1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Разглеждане и обсъждане на Национална гражданска инициатива „Тунел под Петрохан“, № ПГ-839-01-1, внесена на 16 януари 2018 г. от Инициативен комитет.

---

П Р О Т О К О Л
№ 7

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на нашата комисия.
Предварително обявеният дневен ред е от две точки: (Изчита дневния ред.)
По точка първа:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НИКОЛАЙ НАНКОВ, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Присъстват: министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Нанков, Весела Начева – началник на политическия кабинет, Михаил Киров – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, и Даниела Джурджеклиева – от пресцентъра.
Колеги, процедурата е ясна – започваме от най-голямата парламентарна група, от представителите на ГЕРБ.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Нанков! Моят въпрос е свързан с автомагистрали „Струма“, „Хемус“, Русе – Велико Търново, и скоростния път Видин – Ботевград.
Несъмнено знаем, че един от основните приоритети на правителството е изграждането на тези пътни участъци. При самото завършване те несъмнено ще доведат до повишаване на социално-икономическото развитие на страната, до развитие на туризма, до облекчаване на трафика по второкласните и третокласните пътища и ред други неща.
Моят конкретен въпрос към Вас е: как върви в момента строителството на автомагистралите „Струма“, „Хемус“, Русе – Велико Търново, и на скоростния път Видин – Ботевград? Може ли да се ангажирате с някакъв краен срок за завършване?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Аз периодично на блицконтрола, и не само, докладвам за напредъка в отговор на Вашите въпроси, основно за приоритетните ни автомагистрали и скоростни пътища, залегнали в Програмата на правителството и в Националната стратегия за развитие на транспортната инфраструктура. За два месеца трудно можем да отчетем грандиозен напредък, но хубавото е, че действаме по линейните графици. Ще поемем ангажимент за конкретни срокове.
По реда на зададения въпрос.
Автомагистрала „Струма,“ строителството върви на участъци 3.1 и 3.3 в отсечките между Благоевград и Железница по 3.1 – шестте километра, и по 3.3 - 23 км. 500 м в участъка между Кресна и Сандански. Очакваме завършването на обектите не просто в срока на линейните графици, а дори предсрочно. На 3.1 – 2016 г. от село Покровник, знаете, доста се говори медийно по темата, открит е археологически обект, колегите от Министерството на културата в момента са на място. Ние с министър Банов, след като получим адекватна и точна информация, също ще отидем на място, за да инспектираме археологията. Пак казвам: предсрочно вървим и с двете отсечки. Очакваме в края на тази година да сме завършили 30-те нови километра по автомагистрала „Струма“.
По 3.2 – най-тежкият ни участък е в Кресненското дефиле. Там изчакваме решението на Върховния административен съд по жалбата на зелените организации. Ако е в наша полза, възлагаме процедура за инженеринг, избор на изпълнител за допроектиране от идейния към техническия проект и строителство.
Паралелно с това в момента процедираме по парцеларните планове по участъка на лот 3.2 в Кресненското дефиле.
Тунел Железница е изваден от лот 3.1. Тунел Железница заедно със съоръженията преди и след тунела е разделен на три обособени позиции. Обществената поръчка, за която изчезнаха документи преди година и 3-4 месеца, не знам на светло или на тъмно изчезнаха документите, но в момента приключваме с тръжната процедура. Ако няма обжалване и успеем да сключим договори в рамките на следващите 2 до 3 месеца, стартираме и с тази част от автомагистрала „Струма“. Девизната цена на трите лота, на трите обособени позиции е 250 млн. лв. европейско финансиране с национално такова.
„Струма“ във всичките й части – краен срок – 2023 г., краят на годината, какъвто е ангажиментът ни по Оперативна програма „Транспорт“ за допустимост на разходите.
Какво се случи за тези два месеца с автомагистрала „Хемус“? Стартирахме 9 км 30 м реално строителство по договор за инженеринг от края на миналата година в участъка от Ябланица до пътен възел Боаза, това е разклонът за Тетевен. Срокът за изпълнение е 2 години. Очакваме за година и 5-6 месеца по линеен график и уверения на строителя да приключим с този участък. До средата на юли месец стартира 16 км 500 м от източната посока на магистралата, от пътен възел Белокопитово към пътен възел Буховци. Там … договор за инженеринг, … за работно проектиране, строително разрешение. Очакваме по линеен график в началото на юли да влезе в сила и да стартираме с реалните строителни дейности.
Междувременно привършваме с проектирането на 52 км. от пътен възел Боаза до път 2.35 – това е второкласният път между Ловеч и Плевен. Магистралата ще минава по средата между двата областни града, равноотдалечена по 16 км. между Ловеч и Плевен. Привършва инструктирането на три обособени позиции. Там ще имаме готови технически проекти, строително разрешение и стартираме тръжната процедура в рамките на тази година за избор на изпълнител на строителството. Там няма инженеринг.
До началото на юли месец ще стартираме с тръжните процедури за инженеринг, стартираме за 85 км от 2.35, пътя Ловеч – Плевен, до връзката с автомагистрала Русе – Велико Търново, северно от Велико Търново. Тези 85 км са разделени отново на три обособени позиции. Пускаме търговете за инженеринг. Остават около 90 км. в участъка между Велико Търново и пътен възел Буховци, които понастоящем, привършвайки идейните проекти, отново ще … Най-вероятно това ще стане началото на 2019 г. Краен срок за цялата магистрала е краят на 2024 г. по графиците, които имаме към момента и актуализираме на 6-месечна база.
За Русе – Велико Търново има обжалвания на ОВОС-а за автомагистралата – жителите на село Хотница за това, че автомагистралата минава прекалено близо до населеното място, жителите на село Поликраище, че минава далеч от населеното място. Очакваме отново произнасяне на Върховния административен съд. Ако е в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“, ще процедираме съответно отново с избор на изпълнител. Първо ще стартираме с обхода на Бяла, втора приоритетна отсечка е Бяла – Русе, третата е Бяла – Велико Търново.
Като приоритизация скоростният път Ботевград – Мездра – Враца – Монтана – Видин, изброявам всички големи населени места по неговото протежение, защото в някои от отсечките ще бъде с автомагистрални габарити, в други – с габарити на скоростен път, стартираме тръжната процедура 22 март за избор на изпълнител в най-тежкия участък между Ботевград и Мездра. Две обособени позиции, 301 млн. лв. дивизна цена. Приключваме до юли месец проектирането на участъците, за които имаме техническа помощ и одобрено финансиране по ОП „Транспорт“. В северозападното направление на отсечката от Видин през Ружинци, обхода на Димово ще стартираме етапно за тях тръжни процедури с приоритет обходът на Димово, като най-тежък в северозападната половина на скоростния път участък, след това – Видин – Ружинци. 2022 г. май месец е реалистично по нашите индикативни графици завършването на този обект.
Част от скоростните пътища и автомагистрали, за които ме питахте, ще се финансират от националния бюджет, от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Имаме благоразположението както миналата, така и предходни години, при преизпълнение на приходната част на бюджета Министерството на финансите чрез постановление на Министерския съвет да финансира подобни обекти. Тол таксите, които ще започнем да генерираме от средата на 2019 г., ще бъдат приходоизточник за автомагистрала „Хемус“ като финансов ресурс за Русе – Велико Търново и скоростния път Ботевград – Видин, за автомагистрала „Струма“ – европейски ресурс, разбира се, и за нея национално съфинансиране.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Реплика?
ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Благодаря на министъра. Доволен съм от отговора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Манол Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, госпожи и господа! Уважаеми господин Министър, моят въпрос касае не така глобално част от републиканската пътна система, а конкретният въпрос е относно изпълнението на проекта и строително-монтажните работи по пътя Пловдив – Асеновград, докъде са стигнали и какво предстои да се прави? Доколкото знам, там трябваше да има проектиране на локалните пътища, да има проектиране на липсващи елементи от първоначалния проект. Този проект бе свързан и с изпълнение на една друга отсечка – от околовръстното Северното, Южното на Пловдив до Скобелева майка. За всички тези неща тук преди месеци Вие отговорихте заедно с господин Дончо Атанасов, че се движат. Ние, народните представители, и гражданите да бъдем информирани докъде са стигнали нещата с изпълнението на всички тези строително-монтажни, проектни и други добри намерения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Генов, няма да нарека пътя Пловдив – Асеновград по-маловажен, напротив – той ще бъде с габаритите на автомагистрала. Той е пряката и основна връзка между сърцето и главата на Южна България – между Тракия и Родопите.
Да, проектът, финансиран по ОПРР в частта му разширяване на съществуващото трасе, изграждане на нови три ленти върви не просто по график, а отново предсрочно, бихме могли да говорим до август – септември, тази година с окончателно приключване на строително-монтажните дейности по трасето.
Паралелно с това с известно забавяне – предполагам защо ми задавате въпроса, но заедно с колегите кметове на съседните общини по продължение на пътя, в техните землища от Агенция „Пътна инфраструктура“ на база извършване на геологията ще започнат поетапно възлагане, първо по протежение към Асеновград в дясната част, от страната на КЦ, впоследствие в лявата страна разширение на локали. Моето лично убеждение е разширението и изграждането на локални платна да бъдат с по две ленти на движение и в двете посоки. И в двете имаме реверсивно движение, имаме известни разминавания с някои от колегите, специално от местната власт, но съм убеден, че ако го обсъдим на експертен съвет в АПИ, това ще бъде окончателното решение. Изграждането на локалните платна не оскъпява сумата с кой знае колко – с около 25 до 30%, но това ще даде изключителен тласък на и без това бързото и динамично развитие на икономическите процеси между Пловдив и Асеновград. …реална агломерация, скоростният път ще го ползваме за скоростни цели, за всички транзитно преминаващи по магистралата от посока Смолян – Смолянска област, а местният бизнес, местната общност при ежедневните пътувания към икономическите субекти, предприятия по протежение на скоростния път, ще използват локалните платна, ако създадем възможност, за която говоря – за реверсивно движение, тоест в двете посоки на движение от двете страни.
