1. Актуални въпроси по чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 754-01-72, внесен от Александър Ненков и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л

№ 11


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Разрешете да открия днешното ни заседание.
Дневният ред е от две точки:
1. Актуални въпроси по чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 754-01-72, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
Има ли други предложения за точки в дневния ред, или за промяна подредбата на съществуващите? Няма.
Подлагам дневния ред на гласуване. – за 13 гласа, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към точка първа.
Господин Министър, добре дошъл в Комисията! Съжалявам, че госпожа Янкова, която най-много държеше на Вашето присъствие, все още не е дошла – предполагам, че ще дойде.
Регламентът е ясен – всяка група има право на два въпроса, като вървим по големината на групите.
Колеги от ГЕРБ – господин Динев, заповядайте.
ГЕОРГИ ДИНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Наближава зимният сезон, а с него и необходимостта от подготвителни действия, които са свързани с експлоатацията на републиканската пътна мрежа при зимни условия. Те включват създаване на организация, утвърждаване на планове, въвеждане на временна организация на движението, както и действия, които са съобразени с тежките зимни условия.
Моят въпрос, господин Министър, в тази връзка е: каква е готовността относно организацията за подготовката и поддържането на републиканските пътища при зимни условия, както и предприетите мерки за осигуряване безопасността на движението? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Добър ден и от мен. Добре заварили. Мисля, че сме редовни от МРРБ не само на блицконтрол, но и всеки петък почти сме на парламентарен такъв. Да не влизам в подобна полемика, и без това госпожа Янкова я няма все още.
Относно конкретния въпрос. Общо взето, се движим по график, както всяка зима, тъй като спазваме установена и понастоящем процедура, свързана с осигуряване готовността на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, поддържащите фирми по областни пътни управления, и тъй като процесът касае и други ведомства – добрата координация с колегите от КАТ „Пътна полиция“, от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
На първо място, изготвяне план за дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ за зимното поддържане през 2017 – 2018 г., както и плановете за зимно поддържане по областни пътни управления. Налични към момента са около 3000 снегопочистващи и снегоподдържащи машини по отделните области, колкото бяха и миналата година, за миналия зимен период 2016 – 2017 г. До края на следващата седмица ще се извърши проверка по областни пътни управления за готовността както от гледна точка на наличната техника, така и от гледна точка на наличието на материали, за да гарантираме наистина ефективното посрещане на зимния сезон.
От 1 ноември възнамеряваме да влезем в режим на готовност за зимно поддържане. Всички необходими мерки от колегите са взети. Отделно от това, споменах, е направена нужната организация както с необходимите административни актове, така и на база на проведените срещи, заседания и работни групи с колегите от другите компетентни ведомства.
Има вече издадена заповед от министър-председателя, която касае компетенцията на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, другите ведомства и областни администрации. Другата седмица ще докладваме за всичко свършено от нас във връзка с изпълнението на тази заповед.
Вече се провеждат и регионалните съвещания с участието на представители на централната администрация на Агенция „Пътна инфраструктура“, областните пътни управления, териториалните структури на МВР, на „Автомобилна администрация“ и пътноподдържащите фирми.
Всичко, което е необходимо като организационни мерки от колегите от АПИ и от другите институции, е направено понастоящем. Мога да дам и пример отпреди две седмици, когато снеговалежите създадоха обстановка в старопланинските проходи. Без да си даваме оценка, мога да дам оценка на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ и в случая най-вече на колегите от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Създадената кризисна обстановка специално в проходите Петрохан, Троян – Кърнаре и Беклемето беше не толкова от самите снеговалежи, тъй като асфалтовата настилка в рамките на няколко часа беше почистена на асфалт – кризисната обстановка се създаде от тежкия, мокрия сняг и от факта, че хиляди дървета бяха паднали на пътя. Наистина страхотен горолом. Както каза и инж. Атанасов, „като след война“ бяха и двата прохода. Не допуснахме кризисни ситуации. Затворихме ги, нямаше бедстващи автомобили. В рамките на ден Троян – Кърнаре и на ден и половина Петрохан бяха отворени. Мислил съм вместо някои заинтересовани ведомства.
Факт е и трябва да подчертая, може би и да призова водачите на моторни превозни средства да бъдат доста осторожни и съвестни, тъй като въпреки предупрежденията в рамките на няколко дни преди снеговалежите, над 70% от спрените автомобили в старопланинските проходи бяха с летни гуми. Процесът е двустранен – трябва да има както съвест и ангажираност от страна на водачите, така и адекватни действия от страна на компетентните институции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин министъра за отговора.
Господин Динев, имате ли реплика?
Господин Министър, пропуснах да Ви дам възможност да представите новите членове на екипа си. Може би трябваше да кажем няколко думи.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
Новите членове са по-скоро вляво – новият началник на Дирекция за национален строителен контрол архитект Иван Несторов.
Архитект Несторов, преди да заеме поста „началник на ДНСК“, беше директор на дирекция „Благоустройство и геозащита“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Дългогодишен служител и в системата на Столична община – в дирекциите „Архитектура и градоустройство“, „Контрол по строителството“. Над 10 години е бил на ръководни постове в Инспекцията на „Национален строителен контрол“ – институцията, която предхождаше, предшестваше Дирекцията за национален строителен контрол. С богат управленски и експертен опит.
