Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
10/05/2018
1. Представяне и обсъждане на Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), № 802-00-23, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България.
П Р О Т О К О Л
№ 9
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Има ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. За – 11, против и въздържали се няма. Приема се.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Давам думата на г-жа Росица Иванова от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси да представи Законопроекта.
РОСИЦА ИВАНОВА: Ще се спра на важните неща, които отличават този доклад от останалите до момента.
Оперативното изпълнение на Националната стратегия се осъществява чрез Национален план за действие. Той се ъпдейтва ежегодно.
Настоящият доклад е изготвен съобразно ключовите приоритети – достъп до образование, до здравеопазване, до жилищни условия и заетост. Към Доклада е представен за информация огромен масив от над 1000 стр. изпълнение на общинските планове за действие към областните стратегии.
С какво се отличава този доклад? В годините сме отразявали Вашите препоръки. Препоръка сега е била, че липсва анализ и извеждане на тенденции с трендове на развитие. Сега възложихме на БАН съобразно бележките от институциите да направят анализ. Този доклад е неразделна част от Мониторинговия доклад.
Докладът през 2019 г. ще бъде още по-пълен със системата за мониторинг на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите. По програма „Развитие на човешките ресурси“ имаше условие да се разработи такава система. На 6 юни приключва 4-годишният завършек на програмата. Започва попълване на унифицираната информация от всички ведомства. Ще има дигитална карта по икономически региони и областни управи, дори на ниво общини.
Представяме този доклад на английски пред Европейската комисия – Генерална дирекция „Правосъдие“. От тях получаваме оценка.
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Представлявам ОП „Региони в растеж“. Тя финансира инфраструктурни проекти, които подкрепят Националната стратегия за интегриране на ромите – за изграждане на социални жилища (не само за ромите, а за всички уязвими групи). Очакват се много проекти, но засега е финансиран само един в община Благоевград.
Финансираме образователната инфраструктура на територията на големите общини. В доклада отчитаме голям брой сключени договори, които са в процес на изпълнение.
Финансираме социални услуги за уязвими групи и роми – кризисни центрове, приюти, центрове за работа с деца.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
ДОРА ЯНКОВА: Това е традиционен доклад със скромни изводи, които не насочват институциите за последващи действия.
РОСИЦА ИВАНОВА: Това е експертна оценка за напредъка на България. Докладът е представен, имате го на електронната си поща.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не разполагам с него.
ДОРА ЯНКОВА: Тогава да отложим гледането.
РОСИЦА ИВАНОВА: Представен е на Министерския съвет, но какво от там е изпратено при Вас, не знам. Той върви комплект.
ДОРА ЯНКОВА: Председателят на парламента ни е разпределил само доклада.
Искам да споделя няколко неща за жилищната политика.
Предлагам членовете на управляващия орган да не идвате толкова семпло в нашата комисия. Знаем, че по „Региони в растеж“ има жилища за социално уязвимите групи. Намираме се в българския парламент и искаме да получим информация за напредъка по жилищната политика. Единствено Вие правите добавена стойност в жилищната политика и надграждате.
С Манол Генов бяхме на ромска дискусия по „Дом и сигурност за всеки“. Г-жа Крумова от МРРБ не присъстваше. Подготвя се стратегия. Получих я чрез ромските лидери. Сега дебатираме този проблем, но ще го „заметем“ отново. На мен щеше да ми е интересна някаква прогноза. По мои разчети имате средно по 30 – 50 жилища средно за един град.
За съжаление за една от политиките – „Региони в растеж“, държавата отдели достатъчно средства на общините да си направят устройствените планове, но търсете и други финансови инструменти.
Тук е мястото да дебатираме по внесения законопроект на Александър Ненков. Какво правим с чл. 137, §1, т. 4? Ще узаконяваме ли, ще събаряме ли? Ако правителството е наясно, кажете го.
Въпрос към Росица Иванова. Бившият социален министър Иван Нейков споделя, че е възможен трудов потенциал сред ромската общност 300 хиляди души. В изводите сте написали, че това са хора с ниска квалификация, без тенденция. Имаме ли стъпка (напред или назад) в тази посока?
Имахме среща със Строителната камара. Казаха, че ще внасяме работници. Ако имаме необхванати хора на пазара, какво още трябва да се направи? Ромите бяха много активни при санирането. Може би ако през есента санирането продължи, пак ще имат ангажираност, макар и сезонна. Дайте анализ на тази цифра. Говорите ли със Социалното и Образователното министерство, с браншовете, които търсят хора? По-добре е вместо да вкарваш украинци, да включиш свои хора, да ги накараш с достойнство да си печелят хляба.
Иначе информацията от общините е база за сведение.
МАНОЛ ГЕНОВ: Мерки, които правят впечатление: „Актуализиране на методическото ръководство по превенция на изоставяне на ниво родилен дом с цел толериране на адекватни мерки за предотвратяване на ранните раждания“. Според мен няма анализ какво се случва с бащите на децата, които стават майки. Трябва анализ на решенията на районните съдилища, защото тези нарушения са наказуеми.
Извадил съм данни за един район. Само с превенция и репресия не става. Най-много районните съдилища наказват бащата с глоба 1000 лв. Има и смекчаващи обстоятелства, например на непълнолетния или вече пълнолетен му се е родило второ дете, че той се грижел и за първото.
Трябва да имаме представа има ли увеличение на ранните раждания, необходими ли са законодателни промени? Тези нарушения са в обхвата на Наказателния кодекс. И наказанието върши ли работа за интеграцията на ромите?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Данните са изпратени на 4 май до всички.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Г-н Христов, имате ли нещо повече от 77 страница? Сигурен съм, че нямате. Отворете си материала. И в съдържанието няма такъв документ, за какъвто се говори.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Хората са тук, за да представят един обобщен продукт. Той не е само техен. В него имат участие МЗ, МОН и местните власти. Едва ли те са хората, които са изработили тези отговори.
Нека подходим по друг начин – как да съберем всички, които са зад този доклад. Интеграцията на тази общност не е по силите на нито една европейска държава. В общините имаме положителни стъпки. Те не са само репресивни. Нека търсим участниците в процеса, включително местните власти.
РОСИЦА ИВАНОВА: По реда на зададените въпроси.
Г-жо Янкова, по отношение на ведомствата, попълвали данните по приоритет „Заетост“, то в България данни по етнически признак не се събират. Единствено в бюрата по труда, когато се регистрират безработните, има формуляр на доброволен принцип, където се заявява етническа принадлежност. По приоритет „Заетост“ са дадени тенденциите на база на тези регистрации за 2016 и 2017 г. – колко са заети, колко обучени (стр. 42). Дадени са три графики със справки. За 2017 г. броят на заетите роми е по-голям в сравнение с 2016 г.
