1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01- 38, внесен от Министерския съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 12


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаме кворум. Предлагам на открием заседанието преди кворумът да е намалял.
Колеги, дневният ред е обявен предварително:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01- 38, внесен от Министерския съвет.

Има ли колеги, които желаят някакъв други дневен ред или някаква друга подредба на точките? Не виждам.
Моля, гласувайте предложения дневен ред. За 13.
На заседанието присъстват: господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Деница Николова – още я няма, от Министерството на финансите Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините“, Мария Иванова – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд“, Ивайло Новев – главен експерт в Дирекция „Национален фонд“, Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“, Петя Копчева – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика“. От Националното сдружение на общините в Република България – Благой Станчев. Не го виждам. Национално движение „България на гражданите“ с трима представители, също не ги виждам.

Уважаеми колеги, пристъпваме към т. 1 от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет.

Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Накратко ще Ви представя предложенията за промени в Закона за изменение и допълнение на ДДС. Всъщност може би основната причина поради която е разпределен за разглеждане във Вашата комисия, са промените може Закона за местните данъци и такси, затова ще се спра на тях.
В Законопроекта по отношение на промените в Закон за местните данъци и такси се предлагат 3 основни промени.
Първата е свързана с освобождаване на всички електрически превозни средства от данък върху превозните средства. Съгласно действащия Закон сега са освободени само електрическите автомобили, мотоциклетите и мотопедите. С предложението се предлага всички превозни средства, които са включени в европейския регламент 168-2013, да бъдат освободени от данък върху превозните средства, тоест автомобили, мотоциклети, мотопеди, триколесни превозни средства и четириколесни превозни средства.
Втората промяна е свързана с облагането с данък върху превозните средства на ремаркетата. В Закона се предвижда специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари да отпаднат като термин, тъй като няма легална дефиниция за тях, освен това всички ремаркета по принцип в действащия Закон се облагат само в състав, а тази разпоредба, която съществува, създава много голям проблем за бизнеса, тъй като някои от общините тълкуват, че трябва да бъдат допълнително обложени, тоест един път в състав и един път като специализирани, за да е ясна разпоредбата предлагаме да бъде отменена и да остане облагането в състав на превозните средства.
И третото е свързано с прецизиране на разпоредбите в закона, свързан с таксиметровия превоз на пътници, тъй като данъкът върху таксиметровия превоз на пътници беше приет, разпоредбите бяха приети преди да бъдат приети промените в Закона за автомобилните превози, изравняват се разпоредбите и всъщност данък се дължи само за броя на месеците, за които е издадено разрешението. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Наистина една много малка част от този Закон касае нашата комисия.
Има ли желаещи да вземат думата? Ако няма, закривам дебата и подлагам Законопроекта на гласуване. За 10, против 4, въздържали се 2. Законопроектът се приема. Благодаря Ви.

По т. 2:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г., № 702-01- 38, внесен от Министерския съвет.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Макроикономическите в предложения на Вашето внимание за обсъждане Законопроект за държавния бюджет на Република България са положителни, като реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да се запази на относително на относително стабилни нива от 3,9% на година през прогнозния период. Нивото на безработица се очаква да се понижи от 6,5% през 2017 г. до 6,2% през 2018 г. и да продължи плавно да намалява до 5,6% през 2020.
Очакват се умерено ниски нива на инфлацията, като се прогнозира да достигне 1,4 процента и да се ускори до 1,7 през 2019 г. и 1,8% през 2020 г. Данъчно осигурителната политика е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнессредата, насърчаване на инвестициите и запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъци върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост. Повишава се размерът на осигурителната вноска на фонд „Пенсии“ на ДОО с 1% пункт през 2018 г. За тригодишния период 2018-2020 г. се предлага увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в размер съответно на 510, 560 и 610 лв. за 2020 г., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи съобразно облагаемия доход. Предвижда се увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 на 480 лв.
Разходните приоритети са ориентирани освен във Функция „Отбрана“ и в сферата на здравеопазването в контекстна на общините, Функция „Образование“, където е предвидено увеличение на средствата за увеличение на педагогическия персонал и в социалната сфера, където се осигурява устойчивост на дейности, по които е приключило европейското финансиране и са свързани с личен асистент, социален асистент и домашен помощник на равнището, какъвто е бил обхватът на тези програми през настоящата година.
Фискалната политика за тригодишния период: запазват се заложени 1 и 0,5% от брутния вътрешен продукт, съответно дефицит, и достигане на балансирана позиция през 2020 година при придържане към плавни консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за прогнозния период. При приходите по консолидираната фискална програма се наблюдава тенденция за номинален годишен ръст за всяка от годините с екс пад от 36,2 процента през 2018 до 35,5 през 2020 като процент от брутния вътрешен продукт.
При разходите през прогнозния период се наблюдава тенденция за номинален годишен ръст за всяка от годините за периода, включително за 2018 година спрямо 2017 и за спад от 37,2% до 35,5 % като проценти от брутния вътрешен продукт, като те имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита. Минималният размер на фискалния резерв до края на 2018 година остава на нивото на заложения през 2017 в размер на 4,5 милиарда лева. През 2018 година се планира поемането на нов вътрешен дълг под формата на ДЦК с частично покриване на предстоящи погашения по дълга. Съотношение държавен дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт се очаква да бъде около 20% в края на 2020 година, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.
По отношение на параметрите на общините и разчетите, които предлагаме на Вашето внимание в проектобюджета на ниво консолидирана фискална програма, собствените приходи на общините са разработени при съобразяване с тенденциите в постъпленията в предходните няколко години, като предвиждаме ръст спрямо 2017 година от 8,7 % или 183,1 милиона лева главно поради очертаващата се стабилна тенденция при общините за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, данък превозни средства, данък недвижими имоти, приходи и доходи от собственост, общински такси. Допълнителни ефекти се очакват и в резултат на подобрената събираемост на данъчните приходи във връзка с всички мерки и действия, които Министерството на финансите съвместно с общините предприе в хода на настоящата година. Разчетеният общ размер на разходите в прогнозата за 2018 година на ниво консолидирана програма е 5 млрд. 470 млн. лв.. или увеличението спрямо 2017 г. е 573 млн. лв., в това отношение за държавни дейности 369 и за местни дейности 203,8 милиона лева.
По отношение на бюджетните взаимоотношения основните бюджетни взаимоотношения, които са разписани по общини в Законопроекта за 2018 година, са в размер на 3 милиарда 264 милиона лева, в това число 2 милиарда 822,5 милиона лева за делегирани от държавата дейности и 441,6 милиона лева в местните дейности. Предлагаме увеличение на общата субсидия на делегираните от държавата дейности с 357,7 милиона лева спрямо 2017 година, като нейният размер достига 2 милиарда 780,7 милиона лева. Общата изравнителна субсидия за местни дейности е увеличена с 10 милиона лева спрямо 2017 година и е 284 милиона лева. Увеличението и разпределението са свързани с повишаване средното равнище на данъчните приходи. Целевият трансфер за взаимно поддържане и снегопочистване достига 35,2 милиона лева или увеличението е с 5 милиона лева спрямо 2017 година. Целевата субсидия за капиталови разходи също е увеличена с 10 милиона лева спрямо настоящата година и достига 164,1 милиона лева.
Съществени принципни промени в механизмите за разпределение на средствата на ниво общини по отношение на изравнителната, целевата, капиталовата и субсидията за зимно поддържане спрямо настоящата година не предлагаме, с изключение на промяна в съответните натурални и стойностни показатели, които имат отношение към механизмите за разпределение на субсидията. Самите механизми са предложени на Вашето внимание като приложение към Законопроекта. В частта на делегираните от държавата дейности средствата, които предлагаме в Закона за държавния бюджет за функция за общите държавни служби, а именно възнагражденията на общинска администрация, се предлага увеличение с 23,4 милиона лева, което осигурява не само индексиране спрямо промените в минималната работна заплата на възнагражденията на общинска администрация, но според нас това ще даде възможност за повишаване на заплатите на общинска администрация със средно с 5%, като за първи път тази година предлагаме на Вашето внимание разграничение или по-скоро диференциране на размера на средствата за персонал на служителите и средствата за персонал на кметове и кметски наместници.
