1. Задаване на актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-9, внесен на 4 март 2020 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 8, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 27 февруари 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев и Законопроект за допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-12, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители (с предложенията, внесени от народни представители в срока по чл. 83, ал. 1 от ПОДНС).
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002 01-17, внесен от Министерски съвет.

---

П Р О Т О К О Л
№ 7

1. Задаване на актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-9, внесен на 4 март 2020 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 8, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 27 февруари 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев и Законопроект за допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-12, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители (с предложенията, внесени от народни представители в срока по чл. 83, ал. 1 от ПОДНС).
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002 01-17, внесен от Министерски съвет.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем.
Очакваме всеки момент госпожа Министърът. Знам, че пътува
Колеги, имаме предварително обявен дневен ред:
1. Задаване на актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-9, внесен на 4 март 2020 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 8, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002 01-17, внесен от Министерски съвет.
Има ли предложения по този дневен ред?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предлагам точка втора от дневния ред, ако може да не я гледаме днес, ако мнозинството прецени. Смятам, че има какво още да се желае.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Казвам „Добре дошла“ на министър Аврамова.
Колеги, има предложение т. 2 да отпадне от предварително обявения дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържал се – 1.
Колеги, подлагам на гласуване дневния ред в две точки вече: актуални въпроси към министър Аврамова и съответно Законът за морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанища.
Който е съгласен с така предложения ред, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, поради обявеното извънредно положение на практика не сме имали почти три месеца заседание на Комисията, в което да можем да изслушаме министър Аврамова. По предложение на колеги от опозицията, което споделиха с мен и с нейно съгласие, аз предлагам малко извън процедурата да има възможност да каже няколко думи за общите тенденции в нейния ресор: какво се промени с вируса от гледна точка и на реалности, от гледна точка и на бъдещи политики, съвсем общо, след което ще зададем въпросите, тъй като този анонс до голяма степен може да повлияе и на формулирането на въпросите по различните теми.
Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! С няколко думи: Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, Дирекцията за национален строителен контрол, както и Кадастърът са работили на пълни обороти през целия период на кризата. От 13 март – въвеждането на мерките, нито една от структурите на Министерството не е спирала работа при вземане на всички противоепидемични мерки. За това са осигурени, както дезинфектанти, маски и всички необходими средства за предпазване.
С пълното съзнание, че строителният сектор е един от двигателите на икономическия растеж и че в условията на криза и с цел да подпомогнем и строителството, и строителните компании да не затварят, да не спират, сме положили максимални усилия за процедиране на всички проекти и за подпомагане на дейността на строителите на важните инфраструктурни проекти в държавата. Не са спирали.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е изплащала средства през целия период на кризата. От 13 март до настоящия момент те са около 170 милиона, така че да нямаме забавяне и в плащанията. Не е имало спиране и на строителството – на всички обекти се работи максимално мобилизирано.
Относно мерките – имахме, както знаете, случай в Министерството, цялото Министерство мина на тестуване, всички, които работят в сградата, са отрицателни, така че продължаваме да работим на пълни обороти.
Тази година, както и миналата година Агенция „Пътна инфраструктура“ всъщност администрира един голям обем от проекти около 350 км, като се мине през процедиране на парцеларен план, проектиране и строителство – това е огромна по обем работа, каквато Агенцията с много силна мобилизация и много голямо натоварване всъщност работи в момента.
С няколко думи това е ситуацията в Министерството и неговите структури.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на министър Аврамова.
Уважаеми колеги, започваме процедурата така, както е разписана в Правилника. Всяка от групите задава по два въпроса. започваме от най-голямата.
Колеги от ГЕРБ?
Заповядайте, господин Цветков.
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, през изминалите три месеца множество сектори пострадаха не само в България, но и в световен мащаб. Самата Вие изразихте мнение, че трябва да продължим с изграждането на инфраструктурните обекти в страната и със стартирането на нови такива. Все пак в строителния бранш са заети над 200 хил. работници, които осигуряват доход на своите семейства. Отделно от извършените инспекции по големите инфраструктурни проекти показват изключително добро темпо на изпълнение и дори индикации за предсрочно завършване на някои от тях.