За ранните раждания. Едно от предложенията на общините (стр. 84) е компетентните власти да ревизират ефективността на законовите мерки и прилагането им, че да има по-голям практически ефект от наказателна санкция за съжителство с малолетни и непълнолетни, както и последващи раждания в ранна незряла възраст. Колегите от МЗ са запознати с проблеми и са го отразили в подадената от тях информация. Това предложение остава не в наша компетентност.
За окомплектоването на материалите. Веднага мога да Ви изпратя от Министерския съвет онова, което е необходимо. Лично аз подготвих диска, който да бъде изпратен до Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Явно е получен електронно и не е разпространен. Не казваме, че грешката е Ваша.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Не знам г-жа Янкова с какъв проект на жилищна стратегия разполага, но той не е публичен и ромските организации го нямат. Вероятно става въпрос за Доклада на Световната банка, който потвърждава данните от нашия анализ при подготовката на Националната жилищна стратегия. Тя скоро ще бъде публикувана за обществено обсъждане. В нея поставяме за решаване на проблема със социалния жилищен фонд.
Акцентът, който поставихте, е напълно коректен.
В България не се събират данни за етническа принадлежност, за да няма дискриминационен подход. Акцентът е върху уязвимите групи, но голяма част от тях са с ромски произход. Стратегическа цел е да се търси системно и устойчиво решение на осигуряването на социален фонд, вкл. чрез данъчни, законодателни и други мерки.
Уреждането на въпроса с незаконните постройки е предмет на общинска политика. Ние не бягаме от отговорност. Това е един от акцентите, но не е единствен. Има и много незаети жилища. Трябва да търсим комплексно решение, с което да се коригират пазарни дефицити, за да се осигури дом на всички нуждаещи се при спазване на законодателството.
Много ромски организации са тествали механизми и модели за решаване въпроса с нерегулираните територии и незаконните жилища. Те ще бъдат включени в програма за решаване на социалния жилищен фонд.
„Региони в растеж“ е един от инструментите, който подпомага прилагането на Ромската стратегия. Затова колегите не бива да предмет на Вашата атака.
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Само една община в момента реално е финансирана за осигуряване на такива социални жилища. Има обаче още 27 общини, които очакваме да подадат проекти. Надявам се, че през следващата година ще можем да отчетем по-голям напредък по осигуряването на социални жилища. Сега само в Община Благоевград има един финансиран обект за изграждане на социални жилища.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате ли прогноза колко жилища ще бъдат създадени по този начин?
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Не се ангажирам с точна цифра, но бяха под 1000.
ДОРА ЯНКОВА: Вие сключихте договори с общините по интегрираните планове. Утвърдени са модулите. Има управляващи органи, които ръководят интегрираните планове. Вие сте финансирали изпълнението на само на един. Скоро имаше протест в Г. Оряховица относно мястото. Какво искате да кажете, че не мога да разбера?
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Първо общините подават инвестиционните си програми. Те се одобряват. Впоследствие всяка община трябва да подаде пред управляващия орган конкретни проекти от инвестиционната програма. Освен едната, всички останали общини не са ги подали към управляващия орган, въпреки че са предвидени. Очакваме да ги подадат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата и подлагам Административния мониторингов доклад на гласуване. Който подкрепя съдържанието му, моля да гласува. За – 10, против няма, въздържали се – 6.
Ще предложим на Народното събрание да приеме доклада.
Давам думата на Емил Христов по
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Убеден съм, че колегите достатъчно са запознати с проблематиката. Законопроектът цели промяна на нормативната база, която ще позволи в бъдеще язовирите да бъдат изключени като носители на потенциална опасност както за населението, така за инфраструктурата, така и за природата. Ние, вносителите сме се запознали в достатъчно подробна степен със състоянието на язовирите. Виждаме, че 95% от малките язовири нямат техническа документация. Тук имам много данни, на които не искам да се спирам. През февруари 2017 г. са идентифицирани 205 язовири с най-много неизправности. Към февруари тази година, благодарение на работата най-вече на общините броят е редуциран на 133.
Какво целим и как ще се процедира по нататък? От тези 5700 язовира – повече от 4500 са общинска собственост. Смисълът на Законопроекта е да се уточни и да се конкретизира понятието „язовир“, така че да даде възможност хората, работещи с материята, да имат по-добър обхват на обектите. Въвежда се още един случай на публична общинска собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения. Говорим за случаите, когато собствениците декларират отказ, но трябва да се изчакат 10 години, за да може общината, в чиято собственост автоматично преминават, да се грижи за тях, без да може да ги отдава под наем и да използва по някакъв начин приходите от тези съоръжения.
Предвижда се и възможността собствениците на язовирни стени и съоръжения да възлагат на операторите на язовирни стени изготвянето на аварийни планове. Постига се синхрон. Поне това целим между разпоредбите на два нормативни акта – Законът за водите и Законът за защита при бедствия. Въвежда се нова класификация на язовирите както по големина, така и по потенциална опасност, което облекчава както собствениците, така и органите, които работят с тях.
Предвижда се тази класификация по отношение на потенциалната опасност да се извърши от комисия, която се назначава от областните управители. В състава на комисията вече имаме включени и представители на общините, което до този момент не съществуваше като изискване, а общините са тези, които притежават повече от 4500 от съществуващите язовири. Предвижда се възможността и правото на собственици на язовири да изявят желанието си и да преотстъпят или да ликвидират обектите, към които те нямат претенции, които не искат или нямат възможност да използват.
Създаването на държавно предприятие, което се предвижда в Законопроекта, ще облекчи процеса по комплексно управление на язовирите.
Представих Ви в най-кратък вид Законопроекта. Далеч съм от мисълта, че този законопроект няма недостатъци, но между двете четения, имайки възможността да видим как мислят и как приемат Законопроекта – както Сдружението на общините, така и заинтересованите ведомства, можем да видим какви промени да внесем. Важното за нас обаче е този законопроект да се движи по-бързо, за да дадем възможност в периода, който е пред нас и който ще ни даде възможност, включително и на собствениците да се погрижат за потенциално опасните язовири, да могат да използват този период, така че, когато вече влезнем в следващия опасен период за тези обекти да сме свършили по-голямата част от работата по тях.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Крумова, желаете ли да изкажете някакво становище от името на Министерството?
МАЛИНА КРУМОВА: Изказваме принципната си подкрепа към Законопроекта. Разбира се, възможно е да се изчистят някои технически неща.
Единственият по съществен коментар, който искам да направя, ще го направя писмено – по отношение на § 25, ал. 4, който се отнася към съществуващото Приложение 1 по Закона за водите, прието 2010 г., уреждащо значимите и комплексни язовири като публична държавна собственост. На практика има един парадокс. Част от тях, макар че са включени в Приложение 1, попадат в активите на дружества – частни или държавни. Това създава проблеми както в отношенията на тяхното актуване, така и по отношение на тяхното стопанисване.
