1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-86, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 853 -04 -21, изготвен на основание чл. 81, ал 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 13 юни 2018 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (за второ гласуване – продължение).

---

П Р О Т О К О Л
№ 24

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър ден, колеги.
Първо, да честитим празника на именниците! Честит имен ден, колеги!
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред, който предварително сме обявили, разбира се, включва две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-86, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 853 04 21, изготвен на основание чл. 81, ал 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 13 юни 2018 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (за второ гласуване – продължение).
(Председателят изчита гостите на заседанието.)

Колеги, т. 1 от нашия дневен ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 854-01-86, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Давам думата на вносителите.
Господин Ненков, заповядайте.
Както знаете в същото време заседава Комисията по енергетика, така че неслучайно е закъснението на някои колеги.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Добър ден, колеги!
Господин Председател, благодаря за думата.
Извинявам се, че закъснях!
Моето предложение е това, което внесохме в Закона за изменение на Закона за устройство на територията е свързан с това, че знаете от 1 януари по сега действащата нормативна уредба, а именно § 149 мисля от „Преходните разпоредби“ на Закона за устройство на територията, който препраща към чл. 59, ал. 1 забранява всъщност извън урбанизираните територии, ако нямат общия устройствен план да има един вид застрояване, ако няма влязъл в сила общ устройствен план или, ако нямат частичен такъв. Както и, когато е необходимо да се преустройва от земеделска в друг вид територия. Поради тази причина няколко пъти Вие знаете отлагахме този срок. Сегашният, последен беше 1 януари 2019 г. Но това, което като статистика имаме от Министерството на регионалното развитие показва, че броят на общините, аз нямам пред мен справката, но броят на общините, ако не ме лъже паметта, които имат влязъл в сила общ устройствен план, беше 75.
Много от общините са в някакъв етап на процедура за избор на изпълнител, имат проблеми някои с изходните данни за възлагането на изработването на плана. Отделно има и чисто други нормативни пречки, както и по Закона за културното наследство. И по обективни причини не са завършили пози процес на изработване на тези планове, следователно ние възприехме, че безспорно това ще накърни сериозно инвеститорския интерес. А не мисля, че ние сме в положение, където трябва да си позволяваме това нещо.
Отложихме срока с това, което аз съм предложил с колегите, да удължим срока с още две години. Тук големият въпросителен, който трябва всички ние да решим, ако подкрепим, разбира се, Законопроекта ние лесно ще го удължим, но все пак трябва да има и дисциплиниращ характер и аз винаги съм вярвал в това нещо.
Между първо и второ гласуване призовавам всичките парламентарни групи да помислим, защото има и общини, които не са започнали по никакъв начин изработването и възлагането на общия устройствен план. Следователно с колеги сме говорили да търсим варианти тези общини, които не по обективни, а поради субективни причини не са се възползвали и не са започнали тази процедура, може би за тях да бъдем малко по-крайни и може би за тях да не важи това изключение за удължаване на срока с две години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Националното сдружение на общините в Република България дава положително становище по Законопроекта.
Някои от присъстващите желаят ли да се изкажат?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние ще подкрепим предложението на господин Ненков. Съгласни сме също и с това, че все за последно го удължаваме. Нека този път наистина да бъде за последно.
Въпросът защо се случва така нашата група сме го задавали на много министри на регионалното развитие. Знаете, че там и текучество малко се получи – станаха повече.
Досега няма ясен анализ защо и как се случва това забавяне? Един път нежелание на кметовете или на самите общински съвети, втори път проточване на процедурите по отношение на оценка на въздействие върху околната среда. Институтът за паметниците на културата ли не съгласува навреме? Има много стъпки, които се извървяват, има проблеми с опорните планове.
Коментирали сме го с господин Ненков, но нека да изработим и някакви... По Закона за регионално развитие всеки кмет може да бъде глобен, ако прояви бездействие или не проявява отношение по процедура за изготвяне на общия устройствен план. Така че солидаризираме с това негово мнение, но нека да бъдем този път по крайни и да поставим такива условия, че повече законодателите да не се занимават с удължаване на този срок. Тези, които нямат желание или местната общност няма такива намерения, да си останат така. Това е нашето мнение и ще подкрепим предложената промяна.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Аз ще кажа, че становището на „Обединени патриоти“ е същото. На практика ние сме съгласни с удължаване на срока. Във всеки случай това удължаване не трябва да важи за общините, които не са предприели никакви стъпки, за да изпълнят вменените им от Закона задължения. Затова между първо и второ четене надявам се, че ще намерим подходящия текст, който да регламентира това.
Други колеги, които желаят да се изкажат?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ясно е, че сме „за“ удължаването на срока. Съгласен съм също така, че тези общини, които нищо не са започнали, трябва да има някакво наказание за тях.
Но ще се присъединя към това, което каза господин Генов. Трябва да се направи един анализ на причините поради, които са забавянията, защото има информация, че наистина са различни причините, които не зависят вече от самите общини, а зависят от повече от една институции. Да видим какви мерки можем да предприемем, ако можем да предприемем някакви, за да се отстранят причините, които забавят целия този процес. Иначе само с удължаване на срока и с налагане на наказания на общините няма да постигнем резултата, който искаме. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Други изказвания? Ако няма други изказвания, вносителят има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, аз се съгласявам с господин Сираков. Има анализ между другото, който много ясно показва какви са основните проблеми. Едното с възлагането на обществените поръчки, избор на изпълнител. Другото е с Министерството на културата. Третото е с оценката върху околната среда. Това са обективните и, аз затова казах по обективните причини ние и затова някак притиснати от общините, за да може все пак да не спираме инвестиционния процес, затова правим постоянно някакви изключения. Но ние трябва като законодатели крайно време да хлопнем там мандалото, където всъщност по субективни причини това не се прави, защото има и такива общини, където по чисто субективни причини не желаят да изработват такива планове.
Преди години едно от обвиненията беше, че едва ли не в бюджета и Министерството на регионалното развитие няма достатъчно средства, че общините нямат всъщност средства. Всички тогава подкрепихме всяка година да има бюджет в Министерството, за да може те да сключат споразумения с тях и въпреки това има общини, които не са се възползвали до този момент от тази възможност. Защото и пари има. С това приключвам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте колега, ако нещо искате да добавиш.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Всичко относно измененията на общите устройствени планове, тоест удължаването на срока, да добре, о`кей ще го подкрепим дотолкова, доколкото е необходимо да сложим рестрикции.
Като една от рестрикциите според мен е трябва да акцентираме върху нея между първо и второ четене, а именно преотреждане на земеделските земи. Защото в крайна смета и настоящото изменение на § 149 касае преди всички и изцяло преотреждане земеделските земи.
Тоест при невъзможност за преотреждане изработването на общия устройствен план за дадената територия няма да се съобразява и непрекъснато да правим…
Ще приведа пример: днес община Перник приема общия устройствен план; общият устройствен план в 10,00 ч. се изважда от сесия на общинския съвет поради невъзможността и неотразени преотредени земеделски земи; след което в 12,00 ч. пак се вкарва за гледане.
Така че е необходимо между първо и второ четене все пак да ги отстраним тези неща. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз се радвам, че сме съмишленици в това отношение. Да поработим в тази посока наистина ще има със сигурност първо и второ четене, така че имаме на практика една седмица да помислим, защото все пак този закон трябва в следващата седмица да го изкараме на второ четене, а след това да се опитаме в последната седмица да влезе в залата на Народното събрание.
Добре колеги, да го подложим на гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приключихме точка 1.

Сега почва интересното, както се казва – т. 2.
ОБСЪЖДАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 853 04 21, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 13 ЮНИ 2018 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА (ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ).