Отделно от това пътните възли, които не бяха проектирани, не бяха предвидени в проекта, признавам си, че това е един от слабите проекти на АПИ, с Вас сме коментирали на място, не само – и в Комисия съм си признавал, че не са предвидени пътните възли, съответно кръговите движения. Първото кръгово, което възложихме, е в края на околовръстното шосе, в края на южното шосе на Пловдив. Много правилно споменахте, че това кръстовище ще прерасне в пътен възел след изграждането на източната част на околовръстното на Пловдив, южната тангента от Скобелева майка до автомагистрала „Тракия“ в посока Асеновград. По нея работим доста усилено. По южната също работим, но по южната отсечка ще имаме проблеми както с ОВОЗ, така и с по-сериозни отчуждавания. Това кръгово, което понастоящем е възможно, ще го търгуваме бързо, за да започне реалното му изграждане. Ще прерасне в пътен възел.
Коментирахме и другите кръгови движения, които ще бъдат възложени и изградени, така че наистина в рамките на тази година готови платна по така стартиралия проект са по строителни разрешения. Отделно от това в момента проектираме новите кръгови движения, които пак казвам, ще изградим заедно с локалите. В зависимост от процедурите съм убеден, че в рамките на година – година и два месеца ще сме готови с тях.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, имате думата за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не знам дали споменах във въпроса, тъй като парите са от Оперативната програма, фирмата, която работи, получава ли това, което е фактурирала, това, което е изработила – ако имате информация, да кажете.
Аз лично бях очарован от бързата скорост. С Вас съм споделял, господин Министър, това трябваше да го кръстим булевард „Бойко Борисов“, но с това забавяне и с тези сакати работи, които станаха по самия проект, някак си не ми е удобно да го предложа. Той наистина беше от хората, които настояваха този проект да се случи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Министър, желаете ли нещо да добавите към отговора? Имаше конкретен въпрос.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз не следя траншовете и плащанията към всеки един от строителите и изпълнителите на обекти към АПИ, но подходът е такъв, че когато има европейски пари, авансово плащане при сключване на договор в рамките на месец от неговото подписване; при извършване на конкретни дейности, предаване на протоколи заедно със съответните документи – технически и финансови такива, в рамките на до две седмици плащане от АПИ. Сертифицирането на разходите към управляващия орган на оперативната програма отнема около месец до месец и половина. Да, когато се предадат съответните протоколи за извършени дейности по отделните етапи, колегите от АПИ разплащат, имат наличен ресурс, така че това не стои като проблем на дневен ред.
Относно името, няма да е булевард, говорим за републикански път, преценете, местната общност може да помогне с предложение. Аз съм бил винаги откровен и проектът, одобрен по „Региони в растеж“, ще бъде изпълнен в този му вид, в който е одобрен, но няма да реши всички проблеми и на транзитното преминаване, и по-бързата и ефективна свързаност между Пловдив и Асеновград, между Тракия и Родопите. Надграждаме проекта и изпълняваме ангажимента, който поехме: нови кръгови, пътните възли, две от тях ще прераснат впоследствие в пътни възли, разбира се, локалите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин министър.
Аз ще задам от името на „Обединени патриоти“ въпрос, свързан отново с мостовете на Дунава. Наскоро имаше среща на най-високо равнище между премиерите на България, Гърция, Сърбия и Румъния. Искам да споделите има ли някакъв нов импулс целият този сюжет?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, поддържаме активна връзка с новото румънско правителство. Ново е, от няколко месеца. По-бързо се сменят румънските кабинети, отколкото в България.
С новия им транспортен министър колегата Московски проведе среща преди около месец в Брюксел заедно с еврокомисар Крецо (Булц). Поканена е, юни месец ще присъства на тристранна среща с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията министър Московски и с мен, като принципал на пътната инфраструктура и на мостовете, свързани единствено и само с шосеен транспорт. Предвидените нови мостове няма да бъдат мултифункционални – с жп и шосеен превоз, ще бъдат само с шосейна връзка. Ще доразвием споразумението и меморандума, подписан от 2014 г. Такива ангажименти обменихме като двустранно желание на двете страни.
Отделно от това в рамките на месец май ще проведем среща с румънския посланик по темата, за да подготвим и бъдещия меморандум. Юни месец ще имаме нарочна среща по темата „Транспортна свързаност между България и Румъния“ и конкретни стъпки както по създаването на съвместната работна група, изискване от Меморандума от 2014 г., така и с конкретни срокове, с които ще се ангажираме за бъдеща реализация.
Идеята на българското правителство, в мое лице и в лицето на министър Московски е да създадем съвместна българо-румънска компания, по почина на компанията, която изградихме и в момента експлоатира „Дунав мост 2“ при Видин – Калафат, както се казва, пътеката е утъпкана и вървим напред.
Вариантите, които сме споделяли и с Вас, са за финансиране от бюджета на двете страни. Вторият вариант е стартиране на концесионни процедури за три от потенциалните мостови съоръжения. Там, където има инвеститорски интерес, оставаме на бъдещ концесионер, там, където няма, с поетапно бюджетно финансиране в рамките на бюджетите на двете правителства.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уточняващият ми въпрос е дали предвиждате срокове за създаването на компанията.
Наясно сме, че има три водещи проекта – Никопол, който изключително силно се подкрепя от румънците, Русе и Силистра, които са водещи от наша страна и с предимство от гледна точка наличието на проект. Идеята е да се развият тези три проекта най-напред.
Ако обаче вървим по метода на концесиониране, обсъждани ли са вариантите на база на свободната инициатива да се говори за другите мостове – Свищов, Оряхово, които също са много дискутирани във времето като възможно връзки между Румъния и България?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: За срокове за създаването на проектната компания мога да се ангажирам, след като подпишем и доразвием Меморандума. Убеден съм, че до края на тази година трябва да бъде създадена подобна компания. В рамките на месец след работната среща да създадем и постоянно действаща работна група, по подобие на стилинг комитетите, които форсират и отстояват логистичната подкрепа за осъществяването на подобни международни проекти.
На второ място, да, с най-напреднала техническа проектна готовност е мостът между Силистра и Калараш, Никопол – Турну Мъгуреле, също с добра техническа подготовка и проектна готовност на база съвместния проект с инициали „Спейшъл“, финансиран по съвместната ТГС програма България – Румъния. Тези два моста бяха приоритизирани на база на подписания през 2014 г. Меморандум. Съответно бяха започнати реалните действия по първите стъпки, свързани с обособяване на площадки, терени, геология и т.н. На база на изявен концесионен интерес мостът при Русе – втори мост на Дунава при Русе, предизвиква най-голям интерес, все пак е продължение на транспортен коридор № 9. Със Силистра също имаме връзка с транспортен коридор, пък е и предпоставка за бъдещо активизиране на строителството на автомагистрала „Черно море“ отново при заявен концесионен интерес или при бъдещо продължение на Транспортната ни стратегия след 2023 г. Дотогава знаете какви са нашите приоритети.
С Никопол и Турну Мъгуреле е малко тревожна обстановката, тъй като макар и централно разположен като мост – по средата, в централната част и на България, и на Румъния, там транспортната инфраструктура от гледна точка на транспортни коридори, паневропейския, и на изграденост понастоящем от двете страни на границата не е в толкова добра ситуация. За Русе само да спомена нещо в негативен план. Русе – Гюргево предвиждането от румънска страна на стъпката, която е включването към пътя към Букурещ, попада в зона „Натура 2000“ – един от сериозните препъни-камъни за реализацията на втори мост. Това не означава, че няма да се търсят и други алтернативни варианти за подстъпите от румънска страна.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А за Оряхово и за Свищов не казахте има ли някакви варианти да бъдат допълнени като проекти, които търсят своето финансиране на база на концесии? Коментирано ли е нещо подобно?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Нямаме концесионни анализи, нямаме предпроектни проучвания за тях. Има подобни… За Турну Мъгуреле идеята е много по-голяма, не просто за изграждането на Дунав-мост. Знаете, там идеята е още от 70-те години на миналия век, за хидроенергийния комплекс, който ще има редица ефекти, свързани не само с енергетиката, а с транспортната свързаност, а и с по-доброто, по-ефективно управление на корабоплаването по река Дунав, управлението на крайречните ресурси. Така че Никопол – Турну Мъгуреле също предизвиква концесионен интерес.
Оряхово – Бекет и Свищов – Зимнич към момента при изявен подобен интерес сме готови в рамките на до половин милион да направим концесионен анализ, разбира се, със сметнати разходи и ползи. Нямаме такъв. Те стоят наистина на малко по-заден план.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колегите от ДПС ще зададат ли въпрос?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: (задава въпрос при изключен микрофон, няма аудиозапис)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз мога да кажа за цялото трасе по протежение на второкласния път, мисля, че беше със сигнатура 2.40.949 от Русе до Търговище. Фокусирам се върху въпроса. Миналата година направихме постъпки да стартираме с превантивен ремонт по линия на текущия ремонт и поддръжката на 27 км. по протежението на най-тежките участъци между Тутракан и Разград. Тази година остават за довършване 11 км. Включени са в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“. Като начален срок за стартиране на дейност по превантивен ремонт посочваме датата 9 - 10 май. Имам съображения, свързани с лимитите, които Агенция „Пътна инфраструктура“ има за извършване на разходи на месечна база. Няма да навлизам в подробности. На 9, най-късно на 10 май стартираме с тези 11 км.
Отделно от това в рамките на тази година ще приключим с рехабилитацията на отсечката между Търговище и Разград, на територията на Разградска област е най-силно компрометираният участък, който се финансира по линия на ОПРР.
Тази година ще завършим цялостната отсечка между Тутракан – Търговище и в най-компрометирания участък – в община Кубрат, с което българските граждани ще пътуват по път 2.49 по изцяло рехабилитиран път.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, заповядайте за реплика.
Мисля, че Русе – Кубрат номерът беше 2.23.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Русе – Кубрат е в много тежко състояние, ако и тях прехвърлите за 2024 г., като другите пътища, не знам дали дотогава ще сте на власт и дали ще можете да ги изпълните. Русе – Кубрат е необходимо тази година да свършите. (Оживление.)
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Дадох информация пак за същия регион на страната за друг второкласен път. Ще кажа и за Русе – Кубрат.
