Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за местно самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
3. Разни.
ПРОТОКОЛ
№ 17
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието.
Имаме предварително обявен дневен ред с четири точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за местно самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 954-01-66, внесен от Атанас Стоянов и група народни представители.
4. Разни.
По така предложения дневен ред предлагам да отпадне точка 3, тъй като колегите, които са вносители, ме помолиха за това. Не са дошли становищата от МОСВ и, доколкото разбрах, има някакъв проблем. Точка 3 за атмосферния въздух ще предложа да отпадне от дневния ред.
Който е съгласен с отпадането на точка 3, моля да гласува, по желание на вносителите, пак подчертавам. За – 13, против и въздържали се няма.
И останалата част от дневния ред всъщност с 3 точки вече: за – 13, против и въздържали се няма.
Преминаваме към т. 1 от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
Имаме удоволствието за първи път в нашата комисия да гостува госпожа Адреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която ще ни представи кратичко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление има три основни направления.
На първо място, това е задачата да се въведат в националното законодателство изискванията на Директива 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор. Цифровата достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения за потребителите и по-специално за хората с увреждания е едно условие за интеграция и социално включване на тези лица и е сред основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В резултат на промените, обхванати от Закона за електронното управление, се определят субектите, които ще бъдат задължени да поддържат уебсайтовете и приложенията в определени технически стандарти относно възможността за достъп до тях от хора с увреждания. По този начин се цели достъпността на сайтовете и на административните органи както на централно, така и на местно равнище, да бъде достъпна с оглед социалното включване и възможността за ежедневно комуникиране на тази група потребители с административните органи.
Описан е и редът за разглеждане на спорове за нарушаване на изискванията за тази достъпност, като на първо място всяко едно засегнато лице може да се обърне към съответния орган, който трябва да изпълнява тези изисквания, от друга страна е създадена двустепенна система на контрол, където председателят на Държавната агенция за електронно управление също може да бъде сезиран за такъв вид достъпност.
Втората група предложения в Законопроекта касаят необходимостта от развитието на нормите, свързани с развитието на технологиите, както и с натрупаната вече административна практика в областта на електронното управление. Развити са компетенциите на председателя на Държавната агенция за електронно управление и са разписани нормите, свързани със сигурното връчване, което е в унисон с последните изменения в АПК.
И на последно място са предвидени и норми, свързани с уреждането на въпроса за системната интеграция на административните информационни системи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по представения законопроект. Госпожа Атанасова беше много убедителна, мисля, в изложението си, така че може би всички въпроси са намерили своя отговор.
Закривам дебата по точка 1 от дневния ред и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
За – 9, против няма, въздържали се – 6.
Сега ще предложа на Народното събрание да приеме Закона.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, за участието в работата на нашата комисия.
Господин Христиан Митев го каня на мястото на вносителя. Обявявам присъствието на представители на Националното сдружение на общините в Република България, а именно госпожа Силвия Георгиева –изпълнителен директор, господин Благой Станчев – парламентарен секретар, Пламен Петров – юрисконсулт, Венцислав Кожухаров – старши експерт „Електронно управление“. Това електронно управление вече го минахме, но имате думата за да кажете каквото имахте за електронното управление.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, добър ден и от нас! Желаем успешен парламентарен сезон и се надяваме на добра съвместна работа, както и досега.
По първа точка от дневния ред само искахме да отбележим, че по този законопроект сме давали наше становище през месец февруари в рамките на общественото обсъждане. Много малко от нашите бележки са отразени и ще се възползваме, ако позволите, господин Председател, да Ви дадем по подробно становище между първо и второ четене, най-вече относно административнонаказателните разпоредби и глобите за кметовете, които са разписани в така предложения Законопроект, които считаме за доста тежки за тази материя и особено пък налагани неколкократно за едно и също нарушение. Така че, ако позволите, ще Ви представим по-подробно наше становище следващата седмица.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Сега минаваме към точка 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
Господин Митев, имате думата за да представите Законопроекта
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости от НСОРБ! Накратко ще Ви представя внесения от мен и колеги Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той е продиктуван от множество сигнали и жалби на граждани в различни общини от цялата страна за липсата на пряк контакт и липсата на приемни дни от страна на кметовете на общини в доста от общините в Република България. Предлаганата промяна за изрично регламентиране на правомощия на кмета на общината, респективно на районния кмет, да приема и изслушва граждани в определени дни, е продиктувано от наблюдаваното в ежедневната практика недобросъвестно поведение от страна на някои кметове, което, за съжаление, води до изолиране на гражданите от изслушване и поставяне на техните проблеми пред едноличния орган на изпълнителната власт, какъвто е кметът на общината. Не се взимат под внимание тяхното мнение и жалби и съответно не се осъществява пряк контакт между този орган на местно самоуправление и участниците, членовете на териториалната общност. За съжаление тези единични явления все още могат да се превърнат в една негативна практика и в начин на управление в по-голяма част от общините, което според нас не бива да се допуска. Недопустимо е в условията на установена конституционна норма за постановяване на принципа на правова държава, на пряко участие на гражданите в местното самоуправление, да няма съответно и пряк контакт след изборите между кмета и гражданите на съответната община. Затова са предвидени и съответни санкции в раздел за административнонаказателни разпоредби.
Втората част на Законопроекта се отнася основно до предвиждането и ангажирането на отговорността на кмета, в случаите, в които той не изпълнява приети от общинския съвет решения, които, както знаем, са задължителни за него, освен ако не са оспорени и отменени от съответния административен съд. Това е накратко. Готов съм да отговарям на въпроси, ако имате такива в хода на дискусията. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Имаме депозирано становище на Националното сдружение на общините в Република България и ако желаете, да го представите, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕРОГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Ще дам думата на нашия парламентарен секретар господин Станчев да представи по-подробно нашите аргументи против тази промяна. Аз само искам да изкажа принципното становище на нашата организация. Както знаете, ние сме много чувствителни към промени на парче в нашия устройствен закон. Конкретно в случая за тези считаме, че сме представили достатъчно мотивирани аргументи защо сме против, особено що се отнася до предложението приемният ден на кмета да се регламентира в ЗМСМА. Считаме, че такива технологични поправки не е редно да се издигат в ранг на законова уредба.
Давам думата на господин Станчев малко по-подробно да представи нашите аргументи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
На първо място, позволете ми да благодаря на вносителите на нашето предложение за изменение в ЗМСМА за последователната и устойчива позиция при отстояването му. Вие разполагате с нашето становище.
Това, което бих искал да кажа в допълнение, или да акцентирам по-скоро по отношение на първия въпрос – разписването на законовата норма за приемния час, искам да изразя цялото уважение към вносителите и проблемите, които те повдигат, но в общините и основният ни закон, и специалните закони дават предостатъчно възможности за участие на гражданите в политическия живот на общината и за взаимодействие. На първо място това е участието на гражданите в сесията на общинския съвет, възможността да издигат питания и към кмета, и към общинския съвет, да получават отговори, да правят предложения и така нататък. В становище сме изброили купища други форми, включително обществените обсъждания по всички важни въпроси, свързани с дейността на общината, и други дейности на територията на общината. Едва ли такъв сравнително технически въпрос следва да бъде отразяван в, както го наричаме закона – „нашата конституция на местното самоуправление.“
Освен това ние разпространяваме и много форми, базирани на съвременните технологии, които масово се прилагат от общините за контакт с гражданите, специални сайтове, специални платформи и така нататък. Откровено казано, сред Вас има хора, които са били кметове, има и председатели на общински съвети, знаете, че в тези приемни часове най-често гражданите поставят въпроси от личен характер и това е също наш мотив, за да сме против това. Тези въпроси нямат принципно значение за развитието на общината и най-вече какво означава приемен ден, задължителен за кмета на Столична община или на общини с няколкостотин хиляди жители? За да се изредят всички желаещи, трябва да минат дни наред и практически това е трудно осъществимо. Разбира се, не отричаме тази форма, но заковаването, издигането ѝ от законова норма не е уместно според нас.
По другия въпрос – въвежданите санкции… (шум и реплики.)
Да не би да преча?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колегите от БСП нарушават дисциплината, правя им забележка. Не е свършил господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: По другия въпрос относно наложените санкции искаме да обърнем внимание хората, които са били в общини, не само кметовете, знаят персоналната отговорност на кмета по десетки специални закони и възлаганите санкции, дори когато без вина е виновен.
От друга страна искам да обърна внимание, има такива случаи в практиката, за съжаление, когато решения на общинския съвет са неизпълними или не са съвместими със законовата уредба или няма финансови възможности за тях и въпреки това общинските съвети си настояват и кметът се чуди какво да прави. Е, за такива случаи ние не можем да търсим отговорност от кмета, да не говорим за случаите, които са своеобразен съюз между общински съвет и кмет. Спомняме си най-малкото тук, на наша територия, бяха извършени разпоредителни сделки с общински имоти, чиито последствия теглим и досега. В крайна сметка намираме за прекомерни тези предложения, недостатъчно обосновани и неотговарящи на реалната практика на управлението на общините. Ако се търсят някакви решения в тази насока, уместно е да се даде възможност и стимул в общинските основни документи и Устройствения правилник на администрацията, и Правилника за организацията и дейността на общинския съвет да бъдат решавани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, господин Председател! Аз съм учуден защо го няма Вашият подпис, тъй като и Вие сте от същата политическа група тук, от колегите, предложили Законопроекта. Но чухме експертизата от Сдружението на общините. Аз ще говоря малко така по-свободно извън експертизата.