Колеги, експертите на Комисията работиха буквално допреди около час. На мейлите си трябва да имате коригираните текстове – това, което сме минали, как би изглеждало в Закона. (Реплики.)
Ние продължаваме да работим по старите текстове занапред.
Ще започнем с § 9, който отложихме за уточняване на редакцията. След това продължаваме с § 12.
Първо започваме с § 9, тъй като ние го минахме като дискусия и остана някакво уточняване в редакцията. Прочитам Ви варианта на § 9, който се предлага от експертите:
„

В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Изработването на план-извадка се разрешава от кмета на общината в случаите на чл. 124а, ал. 3 и 4 – съответно от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството“, а изречение трето се заличава.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „За разрешени и одобрени план-извадки се уведомява проектанта на проекта на подробен устройствен план“.
3. Алинея 8 се изменя така:
(8) в случаите по ал. 7 изработване на проект на нов подробен устройствен план или проект на изменение на подробен устройствен се разрешава от органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или на изменение на действащ общ устройствен план, а за Столична община от общинския съвет.
4. създава се ал. 9:
(9) В процеса на изработване на Проект на общ устройствен план или на Проект на изменение на общ устройствен план, изработването на проект на подробен устройствен план по чл. 124, ал. 9 се разрешава от органа по чл. 124а, ал. 3 и 4. Разрешението за изработване на подробен устройствен план се предоставя на органа, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или проекта на неговото изменение, което да е различен от органа, издал разрешението. Органът, компетентен да одобри проекта на общ устройствен план или проекта на изменение на общия устройствен план отразява обекта на техническата инфраструктура в проекта на общ устройствен план или в проекта за изменение на общия устройствен план.“
Господин Тодоров, няколко думи да кажеш за смисъла на редакцията и какво се изменя.
Има предложение мое, на Шишков и Аврамова, което подкрепяме, на Дора Янкова, което подкрепяме, и на Александър Ненков, което подкрепяме по принцип. Тоест всички предложения, както и това на вносителя, са подкрепени. Нали гласувахме?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не, не са гласувани.
Редакцията, фактически този текст е свързан с вече гласувани текстове по чл. 124 ал. 9 и следващите, които са предишните параграфи 4, 5, 6, 8 и 9, които имат взаимна връзка помежду си. Миналият път не бяхме готови с редакция по този текст… (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата.
Параграф 9, чл. 133.
Работната група предлага да се подкрепят всички направени предложения, както и текстът на вносителя. Всъщност това е редакционният вариант – да бъдат компилирани всички тези предложения.
Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване да се подкрепи по принцип предложението на Веселинов, Шишков и Аврамова.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението на Александър Ненков и група народни представители – който е съгласен да се подкрепи по принцип, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители, който е съгласен да бъде подкрепено, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът на вносителя, който е съгласен, моля, да гласува.
За – …, против – няма, въздържали се – няма.
Редакцията, която Ви прочетох, който е съгласен моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението за § 9, е прието.
Минаваме на § 12а – предложение от Искрен Веселинов, Младен Шишков и Петя Аврамова. (Реплики.)
Няма заявки за изказване и подлагам на гласуване този текст. (Реплики.)
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
На няколко места добавяме Агенция „Разузнаване“, защото има нужда.
По § 13 – няма предложения.
Подлагам на гласуване предложението за § 13 по вносител – по общия доклад.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Предложение на Искрен Веселинов, Младен Шишков и Петя Аврамова: „Създава се нов § 13а:
„Чл. 147а, ал. 1, т. 1 – думите „освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго“ се заличават.“
Има ли изказвания по този текст?
Който съгласен, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Предложение от Искрен Веселинов, Младен Шишков и Петя Аврамова за § 13б:
„В чл. 149, ал. 3 думите „началникът на регионалната дирекция на Национален строителен контрол в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт“ се заменят с „пред административния съд по местонахождението на недвижимия имот“.
Колеги, имате думата.
Някоя от администрациите желае ли да вземе отношение по този параграф?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Добър ден! Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Искам да направя следното изказване от името на ДНСК. Искам да се вземе предвид, че на 17 октомври заседанието беше отложено във връзка с постъпило писмо от председателя на Върховния административен съд, в което е посочено, че Законопроектът за изменение и допълнение на ЗУТ подлежи на разглеждане от съдиите от Второ отделение на ВАС.
Становището на Върховния административен съд, е постъпило в Народното събрание на 30 октомври 2018 г. Надявам се, че всички разполагате с него. В самото становище е изразено мнение, че не следва да се отменя разпоредбата на чл. 216 от ЗУТ, която е вързана и с чл. 149 ал. 3 от ЗУТ.
Молбата ми е, преди да се пристъпи към гласуване, да се има предвид и становището на Върховен административен съд по отношение на тази разпоредба на чл. 149.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Изпратено е на всички народни представители и то доста отдавна, трябваше да се запознаят с него.
Госпожа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господа и дами народни представители! Наистина становището на Върховния административен съд е постъпило и е публично известно, тъй като е качено на сайта на Народното събрание.
Аз считам, че предложените текстове за реформа в контролните функции на ДНСК съобразяват практиката на Върховния административен съд и в частност тълкувателната практика. На всички е известно, че съвсем наскоро беше обнародвано решение на Върховния административен съд по чл. 216 и най-вече по отношение на сроковете за произнасяне и характера на сроковете за произнасяне. Именно въз основа на част от мотивите в това решение се предлага реформата в дейността на ДНСК.
Държа да подчертая, че с отмяната на чл. 216 не се отменят правомощията на ДНСК. Напротив, правомощията на ДНСК по упражняване на пълен контрол върху всяко издадено от главните архитекти на общините разрешение за строеж остава. Единствената разлика е, че вместо заповед за отмяна Дирекцията „Национален строителен контрол“ ще протестира незаконосъобразно издадените разрешения за строеж пред Административния съд.
Функциите за пълен превантивен специализиран административен контрол се запазват, така че не считам, че сме в противоречие със становището на Върховния административен съд.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Да, действително ВАС има изразено становище, което в никакъв случай не може да се яви обвързано за народните представители. В крайна сметка съдебната власт изпълнява закона и го прилага така, както би трябвало да се прилага или както го е имал в предвид законодателят.
Законодателят от своя страна не е длъжен да действа в сфера на обвързана компетентност съобразно едно или друго становище на Върховния административен съд. Разбира се, в случаите, когато магистратите имат основателни аргументи за някои неща, безспорно трябва да бъдат възприети. В случая становището на ВАС е от гледна точка на някаква целесъобразност. С две думи перифразирам колкото и грубо да звучи – видите ли, нещата са се насложили във времето, практика си върви и нека да оставим нещата по този начин.
В тълкувателното решение, което колежката Бакалова цитира – Тълкувателно решение № 1, ВАС в прав текст признава, че ДНСК правораздава.
Съгласно едно решение на Конституционния съд, което е цитирано в мотивите на вносителите на това предложение, във въпросното решение изрично Конституционният съд посочва, че на административен орган не може да се възлагат правораздавателни функции.
И именно на това основание всъщност е предложението. Контролните функции са едно, но правораздавателните функции принадлежат единствено и само на съдилищата. Така е по Конституция.
