1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерски съвет.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 23


Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 11,30 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Позволете ми да открия нашата комисия.
Предварително обявения дневен ред включва две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
Колеги, има ли предложения за промени в дневния ред?
Ако не, който е съгласен, моля да гласуваме.
За – 17, против и въздържал се – няма.
На заседанието по т. 1 от дневния ред от Министерството на вътрешните работи присъстват: господин Младен Маринов – министър, Михаил Златанов – началник на политическия кабинет, Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, Асен Игнатов – заместник-директор Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Ирена Дамянова – началник-отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“, Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Уважаеми господин Министър, в Законопроекта, който ще гледаме за МВР, нас като Комисия основно ни интересува частта му за изменението в Преходните и заключителни разпоредби изменението на ЗУТ, както и неща, които смятате, че имат касателство, разбира се, към дейността на регионалната политика.
В този контекст давам думата на Вас или на представител на Министерството да представи Законопроекта.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В предложения Законопроект са предвидени структурни промени в статута на част от служителите в Министерството на вътрешните работи, както и изменения и допълнения, целящи прецизиране на нормативната уредба. В Преходните и заключителните разпоредби са предложени изменения и допълнения на Закона за българските лични документи, на Закона за защита при бедствия и Закона за устройство на територията.
Пред Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление бих искал да обърна внимание на предлаганите промени в чл. 260 и 265 от Закона за МВР, в Закона за устройство на територията и Закона за защита при бедствия.
В чл. 260 от ЗМВР се създава санкция освен за извършване, и за допускане на неизпълнение на разпореждане на изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации и юридически лица и граждани и на заповед за налагане принудителна административна мярка спиране на строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред за възникването на пожари и производствени аварии.
Предлага се и да бъде предвидена имуществена санкция за еднолични търговци или юридически лица. Прецизира се и разпоредбата на чл. 265 отново поради липса на изрично предвиждане на санкция освен за извършване, и за допускане на неизпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и на имуществена санкция за еднолични търговци или юридически лица.
Промените в Закона за устройство на територията са свързани с наличието на проблеми в контролната дейност спрямо строители за спазване изискванията на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ по отношение установяване и наказване на нарушения и изпълнения на строеж в несъответствие с правила и норми за пожарна безопасност.
Приложимата санкционна норма на ЗУТ от органите за пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол по отношение на строителя, е чл. 232, ал. 8 от ЗУТ – наказва се с глоба от 1000 до 5000 хил. лв. строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2 от ЗУТ.
С оглед предвиденото наказание глоба – чл. 232, ал. 8 от ЗУТ, се отнася само до строители физически лица. От практическа страна хипотезата на извършване на строеж от строител физическо лице е рядка, особено при по-големи и сложни строежи.
За Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Министерството на вътрешните работи от възможните нарушения на чл. 163, ал. 2 от ЗУТ е приложима хипотезата на неизпълнение на задължения на строителя по чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, изпълнение на строеж в несъответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Основните изисквания към строежите, определени в Приложение № 1 на Регламент № 305 от 2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне, хармонизиране и условия за прилагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89106 на Съвета от 4 април 2011 г. за безопасност в случай на пожар.
Също така съгласно действащия текст на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ, едногодишният срок по Закона за административни нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно производство за нарушение по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. А когато не се изисква разрешение за ползване и удостоверение за въвеждане в експлоатация, от деня на извършване на нарушението.
До проблеми в практиката се стига при прилагането на първото предложение на цитираната разпоредба, а именно в случаите, в които строежът подлежи на въвеждане в експлоатация среща се тълкуване, според което административнонаказателното производство може да бъде образувано само след издаване на разрешение за ползване и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.
При някои строителни обекти въвеждането в експлоатация може значително да се забави във времето – например спрямо подписването на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Възможно е дори въвеждането на строеж в експлоатация да е несигурно бъдещо събитие. При тази хипотеза нарушението е извършено, установено е, но според цитираното тълкуване не се образува административнонаказателно производство и остава нереализирана отговорността на съответния нарушител неопределено време в зависимост от едно забавено или несигурно бъдещо събитие. По-съществена практическа хипотеза е нарушението да е извършено и да е установено от контролните органи повече от три месеца преди въвеждането на строежа в експлоатация.
Според цитираното тълкуване за образуване на административнонаказателно производство трябва да се изчака въвеждането на строежа в експлоатация. При подобно изчакване обаче краткият тримесечен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, считано от установяване на нарушението, ще е изтекъл към момента на въвеждане на строежа в експлоатация и няма да може да се образува административнонаказателно производство.
Следва да се съобрази абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс приложим и за административни нарушения. Ако е изтекъл абсолютният давностен срок, а все още не е издаден документ за въвеждане на строежа в експлоатация, се изключва административното наказване на нарушителя.
Промените в Закона за защита при бедствия са обусловени от обстоятелството, че към настоящия момент няма нормативно регламентиран ред за събиране, съхранение и споделяне на данни за щети и загуби от бедствия. Наличните в момента данни за щати и загуби са разпръснати, ограничени и трудно могат да бъдат сравнявани понеже се използват различни критерии, като например: брой на жертвите, размер на щетите, брой на събитията, случващи се в даден период от време и така нататък.