Абе колеги, бива, бива популизъм, ама надминахте себе си, пък и някои други хора, да не ги споменавам поименно. Един от вносителите администрацията не можеше да го намери по една-две седмици. Той сега иска да регламентира на кмета приемно време. Да му напишем кога ще ходи до тоалетната тогава, да му го регламентираме със закон. Това са толкова несериозни неща, които ги предлагате, и аз не знам как Ви дойде на акъла? Явно защото някой се бори тук-там за местни избори, за кмет, за общински… По-скоро за кмет.
Така че няма никакъв смисъл това предложение, разбирате ли? Има механизми, по които гражданите могат да участват в местната власт, а най-големият механизъм е техният вот, който те дават на местни избори. Че за един кмет, който не приема граждани, който не контактува с тях, който не изпълнява тези искания, си има административни порядки, срокове за отговори. Това всичко е регламентирано. И сега дайте да развеем байрака тук преди изборите, да направим една работа, дето много ще се хареса на избирателите и те ще гласуват!
Аз смятам, че това Ваше предложение е абсолютно несериозно, противоречи на установени норми и правила, а един кмет, който е избран и му е гласувано доверие, трябва да има достатъчно морални ангажименти към всички избиратели, не към тези, които са гласували само за него, а и които не са гласували, и да удовлетворява техните искания посредством правата и правомощията, които му са вменени от Конституцията и Закона! Така че ние от БСП категорично не приемаме това предложение и ще гласуваме против. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз абсолютно подкрепям становището на Националното сдружение на общините, затова също няма да влизам в технически детайли, само искам с няколко щрихи да очертая нашата позиция по съответното предложение. Дали кметът трябва да има приемен ден и да се среща със своите си избиратели, дали това е важно – да, разбира се, това е изключително важно. Дали обаче това нещо е задължително и под каква форма, това вече си остава като приоритет на кмета и на кметската администрация, която води, как да осъществи този контакт с избирателите си. Както Националното сдружение на общините казаха, има различни форми и механизми, по които ключови моменти избирателите имат възможност да участват в процеса на местното самоуправление.
Останалите форми, които се налагат и от динамичното развитие на обществото в момента, комуникациите, които се ползват в момента, са вече различни. Така че няма как да направим задължителна формата на приемен ден лице в лице на кмета с гражданите на съответната община, в един закон това да бъде регламентирано. По-скоро ние ще се въздържим по това предложение.
По отношение на втората част от предложението също подкрепяме, че санкциите на кметовете, и то е наложително да бъде така, са достатъчно за различните сектори, за различните дейности, които извършват. Тук обаче ние противопоставяме двете институции – местни и общинския съвет, и кметската институция една срещу друга. Има си също регламентиран начин какво се случва, когато решенията на общинския съвет не се изпълняват. Не мисля, че е удачно да се налагат отново финансови санкции на кмета в тази част. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стойчев, заповядайте.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам само да попитам представителя на вносителите: в чл. 82 от предложения законопроект се казва, че актовете за нарушения по чл. 80 се съставят, това и господин Сираков го засегна, от длъжностни лица, оправомощени от кмета на общината, а лицата оправомощени от кмета, ще съставят на кмета наказание. Отделно, както каза и господин Сираков, ще противопоставяме общинския съвет и председател на общинския съвет с кмета, той трябва да го контролира кога е изпълнявал тази заповед, която той лично е издал за определяне на дните, в които трябва гражданите да присъстват, да посещават мета за приемно време. И в един момент влизаме в една колизия, в един кръговрат, в който не може да разберем кой кога и как ще създава, кой ще контролира и дали ще се изпълнява всичко това или ще е просто постфактум.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Стойчев.
В интерес на истината аз също имам забележки към административнонаказателните разпоредби. Правя изказване, вземам думата. По принцип подкрепям замисъла на колегите с идея да се направи по-плътен контактът между гражданите и кметската администрация. Има доста отрицателни примери в тази посока. Така че ще упражня гласа си в полза на Законопроекта на колегите, за да разсея съмненията на господин Генов. Но смятам, че категорично частта административнонаказателни разпоредби няма място в този вид и по този начин поднесена.
Господин Митев, желаете ли отговорите на поставения въпрос?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Първо на конкретния въпрос по отношение на чл. 82. В чл. 82 всъщност е регламентирана процедурата по съставяне на актове за установяване на административни нарушения, извършени от районния кмет и в този случай лицата са оправомощени от кмета на общината. Да, може, разбира се, да се дискутира за това дали този механизъм за установяване на административните нарушени и впоследствие за налагане на административните наказания е най-добър и правилен, но, така или иначе, от дискусията и заявените позиции стана ясно, че в мнозинството си Комисията няма да подкрепи този законопроект, така че няма и смисъл да се влиза в този дебат дали това е удачна форма за извършване на административнонаказателното производство.
Аз все пак не мога да разбера част от аргументите, които бяха изложени срещу регламентирането на това един кмет да има приемен ден. Беше посочено, че това е архаична форма. Смятам, че тази форма се използва и в момента в множество общини. Всъщност всеки себеуважаващ се кмет и предполагам, че всеки от кандидатите сега в кампанията за местни избори, ще декларира, че ще има приемен ден и ако някой от кандидатите, независимо от коя политическа сила, заяви това, което чухме днес от Националното сдружение на общините в Република България или от уважаваните колеги народни представители, участници и в местната власт в предходния мандати, то със сигурност мога да Ви уверя, че няма да се приеме и да се погледне с добро око на това, съдейки от това, което аз съм чувал от граждани.
По въпроса, че това е предизборно и популистко, уверявам Ви, че независимо кога ще бъде гледан този закон в зала и какво ще се случи с него, ако той бъде отхвърлен в зала, ние ще търсим през модифициран вариант прокарване пак на тази идея. Ние смятаме, че в края на краищата без значение с избори, преди или след избори, около избори интересът на гражданите трябва да бъде защитаван. Не може да спре държавата, нито пък законодателният орган да приема нормативни актове, защото има един или друг вид избори.
Няма как да приема и това, което са посочили уважаваните колеги от Националното сдружение на общините в Република България – приемният ден да бъде уреждан в устройствения правилник на администрацията, който се изработва от кмета на общината и съответно там може изобщо да няма никакъв приемен ден, тоест тази форма на контакт с гражданите да не фигурира изобщо, да не стане реалност.
Същото се отнася и по отношение на Правилника за устройството и дейността на общинския съвет, където мнозинството, което много често е от една и съща политическа сила с кмета, ще приложи неговата воля.
В никакъв случай обаче като юрист не мога да приема довода, че решения на общинския съвет, които не са отменени от съда като незаконосъобразни, не следва да бъдат изпълнявани от кмета на общината. Колеги, ако ще приемаме това, дайте да разпускаме общинските съвети и да оставим кмета като избран от всички жители, имащи избирателни права на общината, той да се разпорежда с всичко. Общинските съвети ще ги разпуснем и ще въведем еднолично управление в общините. Смятам, че това е неприемливо за всички. Не мога да приема и не мога да разбера тук логиката, която е изразена в становището на Националното сдружение от общините в Република България. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Митев.
За последното също го подкрепям, защото все пак Конституцията има пряко действие и изпълненията на решенията на общинския съвет би следвало да са задължителни.
Дали ще има административнонаказателни разпоредби, кой ще санкционира кметовете, е втори въпрос. Според мен не сте намерили подходящата форма във Вашия законопроект.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Аз също приемам становището на Националното сдружение на общините. Тук има едно изречение, което е много важно, че едва ли е уместно въпроси от такъв технологичен характер да се издигат в ранг на законова норма, говорим за приемния ден.
И мисля, че това изречение характеризира целия смисъл на това, което разглеждаме по отношение приемното време на кметове. Има достатъчно форми и възможности за общуване между населението и местната власт.
Второ, не е вярно, че не може да се… Какво значи ако трябва примерно това нещо за приемния ден да бъде включено в устройствен правилник на администрацията? Той се приема в крайна сметка от общинския съвет, както и Правилникът за работа и дейността на общинските съвети. Така че общинският съвет е орган, в който има представители на всички партии, които примерно са една извадка от населението. Така че те разглеждат тези въпроси и могат да вземат отношения, ако решат.
А, между другото, трябва да Ви кажа, че даже не се сещам примерно от това, което е в област Хасково, да кажа, че няма някъде кмет, който да няма приемен ден обявен официално. Може би по-големите градове да, но по-малките градове и в областния град няма такъв, няма такова място, където кметът да няма обявен приемен ден.
Второ, по отношение на административнонаказателните разпоредби няма да говоря, тук колегите казаха достатъчно. Но много е спорно, което се предлага, ролята на председателя на общинския съвет да бъде актосъставител, тъй като той не е административен орган. Така че ние категорично не одобряваме такъв проект, даже считам, че има доста текстове, които са направо несериозни. И както каза господин Геновски…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да изкажат становища? Ако не, закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
За – 1, против – 6, въздържали се – 7.