И от тази гледна точка промените, които се предлагат в три взаимно свързани текста по отношение на компетенциите на ДНСК са, че те, от една страна, като контролен орган, когато служебно упражняват контрола, ако констатират нарушение, ще отнесат спора в съда, а във втората част на правомощията им, които съществуваха до момента – заинтересовани лица да оспорват актовете на главните архитекти не пред съда, както е нормално, а пред ДНСК, в тази част те просто отпадат, защото има припокриване на функции – веднъж упражняваш служебен контрол, по него се произнасяш по един начин или не се произнасяш, и на следващо място изведнъж някой заинтересован от съседския рекет се жали, и във втората хипотеза, за съжаление, няма срок за произнасяне на ДНСК. И в практиката се получава така: по линия на служебния контрол ДНСК не реагира. Приемам, че актът на главния архитект е законосъобразен. Там има срок, в който той трябва да реагира, и този срок съдът приема за преклузивен. Но следващата хипотеза, когато по същото това, тоест по същият този акт, по един и същи въпрос, към него се отнесе гражданинът Хикс, който оспорва акта, който вече ДНСК по служебен път е приел за законосъобразен, в следващия момент образува едно производство, за което няма срок за произнасяне и по този начин се блокира на практика инвестиционният процес, и един административен акт се явява без стабилитет в правния мир в зависимост от това как се е произнесъл контролният орган в служебното си качество и как по същия въпрос се е произнесъл, когато да речем, един гражданин се е обърнал да оспори този въпрос към него.
От тази гледна точка считаме, че с изменението нещата си стъпват на мястото и стават конституционносъобразни, и, от друга страна, няма да има разнородни практики. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, имате думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да, сигурно чисто юридическите факти и обстоятелства са такива, никой не ги оспорва. Не се ръководим изобщо от решението на Второ отделение на Върховния съд или тълкувателно. Редът към настоящия момент – хубав или лош, е действащ, сравнително успешно действащ. И в контекста на това, че говорим за намаляване на административната тежест, включително и през визите за проектиране, ние да караме хората да жалят пред Административния съд и да влизат в производства с неясни срокове?! Разпоредбите на 149 са точни и ясни – в кои случаи ДНСК образува производства по чл. 216, кога се легитимират заинтересовани лица. Тук не говорим за рекетьорски дела.
Така че, аз не виждам логика в това, по един или друг начин, към настоящия момент. Защото има прецеденти. И аз съм бил свидетел на прецеденти достатъчно, които разпоредбите на 216 ги прескачат.
Мисля, че не е редно да правим това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, в общи линии Административният съд казва същото. Вярно, че не е конституционносъобразно, ама добре работи. Това е.
Заповядайте. Госпожо Щерева, заповядайте на микрофон.
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Господин Председател, господа народни представители, искам от свое име и от името на главния архитект на Столична община да подкрепя становището на Дирекция „Национален строителен контрол“, както и становището на Върховен административен съд. Смятам, че тази мярка не е навременна, няма смисъл в момента да се прави тази промяна, тъй като ДНСК в годините, като специализиран орган в тази сфера, е доказала своята експертност в тази преценка и пренасянето на тази функция изцяло и само върху съда – да, разбира се, стои служебният контрол, който могат да осъществяват, но доколкото правораздаването на ДНСК, и то не като единствена институция, която осъществява такива функции в Република България, остава. Но, ако то е противоконституционно, доколко конституционно е това пък един административен орган да обжалва акт на друг административен орган?
Така че, още веднъж от мое име и от името на главния архитект на Столична община, смятам, че тези изменения към настоящия момент не са необходими.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Юристите – разберете се кой първи.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Сега, първо по становището на народния представител господин Бонев. Да и в мнението на върховните съдии е застъпена констатация, че този режим в момента работи добре. Трябва обаче да обърнем внимание на следното: при запазването на този режим, всъщност разрешенията за строеж са в четири етапа. Първият етап е издаване на разрешението за строеж, което не е лек процес, и законодателят непрекъснато се старае да го облекчава. Вторият етап е производство пред ДНСК при обжалването на акта. Трети етап е обжалване на заповедта на ДНСК, с която потвърждава, респективно отхвърля жалбата на първа инстанция пред Административния съд. И след това – касационно оспорване пред ВАС. Четири стъпки!
Това, което се предлага в Законопроекта, е едната стъпка да отпадне, за да може присъдено нещо, защото актът на ДНСК не се ползва със сила на присъдено нещо и затова с акт на съда да се получи този стабилитет на разрешението за строеж, към който всеки се стреми.
Това, което е съобразено в Законопроекта от мотивите и диспозитива на тълкувателното решение на ВАС, е обстоятелството, че по действащата нормативна уредба възложителят на строежа не може да обжалва мълчаливия отказ на ДНСК да се произнесе по жалба на заинтересовано лице. И той е в едно безвремие. Защото по мотивите на ВАС, докато няма изричен акт на ДНСК, не може да се проведе производството пред съдебната инстанция, тоест въпросът не може да бъде отнесен пред съда. И дори и да имаме мълчалив отказ, най-многото, което може да направи съда е, ако мълчаливият отказ е в срок, да отмени мълчаливия отказ, да върне висящността на въпроса пред ДНСК и така многократно. А пък този, който се ползва от оспорения акт – възложителят на строежа, по мнението на Върховния съд няма право на обжалване и да оспори мълчаливия отказ.
По становището и на колегата Щерева – възраженията, че не може да се оспори административен акт от друг орган. Понастоящем това е действаща нормативна уредба в Закона за местно самоуправление и местна администрация, където областният управител, който е част от системата на държавните органи, извършва такъв контрол като има право да протестира актове на общинските съвети пред съда, но не и да ги отменя сам.
И това, което сега се предлага, е всъщност тази формула, която е абсолютно проверена и конституционносъобразна да работи и по отношение на специализираната администрация, тъй като правомощията на ДНСК са само по отношение на разрешенията за строеж, издадени от главните архитекти на общините. Припомням, че разрешенията за строеж издадени от държавни органи не подлежат на този специализиран контрол от ДНСК.
И последното, което е хубаво да се отбележи от гледна точка на спазването на стандартите на правовата държава и правото на защита. Производството пред ДНСК в съда признава или ДНСК признава, че има характер на правораздавателна дейност. По нашите стандарти, съвременните ни стандарти и по действията на подобни органи, които извършват специализиран контрол, каквито са Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита от конкуренция, в тези специални закони, по които работят тези държавни органи има разписани процедурни правила и имаме установени стандарти, които гарантират публична прозрачност и състезателност на процеса. В 216, за съжаление, тези предпоставки ги няма и тези критерии изобщо не са покрити.
Това са съображението, по които се предлага трансформиране. Пак подчертавам: не отпада дейността на ДНСК, а се трансформира във възможност на държавата в лицето на специализирания орган да протестира актове пред съда, за да може всеки, който е заинтересован от инвестиционния процес, да получи стабилен акт с решение ползващо се със сила на присъдено нещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Бяхте доста изчерпателна, госпожо Бакалова.
Други изказвания, колеги?
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Само да кажа, че в момента има и разпоредбата на чл. 216, ал. 5, която също ще бъде заличена с тази отмяна. Тази разпоредба предвижда преди да се произнесе по жалбата или протеста началникът на РДНСК да преценява допустимостта на жалбата. И ако прецени, че жалбата е недопустима или протестът, производството се прекратява. Като в чл. 217 е предвидено предварително изпълнение на тази заповед по чл. 216, ал. 5.
И сега въпросът е: доколко бързо съдът ще прави преценка дали жалбата е подадена от заинтересовано или незаинтересовано лице и е възможно да има злоупотреба с правото на жалба от страна на недобросъвестни граждани, които да забавят влизането в сила на разрешението за строеж.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, искахте да вземете думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз искам само да обърна внимание, да, отговорът беше много изчерпателен.
Нещото, което е, гласувайки го това и приемайки го, според мен е необходимостта от ДНСК ще отпадне напълно в инвестиционния процес.
