1. Представяне и обсъждане на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията №№:
- Законопроект, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2018 г.;
- Законопроект, № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.;
- Законопроект, № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков на 5 април 2018 г.;
- Законопроект, № 854-01-22, внесен от Младен Шишков и група народни представители на 5 април 2018 г.;
- Законопроект, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.;
- Законопроект, № 854-01-41, внесен от Александър Ненков и група народни представители на 11 май 2018 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 11


На 30 май 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния



Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър ден! Както знаете, по предварително обявен дневен ред, който включва една единствена точка, но на практика е съставена от шест Законопроекта, става дума за шест отделни законопроекта за изменение на Закона за устройство на територията.
Има ли някакви други предложения по дневния ред? Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Аз бих искал да предложа подточка четвърта – Законопроект, № 854-01-22, да бъде оттеглена от дневния ред.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Става дума за ЗУТ-а, който господин Шишков внесе с процедурата за узаконяване на незаконното строителство, като колегите декларираха желание да го оттеглят от Деловодство и това е причината за оттеглянето от дневния ред.
Има ли някой от колегите нещо против?
Заповядайте, колега.
ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Предлагам да отложим Законопроект, № 854-01-7, за следващото заседание на Комисията във връзка с това, че искаме да получим становището на Междуведомствената комисия, която ще бъде съставена от експерти на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на енергетиката, а след тяхното становище да гледаме Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, колега.
Пояснявам само, че имаме депозирано становище от Министерството на регионалното развитие, което принципно подкрепя Законопроекта, а целта на работната група е за изготвяне на конкретни предложения между първо и второ четене, а не по принцип за становище по него, като цел. Становището е позитивно, разбира се, но Вие имате право да предложите да отпадне от дневния ред.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИНЕВ: Да, аз разбирам, но все пак с тяхното становище ще бъде внесена по-голяма яснота по отношение на членовете, които се предлага да бъдат променени и от тази гледна точка предлагам да бъде разгледан на следващото заседание, когато получим становището. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще го подложа на гласуване, въпреки че е леко в противоречие с Правилника, който казва, че когато са внесени законопроекти по един закон, би следвало да се гледат заедно в едно заседание на Комисията.
Предлагам предложението на господин Шишков да отпадне като подточка Законопроектът, който той самият внася, с оглед на неговото предстоящо оттегляне от Деловодството на Народното събрание, а който е съгласен с отпадането на този законопроект, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По отношение на Законопроекта, на който аз съм вносител и група народни представители, който е за отлагането му от днешния дневен ред, моля да гласува.
За – 4, против – 9, въздържали се – няма.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване целия дневен ред, който вече е уточнен.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Уважаеми колеги, днес на заседанието присъстват: господин Валери Симеонов – вицепремиер и вдъхновител на единия от законопроектите за изменение и допълнение на ЗУТ; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството е господин Валентин Йовев – заместник-министър; Боянка Георгиева – директор дирекция „Правна“; Иванка Виденова – директор дирекция „ВиК“; Иван Несторов – началник ДНСК; Стефка Захарян – началник отдел „ВиК“; Весела Станчева – старши експерт дирекция „ВиК“, Пенчо Димитров; Столична община е представена от госпожа Стела Щерева. От Камарата на архитектите в България имаме присъствието на Емилия Ушакова и Мария Драганска; от Камара на инженерите в инвестиционното проектиране – Светлана Николчева – заместник-председател; от Българска асоциация на кабелните и комуникационни оператори Галя Маринова – председател на УС.
Предлагам, чисто процедурно, вносителите да представят един по един законопроектите.
Господин Симеонов, заповядайте – за процедура.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Искам да Ви помоля, господин Председател, ако може малко да изтеглите напред тази точка, тъй като в 14,30 ч. имам ангажимент по Председателството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбира се, господин Симеонов. Първо, да започнем със Законопроекта, който господин Симеонов иска да представи, и след това да караме по дневния ред и по точките, които са подредени по входящите им номера. Правим представянията, а след това откриваме общ дебат по всички законопроекти. Мисля, че това е логичната процедура.
Има ли някой нещо против?
Заповядайте, господин Симеонов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът със законопроектите е продиктуван от необходимостта от определени промени, които да облекчат и да изяснят някои практически затруднения, получени при прилагането на досегашните текстове на чл. 56 и 57, така заложени, както и към чл. 80, а именно: определението за „преместваеми обекти“ при практическото реализиране на процедурата по разрешение, която се дава от съответните общини, изчистване на взаимоотношенията между изпълнителна власт и местна власт и сроковете по евентуалното премахване на незаконно разположените на съществуващи такива преместваеми обекти.
Практиката показва, че към настоящия момент при спазване на сроковете във всички случаи отнема доста дълъг период от време и понякога повече от година, а и необходимостта от поставянето на тези промени в Закона за устройство на територията фактически е продуктивано от предстоящия летен сезон, тъй като големият обем проблеми, свързани с преместваемите обекти, са на лице в летния сезон основно в летните курорти.
Най-общо се променя чл. 56, в който се регламентира една по голяма отговорност на местната власт в лицето на главния архитект, по отношение на схемите за поставяне, за размерите, за конструктивното решение, за архитектурно-художественото оформление на преместваемите обекти. До момента имаше неяснота, когато обектът се разполага върху държавен имот или върху държавна съсобственост – общинска или частна, тогава Законът повелява съгласуване с централното ведомство и това съгласуване обикновено се извършва конкретно, а за конкретния случай е без да се съобразява с прилежащата територия, с прилежащите парцели, обекти, които са от правомощията и от компетенцията на общинските власти. По тази причина оставяме първоначалната инициатива да бъде на собственика на имота, но задължително да се минава през одобряване на схемата от главния архитект и чак тогава да отива на съгласуване от съответното министерство. Това е единият от текстовете.
Следващата промяна, която внасяме, е, че въвеждаме едни параметри на обектите за търговска дейност като самостоятелни модули с размер 15 кв. м и височина 3 линейни м, тъй като към настоящия момент има едно голямо разнообразие в наредбите на общинските съвети и съгласно чл. 56 наредбите определят размерите, начина на поставяне и премахването съответно на тези преместваеми обекти. За да се съсредоточим върху тези конкретни цифри – 15 и 3, сме направили преглед на по-голямата част от общинските наредби. Установява се, че почти всички Черноморски общини се конкретизират около тези размери, но, за съжаление, има общини, в които даже не е регламентиран какъв е размерът, което създава прецедент. На съседните общини примерно преместваем обект може да бъде 1000 кв. м, колкото и да звучи невероятно има и такива случаи, а в друга община ще бъде примерно 15 или 12 кв. м. Ако си представим как биха съжителствали тези два преместваеми обекта, които са по един и същи член от Закона за устройство на територията, естествено е, че това създава неравноправие и дискриминационни условия. Мога да дам конкретен пример с българския национален курорт Пампорово, където една улица разделя община Чепеларе от община Смолян, които имат различни наредби за преместваемите обекти. Така че е редно в Закона да се регламентира един такъв размер и да има по-малка степен на свобода за творчество на местните власти – в кръга на шегата го казвам естествено.
Следващата промяна, която въвеждаме, е, когато се поставят такива преместваеми обекти в паркове и градини, тъй като изрично в Закона за устройство на територията се подчертава, че те не трябва да бъдат трайно свързани със земята, възможно е да се поставят и в паркове и градини, а практиката показва, че това е масово прилагана норма, то тогава ние поставяме условието да има мнозинство от 2/3 при гласуването в общинския съвет при такова решение. Тук сме заложили повишената чувствителност в последно време по отношение на зелените площи практически във всички градове на страната.
Също така освобождаваме общините, държавата, институциите, като цяло, да провеждат обществени мероприятия, за които да не се прилагат тези ограничения. Имам предвид, ако една община реши да проведе някакъв фестивал, някакво музикално събитие или най-елементарното – панаир, то тогава да не важат тези ограничения, тъй като знаете, че най-малкото една шатра на цирка е по-висока от 3 метра. Това са промените в чл. 56.
В чл. 57 се регламентира премахването на незаконно поставените или съществуващи преместваеми обекти. Там регламентираме ангажимента на държавата да премахва вече такива обекти, когато те са поставени на държавна територия, защото в противен случай се извършва едно прехвърляне на документация, на отговорности, като изцяло е възложено върху общинските отдели да премахват незаконно строителство. Тук въвеждаме вече задължението на държавата да си стопанисва и да си отговаря за държавните имоти.
