1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

П Р О Т О К О Л
№ 3


Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.

Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – можем да започнем работа.
Дневният ред беше обявен предварително – с две точки:
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 8092-01-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г., който всъщност гледахме в залата днес.
Втората точка следва да отпадне.
Предлагам Ви да гласуваме дневния ред с точката, включваща актуалните въпроси към министър Нанков.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Пълно единодушие.
Колеги, тук са министър Нанков, господин Киров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър; господин Дончо Атанасов – председател на Агенция „Пътна инфраструктура“ и господин Несторов – началник на Дирекцията за национален строителен контрол.
Гости на нашето заседание са: от Национално движение на българските граждани – госпожа Дикова и госпожа Енева.
Колеги, процедурата по блиц контрола е ясна на всички. Започваме от най-голямата група.
Госпожо Аврамова, имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, в много от интервютата си дори в последните дни Вие декларирате, че приоритет на ръководеното от Вас Министерство на регионалното развитие и благоустройството е развитието на Северозападна и Северна България. В тази връзка един от жизненоважните за Северозападния регион проект е скоростният път Видин – Монтана – Враца – Ботевград, по който Министерството работи.
Смятам, че е крайно време този проект да бъде реализиран, тъй като е важен за отпушване на засиления трафик от Дунав мост 2, както и да отвори пътя за бъдещи инвестиции в Северозападния регион.
Знаем, че Агенция „Пътна инфраструктура“ работи по този проект. Въпросът ми е: какви са намеренията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“ за развитието на Северозапада и по-конкретно за визирания от мен път Видин – Ботевград. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Аврамова, не просто е приоритет на ръководеното от мен понастоящем ведомство и на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, а пътят – наричам го път, тъй като в някои от отсечките ще бъде с габарити на скоростен път, в други ще бъде с габарити на автомагистрала – е приоритет и в Управленската програма на правителството, приета е с решение на Министерския съвет. Действията, които Агенция „Пътна инфраструктура“ в последните 8 месеца ежедневно извършва, в подготовката за реалното изграждане на пътя са наистина налице.
Факт е, че има обществено недоволство в Северозапада, факт е и, че Вие сте задавали въпроса неколкократно в качеството си на народен представител в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, пък и други Ваши колеги. Винаги сме се водили от разбирането, че изграждането на скоростния път и автомагистрала в някои отсечки по направление Е-79 Ботевград – Видин, ще е една от основните предпоставки за икономическото, защо не и демографското съживяване, а и в дългосрочен аспект за устойчиво развитие на Северозападна България. Пътят ще е логичното продължение на изграждането на Дунав мост 2. Неколкократно съм заявявал, че изграждането и функционирането на Дунав мост 2, без изграждането на скоростен път не само по адекватен начин не може да усвои, да запълни потенциала, който има самият мост като инфраструктурно съоръжение, а и нанася немалки щети както върху инфраструктурата, върху бизнеса, върху сигурността на българските граждани и безопасността на тяхното придвижване по трасето на съществуващия път. Знаете, миналата година над 80 км от него са рехабилитирани, но това не е достатъчно.
На Вашия въпрос отговарям конкретно. Имаме одобрен ПУП-Парцеларен план на най-тежкият участък Ботевград – Мездра. Там имаме и влязло в сила решение по ОВОС. Министерският съвет взе решение за довършване отчуждителните процедури в този участък. По линеен график беше месец април, съкратихме сроковете и до 15 март стартираме с избора на изпълнител. Тези 33 км са разделени на два участъка. Говорим за рехабилитация на съществуващо трасе и изграждане на нови две ленти. Участъкът ще бъде с габарити на скоростен път, ще изградим и пътен възел до село Новачене, ще изградим пет кръгови кръстовища за безпроблемно осъществяване на връзка с общински пътища по направление на трасето.
Убеден съм, че в рамките на две години, след сключване на договор с избрания изпълнител, ще завършим най-тежката от гледна точка и на пътникопоток, и на интензивен трафик – знаете, най-тежките проблеми от гледна точка на пътна безопасност са именно в този участък. Паралелно с това имаме техническа помощ по Оперативна програма „Транспорт“ за проектиране на участъка от Видин през Димово до Руженци. Това е също изключително важен участък от гледна точка на факта, че чрез неговото изграждане ще изнесем трафика от редица населени места. Говорим за пътна отсечка 54 км с габарити на автомагистрала по две ленти за движение, плюс аварийна лента. Споменах, имаме техническа помощ, в момента там проектираме по линеен график. Ще предоставя и на Вас, и на колегите народни представители линейния график за целия обект, за целия път. По линеен график в средата на годината – месец юли, да стартираме отново с обществената поръчка за избор на изпълнител.
Паралелно с това работим и по останалите. Най-лекият е между Ботевград и Мездра. Там предстои само рехабилитация на съществуващото четирилентово трасе. Мога да Ви ги спомена като стойности от финансова гледна точка, от инженерна и от гледна точка на реализацията. Най-сериозен е участъкът от Видин до Руженци. На три етапа е разделен: от Видин до Димово, обхода на Димово като втори етап и от Димово до Руженци – трети етап. Говорим за индикативен ресурс от порядъка на над 500 млн. лв. Ботевград – Мездра от гледна точка на приоритетността, с която го разглеждаме, пък и от инфраструктурното му изграждане – говоря за индикативен ресурс от малко над 200 млн. лв. От Руженци до Монтана – за ресурс от малко над 400 млн. лв. Всички тези средства ще бъдат осигурени от държавния бюджет по линия на приходите, които реализира Агенция „Пътна инфраструктура“. Разчетени са съобразно нейните графици, с които разполагаме в годините, за които ще изградим пътя, така че от гледна точка на финансиране и от гледна точка на реално изпълнение 2018 г., дай боже, да няма обжалване, но и да има, е исконно право на всички заинтересовани страни, които се чувстват ощетени по един или друг начин, когато говорим за Закона за обществените поръчки. Но и с евентуални бъдещи обжалвания, убеден съм, че не бихме загубили кой знае колко време, тоест ще имаме договор и ще стартираме реалните строителни дейности. Споменах, в рамките на две години, най-тежкият участък Ботевград – Мездра, ще бъде реализиран с около 4 до 5 месеца. След него ще се движи участъкът от Видин до Руженци, разделен на три етапа. С още около четири до пет месеца се движат поетапно следващите участъци, като лесният от гледна точка на финансов ресурс и на процедури, който при възможностите на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ще говорим само за рехабилитация на Мездра – Враца, ще я реализираме в рамките най-късно до 2019 г. като пълна рехабилитация на участъка.
За Петрохан може отделно да говорим за идеите и концепцията ни. Те са в унисон с действията на Агенция „Пътна инфраструктура“ пък и на нашите приоритети. Каква по-голяма гаранция от това да попадне веднъж във финансовите разчети на Агенцията и в Управленската програма на правителството. Винаги сме твърдели и с действия сме го доказвали, че този път, отново не го наричам „автомагистрала“ и „скоростен“, споменах по какви причини, е най-важният за Северозападна България, разбира се, не единственият. Сам по себе си той може да е предпоставка, но няма да допринесе за икономическото съживяване или за повишаване на доходите и благосъстоянието на хората, но ще е основна, водеща предпоставка за всички тези процеси и се надяваме, че Северозападът ще получи своето достойно място не само на картата на България, а и в икономиката на страната.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за отговора.
