Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
12/07/2018
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 14
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, в условията на падащ кворум имаме необходимият брой народни представители, за да започнем работата. Както знаете, няколко комисии се провеждат в момента, част от колегите пътуват насам, така че ще имаме възможност да попълним състава си.
В дневния ред сме предвидили три точки, както следва:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов.
Моята молба към Вас е да отложим т. 3 – Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като един от вносителите отсъства. Отсъстват и от Националното сдружение на общините, които имат техен форум. От МВР също имат някакъв проблем и молбата на всички тези страни е в следващото заседание да гледаме т. 3. Надявам се, че никой от Вас няма нещо против в това отношение.
Процедурно ще трябва да приемем дневния ред, като отпада т. 3.
Има ли други предложения по дневния ред? Предполагам, че нямаме.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред и след това отпадането на т. 3.
Който е за предварително обявения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Който е за отпадане на т. 3 от дневния ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Точка 3 отпада от дневния ред.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От Министерството на околната среда и водите гости са: Красимир Живков – заместник-министър, Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и цоенка на въздействието върху околната среда“, Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
Господин Заместник-министър, предполагам, че Вие ще представите Законопроекта.
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е разработен във връзка с изпълнение на Решение по изпълнение Програмата за управление на правителството и Решение на Министерския съвет за облекчаване и намаляване на административната и регулаторна тежест на бизнеса и на гражданите.
Изменението на закона е предложен във връзка с предложение за облекчаване на бизнес, предложения, постъпили в Министерството на околната среда и водите от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Първоначално се изготвиха два самостоятелни законопроекта, които са предложени самостоятелно на външно съгласуване и обществен достъп. Същите имат одобрени частични оценки, финансови обосновки, но впоследствие тези два законопроекта се обединяват.
В същото време се извършва обстоен преглед на регулаторните режими и всички предоставени административни услуги в обхвата на екологичното законодателство и в основа на административните възможности за намаляване на административната и регулаторната тежест се стига до предложение за изменение в няколко закона. На първо място, Законът за опазване на околната среда, Законът за управление на отпадъците, Законът за чистотата на атмосферния въздух, Законът за биологичното разнообразие и други нормативни актове.
Всички тези изменения водят до намаляване на изискванията на заявените документи, опростяване на самия процес за взаимодействие с останалите държавни структури и администрации и изискването на документите по служебен път, намаляването на сроковете по различните процедури.
Нещо, което е много важно и искам да подчертая и да кажа какво се случва с изменението на закона – провежда се възможността за така наречената обединената процедура, когато е налице инвестиционно предложение, което подлежи на ОВОС, тоест на оценка за въздействието на околната среда, комплексно разрешително или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие с висок рисков потенциал.
В досегашния закон изредените три процедури са една след друга поотделно. За всяка една от процедурите се изисква срок минимум 6 месеца. Отделно отиват още около 2 месеца за съгласуване с други институции и организации за обществен достъп. По тази обединителна процедура допълнителните изисквания са в хода на процедурата по ОВОС, тоест когато се извършва ОВОС, вървят успоредно и другите две процедури. Това е за предприятията с висок рисков потенциал. Общо взето обединената процедура допринася за подобряване на бизнес климата като цяло, намаляват се разходите на инвеститорите, намаляват се сроковете. Подчертавам, че старата процедура си остава, но е възможна и обединената процедура. Компетентният орган в случая на обединени процедури е министърът на околната среда и водите.
Също в Законопроекта е предложено да бъдат прехвърлени правомощията от Министерството на околната среда и водите на Изпълнителната агенция по околна среда във връзка с конкретната процедура за комплексните разрешителни и потвърждаване на уведомлението за квалификация на предприятия с висок рисков потенциал. Тоест чрез прехвърляне на правомощията се движи принцип на работа на едно гише, компетентният орган става един. Общо взето промяната ще доведе до намаляване на общата продължителност на тези процедури.
Ясно е, че и досега комплексните разрешителни се издават от Изпълнителната агенция по околна среда, но методически указанията са идвали от Министерството – дали да бъде допълнено комплексното разрешително, или цялостно изменено и така нататък.
За промените, споменах в началото отделните закон, съвсем накратко с две изречения – в Закона за управление на отпадъците, отпадат някои документи, които не се изискват. То е за платени такси, документи, които съдържат самия процес, например за оползотворяване на отпадъци, документи, съдържащи идентификационни кодове.
Що се отнася до Закона за биологичното разнообразие и Закона за чистотата на атмосферния въздух отпада изискването да се представят документи на хартиен носител, документи за внесени такси.
Анализирайки обсъжданията на Законопроекта в другите комисии, по-обстойни и повече въпроси имаше, касаещи промени, които предстоят в Закона за водите.
Само искам да подчертая, че с изменението на Закона се предоставя възможност за регистриране на водовземни съоръжения на подземните води за стопански цели, изградени по Закона за водите – технически изправни са, но са изградени незаконно. Този път се дава възможност на тези, които отговарят на техническите изправности, след съответно заплащане на определена такса от басейновите дирекции, да бъдат узаконени, а не както е досега, преминаване към събаряне и ликвидиране и отново изграждане. По този начин се улеснява бизнесът, инвеститорите.
В текста, където имаме предложения и се касае за санитарно-охранителни зони, искам да кажа Министерството на околната среда и водите оттегля предложенията, касаещи санитарно-охранителните зони, тъй като имаше дебат. Тези въпроси остават да се дебатират от експертите и от всички заинтересовани страни. Завърших накратко.
Ако имате въпроси, заедно с директора на дирекция „Управление на водите“ в Министерството сме на Ваше разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
От Националното сдружение на общините имат становище, но нямат присъствие. Българската стопанска камара имат становище, не знам дали някой иска да го представи.
От организациите, депозирали становище, някой желае ли да вземе думата и да представи становището си? Не виждам такъв интерес.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние от „БСП за България“ подкрепяме всички тези изключително разумни предложения, направени в самия Закон за опазване на околната среда. Съгласни сме с философията на Закона и с облекчаването на процедурите, даването на различни възможности, по което да си вървим.
Но по отношение на частта, където се правят изменения в Закона за водите, считаме, че са прибързани, необмислени и на този етап ще се въздържим. Имам обещанието от ръководството на Министерството, че тази част ще бъде оттеглена. Така че ако бъде оттеглена, ще подкрепим в бъдещите гласувания този законопроект, но на този етап ще се въздържим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Частично оттегляне, за съжаление, е невъзможно. Всъщност това, което казва господин заместник-министърът, е, че между първо и второ четене тези текстове ще отпаднат. Това е виждането на Министерството и нашето като мнозинство.
Имате думата за други изказвания, колеги.
Ако няма изказвания, от името на нашата парламентарна група на „Обединени патриоти“ да заявя, че смятаме Законопроекта за изключително важен. Всъщност даже поздравявам Министерството за смелостта по отношение тази обединена процедура и на всички тези неща, които бяха сериозно препятствие пред бизнеса.
Аз имам множество случаи при срещи с бизнеса и с избиратели, които обясняват как върви процедура над процедура, изпускат срокове за кандидатстване за оперативни програми и всичко останало, просто защото сроковете са такива, че те и не се спазват сроковете за ОВОС. Така че в това отношение, че дори само заради това си струва да бъде подкрепен Проектът и да върви напред, защото безспорно не само разтоварва като тежест, но и създава възможност за бизнеса на едно по-нормално развитие.