По отношение на отбраната и сигурността е увеличен броят на доброволците с 316 в разчетите, които предлагаме и най-голям ръст и съответно най-съществени промени по отношение на делегираните от държавата дейности са направени в сферата на образованието, където ръстът по бюджета на общините е над 330 милиона лева и той е разпределен освен за увеличение на разходите за персонал, принципът на разпределение на стандартите за делегираните от държавата дейности са изцяло нови. Има регионален коефициент, който отчита спецификите на съответните райони и спецификата, обвързана не само с броя на децата и учениците, а и с броя на паралелките, спецификата в района, което считаме, че ще доведе в по-дългосрочен план до подобряване качеството на образованието, приобщаващо образование, подкрепа за личностното развитие на децата в средното образование. Предлагаме изцяло нов механизъм за преразпределение на средствата за училищно и предучилищно образование, специфично съгласно регионалните потребности, броя на децата и учениците на регионално ниво.
Във функция „Здравеопазване“ ръстовете на средствата са съобразени с промяната в минималната работна заплата, увеличаваме броя на здравните медиатори, които също имат с 15 бройки, което също оказва съществено влияние върху процеса и желанието за връщане на всички деца и ученици в училище в социалната сфера, като се въвежда и нов стандарт на българската националната стратегия за борба с наркотиците, който също ще бъде насочен преимуществено в сферата на средното образование.
В социалното осигуряване и подпомагане предлагаме завишение на средствата с близо 20 милиона лева спрямо 2017 година. Освен индексиране спрямо размера на осигурителната вноска и минималната работна заплата след доста задълбочена работа с колегите и от МТСП, и с участието на общините, предлагаме диференциран подход за промяна на стандартите, който е съобразен със спецификата на съответните социални услуги. Подробно сме разписали в материалите, които има към Законопроекта.
Във функция „Почивно дело“ предлагаме увеличение на стандарта за регионални библиотеки и читалища за първи път с 14%, въвеждане на единен разходен стандарт за всички музеи, художествени галерии с регионален характер, независимо от субсидираната численост. И в текстовете на Законопроекта само два момента ще отбележа, защото те са по-дискутирани със Сдружението на общините. Единият е, че със Закона предлагаме промяна в Закона за общинския дълг, с което се дава възможност на общините да вземат дълг за покриване просрочени задължения и обслужване на безлихвени заеми по реда и условията на Закона за общинския дълг, което ще даде възможност на общините да обслужат просрочените си задължения по-ефективно, и предлагаме да се запази механизмът на това общините да покриват неразплатени задължения в размер на 80 на сто по отношение на наложени финансови корекции и за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Начева.
Господин министър, очакваме Вашето експозе върху бюджета на Министерството и поставените задачи.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми колеги от Министерството на финансите! Да не го определям и квалифицирам, но бюджетът на Министерството на база и на предвижданията за макроикономическите показатели, и възможността за повишаване на приходите на национално ниво, мисля, че е балансиран, мисля че ни дава основание да провеждаме, както и досега, една нелоша политика и в сектор „Пътища“, и в Сектор „ВиК“. Нуждите, потребностите на тези сектори, на тези политики са огромни, но, отчитайки, още веднъж казвам, и реалностите на национално ниво, считам нашето мнение, че бюджетът е добър и е балансиран. Факт е, че по някои от секторните политики, например на политиката за поддържане и доизграждане републиканската пътна мрежа, с някои от мерките, които и понастоящем предприемаме, а именно внедряването на тол таксата, в рамките на тази година, от по-следващата календарна година – 2019 година ще можем на база на генерираните повече приходи да реализираме и всички големи инфраструктурни проекти, които сме поели като ангажименти. Част от тях ще стартират и през следващата 2018 година, те са заложени в проектобюджета.
Ще кажа няколко от нещата, които са основни за бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Факт е, че бюджета 2018 както винаги дотук, е разработен при спазване и отчитане на указанията на министъра на финансите и, разбира се, определените разходни тавани по основните параметри. В приходната си част имаме увеличение на приходите спрямо 2017 година с 18 милиона 400 хиляди лева и на предвидените приходи, които ще генерира нашето ведомство през 2018 година, са в размер абсолютна стойност на 372 милиона 573 хил. 100 лв. Имаме увеличаване на разходната част. Разходите се увеличават със 17 милиона 500 хил. лв., ще кажа в кои направления, в кои пера както в приходната, така и в разходната част в детайли.
Спомена се 17 милиона и 500 хиляди лева увеличаване на разходите, ние сме предложили те да бъдат 418 милиона 365 хил. лв. Имаме и трансфери в размер на щети 62 милиона 724 хиляди и 200 лв. Това са основните показатели в приходната и в разходната част. В разработения проектобюджет на Министерството споменах 18 милиона 400 хил. лв., като приходите от винетни такси нарастват с 23 милиона лева спрямо тези за 2017 година. За периода 2018-2020 г. в тригодишната ни бюджетна прогноза в резултат на дейности по геодезия и кадастър се очаква Агенцията да реализира приходи в размер на 17 милиона лева годишно. Спрямо 2017 година приходите в Агенцията спадат с два милиона лева. Увеличаваме приходите в АПИ с 23, в Агенцията по кадастър ги намаляваме с два милиона, това е обективно като процес, казвам и какви са причините за очаквания спад на приходите.
На първо място, отпадане на услуги, редица остарели услуги, таксите съответно за които няма да бъдат генерирани през 2018 година. Знаете, в момента не се извършва експресна услуга от службите по геодезия, картография и кадастър, тоест това е второто перо, с което намаляваме приходите.
На второ място като основна причина за намаляване на услугите имаме намаляване цената на отделни видове услуги, например цената за издаване на скица на поземлен имот в неурбанизираната територия в унисон с провежданата политика за намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса намалява с 50% от 10 на 5 лв.
Отделно сме намалили държавната такса с 30 на сто от основната такса за всяка една услуга, която предоставяме по електронен път. Веднъж сме отчели и факта, че намаляваме съответно при електронните услуги човекочасовете за извършване на тази услуга, основно при приемане и предаване на готовия продукт. От друга страна 30% редукция на цената за електронните услуги са и основа стимул за гражданите да използват електронни услуги. Така че това е втората основна причина за намаляване на приходите от Агенцията.
На трето място като голяма група, като основна група причини, следва да се има предвид, че за голяма част от услугите, които Агенцията предоставя на ведомства и община, не генерира приходи, знаете с промените в Закона за геодезията, картографията и кадастъра имаме и нормативно основание. Тази политика беше в унисон с желанията на Националното сдружение на общините в Република България, това е доста логична мярка за услуги, които предоставя Агенцията, било то скици, било то друг вид електронни или цифрови материали и такива на хартия, за които общините и други ведомства изпълняват задължения, вменени с норматив, Агенцията не генерира приходи, а общините пък не начисляват разходи. Така че мисля, че това е един обективен процес. Това са причините, с които Агенцията намалява с два милиона предвижданията за приходи.
Отделно от това за периода 2018-2010 г. в тригодишната бюджетна прогноза очакваните приходи от дейността на Дирекцията за национален старателен контрол са в размер на 5 млн. и 280 хил. лв. годишно спрямо 2017 г. нивото на определените приходи в бюджета на ДНСК за 2018 г. предвижданията, които сме изложили в настоящия проектобюджет, спадат с 2 млн. 560 хил. лв. Например през 2016 г. сме имали неизпълнение с 3 млн. 400 хил. лв. от предвидените приходи в ДНСК. Причините за спада на приходите са следните. На първо място, намалените обеми от строителство и на второ място, намаляване на контролната дейност на ДНСК във връзка с измененията на ЗУТ от 2012 година, поради които се издават по-малко актове за установяване на административни нарушения, съответно по наказателни постановления, както и във връзка с въвеждането в експлоатация на строежи от първа, втора и трета категория. Знаете, 2010 година малката категория обекти, ниските категории – четвърта, пета и шеста, правомощията по тях са изцяло по компетенциите на общинските администрации. В разходната част на бюджета на МРРБ през 2018 година, споменах, в изпълнение на три области на политики и 9 бюджетни програми имаме абсолютен размер на разходната част 418 млн. 365 хил. лв. Спрямо бюджета 2017, споменах, разходите са завишени със 17 милиона лева, които ще бъдат разпределени за изпълнението на геозащитни и благоустройствени обекти, ВиК обекти, разбира се, отразено е увеличаването с 2 млн. 500 хил. лв. на разходите за персонал в Министерството и във второстепенните разпоредители на бюджетни кредити към него. Разбира се, имаме и обекти основно по политиките, свързани с благоустройство, геозащита, републиканска пътна мрежа и ВиК в графата „Недостиг“, програми над разходния таван за 2018 година, като общо недостигът е над 727 милиона лева. Съобразно възможностите на бюджета 2018 г., както и през настоящата година, ние сме получавали винаги подкрепа от Министерството на финансите при възможност и реализиране на излишък в държавния бюджет при преизпълнение на приходната част да получаваме с нарочни постановения възможност да реализираме част от тези политики. Настоящата 2017 и миналата 2016 г. доказаха, така че се надяваме и през 2018 година да имаме същия подход.