Имате право на реплика, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Министър.
Хората от Северозапада чакат с нетърпение първата от процедурите, която очакваме през месец март, доколкото разбрах. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще злоупотребя малко с ролята си на председател. Ако наистина изготвите тази справка, тя ще е полезна и аз ще я разпространя между народните представители, тъй като е хубаво наистина да има нещо черно на бяло.
По магистрала „Хемус“ до Видин ще има трасета, които ще бъдат четири или шестлентови, нали така? По време на протестите чух всякакви съмнения – ще има места, където ще си остане старият габарит на пътя. През цялото трасе четири или шестлентови, нали така?
От страна на БСП господин Иванов ще зададе въпроса.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От отговора Ви на въпрос, поставен от народен представител, цитиран и в медиите, впоследствие научихме, че започва подготовка за промяна на районите за планиране. Създадена е вече и междуведомствена група, която има някаква предварително свършена работа.
Въпросът ми е свързан с това да информирате Комисията за тази Ваша идея и за това какво е свършено до момента и какво предстои. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Иванов, да, отговарях на парламентарни въпроси от Ваши колеги на тази тематика. Факт е, че предстои ново райониране, което по никакъв начин не трябва да притеснява българските граждани относно промяна на граници, обхват на административно-териториални единици. Това беше едно от опасенията. Говорим за ново райониране, което, знаете, е основата за провеждането на регионалната политика в страната, като нейна териториална основа. Говорим за районите от ниво две, както те са регламентирани като статистически единици съгласно изискванията на Евростат.
Северозападният район вече отговаря на минималните изисквания за планиране, на първо място, по броя на население. Отделно от това, убеден съм, че бъдещо ново райониране, което ще послужи за целите на бъдещите оперативни програми – след 2020 г., е на цялостната регионална политика, тъй като предстои възлагането на социално-икономическия анализ с десет годишен обхват и ще даде ясна визия за бъдещото развитие на отделните райони в териториален обхват и вътре, в самите райони, за намаляване на диспропорцията и с балансите в тяхното развитие.
Стартирахме междуведомствена работна група с представители на академичните среди, БАН, Софийския университет, академичната общност, Президентството на Република България, компетентни ведомства. Целта на работната група беше да начертае, най-общо казано, концепция, която в суров вариант – вече сме я качили на платформата за обществени обсъждания – знаете, какви са исканията от гледна точка на Закона за нормативните актове. Подлагаме я на широка дискусия. От 26 март организираме подобна, на която каня всички членове на Регионалната комисия, експертите към Вашите кабинети. Няма да бъде първата и единствената, тъй като ангажиментът, който поехме, е, че в рамките на няколко подобни форума ще дискутираме бъдещето райониране, новите райони, които трябва да бъдат устойчиви и от демографска гледна точка, а и да отразяват в максимална степен логиката на икономическите, демографските процеси, транспортните, екологичните и всички останали връзки, които съществуват в тях като връзка между отделни общини и отделни административни области. В рамките на месеците март и април на няколко форума, на които всички Вие ще бъдете поканени, ще ги подложим на дискусия. Към момента бяха разгледани три основни варианта на база и на препоръките на Междуведомствената работна група. Те, първо, не са окончателни. Естествено, че може да бъде микс от трите варианта, може да бъде четвърти – отделен, но всеки един от тях, най-общо казано, съдържа и плюсове, и минуси. Ако трябва да изпадам в подробности, ще ми отнеме изключително много време. Мога да запозная надлежно и колегите от Регионалната комисия. Разработките са публични и са качени на нашия сайт и на сайта за публична консултация.
Факт е, че заедно с необходимите материали, с необходимите експертни становища, включително и на колегите от Националния статистически институт – да не изброявам всички компетентни ведомства, са включени в тези разработки. Ще Ви бъдат изпратени за предстоящите дискусии. Споменах, първата дискусия стартира на 26 март в София Тех Парк. В рамките на 2018 г. трябва да вземем експертното и в края на годината и политическото решение, като в 2020 г. при новите оперативни програми България трябва да бъде с райони с нови измерения, с устойчивост в демографското и икономическото си развитие в един дългосрочен период. Личното ми мнение, без да визирам теоретичната постановка на проблема – това ми е слабост и специалност в академичната ми подготовка, едно сравнение с европейските страни. Почти няма страна, мога да дам само два примера на изключение в Европейския съюз, в които районите за планиране, за развитие в някои страни, както и в България, се наричат райони от ниво две, да са с имена, свързани с географски посоки – северен, южен, североизточен, северозападен. Историко-етнографските особености и виталитета, като културно многообразие, като икономически предпоставки, демографски, са имплементирани в техните историко-географски имена. Например в Германия: Северен Рейн – Вестфалия, Саксония; в Италия – Калабрия, Тоскана и така нататък.
В тази концепция не сме разглеждали имена, не сме разглеждали и центрове, но в един от вариантите спокойно се очертава подобен вид райониране на база и на етногеографски признак като например „Дунавско Мизийски район, Черноморски район – в него са разгледани икономическите връзки и спецификата на икономическите дейности по Черноморското крайбрежие – говорим за изцяло нов Черноморски район, говорим за Родопско-Тракийски район. В една от постановките пък София е сведен като отделен такъв по обективни причини. Това ще бъде може би един от много сериозните дебати в бъдещи дискусии – София да бъде част от югозападния, бъдещ западен или друг район, или София, която отговаря и с демографските прогнози се доказва, че в дългосрочен период ще бъде устойчив и от демографски, и от икономически показатели, да бъде изведен, за да „не пречи“ на развитието по линия на европейски фондове и други финансови инструменти на съседните нему области – Пернишка, Кюстендилска, Благоевградска.
Постановките, разгледани в първичната работа на тази група, по лично мое мнение са изключително адекватни, изключително добри, но подлежат на широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни, за да стигнем до най-обективното и устойчиво решение в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!
Репликата ми е под формата на допълнителен въпрос: предстоящото ново райониране, което безспорно ще доведе и до промяна в планирането, означава ли, че разработените досега мерки за целенасочено въздействие в районите с изоставащо развитие се обезсмислят? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Основателен въпрос.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Иванов.
Между другото, следейки абсолютно целия спектър от публикации в тази връзка, заличават ли Северозападния район с новото райониране? Логиката на заличаване на нещо е много негативна, има съвсем други измерения.