Трябва да решим въпроса с еднозначно определяне на отговорните за стопанисване и поддържане на язовирните стени. По конкретно ал. 4, на § 25 третира бъдеща приватизация на търговски дружества, в чиито активи попадат язовири от Приложение 1, което според мен не обхваща всички възможни хипотези. Най-малкото следва да има действие към случаи със заварен характер, тоест такива, които вече са приватизирани, както и да има подобен текст за задължения на министрите за изваждане от капитала и отписване от активите по отношение на дружества, които не предстои да се приватизират, а са държавни дружества по простата причина, че бидейки търговски дружества в техните активи, язовирите вече не са публично държавна собственост, а са частна държавна собственост.
Поради тази причина считам, че следва да се доразпише текстът, за да уреди всички възможни хипотези. С изключение на това, с останалите текстове сме запознати. Възможно е да настъпят някои изчиствания и корекции, но като цяло принципно приемаме Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще Ви запозная със становище, което получихме днес от Министерството на околната среда. Подкрепя по принцип внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за водите на Емил Христов и група народни представители, с който се образува държавно предприятие и прочие. Пет на брой са описаните забележки, които между първо и второ четене да бъдат взети предвид.
Към МРРБ също имаме писмо, но нямаме отговор.
Националното сдружение на общините ще изкаже ли отношение към Законопроекта, господин Станчев?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Моля за едно уточнение от страна на вносителя. Каква е идеята, която е заложена в § 24 относно това държавно търговско дружество, което ще може да възлага ремонтно-възстановителни дейности на държавни и общински язовири?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има общини, които не са в състояние да направят ремонта. Не могат да проектират, нямат и средства. За да не оставим без въздействие потенциално опасни обекти, се предвижда точно това – да има възможността, да има средствата, да има ресурса да извърши ремонта, за да избегнем опасностите, после да влезе в други отношения с общините, като собственици.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има спор по текста, дали тази частичка да е „една“, или „от“ и така нататък. Ще обмислим това нещо.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Парадоксалното в случая е, че правата по управление на общинската собственост се предоставят на друго лице, държавно дружество, което е и търговско на всичко отгоре.
Предполагам не е тайна за Вас, че изготвянето на този законопроект е инициатива на Националното сдружение на общините поради многобройните сигнали, които получаваме от общините за проблемите, които имат с поддържането. Съвместно с Държавната агенция по метрология започнахме подготовката. Включиха се и господин Веселинов, и господин Христов.
Предполагам, че повечето от Вас бяха на форума, който инициирахме в Народното събрание в средата на май, където този законопроект беше една от двете основни теми. Впоследствие той беше допълнен с някои регламенти. Най-съществено е създаването на държавното предприятие. Нашите бележки основно са насочени към тези регламенти, защото другото всичкото сме го проговорили и е станало с наше участие.
Всъщност има само една бележка, която е към съществуващия текст, отпаднала е след Министерския съвет – едно наше предложение в § 17 – хипотезата за задължителността на предписанията. Там пише, че са задължителни за собственика.
Имаме случаи на отдадени вече на концесия язовири, в концесионния договор общината е заложила задължението концесионерът да поддържа язовирните стени и съоръжения. Идват предписанията, които са задължителни, но концесионерът казва: „Не, в Закона пише, че това е задължение на собственика“ и отказва да изпълни тези работи. Затова ние предлагаме една редакция – че те са задължителни и за концесионера, когато е поел ангажимент по поддържането. За да не бягаме по принцип изцяло от отговорност, пишем, че прилагането на това задължение е за собственика. Тоест ние ще си гоним концесионера, но поне да имаме правното основание с този текст да изискаме от него изпълнение на предписанието.
По отношение на въпросния § 22, за който попитахме господин Христов, по него възникват доста въпроси.
На първо място, защо търговско дружество ще ги прави? Дали то самото ще ги изпълнява, или част от дейностите? Чрез този текст се нарушават сериозни правомощия на общините като собственик. Съответно на кмета на общината като възложител по ЗОП му се ограничават тези правомощия.
В Националното сдружение сме склонни да разберем екстремни ситуации, когато наистина се създава риск и опасност за живота и имуществото на хората, за публична инфраструктура и така нататък, но нека всички тези хипотези бъдат изписани ясно в Закона – кога и при какви случаи се ограничават тези правомощия на собственика да управлява своята собственост? Настояваме за прецизиране на този текст, за да е ясно кога и как общината ще има възможност сама да си изпълни предписанията. Ако в определен срок не ги изпълни, тогава да влиза в сила това изискване на текста.
РЕПЛИКА: И сега е възможно. В текста е записано „може“.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Пише, че „може“, обаче презумпцията е не общината да реши да го отстъпи това си право, а дружеството да решава кога ще възлага и кога няма да възлага. Няма яснота. Да се изясни това.
Същевременно, това възлагане ще става на основание на списък, изготвен от ДАМТН, одобрен от Министерския съвет. Ние бихме искали да има яснота за този списък и общините, когато решават да прехвърлят язовирите на държавата чрез министъра на икономиката, да знаят кои техни язовири са в този списък, за да могат да вземат информирано решение. Аз съм почти убеден, че тези язовири, които са в този списък, утвърден от Министерски съвет, и представляват сериозна тежест за общините, те ще искат да ги прехвърлят, но просто да има яснота за този списък в рамките на срока, в който общините трябва да вземат решение.
В този смисъл предлагаме и прецизиране на параграфа, който дава тримесечния срок – предлагаме той да стане минимум пет месеца, но той да бъде обвързан с обявяването на този списък, тоест да бъде взето решението на Министерския съвет за този списък и тогава общините да могат да решават кои обекти ще прехвърлят, и второ, да се прецизира текстът на самата разпоредба, защото пише: „Общините правят мотивирано предложение до министъра на икономиката“. С какво да се мотивират общините и може ли министърът да откаже, не може ли да откаже, при какви условия? Трябва да е ясно, че общините въз основа на решение на общинския съвет го предлагат, министърът няма право да откаже, няма какво да се мотивират общините, решили са и им го приемат. Оттам нататък да няма последващи действия, да няма възможност за недоразумения: „Това ще го вземем, другото няма да го вземем, защото не сте се мотивирали добре“.
Надяваме се искрено тези въпроси да бъдат изяснени между двете четения на Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров ще даде обяснения в темата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В действителност това са текстове, които са от другата част на Проекта, не по този, по който съвместно работихме и с Вас, и с господин Христов, и с колегите от Националното сдружение, и с Държавната агенция.
За нас първоначално остана впечатлението, че е техническа грешка, защото ако се обърне внимание, това търговско дружество ще може да възлага от името и за сметка на общините извършване на ремонтите, а в същото време в следващата алинея е казано, че то директно ще може да извършва ремонтите на онези язовирни стени, които са на НЕК, „Напоителни системи“, тоест държавните, които няма да са към държавното предприятие, което се създава със Закона.