Инженер Михаил Киров лично съм го представял пред колегите от Комисията – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Това е в най-общи линии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с въпросите.
Колеги от БСП, кой ще зададе въпрос?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Моят въпрос, господин Министър, е следният. Всички знаем какви са отрицателните последствия от липсата на общи устройствени планове в държавата – говоря за общините. Всички знаем трудностите – и финансовите, с които те трябва да се справят, знаем и дългата процедура относно тяхното съгласуване и влизане в сила, свързани със Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културноисторическото наследство. Това са съгласувателни процедури, които изискват много дълго време.
Искам да бъда конкретен във въпроса: необходими ли са според Вас законодателни промени, тъй като от 1 януари 2016 г. там имаме един срок, фиксиран за 2019 г., по-специално чл. 59, ал. 1 и чл. 109, ал. 2 и 3? Не само общините се вълнуват, вълнуват се и инвеститорите. Знаем какви са последствията. Имаше опит в началото на мандата за една козметична законодателна промяна.
Отговорете: ще има ли законодателни промени в тази посока, тъй като почти изпратихме 2017, остава 2018 г.? Абсурдно е да считаме, че всичките 265 общини в България ще се изправят и ще имат влезли в сила устройствени планове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Генов.
Да, темата е достатъчно актуална. С първите промени, рестриктивни за общините – 2012 г., когато заложихме конкретни срокове, в които трябва да бъдат изготвени, с които срокове се ограничаваше националната инициатива, да не ги изброявам всички, с изключение на някои обекти от национално значение, регионално и така нататък, и свързани с инфраструктурата.
Хубавото на целия процес е, че Министерството последователно в рамките вече на пет години осигурява финансов ресурс за частично финансиране съобразно определени критерии – 46 и 80% от необходимия финансов ресурс за отделните общини. Те са в три категории групи. Финансов ресурс, който подпомага общините както да изготвят своите задания за общите устройствени планове, така и да ги подпомага да осигуряват и финансирането на самото им изработване.
За съжаление, в голямата си част процесът и по обективни, ще кажа според мен кои са субективните, причини се забавя във времето, защото има и субективни причини, но това не е фактът, че не е осигурен финансов ресурс. Пак казвам, той е осигурен. Наистина тежки процедури.
Поехме ангажимент към Националното сдружение на общините още в първите ни срещи юни месец с представители и след няколко седмици дори правихме работни срещи с компетентните институции за по-бързото съгласуване. Примерно с НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство) към Министерството на културата, в случая – по Закона за културното наследство, и с МОСВ по екологичното законодателство.
Факт е, че наистина резултатите са положителни, но невинаги държавните институции са виновни в случая, тъй като специално с НИНКН отчетохме паритет между проблема. Веднъж около 50% е забавата в института, от друга страна пък, общините не пускат, както се казва, „коректни фишове“, тоест не попълват адекватна, в пълнота цялата документация, която е необходима, и формуляра, с който се кандидатства. Така че мисля, че с подобни работни срещи ускоряваме процеса.
На второ място, трябва да отбележа, че аз лично, тъй като искате лично мнение, не съм привърженик на удължаване на срокове, които са преклузивни. Не е добър подходът. Веднъж удължихме срока, споменахте, 2016 за 2019 г., но ако трябва да сме честни, в случая невинаги по вина на общините, дори обратно. Процесът в немалка част, да не кажем повече от 50%, няма да бъде завършен – няма да имат приети общи устройствени планове в рамките на периода 2017 – 2018 г.
На трето място обаче сме споделили един субективен момент. Въпреки осигуреното финансиране, има и български общини, които въобще не са си направили труда да кандидатстват. Не само да кандидатстват пред Министерството, те могат да имат и собствен ресурс, но да стартират процедура по изработване на общи устройствени планове, тоест те не се плащат от рестрикциите в Закона и не считат, че рестрикциите спрямо инвестиционните намерения специално на частни инвеститори биха могли да окажат влияние върху развитието на общината, и просто не искат да изработват общ устройствен план.
Факт е, че общите устройствени планове, не като самоцел, а като инструмент на ефективната, на адекватната регионална и пространствена политика по устройство на територията, са не просто важни, а безценни документи, спрямо които ще се развива и в устройствено отношение територията на всяка българска община, по устойчив начин в дългосрочна перспектива.
Така че моето мнение: когато не всички факти водят до вина конкретно в субекта, който е подложен – българската община – на рестрикция от Закона, мисля, че не е лошо срокът да бъде удължен, колкото и да не съм привърженик на тази практика. Имайте предвид, че постоянното отлагане на срока не дисциплинира, а обратно – отваря възможност за едни други процеси, които сме наблюдавали повече от 30 години вече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, имате ли желание за дуплика?
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, разбирам трудностите пред Министерството, разбирам и бюрокрацията, която съществува, както посочихте, в НИНКН най-вече. Доколкото имам спомени, те изхарчиха доста ресурс да се цифровизират, това всичко, което го имат като материал, да го има, но все още не се е случило докрай.
Но Вие – като министър на регионалното развитие казахте, че има и безинициативни общини – ще вземете ли мерки? Вие имате право да ги санкционирате по Закона – да глобявате кметовете. Ще стигнете ли до такива мерки? Както споменахте, има общини, които въобще не ги интересува, че съществува това понятие ОУП. Това ми е уточняващият въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Генов.
