1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г., и проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013 – 2016 г., № 802-00-59, внесен от Министерския съвет.

---

П Р О Т О К О Л
№ 28




Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Имаме необходимия кворум и откривам редовното заседание на Комисията.
Предварително обявеният дневен ред включва три точки:
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за младежта за 2017 г., и проект за решение, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта 2013 – 2016 г., № 802-00-59, внесен от Министерския съвет.

Има ли предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване предложения дневен ред.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ГОСПОЖА ПЕТЯ АВРАМОВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
На заседанието по точка първа ще присъстват: госпожа Петя Аврамова – министър и наш бивш колега, господин Валентин Йовев – заместник-министър, госпожа Весела Начева – началник кабинет, Ася Станкова – директор на дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, Иванка Виденова – директор на дирекция „ВиК“, Иво Кацаров – директор на дирекция „Търговски дружества и концесии“, Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно териториално устройство“, Дончо Атанасов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, Виолета Коритарова – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Весела Тодорова – главен секретар на Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Георги Даракчиев – заместник-началник на ДНСК, Здравко Бешенлиев – пресцентър на МРРБ.
Общо взето цялото войнство на МРРБ забелязваме, че е уважило заседанието на нашата комисия, за което благодарим.
Уважаеми колеги, както е разписана процедурата в Правилника, всяка от парламентарните групи има право на два въпроса. Въпросите се задават по големина на парламентарните групи и първо правото да питат имат от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Господин Ненков ще зададе първия въпрос.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости и медии! Благодарим на министър Аврамова, че е тук, защото моят въпрос е изключително сериозен, изисква важен и много точен отговор. През последните седмици бяхме свидетели, смея да твърдя, поради политически причини Агенция „Пътна инфраструктура“, респективно Министерството, бяха подложени на сериозна критика относно начина на изграждане на автомагистрала „Хемус“, дали има, или няма подписани договори с конкретни фирми, които даже от парламентарната трибуна бяха споменати, което впоследствие, доколкото моята информация е вярна, се оказа, че не е вярно, но въпреки това остана едно сериозно внушение, че вече има избрани фирми подизпълнители, които ще бъдат ангажирани в изграждането на тези 134 км от автомагистрала „Хемус“.
Затова моят въпрос към министър Аврамова тук и пред медиите, и пред всички гости е да се уточни наистина във връзка с договора, подписан между „Автомагистрали“ и АПИ за изграждането на тези 134 км, след този договор има ли подписани някакви други рамкови споразумения, има ли избрани подизпълнители? Какъв всъщност ще бъде редът и начинът на избиране на фирмите, или по какъв начин ще бъде изградено това трасе? Какъв е капацитетът дори на „Автомагистрали“ ЕАД, тъй като знаем, че то е 100% държавно дружество? Имаше и сериозна критика от страна на опозицията, че, виждате ли, те нямат капацитет да го правят. Така че ще помоля министър Аврамова да отговори много ясно и категорично на тези въпроси, за да не остават внушения в обществото, че има нещо скрито за един толкова съществен инфраструктурен обект не само за Северна България, но за цяла България, за икономиката. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Ненков.
Уважаема госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Първо относно изчетените доста хора от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, моето желание беше във връзка със задаваните от Вас въпроси да бъдем максимално изчерпателни, затова помолих всички колеги, които са ресорни заместник-министри или ръководят агенции към Министерството, дирекции, да бъдат тук днес, за да можем да отговорим изчерпателно на Вашите въпроси.
Относно въпроса на господин Ненков, да, с решение на правителството бяха предоставени 1 млрд. 349 млн. лв., близо 1 млрд. 350 млн. лв., които са целево за изграждане на 134 км от автомагистрала „Хемус“. За да оборя някои от спекулациите, тези средства са целеви, намират се в специална сметка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ще бъдат изразходвани само и единствено при изпълнение на строителни дейности на автомагистрала „Хемус“, след предоставяне от Агенция „Пътна инфраструктура“ на съответните документи, които удостоверяват това.
Важен момент за Северна България. Всички колеги, които са от Северна България, знаят, че това е чакан момент да осигурим средства и да започнем строителството. Два от участъците вече се строят, това е от Ябланица до Боаза, от Бухово до Белокопитово. За останалите – от Боаза до пътен възел Русе – Велико Търново, тези средства ще осигурят строежа.
Относно възлагането от Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Автомагистрали“, това е възможност, която дава Законът за обществените поръчки, така че по чл. 14 – изключението, което дава възможност на изцяло държавно дружество да бъде възлагано така нареченото „ин хаус възлагане“, Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила договор с „Автомагистрали“ за изпълнение на този обект. „Автомагистрали“ е дружество, което има наличност и на техника и ресурс, както и кадрови ресурс, с който да изпълни този обем от дейности.
Нашето мнение е, че трябва да имаме държавно дружество, което да гради капацитет, да надгражда своя капацитет и да заеме място в строителния бранш на България. Както има държавни и общински дружества от други страни от Европейския съюз, които оперират на територията на България, включително са във важни сектори в икономиката, така ние смятаме, че в пътния сектор трябва да има държавно дружество с изграден капацитет за големи инфраструктурни обекти, каквито в годините напред ни предстоят.
За да разсея съмненията, че „Автомагистрали“ няма ресурс, ще Ви дам кратка информация за това, че „Автомагистрали“ притежава квалифицирани работници около 200 броя, които не включват ръководния персонал и ръководните кадри като директори, ръководители на отдели и звена, и в същото време притежава, ще Ви кажа само цифрата на специализираната техника – тя е 137 броя. Отделно има и друга техника, която е за текуща дейност – като лекотоварни, товарни автомобили над пътнически и други автомобили, но специализираната техника е в този размер, в който Ви казах.
Няма сключени нарочни договори, дори и рамкови споразумения с подизпълнители за изграждането на автомагистрала „Хемус“. Имаше вече писмо от колеги народни представители, които задават този въпрос. То беше конкретно за пет фирми и конкретно за изграждане на автомагистрала „Хемус“. Нашият отговор беше, че с тези пет фирми няма сключени нарочни споразумения или рамкови договори, или каквито и да е договори за изграждане на автомагистрала „Хемус“.
След това имаме едно уточняващо писмо, с което се искат не само нарочни споразумения за „Хемус“, а изобщо договори или споразумения, които „Автомагистрали“ е сключвала с въпросните пет дружества, като подготвяме отговора и тази информация ще бъде предоставена на народните представители, задали този въпрос.
Ако имате интерес, това е във връзка с договарянето, възлагането. В конкретиката на Вашия въпрос, ако искате, можем да Ви дадем и малко допълнителна информация какви са отсечките, какъв е напредъкът по проектирането, процедирането.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще Ви помоля, госпожо Министър, да дадете тази информация, от името на господин Ненков не знам дали, но от мое име, защото мисля, че това е важна информация и за колегите, и за гражданите като цяло.
Господин Атанасов, заповядайте.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Договорът за проектиране на първия участък от Боаза до главен път II-35, това е Плевен – Ловеч, беше на технически проект и успяхме с доста голяма мобилизация да отидем към завършване на техническите проекти 7 – 8 месеца по рано. В момента се подготвят за процедиране парцеларните планове. Има участъци, в които процедирането на парцеларните планове не касае отчуждителни процедури, а касае държавна земя и общински земи, и мисля, че в тези участъци много бързо може да се започне строителство. Това касае участъка от Боаза до II-35: от Плевен – Ловеч до I-5 главния път Русе – Велико Търново. В момента приключваме актуализирането на парцеларните планове и се подготвят отчуждителни процедури, за да може да бъдат възложени. Успоредно с това трябва да бъдат възложени и строителството да се започне и да се приключат и отчуждителните процедури. Но първият етап е да започнем реално строителство на участъка от Боаза до Плевен – Ловеч, тъй като ако се започнат различни участъци от това направление – един с по-голяма напредналост, друг с по-малка, това няма да бъде ефективно. Трябва хомогенно да гоним двата участъка до Плевен – Ловеч и от Плевен – Ловеч до Русе – Велико Търново.
Очаквам делото по Русе – Велико Търново, тъй като това поне за Агенцията и за Министерството е супер важно, да приключи най после тази сага с процедирането на ОВОС-а, тъй като сега се жали на петчленка. Очаквам да приключи делото, за да може да процедираме парцеларните планове и за Русе – Велико Търново.
Преди не беше уточнено трасето на автомагистрала „Хемус“, сега е уточнено, тоест връзката от главен път I-3 Плевен – Ловеч. В момента проектираме и връзката от I-3 до „Хемус“, така че това направление до Русе според мен в близките една, две години ще бъде в едно мащабно строителство.
С това ще завърша, „Хемус“ е изключително важна за модернизацията на България и трябва да я строим по най бързия начин. Всички българи, всички народни представители и ние трябва да вървим в една посока – „Хемус“ трябва да бъде направена по най-бързия начин и да свържем Русе с автомагистралата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков, имате право на уточняващ въпрос или на отношение? Не желаете да се възползвате.