Промяната в административните граници на областите, които се реални образования, с необходимата съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България и с необходимите: капацитет, и администрация, да не изброявам всички останали характеристики на областите. Промяната на районите има съвсем други цели, съвсем друг генезис като процес. Не променя по никакъв начин въздействието на инструментите, свързани с подкрепа на изостаналите райони, районите за целенасочена подкрепа – било то планински, гранични, Северозападна България, Родопите. Другата седмица в залата ще дебатираме по темата – винаги съм бил откровен с Вас и си признавам, че тези инструменти са добре развити на стратегическо ниво, както се казва, на хартия, но без да бъдат изпълнени със съдържание, най-малкото финансово, защото имаме генерирани добри проекти от ниските нива, от общинските и областни администрации, за целенасочена подкрепа и за реализиране на подобни програми. Понастоящем говорим също като пожелателен и добър подход. Не че всички оперативни програми, на всички инвестиции – общински, правителствени, всевъзможните източници на финансиране, нямат регионално и териториално измерение. Те също могат да бъдат разглеждани като вид регионална политика. Регионалната политика, знаем, е хоризонтален подход. Тя имплементира в себе си всички секторни политики, всеки разходен и вложен ресурс има териториално измерение. Може да бъде разглеждан през призмата на подобряване на инфраструктура, условията за живот, икономическата среда, екологична такава в конкретния район. От тази призма, да не казвам, бихме могли да се измъкнем, защото много често ме цитирате какво казва на блиц контрола в Комисията, но специално за целенасочената Инвестиционна програма, ако това питате, тя няма да бъде изменена като логика. Според мен освен да бъде доразвита, трябва да бъде изпълнена – винаги съм го твърдял, с финансово съдържание. Тук може би е моята грешка като министър. Абсолютно откровено казвам, че трябва да положим – разчитал съм и на Вашето съдействие – още повече усилия, за да може тя да се изпълни със съдържание, като под съдържание разбирам с финансов ресурс, тъй като голяма част от общинските проекти, които съществуват в нея, спокойно биха могли да намерят реализация или друг източник на финансиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
От името на „Обединени патриоти“ господин Александров ще зададе въпроса.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Министър, въпросът ми е насочен към ВиК сектора: можете ли да ни запознаете с процесите, които текат в момента във ВиК сектора от гледна точка на Оперативна програма „Околна среда“, тъй като ВиК секторът в момента е бенефициент по нея – какво до момента се е случило и какво предстои да се случи? Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Сериозна тема. С няколко изречения ще ми е много трудно да отговоря на въпроса, освен че разработените понастоящем регионални прединвестиционни проучвания са във финалната си фаза. Приемаме разработките заедно с детайлните идейни проекти за линейната инфраструктура и предпроектните проучвания за пречиствателните съоръжения. В рамките на месец март ще възложим за новоконсолидиралите се области – седем на брой, нови прединвестиционни проучвания, за да могат те също да имат достъп до европейско финансиране. Тоест 14 области, плюс София, разглеждаме я отделно заради концесията, там механизмът е различен. Бенефициент на бъдещи инфраструктурни мерки ще е Столична община, а не ВиК операторът, както останалите. Смолян се движи приоритетно, по-бързо и там уверенията на колегите от Министерството на околната среда и водите са, че в рамките на следващата седмица ще обявят и процедурата за безвъзмездна помощ, тоест поканата за подаване на апликационна форма на проектно предложение. Другата седмица стартираме с подготовката на апликационната форма, паралелно с това с тръжната процедура за възлагане на реалния, с големия воден проект на Смолян. Март месец предават и за останалите 14 области консултантите… (Реплика от народния представител Дора Янкова.)
На госпожа Янкова й е ясно всичко. Може би не трябва да отговарям на Вашите въпроси. (Оживление.)
До края на месец март ще стартираме с останалите – те не са проекти, те са консолидирани територии, тъй като в някои от тях ще има по няколко проекта за отделните агломерации на 10 хиляди еквивалент жители. В рамките на тази година ще се възложат и новите прединвестиционни проучвания за седемте новоконсолидирали се области. Така че с проектите по линия на Оперативна програма „Околна среда“, макар и с известно забавяне не в работата на консултантите по изготвянето на прединвестиционните проучвания –в срок си предадоха и първите, и вторите доклади. По-скоро забавянето е в стартирането на поканените за кандидатстване и за разработване на формуляри за кандидатстване, тоест бъдещите проекти, имаше известно забавяне, но 2018 г. ще е ключова, тъй като в тези петнадесет, изключвам София област, София град. Случаят в София град е отделен. Ще се стартира с реализацията на големите водни проекти, говорим все пак за огромен ресурс от над милиард и половина, насочен не само както беше в предходния програмен период, пречиствателни съоръжения и инфраструктура за отпадни води. Знаете приоритетът през 2007 – 2013 г., програмният период беше насочен основно към отпадните води. Тук водеща роля ще имат питейните води с довеждащи водопроводи, с вътрешна водопроводна мрежа, с подобрена енергийна ефективност, когато говорим за помпажни води, за съоръжения, които доставят питейна вода. Добрич например е изключително голяма част от ресурса, по проект ще бъде насочен именно към подобряване енергийната ефективност и характеристики на помпажните станции, което доведе до 40% от разходите за електроенергия, които са основното перо в разходите на ВиК – Добрич и ред други дейности. Тези средства са жизнено важни поради огромния дефицит на ресурс във водния сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Александров, реплика? Нямате.
Колега Христов, желаете ли да зададете въпрос?
От Политическа партия ГЕРБ господин Динев ще зададе втори въпроси.
ГРИГОР ДИНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, въпросът, който предварително бях подготвил да Ви задам, беше относно районирането, но господин Иванов го зададе и искам да използвам случая да Ви благодаря за изчерпателния отговор.
Другият въпрос, който касае областта, от която съм представител – Благоевградска област, е за доизграждането и етапа на изграждане на автомагистрала „Струма“. В последните няколко дни в медийното пространство излезе това, което и Вие заявихте: че Лот 3.3 – от Сандански до Кресна, ще бъде готов дори и предсрочно, за което поздравления – сигурен съм, че това ще се случи!
Какво се случва със започнатия от месец август миналата година Лот 3.1 от Благоевград до Крупник, по-точно участъка около тунел Железница, за който знам, че имаше някакви по-сложни операции? В този ред на мисли, ако може да ни кажете до какъв етап е стигнал и докъде се намира най-проблемният Лот 3.2 на „Струма“ през Кресненското дефиле? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН ИСКРЕНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Дами и господа народни представители, господин Динев! Започвам с Лот 3.2. – най-проблемният участък не само от гледна точка на релеф, на сложност на бъдещото изпълнение, той е проблем от гледна точка на процедурите, знаете, ОВОС се обжалва. Заседанието на съда е на 19 февруари – едноинстанционно, за което адмирации към народните представители за промените в Закона за опазване на околната среда и водите. При защита на интереса на обжалвателите, както е в случая, ще съкратим месеци, ако процедурата и решението е в наша полза. Паралелно движим парцеларните планове по обекта. Отделно от това влезе нова разработка, между другото, тя не е нова, от месец януари 2017 г. е представена в Агенция „Пътна инфраструктура“. Не ми се коментира в детайли, защото малко е несериозно, да кажем, отново тези, които обжалват, така наречените „зелени организации“ входираха нова обосновка, която ще разгледаме – ние сме отворени към всичко ново, на експертен съвет към Агенция „Пътна инфраструктура“. Тяхното уверение, което мен лично много ме учуди, е, че, видите ли, екологичните процедури и ОВОС ще влезе по-лесно на тази нова отсечка, на нов вариант.