А дали ще поемем ангажименти за 2024 г., дали дотогава кой ще бъде на власт, съжалявам за факта, че много по-рано е трябвало да обърнем сериозно внимание на пътния сектор, а не да наливаме от пусто в празно, общо взето, и да се опитваме „с трици маймуни да ловим“.
350 млн. на 28 области, на 20 хил. км. Тук има бивши директори на областни пътни управления, народни представители от области с доста по-тежка инфраструктура, по-силно амортизирана и влошена.
Убеден см, че не както понастоящем – 400 – 500 км. на годишна база рехабилитация, а към 1000 – 1200 км. рехабилитация ще има след изграждането на тол системата. Бързичко с тези 8000 км. в най-критично състояние републикански пътища ще приключим в рамките на 6-7 години.
За да не си задаваме подобни въпроси, за Русе – Кубрат, част от 9 км на територията на област Разград, община Кубрат, също е включена в поименния списък на АПИ за рехабилитация тази година. Остават по спомен още 16-17 км., които са в тежко състояние. За тях ще извършим превантивен ремонт с така прословутите кърпежи и палеативни мерки, за да осигурим безопасно преминаване на пътя. При наличие на финансов ресурс, ако има спестени средства тази година, убеден съм, че няма да имаме, за съжаление, догодина ще направим пълна рехабилитация и на тази отсечка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
От партия „Воля“, заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вчера не успях да присъствам на срещата, на която предполагам подробно се е разисквал въпросът за районирането, затова се извинявам, ако ще задам въпрос, на който вече сте отговорили.
Искам да попитам дискутирано ли е с Европейската комисия промяната в районирането на страната? Знаем, че и в други държави също има райони от ниво NUTS-2 с по-малко от 800 хил. жители, което е изискване за това ниво райониране?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, господин Христов, дискутирано е. Всички държави – членки на Европейския съюз, трябва да водят такава регионална политика, всъщност тук не говорим само за регионална политика, а за райониране за статистическите цели на Евростат и на Европейската комисия, трябва да водят такава политика, която да минимизира възможността за недобро планиране и недобро програмиране на бъдещите оперативни програми, на бъдещите финансови инструменти от европейския бюджет и европейските структурни и инвестиционни фондове. С едно изречение по-резюмирано искам да кажа, че всяка държава членка трябва да отговаря на европейските изисквания, за да изпълни всички предварителни условия за наличие на бъдещо европейско финансиране. Едно от тези условия, примерно 2013, 2014 г. покривахме условности за сегашния програмен период, но осъждайки настоящата кохезионна политика и Многогодишната финансова рамка за следващия период, предполагам, че едно от условията към страните членки ще бъде именно статистическите райони да отговарят на изискванията на Евростат. Затова превантивно започваме, колкото и непопулярно и конфликтно като политика да изглежда, да подготвяме тази промяна в границите на районите. Дебатът се измести върху техните центрове. Центрове не се обсъждат, убеден съм, че няма да се обсъждат и за в бъдеще. Тук говорим за райони за статистически нужди от ниво NUTS-2. Да, тези промени, които ще следват чрез промяна в Закона за регионалното развитие, се консултират и следват логиката на политиката за регионално развитие съответно на Европейската комисия .
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Тоест Вие смятате като непреодолима пречка, ако един район е с по-малко от 800 хил. жители?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, преди да дам думата за втория кръг въпроси, искам да Ви съобщя, че тук беше поставен от Националното сдружение на общините проблемът със странното тълкуване в някои съдебни решения на това колко е половината от броя съветници.
Както е известно, според математическата мисъл на някои съдии, повече от половината на 15 не е 8, а е 9. В този дух е подготвен законопроект, който каним всички, които желаят, да го подпишат, като жест на солидарност към НСОБ, към общинските съвети. Законопроектът е при господин Тодоров, който желае, да го подпише.
Заповядайте за изясняване, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Доскорошна съдебна практика възприема, макар че противоречи на елементарната аритметика, че повече от половината на 11 не е 6, а 7. Съдът изрично цитира, че този кворум се е прилагал по отношение на две хипотези, които съществуваха в първообраза на ЗМСМА, когато имаше кворум повече от половината плюс един. Това беше по отношение избора на председатели на общински съвети и на заместник-кметове, когато се избираха от общинския съвет. Впоследствие тези текстове отпаднаха.
От края на миналата година се наблюдава тенденция за нова съдебна практика, при която съставите на административни съдилища по страната в различни краища приемат, че за да е законно заседанието, от 11 съветника трябва да присъстват 7, а не 6, респективно, за да се вземе решение, трябва да са 7, а не 6. Това създава проблеми по места на всички общини, защото на базата на тази практика започва тенденция областни управители да оспорват решения, прокурори протестират решения на това основание и това създава абсолютен хаос и нестабилност в актовете на общинските съвети и разстройва тяхната работа.
Поради това след дискусии с народни представители, когато с проблема ги запознаха от Асоциацията на председателите на общински съвети, излезе идея това да се запише в Закона, за да е ясно. Първоначално имах възражения, че това е от ясно по-ясно, но се налага, защото продължава в практиката. Това е смисълът на подготвения Законопроект.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Продължаваме с втория кръг въпроси.
Господин Ташков, заповядайте.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с ОПРР 2014-2020 – един от основните инструменти за постигане на целите на градската политика за по-устойчиво и балансирано развитие на градовете и инфраструктурата.
В края на тази година ОПРР 2014-2020 г., както всички останали оперативни програми, следва да изпълни етапните цели по отношение размера на сертифицираните разходи и постигнатите индикатори.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: какви са основните трудности, които срещате при реализацията, изпълнението на Програмата, с оглед предстоящия край на годината и отчитането на етапните цели на Програмата?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ташков, ще започна малко по-глобално за ОПРР 2014-2020 г. На ниво Оперативната програма, без да правя самооценка, изпълнява заложените индикатори по линеен, по времеви график по всички показатели.
Ще спомена какви са проблемите, свързани с определените процедури за безвъзмездна помощ по някои от приоритетните оси и за някои от определените бенефициенти. Имаме вече договорени, публикувани, обявени 15 процедури за безвъзмездна финансова помощ на почти целия ресурс на Програмата – 98% от ресурса е обявен като процедури – 2 млрд. 952 млн. лв. Договорените към момента средства са 73% от общата бюджетна прогноза – 2 млрд. 197 млн. лв. Отделно от това до края на годината имаме амбициозната цел да договорим 100% от ресурса на Програмата. Ще стартираме всички процедури до средата на годината. В понеделник – 30 април, стартираме с една от най-чаканите – регионалната туристическа инфраструктура, по принципа на финансовия инженеринг. Има вече избран вече фонд за градско развитие. В понеделник стартираме с тази дългочакана от местните власти процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Основният проблем понастоящем е свързан със забавата в изпълнението на някои отделни проекти и някои цели и процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ поради забавяне в някои отделни бенефициенти. Към момента регистрираме недостатъчно заявки за плащане от бенефициенти. Имаме заявки за 77 млн. лв., 45% от тях са сертифицирани. До края на годината трябва да постигнем първата си етапна цел – до 31 декември 2018 г. Някои бенефициенти рискуват поради забава в своите проекти да загубят малък процент от финансирането, което е гарантирано, от 6,21%, но вървейки с подобни темпове, биха могли да загубят и по-голяма част през 2019 г. Той няма да бъде загубен за страната като европейско финансиране, ще бъде просто разпределен или по други бенефициенти, или по други приоритетни оси.
Знаем, че не само нашата оперативна програма, но и Оперативна програма „Транспорт“, и Оперативна програма „Околна среда“ през настоящия програмен период имат доста добри, толериращи я бенефициенти, които качествено и скоростно си изпълняват проектите, има подход за междинно проследяване, междинен мониторинг и изпълняване на междинни цели в средата на програмния период. Да, понякога има обективни предпоставки за забава от страна на бенефициентите, както общински администрации, така и конкретни бенефициенти, например Министерство на здравеопазването, обжалване на процедури, на проекти и т.н. Към момента ние стимулираме и призоваваме и общините, като най-големи наши бенефициенти, и останалите такива – Агенция „Пътна инфраструктура“, в рамките на нашето министерство, други колеги – конкретни бенефициенти, максимално бързо да извършват разходите, съответно да изпълняват дейностите по проектите и да подават заявления за плащания, за да може да гарантират своя наличен ресурс като конкретен бенефициент по програмата. Това е основният проблем.
Пак казвам: на ниво глобални индикатори повече от оптимистична изглежда картината. Евентуално през 2019 г. ще има пренасочване на ресурс от едни бенефициенти към други поради причините, които изложих.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за реплика.
АТАНАС ТАШКОВ: Благодаря за изчерпателния отговор. Нямам уточняващи въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател
Уважаеми колеги! уважаеми господин Министър, моят въпрос ще бъде конкретен. Става въпрос за пътя от Княжево до пътен възел Даскалово, тоест през Владая, за многократно поемани ангажименти от Вас. Част от трасето е рехабилитирано – софийската част.
Интересува ме конкретно кога се очаква започването на СМР в останалата част до пътен възел Даскалово?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По Правилник нямаме право да задаваме конкретни въпроси, но ако господин министърът е съгласен да отговори, нямам нищо против.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние нарушихме правилника при отговора на въпроса на господин Аталай, така че ще го нарушим и втори път, ще отговоря, нямам нищо против. Скоро отговарях на конкретни въпроси при парламентарен контрол от трибуната. Прав е колегата Бонев да форсира обещаното от трибуната. То не просто е обещано. Миналата година извършихме ремонт на софийската част, както коректно заявихте в своя въпрос. Тази година ще направим и основния ремонт в пътната част в Пернишка област на 4 км 200 м.
В момента колегите от АПИ съгласуват с колегите от КАТ „Пътна полиция“ временната организация на движението, тъй като знаем колко натоварен е участъкът. Ще работим основно в нощната, в тъмната част от денонощието. Взети са всички обезопасителни мерки съответно за работещите на участъка. Изглежда трудно и опасно, но ще предприемем всички необходими превантивни мерки за осигуряване на безопасността на работещите, но не искаме да създаваме и големи затруднения на движението в участъка. До средата на месец май ще стартираме с дейностите. Максимално бързо ще се опитаме да ги приключим.