От групата на БСП кой ще зададе въпроса?
Заповядайте, колега Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги и гости! Моят въпрос е свързан с напредъка по друг важен пътен проект, който за Северозападна България е почти със същото значение, както автомагистрала „Хемус“ за Северна България – това е пътят Ботевград – Видин.
Разбира се, в медиите през последните две седмици излезе доста информация, но е важно да чуем от Вас, госпожо Министър, на какъв етап са процедурите по възлагане на избора на строителен надзор и инженер на проекта, процедурите по допълнителното проектиране и строителство? Чухме за устройствени проблеми в района на Видин, какво се случва там, какви са рисковете от забавяне – прогнозните срокове на всички процедури? Какви са Вашите прогнози за развитието на проекта през тази година? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви за въпроса, господин Иванов. Вие сте от Северозападна България и аз знам, че всички хора от този район се интересуват от напредъка по изграждането на пътя Видин – Ботевград. Съвсем наскоро бяхме с господин Дончо Атанасов във Видин във връзка с недоволството на хората от забавянето на процедурите и стартирането на реалното строителство.
В тази връзка искам да Ви информирам, че забавяне на процедурите няма като време, тъй като през 2018 г. при един правен спор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Видин се доведе до това, че Вие променихте Закона за устройство на територията и дадохте възможност измененията от подробните устройствени планове да бъдат отразени служебно в общия устройствен план, съответно на общините Видин и Димово. Това отвори възможността да се върви по-бързо към процедирането им.
От 3 януари е влязъл в сила Законът, след това веднага имаше разрешение за допускане на ПУП. ПУП-овете са изработени, те са в общините и се процедират от тях. Законовият срок, знаете, е един месец. В същото време се готвят – и се надявам на съдействие от всички общини – и отчуждителните процедури, и актът, който трябва да се вземе от Министерския съвет. Нашето намерение, с Агенция „Пътна инфраструктура“ сме го говорили, те готвят и тръжните процедури, така че да вървят успоредно с процедирането на всичките законови процеси, които предхождат един строителен процес. Вървим успоредно и в края на 2019 г. се надяваме да имаме приключили и процедури преди строителството, а в същото време да имаме и избран изпълнител, така че да стартира реалното строителство.
За отсечката Мездра – Ботевград, за която пък се вълнува друга част от Северозападна България, януари месец бяха сроковете за подаване на оферти за двата лота от тази отсечка. Единият лот има обжалване в КЗК. Има решение вече, мисля, че е от днес – определение на КЗК, с което се отхвърля жалбата. Това означава, че ще се пристъпи към заповед за отваряване на офертите на подалите оферти. За другия лот няма обжалване, така че също ще има отваряване на офертите на участниците в търга. Искрено се надявам да няма обжалване повече на тези процедури, така че да имаме избрани изпълнители и те да стартират реалните строителни дейности.
Отсечката от Мездра до Враца ще бъде рехабилитирана. Знаете, че там има четирилентово трасе. Всъщност от Видин от Враца проектът е за магистрала Г-28 – нормална магистрала, а отсечката от Мездра до Ботевград е скоростен четирилентов път. Това е във връзка с Вашето питане. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за уточняващ въпрос или становище.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Наистина голяма част от Северозапада, трите области Враца, Видин и Монтана изпитват непрекъснато нужда от информация как се развива проектът, какъв е неговият напредък и най-сетне да се случи. Знаете колко е важно за икономиката, за транспорта и въобще за живота в региона този проект.
Уточняващият ми въпрос е свързан с това, което и сега казахте, и беше обявено след срещата Ви във Видин, че намеренията са променени и участъкът от Видин до Враца ще се изгражда като автомагистрала. Това ще забави ли устройствените процедури, имайки предвид че на практика се променя намерението от скоростен път да бъде преобразуван в автомагистрала? Ще създаде ли някакви рискове на прогнозните срокове за изпълнение на проекта?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Не, няма да се създаде никакво забавяне, защото така е проектът и се процедира като магистрала.
Господин Атанасов ще отговори.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Имаше навремето някаква идея за някакъв скоростен път. Отдавна това сме го проверили и всички спекулации по това, че от Видин до Враца ще се строи четирилентов път, просто е лъжа. Това, което беше останало като скоростен четирилентов път, е обходът само на град Монтана, разбира се, и еднолентовият обход на град Враца. Като се започне строителство, в момента съм възложил да се започва проектирането и да се приведе и обходът на Враца в нормални габарити, за да бъде четирилентов път.
Що се касае до Мездра – Ботевград, доста сме умували дали да бъде магистрален габарит с аварийни ленти и разделителни съгласно нормите на проектиране за магистрали. Това щеше да оскъпи проекта поне с около 100 милиона. И поради тази причина, и наличието на виадукти и тунели, и поради това че по време на строителството движението трябва да се осъществява по главния път, предпочетохме да бъде четирилентово, разбира се, с доста острови за спиране в ляво и в дясно. Има доста тежък проект с тунели, с виадукти, така че за мен специално винаги е било приоритет да започнем най-тежкия участък между Мездра и Ботевград. Всеки, който пътува там, знае, че и зимно време поради две платна, когато стане евентуално катастрофа или някой тир се завърти, докато спрем тежкотоварното движение, е огромен проблем. Това ни е приоритет и се радвам, че днес вече приключва процедурата в КЗК. Да приключим процедурата, да изберем строителите и да започват да строят.
Проблемът между Монтана и Враца е вече тригодишна сага, с едно дело по ОВОС заради склад за боеприпаси, който се намира близо до трасето. Това е дело, в което Агенцията е косвен участник. То се води от Министерството на околната среда и водите. Надявам се в скоро време да приключи и да се процедира вече ОВОС. Иначе ние като проектиране, така да се каже, сме напреднали, защото това беше част от техническата помощ по Оперативна програма „Транспорт“. Въпреки всичко техническите проекти от Видин до Монтана са готови. Реално тежкият участък е от Видин до Ружинци, за да можем да излезем от селата, и успоредно с това ще гоним всички процедури, които касаят изпълнението от Ружинци до Монтана, тъй като това са тежките участъци: Мездра – Ботевград и до Монтана.
За съжаление, се нуждаем от рехабилитация на главен път I-1 между Монтана и Враца, тъй като това са вече над 25 години. Ние си ги водим като нови пътища, но 25 години минаха от експлоатацията, при изключително тежък режим на работа. В тази връзка като политика в Агенцията сме имали за всички подходи, които водят в тази част, включително и на територията на Монтана, Враца, Видин, да подобрим републиканската пътна мрежа. Както знаете, в последните години ние сме рехабилитирали там и сме ремонтирали над 250 км пътища. Ще завършим в началото на лятото рехабилитацията на Петрохан.
Разбира се, приключваме и процедурата по предпроектните проучвания за тунела под Петрохан. Тоест политиката и енергията, които влагаме в Северозападна България, повярвайте ми, са огромни. Това е изключителен приоритет – да пуснем двата вертикала от Видин към Ботевград и от Русе към Велико Търново. Това ще даде голяма модернизация на България и голямо оживление за този район.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за изчерпателния отговор.
От страна на „Обединени патриоти“ аз ще задам въпрос. Той е свързан с въведената, или може би най-важната част от политиката, която променихме в сферата на регионалното развитие, тол системата. Това, което говорим за Русе – Велико Търново, за Видин – Ботевград, магистрала „Хемус“ е от излишъка, да речем, но всичко това може да стане възможно единствено при нормално функциониране на тол системата.
Първият етап, реално погледнато, от нея обаче стартира с фалстарт. Знам, че по Нова година имаше проблем както с електронния начин за закупуване на винетки, така и с недостиг на граничните пунктове на възможности за закупуване на тези винетки. Всъщност моят въпрос е: кризата преодоляна ли е? Пое се политическа отговорност от определени лица. Сега системата нормално ли функционира и може би най-важното: взети ли са поуки във връзка с по-големия старт на по-голямата част от системата, вече тол системата, която очакваме в средата на лятото да стартира, за тежкотоварните автомобили?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Тази реформа в пътния сектор, свързана с промяната и начина на плащане на пътните такси и финансирането всъщност на пътния сектор, смятам, че е много важна за всички в България. Важна е за Агенция „Пътна инфраструктура“, която очаква повече средства, с които да може да ремонтира, рехабилитира и изгражда пътища. Искам да подчертая, че въвеждането на електронната винетка, на тол таксата и електронното таксуване не е нещо, което може да бъде пуснато за един ден. Това е цялостен процес, който ще тече през 2019 г.
На 17 декември 2018 г. ние пуснахме закупуване на електронни винетки, а на 1 януари 2019 г. пуснахме и електронната система, с която да се следят закупените винетки, и стартира първата част от цялостната система – това е електронната винетка.
