Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
07/11/2019
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова за напредъка по въвеждане в експлоатация на електронната система за гласуване на база време и разстояние във връзка с приетото Решение от Народното събрание на 15 февруари 2019 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 21
Списъците на присъствалите народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и откривам заседанието на нашата комисия по предварително обявен дневен ред:
1. Представяне на информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова за напредъка по въвеждане в експлоатация на електронната система за таксуване на база време и разстояние във връзка с приетото Решение на Народното събрание от 15 февруари 2019 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет.
За заседанието ще присъстват – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Петя Аврамова – министър, госпожа Веселина Терзийска – главен секретар, госпожа Весела Начева – началник на политическия кабинет, госпожа Диана Арнаудова – директор на дирекция „Финанси”, господин Олег Асенов – член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, и Ясен Луканов – Агенция „Пътна инфраструктура”; от Министерството на финансите: госпожа Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините”, и господин господин Петър Киров – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи; от Националното сдружение на общините в Република България: господин Благой Станчев – парламентарен секретар, и госпожа Юлия Иванова – експерт „Местни бюджети”.
Колеги, по дневния ред има ли някакви предложения за промени или за допълнения?
Ако няма, подлагам дневния ред на гласуване.
Който е съгласен с него, моля да гласува.
За – 19, против и въздържал се – няма.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ГОСПОЖА ПЕТЯ АВРАМОВА ЗА НАПРЕДЪКА ПО ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОННАТА СИСТЕМА ЗА ТАКСУВАНЕ НА БАЗА ВРЕМЕ И РАЗСТОЯНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕТОТО РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 15 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Давам думата на министър Аврамова – заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Ще направя кратък преглед на свършеното дотук и това, което предстои по въвеждането – голямата реформа за въвеждане на така наречената тол система, или електронна система за събиране на пътни такси на база време, на база изминато разстояние, което всъщност е тол системата.
Първо, напълно е завършен първият етап от електронната система за таксуване на база време. Системата, както знаете, се въведе в експлоатация, има успешно проведени текстове, изпитания, доказана е ефективност и функционалност. Търговското и техническото й опериране се осъществява изцяло от екипа на Националното тол управление.
Приет е вторият етап от електронната система – таксуването на база изминато разстояние, тол такса, като системата е въведена в техническа експлоатация и е в текстови режим от 16 август. Към момента е на финален етап процесът по определяне на тарифите и обхвата на пътната мрежа, за чието ползване ще се дължи тол такса.
Имаме вече въведено 24-часово обслужване, 12 часа присъствено всеки ден и 12 часа дежурства за реакция при сигнал от въведената система за превантивен мониторинг. Отворени са процедурите за регистрация в регистъра на националните доставчици на услуги за електронно таксуване и сключване на договори с доставчици на услуги. Отворени са процедурите по вписване на доставчиците на декларирани данни. Изготвен е проект на министерско постановление за приемане на тарифата за таксите, като тя все още е в работен вариант.
Изградени са 200 нови дооборудвани стационарни контролни точки от старите, като основните процеси в дейността на Националното тол управление, свързани с функционирането и управлението на електронната система, обхващат няколко ключови елемента, на които накратко ще се спра.
Първо, това е обслужване на клиентите. Ключова дейност, която е насочена към ползвателите на платената пътна мрежа. Разкриха се клиентски центрове, както знаете, в областните пътни управления, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове. Имаме над 7000 пункта за продажба на гише. Този процес се развива непрекъснато. Ние сме докладвали по него. В летния период бяха допълнително оборудвани, отворени допълнително на граничните контролно-пропускателни пунктове – Калотина, Капитан Андреево, Маказа и Златоград, нови гишета за обслужване. Реализираните към момента електронни винетки са вече в повече от продадените през 2018 г. и са в размер на 358 млн. 655 хил. 688 лв.
Ресурсното обезпечаване на кол центъра. Той е обезпечен на 12-часов режим на работа. Работи от 8,00 до 20,00 ч. и е с капацитет на обслужване средно на 50 обаждания на ден. Осигурили сме правото на собственик на пътно превозно средство да прехвърля електронната си винетка при пререгистрация. Резултатът до момента е 21 562 пререгистрирани пътни превозни средства.
Реализираме дейностите по осигуряване и на безплатните електронни винетки за хората с увреждания. Знаете, че имаме такъв ангажимент. Вече са издадени 235 128 електронни винетки за първото шестмесечие на годината безплатни за хората, които имат право на такава. Чрез интернет страницата на Националното тол управление е осигурена прозрачност и информираност на ползвателите на платената пътна мрежа. Поддържа се раздел „Въпроси и отговори”, така че да могат всички, които имат проблем, да се информират там или да попитат.
Оптимизиране и усъвършенстване на процедурите по отношение придобиването право на ползване и купуване на електронна винетка по банков път. Знаете, че имахме известни затруднения в пози процес, който всъщност е ключов. Работено е, оптимизиран е процесът по закупуване на електронни винетки по банков път, като в резултат на предприетите допълнителни подобрения на системата, е намалена възможността за двойни плащания. Обработени са 15 559 плащания по банков път.
Контролът и правоприлагането. Дейността е организирана в 11 сектора, от които 9 регионални, с обща численост на служителите към настоящия момент 609. Осъществява ефективна контролна дейност, което е видно и от цифровите данни. Проверени са 1 млн. 198 хил. 547 пътни превозни средства, констатирани са 87 128 нарушения, съставени са малко над 9000 акта и 78 061 нарушители са платили компенсаторна такса, като от средства – такси и глоби, имаме събрани 6 млн. 241 хил. 257 лв.
Унифицирана е практиката в прилагането на законодателството и повишаване на експертизата на служителите, като работата на тол инспекторите е в пряко сътрудничество, комуникация и взаимодействие с експекторите в сектор „Верификация на нарушенията и административно правоприлагане“. Работи се по междуинституционалното сътрудничество и обмена на информация. Съгласно Закона за движение по пътищата, дейностите по контрол и правоприлагане са упълномощени да извършват Агенция „Митници” и екипите на КАТ „Пътна полиция”, като съвместно с Агенция „Митници” е разработена програма за интеграция на няколко фази с добавяне на функционалности за заплащане в брой и използване на наличните ПОС устройства на „Митниците“.
По отношение на интеграцията с КАТ – Пътна полиция. От страна на Националното тол управление е разработен интерфейс за достъп за проверка на валидна електронна винетка, който е предоставен за интеграция в системата на МВР, осигуряваща оторизиран защитен достъп от контролните устройства – таблетите, на пътните патрули. Създадена е и Междуведомствена работна група, която да разработи инструкция за взаимодействие между АПИ, МВР и Агенция „Митници”.
Към момента системата е в режим от 14 август. Знаете, че бяха открити четири демонстрационни центъра – в София, Пловдив, Русе и Варна, в които превозвачите можеха да се запознаят и на базата на маршрут, който те обичайно използват, да направят своята проверка на тол калкулатор колко би им струвало преминаване на техните автомобили по този маршрут, като това е първият етап от тестването на системата.
През месец декември ще започне и тестването с монтирани бордови устройства на автомобилите на превозвачите. Към момента има изградени 200 нови и дооборудвани стационарни контролни точки по пътищата, като за първи клас са монтирани 85 контролни точки, по второкласните пътища – 83, и по третокласните – 32.
Приоритет е одобряване на размера на тол таксите и съответната компенсаторна такса. Изготвен е проект на ПМС в работен вариант, все още го оглеждаме с колегите, така че да уточним крайния вариант, който ще бъде качен за едномесечно, както е по закон, обществено обсъждане – един месец време, в който всички ще могат да предоставят своите коментари по така изготвената тарифа.
Днес беше проведен Обществен консултативен съвет, който беше създаден на базата на Ваше решение. Всички заинтересовани страни бяха запознати с обхвата на тол системата в последния й вариант, като този обхват включва: автомагистрали – 796 километра, първи клас пътища – 2322 километра, втори клас – 2932 километра. Да подчертая, че 14 от общо 20 хиляди километра от републиканската пътна мрежа, 6050 ще бъдат обхванати от тол системата, 14 хиляди ще бъдат безплатни, както и 20 хиляди общински пътища ще бъдат безплатни. Това означава, че автомобилите над 3,5 тона по тези пътища – 34 хиляди, без шест, които ще бъдат толувани, ще пътуват без електронна винетка и без тол такса, тоест напълно безплатни.