По-сериозният въпрос, освен асфалтовата част, която коментирам, ще бъде при изграждането на системата за реверсивно движение, която се контролира от светофарни уредби. Още един ангажимент, който поех от парламентарна трибуна и по който работят колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, е работата да изготвят техническия проект на три от предвидените точки. При изграждането на светофари имаме проблеми с осигуряването на ел. захранването. Ще решим тези проблеми и ще направим съответно реверс в рамките на трите ленти, съответно в пиковите натоварвания в часовите диапазони в рамките на денонощието ще има по две ленти, ще се регулират автоматично по линия на интелигентна уредба за управление на светофарните уредби. До 15-16 май ще стартираме с ремонтните дейности.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Министър, разбирам сложността на проекта. Пак се повтарям: надявам се наистина 15-16 май да започнат СМР, дори и в тъмната част на деня. Както сам отбелязахте, пътят е достатъчно натоварен. Редно е да започнем, за да не остава неприятното усещане, че жителите на Пернишка област са ощетени за пореден път. Надяваме се и ще следим дали това ще се случи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Колев, желаете ли да зададете въпрос? Не.
Аз ще задам тогава втори въпрос от името на нашата парламентарна група.
Става дума за дълго дискутираните пътни връзки със Западните Балкани. Знаете, че в това отношение имаме определени интереси за тези връзки по Коридор № 8. Има ли някакви реални измерения от гледна точка на проекти и съответно финансиране?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: И 10, и 8 коридор са част от Западните Балкани. Осми коридор е този, който е сложен на масата в контекста на разговорите и срещите на лидерите на Западните Балкани, Коридор № 10 от гледна точка на факта, че само на българска територия ще остане незавършена само малка част от него. Десети коридор е София – Калотина – границата с Република Сърбия и с Централна и Западна Европа. В момента там тече тръжна процедура и избор на изпълнител на два лота. Да не поемам ангажимент относно работата на независимите комисии за оценка на тръжните документи. Ако успеем да подпишем договори в рамките на 2 месеца, ако няма обжалване работата на комисиите, за година и 7-8 месеца ще завършим тази част от транспортния коридор, който в момента е най-интензивно натоварен с международен трафик коридор и отсечка в частта на Република България.
По Осми транспортен коридор знаете, че няколко срещи се провеждаха във формат не само от лидери на Западните Балкани, но и с бъдещи кредитиращи и финансиращи институции – Световна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, и Европейската инвестиционна банка. Темата е поставена сериозно на дневен ред.
Българската част от Транспортен коридор № 8 в голямата си част е изградена, ако не смятаме, че автомагистрала „Черно море“ е част от този коридор, в някои от …, както е подадена към Европейската комисия, автомагистрала „Черно море“ е част от Осми транспортен коридор. Приемаме хипотезата, че неизградената част, която свързва Западните Балкани, в частност Албания и Македония с магистралния пръстен на България, е от границата с Република Македония, от ГКПП Гюешево през Кюстендил до Дупница. Това не е най-прякото трасе по Транспортен коридор № 8, но ние сме взели решение то да бъде с приоритет изграждано, след което остава отсечката между Гюешево и Дупница. Оттам насетне говорим за магистрална изграденост по продължение на автомагистрала „Струма“ и на „Тракия“, част от Транспортен коридор № 8 по така очертаното трасе е и южната дъга на софийския околовръстен път, която южна дъга със северната тангента сме я изградили, няма какво да коментираме, рехабилитираме източната част на тангентата, малко още остава - 1.2 км плюс пътния възел над Цариградско шосе, ще ги приключим в рамките на следващите до 3 месеца.
Стартирахме и тръжната процедура за южната дъга на софийското околовръстно шосе, софийския околовръстен път. Отново март месец, паралелно, заедно с нея ще правим отсечката на скоростния път Ботевград – Видин, отсечката Ботевград – Мездра, стартирахме и тръжната процедура за столичния околовръстен път от „Младост“, от кино „Арена“ до пътния възел за Цариградско шосе от автомагистрала „Тракия“. В този контекст колегите от „Пътна инфраструктура“ имат готовност заедно с парцеларните планове, ползват и общо трасе и при наличие на финансов ресурс Транспортен коридор № 8 ще бъде надграден със скоростен и автомагистрален път от Гюешево до Дупница.
По тази тема в пътната част това мога да кажа. Транспортен коридор 8 е разглеждан в неговата цялост, заедно с железопътен проект, там помага също Министерството на транспорта. Те са в своята си компетентност и спазват линейния график по бъдещия проект.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За нашата част аз съм горе-долу наясно. Има ли някакво развитие по-скоро за територията на Република Македония и Република Албания – за финансиране на техните отсечки? В нашата част, макар и завършен, той никога няма да бъде натоварен, докато те не изградят техните части? Има ли някакво развитие в тази посока?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не бих могъл да кажа в конкретика за развитието на територията на Република Албания и Република Македония, тъй като на база и на проведените срещи относно двустранните възможности за бъдещо финансиране, заемните инструменти, конкретните договори с финансиращите институции още не са подписани. Трудно бих могъл в аванс да се ангажирам с отговор на въпроса, с мнение или информация.
Да, правилно заключение: докато няма готовност за изграждане на коридора в пълнота, няма да стартираме и в нашата част. Ще вървим паралелно с албанска и македонска, и българска страна. Пак казвам: като проектна готовност ние сме доста напред. Частта на наша територия, която трябва да бъде доизградена, не е в толкова големи обеми, нито е толкова сложна като процедура.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги от ДПС, ще зададете ли въпрос?
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Искам да задам въпрос относно ВиК сектора, защото говорим за глобалните проекти, пътните отсечки. Естествено, това може би е едно от най-важните неща за Министерството, но трябва да мислим и за малките общини, защото там е основният проблем, именно в тази сфера. Все още имаме населени места с безводие поради простата причина, че ВиК инфраструктурата или подземната инфраструктура във водоснабдителната мрежа е над 50 г. Основният проблем е не липсата на вода или водоизточници, а че тази вода отива в почвата от 70 до 90%.
Проблемът е при малките населени места. Мога да дам пример с област Търговище. ВиК операторът работи добре. Асоциацията е на път да се създаде, но говорим за глобални проекти, които да отговарят на МРРБ.
В началото бяхме коментирали, че ще има фонд, който да спомогне именно такива населени места, където като еквивалентност на жители не отговарят нито на едните, нито на другите условия за кандидатстване по определени европейски програми. Идеята беше да се създаде някакъв национален фонд именно за такива проектчета.
Какво мислите в тази връзка? Мога да говоря в конкретика и с примери, но знаем, че става дума за цяла България. Няма смисъл да конкретизираме само област Търговище.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Като философия, като политика темата за сектор ВиК, за разлика от темата за сектор „Пътища“ е устойчивост, в дългосрочен план ме притеснява много, както и Вас, задавайки настоящия въпрос.
Все още няма създаден модел, механизъм, инструмент, който да гарантира финансовата устойчивост на ВиК сектора, който да гарантира, че изгражданите преди повече от 40, 50, 60 г. ВиК мрежи, изграждани тогава в голямата си част, ще има възможност да бъдат подменени.
Още един проблем, свързан отново с регионалното развитие, демографската политика, е, че все по-голям брой население се концентрира към големите населени места. Няма да изброявам, всички следим демографските тенденции и процеси. В малките населени места остава все по-малко население, но ВиК мрежата не намалява като линейни метри. Сложността и ресурсите за нейната поддръжка не намалява. Напротив, самата поддръжка става по-скъпа, по-сложна, по-трудна. Без нарочен инструмент, който да ни извади от логиката на спокойствието, което е създал европейския инструментариум за реализирането на такива проекти, е неизбежно като решение, като управленска политика. По новия механизъм 1,5 млрд. при ВиК дружествата идват специално от ОПОС, около 300 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони за населени места под 200 еквивалент жители. С тях трудно биха могли да се решат дори и 30% от проблемите в сектор ВиК.
Фондът, който коментираме, неминуемо ще бъде създаден. Започнаха обществените консултации. Вие следите процеса. Той ще генерира ресурс основно по линията на така наречената „такса солидарност“, която няма да е свързана с ново поскъпване на водата, а просто част, колебаят се експертите каква част – средно между 8 и 10 стотинки от приходите на ВиК-дружествата ще бъде генерирана в този фонд и ще се насочва именно към тези проекти и към тези населени места, които по една или друга причина, както и предходният период до 2013 г., останаха извън картата за европейско финансиране. Трябва да признаем, че европейското финансиране в тези си обеми, в тези си абсолютни стойности нямаше да стигне до никъде. Ние разпределяме ресурс на годишна база доскоро около 12 млн. лв., тази година 18, убеден съм, че догодина отново ще увеличим с 5-6 млн. лв. бюджетното перо на Министерството в тази част, но това са отново палеативни мерки. С нашите възможности успяваме, опитваме се да увеличим в максимална степен на база разполагаемите приходи, които имаме, които реализираме, разходната част в тази секторна политика. Колегите от ПУДООС – в сектор „Води“ – около 30 млн. също на годишна база, но без фонд, който нарочно на годишна база с още 50-60 млн. да финансира подобни проекти в тези населени места, за които стана въпрос, без да ги изброяваме кои са, трудно бихме могли да имаме устойчивост във водния сектор.
При реализирането на подобни проекти трябва да търсим и някои други логики. Едната е да насочим ресурс там, където има изготвен анализ за разходи и ползи, а и съответно устойчивост във функционалния тип на конкретните населени места, по демографски прогнози, както и анализ разходи-ползи, с който всеки реален проект трябва да бъде съпътстван.
Отделно от това трябва да съчетаваме подобни проекти като комплексен подход с други проекти, които се финансират с публичен ресурс, европейски, национален, местен или общински като средстпва, тоест ако реализираме републикански път със средства от ОПРР, подобен пример ни е Бучин проход, община Костинброд, Петрохан – лот 3 от Оперативната ни програма, републиканския път до населеното място, е хубаво да подменим водопровода отдолу – водопровод на 70 години. Имаме проект по ПРСР, по ОПРР за градска среда, улична мрежа, хубаво е първо да подменим водопровода, за да не изпаднем в хипотезата, че в авариен режим, още на втория месец, като приключим с надземните дейности – асфалта, ще разкопаваме улицата, за да подменяме водопровода и да отстпраняваме аварии, каквито случаи често виждаме. Факт е, че ресурсът, с който разполагаме, е крайно недостатъчен. Затова много правилно задавате въпроса.