В тази връзка ще можете ли да ни представите актуална информация докъде са пътните проекти на автомагистралите „Хемус“, „Струма“ и „Европа“, както и модернизацията на Южната дъга на Софийския околовръстен път? И ако има някакви проблеми, които се очертават в сектора, предвид световната икономическа криза, да ни запознаете с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще отговоря на въпроса. Само за информация на колегите тук с мен са голяма част от екипа на Министерството, на Агенция „Пътна инфраструктура“, професор Олег Асенов – член на Управителния съвет на Агенцията, както и инженер Иван Досев, така че, ако имате въпроси в конкретика, която се отнася до Агенция „Пътна инфраструктура“, можете да ги задавате като допълнение. Ще се опитаме да бъдем максимално полезни.
Във връзка с изпълнението на големите инфраструктурни обекти – това, което и Вие визирахте във въпроса си – автомагистрала „Хемус“, „Струма“, „Европа“, на всички отсечки се работи усилено.
Автомагистрала „Струма“ лот 3.1 е в изпълнение. Там по-интересният участък, който се изгражда в момента, това е тунел „Железница“ и обектите, които са преди и откъм северната страна и след тунел „Железница“ откъм южния портал на тунела. Изпълнителят на самия тунел „Железница“ работи мобилизирано 24 часа седем дни в седмицата, на денонощен режим, на три смени, като обемът, който може да бъде изпълнен за едно денонощие, е около един и половина – два метра, което се изпълнява. Има вече изпълнение над 800 м във всяка една от тръбите на тунела. От южната страна е малко по-голям напредъкът – около 500 м във всяка тръба, откъм северната страна е около 300 м във всяка тръба и малко над 300. Изпълнява се и първичната облицовка на тунела.
Миналата седмица бяхме на инспекция с господин Терзийски – председателя на Управителния съвет на АПИ. Беше интересно да влезем в тунела и да видим неговото изграждане. След първичната облицовка ще започна поетапно и вторична облицовка на тунела, като имаме уверението на изпълнителите, които са „Джи Пи Груп“, че до пролетта на 2021 г. по техни сметки и планове ще има изцяло пробити и двете тръби на тунела. Така че движат се по график всички дейности.
Интересно е съоръжението, което е откъм северната страна на тунела. Самото съоръжение не е толкова ресурсно, колкото е интересен инженерен обект. На който му е интересно може да отиде на място да го види. Там се изпълнява едно мостово съоръжение по интересен начин, който в България не е прилаган до момента. Тъй като под мостовото съоръжение има общински път, държавен път, има и ж.п. линия, и той трябва да премости всичките тези съоръжения, се изпълнява като се отлива на място и след това с прибутване се отмества тази част от мостовото съоръжение, която е готова, и така се изгражда цялото съоръжение. Там работи ГБС, работят много добре и се движат в срок.
И третият участък е от южната страна на тунела, където трябва да бъдат изградени пет армонасипни стени. Също напредват изпълнителите – „ПСТ Груп“.
Работят в синхрон и трите обекта. Тъй като те са непосредствено един до друг, са изградили синхрон, който им дава възможност да работят спокойно.
Другият обект – автомагистрала „Хемус“. След откриването на първия участък от Ябланица до „Боаза“, се работи на втория участък от „Боаза“ до Дерманци. Имаме вече подготвени проекти и се процедира разрешение за строеж, което може би в днешния ден ще бъде подписано. Това е за третия участък на „Хемус“, който е до разклона за Плевен. За втория участък също имаме голям напредък в процедирането и теренното осигуряване, така че да се върви в скоро време и там към разрешение за строеж на целия участък.
В следващите три участъка имаме изготвени проекти, които са предоставени на Агенция „Пътна инфраструктура“ за одобрение, ще се гледат на експертен съвет. За останалите три участъка след Търново тепърва ще се възлага проектиране и ще се процедира теренното осигуряване.
На магистрала „Европа“ се работи и в двата участъка. Единият участък очакваме да бъде предсрочно изпълнен – това е от Драгоман до Сливница. От Калотина до Драгоман също се работи – два различни обекта, две различни фирми.
Видин – Ботевград. Там в най-напреднала фаза е участъкът от Мездра до Ботевград. Очакваме месец юни да бъде затворено движението на Е-79 и от разклона за Ребърково да стартират вече строителните дейности. Процедира се в момента разрешението за строеж. Има пълна готовност на изпълнителя. Вече има направена база с машини и съоръжения, които ще му бъдат необходими, така че има пълна готовност за строителство.