Разбира се, браншът никога няма да хареса нито тарифите, нито обхвата на тол системата, ние го осъзнаваме, че е така, така че са тежки разговорите със заинтересованите страни от превозваческия бранш, но ние направихме сериозни отстъпки в обхвата на тол системата и смятаме, че това е оптималният вариант, който трябва да бъде обхванат, така че да имаме приходи от тол ситемата, с които да можем да ремонтираме и изграждаме пътища в България.
Професор Олег Асенов е тук с мен, така че, ако имате по-конкретни въпроси или нещо, което аз трябва да допълня, сме на разположение, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Двамата със заместник-председателя Ненков се смутихме от думата „безплатни“. Няма логика всеки гражданин за личния си автомобил да заплаща примерно за движение по третокласен път, а едно тежко моторно превозно средство да не заплаща нищо? Това примерно е първият въпрос, който на мен ми идва на ум да Ви задам.
Господин Асенов ли ще отговори?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Европейската директива в момента ни разрешава в един преходен период – на делегирания акт все още не му е даден финален срок, но е 20130 г., да експлоатираме така нареченото смесено таксуване. След 2030 г. всички пътни превозни средства ще бъдат таксувани на базата на изминато разстояние, без значение дали са под 3,5 тона или над 3,5 тона.
Към момента в повечето държави на Европейския съюз се прилага практиката, която ние прилагаме. Първоначално се очаква в 2024 г. в Северна Европа да влязе „Тол за всички“, както е наречен проектът в Дания. Така че при нас запазваме електронна винетка за леките автомобили за републиканската пътна мрежа, като тежкият трафик се таксува по платен обхват, който в момента е стартовият обхват и перспективата в развитие на системата, е този обхват, разбира се, да се разширява с всички нови участъци, които се рехабилитират или се строят.
Така че това е отговорът ни. Ние изцяло сме в същия този преходен период, и в същата тази дискусия, която не тече само в България, а тече навсякъде в европейските държави, но това е този преходен период, който всички ние трябва да изминем до пълното въвеждане на най-справедливия метод, който е свързан с пътно таксуване на база на изминато разстояние.
Тук основният проблем е, че повече от 2 милиона леки автомобили трябва да бъдат преоборудвани с технически средства за такъв вид таксуване. Ясно е, че решаването на тази логистична задача отнема години време и ние със сигурност в някакъв обозрим хоризонт – 2024 г. ще започнем да дискутираме този въпрос. Добрата новина е, че повечето от съвременните, особено европейски производители, започват да вграждат устройства за пътно таксуване в серийните си автомобили.. Така че тук вече е въпрос на законодателна инициатива кога ние ще решим да въведем това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Асенов.
Макар че това не е отговор на въпроса ни, тъй като ние не говорим конкретно за товарните автомобили. Един гражданин примерно, който ползва един третокласен път само, му е по-лесно да си купи камион и да ходи с камиона от една точка до друга, отколкото да ползва леко превозно средство. Аз честно казано недоумявам тази логика, но предполагам, че разговорът ще продължи в тази посока.
Колеги, имате думата за изказване или за въпроси.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Моят въпрос пак е свързан с темата, която подхванахме. Тези 6 хиляди километра, за които говорите Вие, те са вече финално споразумение с превозвачите или продължавате с тези разговори, или това е финалният вариант на толуването, с което ще започнем?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Днес на Обществения съвет ние взехме решение тези 6 хиляди километра да бъдат дискутирани в една експертна работна група още, тъй като имаше предложения за малки участъци, добавяне, премахване на някои участъци, по тази тема се разви дискусия. Така че от следващата седмица в оперативен порядък, паралелно с очакванията ни да бъде публикувана и тарифата за обществено обсъждане, ще обсъждаме и това покритие с цел в хода на общественото обсъждане да проведем още едно заседание на Обществения съвет, за да може вече да вървим към финалното консенсусно решение, както и едно събитие, което е заедно със Световната банка в началото на декември, към края вече на периода за общественото обсъждане, за да можем да финализираме тези два елемента от тол контекста.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Продължавайки мисълта на господин Ненков, вече от 12 хиляди станаха шест, таксата я редуцирахме, при тези условия какви са планираните постъпления годишно от тол схемата?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Постъпленията може би ще ги дискутираме в следващата точка, но аз ще Ви кажа, че за 2020 г. са заложени 450 милиона приходи от тол такси, 2021 г. – 600 и 2022 г. бюджетната прогноза е 600. Нашето желание е да не свиваме повече обхвата, както и тарифите, защото в края на краищата тази система се изгражда, за да има справедливо заплащане по републиканската пътна мрежа. Така че се надявам в този диалог, който се води с превозвачите, професор Асенов е много активен участник там, той знае най-добре колко трудно се водят тези преговори, но аз мисля, че всички ние все пак трябва да защитим и държавния интерес, и интереса на българските граждани, които искат да пътуват по добри пътища и да приложим все пак тази справедлива система, който руши повече да заплаща повече.
Смятам, че това, което колегите са изработили като обхвата –около 6 хил. километра от републиканската пътна мрежа, е минимумът, на който можем да стъпим и който можем да одобрим за толуване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости, колеги! Ще се върна на думата „безплатно” за останалата част от 20 хиляди километра общинска пътна мрежа. Аз, първо, бих искал да попитам: защо точно 6 хил. 500? Тръгнахме от 12, слязохме на 8, а сега 6 хил. 500? Надявам се, че това не е поради възможност за техническо обезпечаване на малкото с рамки? Не го казвам случайно, а го казвам във връзка с това, че магистрала „Европа” е продължението на магистрала „Люлин” и в по-голяма си част все още не е въведена в експлоатация. Това са може би участници, при които, предполагам, че няма да се събират по тол системат, тоест няма да има заплащане. Поне аз се надявам. Това е на първо време.
Другото, което ме интересува – пак във връзка около това число 6 хил. 500, Вие казвате, че 14 хиляди километра –първокласната и от магистралите, остават безплатно, плюс 20 хиляди – прави 34 хиляди километра републиканска пътна мрежа, която трябва да се издържа с 400 милиона, тоест приблизителните постъпления от тол системата. Това са данни, които ми казвате (Реплика.). Министърът каза, че се очакват около 400 милиона следващата година след въвеждането на тол системата. (Реплика.) Аз така Ви разбрах – 14 хиляди километра от първокласната …
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Като километри, автомагистралите са 796 километра, първи клас са 2322 километра и втори глас са 2932 километра. Очакваните приходи от тол такси за 2020 г., тъй като ще стартираме малко по-късно, няма да имаме пълна година, са 450 милиона. Да напомня, че имаме и приходи от винетки – около 250 милиона, които също са заложени в бюджета. Така че общата стойност за 2020 г. е 450 млн. 700 лв. общо като приходи от винетки и тол такси
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Добре, о’кей. Това е хубаво да го повторите, тоест да вникнем. Мисълта ми е следната: тези 6 хил. 500 километра, пак питам, незнайно как те са определени, ще гарантират ли приходите от тол системата и винетките рехабилитацията на останалата част от пътната ни мрежа, която в случая ще бъде още по-натоварена предвид думата „безплатно“. Всички сме наясно, че всички ще търсят безплатното – това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е относно софтуерното осигуряване на тол системата и дали всичко към настоящия момент е о’кей. Защото пристигат сигнали, че има, да речем, забавяния, неотчитане на плащания, че доставчикът на данни има затруднения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Министър, Вие ли ще отговорите или господин Асенов?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин Асенов в тази част, за софтуера.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Асенов.