Относно Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради мога да кажа две думи. Към края на септември месец платените от бюджета на Министерството към Българската банка за развитие наедно с генерираните лихви средства са в размер на 360 млн. 968 хил. 759 лв. за сгради, въведени в експлоатация. До края на тази година ще разплатим общо 693 милиона лева по сгради, въведени в експлоатация, ресурсът е наличен, разполагаме с него и през 2018 до 2020 г. В рамките на тригодишната бюджетна прогноза сме предвидили разплащането на 1 млрд. 307 млн. лева средства, осигурени през 2015-2016 година от бюджета на Министерството към Българска банка за развитие.
Още малко за разходите. Споменах в кои пера и политики сме предвидили увеличаването на средства за геозащита, дейностите по геозащита спрямо бюджета през 2017 година са завишени с 15 млн. и 500 хил. лв., в сектор ВиК са завишени с шест милиона лева, това ще са средства, които се насочват към общини и реализирането на проекти в Сектор „Водоснабдяване“ – питейно-битово в общини и населени места между 2 и 10 хиляди еквивалент жители, както и понастоящем с един милион лева увеличаваме прогнозата в сферата на благоустройствените дейности. Това са най-общо перата, по които ще разходим 17 млн. и 500 хил. лв. повече от 2017 година. Намаляваме средствата в някои бюджетни политики.
И в заключение ще спомена, че на база на поисканите необходими средства за финансирането на приоритетни инфраструктурни проекти и програми над разходния таван за 2018 година, в Централния бюджет са предвидени 110 млн. лв. за изграждане на обхода на Габрово, фаза 1 и 2, 85 милиона за изграждане на Автомагистрала „Хемус“ и 165 млн. лева за средства за разплащане на дейности по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на Българската банка за развитие.
Отварям една скоба: това са проекти, които и понастоящем се реализират. Останалите обекти, които сме правили като приоритетни в нашата управленска програма и в програмата на МРРБ, тези които стартират на инженеринг през 2018 година са предвидени в разходната част на Агенцията като средства, с които ще разплащаме проектирането и аванси по дейности, които ще бъдат извършвани като реални строително- монтажни ремонтни дейности, но повечето от тях ще са преходни, ще се изпълняват и през 2019-1920 година, мога да спомена, ако зададете подобни въпроси, кои са тези проекти, многократно сме ги обсъждали на комисия, а и в пленарната зала.
Мисля още веднъж да спомена в заключение бюджета със споменатия недостиг, който съм убеден, че ще успеем да реализираме като дейности през 2018 година, ако следваме логиката на Министерството на финансите и на добрите параметри и показатели, които се залагат, пък и изпълнението на приходите в бюджета, като и през предстоящата 2017 година съм убеден, че тази тенденция ще продължи и през 2018 година и ще превишава заложените индикатори, тоест ще можем да разчитаме и на допълнителен финансов ресурс за някои от големите стратегически проекти.
Споменавам в заключение още веднъж: балансиран бюджет и на базата на макроикономическите реалности и на определените разходни тавани за нашето ведомство, смело мога да заявя, че е добър, изпълним и ще ни даде възможност да провеждаме основните си политики и да следвам визията на Министерството, която е заложена още в първата част, във въведението на Закона за държавния бюджет. Благодаря Ви още веднъж, оставям и на разположение за Вашите въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Желаете ли някой от агенциите или някой от другите структури да каже нещо? Не.
Преди да дам думата за въпроси на народните представители, от Националното сдружение на общините – господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър, Вие разполагате с протокола за разногласията, който по Закона за публичните финанси ние изготвяме с Министерството на финансите. Допълнително Ви изпратихме и наше становище по проектобюджета.
Като обща позиция искам да подчертая следното: оценяваме и подкрепяме положителни тенденции в бюджета за разширяване подкрепата на дейността на местното самоуправление и конкретно си струва в тази насока да спомена подобреното финансиране на делегираните дейности, особено образованието. Всички биха искали вече да са на това ниво на финансиране, всички други дейности, и ние им завиждаме. Бих казал в капиталовите разходи има подобрение и в снегопочистването, най-вече сравнително адекватно са отчетени числата в бюджета.
Също така за нас е важна и подкрепата за продължаване на действието на регламентите от миналата година, свързани с подкрепата относно наложените финансови корекции. Това като по общи направления, в които отчитаме положителни тенденции в бюджета и се надяваме да продължат.
От друга страна обаче искам да обърна Вашето внимание върху няколко въпроса, за които настояваме да се потърсят допълнителни резерви. На първо място отчитаме увеличението с 23 милиона лева по отношение на делегираната дейност „Общинска администрация“ и миналата година имаше определено увеличение, след като преди това шест години не беше мръдвала тази стойност и респективно заплатите на нашите служители. Въпреки това обаче ние предлагаме още 20 милиона да бъдат добавени като увеличение на субсидията по този стандарт. Защо е необходимо това?
На първо място, не е кой знае колко убедителен аргумент, ще го спомена за протокола. Има значително разминаване между заплатите на служителите в централната администрация и в общинските. Уважаеми народни представители, обърнете внимание на нашата отговорност е поставено изпълнението на важни национални политики: усвояването на еврофондовете с необходимите квалифицирани евроексперти, електронното управление с необходимите специалисти за създаването, за разработването на системата, и за поддържането и функционирането им, ако щете вземете актуалната сега тема с наводненията. Ние трябва да поддържаме хидроинженери и специалисти, така наречените оператори на язовирни стени и съоръжения. Е как да ги привлечем и да ги накараме да останат, дори и ние да си ги произведем, как да ги накараме да стоят в общината с 5-600 лв., близко до минималната заплата, близко до тези, които са в обслужващия сектор? Поставяме под риск изпълнението на тези национални политики по този начин. Не може без административен капацитет в общините. Знаем, че и много други сектори изнемогват в това отношение, но ако искаме ефективно да провеждаме тези национални политики, трябва да се замислим за това.
На второ място, предлагаме допълнително увеличение на капиталовата субсидия с 50 милиона лева специално за общински пътища. Мисля че министър Нанков най-добре ще ни разбере и ще ни подкрепи, защото това е тема, предполагам много болна и за него и той изпитва недостиг, обаче ние, за разлика…
Между другото, необходимо ли е да казвам, че там, където се разви националната пътна мрежа, това даде съществен ефект върху икономическата активност на тези региони? Е да, ама от населеното място да стигнеш до магистралата трябва път, трябва път на хората да отидат до средното училище, закрихме толкова училища, да отида до болницата и с болниците знаете какво е положението. Програмата за изпълнение на Националната стратегия за развитие на пътната инфраструктура определя като необходимост 190 милиона лева годишно. Ние сме далеч от тези искания, но поне частично ако може да постигнем минимално приближаване до това число.
