1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 14



Към протокола се прилага списък на присъстващите.
На заседанието присъстваха по т. 1: Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, Весела Накова – началник на политическия кабинет и Дончо Атанасов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, и по т. 2: Красен Кралев – министър на младежта и спорта, Васил Пеловски – директор на Дирекция „Правно и нормативно обслужване“, и Ванина Колева – медиен съветник; и от Националното движение на българските граждани: Таня Дикова, Радка Николова и Йордан Гаврилов.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър ден на всички!
Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Колеги, имате предварително обявен днешният дневен ред. Той се състои от две точки:
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет.
Както сме се уговорили, ще има условно т. 3 – „Разни“.

Има ли предложения по дневния ред? Не виждам.
Който подкрепя така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НИКОЛАЙ НАНКОВ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, известна Ви е процедурата за актуалните въпроси – задаваме ги по големината на парламентарните групи.
Колегите от ГЕРБ ще имат ли въпроси? Заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Нанков, уважаеми гости! Искам да задам един въпрос, който е свързан с поддържането на пътищата и зимната обстановка.
Предприетите адекватни и бързи мерки и действия при влошаване на метеорологичната обстановка преди няколко дни показаха, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“, имат добра организация на работа. Особен проблем, не само тази зима, а и предишни зими, се оказаха естествено неподготвените за пътните условия и за времето шофьори и най-вече тези на тежкотоварните автомобили. Видяхме, че заради няколко тежкотоварни автомобила, неподготвени за зимата, се образуваха километрични опашки, които затрудниха придвижването на машините за зимно поддържане, които затрудниха снегорините да свършат и да обработят пътните участъци, което предизвика известен дискомфорт на пътуващите.
Въпросът ми към Вас е: какви са предприетите действия и какво предвиждате, за да бъдат избегнати подобни ситуации, за да се вземат навременни мерки и при влошаване на метеорологичните условия да имаме желания ефект, а именно осигуряване на нормалната проходимост на републиканските пътища? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, колега Ташков.
Господин министър, имате думата.
Вие или някой от Вашият екип ще отговори?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, колеги, по никакъв начин не искам и няма да заклеймявам като виновни един или друг бранш, една или друга категория икономически субекти, например транспортни фирми, леки автомобили и т.н. Но факт е, Вие във въпроса си, господин Ташков, според мен поне, правилно посочихте, че поради недотам подготвени за зимни условия… Все пак ние винаги предупреждаваме, поне от Агенция „Пътна инфраструктура“, дори няколко дни преди очаквани снеговалежи, следейки прогнозата за времето, предупреждават водачите на леки и на тежкотоварни автомобили, че придвижването през републиканската пътна мрежа в определен период ще се извършва при зимни условия и винаги сме уведомявали водачите на моторни превозни средства да бъдат подготвени за тях.
Факт е, че усилията и в оперативен план, а и времеви такъв, винаги са насочени към Агенция „Пътна инфраструктура“, на пътни поддържащи фирми и очаквани снеговалежи към … и към пътищата от автомагистралната мрежа – първи, втори, трети клас впоследствие и, разбира се, в критични участъци като високо планинските проходи например.
При снеговалежа преди две седмици, знаете, най-критичната обстановка беше в Старопланинските проходи, в Смолянска област, някои от високо планинските проходи и в Стара планина, Петрохан, Троян – Кърнаре, Шипка, в Родопите, разбира се, и в някои от ключовите връзки между планинските зимни курорти, например визирам Предела – връзката от автомагистрала „Струма“ за Банко или от някъде на р. Места и … на Юндола, връзката между Велинград и долината на р. Места. Там, както винаги сме процедирали, при тежки метеорологични условия, свързани с интензивен снеговалеж, временно, както и в този случай временно сме ограничавали движението на тежкотоварни автомобили, за да може да осигурим нормалната работа на пътно поддържащите фирми, както уредим и трафика на леки автомобили. Затворихме за час и половина, без да има някакви предпоставки и за задръстване от гледна точка на тежкотоварни автомобили. Така и с Юндола, в Родопите например ограничавахме движението през Рожен – Превала, Кричим – Михалково – Девин, Батак – Доспат, споменавам, за тежкотоварни автомобили, за да можем с пътно поддържащите фирми да можем да свършим по наистина ефективен начин работата.
От гледна точка на автомагистралните участъци, на автомагистрала „Хемус“ нямахме никакви проблеми. Беше създадена много добра организация. Там и снеговалежът не беше толкова интензивен, но имахме наистина няколко часово ограничаване на движението в едната лента, тъй като тежкотоварен автомобил беше аварирал, беше предизвикал ПТП, разбира се, при изчистен път. В случая, пак казвам, нямахме никакви проблеми. Но това предизвика наистина сериозна тапа на автомагистрала „Хемус“. Оказа се, че шофьорът е заспал.
Относно автомагистрала „Тракия“ имаше известна ситуация, кризисна. Няколко стотин тежкотоварни автомобила минаваха спокойно при интензивен снеговалеж, при добре поддържан път, в рамките на изискванията, които са нормативно заложени, а и като разчети, които правим във времевия диапазон, трябва да осигурим почистване на асфалт на автомагистралните участъци.
Един тежкотоварен автомобил отново предизвика проблем, километрични опашки, дори в тапата, която беше над 4 км, бяха затворени снегопочистващи машини в тази посока. Там имахме и известни пропуски, дребни като организация, но те вече станаха неколкократни от страна на ръководството на „Автомагистрали“. Затова предприех и действия по промяна на ръководството на държавното дружество, което отговаря за поддръжката на автомагистралите. Утре, живот и здраве, ще бъде изписан и новия директор, разбирайте, и член на Управителния съвет на „Автомагистрали“. Имаше и няколко случая отпреди това, не само свързани със зимното поддържане, но от гледна точка на организационна и мобилизационна подготовка „Автомагистрали“ ще бъдат санкционирани за тези дребни пропуски, които споменах. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще санкционира „Автомагистрали“. Пак казвам, взехме малко по-крути мерки относно промяна на ръководството.
Първите три снеговалежа в рамките на месец доказаха, че Агенцията понастоящем е подготвена и от гледна точка на мобилизация и на техника, готовност на подокръжните фирмите, наличие на материали и от обективна позиция смея да твърдя, че зимата, както се казва, не би трябвало да ни изненадва и от тук нататък да отреагираме в много кратки срокове на всички изненади, които стоят пред нас и които природата ни създава. Но оценката е винаги на обществото. Ние пак казваме: „По договорите, които имаме, по действията, които предприемаме, имаме железни договори“. Там, където открих дефицити в дейността в организацията на пътно поддържащи фирми, санкционираме. Може би не са и толкова сериозни санкциите за следващия четиригодишен период на новите договори, които ще сключим, може да сложим малко по-сериозни санкции, които са на база на Методика, но е хубаво, че се повдигнаха и теми, които не са само от наша компетентност. Съвместно с колегите от КАТ, „Пътна полиция“, разбирайте Министерството на вътрешните работи, с колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, визирам Държавна агенция „Автомобилна администрация“, и да предприемем не само малко по-сериозен контрол по действащи нормативи, по които се водим и към момента, но и да предприемем нормативни промени, съобразно и волята на Вас, народните представители, и наистина да увеличим и санкциите, както направихме с водачите на леки автомобили. За тежкотоварните тогава, когато не изпълняват предписания, съответно разпоредбите по Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Ташков, желаете ли допълнителни въпроси?
АТАНАС ТАШКОВ: Благодаря за изчерпателния отговор. Не се съмнявам, че Вие сте направили всичко възможно да бъдат подготвени фирмите за изпълнение на тези възложени им задачи. Не се съмнявам, че сте проверили всички машини и че имат нужните инертни материали, доставени по базите. Имате вече добре изградена система, добър екип, с който работите. Естествено, като последна година от договорите, надявам се, че фирмите ще се представят добре, така да се каже, да Ви направят едно добро впечатление за следващите процедури. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Кой ще зададе въпроса от групата на БСП?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин министърът ни успокои, така че всичко ще е наред през зимата, няма да се притесняваме и от снеговете, и от ледовете, и от задръствания. Колеги, бъдете спокойни, зимата ще я очакваме с нетърпение, за да видим как ще се прояви добрата организация и отново всички тези думи, които бяха казани, да бъдем сигурни, че ще се потвърдят.
Искам да Ви задам въпрос по една друга тема, господин Министър. На една конференция се прокраднаха съобщения в медиите, че има намерение във ВиК сектора за ВиК услугата да се въведе една такса от 10 стотинки на кубик допълнително. Имаше един такъв етикет, че тя ще е някаква такса „Справедливост“ и някакви кубик и половина на човек, крайно необходими, които по някакъв начин ще компенсират най-бедните хора.
Каква е идеята, доколко сериозно е това и влиза ли във Вашите намерения във ВиК реформата всичко това да се случи? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, преди да дам думата на господин Нанков, искам да Ви уверя, че следващото заседание ни заседание, следващата сряда, е съвместно с Комисията по околната среда и водите и ще бъде посветено на реформата във водния сектор, което, разбира се, не означава, че министъра няма да отговори сега. Но тогава ще имаме възможност задълбочено да анализираме въпроса.
МАНОЛ ГЕНОВ: Удоволствие ще е за нас, господин Председател, да дискутираме на тази тема, даже и с другата комисия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря, господин Генов, за мен винаги е било удоволствие да отговоря на Вашите въпроси и да оправдаем и високите очаквания, които имате.