Аз и колегите от „Обединени патриоти“ ще гласуваме „за“ и изцяло подкрепяме. Разбира се, спорният текст със зоните, той е спорен и при други парламентарни комисии, но смятам, че гръбнакът в Законопроекта е в друга посока – в посока на административни дейности и трябва задължително да го подкрепим.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет.
Гласували 17 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 7.
Приема се. Комисията предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Нека да благодарим на представителите на Министерството на околната среда и водите. Това Ви беше дебютът в нашата комисия, досега май не сме Ви посрещали.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
Представителите на Министерството на енергетиката да заповядат. Това са господин Красимир Първанов – заместник министър, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Жеко Жеков – началник на отдел в дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“, Лучия Бакалчиева – главен юрисконсулт, дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“, Анелия Терзиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“.
От Енергиен системен оператор – Ангелин Цачев – изпълнителен директор, и Йоан Балачев – експерт.
Това е един сериозен отбор за представяне на Законопроекта.
Господин първанов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, уважаеми господа народни представители, колеги! Ще изложа Мотивите към ЗИД на Закона за енергетиката.
Ще ги опиша в три пункта нашите предложения.
Първо, пълно и точно транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Това е така наречената Електрическата директива. Другата е Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ или това е така наречената Газовата директива.
Второ, транспониране на разпоредби на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктура за алтернативните горива в предмет на регулиране на Закона за енергетиката.
Нашето предложение е за създаване на необходимата правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за зареждане на електрически автомобили.
Третият пункт, който най-вече касае електроенергийните обекти, е транспониране на Директива 2014 и привеждане на разпоредбите относно учредяването на необходимите вещни права в съответствие с общата регулация по Закона за собствеността.
Какво визираме в т. 3? Към настоящия момент електроенергийните, а и не само и всички линейни и площадкови обекти подлежаха на така нареченото учредяване на вещни права, за които се издаваше разрешение за строеж, независимо дали са площадкови или линейни обекти. Например площадкови обекти – подстанции, трафопостове и ГДС. Линейни обекти, както подземни, така и надземни, газопреносни съоръжения, съоръжения за пренасяне на електрическа енергия, преносни електропроводи както на електроенергиен оператор, така и на дистрибутивните компании.
Какво е нашето предложение. Предложението е разделяне на площадковите обекти от линейните обекти. Площадковите обекти да останат на съществуващия разрешителен режим с разрешение за строеж, а всички линейни обекти да подлежат единствено и само с учредяване на сервитутни права.
Практиката показва, че в последните няколко години е почти невъзможно, да не кажа много трудно, добиването на право на строеж за електропроводи и линейни обекти. Всичко това ни доведе до ситуация, в която не съумявахме да изпълним стратегически важни енергийни съоръжения за електроенергийната система и това доведе до тези предложения, които ние предлагаме в момента.
С действащия Закона за енергетиката в момента с предвиждането на право на строеж, както за изграждане на сгради и постройки, така и на подводни и наземни и подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, беше изключително трудно.
Казах за целта на Законопроекта – да разделим линейните от площадковите обекти. Как ще става заплащането? То ще става възмездно. Предвиждаме, независими оценители да оценяват тези сервитутни зони и съответният оператор да извършва заплащане на тези сервитути.
Това е с няколко думи по трите пункта, които днес излагаме пред Вас. Готови сме да отговаряме в детайли.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Става въпрос за следното. Чисто информативно. Не знам дали сте запознат, в момента тече Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, попадащи и касаещи изцяло обхвата за градоустройствените решения, тоест за възможността за общите устройствени планове.
Сега не знам все още в детайли дали новите изменения са съобразени с това, ако може, да ни кажете. Едва ли ще може веднага в детайли да ни отговорите - § 5, чл. 62, това са точно разпоредбите, които уреждат разполагането на линейните обекти. Това ми е въпросът в конкретика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Предполагам, че колегите от Юридическата дирекция ще се запознаят. Пак повтарям, най-вече това, което визирам, е строителството на линейни съоръжения, електропроводи – средно, ниско и високо напрежение, както и газопреносни съоръжения на територията на България. Точно вътре в територията не знам, колеги, дали ще можем да се произнесем по т. 5.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Идеята ми е, че предложените изменения дали са съобразени с в момента течащите изменения на Закона за устройство на територията, които в по-голямата си част обхващат точно тези линейни обекти, в случая на друг вид инфраструктура. Водопроводът мисля, че беше за това. Дали тези изменения, защото тук изрично се пише, че заинтересовани лица стават, нали, в случая енергоразпределните дружества… (Реплики.) Само това ми е въпросът – дали е съобразено, без конкретика, ако може.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Това, което визирате за промените в Закона за устройство на територията, ние съгласувахме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че сме съгласували това, което предлагаме в Закон за енергетиката.
В конкретика за чл. 5 не мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приемете го от страна на господин Бонев като заостряне на вниманието, че върви подобна процедура – да го имате предвид.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, госпожи и господа! Искам да попитам по § 9, ал. 2, където сте записали лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обекти, имат право да ползват безвъзмездно мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура, публична собственост с изключение на поземлените горски имоти за изграждане, прокарване, скачване, минаване – това, което сте записали.
Ако това е държавната ЕСО – да, но лицата общо в Закона за енергетиката, ние имаме много играчи и винаги общините не са в комфортна ситуация от това „безвъзмездно“. Тук ще Ви помоля, тъй като няма представител на сдружението – не знам дали с тях е консултирано, този текст си върви от стария Закон за енергетиката, в който винаги всичко беше безвъзмездно, защото е енергетиката на България, но сега имаме много и всякакви играчи.
Тук ще ви помоля да направите един коментар какво сте имали предвид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И да добавя към госпожа Янкова – изключваме горските територии, а земеделските земи защо не ги изключваме?
ДОРА ЯНКОВА: И защо горските ги изключваме, при положение че може би линейните обекти на ЕСО са най-много в горската територия и най-голяма е битката там. А ние отиваме на мостове, тротоари – тук дайте малко пояснение какво имате предвид експертите, може би и директора на ЕСО?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е сега действащият текст на чл. 67 на Закона за енергетиката, който е допълнен със следното уточнение. Говорим за други подобни инфраструктури. Това са обекти за обществено ползване, всъщност тук няма някакво противоречие с предишни текстове и с Вашите опасения, тъй като говорим за право на преминаване на хора и техника при ползването при изграждането на енергийни обекти – на линейни енергийни обекти, и преминаване на хора и техника през такива инфраструктурни обекти като мостове, улици и така нататък, които са за обществено ползване.
ДОРА ЯНКОВА: Изобщо не е така.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Кова е, как да не е така?
ДОРА ЯНКОВА: Вие сте юрист, но практик ли сте на терена? Може ли да чуем някой практик на терена? Това не е така – „за преминаване на лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обекти, имат право да използват мостове, пътища, тротоари и друга публична собственост, с изключение на поземлените горски…“ Че тя поземлената горска е публична.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Аз ще Ви кажа защо това е така.