Проблемът не е само пред Министерството, проблемът е пред цялото общество от това, че няма приети общи устройствени планове, а и немалка е дилемата и пред народните представители. Все пак говорим за законодателна инициатива и Вие трябва да промените Закона или да не го промените. Дилемата е както пред нас, така и пред колегите народни представители, тъй като окончателното решение е във Ваши ръце – дали да бъде удължен срокът, или не.
Относно рестрикциите и санкционните механизми – факт е, че има подобна възможност, но удължим ли отново срока, общини, които не са кандидатствали, съответно не са изготвили общ устройствен план, отново ще останат безнаказани. Вие добре си давате сметка, че ще се изпадне в параграф 22 – да не санкционираме и наказваме съвестните общини, които не по тяхна вина, а по обективни причини не са си приели общи устройствени планове – там можем да пипнем и да диференцираме нещата; а да санкционираме онези, които не са възложили, съответно няма да влязат в сроковете и няма да изготвят своите общи устройствени планове в регламентирания понастоящем срок. Това е.
Колегата заместник-министър припомня, че ние изпращаме подсещащи писма на общините, които не си пускат фиша и не възлагат общ устройствен план, и на онези, които имат наистина обективни причини – да видим какви са те, за да можем да им съдействаме. Не че имаме толкова и възможности, но съдействаме все пак на колегиални начала пред колегите от другите ведомства, през които минават на съгласувателни процедури общите устройствени планове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От името на „Обединени патриоти“ аз ще задам нашия първи въпрос.
Става дума за проведената преди няколко дни междуправителствена среща във Варна – между представители на българското и румънското правителство. Една от основните теми за разговор бяха бъдещите мостове между двете страни по река Дунав.
Да ни дадете малко повече информация за постигнатите договорености и евентуалната готовност за реализация на тези проекти, съответно за финансирането им.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Една сметка само, преди да започна. Вие правилно споменахте – във Варна беше срещата. Кметът на Варна малко се подразни, че срещата е проведена в Евксиноград.
Давам яснота относно договореностите, които постигнахме на съвместното правителствено заседание. Медийно преди това малко – не казвам, че се спекулира, а по-скоро едностранчиво се поставиха нещата, видите ли, за един конкретен мост.
Ще върна малко времето назад. Проектът, изпълняван 2015 – 2016 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и румънския аналог – румънското регионално министерство, даваше приоритет от гледна точка на пространственото развитие на сближаването между отделните региони – мостовете при Никопол – Турну Мъгуреле и при Силистра – Кълъраш.
От транспортна гледна точка обаче, следвайки логиката на трансевропейските, паневропейските транспортни коридори, третият мост при Русе, от логиката на икономическите връзки и транспортни такива не само между двете страни, а и между Балтийско море, Хелзинки, Санкт Петербург през Източна Европа – Беларус, Украйна, Румъния, стигаме съответно и до Средиземно море и Близкия Изток, минават по линия на Транспортен коридор № 9, а именно през Русе.
Мисля, че най-държавническото решение с оглед и на факта, че и от румънска страна се изразиха опасенията за по-трудно намиране на публичен ресурс за реализирането на тези инвестиции, и идеята за привличане на частен инвеститор по линия на публично-частно партньорство, и по-специално на концесионирането, е да създадем държавна компания по подобие на държавната компания, която изгради и съответно генерира приходи от Дунав мост 2 при Видин – Калафат, която едновременно да разработи концесионните анализи и да пусне на концесионна процедура и трите моста. Затова за локацията, където има съответния инвеститор и инвестиционен интерес, по обективни причини, а не по местно-шовинистични, както се казва, и по други субективни такива, ще се реализира и първият проект. В най-общи линии това беше договорката. В близки срокове ние постигнахме конкретна договорка относно сроковете по създаване на компания – по наша визита в Румъния. Да не използвам изрази, като „за съжаление“, но румънският министър – вицепремиер и министър на регионалното развитие, подаде оставка, която беше приета, така че с новия колега ще започнем отново разговори.
Защо Регионалното министерство е водещо? Тъй като специално по русенския мост коментирахме само за пътната част – мост само с пътна част, без жп такъв. Ако говорим за комбиниран мост, ще включим колегите от Министерството на транспорта в създадената проектна компания. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Нямам допълнителен въпрос.
Колегите от ДПС.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имам два въпроса.
Първият ми въпрос също е свързан с моста, само че този път не е за втория мост или трети в Русе, а за моста Силистра – Кълъраш.
Защо Ви задавам този въпрос? Вие знаете, Силистра е българска територия и всички онези проучвания, които са направени – от дълги години, и онези срещи, както казахте, на Министерството на регионалното развитие на Румъния и българското министерство за строежа на моста между Силистра и Кълъраш, същевременно заедно с връзката Турну Мъгуреле – Никопол, направени са достатъчно проучвания – там имаше напреднала фаза на разговори с европейските институции за осигуряване на средства не само за мостовете, но и за водноелектрическите централи.
Сега – моят въпрос. Учудва ме – изведнъж се събуждаме някоя сутрин, Вие сте във Варна и, не знам защо, решавате, че трябва да се построи трети мост в Русе. Изслушах Ви внимателно – ако ще построите Силистра – Турну Мъгуреле – Никопол и след това Русе, разбирам идеята Ви. Но ако се тръгне, за да угодите на определени партньори или пък на господин Нунев и да започнете да строите само в Русе, нямате абсолютно никаква икономическа логика да се построи мостът в Русе, преди да бъдат построени в Силистра.