Ако е такава постановката, тя има логика, тоест попада в хипотезите на изключенията по чл. 13 - 15 от Закона за обществените поръчки – директно да се възлага извършването на ремонта, но от посочен в Закона изпълнител. Това има логика, защото би спестило процедурите на общините да правят поръчки, които да се оспорват и да оттичат във времето, а по този начин е като в случаите на спешна необходимост – директно има предприятие, на което се възлага нещо, което може да го прави по силата на Закона.
Това е едната хипотеза, която трябва да се възприеме според колегите от Сдружението, че между двете четения трябва да се изчисти, а и председателят е на това становище.
Другата хипотеза е: дали въобще е необходимо още едно търговско дружество, което да се занимава с такава дейност, или след като се създава държавно предприятие, което е за комплексно управление, включително поддържане и ремонти на стените, примерно общините, които са запазили своята собственост да могат директно на него да му възлагат да извършва ремонтите.
Това са двете възможни според нас читави хипотези. Иначе другото, това, което в момента е записано, то почива донякъде на конструкцията вършене на чужда работа без пълномощия, но тя е характерна в гражданското право. Няма как между субект на публичната власт, който е длъжен да прави поръчка, да се приложи такова нещо, а и най-малкото там са разписани хипотезите в ЗЗД, които тук ги няма. Мисля, че между двете четения нещата ще се оправят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Между двете четения тези текстове ще ги оправим, защото наистина раждат двусмислие.
Колеги, имате думата за изказвания.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние от БСП приветстваме цялата философия на Закона и неговата идея. Като политика това сме го говорили непрекъснато в годините. Добре е, че се създава такова предприятие, което да осъществява комплексното управление на тези язовири.
Аз искам да се отклоня малко от общата част. Специално по предложението на колегата от Сдружението на общините. Може би трябва да се сложи тук точно този параграф – кога това държавно предприятие може да извърши ремонтно-възстановителни или някакви други аварийни работи в чужда собственост. Тук може би трябва ясно да се дефинира – предложен е тримесечен срок, Вие предлагате петмесечен. Ако стане нещо точно в това време, докато общинският съвет се чуди какво да прави и кой язовир да прехвърли на държавата, тоест да го предостави безвъзмездно, трябва по-ясно да се дефинира и това нещо в този срок, за да има възможност това предприятие да свърши работа и то да има тази възможност, записана в Закона в този параграф, за да може това нещо да стане. Защото – не дай си Боже – случаи сме виждали всякакви, и материални щети са нанасяни, и хора са загивали, и така нататък. Аз мисля, че трябва една по-ясна дефиниция, касаеща срока, в който общинските съвети трябва да вземат решение, за да предадат тази собственост на държавата, та вече това предприятие легитимно да може да го прави. Но какво се случва в този срок, когато те нямат финансов ресурс, когато не могат да се справят? Господин Тодоров, трябва да го дефинираме по-ясно.
Прекрасно е, че с предложенията в този Закон се урежда почти до 100% начинът за стопанисване и по-точно собствеността.
По отношение на това, че се изясняват ангажиментите на общините и на собствениците – кой ще се грижи, кой ще контролира. Видях в становището на Министерството на околната среда и водите едно притеснение. Те винаги консервативно подхождат, че едва ли не някои язовири ще останат без контрол. Когато сме си говорили за язовири, аз много пъти съм казвал, че има язовири, в които се къпят патките и не представляват никаква опасност, каквато и да е била тя. Ами какво от това един такъв язовир да остане безконтролен? Или два гьола, дето се водят „язовири“, някой ги е зарибил и пуска рибарите за риба?!
Аз мисля, че ако си направим ясна дефиниция по отношение на тази международна класификация, която се възприема в момента, и стандартите, които се правят за големи и малки, и после комисията, която ще определи потенциалната опасност върху живота и здравето на хората, мисля, че такива притеснения не може да има от страна на МОСВ, но те, както виждаме, искат да си вържат гащите, за да се знае, че те са били казали.
Все пак при една прецизна класификация и определение на това, което е записано, мисля, че няма такива притеснения, защото те предлагат в становището това нещо да отпадне. Донякъде са прави, че тази комисия, която ще ги класифицира, това е първата и последната стъпка, която ще направи. Аз не вярвам да има движение. Динамични са процесите. Може някой язовир, който е бил в много опасните или в малко опасните, във времето да мине в степен на по-голяма опасност – поради конструктивни изменения, изменения на води, дебити и така нататък. Тук също трябва ясно да се формулира защо те предлагат тази комисия да съществува първоначално и да отпадне тази дейност. Поне така разбрахме от становището, което те са предложили. Тук също трябва да има яснота предвид между първо и второ четене.
Искам да кажа, че ние, от нашата парламентарна група, ще подкрепим философията на този Закон, ще го огледаме още веднъж за такива разминавания, защото, доколкото знам, и Агенцията за метрологичен контрол и надзор също имат някои забележки. Те предложиха един вариант. Виждам, че и тук, и в предния вариант, който беше предложен, има някои неща, които са предложени от тях, но някъде са пропуснати. В момента не мога да ги конкретизирам, но ще се постараем между първо и второ четене това нещо да бъде в услуга на всички, за да можем да постигнем политически консенсус.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Този Закон се оказа „с много баби“. Сега е нещо, което много от първоначалните автори се чудят какво са искали да направят. Като цяло посоката е добра и мисля, че около това можем да се обединим всички – аз го казвам от името на „Обединени патриоти“ – да дадем ход на Законопроекта, може би ще се наложи да поработим повече между първо и второ четене. Ние не сме водещата Комисия. Да им е честито на колегите от Комисията по околна среда и водите, ще им помогнем с каквото можем, но на тях ще се падне отговорността.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: На последната среща започна сближаване на позициите. Там присъстваха и от министерства, и от Агенцията, така че тези безпокойства, които чуваме сега, могат да бъдат решени много лесно. Там се набелязаха и мерки за това как заедно със Сдружението на общините да бъдат информирани и общините, и общинските съвети, за да се ускори този процес.
В тази връзка говорихме за трите месеца, защото ние разчитаме, че при подходяща подкрепа от Сдружението на общините тези три месеца ще се окажат достатъчни. Защото иначе влизаме действително в другата хипотеза – какво се случва, ако.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам Законопроекта на гласуване.
Който подкрепя настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, моля да гласува.
За – 16, пълно единодушие, против и въздържали се няма.
ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Членовете на Комисията изчакват 15 минути да дойде омбудсманът Мая Манолова, но поради ангажираност в друга комисия тя не може да дойде, поради което заседанието беше прекратено.)
(Закрито в 15,45 часа)
Стенограф:
/Карамфил Матев/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Искрен Веселинов/
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2017 г., № 839-02-5, внесен от Омбудсмана на Република България.
