Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
03/05/2018
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.04.2018 г.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерски съвет на 20.04.2018 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.04.2018 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 27.04.2018 г.
П Р О Т О К О Л
№ 8
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията – господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред на днешното заседание включва четири точки, а именно:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.04.2018 г.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерски съвет на 20.04.2018 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.04.2018 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 27.04.2018 г.
Гости на заседанието:
- по първа точка, от Министерството на външните работи – Николай Ванчев, началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“, дирекция „Консулски отношения“, и Деница Костадинова, главен юрисконсулт в същия отдел;
- по точка втора, от Министерството на младежта и спорта – Петър Младенов, началник отдел „Младежки политики“, и Гергана Джугларска, главен експерт в отдел „Младежки политики“;
- по точки трета и четвърта – Благой Станчев, парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България; Делян Дамяновски, изпълнителен директор на Национална асоциация на председателите на общински съвети в Република България; Мария Стойчева, Национална асоциация на председателите на общински съвети.
По първите две точки имаме изричните извинения от представителите на политическите кабинети в министерствата – двамата заместник-министри, които трябваше да бъдат тук. Аз настоях да се включат тези точки, тъй като през следващата седмица смятам да започнем да разглеждаме измененията в Закона за устройство на територията. Беше хубаво тези по-леки, така да се каже, законопроекти да ги съберем и да ги гледаме днес, за да можем да се концентрираме върху тези четири, мисля че вече станаха, законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Предавам тези извинения и поемам изцяло отговорността за това, че не присъстват на заседанието заместник-министрите.
Колеги, има ли предложения по дневния ред за промяна или допълнение?
Ако няма, подлагам го на гласуване.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ, № 802-02-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 23.04.2018 г.
Заповядайте, господин Ванчев.
НИКОЛАЙ ВАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми народни представители! Накратко ще изложим какво стои зад предложението за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Най-кратко казано – с това се цели да се намали административната тежест върху гражданите при снабдяването с документи, които се нуждаят от удостоверяване с печат апостил.
Какво представлява на живо това облекчение? До момента, представете си, че Вие сте български гражданин, който се е установил в Испания. Там трябва да направи нуждите регистрации и да запише децата на училище. Той взема заверено копие от удостоверението за брак, удостоверенията за раждане на децата и обикновено използва услугите на куриерски или преводачески фирми, които се занимават с тази дейност, документите идват в София в отдел „Заверки и легализации“ на Министерството на външните работи. Те се внасят. Изчаква се тяхното удостоверяване с печат апостил и след това се връщат по обратния път. Тоест, плаща се за всички тези услуги по тази пътека от посредници.
С промяната в Закона всички тези документи, които са най-вече за гражданско състояние – удостоверение за раждане, удостоверение за брак, удостоверяване на смърт, ти ги вземаш от съответната община, където си регистриран, и в съответната – една от 28-те областни администрации, се полага този печат апостил. Тоест, не е нужно идване до София, спестява се време, спестяват се разходи за допълнителни посредници, спестява се пътуване до София и обратно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ванчев. Мисля, че това достатъчно ясно илюстрира ползата от приемането на този текст.
Колеги, имате думата за изказвания или въпроси към вносителя.
Заповядайте.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние приемаме така направеното предложение от Министерския съвет за промяна на този закон във връзка с ратификацията на тази конвенция. Ще го подкрепим, тъй като, както обясниха и представителите на администрацията на Министерския съвет, облекчава изцяло режима за така наречения „апостил“ и легализацията на документите, които идват от чужбина. Считаме, че така ще подпомогнем и администрацията, и ще облекчим гражданите на държавата по този начин, затова ще го подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Стойчев.
Други желаещи да се изкажат?
Аз също искам да кажа, че от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект, защото очевидно е в полза на гражданите.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ напълно подкрепяме този законопроект и смятаме, че дори е закъснял. Това ще облекчи гражданите. Има абсолютно резон в предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че остана само да гласуваме.
Моля, който е съгласен с така предложения законопроект, да гласува.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на представителите на Министерството на външните работи за участието в днешното заседание на Комисията.
По втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 20.04.2018 г.
Кой ще представи Доклада?
Господин Петър Младенов има думата.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Благодаря за дадената ми дума.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Накратко искам да представя резюме на Годишния доклад за младежта за 2016 г., което е обобщение всъщност от информацията, която ние събираме от отговорните институции, които изпълняват мерки, свързани с младите хора, както и от направено социологическо проучване със заглавие „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, което е емпирично социологическо изследване и се прави традиционно върху целевата група 15 – 29 години, на територията на цялата страна.
Тук искам да отбележа, че специално това проучване за първи път, освен че беше представително, тоест направено е с хиляда млади хора, допълнително са анкетирани и 400 души допълнително, от целевата група, тези, които се намират в малките населени места в България.
Именно по този начин се целеше по-реалната картина на социално-икономическите реалности и предизвикателства, с които младите хора се сблъскват днес.
Това проучва следва логиката на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г., като е важно да се отбележи, че за първи път този въпросник, който се прави във връзка с това проучване беше актуализиран, така че наистина да отговоря на тенденциите, с които младите хора се сблъскват.
Много накратко – всъщност, първите две части от Доклада се спират, първо върху профила на младите хора днес, и останалите демографски характеристики, като интересно за Комисията смятаме, че ще бъде, че всъщност популацията на младите хора между 15 и 29 години в момента е милион 125 хиляди и 125, като близо 850 хиляди живеят в градовете, а около 275 хиляди – в селата.
Повече от три четвърти от младите хора са на възраст от 15 до 34 години, живеят в градове и една четвърт от тях – в села, като естествено се очертава и тенденцията за голямо териториално движение по направлението „град-град“, отколкото „село-село“. Това оказва влияние върху културните и образователни аспекти от живота н младия човек, като 90 на сто от тях, които са базирани в столицата смятат, че пълноценно разнообразяват ежедневието си.
Тук искам да отбележа, че това са данни не само за България. Те са валидни за целия Европейски съюз, тъй като знаете, че повечето млади хора имат избор пред тях, да се възползват от едно от основните права, фундаментални, бих казал, на Европейския съюз, а това е свободната мобилност на млади хора, тоест те сами да решат дали да продължат своето образование в населеното място, в което живеят или пък да продължат в по-голям градски център.
Българските младежи няма сериозни социални дефицити, като над 70% също смятат, че средствата са и достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия.
Тук искам да подчертая позитивността всъщност на доклада, а именно, че младите хора, според данните, 98% от тях притежават мобилни телефони, 87% - компютри, а висок процент – 92% имат достъп до интернет, което естествено ни говори, че именно дигиталността има огромна роля върху младите хора днес и тя, естествено намира място и в политиките които министерството на младежка и спорта изпълнява по посока младите хора за това да се дава достъп до информация, независимо от това са в голям град или в малко населено място.
Друго интересно нещо, което искам да подчертая е, че изследването и докладът отчитат относно гражданското участие на младите хора – 1% от тях казват, че членуват в политическа партия, 2% са членове на асоциации и неправителствени организации, 2% са членове на професионална асоциация, като тук искам да подчертая, че процентите са сравнително малки, защото се намира малко проблем, при това – когато младите хора чуят въпроса, те веднага го асоциират с политическа партия, а не с хуманитарна или неправителствена организация, в която биха членували, и затова именно процентът на тези, които се занимават с някаква хуманитарна дейност е 6% и той е доста по-висок.
Четвъртата и основна част от доклада се опира върху конкретни мерки и политики, които са дадени от съответното ведомство, в което се занимават с младежки политики и интересно може би ще бъде за Комисията, че мерките, които например са дадени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а именно, че през 2016 г. доста дейности са реализирани така, че да се даде възможност на младите хора да обменят добри практики с други техни връстници от България, от чужбина, например, от Европа, естествено. Това се случва благодарение на – тук един пример сме извадили, по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция. През 2016 г. дейностите, реализирани по нея, са със стойност 504 659 лв.
Друг интересен пример – от Министерството на културата се изпълнява Програма за развитие на любителското творчество и съхраняване на нематериалното културно наследство на територията на цялата страна, като там се подпомага културният аспект от живота на младите хора и затова те да бъдат по-активни именно в различни дейности, свързани с подобряване и включване в културния живот на даденото населено място, в което те живеят.
В по-малките населени места има дефицити в това какъв достъп до културни събития и институции те дават, което се отчита при различията в начина на живот, като младежите в селата не се интересуват толкова от изкуства и не посещават културни институции.
Тук трябва да подчертаем, че за слабата интеграция на малцинствата и различните малцинствени общности, основният обяснителен модел за това, че именно те по-трудно си намират работа, имат по-слабо изразени компютърни умения. Също така в селата младежите по-трудно задоволяват основните си потребности именно заради социалното си положение – на тях и своите родители. Културните особености на ромската общност в България е отговорът на въпроса защо в селата сравнително по-голямата част от младежите са омъжени и имат деца.