На 2 – 3 януари действително имаше проблем със системата. Това е сложна система, електронна система с много компоненти. Получи се проблем, който беше отстранен своевременно от фирмата, която изгражда системата – това е „Капш Трафик Солюшънс“. Единият проблем беше абсолютно технически, свързан с плащането и неотчитането на плащане от дадена дебитна карта. Оказа се проблем, който колегите търсиха цял ден, пък отстраниха за пет минути. Това е кабел, който прекъсваше, между „Борика“ и системата.
Големият проблем всъщност се получи от липсата на терминали на граничните контролно-пропускателни пунктове. По график фирмата, която изгражда цялостната система, това е неин ангажимент. Имаме петстотин терминала за самотаксуване, които фирмата трябва да монтира на определените между двете страни места, като до 31 декември беше срокът да бъдат монтирани тези терминали на граничните пунктове.
Това е едно неизпълнение от фирмата. Колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ анализират цялата водена кореспонденция между Агенцията и фирмата, така че да намерим истината и това кой трябва да понесе отговорност. Разбира се, ние понесохме отговорност – колеги от Агенцията и от Министерството напуснаха своите места, но за нас е по-важно да продължим работата по изграждане на тази система.
Това, което предстои като техническо изграждане и извършване на определени дейности – по график първо е доизграждане на техническата инфраструктура за контрол, която включва изграждане на сто нови стационарни контролни точки; надграждане на първите сто съществуващи контролни точки; надграждане на останалите деветдесет и пет съществуващи стационарни; конфигуриране на обхвата на елементите от пътната инфраструктура, които ще бъдат включени в електронното таксуване; извършване на тестове; взаимодействие с доставчиците на услуги – това са доставчици на европейска услуга за електронно събиране на такси, националните доставчици на услуги и приемане на тол системата накрая и въвеждането ѝ в реална експлоатация. Всички тези дейности трябва да бъдат извършени до 16 август, когато е срокът за въвеждане на тол системата.
В същото време в Агенция „Пътна инфраструктура“ се структурира изцяло нова дирекция. Знаете, че така беше прието. В тази нова дирекция във всичките ѝ звена и отдели продължава назначаването на хора, както продължава и назначаването на хора, след приемане на нормативната уредба, и в звената, които са в цяла България в областните градове и в районите, които са структурирани от „Националното тол управление“.
Всички хора, които постъпват на работа, трябва да изградят капацитет, умения и знания за дейността, която ще извършват. Затова казах, че това е процес, който продължава и се надгражда, така че винетната система в пълния ѝ вид, с електронно правоприлагане може да действа от 1 януари 2020 г., тъй като все още има хартиени винетки, които са валидни и 2019 г. За да можем да имаме електронно правоприлагане, винетките трябва да са изцяло електронни, така че системата, засичайки даден автомобил, да може да отчита наличието или не на електронна винетка.
Към момента системата отчита хартиените винетки като нарушители. Всички коли, които са спрени на пътя от колите на „Националното тол управление“, всички шофьори, които са представили или са имали залепена на стъклото хартиена винетка, колегите ги отразяват служебно в системата, така че повече този автомобил да не се води нарушител по републиканската пътна мрежа.
Предстои един много важен елемент – Световната банка да ни предостави окончателния доклад, с който да ни представят вариантите за тарифите за таксуване, това и на тежкотоварния трафик, тол тарифите, както и обхвата на мрежата, която ще бъде толувана.
В следващата седмица планираме съвместно с Министерството на финансите, Министерството на транспорта, Агенция „Пътна инфраструктура“ и представители на Световната банка да направим срещи с всички браншови организации, които ще бъдат засегнати от новата система на таксуване. При тези срещи ще изкажем нашите аргументи от тарифите във всички варианти – тези, които се отнасят за автобусите, тези, които се отнасят за тежкотоварните автомобили. Имаме аргументи, търсили сме най-доброто решение. Търсили сме и логиката тези, които най-много рушат, да плащат и най-много за преминаване през републиканската пътна мрежа. Знаете, че транзитният трафик е един от тези елементи, който всъщност най-много руши републиканските пътища. Следващата седмица ще можем да представим и тарифите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това наистина е много важно и се надявам да го направим тук, на един по-задълбочен дебат в рамките на Комисията. Вероятно и Комисията по транспорт проявяват интерес към Вас в това отношение. Може би съвместно ще го направим заседанието.
Като допълнителен въпрос всъщност повтарям това, което казах и в основния. Надявам се, че Агенция „Пътища“, изпълнителите от „Капш Трафик Солюшънс“ са си взели поуки от първия фалстарт, за да нямаме на 16 август втори фалстарт, защото там вече залогът е доста по-висок, отколкото в първия случай.
Няма нужда да отговаряте на това като моя забележка, но някак се разми отговорността, не стана ясно докъде е виновна фирмата изпълнител, докъде е виновна Агенцията като възложител. Надявам се поне вътрешно да са си изяснили отношенията и да не се допуска повторен фалстарт.
Колеги от ДПС?
Господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз няма да говоря за пътища, защото това, което смятах да поставя като въпроси, колегите общо взето ги поставиха, изясниха се нещата.
Ще обърна внимание на един проблем, който е задаван от страна на ГРАО по общини в Република България до мен специално, и до Националното сдружение също има такива сигнали. Има проблем при съставянето на актовете за граждански бракове, специално за Турция става въпрос.
Може би сте получили сигнала. Министерството на правосъдието и Външно министерство също са уведомени от страна на консулските ни служби. Този проблем е категорично объркан, понеже някои общини издават, мисля, че беше чл. 72 от Закона за гражданската регистрация, там, където, пример давам, български гражданин сключва брак с чужда гражданка, която носи съвсем различно име. Знаете, те са име и фамилия, говоря за Турция конкретно. Има случаи не само с турски граждани, и с други държави. После тези граждански бракове се пресъставят в Република България по съответните общини, където при пресъставянето, без да питат, без лицето да е декларирало, че приема фамилията на съпруга, който е с три имена в България, му дописват едно фамилно име на съпруга.
По този начин, когато се върнат в Република Турция и искат да си вземат виза, за да дойдат в България при съпруга си или при децата си, на тях не им биват издавани визи, поради факта че няма идентичност на имената, има разлика в имената. Тоест дори да донесат документ за идентичност на имената от съответните общини на Република Турция, в българските общини се позовават на българското законодателство, където има име, презиме и фамилия, и е напълно объркано. Някои общини го осъзнават и издават, имат си свои вътрешни правила.
Идеята каква е? Моето предложение и може би категорично трябва да има решение на този въпрос – да има решение или издадена заповед, дали от министъра или от дирекция ГРАО, до всички общини да работят по едни и същи правила.
Има и обратния ефект, разбира се, когато са с двойно гражданство, по същия начин се получават колизии, не могат да вземат дългосрочни визи. Има огромен проблем на тази тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Министър, разбира се, това не е въпрос по обща политика, така че ако имате конкретен отговор, заповядайте. Ако не, мисля, че бихте могли в по-късен етап да отговорите на колегата на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви за този въпрос. Това нещо не сме го коментирали. Може би в пряката дейност на ГРАО и в дирекцията е имало такъв казус, който те са коментирали. Това касае и общините, и Министерството на външните работи. Повярвайте ми, че ще търсим решение на този въпрос. Аз си го записах като проблем, който трябва да бъде решен, така че ще Ви уведомим допълнително и ако е необходимо, ще издадем общо указание за конкретния казус.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Понеже липсват колеги от групата на „Воля“, рулетката, както се казва, се завърта.
Господин Попов има думата за въпроси от името на ГЕРБ.
СТАНИСЛАВ ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз също ще сменя малко темата. В последно време сме свидетели на недоволство от страна на граждани във връзка с цените на предоставените им ВиК услуги. Тъй като МРРБ е принципал на част от дружествата оператори, Ви моля да хвърлите светлина върху това как се определят цените на ВиК услугите и как тези цени се съобразяват със социалната поносимост? Защо на определени места има по сериозен скок в тези цени? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Този въпрос наистина е много сериозен и важен за всички, които ползват услугите на ВиК операторите. От една страна, ВиК операторите са задължени да имат инвестиционна програма, в която включват всички нужди, за да могат да предоставят качествена услуга. Тоест те имат бизнес планове, които струват определена сума пари.
От друга страна, трябва да е ясно, че ВиК операторите и ВиК дружествата не определят цените. Цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране, като там критериите са: на първо място се вземат под внимание достигнатите фактически отчетни равнища на разходите на ВиК операторите през отчетния период; на следващо място се допуска включване в цените само на икономически обосновани разходи, тоест такива, които и аз споменах преди малко; и следващият компонент е свързан с формирането на необходимите годишни приходи на ВиК операторите.