В другият лот, който е откъм Ботевград също имат готовност за голям участък за разрешение за строеж, което се процедира, така че ще се работи едновременно и на двата лота – между Мездра и Ботевград.
В участъка Видин – Макреш, вървят отчуждителни процедури.
Изпуснах ли някой от големите пътни обекти?
Очакваме предсрочно да бъде завършен и участъкът от „Хемус“, който е от Буховци до Белокопитово – там също се работи.
Работи се и на Софийския околовръстен път: „Цариградско шосе“ – „Младост“ в района на Лозен. Там се изгражда пътен възел, около 7,4% е напредъкът по Проекта.
В същото време се работи и по текущ ремонт и поддържане в цялата държава – изграждат се доста пътни отсечки в доста области, така че колегите работят и по текущ ремонт в рамките на финансовите възможности.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Аврамова.
Колега, желаете ли да вземете реплика?
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Само уточняващ въпрос: дали очаквате някакви проблеми в сектора относно рецесията? Дали очаквате някой от проектите да се забави?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът е всъщност дали има финансиране. Така ли да го разбираме въпроса?
ДОРА ЯНКОВА: И дали е платено?
ВАСИЛ ЦВЕТКОВ: Общо взето въпросът ми е: дали се очертава в целия сектор „Строителство“ някакви проблеми да има от световната рецесия, която…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Той съвсем друг стана въпросът, но заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Всъщност сектор „Строителство“, по наша преценка, е един от секторите, който почти не е спирал работа по време на цялата тази епидемия, така че ние очакваме и до края на годината, строителният сезон да бъде плътно строителство и дано времето го позволява, защото всички са мобилизирани през сезона да работят.
Напротив, строителните фирми искат да има работа и искат да привлекат част от тези хора, които се върнаха от чужбина да бъдат привлечени да останат в България и да намерят своята реализация тук.
Така че разплащаме – това към госпожа Дора Янкова –разплащаме, АПИ е разплатила около 170 милиона по време на извънредното положение. Стремим се да обезпечаваме обектите, да има средства.
В същото време и Оперативна програма „Транспорт“ също регулярно изплаща на изпълнителите. Знаете, че „Струма“ се финансира оттам.
Тези обекти, които са със средства от държавния бюджет имат регулярно финансиране.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
От БСП – господин Бонев ли ще вземе думата?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги! Аз ще започна въпроса ми от водната криза в град Перник, а именно това, че още миналата година с решение на Народното събрание, публикувано в бр. 100 на Държавен вестник, се пое ангажимент от Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се публикува в рамките до 15 май Закон за ВиК. Това беше една от мерките, които евентуално трябваше да предотвратяват бъдещи кризи като в Перник и други областни градове, областни центрове, засегнати от остарялата канализация, остарелия водопровод, неподдържани през годините, неспазване на бизнес плановете от общинските и държавните дружества.
Така че моят въпрос е относно това: кога се предвижда, въпреки решението на Народното събрание, да се публикува Законът и каква е изобщо политиката и духът на Закона?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бонев, аз благодаря за този въпрос, защото той е актуален и е тема, по която Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи усилено.
Наистина Народното събрание взе решение до 15 май 2020 г. да бъде публикуван за обществено обсъждане Проектът на Закон за Вик. Ще Ви запозная с напредъка по създаването на този закон. Той е отраслов закон за водоснабдяването и канализацията, МРРБ като отговорна институция от миналата година, от септември, е започнало работа по изработването на концепцията за Закона, както и работна група написа текстовете на този закон. Само да уведомя, че на дата 5 май сме публикували, тъй като това е редът за публикуване за обществено обсъждане – първо сме публикували Приложение № 3 за обществено обсъждане, то изтече на 19 май и сме изпратили Доклада за предварителна оценка в Министерския съвет, за да бъде одобрен. Срокът за одобряването е една седмица, след което ще публикуваме и на портала за обществени консултации и на сайта на МРРБ самия текст на Закона за обществено обсъждане.
Осъзнаваме, че към настоящия момент отрасълът работи в доста сложна и фрагментирана нормативна уредба и че има необходимост от създаване на такава, която да урежда всички отношения във ВиК сектора.
