Среща с Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България, за обсъждане на проблемите и необходимите мерки за преодоляване на пропуските и подобряване на дейността на органите на местното самоуправление при подготовката и приемането на съответни актове в съответствие с разпоредбите на закона.

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на комисията Искрен Веселинов.


* * *


ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предлагам следния дневен ред на днешното заседание:
Среща с УС на Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България, за обсъждане на проблемите и необходимите мерки за преодоляване на пропуските и подобряване на дейността на органите на местното самоуправление при подготовката и приемането на съответни актове в съответствие с разпоредбите на закона.
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, ако сте съгласни с така предложения дневен ред, гласувайте.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точката от дневния ред:
СРЕЩА С УС НА НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НАЦИОНАЛНАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ И НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРОПУСКИТЕ И ПОДОБРЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ОРГАНИТЕ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ ПРИ ПОДГОТОВКАТА И ПРИЕМАНЕТО НА СЪОТВЕТНИ АКТОВЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЗАКОНА.

Колеги, причината да приемем тази среща и да я сложим като единствена точка са провежданите работни срещи между ръководствата на Комисията и двете организации, които на практика представляват органите на местното самоуправление в Република България, и някои системни проблеми при тяхната дейност. Имахме желанието в нашата работа да се включат представители и на съдебната власт, които биха били полезни със своето експертно мнение, но на този етап – докато няма формулирани конкретни законодателни предложения, от Главна прокуратура предпочетоха да се въздържат от участие в работата на Комисията.
В началото на мандата ние направихме срещи с Националното сдружение и със Асоциацията на председателите. Дадохме си дума да се виждаме периодично, да се говори за основните проблеми около тази маса и съответно да се търсят мерки за решаването им. Днес нашето заседание е първо такова работно заседание, което ще разгледа конкретна проблематика.
Кой ще започне и кой ще представи проблема?
Заповядайте, господин Симеонов.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Веселинов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме две организации всъщност, но тезата, която защитаваме, е една и е свързана с нашата работа. Искаме да Ви информираме за многото проблеми, които са в следствие на някои несъвършенства на закона и създават много затруднения на нас, като органи на местното самоуправление.
От началото на 2016 г. до средата на 2017 г. има подадени в административните съдилища над 1500 протеста. Това, което ние целим, е всъщност тези проблеми да могат да бъдат изчистени –толкова, доколкото всяко решение на общинския съвет и след предложение на кмета, да има възможност ВАТ да не предизвиква движение в съда, а по-скоро да върне съответната процедура или нарушение на наредба в общината. Да можем ние в рамките на един месец да реагираме, евентуално да изчистим или коригираме грешките, защото и Вие сте наясно, че в нашата работа има и текучество на човешкия ресурс. Много трудно и бавно се създават кадри, които да останат дълго време на работа – заради ниското заплащане.
Миналата година сме спечелили от Националното сдружение на общините един проект по Оперативна програма „Управление на човешки ресурси“ и сме си поставили за цел да се обучат над 6000 служителя. Разбира се, не бягам от отговорност, но е вероятно, че в голяма степен всички тези нарушения може би имат основание.
От друга страна, ако направим една промяна, която малко или много да облекчи режима, да се връща в общинския съвет за доразглеждане, преразглеждане или допълнение и изменение, то смятам, че това до голяма степен ще облекчи работата и на двете ведомства. Да не говорим за разходите, за времето, в което се минава през съдилищата, защото то може да продължи повече и от година. Проблемите, които произтичат от този процес на обжалване и на оспорване, са много. Няма смисъл да ги изброявам всичките, но най-важните от тях са, че блокираме в голяма степен услугите, които изпълняваме към бизнеса и към гражданите. Това не е добро за нито една от страните.
Ние имаме конкретно предложение, което ще внесем до края на седмицата: да има промяна и изменение в Закона за съдебната власт или в ЗМСМА, което да уреди процедура за оспорвани от Прокуратурата актове на общинския съвет и на кмета на общината, по аналогия с правомощията на областния управител, тоест връщане на законосъобразните актове за ново разглеждане и едва тогава да се оспорват пред съда. За това нещо ще има приложение, в което ще бъде описано точно, ясно и конкретно какво точно предлагаме. В името на това – гражданите да получават своевременна и качествена услуга, разчитаме да ни подкрепите.
Втората точка е: оспорване от Прокуратурата на общински разпоредби с мотив и липса на законово основание. Много често изпадаме в ситуация, в която трябва да обясняваме пред съдилищата, че едва ли не имаме липса на изрична законово делегация към органа на местната власт. Тук ние се позоваваме на някои от нормите на Европейската харта за местно самоуправление, където ясно и точно са разширени правата на местата власт. Смятаме, че това, ако изрично залегне в нашето законодателство, ще бъде с изключително облекчение за работата ни. Мисля, че след като проучите материала в детайли, ще видите, че нашите искания са наистина основателни. С всички условности – има грешки, които допускаме, но мисля, че може да реагираме и да облекчим процеса в един такъв период.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Ако искате, Вие да продължите.
Заповядайте.
ХРИСТИНА ЧОЛАКОВА: Уважаеми народни представители, благодаря за тази среща! За нас тя е ценна и важна, защото идеята е да достигнем до решаване проблемите ни, за да бъде по-лесна и по-облекчена нашата работа и насочена към гражданите, естествено.
Ще Ви запозная с три въпроса, които са проблемни, и са свързани с връщането на тези решения от страна на Прокуратурата.
Първият е многократните протести на различни разпоредби в една и съща наредба. Какво имам предвид? Много често районен или окръжен прокурор връща част, разпоредба от Закон. Общинският съвет я отменя и разпоредбата отпада – този член, който е протестиран. След известно време идва нов протест за същия Закон, за друг член, тоест една и съща разпоредба е протестирана няколко пъти и това води до заплащания на юристи, адвокати, на държавни и други такси. Понякога се случва протестите да са на процесуална основа и са относно процедурите по изготвяне и приемане на наредбата. Според Закона общинският съвет е длъжен в определен срок да представи своите решения и протоколи на Районната прокуратура, тоест, когато е минал прегледът и няма никакво становище от страна на Районна прокуратура.