Имаме и някои намаления на някои срокове. Например, предлагаме кметът в тридневен срок да издава заповед за премахване при установяване на незаконно строителство, на незаконно поставяне, а досега беше седем дни. Не виждаме защо трябва да има такива продължителни срокове, още повече че това, което казах в началото, че много често премахването на един такъв обект става невъзможно даже в рамките на два сезона, на две последователни години. Говоря Ви като бивш член на такава комисия и като бивш председател на общинския съвет в Бургас. Практиката показва, че се наложи промяна на тази местна наредба, но тези местни наредби невинаги са актуализирани. Също така регламентираме, че началникът на ДНСК или упълномощено лице може да определят срока за премахване на обекта паралелно с разпореждане за прекъсване на вода и ток – мерки, които биха били по-ефективни за разлика от сега действащите местни наредби.
Втората промяна, която е предложена на Вашето внимание, е свързана със съвсем различна тема – това е въпросът за промяна в чл. 151 за изграждане на физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на кабелна, електронна съобщителна мрежа в чертите на регулационната линия на имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата на потребителя с обща дължина до 100 метра. С други думи тук въвеждаме едно облекчение в синхрон с Директивата, № 2014/61/ЕС, от 15 май 2014 г., с която фактически се създават едни такива по-облекчени режими за строежи с незначително значение. Ако трябва да поясня, става въпрос за така наречените абонатни отклонения при изграждането на далекосъобщителни мрежи. Тези абонатни отклонения обикновено са в имотите на собственика и на конкретни частни имоти, или пък конкретен собствен имот и те не подлежат на общо проектиране, първоначално проектиране, когато се изгражда кабелната инфраструктура на едно населено място. Понякога се получава, че при съществуваща мрежа един парцел, който не е бил застроен, се застроява, а за да се направи изкоп от 5 м и да се влезе до кооперацията, която е новопостроената, се изисква цялата процедура за строителство. Това означава проект, съгласуване, строително разрешение, строителна площадка, строителна линия, актове за подземни работи и всичко това е едно допълнително административно натоварване.
Просто пояснявам, че го променихме в Закона за електронната инфраструктура още преди няколко месеца, в началото на мандата мисля, че беше. Въпросът е обсъждан и в предния състав на Комисията в 43-то народно събрание, но тогава се взе решение от Комисията да бъде извършена промяната при промяна на Закона за устройство на територията. Колегите, които бяха в тази комисия от предния мандат, предполагам, че си го спомнят. В общи линии това са промените, които са предложени на Вашето внимание. Ако имате някакви въпроси, заповядайте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Вицепремиер.
Трябва да напомня на колегите, ако са забравили. Доста отдавна излязоха становищата, като има становище от Камарата на строителите в България, което е позитивно и с определени конкретни предложения за промени, има становище от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което също е положително, и е с някои предложения за усъвършенстване на текстовете на Българската асоциация на кабелните оператори, което също е положително.
Колеги, тъй като Вицепремиерът е ангажиран в по-късен час, има ли някакви въпроси към него, или да продължим с представянето на законопроектите?
Продължаваме със Законопроекта на Министерския съвет, № 802-01-5. Кой ще го докладва?
Господин Йовев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Законопроектът касае един единствен параграф и става въпрос за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се нова ал. 4, която казва:
(4) За издаване на удостоверения за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 Дирекцията за национален строителен контрол изисква по служебен път документ за признаване на придобитото висше образование в чуждестранни висши училища, издавано от Националния център за информация и документация.
2. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 съответно стават ал. 5, 6, 7 и 8.“
Мотивите за това изменение естествено са по линия на облекчаване на административната тежест, което е в основните политики на правителството към ден днешен. Главното е – чрез Министерство на образованието и Комисията, която съществува там, да се получават служебно удостоверенията си тези, които са завършили в чужбина, и имат призната специалност по дейностите, които се изискват за строителен надзор и облекчаване на административната тежест. Действащите нормативни разпоредби създават тази тежест за гражданите и бизнеса, като към настоящия момент удостоверенията за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища се изискват на хартиен носител, а няма регламентирана възможност за получаването им по служебен път.
Целта на предложеното изменение е да се намали броят на документите, които заинтересованите лица предоставят пред ДНСК, да се облекчат режимите чрез намаляване на административната тежест върху заявителите за представяне на документите на хартиен носител, с които административният орган може да се снабди и служебно. С приемането на изменението ще се намали административната тежест – за пореден път го казвам, като заинтересованите лица ще спестят време и средства при кандидатстване за получаване на удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. За прилагането на Проекта не е необходим допълнителен финансов ресурс. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Йовев.
Аз ще представя Законопроекта, на който сме вносители с колеги народни представители. Става дума за предложение, което е насочено основно към облекчаване на административната тежест в инвестиционния процес като цяло, както за гражданите, така и за бизнеса. Законопроектът предвижда съгласуване на заданията на предложенията за ПУП и за проектите на устройствени планове и техните изменения за експлоатационните дружества да става по служебен начин.
В момента един от големите проблеми в инвестиционния процес е огромният срок, множеството такси, ангажиментите от страна на инвеститора по отношение на тези дружества, които предлагат електроснабдяване, топлоснабдяване, газификация и прочие, фактът е съгласуване на проекти и така нататък. Всъщност това, което предлагаме, е, общината да издава един вид комплексна виза, в която заявителят разбира, след като предварително е казал какви са изходните параметри, от които се нуждае при съставянето на ПУП-а и служебно дружествата да дават информацията в определени от Закона срокове. Подлежат на санкция, ако не ги дадат в този срок, разбира се, като на практика става обслужване на едно гише и общината поема този ангажимент.
Смятаме, че Законопроектът ще облекчи изключително много инвестиционния процес. В предишния формат на Народното събрание – в 43-то Народно събрание, имаше специална дискусия по темата, където се оказа, че между 240 и 300 дни се чака за присъединяване към някое от тези комуникационни дружества и тогава всъщност стартира дискусията по този въпрос. Предлагаме едно решение, което според нас ще бъде работещо. То се приема от представителите на изпълнителната власт и, разбира се, всяко предложение може да бъде подобрено между първо и второ четене, но смятаме, че така то е доста важно и ще облекчи изключително много участниците в строителния процес. В това отношение имаме позитивни становища от: Камарата на строителите в България, Националното сдружение на общините в Република България, Камарата на архитектите в България, Съюза на архитектите в България и КЕВР. Разбира се, че в тях има различни предложения за корекции, за подобряване на текстове, но по принцип те подкрепят нашето предложение.
Следващият Законопроект е оттеглен и стигаме до Законопроекта, № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова и колеги народни представители.
Кой ще го представи?
Заповядайте, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Внесеният от мен и моите колеги Законопроект касае изчистване на противоречията, които съществуват в два Закона – Законът за устройство на територията и Законът за Камарата на строителите. Основното в този законопроект, което сме предвидили, е промяна на чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите, който касае изпълнението на обекти V категория от бригади строителни, от строители, които не са вписани в регистъра, съгласно Закона за Камарата на строителите.
В последствие изпълнението на тези обекти е една широка врата, която е отворена с чл. 14: изпълнението на жилищни обекти до 1000 квадрата, смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, което дава възможност на строителните бригади да работят и да нямат контрола, който се изисква при такива сериозни строежи, а 1000 квадрата според нас е една доста широко отворена врата и ние смятаме, че това трябва да бъде намалено на 300 квадрата.
Практиката показва, че наличието на такава възможност за такова строителство на смесени сгради, на жилищни сгради – съгласете се 1000 квадрата това е един жилищен блок, създава проблеми не само като качество на строителството, но създава проблеми на самия инвеститор. Практиката показва, че инвеститори, които са се опитали да си спестят средства, използвайки такива строителни бригади, след това изпитват огромна трудност при узаконяването на тези строежи. Дори сме виждали възложители, които обикалят фирми, регистрирани в Камарата на строителите, които в последствие да се опитват по някакъв начин да узаконяват тези строежи.
Ние сме предложили площта на сградите да бъде 300 квадрата. Запознахме се и със становищата на Министерството на регионалното развитие, на Камарата на строителите, като в едното становище се предлага да бъде намалена и ограничена площа до 150 квадрата за изпълнение на сгради от строители, които не са вписани в Камарата на строителите, а другото становище – на Камарата на строителите е в V категория да бъдат ограничени до нула. Тоест да не се дава възможност на такива бригади да изпълняват строежи, които са жилищни сгради, вилни сгради, сгради със смесено предназначение, които сгради е задължително да имат конструктивна устойчивост и да отговарят на всички изисквания. Ние си запазваме правото между първо и второ четене да се съобразим с тези становища, да изкоментираме промяната, която да бъде направена в това наше предложение за изменение на Закона, и да преценим дали изцяло да бъде премахната тази възможност в V категория, или да оставим 150 квадрата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Господин Янков, остана Вашият Законопроект – заповядайте.