Наистина има социално поносима цена. Благодаря за този въпрос, защото с колегите искаме да Ви запознаем с действителното състояние на ВиК операторите, на ВиК дружествата и един огромен проблем, който се среща при голяма част от тях, а това са разходи, които са свързани примерно с цената на ел. енергията. ВиК дружествата са на свободния пазар, те сключват договори и купуват ел. енергия по тези сключени договори. Всяка промяна и завишаване на тази цена не води автоматично до повишаване на цената на ВиК услугата, тоест имаме регулирана цена на ВиК услугата на финал, която е и социално поносима, и в същото време имаме свободни цени. Те са на пазара дори за електроенергията, така че това е спорен момент.
Имаше наскоро в Шумен проблем с цената на ВиК услугата и се стигна до такъв парадокс – ако са по-ниски цените на ВиК услугите, тогава ВиК дружеството няма да може да си покрива разходите и това води до натрупване на задължения. Ако ги вдигнем, това води до недоволство и отпор от самите потребители. Затова може би заедно трябва да намерим такъв работещ механизъм, с който и двете страни да бъдат удовлетворени и да нямаме фалирали ВиК дружества.
Ще Ви помоля, господин Председател, да дадете думата на колегата Иво Кацаров, който е ресорен директор на дирекцията, която се занимава с всички дружества с държавно участие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Кацаров.
ИВО КАЦАРОВ: Сигурен съм, че повечето от Вас имат представа как действа като цяло механизмът, който е в основата на регулирането на цената на ВиК услугите в страната. Едно кратко и подредено обяснение мисля, че ще бъде от полза, за да даде представа за това какви са истинските роли на засегнатите в този процес лица.
Както министърът отбеляза, процесът е подчинен на логика, при която всички дружества от отрасъл ВиК разработват 5-годишни бизнес планове, и неразделна част от тези бизнес планове са цените на ВиК услугите. Разработването на тези бизнес планове се извършва в съответствие със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Като цяло КЕВР е органът, който следва да одобри и определи пределните цени, или така наречената „горна граница на цените“. Този процес се базира върху предложените от дружествата цени, които се планират в конкретен план и след това се подлагат на проверка по методология на регулатора. Тази методология, както спомена и госпожа министърът, засяга няколко съществени компонента. На първо място тук се вземат под внимание достигнатите фактически отчетни равнища на разходите. Това се прави, като се вземе за базова определена година и въз основа на това се прогнозират разходите за период напред. В нашия случай базовата година е 2015 г. След малко ще Ви кажа кои дружества имат одобрени бизнес планове и ще видите оттук произтичащия проблем, че 2015 г. вече се явява далеч назад във времето като базова година, и тя ще даде едни вероятни негативни отражения върху бизнес плановете, които се приемат към настоящия момент.
Беше споменато, че в цените не трябва да се включват само икономически обоснованите разходи, както при тяхното събиране след това се прави прогноза за възможните годишни приходи и задължително се съблюдава така нареченото „законово изискване за…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Прощавайте, обаче това горе долу като методология е ясно на всички. Нали, колеги, или държим да го чуем? (Реплики: „Да, да.“) В този дух по-скоро като обобщение и като финал.
ИВО КАЦАРОВ: В настоящия момент имаме 29 дружества с държавно участие, от които 16 са всъщност смесени дружества с участие на общините, 13 са изцяло с капитал, който се управлява от Министерството. 9 дружества все още нямат одобрени бизнес планове. Надявам се да не пропусна някое, но това са Разград, Търговище, Исперих, Ловеч, Хасково, Стара Загора, София, Пазарджик и Кюстендил. Като цяло причините те да нямат бизнес планове са свързани с процеси, които текат в обособените територии и преминаването на определени територии от една община в друга, което налага правеното на анализи и като цяло забавя процеса. КЕВР от своя страна също движи този процес – мое мнение, не искам да ангажирам Министерството с това – в малко муден и незадоволителен като динамика във времето процес. Стига се до там, че дружества, които сега получават одобрени бизнес планове, до момента всъщност са работили при цени от 2011 г., 2012 г. или 2015 г. Това създава автоматично ефект на шоковост, когато тези бизнес планове бъдат приети, защото трябва да се покрие целият този период назад, в който дружествата са работили с много ниска или отрицателна рентабилност.
Друга особеност на самия регулаторен момент е, че всъщност той не отчита динамиката на пазара като ценообразуващ фактор. Затова се получава, пак повтарям, ефектът на шок, тъй като бизнес плановете традиционно се преразглеждат към края на всеки отчетен период – към 31 декември. Тогава получават една цена, която виждате, че е с 20 стотинки по-висока например. Ако има динамично отчитане на процеса в етапа на регулиране, вероятно ще наблюдаваме тенденции, които изглеждат така – първи месец плюс 2 стотинки, втори плюс 2, трети минус 3 стотинки, така че накрая на периода вероятно отново ще се стигне до една нова, но много по-плавно и естествено получена цена, която няма да се интерпретира и субективно като шок.
Бих искал да кажа, че отговорност на дружествата е да си подготвят бизнес плановете, а на регулатора да ги приеме. Изрично трябва да подчертая, че министърът чрез упълномощените лица в общите събрания на дружествата няма правомощия да променя своеволно цените – нито да ги увеличава, нито да ги намалява. Границите се поставят от КЕВР. Възможностите за реакция на управителите са в рамките на тяхната оперативна самостоятелност, обаче те са ограничени от регулатора. Когато взимат такива решения за движение на цените, тези управители трябва да държат сметка за последващите въздействия върху бизнес плановете и в никакъв смисъл не могат самоволно и безпричинно да си играят с цената на водата. Всъщност никой не може да го прави това. Това е валидно както за увеличенията, така и за намаленията.
Отговорността на Министерството, тъй като няколко пъти вече възниква този въпрос, е в това да подбере правилно управляващите кадри в дружествата и да проследи изпълнението на техните показатели. Изпълнението на тези показатели не съвпада съвсем с изпълнението на показателите, които следи КЕВР. В частност нашата задача като упълномощени да управляваме правата на собственика е да се стремим да имаме здрави, функциониращи дружества, нещо което аз твърдя, че на отрасъл ниво като цяло постигаме.
Знам, че сме в процедура на блиц, в която цифрите не са водещи, но бих могъл да Ви кажа няколко цифри. Много бих искал да усетите някои от тях. 29-те дружества, които фактически доставят водата в страната, ако се махне София, генерират една годишна стойност на приходите от около 500 млн. лв. Тази сума може би изглежда голяма, но всъщност е микроскопична сума на фона на това за какво отговарят и какво получаваме от тези дружества. Ако приемете, че брутният вътрешен продукт на България, и Световната банка каза, че е нещо като 120 млн. долара, това представлява 0,25% от брутния вътрешен продукт.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Попов, имате ли допълнителен въпрос? Не.
Ще злоупотребя с позицията си на председател. Какво се случва с новата нормативна база за ВиК сектора, която се разработва, на какъв етап е? (Реплика.)
Взех ли ти репликата? Добре, това е реплика от господин Бонев.
ИВО КАЦАРОВ: Малко преди Нова година същият въпрос, по стечение на обстоятелствата и аз бях там, се зададе в друга комисия на Народното събрание. (Реплики и оживление.)
Сега ще видим, доколко сме готови. Обещах да предам тяхното послание. Истината е, че имаше известно забавяне в разработването на новия закон за Вик услугите. Неговата идея е да обедини на едно място всички възможни режими и да даде…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ние сме отговорната Комисия, знаем каква е идеята. Кажете какво става със Закона?
ИВО КАЦАРОВ: В момента се работи на оперативно ниво, експертно ниво в Министерството. Има предварителен проект. Обемът му е около 60 страници, над 160 члена. Предстои този проект да бъде разгледан. От правна гледна точка вероятно ще се наложи да се привлече и външна правна помощ. Обемът му е голям. Трябва да направим съпътстващо анализ на текущата нормативна уредба, за да се види точно как ще седят въпросите с препратките. По-важно обаче за този закон е да се постигне политическо съгласие по някои основни елементи. Единият от тези елементи е единната цена и дали тя ще продължи да съществува в този вид, предвид факта че говорим за двукомпонентна цена – гравитачно и помпено снабдяване. Втори момент е за социалната поносимост. Трети момент е за въвеждането на така наречената прословута такса „солидарност“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И кога ще имаме проекта, готов за обсъждане?
ИВО КАЦАРОВ: Трудно ми е да Ви отговоря, и се притеснявам да не злепоставя министъра, ако кажа дата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Три месеца, шест месеца? Колко? (Шум и реплики.)
Колегите от БСП имат въпрос.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Обобщавайки всичко казано дотук, искате да кажете, че към настоящия момент няма?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Обобщавайки всичко казано дотук, към настоящия момент има изготвен проект, който е още на експертно ниво. Не е повдигнат на по-високо ниво, не е готов този проект за обществено обсъждане, така че своевременно ще Ви уведомяваме в хода на неговото изготвяне и напредък.