В отговора на въпроса си към господин Ташков споменах по-скоро какво е свършено и каква организация направихме до тук, въпреки че госпожа Янкова, като дългогодишен представител на Смолянска област може да потвърди за създадената организация, която не предизвика нито кризисни ситуации в района, нито в затрудняването на придвижването на леки автомобили в Смолянска област, така че с надежда от свършената работа и с тази организация от Агенция „Пътна инфраструктура“ занапред да имаме също подобно, защо не и по-добро представяне? Обществото и Вие като народни представители винаги ще бъдете критични и така трябва да бъде, за да си вършим и ние по-добре работата.
Относно въпроса, който зададохте, конкретният отговор е: да. Вие споменахте „прокрадна се идея“. Към момента, прокарвайки се, тя все още е идея. Затова и с колегите от двете комисии, по предложение на ръководствата на двете комисии, решихме другата седмица да предизвикаме много по-сериозна дискусия за това, което и господин Председателя на Регионалната комисия Искрен Веселинов спомена, за да може по тази тема да се дебатира и в детайли, да чуем всички мнения, които ще бъдат, убеден съм, поляризирани в двете крайности – „за“ и „против“. Подобни идеи не са и нови, мога да връщам хронологично назад във времето, кога са се появявали и какво целят.
Вие знаете много добре каква е целта на една подобна идея. Тя е свързана наистина с търсене на възможности за финансиране на един от най-недофинансираните публични сектори от нашата основна компетентност, а именно водният сектор. Разбира се, пак казвам, една идея докато не бъде подложена на широк експертен дебат и на политически такъв, а и никога не бягаме, напротив, ще подходим към едно много открито, при широко включване на всички … и обществено обсъждане, не бихме си позволили да вземем подобно решение.
Да, сондираме мнения. Затова пуснахме и в медийното пространство заместник-министър Крумова да говори, но в Стратегията за дългосрочно устойчиво развитие на сектора ВиК, разработвана от Световната банка, знаете, с колегите от Дирекция „ВиК“ в министерството, това е една от тезите, които се изследват и един от вариантите и възможностите, които ще дадат поне малка глътка въздух на сектора. Но това не означава, че при достатъчно аргументи и от Ваша страна, и от страна на другите заинтересовани страни – говорим все пак и за ВиК оператори, Комисията по енергийно и водно регулиране, тези идеи минават и през широко публично и политическо обсъждане. Ако не намери политически консенсус, няма да достигне нито до реализация, нито дори до предлагане.
Затова другата седмица в детайли ще предложим не само тази, а и другите идеи, които имаме във връзка с развитието на ВиК сектора в страната и ще представим първоначалните резултати от изготвената Стратегия от колегите от Световната банка, за да може всички в един краткосрочен период да си изградим концептуална представа и да дадем идеи за това как ВиК сектора в страната ще бъде в дългосрочен план устойчив, без да разчита единствено и само на средства, те не са и панацея, всички трябва да си дадем ясна сметка, от европейските фондове, от инструментите, които ни предоставя Европейския съюз, и разбирайте публичния ресурс по линия на средства от държавния или общинските бюджети.
Все пак, говорейки за ВиК инфраструктурата, не трябва да забравяме, че ВиК операторите извършват услуга. Тази услуга трябва да донася, от една страна, качествен продукт на потребителите – визирам всички български граждани, а от друга страна трябва за качествения продукт, доколкото е качествен, да се генерира достатъчен ресурс, за да може да е насочен там, където да става още по-качествена и по-ефективна.
Това е по темата. Другата седмица ще навлезем в детайли за това какви са нашите виждания, но нашите виждания, разбирайте, зависят и от волята на законодателя, тъй като след това предстоят редица законодателни промени. Европейският ресурс, да чукам на дърво, към момента по срокове по изпълнение на дейностите по прединвестиционните проучвания на бъдещите инвестиционни проекти отново нямам притеснения. Предполагам, че там и Вие няма да имате притеснения, така че от тази гледна точка…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Генов, имате думата за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз неслучайно попитах доколко са сериозни тези намерения? Това е добре, че ще имаме среща на двете комисии, но нека там да има малко по-сериозни предложения и да бъдат обсъждани, както Вие казахте, защото аз си направих една много лесна сметка.
Вие казвате, че тези 10 стотинки не са панацея. Споделям Вашето мнение, даже ще Ви кажа, че не решават нищо. Много е проста сметката. Имаме около 100 л потребление на ден по 30 дни са три кубика, по 10 стотинки са 3,60 лв. По статистика сме 7 млн. 100 хил., към декември миналата година. Шест милиона да сме, това са 20 милиона годишно. Това е абсолютно несериозно, ако мислим да покрием дефицита, както твърдите, от 8 милиарда. Аз ги сметнах, това са около 320 години. Ако именно тези 10 стотинки се инвестират в сектора и се разчита да се покрие дефицита.
Вие казахте много добре, че това е услуга. Да, услуга е. Дайте предложение! Имаше такса „Електромер“, да има такса „Водомер“. Не може в село Х някои по-богати имат по пет имота, по десет имота, по три имота. Той ходи лятото, няма никакъв ангажимент, а оператора му поддържа тази услуга. Да се мисли в тази посока. Който има възможност да ползва услугата, да си плаща. Това важи и за извеждане, и пречистване, и водоснабдяване.
Да Ви кажа друг момент. Бях пуснал един писмен въпрос – все още таксите за водоползване, таксите за заустване, които се дължат към басейновите дирекции, към миналата седмица ли беше, кога, са 36 милиона. Имайте предвид, че някои оператори плащат и лихви. Имам информация за едно държавно ВиК дружество, което плаща 60 хил. лв. лихва на държавата. Ами едно ВиК със 600-700 хиляди допълнително спестени от тази лихва… Все пак не може господин Сираков да направи чудеса, но Габрово може да има друг вид като водоснабдяване, защото всички знаем, че мрежата е стара и т.н.
И тези кубик и половина откъде дойдоха? 2,8 са регламентите и по европейски, и по световни стандарти.
Аз си направих труда да проверя – една автоматична пералня харчи на изпиране между 30 и 40 л, една съдомиялна е някъде там. Казанчето, което пускаме в тоалетната, е с 6 л обем. Направете си сметка в ХХΙ век това лукс ли е за бедния човек и ние ще го определим кубик и половина или е необходимост?
Искам Вие да го коментирате. Повече няма да репликирам по този въпрос, но нека предложенията, които се правят да бъдат наистина по-сериозни, да се види и друг опит, и европейски, и извън европейски.
Понеже казахте за Стратегията, която ще излезе, има ли намерение за концесиониране в нея на ВиК дружествата? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ще започна отзад напред.
В личен план ще отговоря. Аз не съм привърженик на получастното партньорство, включая и концесиите в сектор ВиК – аз лично, но това не изключва Женевския подход да се мисли по темата, но не … дружества, бил посочен там, тъй като в този отрасъл, който има и голяма освен екологична икономическа компонента, но няма социална такава, концесионирането не би бил, специално от социалната гледна точка, най-добрия … за развитието на едно дружество.
Говорейки за отделни съоръжения, понеже твърдяхте, че трябва да анализираме международен подход и кубикът и половина, и солидарният принцип за определянето на една подобна такса от всички дружества на база на солидарния елемент е световна практика в доста страни, не само европейски – и средно азиатски, и Израел мога да дам като пример. Но специално за концесиите, споменах, лично моето мнение, за разлика от други аспекти в сектор ВиК е твърде отрицателно – на цели дружества.
Това е световната практика през последните пет години. Дори имаме тенденции за разваляне на концесии, за одържавяване на услугата. Концесионирането е подход, който се практикува в страни от Северна Африка и Близкия Изток в последните години. Европа бяга от концесиите. Мисля, че прагматично мислейки, трябва не само аз, да си дадем ясна сметка, че специално в този – ще се повторя, публична … със сериозна социална насоченост, която Вие споменахте, дали е кубик и половина или е 2,8. Специално в този сектор 2,8 е нормата на ООН, дори това да бъде определено като праг на бедност, тук ще говорим за водни помощи на конференцията другата седмица на заседанието на друга комисия. В тази връзка изхождаме за кубик и половина, говорейки и развивайки тезата за водни помощи, а не за минимума, който един жител като водни количества ползва на месец, а доколко държавата, разбирайте, да е солидарна и да покрива като нужди на социално уязвимите групи потребностите от вода, така че наистина и Вашите въпроси са адекватни.
Убеден съм, по част от тях ще стигнем и до консенсус, което няма да зависи толкова от политизирането на процеса в експертната концепция. Мисля, че предложенията са доста сериозни и дискусията ще бъде доста сериозна другата седмица. Убеден съм по някои от тях от гледна точка на това, че може да предложим малко по-десни модели на развитие или малко по-социално ориентирани. Трудно бихме могли да постигнем единомислие, но пък винаги можем да намерим златната среда. Много концептуално и изразно говоря, но то е на блиц контрола и е нужно да се отговаря по този начин.
Другата седмица, на съвместното заседание на двете комисии, пак казвам, …
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че беше достатъчен отговора.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Там и в много сериозни подробности, но дано да вземем решение другата седмица, а то трябва да бъде взето заедно, тъй като от това предстоят сериозни и нормативни, а и социални промени в сектор ВиК, следвайки логиката, аз го наричам реформа, преструктуриране на отрасъла, за да го направим доста по-устойчив. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От името на „Обединени патриоти“ въпросът ще зададе господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Атанасов! Въпросът ми е следния. След като с Вас много пъти сме дебатирали тук, в Комисията, включително и в залата предстоящия ремонт на Аспаруховия мост, а забелязах и то с радост, че има отпуснати средства вече за Крайезерния път – това е от Девня до Варна и от Девня до Белослав, за следващата година.