ЗАПРЯН ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
В предложенията, които сме направили в Закона за устройство на територията с колегите, има два основни мотива, с които се опитваме да решим два съществени проблема. Първият от тях, знаете, че през последните години държавата инвестира немалко средства в изработването на общите устройствени планове на общините на цялата територия и в момента немалка част от територията вече е обхваната с общи устройствени планове, а други са в процес на изработване. В Комисията винаги сме били радетели и сме предлагали в бюджета на държавата винаги да се отделят повече средства именно за тази дейност на общините, тъй като голяма част от общините нямат тази възможност или по други причини, разбира се.
В тази връзка, тъй като знаете, че подробният устройствен план трябва да се съобразява с Общия устройствен план именно на тези общини, където са или в процес на изработване, или във вече влязъл в сила Общ устройствен план, няма как да бъдат нанесени трасетата, които са на линейната инфраструктура – било то пътища, газопроводи, електроснабдителни мрежи. Тук се опитваме да направим една възможност, за да не се върви отново на изменение на Общ устройствен план, когато вече тези трасета са одобрени, когато имат влязъл в сила инвестиционен проект, когато са минали вече всичките проекти и съгласувания, то по служебен път общините в своите общи устройствени планове да нанасят точните координатни точки и сервитутите на тези линейни обекти. В противен случай това означава, че ако при хипотетично „Хемус“ или „Струма“, когато вече има точно отразени координатни точки, през които ще мине трасето, то следователно общините после трябва да започнат наново частично изменение на Общия устройствен план.
Сами разбирате, че ще отнеме прекалено много време за амбициозната цел, с която общините и държавата се опитват през последните години, възползвайки се от европейското финансиране, да подобрят комуникацията между различните населени места – било чрез пътища, магистрали, било то газова инфраструктура, или електронна съобщителна мрежа, или друг вид такива мрежи и считаме, че този вариант би облекчил значително този инвестиционен процес.
Втората тема, която се обхваща в „Преходните и заключителни разпоредби“, е, че правим една промяна и предлагаме всъщност да се направи промяна и в Закона за водите, тъй като преди да влезе в сила Законът за водите и последващият Закон за устройството на територията през 2001 г., допреди това, когато става въпрос за извън населените места, снабдителните и канализационни мрежи не са отразявани никъде – нито в картите за възстановена собственост, нито в кадастралната карта. Чак след 2001 г. вече се регламентира този процес и се определят сервитутите и начините на ползване. Именно тези сервитути са в обществена полза.
Къде е проблемът? Основният проблем е, че именно водоснабдителната и канализационната мрежа не съществува никъде, а пък на държавата й предстоят огромни инвестиции именно в тази мрежа, възползвайки се пак от европейското финансиране по Оперативната програма „Екология“, както и по Оперативната програма „Развитие на земеделските райони“. Следователно тук се опитваме да въведем такива сервитути и какви да бъдат определените сервитути, и начинът на тяхното ползване. Предстоящите инвестиционни проекти ще изискват именно това да бъде законово установено – по какъв начин и по какъв ред ВиК операторите ще могат да осъществяват тези проекти. Смятам, че това е пропуск в законодателството през последните години, който се опитваме да го регламентираме с колегите, предвид предстоящите сериозни инвестиции в този сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, предлагам да дадем, първо, думата на МРРБ, на останалите представители на неправителствените организации, на Столичната община, които да изкажат становища по Законопроектите като цяло, разбира се, а после да преминем към дебата.
Господин Йовев, Вие или Ваш представител, който кажете, да вземе отношение един по един по Законопроектите?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Съвсем накратко аз ще започна. Това е Законопроект, № 854-01-7, по който Министерството на регионалното развитие и благоустройството изразява принципната си подкрепа, а това сме го написали и писмено. Там се засягат проблеми, които имат комплексен характер – Сложността и регулирането на обществените отношения.
Ние сме създали Междуведомствена работна група със задачата да разгледа възможностите за облекчаване на процедурите по присъединяване на производители и клиенти на електрическата мрежа към електроразпределителна мрежа, като е включено да предложи допълнителни законодателни промени. Принципно подкрепяме текстовете на вносителя. Аз казах, че е работа на Междуведомствената група не е приключила, за съжаление, окончателно, но се очаква всеки момент това да се случи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отношението Ви по Законопроект, №854-01-21, на госпожа Петя Аврамова?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Ние също принципно подкрепяме Законопроекта, разбира се, с възможността, която и тя самата каза, да бъдат прецизирани квадратните метри – дали да са 150, или 300 кв.м., или по-малко, но в останалите части подкрепяме Законопроекта на вносителя.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По Законопроекта на Христиан Митев и група народни представители, представен от вицепремиера, имате ли становище?
Заповядайте, господин Несторов.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е една констатация, която в рамките на последните две години се установи по нашето Черноморско крайбрежие и по нашите национални курорти, които са зимните ни курорти. Поради тази причина, извършвайки съвместни проверки включително и с господин Симеонов, в рамките на Слънчев бряг се установява, че това е една тенденция, която въпреки Наредбата на община Несебър, е гласувана и одобрена от общинския съвет – Несебър.
Тя е от 2009 г. и се оказа, че всички тези преместваеми обекти, които са на територията на комплекса Слънчев бряг, са в огромно многообразие, свързано с квадратурите им и с начина на свързване със земната повърхност. Някои са поставяеми, а други са монтирани по ведоми и неведоми пътища, което накара именно дирекцията и Министерството да погледнем сериозно на тях. Тези предложения, които се направиха, ги поддържаме изцяло, тоест да се регламентира да бъдат в цялост преместваеми обекти, да не са функционално свързани и да са в рамките на 15 кв. метра.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По Законопроекта на господин Александър Ненков?
ИВАН НЕСТОРОВ: Там нямаме бележки, Министерството изцяло го подкрепя. Може би ще каже Иванка Виденова.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Принципно подкрепяме предложението и това наистина е запълване на една празнота в действащата нормативна уредба по отношение на ВиК инфраструктурата. Ние ще предоставим и текстове, които терминологично ще прецизират така направеното предложение от гледна точка на нашата експертиза в частта на водоснабдяването и канализацията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Столична община желае ли да вземе отношение по внесените законопроекти?
Заповядайте, госпожо Щерева.
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Ще взема отношение към три от внесените законопроекти.
Мога да започна от последния, който се обсъди, който е внесен от група народни представители начело с господин Ненков. Принципно подкрепяме внесения Законопроект, но смятаме, че трябва да се направят ред конкретизации на текстовете, тъй като текстовете свързани с техническата инфраструктура, така както са дадени не кореспондират изцяло с мотивите със Законопроекта.
От мотивите се разбира, че става въпрос за линейни обекти на техническата инфраструктура, които са извън границите на урбанизираните територии, попадащи в повече от една община или повече от една област. Текстовете се формулирани по начин такъв, че се касае за всички обекти на техническата инфраструктура, което би довело до такава възможност всеки един обект, който е такъв на техническата инфраструктура, включително един трафопост да може да минава по този ред.
Смятам, че тук трябва просто да се прецизират текстовете. Освен това начинът по който ще става отразяването на ПУП в общия устройствен план служебно също вероятно ще създаде ред проблеми. Спирането и прилагането на действащ общ устройствен план смятам, че би създало доста проблеми, би създало проблеми и с това, че едва ли не по този начин се заобикаля процедурата за изменение на общия устройствен план и към всеки от който има екологична оценка, която също трябва да бъде съобразена при тези изменения. Как ще се отрази това изменение на цялостната екологична оценка на Общия устройствен план? Принципно смятаме, че идеята е много добра и с прецизиране на текстовете ще се постигне целеният резултат. Ще внесем изрично становище и предложения по текстовете.
По отношение на Законопроекта, свързан с преместваемите обекти, също принципно подкрепяме становището на Министерството и това, че е логично ДНСК да осъществява контрол върху преместваеми обекти, които се намират върху имоти държавна собственост. Единствено ни притеснява, че се въвежда двойствен режим, различни основания и различен ред за премахване от този, свързан с преместваеми обекти върху общинските частни имоти.