ОЛЕГ АСЕНОВ: Първо, за обхвата. Обхватът е направен на базата изцяло на данни за трафика, които са в резултат както на автоматизирано преброяване, там, където има автоматизирани преброителни пунктове, така и на възложени няколко сондажа през миналата година за ръчно преброяване, там, където нямаме такива пунктове. Тези километри са така подбрани, че първият критерий е те да са типични маршрути, при които преминава и транзитен трафик, вторият критерий е те да бъдат натоварени повече от определен праг, който с превозвачите сме го обсъждали така или иначе. Така че те не са избрани, гледайки някакви невероятни други неща, а са изцяло математически, на базата на моделиране на пътната мрежа, съвместно, включително и с нашите консултанти от Световната банка, е определено това покритие;
По отношение на софтуера. Към момента системата функционира. Продаваме според мен съвсем добре винетки. Да, някакви проблеми, както каза и министър Аврамова, имахме с плащанията по банков път по отношение на грешки и, как да кажа, по-скоро нашите потребители имат нужда от опростявания, за да могат по-бързо и по-ефективно да плащат. Тези неща ние ги канализирахме, направихме тези подобрения и в момента всички тези забавяния на практика са редуцирани. Така че това мога да отговоря. Системата е ефективна. Вчера, или онзи ден достигнахме прага на продажба от миналата година, което е добрата новина и започваме да преизпълняваме, така да се каже, тези приходи, които са били миналата година, вече от няколко дни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Асенов.
Колега Бонев, желаете ли да се добави нещо към отговора?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това, което мога да допълня – аз пак се връщам на обхвата, тези 6 хил. 500 километра, хубаво е, всички сме се събрали и искаме тол системата да заработи. Няма да се повтарям до безкрай за недофинансирането на републиканската пътна мрежа и рехабилитацията ѝ.
Пак се връщам на това, че част от тази републиканска пътна мрежа, върху която ще има тол система, ще се събират тол такси, не е въведена в експлоатация – част от участъците. За да не се чудите – визирам „Струма”, Лот 1. Към настоящия момент е на Акт № 15, а там със сигурност ще има тол такса, а даже не са завършили отчуждителните производства. Включително и магистрала „Люлин”, която е въведена с Акт № 16, и към настоящия момент все още не са приключили отчуждителните производства. Това са факти.
Така че, хубаво е, радваме се, че има напредък в тол системата – никой не го отрича, хубаво е тези неща да се откоригират във времето до пускането на тол системата. И другото, което също е много важно, крайно време е да се пусне в публичното пространство някаква индикативна стойност на цената, за да може все пак още по-голям дебат да има за цената на това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Други изказвания?
Ако няма, закривам дебата по тази точка.
Госпожо Министър, желаете ли нещо да добавите?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Само едно изречение, че в работен вариант са готови материалите за таксите, така че ще бъде качен за обществено обсъждане проектът за постановление на Министерския съвет, ще може да ги видите Вие и всички заинтересовани страни и да дадете своето компетентно мнение, както казах. Мисля, че до 10 дни ще бъде качен на сайта на Министерството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Каня госпожа Надежда Генова да представи общо бюджетната рамка – заповядайте.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Уважаеми дами и господа!
Съвсем накратко искам да Ви запозная с основните допускания, на базата на които е разработен Проектозакона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще Ви помоля да говорите по-близо до микрофона и, разбира се, акцент върху проектобюджета на МРРБ и на общините. Това е, което интересува Комисията.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Съвсем кратичко ще премина през тях.
Очакваният прознозен брутен продукт, е в размер на 126,8 млрд. лв. Интересното и по-различното всяка година е нулевият бюджетен дефицит, при който е разработен държавният бюджет, което означава равенство между приходите и разходите в размер на 46,8 млрд. лв.
Основните приоритетни сфери, които са заложени в този бюджет, са образование, здраве, отбрана и десетте процента увеличение на заплатите в цялата бюджетна сфера. На фона на тези допускания участват и бюджетите на общините. Лично аз ще се спра по-конкретно на бюджета на общините, като в приходната част по консолидираната фискална програма, техният размер е 2 млрд. 500 млн. Общият размер на разходите е 6 млрд. 700, като трансферите от държавния бюджет са 4 млрд. 200.
Тези трансфери бихме ги разделили на две: за делегирани от държавата дейности, и трансфери за местни дейности. Размерът на делегираните дейности е 3 млрд. 600, като увеличението спрямо тази година е 418 млн.. Най-голямо увеличението е в образованието, а трансферите за социалната дейност увеличението е 30 милиона. Трансферите за местните дейности са в общ размер 464 млн. лв., които бихме ги разделили на обща изравнителна субсидия – 307 милиона, целевият трансфер за зимно поддържане – 43 милиона, и капиталови разходи – 199 милиона. Тези три показателя са разделени по механизъм, който е приложение към Закона за държавния бюджет.
Механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия се запазва от миналата година, като най-голяма тежест при разпределението е дадено на показателя „Приходен капацитет на общините”. При това смятане и пресмятане, 18 общини нямат право на достъп до изравнителна субсидия. Нямат право на достъп тези общини, на които техният приходен капацитет е 120% над средния за страната. Или, ако трябва да бъда в числа, средно за страната собствени приходи на база отчет 2018 г., са 100 лв. Всички тези, които имат над 120 лв., нямат право на достъп. Това са 18 общини. Ако ги сравним за тази година, списъкът попълва Благоевград, излизат Пловдив и Гълъбово.
По-различното в другите две – трансфера за зимно поддържане, и за капиталови разходи, е, че е премахнат компенсирания показател. Тоест няма изравняване на сумите за 2020 г. с тези от тази година – 2019. Разпределението изцяло е на натурални показатели. Горе-долу това бих казала за общините.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, за бюджета на Министерството желаете ли да докладвате какви са общите параметри, или някой от Вашите представители?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, ще докладвам общите параметри на бюджета и разпределението по политики и пера.
Общите приходи, заложени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г., са 363 млн. 332 хил. 200 лв., като увеличението е с 56,8 млн. спрямо 2019 г., общите разходи са 438 млн. 682 хил. 300 лв. Имаме намаление със 78 милиона спрямо 2019 г.
И трансфери 75 млн. 350 хил.100 лв., като в Проетобюджета за 2020 г. не са отразени, както казах и преди малко, очакваните приходи от тол такси, които са предвидени в централния бюджет – няма да ги видите в бюджета на МРРБ, в това число в приходната, и в разходната част на бюджета и същите ще бъдат отразявани по бюджета на Министерството с актове на Министерския съвет.
Приходите в разработения Проектобюджет, както казах, са малко над 363 милиона, а заложеното увеличение идва от очаквания по-висок размер на приходите от електронни винетки с 56,3 милиона или заложените приходи от електронни винетки са 296,3 млн. лв. Увеличеният брой на извършваните от Агенцията по геодезия, картография и кадастър са 0,5 млн. лв., като увеличение от приходи. Разходите по бюджета: централна администрация – малко над 69 млн. лв.; Дирекция „Национален строителен контрол“ – малко над 9 милиона; Агенция по геодезия, картография и кадастър – 21 милиона, и Агенция „Пътна инфраструктура“ – 339 милиона.
По основни направления са разпределени:
- текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа – 137 млн. 019 хил. 200 лв.;
;- основен ремонт и изграждане на републиканската пътна мрежа и свързаните с тях отчуждителни процедури – 100 млн. 194 хил. лв.;
- основен ремонт и рехабилитация на общински пътища – 605 хил. лв.;
- изготвяне на морски пространствен план – 2 млн. 976 хил. лв.;
- проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода – 16 млн. 668 хил. 500 лв.;
- благоустройствени дейности – 1 млн. 800 хил. лв.;
- геозащитни обекти – малко над 17 милиона, близо 18 милиона даже
И така нататък – да не чета всички цифри.
Имаме предвидени средства за общите устройствени планове –4 млн. 499 хил. 700 лв. и, за създаване на кадастрални регистри 4 млн. 385 хил. лв.
Сигурно ще Ви направи впечатление, че ги няма заложените средства – миналата година, знаете, че имахме средства за осигуряване на свлачищни процеси – 140 млн. лв. Тази година те са заложени в централния бюджет, ще ги получаваме, имаме решение за поемане на ангажимент за 74 бр. свлачища. Така че тези средства ще ги получаваме с министерско постановление от приходите от тол такси в 2019 г.