Тук отново искам да подчертая, че това не са нови тенденции. Това са тенденции, които се наблюдават в целия Европейски съюз. Тук можем да подчертаем и политиката на правителството именно да работи по посока младите хора да се включат в образователната система и допълнение да се активизира техният начин на живот посредством неформално образование и обучение.
Искам да завърша, че стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, която именно е основана на този междусекторен подход и тук пак да отворя скоба, че именно Докладът е обобщение на различните марки и данни, които се събират от отговорните институции.
Естествено, изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора е свързано с постигането на конкретни резултати и политики и именно с доброто взаимодействие между институции, тук искам да подчертая – и с местната власт, като това е една от визиите, по които сегашното правителство и ръководството в Министерството на младежта и спорта, ще работи, за да активизира, наистина да се отиде и да се работи на терен с младите хора и в малките населени места.
И не на последно място да подчертая, че този Доклад цели да представи адекватната картина с данни за младите хора, като този доклад и следващият – за 2017 г., ще бъдат основата за актуализирането на ключови стратегически документи в държавната политика като Държавната стратегия за младежта, която наистина да отговори на нуждите на младите хора, базирана на едни добри европейски практики.
И в заключение да спомена, че една от идеите всъщност е базирана на добра европейска практика – Годишният доклад за младежта да се изготвя и внася на три години, така че наистина реално да се даде представа за ролята и живота на младите хора и данните да са достатъчно акуратни, така че да го отразяват това. Много благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Младенов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз по-скоро имам въпрос. Чухме доста данни, които бяха изнесени във връзка с дейностите на различни държавни институции, насочени към младите хора. Интересува ме, съвсем накратко, ако можете да ни запознаете с това, което предстои след изводите, които сте си направили след този доклад.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за отговор.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Разбира се, както казах и в своето изказване, този доклад и докладът за 2017 г. наистина ще бъдат използвани като една добра база за бъдещото актуализиране на конкретни документи, като това са Националната стратегия за младежта.
Предстои приемането на Европейската стратегия за младежта и целта е наистина тя да бъде в унисон с нея. И, както казах, да се обърне по-голямо внимание на младите хора в малките населени места.
Нещо друго важно – състави се най-многобройният обществен съвет към министъра на младежта и спорта, като именно базирано на анализите, които ние направихме и нуждите на младите хора, като се проведе публична процедура, прозрачна и всички неправителствени младежки организации, които кандидатстваха, всъщност бяха приети. Те са 27 в момента. Тоест, взема се под внимание и тяхната визия за това как да се развива младежката политика.
Не на последно място трябва да спомена и двете национални програми, свързани с младите хора – Националната програма за младежта, и Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, като и двете програми са насочени именно към финансиране и подпомагане на младежкия сектор, като специално Националната програма за младежта има тематична област, която спомага неформални групи и младежки организации на тема, свързана именно с достигане на млади хора в малки населени места. Тоест, работи се за това да се достига както в големите градове, така и в други градски центрове до младежите.
И не на последно място – дигитализацията, за която споменах много накратко, и ако ми позволите само бих щрихирал това, че младите хора, както видяхме и от данните, 92% от тях имат достъп до интернет, тоест ние се стараем да достигнем до младите хора онлайн, посредством различни инструменти, като естествено социалните мрежи са един от ключовите инструменти, където младите хора използват като достъп до информация, като ние поддържаме фейсбук страница в частност, така че наистина там публикуваме актуална информация, различни възможности за професионално и личностно израстване.
И, естествено, Национална информационна система за младежта, която е уеб базирана платформа и всъщност пак там се публикуват различни възможности за младите хора, така че те наистина да са актуално информирани по въпроси, които ги интересуват.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за отговора.
Други въпроси или изказвания?
Ако няма – закривам дебата.
Подлагам на гласуване Проекта за решение.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Проектът се приема.
Благодаря на представителите на Министерството на младежта и спорта.
Преминаваме към трета точка от приетия дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, № 854-01-27, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26.04.2018 г.
Вносители сме аз и група колеги.
Постъпило е становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Като подкрепят по същество Проекта на закон, смятат че текстът, който предлагаме трябва да бъде в чл. 92, като се създаде нова ал. 11 със следното съдържание:
„Ал. 11. Алинея 10 не се прилага в случаите на първа адресна регистрация по постоянен адрес на лица, получили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство.“
Досегашните алинеи 11, 12 и 13 се преномерират“.
Мотивите са, че това е логичното място на новата разпоредба, която ние иначе предлагаме да е в чл. 99а. Предложената редакция, пишат от Министерството, регламентира еднакви условия за извършване на първа адресна регистрация по постоянен адрес на всички лица, получили българско гражданство по облекчена процедура на лица от български произход, на осиновени от български граждани лица при условията на пълно осиновяване, и на лица, които имат родител – български гражданин.
Като вносител няма да Ви запознавам с мотивите. Вероятно Вие всички знаете за какво става дума. Става дума за тези голям брой лица, които като първа адресна регистрация са се регистрирали на определен адрес и сега са проблем всъщност на кметовете, които трудно прилагат закона, защото тези лица всъщност никога не са живели в България.
Общините мисля, че го подкрепят. Господин Станчев, ще вземете ли отношение по този законопроект.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Господин Веселинов, напълно подкрепяме Законопроекта, защото наистина, както споменахте, създават се проблеми. Ние искаме да подпомогнем тези наши сънародници, които току-що са извадили българско гражданство. Същевременно пречка в Закона виждаме.
Направихме допитване и до Асоциацията на секретарите на общини, които пряко се занимават с това. Отговориха утвърдително, включително и от кмета на Благоевград, които са една от заинтересованите общини, имаме категорично положително становище.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Станчев.
Колеги, имате думата за изказвания.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпрос към вносителите – досега те са били регистрирани и се вписват служебно в регистъра на населеното място, район „Средец“. И сега какво предлагате?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, те могат да се вписват във всяка една община, във всяко едно населено място. Имаме освен това и голям брой заварени случаи от преди да приемем Закона. Този Закон, ако помните, го приехме преди около три години, заради изборния туризъм.
Тази наша редакция поддържа позитивната практика от тогава, която установихме, но специално, особено в пограничните общини, които са с Македония, има изключително много лица, регистрирани на един адрес. Кметът е дори наказателно отговор в случая, ако не ги дерегистрира. Създава се един неприятен прецедент, от който главно освобождаваме местните кметове, и това е една от причините да предложим това нещо като цяло.
Има ли други изказвания?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имаме изказване, колеги, защото имахме едно предложение за служебна регистрация на граждани, които нямат лични документи, нямат адрес, където да се регистрират, граждани на България.
Тогава – 2015 г., не се прие, че те могат да бъдат регистрирани на служебен адрес, поради простата причина, че какво щяло да е това служебен адрес. В момента виждаме, че граждани, които не са се родили, никога не са били в България, нашето уважение към тях, приемат българското гражданство и намираме за тях служебен адрес, на който да бъдат регистрирани.
Тогава казахме, че голяма част от малцинствата, за да може да ги контролира Министерството на вътрешните работи, дори и общината, те служебно да бъдат регистрирани в която и да е община, да имат личен документ, защото без него тези хора от малцинствата не могат да отидат нито на лекар, нито могат да започнат работа. И тогава отказахте.
Сега защо граждани, които в момента приемат българско гражданство, могат да бъдат регистрирани на служебен адрес, а за тези, които са се родили в България, нищо друго не правим освен да ги учим как да крадат, да не могат да бъдат регистрирани някъде служебно в някоя община?
Това ми е въпросът: какъв Ви е мотивът за едните – може, за другите – да не може. Или тогава да пишем направо в ал. 1 – се прилагат не на първа адресна регистрация по постоянен адрес, за всички които нямат лични документи и са граждани на Република България… Някак си да разрешим общо целия проблем, нали?
Защото в момента решаваме въпроса само на някои и не че е лошо това, което предлагате, но си задаваме въпроса: защо не погледнем цялостно, обстойно на проблема? Това имам като въпроси към вносителите.
Защото в 2015 г. аз много добре си спомням, сега прочетох като взех Закона, в чл. 99 и преди това всичко това, което се говореше тогава – да намерим 15 кв. м на всеки, който може да бъде регистриран някъде, а то се оказваше, че понякога едно чисто българско семейство, което живее в една гарсониера с 4-членно семейство, няма 15 квадрата за тях, а ние искахме от циганите да имат да живеят върху 15 квадрата, за да бъдат някъде регистрирани, което беше следващата дискриминация.
Тогава искахме служебен адрес пак. Казвахме – да бъдат регистрирани на служебен адрес. Изпадаме в неудобна ситуация, колеги, затова Ви казвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, аз ще си позволя да Ви отговоря, въпреки че въпросът Ви е изцяло извън предмета и обхвата на този Законопроект. Този законопроект решава един случай. Това, което Вие внесохте, решава друг случай.