Другото е, че отпада въобще възможността за премахване на обектите по чл. 57, ал. 1, което също смятам, че също трябва да се прецизира. Няма проблем със сега действащото определение за преместваеми обекти, което е в резултат на една дълга административна и съдебна практика, и се наложи това определение. Единственият проблем според нас е това, че в § 5, т. 80 преместваемите обекти са свързани с тяхната функция. Те трябва да бъдат с увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, да са свързани, което създава много проблеми в практиката, и смятаме, че тази функционална зависимост трябва да отпадне. Определението и в момента функционира добре, тоест не е свързано с това дали един обект е преместваем или не, а също ще направим предложения по конкретните текстове. Принципно подкрепяме, но смятаме, че се изисква доста детайлна конкретизация на текстовете и тяхната преработка.
По Законопроекта, свързан с експлоатационните дружества, принципното ни становище е, че идеята за намаляване на административната тежест е добра, но това ще натовари в изключителна степен администрацията, която в случая ще играе ролята само на пощенска кутия и смятаме, че сроковете ще се удължат, а няма да бъдат съкратени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Камарата на архитектите желае ли да вземе отношение? Не.
Камара на инженерите в инвестиционното проектиране?
Заповядайте, в рамките на три минути.
СВЕТЛАНА НИКОЛЧЕВА: Камарата на инженерите подкрепя в основни линии всички предложения. Имахме резерви към този, който отпадна, но няма какво го говорим. Категорично смятаме, че трябва да се въведе промяна в режима за поставяемите обекти, защото наистина създават доста проблеми, както при проектиране, при свързване, при отстраняване, а да не говорим за естетиката на градската среда.
Подкрепяме предложението на госпожа Петя Аврамова, тъй като го смятаме за много навременно и вероятно ще предложим някакви прецизирани текстове. Другото, което искахме, е по предложението на Александър Ненков и го подкрепяме. Намираме, че там също трябва малко да се конкретизират текстовете.
Искам да се върна на предложението на госпожа Петя Аврамова. Категорично смятаме, че трябва да се въведе ред в тези по-малки обекти, защото се създава една лъжовна, бих я нарекла, среда – за приключването, за узаконяването, за въвеждането в експлоатация на такива обекти собствениците на имотите започват да търсят кой да им завърши нещата. Минават години, а понякога се губи и срокът на разрешението за строеж и въобще създава на ползвателите на тези обекти много сериозни проблеми. Аз като проектант съм имала случаи да попадна на такъв строеж, където не само че изпълнителите не могат да четат чертежите, а не могат да четат. Затова смятам, че наистина трябва този законопроект да се въведе и да се приеме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Българската асоциация на кабелни и комуникационни оператори желае ли да вземе отношение по законопроектите?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: По принцип трябва да се има предвид, че са изменя § 21 чл. 158, ал. 2 и думите „от V категория“ се заменят с „по чл. 14 от Закона за Камарата на строителите“. Това означава да имате предвид категорията, означава да има надзор, като допълнителна екстра към облекчението.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания. Дебатът е открит.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Председател, предлагам чисто процедурно, както сте ги записали закон по закон, да приключваме дебата и да ги гласуваме, за не вървим в общ дебат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не възразявам, ако не злоупотребяваме с изказванията. Дайте да видим как ще върви, защото ако решим по всеки закон да се изкажем по много пъти, трябва да седим на заседанието до утре. По Законопроекта на Министерския съвет има ли изказвания? Не смятам, че поражда някакви съмнения.
Заповядайте, колега Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Аз мисля, че Законът е навременен, облекчава желаещите да работят в тази сфера, намалява административната тежест и ние от групата на „БСП за България“ ще го подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Други колеги, желаещи да се изкажат? Ако няма изказвания, закривам дебата.
Който е съгласен да подкрепим Законопроекта, № 802-01-5, внесен от Министерския съвет на 22 януари 2018 г., моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
По Законопроект, № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, имате думата. Това е моят Законопроект за енергодружествата, а не само за енергокомуналните дружества.
Становището на Министерство на регионалното развитие беше положително, с оглед на доуточняване на текстовете, което в момента работната група прави. Нали така?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да считаме, че това изменение на този закон е належащо и облекчава доста инвеститорски интерес, който съществува и ние ще го подкрепим. Нали казахме да не сме много голословни.
ДОРА ЯНКОВА: Не може толкова бавно да Ви вървят групите. Ако трябва, когато има Законопроект, уважавайте Комисията. Да, бяхте готови с принципна позиция, скривате, че ще има междуведомствена група, но парламентарният секретар на министъра малко да напрегне капацитета на министерството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само в оправдание на Министерството е, че те имат депозирано становище, което е за принципна подкрепа.
ДОРА ЯНКОВА: Е, едно изречение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други изказвания?
Заповядайте, колега.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, аз мисля, че предложението по принцип е добро, въпреки няколко детайли, които може би трябва да бъдат предложени между четенията. Това е чисто европейска практика, за да се намали административната тежест.
Аз не съм съгласен, че ще удължим сроковете на тези молби поради простата причина, че вече всичко се дигитализира и данните са много лесно изискуеми. В тази връзка ние мислим да подкрепим тези промени и ще предложим няколко варианти още между първо и второ четене. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Али.
Госпожо Бакалова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Господин Председател, аз също смятам, че Законопроектът е много навременен и съм доста удовлетворена от факта, че той съблюдава дори и неприетият Законопроект за административнопроцесуалния кодекс, в който така или иначе се прави опит да се намали административната тежест, въвеждайки служебното съгласуване в процеса на издаване на административните актове.
В тази връзка моите препоръки са съвсем редакционни и затова, когато се правят предложенията между първо и второ четене, мисля, че е разумно да се направи малка връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър, защото вече напредват и процесите по цифровизация на цялата информация за подземния кадастър. Това значително ще облекчи общините и може би ще се стигне до ситуации, в които няма да има нужда от този съгласувателен процес, когато вече съотношението между информационните системи поддържани от експлоатационните дружества и самите общини, са такива, че те всъщност работят върху една платформа. Тук говорим и за портала за пространствени данни и за връзката между регистрите, които се поддържат, и информационните системи, които имат ведомствен характер. Другото е чисто редакционно и също съгласувателният режим на това служебно съгласуване, което от правна гледна точка би трябвало да облекчи всяко лице, което иска издаване на такъв благоприятен административен акт, трябва да се свърже, разбира се, със съгласувателния режим, който в момента имаме.
В момента в чл. 127, ал. 2 и чл. 128, ал. 6 има ред за съгласуване на проектите от експлоатационните дружества с варианти – участие в експертен съвет, писмено становище, неприсъствие съответно, неподписване на протокола. Но целта на съгласувателния процес е друга: да се получи информацията, а не да се получи мълчаливото одобрение и съгласие. Това може би трябва чисто редакционно да коригираме.
Последно е текстът на чл. 115, ал. 6 от действащия Закон за устройство на територията, който казва, че се предоставят данните служебно в 7-дневен срок и, ако длъжностното лице, което не изпълни това задължение, носи административнонаказателна отговорност по ЗУТ, така че е хубаво тези тестове да ги привържем към чл. 115, ал. 6. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бакалова.
Разбира се, съветите са ценни ще имаме сериозна работа между първо и второ четене по всички законопроекти. Най-вероятно като минат, дай боже, в зала ще поискаме и по-голям срок, защото очевидно работата е много сериозна по голяма част от тях. Други изказвания по Законопроекта за комуналните дружества?
От „Обединени патриоти“ ще го подкрепим, тъй като ние го инициираме.
Колеги, закривам дебата, ако няма други изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроекта, № 854-01-7, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Отново с единодушие приемаме Законопроекта.
По Законопроекта, № 854-01-20, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз считам, че мнението на Камарата на строителите е правилно, че такива обекти не трябва да бъдат изпълнявани от строители, невписани в Регистъра. Все пак тези строители, които са вписани в професионалния регистър на строителя към Камарата на строителите, доказват изпълнението на определена категория строежи с определен потенциал, обем, техника, персонал и считам, че тук не трябва да правим компромис за обектите, които са пета категория, да бъдат изпълнявани от строители, които не са вписани в Регистъра. По отношение на другата част на предложението сме съгласни. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Динков.
От „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект също. Част от забележките в становищата най-вече са основателни, но народните представители – вносители, заявиха своето намерение да се съобразят с голяма част от тях, така че мисля, че можем да му дадем зелена светлина.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Само едно изречение, господин Председател. В момента режимът, който ще бъде въведен, е рестриктивен, тоест имаме едни ограничения, които ще бъдат наложени занапред. Така че в „Преходни и заключителни разпоредби“ трябва да се предвиди текст, който да каже какво се случва с тези строежи, които се изпълняват по досегашния режим, защото в един момент тези ограничения няма да как да ги вклиним във вече сключените договори от лицата, които не отговарят на тези изисквания. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други изказвания? Ако няма изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроекта, № 854-01-21, внесен от Петя Аврамова, Александър Ненков и Запрян Янков на 5 април 2018 г.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът се приема.