С две думи ще спомена какъв е вариантът, защото ние няма да обжалваме, а пък жалбите, които сме подали по съществуващото трасе, вариант, който в момента е приоритетен и от екологична гледна точка, решението на ОВОС е в негова подкрепа от гледна точка на пътна безопасност. Общо взето някои хора са монополизирали правото да обжалват, поне така звучат. Това е лично мое мнение. Ние ще разгледаме този вариант, който от гледна точка на функционалност, от гледна точка на това, че той съчетава и транспортна, и пътна част в рамките на едни и същи тунелни тръби в рамките на едно трасе. В Европа няма подобен път, между другото. Не е лошо да сме пионери. В рамките на тези четири години, които според тях, ще се изгражда по този метод новото трасе на 6 метра от съществуващата ж п линия – няма да имаме жп връзка до Гърция, което е безумно. Колегите от Национална железопътна компания са дали отрицателно становище по ред други показатели, по ред други усмотрения на този вариант. Пак казвам, ние сме диалогични, ще разгледаме и тази приумица, прищявка на Експертния съвет в АПИ.
Отделно от това, с Лот 3.3, правилно споменахте, 25-те километра от Кресна до Сандански през месец май 2019 г. ни е пусковият срок. По договор е месец ноември, да не казвам месец октомври, да не се изсилваме, но месец ноември тази година, шест месеца по-рано сме готови да открием отсечката. Шест километра от Благоевград към Железница. Отново с почти година по-рано, предсрочно ще я открием тази година.
Остава Железница, след Железница остават още 6 км до Крупник. Там стартирахме след почти година забавяне, знаете, заради прекратената обществена поръчка поради изчезналите документи. В момента се оценяват офертите. Дай Боже до двадесетина дни да приключи работата на оценителната комисия. Знам, че имат много работа, ще се понапънат да приключат и оценката. Ако няма обжалване, стартираме веднага. Съкратихме срока за изпълнение на тунелното съоръжение почти с година, за да преодолеем този дефицит в забавянето заради изчезналите документи в Агенция „Пътна инфраструктура“ – няма да влизам в детайли как и защо изчезнаха документи. Беше прекратена обществената поръчка.
Разделих на три обособени позиции тази част: съоръженията и пътната част преди тунела. Това е най-тежкият, на втората обособена позиция в малко над 2 км. Третата част е отново съоръженията и пътната част след тунела – около 250 милиона е прогнозната цена, колкото беше преди това, малко намалена.
С Кресна, ако решението на Върховния административен съд бъде в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, споменах парцеларните планове, ще стартираме с обществената поръчка през месеците май и юли тази година, както са поетите ни ангажименти и пред Европейската комисия, и пред Вас народните представители, пред обществото, за да завършим с цялостната магистрала.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Аталай, пропуснах Ви, за което Ви поднасям извинения.
Имате възможност да зададете въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, преди време зададох въпрос, сега ще го подновя: има ли разговори с румънската страна и ако има докъде се е стигнало с реализирането на проекта за мост Силистра – Калараш?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако може да разширите въпроса по принцип и за мостовете, които са на Дунав.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, господин Аталай е абсолютно прав. И в предишни отговори съм отбелязвал, че Силистра – Калараш, и Никопол – Турну Магуреле бяха двата моста, които са разглеждани в съвместен проект между България и Румъния с абревиатура „спешъл“. На тях беше дадена, първо, приоритизация, беше дадена и зелена светлина от гледна точка на подписана международна спогодба. Оряхово – Бекет беше третият.
За Русенския мост ще спомена защо и как влезе в обръщение и се разглеждаше. Но! Защо казвам „но“? Усилията, които полагаме заедно с румънската страна, водят до успешен резултат. За този негативен извод, който правя, има и обективни причини. Тъкмо стартирахме с преговори наистина в напреднала фаза за създаването на проектна компания между АПИ – говорим все пак за пътни мостове, само за пътна част, без жп. Агенция „Пътна инфраструктура“ са преговарящите от българска страна и Регионалното министерство от румънска страна, както се казва, колежката от румънска страна подаде оставка. Знаете, с честите промени в конюнктурата в Румъния, се налага да водим преговори с нови министри. Тази честа смяна на правителства и на министри обикновено не води до добри резултати, тъй като имаме подписани споразумения, но я няма личната воля и личното желание, усилие на двете правителства, на двамата министри. Нещата обикновено не водят до успешен край.
Нашата идея беше да стартираме с бъдеща държавна компания едновременното изграждане на трите моста и по-скоро неизграждане – много амбициозно звучи „изграждане“, но стартиране на концесионна процедура при потенциален инвеститор. Той да избере кой да бъде икономически най-изгодният от тези мостове за бъдеща инвестиция.
Факт е, че в рамките на последните три месеца нямаме напредък по темата, но пък нашето Председателство срещата месец март във Варна ни дава основание да подновим темата с новия колега от румънска страна.
Относно самата техническа обезпеченост в най-напреднала фаза е Силистра – Калараш, ако трябва да сме честни. От румънска страна, говоря за втори мост на Дунав, се натъкнахме на проблеми – това го казвам дори малко неформално. В неформални разговори с румънския колега коментирахме, там говорим за защитени зони, на подхода от румънска страна на територията на землището в Гюргево, ако говорим за втори мост на Русе. Бъдещето, убеден съм, в дългосрочен 10-15-годишен времеви хоризонт е към изграждането на поне още два моста на река Дунав. Пак казвам, като териториална и проектна основа в най-напреднала фаза поради наличието на проект, финансиран с европейски средства – проектът „спешъл“ е Силистра – Калараш, и Никопол – Турну Мъгуреле. Хипотезата за моста Дунав втори при Русе, все пак говорим и за международен транспортен коридор № 9, говорим за реалното и логично продължение на бъдещата магистрала Русе – Велико Търново, е че Русе трябва да има още един мост. Знаем какви са и проблемите с трафика, особено в летните месеци, с летния трафик по 4 – 5 часа опашки и колони от автомобили чакат на ГКПП. Пропускливостта и капацитетът на сегашния мост не е достатъчен. С тежкотоварния транспорт изпитваме същите проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, желаете ли реплика?
РАМАДАН АТАЛАЙ: По този въпрос не. При втория въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата за втори въпрос от БСП.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е конкретен. Питал съм министъра може би преди време, след като приключи ОВОС на околовръстния път на град Пловдив. Това е отсечка, която, слизайки от магистрала Тракия, преминавайки транзитно Пловдив, минавайки през Асеновград, осъществява проходимостта на МПС най-вече и към област Смолян. С развитието на ските, тяхното светло бъдеще във времето, което се задава, този интензивен автомобилен трафик ще се увеличава и необходимостта от цялостното решаване на движението на МПС в тези направления е от изключителна важност. Няма да говорим за човешки жертви, по-добре е да не се случват.