П Р О Т О К О Л
№ 9
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Има ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. За – 11, против и въздържали се няма. Приема се.
ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Давам думата на г-жа Росица Иванова от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси да представи Законопроекта.
РОСИЦА ИВАНОВА: Ще се спра на важните неща, които отличават този доклад от останалите до момента.
Оперативното изпълнение на Националната стратегия се осъществява чрез Национален план за действие. Той се ъпдейтва ежегодно.
Настоящият доклад е изготвен съобразно ключовите приоритети – достъп до образование, до здравеопазване, до жилищни условия и заетост. Към Доклада е представен за информация огромен масив от над 1000 стр. изпълнение на общинските планове за действие към областните стратегии.
С какво се отличава този доклад? В годините сме отразявали Вашите препоръки. Препоръка сега е била, че липсва анализ и извеждане на тенденции с трендове на развитие. Сега възложихме на БАН съобразно бележките от институциите да направят анализ. Този доклад е неразделна част от Мониторинговия доклад.
Докладът през 2019 г. ще бъде още по-пълен със системата за мониторинг на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите. По програма „Развитие на човешките ресурси“ имаше условие да се разработи такава система. На 6 юни приключва 4-годишният завършек на програмата. Започва попълване на унифицираната информация от всички ведомства. Ще има дигитална карта по икономически региони и областни управи, дори на ниво общини.
Представяме този доклад на английски пред Европейската комисия – Генерална дирекция „Правосъдие“. От тях получаваме оценка.
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Представлявам ОП „Региони в растеж“. Тя финансира инфраструктурни проекти, които подкрепят Националната стратегия за интегриране на ромите – за изграждане на социални жилища (не само за ромите, а за всички уязвими групи). Очакват се много проекти, но засега е финансиран само един в община Благоевград.
Финансираме образователната инфраструктура на територията на големите общини. В доклада отчитаме голям брой сключени договори, които са в процес на изпълнение.
Финансираме социални услуги за уязвими групи и роми – кризисни центрове, приюти, центрове за работа с деца.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
ДОРА ЯНКОВА: Това е традиционен доклад със скромни изводи, които не насочват институциите за последващи действия.
РОСИЦА ИВАНОВА: Това е експертна оценка за напредъка на България. Докладът е представен, имате го на електронната си поща.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не разполагам с него.
ДОРА ЯНКОВА: Тогава да отложим гледането.
РОСИЦА ИВАНОВА: Представен е на Министерския съвет, но какво от там е изпратено при Вас, не знам. Той върви комплект.
ДОРА ЯНКОВА: Председателят на парламента ни е разпределил само доклада.
Искам да споделя няколко неща за жилищната политика.
Предлагам членовете на управляващия орган да не идвате толкова семпло в нашата комисия. Знаем, че по „Региони в растеж“ има жилища за социално уязвимите групи. Намираме се в българския парламент и искаме да получим информация за напредъка по жилищната политика. Единствено Вие правите добавена стойност в жилищната политика и надграждате.
С Манол Генов бяхме на ромска дискусия по „Дом и сигурност за всеки“. Г-жа Крумова от МРРБ не присъстваше. Подготвя се стратегия. Получих я чрез ромските лидери. Сега дебатираме този проблем, но ще го „заметем“ отново. На мен щеше да ми е интересна някаква прогноза. По мои разчети имате средно по 30 – 50 жилища средно за един град.
За съжаление за една от политиките – „Региони в растеж“, държавата отдели достатъчно средства на общините да си направят устройствените планове, но търсете и други финансови инструменти.
Тук е мястото да дебатираме по внесения законопроект на Александър Ненков. Какво правим с чл. 137, §1, т. 4? Ще узаконяваме ли, ще събаряме ли? Ако правителството е наясно, кажете го.
Въпрос към Росица Иванова. Бившият социален министър Иван Нейков споделя, че е възможен трудов потенциал сред ромската общност 300 хиляди души. В изводите сте написали, че това са хора с ниска квалификация, без тенденция. Имаме ли стъпка (напред или назад) в тази посока?
Имахме среща със Строителната камара. Казаха, че ще внасяме работници. Ако имаме необхванати хора на пазара, какво още трябва да се направи? Ромите бяха много активни при санирането. Може би ако през есента санирането продължи, пак ще имат ангажираност, макар и сезонна. Дайте анализ на тази цифра. Говорите ли със Социалното и Образователното министерство, с браншовете, които търсят хора? По-добре е вместо да вкарваш украинци, да включиш свои хора, да ги накараш с достойнство да си печелят хляба.
Иначе информацията от общините е база за сведение.
МАНОЛ ГЕНОВ: Мерки, които правят впечатление: „Актуализиране на методическото ръководство по превенция на изоставяне на ниво родилен дом с цел толериране на адекватни мерки за предотвратяване на ранните раждания“. Според мен няма анализ какво се случва с бащите на децата, които стават майки. Трябва анализ на решенията на районните съдилища, защото тези нарушения са наказуеми.
Извадил съм данни за един район. Само с превенция и репресия не става. Най-много районните съдилища наказват бащата с глоба 1000 лв. Има и смекчаващи обстоятелства, например на непълнолетния или вече пълнолетен му се е родило второ дете, че той се грижел и за първото.
Трябва да имаме представа има ли увеличение на ранните раждания, необходими ли са законодателни промени? Тези нарушения са в обхвата на Наказателния кодекс. И наказанието върши ли работа за интеграцията на ромите?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Данните са изпратени на 4 май до всички.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Г-н Христов, имате ли нещо повече от 77 страница? Сигурен съм, че нямате. Отворете си материала. И в съдържанието няма такъв документ, за какъвто се говори.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Хората са тук, за да представят един обобщен продукт. Той не е само техен. В него имат участие МЗ, МОН и местните власти. Едва ли те са хората, които са изработили тези отговори.
Нека подходим по друг начин – как да съберем всички, които са зад този доклад. Интеграцията на тази общност не е по силите на нито една европейска държава. В общините имаме положителни стъпки. Те не са само репресивни. Нека търсим участниците в процеса, включително местните власти.
РОСИЦА ИВАНОВА: По реда на зададените въпроси.
Г-жо Янкова, по отношение на ведомствата, попълвали данните по приоритет „Заетост“, то в България данни по етнически признак не се събират. Единствено в бюрата по труда, когато се регистрират безработните, има формуляр на доброволен принцип, където се заявява етническа принадлежност. По приоритет „Заетост“ са дадени тенденциите на база на тези регистрации за 2016 и 2017 г. – колко са заети, колко обучени (стр. 42). Дадени са три графики със справки. За 2017 г. броят на заетите роми е по-голям в сравнение с 2016 г.