Предвидени са всички разходи по централния бюджет. Тези 450 милиона, които са заложени от приходи от тол такси – 90 млн. лв., от тях Агенция „Пътна инфраструктура” трябва да извърши второ плащане по договора съгласно договорните условия с изпълнителя за изграждане на тол системата.; 96,4 милиона за текущ ремонт и поддръжка; 219 милиона за изграждане и основен ремонт на обекти тук влизат и свлачищните процеси. Тези, които са заложени за 2019 г. 150 милиона – 61 милиона за Софийския околовръстен път; 6 милиона за пътя Мездра – Ботевград, и 44,6 милиона са предвидени за дейности, осигуряващи нормалното функциониране на тол системата, в това число разходи за персонал и капиталови разходи за издръжка.
Това е общо за бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той е изготвен съгласно указанията на министъра на финансите и определените разходни тавани, които са отразени в промените в нормативната уредба.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, има постъпило Становище от Националното сдружение на общините в Република България.
Желаете ли, господин Станчев, да го докладвате? Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаемагоспожо Министър, уважаеми народни представители! Вие разполагате с протокола, който правим след консултациите с министъра на финансите по Проектобюджета в частта му за общините, видели сте там кои са основните ни предложения, основните принципи, по които сме се договорили, и допълнителните предложения. Съвсем накратко ще спомена някои основни акценти от нашите очаквания в Бюджет 2020 г.
На първо място, разбира се, трябва да отчета като положителен факт значимото увеличение на средствата на общините с 456 млн. лв. общо, немалките увеличения в сферата на делегираните дейности и някои други сфери.
На фона на това увеличение все пак трябва да спомена, че от тези 456 милиона, 342 милиона са за сферата на средното образование. „Лъвският пай“ отива отново там, както и миналата година, че и по-миналата година, респективно увеличението на другите субсидии са значително по-малки. Примерно в „Общата изравнителна субсидия“ имаме увеличена едва 4% и един друг важен за нас проблем, в сферата на капиталовите разходи – по обща субсидия за капиталови разходи имаме увеличение с 11%, тоест с 20 милиона – от 177 на 199. На тази база искам да формулирам нашите предложения – сигурно ще се повторя, сигурно може да стана и банален, защото и миналата година, и по-миналата тогава започнахме, в интерес на истината, с администрация, но на второ място, неизменно беше проблемът общински пътища.
Изпитваме сериозен дефицит, сериозен недостиг и сериозен проблем с поддържането на общинските пътища. От тези планирани 199 млн. лв. субсидия за капиталови разходи, в методиката за определяне на капиталова субсидия едва 25% са на базата показател „Дължина на общинска пътна мрежа”. Тоест можем да приемем условно, че повече от 200-тата милиона, 50 милиона са за общински пътища.
Съпоставката с числото, което спомена госпожа Аврамова за приходите, респективно издръжката на републиканската пътна инфраструктура, е очевидна – 12 и повече пъти, 14 пъти може би. Разбира се, не може да претендираме за същата стойност за издръжката на километър общинска пътна мрежа, които, между другото, по дължина са еднакви – и общинската и републиканската, не може да претендираме на километър, че стойността е една и съща, но такава огромна разлика е трудно обяснима. Поради това предлагаме увеличение на капиталовата субсидия със 100 млн. лв., поне 80 милиона от които да са за общински пътища.
Преди – няма и половин година, тук в същата комисия предложихме едно изменение в Закона за пътищата, където претендирахме и предложихме част от постъплението от тол таксата да бъде отстъпено на общините. Тогава господин Ненков със значими аргументи отклони такова предложение, но спомена идеята, че може с ресурса, който е освободен като субсидия за АПИ за поддържане на републиканската пътна мрежа, допълнително да се подпомогне общинската. Надявам се, че ще погледнете от този аспект и разчитам на подкрепа за нашето предложение за увеличаване на тази субсидия, господин Ненков.
От друга страна, искам да спомена, че освен състоянието на самата пътна мрежа, която е позната на много от Вас, пък и медиите достатъчно ясно ни я показват, някои хора споменават, че тъй като има дупки по-безопасно е, защото хората се движат по-бавно и внимателно. Обаче, това е в кръга на черния хумор. Да, оплакват се някои – и наши кметове. Казват: „Откакто асфалтирахме и правихме пътя, те повишиха скоростта и започнаха да се изтрепват по него“, но в един общински път, представете си, между малките населени места, тесен и без това общински път, който е ерозирал по краищата, обрасъл е целият, хората какво правят – движат се по средата на платното, защото няма как, и на един завой отсреща идва другият, който се движи също по средата, и стават нещата…
В тази връзка, госпожо Аврамова, сигурен съм, че сте в течение, тече сериозна промяна на подзаконовата нормативна уредба с оглед на безопасност на движението. Вече в наредби ни се възлагат отговорности по одити и периодични инспекции на общинската пътна мрежа, по пътната маркировка, по-критични обезопасяване на критични участъци на движението. Тоест не трябва да разглеждаме пътната мрежа само като състояние на самия път, а на цялостната инфраструктура и, за съжаление, по данни на МВР за миналата година, 69% от пътно транспортните произшествия са станали на общинска пътна мрежа и в рамките на населените места, останалите 31% - са на републиканската пътна мрежа.
Тоест ние имаме отговорности не само да осигурим достъпност на по-малките населени места до общинския център, но и отговорност за живота и здравето на хората. Така че в тази връзка апелирам за Вашата подкрепа за такова увеличение на средствата за общинската пътна мрежа.
На следващо място, бих споменал един свързан проблем, който също стана особено актуален, и медиите му отделиха достатъчно внимание напоследък, транспортната свързаност на малките населени места и необходимостта от подкрепа. Запознати сте с проблема. Не може, не е икономически изгодно операторите или частните фирми превозвачи да покриват мрежите от общинската транспортна схема и затова се налага дотиране. За съжаление, не успяхме в диалога с Министерството на финансите да постигнем по-добър показател, затова към предвидения 1 млн. лв. допълнително предлагаме 20 млн. лв. за осигуряване на такъв транспорт в общинските транспортни схеми.
На следващо място, бих искал да посоча, няма да Ви обременявам с всичките ни предложения, но необходимостта от увеличение на изравнителната субсидия, която, за съжаление, към момента предложението на Министерския съвет е увеличение само от 4%. Ние предлагаме поне със 17 млн. лв. увеличение, за да можем в „Местните дейности“, каквото е предназначението на изравнителната субсидия, да подпомогне с еднакъв стандарт или поне със съпоставим стандарт в различните общини на местните услуги, за да можем поне там да следваме ръста на увеличение на минималната работна заплата в „Местните дейности”. Затова са тези 17%.
И без да споменавам другите, искам да обърна внимание на предложения, с които съм сигурен, че сте се запознали, на така широкото рекламираното електронно управление, усилията, които се полагат и на държавно ниво, и на местно ниво за реализирането на електронното управление. Представяме все повече и повече услуги на местно ниво в електронен вариант, предоставяме услуги и на други администрации чрез електронна връзка с тях, обаче трябва да отчетем, че техническата обезпеченост в общините, с изключение, да речем, на няколко големи общини, е доста слаба, на доста ниско ниво. Затова предлагаме в бюджета на Държавната агенция за електронно управление да бъдат предвидени, да речем, приблизително 20 млн. лв., които да бъдат насочени за подкрепа на общините за хардуердна обезпеченост и за софтуерна обезпеченост, защото се оказва, че при използването на новите услуги софтуерът също е пренебрижимо малка величина като стойност.
В общи линии дотук мисля да приключа. Благодаря Ви и се надявам за подкрепа и най-вече разчитам на разбиране по първото ми предложение относно общинските пътища.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да направят изказвания? Ако няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет:
1. С Проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет.
За – няма, против – 2, въздържал се – 14.
2. Със становището на Министерския съвет.
За – 12, против – 8, въздържал се – няма.
С това предлагаме на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Благодаря на участващите в днешната Комисия.