Тази година трябва да структурираме този механизъм, този модел и ще се нуждаем от Вашата помощ. Предлагаме текстовете на колегите народни представители, те ще бъдат част от промените в Закона за водите – не тези, които в момента ще бъдат вкарани по темата „Язовири“ и т.н., за да може да създадем този механизъм, този инструмент за провеждането на такъв тип политика за малките и средните населени места, които нямат достъп до европейско финансиране.
Не че европейският ресурс ще реши всички проблеми на населените места, където ще се реализират тези проекти. Напротив, и той е крайно лимитиран и недостатъчен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Министър, добре, че Вие сам казахте, че много дълго стана изказването, както и че европейските средства няма да решат канализационните ни проблеми.
Идеята ни беше народното представителство да чуе готовността Ви за фонда и откъде ще дойдат средствата. С тези 8 до 10 стотинки дали ще съберете 8-10 милиона? Това са 2 проекта за две малки населени места, колкото да изкараме животинските изпражнения извън населеното място. Кажете да знаем: фондът ще бъде готов еди-кога си. В него ще постъпят толкова средства. Набавени са. Законово е уреден фондът в еди-кой си закон. Да знаем за какво става въпрос.
Малките населени места наистина са в много тежко състояние. Хората се качиха в Космоса, ние все още си сменяме канализационните тръби, но и това е важно. Това е уточнението ми. Точно, кратко, ясно, за да разберем. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, господин Аталай, може би когато говоря дълго, Ви разсейвам и не слушате внимателно това, което казвам. Споменах, че европейските фондове не са панацея и няма да решат проблемите. Не коментирам, че ще разчитаме само на тях, напротив.
Фондът ще бъде учреден тази година. Убеден съм, че колегите народни представители, както и ние от Министерството експедитивно ще прокараме промените в Закона за водите, които ще предложим, Закона за ВиК, който в момента разработваме и ще бъде предложен на народното представителство през второто полугодие на 2018 г., както е законодателната програма на Министерския съвет.
Между 8-10 стотинки на годишна база от такса „солидарност“ от приходите на ВиК-тата, които в момента генерират, ще допринесат с ресурс в абсолютни стойности между 50 и 55 млн. лв. Цифрата 8 не съм споменавал. Споменах цифрата 18 млн., какъвто е бюджетът на Министерството тази 2018 г. за проекти в сектор ВиК. Миналата година беше 12, тази година – 18 млн. лв.
50 до 55 млн. лв. ще бъдат изцяло нов инструмент, изцяло нов ресурс, който не само Министерството, но нашето предложение е за обществена комисия, съставена от МОСВ, от Националното сдружение на общините, която съответно ще насочва ресурса по обективни критерии. Ще разработи методика към именно тези населени места да бъдат решени проблемите, които Вие споменахте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Вторият кръг въпроси завърши, с което и точка първа от нашия дневен ред.

(След почивката.)

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Втора точка е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „ТУНЕЛ ПОД ПЕТРОХАН“, № ПГ-839-01-1, ВНЕСЕНА НА 16 ЯНУАРИ 2018 Г. ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ.
Приветстваме с „Добре дошли“ господин Дончо Атанасов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; сред нас са и представители на Национална гражданска инициатива – тунел под Петрохан, Ванина Стоянова – председател, Антоанета Лазарова, Илия Илиев и Добромир Йоцов.
Предлагам да започнем с изслушване на представителите на Гражданската инициатива, след което ще чуем господин Атанасов – главната администрация, която е засегната от тази инициатива, след което ще имаме възможност да изкажем своите становища по въпроса.
Кой от Гражданската инициатива ще вземе думата?
Заповядайте.
ВАНИНА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Благодарим, че имаме възможността да бъдем тук.
По въпроса за инициативата, на 7 март на заседание на Министерския съвет, като точка втора беше взето решение, че правителството подкрепя изграждането на тунел под Петрохан и обеща до края на годината да бъдат готови инвестиционните проучвания за геология, както и да бъдат уточнени трасетата. Проектът да бъде подготвен, така че да се търси концесионер. Ние сме тук, за да поставим въпроса. Господин Атанасов вече отговори на повечето от въпросите на предишната Комисия, но аз искам да ги поставя пред Вас. От кой бюджет са отделени тези средства за проучвания? Освен това ние знаем, че 1988 г. има направени проучвания с уточнени четири варианта. Не знаем каква нужда има сега да се правят пак нови проучвания и да се уточняват нови варианти. Това може да се остави на експертите. Искаме да знаем какви конкретни стъпки ще последват от решението на Министерския съвет до осъществяване, до реализиране на проекта. Затова искаме да знаем от коя агенция, от кое министерство, от къде е заделен бюджетът за тези проучвания? В какъв размер е? Може ли да видим този бюджет? Искаме да видим план-график. Какво ще се случва по месеци? Как ще бъдат обявявани обществените поръчки, точно какво ще се случва? Искаме да имаме представители от нас в тези работни групи. Това искаме да бъде уточнено – с кого ще контактуваме.
Говори се в медиите, че няма интерес от инвеститори към този проект. Аз лично съм убедена, че това е обратното, че не е така. С нас се свързаха инвеститори, които имат желание да реализират този проект, но ни поискаха готови инвестиционни планове, които ние ги нямаме.
Искаме подкрепа от правителството да осъществи среща с китайското посолство, евентуално за търсене на инвеститор от Китай.
Търсим подкрепа от Вас този проект освен да бъде финансиран като публично-частно партньорство, но искаме да видим Вие какво ще направите, с какво ще се ангажирате лично в следващия програмен период този проект да бъде заложен в Оперативна програма „Транспорт“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Принципът на гражданската инициатива не е толкова във функционални дейности, на толкова ниско ниво да се стига. Принципът е да има генериране на политика и съответните администрации да заявят готовността си или липсата на готовност за тази политика. В това отношение разбирам всичко това, което казахте, обаче то не може в този вид да бъде предмет на дебат в тази комисия. Самата идея като цяло е ясна и тя ще бъде коментирана тук.
Някой друг желае ли да се изкаже от Вашата група? Ако не, давам думата на господин Атанасов. Министъра очакваме ли го? (Реплики извън микрофоните.) Първи той ще говори тогава.
Заповядайте, господин Министър.
Току-що мина експозето на представителите на Гражданската инициатива. Очакваме Вашите думи по отношение на нея.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми членове на Инициативата за изграждане на тунел под прохода Петрохан! В конкретика и доколкото може да изпадне всеки един отговорен представител от изпълнителната власт понастоящем, ще коментира в детайли инженер Атанасов. В резюме аз само ще кажа само няколко думи.
На първо място, тунелът под прохода Петрохан, като част от Транспортен коридор № 4, който минава само през страните – членки на Европейския съюз, неговата логика, икономическа функционалност и като не коментирам всички теми, свързани с казуса за Северозападна България – социално-икономическо, демографско и друго развитие, като съответно необходима инфраструктура за осигуряването на най-бързата връзка не само за Северозападна и Югозападна България, но между Централна Европа и Егейският басейн е безспорна.
Факт е, че назад във времето по темата „Петрохан“ освен приказки, даже не и обещания, нищо не се е направило. Като казвам „нищо“, означава абсолютно нищо: нито предпроектни проучвания, нито залагане на приритизация на тунела под прохода Петрохан в някоя от управленските програми на предходни правителства – нищо. За първи път в рамките на настоящия мандат, след няколкократни срещи на правителствено ниво, на ниво народни представители, мога да цитирам и имена, кметове от региона, и разбира се, след това, което прави Комитетът – Гражданската инициатива за изграждането на ниво под прохода Петрохан, се инициира решение на правителството, на Министерския съвет, което да ангажира колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ да стартират с предпроектното проучване, което да докаже жизнеността, способността, функционалната ефективност от изграждането на такъв тунел. Разбира се, да може да предостави както на нас, така и на бъдещи концесионери реалната, обективна ситуация като икономически ползи, но говорим и за политически въпрос, тай като подобни съоръжения, подобни сложни инфраструктури не винаги имат 100% икономическа логика. Трябва да се сложи много повече политика, за да се реализира подобен проект, но да се дадат поне обективните измерители, цифри, изходни данни, за да може проектът да бъде сложен на масата пред бъдещ концесионер. Знаем, че по настоящем Дунав мост 2 при Видин –Калафат, на дневна база имаме тенденция около 15% ръст на тежкотоварните автомобили, на годишна база и говорим за средно около 2700 – 2800 тежкотоварни автомобила. Отчитайки този факт, прогнозите, дори не запазвайки тези около 15% ръст на тежкотоварния трафик, редуцирайки в един техничен сценарий на 11 – 12%, бихме могли, но това ще докаже анализът и предпроектното проучване, които Агенция „Пътна инфраструктура“ ще изготвят, да коментираме наистина виталността, виталитета на един подобен проект и слагането на масата за бъдеща концесионна процедура. Тоест, намирането на институт за него.
Отделно от това геологията, която бъде изготвена, ще ни даде ясна информираност и представа какви ще бъдат съответните технологии, които евентуално биха могли да бъдат избрани, за да имаме, макар и индикативна, начална яснота какъв ресурс ще коства изграждането на подобно съоръжения. Разбира се, ако говорим само за тунела под Петрохан, без да го обвържем с изграждането на скоростен път между Ботевград и Видин, едва ли бихме постигнали целта, която съм убеден, че всички ние си поставяме: максимално бързото свързване на Северозападна България със столицата София, разбира се, и с Егейския басейн, като продължение на Транспортен коридор № 4. Затова паралелно с него, в доста по-напреднала фаза, тъй като по проекта се работи вече 6 – 7 година, ние стартирахме с конкретните процедури за реализирането на скоростния път в някои от неговите отсечки с автомагистрални габарити между Ботевград и Видин.