И от другите ми предложения ще спомена единствено изравнителната субсидия и предложението ни за допълнително 8,7 милиона лева. Не е тайна, уважаеми народни представители, от години наред повтаряме, че изравнителната субсидия в сегашния си вид и механизми за прилагане не изпълнява ефективно своето предназначение – да изравнява общините по отношение на техните възможности и техния приходен потенциал. И ето сега този механизъм доведе до ефекта, че около 16 общини получават половината от увеличението на изравнителната субсидия, общо увеличение на изравнителна субсидия, а бедните, общините с нисък потенциал, остават с минимални. За някои общини от първата група увеличението е с 20%, искам да обърна внимание.
Поради това предлагаме по специален критерий тези 8,7 милиона лева да бъдат разпределени на 103 общини, които са с най-нисък потенциал, тоест приносът от техните приходи в бюджета е под 25%, като наистина подкрепа, насочена към целевата група, която има нужда…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Станчев, ориентирайте се към приключване все пак, регламентът беше 3 минути, дадохме Ви повече.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Аз не съм чул за регламенти, извинявайте.
Един от най-важните въпроси – предвидената промяна в Закона за местното самоуправление. Миналата година подкрепихме категорично промяната в Закона за нормативните актове, която предвиждаше предварителната оценка на въздействието и допитването до заинтересованите страни, включително сдружението беше цитирано в Закона. Там беше направено – в Закона за нормативните актове, в едно изключение за Закона за бюджета. Ако това изключение за Закона за бюджета се ползва за да се прекарат други важни закони, в случая нашия, както му казваме ние, „конституционен закон“, питам, дали догодина половината от законодателство няма за по-лесно да минава като преходни и заключителни разпоредби към Закона за бюджета? Не сме убедени, че това е правилният начин. Редно е тези промени да се разгледат и обсъдят със заинтересованите страни и общините и да бъдат внесени отделно.
Смятаме че по-подробен начин са разписани, с посочени дейности с толкова усложнени процедури, едва ли ще изпълни своето предназначение тази промяна в Закона. Целта е да се стимулират общините да изпълняват, да реализират междуобщинско сътрудничество. Този ли е начинът, преценете Вие.
Само ще дам една аналогия, когато се налага от само себе си. Работих преди пет-шест години заедно с колегите от Министерството на финансите по Закона за публично-частното партньорство 2010-2011 г., 2012 година влезе в сила този Закон. В мотивите на Закона за концесиите от миналата година е отбелязано, че досега няма осъществено нито едно публично частно партньорство поради усложнените процедури, утежнените изисквания и така нататък. Дали сега не правим нещо подобно с по такъв начин разписани условия за насърчаване този път на сътрудничеството между общините? Оставям на Вас това, нашето предложение е да отпадне това, да направим наистина едни текстове, които ще помагат на общините, ще ги насърчават да взаимодействат помежду си да си сътрудничат, а не да им налагат допълнителни рамки и първите реакции на кметовете са „Никога няма да се захвана с такова нещо“.
Ако това пък все пак остане, за съжаление, поне да отпаднат посочили сме кои членове – 64 и 65. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Станчев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Председател, колеги, господин министър, представители на министерствата! Учудена съм, че министърът има някакво успокоение с бюджета, имайки предвид амбицията му, че е нов министър и иска да направи повече неща.
Гледах внимателно бюджета и проектобюджета и на Министерството, бюджетната прогноза за 2019 и 2020 година и така сравнявайки ги, господин министър, средствата които административно ги ръководите, независимо че второстепенен разпоредител под вашата шапка е АПИ, те имат повече пари. Тук ги сравних на страница 33 като политика.
Но искам няколко въпроса да поставя. На страница първа от разгърнатия бюджет на самото министерство Вие сте записали: „Мисията на Министерството на регионалното развитие и благоустройство е да формира и провежда политика за регионално развитие, която да дава балансирано устойчиво интегрирано развитие на регионите в България“.
Добре, хубава мисия. Като гледах бюджета, като гледах вътрешните отношения, параметри, от това, което Вие ръководите, от това, което се случва в държавата, и тази година продължаваме да имаме бели полета в периферията на областните градове. Писала съм Ви един писмен въпрос, Вие ще кажете, може би около осем града от тези 39 са дали солидарно със селската периферия, останалите са избягали. Първи планов период, втори планов период, а няма в бюджета политика как да помогнем там. Дори не сте дали анонс, че в тези бели полета има инфраструктура, която вече в 2014 г., ако отидем до 2020 г., в тези региони се потъва. Имаме малки селски общини, това са огромни проблеми и в моя избирателен район, и навсякъде, където се казва: областните градове като градове лидират, периферията им потъва, а малките селски общини, видите ли, са по-модерни. Ще дам за пример Мадан, където дори има фиксирана политика. Градът Смолян с огромна периферия – 46 села, кметства, 76 населени места, с огромна вътрешна мрежа – над 500 километра, за общински пътища по бюджета – 1 милион и 700, от местни данъци и такси до 3 милиона. Община Мадан като си дръпне по селската програма, там няма асфалтиран междуселски път. Тоест би могло да се създаде един фонд, който да е при Вас и Томислав Дончев говореше за такова нещо на второ събрание на общините като политика. Няма го. Ще задълбочим различията.
Така че мисията, така се притеснявам, че е хубава мисия, добре записано, но белите полета… Няма политика в бюджета за това! Няма да говорим в детайли. На страница десета от същата Ваша разработка, която сте внасяли в Министерския съвет и съпровожда бюджета, аз съм го взела от библиотеката това, при внасянето на бюджета сте записали „визията за ВиК“ за развитие на политиката, свързана с дейностите за управление, изграждане и така нататък, инфраструктура, осигуряване. И по-нататък, там, където сте конкретизирали възможните политики в детайли, сте дали една пречиствателна, 10 населени места, може би където е програма „Безводие“ ще решите, едни примерни показатели за измерение на страница 13 какво би могло да се случи, и сте дали на точка 11 подобряване качеството на питейните води чрез изграждане на ПСОВ, точка 11 подобряване на питейните води – 10 броя във ВиК мрежите в населени места, и в същото това време лансирате на Сдружението на общините при заместник-министъра, че се готви някакъв фонд, който ще бъде полезен да подкрепи инфраструктурата, която е под 10 000 еквивалент жители. Разговарях с Ваши колеги и от комисиите от ГЕРБ, те споделиха, че евентуално в бъдеще нещо със Световната банка би могло.
Но и тук няма политика. Ако седим на Програмата за околна среда и водите тя да го реши, политиката, която да я реализират ВиК-тата, пак няма политика и за водите.
За геозащитните мерки на страница 10 сте изписали много, но имате твърде скромен портфейл. И тук в трето събрание поставям въпроса: записани са тези 70 милиона, те се преписват всяка година за бедствия, аварии, климатични. Такъв случай като в Бургас, който и на нас ни се е случвал, като пример – Смолян, на квадратен метър повече от 2000 вода –това са стихиите на природата. Тези 70 милиона не стигат до никъде. Обаче тези 70 милиона не ги раздавате Вие балансирано, а се раздават лобистки и не им е мястото там. И тук се обръщам към колегите от ГЕРБ – дайте да направим една промяна, да ги дадем, когато трябва да отидем по проблем министърът е там и трябва да каже къде са парите, знам, че всички се притесняват от министъра на вътрешните работи, защото той има и друг статут, обаче дайте тези пари да ги дадем на едно място – междуведомствена комисия, пък клатене на главите, пък лобиране, пък там стена, пък там мост – това е по същество за компрометираната инфраструктура за тези пари. Като политик той говори по големите политики.
Сега за пътищата. Аз много се зарадвах, че и специално внимание сте обърнали на един път от моя избирателен район – Буково – Букова поляна – Галище. Не ми се иска, че там има завод на бащата на един бивш министър, да е затова, но не ми се иска, защото Димчо Михалевски изгради първата част от Букова поляна до Буково, сега до Галище. Какво има неразплатено в този общински път да присъства тук? И добре би било повече общински пътища да се запишат, макар че се гордея, защото за община Мадан… И за Галище и аз съм обещавала да асфалтираме този път и, слава богу, кметът го е асфалтирал. Сигурно сте доразплащали. На страница 34… Не ми трябва обяснение, важното е, че е записано, и че ще се плати.