Моят въпрос е: защо, след като и министърът на финансите, Вие знаете, беше кандидат народен представител от Силистра, освен в нашата програма и платформа, и неговите обещания бяха да се продължат всички възможни разговори, за да се приключи и да се направи, за да може този поток, който ще тръгне – ще освободи моста Русе, ще мине през Силистра, оттам знаете – Молдова, Украйна, пътя, който е свързан?
Каква политика, какво Ви накара да промените цялостната тази политика за построяването на мостовете?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай. Може би отговорът се съдържаше още в предишен отговор.
Давам думата на господин министъра.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Аталай. Ще се опитам да бъда кратък – знам, че не обичате дългите отговори.
На първо място, по логиката на решението товаропотоци и трафик на леки автомобили. За две години с около 40%. С часове стоене по опашки и то не поради липсата на капацитет на граничните контролно-пропускателни пунктове и на администрацията в тях, а поради намаления капацитет вече и неотговарящия на съвременните изисквания от транспортна гледна точка, от гледна точка на транспортната логика на съществуващия Дунав мост Русе – Гюргево.
На второ място, говорейки за икономическа логика, няма по-добър механизъм в световната практика от концесионната процедура, която да докаже именно, на база на финансови, икономически показатели, кой е най-логичният вариант. При това говоря за частна инвестиция, може би частният инвеститор е малко по-добър стопанин на своите вложения, капитали от публичния такъв в повечето случаи, когато е държава или община. Няма по-добър механизъм за отчитане специално на финансова и икономическа логика от това в концесионния анализ, концесионната процедура кой ще бъде избраният приоритет като време може би, тъй като бъдеще имат и трите моста.
Относно Никопол – Турну Мъгуреле. Мостът – знаете за проекта, който Вие споменахте, големия хидроенергиен проект, на който, ако някога, дай Боже, му бъде дадена зелена светлина и придобие реализация, самата стена на хидроенергийния комплекс ще бъде естествен мост. Там нещата са обвързани и с други договорености, и с развитие на други идеи. Това в резюме е отговорът ми на въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, имате възможност за реплика, ако желаете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, за тези, които не са запознати – има достатъчно информация и сериозни постъпки, които са направени за двата ВЕЦ-а, които трябва да бъдат построени между Силистра – Кълъраш и Никопол – Турну Мъгуреле, с което България и Румъния ще имат възможност за нови енергийни мощности в рамките на около 1000 мегавата. Всяко правителство – мисля, че и това, би трябвало да направи всичко възможно да убедим европейските ни партньори тези водноелектрически централи да бъдат направени и инвестирани.
Второ, смятам, че Силистренски регион дълго време очаква развитието на инфраструктурата си, за да може и този район, все пак е българска територия, да има своето икономическо развитие.
Ако евентуално очаквате, че някой частен инвеститор ще дойде да построи и двете водноелектрически централи между двете държави – ако държавата не се заеме много сериозно, трябва да знаете, че ще сме изпуснали много за страната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпреки че нямаше въпрос, ако желаете, господин Министър, някаква дуплика.
Колега Христов, от „Воля“ ще има ли въпрос към министъра?
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, искам да Ви попитам – през 2018 г. България ще поеме председателството на Дунавската стратегия: какви са инициативите и приоритетите, които предвиждате? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Христов, дори и днес, понастоящем заместник-министър Николова е в Будапеща на форум, който ще даде перспективите за нашето председателство на Дунавската стратегия през 2018 г. Форумът е на изключително високо ниво. Лично председателят Орбан е открил форума. Комисарят по регионална и градска политика Крецу присъства на форума. Вече дори имат индивидуална среща.
Най-важните предизвикателства, които стоят пред страната – в резюме ще ги дам, освен голямата Годишна среща на 18 и 19 октомври, на която има четирима еврокомисари и трима лидери на европейски държави, са: доразвиване на приоритетите, които и към момента са заложени, по които България има водеща роля, съвместно с румънската страна, най-вече туризмът по протежение на река Дунав и, разбира се, приоритетите, свързани с корабоплаването, речното корабоплаване.
Не трябва да изключваме външната страна на Дунавската стратегия, която отчитаме и ще отчитаме през 2018 г. като водещи по нейното и приложение, пък и по развитието на сътрудничеството в Дунавския регион, че всички заложени приоритети на стратегическо ниво в Дунавската стратегия се вземат и ще бъдат взети при реализирането на съвместните проекти, които имаме по отделните трансгранични програми, най-вече между България и Румъния. Тоест един от основните фактори, когато класираме проектите, е именно отговарянето, съответствието с приоритетите на Дунавската стратегия, които не само ще доразвием като страна председател през 2018 г., а и ще имаме реално възползване с развитието на тези конкретни проекти.
Към момента, между другото, и съвместната програма с Румъния, а и Програма „Дунав“ се радват не просто на повишен интерес спрямо предния програмен период, а и се изпълняват с изключително бързи, добри темпове, хеле пък за трансгранични програми.
Затова ги обвързвам със Стратегията, тъй като тя е стратегически документ, колкото и да е важна и ценна за нас. Но конкретното измерение на тези проекти, тъй като те съдържат и финансов измерител, и реални действия, е в унисон със Стратегията и с целите на Дунавската.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Реплика имате ли?