По Законопроект, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г., откривам дебата.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Принципно подкрепяме предложението на колегите, но бих искал няколко бележки да уточним и може би между първо и второ четене да бъдат отразени в текстовете, тъй като някои от тях са принципни, някои от тях са редакционни.
На първо място в чл. 56, ал. 2 е изписано понятието „решение“, а аз не мога да си го представя точно как ще изглежда, дали ще бъде проект, какъв ще бъде размерът на този павилион, условно казано на земетръс ли ще бъде, с какви въздействия ще бъде оразмерен, така че това трябва да бъде прецизирано в случая и да стане ясно какво означава „решение“?
Също така по същия член, ал. 2 така е записана, че за пейките и всички останали елементи на градската инфраструктура ще се изисква такова решение конструктивно, което според мен е малко нелогично. Може би ще трябва пак така да бъдат дефинирани отделно тези понятия, за да стане ясно кои точно обекти ще касае решението и така нататък. Въпросът ми по отношение одобряването по искане на собственика на имота, става въпрос за схема за поставяне, когато става въпрос за наемане на общински парцел, публична общинска собственост или държавен парцел – пак ли собственика на имота ще иска издаването на схемата? Това също не е много уточнено, а би следвало искането да бъде подадено от собственика на самия павилион или наемателя.
Следваща ми бележка е по отношение на чл. 56, ал. 7 и че има ограничен лимит от три модула в имот, но много често тези модули се поставят върху имотите, които са улица или парк с големи площи. В такъв случай какво ще бъде решението? Може би ПУП за разделяне на имота и как ще се случат нещата, тъй като една улица може да бъде с десетки хиляди декара площ и няма логика да бъдат ограничени само три павилиона в тази улица.
Другият ми въпрос и притеснение е, когато става въпрос за строителен обект да ограничаваме до три фургона в обекта. Как да го разбираме? Може би администрацията трябва да бъде с 5, 7, 10 и така нататък, и също трябва да бъде изключена като хипотеза.
Другото е, съгласен съм, че за държавните и общинските имоти има резон, но защо да ограничаваме собственик на частен имот, който иска да си постави павилиона за търговска дейност или за някаква друга дейност? Защо трябва да бъдат три? (Реплики.) Да, няма логика също в това предложение.
Следващото, което съм отразил като забележка, е в чл. 56, ал. 9 – написано е „обекти от временен характер“, но според мен това е малко разтегливо понятие и би следвало да бъде дефиниран по някакъв начин временния им характер, какво означава ден, два, три, пет?
Следва въпросът, който колегите зададоха, е защо отпадат обектите по чл. 57, защо не би следвано да бъдат премахвани, а според мен е недобре оформен текста.
Следващият ми въпрос е свързан с предложението, което бях внесъл и оттеглих за премахването, че обекти 4, 5 категория се премахват от общините, а 1, 2, 3 от ДНСК и се оказва, че павилионите също ги премахват от ДНСК. Бих искал да чуя каква е логиката да бъдат премахнати от ДНСК?
Също една лека забележка, която е пак в моята специалност, е че сте изписали понятието „механично съпротивление устойчивост“. Значи, ако един павилион се съпротивлява механично, това ще бъде проблем, би трябвало да бъде статично, защото иначе става механизъм, който няма как да стои в пространството. Така че би следвало да бъде, по-правилно е „конструктивна устойчивост“ и с това се приключва.
В чл. 57б, ал. 1, т. 4 също се изискват доста документи. Тези документи в какъв вид ще бъдат? Свързани ли са с хигиена, пожар, здраве. Това означава, че ще бъдат правени проекти, инвестиционни, а как точно ще бъдат направени също не е много ясно. Имаме едно предложение по отношение на дефиницията на преместваемите обекти. Съгласен съм, че тя е достатъчно коректна. В случая сте я сложили в скоби – без изпълнение на монолитно строителство на фундаменти и стени. Това е по § 6 вече, а фундаментите могат да бъдат и сглобяеми.
Предлагам и е най-близко до здравата логика да бъде включен един текст, който до голяма степен отговаря на истината, тъй като липсва в случая, но в общия случай павилионът се поставят върху някакви фундаментни плочи, по-скоро фундаментни настилки, които са с дебелина 7, 10, 15 см и са на дълбочина не повече от 30 см от прилежащия терен, тоест отнема се хумусът, налива се някакъв бетон, поставя се върху него. Аз предлагам да бъде записано като текст „който не е трайно прикрепен към терена чрез фундаменти или настилки с дълбочина по-голяма от 30 см от кота терен“. Тоест всичко до 30 см би могло да се приеме като някакъв вид фундамент, който би могъл да се премахне впоследствие, когато се демонтира самия павилион. Това са ми бележчиците.
Извинявам се, ако съм прекалил с времето, но смятам, че са уместни и би трябвало да бъдат отразени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Господин Манол Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз съм съгласен с почти всички забележки на колегата. Не знам дали колегите знаят колко лафки имаме в България, а повечето от тях са правени на фундаменти такива. Ще ги събаря ли ДНСК, какво ще правим? Но това с ограничението на размерите и броя на павилионите ми прилича на някакъв челен севернокорейски опит, който се опитва да се наложи.
Колеги, имайте предвид, че това е пряка намеса в политиката на общината. Всяка община си има наредба за преместваемите обекти. Ние тръгваме сега да им слагаме някакви ограничения, да ги вкарваме в някакви окови, колко павилиона да има, колко да са високи, колко да са широки, а остава да им кажем и колко въздух да има вътре. Мисля, че това е пряка намеса в правомощията на общините. Не искам да се повтарям с колегата член по член и буква по буква, но ние от БСП сме против Закона и ще гласуваме „против“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Няма да правя детайлен анализ текст по текст, макар че бих могъл, а ще се опитам да обобщя тези бележки, които чух основно от представителя на Столична община, колегата Шишков и колегата Генов. С част от тях съм съгласен и смятам, че действително текстовете могат да бъдат прецизирани. По отношение на размерите и броя на модулите, което явно буди притеснение с оглед на това, че имаме конкретни размери и конкретен брой, смятам, че могат да бъдат направени промени в тази разпоредба. Съгласен съм и с бележката по отношение на конструктивното решение за ал. 2.
Основната цел на Законопроекта обаче е друга и ще се върна, защото сме на първо четене и ще Ви припомня, че на първо четене обсъждаме философията и смисъла на Законопроекта. Основният смисъл, основната философия, залегнали в този законопроект, са осъществяването на контрол, който в момента, за огромно съжаление, по отношение на преместваемите обекти липсва. Липсва веднъж, защото да кажем общините нямат финансов ресурс да се занимават с какъвто и да е контрол по отношение на преместваемите обекти. За тях това е някаква дейност, която попада назад в задачите, нямат толкова средства да наемат необходимия персонал, да се извършат необходимите проверки, да се упражни необходимия контрол, от една страна, и то по отношение на абсолютно всички видове имоти без значение за тяхната собственост, както е в момента.
От друга страна, има резон, има логика, когато говорим за държавни имоти, в края на краищата държавата да може да упражни този контрол със структурите и с капацитета, който има и е много по-голям, отколкото на една отделна община. Може да даваме примери и за малки общини, които тотално нямат никаква възможност да упражняват подобен вид контрол. Това е същността, която е залегнала като философия и с това отговарям на въпроса на господин Шишков: „Защо ДНСК, а защо не общините?“ Защото виждаме, че общините към този момент по една или друга причина нямат този капацитет да могат ефективно да се справят с него.
Що се отнася до бележките за § 3, за документите, съгласен съм, че също може да се мисли в посока за прецизиране, както и съм съгласен с бележката по отношение на основанията за премахване, направено от Столичната община. Що се отнася до определението за „преместваем обект“, самият факт, че се правят предложения от страна на Столична община и от господин Шишков, показва, че ние имаме все пак нужда от детайлизиране и прецизиране на определението в този му вид.
Това, което сме се опитали да предложим като редакция, без да претендираме за достатъчна и крайна изчерпателност и прецизност, е с оглед на факта, че в момента мога да си направя един преместваем обект, който няма изобщо да е преместваем, защото ще си издълбая едни основи от над 30 сантиметра и ще го направя на практика непреместваем обект, който няма как да бъде премахнат в този вид. И започват едни спорове, не знам доколко сте запознат със съдебната практика, това сега преместваем обект ли е, строеж ли е, кой трябва да го премахне, общината ли е компетентна, ДНСК ли е компетентна?