Не знам защо обаче само към малцинствата го адресирате – случаят, който Вие обяснявате. Има много хора, които не са представители на малцинствата и въпреки това имат същия проблем, за който говорите, примерно живеят в места без реални адреси.
Съвсем извън темата, пак казвам, направихме усилия в нашата Комисия да работим по въпроса. Има множество пречки, които са чисто обективни – и от страна на МВР, и на други неща. В това отношение аз съм готов да разгледаме предложения. Дайте някакви предложения, да ги видим, но все пак да са резонни, да са грамотни и да са изпълними. Това е нещото, което трябва да направим.
По отношение на настоящия законопроект, той няма никакъв служебен адрес, той е съвсем реален този адрес. Той си е една къща и в нея да могат да се регистрират повече лица от този максимум, който вече сме определили в чл. 99а. Това няма нищо общо със служебния адрес, който искате Вие. Съвсем различна хипотеза е.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ами, тогава значи…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Направете предложение по Вашия въпрос и да го гледаме него. Това е нещо съвсем различно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ама, аз пак Ви задавам въпроса: защо Вие не го направихте, когато пишете за български граждани, които получават гражданство в момента и ето, и Вие знаете, аз се извинявам, ако дискриминационно е прозвучало, че говорим за малцинствата. Разбира се, че ги има и другите.
Дайте сега да решим този въпрос. Да кажем, да пишем… Тогава въпросът беше да спрем туризма, да няма в една къща регистрирани 100 или 200, или 300 човека. Това беше в правото си, но прекрачихме границата. Започнахме да им изискваме определена квадратура по изискване на европейските изисквания, когато нямаше за нормални граждани, които живеят в тази държава, съответната квадратура или площ, или каквото и да е, и го приехме.
Добре, Вие защо не го предложихте? Задавам въпроса. Дайте заедно в момента да го направим. Да го направим заедно тогава и в ал. 1 да го решим въпроса сега…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, Вие сте депутат като мен. Дайте Вие предложение. Аз защо да реша проблем, с който не съм се занимавал? Занимавали сме се с този проблем, дали сме решение. Сега Вие се занимавате с друг проблем – дайте Вашето решение, ще го мислим, ще го обсъждаме. Какво да кажа повече?
Просто не виждам защо бием едното с другото. Няма никаква връзка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защото става дума за български граждани, затова!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Така е!
РАМАДАН АТАЛАЙ: За това става въпрос. И Вие сега не искате да възприемете нещата, че дискриминирате едните спрямо другите, казвайки че решавате част от този проблем.
Ами, народни представители сме! Дайте от Комисията да излезе, да не е от ДПС, защото сега от ДПС ако го предложим, значи голяма част от БСП няма да гласуват за нас. Това ни е ясно, макар че виждам, че патриотите веднага ще се съгласят, поне от Вашето изказване е това, което виждам. (Весело оживление, смях.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други изказвания, ако имате.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз мисля само да внеса малко уточнение в този дебат. Може би господин Аталай има право за всичко това, което казва, но той наистина е съвсем различен казус от този, който е тук, защото тук става въпрос за първа регистрация и до колкото аз разбирам, ако приемем това предложение, вече няма да има служебен адрес… (Реплики.)
Няма да е в София на едно място.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да е в София и ще бъде регистрирано точно в тези общини, където ГЕРБ ще спечелят изборите – Кюстендил, Благоевград… (Реплики. Смях.)
Македонците ще ги запишете, другите… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Манол Генов има думата.
Колеги, хайде да не говорим всички!
МАНОЛ ГЕНОВ: Понеже гледам, че разполагаме в Комисията с един единствен Закон, не мога да видя чл. 99а какво гласеше, но аз искам да попитам: ние сега какво правим? Отменяме единствено ограниченията за регистрация на лица на един адрес, като махаме горната граница за техния брой – седем ли беше, колко беше, и имаше там някакви квадратури…
До колкото разбрах от въпроса на господин Сираков, господин Председател, който той зададе, тоест тези, които в момента са в район „Средец“, какво ще се случи с тях? Къде ще отидат? Къде ще се регистрират?
До колкото знам там имаше регистрирани над 24-30 хиляди души. Имам някакви такива спомени, когато е ставало въпрос специално за този избирателен район.
Аз също подкрепям идеята да не създаваме административни пречки на тези хора, които по различни поводи, причини – вътрешни, икономически, морални и каквито и да са, са станали български граждани и ние не трябва да им пречим те да намерят своето място в българското общество, но това няма ли да доведе до допълнителна бъркотия именно с отписването на тези няколко десетки хиляди? Къде те ще намерят своя адрес, къде ще намерят своя контакт и връзка, за да може някой ей така… Защото знаем сега как става регистрацията, било даже и по настоящ адрес. Иска се съгласие от собственика, иска се договор за някакви наемни взаимоотношения.
И когато тази граница от тези седем души бъде прескочена, аз не мисля, че с тези изменения, които направихме в 2015 г. успяхме да решим въпроса. Все още на един адрес на много места в страната има по 20, по 30, по 40 или 50 човека! Не виждам как и общините имат капацитета, ресурса, да се справят с това нещо. Защото те са регистрирали всичките тези 20 души на една къща, защото не могат да им дадат административен адрес, поради това, че другите къщи са им незаконни. И те затова са се записали там, защото те някъде трябва да бъдат записани и да съществуват.
Опасенията ми не са малки в това отношение какво ще се случи с именно тези, които бяха досега на служебния адрес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Нашия експерт господин Тодоров искаше да вземе думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Просто за малко яснота по въпросите, които се поставиха, включително и предложението на господин Аталай.
Аз ще припомня, че тогава предложението не беше възприето поради факта, че не се посочваше какъв да бъде този служебен адрес. Нека да правим разлика между тогавашната идея за служебен адрес на тези лица и служебния адрес, който е единственият съществуващ в момента по Закона. Това е по чл. 93, а. 4 за онези български граждани, които живеят постоянно в чужбина, нямат адрес за кореспонденция в страната, не могат да посочат такъв. Те служебно се регистрират в район „Средец“, тоест този им служебен адрес се прилага единствено и само когато те нямат друг адрес в страната, който могат да посочат.
Тогавашното предложение, което е съвсем различно от този проект, беше за български граждани, които живеят тук, но няма къде да живеят, образно казано, или условията, в които живеят – не отговарят за адресна регистрация, те да се регистрират на някакъв служебен адрес, но така или иначе, не можа да се изясни какъв да е този служебен адрес и къде да бъде. Очевидно не може да бъде за всички граждани единен централен, както е за тези, които са в чужбина. Трябваше да се търсят някакви варианти по общини да се регистрират на някакъв общински служебен адрес, по който и така не се намери консенсусно решение и затова отпадна предложението тогава в тази му част.
В случая не става въпрос за заличаване на служебния адрес като такъв. Той остава да съществува. Тези български граждани, които живеят в чужбина, не са посочили тук адрес, те си се водят на този служебен адрес. Предложението касае онези лица, които придобиват българско гражданство, да речем, граждани на Македония придобиват българско гражданство, така ми е по-лесно да го обясня, и тъй като те заявяват постоянен адрес в чужбина, служебно се регистрират на същия този адрес в район „Средец“ и чрез него трябва да осъществяват кореспонденцията си вътре в страната.
За да бъдат облекчени се предлага в тези случаи – лица, които придобиват българско гражданство, но живеят постоянно в чужбина, да могат да се регистрират при първа адресна регистрация в страната, за да не се регистрират на служебния адрес, да могат да ползват изключения от ограниченията по квадратура и брой жители, за които става въпрос в двете хипотези. Тоест, примерите, които се дадоха, че масово при адресни регистрации, които се използват в населени места по границата – Благоевградски и Кюстендилски окръг, кметовете отказват, защото ще бъдат в нарушение, тъй като ще се превиши броят на възможните лица, които могат да се регистрират на даден адрес. С това изключение се позволява само при първа регистрация да не се прилага това ограничение, респективно тези лица като деклариращи и живеещи постоянно в чужбина, те не могат да ползват избирателни права тук, тоест не могат да участват в местни избори, така че няма да има проблем, както е посочено в мотивите по предстоящите избори за Европейски парламент, защото не отговарят на условията за уседналост, просто казано, да е живял в страната, има дефиниции в Изборния кодекс какво означава това и така нататък.
Това е смисълът на предложението и това е разликата с другото предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз щях да прочета чл. 99а, за да си припомним всички какво сме приемали – в случаите на промяна на адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес, броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянния или настоящия адрес, на адреса на едно жилище не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен, включително се допуска трикратно надвишаване броя на лицата, които обичайно могат да обитават едно жилище, въпросният малцинствен проблем.
И ние сега казваме с ал. 2, че това правило не се прилага в случаите на първа регистрация, тоест граждани на Македония, както беше даден примерът, примерно в Благоевград има роднини, тези, понеже така или иначе те се събират много роднини в край на краищата на едно място, да не им правим пречка, да могат да се регистрират и реално да си осъществяват някакъв оборот от документи на съответния адрес.