До нови срещи през следващата седмица.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,22 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Янка Иванова
1. Представяне на информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова за напредъка по въвеждане в експлоатация на електронната система за гласуване на база време и разстояние във връзка с приетото Решение от Народното събрание на 15 февруари 2019 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 21
Списъците на присъствалите народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,30 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и откривам заседанието на нашата комисия по предварително обявен дневен ред:
1. Представяне на информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова за напредъка по въвеждане в експлоатация на електронната система за таксуване на база време и разстояние във връзка с приетото Решение на Народното събрание от 15 февруари 2019 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет.
За заседанието ще присъстват – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Петя Аврамова – министър, госпожа Веселина Терзийска – главен секретар, госпожа Весела Начева – началник на политическия кабинет, госпожа Диана Арнаудова – директор на дирекция „Финанси”, господин Олег Асенов – член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, и Ясен Луканов – Агенция „Пътна инфраструктура”; от Министерството на финансите: госпожа Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините”, и господин господин Петър Киров – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи; от Националното сдружение на общините в Република България: господин Благой Станчев – парламентарен секретар, и госпожа Юлия Иванова – експерт „Местни бюджети”.
Колеги, по дневния ред има ли някакви предложения за промени или за допълнения?
Ако няма, подлагам дневния ред на гласуване.
Който е съгласен с него, моля да гласува.
За – 19, против и въздържал се – няма.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ГОСПОЖА ПЕТЯ АВРАМОВА ЗА НАПРЕДЪКА ПО ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОННАТА СИСТЕМА ЗА ТАКСУВАНЕ НА БАЗА ВРЕМЕ И РАЗСТОЯНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕТОТО РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 15 ФЕВРУАРИ 2019 Г.
Давам думата на министър Аврамова – заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Ще направя кратък преглед на свършеното дотук и това, което предстои по въвеждането – голямата реформа за въвеждане на така наречената тол система, или електронна система за събиране на пътни такси на база време, на база изминато разстояние, което всъщност е тол системата.
Първо, напълно е завършен първият етап от електронната система за таксуване на база време. Системата, както знаете, се въведе в експлоатация, има успешно проведени текстове, изпитания, доказана е ефективност и функционалност. Търговското и техническото й опериране се осъществява изцяло от екипа на Националното тол управление.
Приет е вторият етап от електронната система – таксуването на база изминато разстояние, тол такса, като системата е въведена в техническа експлоатация и е в текстови режим от 16 август. Към момента е на финален етап процесът по определяне на тарифите и обхвата на пътната мрежа, за чието ползване ще се дължи тол такса.
Имаме вече въведено 24-часово обслужване, 12 часа присъствено всеки ден и 12 часа дежурства за реакция при сигнал от въведената система за превантивен мониторинг. Отворени са процедурите за регистрация в регистъра на националните доставчици на услуги за електронно таксуване и сключване на договори с доставчици на услуги. Отворени са процедурите по вписване на доставчиците на декларирани данни. Изготвен е проект на министерско постановление за приемане на тарифата за таксите, като тя все още е в работен вариант.
Изградени са 200 нови дооборудвани стационарни контролни точки от старите, като основните процеси в дейността на Националното тол управление, свързани с функционирането и управлението на електронната система, обхващат няколко ключови елемента, на които накратко ще се спра.
Първо, това е обслужване на клиентите. Ключова дейност, която е насочена към ползвателите на платената пътна мрежа. Разкриха се клиентски центрове, както знаете, в областните пътни управления, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове. Имаме над 7000 пункта за продажба на гише. Този процес се развива непрекъснато. Ние сме докладвали по него. В летния период бяха допълнително оборудвани, отворени допълнително на граничните контролно-пропускателни пунктове – Калотина, Капитан Андреево, Маказа и Златоград, нови гишета за обслужване. Реализираните към момента електронни винетки са вече в повече от продадените през 2018 г. и са в размер на 358 млн. 655 хил. 688 лв.
Ресурсното обезпечаване на кол центъра. Той е обезпечен на 12-часов режим на работа. Работи от 8,00 до 20,00 ч. и е с капацитет на обслужване средно на 50 обаждания на ден. Осигурили сме правото на собственик на пътно превозно средство да прехвърля електронната си винетка при пререгистрация. Резултатът до момента е 21 562 пререгистрирани пътни превозни средства.
Реализираме дейностите по осигуряване и на безплатните електронни винетки за хората с увреждания. Знаете, че имаме такъв ангажимент. Вече са издадени 235 128 електронни винетки за първото шестмесечие на годината безплатни за хората, които имат право на такава. Чрез интернет страницата на Националното тол управление е осигурена прозрачност и информираност на ползвателите на платената пътна мрежа. Поддържа се раздел „Въпроси и отговори”, така че да могат всички, които имат проблем, да се информират там или да попитат.
Оптимизиране и усъвършенстване на процедурите по отношение придобиването право на ползване и купуване на електронна винетка по банков път. Знаете, че имахме известни затруднения в пози процес, който всъщност е ключов. Работено е, оптимизиран е процесът по закупуване на електронни винетки по банков път, като в резултат на предприетите допълнителни подобрения на системата, е намалена възможността за двойни плащания. Обработени са 15 559 плащания по банков път.
Контролът и правоприлагането. Дейността е организирана в 11 сектора, от които 9 регионални, с обща численост на служителите към настоящия момент 609. Осъществява ефективна контролна дейност, което е видно и от цифровите данни. Проверени са 1 млн. 198 хил. 547 пътни превозни средства, констатирани са 87 128 нарушения, съставени са малко над 9000 акта и 78 061 нарушители са платили компенсаторна такса, като от средства – такси и глоби, имаме събрани 6 млн. 241 хил. 257 лв.
Унифицирана е практиката в прилагането на законодателството и повишаване на експертизата на служителите, като работата на тол инспекторите е в пряко сътрудничество, комуникация и взаимодействие с експекторите в сектор „Верификация на нарушенията и административно правоприлагане“. Работи се по междуинституционалното сътрудничество и обмена на информация. Съгласно Закона за движение по пътищата, дейностите по контрол и правоприлагане са упълномощени да извършват Агенция „Митници” и екипите на КАТ „Пътна полиция”, като съвместно с Агенция „Митници” е разработена програма за интеграция на няколко фази с добавяне на функционалности за заплащане в брой и използване на наличните ПОС устройства на „Митниците“.
По отношение на интеграцията с КАТ – Пътна полиция. От страна на Националното тол управление е разработен интерфейс за достъп за проверка на валидна електронна винетка, който е предоставен за интеграция в системата на МВР, осигуряваща оторизиран защитен достъп от контролните устройства – таблетите, на пътните патрули. Създадена е и Междуведомствена работна група, която да разработи инструкция за взаимодействие между АПИ, МВР и Агенция „Митници”.
Към момента системата е в режим от 14 август. Знаете, че бяха открити четири демонстрационни центъра – в София, Пловдив, Русе и Варна, в които превозвачите можеха да се запознаят и на базата на маршрут, който те обичайно използват, да направят своята проверка на тол калкулатор колко би им струвало преминаване на техните автомобили по този маршрут, като това е първият етап от тестването на системата.
През месец декември ще започне и тестването с монтирани бордови устройства на автомобилите на превозвачите. Към момента има изградени 200 нови и дооборудвани стационарни контролни точки по пътищата, като за първи клас са монтирани 85 контролни точки, по второкласните пътища – 83, и по третокласните – 32.
Приоритет е одобряване на размера на тол таксите и съответната компенсаторна такса. Изготвен е проект на ПМС в работен вариант, все още го оглеждаме с колегите, така че да уточним крайния вариант, който ще бъде качен за едномесечно, както е по закон, обществено обсъждане – един месец време, в който всички ще могат да предоставят своите коментари по така изготвената тарифа.
Днес беше проведен Обществен консултативен съвет, който беше създаден на базата на Ваше решение. Всички заинтересовани страни бяха запознати с обхвата на тол системата в последния й вариант, като този обхват включва: автомагистрали – 796 километра, първи клас пътища – 2322 километра, втори клас – 2932 километра. Да подчертая, че 14 от общо 20 хиляди километра от републиканската пътна мрежа, 6050 ще бъдат обхванати от тол системата, 14 хиляди ще бъдат безплатни, както и 20 хиляди общински пътища ще бъдат безплатни. Това означава, че автомобилите над 3,5 тона по тези пътища – 34 хиляди, без шест, които ще бъдат толувани, ще пътуват без електронна винетка и без тол такса, тоест напълно безплатни.