ДОРА ЯНКОВА: Обаче пишем: „за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, които осигуряват техническа безопасност за предприемане на мерки за недопускане на щети“. Ако в процеса на изграждане на тези линейни обекти искате публичната инфраструктура да се ползва – безвъзмездно е едно. Какво имате предвид точно?
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Точно това имаме предвид.
ДОРА ЯНКОВА: Това имате – да се ползва публичната инфраструктура безвъзмездно? От там задавам следващия въпрос – тъй като Вие не го ползвате това в процеса на изграждане, Вие винаги избирате изпълнител. Изпълнителите са едни фирми, които кръжат около енергетиката и те невинаги са коректни с публичния интерес. Тук ние ще имаме съображения, защото се появят и всичко им е безвъзмездно, тъй като е енергетика, енергийни обекти. Ако имате предвид това, но мисля, че нямате предвид това. Мисля, че нямате.
Аз съм била свидетел как се прави високото напрежение и има ли необходимост да се мине през поземления горски и земеделски фонд, ами, дайте да го решим както трябва, защото горската процедура е най-сложна. Ако сега променяме закона, тук е изпълнителният директор – предполагам знае на терен какво правят неговите хора, когато правят промяна и колко сложно става това към съгласувателната процедура. Тук помислете, ние в залата ще дебатираме. Като цяло ще направим още консултации.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Цачев, желаете ли да вземете думата в отговор на госпожа Янкова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Госпожо Янкова, само докато колегата заеме мястото, тъй като сте човек, който прекрасно познавате законите в местната власт, аз имах удоволствието доста дълго време да работя точно това, което Вие визирате. Така че може би имате право, когато става въпрос за урбанизираните територии. Защото наистина в урбанизираните територии засега правото на прокарване на линейни съоръжения ставаше с възмездно заплащане за изграждане на канални, тръбни мрежи, за кабели. Предполагам, че това визирате.
Аз пак казвам, че в тези сервитути, които са за енергийни съоръжения, към настоящия момент, когато се учредяват вещни права или право на преминаване, енергийното предприятие ще заплаща тези вещни права чрез независим оценител. И то не вещни права, а сервитутни зони. Така че за сервитутите категорично нашата позиция е, че ще се заплащат и аз казах – с независима оценка от независими оценители.
ДОРА ЯНКОВА: В § 6 това сте го разписали, тук в § 9 дайте малко пояснение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Цачев.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, или в § 9, както е даден, или в чл. 67 на Закона за енергетиката, единственото изменение, което сме предложили, това е включване само на термина „изграждане“. Досега текстът гласеше само за прокарване на линейни енергийни обекти. В момента казваме „и изграждането им“, а не само „прокарването“. Това е единственият коментар, тоест единственото допълнение, което сме направили като изменение на чл. 67.
Относно това дали се възстановяват и за чия сметка разходите за възстановяване на щетите по време на строителството, всички разходи, които се нанасят върху публична държавна или общинска собственост, при изграждането на линейни енергийни обекти са за сметка на дружеството, което инвестира или изгражда съответния обект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: В допълнение на Ангелин Цачев, предполагам, че Вие визирате, че в момента, ако с това изменение общините няма да могат да получават никакви средства при използване на съществуваща инфраструктура. Но повтарям, че когато се строят такива обекти, има един договор за гаранции, които всички експлоатационни дружества сключват с общината и този договор за гаранции мисля, че беше три или пет години – ще ви подведа, но мисля, че най-малко беше три години, в които има гарантирани средства.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Осем години.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Ако има некачествено лошо изпълнение на такъв тип дейност. Ако това точно питате.
ДОРА ЯНКОВА: Аз знам какво питам. Вие поставяте тук в привилегировано отношение тези играчи, които избирате на терен, за да могат… Съвсем друг е режимът на общините, когато се прави строителство в публичната инфраструктура. Този Закон за енергетиката по този начин безвъзмездно си стоеше преди ЕРП-тата да се продадат. И сега Ви е грешка, че малко сте го преписали и сте вкарали и изграждането, защото и тогава общините сме били против – сега съм в друго качество, член на парламента, но точно в енергетиката и точно пък на общините всичко да е безвъзмездно…. Трябва да го видим, ние ще го дебатираме и с общините. Едно е преминаването и това, което енергийните дружества оставят, а друго е като изберете фирмите, те тръгнат, разбият тротоарите, оправят мостовете и дали ги търсят след това Вашите партньори или не… Тук правим привилегировано положение.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Госпожо Янкова, при въвеждането на всеки един енергиен обект в експлоатация, в Държавната приемателна комисия задължително присъства – Вие много добре знаете, представител и на общината. Аз лично никога не съм въвел обект в експлоатация, при който да е имало жалба или някакво възражения от трето лице или от общината – нещо, което да не е възстановено.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Цачев. Разбрахме мисълта.
Господин Тодоров искаше да вземе думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ (Експерт към Комисията): Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко историята на акта каква е? Изначално, както каза госпожа Янкова – всичко си беше в рамките на нормалното. След това се въведе безвъзмездното. В рамките на осем месеца по борба на тази комисия назад в няколко парламента се извоюва правото на справедливост за общините, тоест в рамките на осем месеца това беше възмездно. След това се случи така, че коментирайки как ще се случат нещата в Закона за електронните съобщения, който замени Закона за далекосъобщенията, където всичко беше възмездно изначално, могат да се извадят протоколите и стенограмите от заседанията на комисиите, за да се види как се казва – абе, там в онзи закон ще го направят безвъзмездно, дайте и в енергетиката да върнем безвъзбездно. Казвам го така, за да стане ясно на всички, които не са били в течение, как са се случили нещата.
Сега в случая това, което обяснявате за приемане на строителство, за гаранции, за обезщетения, това е съвсем друга тема. Тук става въпрос за заплащане на едно сервитутно право. Хубаво е, че предишният текст, за който стана дума в ал. 4, че сервитутите възникват с влязъл в сила ПУП и респективно е платено обезщетението, което, да речем, в случая по чл. 210 и 211 от ЗЧСИ се изчислява, това е хубава поправка там, защото досегашният текст гласеше: „освен за имотите публична държавна и общинска собственост“, тоест за тях не се плащаше сервитута. Логично е след като махате от там този бонус в кавички за енергийните предприятия най-общо казано, да бяхте коригирали и чл. 67, ал. 2 в същата посока, защото те са свързани. Защото сега като оставяте текста така, както си беше до момента с две вмъкнати допълнителни неща – едното е за изграждането и другото е за горските територии, се получава така: ами, за държавните и общинските имоти ще се плаща сервитутното право, обаче когато е върху тези обекти на техническата инфраструктура, които са публична собственост, няма да се плаща. От една страна, текстът противоречи на Закона за пътищата, който в подобни случаи изисква такси за специално ползване на пътищата с частта му пътища, мостове и така нататък се влиза в противоречие и с другия закон. Това винаги е било изтъквано в тази комисия, но сега и с другата добавка – „с изключение на поземлени имоти в горски територии“, това беше акцентът на въпроса и на госпожа Янкова, и на господин Веселинов. Защо се прави това изключение? До момента се получаваше така – все още по действащото законодателство, минава трасето през земеделска или горска територия, която е публична собственост на държавата и общините – не се плаща, минава през територия, горска или земеделска, която е частна собственост на държавата или на общините, се плаща. Или парадоксът: върви трасето, минава през мерáта и пасището – не се плаща, защото са публична собственост, следващото е земеделска нива, общинска собственост – там се плаща. Това никой не може да го разбере като някаква логическо положение, видите ли, защото това е такова – няма да плащаме, а през другото ще плащаме.