Въпросът ми е насочен повече и към това предвиждате ли през следващата година на територията на Варна област ремонти на други участъци от републиканската пътна мрежа, включително и участъка от магистралата, който е Девня до Варна? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Александров, да, отговарям категорично, и Аспаруховият мост,а и други участъци в републиканската пътна мрежа не само във Варненска, но и във Варненска област ще са приоритет на текущи ремонти и поддръжка. Има доста проекти, които ще изпълняваме по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ на територията на област Варна.
Специално за Крайезерният маршрут Девня – Белослав – Варна, една от сериозните алтернативи на автомагистрала „Хемус“ в този участък, а и осигуряване на бързата връзка между близки субекти, разположени по линията на Белославското езеро. Знаете, и Циментовият завод, и другите химически заводи, и Химическите заводи по протежение на тази икономическа полоса. Отделно от това и във връзка с развитието на туризма тази година стартирахме с ремонта на участъка от Варна до Златни пясъци, тоест Варна – Несебър. Там имаме и сериозен казус с укрепване на свлачища на този участък, участъка до „Слънчев ден“.
Отделно от това пък в южно направление в посока Бургас стартирахме и догодина ще завършим отремонтирането на автомагистрала „Черно море“ в участъка, в който е изграден. Той е малко над 7,5 км. Да не забравяме и участъка, който стартирахме през тази година, ще завършим и догодина, който ще даде алтернатива за изнасяне на трафика от летуващи по Северното Черноморие и от Централната градска част на Варна, а именно от входа на Варна. Предвиждаме изграждането на детелина на Игнатиево, преди входа на Варна, и от там през Аксаково – пътя, който в момента рехабилитираме, ще завършим догодина, до Албена да бъде напълно рехабилитиран, да бъде една алтернатива за извеждане на туристическия поток от Централната градска част.
Няма да коментирам проектите, които се изпълняват с държавно финансиране понастоящем – това са булевардите „Сливница“ и „Васил Левски“ на община Варна, но специално за Варна има наистина много сериозни идеи. … Подсказват ми Гроздьово и участък от …
За автомагистрала „Хемус“ в рамките на Варненска област тази година стартирахме преди месец с ремонтни дейности. Догодина в тежките участъци, включително и съоръженията, ще подобрим и състоянието на пътната настилка и съоръженията и ще осигурим по-добра безопасност за придвижването по автомагистрала „Хемус“.
В краткосрочна перспектива 2018 г. това са идеите ни. Една част от тях стартирахме още тази година, ще ги довършим през 2018 г., някои от тях ще започнем като нови участъци през 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Александров, желаете ли реплика? Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Много кратка, тъй като няколко пъти в Комисията, а и извън Комисията с господин Нанков сме говорили за това, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е министерство, което трябва да създаде предпоставки и перспективи за развитие. Неслучайно попитах и за Крайезерният път, тъй като там в момента се работи доста, изключително за привличане на инвестициите. Инфраструктурата е една от тях. Може би едно от нещата, които не чух, е за ремонта на моста край с. Звездица, който е част от Черно мора. Мисля, че той също е включен, просто може би го пропуснахте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ: За моста на Звездица процедурата беше в съда. Преди няколко дни приключи и отиваме към сключване на договора и започваме веднага ремонта. Ако времето позволи, примерно февруари месец може да започнем. Включително и Аспаруховият мост, за който каза и министъра.
Голямата дъга е сериозно изпитание и ще гълта доста финансов ресурс, но шестия отвор, който остана да го правим и в момента работим по долното …, както разпореди господин министъра, е да го ремонтираме в началото на март-април. Щом времето позволи, ще го ремонтираме бързо, за да може все пак, като ремонтираме и шестия отвор, нещата на Аспаруховия мост ще изглеждат добре.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
От ДПС няма представители, от „Воля“ – също няма представители.
Колегите от ГЕРБ са отново на ход.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Атанасов, моят въпрос е свързан с центровете за Спешна медицинска помощ. България има традиции в организацията на спешната медицинска помощ, която функционира под различна форма повече от 60 години. Макар, че често в Спешната медицинска помощ да не означава продължителен лечебен престой, освен, разбира се, при някои специфични травми, специалистите от Спешната медицинска помощ диагностицират и лекуват множество различни заболявания, състояния и травми, за да стабилизират и възстановят доброто здраве на пациентите си. Безспорен е големия интерес на системата за Спешната медицинска помощ за гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване, което несъмнено води до повишаване на жизнения стандарт, създаване на условия за качествена заетост, социално включване, повишаване и на ефективността.
Независимо от нарастването на бюджетните средства през последните няколко години системата за Спешната медицинска помощ изпитва сериозен недостиг на финансови ресурси. В Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, нещо, което според мен за първи път се предвижда, е включена мярка за подкрепа на реформата в Сектор „Здравеопазване“ за информиране на Спешната медицинска помощ, а именно около Ос 4 – Регионална здравна инфраструктура.
Да си дойдем на въпроса. Какви инвестиции се предвиждат за тази модернизация на Спешната помощ и какви са целите, които ще бъдат постигнати с нея?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ:
Признавам си, че съм изненадан от въпроса.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Шишков, аз съм отговарял и на парламентарни питания и тук, в Комисията, концептуално за парите за здраве. Общо-взето Европейския съюз е насочен към здравната система на 93%, споменах случаи и по други финансови инструменти и Оперативна програма „Региони в растеж“ е насочен към Спешната помощ в този период. Мисля, че по обективни критерии и все пак по нужди на сектора беше откроен сегмента на Спешната помощ.
Признавам си, че буксуваше в голямата си част на неговото стартиране, но от институционална гледна точка бенефициенти като Министерството на здравеопазването, които не са имали достатъчен капацитет и в предходния програмен период да управляват подобни проекти – това е голям проект по смисъла на Европейката типологията, тъй като е над … млн. евро, говорим за 163 млн. лв. Но мисля, че колегите от Министерството на здравеопазването заявиха капацитет. Реализирахме сериозен напредък последните 6-7 месеца, да не кажа и последната година може би, тъй като бяха наваксани някои дефицити от времева гледна точка, най-вече от организационна.
Създадохме Административен комитет, който включва представители на двете ведомства – от нас и колегите от Здравеопазването, както и други компетентни институции, които не само на база срещи, а и в оперативен порядък придвижват нещата напред. Хубаво е, че в края на тази година, каквито и обещания бяхме поели, обявихме процедурата за безвъзмездна финансова помощ декември месец със срок за преместване до март 2018 г., за което съм убеден, че ще подготвят апликационна форма без да удължаваме срока за кандидатстване.
Може би в предходен период, на база на предписания на консултанта, на взето лично, според мен, грешно управленско решение, ресурса беше насочен основно към строително-монтажни ремонтни дейности на центровете за Спешна помощ. Там не се лекуват пациенти, това са по-скоро административните помещения за служителите от Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Това обхваща 34 лечебни заведения, 27 центъра и 170 филиала на територията на цялата страна, на всички области. Предходното ръководство и настоящото на Министерството на здравеопазването откоригира подхода като основно ще насочим фокуса към закупуване на мобилния състав, тоест линейки и тяхното оборудване и в по-малка степен към строително-монтажни ремонтни дейности в самите центрове за спешна медицинска помощ.
На базата на разчети и на различният график, който имаме, съм убеден, че ще успеем да изпълним и енергийните цели, които имаме в края на 2018 г. Знаете междинните индикатори, които трябва да изпълняваме по всички проекти по нашата оперативна програма и наистина тези средства, този немалък ресурс за здраве ще се усвои по най-ефективния начин, за да решим справедливо сериозните проблеми, а именно недофинансирането и недостига на материално-техническа база в центровете за Спешна медицинска помощ и техните филиали. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Шишков, желаете ли реплика или коментар? Заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: По-скоро кратък коментар.
Искам да благодаря на господин Министъра за изчерпателния отговор и да си пожелаем въпреки тежкия старт, така да се каже, да имаме успешен завършек, тъй като центровете в почти цялата страна са в много тежко състояние. Да си пожелаем успех! Още веднъж благодаря за отговора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Янкова ще зададе втория въпрос от името на БСП.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Председател, господин Министър, колеги! Моят въпрос е относно приетия бюджет и политиката, която ще се реализира със санирането.
По доклада на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съпровождащ и основния бюджет, е ясно, че около 2022 блока имат договори с Банката за развитие, а може да има и отклонение. От тези 2 милиарда трябва да бъдат усвоени 2018 г. 190 милиона, но моето притеснение остана, че някъде около над 1000 блока нямат договори с Банката за развитие, а имат готовност. Създали са сдружение, имат взаимоотношения с общините и за тях липсва финансов ресурс. Традиционно е било до края на годината Парламента да се произнася за следващата година за допълнителен финансов ресурс.
Означава ли, че до края на годината ще привлечете вниманието на Парламента за допълнителен ресурс или догодина ще бъдем в статута в процеса да се изхарчат тези 190 милиона и какво правим с тези над 1000 блока, които очакват саниране?