Данните за физическите и икономическите последствия от бедствията са в най-добрия случай индикативни. Липсата на систематизирани данни за загуби от бедствия не предоставя възможност да се оценява въздействието от бедствията върху живота и здравето на гражданите, както и върху управлението на държавата. Същевременно поради тази липса на данни, не е възможно да се оцени и резултатът от направените инвестиции за намаляване на риска от бедствия.
Създаването на единна система за събиране, съхраняване и споделяне на данни ще помогне за подобряване на разбирането на риска от бедствия, засилване на превенцията и обмисляне на възможност за използване на различни механизми за намаляване и споделяне на финансовата тежест и трансфер на риска посредством различни механизми.
Осигуряването на ефективна система за документиране на въздействието на бедствията ще осигури по-добро проследяване на изпълнението на рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай, която е с обхват на действие 2015 – 2030 г., както и на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г., приета с Решение на Министерския съвет № 505 от 19 юли 2018 г. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Става въпрос за измененията на ЗУТ-а.
Първо, не би следвало и не е мястото в Закона за МВР, поне според мен лично, да се правят тези изменения.
Второ, това, което ми прави впечатление, е, че правомощията, които се дават на органите на МВР, в случая на Пожарната, само по себе си говори, че оттук насетне може да се спира строителството и да се налагат санкции, което по същество не е лошо, даже го приветствам. Но въпросът аз бих го задал по следния начин: защо това не се прави още на етап проектиране? Защото в момента единствената възможност, която урежда действащият ЗУТ, е обектите първа, втора и трета категория да бъдат съгласувани задължително.
Масовото строителство на четвърта, пета, шеста категория – не, тя не попада под обхвата на това да бъдат въвеждани в експлоатация, е в момента строителството четвърта и пета категория. Съгласно пак ЗУТ-а, всички обекти над 50 квадрата се строят от строители, регистрирани в Камарата на строителите.
Хубаво е, че ще имате възможност да налагате евентуално на юридически лица, което по един или друг начин е пропуснато, тоест физическите лица вече нямат възможност да строят нищо над 50 квадратни метра – това е похвално. (Реплики.) Над 100, пардон. Грешката е моя, над 100.
РЕПЛИКА: А там няма противопожарни правила.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Идеята на това, което може би трябва да се предвиди и може би не му е мястото през Закона за МВР, а в изменението на ЗУТ-а, съвсем отделно, е, че още на етап проектиране на тези неща. Защото хипотетично не е редно след издаване на строително разрешение, което е влязло в сила, тоест проверено от органите на ДНСК. В строителното разрешение са учредени дадени права на етап строителство Пожарната да може да спира строежа. Самата идея е, че е издадено строително разрешение, спазени са всички нормативни изисквания, тоест и изискванията на чл. 169 от ЗУТ-а, който го цитирах. Това е като забележка относно ЗУТ-а. Може би трябва да се извади от Закона за МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Други колеги желаят ли да вземат отношение?
Може би трябва да дам думата на господин Стефан Тодоров като експерт, който се занимава със ЗУТ-а в нашата комисията да даде чисто експертно становище по предложените изменения.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз ще бъда максимално кратък. В мотивите към Законопроекта достатъчно ясно е посочена причината, за да се направи това допълнение в Закона за устройство на територията. Действително и при сега действащите разпоредби министърът има такива правомощия по отношение на същите нарушения, но те се отнасят само до физически лица, тъй като е предвидено налагане на санкция глоба. На юридическите лица и едноличните търговци, както знаете, се налага имуществена санкция, и това всъщност е смисълът на поправката, на допълнението, което се предлага. Аз не виждам нищо притеснително.
А другото пояснение по отношение на някои превратни тълкувания – за мен са превратни, наистина и са неправилни, но допълнението всъщност внася яснота, кога и как може да започне едно административно наказателно производство. Наистина е абсурдно да се поддържа твърдение, че видите ли, трябва да се въведе строежът в експлоатация и едва тогава да се образува производство за налагане на санкция. Сами разбирате, че сроковете, които са предвидени по Закона за административните нарушения и наказания, отдавна може да са изтекли и да не може да санкционираме. Така че за мен предложенията са съвсем коректни и необходими. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Тодоров.
Господин Министър, желаете ли да вземете отношение Вие, или някой от Вашия екип по изказването?
Заповядайте.
АСЕН ИГНАТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Напълно вярно е това, че ние не въвеждаме никакви нови правомощия на министъра на вътрешните работи, на специализираните органи. Промените се отнасят единствено и само до възможността да бъдат санкционирани юридически лица строители, които наистина са масовият случай и особено при големи строежи идентифицирането на физически лица нарушители е изключително трудна задача. Договорът за строителство се сключва от юридическо лице, давностните срокове, които са по ЗАНН, и тук са уредени в Закона за устройство на територията, наистина се нуждаят от прецизиране, защото съществуват хипотези, в които на практика е невъзможно да се реализира административнонаказателна отговорност по отношение на виновни лица.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да вземат думата?
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Игнатов! Няма лошо, аз пак се връщам, тук идеята е, не че не трябва да се направи, за мен лично трябва да се разширят тези мерки, защото ние визираме непрекъснато строителите, включително и строежите. Става въпрос и за проектантите. В крайна сметка, за да се реализира строежът из основи проектът може да е генерално сбъркан. Тогава кого наказваме – проектанта? Така че това е идеята да се измести ЗУТ-а, за да се направи по голяма концепция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За утешение на господин Бонев ще кажа, че тепърва ще се занимаваме със ЗУТ-а през следващата година, така че ще имаме време да разширяваме и да прецизираме институтите в него.
Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет.
Който подкрепя Законопроекта, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържал се – 6.
Ще предложа на Народното събрание да подкрепи настоящия законопроект.
Благодаря на министъра и не неговия екип за уважението, което показа, към Комисията.

(Закрито в 11,48 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов


Стенограф:

Любка Самодумова