С това ще предложим на Народното събрание да не приеме съответния законопроект.
Благодаря на господин Митев за участието.
Точка 3 по предварително обявения ред отпадна.
Точка 4 РАЗНИ е предизвикана от едно писмо, което Националното сдружение на общините в Република България са ни депозирали. Госпожа Георгиева или господин Станчева ще изнесе информация. Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на Вас и на всички народни представители, че толкова бързо реагирахте на нашето писмо и ни поканихте. Както знаете, на предстоящите местни избори на 27 октомври ще избираме кметове на кметства в населени места с над 350 жители. Юристите в общините и нашия юридически екип установиха, че възниква един правен дефицит какво се случва с тези кметства, които в момента са кметства, но са под 350 жители, след местните избори. Там няма да има избрани кметове, те ще продължат да бъдат кметства, а кметът няма правомощия да назначи там кметски наместници. Както знаете, още през 2011 година с една промяна в ЗАТУРБ беше регламентирано, че кметството се закрива по реда на откриването му, тоест с решение на общинския съвет при условията и по реда на създаването му, искане, подписан от най-малко 25 на сто от избирателите, решение на общинския съвет, референдум и така нататък.
През 2016 година беше приета промяната в Изборния кодекс, съгласно която на тези избори ще гласуваме за кмет в населените места с население над 350 души и през 2019 година съгласно параграф 153 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс беше прието, че избори за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента отговарят на изискванията на чл. 16 от ЗАТУРБ, сиреч имат над 350 души в кметството. Сега съгласно данни на ЦИК, които те са взели от ГРАО, в 1222 кметства няма да бъдат проведени избори за кмет на кметство. Проблемите пред общините ни налагат да изследваме вариантите за правна уредба за облекчен законов ред за закриване на кметства с население по 350 души, обсъдихме с юристи от общините вариантите, пред които сме изправени.
Първият е да се даде право на общинския съвет със свое решение да закрива кметства, които не отговарят на чл. 16, точка 1 от ЗАТУРБ.
Вторият: автоматично, тоест по силата на закона да има закриване на кметства, с правна норма да се залага, че кметствата, които не отговарят на изискването на чл. 16, губят статута си на кметства.
И третият вариант е да бъде дадено право на общинския съвет чрез изменение в ЗМСМА, което сме Ви предложили, да разреши на кмета на общината да назначава кметски наместници в тези населени места по реда и условията на чл. 46а.
Нашият управителен съвет разгледа трите варианта, които Ви споменах и се спря на третия, тъй като считаме, че първите два сериозно ще нарушат спазването на заложените в Конституцията и ЗМСМА принципи на демократичност. В тази връзка сме Ви изпратили нашето писмо с предложение с един вариант, който е бил ползван през 2011 година, тогава е сработил, с молба да го разгледате и да прецените дали този вариант да бъде възприет и в настоящата ситуация или да обсъдим някакво друго предложение, което обаче бързо да ни даде възможност да реагираме след 27 октомври, така щото населените места под 350 жители да не останат без никой. Те няма да имат избран кмет…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма да имат и кметски наместник.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Продължават да бъдат кметства и не можем да им назначим кметски наместници. (Реплики.)
Това не е орган – хора от администрацията. Затова ние като най-безболезнен и бърз вариант сме видели този, който е бил възприет през 2011 година. Господин Тодоров е тук и се надявам и той да каже своето мнение, но считаме, че трябва да се намери бързо решение, така че ние да имаме работещи административни структури след 27 октомври.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Повтарям това, което каза госпожа Георгиева. Идеята е извън обичайния случай там, където не са закрити кметствата, след решение на общинския съвет общините да имат право да си назначават съответните кметски наместници. Да е ясна идеята, защото има различни варианти.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Не закриваме тези кметства!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всяка община може да си ги закрие по установения ред.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Но в случая за да имаме там представител на властта след 27 октомври…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, защото едно друго Народно събрание или пък същото това, да речем, след 2 месеца може да реши, че над 200 и трябва тогава да ги създаваме.
РЕПЛИКА: Защо ги закриваме…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не ги закриваме.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Това е нашето предложение, да не ги закриваме като кметства.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Действително този проблем съществува назад в годините, той е намирал решение, както каза госпожа Георгиева. Наложи се такова решение да намерим 2011, намерихме целесъобразното към онзи момент, тоест тези места, в които не са се произвели избори, защото тогава се вдигна бройката на 150 от 350 и трябваше по някакъв начин да се намери как в административния център на кметството, ако то е съставено от две или повече села, да може да се назначи кметски наместник, защото в другото, по-малкото, може, ама в това не може. И това беше единият вариант – да се даде изключение като преходна норма, че в тези кметства, в които не са произведени избори поради факта, че не отговарят на условията по чл. 16 за бройката население, там могат да се назначават кметски наместници. И това решение си работеше и досега, защото впоследствие пък имаше спад на бройките, тоест това се е налагало само когато имаме другия процес – увеличаване на бройките, и то е било само в един от случаите. Закриването и откриването на кметство е една процедура, която съм споделял с колеги, включително и в комисиите в предишни мандати, но не се е намирала, как да кажа, политическа или законодателна воля да се намери друго законосъобразно или по-целесъобразно решение.
Конституцията дума не обелва по този въпрос, нека да не се спекулира с нея. Тя казва, че общината е основна административно-териториална единица и едно изречение, което казва „други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да се създават със закон“. Е, със Закона са създадени кметствата. Друг е въпросът за начина, по който е избрано да се създаде кметството в първообраза на ЗАТУРБ от 1995-6 година някъде, вече съм забравил кога сме го правили. Тази прекалена демократичност, ако мога така да се изразя, тоест залитане от някаква крайност в друга крайност, води до това, че Законът дава един критерий и казва, първоначално се стъпва на сто жители, защото такава е старата ни законодателна практика преди демокрацията, по стария закон за народните съвети, и се възприема бройката 100, след това се увеличава на 500, няма да коментирам, цяла справка мога да Ви представя, но се възприема идеята, че, видите ли, ако имате 100 човека, трябва да направите подписка за да се проведе референдум, за да се реши дали да станете кметство, да си изберете кмет, или да не стане тази работа. Към момента на приемане на ЗАТУРБ сложихме една преходна норма, която, за да се спестят тези процедури да започват изначално, казахме, че към момента всички населени места, които имат 100 жители, придобиват автоматично статут на кметства и в тях се избират кметове заедно с общите избори, които бяха тогава. Законът казва, че закриването на кметство се извършва по реда на неговото създаване, тоест за мен е един парадокс. Няма такъв случай в правния мир и той няма как да се случи – да накарате хората от едно населено място да направят подписка, да проведат референдум, за да си закрият кметството, защото не отговарят на условията, нямат толкова жители. Е, кои са тия хора, в кое населено място, които ще кажат… И, както се казва, всеки път се сменят, на всеки един мандат бройките са различни.
Затова аз бих предложил като идея за размисъл да се потърси друго законодателно решение по отношение създаването на кметствата. Да, те фигурират като административно-териториални единици, въпросът е как да възникват – дали екс леге по силата на Закона или с някакъв акт на общинския съвет. Държа да обърна внимание, че в стария Закон за народните съвети кметствата не са били административно-териториални единици просто както са сега и кметът е орган на изпълнителната власт, кметствата са били органи на общинските народни съвети, които от своя страна са били органи на окръжните народни съвети и така нататък. Тоест на едно по-старо ниво самоуправлението поне в закона е било развито много по-добре, защото в кметствата, забележете, по закон е регламентирано, че там се произвеждат избори за съветници, тоест и в кметството е имало съветници, не казвам, че трябва да има, но това е, законът казва: кметството има задължително кмет, няколко заместник-кмета, които се определят колко да бъдат от общинския съвет и секретар, ¬ това е задължителното ръководство, плюс съветници според броя колко да се изберат. Затова единият вариант е да се потърси законодателно решение, че трябва да има решение на общинския съвет за създаване на кметство, респективно за закриване на кметство. Но той също е, как да кажа, донякъде субективен, защото може ли едно населено място да отговаря на условията формално еди-колко-си жители, общинският съвет да не иска това населено място да го направи, защото там пък не иска да избират кмет, за да може да си назначи кметски наместник. И обратно, една процедура на закриване би била формален акт, ако това населено място вече престане да отговаря, ама общинският съвет по една или друга причина не вземе решение да го закрие като кметство.