Има проблем и с протестите, които са с по-дълъг срок, повече от 10 години, и понякога няма доказателства за публикуване или за обществени обсъждания. Няма как при повече от 10 години една институция, община или общински съвет да пази бележките от публикуването в Държавен вестник, или в местните вестници, или самите публикации като информация. В този смисъл имаме едно предложение: ако е възможно за решаването на този тип въпроси, да се координират практиките в отделните Районни прокуратури.
Другият въпрос, който ни притеснява, е практиката по присъединяване на трети лица към протеста на Прокуратурата. Тази практика придобива смущаващи, широки размери и тя е с цел финансова изгода. Ние не сме „против“ да има протест, но в крайна сметка Прокуратурата е тази, която охранява обществения интерес.
Прокуратурата е тази, която защитава обществения интерес. Присъединяването на отделни, да кажа в кавички, „специализирани сдружения с нестопанска цел“ няма за цел защита на интересите на гражданите, а по-скоро финансова изгода, както казах в началото.
Имаме едно предложение, което може би ще ви се стори много рязко и остро, но може да говорим и разсъждаваме по него: е ли възможно, когато Прокуратурата обяви протест на дадено наше решение, член или наредба, защо да няма право друг да се присъединява към този протест? Уважаеми дами и господа, скоро ще имаме една справка, но хиляди левове са заминали като адвокатски такси. Подготвили сме един текст и това ще го говорим.
Аз ще се спра върху още един въпрос, който е за масово оспорваните режийни разносни. В наредбите си много от общините са предвидили 2% разносни за продажби или преотстъпване на вещни права, които се заплащат от преобретателя. Често се оспорват тези режийни разносни в момента. Прокуратурата ги обявява като допълнителна такса, която е регламентирана в Закона за местните данъци и такси. В този смисъл имаме едно предложение: ако е възможно, да се помисли и таксата за режийни от 2% да бъде включена в Закона за общинската собственост.
Откъде гледаме този пример? В Закона за държавната собственост са регламентирани точно определени 2% режийни разноски. Каква е разликата между държавната и общинската собственост? Защо да не бъдат те регламентирани в него? Надявам се наистина да стигнем до едно решение което да удовлетворява и двете страни. Не сме против това Прокуратурата да следи нашите решения, напротив, това е положително за нас. Нека да работим, така че да не ощетяваме общинския бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И за благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Казвам се Силвия Георгиева и съм изпълнителен директор на Националното сдружение на общините от началото на тази година.
Първо, искам да Ви благодаря за инициативата да започнем тази поредица от срещи, които договорихме съвместно. По-често трябва да правим срещи между народните представители и нашите организации, Сдружението на общините и на председателите на общински съвети. Радваме се, че по-голяма част от народните представители в нашата комисия идват от местната власт. Убедени сме, че ще срещнем тяхното разбиране и по тази конкретна тема, за която днес сме се събрали, и по други наши предложения за законодателни промени.
Нашите представители – господин Симеонов и госпожа Германова, резюмираха причината да поискаме тази среща и това са големите проблеми, които имаме с протестирането на наредбите на нашите общински съвети в съда и всички последващи утежнения на работата и на общинските администрации, и на общинските съвети. Като допълнение към нещата, които Ви представихме в резюме – разбира се, ние ще Ви ги изпратим официално и писмено, бихме искали да предложим, ако е възможно, да направим една работна група в малък състав между експертите на Вашата комисия и наши представители.
Ние сме предложили конкретни законови текстове и нека да ги огледаме заедно, а след това да преценим заедно кои от тях и как да бъдат внесени за разглеждане, и за изменение от народните представители в комисиите и съответно в пленарната зала. Обръщаме особено внимание върху първите две теми, за които говори господин Симеонов. Това, което най-често в момента се случва, е протестиране на цели разпоредби в съда и без да е дадена предварителна възможност на общината да ги промени. Наистина това много би улеснило работата на нашите общински съвети като ние предлагаме да има едномесечен, а защо не и двумесечен срок, в който общинският съвет да отрази констатациите на Прокуратурата, а едва след това, ако те не бъдат отразени, да се пристъпи към протест.
Другото, което много ни затруднява, е мотивът „липса на законово основание“. Считаме, че ако работим съвместно на експертно ниво, може да прецизираме достатъчно добри законови текстове, които да облекчат работата на общинските съвети и общинските администрации. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи от гостите има ли да се изкажат?
ГЕРГАНА КРЪСТЕВА: Добър ден! Казвам се Гергана Кръстева – председател на Общинския съвет в Димитровград и член на Управителен съвет на Националното сдружение на общинските съвети. Благодаря за срещата.
Аз искам да дам няколко примера за това кое подтикна нашата, да кажем в кавички, „законодателна инициатива“. Едно изменение в Закона следва да възстанови нормалния ход на обществените отношения и това е смисълът му – да ги регулира. Какви са обществените отношения във връзка с присъединяването към протестите?
Прокуратурата, съгласно Закона за съдебната власт, има право неограничено във времето да оспорва законосъобразността на всички наредби на общинските съвети. Знам, че част от тези наредби са, да кажем, от 2002 г., 2003 г., 2005 г. и не са пипани оттогава. И какво се случва?! Прокурор от Окръжната прокуратура в града хикс пуска протест срещу Преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за общинските пътища, в който текст е написано, че за неподдържане се налага глоба от 50 до 100 лв., но в Закон, приет през 2015 г. вече е в размер от 100 до 200 лв., тоест имаме несъответствие между подзаконовия нормативен акт с нормативен акт от по-горна степен.
Абсолютно категорично знаем, че този протест е законосъобразен, а въпреки това този протест се пуска в съда вместо на общинския съвет да бъде дадено предложение, което Прокуратурата има като правна възможност, за да може общинският съвет да приеме съответното изменение в Наредбата. Лошото не е това и ние не сме против надзора за обща законност по отношение на актовете на общинските съвети, напротив ние искаме това да се случва. Но след като бъде пуснат протестът в Окръжна прокуратура, тя пък от своя страна е задължена той да бъде качен на страницата на съда, а съответно Прокуратурата го качва на страницата на Върховния административен съд, а ние го качваме на страницата на общинските съвети.