Казаното от колегата е нещо, по което можете и Вие да мислите, защото за това е необходимо съгласие от всички. В последно време много големи дебати имаше във връзка с различните цени, дали да има единна цена на една обособена територия, с един ВиК оператор. Можете да помислите и в много по-кардинално решение дали да нямаме единна цена за цялата държава, както имаме за ел. енергията. Защото всички знаете, че цената на ел. енергията не зависи от това дали някой живее до трафопоста, дали някой живее до АЕЦ „Козлодуй“. Давам Ви повод за размисъл, защото по тези теми трябва да имаме всички съгласие, да имаме единно мнение и да имаме консенсус. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е подходяща тема за едно изнесено заседание, където по-неангажиращо да обсъдим проблематиката. (Реплики.)
Колеги, от БСП кой ще зададе втория въпрос?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Ние бяхме решили да питаме за друго, но тъй като тръгна ВиК темата, госпожо Министър, господин Председател, колеги, нашият въпрос е продължение на това, което сподели екипът Ви.
Първо, злоупотребявате много с КЕВР. Следях заседанията на КЕВР, Министерството няма хора. Много често оставяте КЕВР без представител на МРРБ. Да, Вие по принцип на голямата част сте принципал на оператора като оператор. Това може би, госпожо Министър, сигурно не го знаете, и председателят е прав, че е необходима дискусия.
В момента това, което се прави с увеличаването на цената и с бизнес плановете, които предлагат ВиК операторите, повечето е свързано с мандата на министъра през областните управители, областния кмет и те решават вдигането на цената. Сега тук почват да се учат общинските съветници да гласуват, или да не гласуват, но в малките общини дали гласуват или не, няма смисъл.
Моят въпрос е такъв: от тези пари, които Вие казвате – 500 милиона са приходите на тези дружества, какъв е процентът, който е за издръжката, и колко процента отиват в инвестиции? Защото в крайна сметка КЕВР, когато коментират, те коментират, че наблюдават инвестициите и стремежът е да се мобилизира ресурс.
Вторият въпрос е във връзка с ВиК реформата, тъй като това е сложен процес. Министърът в момента отговаря за ВиК реформата, но парите са в Оперативна програма „Околна среда“. Какъв ресурс очаквате – дотук е усвоен от Оперативната програма и очаквате да усвоите до края, да речем, на мандата, ако е цял или през тази година? Защото в крайна сметка един огромен ресурс на страната не се усвоява от „Околна среда“. Докато другите системи навсякъде са напрегнати по оперативните програми, които вървят, по „Околна среда“ се цикли. И тук няма да бягате от отговорност, това е третото правителство на Борисов.
Помня Плевнелиев, като правеше реформа, не я направи. Дано не подведете министъра, всеки министър пише Закон за водите. Не знам Вие колко му ги готвите тези закони, с кого ги дискутирате, и след това няма досега никаква реформа, извън онази, която се прие тогава, когато министри бяха Джевдет Чакъров и Гагаузов. Ние в момента работим по този законопроект. Тоест един изключително труден, сложен въпрос.
Тук да не казвам, че оставихме темата за социалните водни помощи, за които тази година няма предвиден бюджет, нали така? А в Закона ги има. Там четохме доклада на КЕВР за 50 литра или колко на месец, тази политика кой ще я извежда? Тя е в прерогативите на министъра, в координация със социалния министър, така че това е една много социално чувствителна тема. Тя касае модернизацията на България, касае качеството на живота на българите. Министърът в момента е нов. Той е начело на Министерството на тази политика и бъдете много коректни.
Второ, Вие имате контрольори, които сте ги сложили по политическа причина. Не навсякъде те са хора, които, казвам го откровено, защото знам в Смолян какъв е, дори е и общински съветник. Тези хора не Ви пишат коректни доклади. Дано поне, тъй като сте назначили шефовете на операторите, но ние ще направим един такъв дебат. Гответе се за такъв дебат. Той е необходим, нека го направим, но ни дайте около какво да се обединим. Това трябва Вие да го предложите. Дайте опорните точки, да видим: около това обединяваме ли се, това пада, или не пада? Проблемът е изключително сериозен. Прехвърлянето към КЕВР по никакъв начин. Целия процес го ръководите Вие и политически държавата, областният управител извежда политиката. Оперативните планове се изпращат при Вас, Вие ги съгласувате. В Смолян даже злоупотребихте, пратихте несъгласуван. Тогава не дадох на прокурор нито един от Вас. В момента много добре знаете, че цялата водна реформа в този сектор – тук го казвам, тъй като са подчинените Ви, госпожо Министър – този процес го извеждате Вие.
Поради тази причина искам да Ви попитам: какъв е процентът от тези 500 милиона приходи за издръжка на ВиК системата? Не е основното електроенергията, защото там се прогнозира. Прогнозира се оптимистичен икономически подход, прогнозират се потребители. ВиК операторите Ви дават най-лошия вариант. За Смолян са дали прогноза 98 000 жители, а в момента е 120 областта.
Дали са лош икономически вариант, че потребителите в икономиката са малки. Ние нямаме оптимистичен подход, следейки демографията. В този смисъл всеки един от нас е чел достатъчно задълбочено цял бизнес план с това там, където стоим, и в момента не водим остро дебата, тъй като той е изключително социално чувствителен и важен. Това е изключително важна тема от модернизацията на България, защото долу са тръбите и след това е асфалтът. След това е, господин Атанасов.
Ако може, малко повече яснота да дадете на тази тема.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
Изказването беше пространно. Като концентриран въпрос може би трябва да формулираме въпроса за усвояването на европейските средства и за размера на инвестициите към обемите приходи.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Янкова, благодаря за разсъжденията по тази тема, които направихте, защото те наистина са важни за всички и са социално чувствителна тема. Никой от нас не се заблуждава, че водната реформа ще бъде въведена гладко и че всичко може да бъде изпълнено гладко. Наблюдавайки процесите, които се случват, виждате, че първо има затруднения около това да се обединят всички ВиК дружества от всички общини в една асоциация. Това е проблем, който съществува на доста места.
Тези, които са вече в асоциации, имат право и ще кандидатстват ВиК операторите като бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда“. Тук стои въпросът: какво правим, ако тези дружества получат средства по Оперативната програма и успеят да ремонтират водопроводи, канализация, да направят пречиствателни станции? Казвам проблемите. Приех Вашите разсъждения като протегната ръка да разсъждаваме заедно. Какво правим с останалите ВиК дружества, които не са влезли в такива асоциации и как се финансират те?
Относно подаването на апликационните форми на ВиК дружествата, имаме срок април месец, но ние имаме готовност и ще стартираме в началото на февруари с първите две дружества, които ще кандидатстват по Оперативната програма. След това колегите ще Ви дадат точна информация кои дружества имат най-голяма готовност за подаване на документите по Оперативната програма. За нас е много важно тези дружества да бъдат финансово стабилни, защото знаете, че тази оперативна програма изисква и съфинансиране, което дружествата трябва да осигурят. Осигуряването на тези средства ще бъде чрез заеми, така че тези дружества трябва да имат финансова стабилност.
Относно определянето на цената на водата, с тази цена на водата те трябва да покрият както текущата си дейност, както издръжката, така да направят и инвестиции. Знаете, че от Оперативна програма „Околна среда“ ще могат да инвестират само в определени населени места от територията. Другите населени места трябва да бъдат обезпечени със средства, за да могат да ремонтират, да рехабилитират ВиК мрежата. Много са въпросите, на които търсим решения. Тези дружества трябва да осигурят съфинансирането, което всъщност пак се отразява на цената на ВиК услугата, и оттук необходими средства, за да могат да изпълнят тези планове и проекти, за да направят мрежата такава, че да дават една качествена услуга, и в същото време отпорът и невъзможността да се заплащат по-големи цени на тези услуги.
Няма приети със закон ВиК помощи. Има предложения, които са давани, но все още не са залегнали в закон. Ние сме отворени за такъв диалог. Аз си направих една проста сметка. Примерно във ВиК Шумен, когато беше недоволството от цената на водата, Общинският съвет прие решение да свалят цената на водата, а там средно на човек се падат по пет кубика вода като потребление. Вероятно не цялото количество вода се използва за битови нужди, вероятно това количество се използва и за поливане, и за други технологични нужди. Пет кубика вода по три лева са петнадесет лева, а средното потребление на вода на човек в България е три, три и половина кубика – по три лева са девет лева. И тогава си задавам въпроса: с колко лева ще дотираме и ще подпомагаме тези хора? В смисъл в потребителската кошница на едно домакинство други са харчовете, които имат голям дял. От десет лева, с колко ние да дотираме?!
Това е тема, която тепърва можем да дискутираме. Ние сме „за“ да има такова подпомагане на хора, които имат невъзможност и са в групата на тези, които не могат да си позволят и имат нужда от подпомагане. Тази тема сме отворени тепърва да я дискутираме и, както каза господин Веселинов, ако Комисията реши да се направи изнесено заседание с определени теми, ние ще се подготвим.