Основните тези, които са залегнали в Закона и които Вие до една седмица ще имате възможност да видите и на портала за обществени консултации, това е, че запазваме собствеността на инфраструктурата, както е до момента. Тя ще бъде публично-държавна и публично-общинска собственост. Вкарваме един елемент, с който в една административна област определяме един ВиК оператор, това е нашето предложение. Асоциациите по ВиК ще сключват договори, които няма да бъдат както досега 15 години, а ще бъдат до 30 години с ВиК оператора.
Предложили сме да се намали регулаторната тежест, като с този закон да създадем отделна комисия за водно регулиране, за регулиране на ВиК сектора, като сме разписали подробно в текстовете на Закона функциите на Комисията и начините на нейното създаване, както и броят на членовете, така че да дадем възможност за по-голяма гъвкавост, за по-голяма прецизност при определяне и на цените на ВиК услугите, както и проследимост на целия отрасъл.
Да се осигури целево финансиране на отрасъла чрез държавния бюджет сме предвидили, като цените сме предложили да бъдат двукомпонентни – едната компонента без това да завишава цената, едната компонента да бъде постоянна и тя да е свързана с условно постоянните разходи на ВиК оператора. Вие сами знаете, че и дори да не си пуснем чешмата и да не черпим вода, ВиК операторът изразходва ресурс, с който поддържа ВиК мрежата и това е една постоянна компонента, а другата компонента да бъде променлива и това е съобразно количествата, които всеки един потребител е употребил.
Със специфичните цели на Закона уреждаме отношенията като развитие, като политики в сектора, както казах вече определяме собствеността, като в този закон разписваме подробно всички елементи на ВиК инфраструктурата, системи и съоръжения, така че да има яснота и когато този закон вече проработи да има точно и ясно определено задълженията и отговорностите на всички, които ползват или всички, които предлагат ВиК услугата.
Създаваме и ВиК холдинга, той вече е създаден. ВиК холдингът се структурира в момента, има избран Надзорен съвет, има избран Управителен съвет, изпълнителен директор и имат срок, в който да започнат да структурират звената и цялата структура – дирекции и отдели в холдинга, и да започнат работа по прехвърляне на активите, които са държавна собственост, от ВиК операторите към холдинга.
Определяме 28 административни области, 28 обособени територии, в които ще има ВиК оператори, един ВиК оператор и една ВиК асоциация. Възражения по това има единствено от Националното сдружение на общините в Република България.
Това са основните неща, които са залегнали като концепция в Закона, така че очакваме следващата седмица той вече да бъде качен за обществено обсъждане.
Всъщност ми напомнят, че ние сме изпратили, когато публикувахме Приложение № 3 на Закона, тоест стартирахме процедурата по обществено обсъждане с първата стъпка – публикуване на Приложение № 3 за обществено обсъждане, сме изпратили официално писмо до Народното събрание, с което уведомихме, че стартираме такава процедура във връзка с решението, което Народното събрание е взело.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, имате думата за реплика.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз разбирам, че в МРРБ работят много специалисти, хора с опит и познания. Неслучайно Ви питам за Закона за ВиК. Това, което е публикувано на страницата на портала за обществени консултации, е структура на Закон за водоснабдяването и канализацията. Структура на Закон, който аз мога да разширя въпроса поне с още пет неща, които са описани в тази структура.
Вие нееднократно в представянето си споменахте за собствеността, но този закон или тази структура – не е и закон това, което сте публикували – само по себе си представлява механичен сбор на три закона: Закона за устройство на територията, Закона за водите и Закона за регулиране на ВиК услугите. Реално това сте публикували, това поне виждаме ние. Аз не искам да съм краен в никакъв случай. Всички видяхме какво се случи само преди шест месеца. Именно това, че в последните десет години нищо не е правено във водния сектор, абсолютно нищо!
Така че това, което е предложено, е просто качено, за да си спомним решението на Народното събрание – то даже не е изпълнено. Защото в крайна сметка, създаването на нов регулаторен орган – за какво? Ние нима нямаме КЕВР или ВиК асоциации?! Досега ако не се знае собствеността на ВиК съоръженията, тогава за какво са асоциациите?
Така че, госпожо Министър, необходимо е малко по-задълбочено и в по-бърз порядък поне да публикувате текста на Закона, за да можем да вземем и ние отношение по него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Бонев.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, такава е процедурата, че първо трябва да качим един консултационен документ с приложена структура на Закона. Това е Приложение № 3 към чл. 26 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието.