От там започва схемата и ще Ви обясня, че едно физическо лице хикс може да акумулира средства в размер на повече от 100 хил. лв. на година. И как става това? Виждайки протеста на страницата, примерно на общинския съвет, го преписва в една молба абсолютно дословно, пуска го в съда и по този начин – на основание на Административнопроцесуалния кодекс, той се присъединява към протеста на Прокуратурата, приписвайки самият протест на Прокуратурата. Към молбата за присъединяване се прилага едно адвокатско пълномощно и договор за правна помощ и пише, че е заплатил на адвокат, който да го представлява пред тази инстанция, сумата от 500 лв., но има и случаи за 1800 лв., като пише, че сумата е платена. Тези документи отиват в съда и съдът присъединява това лице към протеста.
Имайте предвид, че практиката на съдилищата е – това може да се потвърди от общинските съвети, че едно лице в град Пловдив има правен интерес да се присъедини и оспорва Наредбата за общинските пътища в община Аксаково, защото, видите ли, той можело да мине там. По този начин лицето хикс може да се присъедини към 265 протеста, тоест, колкото са общинските съвети на територията на България. Направете си сметка – 265 по 500 лв. адвокатски хонорар, за какви суми става въпрос. След като отиде това нещо в съда, разбира се, лицето хикс – независимо дали е физическо, или юридическо лице, присъединяващо се към този протест, не прави нищо, защото Прокуратурата води протеста и съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт тя априори защитава правата и интересите на гражданите. Тоест имаме един „сламен човек“, който стои в съдебната зала или въобще може да не отиде, ако е от град Пловдив в община Аксаково, след което съгласно Административнопроцесуалният кодекс му се присъждат разноски за присъединена страна.
Диспозитивът на решението на съда представлява следното: отменя разпоредбата на члена, който е предвидил административно наказание от 50 до 100 лв., защото е несъобразен със закона, осъжда общинския съвет да заплати 20 лв. на Прокуратурата, също обявяването в „Държавен вестник“ на протеста, осъжда общинския съвет да заплати на лицето хикс – физическо лице или юридическо лице, сумата от 500 лв. Имайте предвид, че в Наредбата минималният размер на адвокатските възнаграждения и възнаграждението за представителство по административни дела е 500 лв.
Според схемата, която се развива в момента в България, има случаи, когато общинските съвети са осъдени да заплатят не сумата от 500 лв., а сумата е от 1800 лв. Например общинският съвет в Любимец, защото пък от своя страна те не са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Например община Аксаково е осъдена да заплати 1200 лв. на такова лице и те могат да акумулират изключително голям обем от разноски, и именно затова ние се противопоставяме. По този начин, използвайки капацитетът и възможностите на Върховна административна прокуратура, която дава указания на окръжните прокуратури, недобросъвестни или изключително добросъвестни, следящи за законността в България на физически и юридически лица, се присъединяват към тези протести, в резултат на което си пълнят джоба. Само давам пример, че юридическо лице с нестопанска цел, за което говоря, и физическото лице са конкретни, а това юридическо лице с нестопанска цел е регистрирано под много странна форма. Управителят на това юридическо лице с нестопанска цел и адвокатът, който го представлява, са баща и син. И това е факт! Подкрепяйки нашата законодателна инициатива с този пример, искам да насоча вниманието Ви към това как законът в настоящия момент позволява по абсолютно законен начин да се акумулират средства в огромни размери на гърба на общинските съвети.
Давам само един пример: нашият общински съвет е заплатил по този повод повече от 3000 лв. разноски. Имайте предвид, че тези разноски не свършват само на фазата на Административния съд, а могат лавинообразно да се увеличат на база на Върховен административен съд и след това образуване на изпълнително дело. Едно такова дело, към което някое физическо лице се е присъединило, може да струва на общинския съвет повече от 2000 лв.
Може да се преодолее с това, което предлагаме, а именно: когато някое физическо или юридическо лице се присъединява към протеста на Прокуратурата, да се парира тази възможност или законодателна промяна, поради това че самата Прокуратура защитава законните интереси и правата на гражданите, включително и това лице, което иска да се присъедини, ако се присъединява, да не му се присъждат разноски. Законодателното изменение е само в едно изречение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ХРИСТИНА ЧОЛАКОВА: Благодаря наистина за срещата и аз виждам, че работим изключително активно. Казвам се Христина Чолакова и съм председател на общинския съвет – Котел.
Ще си призная, че аз бях автор на това предложение и ние го дискутирахме много по пътя, дискутирахме го с колегите, дискутирахме го и с колегите от Националното сдружение на общините. Ще кажа, че бяхме много плахи и нерешителни дали да го предложим. Но в момента, в който Гери показа каква е проблематиката с примери, аз мисля, че наистина трябва да поставим на масата проблема и да мислим в тази насока.
Проблемът е изключително сериозен и стига дотам, че ние – председателите на общинските съвети, дори не смеем да говорим за него, за да не провокираме обществения интерес на гражданите по отношение на присъединяването. Мотивът да има такава промяна наистина е съществен и това е охраняваният интерес от страна на Прокуратурата. Разноските се дължат, колегите юристи знаят и дори ние да действаме междувременно да се промени, измени или отмени акта, при условие че лицето вече се е присъединило и има претенции за разноските му, то това товари общинските съвети. Благодаря.
РЕПЛИКА: И бюджетите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, мисля, че темата беше представена доста образно, както се казва. Имате думата за изказвания, за коментари, за въпроси към нашите гости.
Докато някой друг прояви желание, аз искам да Ви кажа, че специално с господин Тодоров гледахме темата за липсата на основание и за нас беше голяма изненада, че има такава съдебна практика. Трите закона, които регламентират създаването на общинските наредби – ЗМСМА, АПК и Закона за нормативните актове, имат доста еднозначно съдържание, което не изисква някаква специална законова делегация, за да се създаде наредба от местно значение, тоест неща, които са свързани с работата на общините. Нямахме възможност да се запознаем с тази съдебна практика – той ни е обещал да ни я достави, но ще ми е интересно на какви мотиви изобщо се позовава българският съд, за да отменя наредби на това основание.