Сега ще дам думата на колегите да Ви кажат, ако имат процент на разходите. Ние ще се подготвим и ще дебатираме по-широко темата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Кацаров.
ИВО КАЦАРОВ: Нямам точните цифри, но общо взето ги знам. Казах Ви, че приходите са в рамките на около 500 милиона. Става дума за разходи срещу тях, които са около 497 милиона. Нашите дружества отчитат нетна печалба от порядъка на 10 милиона годишно. 22 от дружествата ни са на печалба, 7 са общо взето на загуба.
Интересно е какъв е размерът на инвестициите? Това беше въпросът, ако не се лъжа. Ще Ви кажа направо – става дума за тежко недофинансиран отрасъл. В бизнес плановете са предвидени инвестиции, които покриват 0,5% от обновяване на мрежата. При този подход може спокойно да изчислите, че ще ни трябват около 200 години, за да сменим цялата мрежа. Тоест без финансова инжекция и при този механизъм за регулиране и ценообразуване перспективата за извършване на крупни инвестиции не е много светла. Възможностите, които ни предоставя ОПОС за инвестиране – имаме тук колега, който би могъл да Ви даде по-конкретни данни за отделните проекти, но предварителната оценка е, че биха могли да покрият около 15% от необходимите инвестиции. По оценки, правени през 2014 г. някъде, ако не се лъжа, отрасълът се нуждаеше от 13 – 14 млрд. лв. Понастоящем непосредствените оценки говорят за 16 и нагоре милиарда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, тези цифри са ясни. Като цяло темата остава отворена. Ще уговорим с министър Аврамова евентуално такава сбирка, където в рамките на два дни да могат да се дискутират и изчерпат нещата.
Колега Али, ще има ли втори въпрос? Не.
Колеги, ще има ли други въпроси в рамките на блица?
Аз се въздържам от задаване на втори въпрос, защото си злоупотребих с правото, така че приключваме блица, ако няма други въпроси.
Благодаря на министъра и на нейния екип за участието в днешния блицконтрол. Мисля, че беше полезно.

Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2017 Г., И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 802-00-55, внесен от Министерския съвет.
Господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на физическото възпитание и спорта, ще ни докладва.
Освен господин Марков, господин Петър Младенов – ръководител на дирекция „Младежки политики“, госпожа Гергана Рошманова – главен експерт в дирекция „Младежки политики“, и госпожа Панайотка Панайотова – началник на отдел „Инвестиционна политика“, ще участват в днешното заседание.
Заповядайте за представяне на първия доклад. Както е известно, нямаме нужда от подробно представяне. Чели сме го с внимание. В него ни интересуват основните неща, които касаят общинските политики.
Заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа заместник-председатели, уважаеми госпожи и господа народни представители! Годишният доклад за младежта за 2017 г. е съчетание от обобщената информация за реализираните мерки и компетентните институции, отговорни за разработване и прилагане на младежките политики, Националния статистически институт, както и от проучване и установяване на ефекта от политиките за младежта между младите хора в страната. Целта на Доклада е да покаже специфичните за тази целева група проблеми, социално-икономическите реалности, начина на живот на младежите, както и техните нагласи и ценности. Това дава възможност за разграничаване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните политически решения по отношение на младежките политики. Въпросите, заложени в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Първите части от Доклада спират върху профила на младите хора и върху основните им демографски характеристики. Четвъртата основна част представя…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Наясно сме със съдържанието на Доклада. Ако по същество има нещо да се добави към това, което сме чели.
АСЕН МАРКОВ: Ще акцентирам върху реализираните мерки през 2017 г. В рамките на политиката в областта на социалното включване се изпълняват редица програми и мерки, насочени към подобряване качеството на живот на най-уязвимите групи в обществото, в това число децата и младежите. Младежите в уязвимо положение в много по-голяма степен се нуждаят от подкрепа, свързана както с прехода им към самостоятелен живот, така и с предоставянето на възможностите за реализация и пълноценно участие в обществото.
По Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020 г. с подмярка 6.1 „Стартова помощ за младите земеделски стопани“ се цели увеличаване броя на дела на младите земеделски стопани. През 2015 г. по тази промяна е проведен и приет бюджет от 35 млн. евро, като общият брой на постъпилите заявления за подпомагане в рамките на този прием са 2664 броя, от които са одобрени 1393 броя заявления. През 2017 г. продължава изпълнението на одобрените проекти. Специално внимание е определено за подпомагане на младите земеделски стопани чрез възможността за преминаване на професионални курсове за обучение от други мерки по Програмата, както и на възможността за предоставяне на различни консултантски пакети през Националната служба за съвети в земеделието, свързани с безплатната помощ при изготвяне на бизнес планове и проектните предложения на младите земеделски стопани.
И през 2017 г. младежките информационно-консултативни центрове, финансирани от Национална програма за младежта 2016 – 2020 на Министерството на младежта и спорта, предоставят безплатни услуги за младите хора от всички региони на страната. Увеличен е и броят на центровете от 32 на 36, и с увеличаването е разширен значително и обхватът на младите хора, включени в тяхната дейност. Общо през 2017 г. в инициативи, обучения и услуги, предоставени от младежките информационно-консултативни центрове, са участвали 214 133 младежи.
В отговор на отчетените данни, в постоянно преследване на нагласите на младите хора Министерството на младежта и спорта през 2017 г. разработи Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, с общ бюджет 2 млн. лв. Един от основните акценти и приоритети на Програмата е именно борба и превенция на всякаква форма на агресия и зависимости сред младите хора.
В заключение, стратегическата визия е насочена към изграждане и реализиране на единна, последователна и устойчива младежка политика в България, основана на многосекторния подход, междусекторното сътрудничество и съвместното управление с младите хора на национално, регионално и областно ниво. Младите хора в България, като свои връстници в Европа, са изправени пред безброй предизвикателства, свързани с тяхното образование, реализация, качество на живот и други. Групата на младите хора е от най-динамичните поради бързия преход от една роля в друга – средно образование, висше образование, работа, семейство и други. Това предполага внимателен анализ и идентифициране на ясно постижими цели спрямо всяка една от определените групи, които влизат в общата съвкупност от младите хора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като Докладът е приет от Министерския съвет и е същият подход както другите доклади – събрали сте информация от всички министерства.
Има две неща, които са изключително тревожни. В първата част – състоянието на младежта. Това реално е бъдещето на България. На страница 8 казвате, че българските младежи са сред най-сериозно употребяващите алкохол или пушещи цигари като извод. На същата страница 8 казвате, че българските тийнейджъри са в челните редици на тормоз в училище. И там не знам как е констатирано, че момчетата са повече тормозени от момичетата. Предполагам, че идва ерата на матриархата, но не се забелязва, но това само като шега.
Още един извод, който е изключително тревожен – че противообществените прояви и особено криминалната активност също е много тревожна. Там пак е посочено в същата първа част. В този смисъл тревогата е и по отношение на дебата, който се води в обществото за пазара на труда. 464 500 сте дали са работещите младежи, 9,9% са безработните и 33 600 са безработни младежи. Това е действително голяма цифра, при положение че бизнесът казва: дайте да си внесем. Тоест нямаме яснота от тези 464 500 младежи колко са работещи бедни.
Но пак е тревожен изводът в последните страници, заключението на Доклада – стартирането на собствения бизнес. Не знам, когато внасяте Доклада и министърът го внася, привлича ли вниманието на Министерския съвет за мерки? Ние нямаме система във всички оперативни програми как да насърчим младите хора да направят собствен бизнес. Няма! Той, ако иска, трябва да вземе или кредит, или да има богати родители да го подкрепят. В повечето случаи те като са богати, си правят бизнеса. Поради тази причина тук имаме едно слабо място.
На мен ми се иска, когато се внася такъв доклад, накрая да се привлече вниманието на Народното събрание или на правителството – имаме проблеми за решаване, дайте да ги поставим. Ако на нас ги поставите, този доклад е възможност за законодателни инициативи – много и много, но в крайна сметка Вие го инициирате. Вие в момента тук говорите от името на Министерския съвет.
Господин Председател, с уважение към експертите, но тук може би трябваше да има министър или заместник. Ние сме Комисия. Вие сте го написали и какво като Ви казвам тези работи?! Кой от Вас има кураж да иде да ги каже на Борисов? Никой. Дано Сашо да му ги каже. (Оживление.)
По отношение на уменията на младите хора и изобщо. Тежки проблеми имаме с това, което идва като изводи, а това е бъдещето на нацията и демографията като характеристики, като звучене. Тук ние ще говорим повече в залата. На нас ни дава основание да отхвърлим този доклад, но ще се въздържим, като ще го приемем само за информация за една картина какво е състоянието на младежта. Той си заслужава да бъде върнат, за да предложи министър-председателят или министърът, който извежда тези политики – тук видимо е, че всички министри имат отношение, трябва някой да центрира топката. Знам, че Министерството на младежта харчите някакви пари за развлечения, за насърчаване – малки парички, това нищо не е. Голямата политика, която е свързана с това, което цитирах, трябва да бъде съгласие в държавата, тоест съгласие на всички нас.
