1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-86, внесен от Александър Ненков и група народни представители (за второ гласуване).
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за местните данъци и такси, № 854-01-89, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л
№ 26


Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заседанието беше открито в 12,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Искрен Веселинов

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам извънредното заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, което е свикано само с две точки в дневния ред:

Колеги, има ли други предложения по дневния ред?
ДОРА ЯНКОВА: Само предлагам да разменим точките, понеже колегите искат да участват по т. 1, но ще закъснеят малко.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искат да участват в Закона за устройство на територията?
ДОРА ЯНКОВА: Да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има предложение да разменим местата на т. 1 и т. 2.
Първо, ще предложа на гласуване така предложения дневен ред.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Янкова за размяна на т. 1 и т. 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против – 6, въздържали се – няма.
Това предложение е процедурно.
ДОРА ЯНКОВА: Всеки момент ще се включи нашият колега Манол Генов, който желае да участва в дискусията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, ще подложа още веднъж на гласуване, тъй като мисля, че няма значение коя точка ще бъде първа и коя – втора.
Който е съгласен да разменим подредбата на точките в дневния ред, тоест първо да гледаме Закона за местните данъци и такси, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Предложението се приема единодушно.

Колеги на заседанието присъстват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството господин Пенчо Димитров – директор на Дирекция „Устройство на територията и административно териториално устройство“, госпожа Стоянка Илова – главен юрисконсулт, госпожа Иванка Виденова – директор на Дирекция „ВиК“, експертите Стефка Захарян и Весела Станчева, инж. Адриана Спасова – член на Контролния съвет на БААИК, Иван Аврамов – председател на РК на КАБ, София – град.




Преминаваме към точка първа, която бе обявена като т. 2 в дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 854-01-89, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Мотивите за този Законопроект, на който и аз съм сред вносителите, е, че приетия преди около месец Закон за местните данъци и такси, по наше мнение, не отразява политиката, която по принцип беше обявена от управляващото мнозинство, за непромяна на данъчната политика. Получиха се изкривявания в изчисляването най-вече на данъка върху старите автомобили, които позволяват на практика двукратно увеличение на данъците. Знаем, че става дума за не толкова високи стойности. Във всеки случай увеличение от типа на 50, 70, 100% за нас са неправилни. Поради това предлагаме да се намалят горните ставки на данъка.
Държа да отбележа, че е много вероятно общините така или иначе да не прибягнат към тези горни ставки, но в случая се създава една възможност за психоза и за излишно напрежение в обществото.
Втората част от предложението е свързана с газовите уредби, които са доказано екологично чисти.
Предлагаме оборудваните с газови уредби автомобили да заплащат 50 на сто от таксата, като не може да бъде по-голямо от това 50 на сто от размера на компонентата за екологичност. Нали знаете, че е вече двукомпонентна, тоест данъкът е двукомпонентен?
Това са накратко нашите мотиви.
За съжаление, нямаме становища на министерствата.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Ние ще подкрепим това предложение, защото в момента вървят заседания на общинските съвети и това, което съветниците по места са разчели – 0,05 са си доста средства. Не съм ги смятала, но увеличението е съществено и, слава Богу, че поне малкият партньор на управляващата коалиция е проумял това, което ние заявявахме в залата – че това са действително допълнителни финансови тежести и че хората в момента нямат средства, нищо че е политика, свързана с екологичния компонент, в това число и по газовата уредба.
Все още в първия си месец Законът започва да се опипва, но е в полза на хората, макар и с малко.
Затова приветстваме вносителите. Надявам се в залата цялата коалиция да подкрепи това намаление на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Само да добавя, че всички представители на „Обединени патриоти“ изразиха подобни мотиви в залата. Не става дума за някакъв нов прочит на нещата. Просто тогава така реши мнозинството.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Господин Председател, уважаеми колеги, ние ще се въздържим на този етап от това предложение.
Знам мотивите, до голяма се солидаризирам с тях и в залата бяха изразени. Даже сме говорили с колеги и за хората, които използват газ като гориво, също и хибридните автомобили, които също не попадаха в основната идея за въвеждането на еко компонента преди няколко седмици в Закона за местните данъци и такси.
На този етап ще се въздържим, тъй като буквално преди минути се запознах с текста. За нас ще е необходимо някакво време все пак и да го осмислим. Разбира се, в залата може и да го подкрепим.
На този етап ще се въздържим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Янкова
ДОРА ЯНКОВА: В момента тази дискусия, която отшумя с взрива, който беше на хората, за опасността от високи данъци… Гражданската отговорност притиска.
Подкрепете малкия партньор, защото януари месец, като общините начислят данъците, ще взривите и ще изкарате хората отвън. Категорично е добре да имате рефлекса на Вашия ръководител. Според мен, това е в полза на българските граждани, като цяло предложение.
Всички искаме екологичният компонент. Абсолютно всички го искаме, но като няма в портфейла на народа?! Виждате информацията. Днес ние сме на пето място в Европа по инфлация. Една от държавите с най-голямата инфлация. Тя отнема. Откъде да си купят нови коли, откъде да намерят хибриден автомобил?
Вчера, да речем, бях в Неделино и в Златоград. Хората масово искат да си спрат колите. Нямат лекари, нямат аптеки в селата и ме питаха с магарета или с коне да почнат да слизат до общинските центрове. В момента трябва да проумеете, че този натиск върху по-бедните хора – няма как хора, които се издържат с по 200, 300, с 500 лв. доход, масово тези хора са в Европа, да им правим по този начин в момента. Стъпка по стъпка, да, като политики.
Подкрепете предложението. Има смисъл да го проумеете като бедност на населението в България.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за дуплика, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Никой не отрича и сега в публичното пространство изказвания, там е бедност, което Вие лансирахте като тема. Няма нищо общо с мотивите и целта на Законопроекта, който беше приет.
Убеден съм, че трябва да вървим в тази посока, даже много сме закъснели. Защото както говорим за това, че хората нямат възможност да си купуват коли, същевременно пък държавата я грозят жестоки санкции точно поради причина, че не изпълняват екологичните норми, които са ни заложени. При положение, че двата законопроекта, които бяха приети – единият Закона за местните данъци и такси и този за чистотата на атмосферния въздух, са насочени именно към това и дава възможност на общините, ако техните ръководства и мнозинството в общинския съвет преценят, да определят различна за този еко компонент.