Тук в говорих за тези неща, като казах че липсва политика и може би Манол Генов ще доразвие темата като политика. Сега аз не мога да разбера какво казвате с Програмата за енергийна ефективност на стр. 26. За 2017 година се предвижда да бъдат разплатени 1 млн. 809 хил. 752 лв. всичко от предходните години за 1901 сгради, нали така? А за 2018 се предвижда да се изплатят 190 мил. 280 хил. за 121 сгради. А паралелно преди това сте записали, че към момента са подадени 3146 лв.…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Янкова, напомням за времето!
ДОРА ЯНКОВА: Приключвам. Говорим в крайна сметка по политиките. И ние искаме да изразим мнение към бюджета.
Тоест за 2022 сгради ще стигнат тези два милиарда, но има подадени документи за още 1124 сгради. Какво ще кажем на тези хора, ние не сме на власт, няма как да се оправдаете, че БСП спира програмата (смях). Търсих в бюджета, тук може би Жени Начева ще сподели, там е допустимо до един милиард заем, това бъдещ заем в бюджета ли е или ще чакаме към декември някакво постановление, което допълнително да го решим?
Спряхте ли програмата или не я спирате?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова…
ДОРА ЯНКОВА: Ще ни остане време цяла година да питаме.
Това като заключение. Бюджетът е скромен, бюджетът е семпъл, няма да разреши това, с което сте се ангажирали пред Министерския съвет като мисия и като политики. Скромно ще се поработи може би само в областта на пътищата, с европейски средства.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз като госпожа Янкова също така съм безкрайно учуден защо ги няма парите за санирането за следващата година? Виждам в чл. 22, ал. 3 има предвиден максимален размер за поемане на ангажименти за разходи да бъдат поети през 2018 г., явно това е планирано нещо отпреди, което трябва да се изплати, а пък после се поемат допълнително нови задължения, пак горе-долу в размер на 370-380 млн. Тотално ли се отказахте, господин министър, от тази програма? Какво ще е нейното бъдеще? Онази, с многото букви в абревиатурата – Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Отказахте ли се тотално, защото от Вашия доклад, от Вашите изявления, които съм чел медийно не се вижда какво ще е бъдещето, има ли бъдеще, няма ли бъдеще? Трябва да Ви кажа, че фирмите, които работиха, бяха много доволни, те просто желаят да продължи това нещо, а тепърва ще видим бенефициентите, конкретните, сдруженията на собствениците при собствениците на жилища в такива сгради колко ще бъдат доволни, ще има ли рекламации, няма ли да има, гаранционните срокове ще устоят ли. Възникват много въпроси, които са изключително интересни, понеже тази програма беше панацеята на Вашата партия, нали така беше? Един-два избора прекатурихте с нея. Тоест да очакваме ли пак на следващите избори, че ще бъде възстановена или не? Толкова по санирането.
Ще бъда много кратък по отношение на политиката за водоснабдяването. Доколкото разбрах, има повече шест милиона, не съм ги видял тук, но така ли ще попълваме дефицита от онези там – 10, 11, 9 милиарда дето ги броим, до оперативната програма, до финансовите инструменти? Наистина колежката Янкова е права, че тук политика няма. Да разчитаме на приходите на ВиК дружествата – Вие знаете, че те са стиснати от другата страна в регулацията на цените и те трудно могат да акумулират средства, с които да възстановят необходимите суми за цялостно…
И ще има ли въобще политика? Какво ще се случва в този сектор? Ще продължава по този начин или чакаме Закона за концесиите, като политика там може би има идея да бъдат концесионирани ВиК дружествата, питат много хора, вълнуват се, много хора не искат да се получи… Говоря за потребителите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да се придържаме към бюджетния закон, концесиите са друга тема.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не, аз говоря за политиката в бюджета, защото тук не се вижда, потвърждава се.
И накрая искам да завърша: много е прав колегата от Сдружението на общините, който в момента се моли за 50 млн. лева допълнително да бъдат като капиталови разходи прибавени към нуждите на общините. Колкото е окаяна републиканската пътна мрежа, два пъти по окаяна е общинската, всички го знаем. Имали сте подкрепа за въвеждане на тол системата от нас като политическа група, очакваме да видим приходите, да видим и добре свършената работа по отношение на пътищата. Не помня по какъв повод казахте, че от тези средства ще може да се отделя за общински пътища, нищо не пречи тези 50 милиона евро да ги дадете сега на общините, пък после като дойдат приходите от тол системата да им дадете още, а пък да възстановите тези. Благодаря (оживление).
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добро предложение.
Господин Аталай има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Колеги, нека и ние да кажем няколко думи.
Ние няма как да подкрепим този бюджет и нашите аргументи са следните. В онези три минути, които взе в повече представителят на Националното сдружение, се разбра, че бюджетът е много хубав, добър, но какво правим с децентрализацията, с всичко онова, което трябва да дадем като свобода на общините? Какво правим с онези средства, които са необходими? Не е ли по-добре тези средства, от които Вие, господин министър, сте доволни, да бъдат дадени на общините и те свободно да могат да оперират с тях, за да може да обърнат повече внимание на общинските пътища?
Няма как да сме доволни и от това, че вече втора комисия карам и съм учуден, че всички министри сте доволни от бюджета, а същевременно виждаме, че хората в страната не са доволни от всичко това, което се случва. (Възгласи: „Еее!“)
Аз казвам моето мнение, колеги, Вие си имате Вашите аргументи и ще си кажете. Ако кажете, че всички пътища в страната са в такова състояние, че хората са доволни, чухте и представителя на общините, че и от заплатите, които получават в общините, хората също са доволни, значи тогава и ние трябва да сме доволни. И от тази гледна точка, господин министър, аз съм във Ваша подкрепа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, моля за концентрация, да уважаваме колегата, който говори!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да обърне внимание на министъра на финансите да отдели онези средства, които са Ви необходими, да ги дадат, за да не се притеснявате Вие, когато всички народни представители от съответните региони, които искат да се развиват техните региони и Вие да може да отделите онези средства, които са необходими.
Затова ние няма да подкрепим този бюджет с тези аргументи. Ако искате, може да изкараме и много други аргументи, но съм убеден че Вие ги знаете и за да не Ви отегчавам, ще прекратя до тук и Ви благодаря. Виждам, че се събраха ГЕРБ, притеснявах се, че бяхме 9 ще излезем от тази комисия, но се събрахте и ще имате достатъчно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател. (Народните представители Рамадан Аталай и Танер Али напускат залата. Реплики: „Поне изчакайте отговора!“.)
Тъй като наистина ще забравя някои от зададените въпроси, най-вероятно, колкото и да си записвах, ще се опитам да направя коментар по повечето от повдигнатите теми.
Първо ще благодаря на госпожа Янкова за обективните коментари, които направи. Няма какво да коментираме. Подробно се е запознала с предложения бюджет, но аз споменах и в експозето си: на фона на определените разходни тавани, на фона на засилените и повишените наши усилия да генерират по-голяма голяма събираемост на приходите от нашите приходни агенции, и АПИ, и ДНСК, и Агенцията по кадастъра реализират приходи, ще имаме възможност колкото и да е минимално, за 18 млн. 400 хил. лв. повече, с които да реализираме определени политики.
Но аз ще започна малко по-обширно и ще гледам да се вместя в 5-6 минути. Не само в Закона за държавния бюджет и приходите, които формират отделните ведомства на база на основния закон за държавата, а именно годишния Закон за държавния бюджет, тези приходи са инструментът за правене на политики, тъй като имаме възможност, тук няма да говоря за заемна част, за заемни инструменти, през оперативните програми, а и не само тях, ще цитирам и други приходни източници, които имаме и ние, да формираме определени политики. Колкото и да не са панацея евросредствата, специално в Сектор „Води“, ще кажа с тези средства, които имаме, какво правим и какво подобряваме, и в Сектор „Пътища“ при нас са основа инструмент. Споменах какви мерки предприемаме, Вие много добре ги знаете, следите нашите усилия за въвеждане на тол таксата, за да може да превърнем пътния сектор, специално републиканските пътища, в един устойчив от финансова гледна точка сектор, тоест да не разчитаме и на заемни инструменти, и на еврофондове след 2023 г. в Сектор „Пътища“ с оглед и на промените, които предстоят в кохезионната политика, могат да не са и няма да са същите, измерени в абсолютни стойности, ние ще се опитаме да направим така, че каквито и да потребности да имаме на годишна база с непопулярните мерки, които въвеждаме, почти толкова и приходи да генерираме, именно по линия на тол таксите и тройните винетки.