Втори въпрос от парламентарната група на ГЕРБ.
Госпожа Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Министър Нанков, във връзка с големите очаквания, които има в обществото, за увеличаване на средствата за ремонт, за поддръжка, за изграждане на републиканската пътна мрежа и очаквания, които се създадоха с идеята за въвеждане на тол система, за по-справедлив модел на заплащане при преминаване, моят въпрос към Вас е: на какъв етап от реализацията е тол системата – предстоящата за въвеждане тол система? И да ни запознаете с това, което предстои.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Аврамова. Да не звучи нескромно – да си даваме оценка, но за пет месеца придвижихме нещата почти до необратим край по въвеждане на тол системата. Тоест освен че придвижихме тръжната процедура до ниво вече класиране на кандидати – събрахме оферти, назначихме комисия, разгледахме офертите, и то в доста съкратени срокове, класирахме кандидат. Има подадени две жалби, между другото – като новина за колегите от днес, от двама от участниците. Но пък си има нормативни процедури – в рамките на нормативните срокове по Закона за обществените поръчки ще изискаме предварително изпълнение. Мисля, че общественият интерес в случая ни дава основание да предприемем подобна стъпка. Пак казвам, процесът е необратим. В един или друг аспект все пак зависи от произнасянето на компетентните институции по жалбите – КЗК и Върховния административен съд. Ние ще си довършим процедурата съобразно решенията на компетентните институции, за да можем през 2018 г., какъвто ангажимент имаме – седем месеца е срокът по проектодоговора, по заданието, което имахме за внедряване, за въвеждане на тол системата, и още 12 месеца по отстраняване на дефекти, оценка на ефективността й, изпитване, да сме с една от най-съвременните, да не кажа – най-съвременната и ефективна тол система за тежкотоварните автомобили и електронни винетки за леките такива, смесена система в Европа.
Без да споменавам отново, мисля, че достатъчно сме коментирали в рамките на Комисията, а и в залата в петъчния парламентарен контрол, какви са ефектите, каква ще е ползата за българските граждани – не за държавните органи толкова, колкото за самите български граждани, освен че променяме модела и го правим доста по-справедлив.
Иначе имаме достатъчен ресурс, за да направим устойчив във финансово отношение най-малкото пътния сектор в страната. Няма да прехвърлям към един друг въпрос темата, тоест там се появиха поредните обсъждания – на Годишната среща на Националното сдружение на общините, по темата какво правим пък с общинските пътища, които са само с 3000 км по-малко от републиканските такива. Нашата позиция винаги е била една и съща, но, повтарям, това е тема може би за други разговори. В отсъствието на финансовия министър не ми прилича много от колегиална гледна точка тази тема да я поставям и да я коментирам единствено и само аз. Но с републиканските пътища, с тол системата ние сме вече в обозримо бъдеще. Бъдещето наистина е обозримо – все пак зависи от скоростта на произнасяне на компетентните органи по така представените жалби от участници. Но, както се казва, сме на финалната права по процедурата за избор на изпълнител.
Имаме много работа и пред Агенция „Пътна инфраструктура“, която трябва да свършим. Именно правната рамка, която трябва да създадем, и разбира се, темата, свързана с финансовото моделиране и с финансовите анализи, тоест какви ще бъдат ставките по отделните пътища. Изборът на кои пътища също ще стане с постановление на Министерския съвет, с акт на Министерския съвет – също въпрос, който ще бъде веднъж дискутиран експертно, втори път от политическа гледна точка.
Това са темите, които през 2018 г. предстоят пред нас като работа и като вземане на конкретни решения. Но аз съм оптимист – мисля, че със стъпките, които извървяхме в последните пет месеца, от процедурна гледна точка вече сме на финалната права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Аврамова, ще зададете ли уточняващ въпрос или реплика?
ПЕТЯ АВРАМОВА: Не. Благодаря на министър Нанков и пожелавам успешна реализация на тол системата, за да има средства в Агенция „Пътна инфраструктура“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От името на „БСП за България“ колегата Иванов ще зададе въпрос.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Всъщност въпросът на госпожа Аврамова и Вашият отговор бяха уводната част на моя въпрос.
Искам да Ви попитам, като министър и на българските общини: каква подкрепа ще получат българските общини в следващия бюджет за 2018 г. за изключително тежката задача за ремонт, поддържане и доизграждане на общинската пътна мрежа?
Знам, че вчера имаше среща на Управителния съвет на Сдружението на общините с Министерството на финансите – предполагам, че Вие сте запознат с исканията на общините за по-висок бюджет през следващата година за четвъртокласната пътна мрежа.
Искам да Ви попитам: каква ще бъде Вашата подкрепа за това справедливо искане на българските общини?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Иванов. Нашата позиция и в предходни ръководства на Министерството, и в предходни мандати… (неразбираем израз), и друг път сме я изразявали – преди няколко месеца отново пред Сдружението на общините, винаги е била една и съща. Наистина несправедливо е разпределението, но пък трябва да си дадем сметка откъде се генерира ресурсът за поддръжка на общинските пътища. Тъй като споменах – с малко непопулярни мерки, защото въвеждането на ново данъчно облагане, нови такси за конкретен вид услуга в нашето общество е свързано с други, да не ги определям като популистки съждения, сегменти и така нататък. Непопулярно е като мярка най-вече.