Що се отнася до Законопроекта, който господин Веселинов е внесъл, затова казах, че подкрепяме и имаме и политическото съгласие. Останах с впечатление, че след Нова година ще работим точно върху това да изчистим именно тези автомобили, които използват газови уредби и хибриди, които не замърсяват толкова много, които излизаха извън обхвата на Закона за местните данъци и такси, да бъдат разработени така, че наистина да получат своята редукция.
Само казах, че на този етап ще се въздържим, защото Законопроекта го получих преди няколко минути. Видяхме го с колегите и поради тази причина е хубаво все пак да го обсъдим и по-сериозно. Отделно пък и няма становище на нито една от заинтересованите институции, включително и на общините. Така че да не смесваме двете неща.
Темата за плащането на хората мисля, че я разисквахме достатъчно много в залата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Разумно е, но нека да го обсъдим и обмислим.
Дали ще го проумяваме? Проумели сме нещата, госпожо Янкова. Досега сме дали достатъчно доказателства, че виждаме нещата от близо. Нямаме нужда от призиви.
Бих искал да разбера лично за себе си доколко имаме готовност за това нещо, защото ако го хвърлим само пред хората, без да имаме готовността да го изпълним, ще постигнем точно обратния ефект. Хайде да не даваме някакви напразни надежди и да очакват, че това едва ли не ще се случи от утре.
Предлагам Ви първо да вземем становището на министерството. Да видим те имат ли готовност, каква техническа готовност имат, след което да го обсъдим. Може да се появят още мнения, без значение от кого – от опозиция, от управляващи, от когото и да било, може да чуем различни мнения и от организацията, които да се окажат и по-добри от това, което ние мислим.
Затова моето предложение е да отложим разглеждането на въпроса докато не получим становището на министерството, докато не получим и предложенията – не забравяйте, че това пряко засяга Националното сдружение на общините в Република България. Нека да видим какво е становището на Националното сдружение на общините в Република България и тогава разумно, без да бързаме, да направим това предложение, защото иначе просто ще дадем лъжлив сигнал. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Христов.
Като финал да добавя няколко изречения. Действително, това е коментирано с колегите от ГЕРБ по принцип, че в тези ставки трябва да има промяна. За съжаление, времето до Нова година напредна и ние се почувствахме длъжни все пак да внесем някакъв материал, по който да се мисли и да се говори. Той може да мине теоретично, само ако се подкрепи тази седмица наведнъж на две четения. Това е ясно на всички. Това беше идеята на предложението, разбира се, ако се постигне политическо съгласие на Коалиционен съвет. Ако се стигне до такъв вариант, разбира се, ние, Комисията, можем да се съберем по време на заседание, да речем, в обедната почивка и да излезем със становище по Законопроекта, което би могло да се случи и с другата, с водещата комисия, която може би е по-важна – Бюджетната.
Има резон и в предложението на господин Христов, но в края на краищата с гласуване ще се реши.
Има процедурно предложение да бъде отложено гласуването по този законопроект за следващото заседание на Комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението за отлагане на гласуването се приема.

Преминаваме към точка втора, която беше т. 1 от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 854 01-86, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ).
Уважаеми колеги, както се уговорихме, двамата с Младен Шишков внесохме безспорните предложения, които са от така наречения Голям Закон за устройство на територията, свързани с всички процедурни проблеми, които трябва да се решат пред така наречените водни цикли и свързани с предложенията за намаляване на административната тежест при съгласуването на визи, проекти и прочие с комуналните дружества. Тези предложения заемат от § 1 до § 20 включително. Имате ги пред себе си.
Експертите на Комисията имат някои правно-технически забележки. Ако искате, да започнем с тях и след това да Ви дам думата за дискусия.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Тези бележки, които ще изложа, са отразени във втория доклад, който е раздаден на членовете на Комисията, където са предложени редакции, за да могат всички да се ориентират по-лесно как биха звучали текстовете.
Първата бележка е в § 10 по предложението Ви – в чл. 128а да се създаде ал. 4, която е в контекста на чл. 127, ал. 2 по отношение на съгласуването, тъй като от там отпадат експлоатационните дружества.
Предлагаме в ал. 4 да се запише, че:
„В случай, че в сроковете по ал. 1 и 3 експлоатационно дружество не представи мотивирано възражение, се приема, че съгласува проекта без забележки“.
Това е в контекста, както казах, на процедурите по чл. 127, ал. 2. (Уточнение извън микрофоните.)
Не, в другия доклад, където пише „Доклад за второ гласуване“, а не „Работен доклад“, защото в работния доклад са само предложенията, а в другия сме направили съответните редакции за улеснение.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Не виждам ал. 4 към § 10 на стр. 10.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Изчакайте малко, сега ще го донесат.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Казах, че Работният доклад е стандартния доклад, който е текста по вносител по едно-единствено параграфче, плюс предложенията.
За да улесним Комисията, направихме редакции на всички тези предложения, които са внесени от народни представители, и първото, на което обръщам внимание, е, че в чл. 128а, тоест § 10, както е по предложенията и по доклада, се добавя една ал. 4:
„В случай, че в сроковете по ал. 1 и 3 експлоатационно дружество не представи мотивирано възражение, се приема, че съгласува проекта без забележки“.
Тоест същият ред, който е по чл. 127, ал. 2 по отношение на съгласуванията.
Понеже виждам, че господин Ненков твърди, че го няма, не гледайте от началото, а отидете на редакциите. Гледайте болтваните текстове, които са редакциите. (Уточнение извън микрофоните.)
Следващите са по-нататък, след тези параграфи от 1 до 20, така че, ако искате тук някакъв коментар?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ние имаме едно изменение от Комисията по енергетика. Господин Добрев ми привлече вниманието. Става дума за тази виза, която служи с входните данни, че би могло да се получи проблем, ако е безкрайно действието на тези входни данни. В смисъл, че може да се резервира капацитет безкрайно във времето, без да се случи инвестиционния процес. Това го ограничаваме със срок една година да внесат работните си проекти, за да могат да ползват този капацитет. Ако мине повече от година, минават по общия ред – отново заявяват капацитета. Капацитетът, заявен от тогава, се освобождава.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Тоест, поставя се практиката като при предварителните договори, действащи и в настоящия момент – в рамките на една година, ако договора не продължи като окончателен, респективно пак процедурата?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не! В момента ние казваме, че предварителния договор е визата, обаче той не е ограничен със срок една година. Той е ограничен до края на инвестиционния проект, но въпроса е, че до една година трябва да се внесе проекта, да се покаже, че всъщност стартира инвестиционния процес. Това е идеята.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Съображението е, че примерно на една територия някой тръгне да проектира и иска виза за проектиране. Във времето може да блокира на една огромна територия инвестиционния процес, защото може да блокира някаква мощност, която трябва да му се осигури, която експлоатационните дружества трябва да предвидят и всъщност ти да не реализираш нищо на тази територия за дълъг период от време.