Това сме се опитали да направим с определението и ще се съобразим с тези бележки, които направихте, които чухме от колегата Шишков и от представители на Столична община между първо и второ четене, ако Законопроектът бъде подкрепен. Пак казвам, философията е в осъществяване на реален контрол по отношение на преместваеми обекти, поставени специално в държавни имоти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Манол Генов има реплика, след което е господин Несторов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Митев, аз не съм съгласен с Вас, че общините нямат капацитет.
През 2011 г. с промените в Закона, когато контролните функции от ДНСК бяха прехвърлени на общините, всички бяха задължени да имат такива лица в структурата и в администрацията, даже там на едно място пишеше, че може да имат и оръжие, да им се разрешава. Аз не съм съгласен с Вас, че общините нямат капацитет.
Ако тук става въпрос за някакви преместваеми обекти, които са в някакви курортни зони или зони на структури и на някакви интереси, е друг въпросът. Но нека да се съобразяваме с наредбите, които имат общините, с техните функции и да не ги изземваме по този начин, защото тук виждам една непоследователност – общините контролират 3, 4, 5 категория, а не 4, 5, 6 категория. Като има различни тълкувания на съда за преместваем обект, нека въведем ясна дефиниция какво е преместваем обект и какво не е. Имахме такъв пример наскоро с поправките в Закона за местно самоуправление. Спомняме си ги всички, имахме политически консенсус и ги подкрепихме, и мисля, че тези предложения са изключително несъстоятелни, повтарям, и ние няма да ги подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Несторов има думата.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Генов! В качеството си на началник на Дирекцията за национален и строителен контрол ще си позволя да дам само едно пояснение.
Факт е, да, съгласен съм, че общините имат този капацитет, но този капацитет в действителност ние не го виждаме как се реализира на място, защото от тези месеци откакто съм началник се установява, че няма абсолютно никакъв превантивен контрол. В момента, в който схемата се одобри от главния архитект и се приеме от общинския съвет, от тук нататък започва неконтролируемо разполагане на тези преместваеми обекти. Това е едната страна.
В края на краищата вече сме в ХХI век, член сме на Европейския съюз и трябва да има едно хигиенизиране на тази градска среда, защото до този момент ние виждаме във всеки един курорт, във всяко населено място – голямо или малко, едно стълпотворение от най-различен тип преместваеми обекти, които всеки по някакъв индивидуален или по някакъв друг начин, се възползва да разполага някакви типови обекти, които в повечето случаи не съвпадат с наредбите, които се гласуват от общинския съвет по чл. 56. Това се отнася за цяла България. Поради тази причина аз съм „за“ да се въведе един ред и действително дали ще е с участието на Дирекцията за национален контрол, или само на територията на общината от съответните контролни органи, които са на подчинение на кмета на общината, това ще го решите Вие с конкретни текстове в Закона.
Но истината е, че цяла България прилича на панаир с тези преместваеми обекти и поради тази причина аз съм съгласен службата, която ръководя, да бъде натоварена с допълнителна дейност, но с тази дейност да се знае, че има един държавен контролен орган, който да следи и да отговаря за този тип обекти, особено в тези сезони, които са свързани с посещаването на държавата от туристи. Друг проблем, който е свързан с тези „временни връзки“, е тъй нареченият ток, вода и канал.
Не мога да Ви обясня, ако не сте видели, тоест препоръчвам Ви да видите какво беззаконие цари във връзка с тези преместваеми обекти, с тези „временни връзки“, с инженерната инфраструктура. Нито има одобрен проект, нито има някакво становище, тоест всичкото се прави на четири очи между възложителя и между съответната структура, която е делегирана с пълномощието да доставя съответния вид енергия, вода или друг тип захранване на обекта. Относно конструкцията е добре да се прецизира текстът, тоест да има конструктивно становище, но не и проект, ако обектът е по индивидуален проект, който е одобрен от главен архитект на община. Що се отнася до типовите проекти, за мен е крайно време да се помисли в тази посока и да има някакъв унифициран модул, който самият общински съвет за дадена община да си приеме, и да задължи по този унифициран проект да се изготвят тези преместваеми обекти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, ние имаме проблем при всички положения. Спомням си преди няколко години гласувахме именно да облекчим ДНСК, дадохме тази възможност за контрол на общините – дали по една или друга причина, или поради чисто политически причини, общините не го правят това нещо. Това, което каза господин Симеонов преди малко, е нелогично и не може от едната страна на улицата да е едно, а от другата страна на улицата да е друго.
С това, което Столична община каза, съм съгласен. Очевидно е, че законодателният орган, като най-висш такъв, трябва да предприеме някакви дейности, да сложи някаква рамка, в която да има някаква хигиена, защото ние сме превърнали, особено курортните части, там, където всъщност има икономически интерес, прилича на панаир и това не могат да бъдат нормални места за почивка, за отдих, за разходка. Ще Ви дам личен пример – Златни пясъци, където не можеш да разбереш, като тръгнеш по главната улица, нито до кой хотел си стигнал, нито море да видиш и абсолютно това преди две години ми се случи. Следователно ние трябва да направим някаква друга крачка и Ви приветствам, тъй като сме на първо гласуване и не претендирам за прецизност на текстовете.
Колегата Шишков също имаше добри забележки и трябва да вървим в тази посока, тъй като очевидно общините не могат да се справят, а и може би някой път самите те не искат да се справят с този проблем, води до това, че ние трябва да направим някаква стъпка. Дали е най-точният, най-коректният запис на текстовете не мога да кажа, но съм сигурен, тъй като сме на първо гласуване, че трябва да направим тази крачка и да се опитаме да го регламентираме и да направим някакъв ред, за да не приличат курортите ни и градската среда на такъв панаир.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Бакалова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, по повод на този законопроект се повдигна обсъжданата тема за правомощията по премахваме на незаконни строежи и функциите на ДНСК като специализиран държавен контролен орган, и въпросът дали тези функции трябва да бъдат споделени между местната власт и специализираната държавна администрация, или не. Помним, че ноември 2012 г. този въпрос беше решен в полза на общините. Всъщност не знам дали е в полза на общините, защото беше разделена тази дейност, а функциите бяха разделени по критерии за категоризация на строежите.
Колегите вече споменаха затрудненията в съдебната практика, защото в зависимост от това какъв е строежът, а в случая проблемът е дали е строеж, или преместваем обект и в контекста на проблема се определя компетентността на органа и, когато квалификацията на съоръжението, или строежа е неправилна, актът категорично се отменя даже с тежкия порок нищожност. Така че в едната посока на разсъждения са въпросите, повдигнати от вносителите – дали е разумно да остане режимът 4, 5, 6 категория строежи да са под контрол на общините, или като се има предвид, че те разрешават тази функция, да се върне в държавата?
Другият въпрос, който заслужава внимание, е легалното определение за преместваем обект. В 2003 г. след доста сериозни дебати беше приет § 182, който изрично каза, че група строежи, между които и преместваемите обекти по чл. 56, не са недвижими вещи, а в случая се казва „недвижими имоти“ по чл. 110 от Закона за собствеността. Съдебната практика на Върховния касационен съд е изключително последователна, когато определя кога една вещ е недвижима. Ако направим един малък преглед на съдебната практика и формулировката за „недвижима вещ“, респективно „недвижим имот“, и разграничаването на преместваем обект от недвижим имот, ще се получи много лесно. В определението смятам, че с много малка редакция т. 80 може да постигне и това съответствие със съдебната практика. Въпросът е какво правим със заварените преместваеми съоръжения, които не отговарят на това легално определение.
Пак се връщам на темата за „Преходните и заключителни разпоредби“, защото като практикуващи юристи първото нещо, което правим, когато излезе в „Държавен вестник“ един законопроект, е да отворим „Преходните и заключителни разпоредби“. Същото се отнася и по отношение на размерите, които може би ще останат. Какво ще се случи с онези, които са отговаряли на досегашните критерии? Трябва да преценим и да ги оставим в някакъв режим, защото в противен случай ще се натоварят много собствениците с това да изпълнят изискванията на новия закон и дали ще бъде възможно.
И последната ми забележка е по повод редакцията на чл. 57б –по отношение на основанията за премахване. Струва ми се, че трябва да ги прецизираме на второ четене, тъй като те много приличат на основанията за премахване на строежите, а категорично характерът на обектите е такъв, че не може да налага по аналогия основания за премахване, подобни на тези, които касаят самите строежи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Заместник-министър, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: По отношение на капацитета, който общинските администрации имат, действително имат, но нашето впечатление е, че няма воля за изпълнение на всички техни задължения. Всички ние се досещаме на какво пък се дължи.