Това е идеята на цялото предложение.
Господин Аталай, само за Вас да добавя, че в началото на мандата проучихме въпроса за служебната регистрация с оглед на бездомниците, дори не става дума за малцинствата, защото има една голяма група граждани, примерно бездомници, които са придобили право на пенсия, но нямат лични карти, защото не могат да ги извадят.
Честно казано, оказа се един Параграф 22, който можем да го обсъдим извън рамките на заседанието, защото наистина се постарахме да разчепкаме темата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само да допълня – чл. 99 ние го прочетохме преди малко, господин Веселинов. Спомням си много добре как се прие, по какъв начин го приехме тогава.
Сега допускаме изключения. Тогава нещата бяха съвсем по друг начин. А това, което Стефан Тодоров преди малко ни каза, ни потвърди всички съмнения, за които ставаше въпрос, защото тогава нито един не каза, че може така – по служебен адрес, еднократно определен на държавата в община „Средец“, дори и такъв да беше, ние можехме и бездомниците, и тези, които са родени в България, да им осигурим някаква регистрация за кореспонденция, включително и за здравно обслужване и ако имат някакво престъпление, да има къде да ги търсят.
Но тогава нещата бяха съвсем други. Сега виждам, че вървите в правилна посока и очаквам от Вас предложение, все пак изменението и допълнението, изключението да не е само за български граждани, тези, които ще го придобият сега, нека да бъде и за тези, които са родени в България, не са могли, нямат възможност да бъдат регистрирани, да не се регистрират, щом казвате, че няма да търсим 40-50 човека от малцинствата в една къща, значи махаме и тази бариера, поне да им дадем възможност и те да се регистрират.
Благодаря Ви, че ми подкрепихте и тогавашните аргументи с Ваши изводи сега, в момента. Смятам, че ще намерите между първо и второ четене, ако искате и още днес да намерим текст, да включим към този текст и да приемем за всички български граждани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Аталай.
Други изказвания? Ако няма – закривам дебата.
Подлагам Законопроекта на гласуване.
Който е съгласен с така предложения Закон, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Вторият законопроект е общо дело, както се казва:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854-01-28, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27.04.2018 г.
Ще дадем думата на представителите на организациите, които инициираха на практика приемането на този текст.
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря, че подкрепихте едно решени, което е насочено към преодоляване на реален проблем в общините. Вие сте запознати с него, след като сте се подписали под този проект.
Наистина от седем-осем месеца при нас са значителен брой сигналите от общини, подчертавам – и от председатели на съвети, и от кметове на общини, че има такива парадокси за съдебни тълкувания, съответно и контролни органи отменят актове на общини. Засега това явление не е придобило масов характер, но се опасяваме, че след като е започнало такова абсурдно, бих казал, тълкувание, което противоречи на всякаква логика, може да се разшири тази практика и поради това смятаме за навременна тази законова намеса.
Надявам се да подкрепите и по-нататъшното развитие. Вчера, не знам дали ще счетете, господин Веселинов, за уместно да споделите и аргументите на Правната комисия. Вчера беше приет в Правната комисия и същевременно председателят на Правната комисия се ангажира да изиска от Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд една справка на колко места се е случило това, защото при нас не е изчерпателна информацията, но смятам, че навременното решение ще пресече такава практика и ще даде едно нормално тълкувание на елементарно разбиране на „Що е това мнозинство“, според различните хипотези на ЗМСМА. Благодаря Ви.
Подкрепяме категорично проекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Станчев.
Да дадем думата на господин Дамяновски.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, аз искам да благодаря на Комисията за инициирането на този законопроект. Подкрепяме изцяло мотивите записани към Законопроекта, както и представихме свое становище допълнително с мотиви, което смятам, че всички Вие сте прочели и сте наясно.
Решава се един проблем, който възниква действително в последната половин година в много общини и области на страната. Най-тревожното е това, че в момента има разнообразна практика – в две съседни области, в едната област при 21 члена на общинския съвет, мнозинството е 11 на 10. В съседната област, поради абсурдно тълкуване на Административния съд, 11 е равно на 10 и се търси мнозинство 12 на 9. Няма политика, има чиста техника и с приемането на този законопроект, ние ще уеднаквим практиката и ще изчистим това недоразумение, което беше допуснато през последните месеци, тъй като това мнозинство 25 години ни обслужваше и никога не е имало проблем дали 11 е по-голямо от 10!
Изцяло подкрепяме Законопроекта. Още един път искам да благодаря на Комисията за инициирането на този законопроект.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Дамяновски.
Вчера имаше много бурен дебат действително в Правната комисия. Общо-взето юристите не можеха да повярват какво се случва в българските съдилища като цяло.
Ще видим какъв ще е отговорът на Висшия съдебен съвет. Мисля, че до тях пое ангажиментът да пише председателят на Комисията.
Заповядайте, господин Генов, за изказване.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз искам да благодаря на всички колеги, че се присъединиха към този вариант, защото наистина решаваме един проблем, който наистина в последната половин-една година се оказва спирачка в дейността на общините.
Ние ще подкрепим тези текстове, под които сме се подписали като вносители.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Само нещо, което не е предложение, а е просто едно разсъждение.
Става дума за т. 1 от § 1, което е в съответствие, не го оспорвам, с терминологията на Закона, като такъв. Говорим за присъстващите на заседанието общински съветници.
Знам, че „присъстващи“ е по Закон, обаче тук вече можем да отидем в хипотезата, когато ще присъстват, няма да са регистрирани и ще започне една голяма каша. Просто искам да поставя пред всички въпроса – дали да бъде „присъстващи“, дали да бъде „регистрирани“ или изобщо нещо в този вид, за да изключим възможността за манипулиране на мнозинството, според този текст, който е внесен.
Не правя предложение. Не поставям под съмнение необходимостта от промяна, просто искам да помоля всеки да помисли, за да изключим възможността от манипулиране на мнозинството и оттам вече някой съдебен състав да го тълкува по особен начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров искаше да вземе думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Да, действително, както каза господин Христов, не е изключено в практика и подобни волни тълкувания да възникнат, само че текстът на Закона досега – от първообраза до наши дни гласи: „Заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой“. Така гласи и текстът за народните представители.
Присъствието на един колективен орган се установява със съответната регистрация по формите, които са приети за работа, да речем, в съответните общински съвети, така че не би могло да има, според мен, разбира се, не дай Боже според някой съд да има, но не изключвам възможността да помислим по-нататък, но не би било логично някой, който е там, пък не се е регистрирал или не участва в гласуването да претендира, че, видите ли, аз съм тук, що не ме броите?!
Самите Вие на заседание на Комисията знаете как се установява присъствие – всички се подписвате. Значи, ако някой не се е подписал, не е бил тук, ако ще и да седи тук на банката. Извинявам се, че такъв пример давам, но според мен винаги се установява документално присъствието, а не чисто физически или по друг начин, но има място за разсъждения, както казвате. Може по-нататък да помислим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: По ал. 2 това е напълно излишно. Текстът в Закона е изключително точен – повече от половината от общинските съветници. Ако има регистрирани от 21 – 11, има заседание. Ако някой не се е регистрирал, няма заседание. Защо трябва толкова дълъг текст и повече, и по-голямо от останалата част от общия брой на съветниците?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ето това беше целият спор в Правна комисия вчера, който продължи два часа!
РЕПЛИКА: Защото се тълкува различно.
НИКОЛА ДИНКОВ: Не, не се тълкува различно! Тук не е писано „плюс един“, казано е „повече от половината“. (Шум и реплики.) При 21 всъщност 11 са повече от половината…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Динков, проблемът, заради който внасяме Законопроекта, е точно този – тълкувания на съдебни инстанции, включително и на ВАС, които казват: примерно, вземаме 11 народни представители, на 11 половината е 5 и половина, обаче 5 и половина народни представители няма, хората не можели да бъдат „и половина“, значи половината е било 6. Повече от половината – вече ставало 7. Това го пише в съдебни решения черно на бяло и това е причината за тази законодателна инициатива изобщо!
НИКОЛА ДИНКОВ: Не, не! Аз разбирам, това е при вземане на решения, а при регистрацията какъв е проблемът? При регистрацията не би трябвало да има проблем! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Същият е проблемът.
Аз трябва да кажа, че две седмици оказвах съпротива за тази законодателна инициатива, защото ми се струва нелепа, но в края на краищата това е проблем, който трябва да решим.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 21, против и въздържали се – няма.
С това единодушие завършваме днешното си заседание.
Благодаря Ви за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
СТЕНОГРАФ:
Вася ЙОРДАНОВА
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерски съвет на 20.04.2018 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.04.2018 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 27.04.2018 г.
П Р О Т О К О Л
№ 8
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на комисията – господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред на днешното заседание включва четири точки, а именно:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерски съвет на 23.04.2018 г.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение, № 802-00-19, внесен от Министерски съвет на 20.04.2018 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26.04.2018 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 27.04.2018 г.