Затова всъщност предложението, което господин Веселинов е внесъл и което ние ще подкрепим, казва, че ти в рамките все пак на една година трябва вече да изнесеш инвестиционния проект, за да може да не е безкрай. Ако не успееш да влезеш в тази една година, си вървиш по каналния ред и вече, както е сега действащия закон.
Идеята е да се облекчи като цяло инвестиционни процес и самия възложител, и инвеститора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Проблемът е, че примерно ограничената мощност на един трафопост може да бъде реализирана с един-единствен проект. Това не трябва да е безкрайно във времето. Инвестиционният процес трябва да започне. Даваме една година да се внесат проектите. Мисля, че е прилично?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: (Говори на изключени микрофони.) … до реализиране на инвестиционното намерение да можеш да ползваш тази мощност. Тоест, заявявайки, че са ти необходими 1 квт мощност за дадена национална територия, ново селищно образувание или за каквото и да е, ти знаеш, че в рамките на тази една година съпътстващите инвестиционно, тоест издаване на строително разрешение, строителен надзор, фактическото започване на строителството, вече се урежда по Закона за устройство на територията. И какво излиза – че в рамките на една година изтичането на тази календарна година при започнал строителен процес и заявена мощност, но неупотребена, ти наново трябва да го заявиш?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, не!
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Затова казах, че е добре да го изчетем, въпреки че го имате. Член 140а, който е § 16, отново обръщам внимание, болтваните текстове, на стр. 12 е въпросната ал. 8, в която се прави редакцията. Това са гласувани текстове. Ще обърна внимание къде е добавката. Тя гласи така:
„Визата за проектиране по ал. 6 е основание за сключване на договори с експлоатационните дружества за временно водоснабдяване на строителната площадка по време на изпълнение на строителството и/или за временно електроснабдяване на строителния обект – когато в имота не е осигурено захранване, и на договори за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура при посочените в нея условия, …“.
Това е текста до тук, който е гласуван от другия проект. Сега добавяме:
„… ако в едногодишен срок от влизането им в сила възложителят внесе за съгласуване и одобряване инвестиционния проект.“
Следващото изречение си е същото:
„Експлоатационните дружества не могат да поставят допълнителни условия, утежняващи възложителя.“
След което казваме ново изречение:
„Когато в едногодишния срок от влизането в сила на визата за проектиране възложителят не внесе за съгласуване и одобряване инвестиционния проект, той следва да поиска от експлоатационните дружества да му предоставят нови изходни данни и услови за присъединяване по реда, определен в наредбите по…“ съответните членове.
Това е разликата. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ:Само на входните данните. (Уточнение извън микрофоните.)
Затова исках да се изчете този текст, защото той е съществен.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: В момента визата се превръща основния инструмент в инвестиционното проектиране. Аз пет пъти питах: а когато не е необходима виза при действащо градоустройство, счита с … градоустройство, какво правим? Какво правим?(Реплики.)
По общи линии. Аз отивам като възложител, взимам скица от общината, на която е нанесено действащо градоустройство. Тази скица ми указва начина, характера, височината на застрояване, абсолютно всичко. Аз започвам да проектирам. Правя един страхотен проект и го депозирам. Аз реално в целия процес съм изпуснал необходимостта да съгласувам скицата с визата пред експлоатационните дружества. Какво се случва?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Нали сте им дали точките?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Никой не ми ги е дал. Аз съм си искал скица с нанесено градоустройство. (Реплики.)
Аз друго питам: как ще сложим срок на визата, при това едногодишен, във връзка с експлоатационните дружества – така пише, аз мога да чета, когато в едногодишен срок не е приложен инвестиционния проект? Визата служи за основа за изготвяне на инвестиционно проектиране. Пак питам?
Чисто идейно, да, идеята е страхотна – да намалим административната тежест, предварителния надзор. Съгласен съм! Питам за конкретен случай, за който след приемането в рамките на три месеца ще има прецеденти. Когато не е необходима виза какво правим?
РЕПЛИКА: Ще проектираш без изходни данни.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Много добре Ви разбирам, но не очаквах този въпрос и спор да се повдига сега, защото той беше коментиран няколко пъти, когато тези текстове бяха обсъдени по онзи проект, така да изразя.
Единствената разлика, която се предлага тук, е, не че визата се ограничава с едногодишен срок, а визата със сключените в нея данни и условия за присъединяване, е основание за сключване на договора за присъединяване, ако в едногодишния срок се внесе проекта. Ако инвестиционният проект не се внесе в едногодишния срок, визата си стои. Тя не е отменена. Въпросът е, че изходните данни трябва да се искат наново по общия ред. Това е разликата. В останалите случаи, които сме коментирали, имаме случаи виза задължителна и виза незадължителна. Коментирахме тези въпроси.
Когато визата не е задължителна лицето Х може да поиска виза, въпреки че тя не е задължителна. Ако реши да се възползва от този вариант, сегашния, новия на чл. 140а, той ще поиска виза със служебно съгласуване и предоставяне на изходните данни от експлоатационните дружества. Ако не иска, прости си иска стандартната виза по чл. 140 и отива по общия ред, както и досега да си съгласува нещата с отделните експлоатационни дружества. Тук няма разлика.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, трябва да се убедим за тези нещата, защото те не са маловажни, така или иначе.
Друго съществено в тази част няма. Промените са съвсем правно-технически, но често от такива въпроси излизат важни неща.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: В § 1, където се променя чл. 83, е записано, че режима за управляване на сервитутите се определя с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Сега ние бързаме и съдействаме водната реформа да върви както трябва и се грижим за нея.
В какъв срок ще направите наредбата? Защото нас най-много ни тревожи това, че в много случаи – тук не говоря конкретно за Вас като лица, които сте в администрацията. Нашите колеги се явяват като матросовци да подкрепят определени позиции, а целия този процес, който трябва да бъде движен от администрацията, той върви, за да се подтикнат определени депутати.