Не трябва да забравяме, че когато говорим за регионална политика, основният инструмент, за съжаление и понастоящем, е оперативната програма, която, ако трябва да сме честни, и съответстващата й в огледално измерение, само че за други бенефициенти, за други териториални измерения населени места и общини – Програма за развитие на селските райони, които, ако трябва да си признаем, и двете програми, особено ОПР, колкото и хубаво да звучеше в предния програмен период, нямаше регионална насоченост. Обратно, проектите по нея задълбочиха може би регионалната диспропорция. Именно затова при програмирането на настоящия програмен период в рамките на 2012-2013 г., бяха отчетени тези слабости на програмата и се даде възможност, това, което Вие споменахте, но с оглед и на засиления процес по децентрализация, следвайки методиката на програмата, да имат възможност да включват проекти не само в общинските центрове, а и в тяхната периферия, и в онези малки населени места, за които Вие говорихте, които нарекохте“ бели петна“. Затова 9, поправям се с една община, 9 общини са включили подобни проекти, колкото и да е било трудно, тъй като много от колегите твърдят, че методиката и указанията, които имаме от Европейската комисия, респективно които имат те от оперативната програма, изключват тези населени места, но 9 общини от 39… Включили са малките населени места и реализират проекти в тях. Именно това беше добрите моменти в програмата, за да даде възможност да има регионална насоченост.
Отделно за да говоря за регионалната насоченост на програмата, ще дам една цифра, сравнение: за разлика от предишния програмен период, през 2013 г., понастоящем със средства от „Регионални райони в растеж“, знаете, тук имаме целеви бенефициенти, конкретни бенефициенти в общинските администрации, средствата, които се генерират и които ще се разходват в добрия смисъла на думата, от които ще се реализират проекти в Южна България, в която понастоящем, между другото, живеят две трети от населението на страната, а се генерират над 75% от БВП в България, средствата, които ще се разходят по оперативната програма, са около 54%, в Северна България 46%. Какъв по-добър пример има за инструмент с регионална насоченост, който да балансира изоставането, говоря на по-голям принцип, не на общинско, не на областно, не дори на регионално, а на едно ниво – Северна спрямо Южна България.
В това отношение да няма политика и визия, може би да не е пряко измерена през проектобюджета за 2018 г., но немалко сме се постарали да решаваме и тези проблеми. Факт е, че ако говорим за една истинска регионална политика, тъй като виждаме конкретните обекти, които сме задали във Сектор „Води“ и Сектор „Пътища“, сме се опитали да балансираме именно тези регионални диспропорции, колкото и, както се казва, да не ни позволяват и усилията, на база на ресурса, с който разполагаме, но едва ли има сектор в страната като секторна политика, който да не се развива в дефицит на финансов ресурс, но това са макроикономическите възможности.
Относно ВиК темата и това, че ОПОС не е решен, напротив, в 18 области, вкл. Смолянска област, там само общинският център, реши немалка част от проблемите с питейно битовата и екологичната инфраструктура в Сектор „Води“ в тези населени места над 10 хил. еквивалент жители. Под 2 ПРСР със също крайно ограничения бюджет за подобни мерки, но все пак, колкото и да е минимално, от 12 на 18 млн. лв. увеличаваме нашия бюджет, много пъти сме искали да уеднаквим методиките, които имаме, да не ги наричам Програма „Безводие“, „Чисти води“ и така нататък, с колегите от ПУДОС, но ресурса, който имаме и ние, и колегите от ПУДОС, наистина да отива в тези бели петна на населените места между 2 и 10 хил. еквивалент жители по обективни критерии, за да се реализират проекти за питейно битово, а там където имаме довършване на питейно-битово водоснабдяване, където имаме довършване на проекти, свързани с канализационни колектори, да бъдат реализирани от тези мерки. Ще дам примера със Смолянска област, понеже Златоград, общинският център, е между 2 и 10 хил. еквивалент жители, сме насочили част от инвестицията именно в общинския център. От бюджета, с който разполагаме, аз съм убеден, че на годишна база, както и тази година, и 2016 г., от спестени средства по други политики сме насочили ресурс именно към политиката за ВиК сектора, основно в населени места между 2-10 хил. еквивалент жители с подобна идея, следвайки основните принципи на тази политика.
Геозащитата – отново крайно недофинансиран сектор. Знаете и Националната стратегия, която приехме на Консултативния съвет преди 2 години, около 1 млрд. ресурс. Досега бюджетът на Министерството беше 4 млн., вкл. благоустрояване и благоустройствени дейности. Голямата битка, която спечелихме по-миналата година, беше в рамките на ОП „Околна среда“ да бъдат включени конкретни обекти, които минаха и през обществено обсъждане, през Експертния съвет по геозащитна дейност към министъра на регионалното развитие, но 63 милиона, които са наистина един свеж ресурс именно за борба със свлачищните процеси, най-общо казано. Факт е, че тази година увеличаваме бюджета с 15,5 млн., все пак, макар и осъзнавайки, че трудно бихме могли да решим и половината от проблемите на страната, все пак насочваме специален и върху тази политика.
Но мисля, че тук многократно сме дебатирали, дори когато сме предлагали законодателни промени и в тази зала, и в пленарната зала, специално за геозащитната дейност в борбата със свлачищните и ерозионните процеси, за да сме ефективни и да минимизираме щетата на фиска от разходването на ресурс при вече активизирали се свлачища, с някои от нормативните промени в Закона за устройство на територията и в подзаконовите нормативни актове, доста рестриктирахме с оглед превенция строителството в свлачищни райони, там, където няма изградени канализации, основно за дъждовни води. Няма смисъл да навлизам в повече подробности. Тук не говорим само за конкретно разходване на финансов ресурс, в тази политика, чисто институционално и нормативно предприехме в рамките на последните 2 години адски много действия, Вие също подкрепихте тези промени, за да имаме една добра превенция, която специално в Сектор „Геозащита и свлачища“ спестява до 10 пъти за конкретен обект от финансовия ресурс. Ако не дадем възможност на свлачищата да се активизират, или ако впоследствие тръгнем да го укрепваме, разликата е 10, дори над 10 пъти във финансовия ресурс.
Пътищата и пътният сектор – тук споменах отново оперативните програми „Региони в растеж“ – второ- и третокласни пътища над 300 млн. ресурс, който дори и понастоящем усвояваме, част от пътищата в момента се изпълняват, по-голямата част 2018 г. ще стартират като изпълнения и транспорт, оперативната програма, големите инфраструктурни проекти, в случая основно автомагистрала „Струма“, но всичко, което сме започнали, което имаме като доста амбициозна програма, благодаря за това, че признавате, че тя е амбициозна и невинаги намира отражение в някои от инструментите, с които разполагаме, и наистина 2018 г. ще бъде, да не я казвам междинна, но освен че в нея имаме отново амбициозната система да въведем тол системата, ще бъде подготвителна от гледна точка на проектиране и на договаряне на по-голямата част от големите инфраструктурни проекти, с изключение например на тези, които изпълняваме със средствата от ОП или например автомагистрала „Хемус“ в първите й два участъка от 9 км и 300 от западната страна – Ябланица и от 16 километра и 200 метра от Белокопитово до пътен възел Буховци. Всички останали проекти, които ще стартират големите инфраструктурни проекти в пътния сектор, ще са 2019 г. реално изпълнение от финансов ресурс. Наистина съм оптимист, по-скоро реалист в случая, че ще имаме въведена в рамките на 2018 г. тол система, през 2019 г. ще изпитваме ефективността, но ще имаме вече ресурс по линия на новия модел.