Затова мисля, че един по-кардинален вариант би могъл да бъде обект на дискусия, просто казано, населено място, което има еди-колко-си жители, колкото Вие решите в Закона, е кметство и в него се избира кмет. Във всички, които са под тази бройка, се назначава кметски наместник и няма процедури на откриване, на закриване, тоест имаш бройката – екс леге получаваш статута, нямаш бройката – екс леге губиш статута и за всеки следващ избор, ако решавате да променяте границата на бройки жители, вече в едно или друго населено място автоматично се знае дали се избира или не се избирах кмет, респективно да се назначава кметски наместник. Това е накратко, много дълго говорих, но историята е още по-интересна, могат и допълнителни неща да се кажат, но нека все пак и народните представители…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз мисля, че засега във връзка със създалата се ситуация е по-добре да подкрепим това третото предложение на Сдружението на общините, защото ще реши един проблем, който оперативно ще натисне кметовете още след изборите. Но слушах внимателно господин Тодоров, даже някои кметове и сега си правят кметски съвети, дали ще са двама, дали трима съветници, и те взимат определени решения и се съобразяват с мнението на хората, които живеят в населеното място. Това е добра практика, останала от миналото, но не е регламентирана в момента по никакъв начин. Всички говорим, че България се стопява. Ами, колеги, ако вземем да закриваме кметствата, какво има на кметството – поне има едно българско знаме и се знае, че е българско кметство. И ако поголовно вземем да ги закриваме, още по-тъжно ще изглежда нашата страна. И е деликатно, но нека да мислим за това и да дадем свобода и на общинските съвети – някаква, да си решават съобразно техните финанси и бюджет, защото в крайна сметка на този кметски наместник трябва да му се плаща заплата. Дали има нужда от втори човек това също се преценява на място в зависимост от необходимостта от административните услуги, които се извършват от данъците, които се събират на място.
Така че тук според мен трябва да се поумува доста и някаква работна група да има по този въпрос, която да даде някакво решение, но аварийното според мен е това, което предлагат колегите от Сдружението на общините. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз също подкрепям предложението на Националното сдружение на общините като краткосрочна мярка да решим проблема сега, още повече, че в предложението се казва „могат да се назначават кметски наместници“ така че общинският съвет може да реши да назначава, може да реши да не назначава.
В дългосрочен план мисля, че тази дискусия наистина е необходима и трябва да се направят тези промени. Дали ще бъде вариантът, който господин Тодоров каза – последния, който на мен така най ми допада при – определена численост автоматично става кметство, ако няма – отпадат и да няма процедури. Но просто трябва да се направи дискусия и да се обмисли това нещо. Но лично подкрепям предложението сега, което да реши проблема днес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Само с едно изречение: подкрепям това, което колегите от Сдружението казаха, даже подкрепям и идеята на господин Тодоров и не мисля, че е толкова трудно и сега да се имплементира, евентуално ако успеем, защото това е най-добрият вариант, тъй като множествата се сменят, границата винаги варира, аз съм по-краен в моето мислене, не съм като колегата Генов – това във връзка с бройката, но това е мое становище и не мисля, че е толкова сложно и сега да решим този въпрос, когато имаш определено по закон изискване за бройка на жители, които живеят в едно населено място, автоматично да се получава кметство или обратното, да отпада тази дейност. Не е чак толкова сложно законодателство за в рамките на следващите една-две седмици, докато най-вероятно приемем предложението и го вкараме като някакво консенсусно решение от страна на народните представители. Така че ние ще подкрепим, естествено сега, на първо четене това… То не е на първо четене, но ще го внесем ние някак си, ще видим с колегите как, но предполагам, че няма да има никой нищо против.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Ненков, то е лесно да изговорите числото…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, моля Ви се, дайте за числото да не започваме да говорим! Там сме всички на различни мнения, да не изместваме дебата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не, сега комплексно да решим въпроса, аз съм на мнение, че няма да се получи. Обвързвайки броя на избирателите със санитарен минимум за кметство, оставяме според мен над 250 хиляди души в държавата, защото съм ги смятал, от тези 1300 населени места ще останат без никакво административно обслужване, а да не говорим за самочувствие на граждани, селяни или както искат да се пишат на населеното място.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, това е друга дискусия, предлагам да не почваме!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Виж в западните държави дали имат толкова кметства, колкото имаме ние.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Както казах, следващото изнесено заседание ще го посветим на това колко души трябва да бъде едно населено място, за да…
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз казах, че е мое мнение.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да направя едно чисто процедурно предложение, да възложим, да делегираме права на експертите на Комисията да подготвят текстове, съответно виждам, че има съгласие между всички колеги…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, целта на днешното заседание е да чуем мнението на политическите групи. Даже бих предложил консултирайте се с ръководствата на политическите групи, все пак има становище, ако сме съгласни, да направим един консенсусен законопроект, да го внесем и за една седмица на две четения, няма проблем.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, няма проблем с нашето ръководство по отношение на това, което се предлага в момента. Но ако комплексно се предлага и някаква бройка, ще имаме разминавания. Аз го декларирах преди малко.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, утре, ако имате съгласие от ръководствата на Вашите парламентарни групи, дайте сигнал и другата седмица внасяме законопроекта. Ето, господин Тодоров ще се погрижи да го оформи.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Колегите от Сдружението са предложили този текст в тялото на Закона. Това не може да се случи така. Ако има кметство по силата на закон, което не е закрито и там не са произведени избори, в каквато ситуация сме сега, както сме били 2011 година, такива норми се слагат като преходни норми в даден законопроект, защото уреждат заварено положение за определен период от време. В тялото на Закона не може да сложим такъв текст, тоест решението, което сме намерили 2011 година с преходна норма, в интерес на истината го предлагах на колегите, които гледаха Изборния кодекс: закачете го това отзад накрая, но не се съгласиха, дали те, или Вие, политиците, не знам. Но то е нужно на този етап задължително, за да тушира напрежението, че след изборите в тези населени места няма да има нищо и ще бъде парадоксално – в по-малките села ще има кметски наместници, в тези по-големите няма да има. Затова това решение като смисъл и съдържание, което те предлагат, е същото, което сме намерили 2011 година, но е записано в преходна норма. Ако се внесе такъв проект, той трябва да бъде в преходна норма към Закона, а не в чл. 46 или 46а, или както искате да го кръщавате.
А иначе другото колкото и лесно да звучи, то пак е свързано с някаква бройка, за която Вие нямате готовност да се уточните. Но ако възприемете принципа, бройката всеки път може да се промени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, с това променяне всеки път ще добавяме Преходни и заключителни разпоредби на всеки.
СТЕФАН ТОДОРОВ: А иначе намираме генерално решение…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Законодателната техника ще оставим господин Тодоров да я уточни с господин Станчев и ще го разгледаме в някакъв по-малък формат следващата седмица.
Колеги, имаме някаква посока. Да не влизаме сега в конкретното решение.
Господин Емил Христов има думата по друг Законопроект за местното самоуправление.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, хубаво е, че и Вие сте тук. Вчера приехме един закон, който предизвика на първо гласуване малко спорове в залата, въпреки че извън зала нямаше спорове. Но, добре, приемаме го. Моето предложение е да увеличим срока за внасяне на предложения с две или три седмици, така както е по правилник, за да имат възможност всички групи народни представители да обмислят предложенията и след като ги обмислим и ги разгледаме тук, отново да ги обсъдим в пленарната зала, за не избързваме със Закона. Мисля, че това ще отговори до голяма степен и на много въпроси на Сдружението.
Поставям въпроса тук, за да имаме все пак единомислие по тази тема. (Реплики.) Да, да вчерашния закон, който разгледахме, да. (Реплики.) Това не исках да го говоря сега, защото не е тема, но мина ми през ума в „Преходни заключителни разпоредби“ да го направим. Това облекчава.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате ли нещо против да се удължи срокът за предложения между първо и второ четене? Аз нямам други теми, с които да Ви занимая, Вие ако не ни занимаете с нещо, да разтурваме Комисията.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Днешното заседание беше прекрасно. Искам само евентуално, ако има възможност, следващото или по-следващото заседание да направим все пак един блицконтрол с министър Петя Аврамова. Въпросите са много – тол системата, провеждането като акцент, кадастъра… (Реплики.) Ако прецените, че не е удачно да я каним, то явно господин Ненков ще може да ни отговори за тол системата. Благодаря.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, нали сме вече в точка „Разни“, имам по-разумно предложение, понеже в момента се извършват тестове на системата, нека да отидем представители на Комисията на място, да видим как работи, как ловят нарушителите, как събират глобите, нещо полезно за всички колеги.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков ще го организира…
МАНОЛ ГЕНОВ: Даже предлагам да се обърнем и към представители на Транспортната комисия, да не е така скрито-покрито. Смятам, че ще получим подкрепа оттам за едно такова начинание, да определим една дата за практическо занятие на народните представители – как работи тол системата, за да няма въпроси – дали на тефтер пишат, дали на компютър, как пишат, как проверяват, просто да видим на терен как са нещата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, колеги, посланието е прието.
Госпожа Георгиева последно и закривам заседанието.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Искам да благодаря на всички народни представители от нашата комисия за разбирането и за бързата реакция по отношение на нашето предложение. Надявам се наистина, че ще бъде реализирано своевременно, за да имаме възможност да работим всички нормално след 27 октомври. И също така да изразя надеждата ни, че ще проведем този по-дългосрочен дебат, който постави господин Тодоров… и ние ще внесем нашите предложения след изборите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за местно самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
3. Разни.
ПРОТОКОЛ
№ 17
Списък на присъствалите народни представители, членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам заседанието.