Имате ли притеснение по отношение на тази наредба и какво Ви е виждането? Може би малко неща, но все пак кажете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че господин Димитров може да поеме ангажимент за срока.
Заповядайте, госпожо Виденова.
ИВАНКА ВИДЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, първо, искам да изкажа благодарност от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на предложените текстове за сервитутите, с които ще се уреди крайно наложително една празнота в нашето законодателство, която ще позволи по-бързо да се реализират инвестиционни намерения, свързани с подмяна на тези водопроводи, съответно канализационни колектори.
По отношение на наредбата, тук, в тези текстове се касае за две наредби. Едната е наредба, която ще уреди начина на учредяване на сервитутите и смятам, че разработването на самите текстове може да стане от една по-широка работна група за период не повече от три месеца, но във всеки случай тези текстове след това ще трябва да бъдат комуникирани широко със заинтересованите страни и да има и обществено обсъждане, тъй като това е нова наредба, така че поне четири месеца.
Искам да обърна внимание, че отзад се коментират също така и промени в Наредба № 4, тази наредба, която е по чл. 84, където също е посочен един срок от два месеца за отразяване на промените, които са предложени във връзка с присъединяване на имотите и потребителите. Пак по същия начин самите текстове могат да бъдат разработени в този срок, който е сега е посочен, от два месеца, но предвид това, че текстовете трябва да бъдат комуникирани както с ВиК операторите, така и с потребителите, неправителствени организации. Там също би било добре и целесъобразно срока да е поне четири месеца. Така че и за двете наредби казвам, считаме по целесъобразност, че един четиримесечен срок е разумен. ПРЕДС.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предлагам госпожа Петя Аврамова на първия контрол след Нова година да поеме по-ясни ангажименти в тази посока. Едва ли служителите могат да поемат.
РЕПЛИКА: Те имат практическият поглед към негата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че изчерпахме въпроса с наредбите.
Заповядайте, госпожо Илова.
СТОЯНКА ИЛОВА: Господин Председател, дами и господа народни представители, имам още една молба от името на министерството. Тъй като изменението и допълнението на Закона за устройство на територията тръгна с един законопроект на Министерския съвет, който беше под егидата „Мерки за намаляване на административната тежест“ и тъй като става дума за един текст, който е безспорен, по който нямаше предложения и възражения от страна на народните представители и който беше гласуван на първо и на второ четене в Комисията без възражения, бих желала да обсъдите възможността да бъде включен в този законопроект.
Става дума за допълнението на чл. 167 от Закона за устройство на територията, който е във връзка с издаването на удостоверенията на консултантите от ДНСК. ДНСК да изисква по служебен път документи за признаване на придобито висше образование в чуждестранни висши училища на чуждестранни проектанти. Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: С това сме се съгласили.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Дора Янкова припознава този текст и го записваме в протокола като нейно предложение.
Гласуваме първо новата ал. 4 в § 10, чл. 128.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Първо гласуваме редакцията за визата на ал. 9 на чл. 140а, също и ал. 4.
Който е съгласен с тези промени, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на госпожа Дора Янкова.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване всички текстове от § 1 до § 21.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Който е съгласен със създаването на подразделение „Преходните и заключителни разпоредби“, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
Има предложение за промяна на текста на параграф единствен. Става дума за това условие, което всички ние тук комуникирахме, че общини, които до влизане в сила на този закон нямат действащ Общ устройствен план, но е започнато производство за изработване, да бъде удължен срока, а не за всички общини по принцип. Смятаме, че започнато производство по ал. 1, за което до влизане в сила на този закон е внесено предложението по чл. 124, ал. 1 от кмета на общината в общинския съвет за изработване на Общия устройствен план. Тоест имаме изготвено задание. (Реплики.)
Внесено е предложение в общинския съвет, тоест не е одобрено.
Заповядайте, господин Директор.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, във връзка с направеното предложение за редакция на § 149 искам да Ви запозная накратко с актуалната информация за изработването на общи устройствени планове на общините в страната. Информацията се променя непрекъснато. Към момента имаме действащи, влезли в сила, общи устройствени планове на 91 общини, имаме 15 общини със споразумения с Министерството на инвестиционното проектиране от 2014 г., които към момента не са приключили с актове за одобряване. Към момента споразумения с общини, които са сключени с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съдействащи в процес на изпълнение, са 133.
Във връзка с предложението за редакция трябва да кажем, че няма община, която да няма прието решение за изработване на Общ устройствен план. Така че в тази редакция мисля, че не е необходимо.
Аз лично подкрепям предложението така, както е направено от народния представител Александър Ненков. Действително всички общини са си приели решения на общинските съвети за изработване на общи устройствени планове.
От справката, с която разполагаме, най-изостанали са 13 общини в България; пет общини са в процедура по сключване на споразумения за финансово подпомагане, но те имат приети решения на общинските съвети за изработване; 4 общини са заявили желание, но още набавят документи, които са им необходими, за да бъдат сключени споразумения; две общини не са кандидатствали за финансово подпомагане, но имат приети решения за изработване. Вероятно набавят или документи или ще осигурят собствено финансиране за изработване на общи устройствени планове. За две черноморски общини предстои Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда и условията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие да възложи изработването на общи устройствени планове, но те също разполагат с решение на общинските съвети.
ДОРА ЯНКОВА: Може ли да ни тези 13 общини да ни ги изчетете?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Поименно?
ДОРА ЯНКОВА: Да.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Петте общини, които са подали документи и са в процедура по сключване на споразумение са Симитли, Трекляно, Белене, Елхово и Хайредин.
Четири общини, които набавят документация, която им е необходима, за да се стартира процедура за сключване на споразумение са Бобошево, Дряново, Цар Калоян и Чирпан.
Двете общини, които не са кандидатствали за финансово подпомагане са Габрово и Ябланица.
Двете черноморски общини, на които предстои Министерството на регионалното развитие и благоустройството да стартира процедура за възлагане на обществена поръчка са Бяла и Долни Чифлик.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков също иска да зададе въпрос.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Това са общини всъщност, които са приели решение от общинския съвет. Господин Димитров отговаря на изключени микрофони.)