Вървим строго по процедурата. Стартирали сме я на 5 май, като от този документ няма как да разберете цялото съдържание на Закона. Естествено, че част от регулирането на сектора, който е бил в други закони, ще влезе в новия Закон за водоснабдяване и канализация. Аз съм сигурна, че, когато прочетете текстовете на новия закон ще мислите по различен начин. И не е вярно, че в последните 10 години не е работено във ВиК сектора, не е инвестирано във ВиК сектора и не са изпълнявани проекти във ВиК сектора.
Перник е изолиран случай, защото, господин Иванов седи до Вас и може да Ви кажа, че четири години е изграждал водопроводите и канализациите във Враца, включително и пречиствателна станция за отпадни води, и че четири години градът беше разкопан и това съвсем не е лек процес, но въпреки това Враца има голям процент намаление на загубите на вода. Предстои да се изгради довеждащият водопровод. Така че в общините, които бяха бенефициенти в предния програмен период и успяха да реализират такива проекти, в момента има добро състояние и на ВиК дружествата, защото те нямат толкова загуби, така че да не могат да изпълняват функциите си и да са финансово затруднени, каквото е като пример и ВиК дружеството във Враца.
Вярвам, че, когато публикуваме новия Закон за водоснабдяване и канализация можем да се видим, да поговорим вече конкретно по текстовете. Разписана е цялата процедура от изграждането, присъединяването, експлоатацията, управлението, развитието на ВиК сектора в България.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Министър, аз си позволявам да споделя, че същото виждам, когато, разбира се, е готов текстът един тип, като семинарно занимание на Комисията, ако колегите са съгласни, с авторите на Закона. Нека преди да започнем да го обсъждаме в рамките на законодателния процес да се опитаме да формулираме правилни тези още преди да влезе в самото Народно събрание.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Добър ден и от мен!
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос ще бъде относно тол системата. Знаем, че преди COVID-19 кризата се водеха дълги преговори с превозвачи, с браншови организации и в един момент се стигна до определен консенсус – къде разбираемо, къде не. След като тази криза навлезе и в нашата страна за съжаление бяхме си поставили за цел определена доходност за годината – за 2020 г., наблюдаваме ли процеса дали ще можем да изпълним плана и дали ще повлия кризата на приходите в тол системата? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря за този въпрос. Тази система е актуална и за Министерството и за Агенция „Пътна инфраструктура“ Аз ще започна отговора на този въпрос и ще помоля след това, господин Председател, да дадем думата на професор Асенов за по-актуална информация.
Стартът на тол системата в България беше на 1 март и за наше голямо съжаление, то съвпадна и с мерките в кризисната ситуация, които бяха въведени на 13 март. Самите превозвачи отчитат голям спад на превозите, а пък ние няма как да не отчетем и приходи, които не кореспондират с това, което бяхме заложили в бюджета и, което очаквахме, като приходи всеки един месец от тол системата и от винетките.
Ще Ви кажа като данни: от началото на годината до 26 май, включително приходите от тол такси са 186 млн. 202 хил. 712 лв., от които от тол такси 25 млн. 947 хил. 943 лв., като пак припомням, че това е от 1 март тол таксите. Таксите, платени от пътни от пътни превозни средства над 3,5 тона от началото на годината – от 1 януари, тежкотоварните винетки плюс тол са малко над 45 милиона. От началото на 2020 г. до 26 май, включително броят на продадени електронни винетки е над два милиона – два милиона и половина, и е на стойност 160 млн. лв.
Това, което ние сме забелязали, първо, превозвачите смятат, че имат намаление със 70% на превозите и на обема на работа, но сме забелязали от 1 март до 26 май броят на купените маршрутни картни е на стойност 16 милиона, като от тях 75% са продадени през каналите на АПИ. Това са тези 500 терминала за таксуване, областните пътни управления, в граничните контролно-пропускателни пунктове, където имаме пунктове за продажба в брой. Обработените тол декларации за автоматично таксуване през електронната система, с бордови устройства и GPS тракери са 40 милиона и са на стойност малко над 9 млн. лв.