Какво е виждането Ви и кога като срокове това може да стане реалност?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Генов, концепцията не е нова, предполагам и Вие имате информация. Нещата с проекта за разширяване на южната дъга на околовръстното в Пловдив боксуват и от гледна точка на ОВОС. Настоящият проект в този му вид, аз лично не съм оптимист, че могат да се реализират в този си вариант. Там е необходимо изцяло да преосмислим трасето, което е избрано, тъй като и ОВОС от гледна точка на екологична компонента, от гледна точка на отчуждаване на имоти, не виждам как всичко би могло да се случи, чисто процедурният етап на подготовката в рамките на следващите пет години. Новата концепция, която имаме, не е нова концепция, тя е концепция от няколко месеца, концепция на пловдивчани от години. Може би като приоритет на АПИ е да изградим бързо източната част на околовръстния път – от „Скобелева майка“ – автомагистралата, по-малкото трасе, лесни процедури за отчуждаване в рамките на няколко месеца – имаме ангажимента на кмета и на областния управител да приключат отчуждителните процедури. Ще спестим значителен финансов и времеви ресурс за нейното изграждане, за да може да изведем транзитния трафик, говорейки за Родопите, за Смолянска област от южната дъга – всички знаем петъчните следобеди, вечери стоим с часове в задръствания по тази дъга.
Да изнесем транзитния трафик за Смолян – около седем километра ще бъде новата отсечка от автомагистралата до пътния възел. Към момента проектираме кръстовище в края на ремонтирания участък – в момента е ремонтираме само град Пловдив след жп линията; ще прерасне в пътен възел, когато направим източната танагента. Обективно и в реализируем в рамките на следващите две и половина-три времеви порядък е да направим източния вариант, за да облекчим трафика и достъпността до Смолянска област. Наред с това трябва да задвижим процедурите, имаме известни разминавания в позициите с областна администрация дали трябва да правим ново проектиране, или да използваме съществуващия проект. Аз лично не виждам как ОВОС в този си вариант ще бъде одобрен – говоря за южната дъга. Проектът наистина боксува, затова максимално бързо, скоростно, всички усилия са към южната дъга, за да приключим. Ангажиментът на общината беше за около шест месеца с процедурите по отчуждаванията. Голяма част от имотите, през които ще преминаваме, са и публични, така че няма да имаме и тези дълги, тежки процедури по отчуждаване и бъдещи обжалвания. Благодаря Ви.
МАНОЛ ГЕНОВ: Това значи, че ще бъде на две нива при околовръстния път, за който говорим и бъдещото трасе, което минава покрай Ягодово. Кога все пак като срокове мислите, че този пътен възел ще бъде изграден?
Другият ми въпрос е, тъй като стана въпрос за интензитета на движението до Смолян. Там и околовръстният път до Чепеларе също е интересен казус. Интересно е на хората, защото цялото движение засяга не малка общност – кога ще се случат всички тези неща?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
Започвам по реда на допълнителните въпроси на господин Генов за пътния възел. Според мен това ще е вторият етап. В момента проектираме, ще изградим кръгово кръстовище, което ще пуснем заедно с края на ремонтните дейности на Асеновград – Пловдив. След изграждането на източната тангента на околовръстния път, кръговото кръстовище ще прерасне в пътен възел. Тоест на етапа на проектиране и строителство на източната тангета ще допроектираме кръговото кръстовище и ще го изградим като пътен възел, тоест в рамките на тези три години. Ще направим графиците, убеден съм, че можем да приключим с този участък. Ще изградим и кръговото кръстовище.
Относно околовръстния път на Чепеларе мога да доразвия дори и въпроса. Убеден съм, че както и теренът, така и усилията на Агенцията трябва да бъдат насочени по протежение на пътя Асеновград – Чепеларе – Смолян, към разширяването с поне още една лента в някои от тежките участъци на пътя там, където не е необходимо въвеждането на нови мостови съоръжения. Ако г-н Атанасов ме слуша, може да доразвие въпроса, но мисля, че не ме слуша в момента, за разширяване на някои участъци от пътя Асеновград – Чепеларе – Смолян.
За околовръстен път Чепеларе имахме среща с кметицата на Чепеларе преди три месеца. Там не просто имаме идея, госпожа Янкова също е запозната, убеден съм, имаме предпроектни проучвания, така че в инвестиционната програма на Агенцията след изготвянето на Инвестиционен проект през 2018 – 2019 г., може да бъде заложено и извеждането на трафика от Чепеларе. Аз лично съм убеден, че по-големият проблем на пътуващите основно транзит, а и не само транзит в посока Смолян – Пловдив, е именно целият път и някои от тежките участъци от гледна точка на струпването на МПС поради невъзможността те да предприемат маневри по изпреварване. Тоест трета лента в някои участъци в рамките на 9 до 10 км сме разглеждали този вариант ще има по-голям ефект за бързото и сигурното придвижване на жителите и гостите на Смолянска област. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Атанасов, желаете ли нещо да добавите? Добре.
Господин Генов?
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, добрите намерения за разширяване ги слушам двадесетина години. Имаше един Лот 14, когато се изпълняваше рехабилитацията…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, това е вече извън процедурата. Нека да не става диалог. Да спазим правилата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, хората ме питат. Не ми стана ясно ще има ли околовръстен път на Чепеларе. Има идеи да се разшири пътят, пък накрая нищо не се случва – нито едното, нито другото.
Ако мислите, че това е фин начин на парламентаризъм, аз ще спра. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не става за фин начин на парламентаризъм, но процедурата е ясна. Министърът отговори на Вашия въпрос.
За пояснение на отговора думата има господин Нанков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Председател и господин Генов! Отново за финансов ресурс става дума. Финансов ресурс за околовръстното на Пловдив ли, за разширяване с трета лента или частична, за околовръстен път на Чепеларе ли? Да. И процедурите са времеемки. Но ако стартираме 2018 г. и 219 г., може да стартираме.
Аз пък си спомням не само Лот 14, едни други правителства назад във времето, които обещаваха. Друго правителство, отново на господин Борисов, реализира рехабилитацията на пътя от Асеновград до Пловдив. Гостите и жителите на Смолянска област пътуват понастоящем, макар и в двулентов, но наистина по рехабилитиран път с европейски средства, но пък реализиран от правителството на Борисов, а не просто като обещание на предходни правителства. Да не навлизам и аз в политическите реторики на народния представител Манов Генов. Спокойно може да предвидим стартирането на процедурата през 2018 г., в 2019 г. да проектираме околовръстния път на Чепеларе и при възможности на бюджета – говорим за ресурс, дори спорихме с г-н Атанасов, докато задавахте въпроса. Уточнихме се, че става дума за ресурс около 20 млн. лв. и извеждат там трафика от общинския център – да не минава през целия град Чепеларе, а по околовръстния път. Не е без значение и финансовата част, не малък ресурс. Ние да се подготвим и да си проведем всички процедури, които са времеемки. Винаги съм твърдял, че колегите от Агенцията са най-щастливи, когато стартират с реалното строителство, а не когато открият обектите. Защото ходенето по мъките е четири, пет години по процедури, докато влязат с техника бъдещи изпълнители и надзори. Наистина много времеемък и тежък процес. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Министър, ще задам следващия въпрос от името на нашата парламентарна група. Той пак е свързан със срокове и с пътища. Явно в този контрол основно за пътища ще си говорим.
Става дума за магистралата Русе – Велико Търново. Знаем, че процедурата по ОВОС беше спряна с две жалби. Питането ми е относно сроковете за реализация предвид на това ново обстоятелство. Има ли някакъв план, който да позволява минимизиране на това забавяне, свързано с жалбите, предварително изпълнение дори само в необжалваните лотове, които предстоят.