Гости на заседанието:
- по първа точка, от Министерството на външните работи – Николай Ванчев, началник отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“, дирекция „Консулски отношения“, и Деница Костадинова, главен юрисконсулт в същия отдел;
- по точка втора, от Министерството на младежта и спорта – Петър Младенов, началник отдел „Младежки политики“, и Гергана Джугларска, главен експерт в отдел „Младежки политики“;
- по точки трета и четвърта – Благой Станчев, парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България; Делян Дамяновски, изпълнителен директор на Национална асоциация на председателите на общински съвети в Република България; Мария Стойчева, Национална асоциация на председателите на общински съвети.
По първите две точки имаме изричните извинения от представителите на политическите кабинети в министерствата – двамата заместник-министри, които трябваше да бъдат тук. Аз настоях да се включат тези точки, тъй като през следващата седмица смятам да започнем да разглеждаме измененията в Закона за устройство на територията. Беше хубаво тези по-леки, така да се каже, законопроекти да ги съберем и да ги гледаме днес, за да можем да се концентрираме върху тези четири, мисля че вече станаха, законопроектите за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Предавам тези извинения и поемам изцяло отговорността за това, че не присъстват на заседанието заместник-министрите.
Колеги, има ли предложения по дневния ред за промяна или допълнение?
Ако няма, подлагам го на гласуване.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ, № 802-02-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 23.04.2018 г.
Заповядайте, господин Ванчев.
НИКОЛАЙ ВАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми народни представители! Накратко ще изложим какво стои зад предложението за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.
Най-кратко казано – с това се цели да се намали административната тежест върху гражданите при снабдяването с документи, които се нуждаят от удостоверяване с печат апостил.
Какво представлява на живо това облекчение? До момента, представете си, че Вие сте български гражданин, който се е установил в Испания. Там трябва да направи нуждите регистрации и да запише децата на училище. Той взема заверено копие от удостоверението за брак, удостоверенията за раждане на децата и обикновено използва услугите на куриерски или преводачески фирми, които се занимават с тази дейност, документите идват в София в отдел „Заверки и легализации“ на Министерството на външните работи. Те се внасят. Изчаква се тяхното удостоверяване с печат апостил и след това се връщат по обратния път. Тоест, плаща се за всички тези услуги по тази пътека от посредници.
С промяната в Закона всички тези документи, които са най-вече за гражданско състояние – удостоверение за раждане, удостоверение за брак, удостоверяване на смърт, ти ги вземаш от съответната община, където си регистриран, и в съответната – една от 28-те областни администрации, се полага този печат апостил. Тоест, не е нужно идване до София, спестява се време, спестяват се разходи за допълнителни посредници, спестява се пътуване до София и обратно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ванчев. Мисля, че това достатъчно ясно илюстрира ползата от приемането на този текст.
Колеги, имате думата за изказвания или въпроси към вносителя.
Заповядайте.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние приемаме така направеното предложение от Министерския съвет за промяна на този закон във връзка с ратификацията на тази конвенция. Ще го подкрепим, тъй като, както обясниха и представителите на администрацията на Министерския съвет, облекчава изцяло режима за така наречения „апостил“ и легализацията на документите, които идват от чужбина. Считаме, че така ще подпомогнем и администрацията, и ще облекчим гражданите на държавата по този начин, затова ще го подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Стойчев.
Други желаещи да се изкажат?
Аз също искам да кажа, че от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект, защото очевидно е в полза на гражданите.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ напълно подкрепяме този законопроект и смятаме, че дори е закъснял. Това ще облекчи гражданите. Има абсолютно резон в предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че остана само да гласуваме.
Моля, който е съгласен с така предложения законопроект, да гласува.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря на представителите на Министерството на външните работи за участието в днешното заседание на Комисията.
По втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2016 Г. И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-19, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 20.04.2018 г.
Кой ще представи Доклада?
Господин Петър Младенов има думата.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Благодаря за дадената ми дума.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Накратко искам да представя резюме на Годишния доклад за младежта за 2016 г., което е обобщение всъщност от информацията, която ние събираме от отговорните институции, които изпълняват мерки, свързани с младите хора, както и от направено социологическо проучване със заглавие „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“, което е емпирично социологическо изследване и се прави традиционно върху целевата група 15 – 29 години, на територията на цялата страна.
Тук искам да отбележа, че специално това проучване за първи път, освен че беше представително, тоест направено е с хиляда млади хора, допълнително са анкетирани и 400 души допълнително, от целевата група, тези, които се намират в малките населени места в България.
Именно по този начин се целеше по-реалната картина на социално-икономическите реалности и предизвикателства, с които младите хора се сблъскват днес.
Това проучва следва логиката на Националната стратегия за младежта 2010-2020 г., като е важно да се отбележи, че за първи път този въпросник, който се прави във връзка с това проучване беше актуализиран, така че наистина да отговоря на тенденциите, с които младите хора се сблъскват.
Много накратко – всъщност, първите две части от Доклада се спират, първо върху профила на младите хора днес, и останалите демографски характеристики, като интересно за Комисията смятаме, че ще бъде, че всъщност популацията на младите хора между 15 и 29 години в момента е милион 125 хиляди и 125, като близо 850 хиляди живеят в градовете, а около 275 хиляди – в селата.
Повече от три четвърти от младите хора са на възраст от 15 до 34 години, живеят в градове и една четвърт от тях – в села, като естествено се очертава и тенденцията за голямо териториално движение по направлението „град-град“, отколкото „село-село“. Това оказва влияние върху културните и образователни аспекти от живота н младия човек, като 90 на сто от тях, които са базирани в столицата смятат, че пълноценно разнообразяват ежедневието си.
Тук искам да отбележа, че това са данни не само за България. Те са валидни за целия Европейски съюз, тъй като знаете, че повечето млади хора имат избор пред тях, да се възползват от едно от основните права, фундаментални, бих казал, на Европейския съюз, а това е свободната мобилност на млади хора, тоест те сами да решат дали да продължат своето образование в населеното място, в което живеят или пък да продължат в по-голям градски център.
Българските младежи няма сериозни социални дефицити, като над 70% също смятат, че средствата са и достатъчни за пълноценно хранене, закупуване на облекло, закупуване на обувки, заплащане на електрическа енергия.
Тук искам да подчертая позитивността всъщност на доклада, а именно, че младите хора, според данните, 98% от тях притежават мобилни телефони, 87% - компютри, а висок процент – 92% имат достъп до интернет, което естествено ни говори, че именно дигиталността има огромна роля върху младите хора днес и тя, естествено намира място и в политиките които министерството на младежка и спорта изпълнява по посока младите хора за това да се дава достъп до информация, независимо от това са в голям град или в малко населено място.
Друго интересно нещо, което искам да подчертая е, че изследването и докладът отчитат относно гражданското участие на младите хора – 1% от тях казват, че членуват в политическа партия, 2% са членове на асоциации и неправителствени организации, 2% са членове на професионална асоциация, като тук искам да подчертая, че процентите са сравнително малки, защото се намира малко проблем, при това – когато младите хора чуят въпроса, те веднага го асоциират с политическа партия, а не с хуманитарна или неправителствена организация, в която биха членували, и затова именно процентът на тези, които се занимават с някаква хуманитарна дейност е 6% и той е доста по-висок.
Четвъртата и основна част от доклада се опира върху конкретни мерки и политики, които са дадени от съответното ведомство, в което се занимават с младежки политики и интересно може би ще бъде за Комисията, че мерките, които например са дадени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а именно, че през 2016 г. доста дейности са реализирани така, че да се даде възможност на младите хора да обменят добри практики с други техни връстници от България, от чужбина, например, от Европа, естествено. Това се случва благодарение на – тук един пример сме извадили, по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Турция. През 2016 г. дейностите, реализирани по нея, са със стойност 504 659 лв.
Друг интересен пример – от Министерството на културата се изпълнява Програма за развитие на любителското творчество и съхраняване на нематериалното културно наследство на територията на цялата страна, като там се подпомага културният аспект от живота на младите хора и затова те да бъдат по-активни именно в различни дейности, свързани с подобряване и включване в културния живот на даденото населено място, в което те живеят.
В по-малките населени места има дефицити в това какъв достъп до културни събития и институции те дават, което се отчита при различията в начина на живот, като младежите в селата не се интересуват толкова от изкуства и не посещават културни институции.
Тук трябва да подчертаем, че за слабата интеграция на малцинствата и различните малцинствени общности, основният обяснителен модел за това, че именно те по-трудно си намират работа, имат по-слабо изразени компютърни умения. Също така в селата младежите по-трудно задоволяват основните си потребности именно заради социалното си положение – на тях и своите родители. Културните особености на ромската общност в България е отговорът на въпроса защо в селата сравнително по-голямата част от младежите са омъжени и имат деца.