Има определение за преместваем обект и според мен си има много добро обяснение в § 5. Той казва, че преместваем обект е такъв, който може да се премести наведнъж. Модули от шест преместваени обекта, сложени един до друг, което представлява дискотека, просто сами разбирате, че… (Реплики.)
По отношение на бележките на колегата Шишков, може би сте прав, аз не съм строителен инженер – дали е динамично, или статично съпротивление, но мисля, че го мислихме доста. Не знам точно как би се определило като обект едно бънджи, закачено на два крана. Според мен даже е опасен обект и как не се е случило нищо до момента. Очевидно е, че сега съвършени закони няма и не може да има, тъй като те уреждат обществени отношения, които постоянно се променят, и това налага приемането на тези изменения. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али, имате думата.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, като Ви слушам, всеки е прав за себе си, разбира се, всеки предлага определени дейности във връзка с този законопроект, но говорим за децентрализация, за тази прословута дума, а от години все пак се опитваме да централизираме нещо.
Категорично съм против общината да няма възможност да прецени и да реши къде какво да се направи. Какво да се направи с малките общини? Вие знаете ли, че има такива населени места, където в преместваемия обект се водят изборните секции, тоест изборната секция е сложена от кмета на общината и там е магазинчето, където се зарежда всекидневно с най-необходимото, с хляба на хората. Там няма хранителни магазини, а стари магазинчета, съборетини, които са на бившето РПК или на ОКС. Какво правим? Когато предлагаме нещо само за София, Варна, Несебър, Златни пясъци и така нататък, говорим пак за централизиране на един инструмент, който е пряко зависим от местната власт и хората, които са ги избрали там – общински съветници и кметове. Не може по този начин!
Да, съгласен съм ДНСК да има контролираща функция и да контролира кмета, ако не е спазил Закона. Тоест да глоби кмета на общината, но не и директно този, който е сложил нерегламентирания.
Колеги, наистина можем да се въвлечем в неприятни мотиви от страна на повечето общини в България срещу този законопроект. Затова нека да го помислим добре, ако трябва, да го отложим във времето, но аз съм категорично против това, което се предлага. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, колега Али.
Аз донякъде ще го подкрепя. Също смятам, че не трябва да има фиксация на квадрати и изобщо такава намеса в работата на органите на местната власт, а трябва по някакъв начин между първо и четене да намерим компромисния вариант, така че да дисциплинираме общините, които не са въвели в наредбите си съответните правила, но същевременно да не посягаме на принципите, които сме дали на органите на местното самоуправление.
Думата искаше Стефан Тодоров, първо.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Няма да правя бележки по Законопроекта, защото доста се направиха. Знаете, че също имаме някои правно-технически и редакционен характер. Да речем, че те ще отидат на второ четене, ако тръгне Законът. Няколко принципни въпроса. Ясно е, че ДНСК никога в каквото и издание да е съществувало, не се е занимавало с преместваемите обекти, а те винаги са били в компетенциите на общините и преди ЗУТ-та.
Не може да има смесване на компетентен орган – строеж ли е, или е преместваем обект? Според мен няма такъв преместваем обект, който да стигне до строеж 3 категория, за да изпадне в спора дали е между държавата и общината. Това е малко като шегичка. Дефиницията, която сега съществува, е взета от определение на съдебната практика. По-добро не сме измислили, а копирахме буквално от съдебната практика това, което беше трайно наложено и се повтаряше в решенията. Казвам го само за история и да се знае как се е стигнало дотук.
Въпросът по отношение на разделение на компетенциите на държавата и общината върху държавни имоти. Не знам доколко вносителите си дават сметка дали с това разделение ще могат да се справят навсякъде, където смятат, че това ще бъде компетенция на държавата. Не говоря за капацитет.
Държавните имоти не са чак толкова много – говоря за имоти, върху които е възможно да се поставят преместваеми обекти, и може би не точно това са имали в предвид инициаторите на Законопроекта. Ако вземем морската територия, да, плажовете са изключителна държавна собственост само че проектът не кореспондира със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, критериите и показателите са други.
Кой от двата ще приложим, ако там няма изменение, за да има синхрон? На територията на курорта и бил той национален, не смятайте, че само с държавна собственост ще упражните контрол, защото там държавна собственост почти няма. Тоест такава собственост на имоти, върху които да могат да се поставят преместваеми обекти. Изключвам плажната ивица. Критерият може би трябва да се търси в държавната политика върху национални курорти или курорти от национално значение – морски и планински, ако това е идеята.
Трябва да Ви кажа, че на Слънчев бряг, на Златни пясъци, на Албена държавна собственост няма, освен плажа. Ако има тук-там останало някакво парче, инфраструктурата също не е държавна собственост. На едно място тя е в капитала на едно дружество, макар и държавно, но тя е корпоративна на търговското дружество, така че място за намеса на държавата просто няма да има. Казвам го добронамерено, за да не се окажете така, че правим едно разделение, а държавата няма къде да упражни контрол освен върху плажа или горе по гората, където има държавен горски фонд. Затова трябва да се помисли между двете четения в каква посока да се коригират нещата, за да може действително да има държавна намеса там.
Другото, което е в коментарите, може би е добре по принцип да се помисли не толкова – и сега съществува тази възможност, а тя е по отношение на строежите. ДНСК контролът, който се упражнява върху местната власт, на практика опира до там, че може да санкционира органа, който е извършил нарушение, но не може да премахне обекта. Говоря и за строежа като такъв, който е в компетенциите на общините, говоря и за преместваемия обект. Тоест може да се допише нещо, за да може действително като контролен орган не само да констатира и да наложи санкция на нарушителя, но и да свърши работата, която общината не е свършила, както се дават примери, че има.
Последно, от години коментираме въпроса дали ще се въведат някакви критерии за размери и това е друго решение, но просто трябва да разграничим и може би да извадим в един съвсем отделен режим, който да не е свързан с преместваемите обекти, така наречените елементи на градско обзавеждане. В момента те са под един режим и създават страхотен проблем, както на колегите в Столична община, така и във всички останали общини. Не може решение за поставяне на един павилион, образно казано, под същия решим да се подчинява и главния архитект, да прави схема къде да сложи пейка и да се разрешава поставянето на пейка, чешмички, осветления, тела и така нататък, но може би и до Вас трябва да стигне дискусията, за да се вземете това решение и да разграничим режима. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Георги Колев има думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! От думите, които чувам тук, разбирам и виждам, а пък и всички Вие виждате в какво безредие са нещата.
Въпросът на господин Али е: „Време ли е сега да го решаваме?“ Аз смятам, че сме закъснели. Сега е моментът, а безредието е и конструктивно, и ландшафтно, и дизайнерско, и законодателно. Ние виждаме нежеланието на общините или по-точно желанието на общините да го има това безредие, за да задоволят всички, искащи да си сложат павилионче някъде. Безредие има и в малките общини, господин Али. Там също трябва да въведем ред и не може една аптека да бъде в такъв обект. Трябва да видим как тези хора да ги задоволим. Това е изключително наболял проблем. Това безредие трябва да престане. Сега е моментът.
Да, ние трябва да положим усилия, да стъпим на някаква основа с усилията на всички Вас, на нас, тези, които можем и знаем, да стъпим на някаква основа и стъпка по стъпка да въведем ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат думата?
Представители на Националното сдружение на общините –господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Съжалявам, не знаех за преместването на часа на Комисията, заседанието на Комисията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Най-добросъвестно Вашите становище сме ги съобщили, така че сте присъствали.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Щом сте ги съобщили, улеснявате в голяма степен задачата ми. Аз искам да взема основно отношение по два законопроекта, с които сме изразили с позиция, въз основа на направени проучвани сред общините и въз основа на взети решения от нашия управителен съвет.
На първо място, изразяваме категорична подкрепа за Закон, № 854-01-7, внесен от група народни представители. Това е Проектът подписан и от Вас, господин Веселинов. Смятаме, че с този проект, касае регулация относно експлоатационните дружества, присъединяване към тях. Смятаме, че с този законопроект ще се улесни значително дейността на гражданите, инвеститорите и на общините при промяна на техните устройствени планове и на тази база го подкрепяме.
Разбира се, че имаме и конкретни бележки да се доуредят някой неща относно процедурата. Казано е, че е даденото разрешение и основание за сключване на договор, а не е казано как ще се сключва договорът, а с такива детайли, ако се уредят процедурно, смятаме, че Законът ще придобие по-завършен вид по отношение на основната му идея.
За другия Закон…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вносителите го оттеглиха.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Извинявам се, бяхме категорично против него. Радвам се, че се е стигнало до това.