Всъщност как ще продължи политиката по санирането?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Янкова, даже бих могъл да очертая малко по-лоша картина. Не са и 1000 блоковете, които чакат с подадени заявления, а са над 2500. Извън обхвата на тези 2022 има още толкова, а може и повече – 2500 блока са със сключени договори между общински администрации и областни такива или с подадени, както се казва, фишове в Българската банка за развитие. Казали сме, че първият по време ще бъде първи по право … финансовия ресурс. Тези 2 милиарда, знаете, и в отчетите, които дадохме, и в докладите на база на решението на Народното събрание в средата на тази година, от май месец, които дадохме, че тези 2 милиарда лева ще стигнат именно за тези 2022 блока, които имат сключен договор с Българската банка за развитие, от които понастоящем разплатените от Министерството на регионалното развитие и благоустройството към Българската банка за развитие при налични 1 милиард по бюджета, знаете с Решението през 2016 г., имаме разплатени малко под 500 млн. лв. от министерството към Българската банка за развитие, включая лихвите, които начислява Българската банка за развитие, съобразно указанията по самата програма и концепцията, която беше приета още през 2015 г.
Отделно от това разчетите, които имаме, че с тези 160 милиона плюс бюджета, който имаме гарантиран по линия на отпуснатия един милиард, през 2018 г. ще покрием този ресурс, който ще обхваща около 70% от всички разплатени от Българската банка за развитие пък средства към общините, разбирайте към всички контрагенти по договорите между общинските администрации и изпълнителите по договори. Тоест фирмите, които обследват енергийно и конструктивно, които проектират, които осъществяват строителен надзор, авторски такъв и които извършват дейности по строително-монтажни и ремонтни дейности по отделните сгради.
Реално през 2018 г., като физическо изпълнение, като финансово, ще се осъществява най-големия обем от сгради. Към момента имаме около 900 вече въведени в експлоатация от 2022 сключени договора, както споменахме; по 600 почти се извършват строително-монтажни и ремонтни дейности и по още 520, грубо, предстои стартирането на строително-монтажните и ремонтни дейности. Те са в една или друга фаза по провеждане на процедури за обществени поръчки, примерно изпълнител на строително-монтажните и ремонтни дейности и на строителен надзор. Така че реално през 2018 г., убеден съм и 2019 г., тъй като 2018 г. няма да ни стигне, тези над 1100 сгради ще се изпълняват реално и по тях ще вървят разплащания веднъж от Българската банка за развитие през наличният ресурс и, от друга страна, за ресурса, който Вие попитахте, тъй като знаете каква е концептуално схемата за разплащане от държавата към Българската банка за развитие, от страна на нашето министерство, тези средства ще бъдат от 160 плюс още около 500 милиона – 660 милиона разплащания в рамките на 2018 г., споменавам, с натрупаните лихви по отделните договори. Към момента са разплатени около 6 милиона лихви, около 495 главница по, пак казвам, сертифицираните разходи от всички сгради, към които има предложен образец протокол по чл. 19 от договора между Българската банка за развитие, общински и областни администрации.
Така че процеса продължава в тази си концептуална ниша, разбира се, с по-добър контрол както методически от нашето министерство по линия на Устройствения правилник, знаете, който беше пред Министерския съвет. Ние създадохме цял нов отдел към „Жилищна политика“, който ще остане утре и контрол и Методическо ръководство, разбира се, към общинските администрации по изпълнение на дейностите на отделните сгради. Разбира се, и по някои от конкретните казуси, които имахме като слабости и пропуски в създаването на процедура по реализиране на програмата.
Ние не само методически указахме на общинските администрации как да действат, но и задължихме общинските администрации като основни носители по договорите с контрагентите … как съответно да прецизират своите клаузи по неустойки, по гарантиране на доброто и качествено изпълнение както аргументирано по Закона за устройство на територията и по отделните казуси, свързани с високите блокове над 28 метра. Знаете какви действия предприехме, заедно с колегите от „Пожарна безопасност и защита на населението“ и в този си аспект подобрихме не само контрола, а и изпълнението на програмата, която, убеден съм, и след 2019 г., в бъдеще, но през 2018 г. ще говорим малко по-концептуално и на експертно, и на политическо ниво, тъй като бъдещото развитие на програмата и тези чакащи сгради за Българската банка за развитие. За тях трябва да бъде осигурен нов ресурс. Под каква форма вече ще дебатираме през 2018 г. на политическо ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Янкова, имате думата за реплика.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Министър, разбрах, че с тези 2 милиарда – 5 години: 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г., ще си бъдем в тези 2022 блока. Ще чакат 2500.
Стои още един въпрос и Ви моля да му обърнете внимание. С тези пари от санирането се направи безплатно и по Европейската програма „Региони в растеж“ също саниране. Паралелно с това в Смолян има хора, които водят дела, тъй като там беше дял със съфинансиране. От живеещите в блоковете бяха дадени средства. Те са получили безплатно саниране, парите са потънали в една банка, за което всички говорим, но те продължават да водят дела да си търсят средствата.
Интересува ме там погледнали ли сте този въпрос и, ако сега нямате готовност лично да ме информирате, ще помоля все пак да го направите. В крайна сметка така си дойдохме на старта на Програмата 2015 като предупредихме, че тя нито ще бъде национална, нито солидарна, защото 18 600 са блоковете. Помните дебата от ДПС и така обещаното, че ще отидем и към Жилищният фонд с обещание, че би могло. Тоест стои един голям проблем, за който при Вас е вече инициативата да предложите на народните представители как ще бъде занапред .
Ние споделихме нашата идея в дебата, когато тогава бяхте заместник-министър – 2015 г. Искахме пътна карта. Нашето решение тогава се отхвърли. Финансов ресурс, който да има занапред, ако трябва за 10, за 15 години, българинът да види себе си кога, по кое време, как и с какъв ресурс. В момента сме в една временна справедливост за една група хора, която се получи – некачествена, и занапред не ще бъдем настоятелни за решение, но в крайна сметка Вие в момента носите политическата и управленска отговорност за страната.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова. Ще започна по тезите, които развихте, с проблема, който съществува, за който търсим и ще намерим решение. За 140-те сгради, които прехвърлихме, поради невъзможност да изпълним в рамките на програмния период … разходи беше края на 2015 г., 31 декември, със средства по Оперативна програма „Регионално развитие“, за които бяха налични инвестиционни проекти, но не беше стартирало, разбирайте приключило СМР-то.
Взехме солидарното решение май месец, знаете, 2015 г. Прехвърляйки ги в Националната програма, както и сградите към Националната програма за енергийна ефективност, те отново да бъдат със 100% публично финансиране, тоест да няма самоучастие на собствениците. Да, обаче за дейностите по проектиране и по енергийно обследване консултирането не беше задължително. Някои сгради имаха консултиране, някои – не, собствениците съфинансираха. Проблемът, за който Вие споменахте, аз го доразвивам. Факт е, че тези средства ще бъдат възстановени. Знаете, има Методически указания, променихме специално Методическите указания с Решение на Министерския съвет, ще бъдат възстановени на собствениците, както солидарно те се ползват от Националната програма за енергийна ефективност за всички сгради, които започнаха със 100% финансиране поне.
Отделно от това споменахте за общ брой многофамилни жилищни сгради – 18 500.
ДОРА ЯНКОВА: Само панелните.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Това са само панелните, но аз мисля, че това е един доста субективен измерителен индикатор, тъй като решението, което взехме, беше за стартиране на програмата с големите, с най-големите, над 36 апартамента, тъй като, ако аз използвам по-обективни и по измерители критерии и индикатори като разгърната застроена площ (РЗП) над 13,5 млн. кв. м РЗП, ако използваме индикатора на апартаменти, които се включват в тези 2022 сгради, това са над 150 хил. апартамента и живущите в тях – над 350 хил. живущи, обхващаме цена около 17% от живущите в панелни сгради. Около 17% от живущите!
Защо програмата има национален обхват? Защото се изпълнява във всички пожелали да се сдружат, разположени на цялата територия на страната сгради, които отговаряха на изискванията. Нямаме административна област без реализиран проект, визирам реализирани сгради по програмата, и почти няма, както се казва, община с допустима сграда. Над 150 са участващите общини по програмата.
Факт е, че бъдещото развитие на програмата и хората, които наистина са пуснали своите фишове, от тук нататък очакват какво решение ще вземе правителството. Но не трябва да забравяме един друг факт, че освен програмата, за разлика от повечето бюджетни такива, не се обхвана доста сериозен политически заряд и доста политиканстване, без сериозна експертиза, която в момента мисля, че на база на добрия тон поне довежда до добри резултати най-вече по контрола, а и относно бъдещото й планиране. Мисля, че от тук нататък с търсене на варианти за самофинансиране, за откупуване на инвестициите в дългосрочен период, каквито инвестиции се правят, ще намерим правилната линия за осигуряването на адекватен и бюджетен ресурс да продължим след 2019 г. с нея.
Правилна Ви беше констатацията с тези два милиарда, заради наистина демократично трудния процес понастоящем да убеждават общинските администрации, визирам дори и колегите от министерството, в отделните общини; собственици на многофамилни жилищни сгради и на отделни апартаменти в тях. Знаете, принципът беше доброволен, да преодолеят страховете, които не веднъж бяха насаждани абсолютно спекулативно, отново на политическа нога. Труден беше старта, но виждаме и другия процес – да овладеем прекалено голямото желание на българските граждани да участват в програмата. Но за да сме солидарни и за да не превърнем в програма на двете хиляди блока един определен процент от българските граждани мисля, че трябва да има бъдеще програмата и ще има със сигурност по-добър и по-устойчив и дългосрочен модел с това, което казвате, дори и пътна карта в един дългосрочен 15 годишен период.
В тази връзка разработваме не само на база и, както Вие споменахте, обхват на жилищния фонд. Колегите от ДПС искаха да включим проблемните жилищни сгради, които включихме като допустими по Оперативната програма, макар и с по-малък ресурс там, където пък съответно общинските администрации ги допускаха съгласно интегрираните си планове за градско разстояние и развитие в инвестиционните си програми.