Да ни кажете нещо повече за плановете, времевите хоризонти за магистралата Русе – Велико Търново.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че не е лошо като факт – Северозападна България ще изпревари и по обективни, и по субективни причини автомагистралата Русе – Велико Търново. Много интересни са фактите по обжалването в настоящото трасе по автомагистралата Русе – Велико Търново. Обикновено логиката на обжалванията по ОВОС е свързана с екологични процедури, с екологични проблеми, които биха могли да бъдат намерени в едната или другата страна на медала, образно казано. Говорим за въздействието върху околната среда, екологични проблеми, проблеми, свързани с биоразнообразието, оценката, която се прави в ОВОС. Процедурата е такава, че жалбите не са свързани с екологични проблеми в основната си част, а по-скоро са свързани с икономически и субективни аргументи. Има обективни, не трябва да оспорваме. Интересното е, че Инициативен комитет от село Хотница оспорва решението по ОВОС. От гледна точка на сигурност на безопасното на придвижването е най-оптималният и минава близко до селото – от крайните къщи на селото, на около 300-400 м. Четох публикации, че магистралата щяла да виси над селото. Това ме навежда на други асоциации – как ще виси магистралата. Тя се разполага върху мостови съоръжения. Тя виси и над стария път над Витиня примерно, но има мостови съоръжения. Отделно всички необходими шумозащитни съоръжения и абсолютно всички щадящи биологичното разнообразие огради, тунели, подлези, надлези са предвидени в изграждането. Жителите на Хотница не искат да минава близко до селото. Жителите пък от Поликраище протестират и недоволстват, че магистралата минава далеч от Поликраище. Ангажиментът, който Агенция „Пътна инфраструктура“ пое и разглеждаме като част от разработката, за да не обезкървим транспортната достъпност до една от бъдещите индустриални зони, икономически зони в Северна България именно тази, разположена около летище Горна Оряховица, е да изградим скоростен път от автомагистралата в рамките на тези 7 км до индустриалната зона с по две ленти в посока, за да имаме бърза транспортна достъпност и свързаност на автомагистралата с индустриалната зона.
Логиката относно двете жалби – не може да прокараме магистрала през луната, за да са доволни всички. На едните им е далеч, на други им е близо. Имайте предвид и това трябва да си го дадем като отговор и на всички обществени настроения – и ние изпълнителната власт, и Вие народните представители, магистралата и големите инфраструктурни съоръжения не се изграждат, за да свързват дв се разполагат по протежение на паневропейски, на трансевропейски транспортни коридори, те свързват региони, отделни държави, отделно макрорегиони, а не свързват две съседни села. Факт е, че процедурите, мисля, че сме изключително демократична държава по отношение и на обжалванията, и на обществените обсъждания. С колегите от Европейската комисия и с колегите от МОСВ сме дебатирали в многократните си срещи в Брюксел, че нашите екологични процедури и норми са доста по-рестриктивни от разписаните налични европейски такива. Забавянето в случая ще бъде в рамките само на няколко месеца, докато тече обжалването. Графикът си го спазваме.
Знаете, приоритетите, които извеждаме като времеви графици, са, първо, обход на Бяла – Русе. Третият участък ще остане Русе – Велико Търново. Убеден съм, с цялата отговорност на това, което казвам, минаха и всички експертни съвети. Тук отново както и при Кресна вкарахме голяма част от академичната общност по проблематиката с пътна безопасност, с проектиране на сложни съоръжения – говорим все пак за шест тунела, говорим за сериозни мостови съоръжения и всички независими експерти. Те са независими, защото не са на щат, на заплата, на граждански договори към Агенция „Пътна Инфраструктура“. Експертните обществени обсъждания дадоха приоритизация на комбинирания вариант. От екологична гледна точка на щадящ биоразнообразието и околната страна вариант, там въобще не става въпрос за коментар. Ще изчакаме да минат обжалванията. Ако решението на съда е в наша полза, продължаваме. Тези приоритети, проектите, които трябва да реализираме в Северна България, мисля, че са жизнено важни за бъдещото развитие. Две трети от населението живее в Южна България, но пък за сметка на това Южна България дава 77% от брутния вътрешен продукт и над 90% от чуждестранните инвестиции. Каквото й да си говорим, без инфраструктура не само пътна Северна България, за съжаление… , спирам дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Обжалването е насрочено конкретно за трасето във Великотърновска област. Обмисляте ли възможността за предварително изпълнение на двата лота, които са приоритетни?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, но проектът се разглежда в цялост. Нямаме нормативната възможност, за съжаление, блокираме целия обект. Той не е разделен на етапи от гледна точка на ОВОС, а на бъдещото му изпълнение и е блокиран целият. Да, за конкретни участъци от третия етап, който във времето ще се реализира последен, между другото, за съжаление, забоксува целият. Надявам се, че в рамките на пет-шест месеца ще преодолеем и тези дефицити. Пак казвам, имаме достатъчно работа да свършим по Северозападна България, така че сега насочваме натам усилията в по-голяма степен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Министър, имам такъв въпрос. Наложи се тази седмица да минавам през няколко граници. Вие в близко време минавали ли сте през Калотина примерно? Как Ви се вижда от българска страна състоянието на инфраструктурата? Да не говоря за другите, за да не бъда обвинен в други грехове. От Калотина – още като влезете, ще видите, първо, дупките, след това мърсотията, която посреща туристите, които идват от Сърбия насам. Само до Шел бензиностанцията, ако Ви харесва тази инфраструктура там, си оттеглям въпроса. Същата работа е и в другия край – камионите миналия петък бяха повече от двадесетина километра.
Въпросът ми е: предвиждате ли възможност тези места да придобият европейски вид?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Проблемите с двата най-натоварени контролно-пропускателни пункта Калотина и Капитан Андреево стоят на вниманието на Агенцията много години. Не приемам никакви упреци относно състоянието на КПП-та и опашките по 20 км.
Първо, на Калотина, тъй като Вие питате министъра дали е ходил – ходил е, разбира се, скоро. И аз ходя много често, господин Аталай.
Да, ничията територия, законодателно трябва да бъде решено и да се знае кой отговаря за КПП-то и територията му. Държането на тировете… На изхода България посока Сърбия всеки божи ден ние чистим. Всеки месец от Агенция „Пътна инфраструктура“ даваме между пет и десет хиляди лева, за да се държи този участък в нормално състояние като европейска държава. Много пъти лично съм ходил на проверки и когато не е изчистено си берат ядове. Дупките са на ничия територия, по-скоро на територията на КПП-то. Ако Вие ми кажете кой отговаря там, ще Ви бъда много благодарен и ще направя веднага среща с него. Много пъти съм кърпил КПП-то, защото ме е яд като българин. Нареждал съм на моите фирми да ходят и да кърпят, но аз не мога да хвърлям там излишни бюджетни пари, защото ги нямаме, а и в края на краищата трябва да отговарям за тази работа.
Второ, на КПП Капитан Андреево има големи проблеми, свързани с бързото придвижване на стоки. Има европейска конвенция и съвместно с Агенцията в момента разработваме проект за пренасочване на трафиците, за да свалим тежкотоварното движение на стария път, да се използват паркингите и правим чисто нова организация с оглед на това да се свали между 112 и 117 км изхода по посока Турция.