Какво означава ще уведомяваме ДНСК за издадено строително разрешение, което може да се обжалва пред съответния административен съд? За какво го правим? За какво ДНСК е в производство? Да гледа за целесъобразност и законосъобразност на издаваните проекти?!
Понеже говорим за етапите на издаване. Издаване на едно разрешение за строеж – порочно, обжалването пред ДНСК – порочно, изобщо ние обръщаме целия процес и функциите на ДНСК реално. За какво точно ДНСК ще отговаря?
Е, инженер Даракчиев е тук, може да обясни какъв е по големият обем от работа, обекти първа, втора и трета категория, наблюдаваме строителството, четвърта, пета и шеста в общините – издаваните строителни книжа, същата история, 14-дневен срок, проверяват, не проверяват,… (Реплики.)
Да, това говорим. И в случая отпадайки разпоредбите на чл. 149, отпадат чл. 216, ал. 5, оттам повлича след себе си чл.217. Може би малко по-задълбочено и специално да помислим за процеса на ДНСК и участието ѝ в контрола по издаваните строителни книжа. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Последно господин Тодоров и мисля, че …
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Бонев, не смятайте, че така, преди няколко дена сме се събудили с тази идея. (Реплики.)
Това е въпрос, който ние на експертно ниво сме поставили няколко мандата назад във времето, изхождайки именно от тълкувателната практика на Конституционния съд.
Един контролен орган, какъвто е ДНСК, казвате какви са му функциите – ами те са контролни, не са правораздавателни. Областният управител е институция създадена по силата на Конституцията, а не със закон, за разлика от ДНСК. В същото време ДНСК е една дирекция. С всичките ми уважения към колегите, в случая говоря чисто правно, не омаловажавам тяхната дейност. Само че след като един конституционно създаден орган, като областния управител, създаден да упражнява административен контрол за законосъобразност, няма и не може да има правораздавателни функции, а когато констатира незаконосъобразност на решението на общинския съвет, той го отнася в съда, съдът да се произнесе. В случая ДНСК, в качеството му на контролен орган, може да направи точно това – когато констатира нарушение, той налага съответните санкции. Когато актът, който той констатирал в рамките на служебния контрол и според него е незаконосъобразен, той може да го отнесе в съда, не може да се произнесе сам по него.
И от друга страна, последно, това, което Вие тръгнахте в началото, че идеята е за облекчаване на административния, няма да кажа произвол, но за облекчаване на административните процедури върху стопанската дейност. Всеки един акт на ДНСК, постановен по досегашния ред, отива в съда. Е, какво облекчаваме, като го държим? Значи най-малкото облекчаваме процеса, като махаме един излишен акт и спор, тоест защо да се произнася ДНСК, след като неговият акт веднага отива и се оспорва от другата страна в съда.
ЛЮБОМИР БОНЕВ Тогава защо го проверяват?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ами, защото това му е работа, затова е създаден да проверява и да установява нарушения.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (говори при изключен микрофон): Законосъобразността на издадените строителни книжа, които ... Няма логика!
СТЕФАН ТОДОРОВ: Е, как ще няма логика? Аз Ви дадох за пример областния управител, който ще Ви е най-близо до разбирането. (Народният представител Любомир Бонев говори при изключени микрофони.)
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ние не говорим за контрол от областните управители…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Много моля, изслушвайте се.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Така упражняват контрол върху актовете на общинските съвети. Те са достатъчно значителни по своето съдържание и мисля, че всички Вие тук сте общинари и добре разбирате ролята на актовете на общинските съвети, и си дайте сметка, че тези актове не могат да се отменят от областния управител, който е създаден по Конституция, а тук една административна дирекция има правораздавателни функции, които Конституцията не допуска, и Ви цитирах решение на Конституционния съд, който казва: „абсурдно е на административен орган да се предоставят правораздавателни функции“. Завърших, решавайте, както искате. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али има думата.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, ние като Движение за права и свободи ще гласуваме „против“ това предложение, а именно съобразявайки се с това, което колегите от ДНСК казаха и колегата от Софийска община.
Колеги, не смятате ли, че прекалена власт даваме на областните управители? Защо постоянно трябва да … (Реплика.)
Не, не, има общо, сега ще Ви обясня, защото аз съм общинар, четири мандата съм бил кмет до вчера и знам за какво става въпрос, така че недейте подскача.
Колеги, за всяко едно мъничко нарушение дори, знаем областните управители се назначават от премиера, на политическа основа и това е още един повод точно обратното – да се спират тези процеси на развитие в общините. Ще има постоянно жалби, ще има постоянно проблеми между кмет и областен управител.
Докато всички общини – аз мога с чиста съвест да го кажа и Националното сдружение има тук представители, да кажат – строителните надзори по места, по области, първо са специалисти, инженери. Аз не знам колко инженери областни управители има или в съда колко инженери има, освен че ползват като вещи лица специалисти, за да решат определен казус и всеки има различно мнение по въпроса.
Категоричен съм по въпроса, ние ще гласуваме „против“. Трябва да се обсъди точно определение, за да може това да мине между четенията, като решение да се намери средна точка, да не се отнемат права на определени институции, които досега са доказали, че са експерти в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Последно пояснение, госпожо Бакалова, защото мисля, че всичко се каза по темата.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Последно пояснение във връзка с изказването на народния представител господин Али.
Ще повторя: правомощията на ДНСК не се отнемат. В момента ДНСК има функции при постъпване на жалба пред регионалната дирекция да се произнесе по жалба на заинтересовано лице и освен това, по реда на чл. 156 има служебни задължения да провери всяко разрешение за строеж. Това са две различни неща, но касаят един и същи акт на главния архитект на общината.
В момента, когато няма заинтересовано лице, което да обжалва, защото възложителят е сам и единствено засегнат, единственият орган, който може да провери и на този етап да предотврати незаконно строителство по незаконосъобразно разрешение за строеж, е ДНСК и това правомощие на ДНСК остава, то се запазва, защото ДНСК ще продължи да извършва проверките по чл. 156 върху всяко разрешение за строеж.
Единствената разлика е, че вместо да отмени с акт разрешението за строеж, който акт както каза колегата Тодоров винаги се обжалва, ще има възможност да отнесе въпроса пред съда и всъщност Законопроектът не предлага правомощия на областните управители, това беше само аналогия и беше само пример от страна на колегата Тодоров.
А по отношение на промяната, свързана с функциите на ДНСК. Първо, функциите на ДНСК са достатъчни и тази специализирана администрация със своя опит и функции ще бъде гаранция, че нито едно законосъобразно разрешение за строеж няма да бъде отнесено пред съда хей така, но обществото няма интерес едно незаконосъобразно разрешение за строеж да бъде изпълнено. Затова ДНСК остава и ще продължи да бъде гарант за законното строителство.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, мисля, че тезите са ясни, всеки може да си направи избора в случая.
Подлагам на гласуване § 13.
За – 1, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не се приема.
Параграф 14 – предложение от Танер Али и група народни представители.
Предложение от Николай Александров и Десислав Чуколов.
Предложение от Младен Шишков и група народни представители.
Предложение от Слави Нецов и група народни представители.
Предложение от Дора Янкова и група народни представители.
Предложение от Христиан Митев.
Повечето са за отпадане на параграфа. Всички имате текстовете и няма нужда да ги чета.
Колеги, имате думата за дебат. Ако Ви интересува мнението на експертната група да кажа, че предложението е да се подкрепи предложението на Младен Шишков и по принцип на Дора Янкова.
Господин Тодоров за пояснение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Казваме, че предложението, което знам, че е специално на господин Бонев, ние сме склонни да го подкрепим дотолкова доколкото идеята е „кво за всички, това и за гол Асан“ – с извинение за израза, тя е народна поговорка.