За другите два Закона в момента извършваме проучване сред общините и ще бъдат разгледани с три дена от нашия управителен съвет. Напълно споделям изразените от депутати съображения, че посягане на правомощия на местната власт не може да бъдат приемливи за нас. Сигурно има някъде и проблеми в това отношение във връзка с преместваемите обекти, но не може централизирано оттук и с норми в закона да решаваме абсолютно всички казуси за абсолютно всички населени места, малки, големи, селски, планински и така нататък.
Доколко нямат желание, или нямат интерес кметовете, не бих искал да коментирам такива твърдения. Все пак те са отговорни пред местните общности и пред гражданите.
Да не навлизаме в такава тема – балансът на правомощията на централната и местната власт. Конституцията ни достатъчно ясно го е казала, а и Европейската харта за местно самоуправление – не можем да въведем униформен порядък, да облечем всички общини независимо от характера им, независимо от условията в тях, да решаваме по еднакъв начин въпросите, дори и за такива дребни неща като преместваемите обекти. Ще Ви изпратим по двата останали законопроекта допълнително становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожа Дора Янкова, има думата.
ДОРА ЯНКОВА: Съвсем накратко. За да не обвиняваме общините за правомощия, може би тук трябва да се признаем, че това е Закон за националните курорти, по-скоро предстои за лятото. Макар че е късно, но е направен не както трябва. Да има необходимост от някаква регулация, обществена. Има необходимост от този дебат, слушах го няколко месеца. Когато си инвестирал в хотели и си довел тези хора, да не ти оставят само леглото, а други да ги приберат, тоест на 100 лв., които се прибират от туризма, да приемат малко повече от хотелиерите, инвеститорите. Трябва някакъв ред и може би по друг начин да се направи.
Сега вкарваме в един общ режим всички общини, вкарваме може би ДНСК, а може би за националните курорти е добре да влезне ДНСК, защото има проблеми с натрупването. Там питат защо кметовете не бутат? Ама преди три мандата като е направил дискотека или там едни червени хотели на Слънчев бряг отпред с три буквички фирми, от които всички треперят, кметът няма как да се появи. Тоест има необходимост от регулация за националните курорти. Но, господин Митев, не ни разбирайте, ние няма да го подкрепим, защото не е направен както трябва.
Ние си даваме сметка, че основният инвеститор в туризма – хотелиерът, който е инвестирал в хотел, прави реклама за туризма, прави застраховката, за тези, които кръжат наоколо, трябва някакви правила, трябва и за планинските курорти, трябва и за другите курорти. Дори като го гледам, трудно можем да го поправим като поправка. Разберете ни, че ние сме заинтересовани за българския туризъм, а тук няма нужда да се заобикаля кюпът, общините са лоши, но даже и в мотивите не са си свършили работата. Поради това, което сподели Манол Генов, и от общата дискусия, ние смятаме и заявяваме пред Комисията, че трябва регулация по устройственото процедиране на законни или незаконни обекти на територията на националните курорти, но нека да направим една по-същностна дискусия и да се включат професионално Министерството, гилдиите и тогава да извадим това, което ще се появи.
Сега сме края на месец май, ако излезе на терен ДНСК преди летния сезон, нали знаете, че в Европа или в цялата страна онези, които ще дойдат, какво ще кажат. Ще дойдат на терен, на който се събаря. Видимо това лято няма да може да се работи, а след лятото, ако имаме, да направим нещо същностно. Нямаме нужда от такъв имидж за страната и за туристическия бизнес.
Аз си давам сметка, че с едното око някой намига на мутрите – ще ме извините, ако ги има все още, а с другото око мига на бизнеса, който си връща парите. Ние като опозиция гледаме с внимание, тъй като това е един голям отрасъл. В националните курорти има много празноти и например Пампорово се стопанисва от две общини. Всичко онова, което е между Мургавец и Дафовска, са временни обекти и не си представям как някой ще го събори, а единствено събориха старата къща. Тоест по пистите няма временни обекти, тъй като всичко е частно и е на КОС, Мечи чал е друго, а за Боровец обаче е коренно различно.
Колегата знае какво е Боровец, какво са другите курорти. Ако искате нашия принос като Комисия, да влезем по същество и принципно в този дебат. Има необходимост от регулация, но общините не си вършат работата. Виждам смисъла, но няма ефект по начина, по който е зададена концепцията на Законопроекта, а чиновниците няма как да не съобразяват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, разговарял съм с много кметове на общини и те търсят помощ.
Тази регулация и те я искат (реплики) и тук говорим да се въведе този регламент и ред, а не го говорим в негативен план. Да, имате чудесни предложения. Дайте да поработим и между първо и второ четене да го направим. Те искат помощ и казват: „Не можем да се справим сами, помогнете ни.“ В случая това е един апел за помощ. Благодаря Ви.
ДОРА ЯНКОВА: Всеки кмет, който е изборен, мечтае държавата да събаря, защото няма да си прави проблеми.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Колев, всички сме съгласни, че трябва да има ред. Това, че кметовете искат да се отъврат от правомощията е очевидната истина, даже очевадна. Всеки иска да хвърли горещия картоф със събарянето някъде другаде.
Искам да поканя Вас и господин Несторов, в удобно за вас време, да видите преместваемите обекти в района на Бачковския манастир. Ако има някоя нечиста сила, която може да ги бутне, да заповяда и аз морално ще Ви съдействам. Ако някой може да въведе ред там, аз ще адмирирам тези усилия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че достатъчно дебатирахме по този законопроект. Иска ли вносителят да добави нещо?
ХРИСТИАН МИТЕВ: От името на вносителите мога да кажа, че ако бъде приет Законопроектът, естествено ще се съобразим с всички конструктивни предложения между първо и второ четене. Единствено ще кажа, че ние се опитваме да създадем механизъм, по който да се спазва Закона.
От всичко, което чух, останах с впечатление от гостите, че едва ли не този режим трябва да е свръхлиберален и няма никакво значение какво пише в Закона за устройство на територията. Дори имаше изказвания и започвам да се замислям има ли изобщо смисъл да регламентираме по някакъв начин преместваемите обекти. Вие говорите за националните курорти, но Законопроектът не е само за тях. Да, може би основната му цел е тази, но той се отнася за абсолютно всички преместваеми обекти, поставени върху държавни имоти. Сигурно има множество отговорни институции и граждани, но положението не е добро не само в курортите. Това е опит да сложим някаква регулация, въпреки че не е съвършена. Заявявам, че ще се съобразим с всички конструктивно направени предложения в рамките на тази дискусия. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 854-01-39, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Откривам дебата по Законопроекта на господин Александър Ненков.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Мисля, че много е закъсняло предложението на господин Ненков особено в частта за ВиК инфраструктурата. Имайте предвид, че това е решено със Закона за енергетиката преди няколко десетки години.
Ще направя една поправка, че обикновено тези проводи са в извънрегулирани територии и не са обект по Оперативната програма „Околна среда“, нито по Програмата за селските райони. ВиК операторите, дружествата, общините, ако докопат отнякъде пари, си правят рехабилитация на съществуващите проводи. Това, че сега се иска режимът да бъде такъв, както на новостроящите се, е изключително голяма грешка. Ако в едно село трябва да се промени водопроводът, защото е на 60-70 г. и има аварии, ще започнат едни процедури и ако влезете да направите парцеларен план, земеделски, ще ви побелее косата.
Ние ще подкрепим тези предложения, защото са крайно необходими и регламентират правата на операторите. Мисля, че този начин ще се облекчи изключително много тяхната работа и ние от БСП ще го подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ние от групата на „Обединени патриоти“ също ще подкрепим Законопроекта. Смятам, че това са дефицити в законодателството, които трябва в спешен порядък да бъдат компенсирани.
Други желаещи да вземат думата? ¬
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Благодаря, за изказаната позиция и за подкрепата на тези текстове. Ние ще предложим и прецизиране на самите разпоредби. Искам само да допълня, че през този период оперативните програми позволяват инвестиции в довеждащата инфраструктура. Бихме могли да се възползваме максимално за реконструкция на довеждащите деривации към населените места и да използваме максимално финансирането от евро фондовете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, и ако няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект, № 854-01-41, внесен от Александър Ненков и група народни представители на 11 май 2018.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Позволете ми да Ви благодаря за конструктивното заседание и всъщност, че от пет Законопроекта ние приехме единодушно четири. Считам, че Комисията работи на базата на обективни убеждения и професионализъм, а не на някаква политическа поляризация. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов




Стенограф:
Мария Петрова