Имаме предварително обявен дневен ред с четири точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за местно самоуправление и местната администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 954-01-66, внесен от Атанас Стоянов и група народни представители.
4. Разни.
По така предложения дневен ред предлагам да отпадне точка 3, тъй като колегите, които са вносители, ме помолиха за това. Не са дошли становищата от МОСВ и, доколкото разбрах, има някакъв проблем. Точка 3 за атмосферния въздух ще предложа да отпадне от дневния ред.
Който е съгласен с отпадането на точка 3, моля да гласува, по желание на вносителите, пак подчертавам. За – 13, против и въздържали се няма.
И останалата част от дневния ред всъщност с 3 точки вече: за – 13, против и въздържали се няма.
Преминаваме към т. 1 от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
Имаме удоволствието за първи път в нашата комисия да гостува госпожа Адреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, която ще ни представи кратичко законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление има три основни направления.
На първо място, това е задачата да се въведат в националното законодателство изискванията на Директива 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения на организациите от обществения сектор. Цифровата достъпност на уебсайтовете и мобилните приложения за потребителите и по-специално за хората с увреждания е едно условие за интеграция и социално включване на тези лица и е сред основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. В резултат на промените, обхванати от Закона за електронното управление, се определят субектите, които ще бъдат задължени да поддържат уебсайтовете и приложенията в определени технически стандарти относно възможността за достъп до тях от хора с увреждания. По този начин се цели достъпността на сайтовете и на административните органи както на централно, така и на местно равнище, да бъде достъпна с оглед социалното включване и възможността за ежедневно комуникиране на тази група потребители с административните органи.
Описан е и редът за разглеждане на спорове за нарушаване на изискванията за тази достъпност, като на първо място всяко едно засегнато лице може да се обърне към съответния орган, който трябва да изпълнява тези изисквания, от друга страна е създадена двустепенна система на контрол, където председателят на Държавната агенция за електронно управление също може да бъде сезиран за такъв вид достъпност.
Втората група предложения в Законопроекта касаят необходимостта от развитието на нормите, свързани с развитието на технологиите, както и с натрупаната вече административна практика в областта на електронното управление. Развити са компетенциите на председателя на Държавната агенция за електронно управление и са разписани нормите, свързани със сигурното връчване, което е в унисон с последните изменения в АПК.
И на последно място са предвидени и норми, свързани с уреждането на въпроса за системната интеграция на административните информационни системи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по представения законопроект. Госпожа Атанасова беше много убедителна, мисля, в изложението си, така че може би всички въпроси са намерили своя отговор.
Закривам дебата по точка 1 от дневния ред и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, № 902-01-41, внесен от Министерския съвет.
За – 9, против няма, въздържали се – 6.
Сега ще предложа на Народното събрание да приеме Закона.
Благодаря, госпожо Заместник-министър, за участието в работата на нашата комисия.
Господин Христиан Митев го каня на мястото на вносителя. Обявявам присъствието на представители на Националното сдружение на общините в Република България, а именно госпожа Силвия Георгиева –изпълнителен директор, господин Благой Станчев – парламентарен секретар, Пламен Петров – юрисконсулт, Венцислав Кожухаров – старши експерт „Електронно управление“. Това електронно управление вече го минахме, но имате думата за да кажете каквото имахте за електронното управление.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, добър ден и от нас! Желаем успешен парламентарен сезон и се надяваме на добра съвместна работа, както и досега.
По първа точка от дневния ред само искахме да отбележим, че по този законопроект сме давали наше становище през месец февруари в рамките на общественото обсъждане. Много малко от нашите бележки са отразени и ще се възползваме, ако позволите, господин Председател, да Ви дадем по подробно становище между първо и второ четене, най-вече относно административнонаказателните разпоредби и глобите за кметовете, които са разписани в така предложения Законопроект, които считаме за доста тежки за тази материя и особено пък налагани неколкократно за едно и също нарушение. Така че, ако позволите, ще Ви представим по-подробно наше становище следващата седмица.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Сега минаваме към точка 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
Господин Митев, имате думата за да представите Законопроекта
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости от НСОРБ! Накратко ще Ви представя внесения от мен и колеги Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Той е продиктуван от множество сигнали и жалби на граждани в различни общини от цялата страна за липсата на пряк контакт и липсата на приемни дни от страна на кметовете на общини в доста от общините в Република България. Предлаганата промяна за изрично регламентиране на правомощия на кмета на общината, респективно на районния кмет, да приема и изслушва граждани в определени дни, е продиктувано от наблюдаваното в ежедневната практика недобросъвестно поведение от страна на някои кметове, което, за съжаление, води до изолиране на гражданите от изслушване и поставяне на техните проблеми пред едноличния орган на изпълнителната власт, какъвто е кметът на общината. Не се взимат под внимание тяхното мнение и жалби и съответно не се осъществява пряк контакт между този орган на местно самоуправление и участниците, членовете на териториалната общност. За съжаление тези единични явления все още могат да се превърнат в една негативна практика и в начин на управление в по-голяма част от общините, което според нас не бива да се допуска. Недопустимо е в условията на установена конституционна норма за постановяване на принципа на правова държава, на пряко участие на гражданите в местното самоуправление, да няма съответно и пряк контакт след изборите между кмета и гражданите на съответната община. Затова са предвидени и съответни санкции в раздел за административнонаказателни разпоредби.
Втората част на Законопроекта се отнася основно до предвиждането и ангажирането на отговорността на кмета, в случаите, в които той не изпълнява приети от общинския съвет решения, които, както знаем, са задължителни за него, освен ако не са оспорени и отменени от съответния административен съд. Това е накратко. Готов съм да отговарям на въпроси, ако имате такива в хода на дискусията. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Имаме депозирано становище на Националното сдружение на общините в Република България и ако желаете, да го представите, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕРОГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Ще дам думата на нашия парламентарен секретар господин Станчев да представи по-подробно нашите аргументи против тази промяна. Аз само искам да изкажа принципното становище на нашата организация. Както знаете, ние сме много чувствителни към промени на парче в нашия устройствен закон. Конкретно в случая за тези считаме, че сме представили достатъчно мотивирани аргументи защо сме против, особено що се отнася до предложението приемният ден на кмета да се регламентира в ЗМСМА. Считаме, че такива технологични поправки не е редно да се издигат в ранг на законова уредба.
Давам думата на господин Станчев малко по-подробно да представи нашите аргументи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
На първо място, позволете ми да благодаря на вносителите на нашето предложение за изменение в ЗМСМА за последователната и устойчива позиция при отстояването му. Вие разполагате с нашето становище.
Това, което бих искал да кажа в допълнение, или да акцентирам по-скоро по отношение на първия въпрос – разписването на законовата норма за приемния час, искам да изразя цялото уважение към вносителите и проблемите, които те повдигат, но в общините и основният ни закон, и специалните закони дават предостатъчно възможности за участие на гражданите в политическия живот на общината и за взаимодействие. На първо място това е участието на гражданите в сесията на общинския съвет, възможността да издигат питания и към кмета, и към общинския съвет, да получават отговори, да правят предложения и така нататък. В становище сме изброили купища други форми, включително обществените обсъждания по всички важни въпроси, свързани с дейността на общината, и други дейности на територията на общината. Едва ли такъв сравнително технически въпрос следва да бъде отразяван в, както го наричаме закона – „нашата конституция на местното самоуправление.“
Освен това ние разпространяваме и много форми, базирани на съвременните технологии, които масово се прилагат от общините за контакт с гражданите, специални сайтове, специални платформи и така нататък. Откровено казано, сред Вас има хора, които са били кметове, има и председатели на общински съвети, знаете, че в тези приемни часове най-често гражданите поставят въпроси от личен характер и това е също наш мотив, за да сме против това. Тези въпроси нямат принципно значение за развитието на общината и най-вече какво означава приемен ден, задължителен за кмета на Столична община или на общини с няколкостотин хиляди жители? За да се изредят всички желаещи, трябва да минат дни наред и практически това е трудно осъществимо. Разбира се, не отричаме тази форма, но заковаването, издигането ѝ от законова норма не е уместно според нас.
По другия въпрос – въвежданите санкции… (шум и реплики.)
Да не би да преча?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колегите от БСП нарушават дисциплината, правя им забележка. Не е свършил господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: По другия въпрос относно наложените санкции искаме да обърнем внимание хората, които са били в общини, не само кметовете, знаят персоналната отговорност на кмета по десетки специални закони и възлаганите санкции, дори когато без вина е виновен.
От друга страна искам да обърна внимание, има такива случаи в практиката, за съжаление, когато решения на общинския съвет са неизпълними или не са съвместими със законовата уредба или няма финансови възможности за тях и въпреки това общинските съвети си настояват и кметът се чуди какво да прави. Е, за такива случаи ние не можем да търсим отговорност от кмета, да не говорим за случаите, които са своеобразен съюз между общински съвет и кмет. Спомняме си най-малкото тук, на наша територия, бяха извършени разпоредителни сделки с общински имоти, чиито последствия теглим и досега. В крайна сметка намираме за прекомерни тези предложения, недостатъчно обосновани и неотговарящи на реалната практика на управлението на общините. Ако се търсят някакви решения в тази насока, уместно е да се даде възможност и стимул в общинските основни документи и Устройствения правилник на администрацията, и Правилника за организацията и дейността на общинския съвет да бъдат решавани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, господин Председател! Аз съм учуден защо го няма Вашият подпис, тъй като и Вие сте от същата политическа група тук, от колегите, предложили Законопроекта. Но чухме експертизата от Сдружението на общините. Аз ще говоря малко така по-свободно извън експертизата.