Тук отново искам да подчертая, че това не са нови тенденции. Това са тенденции, които се наблюдават в целия Европейски съюз. Тук можем да подчертаем и политиката на правителството именно да работи по посока младите хора да се включат в образователната система и допълнение да се активизира техният начин на живот посредством неформално образование и обучение.
Искам да завърша, че стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, която именно е основана на този междусекторен подход и тук пак да отворя скоба, че именно Докладът е обобщение на различните марки и данни, които се събират от отговорните институции.
Естествено, изпълнението на приоритетите и целите на държавната политика за младите хора е свързано с постигането на конкретни резултати и политики и именно с доброто взаимодействие между институции, тук искам да подчертая – и с местната власт, като това е една от визиите, по които сегашното правителство и ръководството в Министерството на младежта и спорта, ще работи, за да активизира, наистина да се отиде и да се работи на терен с младите хора и в малките населени места.
И не на последно място да подчертая, че този Доклад цели да представи адекватната картина с данни за младите хора, като този доклад и следващият – за 2017 г., ще бъдат основата за актуализирането на ключови стратегически документи в държавната политика като Държавната стратегия за младежта, която наистина да отговори на нуждите на младите хора, базирана на едни добри европейски практики.
И в заключение да спомена, че една от идеите всъщност е базирана на добра европейска практика – Годишният доклад за младежта да се изготвя и внася на три години, така че наистина реално да се даде представа за ролята и живота на младите хора и данните да са достатъчно акуратни, така че да го отразяват това. Много благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Младенов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз по-скоро имам въпрос. Чухме доста данни, които бяха изнесени във връзка с дейностите на различни държавни институции, насочени към младите хора. Интересува ме, съвсем накратко, ако можете да ни запознаете с това, което предстои след изводите, които сте си направили след този доклад.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за отговор.
ПЕТЪР МЛАДЕНОВ: Разбира се, както казах и в своето изказване, този доклад и докладът за 2017 г. наистина ще бъдат използвани като една добра база за бъдещото актуализиране на конкретни документи, като това са Националната стратегия за младежта.
Предстои приемането на Европейската стратегия за младежта и целта е наистина тя да бъде в унисон с нея. И, както казах, да се обърне по-голямо внимание на младите хора в малките населени места.
Нещо друго важно – състави се най-многобройният обществен съвет към министъра на младежта и спорта, като именно базирано на анализите, които ние направихме и нуждите на младите хора, като се проведе публична процедура, прозрачна и всички неправителствени младежки организации, които кандидатстваха, всъщност бяха приети. Те са 27 в момента. Тоест, взема се под внимание и тяхната визия за това как да се развива младежката политика.
Не на последно място трябва да спомена и двете национални програми, свързани с младите хора – Националната програма за младежта, и Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, като и двете програми са насочени именно към финансиране и подпомагане на младежкия сектор, като специално Националната програма за младежта има тематична област, която спомага неформални групи и младежки организации на тема, свързана именно с достигане на млади хора в малки населени места. Тоест, работи се за това да се достига както в големите градове, така и в други градски центрове до младежите.
И не на последно място – дигитализацията, за която споменах много накратко, и ако ми позволите само бих щрихирал това, че младите хора, както видяхме и от данните, 92% от тях имат достъп до интернет, тоест ние се стараем да достигнем до младите хора онлайн, посредством различни инструменти, като естествено социалните мрежи са един от ключовите инструменти, където младите хора използват като достъп до информация, като ние поддържаме фейсбук страница в частност, така че наистина там публикуваме актуална информация, различни възможности за професионално и личностно израстване.
И, естествено, Национална информационна система за младежта, която е уеб базирана платформа и всъщност пак там се публикуват различни възможности за младите хора, така че те наистина да са актуално информирани по въпроси, които ги интересуват.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за отговора.
Други въпроси или изказвания?
Ако няма – закривам дебата.
Подлагам на гласуване Проекта за решение.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 7.
Проектът се приема.
Благодаря на представителите на Министерството на младежта и спорта.
Преминаваме към трета точка от приетия дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, № 854-01-27, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 26.04.2018 г.
Вносители сме аз и група колеги.
Постъпило е становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“. Като подкрепят по същество Проекта на закон, смятат че текстът, който предлагаме трябва да бъде в чл. 92, като се създаде нова ал. 11 със следното съдържание:
„Ал. 11. Алинея 10 не се прилага в случаите на първа адресна регистрация по постоянен адрес на лица, получили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство.“
Досегашните алинеи 11, 12 и 13 се преномерират“.
Мотивите са, че това е логичното място на новата разпоредба, която ние иначе предлагаме да е в чл. 99а. Предложената редакция, пишат от Министерството, регламентира еднакви условия за извършване на първа адресна регистрация по постоянен адрес на всички лица, получили българско гражданство по облекчена процедура на лица от български произход, на осиновени от български граждани лица при условията на пълно осиновяване, и на лица, които имат родител – български гражданин.
Като вносител няма да Ви запознавам с мотивите. Вероятно Вие всички знаете за какво става дума. Става дума за тези голям брой лица, които като първа адресна регистрация са се регистрирали на определен адрес и сега са проблем всъщност на кметовете, които трудно прилагат закона, защото тези лица всъщност никога не са живели в България.
Общините мисля, че го подкрепят. Господин Станчев, ще вземете ли отношение по този законопроект.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Господин Веселинов, напълно подкрепяме Законопроекта, защото наистина, както споменахте, създават се проблеми. Ние искаме да подпомогнем тези наши сънародници, които току-що са извадили българско гражданство. Същевременно пречка в Закона виждаме.
Направихме допитване и до Асоциацията на секретарите на общини, които пряко се занимават с това. Отговориха утвърдително, включително и от кмета на Благоевград, които са една от заинтересованите общини, имаме категорично положително становище.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Станчев.
Колеги, имате думата за изказвания.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Въпрос към вносителите – досега те са били регистрирани и се вписват служебно в регистъра на населеното място, район „Средец“. И сега какво предлагате?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, те могат да се вписват във всяка една община, във всяко едно населено място. Имаме освен това и голям брой заварени случаи от преди да приемем Закона. Този Закон, ако помните, го приехме преди около три години, заради изборния туризъм.
Тази наша редакция поддържа позитивната практика от тогава, която установихме, но специално, особено в пограничните общини, които са с Македония, има изключително много лица, регистрирани на един адрес. Кметът е дори наказателно отговор в случая, ако не ги дерегистрира. Създава се един неприятен прецедент, от който главно освобождаваме местните кметове, и това е една от причините да предложим това нещо като цяло.
Има ли други изказвания?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имаме изказване, колеги, защото имахме едно предложение за служебна регистрация на граждани, които нямат лични документи, нямат адрес, където да се регистрират, граждани на България.
Тогава – 2015 г., не се прие, че те могат да бъдат регистрирани на служебен адрес, поради простата причина, че какво щяло да е това служебен адрес. В момента виждаме, че граждани, които не са се родили, никога не са били в България, нашето уважение към тях, приемат българското гражданство и намираме за тях служебен адрес, на който да бъдат регистрирани.
Тогава казахме, че голяма част от малцинствата, за да може да ги контролира Министерството на вътрешните работи, дори и общината, те служебно да бъдат регистрирани в която и да е община, да имат личен документ, защото без него тези хора от малцинствата не могат да отидат нито на лекар, нито могат да започнат работа. И тогава отказахте.
Сега защо граждани, които в момента приемат българско гражданство, могат да бъдат регистрирани на служебен адрес, а за тези, които са се родили в България, нищо друго не правим освен да ги учим как да крадат, да не могат да бъдат регистрирани някъде служебно в някоя община?
Това ми е въпросът: какъв Ви е мотивът за едните – може, за другите – да не може. Или тогава да пишем направо в ал. 1 – се прилагат не на първа адресна регистрация по постоянен адрес, за всички които нямат лични документи и са граждани на Република България… Някак си да разрешим общо целия проблем, нали?
Защото в момента решаваме въпроса само на някои и не че е лошо това, което предлагате, но си задаваме въпроса: защо не погледнем цялостно, обстойно на проблема? Това имам като въпроси към вносителите.
Защото в 2015 г. аз много добре си спомням, сега прочетох като взех Закона, в чл. 99 и преди това всичко това, което се говореше тогава – да намерим 15 кв. м на всеки, който може да бъде регистриран някъде, а то се оказваше, че понякога едно чисто българско семейство, което живее в една гарсониера с 4-членно семейство, няма 15 квадрата за тях, а ние искахме от циганите да имат да живеят върху 15 квадрата, за да бъдат някъде регистрирани, което беше следващата дискриминация.
Тогава искахме служебен адрес пак. Казвахме – да бъдат регистрирани на служебен адрес. Изпадаме в неудобна ситуация, колеги, затова Ви казвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, аз ще си позволя да Ви отговоря, въпреки че въпросът Ви е изцяло извън предмета и обхвата на този Законопроект. Този законопроект решава един случай. Това, което Вие внесохте, решава друг случай.