Разбира се, браншът никога няма да хареса нито тарифите, нито обхвата на тол системата, ние го осъзнаваме, че е така, така че са тежки разговорите със заинтересованите страни от превозваческия бранш, но ние направихме сериозни отстъпки в обхвата на тол системата и смятаме, че това е оптималният вариант, който трябва да бъде обхванат, така че да имаме приходи от тол ситемата, с които да можем да ремонтираме и изграждаме пътища в България.
Професор Олег Асенов е тук с мен, така че, ако имате по-конкретни въпроси или нещо, което аз трябва да допълня, сме на разположение, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Двамата със заместник-председателя Ненков се смутихме от думата „безплатни“. Няма логика всеки гражданин за личния си автомобил да заплаща примерно за движение по третокласен път, а едно тежко моторно превозно средство да не заплаща нищо? Това примерно е първият въпрос, който на мен ми идва на ум да Ви задам.
Господин Асенов ли ще отговори?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Европейската директива в момента ни разрешава в един преходен период – на делегирания акт все още не му е даден финален срок, но е 20130 г., да експлоатираме така нареченото смесено таксуване. След 2030 г. всички пътни превозни средства ще бъдат таксувани на базата на изминато разстояние, без значение дали са под 3,5 тона или над 3,5 тона.
Към момента в повечето държави на Европейския съюз се прилага практиката, която ние прилагаме. Първоначално се очаква в 2024 г. в Северна Европа да влязе „Тол за всички“, както е наречен проектът в Дания. Така че при нас запазваме електронна винетка за леките автомобили за републиканската пътна мрежа, като тежкият трафик се таксува по платен обхват, който в момента е стартовият обхват и перспективата в развитие на системата, е този обхват, разбира се, да се разширява с всички нови участъци, които се рехабилитират или се строят.
Така че това е отговорът ни. Ние изцяло сме в същия този преходен период, и в същата тази дискусия, която не тече само в България, а тече навсякъде в европейските държави, но това е този преходен период, който всички ние трябва да изминем до пълното въвеждане на най-справедливия метод, който е свързан с пътно таксуване на база на изминато разстояние.
Тук основният проблем е, че повече от 2 милиона леки автомобили трябва да бъдат преоборудвани с технически средства за такъв вид таксуване. Ясно е, че решаването на тази логистична задача отнема години време и ние със сигурност в някакъв обозрим хоризонт – 2024 г. ще започнем да дискутираме този въпрос. Добрата новина е, че повечето от съвременните, особено европейски производители, започват да вграждат устройства за пътно таксуване в серийните си автомобили.. Така че тук вече е въпрос на законодателна инициатива кога ние ще решим да въведем това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Асенов.
Макар че това не е отговор на въпроса ни, тъй като ние не говорим конкретно за товарните автомобили. Един гражданин примерно, който ползва един третокласен път само, му е по-лесно да си купи камион и да ходи с камиона от една точка до друга, отколкото да ползва леко превозно средство. Аз честно казано недоумявам тази логика, но предполагам, че разговорът ще продължи в тази посока.
Колеги, имате думата за изказване или за въпроси.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Моят въпрос пак е свързан с темата, която подхванахме. Тези 6 хиляди километра, за които говорите Вие, те са вече финално споразумение с превозвачите или продължавате с тези разговори, или това е финалният вариант на толуването, с което ще започнем?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Днес на Обществения съвет ние взехме решение тези 6 хиляди километра да бъдат дискутирани в една експертна работна група още, тъй като имаше предложения за малки участъци, добавяне, премахване на някои участъци, по тази тема се разви дискусия. Така че от следващата седмица в оперативен порядък, паралелно с очакванията ни да бъде публикувана и тарифата за обществено обсъждане, ще обсъждаме и това покритие с цел в хода на общественото обсъждане да проведем още едно заседание на Обществения съвет, за да може вече да вървим към финалното консенсусно решение, както и едно събитие, което е заедно със Световната банка в началото на декември, към края вече на периода за общественото обсъждане, за да можем да финализираме тези два елемента от тол контекста.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Продължавайки мисълта на господин Ненков, вече от 12 хиляди станаха шест, таксата я редуцирахме, при тези условия какви са планираните постъпления годишно от тол схемата?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Постъпленията може би ще ги дискутираме в следващата точка, но аз ще Ви кажа, че за 2020 г. са заложени 450 милиона приходи от тол такси, 2021 г. – 600 и 2022 г. бюджетната прогноза е 600. Нашето желание е да не свиваме повече обхвата, както и тарифите, защото в края на краищата тази система се изгражда, за да има справедливо заплащане по републиканската пътна мрежа. Така че се надявам в този диалог, който се води с превозвачите, професор Асенов е много активен участник там, той знае най-добре колко трудно се водят тези преговори, но аз мисля, че всички ние все пак трябва да защитим и държавния интерес, и интереса на българските граждани, които искат да пътуват по добри пътища и да приложим все пак тази справедлива система, който руши повече да заплаща повече.
Смятам, че това, което колегите са изработили като обхвата –около 6 хил. километра от републиканската пътна мрежа, е минимумът, на който можем да стъпим и който можем да одобрим за толуване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости, колеги! Ще се върна на думата „безплатно” за останалата част от 20 хиляди километра общинска пътна мрежа. Аз, първо, бих искал да попитам: защо точно 6 хил. 500? Тръгнахме от 12, слязохме на 8, а сега 6 хил. 500? Надявам се, че това не е поради възможност за техническо обезпечаване на малкото с рамки? Не го казвам случайно, а го казвам във връзка с това, че магистрала „Европа” е продължението на магистрала „Люлин” и в по-голяма си част все още не е въведена в експлоатация. Това са може би участници, при които, предполагам, че няма да се събират по тол системат, тоест няма да има заплащане. Поне аз се надявам. Това е на първо време.
Другото, което ме интересува – пак във връзка около това число 6 хил. 500, Вие казвате, че 14 хиляди километра –първокласната и от магистралите, остават безплатно, плюс 20 хиляди – прави 34 хиляди километра републиканска пътна мрежа, която трябва да се издържа с 400 милиона, тоест приблизителните постъпления от тол системата. Това са данни, които ми казвате (Реплика.). Министърът каза, че се очакват около 400 милиона следващата година след въвеждането на тол системата. (Реплика.) Аз така Ви разбрах – 14 хиляди километра от първокласната …
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Като километри, автомагистралите са 796 километра, първи клас са 2322 километра и втори глас са 2932 километра. Очакваните приходи от тол такси за 2020 г., тъй като ще стартираме малко по-късно, няма да имаме пълна година, са 450 милиона. Да напомня, че имаме и приходи от винетки – около 250 милиона, които също са заложени в бюджета. Така че общата стойност за 2020 г. е 450 млн. 700 лв. общо като приходи от винетки и тол такси
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Добре, о’кей. Това е хубаво да го повторите, тоест да вникнем. Мисълта ми е следната: тези 6 хил. 500 километра, пак питам, незнайно как те са определени, ще гарантират ли приходите от тол системата и винетките рехабилитацията на останалата част от пътната ни мрежа, която в случая ще бъде още по-натоварена предвид думата „безплатно“. Всички сме наясно, че всички ще търсят безплатното – това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е относно софтуерното осигуряване на тол системата и дали всичко към настоящия момент е о’кей. Защото пристигат сигнали, че има, да речем, забавяния, неотчитане на плащания, че доставчикът на данни има затруднения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Министър, Вие ли ще отговорите или господин Асенов?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин Асенов в тази част, за софтуера.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Асенов.