Също една добра стъпка е да включим и по-малките жилища, а не само многофамилните, големите, панелните. Там могат да бъдат допустими и сградите с масивно строителство – навсякъде, където има такива. Така че средносрочната програма, която предстои да приемем, в момента се разработва.
А с пътната карта, относно програмите, конкретните инструменти за финансиране жилищния специално сектор, а защо не административни и публични сгради, които още от 2017 г. допустими бенефициенти на публичните власти за публичните сгради за енергийна ефективност да превърнем жилищната политика и енергийната ефективност в нея в един дългосрочен приоритет не само на настоящото, на предходни, а и на следващи правителства. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Последният въпрос от името на „Обединени патриоти“ ще задам аз. Това е във връзка дори с днешната Ви среща, посветена на свързаността на Балканите.
Преди няколко месеца зададохме въпрос за перспективата за новите три моста над р. Дунав. Тогава имаше определени административни проблеми от румънска страна.
Бих искал да знам има ли някакъв напредък по тази тема, както и има ли някакви конкретни измерения в днешните срещи, които се проведоха със Световната банка за финансиране на инфраструктурата на Балканския полуостров, най-вече ме интересува по отношение на Коридор № 8?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря за въпроса, господин Председател.
Той е актуален не само на база днешната среща, а и на желанието на правителството, убеден съм, и на всички да развиваме по един наистина адекватен, добросъседски начин нашите отношения със съседните страни. Не само от западните. Трудно можем да намерим терминологията на термина „Западни Балкани“, но на целите балкани, тъй като споменах и веднъж на среща „Балканите в дългосрочна перспектива, дори в средно срочно бъдеще не трябва да бъдат разглеждани, а не трябва да се чувстваме жителите на Балканите като периферия на Европа, а трябва да се чувстваме като сърцето на Европа и като истински европейци. С това и европейската перспектива на нашите съседи. Така че е хубаво, че Западните Балкани са осъзнали единственият шанс и единствения път за развитие“.
Относно мостовете над р. Дунав, предприехме може би една, не знам доколко бяхме политически и народни представители от различни области по населени места по протежението на р. Дунав, че „лобираме“ за конкретен мост, затова решихме да направим приоритет на конкретен мост. Ако питате лично мен, на база на анализи, които имаме на дългосрочните …, които правим, пък и на развитие и на социално-икономическото развитие на транспортните връзки, втори мост на Русе е безспорната алтернатива, но пък ние решихме да дадем шанс на всички връзки, затова и трите моста с най-сериозна перспектива Никопол – Турну Мъгуреле, Силистра – Кълъраш и Русе – Гюргево, втори мост над Русе, да бъдат едновременно пуснати на концесионна процедура. Разбира се, това е един от най-добрите начини да оценим кой е виталитета, кой е най-виталният, най-устойчивият вариант, тъй като икономическия интерес, инвеститорът, както винаги прави по-добра сметка и по-добри анализи за това каква възвращаемост да очаква на база и на товаропотоци, но и на база дългосрочно развитие на даден транспортен коридор.
Затова трите моста, такава беше и договорката на съвместно заседание лятото в Евксиноград между българското и румънското правителство. За мое огромно съжаление, без да коментирам и решението на румънското правителство, техният вицепремиер Севил Шайдех – министър на регионалното развитие и на администрацията на Румъния, подаде оставка две седмици след срещата. Там постигнахме и неформални, и формални договорки как да процедираме. Приет е Меморандум само за двата моста Никопол – Турну Мъгуреле и Силистра – Кълъраш. В момента сме в процедура по придвижване на меморандума за споразумение за третия мост на Русе, за да може паралелно с изготвянето на концесионния анализ на ответната компания да стартираме това, което споменах, и трите моста като концесионна процедура за търсене на инвеститор.
Осми коридор. Дългосрочна перспектива. Връзките между България и Румъния трябва да са поне четири, защо не и пет на р. Дунав? Но на база и на желанието на сериозни инвеститори ще процедираме с концесионните процедури през ТОЛ такси, дългосрочна перспектива, като се запълни магистралния пръстен, като изградим магистрали със скоростни пътища по всички транспортни международни коридори по направленията в нашата страна ще оставим и вратичка да се забави финансиране, ако не намерим инвеститор, но аз съм убеден, че ще намерим, тъй като това са витални, това са проекти с висока добавена стойност или бърза възвращаемост на вложения ресурс, да можем да реализираме и с държавно финансиране.
Осми транспортен коридор, ако започнем в исторически план да тълкуваме и да говорим за него, това е старият път на коприната, свързващ страните от Адриатика и Италия, знаете точката в Бари Бриндизи като начална от западната част, през Албания, Дуръс, Тирана, Скопие, през Мугла, Крива паланка и тук вече на българска територия, както винаги сме колебливи при взимането на решение откъде да минем. Ако гледаме изградеността на транспортните ни връзки понастоящем и Гюешево – Кюстендил, автомагистрала „Струма“ при Дупница, София, със Северната скоростна тангента, след някоя и друга година и Южна такава, автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас, в посока Истанбул.
Знаете навремето вкарахме „Хемус“ по осми транспортен коридор да влезе като част от TNT мрежата. Това е другото направление на Осми транспортен коридор през Варна и пристанищата по Черноморското крайбрежие.
Днес колегите от Световната банка и Европейската инвестиционна банка развиха презентацията за една стара идея, между другото, но към момента не получила реализация от гледна точка дори на предпроектните си проучвания и инвестиционната си готовност за скоростен път „Рила“ – от Дупница през Самоков, знаете, Ихтиман е връзката с автомагистрала „Тракия“. Много по-трудна и в дългосрочна перспектива, ресурсоемка, не точно реализация, но и тази идея би могла да бъде обсъждана като бъдещ вариант на Осми транспортен коридор, ще е наистина пряката връзка и адекватния начин да свържем – говорим за пътна и за жп инфраструктура, да свържем страните Албания, Македония, България с Близкия и със Средния и Далечен Изток.
Имаме какво да извървим като път относно процедурите по процесуални планове, по проектиране и отчуждаване на пътната и железопътната връзка от Гюешево през Кюстендил към автомагистрала „Струма“ – визирам Ви, разбира се, и скоростния път „Рила“, ако ще минем в тази посока, но вече и реални действия, реални меморандуми за разбирателство, за приоритизиране на Транспортния коридор № 8 между заинтересованите страни, а на подобна среща се предлагат и варианти за финансовите решения. Никой не е казал, че Световната банка сама по себе си или европейските фондове сами по себе си, или държавните бюджети на страните по дължината на … осем страни по себе си на база собствените приходи ще реализират проекта. Защо не един хибриден модел, един микс от финансови инструменти, за да можем наистина при адекватната проектна готовност – финансово между другото вече е реализиран Куманово – Скопие. Куманово – Крива паланка, 65 км от Осми коридор да имаме и готовите финансови решения, за да реализираме и този транспортен коридор, но преди него десети от наша гледна точка – затова обявихме обществените поръчки, малката част, която е неизградена от 35-те км, малко по-малко, 30-те километра от Калотина до Сливница през Драгоман е основен приоритет за свързаност на страните от Балканския полуостров. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
С това се изчерпа и процедурата по задаване на въпроси.
Благодарим Ви за днешното участие в блиц контрола.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние също благодарим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Преминаваме към точка втора. Тук вече е министър Красен Кралев.
РЕПЛИКА: Господин Председател, налага ми се да изляза и упълномощавам колегата Динев да гласува от мое име. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.

Колеги, преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА, № 702-01-25, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, господин Министър, за да представите Законопроекта.
Разбира се, правим уговорката, че основният акцент в тази Комисия е свързан с ангажиментите на общините по Законопроекта и съответно общинското имущество.
Заповядайте, господин Кралев.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, Уважаеми дами ми господа народни представители,, Проекта за нов закон за физическото възпитание и спорта беше представен за първо публично обсъждане на 18 април 2016 г.
След отчетените препоръки от страна на спортни организации и експерти, както и на различните министерства и Националното сдружение на общините в Република България Проектозаконът беше предоставен за повторно обсъждане на 12 юли 2016 г.
През 2017 г., преди повторното му внасяне в Министерския съвет, Законопроектът отново е публикуван на интернет страницата на Министерството на младежта и спорта и на портала за обществени консултации.
В процеса на изготвяне на Законопроекта разписаните норми са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди на Националната спортна академия, Софийският университет и други спортни федерации, правителствени и неправителствени организации, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, специалисти в областта на медицинския контрол, народни представители и други.
Приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическото възпитание и спорта, е предвидено в приоритет 21.1 в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.
Новият Проект на закона за физическото възпитание и спорта цели да отговори на новите изисквания и потребности на обществото в сферата на спорта и физическата активност.
Законопроектът предлага система за регулация на спорта, която осъвременява, систематизира сега действащата нормативна уредба.
Законопроектът има 15 глави, 153 члена, а действащият Закон – 12 глави и 69 члена.
Систематизирани са и са разписани на ниво закон множество процедури, които в момента са разпръснати в различни нормативни актове, което затруднява тяхното прилагане.
Проектозаконът създава възможност спортният клуб да бъде регистриран и като всякакъв вид капиталово търговско дружество, като запази действащото сега право на финансиране с публични средства да могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
Съществени изменения, които ще позволят да се ограничи съществуването на клубове фантоми, са изискванията спортни клубове да бъдат членове само на една спортна федерация и както задължение да имат наети треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации.