По отношение на останалите поставени проблеми, според мен, това е добро решение и до голяма степен ще обезсмисли въпросната забрана за присъединяване. Ако има предварителен срок, в който би могъл да се поправи нормативният акт, то тогава не би се стигнало до дело, не би се стигнало до възможност за присъединяване. Може би това е генералната тема, която трябва да обсъждаме – дали да има някакъв специален режим при обжалването и специално за нормативните актове, и от страна на прокурора с оглед на това общините в разумен срок действително да могат да изправят дефектите на тези актове? За мен това е допустимо и е нормален вариант, тъй като правната система не познава вакуума и, приемайки определени наредби и липсата на регулация по тях, те могат да доведат до определени щети за общините. Това ще постави въпросът за другите нормативни актове от по високо ниво – дали и тях ще трябва да ги поправяме? Дебатът не е толкова прост, но във всеки случай, според мен, има необходимата доза логика и съответно тезата е защитима.
Колеги, някой друг?
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! Тук не ми стана ясно едно – всяко решение на общинския съвет доколкото знам, се праща долу в Прокуратурата и в областната управа. Практиката е областният управител чрез своите юристи и юридическия отдел на областна управа, ако види някаква нередност в решението на общинския съвет да върне за ново разглеждане самата точка там, където е допуснато нарушение.
Тоест, веднъж се гледат от юристите на общината, съответната община, веднъж се гледат от юристите на областна управа и от Прокуратурата. Винаги досега, когато и аз съм бил в местната власт, областния управител е връщал, ние си виждаме грешката, има ново решение на общински съвет, поправят се нещата и всичко приключва. Не можах да разбера защо се налага такава промяна – или аз не можах да разбера, или областният управител, или юристите не са видели тези грешки и не са я върнали, или просто областният управител директно уведомява Прокуратурата. Малко по-така пояснение върху тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за пояснение, който иска. Заповядайте.
ХРИСТИНА ЧОЛАКОВА: Благодаря за въпроса, господин Али.
Трябва да направим разграничения по отношение на актовете, които приема общинският съвет – решения, като индивидуални административни актове и нормативните актове, наредбите и правилниците, като общи административни актове. По отношение на индивидуалните административни актове областният управител в ЗМСМА има правомощието в 14-дневен срок да ги върне или съответно, ако не бъде отменен актът, да ги обжалва в съда. Това важи за индивидуалните административни актове – решенията.
Примерно за един пчелин, а пчелините между другото са един голям проблем. Когато говорим за общи административни актове, тоест за наредбите, то може всеки, който има правен интерес, ще кажем какво е това, а и Прокуратурата по реда на общия надзор за законност да протестира, или физически и юридически лица да обжалват тези нормативни актове неограничени във времето. Разбирате ли?! Тук нямаме тази процедура, която е за областния управител.
Това, което предлагаме, е: вместо Прокуратурата, сещайки се след десет години за една наредба и че тя не съответства, защото е изменен Законът за административното наказание, да го протестира в съда и ние да получаваме протеста от съда и лицето хикс да го приписва, и така нататък, то ние искаме прокурорът, каквато възможност има по закон, да ни изпрати предложение.
Аз специално съм получавала предложение от Окръжна прокуратура – Хасково, в което се казва: има еди-какъв си пропуск, тази наредба не съответства на Закона, моля Ви, изменете я. Ние предлагаме срокът, който трябва да ни се даде, да бъде двумесечен. Това не е просто хвърляне на един срок в пространството, а съгласно последните изменения на Закона за нормативните актове, общинският съвет да поемаме ангажимент и с колегите да Ви предоставим такива съдебни решения, да се ориентираме от мотивите на съда и тогава да преценим каква точно думичка, или две фрази трябва да променим в нашия закон, за да решим този проблем.
И на второ място, този въпрос: въпросът за даването на предварителна възможност, така че, ако не възразявате, нека да направим такава работна група – експерт от Комисията и наши експерти, които дистанционно да работят.
Искам да Ви благодаря изключително от името на двете организации, че удължихте срока за предложения за второ четене на ЗМСМА, а именно с оглед да може да формулираме предложения по този въпрос. Нека се опитаме бързо да ги формулираме и евентуално Вие да ги нанесете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз нямам нищо против. Господин Тодоров също искаше да вземе думата, а и професор Воденичаров също е поканен, ако има желание, да допринесе за изглаждане на подобни текстове.
ПРОФ. ВОДЕНИЧАРОВ: Тук говорим за нормативните административни актове, но ако намесим и общите, колежке, нали предполагам, че е грешка на езика.
Въпросът е много сложен, аз самият съм имал много случаи да видя наредби на общински съвети, които предизвикват недоумение вътре как може това да го пише. Има такива куриозни случаи, но такива винаги можем във всичко да намерим, а в последните две години Върховната административна прокуратура взе много твърд курс да протестира всички незаконосъобразни актове. В момента са протестирани около 530 акта, включително от тях 80 актове на министерства.
Аз не искам да си служа с конкретен пример, за да не обидим един министър, но се оказа, че всички подзаконови актове, които са издадени в рамките на две години от него, са отменени след това по протест от Върховната административна прокуратура. Представете си законосъобразността в това ведомство, което засяга всички граждани на Република България почти всеки ден.
Проблемът е, че Законът за съдебната власт определя точно какви административни актове и какви правораздавателни актове от органите на съдебната власт могат да се издават. Прокуратурата подава протести по наказателни и граждански дела по-ограничен случай и по административните производства, така че да се иска по наредбата за общия надзор прокурорът да прави предложение, а това не съществува в момента. Това може да съществува в случаите, бих казал, когато той даже е отменен по АПК при контрол по административен ред – вътрешноведомствения и външноведомствения контрол.
Най-големият проблем е, че по административен ред, не могат да се оспорват пред областния управител. Интересното е, че тези актове, които протестират в прокуратурата, са могли да бъдат протестирани така да се каже от областния управител, но никой не ги е протестирал. Те са получени и от ръководството на областната управа, или са преценили нещо друго и не ги протестират. Влиза Прокуратурата на проверка и констатират тези слабости и подават протест. Тя е задължена в изпълнение на своите задължения да пусне протест, а дали съдът ще уважи това е друг въпрос. Между впрочем за миналата година 94% от протестите на Прокуратурата са уважени.