Абе колеги, бива, бива популизъм, ама надминахте себе си, пък и някои други хора, да не ги споменавам поименно. Един от вносителите администрацията не можеше да го намери по една-две седмици. Той сега иска да регламентира на кмета приемно време. Да му напишем кога ще ходи до тоалетната тогава, да му го регламентираме със закон. Това са толкова несериозни неща, които ги предлагате, и аз не знам как Ви дойде на акъла? Явно защото някой се бори тук-там за местни избори, за кмет, за общински… По-скоро за кмет.
Така че няма никакъв смисъл това предложение, разбирате ли? Има механизми, по които гражданите могат да участват в местната власт, а най-големият механизъм е техният вот, който те дават на местни избори. Че за един кмет, който не приема граждани, който не контактува с тях, който не изпълнява тези искания, си има административни порядки, срокове за отговори. Това всичко е регламентирано. И сега дайте да развеем байрака тук преди изборите, да направим една работа, дето много ще се хареса на избирателите и те ще гласуват!
Аз смятам, че това Ваше предложение е абсолютно несериозно, противоречи на установени норми и правила, а един кмет, който е избран и му е гласувано доверие, трябва да има достатъчно морални ангажименти към всички избиратели, не към тези, които са гласували само за него, а и които не са гласували, и да удовлетворява техните искания посредством правата и правомощията, които му са вменени от Конституцията и Закона! Така че ние от БСП категорично не приемаме това предложение и ще гласуваме против. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз абсолютно подкрепям становището на Националното сдружение на общините, затова също няма да влизам в технически детайли, само искам с няколко щрихи да очертая нашата позиция по съответното предложение. Дали кметът трябва да има приемен ден и да се среща със своите си избиратели, дали това е важно – да, разбира се, това е изключително важно. Дали обаче това нещо е задължително и под каква форма, това вече си остава като приоритет на кмета и на кметската администрация, която води, как да осъществи този контакт с избирателите си. Както Националното сдружение на общините казаха, има различни форми и механизми, по които ключови моменти избирателите имат възможност да участват в процеса на местното самоуправление.
Останалите форми, които се налагат и от динамичното развитие на обществото в момента, комуникациите, които се ползват в момента, са вече различни. Така че няма как да направим задължителна формата на приемен ден лице в лице на кмета с гражданите на съответната община, в един закон това да бъде регламентирано. По-скоро ние ще се въздържим по това предложение.
По отношение на втората част от предложението също подкрепяме, че санкциите на кметовете, и то е наложително да бъде така, са достатъчно за различните сектори, за различните дейности, които извършват. Тук обаче ние противопоставяме двете институции – местни и общинския съвет, и кметската институция една срещу друга. Има си също регламентиран начин какво се случва, когато решенията на общинския съвет не се изпълняват. Не мисля, че е удачно да се налагат отново финансови санкции на кмета в тази част. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стойчев, заповядайте.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам само да попитам представителя на вносителите: в чл. 82 от предложения законопроект се казва, че актовете за нарушения по чл. 80 се съставят, това и господин Сираков го засегна, от длъжностни лица, оправомощени от кмета на общината, а лицата оправомощени от кмета, ще съставят на кмета наказание. Отделно, както каза и господин Сираков, ще противопоставяме общинския съвет и председател на общинския съвет с кмета, той трябва да го контролира кога е изпълнявал тази заповед, която той лично е издал за определяне на дните, в които трябва гражданите да присъстват, да посещават мета за приемно време. И в един момент влизаме в една колизия, в един кръговрат, в който не може да разберем кой кога и как ще създава, кой ще контролира и дали ще се изпълнява всичко това или ще е просто постфактум.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Стойчев.
В интерес на истината аз също имам забележки към административнонаказателните разпоредби. Правя изказване, вземам думата. По принцип подкрепям замисъла на колегите с идея да се направи по-плътен контактът между гражданите и кметската администрация. Има доста отрицателни примери в тази посока. Така че ще упражня гласа си в полза на Законопроекта на колегите, за да разсея съмненията на господин Генов. Но смятам, че категорично частта административнонаказателни разпоредби няма място в този вид и по този начин поднесена.
Господин Митев, желаете ли отговорите на поставения въпрос?
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Първо на конкретния въпрос по отношение на чл. 82. В чл. 82 всъщност е регламентирана процедурата по съставяне на актове за установяване на административни нарушения, извършени от районния кмет и в този случай лицата са оправомощени от кмета на общината. Да, може, разбира се, да се дискутира за това дали този механизъм за установяване на административните нарушени и впоследствие за налагане на административните наказания е най-добър и правилен, но, така или иначе, от дискусията и заявените позиции стана ясно, че в мнозинството си Комисията няма да подкрепи този законопроект, така че няма и смисъл да се влиза в този дебат дали това е удачна форма за извършване на административнонаказателното производство.
Аз все пак не мога да разбера част от аргументите, които бяха изложени срещу регламентирането на това един кмет да има приемен ден. Беше посочено, че това е архаична форма. Смятам, че тази форма се използва и в момента в множество общини. Всъщност всеки себеуважаващ се кмет и предполагам, че всеки от кандидатите сега в кампанията за местни избори, ще декларира, че ще има приемен ден и ако някой от кандидатите, независимо от коя политическа сила, заяви това, което чухме днес от Националното сдружение на общините в Република България или от уважаваните колеги народни представители, участници и в местната власт в предходния мандати, то със сигурност мога да Ви уверя, че няма да се приеме и да се погледне с добро око на това, съдейки от това, което аз съм чувал от граждани.
По въпроса, че това е предизборно и популистко, уверявам Ви, че независимо кога ще бъде гледан този закон в зала и какво ще се случи с него, ако той бъде отхвърлен в зала, ние ще търсим през модифициран вариант прокарване пак на тази идея. Ние смятаме, че в края на краищата без значение с избори, преди или след избори, около избори интересът на гражданите трябва да бъде защитаван. Не може да спре държавата, нито пък законодателният орган да приема нормативни актове, защото има един или друг вид избори.
Няма как да приема и това, което са посочили уважаваните колеги от Националното сдружение на общините в Република България – приемният ден да бъде уреждан в устройствения правилник на администрацията, който се изработва от кмета на общината и съответно там може изобщо да няма никакъв приемен ден, тоест тази форма на контакт с гражданите да не фигурира изобщо, да не стане реалност.
Същото се отнася и по отношение на Правилника за устройството и дейността на общинския съвет, където мнозинството, което много често е от една и съща политическа сила с кмета, ще приложи неговата воля.
В никакъв случай обаче като юрист не мога да приема довода, че решения на общинския съвет, които не са отменени от съда като незаконосъобразни, не следва да бъдат изпълнявани от кмета на общината. Колеги, ако ще приемаме това, дайте да разпускаме общинските съвети и да оставим кмета като избран от всички жители, имащи избирателни права на общината, той да се разпорежда с всичко. Общинските съвети ще ги разпуснем и ще въведем еднолично управление в общините. Смятам, че това е неприемливо за всички. Не мога да приема и не мога да разбера тук логиката, която е изразена в становището на Националното сдружение от общините в Република България. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Митев.
За последното също го подкрепям, защото все пак Конституцията има пряко действие и изпълненията на решенията на общинския съвет би следвало да са задължителни.
Дали ще има административнонаказателни разпоредби, кой ще санкционира кметовете, е втори въпрос. Според мен не сте намерили подходящата форма във Вашия законопроект.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Аз също приемам становището на Националното сдружение на общините. Тук има едно изречение, което е много важно, че едва ли е уместно въпроси от такъв технологичен характер да се издигат в ранг на законова норма, говорим за приемния ден.
И мисля, че това изречение характеризира целия смисъл на това, което разглеждаме по отношение приемното време на кметове. Има достатъчно форми и възможности за общуване между населението и местната власт.
Второ, не е вярно, че не може да се… Какво значи ако трябва примерно това нещо за приемния ден да бъде включено в устройствен правилник на администрацията? Той се приема в крайна сметка от общинския съвет, както и Правилникът за работа и дейността на общинските съвети. Така че общинският съвет е орган, в който има представители на всички партии, които примерно са една извадка от населението. Така че те разглеждат тези въпроси и могат да вземат отношения, ако решат.
А, между другото, трябва да Ви кажа, че даже не се сещам примерно от това, което е в област Хасково, да кажа, че няма някъде кмет, който да няма приемен ден обявен официално. Може би по-големите градове да, но по-малките градове и в областния град няма такъв, няма такова място, където кметът да няма обявен приемен ден.