Не знам защо обаче само към малцинствата го адресирате – случаят, който Вие обяснявате. Има много хора, които не са представители на малцинствата и въпреки това имат същия проблем, за който говорите, примерно живеят в места без реални адреси.
Съвсем извън темата, пак казвам, направихме усилия в нашата Комисия да работим по въпроса. Има множество пречки, които са чисто обективни – и от страна на МВР, и на други неща. В това отношение аз съм готов да разгледаме предложения. Дайте някакви предложения, да ги видим, но все пак да са резонни, да са грамотни и да са изпълними. Това е нещото, което трябва да направим.
По отношение на настоящия законопроект, той няма никакъв служебен адрес, той е съвсем реален този адрес. Той си е една къща и в нея да могат да се регистрират повече лица от този максимум, който вече сме определили в чл. 99а. Това няма нищо общо със служебния адрес, който искате Вие. Съвсем различна хипотеза е.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ами, тогава значи…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Направете предложение по Вашия въпрос и да го гледаме него. Това е нещо съвсем различно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ама, аз пак Ви задавам въпроса: защо Вие не го направихте, когато пишете за български граждани, които получават гражданство в момента и ето, и Вие знаете, аз се извинявам, ако дискриминационно е прозвучало, че говорим за малцинствата. Разбира се, че ги има и другите.
Дайте сега да решим този въпрос. Да кажем, да пишем… Тогава въпросът беше да спрем туризма, да няма в една къща регистрирани 100 или 200, или 300 човека. Това беше в правото си, но прекрачихме границата. Започнахме да им изискваме определена квадратура по изискване на европейските изисквания, когато нямаше за нормални граждани, които живеят в тази държава, съответната квадратура или площ, или каквото и да е, и го приехме.
Добре, Вие защо не го предложихте? Задавам въпроса. Дайте заедно в момента да го направим. Да го направим заедно тогава и в ал. 1 да го решим въпроса сега…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, Вие сте депутат като мен. Дайте Вие предложение. Аз защо да реша проблем, с който не съм се занимавал? Занимавали сме се с този проблем, дали сме решение. Сега Вие се занимавате с друг проблем – дайте Вашето решение, ще го мислим, ще го обсъждаме. Какво да кажа повече?
Просто не виждам защо бием едното с другото. Няма никаква връзка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защото става дума за български граждани, затова!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Така е!
РАМАДАН АТАЛАЙ: За това става въпрос. И Вие сега не искате да възприемете нещата, че дискриминирате едните спрямо другите, казвайки че решавате част от този проблем.
Ами, народни представители сме! Дайте от Комисията да излезе, да не е от ДПС, защото сега от ДПС ако го предложим, значи голяма част от БСП няма да гласуват за нас. Това ни е ясно, макар че виждам, че патриотите веднага ще се съгласят, поне от Вашето изказване е това, което виждам. (Весело оживление, смях.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други изказвания, ако имате.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз мисля само да внеса малко уточнение в този дебат. Може би господин Аталай има право за всичко това, което казва, но той наистина е съвсем различен казус от този, който е тук, защото тук става въпрос за първа регистрация и до колкото аз разбирам, ако приемем това предложение, вече няма да има служебен адрес… (Реплики.)
Няма да е в София на едно място.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да е в София и ще бъде регистрирано точно в тези общини, където ГЕРБ ще спечелят изборите – Кюстендил, Благоевград… (Реплики. Смях.)
Македонците ще ги запишете, другите… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Манол Генов има думата.
Колеги, хайде да не говорим всички!
МАНОЛ ГЕНОВ: Понеже гледам, че разполагаме в Комисията с един единствен Закон, не мога да видя чл. 99а какво гласеше, но аз искам да попитам: ние сега какво правим? Отменяме единствено ограниченията за регистрация на лица на един адрес, като махаме горната граница за техния брой – седем ли беше, колко беше, и имаше там някакви квадратури…
До колкото разбрах от въпроса на господин Сираков, господин Председател, който той зададе, тоест тези, които в момента са в район „Средец“, какво ще се случи с тях? Къде ще отидат? Къде ще се регистрират?
До колкото знам там имаше регистрирани над 24-30 хиляди души. Имам някакви такива спомени, когато е ставало въпрос специално за този избирателен район.
Аз също подкрепям идеята да не създаваме административни пречки на тези хора, които по различни поводи, причини – вътрешни, икономически, морални и каквито и да са, са станали български граждани и ние не трябва да им пречим те да намерят своето място в българското общество, но това няма ли да доведе до допълнителна бъркотия именно с отписването на тези няколко десетки хиляди? Къде те ще намерят своя адрес, къде ще намерят своя контакт и връзка, за да може някой ей така… Защото знаем сега как става регистрацията, било даже и по настоящ адрес. Иска се съгласие от собственика, иска се договор за някакви наемни взаимоотношения.
И когато тази граница от тези седем души бъде прескочена, аз не мисля, че с тези изменения, които направихме в 2015 г. успяхме да решим въпроса. Все още на един адрес на много места в страната има по 20, по 30, по 40 или 50 човека! Не виждам как и общините имат капацитета, ресурса, да се справят с това нещо. Защото те са регистрирали всичките тези 20 души на една къща, защото не могат да им дадат административен адрес, поради това, че другите къщи са им незаконни. И те затова са се записали там, защото те някъде трябва да бъдат записани и да съществуват.
Опасенията ми не са малки в това отношение какво ще се случи с именно тези, които бяха досега на служебния адрес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Нашия експерт господин Тодоров искаше да вземе думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Просто за малко яснота по въпросите, които се поставиха, включително и предложението на господин Аталай.
Аз ще припомня, че тогава предложението не беше възприето поради факта, че не се посочваше какъв да бъде този служебен адрес. Нека да правим разлика между тогавашната идея за служебен адрес на тези лица и служебния адрес, който е единственият съществуващ в момента по Закона. Това е по чл. 93, а. 4 за онези български граждани, които живеят постоянно в чужбина, нямат адрес за кореспонденция в страната, не могат да посочат такъв. Те служебно се регистрират в район „Средец“, тоест този им служебен адрес се прилага единствено и само когато те нямат друг адрес в страната, който могат да посочат.
Тогавашното предложение, което е съвсем различно от този проект, беше за български граждани, които живеят тук, но няма къде да живеят, образно казано, или условията, в които живеят – не отговарят за адресна регистрация, те да се регистрират на някакъв служебен адрес, но така или иначе, не можа да се изясни какъв да е този служебен адрес и къде да бъде. Очевидно не може да бъде за всички граждани единен централен, както е за тези, които са в чужбина. Трябваше да се търсят някакви варианти по общини да се регистрират на някакъв общински служебен адрес, по който и така не се намери консенсусно решение и затова отпадна предложението тогава в тази му част.
В случая не става въпрос за заличаване на служебния адрес като такъв. Той остава да съществува. Тези български граждани, които живеят в чужбина, не са посочили тук адрес, те си се водят на този служебен адрес. Предложението касае онези лица, които придобиват българско гражданство, да речем, граждани на Македония придобиват българско гражданство, така ми е по-лесно да го обясня, и тъй като те заявяват постоянен адрес в чужбина, служебно се регистрират на същия този адрес в район „Средец“ и чрез него трябва да осъществяват кореспонденцията си вътре в страната.
За да бъдат облекчени се предлага в тези случаи – лица, които придобиват българско гражданство, но живеят постоянно в чужбина, да могат да се регистрират при първа адресна регистрация в страната, за да не се регистрират на служебния адрес, да могат да ползват изключения от ограниченията по квадратура и брой жители, за които става въпрос в двете хипотези. Тоест, примерите, които се дадоха, че масово при адресни регистрации, които се използват в населени места по границата – Благоевградски и Кюстендилски окръг, кметовете отказват, защото ще бъдат в нарушение, тъй като ще се превиши броят на възможните лица, които могат да се регистрират на даден адрес. С това изключение се позволява само при първа регистрация да не се прилага това ограничение, респективно тези лица като деклариращи и живеещи постоянно в чужбина, те не могат да ползват избирателни права тук, тоест не могат да участват в местни избори, така че няма да има проблем, както е посочено в мотивите по предстоящите избори за Европейски парламент, защото не отговарят на условията за уседналост, просто казано, да е живял в страната, има дефиниции в Изборния кодекс какво означава това и така нататък.
Това е смисълът на предложението и това е разликата с другото предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз щях да прочета чл. 99а, за да си припомним всички какво сме приемали – в случаите на промяна на адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес, броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянния или настоящия адрес, на адреса на едно жилище не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен, включително се допуска трикратно надвишаване броя на лицата, които обичайно могат да обитават едно жилище, въпросният малцинствен проблем.