ОЛЕГ АСЕНОВ: Първо, за обхвата. Обхватът е направен на базата изцяло на данни за трафика, които са в резултат както на автоматизирано преброяване, там, където има автоматизирани преброителни пунктове, така и на възложени няколко сондажа през миналата година за ръчно преброяване, там, където нямаме такива пунктове. Тези километри са така подбрани, че първият критерий е те да са типични маршрути, при които преминава и транзитен трафик, вторият критерий е те да бъдат натоварени повече от определен праг, който с превозвачите сме го обсъждали така или иначе. Така че те не са избрани, гледайки някакви невероятни други неща, а са изцяло математически, на базата на моделиране на пътната мрежа, съвместно, включително и с нашите консултанти от Световната банка, е определено това покритие;
По отношение на софтуера. Към момента системата функционира. Продаваме според мен съвсем добре винетки. Да, някакви проблеми, както каза и министър Аврамова, имахме с плащанията по банков път по отношение на грешки и, как да кажа, по-скоро нашите потребители имат нужда от опростявания, за да могат по-бързо и по-ефективно да плащат. Тези неща ние ги канализирахме, направихме тези подобрения и в момента всички тези забавяния на практика са редуцирани. Така че това мога да отговоря. Системата е ефективна. Вчера, или онзи ден достигнахме прага на продажба от миналата година, което е добрата новина и започваме да преизпълняваме, така да се каже, тези приходи, които са били миналата година, вече от няколко дни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Асенов.
Колега Бонев, желаете ли да се добави нещо към отговора?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това, което мога да допълня – аз пак се връщам на обхвата, тези 6 хил. 500 километра, хубаво е, всички сме се събрали и искаме тол системата да заработи. Няма да се повтарям до безкрай за недофинансирането на републиканската пътна мрежа и рехабилитацията ѝ.
Пак се връщам на това, че част от тази републиканска пътна мрежа, върху която ще има тол система, ще се събират тол такси, не е въведена в експлоатация – част от участъците. За да не се чудите – визирам „Струма”, Лот 1. Към настоящия момент е на Акт № 15, а там със сигурност ще има тол такса, а даже не са завършили отчуждителните производства. Включително и магистрала „Люлин”, която е въведена с Акт № 16, и към настоящия момент все още не са приключили отчуждителните производства. Това са факти.
Така че, хубаво е, радваме се, че има напредък в тол системата – никой не го отрича, хубаво е тези неща да се откоригират във времето до пускането на тол системата. И другото, което също е много важно, крайно време е да се пусне в публичното пространство някаква индикативна стойност на цената, за да може все пак още по-голям дебат да има за цената на това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Други изказвания?
Ако няма, закривам дебата по тази точка.
Госпожо Министър, желаете ли нещо да добавите?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Само едно изречение, че в работен вариант са готови материалите за таксите, така че ще бъде качен за обществено обсъждане проектът за постановление на Министерския съвет, ще може да ги видите Вие и всички заинтересовани страни и да дадете своето компетентно мнение, както казах. Мисля, че до 10 дни ще бъде качен на сайта на Министерството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г., № 902-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Каня госпожа Надежда Генова да представи общо бюджетната рамка – заповядайте.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Уважаеми дами и господа!
Съвсем накратко искам да Ви запозная с основните допускания, на базата на които е разработен Проектозакона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще Ви помоля да говорите по-близо до микрофона и, разбира се, акцент върху проектобюджета на МРРБ и на общините. Това е, което интересува Комисията.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Съвсем кратичко ще премина през тях.
Очакваният прознозен брутен продукт, е в размер на 126,8 млрд. лв. Интересното и по-различното всяка година е нулевият бюджетен дефицит, при който е разработен държавният бюджет, което означава равенство между приходите и разходите в размер на 46,8 млрд. лв.
Основните приоритетни сфери, които са заложени в този бюджет, са образование, здраве, отбрана и десетте процента увеличение на заплатите в цялата бюджетна сфера. На фона на тези допускания участват и бюджетите на общините. Лично аз ще се спра по-конкретно на бюджета на общините, като в приходната част по консолидираната фискална програма, техният размер е 2 млрд. 500 млн. Общият размер на разходите е 6 млрд. 700, като трансферите от държавния бюджет са 4 млрд. 200.
Тези трансфери бихме ги разделили на две: за делегирани от държавата дейности, и трансфери за местни дейности. Размерът на делегираните дейности е 3 млрд. 600, като увеличението спрямо тази година е 418 млн.. Най-голямо увеличението е в образованието, а трансферите за социалната дейност увеличението е 30 милиона. Трансферите за местните дейности са в общ размер 464 млн. лв., които бихме ги разделили на обща изравнителна субсидия – 307 милиона, целевият трансфер за зимно поддържане – 43 милиона, и капиталови разходи – 199 милиона. Тези три показателя са разделени по механизъм, който е приложение към Закона за държавния бюджет.
Механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия се запазва от миналата година, като най-голяма тежест при разпределението е дадено на показателя „Приходен капацитет на общините”. При това смятане и пресмятане, 18 общини нямат право на достъп до изравнителна субсидия. Нямат право на достъп тези общини, на които техният приходен капацитет е 120% над средния за страната. Или, ако трябва да бъда в числа, средно за страната собствени приходи на база отчет 2018 г., са 100 лв. Всички тези, които имат над 120 лв., нямат право на достъп. Това са 18 общини. Ако ги сравним за тази година, списъкът попълва Благоевград, излизат Пловдив и Гълъбово.
По-различното в другите две – трансфера за зимно поддържане, и за капиталови разходи, е, че е премахнат компенсирания показател. Тоест няма изравняване на сумите за 2020 г. с тези от тази година – 2019. Разпределението изцяло е на натурални показатели. Горе-долу това бих казала за общините.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, за бюджета на Министерството желаете ли да докладвате какви са общите параметри, или някой от Вашите представители?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, ще докладвам общите параметри на бюджета и разпределението по политики и пера.
Общите приходи, заложени в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г., са 363 млн. 332 хил. 200 лв., като увеличението е с 56,8 млн. спрямо 2019 г., общите разходи са 438 млн. 682 хил. 300 лв. Имаме намаление със 78 милиона спрямо 2019 г.
И трансфери 75 млн. 350 хил.100 лв., като в Проетобюджета за 2020 г. не са отразени, както казах и преди малко, очакваните приходи от тол такси, които са предвидени в централния бюджет – няма да ги видите в бюджета на МРРБ, в това число в приходната, и в разходната част на бюджета и същите ще бъдат отразявани по бюджета на Министерството с актове на Министерския съвет.
Приходите в разработения Проектобюджет, както казах, са малко над 363 милиона, а заложеното увеличение идва от очаквания по-висок размер на приходите от електронни винетки с 56,3 милиона или заложените приходи от електронни винетки са 296,3 млн. лв. Увеличеният брой на извършваните от Агенцията по геодезия, картография и кадастър са 0,5 млн. лв., като увеличение от приходи. Разходите по бюджета: централна администрация – малко над 69 млн. лв.; Дирекция „Национален строителен контрол“ – малко над 9 милиона; Агенция по геодезия, картография и кадастър – 21 милиона, и Агенция „Пътна инфраструктура“ – 339 милиона.
По основни направления са разпределени:
- текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа – 137 млн. 019 хил. 200 лв.;
;- основен ремонт и изграждане на републиканската пътна мрежа и свързаните с тях отчуждителни процедури – 100 млн. 194 хил. лв.;
- основен ремонт и рехабилитация на общински пътища – 605 хил. лв.;
- изготвяне на морски пространствен план – 2 млн. 976 хил. лв.;
- проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода – 16 млн. 668 хил. 500 лв.;
- благоустройствени дейности – 1 млн. 800 хил. лв.;
- геозащитни обекти – малко над 17 милиона, близо 18 милиона даже
И така нататък – да не чета всички цифри.
Имаме предвидени средства за общите устройствени планове –4 млн. 499 хил. 700 лв. и, за създаване на кадастрални регистри 4 млн. 385 хил. лв.
Сигурно ще Ви направи впечатление, че ги няма заложените средства – миналата година, знаете, че имахме средства за осигуряване на свлачищни процеси – 140 млн. лв. Тази година те са заложени в централния бюджет, ще ги получаваме, имаме решение за поемане на ангажимент за 74 бр. свлачища. Така че тези средства ще ги получаваме с министерско постановление от приходите от тол такси в 2019 г.