Проблемът е, че ако се възприеме по принцип, което ще реши Комисията, ще трябва да го отредактираме лека в тази му част, защото по отношение на ВиК-та идеята трябва да тръгне от шахтата на водомера. Не се изразявам професионално, но не може да тръгне от границата на имота, а трябва да тръгне да тръгне от шахтата на водомера, респективно за кабелите с ниско напрежение – там не се знае къде е стълбът, от който ще дърпат тока, и това също малко ни притеснява как.
Така че от тази гледна точка се нуждае от прецизиране. Не може да са на един и същи ред, с едно и също изписване като редакция, в смисъл няма как да е наравно с другите, просто редакционно ще трябва да се посочи за ВиК-то от еди-къде си, за енергото от еди-къде си – съвсем образно го казвам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз бих искал, най-напред да направя една лека редакционна корекция по моето предложение, а именно да бъде изписано, там където е текстът за „частна собственост и отреден за ниско застрояване“, да бъде добавено „ниско жилищно застрояване“. Мисля, че е резонно там, където има друг вид застрояване, да не допускаме такъв вид проводи без контрол и санкция от общината.
Колкото до предложението на колегите от БСП, този въпрос го коментирахме в работна група. Да, има резон в това, което Вие предлагате, но ще възникнат доста технически проблеми, ако го допуснем това Ваше предложение по отношение на това, че обикновено разминаването на водопроводната мрежа конкретно изисква своите водни количества напорни коефициенти и така нататък. Нещо, което няма да бъде предвидено в едно частно разкопаване от собствениците на съответната сграда или имот, и би могло да доведе до спад в налягането, проблеми с водоподаването. А там, където става въпрос в случая, имаме и такъв казус, примерно в имоти, които са комплексно застроявани, биха могли да възникнат проблеми между собствениците на отделните сгради, взимайки от съседа условно по-голямо количество вода, без да предвидим това, че той е оразмерен по някакъв коефициент, който в момента няма да отговаря вече на нормите.
По отношение на канализационните проводи също ще има проблеми, защото там трябва да бъдат спазени определени диаметри, наклони, дълбочини и така нататък. Нещо, което не бихме могли да допуснем частен собственик да го направи от гледна точка на това, че може да има няколко собственици в този имот и да възникнат междусъседски конфликти от тази гледна точка. Да не говорим, че трябва да се изграждат и ревизионни шахти, които ревизионни шахти по някакъв начин трябва да бъдат прецизирани. Нещо, с което пак даваме свобода на собствениците да правят своеволия.
И по отношение на мрежата ниско напрежение смятам, че там проблемът ще бъде най-голям, тъй като разкопаваме някъде си, нещо си, полагаме един кабел, не го регистрираме никъде и в един момент може да се наложи да разкопаем същия този кабел и да изпаднем в една много неприятна ситуация.
Така че нашите съображения са точно тези да не възприемем Вашето предложение ВиК мрежи и ниско напрежение да бъде допускано да се разкопават свободно в било то жилищни имоти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Защо е необходимо да го подкрепите? Каква е била основната идея на предложеното? Още на етапа на проектирането – в случая при получаването на визата, човек получава изходните данни за съответните подземни комуникации. При проектирането в етапа на проектирането всички знаем съгласно Наредба № 4 обема и съдържанието на проектите. Проектите в част ВиК и електро, включително дават външните връзки на обекта. Това, което правят експлоатационните дружества на всяко едно ниво, във всеки един град, е да ти дават точката на захранване, респективно трасетата да определят проектантите – в над 90% от случаите, това е факт.
От тук насетне проектантът, проектирайки по трасето и получавайки разрешението за строеж, ти точно и ясно знаеш – указан е начинът на водохващането, на канализацията в съответните наклони, на кабелите ниско напрежение. Ти още на етапа на издаване строително разрешение знаеш какво ще се случи и как ще се случи. След издаването на строителното разрешение – няма нужда да обяснявам за строителния надзор и всичките тези неща.
Това допълнително ще стимулира да се попълват специализираните кадастрални карти, липсващи в по-голяма част от територията, защото всеки строител на надзор, изпълнявайки съвестно функциите си, независим строителен надзор, следи за тези неща. Щом е заложено в проекта, респективно това се подава.
Така че това е цялата идея. А не в момента взимаме строително разрешение за целия обект и постфактум започваме да вадим строително разрешение за външна връзка, за ВиК, за електро.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Дуплика на господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Господин Бонев, аз самият смятам, че тук смесваме малко нещата. Това, което Вие визирате, е издаване на разрешение за строеж по 141-ви и 140-ти, а в случая говорим за чл. 151 за случаи, в които се допуска, че мрежата е изградена съответно по 140-ти, направена е цялата комуникация, но някой си решава да си пусне кабелна мрежа до съответния имот, до съответната сграда примерно. А Вие предлагате нещо допълнително: след като той си е изградил мрежата по проект, в случая ние допускаме извънпроектната документация, която няма да бъде отразена в Кадастралната карта, което Вие казвате, да му разрешим да разкопае целия комплекс, който е жилищен примерно. Защото има и такива случаи.
И това ще бъде много голям проблем. Когато говорим за инвестиционно проектиране, няма никакъв проблем да се случат така нещата, както Вие ги казвате – със съответните части, ВиК, ел и така нататък. Те се случват. Но това е частен случай, в който някой иска да си прокара чешма, условно казано, или да си направи едно барбекю в двора и да го захрани с вода, и да не се съгласува това нещо с общината. Според мен това е малко крайно, най-малкото че няма да бъде дори отразено в Кадастралната карта. Вашият аргумент го използвам в този случай.
Просто разделете нещата – едното е по 140, другото е 151-ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте.
ГАЛЯ МАРИНОВА: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Галя Маринова – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори. Сами разбирате, че този въпрос е важен за нас. Интересува ни – тук съвсем накратко искам да споделя някои основни неща от нашето становище. Ние сме го изпратили писмено, предполагам, че сте се запознали.
Ние подкрепяме един по-облекчен режим на изграждане на тези сградни отклонения – така ги наричаме ние, защото те са важни не само за нас, те са важни за това абонатите ни в едни бързи, обозрими срокове да могат да получават услугата, която са пожелали. Аз не знам Вие можете ли да си представите какво е да чакате за интернет или за телевизия месец? Предполагам – не.
По отношение на това, което се каза относно липсата на документация искам само да кажа нещо: новия Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура предвижда изграждането и тя вече се изгражда на единна информационна точка, която събира цялата информация за комуникационната инфраструктура. Там могат да се видят и всички тези сградни отклонения, които между другото са едни кратки отсечки, те са от последната шахта до сградата на потребителя, те не могат предварително да бъдат изградени, защото не се знае къде ще има интерес. И затова, пак искам да кажа: тази информация ще бъде налична в единната информационна точка.
И още нещо, което ми направи впечатление по отношение на предложението на господи Шишков. Бих казала, че то не решава никакъв проблем. Тоест тук деленето на нискоетажно застрояване и на високоетажно застрояване няма да реши никакъв проблем, освен че ще допринесе за една неравнопоставеност между тези, които живеят в панелни блокове, и тези, които живеят в еднофамилни къщи.
Аз искам да приканя народните представители да подкрепят предложението на господин Христиан Митев, защото смятаме, че в случая то ще е работещо и е в контекста на всичко, което предвижда новата Директива.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбрахме, благодарим.
Господин Шишков – реплика.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Лично обяснение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма лично обяснение, взема се думата на общи начала. Няма реплика към становището на гостите.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Имахме два варианта. Единият е да отхвърлим изцяло предложението, другият вариант беше да намерим някакъв компромис. Смятам, че това е компромисът, който предложихме ние, защото, от друга страна, ако допуснем разкопаването на имотите публична общинска собственост или публична държавна, тогава ще бъде много по-фатално това, което предлагаме в момента.