При три милиона автомобили, които минават през Капитан Андреево през месеците юни, юли, август, септември, Агенцията чисти всеки ден, тъй като това е, как да кажа, огромен проблем. Никой не се интересува от нищо този регион, освен ние. И тоалетни сме сложили, и чистим всеки ден, и се мъчим по някакъв начин да държим в някакво прилично състояние този обект.
Съсловната организация, която сега ще въведем, и аз се занимавам почти всеки ден с нея, мисля, че ще разтоварим чисто от дизайнерска гледна точка да е по-чисто, ще разтоварим магистралата от 112 до 117 км. Там навремето имаше стара връзка, която би трябвало да я разрушим. Тогава не разреших, тя е чужда, но сега вече я узаконяваме по някакъв начин. Тази връзка, която навремето се използваше – от 112 км, слизането по 1-8 ще я използваме, за да свалим трафика долу.
Опитах се и направих и невъзможното, мисля, че ще успеем, влизането на тежкотоварното движение по КПП-то, сега както е реализирано новото КПП, е да отворим оградата и тежкотоварният трафик да влиза директно в КПП. Разбира се, ще се пресичат двата потока – на лекотоварното и на тежкотоварното движение. Мисля, че с един светофар това може да се регулира.
Трудно им е на „Гранична полиция“. Много разправии имаме с тях и в понеделник пращах работна група. Лично аз, когато имам възможност, ще отида и ще завършим тази сага на Капитан Андреево.
Искам да кажа, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ са най-малко виновни, да не кажа, въобще не сме виновни за състоянието и за опашките, които се трупат по границите. Това исках да Ви кажа. Да Ви кажа, че всеки ден се занимавам и с Калотина, и с Капитан Андреево и не само там. Включително и на Русе ще правим доста неща, които да облекчат преминаването по Дунав мост. Това е, което мога да Ви кажа по тези въпроси, господин Аталай.
Понеже не ми харесва това, което Вие казахте за Калотина, ще пратя и в кратки срокове ще изкърпя дупките, които и мен ме дразнят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, желаете ли реплика?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря за отговора.
Зададох въпроса на министъра от гледна точка на европейските изисквания. Не знаех, че за инфраструктурата не отговаряте Вие, а този на който е територията на КПП до бензиностанциите, са също собственост на държавата и министърът също отговаря за тях. Министърът ще намери към кого да се обърне и ще Ви каже на кого е собствеността и следващия път ще знаете на кого е и ще вземете съответните мерки.
Не съм имал намерение да обвинявам никого. Идеята беше да намерим подход, начин като се влиза и се излиза от България човек да бъде удовлетворен така, като че ли влиза и излиза от европейска държава.
Вие знаете, че на всички преминаващи са им осигурени съответните места, където могат да спрат да си почиват, да си направят банята, да има къде да отидат и какво да правят. Какво правите в този смисъл с развитието на тази инфраструктура? Явно, че следващия път по този въпрос ще развиваме тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Министър, желаете ли да вземете отношение?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Атанасов беше прав, господин Аталай. Малко може би некоректно постъпи спрямо другите колеги, мои министри, тъй като всеизвестен факт е, че България, когато няколко човека, да речем, дали са министри дори в семейството е така, отговарят за едно и също нещо и резултатът е особено добър.
Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря до границата на имота в чиято територия е разположено ГКПП-то. Където има проблеми с републиканския път до границата на ГКПП господин Атанасов си носи отговорността и аз като министър за нейната поддръжка. От там нататък може би трябва и в Министерския съвет и народните представители да помислят за нормативно регламентиран механизъм, за стопанисване и управление. Абсолютно сте прав, съгласен съм с Вас – това е лицето на България.
ГКПП, знаете, е сложен комплекс от институции: „Гранична полиция“, „Митници“, основно „Гранична полиция“. Агенцията по безопасност на храните, фитосанитарният контрол, някога ги наричаха „гьолове“ онези съоръжения, в които се минава санитарната дезинфекция на камионите. Проблеми имаме дори със снегопочистването на територията на ГКПП. Ние не го чистим, ние подписваме споразумителни протоколи.
Трябва да вземем кардинално решение да решим поне този въпрос и глобалният казус, за който споменахте, е добрата инфраструктура, свързана с местата за почивка, за отмора, основно за водачите на транзитно преминаващите тежкотоварни моторни превозни средства. Инфраструктурата на тези отбивки не е на необходимото европейско ниво. Тук може би държавата трябва да е малко по-гъвкава. Не винаги има ресурс да инвестира, не винаги има и възможност. Трябва да прибегнем и до други форми.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, след кратка консултация със заместник-председателите решихме да Ви предложим да чуем от господин Киров и от господин Несторов за проблематиката в техните институции, тъй като до момента основно бистрихме пътищата.
Заповядайте, господин Киров.
МИХАИЛ КИРОВ: Благодаря Ви.
Агенцията в тези няколко месеца успя да се справи с наплива от хора в приемните, отваряйки нови приемни, създавайки договори с районите в София, създавайки работни места и в общините. Сега минаваме на втората фаза от новия закон от преди година, с който упълномощените лица ще изпълняват функции на Агенцията по места и ще дават скици на неземеделските земи.
В момента имаме няколко проекта за нови системи за информационен анализ, за поддръжка и чисто нова система, която ще облекчи нашата дейност и ще приеме още много функции с други данни, които могат да се интегрират в тази система. Срокът на системата е две години. С помощта на министъра успяхме да се преборим за няколко допълнителни бройки. За съжаление, голяма част от тях взимам от господин Несторов и от Държавната агенция по електронно управление. Нямаме вече проблеми с опашките, имаме проблеми кой да изпълнява функциите. Имаме виждането и с господин министъра работим в тази насока.
На този етап не мисля, че имаме сериозни проблеми освен кадровите. Ако има, решаваме ги в движение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Несторов, Вие имате думата.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От 28 септември съм назначен за началник на Дирекцията за национален и строителен контрол. От гледна точка на проблематиката, с която се занимава единственият държавен контролен орган, предполагам, че всички знаете, че ние сме натоварени с нелеката задача, първо, да упражняваме контрол върху инвестиционните проекти, одобряването и издаването на разрешение за строеж от общинските администрации.
Второ, натоварени сме със задачата да въвеждаме в експлоатация всички големи обекти от първа до трета категория. Поради тази причина се опитвам да засиля ролята на превантивния контрол, защото от момента, в който съм стъпил в сградата след 23 години обратно в Дирекцията за национален и строителен контрол, констатирах, че превантивният контрол е занижен както от страна на общинските администрации, така и от страна на държавния орган. Това е съвкупна причина, която във времето има много обяснения, но всичко опира до човешкия потенциал и физическата възможност на колегите да упражняват този адекватен контрол на територията на Република България.
За жалост, от 420 бройки, с които разполага Дирекцията за национален и строителен контрол в момента, като се махнат колегите, които упражняват дейността в общата администрация, с незаетите близо 100 бройки, означава, че ние работим в порядъка на 250 човека, които са разпределени в регионалните отдели, регионалните дирекции за национален и строителен контрол.