Съвсем свободно съждение, има ли как по принцип, понеже си говорихме с колегите и от другите партии, да ги ограничим до това да се даде още няколко месечен срок за тези общини, които изредихте преди малко, които не са възложили примерно поръчка за изработване вече на Общ устройствен план или това ще е доста нецелесъобразно? В смисъл, освен, че са приели решението да стесним още натиска към тях да могат да възлагат изпълнението за изработването на Общия устройствен план? Не знам дали на този етап в Комисията можем да решим този въпрос за три минути, но по принцип дори да не е сега, в другия Закона за устройство на територията, който така или иначе предстои, ако трябва нещо да търсим?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, нека да не се напъваме сега.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Затова само разсъждавах, без нищо конкретно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Искам да попитам, като изключим факта, че го правим в последния момент внесения законопроект, какво ще произтече, ако, да речем, не се удължи срока? С изключение на факта при отреждане на земеделски земи други последствия би ли следвало да има, след като така или иначе виждам, че 91 общини са в процес, 133 общини имат споразумения, 15 общини са на 75, мисля, че казахте? Тоест така или иначе със Закона за устройство на територията, който е представен още в началото на тази година, който разглеждаме, дадохме възможност. Има приети текстове, в които пише, че дори и да е в процес на одобряване Общия устройствен план може да се изменя – указали сме съответен ред или указан съответен ред, който е приет поне на първо гласуване.
Тоест, ако не удължим срока от 1 януари 2019 г., какви последствия биха произтекли? Това неудължаване на срока не е ли само по себе си дисциплиниране на общините максимално бързо да почнат да правят общи устройствени планове, което пък ни прехвърля в другата хипотеза, че нашето законодателство относно съгласуването на това може би трябва да се промени? Тоест паметници на културата, ОВОС, АПИ, краткосрочните програми на АПИ, които не кореспондират с общите устройствени планове? Това ми е въпроса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, ако е съгласен да оттеглим нашето предложение и да остане основния текст на вносителя?
МЛАДЕН ШИШКОВ: Не възразявам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, заповядайте, за да отговорите.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Разбира се, че ако не се удължи срока, не се отложи влизането в сила на посочените разпоредби, това би подействало един вид като санкция към общините, които от 1 януари 2019 г. няма да имат влезли в сила общи устройствени планове, тъй като тези разпоредби, на които се отлага влизането в сила на действието им, имат рестриктивна роля по отношение на устройственото планиране. Тези общини няма да могат да процедират подробни устройствени планове за отделни поземлени имоти извън строителните граници на населените места, тъй като тези ПУП-ве няма да съответстват на предвиждания на Общ устройствен план. За тези територии ще трябва да се възлагат подробни устройствени планове за цялото землище или за по-голяма част от територията.
Разбира се, ще влязат в сила изключенията, които са дадени в чл. 109 по отношение на важни и значими обекти на техническата инфраструктура, но като цяло, ако не се приеме удължаване на срока за отлагане влизане в сила на тези разпоредби това би се отразило на тези общини, които няма да имат към 1 януари 2019 г. влезли в сила устройствени планове.
Трябва да кажем обаче, че това, което притеснява министерството, че не във всички случаи общините са виновни за забавеното изработване на общи устройствени планове. Действително, общините срещат големи затруднения, особено по-малките общини, в набавяне на изходни данни, в изработването на опорните планове, в процедурите по съгласуване особено с Министерството на културата, Министерството на околната среда и водите – също. Причините, които са ни изправили в настоящия момент пред необходимостта от взимане на такова решение за удължаване на срока за влизане в сила на тези разпоредби, са комплексни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за реплика, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Тоест, да обобщя нещата. Вие ни казвате, че, първо, това нещо се прави единствено по причина, свързана с урегулиране и изготвяне на подробни устройствени планове за териториите извън урбанизираните територии? Тоест, земеделските земи. Това е първото.
Второ, казвате ни, че има указан ред как това може да стане въпреки липсата на устройствен план. Тоест, разширява се обхвата, възложителят, най-грубо казано, прави за цялата територия, върху която иска да инвестира и да прави ПУП.
Трето, че за обектите от националната инфраструктура, важните, значимите, не е необходимо да има действащ устройствен план.
Тоест от 2012 г. два пъти е удължаван срока.Това е и към вносителите. Два пъти е удължаван срока. В момента сме 2018 на прага на 2019 г. – седем години. За седем години никой не можа да направи един анализ къде са най-големите проблеми. Никой! Никой не е направил анализ и никой не е направил анализ, че паметниците на културата държат общи устройствени планове по една година, че ОВОС-а, оценката за екологично въздействие, се бави също една година.
РЕПЛИКА: Получава се, че няма необходимост от доклад.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да.
И в крайна сметка ние го удължаваме до 2021 г. И тогава ще сме на абсолютно същото дередже. Това е истина. Това са фактите – 2012-2019 г., седем години. За седем години според мен всички общини можеха да направят общи устройствени планове.
Така че, спирайки срока, оттук насетне би следвало да се търси обратния ефект, по-бързо да се решат проблемите с общо устройствено планиране.
Затова няма да го подкрепим и ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Има ли други изказвания по въпроса?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Мисля, че всички говорим едно и също в общи линии. Визията ни е една и съща и законодателят няколко пъти твърди, че мнозинство е подкрепяло това удължаване на срока и ние сега сме принудени да го направим. В смисъл, ние не можем да си позволим лукса да хлопнем така вратата, че всъщност дори и инвестиционния процес в тези общини буквално да замре, въпреки че има някакъв ред, за който каза господин Димитров, за цялото землище да се правят подробни устройствени планове. Колеги, дебатирахме го и в залата, и с Вас.
Ако само общините бяха виновни, добре, но очевидно има някакъв по-глобален проблем с тези изходни данни и с тези институции, които са длъжни да съдействат в самия процес на изработването. Според мен ние тук нямаме никаква друга хипотеза освен да удължим срока. Просто ни се искаше по някакъв начин да затворим малко, да ограничаваме все повече и повече това ветрило, но в крайна сметка очевидно, след като пък и тези общини, за които ставаше въпрос в началото, и те вече са приели, имат решение на общинския съвет, но не пък не са процедирали нататък… В крайна сметка това беше първоначалната ми идея, но и тя отпадна.
Призовавам Ви към някакъв консенсус. Различни мнозинства през последните години, и аз съм бил вносител. Притиснати от средствата сме го правили.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): В подкрепа на това, което каза колегата, е ясно, че трябва да се удължи. Въпросът е да не се наложи след две години пак да се удължава. (Говори на изключен микрофон.)