Предвидени са всички разходи по централния бюджет. Тези 450 милиона, които са заложени от приходи от тол такси – 90 млн. лв., от тях Агенция „Пътна инфраструктура” трябва да извърши второ плащане по договора съгласно договорните условия с изпълнителя за изграждане на тол системата.; 96,4 милиона за текущ ремонт и поддръжка; 219 милиона за изграждане и основен ремонт на обекти тук влизат и свлачищните процеси. Тези, които са заложени за 2019 г. 150 милиона – 61 милиона за Софийския околовръстен път; 6 милиона за пътя Мездра – Ботевград, и 44,6 милиона са предвидени за дейности, осигуряващи нормалното функциониране на тол системата, в това число разходи за персонал и капиталови разходи за издръжка.
Това е общо за бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той е изготвен съгласно указанията на министъра на финансите и определените разходни тавани, които са отразени в промените в нормативната уредба.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, има постъпило Становище от Националното сдружение на общините в Република България.
Желаете ли, господин Станчев, да го докладвате? Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаемагоспожо Министър, уважаеми народни представители! Вие разполагате с протокола, който правим след консултациите с министъра на финансите по Проектобюджета в частта му за общините, видели сте там кои са основните ни предложения, основните принципи, по които сме се договорили, и допълнителните предложения. Съвсем накратко ще спомена някои основни акценти от нашите очаквания в Бюджет 2020 г.
На първо място, разбира се, трябва да отчета като положителен факт значимото увеличение на средствата на общините с 456 млн. лв. общо, немалките увеличения в сферата на делегираните дейности и някои други сфери.
На фона на това увеличение все пак трябва да спомена, че от тези 456 милиона, 342 милиона са за сферата на средното образование. „Лъвският пай“ отива отново там, както и миналата година, че и по-миналата година, респективно увеличението на другите субсидии са значително по-малки. Примерно в „Общата изравнителна субсидия“ имаме увеличена едва 4% и един друг важен за нас проблем, в сферата на капиталовите разходи – по обща субсидия за капиталови разходи имаме увеличение с 11%, тоест с 20 милиона – от 177 на 199. На тази база искам да формулирам нашите предложения – сигурно ще се повторя, сигурно може да стана и банален, защото и миналата година, и по-миналата тогава започнахме, в интерес на истината, с администрация, но на второ място, неизменно беше проблемът общински пътища.
Изпитваме сериозен дефицит, сериозен недостиг и сериозен проблем с поддържането на общинските пътища. От тези планирани 199 млн. лв. субсидия за капиталови разходи, в методиката за определяне на капиталова субсидия едва 25% са на базата показател „Дължина на общинска пътна мрежа”. Тоест можем да приемем условно, че повече от 200-тата милиона, 50 милиона са за общински пътища.
Съпоставката с числото, което спомена госпожа Аврамова за приходите, респективно издръжката на републиканската пътна инфраструктура, е очевидна – 12 и повече пъти, 14 пъти може би. Разбира се, не може да претендираме за същата стойност за издръжката на километър общинска пътна мрежа, които, между другото, по дължина са еднакви – и общинската и републиканската, не може да претендираме на километър, че стойността е една и съща, но такава огромна разлика е трудно обяснима. Поради това предлагаме увеличение на капиталовата субсидия със 100 млн. лв., поне 80 милиона от които да са за общински пътища.
Преди – няма и половин година, тук в същата комисия предложихме едно изменение в Закона за пътищата, където претендирахме и предложихме част от постъплението от тол таксата да бъде отстъпено на общините. Тогава господин Ненков със значими аргументи отклони такова предложение, но спомена идеята, че може с ресурса, който е освободен като субсидия за АПИ за поддържане на републиканската пътна мрежа, допълнително да се подпомогне общинската. Надявам се, че ще погледнете от този аспект и разчитам на подкрепа за нашето предложение за увеличаване на тази субсидия, господин Ненков.
От друга страна, искам да спомена, че освен състоянието на самата пътна мрежа, която е позната на много от Вас, пък и медиите достатъчно ясно ни я показват, някои хора споменават, че тъй като има дупки по-безопасно е, защото хората се движат по-бавно и внимателно. Обаче, това е в кръга на черния хумор. Да, оплакват се някои – и наши кметове. Казват: „Откакто асфалтирахме и правихме пътя, те повишиха скоростта и започнаха да се изтрепват по него“, но в един общински път, представете си, между малките населени места, тесен и без това общински път, който е ерозирал по краищата, обрасъл е целият, хората какво правят – движат се по средата на платното, защото няма как, и на един завой отсреща идва другият, който се движи също по средата, и стават нещата…
В тази връзка, госпожо Аврамова, сигурен съм, че сте в течение, тече сериозна промяна на подзаконовата нормативна уредба с оглед на безопасност на движението. Вече в наредби ни се възлагат отговорности по одити и периодични инспекции на общинската пътна мрежа, по пътната маркировка, по-критични обезопасяване на критични участъци на движението. Тоест не трябва да разглеждаме пътната мрежа само като състояние на самия път, а на цялостната инфраструктура и, за съжаление, по данни на МВР за миналата година, 69% от пътно транспортните произшествия са станали на общинска пътна мрежа и в рамките на населените места, останалите 31% - са на републиканската пътна мрежа.
Тоест ние имаме отговорности не само да осигурим достъпност на по-малките населени места до общинския център, но и отговорност за живота и здравето на хората. Така че в тази връзка апелирам за Вашата подкрепа за такова увеличение на средствата за общинската пътна мрежа.
На следващо място, бих споменал един свързан проблем, който също стана особено актуален, и медиите му отделиха достатъчно внимание напоследък, транспортната свързаност на малките населени места и необходимостта от подкрепа. Запознати сте с проблема. Не може, не е икономически изгодно операторите или частните фирми превозвачи да покриват мрежите от общинската транспортна схема и затова се налага дотиране. За съжаление, не успяхме в диалога с Министерството на финансите да постигнем по-добър показател, затова към предвидения 1 млн. лв. допълнително предлагаме 20 млн. лв. за осигуряване на такъв транспорт в общинските транспортни схеми.
На следващо място, бих искал да посоча, няма да Ви обременявам с всичките ни предложения, но необходимостта от увеличение на изравнителната субсидия, която, за съжаление, към момента предложението на Министерския съвет е увеличение само от 4%. Ние предлагаме поне със 17 млн. лв. увеличение, за да можем в „Местните дейности“, каквото е предназначението на изравнителната субсидия, да подпомогне с еднакъв стандарт или поне със съпоставим стандарт в различните общини на местните услуги, за да можем поне там да следваме ръста на увеличение на минималната работна заплата в „Местните дейности”. Затова са тези 17%.
И без да споменавам другите, искам да обърна внимание на предложения, с които съм сигурен, че сте се запознали, на така широкото рекламираното електронно управление, усилията, които се полагат и на държавно ниво, и на местно ниво за реализирането на електронното управление. Представяме все повече и повече услуги на местно ниво в електронен вариант, предоставяме услуги и на други администрации чрез електронна връзка с тях, обаче трябва да отчетем, че техническата обезпеченост в общините, с изключение, да речем, на няколко големи общини, е доста слаба, на доста ниско ниво. Затова предлагаме в бюджета на Държавната агенция за електронно управление да бъдат предвидени, да речем, приблизително 20 млн. лв., които да бъдат насочени за подкрепа на общините за хардуердна обезпеченост и за софтуерна обезпеченост, защото се оказва, че при използването на новите услуги софтуерът също е пренебрижимо малка величина като стойност.
В общи линии дотук мисля да приключа. Благодаря Ви и се надявам за подкрепа и най-вече разчитам на разбиране по първото ми предложение относно общинските пътища.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да направят изказвания? Ако няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет:
1. С Проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет.
За – няма, против – 2, въздържал се – 14.
2. Със становището на Министерския съвет.
За – 12, против – 8, въздържал се – няма.
С това предлагаме на Народното събрание да приеме Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Благодаря на участващите в днешната Комисия.
До нови срещи през следващата седмица.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,22 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Янка Иванова
0