Така че, моите уважения към Вас, но нека да има някаква рамка, нека да има някаква граница.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всички от народните представители са наясно. Няма нужда да продължавате.
Колеги, имате думата, ако има някой желаещ.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз приемам това, което споделихте, господин Председател. В този член да се направи един микс между предложението, направено от вносителя, на господин Шишков и нашето от експертите и да можем да го разгледаме внимателно. Защото тук не става въпрос за копаене безразборно. Няма как, имаш ВиК оператор, който ти прави връзката. Всички оператори са на терен. Там няма как да излезе един човек и в рамките на отклонението 100 м в имота си да копае както си иска. (Реплики.)
Тогава да питаме ВиК служителите какво правят, къде слагат водомерите, как се грижат за тези отклонения, попълват ли в подземния кадастър има ли ги тези?
Така че предлагам да оставим работната група да се опита да намери нещо средно между трите предложения и да го видим на другото заседание, или ако имат някаква готовност, да го предложат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Обръщам се към господин Тодоров като ръководител на работната група: имате ли някакво виждане за помиряване на позициите в случая?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ако мога така да се изразя, с вносителя на този законопроект уточнихме, защото това е част от един законопроект, и се възприе вариантът предложението на господин Шишков с това уточнение, като проблемното с предложението на госпожа Янкова и групата е, когато не се касае за индивидуален имот всъщност. И затова казах, че там ни е сложно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Евентуално като второ изречение да го добавим, вместо да добавим, както тя е предложила в общия параграф, че същото се отнася за водопроводни канализационни и кабелни електрически мрежи, когато не е налице режим на съсобственост.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Ние имаме предвид индивидуалните сградни отклонения. Когато става въпрос за сградно отклонение, което захранва последната сграда в имот.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако бъде прието по принцип предложението, ще се търси изчистване на проблема.
ЛЮБОМИР БОНЕВ. Искането ни е да отпадне строително разрешение. Член 73 от ЗУТ: „Когато във връзка със строителство е необходимо да се изменя положението на улична изградена мрежа съответните ... се извършват от възложителя на новото строителство и за негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационното дружество.“ Точка!
Какво правим и към настоящия момент? След като го съгласуваш с експлоатационното дружество, ти го пускаш в общината пак за издаване на строително разрешение. Този режим трябва да отпадне – да вадиш строително разрешение. Експлоатационното дружество иска от теб проекта за външната връзка, ти му даваш, той си одобрява и после на база на Наредба, мисля, че беше номер четири, идват правят ти водоземната скоба и точка. (Шум и реплики.) Не е така.
Можем да говорим и за електроразпределителните дружества и ВиК дружествата. Отиваш, съгласуваш проекта – 27 лева и 64 ст. за съгласуване на проекта, след което правиш предварителен договор – 144 лв., пускаш го в общината и вадиш за целия обект. След което, получавайки разрешението за строеж, автоматично почваш да вадиш: разрешение за строеж за външна ВиК връзка, разрешение за строеж... (Шум и реплики.)
Тогава утре ще задам въпрос към Министерството: колко разрешения за строеж се издават на територията на Република България за външни връзки? (Шум и реплики.)
Оставете двойните чешми, говорим проблемът генерално да се реши с външните връзки. (Реплики извън микрофоните.)
МЛАДЕН ШИШКОВ: Господин Председател, ще взема думата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще вземате, когато Ви я дам, господин Шишков.
Давам ви думата.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Когато проектираме нова сграда, в нея са предвидени абсолютно всички връзки до обходната точка на сградата, независимо от дълбочината на разположението на сградата в имота. В случая говорим за допълнителни връзки, които са екстра към водопроводната и канализационната мрежа, който иска да си направи такава. За това говорим по 151-ви.
Вие предлагате да разкопаваме...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, предлагам да спрем спора.
Предлагам да започнем да гласуваме отделните хипотези. Изказвам лично мнение: предложението на госпожа Янкова може да бъде подкрепено по принцип с уговорката, че ще бъдат съобразени от господин Шишков забележки и от експертите в последната редакция.
Ако не се получи тази редакция, винаги можем да гласуваме това изречение отделно в залата на Народното събрания то да отпадне. (Реплики извън микрофоните.)
Колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Танер Али, господин Николай Александров и господин Слави Нецов за отпадане на параграфа.
За – 1, против – 1, въздържали се – 16.
Предложението не се приема.
Предложението на господин Младен Шишков с редакционното уточнение, че става дума за нискожилищно застрояване.
За – 17, против няма, въздържал се – 1.
Предложението на госпожа Янкова по принцип.
За – 17, против няма, въздържал се –1.
Предложение на Христиан Митев.
За – 1, против няма, въздържали се –17.
Предложението не се приема.
Предложението на вносителя гласуваме ли в този случай? (Шум и реплики.) По принцип, да.
Гласуваме предложението на вносителя по принцип.
За – 17, против няма, въздържал се – 1.
Отхвърлихме § 14.
По § 14а – предложение на Веселинов, Шишков, Аврамова.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Този текст е свързан с предишния и затова искам съвсем коректно да попитам тези, които гласуваха „против“, да ми обяснят в действащия текст какъв е срокът и как може в едната хипотеза той да е преклузивен, а в другата да е инструктивен? И когато аз се жаля като частно лице, в безвремието мога да блокирам инвестиционния процес, инвеститорът няма право да се намеси, нито да оспорва мълчалив отказ, нито нищо, а ДНСК може да протака и 10 години да не се произнесе, защото такъв е смисълът на тълкувателното решение, а същата хипотеза, която е в същото изречение, на същия ред, когато упражнява служебния контрол, там срокът му – 14-дневния, е преклузивен. А, обяснете ми сега как ще се постъпи в тези случаи и дайте еднозначно решение какъв е този срок, кой, кога и как се произнася, за да излезем от това блато, в което се намираме в момента в практиката?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, колегите нямат право да дават тълкуване. (Шум и реплики. Оживление.) Имат право на законодателна инициатива, когато му дойде редът.
Длъжен съм обаче да подложа текста на гласуване, въпреки че е свързан с предишния, защото в доклада трябва да има гласуване. (Шум и реплики.)
За – 1, против няма, въздържали се – 17.
Предложение от Борис Вангелов за § 14б.
Изказвания? (Реплики.)
Свързан е с обектите от отбраната и сигурността на страната.
За – 17, против няма, въздържал се – 1.
Предложение на Младен Шишков и група народни представители за нов параграф 14б.
Имате думата, колеги.
Подлагам го на гласуване.
За – 12, против няма, въздържали се – 6.
Текстове по § 15.
Имаме предложение на Дора Янкова и група народни представители да отпадне.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Текстовете по § 15 и следващия са взаимно свързани с това какво ще се гласува по изменението на чл. 14, ал. 2 от Закона за камарата на строителите, който е краен текст. (Реплики.) Като се гласува онзи текст, който е във варианта или отпада, или се променя, респективно ще е ясно как трябва да се гласува тук, тоест едните предложения за отпадане ще бъдат отхвърлени, а другите ще бъдат подкрепени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Продължаваме с § 17а.
По § 17а има предложение на господин Шишков.
Колеги, имате думата.
Няма изказвания, подлагам го на гласуване.
За – 11, против няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
Параграф 18 – то е същото.
Параграф 19. Изказвания?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграфи 20 и 21.
Предложение за § 21а на Веселинов, Шишков и Аврамова.