Затова казвам – първата поправка е коректна и поставя равнопоставеност на всички собствености. Плаща се както за държавни, така и за общински. Това изключение обаче сега, че в горски територии няма да се плаща, поставя два въпроса – в кои горски, които са публична собственост, или въобще в горските територии, от една страна? И от друга страна, защо ако се прави изключение в горските, не се прави и в земеделските?
Сега ако става въпрос само за горски територии, публична собственост, нали общините пак ще бъдат неравнопоставени с държавата. Защото публична собственост в горски територии най-често това са защитените територии плюс едни обекти, които по Закона за горите, гори са обявени за публична собственост – те в 90 % от случаите са публична държавна собственост, общините почти нямат публична горска собственост, тоест те пак няма да получат бонус от това изключение.
Ако е за цялата горска територия без значение на характера на собствеността, логичен е въпросът горските ли надделяха, пък земеделците не успяха да се преборят през земеделските територии на държавата и общините да не се плаща.
За мен е логично, следвайки поправката в предишния текст, за който говорихме, тук да продължи тази политика на изменение, за да има една логическа последователност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на д-р Тодоров.
Кой ще отговори?
Заповядайте, господин Цачев.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Искам да кажа само, че не е съвсем точен коментарът, че в публични земеделски и горски имоти досега не се е плащало.
В имоти публична държавна и общинска собственост винаги се е плащало. Не е плащано само и единствено в урбанизираните територии, тъй като там вече е възникнало ограничение върху тези имоти. Не е плащано там, където съоръженията са вървели в тротоари, вървели са по мостове, вървели са в сервитута на съществуващи пътища, като уточнявам, че когато вървят в сервитута на съществуващи пътища, за тях се плаща такса към областно пътно управление или към Агенция „Пътна инфраструктура“ за учредяване правото на прокарване.
Така че не виждам къде в момента е проблемът! Тук наистина казвам, че единствената промяна, която сме предложили, е само в термина „изграждане“, тъй като освен прокарването се прави изграждане на кабелни тръбни колектори, които, съгласете се, че не кореспондират с термина „прокарване“, защото наистина си е изграждане и говорим за изграждане на такива колектори в тротоарите и в пътищата в урбанизираната територия. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Понеже този текст доста го коментирахме, аз мисля, че позициите се изясниха. Става дума за това, че се въвежда изключението за горската територия, което досега го е нямало, без да е ясно защо полските имоти не са изключени и това, че всъщност нещо, което малко по-напред сме пооправили, тук ние го поправяме. Това е така нареченото специално ползване. Вие така или иначе ограничавате движението по инфраструктурата и ни обезщетявате за съответната община. Но това, така или иначе, всеки ще си формулира тезата, тук само ще повтаряме едно и също. Мисля, че няма смисъл д аго правим.
Ако много държите, заповядайте.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Само да внеса едно уточнение. В продължение на това, което каза господин Цачев, Законопроектът мина на междуведомствено съгласуване и имаме становище от Министерство на земеделието, храните и горите. Това изключение е направено по настояване на Министерство на земеделието, храните и горите и след проведена работна среща с експерти от Изпълнителна агенция по горите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Защо?
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Искам да обърна внимание още веднъж…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Как е направено, е ясно. Защо е направено?
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Искам да обърна внимание на нещо. Тук отново обръщам внимание за инфраструктурни имоти…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всичко това е ясно. Отговорете на въпроса, иначе няма смисъл да…
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Секунда!
За обществено ползване. Мотивът на Изпълнителната агенция по горите да бъде въведено това изключение, че съгласно Закона за горите – ако не се лъжа, чл. 28 казва, че горските пътища не са за обществено ползване. Може да Ви се струва странно, но това е по тяхно настояване. По тази причина всъщност те не могат да се възползват и за тях не важи този текст. Затова е въведено това изключение и те настояваха, за да не се стигне до злоупотреба именно по този начин и за тях не се прилага по тези мотиви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за информацията.
Колеги, има ли някой изказване допълнително? Сега това е един малък детайл от Закона, който ще бъде коментиран, ще бъдат предлагани може би между първо и второ четене – няма смисъл да концентрираме всичко това върху един текст.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Виждам, че се създава чл. 92: „Оператори на публично достъпни зарядни точки“ – това, което казахте при самото представяне на Законопроекта, сега гледайки Преходните и заключителните разпоредби, е дадена дефиниция – „оператор на публично достъпна зарядна точка е физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на публично достъпна зарядна точка, за зареждане на електрически превозни средства“. Всичко е окей, хубаво е, че тези текстове се появяват – няма лошо, нормална практика да се развива тази мрежа, само един такъв конкретен въпрос – тези физически и юридически лица сами по себе си какви ще бъдат: доставчици на ел.енергия или продавачи на ел.енергия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Господин Налбантов ще вземе отношение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Налбантов, заповядайте за кратичък отговор.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Респективно това влияе върху лицензионни режим. Това ми е идеята на питането.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както господин Първанов Ви информира, тези разпоредби са свързани за транспониране на Директива 94 за алтернативните горива и за алтернативната инфраструктура. Отговорно ведомство е Министерството на транспорта, но тъй като касае енергетиката, веднага отговарям конкретно на въпроса. Операторът на публично достъпна зарядна точка не е доставчик на електрическа енергия и не се лицензира като доставчик или търговец на електрическа енергия. Съгласно Директивата, зареждането на електрическите преводни средства е предоставяне на услуга и това е регламентирано в закона. Така че той купува електрическа енергия, използва я във връзка с предоставяната от него услуга и не подлежи на никакви лицензии, регистрации, каквато и да е регулация.
Единствено законът регламентира по какъв начин неговият обект се присъединява към мрежата, как се осъществява измерването на енергията, дава му се възможност да участва на свободния пазар да избира доставчици и така нататък. Включително това важи и за зарядните точки, които не са публични и всеки един ползвател на автомобил, може да създаде в собственото си жилище. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли нещо да запитате?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Мен ме устройва, че в крайна сметка хора, които ще оперират със зарядни точки, не подлежат на никакво лицензиране – мисля, че в тази посока трябва да се работи.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Така е в Директивата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Ама не може с транспонирането на директиви непрекъснато да…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, ще го обсъждаме вероятно и по-нататък, когато мине на второ четене законът.
Ако има нещо по-съществено като изказване, ако не – закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
Гласували 17 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване-
Колеги, благодаря ви за участието в днешното делово и съдържателно заседание. Другата седмица вероятно ще се видим отново за блицконтрол. Имайте предвид, че заседанието най-вероятно ще бъде в сряда, защото това е възможността и на министъра за блицконтрол.
Благодаря и на представителите на Министерството на енергетиката и на Енергийния системен оператор.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Катя Бешева
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 14
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, в условията на падащ кворум имаме необходимият брой народни представители, за да започнем работата. Както знаете, няколко комисии се провеждат в момента, част от колегите пътуват насам, така че ще имаме възможност да попълним състава си.