Държавата върви доста успешно – споменах и в отговора на предишния си въпрос в тази посока, да въведе подобна непопулярна мярка с тол таксите, с електронните винетки за леките автомобили. Може би трябва да се помисли от гледна точка и на данъчно законодателство как да се генерира достатъчен ресурс и за общинските пътища. Дори съм дебатирал темата, колкото и несправедливо да бъде – от бъдещия генериран приход от тол такси да отделяме съответно ресурс, малък, разбира се, тъй като общините не в такива размери на финансов ресурс биха могли да си решат немалка част от проблема с общинските пътища.
Но пък веднага се поражда въпросът, някои колеги веднага ми го зададоха: защо пък от таксуването за преминаване през републикански пътища давате пари за общински такива? Мисля, че е доста логичен като аргумент.
Трудно бих могъл да изразя и позиция, видите ли, … (неразбираем израз) сме коментирали, че са нуждите поне първоначално, в плюс на сегашния ресурс. (Неразбираем израз) …с Управителния съвет на Сдружението, с изпълнителния директор на Сдружението, че 56 милиона примерно за 2018 г. биха били добро начало, което да реши поне част от проблемите.
Веднага ще получа пък въпрос от Министерството на финансите: щом сте толкова сигурни в тази политика, отрежете някоя от Вашите министерски политики и дайте от Вашия бюджет, съответно от Вашата разходна част, в бюджета на общините за техните пътища. Защото наистина с тези 320, които генерираме, на фона на нуждите от над милиард на годишна база, също не решаваме и 30% от проблемите на републиканските пътища. Така че не е толкова прост въпросът.
Със сигурност при приемането на бюджета ще окажат влияние народните представители, а, разбира се, и постигнатият консенсус в преговорната част по бюджета, заедно със Сдружението на общините, тъй като мисля, че има подобни наченки. Пак казвам, да не говоря от името на друго ведомство. Финансовите аспекти специално в тази част, когато говорим за конкретни политики, без Министерството на финансите е несериозно да бъдат обсъждани.
Лично моята позиция, позицията на нашето Министерство е такава – ние сме поставяли, за съжаление, неуспешно въпроси в рамките на други ръководства на Министерството. Говоря – назад във времето.
Общините и общинските пътища са крайно недофинансирани. Ние винаги говорим за малко по-сериозни инфраструктурни обекти в пътната мрежа – скоростни пътища, автомагистрали, мостови съоръжения. Не трябва да забравяме, че и пътища ІІ, ІІІ клас, и четвъртокласните общински са основната връзка между общините и вътре в регионите. Те все пак държат и дават виталитет на регионите, поддържат все още някакъв баланс, колкото и в последните 20 години да нямаме баланс, в регионалното развитие на страната. Нашата позиция винаги е била „за“, но въпросът е – мисля, с Ваша помощ – да се намери откъде да дойде ресурс.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, желаете ли реплика?
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Госпожа Янкова ще направи репликата.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Министър, благодаря за този въпрос. Има една добра новина, че Вие обещавате, че 60 милиона – първо си помислихте 50 – от тол таксите ще предложите да бъдат дадени за общински пътища. Има новина за медиите – тук има медии, предлагам това да бъде огласено. Това е добър подарък за общинските пътища. Нали така споделихте? (Реплика при изключени микрофони от министър Николай Нанков.)
Второ, което искам да споделя: Вие имате изключително голяма отговорност по Закон – ръководите Съвета за регионално развитие на България. Общинската пътна инфраструктура е кръвоносната система в общините. Господин Горанов сподели в Бюджетната комисия, че няма да има изненади в бюджета, а само финансовите и административните тежести за бизнеса ще бъдат облекчени от намаляване на административните тежести. Тоест изненади не се очакват.
Нямате ли възможност, не Ви ли се чува гласът, в Министерския съвет да поговорите, че, анализирайки регионалното развитие на страната, различията се задълбочават и да искате повече финансов ресурс? Вие, защото имате изключително много основания.
Ако искате, да направим, господин Председател, една подкрепа и от нашата Комисия, за да може – в бюджета. Иначе ние знаем как се гласува бюджет – министърът на финансите каквото каже, това е. Това са двата извода, тежко е положението.
Другото, което е по отношение на общинските пътища, е много притеснително. Има пари по „Селските региони“, има малко пари по капиталните, доколкото могат общините да заделят, защото населението обеднява и данъците стават все по-малко.
В тази ситуация има ли някакъв орган, който поне да е наясно всяка година колко от общинските пътища, тоест това трябва да е при Вас – в Съвета за регионално развитие, се подобряват или доизграждат? Или сме на ръчно управление – кой както реши? Вие знаете, че от 39 общини, които имат достъп до „Региони в растеж“, само осем са поискали до 20% да отидат в инфраструктура, която е в селските райони, периферия на областните градове. Това означава, че големите селски периферии на областните градове нямат никакъв ресурс, който да е свързан – те не могат да вземат от селските пътища.