В най-общи линии като реалистична ситуация ще се огранича дотук. Ще отговарям на въпроси на колегите, но това е в общи линии.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ има думата за техническата част от работата, която е свършена.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа от Инициативния комитет! В Комисията по петици и жалби почти един час изложих подробно цялостната политика на правителството, на министъра и лично моята относно този регион. Хубавото след тази среща пред Комисията е това, че с Инициативния комитет сме съратници.
Второ, има историческо решение на правителство да се реализира направлението Видин – Мездра – Ботевград. Ние ще направим и невъзможното, независимо от огромните трудности, които имаме по реализацията на един инвестиционен проект, да стартираме тази година всички процедури по строителството на Видин – Мездра – Ботевград. По двете най-тежки отсечки вече стартирахме процедурите. Предстои стартирането на другия тежък участък, който преминава през много населени места и би освободил трафика значително, това е направлението, отсечката Видин – Ружинци. Върви и завършваме проектирането до Монтана.
Решението на правителството е този проект да се реализира до 2022 г., разбира се, ние няма какво и да разсъждаваме. Аз казах и долу пред Комисията, че когато стигнем, когато реално започнем строителството и стигнем Видин – Монтана, изградена, тъй като 15 км от тази отсечка сме изградили – обхода на Монтана, тогава ще бъдем изправени пред някакво решение, въпреки че за мен и двете направления са важни – накъде да се върви: дали да се продължава да се инвестира като Мездра – Ботевград, или да се върви към Петрохан. Факт е обаче и с оглед така на напредналата ми възраст, че никой, занимавайки се с тунела под Петрохан, това, което каза министърът, е абсолютно точно. Който и каквито речи да държи сега, кой, как и колкото да се прави на велик, никой нищо реално не е направил. Това, което сега правим с министъра, и то по указание на премиера, и на министъра, и аз каквито указания съм дал, е много бързо да подготвим този проект да бъде готов и да се сложи на масата. Дали ще го финансира държавата, за което въобще нямаме ресурс, дай Боже да намерим, или ще се даде на концесия? Тунелът, като тунел, като част от това направление, което съкращава около 50 км разстоянието от Монтана до София, не е само една част, така да се каже, дайте, пробиваме тунел и всичко е готово. Затова тези предпроектни проучвания ще бъдат съобразени с цялото направление, с всички обходи, които трябва да се правят в населени места. За Ваша информация трябва да Ви кажа, че цената на един метър тунел при съвременните норми на проектиране – съгласно европейските директиви, варира между 30 и 40 хил. евро на метър, естествено, съобразено със защитени територии, с натура, с всички геоложки проучвания, варианти на трасета, по това как ще бъде свързана сегашната републиканска пътна мрежа с тунела. Това, което в края на краищата ще бъде идентичен проект, какъвто сега е обходът на Габрово и реализацията на тунела под Шипка.
Не трябва да се заправя, че тунелът под Петрохан ще се наложи най-вероятно, още от сега като познавам прекрасно района, да бъде доста по-дълъг от идейния проект под Шипка.
Направлението и усилията, които ние полагаме като Министерство, под ръководството на министъра и на Агенцията, е много бързо да променяме цялата ситуация в северозападно направление. Мисля, че всеки, който пътува в това направление и е народен представител, в края на краищата може да не се радва как много бързо променяме. Тази година ще променим още повече републиканската пътна мрежа.
Първо, направлението от Костинброд, преминаването през Костинброд до превала на Петрохан до ноември месец ще бъде завършено.
Имаме още един много важен проект, който е също по Оперативна програма „Регионално развитие“, това е участъкът между Монтана – Видин, към Арчар. Това е път 112, което ще ни позволи да разделим трафиците, тежкотоварните трафици да не минават всичките по главен път 1.1, а да ги разделим в двете направления, за да можем да облекчим засега преминаването на тежкотоварния трафик по главен път 1.1, и главно през община Димово, и селата около Димово. Ще стартираме процедурата за избор на изпълнител и на надзор за строителство на Видин – Ружинци. Това са 52 км. Отделно вървят доста палеативни ремонти, които тази година дай Боже да даде време много бързо да ги завършим, за да може цялото това направление и бързият достъп от столицата до Видин да бъде осигурен.
Връщайки се на конкретния случай, за който сме се събрали, уточнили сме среща с Инициативния комитет, съратници сме и аз ще очаквам наистина помощ от тях, когато тръгнат да се реализират всички прединвестиционни, а и след това реализация на докладите по ОВОС, процедиране по парцеларни планове, за да може проектът да бъде сложен на масата и да се каже, че е готов за концесионирането, ето ги хората, които искат да инвестират в този проект. Държавата трябва да си свърши работата и да сложи този проект на масата. След празниците ще видим с Инициативния комитет, за да разберат изключително тежката, невидима част, докато машините излязат на терен и почнат да копаят. Да видите, че никак не е лесно.
ПРЕДС.ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по обявената тема.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, господин Министър, господин Атанасов, представители на Гражданската инициатива! Първо, искам да Ви поздравя, че гражданското общество е живо, независимо от изключително тежката ситуация, в която е Северозападът, и където работите, да се мобилизира такава голяма подписка заслужава уважение.
Тук, в Комисията, многократно и министърът, и председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ са поставяли пред нас значимостта на Паневропейски коридор 4 от Дунав мост 2 до Солун, където на по-заден план остана проектът за тунела под Петрохан – може би заради това, че като инфраструктура е доста скъп. Ние като членове, аз лично и моите приятели от Българската социалистическа партия, знаем, че това е необходимо съоръжение – около 100 километра се съкращава от самия път.
Тук една лека закачка към министър Нанков. Готвейки се за това заседание на нашата комисия, отделих време да прегледам медиите. От 1916 г. в архивите на България е идеята за тунела, тоест 102 години са подхранвани надежди под различна форма. Не е вярно, че никой. Шестдесетте години, преди това Комитетът за планиране – не знам къде са архивите, могат да бъдат потърсени, предполагам, че господин Атанасов ще възложи. Има изявление от царско време (2003 – 2007 г.), времето на Сакскобургготски – премиерът тогава, на министър Церовски, който казва, че 2007 г. ще бъде завършен за четири години си го е представял. След това в различна вариация министри на транспорта отново, тоест има доста политически ангажименти.
В рамките на това издание, на третия кабинет на Борисов, да, Вие сега го казвате, но аз не приемам да се каже никой назад във времето, може би не му е идвало времето. Сега натискът на гражданското общество е малко по-силен.
Аз искам да се обърна и към Вас, като представители на гражданското общество, тъй като във въведението си и в подписката, която я има, и от това, което проследих от това, което сте поискали, има три взаимно биещи се тези. Изчистете ги с представителите на правителството. Концесия е едно, публично-частно партньорство е второ и Оперативна програма, европейски пари е трето. Може би правителството ще мисли за всички финансови инструменти, първо, за проектиране и преценката за необходимостта и възможността да се намери такъв ресурс. Не знам колко е вярно, може би господин Атанасов ще каже, но по това, което прочетох, без да има проект, се говори за около 200 милиона. Не знам дали ще бъде толкова, сигурно и повече, може и три пъти повече. Да речем 500 милиона, което са доста пари в планирането на държавата. Ние като представители и част от Комисията по регионално развитие, и част от българския парламент при подготовката на бюджета в дискусията за необходимостта от големите инфраструктурни проекти ще подкрепяме правителството да реализира такъв проект.
Хубавото е, и тук вече трябва да се хванете здраво за ръката на премиера и на министъра на регионалното развитие. Предполагам, че тази среща в март месец, началото на март – 2-ри или 3-ти, е мъжка дума да се започне: а) проект, б) намиране на средства, и по-нататък една деловитост с администрацията и с българското правителство, защото реално това е изключително голяма инфраструктура, която трябва да бъде реализирана във времето и с приоритетите на държавата.
От наша страна Ви приветстваме, че има жива гражданска инициатива, от всички, говорейки, че има апатия, че хората са отдалечени от властта, от развитието на страната, затова – поздравления! Смятам, че и самият министър, и председателят на Агенция „Инфраструктура“ са доволни, че Вие ще си сътрудничите заедно в този процес, в който трябва да започнат да се случват нещата. Може би това е по-дълъг път. За развитието на Северозапада нашата категорична позиция е и министърът тук я поддържа, в бъдещите си срещи с министър-председателя бъдете по-категорични. Ние смятаме, че целенасочена инвестиционна програма с конкретни проекти, които да дадат оживление, може да се случва паралелно с изграждането на тунела.
Искам да знаете истината: министърът на регионалното ратува за това, а министърът на финансите смята, че неговата политика не е да се харчат пари по този начин, тоест няма акт на Министерския съвет, с който да има програма за целенасочено въздействие върху Северозапада, Родопите, Странджа-Сакар, планинските и полупланински райони. Има необходимост да поддържате духа и инициативата! Щом в Комисията за политиките в регионите и местната власт министърът и председателят на Агенцията стоят тук заедно с нас, това означава, че пътят ще го вървите заедно с тях, а ние ще питаме периодично и ще контролираме как се случват нещата.
Благодаря, дано от тук насетне да има мъжка дума и политика, която да бъде реализирана! В тези 102 години в 103-тата да стене стъпка едно!
ПРЕДС.ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, на госпожа Янкова.
Други колеги желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, колега Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Атанасов, уважаеми представители на Инициативния комитет! Изказвам се от името на народен представител на регион, в който в момента се случва такъв инфраструктурен проект – тунелът под Шипка. Към момента се реализира западният обход на град Габрово.
Първо, малко в разрез на това, което каза госпожа Дора Янкова. Нашият тунел миналата година също честваше над 100 години и мога да кажа, че това е единственото правителство, което е направило нещо, и то вече е видно, надявам се да е видим и крайният резултат. Това е опитът и това са фактите.