Изрично е предвидена възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и от Министерството на образованието и науката.
Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочни спортни лицензи от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензи.
Има нови изисквания по отношение на лицензирането на федерациите. Трябва да имат най-малко 15 клуба за членове, регистрирани в три административни области, а в действащия закон изискването е за 7 клуба.
Федерациите могат да получават финансиране с публични средства, ако имат не по-малко от 20 членове или когато картотекиран от тях спортист е спечелил на олимпийски игри медал за Република България по съответния спорт.
Въвежда се възможността за създаване на професионални лиги, които могат да са помощни органи към спортните федерации или самостоятелни юридически лица, на които е делегирано управлението на определени първенства от държавния спортен календар.
Важен момент в Проектозакона е създаването на Националната параолимпийска организация, която е член на Международния параолимпийски комитет, и е част от така наречени „Специални организации в областта на спорта“. Такива са още Българският олимпийски комитет, Националната организация за спортно-туристическа дейност и обединени спортни клубове. Това е стъпка напред в организирането на спорта за хора с увреждания.
Изцяло нова е уредбата на обединените спортни клубове, които са сдружения на поне три спортни клуба на територията на една административна област и се създават специално за ползване и управление на спортни обекти и не могат да развиват тренировъчна и състезателна дейност. Подлежат на вписване в нарочен регистър, който е предпоставка за извършване на дейността им.
Проектозаконът предвижда обособяване на самостоятелна глава, регулираща допинговият контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта, която е съобразена със Световния антидопингов кодекс.
В Проектозаконът се регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти по начин, който да създаде условия за ефективното използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на много по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази, като същевременно се гарантират публичният или общественият интерес при предоставянето на имот – държавна или общинска собственост. Отчетен е фактът, че възвръщаемостта на инвестицията в спортни обекти е най-бавна. Предвидени са два механизма за предоставяне на спортните обекти – държавна и общинска собственост – отдаване под наем и учредяване на ограничени вещни права – право на ползване и право на строеж.
Законопроектът е синхронизиран със Закона за концесиите и е съобразен с политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Дирекция „Икономическа и социална политика“ към Министерския съвет.
Отдаването под наем за срок до 10 години се подчинява на общите правила на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му, респективно Закона за общинската собственост, като се предвижда в условията на търга или конкурса, а впоследствие – и в сключения договор, да залегне изискването кандидатите да представят нарочна програма за поддържане и управление на спортния обект. Допуска се отдаване под наем за срок над 10 до 30 години само на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и са вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. Специфично задължение на наемателите е представянето и изпълнението на инвестиционна програма за ремонт, обновяване и реконструкция.
Безвъзмездно учредяване на ограничените вещни права върху публична държавна, респективно общинска, собственост се допуска само по отношение на имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално, респективно общинско, значение в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание. Не се предвижда публична собственост да се превръща в основен обект на стопанска дейност и източник на доходи, поради което кръгът на субектите, в чиято полза могат да се учредяват безвъзмездно правата, се ограничава до обединен спортен клуб, спортни клубове и спортни федерации – юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. За посочените субекти се допуска учредяване на правото за срок до 30 години.
Във всички останали хипотези ограничените вещни права се учредяват само възмездно и само със срок до 10 години.
Приобретателите на ограничените вещни права се задължават да изготвят и да изпълняват инвестиционна програма с определени параметри.
При реализирането на всяка от изброените хипотези Законопроектът предвижда задължително застраховане в полза на държавата или общината на съществуващите и новоизградените обекти. Всички инвестиции в имотите ще остават в полза на държавата, респективно на общината, след прекратяване на съответните договори.
В Законопроекта е предвидено е финансово подпомагане с публични средства единствено за дейности, с които се осъществява държавната политика в областта на спорта, като по отношение на финансирането на дейности, свързани с развитието на спорта с публични средства, Законопроектът отчита особеностите на действащото в момента законодателство на национално и европейско ниво в областта на държавните помощи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми колеги, предполагам сте запознати със Становището на Националното сдружение на общините в Република България, което има пет конкретни забележки. Знам, че са известни на Министерството, тъй като са били депозирани в процеса на дискусията по Законопроекта.
Имаме и становището на омбудсмана на Република България, който също има поредица от конкретни забележки, но смятам, че те са извън сферата и интереса на нашата конкретна работа.
Имате думата за изказвания.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Позволете ми да допълня.
Всички бележки на Националното сдружение на общините в Република България бяха представени на нашето внимание по време на представянето на Законопроекта в Комисията по въпросите за децата, младежта и за всички от тях съм поел ангажимент, че ще ги приемем и ще предложим между първо и второ четене да бъдат приети в Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, това е важно уточнение.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Относно бележките на омбудсмана, там имаме някои разминавания, но сме поели ангажимент да уведомим омбудсмана за ситуацията в детайли, за да може да бъде запознат и да е наясно с материята, защото очевидно там имаше леко непознаване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, след това уточнение имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, като дългогодишен спортист и председател на спортен клуб, първо, Ви приветствам за новия закон. Наистина е добре систематизиран и структуриран.
По отношение на техническата част нямам никакви забележки, но смятам, че има неща, които трябва да бъдат изчистени по отношение на собствеността. Не съм консултирал тези свои бележки с юристи. Виждам, че господин Тодоров е тук и се надявам, че ще вземе отношение по този въпрос.
Според мен навлизаме в една колизия със Закона за общинската собственост, Закона за държавната собственост и Закона за собствеността.
Какво имам предвид? В чл. 109 от Закона за физическото възпитание и спорта е предвидено при специални условия да бъдат отдавани помещения – държавна общинска собственост за срок от 30 години. Същевременно Законът за общинската собственост, респективно Законът за държавната собственост този срок е фиксиран 10 години.
Същото е и за предоставянето за ползване на помещения, както и учредяването на вещни права, по-скоро правото на строеж, което пък в Закона за собствеността е фиксирано на 5 години.
Разбира се, аз съм категорично „за“ тези срокове, които сте предложили, но според мен би следвало специалните закони да бъдат коригирани така, че да няма колизия и да не създаваме съдебна практика в бъдеще.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Това, което мога да кажа, е, че ако приемем в Народното събрание нашият закон в този му вид, ще предизвика промени в съответните закони. Така че няма да има проблем от тази гледна точка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предлагам да дадем думата на нашия експерт господин Тодоров, тъй като той като юрист може би по-компетентно ще разясни казуса.
Заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър, ще взема отношение само в тази част на законопроекта, която касае Комисията и в частност материята, свързана с общините.
Въпреки бележките на Националното сдружение на общините в Република България, за които се радвам лично, че подкрепяте, има още няколко неща, на които те може би са пропуснали да обърнат внимание.
По отношение на предоставянето под наем за този дългогодишен срок от 30 години, за който господин Шишков спомена, нашето законодателство прави разграничение между наема, който може да се учредява между субектите на публичната власт и трети лица, и наемът, който може да се учредява между търговци. Това разграничение е направено в Закона за задълженията и договорите като е казано, че наемът може да бъде до 3, съответно до 10 години, освен ако не е търговска сделка. На тази основа разграничението, че извън търговските сделки, които нямат ограничение в срока, правото за предоставяне под наем на държавна и общинска собственост не само по двата основополагащи закона – Закона за държавната и Закона за общинската собственост, но в цялото останало законодателство, което визира земеделски, горски и всякакви други урбанизирани територии, не предвижда срок за отдаване под наем повече от 10 години. От тази гледна точка, според мен, е въпрос на целесъобразност специално по отношение на спортните обекти да се изхожда едно изключение от всички … правила и от всички правила, които и досега са съществували в нашето законодателство по отношение на нейните правоотношения за по-дълъг срок.
Изключение от общите правила по отношение на сроковете, правото на ползване например, каквото също сте заложили в Проекта, и държавната и общинската собственост предвижда 10 години, но допускат по отношение на него изключение, когато то е предвидено в специализираното законодателство и именно чрез правото на ползване за един по-дълъг период, в случая 30-годишен, както Вие сте предложили, се преодолява ограничението на наемните правоотношения, което е класическо до 10 години.
На практика би се обезсмислило съществуването и разграничаването на двете правоотношения, едното от които е от облигационен характер, другото – от вещно право, да бъдат с един и същи срок. Затова е добре наемът да остане в хипотезите до 10 години, а над 10 години – до 30 или колкото прецените, да остане правото на ползване.
Това е едната принципна бележка по отношение на разграничение на двата вида права и сроковете им.
Втората ми бележка е по отношение на намесването по един, бих казал, недопустим начин на държавата или нейни представители в управлението на разпореждането с общинска собственост. Участие на представители на областни управители или каквито и да било в комисии на общината, които се назначават от кмета за провеждане на съответните тръжни или конкурсни процедури просто е недопустимо. Не съществува в нито един друг нормативен акт. Казвам го, защото е вързано.
По отношение на изискването за предоставяне на списъци на обектите, които ще бъдат предоставени. Това е в продължение на изложението на Сдружението, което в тази част не е засегнато. За всеки мандат на общинския съвет се приема Стратегия за управление на общинската собственост във всичките й видове, в това число и по отношение на спортните обекти. Въз основа на стратегията ежегодно се приема Годишна програма за управление и разпореждане по отношение на всички видове имоти, в това число и спортните. Те са публично достъпни и някак си ми се струва, че от политиката да се облекчава административната тежест и да намаляваме документацията, която трябва да се предостави, изведнъж казваме: „Общините да предоставят списъци на министъра, за да може да се види кои са обявените“. Вашите служители съвсем спокойно биха могли – сайта на общината е публичен, всяка община по Закона за общинската собственост е задължена след обсъжданията да качи и Стратегията, и Годишната програма. Там може да се види кои спортни обекти са предвидени в съответната година.