За ранните раждания. Едно от предложенията на общините (стр. 84) е компетентните власти да ревизират ефективността на законовите мерки и прилагането им, че да има по-голям практически ефект от наказателна санкция за съжителство с малолетни и непълнолетни, както и последващи раждания в ранна незряла възраст. Колегите от МЗ са запознати с проблеми и са го отразили в подадената от тях информация. Това предложение остава не в наша компетентност.
За окомплектоването на материалите. Веднага мога да Ви изпратя от Министерския съвет онова, което е необходимо. Лично аз подготвих диска, който да бъде изпратен до Народното събрание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Явно е получен електронно и не е разпространен. Не казваме, че грешката е Ваша.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Не знам г-жа Янкова с какъв проект на жилищна стратегия разполага, но той не е публичен и ромските организации го нямат. Вероятно става въпрос за Доклада на Световната банка, който потвърждава данните от нашия анализ при подготовката на Националната жилищна стратегия. Тя скоро ще бъде публикувана за обществено обсъждане. В нея поставяме за решаване на проблема със социалния жилищен фонд.
Акцентът, който поставихте, е напълно коректен.
В България не се събират данни за етническа принадлежност, за да няма дискриминационен подход. Акцентът е върху уязвимите групи, но голяма част от тях са с ромски произход. Стратегическа цел е да се търси системно и устойчиво решение на осигуряването на социален фонд, вкл. чрез данъчни, законодателни и други мерки.
Уреждането на въпроса с незаконните постройки е предмет на общинска политика. Ние не бягаме от отговорност. Това е един от акцентите, но не е единствен. Има и много незаети жилища. Трябва да търсим комплексно решение, с което да се коригират пазарни дефицити, за да се осигури дом на всички нуждаещи се при спазване на законодателството.
Много ромски организации са тествали механизми и модели за решаване въпроса с нерегулираните територии и незаконните жилища. Те ще бъдат включени в програма за решаване на социалния жилищен фонд.
„Региони в растеж“ е един от инструментите, който подпомага прилагането на Ромската стратегия. Затова колегите не бива да предмет на Вашата атака.
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Само една община в момента реално е финансирана за осигуряване на такива социални жилища. Има обаче още 27 общини, които очакваме да подадат проекти. Надявам се, че през следващата година ще можем да отчетем по-голям напредък по осигуряването на социални жилища. Сега само в Община Благоевград има един финансиран обект за изграждане на социални жилища.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате ли прогноза колко жилища ще бъдат създадени по този начин?
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Не се ангажирам с точна цифра, но бяха под 1000.
ДОРА ЯНКОВА: Вие сключихте договори с общините по интегрираните планове. Утвърдени са модулите. Има управляващи органи, които ръководят интегрираните планове. Вие сте финансирали изпълнението на само на един. Скоро имаше протест в Г. Оряховица относно мястото. Какво искате да кажете, че не мога да разбера?
ТАТЯНА АНГЕЛЧЕВА: Първо общините подават инвестиционните си програми. Те се одобряват. Впоследствие всяка община трябва да подаде пред управляващия орган конкретни проекти от инвестиционната програма. Освен едната, всички останали общини не са ги подали към управляващия орган, въпреки че са предвидени. Очакваме да ги подадат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други изказвания? Няма.
Закривам дебата и подлагам Административния мониторингов доклад на гласуване. Който подкрепя съдържанието му, моля да гласува. За – 10, против няма, въздържали се – 6.
Ще предложим на Народното събрание да приеме доклада.
Давам думата на Емил Христов по
ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Убеден съм, че колегите достатъчно са запознати с проблематиката. Законопроектът цели промяна на нормативната база, която ще позволи в бъдеще язовирите да бъдат изключени като носители на потенциална опасност както за населението, така за инфраструктурата, така и за природата. Ние, вносителите сме се запознали в достатъчно подробна степен със състоянието на язовирите. Виждаме, че 95% от малките язовири нямат техническа документация. Тук имам много данни, на които не искам да се спирам. През февруари 2017 г. са идентифицирани 205 язовири с най-много неизправности. Към февруари тази година, благодарение на работата най-вече на общините броят е редуциран на 133.
Какво целим и как ще се процедира по нататък? От тези 5700 язовира – повече от 4500 са общинска собственост. Смисълът на Законопроекта е да се уточни и да се конкретизира понятието „язовир“, така че да даде възможност хората, работещи с материята, да имат по-добър обхват на обектите. Въвежда се още един случай на публична общинска собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения. Говорим за случаите, когато собствениците декларират отказ, но трябва да се изчакат 10 години, за да може общината, в чиято собственост автоматично преминават, да се грижи за тях, без да може да ги отдава под наем и да използва по някакъв начин приходите от тези съоръжения.
Предвижда се и възможността собствениците на язовирни стени и съоръжения да възлагат на операторите на язовирни стени изготвянето на аварийни планове. Постига се синхрон. Поне това целим между разпоредбите на два нормативни акта – Законът за водите и Законът за защита при бедствия. Въвежда се нова класификация на язовирите както по големина, така и по потенциална опасност, което облекчава както собствениците, така и органите, които работят с тях.
Предвижда се тази класификация по отношение на потенциалната опасност да се извърши от комисия, която се назначава от областните управители. В състава на комисията вече имаме включени и представители на общините, което до този момент не съществуваше като изискване, а общините са тези, които притежават повече от 4500 от съществуващите язовири. Предвижда се възможността и правото на собственици на язовири да изявят желанието си и да преотстъпят или да ликвидират обектите, към които те нямат претенции, които не искат или нямат възможност да използват.
Създаването на държавно предприятие, което се предвижда в Законопроекта, ще облекчи процеса по комплексно управление на язовирите.
Представих Ви в най-кратък вид Законопроекта. Далеч съм от мисълта, че този законопроект няма недостатъци, но между двете четения, имайки възможността да видим как мислят и как приемат Законопроекта – както Сдружението на общините, така и заинтересованите ведомства, можем да видим какви промени да внесем. Важното за нас обаче е този законопроект да се движи по-бързо, за да дадем възможност в периода, който е пред нас и който ще ни даде възможност, включително и на собствениците да се погрижат за потенциално опасните язовири, да могат да използват този период, така че, когато вече влезнем в следващия опасен период за тези обекти да сме свършили по-голямата част от работата по тях.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Крумова, желаете ли да изкажете някакво становище от името на Министерството?
МАЛИНА КРУМОВА: Изказваме принципната си подкрепа към Законопроекта. Разбира се, възможно е да се изчистят някои технически неща.
Единственият по съществен коментар, който искам да направя, ще го направя писмено – по отношение на § 25, ал. 4, който се отнася към съществуващото Приложение 1 по Закона за водите, прието 2010 г., уреждащо значимите и комплексни язовири като публична държавна собственост. На практика има един парадокс. Част от тях, макар че са включени в Приложение 1, попадат в активите на дружества – частни или държавни. Това създава проблеми както в отношенията на тяхното актуване, така и по отношение на тяхното стопанисване.