Специално за договора за общинския път, който споменахте защо е включен, наистина с цялото ми уважение и към, лека му пръст, господин Михалевски, и към моите предшественици, за съжаление и в Сектор „Геозащита“ и в Сектор „Благоустройство“ като политики и в политиката финансиране на подобни обекти все още, 10 години след стартирането на тези договори разплащаме средства или работим по договори от 2007-2008 г. Договори, сключени при липса на финансов ресурс, все още това е договорът за укрепване, който имаме за Сарафово и за Царево, настоящия, който Вие цитирахте, това са договори от 2007-2008 г. След 10 години все още изпълняваме дейности по тях и разплащаме, тъй като наистина, може би в разрез със Закона за публичните финанси, те са сключвани при необезпечен финансов ресурс навремето. Но това не е наша работа.
Нашата работа в момента е да ги завършим, за да не изпаднем в хипотезата да търпим неустойки, наказателни клаузи, тъй като договорите са в сила и ние трябва да ги завършим рано или късно. Затова съобразно нашите възможности отделяме част от бюджета за завършването на подобни обекти. Те са реални, но проблемът е, че са сключени при наистина недостиг на финансов ресурс – 2007-8 г. За съжаление това правим.
Националната програма за енергийна ефективност – имаме две хипотези, едната е разплащане от Българската банка за развитие, която Вие цитирахте, към общини, разбирайте контрагенти, изпълнителят по отделните дейности по конкретните сгради, и на второ място пък имаме разплащане от Министерството към ББР, вкл. лихвите, които дължим, две различни процедури, 2018 г., може би и 2019 г., тук може би ще имаме корекция в рамките на 2018 г. в предвижданията, които имаме, убеден съм, че не само 2018, а и 2019 г. ББР ще разплаща контрагентите, които ще имаме – сгради, които ще са в обект на реализация и през 2018-2019 г. няма да бъдат завършени в рамките на тези две календарни години, а и бюджетни такива.
Към ББР нашите ангажименти ги споменах, надявам се тази година да разплатим оптимистично над 630 млн. лв., а в рамките на 2018-2020 г. останалите 1 млрд. и 400 лв. грубо. Програмата, господин Генов, продължава, със сключените договори, които имаме към момента с ББР. За три години 2015, 2016, 2017 г. на база на ресурса, който имат и общинските администрации като капацитет за бързо провеждане на обществени поръчки, за бързо изпълнение на дейности, а и на строителния и проектантския бранш, към момента се реализират към 700 сгради, да не цитирам точната цифра, тъй като в момента ми изчезна от главата, които са въведени в експлоатация. За три години от всички сключени договори имаме под 30% въведени в експлоатация, по още 30%, по които се работи, по всички останали тепърва предстои възлагане или стартиране на строително-монтажни ремонтни дейности. Ако все пак работим с по-бързи темпове, 2018-19 г. ще ги приключим, а следващата година, какъвто ангажимент имаме, предполагам, че ще има и дебат в НС, тъй като изпълнихме ангажимента си, който Вие ни вменихте с приетото решение да дадем информация, да предложим бъдещи модели за продължаване на програмата, но наистина програмата върви добре, но политическият дебат как ще продължи оттук нататък по различните параметри и като финансов ресурс и като модел, и като механизъм, дори правилника на Министерството, който беше одобрен преди повече от месец и половина…
Създадохме цял нов отдел, който отговаря за мониторинговия контрол на програмата, колкото и тя да е децентрализирана, и основни играчи, в добрия смисъл на думата, в нея да са общинските администрации, но спокойно програмата и през 2018-19 г. продължава на база и на ресурса, с който разполагат строителните фирми.
В най-общи линии като коментари, които направихте… (Реплика от народния представител Дора Янкова.)
Има неусвоени, госпожо Янкова. По-скоро това не са разплатените, тук наистина подлежи на корекция документа, който сме подали, това са договорите, които са сключили общинските администрации по индикативни цени – ББР е разплатила на 1 млрд. и 600 млн. лв. към контрагенти по сключени договори, по изпълнени дейности, които са стартирали аванси и по такива, които не са стартирали, тъй като в различните общински администрации подходът с разплащане към контрагентите е различен, някъде авансът по сключения договор е по-голям, а там реално пък не са стартирали дейности заради и сезона, ще започнат дейности напролет, а някъде се разплащат дейности и разходи по приключили вече обекти, подходът е различен, но през 2018 г. ще се довършат като разплащания от ББР към контрагенти и от нас към ББР, ние разплащаме на сгради, въведени в експлоатация, ресурса от 2 млрд. лв. Това е за програмата.
Разбирам коментара на господин Аталай, както се казва, съобразно възможностите на бюджета съм убеден, че през 2018 г. отново ще имаме възможност да получим допълнителен финансов ресурс по дадени политики или по дадени обекти, но аз пак споменавам, че нито моето желание, нито предполагам и Вашето е да тежим като воденичен камък на Министерството на финансите, затова се стремим с конкретни политики да направим секторите, за които отговаряме, устойчиви от финансова гледна точка, какъвто, убеден съм, ще направим и пътния сектор, живот и здраве с въвеждането на тол таксите и електронната винетка. В Сектор „Води“ имаме по-сериозен проблем, господин Генов е запознат наистина в детайли, там все пак говорим и за отрасъл, и за политика, която има социална насоченост. Освен технологичната, освен екологичната и финансова гледна точка, там имаме много сериозен социален елемент, който е нормативно регламентиран, имаме нива на социална поносимост, тоест не можем да си играем през цената до безкрай с приходната част във ВиК операторите, затова до момента разчитахме на средства основно на Европейския съюз. В момента се разработва, знаете, и модел, който ще бъде подложен на гласуване от МС с конкретно решение, нека да бъде съответно приет от изпълнителите, модел за устойчивост на сектор ВиК и за генериране на достатъчен ресурс, за да можем да създадем стабилност и от икономическа, и от социална, и от екологична гледна точка на Сектор „ВиК“, тъй като знаем там каква е дупката и какъв е недостигът на финансиране. Какъвто ресурс разходваме, гледаме да е максимално ефективно с оглед и на добрите практики в публичните финанси.
Благодаря, спирам дотук, много говорих даже.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин министър. За сметка на това пък спестихте нуждата да се изкажат представители на мнозинството.
Заповядайте, колеги, имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Нанков, уважаеми представители на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие, както и министърът каза, в рамките на възможното, това е един бюджет, който е със завишение както за общините, така и за Министерството на регионалното развитие.
Искам да попитам нещо министър Нанков.
При посещението си във Враца съвсем наскоро, той сподели с жителите му и пред медиите неговото намерение да обяви обществена поръчка за реализация на един проект, който е важен не само за област Враца, а и за областите Монтана и Видин, това е пътят Мездра-Ботевград, изграждане на 2 ленти в двете посоки допълнително. Тъй като в бюджета не можах да намеря конкретика относно финансирането на този път, моят въпрос е, защото и аз, и колегите, които са от Северозападния регион, вероятно ще бъдат питани след приемането на бюджета, къде намират отражение тези намерения на Министерството за стартиране през 2018 г. на изграждането на пътя Мездра-Ботевград.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Аврамова. Абсолютно удачен и коректен въпрос. Ангажимента, който поехме пред жителите на област Враца и на целия Северозапад, ще си го изпълня. Аз ще обясня чисто процедурно като линеен график как процедираме с конкретната отсечка, не че няма да работим и по другите отсечки, дори за някои от тях, като например участъка от Бела-Руженци-Димово имаме съответно и проект, финансиран по ОП „Регионален транспорт и техническа помощ“ за проектиране, обхода за Димово също, но следвайки и географската логика, и логиката на транспортните потоци, споменах, че най-приоритетният участък от времеви аспект е именно участъкът Ботевград… За Мездра знаем какви задръствания стават на база на тежкия участък при изкачването и спускането, особено при тежкотоварния трафик. Затова през 2018 г., да върна времето назад през още 2017 г., ангажимента, който поех – да, ние ще възложим обществена поръчка, убеден съм, че или в края на месец ноември, или в началото на месец декември тази година ще стартираме обществената поръчка за инженеринг на обекта, ще обясня защо е за инженеринг. Но преди това тя ще бъде предхождана от едно решение, което още в средата на този месец ще входирам в МС, ще се преборим, убеден съм, че ще успее да мине, за отчуждителните процедури. Тъй като имаме процедури по доотчуждаване на имоти в рамките на този участък, с ОВОС са наред нещата,… но техническият проект е стар, той се нуждае от актуализация, затова ще стартираме с процедура по инженеринг. И ако приемем хипотезата, че ще търгуваме инженеринг в рамките на следващите 6 месеца и през 2018 г. ще извършваме основно допроектиране, препроектиране на техническия проект, ще привършим в началото на годината, убеден съм, до март месец отчуждителните процедури, но реално строителството на обекта може да стартира в края на 2018 г.