Струва си да направим един дебат в Комисията за контрастите, за различията, за възможните политики – нашата Комисия, след като е регионална, какво би могла да направи. Ако Вие имате такива инициативи, ние да Ви подкрепим, за да можете да бъдете по-силен в правителството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Само да спомена, че вече правихме един такъв дебат. Няма пречка, разбира се, и в бъдеще за подобен.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Янкова. Със задоволство ще отчета факта, че не за първи път малко превратно тълкувате мои думи. Господин Генов ме разбра много добре. И да споделя, че не е справедливо – когато споменах факта, че умишлено вече съм коментирал темата, дали е възможно ресурс, и за мен е логично, да се резервира и да се отдели от бъдещи приходи от тол таксите за подобряване на общинските пътища, ако няма откъде от друго място. Но доколко това е справедливо? Това споменах.
Относно новината – Вие сте малко редактор, но това наистина е обсъждано. Не е взето решение и няма да бъде взето решение в рамките на дебата все още по тол системата, която предстои да бъде въведена. Но докато въведем тол системата, ние трябва да търсим реално и практично решение.
От институционална гледна точка с новия устройствен правилник вдигнахме нивото поне от процесуална гледна точка на общинските пътища. В дирекция „Благоустройство“ – цял отдел, който се занимаваше само с републиканските, вече се занимава и с общинските пътища. И като отчитане, и като статистика ще направим един анализ, който ще представим и на уважаемите колеги от Регионалната комисия – какви именно ресурси на годишна база, не само по линия на държавния бюджет, капиталовите разходи, по линия на европейските възможности, тъй като не само по линия на Програмата за развитие на селските райони, а по линия на трансграничните програми общинските пътища от четвъртокласната пътна мрежа са допустими като дейности – тяхната рехабилитация. Имаме проекти с подобна насоченост. Така че ще направим подобен анализ, ще го представим на уважаемите колеги.
Относно Вашата подкрепа за моята персона и за ръководеното от нас Министерство в Министерския съвет – изключително ми е важна тази подкрепа, ще държа на нея. Тя ще се докаже при гласуването на бюджета в рамките на бюджетната процедура – в Комисията и в пленарната зала. Благодаря Ви за подкрепата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Колев, имате ли въпрос към министъра?
Тогава ще задам втория въпрос от името на „Обединени патриоти“. Става дума за изпълнението по ОПРР, специално в частта „Пътища“. Някаква информация, най-обобщена, бихте ли могли да споделите с Комисията?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: По ОПРР, като по всички други програми, уважаеми господин Председател, жалби след жалби валят. Имаме още проекти – осем от лотовете са в етап на оценка. По някои от останалите 16 вече се работи, има завършен път за Рилския манастир. По шест, седем, по осем се работи – в момента имаме сключени договори. Осем, споменах, са в процедура. Това са 24. Имаме три недофинансирани лота – 25, 6 и 7, които ще бъдат финансирани след спестени ресурси от обществени поръчки и пренасочване на ресурс от други приоритетни оси, ако това е необходимо. Пък ако не намерим ресурс, ще ги завършим с държавни средства.
Но като цяло мисля, че един ресурс от почти 300 милиона – европейски, е изключително важен и ще подобри състоянието на значителни – неремонтирани повече от 30 години републикански пътища ІІ, ІІІ клас, равномерно, между другото, разпределени на територията на страната. Равномерно по региони за развитие – вече терминологията е по-различна, и по области. Това е в най-общи линии.
Хубаво, че ги стартирахме – онези, които не бяха обявени, а и приключихме тези, въпреки че по-голяма част от тях се обжалват и понастоящем, в рамките на тази година, тъй като все пак са глътка въздух и за строителния бранш. Глътка въздух са, тъй като строителният бранш, специално в пътния сектор, в рамките на две години доста – да не казвам „обективно“ негодуваше, по-скоро наистина изпита недостиг на държавно финансиране за рехабилитация на старо строителство и на нови пътни отсечки от републиканската пътна мрежа.
Знаете и за другите обекти, които стартирахме или които продължихме като тръжни процедури, финансирани със средства по Оперативна програма „Транспорт“ или със средства от републиканския бюджет, но тези по ОПРР са на различен етап.
Ако искате малко по-детайлно представяне, мога и сега, мога и в писмен вид да Ви отговоря на кои лотове работим, на кои сме на етап класиране на участници, тоест течаща тръжна процедура, на кои сме на етап обжалване на процедурите – било в Комисията за защита на конкуренцията, или на втора инстанция във Върховния административен съд. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Министър.
Колегите от ДПС ги няма.
Господин Христов, имате думата за последен въпрос по процедурата.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, връщам Ви отново на тол системата. Вие сте заявявали, че очаквате финансиране във връзка със завършване на автомагистрала „Хемус“ да се получи именно от приходите от тол системата, предвид това, че изплащането на тази тол система ще отнеме немалко време.
Искам да попитам: кога предвиждате да започне пренасочване на средства и това означава ли, че ще бъде в пряка зависимост завършването на автомагистралата? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: И аз благодаря за добрия въпрос.
Малко сметки – колкото и към момента да не казвам „бакалски“, но са прогнозни. Тъй като винаги в нашите прогнози относно бъдещите приходи, постъпления от тол таксите сме се придържали към консервативната прогноза, към минималните приходи, които ще генерираме, да споменем, че от тол такси ще бъдат около 750 до 800 млн. лв. От винетки ще запазим същия ценови модел, тъй като сме коментирали, че няма да има поскъпване на винетките. Говоря за приходи в размер на 200 – 220 млн. лв. на годишна база. Тоест милиард на годишна база.