Само още едно нещо, ако позволите – по отношение на определяне на спортните обекти. Досегашният закон съдържа една много кратка, но същевременно една много ясна и точна дефиниция. Сега е направен опит за детайлизация, като са вкарани и спомагателни обслужващи обекти към спортните обекти, тоест обекти, които не са с основно предназначение. Безспорно те обслужват основният обект и са част от него. Няма как да бъдат отделени. Но самото им наименуване като спортни обекти някак си звучи не особено логично. Още повече проблемът идва в третата точка от дефиницията за терените, върху които са разположени тези спомагателни обекти, които не са със спортни предназначения, и терените не са с такова, но се смятат за спортни обекти.
Съгласно Закона за устройство на територията предназначението на всеки един обект се определя с Подробния устройствен план и те не може да бъдат за нищо друго. Тоест няма как да имаме терени, които не са със спортно предназначение, но и да са предназначени за спортни обекти, а пък върху тях да са разположени спортни обекти и по тази логика да ги наричаме, че всички те са спортни. Тук просто трябва да се прецизират нещата в частта втора и трета точка на дефиницията за спортните обекти. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, не е задължително да изказвате становище. В смисъл, бихме могли да го оформим в протокола като писмено, за да има възможност Вашите експерти да се запознаят. Не е необходимо сега да изразите становище, разбира се, ако не държите.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Фината настройка на правните термини, разбира се, това е работа на юристите. Ще седнат и ще ги изчистят.
Основното нещо, което исках да застъпя тук, е ясно, че досегашното законодателство не отговаря на потребностите на спортните обекти. Ние за това сме тук и трябва да правим политика. Да, ако има някой закон, ако не се е съобразил с потребностите в спортната инфраструктура и спецификата, разбира се, че ще трябва да се промени.
Категоричната ми позиция е, ако не направим нещо, с което да облекчим – да привличаме частните капитали в инвестиране на спортни съоръжения, няма как да компенсираме този недостиг на публични средства и тази пропаст, която през последните 20 години е зейнала в тази сфера.
Нацията затлъстява, децата са обездвижени. Едва 30% от децата се занимават със спорт. Ако трябва да променим два или три закона, ще ги променим, защото няма как… (Реплики.) Това за мен не е аргумент. Имало го написано в един закон. Ами ще го променим. Нали за това предлагаме правила и порядки, които са по-добри за изграждането на спортна инфраструктура, защото наистина смятам, че тя е приоритетна. Няма как да активираме децата, ако не се справим с всички тези предизвикателства.
Обикалям постоянно страната. Огромен ресурс, паричен, от който България има нужда, за да се реконструират тези съоръжения. Наистина инвестицията „Спортна инфраструктура“ е с най-бавна възвращаемост, защото тя не се прави с цел извличане на печалба, но има много сериозен социален момент и би трябвало дори наемите за съоръженията, които са под наем, също да могат да бъдат за по-дълъг срок, когато има инвестиционно намерение. Ние казваме ясно: „Когато инвестицията надхвърля над 50% от стойността на обекта“, тогава вече може да се премине към порядък от удължен срок над 10 години.
С едно изречение, аз разбирам и коментарите на колегите от Националното сдружение на общините в Република България за намесата. Намеса или не намеса на държавата има. Национална политика в областта на спорта има. Не може всяка община да си решава как да върви в тази сфера.
Мисля, че първо държавата определя политиката, общините трябва да се нагласят спрямо тази политика, а не общините да определят държавната политика, а държавата да се наглася към тях. Това е било съображението.
Искам да Ви напомня за един скорошен случай, който имахме – във Варна, за стадион „Спартак“. Общинския съвет взима едно решение, на пръв поглед абсолютно законно, което довежда до приватизирането на стадиона и невъзможност да се упражнява основната функция, за което е създаден, да се практикува спорт. На финала този проблем пак идва за решение при министъра и при премиера.
Затова искахме да имаме поглед върху тези неща.
След като не се приема, съгласихме се, казахме: „Всички бележки на Националното сдружение на общините в Република България се приемат“, но в края на краищата като има държавна политика в тази сфера, общините са длъжни да следват държавната политика в областта на спорта. Това ми беше коментара. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Всичко това, което казахте, господин Министър, е абсолютно правилно – че държавата трябва да присъства. Но къде беше досега тя? Това, което изрази колегата, трябва да Ви кажа, че между първо и второ ние ще предложим доста от претенциите на Националното сдружение на общините в Република България.
Да, спортът е приоритет. Всичко това е вярно – и за децата, и за това, че нацията затлъстява, че се обездвижва, но не е единствен фактор за това състояние е липсата на спортни бази и спортни имоти. Проблемите са комплексни. Наистина държавата е тази, която трябва да ги решава, но в случая, който той посочи – примерно за принадлежащи терени към спортните бази, Вие разбирате ли, че променяйки Закона за устройство на територията, това ще отвори не вратичка, а една голяма врата за други подобни колизии с други закони и за други дейности.
Това за компетенциите на общините, О'кей! Искате да присъстват Ваши представители при отдаване на всички тези спортни терени, но кметовете по Конституция и по закон за оправомощени лица, които да решават такива проблеми, регламентирани, не само в Закона за местно самоуправление, но и в Закона за общинската собственост. И тук присъствието на такива лица в комисиите ще наруши не един, а няколко закона. И всеки един, който е недоволен от резултата на някаква комисия, която е решила в определена полза някакъв конкурс, ще има право да обжалва до съответната административна инстанция. Това ще създаде риск от допълнителни дела, разходи и т.н.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Разбрахме се, че това ще бъде отразено.
МАНОЛ ГЕНОВ: А пък това, че трябва и ресурс, е безспорно. Но тук и държавата трябва да помисли, защото общината ще си направи програма. Каква програма ще направи? Всяка година повтаря една и съща.
Вижте дейностите за спорт при която и да е община, може да има малко увеличение през някой булевард, а общини, които развиват по 30, по 40 спорта, какво да направят, когато са лишени от всякакво спонсорство?
Нали разбирате, че и 30 години да стане, което е невъзможно по сега действащото законодателство за държавна и общинска собственост, все трябва да се отвори вратичка за инвестиция и за 15, и за 20.
Коментирате за един стадион. Ами тези общински съветници гласували – не казвам, че са били водени от някакви други интереси. Ако те са работили в интереса на Варна и са довели един инвеститор, който да вложи в един стадион 15, 20, 30 милиона, нека да го направи.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: В случая, да, така е.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не коментирам случая, не съм запознат, но говоря като принцип, защото трябва да се направи и един преглед на спортната база. Много пъти тук и в парламента, и от други колеги по определени поводи – имаме стадион в село, където има 20 баби. Имаме спортна зала, красива, където няма училище. Може би трябва да се почне един преглед на спортните бази и да се види какво е състоянието, отчитайки и демографския фактор и демографското състояние в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Спор няма, че когато се приема нов закон за физическото възпитание и спорта се отваря дискусията по този, цялостния процес. На мен ми се иска, важно е в какви бази – че духа се възпитава при модерна база, добро качество и че последните години няма как да отречем, че по отношение на спортните бази се направи много.
Обаче има няколко неща, за които ако държавата не си постави за цел, този закон ще остане мъртъв и всъщност това е именно политиката на държавата във физическото възпитание и спорта.
Има няколко неща – при детските градини и в училищата, в това число и висшите. Къде сме насочили фокуса? Тук са описани по-кратко и по-лаконично. Законът като че ли дава тълкувания по отношение управлението на самите бази. Примерно би могло, базите са направени добре, дай сега да ги аутсорсваме или да ги дадем.
Второ, по отношение на кадрите. Тук е записано: „във всяко училище“. Сигурно сте поискали справка от министъра на образованието и науката. Изключително труден е въпроса с учителите по физкултура.
Политиката, ще получите ли подкрепа от държавата спортните училища и Националното училище по физкултура – Академията, да бъдат добре подкрепени? Държавата ще направи ли задание, за да имаме действително във всяко училище учител по физкултура и спорт с добра заплата?
Предполагам, че знаете. Ако направя един преглед в моя избирателен район, това обикновено го води учителката по химия, допълнителни часове, които се дават. Ако човекът няма дух, спортсменски и може да извади децата, става карикатура на часове по физкултура и спорт. Така го говоря, терминологията ми не е правилна, но ще ме извините.
Второ, там, където се направиха базите – добре. Но не знам как ще се преборите – в закона пак декларативно е казано, основно по двата синода и по двата спортни клуба или до трите спортни клуба. От един клуб излизат до два, до три, те се регистрират в обществена полза.
Казвам Ви като кмет. Започва големия проблем и трите клуба искат базата. Ти ги състезаваш и то е не според лобито. Казвам Ви честно, мутренското време изчезна, прането на пари при спорта изчезна и тук вече ролята е на държавата и, да си говорим истината, ролята е на държавата и на общините.
В общините има все по-малко пари. Ние ще Ви подкрепим, ако държавата си влезе в обувката и действително поставим за цел нацията да не пълнее, а спортният дух малко и да я възроди.
Законът е декларативен. Това е въпрос на политика, на възглед на премиер, на Министерски съвет и надолу на политика, която би трябвало да се спазва. Има много, ако трябва да дебатираме, тъй като това е нов закон, нови отношения.