В дневния ред сме предвидили три точки, както следва:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов.
Моята молба към Вас е да отложим т. 3 – Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, тъй като един от вносителите отсъства. Отсъстват и от Националното сдружение на общините, които имат техен форум. От МВР също имат някакъв проблем и молбата на всички тези страни е в следващото заседание да гледаме т. 3. Надявам се, че никой от Вас няма нещо против в това отношение.
Процедурно ще трябва да приемем дневния ред, като отпада т. 3.
Има ли други предложения по дневния ред? Предполагам, че нямаме.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред и след това отпадането на т. 3.
Който е за предварително обявения дневен ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Който е за отпадане на т. 3 от дневния ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.
Точка 3 отпада от дневния ред.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, № 802-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
От Министерството на околната среда и водите гости са: Красимир Живков – заместник-министър, Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и цоенка на въздействието върху околната среда“, Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
Господин Заместник-министър, предполагам, че Вие ще представите Законопроекта.
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е разработен във връзка с изпълнение на Решение по изпълнение Програмата за управление на правителството и Решение на Министерския съвет за облекчаване и намаляване на административната и регулаторна тежест на бизнеса и на гражданите.
Изменението на закона е предложен във връзка с предложение за облекчаване на бизнес, предложения, постъпили в Министерството на околната среда и водите от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Първоначално се изготвиха два самостоятелни законопроекта, които са предложени самостоятелно на външно съгласуване и обществен достъп. Същите имат одобрени частични оценки, финансови обосновки, но впоследствие тези два законопроекта се обединяват.
В същото време се извършва обстоен преглед на регулаторните режими и всички предоставени административни услуги в обхвата на екологичното законодателство и в основа на административните възможности за намаляване на административната и регулаторната тежест се стига до предложение за изменение в няколко закона. На първо място, Законът за опазване на околната среда, Законът за управление на отпадъците, Законът за чистотата на атмосферния въздух, Законът за биологичното разнообразие и други нормативни актове.
Всички тези изменения водят до намаляване на изискванията на заявените документи, опростяване на самия процес за взаимодействие с останалите държавни структури и администрации и изискването на документите по служебен път, намаляването на сроковете по различните процедури.
Нещо, което е много важно и искам да подчертая и да кажа какво се случва с изменението на закона – провежда се възможността за така наречената обединената процедура, когато е налице инвестиционно предложение, което подлежи на ОВОС, тоест на оценка за въздействието на околната среда, комплексно разрешително или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие с висок рисков потенциал.
В досегашния закон изредените три процедури са една след друга поотделно. За всяка една от процедурите се изисква срок минимум 6 месеца. Отделно отиват още около 2 месеца за съгласуване с други институции и организации за обществен достъп. По тази обединителна процедура допълнителните изисквания са в хода на процедурата по ОВОС, тоест когато се извършва ОВОС, вървят успоредно и другите две процедури. Това е за предприятията с висок рисков потенциал. Общо взето обединената процедура допринася за подобряване на бизнес климата като цяло, намаляват се разходите на инвеститорите, намаляват се сроковете. Подчертавам, че старата процедура си остава, но е възможна и обединената процедура. Компетентният орган в случая на обединени процедури е министърът на околната среда и водите.
Също в Законопроекта е предложено да бъдат прехвърлени правомощията от Министерството на околната среда и водите на Изпълнителната агенция по околна среда във връзка с конкретната процедура за комплексните разрешителни и потвърждаване на уведомлението за квалификация на предприятия с висок рисков потенциал. Тоест чрез прехвърляне на правомощията се движи принцип на работа на едно гише, компетентният орган става един. Общо взето промяната ще доведе до намаляване на общата продължителност на тези процедури.
Ясно е, че и досега комплексните разрешителни се издават от Изпълнителната агенция по околна среда, но методически указанията са идвали от Министерството – дали да бъде допълнено комплексното разрешително, или цялостно изменено и така нататък.
За промените, споменах в началото отделните закон, съвсем накратко с две изречения – в Закона за управление на отпадъците, отпадат някои документи, които не се изискват. То е за платени такси, документи, които съдържат самия процес, например за оползотворяване на отпадъци, документи, съдържащи идентификационни кодове.
Що се отнася до Закона за биологичното разнообразие и Закона за чистотата на атмосферния въздух отпада изискването да се представят документи на хартиен носител, документи за внесени такси.
Анализирайки обсъжданията на Законопроекта в другите комисии, по-обстойни и повече въпроси имаше, касаещи промени, които предстоят в Закона за водите.
Само искам да подчертая, че с изменението на Закона се предоставя възможност за регистриране на водовземни съоръжения на подземните води за стопански цели, изградени по Закона за водите – технически изправни са, но са изградени незаконно. Този път се дава възможност на тези, които отговарят на техническите изправности, след съответно заплащане на определена такса от басейновите дирекции, да бъдат узаконени, а не както е досега, преминаване към събаряне и ликвидиране и отново изграждане. По този начин се улеснява бизнесът, инвеститорите.
В текста, където имаме предложения и се касае за санитарно-охранителни зони, искам да кажа Министерството на околната среда и водите оттегля предложенията, касаещи санитарно-охранителните зони, тъй като имаше дебат. Тези въпроси остават да се дебатират от експертите и от всички заинтересовани страни. Завърших накратко.
Ако имате въпроси, заедно с директора на дирекция „Управление на водите“ в Министерството сме на Ваше разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
От Националното сдружение на общините имат становище, но нямат присъствие. Българската стопанска камара имат становище, не знам дали някой иска да го представи.
От организациите, депозирали становище, някой желае ли да вземе думата и да представи становището си? Не виждам такъв интерес.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние от „БСП за България“ подкрепяме всички тези изключително разумни предложения, направени в самия Закон за опазване на околната среда. Съгласни сме с философията на Закона и с облекчаването на процедурите, даването на различни възможности, по което да си вървим.
Но по отношение на частта, където се правят изменения в Закона за водите, считаме, че са прибързани, необмислени и на този етап ще се въздържим. Имам обещанието от ръководството на Министерството, че тази част ще бъде оттеглена. Така че ако бъде оттеглена, ще подкрепим в бъдещите гласувания този законопроект, но на този етап ще се въздържим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Частично оттегляне, за съжаление, е невъзможно. Всъщност това, което казва господин заместник-министърът, е, че между първо и второ четене тези текстове ще отпаднат. Това е виждането на Министерството и нашето като мнозинство.
Имате думата за други изказвания, колеги.
Ако няма изказвания, от името на нашата парламентарна група на „Обединени патриоти“ да заявя, че смятаме Законопроекта за изключително важен. Всъщност даже поздравявам Министерството за смелостта по отношение тази обединена процедура и на всички тези неща, които бяха сериозно препятствие пред бизнеса.
Аз имам множество случаи при срещи с бизнеса и с избиратели, които обясняват как върви процедура над процедура, изпускат срокове за кандидатстване за оперативни програми и всичко останало, просто защото сроковете са такива, че те и не се спазват сроковете за ОВОС. Така че в това отношение, че дори само заради това си струва да бъде подкрепен Проектът и да върви напред, защото безспорно не само разтоварва като тежест, но и създава възможност за бизнеса на едно по-нормално развитие.