Второ, по отношение на административнонаказателните разпоредби няма да говоря, тук колегите казаха достатъчно. Но много е спорно, което се предлага, ролята на председателя на общинския съвет да бъде актосъставител, тъй като той не е административен орган. Така че ние категорично не одобряваме такъв проект, даже считам, че има доста текстове, които са направо несериозни. И както каза господин Геновски…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да изкажат становища? Ако не, закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация, № 954-01-58, внесен от Славчо Атанасов и група народни представители.
За – 1, против – 6, въздържали се – 7.
С това ще предложим на Народното събрание да не приеме съответния законопроект.
Благодаря на господин Митев за участието.
Точка 3 по предварително обявения ред отпадна.
Точка 4 РАЗНИ е предизвикана от едно писмо, което Националното сдружение на общините в Република България са ни депозирали. Госпожа Георгиева или господин Станчева ще изнесе информация. Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря на Вас и на всички народни представители, че толкова бързо реагирахте на нашето писмо и ни поканихте. Както знаете, на предстоящите местни избори на 27 октомври ще избираме кметове на кметства в населени места с над 350 жители. Юристите в общините и нашия юридически екип установиха, че възниква един правен дефицит какво се случва с тези кметства, които в момента са кметства, но са под 350 жители, след местните избори. Там няма да има избрани кметове, те ще продължат да бъдат кметства, а кметът няма правомощия да назначи там кметски наместници. Както знаете, още през 2011 година с една промяна в ЗАТУРБ беше регламентирано, че кметството се закрива по реда на откриването му, тоест с решение на общинския съвет при условията и по реда на създаването му, искане, подписан от най-малко 25 на сто от избирателите, решение на общинския съвет, референдум и така нататък.
През 2016 година беше приета промяната в Изборния кодекс, съгласно която на тези избори ще гласуваме за кмет в населените места с население над 350 души и през 2019 година съгласно параграф 153 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс беше прието, че избори за кметове на кметства се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на указа на президента отговарят на изискванията на чл. 16 от ЗАТУРБ, сиреч имат над 350 души в кметството. Сега съгласно данни на ЦИК, които те са взели от ГРАО, в 1222 кметства няма да бъдат проведени избори за кмет на кметство. Проблемите пред общините ни налагат да изследваме вариантите за правна уредба за облекчен законов ред за закриване на кметства с население по 350 души, обсъдихме с юристи от общините вариантите, пред които сме изправени.
Първият е да се даде право на общинския съвет със свое решение да закрива кметства, които не отговарят на чл. 16, точка 1 от ЗАТУРБ.
Вторият: автоматично, тоест по силата на закона да има закриване на кметства, с правна норма да се залага, че кметствата, които не отговарят на изискването на чл. 16, губят статута си на кметства.
И третият вариант е да бъде дадено право на общинския съвет чрез изменение в ЗМСМА, което сме Ви предложили, да разреши на кмета на общината да назначава кметски наместници в тези населени места по реда и условията на чл. 46а.
Нашият управителен съвет разгледа трите варианта, които Ви споменах и се спря на третия, тъй като считаме, че първите два сериозно ще нарушат спазването на заложените в Конституцията и ЗМСМА принципи на демократичност. В тази връзка сме Ви изпратили нашето писмо с предложение с един вариант, който е бил ползван през 2011 година, тогава е сработил, с молба да го разгледате и да прецените дали този вариант да бъде възприет и в настоящата ситуация или да обсъдим някакво друго предложение, което обаче бързо да ни даде възможност да реагираме след 27 октомври, така щото населените места под 350 жители да не останат без никой. Те няма да имат избран кмет…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма да имат и кметски наместник.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Продължават да бъдат кметства и не можем да им назначим кметски наместници. (Реплики.)
Това не е орган – хора от администрацията. Затова ние като най-безболезнен и бърз вариант сме видели този, който е бил възприет през 2011 година. Господин Тодоров е тук и се надявам и той да каже своето мнение, но считаме, че трябва да се намери бързо решение, така че ние да имаме работещи административни структури след 27 октомври.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Повтарям това, което каза госпожа Георгиева. Идеята е извън обичайния случай там, където не са закрити кметствата, след решение на общинския съвет общините да имат право да си назначават съответните кметски наместници. Да е ясна идеята, защото има различни варианти.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Не закриваме тези кметства!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всяка община може да си ги закрие по установения ред.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Но в случая за да имаме там представител на властта след 27 октомври…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, защото едно друго Народно събрание или пък същото това, да речем, след 2 месеца може да реши, че над 200 и трябва тогава да ги създаваме.
РЕПЛИКА: Защо ги закриваме…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не ги закриваме.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Това е нашето предложение, да не ги закриваме като кметства.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Действително този проблем съществува назад в годините, той е намирал решение, както каза госпожа Георгиева. Наложи се такова решение да намерим 2011, намерихме целесъобразното към онзи момент, тоест тези места, в които не са се произвели избори, защото тогава се вдигна бройката на 150 от 350 и трябваше по някакъв начин да се намери как в административния център на кметството, ако то е съставено от две или повече села, да може да се назначи кметски наместник, защото в другото, по-малкото, може, ама в това не може. И това беше единият вариант – да се даде изключение като преходна норма, че в тези кметства, в които не са произведени избори поради факта, че не отговарят на условията по чл. 16 за бройката население, там могат да се назначават кметски наместници. И това решение си работеше и досега, защото впоследствие пък имаше спад на бройките, тоест това се е налагало само когато имаме другия процес – увеличаване на бройките, и то е било само в един от случаите. Закриването и откриването на кметство е една процедура, която съм споделял с колеги, включително и в комисиите в предишни мандати, но не се е намирала, как да кажа, политическа или законодателна воля да се намери друго законосъобразно или по-целесъобразно решение.
Конституцията дума не обелва по този въпрос, нека да не се спекулира с нея. Тя казва, че общината е основна административно-териториална единица и едно изречение, което казва „други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да се създават със закон“. Е, със Закона са създадени кметствата. Друг е въпросът за начина, по който е избрано да се създаде кметството в първообраза на ЗАТУРБ от 1995-6 година някъде, вече съм забравил кога сме го правили. Тази прекалена демократичност, ако мога така да се изразя, тоест залитане от някаква крайност в друга крайност, води до това, че Законът дава един критерий и казва, първоначално се стъпва на сто жители, защото такава е старата ни законодателна практика преди демокрацията, по стария закон за народните съвети, и се възприема бройката 100, след това се увеличава на 500, няма да коментирам, цяла справка мога да Ви представя, но се възприема идеята, че, видите ли, ако имате 100 човека, трябва да направите подписка за да се проведе референдум, за да се реши дали да станете кметство, да си изберете кмет, или да не стане тази работа. Към момента на приемане на ЗАТУРБ сложихме една преходна норма, която, за да се спестят тези процедури да започват изначално, казахме, че към момента всички населени места, които имат 100 жители, придобиват автоматично статут на кметства и в тях се избират кметове заедно с общите избори, които бяха тогава. Законът казва, че закриването на кметство се извършва по реда на неговото създаване, тоест за мен е един парадокс. Няма такъв случай в правния мир и той няма как да се случи – да накарате хората от едно населено място да направят подписка, да проведат референдум, за да си закрият кметството, защото не отговарят на условията, нямат толкова жители. Е, кои са тия хора, в кое населено място, които ще кажат… И, както се казва, всеки път се сменят, на всеки един мандат бройките са различни.
Затова аз бих предложил като идея за размисъл да се потърси друго законодателно решение по отношение създаването на кметствата. Да, те фигурират като административно-териториални единици, въпросът е как да възникват – дали екс леге по силата на Закона или с някакъв акт на общинския съвет. Държа да обърна внимание, че в стария Закон за народните съвети кметствата не са били административно-териториални единици просто както са сега и кметът е орган на изпълнителната власт, кметствата са били органи на общинските народни съвети, които от своя страна са били органи на окръжните народни съвети и така нататък. Тоест на едно по-старо ниво самоуправлението поне в закона е било развито много по-добре, защото в кметствата, забележете, по закон е регламентирано, че там се произвеждат избори за съветници, тоест и в кметството е имало съветници, не казвам, че трябва да има, но това е, законът казва: кметството има задължително кмет, няколко заместник-кмета, които се определят колко да бъдат от общинския съвет и секретар, ¬ това е задължителното ръководство, плюс съветници според броя колко да се изберат. Затова единият вариант е да се потърси законодателно решение, че трябва да има решение на общинския съвет за създаване на кметство, респективно за закриване на кметство. Но той също е, как да кажа, донякъде субективен, защото може ли едно населено място да отговаря на условията формално еди-колко-си жители, общинският съвет да не иска това населено място да го направи, защото там пък не иска да избират кмет, за да може да си назначи кметски наместник. И обратно, една процедура на закриване би била формален акт, ако това населено място вече престане да отговаря, ама общинският съвет по една или друга причина не вземе решение да го закрие като кметство.