Виждам, че Вие сте отишли, така ще зациклим и в парламента по отношение на това как да разпределим базата. Тя е била постоянна, кой ще я управлява, как да я управлява. По вещните права дали ще се прекратят концесиите или няма да се прекратяват, колко ще бъде дълго времето?
В основата на самия закон е да върнем в училищата действително часовете по физкултура и спорт и най-важното е, предполагам, че Вие като министър, ще ни информирате, внасяйки закона. Търсех в мотивите анонси, но не ги намерих – какво задание имаме според капацитета – високо спортно майсторство, в кой сфери, при кои клубове?
Ако трябва законът дори да е за пет години, но да вдигнете летвата, да поставите целите и от там да върви надолу и да идва от долу нагоре. Това може би ще поставим като дискусия в парламента. Не ми се иска законът да е по уреждане само на вещните права и по ползване на базата. В самия закон има нужда да има онзи дух, че спортният дух малко да даде кураж и да възроди нацията. Нацията има нужда от нещо, което да я изтегля нагоре. Не го виждам. Ако Вие го виждате, подскажете го?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Аз виждам този дух, защото това е един закон, който отговаря на съвременните потребности на спортните организации. Говорили сме, че това е един от най-дълго обсъжданите закони преди това. Всички мнения, които имаме на хора, на институции, които са ангажирани в спорта, са намерили отражение тук.
Основата на всичко са децата. От там тръгваме. Като поставиш основата на пирамидата, от там ще имаш елитен спорт. Няма как, когато едва 30% от децата спортуват и то едва два пъти седмично, ние да очакваме да имаме и професионален, и елитен спорт. Няма как да има и масов спорт. Затова проблемът е много деликатен и заради взаимоотношенията с общините.
Какво имам предвид? Бюджета за спорт в България в момента е 70 млн. лв. Преди с много допълнителните постановления на Министерския съвет за спортна инфраструктура става повече и в различните години е различен. Също 70 милиона имаме и в бюджетите на общините. Но там какъв е феномена? Примерно това, което ми се искаше да го изчистим, което, за съжаление, в този закон не можах да се преборя. Очевидно не постигнахме разбирателство с Асоциацията на общините.
Функцията на парите от общинския бюджет е основно да отиват за масов спорт, за ученически спорт, а на държавата е да се грижи вече за професионалния и за елитния спорт. Да, обаче кметовете не са съгласни, без значение, пак казвам, от коя политическа сила са. Абсолютно са единодушни, че този бюджет не трябва да се пипа.
Когато се опитахме да кажем в този закон, че трябва над 50% от средствата да бъдат давани за масов спорт от страна на общините, те възразиха и съответно Вие можете да го видите в закона. Записан е под формата „приоритетно“, но приоритетно Ви е ясно, че като няма точна цифра… Защото от там именно е основата. Единият кмет решава да развива примерно професионален спорт – давам пример с Каварна, защото той е най-очевадния. Примерно господин Цонев управлява 8 или 12 години, не мога да кажа колко, но всички средства тогава се инвестираха за професионален спорт. Има смяна, дори и един кмет не е вечен, има смяна и следващият кмет казва: „Това не ми е необходимо“.
Имаме една Монтана, където всички средства отиват за професионални отбори, отиват за заплати на чужденци. Съответно няма работа в детските школи. Когато един ден настъпи рокада, ние нямаме никаква гаранция, че следващия кмет ще подкрепи тази политика и няма да каже: „Аз искам децата…“. (Реплики.) Да!
Затова се опитахме, но самите кметове от Асоциацията на общините възразиха, защото казват: „Тази намеса е в местното самоуправление“. С това не можах да се преборя.
За училищата преди две години, това е въпрос на регулация от другия закон – за предучилищно и училищно възпитание. Преди две години успяхме да вкараме две неща, които бяха променени, и то във връзка с увеличаване на качеството на занятията в часовете. Първо, за първи път има допуснат треньор по физическо да преподава от Ι до ΙV клас. От Ι до ΙV клас преподават само начални учители. Но при огромното ми уважение към тях, те в голямата си част не са способни да предадат основните познания върху двигателната култура на децата. От Ι до ΙV клас ние като ги изтървем,..
Държавата примерно има политика в детските градини. Работим, учим децата на спорт, на елементарни двигателни навици и като ги изтървеш от Ι до ΙV клас, всичко приключва. Ние от V клас нататък ще се опитаме да направим нещо, но няма как да има.
Вкарахме го това. Питайте ме колко директора на училища го направиха. Нито един! Защото има саботаж в самата система и тя не е от ниво министъра на образованието и науката. Учителите, ако сме попаднали на директор на училище, който обича спорта, веднага се позовава на закона и веднага урежда този процес. Останалите не са съгласни. Защо? Хорариумите на началните учители били по-важни от това часовете да са осмислени.
За ΙV до ХΙΙ клас вкарахме треньори да влязат вътре. Също има тази възможност. Говорил съм с федерации, съгласни са, ще предоставят треньори, примерно водещите ни федерации, които имат нужда да развиват скаутска дейност. Нали това е смисъла? Когато тези треньори влязат, те ще създадат отбори в училищата. Имаме отбори, даваме възможност на кмета на общината да провежда градски първенства и това е основата на всичко. Това нещо не може да заработи. То няма как да стане само с нашите усилия. Трябва да стане с усилията на Образователното министерство и на кметовете. И колкото пъти се опитваме да намерим някакви допирни точки в тази тема, всеки казва: „Да, хубаво е, обаче в моя сектор няма да влизаш, ние сами си определяме“ и кмета е зависим изцяло от волята на директорите. Без да имаме пълната подкрепа от страна на Образователното министерство и на кметовете на общините това нещо няма как да се случи.
Не смятам, че се бъркаме. Да, разбирам, като дойде ред за отдаване на общинска собственост, съгласихме се. Няма да присъства наш човек. Но когато става въпрос за философията, как държавната политика… Казваш: „Повечето пари общините трябва да дават за масов спорт“, а не кметовете с желание да спечелят едни, втори, трети избори почват да удовлетворяват претенциите на масовия вкус – днес ще имаме футболен отбор, утре ще имаме баскетболен или нещо друго. Този луфт, който позволяваме, се връща като бумеранг върху цялата система.
Иначе започваме да регламентираме търговската услуга, спортната услуга по друг начин. Сега обхващаме и фитнесите, което е много важно. Половината спортни занимания в момента в България се извършват по фитнеси. Досега нямаше изискване там да има треньор. Там се занимават случайни хора със съмнително образование, които в по-голямата си част нямат необходимата нито медицинска, нито педагогическа, нито пък спортна култура да вършиш тези неща.
Разбира се, аз съм готов да приема всякакви предложения, които има, за да направим този закон още по-добър и работещ. Позволявам си да споделя пред Вас проблемите, за които много трудно бихме могли да намерим решение, ако нямаме консенсус всички политически сили, защото те не са предмет на партийна политика, те са предмет на национална доктрина, национална политика, която трябва да е консенсусна, за да можем да водим такава целенасочена политика и за в бъдеще.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Кралев.
ДОРА ЯНКОВА: Само да не се заблуждавате. Директорите на училища, регионалните инспекторати са изцяло с министър и инспекторат – политика на държавата. Кметът отделя някакви пари именно за клубната дейност. Най-доброто, обикновено го прави, спортните клубове си разделят тези пари в диалог с комисията на общински съвет. Но Вие сте прав, че адреналина се вдига при спорта и общо взето там действително има политика, според възгледа на самия кмет, но, пак казвам, ако направите така, че държавата да направи задание към спортни академии, към спортните училища, които са при Вас, да се отдели ресурса и да има действително подготвен човек по физкултура в училищата, това значително ще изтегли нагоре. Сега колко училища има в България, колко учители по физкултура има. Тази справка, може би като влиза закона, сигурно я знаете? Нека там да Ви дадем подкрепа с един бюджет, за да може поетапно година по година и да има добър статут с добра заплата и след това нека водят определени спортове. Там е изстискано! Казвам Ви го от опит. При нас беше изстискано, предполагам, че и в регионите е така.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други колеги, които желаят да вземат думата?
От името на „Обединени патриоти“ ще кажа, че ние ще подкрепим на първо четене законопроекта. Намираме структурата и замисълът му като изключително заслужаващи подкрепа. Разбира се, остават чисто правните спорове за някои от тезите, по които колегите се изказаха.
Споделям в голяма степен мнението на колегата Шишков, но мисля, че ще имаме възможност да проведем тази дискусия между първо и второ четене.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Министър Кралев, групата на ГЕРБ ще подкрепи законопроекта. Приветстваме духа, идеята и усилията, които сте положили за изцяло нова нормативна уредба, която по най-добрия начин да регулира отношенията в спорта, физическото възпитание.
Вярвам, че между първо и второ четене забележките, които сте възприели вече като Ваша идея за промяна и това, което беше изговорено от колегите тук, в Комисията, чисто правни забележки ще бъдат отстранени.
Ние ще подкрепим Законопроекта и ще работим заедно с Вас на второ четене той да има по-добър вид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата.
Мисля, че няма други желаещи да се изкажат.



Подлагам на гласуване Законопроект № 702-01-25, внесен от Министерския съвет за физическото възпитание и спорта.
Който е съгласен с така внесеният Законопроект, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 7.
Комисията ще предложи на Народното събрание да приеме Законопроекта на първо четене.
Благодаря Ви за участието.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, преминаваме към точка трета – РАЗНИ.
Организационно уточнение между членовете на Комисията във връзка с предстоящите празници.
Благодаря на всички за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.



(Закрито в 17,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов




Стенограф:
Мая Станкова