Най-безпокоящият е въпросът с присъединяването. Проблемът е много сложен, защото в правото има един принцип – тогава, когато един оспорва обществения интерес, всички останали могат да се присъединят към него. За съжаление, някои го използват много умело това нещо.
Вижте, тук има и друга страна: бездействието на някои юристи, които се явяват в административното производство. Минималното възнаграждение е 300 или 500 лв. Той представя фактура или договор за оказана правна помощ за 1700 лв., но юристът на общината не поставя въпроса, а той го приема. Какво да направи съдът?! Съдът присъжда общината да го плати, тоест няма активна позиция в тези случаи, а аз бих казал, че това са типичните случаи на съответния процесуален представител на общинската администрация.
Аз бих предложил, но, за съжаление, може би два месеца по-късно се води този разговор, то в момента предстои да се приемат, господин Председател, измененията и допълненията в АПК. Те минаха и на първо четене, и мина срокът за бележки, и е изработен общият вариант вече за влизане. По-спорно, аз бих го отрекъл, но да кажем – ако замижим, както се казва, дали не би могло да се измисли някакъв текст и много внимателно и прецизно по някакъв начин да се ограничи правната възможност за присъединяване към тези оспорвания. Но изпъква следният въпрос: ако сега, както се очаква, в следващия месец минат промените в АПК, трудно би се съгласило ръководството на Народното събрание след 15 дни, след 20 дни, след 30 дни да пусне ново изменение. Проблемът, според мен, е тук.
На последно място, аз бих казал да се предложи на съответния общински съвет да си направят една среща с наблюдаващите, защото вече няма там административна прокуратура на окръжно ниво, да кажат какви са конкретните бележки – прокурорите са много ентусиазирани в тази област, да се стиковат нещо.
Аз бих казал, че по инициатива на председателя на Комисията вероятно ще има някаква координация на това равнище. Ако може, това да се реши по някакъв начин, макар и не съвсем чист, ако може в Народното събрание една или две разпоредби да се включат към раздела, който е за оспорване на нормативните актове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, Професоре!
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: На проф. Воденичаров благодаря за компетентното и обширно представяне на проблема. Напълно подкрепям това, което казахте Вие. Ние сме Ви предоставили и материали, и предложенията ни. Напълно подкрепям това, че ако се реши въпросът с даването на предварителна възможност за коригиране на съответните разпоредби, ще отпадне в огромна степен проблемът с присъединяването на трети страни.
Искам да обърна внимание, господин Председател, на нашето предложение, което чухте от госпожа Георгиева да направим една работна група все пак. За нас е най-важен фундаменталният въпрос с ограничаване правомощията на органа на местното самоуправление и да решава въпросите от местен характер, което се появява неведнъж и в протестите, и в решенията на съдилищата, за съжаление.
Поемаме ангажимент с колегите да Ви предоставим такива съдебни решения. Да се ориентираме от мотивите на съда и тогава да преценим каква точно думичка или две фрази трябва да променим в нашия закон може би, за да решим този проблем.
И, разбира се, на второ място е този въпрос – въпросът за даването на предварителна възможност. Така че, ако не възразявате, нека да направим такава работна група: експерт от Комисията и наши експерти, които може и дистанционно да работят.
Искам да Ви благодаря изключително от името на двете организации, че удължихте срока за предложения за второ четене на ЗМСМА, а именно с оглед да може да формулираме предложения и по този въпрос. Нека се опитаме бързо да ги формулираме и евентуално Вие да ги нанесете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ (главен експерт): Благодаря, господин Председател.
Аз ще бъда съвсем кратък след професора. Някак си не върви да повтарям нещата, които каза, но има някои въпроси, които не могат да бъдат решени в движение.
И проф. Воденичаров, и Танер Али, и колегите от Асоциацията засегнаха един въпрос, който от години периодично се е подхвърлял в нашата Комисия. Имам предвид от време на време, когато възникне като проблем за дискусия, но той няма крайно решение – въпросът за контрола върху контрола.
Областният управител по Конституция упражнява административен контрол и общо-взето в 90% от случаите контрола върху общинските съвети се упражнява от областния управител, а в по-малка част от случаите със специализирани органи по въпроси, които са извън неговата компетентност.
Тук проблемът не е защо единият не упражнява, а другият го упражнява превратно, или когато се сети, а защо не се получава така. Но този, който контролира и не е намерил, че няма нещо нередно, впоследствие какво се случва с това негово бездействие? Прокуратурата не контролира областния управител защо не е упражнил контрол тук, след като според нас е допуснато нарушение, а пък според теб не е? Най-малкото, ако той не е констатирал, че това е нарушение, защо да не го привлечем като помагаща страна в процеса и той да защитава интереса на общината?
Въпросът наистина е принципен, защото се получава така, че по отношение на нормативните актове – да, няма срок за тяхното оспорване, но този срок важи за Прокуратурата и за всяко заинтересовано лице. Областният управител се ползва и от двете възможности. По отношение на нормативните актове той се произнася в срока, в който са му изпратени те, в рамките на 14-дневния – да ги върне, както индивидуалните или общите административни актове, така и нормативните. В редица случаи обаче имаме примери от практиката: областни управители след години са се сетили да оспорват една наредба, която е минала през тях, проверена е, а те са я пуснали безпроблемно и след време я оспорват на това основание, защото няма срок за оспорване на нормативните актове.
Прокуратурата прави същото и всички общински съвети ми изпращат всички свои актове. Коментирали сме с колеги, предварително да им ги изпращат, след като са приети, за да могат да бъдат страна в процеса и да се ползва срокът, който е стандартен за оспорване от всички останали, а не едномесечният, който излиза по отношение на всички останали лица, които могат да оспорват.
Въпросът е: дали да не се раздели контролът по някакъв начин по отношение на нормативните актове? Какъв е смисълът областния управител да упражнява контрол по отношение на индивидуалните, и на общите, и на нормативните, и Прокуратурата по същия начин контрол върху контрола. Това е един въпрос, който не може да се реши в движение, ще предизвика спорове, но това е въпрос, който действително трябва да се осмисли. Най-лесното изменение, което трябва да направим задължително, според мен, в ЗМСМА, е да изравним статута на оспорването на областния управител, така както е по АПК по отношение на индивидуални общи и нормативни актове.