Аз и колегите от „Обединени патриоти“ ще гласуваме „за“ и изцяло подкрепяме. Разбира се, спорният текст със зоните, той е спорен и при други парламентарни комисии, но смятам, че гръбнакът в Законопроекта е в друга посока – в посока на административни дейности и трябва задължително да го подкрепим.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет.
Гласували 17 народни представители: за 10, против няма, въздържали се 7.
Приема се. Комисията предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Нека да благодарим на представителите на Министерството на околната среда и водите. Това Ви беше дебютът в нашата комисия, досега май не сме Ви посрещали.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
Представителите на Министерството на енергетиката да заповядат. Това са господин Красимир Първанов – заместник министър, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, Жеко Жеков – началник на отдел в дирекция „Корпоративно управление в енергетиката“, Лучия Бакалчиева – главен юрисконсулт, дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“, Анелия Терзиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“.
От Енергиен системен оператор – Ангелин Цачев – изпълнителен директор, и Йоан Балачев – експерт.
Това е един сериозен отбор за представяне на Законопроекта.
Господин първанов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, уважаеми господа народни представители, колеги! Ще изложа Мотивите към ЗИД на Закона за енергетиката.
Ще ги опиша в три пункта нашите предложения.
Първо, пълно и точно транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Това е така наречената Електрическата директива. Другата е Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ или това е така наречената Газовата директива.
Второ, транспониране на разпоредби на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктура за алтернативните горива в предмет на регулиране на Закона за енергетиката.
Нашето предложение е за създаване на необходимата правна рамка по отношение на операторите на публично достъпни зарядни точки за зареждане на електрически автомобили.
Третият пункт, който най-вече касае електроенергийните обекти, е транспониране на Директива 2014 и привеждане на разпоредбите относно учредяването на необходимите вещни права в съответствие с общата регулация по Закона за собствеността.
Какво визираме в т. 3? Към настоящия момент електроенергийните, а и не само и всички линейни и площадкови обекти подлежаха на така нареченото учредяване на вещни права, за които се издаваше разрешение за строеж, независимо дали са площадкови или линейни обекти. Например площадкови обекти – подстанции, трафопостове и ГДС. Линейни обекти, както подземни, така и надземни, газопреносни съоръжения, съоръжения за пренасяне на електрическа енергия, преносни електропроводи както на електроенергиен оператор, така и на дистрибутивните компании.
Какво е нашето предложение. Предложението е разделяне на площадковите обекти от линейните обекти. Площадковите обекти да останат на съществуващия разрешителен режим с разрешение за строеж, а всички линейни обекти да подлежат единствено и само с учредяване на сервитутни права.
Практиката показва, че в последните няколко години е почти невъзможно, да не кажа много трудно, добиването на право на строеж за електропроводи и линейни обекти. Всичко това ни доведе до ситуация, в която не съумявахме да изпълним стратегически важни енергийни съоръжения за електроенергийната система и това доведе до тези предложения, които ние предлагаме в момента.
С действащия Закона за енергетиката в момента с предвиждането на право на строеж, както за изграждане на сгради и постройки, така и на подводни и наземни и подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, беше изключително трудно.
Казах за целта на Законопроекта – да разделим линейните от площадковите обекти. Как ще става заплащането? То ще става възмездно. Предвиждаме, независими оценители да оценяват тези сервитутни зони и съответният оператор да извършва заплащане на тези сервитути.
Това е с няколко думи по трите пункта, които днес излагаме пред Вас. Готови сме да отговаряме в детайли.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Става въпрос за следното. Чисто информативно. Не знам дали сте запознат, в момента тече Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, попадащи и касаещи изцяло обхвата за градоустройствените решения, тоест за възможността за общите устройствени планове.
Сега не знам все още в детайли дали новите изменения са съобразени с това, ако може, да ни кажете. Едва ли ще може веднага в детайли да ни отговорите - § 5, чл. 62, това са точно разпоредбите, които уреждат разполагането на линейните обекти. Това ми е въпросът в конкретика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Предполагам, че колегите от Юридическата дирекция ще се запознаят. Пак повтарям, най-вече това, което визирам, е строителството на линейни съоръжения, електропроводи – средно, ниско и високо напрежение, както и газопреносни съоръжения на територията на България. Точно вътре в територията не знам, колеги, дали ще можем да се произнесем по т. 5.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Идеята ми е, че предложените изменения дали са съобразени с в момента течащите изменения на Закона за устройство на територията, които в по-голямата си част обхващат точно тези линейни обекти, в случая на друг вид инфраструктура. Водопроводът мисля, че беше за това. Дали тези изменения, защото тук изрично се пише, че заинтересовани лица стават, нали, в случая енергоразпределните дружества… (Реплики.) Само това ми е въпросът – дали е съобразено, без конкретика, ако може.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Това, което визирате за промените в Закона за устройство на територията, ние съгласувахме с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че сме съгласували това, което предлагаме в Закон за енергетиката.
В конкретика за чл. 5 не мога да Ви отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приемете го от страна на господин Бонев като заостряне на вниманието, че върви подобна процедура – да го имате предвид.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, госпожи и господа! Искам да попитам по § 9, ал. 2, където сте записали лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обекти, имат право да ползват безвъзмездно мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура, публична собственост с изключение на поземлените горски имоти за изграждане, прокарване, скачване, минаване – това, което сте записали.
Ако това е държавната ЕСО – да, но лицата общо в Закона за енергетиката, ние имаме много играчи и винаги общините не са в комфортна ситуация от това „безвъзмездно“. Тук ще Ви помоля, тъй като няма представител на сдружението – не знам дали с тях е консултирано, този текст си върви от стария Закон за енергетиката, в който винаги всичко беше безвъзмездно, защото е енергетиката на България, но сега имаме много и всякакви играчи.
Тук ще ви помоля да направите един коментар какво сте имали предвид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И да добавя към госпожа Янкова – изключваме горските територии, а земеделските земи защо не ги изключваме?
ДОРА ЯНКОВА: И защо горските ги изключваме, при положение че може би линейните обекти на ЕСО са най-много в горската територия и най-голяма е битката там. А ние отиваме на мостове, тротоари – тук дайте малко пояснение какво имате предвид експертите, може би и директора на ЕСО?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това е сега действащият текст на чл. 67 на Закона за енергетиката, който е допълнен със следното уточнение. Говорим за други подобни инфраструктури. Това са обекти за обществено ползване, всъщност тук няма някакво противоречие с предишни текстове и с Вашите опасения, тъй като говорим за право на преминаване на хора и техника при ползването при изграждането на енергийни обекти – на линейни енергийни обекти, и преминаване на хора и техника през такива инфраструктурни обекти като мостове, улици и така нататък, които са за обществено ползване.
ДОРА ЯНКОВА: Изобщо не е така.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Кова е, как да не е така?
ДОРА ЯНКОВА: Вие сте юрист, но практик ли сте на терена? Може ли да чуем някой практик на терена? Това не е така – „за преминаване на лицата, които изграждат и експлоатират енергийни обекти, имат право да използват мостове, пътища, тротоари и друга публична собственост, с изключение на поземлените горски…“ Че тя поземлената горска е публична.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Аз ще Ви кажа защо това е така.