Тук чух нещо много важно, казвам го от опит. Думата „саратници“ се спомена няколко пъти. Хубаво е, че имате гражданска инициатива и ние имахме. Пожелавам Ви тази гражданска инициатива да се запази и колкото се може повече да увеличите привържениците, които желаят тунела под Петрохан. Защо? Защото в момента, в който Министерството и Агенцията поставят документите на масата, ще се появят зелените организации и физическите лица, които на нас ни отне години, за да се справим с тях, не с желанието на Министерството, не с финансовите средства, не с изпълнителите, а с хората, които ще бъдат Ваши съседи и тогава ще е Вашата ключова роля. Пожелавам Ви успех!
ПРЕДС.ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, колега.
ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, скъпи съграждани или земляци от Инициативния комитет! Аз съм народен представител точно от този регион, почти всяка седмица минавам пътя през прохода „Петрохан“.
Моето изказване е в подкрепа на това, което каза и министърът, и Николай Сираков, и малко да коригирам госпожа Янкова. Не се спестяват 100 километра, спестяват се 30 – 40 километра. Самото трасе от Монтана до София е 100 километра.
Искам да каже още нещо допълнително. Действително за първи път, понеже познавам и хората в региона, нашето правителство в лицето на Борисов и на министър Нанков поде инициативата и сме съпричастни към тунела. Говори се, че навремето е правено нещо – не. Навремето се събираха на селски вечеринки и се говореше, че трябва да има тунел, че трябва да минат толкова километри. Нищо не е правено, но съм убеден, че това, което поеха господин Борисов и Нанков, може да се случи.
Искам да кажа в допълнение на това, което каза министър Нанков, този скоростен път, за който коментирахме преди малко, ни е много важен. В момента едно и също е времето да дойдеш от София до Монтана в двата участъка, единият е 100 километра, другият е 150. Едно и също е времето, защото проходът „Петрохан“ е по-труден за движение, с по малка скорост. Когато стане тунелът и когато стане високоскоростният път, времето пак ще бъде едно и също. Да не излезе, че колегите от БСП имат инициатива да го има този тунел, а пък ние сме против.
ПРЕДС.ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми представители на Инициативния комитет, на Гражданската инициатива, господин Министър, господин Атанасов! Аз също съм от Северозападния регион и искам да кажа няколко неща, които са малко в противовес на казаното от госпожа Янкова.
Първо, Северозападният регион не е забравен и за това има факти. Много години се говореше за изграждане на четирилентов път от Видин до Ботевград. Много години правителства го обещаваха. Едно е да го говориш, друго е да направиш нещо реално. Истината е, че по време на управлението на ГЕРБ беше проектиран пътят Мездра – Ботевград, истината е, че тази година стартира и строителството, процедурата за избор на изпълнител, на строител за тази отсечка. Очаква се и за останалите отсечки от този път. Така че тази необходима на Северозапада свързаност от Дунав мост 2 до София – четирилентов скоростен път, вече е необратим процес и ние всички ще имаме, аз съм от Враца, такъв скоростен път, благодарение на усилията на министър Нанков, на усилията на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което съм им безкрайно благодарна.
Вашата инициатива, проектът, който Вие търсите вече като реализация, е всъщност първо като осъществяване на проектиране, на предпроектни проучвания, защото е факт, че няма нищо направено до момента, чакали сме всички да минат тези процедури и за скоростния път от Видин до Ботевград. Радвам се, че и Вие, и ние, които сме от Северозападния регион, намираме разбиране в правителството, в премиера, в министъра на регионалното развитие да стартират всички процедури, необходими за такъв процес. Ще се радвам да имаме и тунел под Петрохан. Не е истина обаче, че в Северозападния регион не се работи, напротив, работи се в инфраструктурата, във второкласни и в третокласни пътища, и в тази дълго чакана инвестиция, която правителството осигури. Така че дори да няма изпълнение едно към едно на Инвестиционната програма, която беше изготвена за Северозападния регион, аз лично съм запозната с нея и смятам, че не всички предложени проекти, които бяха в тази програма, наистина носят добавена стойност за Северозапада, но пък виждам усилията на правителството и на Регионалното министерство за съживяване на този регион и инвестиции в този регион. И в трите области има направени инвестиции. Ако си направите труда, ще ги намерите като цифри, така че регионът трябва да бъде благодарен на това министерство.
Благодаря Ви за Вашата инициатива. Така трябва да бъде. Ние, гражданите, защото и ние сме граждани на тази държава, трябва да искаме, да настояваме, а съответните институции трябва да направят административните процедури.
ПРЕДС.ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Председател, господин Министър! Моето уважение към всичко това, което ГЕРБ е направил. Добре, че дойдохте на власт, че започна летоброенето от Вас. (Смях.)
Колеги, да слезем на земята и да говорим. Хората от Инициативния комитет са дошли да получат ясен и точен отговор кога и как ще има тунел под Петрохан и дали ще има? От всичко това чухме, че, ако не беше ГЕРБ, добре че Бакърджиев дълго време се бори, се направи моста номер две на Видин и се чу, че в този район има нещо, ГЕРБ изобщо не съществуваха тогава.
Поздравявам Ви, че в последно време почнахте да обръщате внимание към Северозапада! Това е добре. Проектите, които са направени, това са факт, но те са направени въз основа на всичко това, което е като управление и като народно представителство, защото и ние имаме народни представители в този район, не защото само ГЕРБ сте от Враца.
Обаче всичко това, което казахте, и като отговор от това, което получих аз, да Ви го преведа на чист български език, нищо, че на турски мога да Ви кажа още по-добре. Тунел няма да има. Ще има път, който ще тръгне от Видин – четирилентов, доколкото чух от колежката, петлентов и така нататък, поради няколко причини. Защото ако минават само 2500 камиона през тунела, няма да има икономическа възвращаемост на този тунел. А за да се направи този тунел там, трябва да имат яко дупе всички, да се решат и да кажат: „Да увеличим тези 2500 камиона, които трябва да минат през тунела, тогава трябва да направим тунел, защото през тунела ще минат още 2500 камиона и ще станат 5000“. Това е много дълбок замисъл, много дълбоко мислене, това ГЕРБ не може да го направи.
Още веднъж Ви казвам, приветствам Ви, но Ви казвам, че за да се направи този тунел, трябва всички народни представители да сме на еднакво мнение, да дадем на министъра възможност да иска онези средства, които ще са необходими, или по трите предложения, които Вие казвате, той да получи одобрението – дали ще бъде на концеция, дали ще бъде на публично-частно партньорство, или пък по какъвто и начин да бъде построен.
Колеги, това са много пари, това са сериозни средства. За да се направи това нещо, аз ще съм първият, защото сега за колегата сигурно 50 километра са нищо работа, нали – той си има, от депутатската заплата си плаща бензина, ама другият, който кара „Ладата“, не е от ГЕРБ, не може да ги обиколи тези 50 километра и трябва да минава през това. Колеги, трябва да знаете, че реално това, което правят правителствата на България от началото дотук, не са достатъчни за Западна България.
Това, което правим в момента, е единственото нещо, което не ми харесва - че колегите се похвалиха с всичко това, което до тук са направили, а не Ви казаха, че от тук нататък няма да направят нищо във връзка с този тунел. Ние пък Ви казваме, че сме готови да не ги оставим на спокойствие. Министърът ще го помолим още веднъж – той се зарази от Лиляна Павлова и говори като нея дълго, дълго, приспива ни тук и докато се събудим, той си е прокарал предложението. Ще направим всичко възможно, ако икономически е изгодно и се намери начин, да Ви помогнем да се направи, защото следващият мандат, сега имаме един депутат от Монтана, преди от Врачанския район, сега може да имаме двама-трима депутати. Тогава вече реално ще завършим и проекта за тунела. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Нанков е винаги с предимство, защото е министър, така че той има думата, иначе представителите на Гражданския комитет и господин Костадинов също ще вземат думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Господин Председател, ще кажа две-три съждения. Ще се върна на казаното още от госпожа Янкова – не толкова, че няма да се съглася като колегите от ГЕРБ с нея, напротив, тя правилно насочи и правилно употреби думата – идеи и обещания. Тоест, нямаше колизия между двете съждения – моето и Вашето. Реални действия и нещо, извършено от който и да е кабинет назад във времето няма. Ако трябва да намерим годините – Шипка – Беклемето – Троян – Кърнаре – 2012 г., първи официални документи. Дайте да направим вместо Петрохан, Троян – Кърнаре, ако ще е по-стар проект от Петрохан, без да има каквато и да е икономическа логика при него, а и политическа, разбира се, че свързва Северна централна с Южна централна България например.
Няма да навлизам в дискусия, по-скоро ние сме тук по инициатива на колегите от Гражданската инициатива.
Това, което господин Аталай спомена, ми приличаше малко на филма „Изгубени в превода“. Преводът, който той даде на колегите, не е особено точен. Тунел под Петрохан трябва и ще има – може да е 2028 г. Да не изпадаме в конкретика за годините. Мисля, че специално на Вас много добре Ви е ясна, пък и на колегите от народното представителство, на нас и убеден съм, на голяма част от инициаторите на Вашата инициатива, сложността и времеемкостта на тези тежки процедури. Най-тежките от тях не са по осигуряване на финансов ресурс, бъдете сигурни, а на всички онези, които инженер Атанасов спомена, които сме обсъждали дори като нормативни промени с Вас, народните представители.
Тунелът под Шипка – 1997 – 1998 г. първи реални действия по тунелът под Шипка. През 2010 г. първите съществени действия като конкретна документация, започна проекта готовност. Коя година сме сега? През 2013 г. беше спрян, това няма да го коментирам. Искате да ни провокирате абсолютно необективно, защото аз за разлика от други колеги, може и по-добри министри, със сигурност има и много по-добри, аз съм един от слабите министри и няма да се справя с тази задача, но няма да поема и нереалистични и лъжовни ангажименти към колегите и да закова срок, който няма да бъде точен, най-малкото по обективните предпоставки, които процедурите по устройство на територията, по сегашното законодателство, ни лимитират към момента и не могат да ни ангажират с конкретен срок. Едно обжалване на процедура по въздействие на околната среда може да трае от шест месеца до година и половина. Едни процедури по обжалване на отчуждаванията може да траят в рамките на две години. Едни процедури по обществена поръчка, примерът с тол системата, пък и много други подобни, дори местната власт вчера – онзи ден, бях на Управителен съвет, от две до три години дори трае обжалване от етап обявление на обществената поръчка до етап оценяване на офертите. Как би могъл човек, който наистина се опитва да разсъждава реално, нормално и да не захранва излишни опасения и не само опасения, а излишни надежди, да закове срок 2024 г.? Наистина трябва да сме малко по-обективни поне според мен, аз ще се стремя да съм такъв. Това, което се изисква от нас, за което поехме ангажименти към колегите от Гражданската инициатива и към премиера, и към всички жители на Северозапада и на цяла България, без да делим районите, е да стартираме с реални действия. Ако това беше стартирало преди 20 години в едни по-добри времена, може би по-добри правителства според някои от Вас, в момента щяхме да берем добри плодове и да стартираме с реалната реализация на проекта и вече да сме го изпълнили! История, време, хората помнят. Нас ще ни оценява историята предполагам. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Костадинов, след което Стоянова.