Преди години надделя това нещо: при вземане на това решение, видите ли, когато областния управител оспорва, то във всички случаи от неговото оспорване спира действието. Това е в пълно противоречие с Административнопроцесуалния кодекс. Просто трябва да се изравнят нещата, за да могат да стоят по един и същи начин независимо кой какъв акт оспорва.
По отношение на липсата на правно основание, аз познавам тези проблеми, за които говорят колегите, и от доста време сме ги коментирали и с колеги от общините. Но ако намерим разнородна съдебна практика, защото аз знам, че има такава, но не мога да я цитирам в момента конкретно, но от разговорите с колеги по общини те са казвали: при нас това не го оспорват, не го оспорват на това основание, при нас това не падна на това основание, а падна на друго. Всъщност има разнобой в позициите на отделните прокуратури, респективно на отделни съдилища, които се произнасят.
Може да се окаже, че доктринерският спор трябва да се реши по някакъв начин, ако е възможно по тълкувателен път. Защото един министър не може да издаде наредба, ако конкретният закон не му е възложил да я издаде.
По отношение на общинските наредби и АПК, и Закона за нормативните актове от първообраза му досега, те пишат друго. Те казват: „Всеки общински съвет може да издава наредби, с което да урежда неуредени обществени отношения от местно значение, съобразно разпоредбите на закона.“. В практиката има разделяне на нещата така: когато Законът е посочил, че общинският съвет трябва да приеме наредба, примерно по общинската собственост, чл. 8, ал. 2, той е длъжен да приеме такава наредба.
Ползвайки общото си правно основание по АПК и ЗМСМА, редица общини приемат наредби, в които съответния закон им е посочил права и задължения, а не ги е задължил да приемат наредба специално по въпроса. Обаче практиката показва, че те нямат проблем да приемат именно тези две основания, които посочвам. В същото време това е една от причините оспорванията да са на това основание, защото те не били достатъчно, те били общи основания. Къде са разделени на общи и има ли такъв запис в Конституцията, и в ЗМСМА, и в АПК – няма?
Текстът е: „Нормативни актове се издават от органите, овластени от Конституцията или от Закона.“.
Три закона са казали, че в рамките на своите правомощия общинските съвети могат да приемат наредби, а сега изведнъж тези, неподкрепени по конкретен член, който да ги е задължил от дадения закон да имат наредба, се започва една атака, която до момента не е имало. Това са смущаващи въпроси, които трябва да се обсъдят наред с другите неща, които адхок биха могли да се решат, ако има парламентарна и политическа воля.
Аз ще спра до тук и с удоволствие ще поработя с колегите, ако е необходимо, но има някои неща, които няма да можем да решим в движение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата. Аз мисля, че проблемът се изясни.
Госпожо Аврамова, имате думата.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Само за минута, ако може.
Колегите от Комисията по регионална политика от ГЕРБ са били общински съветници, кметове и председатели на общински съвети. Аз ще помоля – чрез председателя на Комисията, господин Веселинов да ни запознаете с Вашите предложения в конкретика, за да ги погледнем и ние, и ако всеки от своята практика и това, което е видял в практиката си през годините, може да даде някаква идея. Юристите, разбира се, са ни безкрайно необходими в този процес, за да работим съвместно по тези предложения, които всички ние знаем, че са актуални.
От няколко години започна този процес на Прокуратурата да атакува наредби на общинските съвети и то понеже колегата зададе този въпрос къде е областния управител в случая. Първоначално прокуратурата започна да протестира стари наредби, така че в старите наредби областният управител няма как да се намеси, а оттам се тръгна и вече лавинообразно е развит този процес. Ще Ви бъда благодарна, ако ни дадете възможност да се включим в разсъжденията по Вашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Георгиева има думата.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Ако позволите, господин Веселинов. Както казахме, нашите предложения ги формирахме на база проучване сред всички общини и общински съвети, и вчера предоставихме в работен вариант това, което днес дискутираме. Ще го входираме и официално на вниманието на Комисията, за да можем наистина да поработим експертно и да се изчистят предложенията. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, аз предлагам, ако ще вървим към закриване на темата, ако няма желаещи други да се изкажат, оперативно да процедираме.
Аз имам предложението на общините на имейла си – от вчера след обяд, не можахме да го разпратим, но ще Ви го пуснем на имейлите.
Междувременно юристите от нашата Комисия и от сдруженията биха могли да направят една среща, работна и да коментират въпросите. Всеки от Вас, който желае да се включи, може да заяви това и да бъде включен в работната фаза на разговора. Добре би било в рамките на следващата седмица, примерно до сряда, да сме готови с някакъв проект, който да го имате и да изразим подкрепа или неподкрепа за него, защото всъщност мисля, че точно другата седмица ни изтича срокът за ЗМСМА да внесем предложение, ако имаме съгласие.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Проблемът ни се изясни вече –контролът над контрола и второто, което е за присъединяването. Оказва се, че не само в Закона за местното управление би трябвало да се пипне, както и професорът, но и в другите закони.
Винаги съм знаел, че когато оставяш възможности в един закон да се произведат ред наредби, има тези проблеми. Ако разровим още повече нещата, ще видите, че част от присъединяващите се явно са в съдружие, или съюз с юридическите съветници на съответните общини. (Шум и реплики.) Съмнението в политиката е реалност.
Вие категорично казвате: не, не, но както чухте, професорът ни каза, че щом е 300 лв. и как тогава юристът Ви е приел 1800 лв. за присъединяването?
В интерес на истината като започнем да се задълбочаваме така, както Законът е подредил контрола, от общината през областния до прокуратурата и обратно, може би освен нашата Комисия, господин Председател, да се ангажирате и с Закона, и в АПК, то тогава вече ще сме полезни всички – към общините да подредим нещата как и по какъв начин да се случат, за да нямаме тези проблеми. Благодаря.
Заповядай, колега Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Това, което каза проф. Воденичаров и някак си до момента никой не му обърна толкова голяма внимание, е един диалог между общините, между местната власт и Прокуратурата. Аз си мисля, че на какъвто и вариант за законодателна промяна да минем, тя ще отнеме малко или много време.