Ето тази тревога исках само да споделя и да Ви кажа, че нашата група ще се въздържи. Може би в залата ще пледираме Докладът да бъде върнат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други изказвания, колеги?
Ако няма, подлагам Доклада на гласуване.
За – 9, против – няма, въздържали се – 6.
Докладът се приема.

Преминаваме към трета точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА 2013 – 2016 Г., № 802-00-59, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин Марков, заповядайте.
АСЕН МАРКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Още в началото бих искал да направя уточнението, че новият Закон за физическото възпитание и спорта е влязъл в сила на 18 януари тази година. Променя до известна степен актовете, свързани с развитието на физическото възпитание и спорта, които се приемат от Народното събрание. Според него Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност за период от 12 години. Министерството работи по изготвяне на тази стратегия. До нейното приемане действа настоящата стратегия за период до 2022 г.
Още през 2014 г. Министерството на младежта и спорта стартира изпълнението на някои реформи по отношение както на спорта за високи постижения, така и на спорта за всички. Част от резултатите от тях са отразени в настоящия доклад, но тяхното изпълнение ще бъде напълно видимо при отчитане на следващия период на Националната програма за развитие на физическото възпитание и спорта, която приключва след приключването на Летните олимпийски игри в Токио 2020 г. Оперативната цел е насърчаване практикуването на физически упражнения и спорт от всички граждани, без значение на социалния им статус, пол, възраст, етнически произход, вероизповедание и други. Целите на политиката в тази област, мерките и дейностите са определени при отчитане ролята на спорта като важен фактор за човешко развитие и необходимостта от осигуряване на възможност…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Прощавайте, господин Марков, че ще Ви прекъсна, но да минем на заключенията.
АСЕН МАРКОВ: Ще ги обобщя, колкото мога по-бързо. За периода 2013 – 2016 г. броят на програмите в областта на спорта за всички, финансово подпомогнати от Министерството на младежта и спорта, се е увеличил от пет на десет броят на кандидатстващите с проекти спортни организации и на одобрените проекти и сключени договори се е увеличил с 20%. Броят на обхванатите деца и проекти по Програмата за детски спорт се е увеличил със 17%.
Тук бих акцентирал, че важно за развиване на стратегическите цели в сферата на спорта е работата на местно ниво в общините. Исканите данни от Министерството на младежта и спорта казват, че на местно ниво разглежданият период 2013 – 2016 г. в изпълнение на мерките, дейностите и разработените програми, тенденцията е при тяхното разработване да участват всички спортни клубове. Общините създават комплекс от условия и предпоставки за управление. Характерна особеност е, че общините разполагат със собствена спортна инфраструктура, която дава възможност за ефективно усвояване на финансови средства от страна на държавата.
Обобщените данни за общините: 92 общини са приели Програма за развитие на физическото възпитание и спорта, 149 общини нямат такава, а от 24 общини не е получена такава информация. За наше щастие големите общини имат такава програма. Наредба за условията и реда за ползване на спортни обекти и съоръжения имат 98 общини, 166 общини нямат приета, а за 14 не сме получили информация. По данни на кметовете на общините разходваните средства от общинските бюджети за спортни дейности и спортната им база за период 2012 – 2015 г. е над 230 млн. лв.
В изпълнение на програмата на Министерството на младежта и спорта са изготвени необходимите документи за кандидатстване по Оперативна програма „Региони в растеж“. Сключени са три договора за безвъзмездна финансова помощ за ремонти и реконструкции на спортните училища в Русе, Варна и София на обща стойност близо 7 млн. лв. През 2016 г. са финансирани модернизацията и ремонтът на три стадиона в градовете Варна, Русе, Горна Оряховица. Финансов ресурс е предназначен и за ремонта на тренировъчната зала на Спортен комплекс „Миньор“ в град Перник. Общата стойност е 3 млн. лв. с ДДС. От посочения период Министерството е реализирало и Проект за изграждане на Антидопингов център – Лаборатория за допингов контрол в Центъра за контрол и управление на спортната подготовка. Лабораторията за допингов контрол разполага със съвременна специализирана технологична лаборатория и апаратура и в момента вървим по стъпките на нейното акредитиране.
Министерството на младежта и спорта положи големи усилия за създаване на нов Закон за физическото възпитание и спорта, който дава възможност за сключване на договори за наем на спортните обекти – държавна и общинска собственост, за срок до 30 години, което, вярваме, че ще даде тласък за развитието на спортната инфраструктура.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказване.
ДОРА ЯНКОВА: Ние ще говорим от името на група, за да е по-лесно, нали така? Но колегите си запазват правото.
Господин Марков, искам да попитам: Вие имате ли пак във всяка област по един представител, който да отговаря за младежта и спорта?
АСЕН МАРКОВ: За съжаление, нашият щат не позволява във всяка област да имаме такъв представител. В момента един наш регионален координатор отговаря за три области.
ДОРА ЯНКОВА: Те за какво вземат заплата, какво правят? Констатират, дават Ви, че няма в общините бройки. Просто попитах, защото от статистиката, която видяхме, и като сме Регионална комисия, и с министъра, когато внасяше Закона, сме дебатирали това. Това означава ли, че във всяка община има и пари, и спортна база, и дейност? Но за да ни казвате, че в толкова общини има програма за развитието на физическата активност, наредба за финансиране, защото сега вървят бюджетите и всяка община си отделя бюджет за клубовете и съответно за спортните бази, че това са по-големите и по-малките. Мобилизирайте ги тези хора да контактуват с общините, а не да са обикновени бюрократи или някакви младежки лидери там, които вземат заплати и седят в областната управа. Да ходи, да сяда и да разговаря с кмета, със заместник-кмета, да работи, да мобилизира тези неща като процеси.
149 нямат програма за физическото развитие. Седнете със Сдружението на общините и поговорете. Ако трябва пък да го приемем като закон, защото тук има едно изкривяване, че по отношение на Закона за спорта и по отношение на нормативните документи реално общините, вярно е, че са органи за местно самоуправление и могат да се държат самостоятелно, но сигурно казва: няма информация, няма информация. Дайте защо е тази тенденция, първо.
Има една добра новина, че поне в периода от 2013 г. до сега от 57 милиона са станали 100 милиона парите от общините за спорт и дейност. Това хич не е лошо. Има обаче няколко въпроса, които искам да Ви задам, тъй като тук вече тази политика Вие си я извеждате. Във взаимоотношенията с Министерството на образованието Вие имате ли задание какви кадри са необходими за спорта, за да се обезпечи високото спортно майсторство и да има във всяко училище хора, които се занимават със спорт и по отношение политиката със спорта? Какво сте целеположили?
Знам, че министърът казва: сега има нов закон и животът ще започне от този закон. Няма да започне. Имаме една даденост. Постоянно говорим, че търсим обвързване на бизнеса с образованието. Заданието Ви какво е, ако сте го направили? Какъв потенциал от кадри? Тук някъде забелязах, че имате затруднения в подбора за високото спортно майсторство, но целеположила ли е България – това съм питала и министъра – целта? Какво искаме – спорт за всеки, спорт в училищата, европейски шампиони, високо спортно олимпийско, тоест какво сте целеположили като политика да се извежда? И там вече да се привлече вниманието на правителство, на министър, на парламент – толкова пари трябва, това ще го направим, такъв успех. Или седим във влака и пазим статуквото като цяло?
По отношение на базата дойде частично обновление през еврофондовете. През публично-инвестиционната програма там имаше едно обновление 2014 – 2015 г., тук е в отчета, и реално виждам сте записали: публично-частни партньорства по отношение на базата. Кой се очаква да бъде партньорът на общината или на държавата? Къде са партньорите? Мутрите си отиват, трябва да ги махнем. Беше времето, в което даваха много пари да седят в ложата и да им пляскат, че са най-важните. Ако с този период се разделяме, тоест тези хора, които перяха пари и се радваха на слава да им пляскат, ги няма, кои ще са публично-частните партньори? Кои са частниците, които ще дойдат като партньори? Как ще го правим това като политика и по какъв начин? Има много неща, които са свързани с една активност. Виждам, че министърът е активен и е делови, но това е политика на държавата.
Единият извод за младежта: пушат и пият алкохол, и сега сме в другия извод за спорта. Разбирате ли? То е вързано и добре че двата доклада вървят заедно. Говоря го чисто човешки. Тук има голяма политика за бъдещето отново на страната и се надявам, че с тези изводи пак привличате вниманието на цялото правителство и на общините за общата политика, а не само констативната част. Защото страната има нужда и от спортно самочувствие. Знам, че сме се фокусирали към стадионите, към Балканиадата, дай боже, и това да стане. Това е нещо добро, което го приветстваме, но вътре в кухнята за мен трябват много пари. Аз съм говорила като шеф на общините и с премиера. Трябват много повече пари за спорта, и то да спортува всеки и да създадем такава атмосфера като общество.