Господин Аталай – за реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Министър, аз точно това исках да кажа: с реални срокове се ангажирайте! Останах с впечатлението, че докато нямат заместник-премиер, както в Габрово се случват нещата, те не могат да си прокарат тунела. И затова се притесних за това.
В края на краищата Вие обяснихте, че реалните неща са това, което се прави в момента и това, което и аз им казвам. А в превода не знам как да съм се загубил, но ако смятате, че всичко това, което като инфраструктура в България се случва, защото ГЕРБ са били на власт, това е дразнещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай, разбрахме тезата.
Господин Костадинов има думата.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Атанасов, добре дошли и на Антоанета, Ванина, Добри и Илия! Радвам се, че сте тук. Ние сме готови първо с обещания да ги вдигнем във въздуха – гражданското общество, след това да ги залеем със студен душ и накрая ситуацията да остане същата.
Бих искал да направя няколко уточнения, защото честността и откровеният отговор към Гражданската инициатива ще бъде най-верният подход – да не се генерират излишни очаквания, в същото време властта да не пропуска реални възможности да помогне на Северозапада.
Искам да кажа в началото две неща, които са абсолютно ясни. Няма политическа сила, която да не приветства всички добри практики, които да бъдат направени за подобряване на живота и благосъстоянието на хората. Аз няма да участвам в разговора кой е по-,по-, най- и кой какво е направил, защото това е много дълъг разговор. Смятам, че всички колеги на тази маса съвсем искрено и откровено биха приветствали всички подобни мерки.
На второ място, също няма да влизам в спор: Северозападният регион е най-бедният по икономически и социални показатели в Европа. Тоест, ние всички, който от нас каквото и да е направил през годините или сега – и колегите от БСП, и колегите от ГЕРБ, разбира се, и Патриотите и всички други, ние сме огромни длъжници на този регион. Завършвам с тези две уточнения.
Искам да се обърна към нашите приятели от Берковския край. Трябва да разграничим много ясно кога точно да си превеждаме думите, да разграничим много ясно три неща, да разграничим гражданските от експертните и от политическите дейности и усилия. Вашата инициатива е прекрасна. Вие я поставяте на масата, но тя спира дотам: единствено и само да стресирате, да поставяте, да изисквате и да налагате решения на въпроса. Дотук е гражданската инициатива – да искате активен план за действие, да искате конкретни мерки и да поставяте въпроса пред депутатите и пред властта.
Кога започва и къде свършва експертната работа? Ако мога да разясня думите на господин Нанков, макар че това не е моя работа, колеги, в началото трябва да се направи не проектиране; проектирането е следствие от така нареченото предпроектно проучване, което дава основните параметри на това колко целесъобразен, витален, възможен ще бъде проектът, тъй като сумата за проектиране на такъв проект според мен ще бъде изключително сериозна. (Шум и реплики.) След като се направи предпроектното проучване, за което Вие искате реален тайминг, реален план за действие кога ще стане, тогава вече започваме да излизаме от експертната работа и вървим вече и към част от политическите решения – държавата да каже: проектът е важен, но май не е много икономически ефективен, трябва да вземем политическо решение, ако ще отваряме региона.
Втори вариант. Има паралелни варианти да съживим Северозапада с други трасета.
Трети вариант. Взимаме политическо решение да вървим напред въпреки неголямата икономическа целесъобразност.
Така че всяка една от групите и с това завършвам – Гражданската инициатива, експертното решение на правителството и политиците, тук трябва, както каза Дончо, в съратничество да се решава този въпрос. Аз приемам това като задача, Вие настоявайте, поставяйте въпроса към изпълнителната власт и към депутатите, ние с каквото можем ще помагаме в рамките на законодателя и разбира се, изпълнителната власт. Но това е – спестим ли си истината и реално не си кажем нещата, ще навредим и на гражданското общество, аз нямам против да навредим сега на управляващите, но няма да има ефект и ще създадем излишни очаквания към законодателя. Предпроектно проучване, очертаване на виталността на проекта, три или четири възможни варианта, каквито всяко предпроектно проучване предлага и тогава вече, когато експертите го сложат на масата, политическо решение. Това е стъпката. Иначе тук можем доста да се шегуваме и да се закачаме един-друг, но няма да има много голям резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Думата има госпожа Ванина Стоянова.
ВАНИНА СТОЯНОВА: Аз искам да се обърна към Вас, да осъзнаете, че тази подписка, която сме я внесли, това не са имена и ЕГН-та, това са хора и човешки съдби. Този район е най-бедният в Европейския съюз и е на първо място по смъртност в света! Не знам дали можете да осъзнаете какво значи този факт? Ние представляваме хора, които, извинявайте, но никак не е приятно така да се прехвърля топката от една партия на друга. Това е надпартийна инициатива, в този регион живеем хора от всички партии и се борим за всички.
Все пак сме благодарни, че господин премиерът прояви политическа мъдрост и оцени, че този проект е важен за хората, за района ще бъде също много важен не само икономически, защото от разговорите с потенциални инвеститори тяхното мнение е, че това ще бъде машина за изкарване на пари. Ако целият трафик от Дунав мост – не знам колко камиона минават на ден през него, минават през този тунел, този тунел има икономическа обосновка и ще се изплати доста бързо.
Затова нашето обръщение към всички Вас е да проявите политическа мъдрост и да разберете, че ние имаме нужда от това – не само икономически, а въобще да оцелеем! Ние се стопяваме като хора. Статистиката съм я написала в подписката – 92% от хората в Северозападна България работят във фирми по девет човека или по-малко и имаме естествен прираст минус 12%. Това означава, че горе-долу към 2040 г. там почти няма да има хора. Този тунел освен че спестява 100 км път от Видин до София и че имаме подкрепата на международните товарачи – те са ни изчислили, може да видите това на нашия сайт във Фейсбук, точно какви, колко пари ще спестят не само от гориво, но и от по-голяма сигурност, отколкото да минават на пътя през Витиня. Ние просто имаме нужда Вие всички да подкрепите това нещо и да осъзнаете, че тунелът е много важен за това да оцелеем.
Дискусията по какъв начин ще бъде извършен този проект Вие може да направите, като лобирате за нас това да бъде извършено с пари от Оперативна програма „Транспорт“ – това е най-лесният начин. Това ще зависи от Вас, лично Вие да се ангажирате с този проект, да го изнесете на масата, когато започнат преговорите, още повече сега е Председателството на Европейския съюз и да кажете: „Това е важен проект за нашата държава, искаме да бъде финансиран“. Ние не можем да го направим, може да го направите Вие. Ние можем да стигнем до тук, но разчитаме на Вас за всяка една следваща стъпка.
Молим Ви да проявите мъдрост и отговорност към хората, които живеят в тази страна, не само в този проект, а и във всеки един друг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Аз мисля, че от името на всички колеги мога да заявя, че този проект се ползва с безусловната подкрепа на политическите сили в настоящия парламент. Може би изпаднахме в излишни детайли, както, между другото, и Вие във Вашето експозе изпадахте в излишни детайли, но истината е, че политическата воля я има, те е материализирана в Решение на Министерски съвет, в усилия на Министерството и на Пътната агенция в тази посока.
Що се отнася до подкрепата в парламента, тя изобщо не подлежи на съмнение. Действително този проект е свързан с проучване, с процедури, които трябва да докажат неговата жизненост и съответно от там зависи и начинът на финансиране. Ако той може да се самофинансира на икономически принцип, очевидно няма да е необходимо тогава да се влиза в процедурата на европейските фондове, които са по-бавни процедури.
В този дух аз смятам, че тук, позволявам си да говоря от името на всички колеги, Министерството на регионалното развитие ще направи верния избор за финансиране на този проект тогава, когато види разчетите, когато види сметката какво ще се случи като необходимост за финансиране на проекта и на база на анализа за това на практика разклоняване на трафика, който ще влиза от Дунав мост. Ние сме си говорили с министъра в частни разговори, че реално това е идеалното трасе да се насочат примерно само камионите, а другото да остане примерно за леките автомобили.
В този дух има, мислят се варианти. Искам да засиля Вашата увереност, че политическите сили действително са „за“ това нещо и ще направят възможното то да се случи.
Между другото, същото е положението в много райони на страната. Етикетът „бедстващ район“ може да бъде залепен и в Странджа-Сакар, и в Родопите, по Дунавската равнина на много места. Реално това е мандатът, в който най-много се инвестира в Северна България, тоест може би още не се инвестира, но има намерения да се инвестира, отпушва се процесът, най-мащабното предстои. В годините имаше абсолютен дисбаланс север-юг. В предният планов период на Оперативна програма „Транспорт“ беше едно към шест съотношението, сега е едно към тридесет заради завършването на големите инфраструктурни проекти. Това е диспропорция, която е осъзната от управлението на страната и която целим да преодолеем във времето. Това искам да Ви кажа.
Ако някой от другите колеги иска нещо да добави към разговора, мисля, че това е достатъчно като цяло.
Надявам се да си тръгвате по-уверени в това, че Вашата кауза има подкрепа и че този тунел ще види бял свят в рамките на разумните срокове, като всеки един инвестиционен процес.
Има ли други изказвания? Няма.
Господин Министър, желаете ли да добавите нещо за финал?
Благодаря Ви.






Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов


Стенограф:
Виржиния Петрова