Така че ако са необходими средства за авансиране на договора, ще преценим какви да бъдат параметрите на включени аванси в проектодоговора, който ще сключим, следвайки логиката на обществените поръчки в рамките на 6 месеца, тоест в средата на 2018 г., да са такива, че да имаме възможност от средствата на бюджет на АПИ, средствата от перо издръжка на Агенцията, да може да стартираме с авансите по договора. През 2018 г. активно ще работим по обекта, основно в началото на годината ще довършим процедурите по отчуждаване, ще препроектираме и ще издадем строително разрешение на тази част. За една малка част имаме в момента строително разрешение, но мисля да не парцелираме проекта, да го движим в участъка от Ботевград до Мездра като един проект с един изпълнител през 2018 г. ще започнем реални дейности по него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя бюджет, предложен от Министерството на финансите. Смятам, че даже не е реалистичен, а е позитивен. Друг е въпросът, че даже от финансисти съм чувал, че по-трудно се правят реформи, когато има повече пари. Но безспорно по всички пера, които са в МРРБ, има завишаване на парите.
Жалко, че господин Аталай си тръгна защото той нали каза 50 млн., 100 млн., парите не ги дава Министерството на финансите, а това, което сме успели да изкараме като БВП от работещите хора основно. Факт е, че последните години МРРБ – винаги така е било, според мен е достатъчно добре финансирано, особено що се касае до големите инфраструктурни обекти. Естествено, всяко едно министерство, ако го питаме, ще каже, че искат още средства, но смятам, че с това, което тук е предвидено, особено по делегираните бюджети, чувствително са завишени разходите, които ще направят следващата година, и зимно почистване, и за изравнителните субсидии.
Що се касае обаче за пътищата, абсолютно съм съгласен с колегата Станчев от Национално сдружение на общините, само че да Ви кажа, и 50 милиона да са, пак доникъде няма да стигнем. Не мисля, че 50 милиона ще променят страхотно цялата инфраструктура на общините. При положение че общинската инфраструктура е хиляди километри, не си спомням колко беше, но е доста – 19 800, с 50 милиона естествено няма да стане. (Реплики.)
Не, напротив, аз наистина се надявам, че колегите от Министерството на регионалното развитие ще намерят вариант при бъдещето внедряване на тол системата да се намери някакъв начин, това би било възможно, наистина някаква част отива към общинските пътища. Смятам че това е дългосрочен начин на решаване, защото, не че 50 милиона са малко, но не смятам, че това би решило кардинално проблема с общинските пътища, а те наистина са в лошо състояние.
И последно ще завърша, тук вече към Министерството на финансите по-скоро, тъй като натискът от страна на синдикатите за повишаване на минималната работна заплата е голям, тя сега ще бъде 510 лв., Вие сте предвидили, все пак, 20 милиона, които са за администрация, за повишаване на заплатите, доколкото разбрах, 5% горе-долу се очаква някакво увеличаване на общинската администрация за заплати. Със сигурност там трябва да се мисли в следващите бюджети по някакъв начин това повишаване на минималната работна заплата да е пропорционално на увеличаването на заплатите в общинската администрация, тъй като има един такъв парадокс, че хора без висше образование с ниска квалификация получават близко или почти равно на хора, които все пак са образовани, имат някакъв капацитет, имат някакъв стаж и е хубаво да истина да бъде, според мен, по моята логика, пропорционално покачването на минималната работна заплата. Естествено, 5% е добре, но със сигурност трябва в бъдеще да се търси някакъв ресурс това да се повишава. Много трудно общините намират, това е, което знам, даже в Столична община, откъдето съм избран, която все пак е голяма, богата община, няма съмнение в това нещо, дори и там е трудно да намериш специалисти и наистина качествени хора да стартират като примерно младши юристи и дори на тази община е трудно, пък какво говорим за така по-бедни общини с по-малки възможности.
И с това приключвам. Смятам, че бюджетът наистина ще отговаря на очакванията и Министерството на регионалното развитие ще може да извърши своята дейност през следващата година оптимално и им пожелавам успех.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Процедурно предложение.
ДОРА ЯНКОВА: Досега, откак съм участвала в регионалната комисия, тя винаги се е обединявала да реши една общинска политика от тяхното искане. И сме успявали.
Предлагам, ако сме Комисията на общините, и тук е сдружението на Общините, Министерството на финансите, дайте да се уговорим с министъра на финансите да покажем отношение към общините. Вие кажете какъв е приоритетът, но между първо и второ четене да покажем знак към общините. Това е моето предложение. Помислете, има как да се обединим, решавали сме стъпки, правили сме знаци, че през нашата промяна, не сме тук само да клатим главите, а сме комисия, която има характер и която решава поведение и политики. И поради тази причина дайте да видим един проблем, който да можем поне да го решим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Това е не точно процедурно предложение, а изказване в посока работата на Комисията.
Други желаещи колеги да се изкажат? Ако няма, аз ще взема отношение от името на „Обединени патриоти“.
Ние ще подкрепим бюджета на първо четене. За нас действително това е позитивен бюджет, тъй като, ще започна от общините, където имаше по-сериозна критика като становище, за първи път от 6 години една немалка част от ангажиментите, които създава държавната власт на общините, си ги поема, което трябва да се признае. В това отношение, разбира се, за нас остава дискусионна темата между първо и второ четене дали ще подкрепим промените на ЗМСА, които са в преходните и заключителните, ще трябват доста сериозни доводи от страна на Министерство на финансите, за да убедят към такъв подход.
По отношение самия Закон за държавния бюджет, ние нямаме резерви да го подкрепим, тъй като той, за разлика от това, което казват колегите, действително съдържа ясни приоритети, специално в нашата сфера. Помните че имахме тук и заседание, което фиксира вниманието върху нарастващите регионални различия по територията и аз смятам, че на практика ръководството на МРРБ прави стъпки за създаване на политика именно в тази посока, които трябва да бъдат подкрепени и адмирирани.
Другото беше казано, мисля най-общо, за това, че действително са обезпечени основните функции на Министерството. Вярно, винаги може повече, но в рамките на този бюджет мисля, че дейността, която наблюдаваме, е достатъчно финансирана. Така че „Обединени патриоти“ гласуваме за бюджета на първо четене.
Други желаещи да се изкажат?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Само две думи, тъй като Вие отбелязахте и в позицията на Сдружението чухме за споделените услуги. Предложението за да Ви предложим промени, е обвързано и с разходните политики, които предлагаме, и с разговорите с редица общини във връзка с изпълнението на редица европейски проекти, които министър Нанков представи подробно. По отношение на всички управляващи органи специфичната дейност, която общините трябва да реализират във връзка с тези европейски проекти и наличието на достатъчно ефективно използван ресурс в областта на общинска администрация, средствата за общинска администрация и за издръжка на общините, считаме, че това е подход, който при всички положения не е задължителен и задължаващ общините, но дава допълнителни лостове те да реализират дейности, да наемат висококвалифицирани специалисти и да реализират дейности съвместно, така че да минимизират разходите за персонал и разходите за издръжка и за административни разходи…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Начева, не ме разбрахте. Не става дума по същество, а за подхода по този начин да се променя ЗМСМ.
Други изказвания има ли? Ако не, да преминем към гласуване. Закривам дебата.
Както знаете, колеги, имаме две гласувания.
Първо е по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
И второто нещо, което ще подложа на гласуване, е Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становище на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет.
Моля, гласувайте точка 1. За няма, против няма, въздържали се 19. Единодушно въздържание.
Гласуваме т. 2 – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 със становище на Министерския съвет по Проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
За 11, против броим двамата колеги от ДПС, въздържали се 7.
С 11 за, 2 против и 7 въздържали се Проектът е приет.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Антон Лазаров