ДОРА ЯНКОВА: Обаче пишем: „за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, които осигуряват техническа безопасност за предприемане на мерки за недопускане на щети“. Ако в процеса на изграждане на тези линейни обекти искате публичната инфраструктура да се ползва – безвъзмездно е едно. Какво имате предвид точно?
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Точно това имаме предвид.
ДОРА ЯНКОВА: Това имате – да се ползва публичната инфраструктура безвъзмездно? От там задавам следващия въпрос – тъй като Вие не го ползвате това в процеса на изграждане, Вие винаги избирате изпълнител. Изпълнителите са едни фирми, които кръжат около енергетиката и те невинаги са коректни с публичния интерес. Тук ние ще имаме съображения, защото се появят и всичко им е безвъзмездно, тъй като е енергетика, енергийни обекти. Ако имате предвид това, но мисля, че нямате предвид това. Мисля, че нямате.
Аз съм била свидетел как се прави високото напрежение и има ли необходимост да се мине през поземления горски и земеделски фонд, ами, дайте да го решим както трябва, защото горската процедура е най-сложна. Ако сега променяме закона, тук е изпълнителният директор – предполагам знае на терен какво правят неговите хора, когато правят промяна и колко сложно става това към съгласувателната процедура. Тук помислете, ние в залата ще дебатираме. Като цяло ще направим още консултации.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Цачев, желаете ли да вземете думата в отговор на госпожа Янкова?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Госпожо Янкова, само докато колегата заеме мястото, тъй като сте човек, който прекрасно познавате законите в местната власт, аз имах удоволствието доста дълго време да работя точно това, което Вие визирате. Така че може би имате право, когато става въпрос за урбанизираните територии. Защото наистина в урбанизираните територии засега правото на прокарване на линейни съоръжения ставаше с възмездно заплащане за изграждане на канални, тръбни мрежи, за кабели. Предполагам, че това визирате.
Аз пак казвам, че в тези сервитути, които са за енергийни съоръжения, към настоящия момент, когато се учредяват вещни права или право на преминаване, енергийното предприятие ще заплаща тези вещни права чрез независим оценител. И то не вещни права, а сервитутни зони. Така че за сервитутите категорично нашата позиция е, че ще се заплащат и аз казах – с независима оценка от независими оценители.
ДОРА ЯНКОВА: В § 6 това сте го разписали, тук в § 9 дайте малко пояснение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Цачев.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, или в § 9, както е даден, или в чл. 67 на Закона за енергетиката, единственото изменение, което сме предложили, това е включване само на термина „изграждане“. Досега текстът гласеше само за прокарване на линейни енергийни обекти. В момента казваме „и изграждането им“, а не само „прокарването“. Това е единственият коментар, тоест единственото допълнение, което сме направили като изменение на чл. 67.
Относно това дали се възстановяват и за чия сметка разходите за възстановяване на щетите по време на строителството, всички разходи, които се нанасят върху публична държавна или общинска собственост, при изграждането на линейни енергийни обекти са за сметка на дружеството, което инвестира или изгражда съответния обект.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: В допълнение на Ангелин Цачев, предполагам, че Вие визирате, че в момента, ако с това изменение общините няма да могат да получават никакви средства при използване на съществуваща инфраструктура. Но повтарям, че когато се строят такива обекти, има един договор за гаранции, които всички експлоатационни дружества сключват с общината и този договор за гаранции мисля, че беше три или пет години – ще ви подведа, но мисля, че най-малко беше три години, в които има гарантирани средства.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Осем години.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Ако има некачествено лошо изпълнение на такъв тип дейност. Ако това точно питате.
ДОРА ЯНКОВА: Аз знам какво питам. Вие поставяте тук в привилегировано отношение тези играчи, които избирате на терен, за да могат… Съвсем друг е режимът на общините, когато се прави строителство в публичната инфраструктура. Този Закон за енергетиката по този начин безвъзмездно си стоеше преди ЕРП-тата да се продадат. И сега Ви е грешка, че малко сте го преписали и сте вкарали и изграждането, защото и тогава общините сме били против – сега съм в друго качество, член на парламента, но точно в енергетиката и точно пък на общините всичко да е безвъзмездно…. Трябва да го видим, ние ще го дебатираме и с общините. Едно е преминаването и това, което енергийните дружества оставят, а друго е като изберете фирмите, те тръгнат, разбият тротоарите, оправят мостовете и дали ги търсят след това Вашите партньори или не… Тук правим привилегировано положение.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Госпожо Янкова, при въвеждането на всеки един енергиен обект в експлоатация, в Държавната приемателна комисия задължително присъства – Вие много добре знаете, представител и на общината. Аз лично никога не съм въвел обект в експлоатация, при който да е имало жалба или някакво възражения от трето лице или от общината – нещо, което да не е възстановено.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Цачев. Разбрахме мисълта.
Господин Тодоров искаше да вземе думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ (Експерт към Комисията): Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко историята на акта каква е? Изначално, както каза госпожа Янкова – всичко си беше в рамките на нормалното. След това се въведе безвъзмездното. В рамките на осем месеца по борба на тази комисия назад в няколко парламента се извоюва правото на справедливост за общините, тоест в рамките на осем месеца това беше възмездно. След това се случи така, че коментирайки как ще се случат нещата в Закона за електронните съобщения, който замени Закона за далекосъобщенията, където всичко беше възмездно изначално, могат да се извадят протоколите и стенограмите от заседанията на комисиите, за да се види как се казва – абе, там в онзи закон ще го направят безвъзмездно, дайте и в енергетиката да върнем безвъзбездно. Казвам го така, за да стане ясно на всички, които не са били в течение, как са се случили нещата.
Сега в случая това, което обяснявате за приемане на строителство, за гаранции, за обезщетения, това е съвсем друга тема. Тук става въпрос за заплащане на едно сервитутно право. Хубаво е, че предишният текст, за който стана дума в ал. 4, че сервитутите възникват с влязъл в сила ПУП и респективно е платено обезщетението, което, да речем, в случая по чл. 210 и 211 от ЗЧСИ се изчислява, това е хубава поправка там, защото досегашният текст гласеше: „освен за имотите публична държавна и общинска собственост“, тоест за тях не се плащаше сервитута. Логично е след като махате от там този бонус в кавички за енергийните предприятия най-общо казано, да бяхте коригирали и чл. 67, ал. 2 в същата посока, защото те са свързани. Защото сега като оставяте текста така, както си беше до момента с две вмъкнати допълнителни неща – едното е за изграждането и другото е за горските територии, се получава така: ами, за държавните и общинските имоти ще се плаща сервитутното право, обаче когато е върху тези обекти на техническата инфраструктура, които са публична собственост, няма да се плаща. От една страна, текстът противоречи на Закона за пътищата, който в подобни случаи изисква такси за специално ползване на пътищата с частта му пътища, мостове и така нататък се влиза в противоречие и с другия закон. Това винаги е било изтъквано в тази комисия, но сега и с другата добавка – „с изключение на поземлени имоти в горски територии“, това беше акцентът на въпроса и на госпожа Янкова, и на господин Веселинов. Защо се прави това изключение? До момента се получаваше така – все още по действащото законодателство, минава трасето през земеделска или горска територия, която е публична собственост на държавата и общините – не се плаща, минава през територия, горска или земеделска, която е частна собственост на държавата или на общините, се плаща. Или парадоксът: върви трасето, минава през мерáта и пасището – не се плаща, защото са публична собственост, следващото е земеделска нива, общинска собственост – там се плаща. Това никой не може да го разбере като някаква логическо положение, видите ли, защото това е такова – няма да плащаме, а през другото ще плащаме.