Господин Председател, мисля си дали не може инициирано от Комисията да бъде направена такава среща съвместно с представители на Прокуратурата? Докато ние чакаме да се направи законодателна промяна, тя да се обсъди, евентуално да бъде приета и да влезе в сила, да се започне с една инструкция от страна на Прокуратурата към местните прокуратури, да започне това връщане на нормативните актове за разглеждане към общините и да бъде факт, макар и незаложено в съответния закон.
Моето мнение е, че в случая това, което Вие казвате, е, че Прокуратурата връща към общините за преразглеждане на незаконосъобразните нормативни актове. Доводът, който изтъкнахте, е, че по този начин ще се спести време, защото няма да се ходи в съдилищата и съответното местната власт много бързо ще си коригира грешката.
Какво обаче ще се случи, когато местната власт потвърди нормативния си акт? Тогава се отива на съд и се удължава срокът с два месеца, както Вие поискахте два месеца за разглеждане от страна на местната власт. Това е малко. Хем, от една страна, спестяваме, а и не знам дали някой от Вас може да каже колко ще бъдат случаите, когато местната власт ще си потвърди нормативните актове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Янкова, но искам само да кажа две думи. Всъщност идеята беше в днешната среща да може да участва и представител на Прокуратурата, но в последния момент ни отказаха участие, а затова и форматът е такъв.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Доколкото от членове на Управителния съвет и на двете формации имах някаква предварителна информация, според мен трябва на стъпки да направим съдействие в тази посока и да се обърнем към министър-председателя да засили капацитетът на областните управи. Когато се приеме решението на общинския съвет, всички документи отиват в областната управа – гледа ги, или ги връща, или казва о’кей. Понякога в политическото другарство има и приспиване на сетивата по отношение на отношенията към административните документите.
Първата стъпка, по която могат да бъдат коректни към общините, е областният управител да бъде с много добра юридическа компетентност и експертиза, за да може да съдейства този процес да не отива при прокурора. Спор няма, че той ги гледа по Закона за контрола на административните актове и там има много повече тежест, много повече внимание. Тук вече говорим за това – изключително е важна срещата, изключително са важни въпросите, които поставяте, но говорим за това как функционира държавата и държавността.
Аз съм изключително голям стороник да засилим силата, самочувствието и възможността местната власт да функционира неподчинено. Тоест, ако е необходимо, да я оставим само на компетентността на областния управител, няма как – той гледа на едно ниво. В по-предишни години с желание сме го дебатирали – да не гледат областните управители актовете, а да има Инспекторат в Министерския съвет, който е по местните власти, и тези нормативни актове да ги гледа, ако трябва, заедно с Прокуратурата. Това е възможност да функционира местната власт силно, сериозно и да не е подчинена на никого.
Аз искам да укоря Прокуратурата, но предполагам, че там има силни компетенции, които са казали, че има необходимост от връщане на акта. Друг е въпросът, че в такава една празнота вече с местните власти има много интереси, много заинтересовани, много играчи на терен, дори има хора, които предизвикват такова търсене. На мен ми се е случвало умишлено да се търси събаряне на Наредба през прокуратури, като опит Ви го казвам, през Прокуратурата, през съдебната процедура и да се срине цялостният процес по събирането на данъците и таксите.
Предстоят избори и ние много рано влязохме като партии в изборите, а част от тези неща ще се засилват още повече. Не го казвам като представител на партия, но го виждам каква е атмосферата в страната и поради тази причина може би оперативно, като законодатели, а това, което можем като Комисия, която я водим за общините и общинските съвети на местната демокрация, е на страната да висим къде Вие смятате, че има пропуски в законодателството.
Задължително предполагам, че двете ръководствата – една работна среща или нашия председател да резюмира това на министър-председателя, или тук беше и парламентарният секретар, който си отиде, да резюмира това на министъра. Кой сега ръководи областните управители – министър-председателят? Преди беше Бъчварова. Тоест да се резюмира, че там трябва да се засилят компетенциите и в стремежа им, съжалявам, че ще го кажа – има силно доминиране на ГЕРБ, не ми се иска да са си приспали сетивата.
Но ми се иска да има експертиза и тази експертиза, ако я е пропуснал областният управител, да не е я пропуснал субективно, та да се е събудил прокурорът и да е казал: стоп, тук има проблем. Ето това са важни неща като, пак казвам, аз съм стороник на функционирането със силата, с демокрацията, с местната власт на място, а тя да задава обществения ред, да не бъде въргаляна в каквито и посоки да е, да стои достойно. Това естествено зависи от представителите на местната власт, но зависи и от провокациите, на които тя е поставена.
С уважение към всички Вас, смятам, че изключително навреме поставяте темата, в която има необходимост от институционален коректив, но и от капацитет, който го има на място.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Янкова.
Господин Симеонов, имате думата.
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ: С цялото ми уважение, господин Аталай си тръгна, но аз искам да заявя категоричното си становище на всички нас, които работим в местата власт, че такова заиграване между нашите юристи и тези, които търсят меркантилност или комерсиалност в един такъв процес, е абсолютно невъзможно. Самият факт – колегата даде пример с много отдалечени общини, говори, че такава комуникация е невъзможна и съм далеч от мисълта, че проф. Воденичаров имаше предвид това.
От друга страна, благодаря на господин Христов за това, че той анонсира нещо, а като фокус беше в изказването на професора, а именно: независимо от това ние можем да създадем такава експертна междуведомствена експертна група, която да излезе с конкретни предложения.
Да, можем да направим една среща и съжалявам, че днес представителите на Прокуратурата не са тук, защото в знак на добри взаимоотношения и на това да имаме нормални работни процеси мисля, че такъв разговор с прокуратурата би бил много полезен, поне до момента, до който не се излезе с някаква евентуална законова промяна може да се мине в един по друг режим, в който прокуратурата да ни връща и да ни дава указания.
Това, което госпожа Янкова каза по отношение на създаването на Инспекторат към Министерския съвет, е нещо, което е много добро като идея. Веднага Ви казвам и защо: в местните власти и за разлика от Народното събрание много често се получава да няма приемственост. Да няма приемственост се разбира буквално и в смисъл като тотална промяна, която много често е свързана с това целият предишен екип да напусне или положението в общината да бъде оставено в състояние, което не е добро.