Тол системата – 200 милиона по обявена прогнозна цена на обществената поръчка, най-ниската цена, съответно и фирма, която е класирана на първо място – споменах, че има и жалби понастоящем, е дала цена от приблизително 150 милиона, малко под 150 млн. лв.
Условието по обществената поръчка в бъдещия договор е, че тя ще се изплаща в рамките на тригодишен период след внедряването на тол системата и след генерирането на приходите от нея. Тоест ако трябва да сметнем: ако класирането на първо място е фирма, след процедурите – това е пак хипотеза, тъй като не знаем как ще се произнесат компетентните органи – спечели и бъде подписан договор с нея, в рамките на три години по 50 млн. лв. ще бъдат изваждани от бъдещите приходи. С тези 50 млн. лв. на годишна база ще се финансира изграждането на тол системата, тъй като такъв е ангажиментът на държавата – не средства от държавния бюджет, а от бъдещи вземания в рамките на три години да бъдат покрити разходите на фирма, която ще внедри тол таксите.
На фона на 1 милиард 50 милиона няма да окажат такова влияние върху изграждането на автомагистрала „Хемус“. Оптимистичните прогнози за автомагистрала „Хемус“, защото обикновено ги правим с три сценария, винаги се стремим да спазваме реалистичния такъв, понякога по обективни причини изпадаме в песимистичния: че голям ресурс, генериран ресурс за автомагистрала „Хемус“ ще ни трябва след 2020 г. за разплащане за реално строителство. Тоест ние 2018 и 2019 г. ще изграждаме основно 25 км – необходимият ни ресурс ще бъде за 25 км. Ако приемем, че със средства от държавния бюджет за тази година сме осигурили авансовите плащания по тези два лота – между „Ябланица“ и „Боаза“ ще са 3 км 200 м, от източната страна между „Белокопитово“ и „Буховци“, то реално големият ресурс за „Хемус“ ще е необходим през 2020 г., когато по нашите реалистични прогнози ще тече реалното строителство на 50-километровия участък между пътен възел „Боаза“ и 2-35 разклона Ловеч – Плевен. В подробности мога да вляза, ако пожелаете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов, желаете ли реплика?
Колеги, приключихме процедурата по блицконтрола.
Благодарим Ви за участието в днешния блицконтрол.

Преминаваме към точка втора от дневния ред – Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 754-01-72, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
Заповядайте, колега, като вносител.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам да съм максимално кратък и ясен – какво е всъщност предложението и какво цели.
Две са основните причини. Предполагам, че сте се запознали с промените в Закона за пътищата – става въпрос, от една страна, за хармонизиране на нашето законодателство спрямо европейското във връзка с Директива 62 от 1999 г., която няколко пъти в годините – и 2006, и 2011 г., има изменения в Глава девета от Договора за Европейския съюз, именно „Транспортна политика“, където в Приложение ІІ на тази Директива се определят крайните допустими възможности всяка държава да таксува тежкотоварните превозни средства, най-общо казано, тези, които са над 3,5 тона.
Последното изменение от юни месец 2016 г. на Директивата в частта именно до максималните допустими стойности – Европейският парламент и Съветът са взели решения специално за еднодневните винетки от 11 евро, които до 2016 г. е било възможно държавите да таксуват еднакво, за всичките 28 държави, а от 2016 г. тази такса се е вдигнала на 12 евро като крайно допустима такава.
Съответно нашата държава с цел, от една страна, да хармонизира законодателството ни с европейското, от друга страна, да се възползва, съвсем откровено казвам, от това 1 евро отгоре, което ще може да бъде начислявано върху еднодневните винетки, тъй като те са може би повече от 80%, които генерират всъщност прихода от тези винетни стикери. Много по-малък процент са годишните и месечните.
С това 1 евро, с което ще може да се увеличи еднодневната винетка за всички тежкотоварни превозни средства над 3,5 тона, очакваният ресурс е да бъдат около 2,8 млн. лв. повече като приходи за Агенция „Пътна инфраструктура“. И в унисон на това, че парите, както знаете, са недостатъчни за онова, за което министър Нанков отговаря – за изграждането на тол системата и търсенето държавата да генерира повече приходи. Докато влезе всъщност тол системата в употреба, Агенцията да се възползва от това 1 евро – тези 2 млн. 800 хил. лв. да влязат в подкрепа на Агенцията с цел подобряване на пътната инфраструктура. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Господин Министър, желаете ли да изкажете становище от името на ведомството?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Становището ни е крайно положително. Съобразявайки европейските нормативи, нашето желание е за повече приходи по справедливия модел. Говорим не за огромно поскъпване – част от тези приходи се генерират, и то немалка част, от транзитния товаропоток, по наши данни малко под 50%, 47 – 48% от тежкотоварните автомобили. Мисля, че е не само справедливо, а и не е огромно поскъпването. Като генериран нов ресурс почти 3 млн. лв. на годишна база отново ще бъде инвестиран само по линия на подобряване на републиканската пътна инфраструктура, на нейната безопасност и сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя предложението.
Колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да се изкажат?
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за пътищата, № 754-01-72, внесен от Александър Ненков и група народни представители. – за 17 гласа, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно. Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред.

(Закрито в 16,35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искрен Веселинов



Стенограф: Райна Зарева