Затова мисля, че един по-кардинален вариант би могъл да бъде обект на дискусия, просто казано, населено място, което има еди-колко-си жители, колкото Вие решите в Закона, е кметство и в него се избира кмет. Във всички, които са под тази бройка, се назначава кметски наместник и няма процедури на откриване, на закриване, тоест имаш бройката – екс леге получаваш статута, нямаш бройката – екс леге губиш статута и за всеки следващ избор, ако решавате да променяте границата на бройки жители, вече в едно или друго населено място автоматично се знае дали се избира или не се избирах кмет, респективно да се назначава кметски наместник. Това е накратко, много дълго говорих, но историята е още по-интересна, могат и допълнителни неща да се кажат, но нека все пак и народните представители…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз мисля, че засега във връзка със създалата се ситуация е по-добре да подкрепим това третото предложение на Сдружението на общините, защото ще реши един проблем, който оперативно ще натисне кметовете още след изборите. Но слушах внимателно господин Тодоров, даже някои кметове и сега си правят кметски съвети, дали ще са двама, дали трима съветници, и те взимат определени решения и се съобразяват с мнението на хората, които живеят в населеното място. Това е добра практика, останала от миналото, но не е регламентирана в момента по никакъв начин. Всички говорим, че България се стопява. Ами, колеги, ако вземем да закриваме кметствата, какво има на кметството – поне има едно българско знаме и се знае, че е българско кметство. И ако поголовно вземем да ги закриваме, още по-тъжно ще изглежда нашата страна. И е деликатно, но нека да мислим за това и да дадем свобода и на общинските съвети – някаква, да си решават съобразно техните финанси и бюджет, защото в крайна сметка на този кметски наместник трябва да му се плаща заплата. Дали има нужда от втори човек това също се преценява на място в зависимост от необходимостта от административните услуги, които се извършват от данъците, които се събират на място.
Така че тук според мен трябва да се поумува доста и някаква работна група да има по този въпрос, която да даде някакво решение, но аварийното според мен е това, което предлагат колегите от Сдружението на общините. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз също подкрепям предложението на Националното сдружение на общините като краткосрочна мярка да решим проблема сега, още повече, че в предложението се казва „могат да се назначават кметски наместници“ така че общинският съвет може да реши да назначава, може да реши да не назначава.
В дългосрочен план мисля, че тази дискусия наистина е необходима и трябва да се направят тези промени. Дали ще бъде вариантът, който господин Тодоров каза – последния, който на мен така най ми допада при – определена численост автоматично става кметство, ако няма – отпадат и да няма процедури. Но просто трябва да се направи дискусия и да се обмисли това нещо. Но лично подкрепям предложението сега, което да реши проблема днес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Само с едно изречение: подкрепям това, което колегите от Сдружението казаха, даже подкрепям и идеята на господин Тодоров и не мисля, че е толкова трудно и сега да се имплементира, евентуално ако успеем, защото това е най-добрият вариант, тъй като множествата се сменят, границата винаги варира, аз съм по-краен в моето мислене, не съм като колегата Генов – това във връзка с бройката, но това е мое становище и не мисля, че е толкова сложно и сега да решим този въпрос, когато имаш определено по закон изискване за бройка на жители, които живеят в едно населено място, автоматично да се получава кметство или обратното, да отпада тази дейност. Не е чак толкова сложно законодателство за в рамките на следващите една-две седмици, докато най-вероятно приемем предложението и го вкараме като някакво консенсусно решение от страна на народните представители. Така че ние ще подкрепим, естествено сега, на първо четене това… То не е на първо четене, но ще го внесем ние някак си, ще видим с колегите как, но предполагам, че няма да има никой нищо против.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Ненков, то е лесно да изговорите числото…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, моля Ви се, дайте за числото да не започваме да говорим! Там сме всички на различни мнения, да не изместваме дебата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не, сега комплексно да решим въпроса, аз съм на мнение, че няма да се получи. Обвързвайки броя на избирателите със санитарен минимум за кметство, оставяме според мен над 250 хиляди души в държавата, защото съм ги смятал, от тези 1300 населени места ще останат без никакво административно обслужване, а да не говорим за самочувствие на граждани, селяни или както искат да се пишат на населеното място.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, това е друга дискусия, предлагам да не почваме!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Виж в западните държави дали имат толкова кметства, колкото имаме ние.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Както казах, следващото изнесено заседание ще го посветим на това колко души трябва да бъде едно населено място, за да…
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз казах, че е мое мнение.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал да направя едно чисто процедурно предложение, да възложим, да делегираме права на експертите на Комисията да подготвят текстове, съответно виждам, че има съгласие между всички колеги…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, целта на днешното заседание е да чуем мнението на политическите групи. Даже бих предложил консултирайте се с ръководствата на политическите групи, все пак има становище, ако сме съгласни, да направим един консенсусен законопроект, да го внесем и за една седмица на две четения, няма проблем.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, няма проблем с нашето ръководство по отношение на това, което се предлага в момента. Но ако комплексно се предлага и някаква бройка, ще имаме разминавания. Аз го декларирах преди малко.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, утре, ако имате съгласие от ръководствата на Вашите парламентарни групи, дайте сигнал и другата седмица внасяме законопроекта. Ето, господин Тодоров ще се погрижи да го оформи.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Колегите от Сдружението са предложили този текст в тялото на Закона. Това не може да се случи така. Ако има кметство по силата на закон, което не е закрито и там не са произведени избори, в каквато ситуация сме сега, както сме били 2011 година, такива норми се слагат като преходни норми в даден законопроект, защото уреждат заварено положение за определен период от време. В тялото на Закона не може да сложим такъв текст, тоест решението, което сме намерили 2011 година с преходна норма, в интерес на истината го предлагах на колегите, които гледаха Изборния кодекс: закачете го това отзад накрая, но не се съгласиха, дали те, или Вие, политиците, не знам. Но то е нужно на този етап задължително, за да тушира напрежението, че след изборите в тези населени места няма да има нищо и ще бъде парадоксално – в по-малките села ще има кметски наместници, в тези по-големите няма да има. Затова това решение като смисъл и съдържание, което те предлагат, е същото, което сме намерили 2011 година, но е записано в преходна норма. Ако се внесе такъв проект, той трябва да бъде в преходна норма към Закона, а не в чл. 46 или 46а, или както искате да го кръщавате.
А иначе другото колкото и лесно да звучи, то пак е свързано с някаква бройка, за която Вие нямате готовност да се уточните. Но ако възприемете принципа, бройката всеки път може да се промени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, с това променяне всеки път ще добавяме Преходни и заключителни разпоредби на всеки.
СТЕФАН ТОДОРОВ: А иначе намираме генерално решение…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Законодателната техника ще оставим господин Тодоров да я уточни с господин Станчев и ще го разгледаме в някакъв по-малък формат следващата седмица.
Колеги, имаме някаква посока. Да не влизаме сега в конкретното решение.
Господин Емил Христов има думата по друг Законопроект за местното самоуправление.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, хубаво е, че и Вие сте тук. Вчера приехме един закон, който предизвика на първо гласуване малко спорове в залата, въпреки че извън зала нямаше спорове. Но, добре, приемаме го. Моето предложение е да увеличим срока за внасяне на предложения с две или три седмици, така както е по правилник, за да имат възможност всички групи народни представители да обмислят предложенията и след като ги обмислим и ги разгледаме тук, отново да ги обсъдим в пленарната зала, за не избързваме със Закона. Мисля, че това ще отговори до голяма степен и на много въпроси на Сдружението.
Поставям въпроса тук, за да имаме все пак единомислие по тази тема. (Реплики.) Да, да вчерашния закон, който разгледахме, да. (Реплики.) Това не исках да го говоря сега, защото не е тема, но мина ми през ума в „Преходни заключителни разпоредби“ да го направим. Това облекчава.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате ли нещо против да се удължи срокът за предложения между първо и второ четене? Аз нямам други теми, с които да Ви занимая, Вие ако не ни занимаете с нещо, да разтурваме Комисията.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Днешното заседание беше прекрасно. Искам само евентуално, ако има възможност, следващото или по-следващото заседание да направим все пак един блицконтрол с министър Петя Аврамова. Въпросите са много – тол системата, провеждането като акцент, кадастъра… (Реплики.) Ако прецените, че не е удачно да я каним, то явно господин Ненков ще може да ни отговори за тол системата. Благодаря.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, нали сме вече в точка „Разни“, имам по-разумно предложение, понеже в момента се извършват тестове на системата, нека да отидем представители на Комисията на място, да видим как работи, как ловят нарушителите, как събират глобите, нещо полезно за всички колеги.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков ще го организира…
МАНОЛ ГЕНОВ: Даже предлагам да се обърнем и към представители на Транспортната комисия, да не е така скрито-покрито. Смятам, че ще получим подкрепа оттам за едно такова начинание, да определим една дата за практическо занятие на народните представители – как работи тол системата, за да няма въпроси – дали на тефтер пишат, дали на компютър, как пишат, как проверяват, просто да видим на терен как са нещата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, колеги, посланието е прието.
Госпожа Георгиева последно и закривам заседанието.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Искам да благодаря на всички народни представители от нашата комисия за разбирането и за бързата реакция по отношение на нашето предложение. Надявам се наистина, че ще бъде реализирано своевременно, за да имаме възможност да работим всички нормално след 27 октомври. И също така да изразя надеждата ни, че ще проведем този по-дългосрочен дебат, който постави господин Тодоров… и ние ще внесем нашите предложения след изборите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Антон Лазаров
0