За – 18, против и въздържали се няма.
Предложение за § 21б на Веселинов, Шишков и Аврамова.
Желаещи да се изкажат?
Подлагам на гласуване предложението.
За – 12, против няма, въздържали се – 6.
Предложение от Веселинов, Шишков и Аврамова: „Създава се нов § 21в.“
Изказвания? Няма. (Шум и реплики.)
Заповядайте, че нещо се объркахме.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Следващият – 21в, е свързан с 216, но 21б нека да го отложите. Има някои неща в него, които трябва да се преформулират. (Шум и реплики.)
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Предлагам в § 21б именно това, което засегнахме – дотолкова, доколкото да укажем срок на ДНСК за произнасяне.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Значи, нека да отложим, за да може...
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Използвам момента през редакционната поправка да го направим точно тук.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, предлагам да се отложи § 21б за следващото заседание.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Предложението по § 21в трябва да го гласуваме вече. (Шум и реплики.)
Добре, § 21в също го подлагам на гласуване за отлагане.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграф 22 – предложение от Веселинов, Шишков и Аврамова; предложение от Христиан Митев.
Трябва ли да го отложим? (Реплики от Стефан Тодоров.)
Добре, отлагаме § 22.
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграф 23 – предложение от Веселинов, Шишков и Аврамова; предложение от Христиан Митев. (Реплики.)
Добре, и това остава за накрая.
Параграф 23а. Това е за експлоатационните дружества.
Колеги, имате думата.
Моля да гласуваме.
За – 18, против и въздържали се няма.
Параграф 24 е за „преместваем обект“ – това е определението. Формално погледнато, то не е свързано с останалата част. Ако искате да го гледаме, ако искате да оставим и него за следващия път. (Шум и реплики.)
Има определение от работната група, което се приема от институциите, ако искате да го гледаме?! (Шум и реплики.)
Колеги, ако разглеждаме § 24, има предложение от Слави Нецов, Христиан Митев и работната група е изменила първоначалния вариант до вариант, в който се получи подкрепа от всички ангажирани ведомства.
Имате думата. (Шум и реплики.)
Да гласуваме за отпадането – предложението на Слави Нецов.
За – няма, против – 6, въздържали се – 11.
Предложението на Христиан Митев можем да подкрепим по принцип, както ще подкрепим по принцип самия вносител.
За – 9, против няма, въздържали се – 8.
Предлагам да подкрепим по принцип вносителя и да утвърдим редакцията на работната група.
За – 12, против няма, въздържали се – 5.
По § 25 има предложение от Веселинов, Шишков и Аврамова параграфът да отпадне.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Предложението ми противоречи на внесения от мен текст и ще предложа 9-месечен срок за влизане в съответните изисквания.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест не да отпадне?!
МЛАДЕН ШИШКОВ: Да, да станат 9 месеца.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Който е съгласен с предложението на господин Шишков за 9 месеца, моля да гласува.
За – 7, против няма, въздържали се – 7.
Не се приема.
Господин, Колев, искате прегласуване ли?
Прегласуваме предложението на господин Шишков.
За – 10, против няма, въздържали се – 7.
Предложение на Александър Ненков и група народни представители за § 25а – „сграда със смесено предназначение“. (Шум и реплики.)
Колеги, има ли изказвания по § 25а?
Подлагам на гласуване § 25а – за сграда със смесено предназначение.
Редакцията е раздадена. „Сградата със смесено предназначение е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилище, те заемат по-малко от 60 на сто от разгърнатата и застроена площ“ – това е § 25а. Припознавате ли, приемате ли тази редакция? (Шум и реплики.)
Госпожо Янкова, имате думата.
ДОРА ЯНКОВА: Аз се притеснявам, защото пак ще остане жилищно, а ще го водят офиси. И тук „60“ е плаващо число, ще даде възможност на проектантите да танцуват. Не знам какви са мотивите на експертите за „60“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров и госпожа Бакалова.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Мотивите са на вносителя по-скоро. Ние сме дали редакция, за да е ясно, че може да са от всякакъв характер другите помещения, а „60%“ са от сега действащия Закон, който казва, че „жилищна е, когато са над 60%“, тоест под 60% не е жилищна.
С оглед проблемите в практиката, че има жилищна и нежилищна, а пък такава със смесена – идеята е да се създаде дефиниция за тези, които са смесени и жилищата са по-малко от 60.
Искам да припомня, че още в първите заседания на Комисията този въпрос беше дискутиран в присъствието на главния архитект на Столична община. Имаше консенсус тогава да се възприеме редакцията в този вид. Всъщност тази редакция сме я възприели от дискусията тогава и предложенията на главния архитект.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Доста време мина оттогава и е логично колегите да са забравили какви са били дискусиите.
СТЕФАН ТОДОРОВ: За залата чисто систематично ще го преместим в доклада за залата на съответното място, защото трябва да е преди „Преходни и заключителни разпоредби“, където са дефинициите. Примерно преди дефиницията за „Преместваем обект“, тя е точка 80, а пък тази се пада да е 29а.
ДОРА ЯНКОВА: Един уточняващ въпрос. Това означава ли, че апартхотелите по моретата и планинските курорти ще отидат в нежилищно? Като ги направим апартаменти, пък другата част – хотелска, пък СПА-комплексите, магазините, гаражите, това означава ли, че ще стане малко?... (Шум и реплики.) Архитектите, главните архитекти ги съгласуват при друг режим, не на жилища. Помислете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Госпожо Янкова, ще припомня дискусията по чл. 35, ал. 3, която дискусия беше в самото начало на разглеждането на Законопроекта. Всъщност предложенията, които сега коментираме за сграда със смесено предназначение, редакцията се появи след дългата дискусия по чл. 31, ал. 5 във връзка с жилищни и нежилищни сгради и редакцията, която е приета по чл. 35, ал. 3, че се определят разстоянията по правилата за жилищни сгради, когато нежилищните са разположени в жилищни устройствени зони или на територии с ... дейности. Това е смисълът.
Що се отнася до нежилищните сгради или сградите със смесено предназначение, в контекста на апартхотелите трябва да имаме предвид по Закона за туризма настаняването като туристически обекти може да бъде и в жилища. Вече от решението на възложителя ще бъде дали сградата ще е със смесено предназначение, респективно дали ще е жилищна или нежилищна по сегашните правила.
В момента се обсъжда реалното определение и помага, че даваме определение за сграда със смесено предназначение в контекста на основното делене на сградите на жилищни и нежилищни. В противен случай ще създадем трети вид сгради, по отношение на които нито разстояния имаме определени в закона, нито други изисквания, което беше объркващото в началото.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли други желаещи за изказване?
Подлагам на гласуване редакцията, която е приета от вносителя.
За – 17, против, въздържал се – 1.
Създават се параграфи 25а, 25б и 25в – предложения на Веселинов Шишков и Аврамова.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Понеже § 25а е свързан с реда на премахване на преместваемите обекти – дали ще се намеси ДНСК, или не, тоест текстове, които са отложени, този параграф предлагам да се отложи и да не се гласува.
Следващият – 25б, е свързан с 216, който отложихме за разглеждане, така че и той, и да гласувате само 25в – последният от трите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, обсъждаме само 25в.
Желаещи да се изкажат?
ДОРА ЯНКОВА: Смятам, че няма да има капацитет Министерството да направи наредби за два месеца, като ги гледам как работят. Да кажат имат ли готовност.
Може ли да поемете ангажимент?
Предлагам в дневния ред на Комисията да запишем отсега и да планираме след два месеца да ни донесете наредбите.
Искам да Ви попитам имате ли капацитет да приведете документите?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Между другото, двумесечен срок с оглед и на сроковете за обявяване и така нататък, не знам дали е...