Трябва да решим въпроса с еднозначно определяне на отговорните за стопанисване и поддържане на язовирните стени. По конкретно ал. 4, на § 25 третира бъдеща приватизация на търговски дружества, в чиито активи попадат язовири от Приложение 1, което според мен не обхваща всички възможни хипотези. Най-малкото следва да има действие към случаи със заварен характер, тоест такива, които вече са приватизирани, както и да има подобен текст за задължения на министрите за изваждане от капитала и отписване от активите по отношение на дружества, които не предстои да се приватизират, а са държавни дружества по простата причина, че бидейки търговски дружества в техните активи, язовирите вече не са публично държавна собственост, а са частна държавна собственост.
Поради тази причина считам, че следва да се доразпише текстът, за да уреди всички възможни хипотези. С изключение на това, с останалите текстове сме запознати. Възможно е да настъпят някои изчиствания и корекции, но като цяло принципно приемаме Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще Ви запозная със становище, което получихме днес от Министерството на околната среда. Подкрепя по принцип внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за водите на Емил Христов и група народни представители, с който се образува държавно предприятие и прочие. Пет на брой са описаните забележки, които между първо и второ четене да бъдат взети предвид.
Към МРРБ също имаме писмо, но нямаме отговор.
Националното сдружение на общините ще изкаже ли отношение към Законопроекта, господин Станчев?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Моля за едно уточнение от страна на вносителя. Каква е идеята, която е заложена в § 24 относно това държавно търговско дружество, което ще може да възлага ремонтно-възстановителни дейности на държавни и общински язовири?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има общини, които не са в състояние да направят ремонта. Не могат да проектират, нямат и средства. За да не оставим без въздействие потенциално опасни обекти, се предвижда точно това – да има възможността, да има средствата, да има ресурса да извърши ремонта, за да избегнем опасностите, после да влезе в други отношения с общините, като собственици.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има спор по текста, дали тази частичка да е „една“, или „от“ и така нататък. Ще обмислим това нещо.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Парадоксалното в случая е, че правата по управление на общинската собственост се предоставят на друго лице, държавно дружество, което е и търговско на всичко отгоре.
Предполагам не е тайна за Вас, че изготвянето на този законопроект е инициатива на Националното сдружение на общините поради многобройните сигнали, които получаваме от общините за проблемите, които имат с поддържането. Съвместно с Държавната агенция по метрология започнахме подготовката. Включиха се и господин Веселинов, и господин Христов.
Предполагам, че повечето от Вас бяха на форума, който инициирахме в Народното събрание в средата на май, където този законопроект беше една от двете основни теми. Впоследствие той беше допълнен с някои регламенти. Най-съществено е създаването на държавното предприятие. Нашите бележки основно са насочени към тези регламенти, защото другото всичкото сме го проговорили и е станало с наше участие.
Всъщност има само една бележка, която е към съществуващия текст, отпаднала е след Министерския съвет – едно наше предложение в § 17 – хипотезата за задължителността на предписанията. Там пише, че са задължителни за собственика.
Имаме случаи на отдадени вече на концесия язовири, в концесионния договор общината е заложила задължението концесионерът да поддържа язовирните стени и съоръжения. Идват предписанията, които са задължителни, но концесионерът казва: „Не, в Закона пише, че това е задължение на собственика“ и отказва да изпълни тези работи. Затова ние предлагаме една редакция – че те са задължителни и за концесионера, когато е поел ангажимент по поддържането. За да не бягаме по принцип изцяло от отговорност, пишем, че прилагането на това задължение е за собственика. Тоест ние ще си гоним концесионера, но поне да имаме правното основание с този текст да изискаме от него изпълнение на предписанието.
По отношение на въпросния § 22, за който попитахме господин Христов, по него възникват доста въпроси.
На първо място, защо търговско дружество ще ги прави? Дали то самото ще ги изпълнява, или част от дейностите? Чрез този текст се нарушават сериозни правомощия на общините като собственик. Съответно на кмета на общината като възложител по ЗОП му се ограничават тези правомощия.
В Националното сдружение сме склонни да разберем екстремни ситуации, когато наистина се създава риск и опасност за живота и имуществото на хората, за публична инфраструктура и така нататък, но нека всички тези хипотези бъдат изписани ясно в Закона – кога и при какви случаи се ограничават тези правомощия на собственика да управлява своята собственост? Настояваме за прецизиране на този текст, за да е ясно кога и как общината ще има възможност сама да си изпълни предписанията. Ако в определен срок не ги изпълни, тогава да влиза в сила това изискване на текста.
РЕПЛИКА: И сега е възможно. В текста е записано „може“.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Пише, че „може“, обаче презумпцията е не общината да реши да го отстъпи това си право, а дружеството да решава кога ще възлага и кога няма да възлага. Няма яснота. Да се изясни това.
Същевременно, това възлагане ще става на основание на списък, изготвен от ДАМТН, одобрен от Министерския съвет. Ние бихме искали да има яснота за този списък и общините, когато решават да прехвърлят язовирите на държавата чрез министъра на икономиката, да знаят кои техни язовири са в този списък, за да могат да вземат информирано решение. Аз съм почти убеден, че тези язовири, които са в този списък, утвърден от Министерски съвет, и представляват сериозна тежест за общините, те ще искат да ги прехвърлят, но просто да има яснота за този списък в рамките на срока, в който общините трябва да вземат решение.
В този смисъл предлагаме и прецизиране на параграфа, който дава тримесечния срок – предлагаме той да стане минимум пет месеца, но той да бъде обвързан с обявяването на този списък, тоест да бъде взето решението на Министерския съвет за този списък и тогава общините да могат да решават кои обекти ще прехвърлят, и второ, да се прецизира текстът на самата разпоредба, защото пише: „Общините правят мотивирано предложение до министъра на икономиката“. С какво да се мотивират общините и може ли министърът да откаже, не може ли да откаже, при какви условия? Трябва да е ясно, че общините въз основа на решение на общинския съвет го предлагат, министърът няма право да откаже, няма какво да се мотивират общините, решили са и им го приемат. Оттам нататък да няма последващи действия, да няма възможност за недоразумения: „Това ще го вземем, другото няма да го вземем, защото не сте се мотивирали добре“.
Надяваме се искрено тези въпроси да бъдат изяснени между двете четения на Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров ще даде обяснения в темата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В действителност това са текстове, които са от другата част на Проекта, не по този, по който съвместно работихме и с Вас, и с господин Христов, и с колегите от Националното сдружение, и с Държавната агенция.
За нас първоначално остана впечатлението, че е техническа грешка, защото ако се обърне внимание, това търговско дружество ще може да възлага от името и за сметка на общините извършване на ремонтите, а в същото време в следващата алинея е казано, че то директно ще може да извършва ремонтите на онези язовирни стени, които са на НЕК, „Напоителни системи“, тоест държавните, които няма да са към държавното предприятие, което се създава със Закона.