АСЕН МАРКОВ: Ще се опитам накратко да Ви отговоря. Взаимоотношението ни с Министерството на образованието – излезе новият Закон за предучилищното и училищното образование, където ясно и точно за първи път е описано конкретно, че в часовете по физическо възпитание на учениците между първи и четвърти клас трябва да влиза учител със съответната специалност. Преди влизаше общообразователният учител.
Другото – в третия час по физическо възпитание имаме вече право да вкарваме професионален треньор да занимава децата, оттам и да изникне някакъв спортен талант. Искам всички да отчетете и факта, че учениците в България са намалели от милион и двеста до към няма и 800 000. Този демографски проблем се отразява и върху потенциала на спортистите. Мога да кажа, че също е и европейски проблем, който се дискутира непрекъснато в Съвета на министрите, когато се събират, че има рязко спадане на интереса към спорт на учениците между 14 и 19 години. Когато пубертетът е в сила, те губят интерес, и това е европейски проблем, с който ние се борим.
Ами изборът на деца за високо спортно майсторство, нашите шест държавни спортни училища в момента, както и по Оперативна програма, стават едни от добрите училища в България. Мога да Ви поканя всичките да видите в един град дали има по-добри условия в някои училища от условията, които даваме ние в спортните училища. Имаме двойна кариера – това, което много се говори в Европейския съюз. Нашите ученици излизат оттам не само като спортисти, защото, като станат на 18 години, правят собствения си избор – продължават ли със спорта, или влизат в живота. Те могат да бъдат или инструктори по вид спорт, или да се занимават със спортни дейности – това дава някакъв шанс.
Националната спортна академия е следващата стъпка. Учениците, завършили спортно училище, не полагат същите конкурсни изпити за влизане в НСА. Знаете, че традиционно открай време тя е призната по цял свят и се ползва с добро име. Националната спортна академия в момента няма чак такъв проблем с кадрите, както изпитват другите висши учебни заведения. Ако говорим за система, спортът е система, той обхваща всичко. Не може да говорим само: дайте за високото спортно майсторство, или дайте да видим какво правим с масовия спорт. Масовият спорт зависи от високото спортно майсторство. Колкото повече успехи имаме, толкова повече и децата, дори и ние ще искаме да практикуваме един вид спорт, но за това трябва да създадем съответните условия и база. В момента имаме спортове, на които базата не е толкова добре развита за интереса, който имат хората към тях.
ДОРА ЯНКОВА: Само една реплика да Ви направя, много кратка. Не знам кой е написал в предишния доклад, че нашите деца най-много пият и пушат. Може би заради Брекзита. Ако знаете, английските младежи по тяхната статистика, че са по-зле от нашите, но това е друга тема. Не знам как сте го сравнили, кой Ви е подал тези изводи? Дали се е бил състоял Брекзит и сте изключили Англия и сте анализирали само Европа, но може би пък е вярно това, което сте дали.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и гости! По тази тема мога да говоря с часове, но ще се спра на няколко много важни неща, които Вие споменахте и в Доклада.
Занимавал съм се 35 години със спорт, имам завършена Академия и спортно училище съм завършил. Само да потвърдя, за да разберете, че имам понятие. Доскоро бях президент четири мандата на един клуб – имена и реклами няма да правя. Бяхме трети на европейско първенство, на световно пети и така нататък. В един момент се оказва, че в България май само футболът се подкрепя, защото имал възвръщаемост, тоест трансфери, пари. Всички общини, ако забелязвате, освен парите от тотото, които се вземат, годишните приходи спрямо медали или други средства, винаги заделят пари за футбола, защото там е най-голямата публичност. За другите спортове, като стрелба, вдигане на щанги, борба, бокс, лека атлетика, спортно ориентиране, където имаме страшно представителство, гимнастика дори – сега премиерът им даде малко пари, ще си правят зала, оказва се, че спортовете, които нямат възвръщаемост, и спонсорите, които дават, знаят, че ги дават за каца без дъно. Тоест нямат такава възвръщаемост, която, ако съм дал, утре или вдругиден да очаквам, че нещо мога да спечеля от този спорт.
В един момент ние като спортни деятели или като Министерство може би трябва да помислим именно за децата, които наистина заслужават финансови средства заради своите успехи, и особено тези клубове, които възпроизвеждат треньори.
Преди малко споменахте, че, завършвайки спортно училище, на 18 години едно дете решава дали ще продължи образованието си в Академията – в школата, която той представлява като спорт, но знаете ли какво се получава? Завършвайки спортното училище, детето от село Х, което е на 60 километра от града, където е спортното училище, трябва да се прибере на село, защото вече няма пари за квартира, няма пари за храна, родителите му нямат пари за образование, а е станал примерно трети на европейско първенство. Мога и поименно да говоря, само споменавам. Може в личен разговор да Ви ги кажа. В един момент, за да запазим това дете дали чрез бизнеса, дали чрез приятели, дали чрез спонсори, или отива и започва работа в един нощен бар или дискотека като бодигард, за да има възможност да тренира през деня, защото трябва да се самоиздържа това дете. Представете си утре колко ползотворна ще е неговата тренировка – и сутрешна, и следобедна, в спортната зала, примерно на един борец или щангист.
Малко са тези хора в България, убеден съм в това. За такива лица да има някаква стратегия или пък схема, или пък програма. Тези, които са примерно класирани до шесто място, поне тези деца да бъдат подкрепени – дали ще бъде финансово, дали да бъдат взети като едно време, това беше добра практика преди 1989 г., в Академия, да бъде образованието му платено от страна на Министерството със стипендия и така нататък. В един момент децата, които ще представляват България, ги изтърваме, и то ги изтърваме много сериозно. Спрямо предишния Ви доклад вече го обвързвам – нощни барове, алкохол, това дете просто си заминава, затова и нямаме спортисти. Виждате, те нямат самочувствието, че ще имат бъдеще, ако останат като спортисти и продължат своето занимание. Освен ако няма чичо владика или някой здрав спонсор, който да го подкрепя. Това е моето мнение. Смятам, че трябва да се помисли върху това.
АСЕН МАРКОВ: Благодаря Ви, господин Али. Личи си, че сте били вътре в кухнята на спорта.
Искам да вметна, че при изготвянето на новия Закон за спорта в началото имахме предложения, в които да дадем малко по-конкретни насоки на общините как да харчат тези средства за спорт, но все пак знаете, че това е автономия. Както казах, спортът е една система. Ако една система не е балансирана, тя няма да работи, колкото и добре да финансираме дадени участъци от нея. Министерството на спорта за какво се грижи? Грижи се за високото спортно майсторство, националните отбори, престижа на нацията и така нататък. Слизаме до националните отбори до трета възрастова група, преди мъже и жени, тоест юноши и девойки на 13 или 14 години, но масовият спорт приоритетно трябва да бъде към общините. Те там да поставят необходимите условия.
Когато дискутирахме за новия закон, който вече е в сила, нашето предложение беше областните управители да събират в района всички спортни клубове, всички кметове, с представителите на Министерството да видят важните проблеми на спорта и да акцентират там, където има нужда да направят силните спортове, защото, знаете, има райони, в които традиционно някой спорт е силен. Още повече те могат да създадат условия през тези 30 години, няколко варианти за хората, които иска. Един спортен обект, примерно зала „Армеец“ 60 години се изплаща, тоест един спортен обект много бавно възвръща – не е дискотека, не е кино.
Продължаването на спортната кариера, от няколко години в нашите програми вече не правим разграничение за високо спортно майсторство – говоря за олимпийски и неолимпийски спортове. Говорим за спортове с постижения и спортове, които са без постижения. Имаме и спортове, които имат голям социален ефект. Примерно баскетболът – не можем да се похвалим с някакви големи постижения, но много се играе баскетбол. Водната топка също – във всеки басейн децата, които не могат да плуват бързо, започват да играя водна топка.
Обръщаме внимание, говорим за перспективни. След като даваме възможност на федерациите по тези програми, можете да ги погледнете, в Министерството дават перспективни планове за млади състезатели. Точно за тези състезатели, за да не ги изпуснем. Ако Ви направи впечатление, мога да Ви предоставя статистика, в момента я нямам, тази година имаме бум на медалите в младежка възраст, и то само за няколко години политика в тази област.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Има ли други колеги, които желаят да направят изказване?
Ако няма, закривам дебата и подлагам Доклада на гласуване.
За – 10, против – няма, въздържали се – 6.
С това приемаме Доклада.
Дневният ред е изчерпан.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешния дебат.
Благодаря и на гостите.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов


Стенограф:
Валентина Меченова