И ние сега казваме с ал. 2, че това правило не се прилага в случаите на първа регистрация, тоест граждани на Македония, както беше даден примерът, примерно в Благоевград има роднини, тези, понеже така или иначе те се събират много роднини в край на краищата на едно място, да не им правим пречка, да могат да се регистрират и реално да си осъществяват някакъв оборот от документи на съответния адрес.
Това е идеята на цялото предложение.
Господин Аталай, само за Вас да добавя, че в началото на мандата проучихме въпроса за служебната регистрация с оглед на бездомниците, дори не става дума за малцинствата, защото има една голяма група граждани, примерно бездомници, които са придобили право на пенсия, но нямат лични карти, защото не могат да ги извадят.
Честно казано, оказа се един Параграф 22, който можем да го обсъдим извън рамките на заседанието, защото наистина се постарахме да разчепкаме темата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само да допълня – чл. 99 ние го прочетохме преди малко, господин Веселинов. Спомням си много добре как се прие, по какъв начин го приехме тогава.
Сега допускаме изключения. Тогава нещата бяха съвсем по друг начин. А това, което Стефан Тодоров преди малко ни каза, ни потвърди всички съмнения, за които ставаше въпрос, защото тогава нито един не каза, че може така – по служебен адрес, еднократно определен на държавата в община „Средец“, дори и такъв да беше, ние можехме и бездомниците, и тези, които са родени в България, да им осигурим някаква регистрация за кореспонденция, включително и за здравно обслужване и ако имат някакво престъпление, да има къде да ги търсят.
Но тогава нещата бяха съвсем други. Сега виждам, че вървите в правилна посока и очаквам от Вас предложение, все пак изменението и допълнението, изключението да не е само за български граждани, тези, които ще го придобият сега, нека да бъде и за тези, които са родени в България, не са могли, нямат възможност да бъдат регистрирани, да не се регистрират, щом казвате, че няма да търсим 40-50 човека от малцинствата в една къща, значи махаме и тази бариера, поне да им дадем възможност и те да се регистрират.
Благодаря Ви, че ми подкрепихте и тогавашните аргументи с Ваши изводи сега, в момента. Смятам, че ще намерите между първо и второ четене, ако искате и още днес да намерим текст, да включим към този текст и да приемем за всички български граждани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Аталай.
Други изказвания? Ако няма – закривам дебата.
Подлагам Законопроекта на гласуване.
Който е съгласен с така предложения Закон, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Вторият законопроект е общо дело, както се казва:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854-01-28, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27.04.2018 г.
Ще дадем думата на представителите на организациите, които инициираха на практика приемането на този текст.
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Аз Ви благодаря, че подкрепихте едно решени, което е насочено към преодоляване на реален проблем в общините. Вие сте запознати с него, след като сте се подписали под този проект.
Наистина от седем-осем месеца при нас са значителен брой сигналите от общини, подчертавам – и от председатели на съвети, и от кметове на общини, че има такива парадокси за съдебни тълкувания, съответно и контролни органи отменят актове на общини. Засега това явление не е придобило масов характер, но се опасяваме, че след като е започнало такова абсурдно, бих казал, тълкувание, което противоречи на всякаква логика, може да се разшири тази практика и поради това смятаме за навременна тази законова намеса.
Надявам се да подкрепите и по-нататъшното развитие. Вчера, не знам дали ще счетете, господин Веселинов, за уместно да споделите и аргументите на Правната комисия. Вчера беше приет в Правната комисия и същевременно председателят на Правната комисия се ангажира да изиска от Висшия съдебен съвет и Върховния административен съд една справка на колко места се е случило това, защото при нас не е изчерпателна информацията, но смятам, че навременното решение ще пресече такава практика и ще даде едно нормално тълкувание на елементарно разбиране на „Що е това мнозинство“, според различните хипотези на ЗМСМА. Благодаря Ви.
Подкрепяме категорично проекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Станчев.
Да дадем думата на господин Дамяновски.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, аз искам да благодаря на Комисията за инициирането на този законопроект. Подкрепяме изцяло мотивите записани към Законопроекта, както и представихме свое становище допълнително с мотиви, което смятам, че всички Вие сте прочели и сте наясно.
Решава се един проблем, който възниква действително в последната половин година в много общини и области на страната. Най-тревожното е това, че в момента има разнообразна практика – в две съседни области, в едната област при 21 члена на общинския съвет, мнозинството е 11 на 10. В съседната област, поради абсурдно тълкуване на Административния съд, 11 е равно на 10 и се търси мнозинство 12 на 9. Няма политика, има чиста техника и с приемането на този законопроект, ние ще уеднаквим практиката и ще изчистим това недоразумение, което беше допуснато през последните месеци, тъй като това мнозинство 25 години ни обслужваше и никога не е имало проблем дали 11 е по-голямо от 10!
Изцяло подкрепяме Законопроекта. Още един път искам да благодаря на Комисията за инициирането на този законопроект.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Дамяновски.
Вчера имаше много бурен дебат действително в Правната комисия. Общо-взето юристите не можеха да повярват какво се случва в българските съдилища като цяло.
Ще видим какъв ще е отговорът на Висшия съдебен съвет. Мисля, че до тях пое ангажиментът да пише председателят на Комисията.
Заповядайте, господин Генов, за изказване.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз искам да благодаря на всички колеги, че се присъединиха към този вариант, защото наистина решаваме един проблем, който наистина в последната половин-една година се оказва спирачка в дейността на общините.
Ние ще подкрепим тези текстове, под които сме се подписали като вносители.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Други желаещи да вземат отношение?
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Само нещо, което не е предложение, а е просто едно разсъждение.
Става дума за т. 1 от § 1, което е в съответствие, не го оспорвам, с терминологията на Закона, като такъв. Говорим за присъстващите на заседанието общински съветници.
Знам, че „присъстващи“ е по Закон, обаче тук вече можем да отидем в хипотезата, когато ще присъстват, няма да са регистрирани и ще започне една голяма каша. Просто искам да поставя пред всички въпроса – дали да бъде „присъстващи“, дали да бъде „регистрирани“ или изобщо нещо в този вид, за да изключим възможността за манипулиране на мнозинството, според този текст, който е внесен.
Не правя предложение. Не поставям под съмнение необходимостта от промяна, просто искам да помоля всеки да помисли, за да изключим възможността от манипулиране на мнозинството и оттам вече някой съдебен състав да го тълкува по особен начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров искаше да вземе думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Да, действително, както каза господин Христов, не е изключено в практика и подобни волни тълкувания да възникнат, само че текстът на Закона досега – от първообраза до наши дни гласи: „Заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой“. Така гласи и текстът за народните представители.
Присъствието на един колективен орган се установява със съответната регистрация по формите, които са приети за работа, да речем, в съответните общински съвети, така че не би могло да има, според мен, разбира се, не дай Боже според някой съд да има, но не изключвам възможността да помислим по-нататък, но не би било логично някой, който е там, пък не се е регистрирал или не участва в гласуването да претендира, че, видите ли, аз съм тук, що не ме броите?!
Самите Вие на заседание на Комисията знаете как се установява присъствие – всички се подписвате. Значи, ако някой не се е подписал, не е бил тук, ако ще и да седи тук на банката. Извинявам се, че такъв пример давам, но според мен винаги се установява документално присъствието, а не чисто физически или по друг начин, но има място за разсъждения, както казвате. Може по-нататък да помислим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: По ал. 2 това е напълно излишно. Текстът в Закона е изключително точен – повече от половината от общинските съветници. Ако има регистрирани от 21 – 11, има заседание. Ако някой не се е регистрирал, няма заседание. Защо трябва толкова дълъг текст и повече, и по-голямо от останалата част от общия брой на съветниците?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ето това беше целият спор в Правна комисия вчера, който продължи два часа!
РЕПЛИКА: Защото се тълкува различно.
НИКОЛА ДИНКОВ: Не, не се тълкува различно! Тук не е писано „плюс един“, казано е „повече от половината“. (Шум и реплики.) При 21 всъщност 11 са повече от половината…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Динков, проблемът, заради който внасяме Законопроекта, е точно този – тълкувания на съдебни инстанции, включително и на ВАС, които казват: примерно, вземаме 11 народни представители, на 11 половината е 5 и половина, обаче 5 и половина народни представители няма, хората не можели да бъдат „и половина“, значи половината е било 6. Повече от половината – вече ставало 7. Това го пише в съдебни решения черно на бяло и това е причината за тази законодателна инициатива изобщо!
НИКОЛА ДИНКОВ: Не, не! Аз разбирам, това е при вземане на решения, а при регистрацията какъв е проблемът? При регистрацията не би трябвало да има проблем! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Същият е проблемът.
Аз трябва да кажа, че две седмици оказвах съпротива за тази законодателна инициатива, защото ми се струва нелепа, но в края на краищата това е проблем, който трябва да решим.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 21, против и въздържали се – няма.
С това единодушие завършваме днешното си заседание.
Благодаря Ви за участието в работата на комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
СТЕНОГРАФ:
Вася ЙОРДАНОВА
0