…които да регламентират, когато се съгласува един Общ устройствен план един вид да се създаде една бърза писта, една бърза пътека за това съгласуване през различните закони. Може да стане и в Закона за околната среда и водите, и в Закона за паметниците на културата, да имаме специални случаи, когато се съгласуват общи устройствени планове.
Ще ви дам един пример. Днес ми се обаждат от една община. Една година чакат доклада по ОВОС, сега получават от РИОСВ документ, че минават със становище и няма нужда от доклад. Хората са похарчили 20-30 хил. лв., за да вложат този доклад. Получават се едни такива парадокси.
Мисля, че може да се направи такава бърза писта за общините, за да може наистина този път този срок да бъде спазен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, мисля, че всички колеги, независимо от партийната принадлежност, биха подкрепили такава бърза писта.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, тъй като стана въпрос и госпожа Аврамова като дойде след Нова година, да се направи по-дълбок анализ евентуално законодателно дали може и ние да търсим някакъв по-бърз вариант от заинтересованите институции за изработване на тези устройствени планове и да съкратим някак си тези забавяния с години.
Това вече е законодателна инициатива, но срока така или иначе тук в случая според мен трябва да го подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Съвсем накратко една идея във връзка с всичко, което коментираме. Колеги, нека да обмислим вариант за мълчаливо съгласие. Института да бъде въведен за част от организациите, говоря за културното наследство, РИОСВ, тъй като това е един от механизмите, които можем да въведем.
Поставям го само като тема за размисъл. С това приключвам темата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, подлагам на гласуване предложението на вносителя по оригиналния вариант на закона за удължаване на срока до 1 януари 2021 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението се приема.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Младен Шишков за параграфи от 22 до 25.
Имате думата, колеги. Не виждам желаещи.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували: за – 15, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
Предложение от Атанас Стоянов и група народни представители за Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците. Отново е за срок и пак от 1 януари 2019 до 1 януари 2021 г. Става дума за тези планове за управление на отпадъците, Националната информационна система.
Имате думата за изказвания? Не виждам желаещи.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Предложението се приема.
Сега сме на предложението на Данаил Кирилов и група народни представители – § 2 за Закона за местните данъци и такси и Закона за концесиите.
Господин Тодоров, дайте с няколко думи информация за смисъла на предложението, за да не стане като предния път.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
В частта по отношение на Закона за местните данъци и такси идеята е, когато се оспорват актове на общините по ДОПК, да се оспорват в общината, където се намира имота. В смисъл оспорвате данъчна оценка на имота – давам пример, защото така е по-лесно. Според промените, които бяха направени в Административнопроцесуалния кодекс, Вие сте от София и имате имот в Каспичан. Ще оспорите акта на община Каспичан в София, а данъчното Ви задължение е към община Каспичан.
Идеята е, за да не се разкъсват общините по цялата територия на страната, откъдето биха им се оспорвали тези актове, да върви оспорването по отношение на общината, която е издала акта. Логично е. (Народния представител Любомир Бонев прави реплика на изключен микрофон.)
Иначе пък да речем, ще се изразя образно, колегата юрисконсулт трябва да се телепортира примерно на 16 места, ако едновременно в 16 различни административни съдилища се водят дела.
Това е смисъла на предложението.
МАНОЛ ГЕНОВ: Имам подозрение, че искаме да натоварим някои административни съдилища, които нямат толкова работа със съответния обем. Може би и това е идеята? Не знам?!
Аз ще отида примерно от София в Търново да водя дело в Бургаския административен съд или обратното.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, нека господин Тодоров да представи докрай инициативата на господин Кирилов.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това е идеята на господин Кирилов в тази част на законопроекта, тъй като реално погледнато това фактически запазва досегашния ред преди промените в Административнопроцесуалния кодекс от догодина да влязат в сила. Тоест, досега е било така, на практика не се променя нищо в тази част.
Понеже подхванахте дискусията за кого, как е по-удобно, ще обърна внимание, че тези текстове са оспорени в Конституционния съд. Не тези, които се предлагат, а тези от Административнопроцесуалния кодекс, които промениха начина на разглеждане на делата с аргумента, разбира се, че така пък се натоварва администрацията или се налага да се създава допълнителна администрация, която да може да открие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да не влизаме в този дебат.
Представете и концесиите.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По отношение на концесиите се предлага удължаване на срока за запазване на процедурите за предоставяне на концесии на морски плажове по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие с още две години. Това е смисъла.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, не виждам основание за създаването на този § 3. Виждайки в момента, всички знаем проблематиката, която има в този ресор и този сектор, с отлагането с още две години действието на новия закон.
В момента няма ясни мотиви за това защо е необходимо създаването. Смятам, че не трябва да подкрепяме този параграф. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Предлагам тук да извикаме министъра на туризма. Пред тази Комисия се кълнеше, че ще има модерна териториално устройствена схема на концесиите. Предлагаха се страхотни неща и ние тук ги чакахме, чакахме и нищо не е дошло като предложение нито в управленски решения, нито в управленски план. Минаха си по редовния ред, само смениха министерството. Така че категорично няма да удължим с две години. Това е правено пак от нашата Комисия на два пъти и по две години, по две години да се удължава срока.
Да си вървим по реда. Ако дойде тук министъра на туризма да каже, заедно с цялата чета, на които ще удължаваме срока. Да си покажат физиономиите кои са.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Донякъде съм съгласен, както и с предишната тема, с удължаването на сроковете, също според мен не е най-добрия вариант, но това, което имам като информация и от Министерството на туризма, е буквално по чисто обективни причини наредбата, която е за осъществяване на този мониторинг и управление в момента е паднала в съда и в момента реално няма такава действаща наредба и всъщност така и от мотивите, и молбата за отлагане с тези две години, както не е готов и не е усъвършенстван и този Електронен регистър. Това са основни причини за отлагането и молбата от страна на министерството.
В общи линии това са двата мотива. Друг мотив няма. Едната наредба е паднала в съда наскоро и реално всъщност най-важната наредба, която е за мониторинг и управление, не е действаща и в сила. В противен случай, ако сега не удължим срока, 1 януари без тази наредба ще бъде нарушение на закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Очакваме всеки момент господин Кирилов да дойде, тъй като е вносител. Ако искате да изчакаме малко, за да даде допълнителна информация. (Реплики.)