В тези моменти една нова администрация, влизайки с новото управление, много често се позовава на добрите практики. Добрите практики ги взаимстваме най-често от интернет или от колеги, питаме ги, прилагаме и това съм го виждал неведнъж или два пъти, а е буквално копи-пейст – нещо, което, за съжаление, понякога се налага, когато те притискат сроковете, а ти искаш дори и формално да отговориш на определени изисквания.
В същото време съм длъжен да подкрепя това, което господин Тодоров каза, а и да допълня, че всъщност много често се получава – дали след пет, или десет, или седем години, една нормативна уредба от различни звена в Прокуратурата да бъде атакувана. Тоест една наредба може да минава три, четири, пет, десет пъти за различни точки – веднъж за една, после попадаме в друга хипотеза и излиза друга точка, която не е съвършена. В този ред на мисли най-много ми допадна идеята за такъв Инспекторат, който чисто административно по някакъв начин да дава тези грешки – видими и невинаги, а ние можем да ги прецизираме, когато създаваме нов документ.
Още повече искам да дам един пример, който е личен. Ние започнахме с примерите и смятам, че това винаги е подходящо, защото тогава наистина се разбира каква е тежестта на ситуацията. В общината, която управлявам, съм направил три процедури за директор на дирекция „Юридическа“ и знаете ли колко кандидати имах?! Отговорът е – нито един.
Сега при мен за 800 лв. са едни момчета, един млад екип, който за първи път се сблъсква с такава материя. Искам да Ви кажа, че е изключително трудно, ако не се позовавам на контактите ми от средата на Националното сдружение на общините, на юристите, които са в нашата община, ще бъде изключително трудно.
В този ред на мисли молбата ми е наистина за един разговор – ако Вие, господин Веселинов, започнете тази инициатива наистина, в който да присъства и Прокуратурата. Но поне до момента, до който не се изчисти нормативната уредба или се промени законодателството, да има един друг диалог между нас, защото вярвам, че всичко, което ние тук поставяме като проблематика, не касае само улесняването на нашата работа, а наистина касае огромен брой граждани, които ние обслужваме. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
ХРИСТИНА ЧОЛАКОВА: Само да допълня по повод срещите с Прокуратурата едно малко уточнение.
Стигнахме до това – да търсим Вашата подкрепа и решаването на този въпрос при Вас, защото просто на няколко пъти Прокуратурата ни отказва срещи. Да, на местно ниво много колеги, председатели на общински съвети проведоха разговори там, където успяха, но общото мнение на прокурорите по места е, че това не зависи от тях. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е положението. Това е трети или четвърти пореден опит за среща с Прокуратурата.
Ще Ви бъдем много благодарни…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Както се казва, ще продължат, няма проблем за това.
ХРИСТИНА ЧОЛАКОВА: Ще бъдем много благодарни, ако чрез Вас можем да осъществим срещата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз предлагам да минем към обобщаване.
Господин Сираков, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Мисля, че проблемите се изясниха и знаем какви са основанията с протеста с присъединяването на контрол над контрола. Видяхме това, което каза професорът, а и дано съм го разбрал правилно, защото не съм юрист – че работата на Прокуратурата е да протестира, а не да съветва какво да правим. От друга страна, видяхме, че има областни администрации, които имат възможност за подобряване на капацитета, за да осъществяват този контрол или те се явяват като някакво междинно звено, така или иначе.
Искам да кажа, че колкото и да изглеждаше в началото ясен проблемът, а той наистина е ясен, и колко ясно изглежда, че е решението, май се оказа, че има няколко различни варианта и не се знае кой от всичките ще е най-дълго работещ във времето, така че да е най-добре за всички заинтересовани страни. Затова нека наистина да направим една работна група. Ясно е, че Прокуратурата ще се появи в последния момент, ако въобще се появи, но пък ние можем да измислим и начин, с който да си решим проблема без Прокуратурата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В интерес на истината отговорът от главния прокурор е точно за това, че би искал да коментира конкретни законодателни предложения и не би искал да участва, грубо казано, в общ разговор.
Господин Генов, моля те бъди кратък.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз искам да повдигна един друг въпрос, който е друг като казус, но мисля, че е пак по темата.
На много места имаме информация, че по отношение на обикновеното мнозинство при взимане на решение в общинските съвети някои хора смятат, че примерно съветът е от 33-ма. Казват, че обикновеното мнозинство трябва да е 18 човека, защото имало такива практики в съдебните решения на отделни съдилища. О'кей, ако съветът е от 11 човека – 6 на 5 би трябвало да бъде, а става 7 на 4, тоест 7 отива към 2/3 – който иска да го смята на калкулатора.
И все пак Сдружението на общините и понеже казвате за трети път, че сте търсили среща, ето тук е улица „Съборна“, главният прокурор е там, съберете се, идете, поискайте среща с него. Бъдете смели! И без това има списък с разни кметове, поинтересувайте се за списъка. Това, което се случва с обикновеното мнозинство и се третира по различен начин, е изключително тревожно.
Аз се обръщам към колегите тук и към Вас от Сдружението на общините: предлагайте, давайте експертен капацитет, за да може да се конкретизира, ако трябва по някакъв начин законодателно. Защото тези безобразия с тези решения – да, такова е решението на съда, о'кей, не го коментираме, но все пак аритметиката си е аритметика.
Хубаво е наистина да има някакъв тълкувателен текст, според мен, и ако колегите го приемат в Закона, където да е ясно, конкретно и да е дефинирано какво е мнозинството във всеки един общински съвет – дали ще е 11, дали ще е 33, дали ще е 51. Не знам дали всички ме разбраха за какво става въпрос? Бях кратък, господин Веселинов. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов, наистина го оценявам.
Аз мисля, че изяснихме темата. Ако разрешите, ще формулираме като протоколно това решение – че Комисията по регионалната политика, благоустройство и местно самоуправление е решила да се създаде съвместна работна група от експерти на Комисията и експерти от Националното сдружение, и Асоциацията, разбира се, която в кратък срок да предложи варианти за решаване на поставените проблеми.
Съгласни ли сме с това решение? Приемам, че е прието единодушно.
Благодаря на двете организации, които представляват органите на местната власт, а и се надявам това да е само една от първите ни стъпки в съвместната работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,52 ч.)








ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов




Стенограф:
Мария Петрова