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ще поясня, че това са действащи наредби, една от които е на министъра на регионалното развитие по отношение на ВиК мрежите, а другите три са ДКЕВР.
Текстовете вече ги подкрепихте единодушно в Закона и тези текстове, които са гласувани в Закона, налагат скоростна промяна на наредбите. Ако искате сложете три месеца, но да не се... (Реплики от народния представител Дора Янкова при изключени микрофони.)
Малко са нещата, които трябва да се променят – да се махнат предварителните договори...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Три месеца може би е наистина добър вариант.
Госпожо Янкова, правите ли предложение за сроковете? (Шум и реплики.)
Колеги, подлагам на гласуване § 25в.
За – 17, против няма, въздържал се – 1.
Предложение от Младен Шишков и група народни представители за § 25а.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против няма, въздържал се – 1.
Предложение от Младен Шишков и група народни представители за § 25б.
За – 17, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 26.
Предложение на Николай Сираков и група народни представители, предложение на Дора Янкова и група народни представители.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Към предложението на господин Николай Сираков искаме да направим редакционна корекция. Текстът да изглежда по следния начин: „В строежа на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“ с разгъната застроена площ до 100 кв м“ и всичко останало да си остане, както е записано.
Строежите по чл. 137, ал. 1 т. 5 да влязат до 100 кв. м, тъй като в момента могат да бъдат и 1000. Тоест ограничаваме пета категория до 100, а всички останали след пета категория ги правим 1000, което няма логика.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, първо подлагам редакционната поправка на гласуване.
Камара на строителите – заповядайте, господин Мазнев.
МИРОСЛАВ МАЗНЕВ: Преди всичко, бих искал да благодаря от името на Камарата, че с тази корекция Вие поставяте възможност за борба със сивия сектор, същевременно подкрепяте и развитието на качеството в строителния сектор чрез законови промени, както и ясно дефиниране на отговорностите в строежа.
Същевременно бих искал да направя някакви уточнения и забележки.
Предложените квадратури според нас са на принципа на емоционално икономическо усещане кое е съществен обект и кое не е, тъй като няма никаква техническа аргументация защо са използвани тези квадратури, това строеж ли е и каква опасност, какви рискове крие – не е дефинирано, поради което ние не можем да подкрепим това нещо.
Нека да не забравяме българския феномен: примерно, пет пъти по сто или пет пъти по триста и се връщаме отново в стара изходна позиция. Затова Камарата категорично подкрепя предложението на народния представител Дора Янкова и групата депутати за отпадането на каквито и да е в пета категория изисквания за възможност да се избягва работата на строителни фирми.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Подлагам на гласуване предложението за редакционна промяна на господин Шишков.
За – 10, против няма, въздържали се – 7.
Основния текст на предложението на Сираков, Димитров и Веселинов.
За – 11, против няма, въздържали се – 7.
Предложението на госпожа Янкова.
За – 7, против няма, въздържали се –11.
Предложението не се приема.
СТЕФАН ТОДОРОВ: За да се върнем на предишните параграфи, които бяха отложени заради този текст, ако не възразяват народните представители, тъй като там предложенията са идентични и са свързани чисто редакционно. Тоест тези, които са за отпадане, да се гласуват едновременно и всички останали – едновременно, защото те са само редакционни или параграф по параграф.
Едните предложения са като това за отпадане.
Предложенията, които са за отпадане, се гласуват наведнъж, а редакционните – също наведнъж, защото са едни и същи. (Шум и реплики.)
По § 15 има предложение на госпожа Янкова...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само номерата!
СТЕФАН ТОДОРОВ: 15, 16, 17, 18, 20, 21. Мисля, че са тези. Те са за отпадане. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на параграфи 15, 16, 17, 18, 20 и 21. (Шум и реплики.)
За – 7, против няма, въздържали се –11.
Не се приема. (Шум и реплики.)
Сега подлагам на гласуване 15, 16, 17, 18, 20 и 21 по вносител.
За – 11, против няма, въздържали се –7. (Шум и реплики.)
Параграф 23 – предложение на Искрен Веселинов, Младен Шишков и Петя Аврамова. (Шум и реплики.)
Колеги, който е за предложението на Веселинов, Шишков и Аврамова, което гласуваме заедно с текста на вносителя, тъй като са по принцип съвместими, моля да гласува. Това е редакция на текста на вносителя.
За – 11, против няма, въздържали се –7. (Шум и реплики.)
Параграф 27. Текстът е голям, да го прескочим и да продължим нататък. (Шум и реплики.)
Господин Тодоров, докладвайте какво сте направили.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В общи линии идеята е ясна – предложено е в Закона за водите да се направят тези параграфи, но ние считаме, че не са достатъчно прецизни и не решават проблема. За да решат проблема, трябваше да се направят допълнителни изменения в тялото на Закона, тоест в основни текстове на Закона за водите и там да се разпишат нещата, които всъщност са необходими.
Тъй като не бихме могли да си позволим да се закачим за един преходен параграф, който е малко непрецизен и да бъркаме в тялото на Закона, стигнахме до извода, че можем да се позовем на един текст от Закона за водите, който казва че „условията и редът за изграждане на ВиК системи и съоръжения се уреждат по реда на Закона за устройство на територията. Колегите от Министерството са съгласни, от самата дирекция „ВиК, колегите от ДНСК са съгласни – става въпрос за следното: в разпоредбите в Закона за устройство на територията, в чл. 83 да се създадат още няколко алинеи от 4 до 8, да се създадат два члена: 83а и 83б, с които в общи линии...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, ако имате възражения, няма да го гласуваме. Няма проблем.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само обяснявам какъв е смисълът
По този начин стъпваме на принципа, на който сега са развити разпоредбите за изграждане на линейни обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в другото ни законодателство. Заимствали сме от тях и фактически решаваме по аналогичен начин проблема на ВиК мрежите и съоръженията.
Според нас текстовете, което сме направили, ще отпушат проблема, който имат колегите в Министерството. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение на Борис Вангелов за създаване на нов § 28а: „В Закона за управление на отпадъците се правят следните изменения...“ Чели сте го.
Който е съгласен, моля да гласува това предложение.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Предложение от народния представител Младен Шишков и група народни представители за § 28.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Това е следствие на текст, който гласувахме преди няколко параграфа. Идеята е да дадем алтернатива на плановете за безопасност и здраве и план за управление на отпадъците. Знаете, че месец март миналата година бяха извадени от необходимите документи за одобряване на инвестиционните проекти и задаване разрешение за строеж като се каза, че тези проекти са необходими на етап стартиране на строителството, респективно откриване на строителната площадка. Това от своя страна създаде доста противоречия и различни практики в администрациите, защото ДНСК иска тези проекти, в администрацията ги няма и се получи леко объркване.
Моето предложение е в смисъл да дадем алтернатива на инвеститорите, които искат да изготвят тези проекти на етап инвестиционно проектиране, да имат тази възможност, като условието е ако бъде изпълнен шестмесечния срок от влизане в сила на разрешението за строеж до стартирането на строителните работи, да се наложи отново да бъдат изготвени тези проекти. Това е смисълът на това предложение.
ПРЕД ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, подлагам предложението на гласуване.
За – 13, против няма, въздържали се – 5.
Има предложение от Христиан Митев, свързан с правомощията на ДНСК за премахване на преместваеми обекти. В тази връзка в зависимост от решението ни по чл. 57а, то ще е отразено на систематичното му място, поради което предлагам да бъде отхвърлено предложението за § 28 на Христиан Митев.
За – 17, против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря за участието в заседанието.

(Закрито в 16,26 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Емилия Огнянова