Ще подложа процедурно § 2 и § 4 да се гласуват отделно.
Ако искате, да обсъждаме § 2 и § 4, а да оставим за гласуване § 3, когато дойде господин Кирилов.

НЕЛИ

Заповядайте, ако някой желае да се изкаже по Закона за местните данъци и такси. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване параграфи 2 и 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 16, против няма, въздържали се – 2.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Кирилов.
Ще изчакаме господин Кирилов, за да ни докладва по § 3.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Необходимо е, по предложение на Комисията, да се създадат допълнителни параграфи за заварените случаи по отношение на одобряване на общи и подробни устройствени планове и издаване на разрешения за строеж, и респективно за визите. В материала имате тези три параграфа, те са под работна номерация – § 24, § 25 и § 26. Необходимо е да има, за да се уреди, че заварените производства се приключват по досегашния ред.
(репликите не се разбира)
Да, тези са добавени в болтваните текстове, под тази номерация.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Започналите.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да, започналите.
Тези параграфи под тази номерация са докладвани в болтваните текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Който е съгласен с тези предложения, които уреждат висящите производства, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Всъщност другите предложения, са гласувани. Тук вече са с редакция, с изключение на предложението на господин Кирилов. Така че примерно той тук ще е в частта по § 31 по тази номерация, евентуално. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Параграф 27 гласували ли сме.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Те са гласувани като гласувани предложения на господин Шишков и на господин Веселинов. Създават се § 22 и § 25. Тук стават със съответната друга номерация и с редакция.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, да си направя изказването без господин Кирилов.
Считам, че всякакъв тип нормативна неуредица, каквато е липсата на действаща наредба и прочие, е мотив за някаква промяна, но не мога да разбера, първо, ако наистина това е проблем, защо трябва да са две години. Както чухме, една наредба се прави за четири месеца. (Реплики.)
На това не мога да отговоря. Но да приемем, че това е обективно обстоятелство, защо трябва да са две години? Ако е така, да удължим срока с шест месеца и да знаем, че Министерството на туризма за шест месеца ще трябва да си реализира наредбата, примерно.
Аз също имам дълбоки колебания и не смятам да подкрепя специално дългогодишен срок. Ако някакъв по-кратък срок действително устройва, с оглед на това да си запълни нормативната база.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Законът кога ще го приемем? Догодина. Нали идеята е сега. (Реплики.)
РЕПЛИКА: То и без това ЗУТ-ът тръгна с 27 параграфа, а сега сигурно са над 74. (Реплики.)
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Силно се съмнявам, че ще си го причиним, но ако се налага, разбира се.
Искам да обърна внимание за сервитутите – пак се връщам на тях. Може би трябваше да приемем анблок всички параграфи, защото в чл. 112 от Закона за водите, който е специален закон и по който ще започне уреждането на водопрекарването, тръбопроводи и съоръжения, има изцяло различен сервитут – дебелината на диаметъра плюс 60 сантиметра. (Реплика.)
Не, не, аз много добре разбирам за какво говоря, въпросът е, че може би всички тези неща трябваше да ги изчистим и да ги откоригираме, защото пак ще влизаме в хипотези да се тълкува законът, на кой и как му е кеф.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Бонев по принцип е прав, но тук колегите могат да потвърдят – ние сме обсъждали всички разпоредби на Закона за водите. Преди няколко години включително бяхме разработили текстове, които бяха внесени за допълнение в частта по чл. 112 и следващи, но сега да не коментирам причините, поради които тези проблеми не видяха бял свят.
Самият Закон за водите в частта по чл. 112 и следващи, предписва класическият сервитут от класиката в жанра за юристите – Законът за имуществата, собствеността и сервитутите от едно време. Той практически е неприложим в тази му част по отношение на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура… (Реплики.)
Нека все пак да довърша.
Има го, но той се отнася за право на водопрокарване, което навремето е ставало и чрез вада и сега е приложимо в тази му хипотеза.
Същият този закон, господин Бонев,… (Реплики.)
Все пак добронамерено обяснявам.
Има други разпоредби и една специална глава за изграждане на ВиК мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и текстът, който ползваме от там е прекрасен, той казва „условията и реда за изграждане на ВиК мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определя в Закона за устройство на територията“, и затова го определяме тук. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Налага ми се да изляза и заявявам, че ще подкрепим текстовете с господин Христов така, както са внесени. На тези, които ме упълномощиха, се извинявам. Това искам да кажа за протокола.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще подкрепим текстовете така, както са внесени.
Налага ми се да изляза, за което моля да ме извините.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Кирилов, имате думата за представяне на Вашето предложение. Останаха само концесиите. Основният въпрос е: какво налага това удължение? Защо две години, защото чухме за паднала наредба? Защо е паднала наредбата, какви са причините и не могат ли примерно в рамките на шест месеца в Министерството на туризма да си направят нова?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Аргументите за това предложение, специално за Закона за концесиите, уви, за съжаление, са същите, каквито бяха и в миналогодишния дебат. Готовността понастоящем в този сектор е без промяна. Обстоятелствата – Вие казахте за наредбата, очевидно е, че там спорните отношения ще продължат във времето, ще продължат и висящите дела по процедурите по Закона за Черноморското крайбрежие. По тази причина аз и миналата година предупредих при дебатите за Закона за концесиите, че сме изправени в същата ситуация.
Плюс това, при всички положения има стремеж на администрацията, с оглед спецификата на сектора, да продължи приложението на настоящия режим, който те казват, че изцяло е хармонизиран с Общите принципи на Закона за концесиите, но отчита спецификата в предмета по отношение на тях, доколкото идва реч за концесиониране на брегова ивица, на плаж.
С тези аргументи сме внесли това предложение и, доколкото Правната комисия беше водещата в Закона за концесиите.
Не представям на Вас специфични аргументи. Ние обсъждахме основното четене на Закона за концесиите, концептуалният сблъсък между Закона за Черноморското крайбрежие и Закона за концесиите, включително спецификите. Не бих искал да ги повтарям в този дебат сега пред Вас.
Тъй като като Правна комисия нямаме опцията да преразгледаме този срок, преценихме че най-близко до материя и по специалност тази материя е до Вашата комисия, затова си позволихме да предложим на Вашето внимание, дискутирайки основния ЗИД, да се добави и дебатът по този срок.