Затова казвам – първата поправка е коректна и поставя равнопоставеност на всички собствености. Плаща се както за държавни, така и за общински. Това изключение обаче сега, че в горски територии няма да се плаща, поставя два въпроса – в кои горски, които са публична собственост, или въобще в горските територии, от една страна? И от друга страна, защо ако се прави изключение в горските, не се прави и в земеделските?
Сега ако става въпрос само за горски територии, публична собственост, нали общините пак ще бъдат неравнопоставени с държавата. Защото публична собственост в горски територии най-често това са защитените територии плюс едни обекти, които по Закона за горите, гори са обявени за публична собственост – те в 90 % от случаите са публична държавна собственост, общините почти нямат публична горска собственост, тоест те пак няма да получат бонус от това изключение.
Ако е за цялата горска територия без значение на характера на собствеността, логичен е въпросът горските ли надделяха, пък земеделците не успяха да се преборят през земеделските територии на държавата и общините да не се плаща.
За мен е логично, следвайки поправката в предишния текст, за който говорихме, тук да продължи тази политика на изменение, за да има една логическа последователност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на д-р Тодоров.
Кой ще отговори?
Заповядайте, господин Цачев.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Искам да кажа само, че не е съвсем точен коментарът, че в публични земеделски и горски имоти досега не се е плащало.
В имоти публична държавна и общинска собственост винаги се е плащало. Не е плащано само и единствено в урбанизираните територии, тъй като там вече е възникнало ограничение върху тези имоти. Не е плащано там, където съоръженията са вървели в тротоари, вървели са по мостове, вървели са в сервитута на съществуващи пътища, като уточнявам, че когато вървят в сервитута на съществуващи пътища, за тях се плаща такса към областно пътно управление или към Агенция „Пътна инфраструктура“ за учредяване правото на прокарване.
Така че не виждам къде в момента е проблемът! Тук наистина казвам, че единствената промяна, която сме предложили, е само в термина „изграждане“, тъй като освен прокарването се прави изграждане на кабелни тръбни колектори, които, съгласете се, че не кореспондират с термина „прокарване“, защото наистина си е изграждане и говорим за изграждане на такива колектори в тротоарите и в пътищата в урбанизираната територия. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Понеже този текст доста го коментирахме, аз мисля, че позициите се изясниха. Става дума за това, че се въвежда изключението за горската територия, което досега го е нямало, без да е ясно защо полските имоти не са изключени и това, че всъщност нещо, което малко по-напред сме пооправили, тук ние го поправяме. Това е така нареченото специално ползване. Вие така или иначе ограничавате движението по инфраструктурата и ни обезщетявате за съответната община. Но това, така или иначе, всеки ще си формулира тезата, тук само ще повтаряме едно и също. Мисля, че няма смисъл д аго правим.
Ако много държите, заповядайте.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Само да внеса едно уточнение. В продължение на това, което каза господин Цачев, Законопроектът мина на междуведомствено съгласуване и имаме становище от Министерство на земеделието, храните и горите. Това изключение е направено по настояване на Министерство на земеделието, храните и горите и след проведена работна среща с експерти от Изпълнителна агенция по горите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Защо?
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Искам да обърна внимание още веднъж…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Как е направено, е ясно. Защо е направено?
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Искам да обърна внимание на нещо. Тук отново обръщам внимание за инфраструктурни имоти…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всичко това е ясно. Отговорете на въпроса, иначе няма смисъл да…
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Секунда!
За обществено ползване. Мотивът на Изпълнителната агенция по горите да бъде въведено това изключение, че съгласно Закона за горите – ако не се лъжа, чл. 28 казва, че горските пътища не са за обществено ползване. Може да Ви се струва странно, но това е по тяхно настояване. По тази причина всъщност те не могат да се възползват и за тях не важи този текст. Затова е въведено това изключение и те настояваха, за да не се стигне до злоупотреба именно по този начин и за тях не се прилага по тези мотиви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за информацията.
Колеги, има ли някой изказване допълнително? Сега това е един малък детайл от Закона, който ще бъде коментиран, ще бъдат предлагани може би между първо и второ четене – няма смисъл да концентрираме всичко това върху един текст.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Виждам, че се създава чл. 92: „Оператори на публично достъпни зарядни точки“ – това, което казахте при самото представяне на Законопроекта, сега гледайки Преходните и заключителните разпоредби, е дадена дефиниция – „оператор на публично достъпна зарядна точка е физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на публично достъпна зарядна точка, за зареждане на електрически превозни средства“. Всичко е окей, хубаво е, че тези текстове се появяват – няма лошо, нормална практика да се развива тази мрежа, само един такъв конкретен въпрос – тези физически и юридически лица сами по себе си какви ще бъдат: доставчици на ел.енергия или продавачи на ел.енергия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Господин Налбантов ще вземе отношение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Налбантов, заповядайте за кратичък отговор.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Респективно това влияе върху лицензионни режим. Това ми е идеята на питането.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както господин Първанов Ви информира, тези разпоредби са свързани за транспониране на Директива 94 за алтернативните горива и за алтернативната инфраструктура. Отговорно ведомство е Министерството на транспорта, но тъй като касае енергетиката, веднага отговарям конкретно на въпроса. Операторът на публично достъпна зарядна точка не е доставчик на електрическа енергия и не се лицензира като доставчик или търговец на електрическа енергия. Съгласно Директивата, зареждането на електрическите преводни средства е предоставяне на услуга и това е регламентирано в закона. Така че той купува електрическа енергия, използва я във връзка с предоставяната от него услуга и не подлежи на никакви лицензии, регистрации, каквато и да е регулация.
Единствено законът регламентира по какъв начин неговият обект се присъединява към мрежата, как се осъществява измерването на енергията, дава му се възможност да участва на свободния пазар да избира доставчици и така нататък. Включително това важи и за зарядните точки, които не са публични и всеки един ползвател на автомобил, може да създаде в собственото си жилище. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли нещо да запитате?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Мен ме устройва, че в крайна сметка хора, които ще оперират със зарядни точки, не подлежат на никакво лицензиране – мисля, че в тази посока трябва да се работи.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Така е в Директивата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Ама не може с транспонирането на директиви непрекъснато да…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, ще го обсъждаме вероятно и по-нататък, когато мине на второ четене законът.
Ако има нещо по-съществено като изказване, ако не – закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет.
Гласували 17 народни представители: за 11, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване-
Колеги, благодаря ви за участието в днешното делово и съдържателно заседание. Другата седмица вероятно ще се видим отново за блицконтрол. Имайте предвид, че заседанието най-вероятно ще бъде в сряда, защото това е възможността и на министъра за блицконтрол.
Благодаря и на представителите на Министерството на енергетиката и на Енергийния системен оператор.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Катя Бешева
0