Ако е такава постановката, тя има логика, тоест попада в хипотезите на изключенията по чл. 13 - 15 от Закона за обществените поръчки – директно да се възлага извършването на ремонта, но от посочен в Закона изпълнител. Това има логика, защото би спестило процедурите на общините да правят поръчки, които да се оспорват и да оттичат във времето, а по този начин е като в случаите на спешна необходимост – директно има предприятие, на което се възлага нещо, което може да го прави по силата на Закона.
Това е едната хипотеза, която трябва да се възприеме според колегите от Сдружението, че между двете четения трябва да се изчисти, а и председателят е на това становище.
Другата хипотеза е: дали въобще е необходимо още едно търговско дружество, което да се занимава с такава дейност, или след като се създава държавно предприятие, което е за комплексно управление, включително поддържане и ремонти на стените, примерно общините, които са запазили своята собственост да могат директно на него да му възлагат да извършва ремонтите.
Това са двете възможни според нас читави хипотези. Иначе другото, това, което в момента е записано, то почива донякъде на конструкцията вършене на чужда работа без пълномощия, но тя е характерна в гражданското право. Няма как между субект на публичната власт, който е длъжен да прави поръчка, да се приложи такова нещо, а и най-малкото там са разписани хипотезите в ЗЗД, които тук ги няма. Мисля, че между двете четения нещата ще се оправят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Между двете четения тези текстове ще ги оправим, защото наистина раждат двусмислие.
Колеги, имате думата за изказвания.
МАНОЛ ГЕНОВ: По принцип ние от БСП приветстваме цялата философия на Закона и неговата идея. Като политика това сме го говорили непрекъснато в годините. Добре е, че се създава такова предприятие, което да осъществява комплексното управление на тези язовири.
Аз искам да се отклоня малко от общата част. Специално по предложението на колегата от Сдружението на общините. Може би трябва да се сложи тук точно този параграф – кога това държавно предприятие може да извърши ремонтно-възстановителни или някакви други аварийни работи в чужда собственост. Тук може би трябва ясно да се дефинира – предложен е тримесечен срок, Вие предлагате петмесечен. Ако стане нещо точно в това време, докато общинският съвет се чуди какво да прави и кой язовир да прехвърли на държавата, тоест да го предостави безвъзмездно, трябва по-ясно да се дефинира и това нещо в този срок, за да има възможност това предприятие да свърши работа и то да има тази възможност, записана в Закона в този параграф, за да може това нещо да стане. Защото – не дай си Боже – случаи сме виждали всякакви, и материални щети са нанасяни, и хора са загивали, и така нататък. Аз мисля, че трябва една по-ясна дефиниция, касаеща срока, в който общинските съвети трябва да вземат решение, за да предадат тази собственост на държавата, та вече това предприятие легитимно да може да го прави. Но какво се случва в този срок, когато те нямат финансов ресурс, когато не могат да се справят? Господин Тодоров, трябва да го дефинираме по-ясно.
Прекрасно е, че с предложенията в този Закон се урежда почти до 100% начинът за стопанисване и по-точно собствеността.
По отношение на това, че се изясняват ангажиментите на общините и на собствениците – кой ще се грижи, кой ще контролира. Видях в становището на Министерството на околната среда и водите едно притеснение. Те винаги консервативно подхождат, че едва ли не някои язовири ще останат без контрол. Когато сме си говорили за язовири, аз много пъти съм казвал, че има язовири, в които се къпят патките и не представляват никаква опасност, каквато и да е била тя. Ами какво от това един такъв язовир да остане безконтролен? Или два гьола, дето се водят „язовири“, някой ги е зарибил и пуска рибарите за риба?!
Аз мисля, че ако си направим ясна дефиниция по отношение на тази международна класификация, която се възприема в момента, и стандартите, които се правят за големи и малки, и после комисията, която ще определи потенциалната опасност върху живота и здравето на хората, мисля, че такива притеснения не може да има от страна на МОСВ, но те, както виждаме, искат да си вържат гащите, за да се знае, че те са били казали.
Все пак при една прецизна класификация и определение на това, което е записано, мисля, че няма такива притеснения, защото те предлагат в становището това нещо да отпадне. Донякъде са прави, че тази комисия, която ще ги класифицира, това е първата и последната стъпка, която ще направи. Аз не вярвам да има движение. Динамични са процесите. Може някой язовир, който е бил в много опасните или в малко опасните, във времето да мине в степен на по-голяма опасност – поради конструктивни изменения, изменения на води, дебити и така нататък. Тук също трябва ясно да се формулира защо те предлагат тази комисия да съществува първоначално и да отпадне тази дейност. Поне така разбрахме от становището, което те са предложили. Тук също трябва да има яснота предвид между първо и второ четене.
Искам да кажа, че ние, от нашата парламентарна група, ще подкрепим философията на този Закон, ще го огледаме още веднъж за такива разминавания, защото, доколкото знам, и Агенцията за метрологичен контрол и надзор също имат някои забележки. Те предложиха един вариант. Виждам, че и тук, и в предния вариант, който беше предложен, има някои неща, които са предложени от тях, но някъде са пропуснати. В момента не мога да ги конкретизирам, но ще се постараем между първо и второ четене това нещо да бъде в услуга на всички, за да можем да постигнем политически консенсус.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Този Закон се оказа „с много баби“. Сега е нещо, което много от първоначалните автори се чудят какво са искали да направят. Като цяло посоката е добра и мисля, че около това можем да се обединим всички – аз го казвам от името на „Обединени патриоти“ – да дадем ход на Законопроекта, може би ще се наложи да поработим повече между първо и второ четене. Ние не сме водещата Комисия. Да им е честито на колегите от Комисията по околна среда и водите, ще им помогнем с каквото можем, но на тях ще се падне отговорността.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: На последната среща започна сближаване на позициите. Там присъстваха и от министерства, и от Агенцията, така че тези безпокойства, които чуваме сега, могат да бъдат решени много лесно. Там се набелязаха и мерки за това как заедно със Сдружението на общините да бъдат информирани и общините, и общинските съвети, за да се ускори този процес.
В тази връзка говорихме за трите месеца, защото ние разчитаме, че при подходяща подкрепа от Сдружението на общините тези три месеца ще се окажат достатъчни. Защото иначе влизаме действително в другата хипотеза – какво се случва, ако.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам Законопроекта на гласуване.
Който подкрепя настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, моля да гласува.
За – 16, пълно единодушие, против и въздържали се няма.
ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Членовете на Комисията изчакват 15 минути да дойде омбудсманът Мая Манолова, но поради ангажираност в друга комисия тя не може да дойде, поради което заседанието беше прекратено.)
(Закрито в 15,45 часа)
Стенограф:
/Карамфил Матев/
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Искрен Веселинов/
0