По отношение на Закона за местните данъци и такси смятам, че той изцяло е в материята на тази комисия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Изгласувахме го. Няма проблем.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Държа да кажа, без да коментирам – по Правилника е позволено, по тази причина си позволихме това предложение за сроковете да бъде на Вашето внимание като водеща комисия. Ако прецените, подкрепете го. Ние като вносители и аз, като вносител, апелирам затова. По-добре да удължим срока, отколкото пак да бъдем поставени в секторни сблъсъци, да се изслушват всякакви твърдения за стабилността или нестабилността в тези правоотношения. През тази година на мен не ми е известно да са настъпили сериозни правни проблеми във връзка с прилагането на транзитните правила така, както ги бяхме предложили. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Кирилов, коментирахте, че има дела. Предлагате срок две години. Ще свършат ли тези дела за две години или няма да свършат? Да не би да се наложи станат три? Или ако въпросът е само в наредбата, една наредба може да бъде изработена за много по-кратък срок. Тоест, логиката на тези две години откъде идва – от някъде или е подплатена с аргументи като срок? Защото разбрахме, че липсва наредба, тоест че е паднала наредбата, обжалва се в съда, има жалби по отношение на възникналите отношения. Кое е водещото в случая наредбата или тези дела? И тези дела ще приключат ли за този срок? Това е въпросът, защото е интересно „удължаване с две години“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател, за възможността да отговоря.
Аз ще дам моето обяснение, подписвайки този Проект. Първият му вариант беше една година, защото отлагането, това което изтича сега, беше с едногодишен срок на действие. Тъй като видях в ЗИД-а, който обсъждате, че по отношение на този ЗИД Вие обсъждате двугодишен срок, затова си позволих по аналогия, за по сигурно да Ви предложа този двугодишен срок. (Реплики.)
Аргументът е по аналогия.
Ще обясня все пак защо. Подлагам го на дискусия и на Вашето внимание. Склонен съм да приема, че този срок трябва да е и дисциплиниращ, но според мен, ако е една година, действително ще постави в ситуация отново законодателят, който и да е той, след година да обсъжда същият този въпрос.
Проблемът не е в писането на наредбата, както Вие сами подчертавате, проблемът е в съгласието за нейната подкрепа. Докато има съгласие и противоречие, ще има и съдебни дела. Макар моят 22-годишен процесуален опит, не мога да направя предположение дали те ще приключат за една или за две години. Не съм специалист в областта на туризма, също не мога да кажа естеството на спора, доколко би могъл да се преодолее с консенсус и доколко ще ескалира до едни спорове, които трябва да преминат изчерпателно през всички съдебни инстанции.
Вие преценете. Ако Ви се струва прекомерно двугодишният срок, аз не бих възразил, като предложител, да го приемете като едногодишен срок.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще направя формалното предложение срокът да бъде до 1 януари 2020 г.
Колеги, имате думата за изказване.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Реално тук успях да се справя малко. Това означава, че § 41, т. 3 касае § 34 по отношение на Закона за концесиите и като цяло § 34 реално е свързан с устройството на Черноморското крайбрежие и тук са всички реквизити, които развиват това, които бяха едни… Не се гневим на Вас, но бяха едни мечти на министъра на туризма, който тук ни баламосваше, ще ме извините, че ще го кажа грубо. Понеже днес им гледаме Закона, ние сме законодатели и Комисия, да бяха се погрижили да дойде заместник-министър. Пак казвам, Вие се превръщате в едни инструменти на министерствата, които не успяват да си свършат работата, да ги вадите от калта – ще ме извините. Безкрайно ми е неприятно, защото нито уважение на Комисията, в последния момент трябва нещо да ги спасим. Тук ни се разтягаха едни лакърдии, като се предаваше от Регионалното министерство на туризма, какво териториално планиране, какъв ред, какво чудо. Нищо, същото си е. Едни три буквички с други три буквички се наредиха там, знаем ги, така поне, може би имат връзка с моя роден град, но както и да е. Но тази цялата ситуация на нас ни е неприятна.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Като знам какъв перфекционист сте и колко ясно и добре друг път си формулирате предложенията, този път съм…, направо нямам думи. Разбирам, че не Ви е тематика.
Уважаеми колеги, Вие знаете секторът колко се нуждае от ред и дисциплина, и от промени. Не напразно ни взеха за подбив. В момента се говори в шеговита форма, че щяло да има престояло обединение на Министерството на културата и Министерството на туризма и щяло да стане „Министерство на културизма“.
В тази връзка, ако смятаме да имаме Министерство на културизма, да си продължим по същия начин, по същите думи, с бомбастичните изказвания на министър Ангелкова за това чудесно министерство и за този чудесен ред. Всички ние сме били по плажове и всички ние знаем как неправилно се случват нещата, знаем как не се изпълнява закона и сега да искаме отлагането на срока. Тоест нямаме ясни мотиви. Виждаме нежеланието за реформа в сектора. Въпросът не е в липса на готовност, а в липсата на желание. Липсата на желание е това, което в момента прозира.
Много ми е трудно да виждам господин Кирилов в такава ситуация. Винаги съм го виждал като воин, който защитава позиция и кауза, а тук в момента нямаме ясни доводи.
Така че моето предложение е да не приемаме в момента този срок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колега, то всичко ще стане ясно с гласуването.
Има ли други изказвания?
Имаме текста на § 3 от предложението на колегата Кирилов.
Имаме моето редакционно предложение срокът да бъде намален до 1 януари 2020 г., което първо подлагам на гласуване.
Това е моето предложение, което е срокът да бъде една година, а не две.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 1, против – няма, въздържали се – 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване основното предложение на господин Кирилов със срок две години.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 9, против – 1, въздържали се – 7.
Предложението минава с един глас и се приема.
ДОРА ЯНКОВА: Отидоха си двама.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, преди това други тръгнаха и упълномощиха господин Ненков, господин Ненков пък каза, че те гласуват като него.
Тоест, както се казва с „фотофиниш“ предложението минава и се приема с един глас разлика.
Ще подложа на гласуване и § 25, който касае влизането в сила на закона.
„Параграф 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложението е прието
Колеги, благодаря Ви за това заседание.
Утре имаме още едно такова, с което ще поставим рекорда за най-ударна предколедна седмица. (Шум и реплики.)
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов


Стенограф:
Мая Станкова