Преди 11 години е направена нова структура на Дирекцията за национален и строителен контрол, където във връзка със Закона за регионалното развитие са създадени тези регионални отдели. С оглед на окомплектоваността и в синхрон със Закона за устройство на територията се налага именно нова структура, която сме обсъдили с господин Нанков, тъй като в Закона за устройство на територията е записано, че на територията на България трябва да има 28 регионални дирекции за национален строителен контрол и едно централно управление. Поради тази причина ще се оптимизира цялата администрация на държавния контрол.
Обещал съм на господин Нанков, че нито един човек от структурата на ДНСК няма да е на улицата, като по този начин ще засиля екипа, който ще бъде в новосформираните звена на регионалните дирекции за национален строителен контрол.
По този начин съм сигурен, че ще успеем да упражним малко по-адекватен контрол, който касае дейността на общинските администрации, защото Законът ни задължава в 14-дневен срок, след като се издаде разрешението за строеж, ние да направим оглед на издадената техническа документация и след това разрешението става стабилен административен акт и не може да бъде отменяно. Това е също малък проблем, който искам да преодолея от гледна точка на това, че това е първата крачка, която трябва да контролираме, за да сме сигурни, че същинското строителство ще бъде реализирано в синхрон със Закона за устройството на територията и всички съпътстващи нормативни уредби.
Много са проблемите, но съм сигурен, че с екипа на Министерството и с помощта лично на министър Нанков ще се разбере, че има държавен контрол. Това е моето задължение и ангажимент като началник на Дирекцията за национален строителен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, някой да има нещо да добави, което сме изпуснали от контрола?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да попитам господин Киров във връзка с това, което чуваме за кадастъра, защото по един или друг начин съм ангажиран с тази тема.
Преди малко чух, казахте, че сте отворили приемни извън службите по кадастъра в съответните градове. Мисля, че приемната е само една и е в София. Говоря по спомен. В контекста на това искам да Ви кажа, че в Перник имаме парадокса да пътуват 360 км за издаване на скица.
В какви срокове се предвижда да се направят такива открити офиси или приемни? Всеки град с районен съд би следвало да има такава служба.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
МИХАИЛ КИРОВ: Това е желание и добронамереност на самите общини. По закон имат право да изпълняват тези функции за тях си и да обслужват и клиенти. Както каза преди малко господин Несторов, кадровият проблем е голям. Бихме искали да имаме изнесени и наши работни места. В част от страната имаме такива – по пет, шест в област в големите градове.
Затова в новия закон сложихме клауза, че общината може да обслужва от името на Агенцията. Имам лек отпор от общините заради финансовите преразпределения на парите. Повечето искат само за себе си като първа стъпка, за да се убедят, че са в правилния път и като натрупат опит, вече се обслужват и хората както преди. При добронамерена община с отделен един или двама добри специалисти договорът се прави за две седмици.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин министърът искаше да допълни нещо.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Само да допълня – за София са разкрити два нови центъра за приемане документи на граждани. Да не изброяваме администрациите, в които имаме разкрити подобни приемни. Извън структурите на службите по геодезия, картография и кадастър, много дебело трябва да подчертаем и насочваме всички усилия не само защото това ни е приоритет и в Правителствената програма, а защото това е бъдещето в средносрочен период – електронното обслужване. В Агенцията по кадастър едно от структурните звена в държавната администрация реализира електронни услуги в областта, в която може да предоставя. Интензивна е работата, знаете. Това, което г-н Киров спомена, е много правилно. С 300 човека обслужваме 25%, в момента малко над 30% от територията на страната. Стъпка в тази посока е, знаете, отпадна срочността на скиците. Шест месеца беше срокът на валидност на скицата, в момента са безсрочни. С новия план, който предстои да бъде приет, решаваме част от дефицитите. Динамичен е процесът и трябва в рамките на тази година да решим още ред други проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За последен въпрос давам думата на г-жа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Въпросът ми е към господин Несторов. Доколкото разбрах около сто човека имате неокомплектовка в единната администрация. Казахте, че по Закона за регионално развитие в центровете за планиране се съсредоточиха и се обезкървиха областните структури. Сега законът е категоричен, че в областните трябва да има основни ядра. Проблем ли ще бъде ниското заплащане и заплащането ли е проблемът? Липсата на специалисти ли, къде го усещате Вие? Действително и юристи, и инженери поради ниско заплащане и може би това е работа, свързана с конфликти. Ако трябва да помислим и министърът да направи предложение. Ние сме готови законодателно, защото, макар че мина големият бум със строителството, в 14 дневния срок въпреки всичко са се побирали Вашите хора да направят превенцията и да кажат: стават стабилни актовете за строителство. Къде е проблемът, че няма окомплектовка от около сто човека.
Съвсем накратко и едно мнение към господин Киров и към министър Нанков: може би напредването с електронното правителство ще реши въпросите по кадастъра. Основният проблем, който дебатирахме в Комисията, беше: всеки бяга от имотния регистър. Имотният регистър все още ръфа земята или гората, или други неща. Сега кое време сме, нямаме регистър, а имаме закон за това. Но това са други теми.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Янкова, в един блиц контрол не можем да обхванем всичко, натрупано като проблематика в миналото.
Заповядайте, господин Несторов.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова! Вие като кмет на голяма община Смолян, знаете, че проблемите са комплексни, те не са единични, за да ги решим бързо и ефективно. Винаги проблемите опират до кадрите и до заплащането на кадрите. Защото, за жалост, в единствения държавен контрол средната заплата е между 700 и 800 лв. Инспекторът започва с 510 лв. заплата.
Поради тази причина болшинството от колегите, които натрупаха стаж и опит, успяха вече да се реализират или в частния бизнес, или на други държавни администрации или общински администрации, където получават по-голямо възнаграждение.
Другият проблем е, че нашата материя е много сложна и всеобхватна и че един администратор не може да прочете книгата или административния кодекс и да каже: аз вече съм готов да администрирам. Законът за устройство на територията съпътства или включва в себе си може би още десет закона. Поради тази причина нашата материя е трудна, тъй като сме контролен орган, и е свързана с доста неприятности от гледна точка на това, че ние не сме добрите да разрешаваме и да одобряваме проектите, ние сме лошите, защото контролираме, първо, своите колеги в лицето на главния архитект и съответната техническа служба към общинската администрация. И когато се стигне до най-лошата санкция – премахване на незаконни сгради или части от обекти, които са построени в нарушение на закона, всичкото това създава напрежение и отблъсква дори и младите хора, които се опитваме да привлечем. Това е многопластов проблем. Надявам се съвместно да го решим. Ние сме едни от техническите органи на държавата, които трябва да създаваме по-благоприятни условия, да се реализират инвестиционните инициативи на различни общности и хора, които искат да реализират обществени, жилищни или независимо от тяхното предназначение сграден фонд. В същото време трябва да следим и прилагаме закона и съответните разпоредби, каквито са, защото това е закон, който сме длъжни да спазваме.
Сигурен съм, че с добра воля и желание от наша страна да помагаме на колегите в общинските администрации ще успеем да преодолеем липсата на човешки ресурс. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Несторов.
Колеги, благодаря за участието в Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,05 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ




Стенограф:
Стефка Аличкова