От 13 март до 26 май включително броят на продадените винетки за леки автомобили е на стойност 36 млн. 381 хил. 353 лв., като за същия период на 2019 г. са намалели наполовина. Тоест през 2020 г. са продадени 181 хиляди за 11 милиона, а през 2019 г. са продадени 459 хиляди за 22 милиона. Почти наполовина е разликата между миналата и тази година.
Всъщност мерките, които бяха взети за кризата, по никакъв начин не ограничаваха пътуването за работа, пътуването до вкъщи, единствено се ограничаваше пътуването с цел почивка, така че ние очаквахме да няма такова намаление на винетните такси, които са заплатени и на тол таксите.
Професор Асенов може да разкаже малко повече във връзка с оборудването, с готовността на превозните средства и с готовността на системата да поеме вече по-засилен трафик.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Асенов, наистина с кратко представяне на проблема.
Аз ще злоупотребя с длъжността председател на Комисията, за да попитам: вярно ли е, че в момента примерно по направлението Русе – Свиленград, благодарение на отпадналите участъци от второкласната пътна мрежа транзитният трафик плаща по-малко, отколкото преди плащаше за винетка?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Русе – Свиленград е едно много специфично направление. Знаем, че Хаинбоаз е втори клас и оттам едни 51 км отпадат, така че специално за това направление е така, но пък за класическото направление Калотина – Капитан Андреево там един тежък автомобил плаща 36 лв. спрямо 23 лв., които плащаше преди.
Аз ще представя данните по един по-друг начин. Искам да кажа, че към момента темпът на събиране на средства от пътни такси, винетки и тол е същият, какъвто имахме миналата година въпреки COVID-19, което означава все пак, че ефектът на събирането на пътни такси на база на изминато разстояние се отразява върху по-голямата ефективност на работа на системата.
От друга страна, ние виждаме, че голяма част от превозвачите, въпреки 70-процентната редукция съвсем съзнателно си купуват маршрутни карти, избират каналите на АПИ, който определено е лидер в продажбата на маршрутни карти с правилните места, които сме подбрали, и с доброто обслужване, което предоставяме. Така че всички тези фактори, въпреки кризисната ситуация, ни дават един умерен оптимизъм по отношение на това как ще изпълним целите, които са поставени в бюджетните прогнози.
С това завършвам по-нататък, ако има други въпроси, ще изясня и за оборудване и за всичко останало.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али, имате думата.
ТАНЕР АЛИ: Нямам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нямате реплика.
Господин Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги, гости! Живеем в сложна обстановка и обществото очаква от нас, от Вас решения, които да помогнат тези задаващи се икономически проблеми, задаващо се увеличаване на безработицата да бъдат решени. Лекарството не е само в Министерството на здравеопазването и в Регионалното развитие, даже мога да кажа, че там е най-насочен погледът на обществото.
Нашата парламентарна група направи едно предложение за масирано, ускорено строителство, ако щете да обърнем България на строителна площадка за инфраструктурни проекти. Въпросът ми обаче е: санирането. Това е тема, която си я говорим и, разбира се, във времето е действано и се действа по-нея, но сега е моментът да направим така, че навсякъде в България да се строи, да се санира.
Знаете колко работни места биха се открили във всяка област, във всяка община. Знаете какви възможности има особено секторът „Строителство“, който в момента няма недостиг на работна ръка, а напротив – има достатъчно хора, готови да се заемат в тази част на икономиката. Обаче, когато говорим за саниране, да помислим как да му разширим обхвата. Хората са склонни и да доплащат, те знаят, че бързо ще могат да възстановят тази вложения и разходи.
Какво правите Вие в този момент, за да може в тази трудна икономическа обстановка да дадем максимална заетост, да дадем спокойствие на хората, че ето държавата прави пряко нещо за тях конкретно? Но Ви моля, има директиви, които ще станат регламенти другата година, и трябва да бъдат нови, които трябва да се вземат предвид при проектиранията, при санирането.
Знаете, че основната цел на санирането е енергийната ефективност, а ще има директива, касаеща енергетиката, според която всеки потребител трябва да стане и нетен производител на енергия – дали на топлоенергия, дали на електроенергия. И това другата година става регламент. Тоест трябва да сме на висота на новите изисквания и на новите регламенти, очаквани от Европейския съюз, а същевременно и на трудната обстановка, която в момента имаме, заради COVID-19.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Колев, темата в последните дни стана много актуална за Програмата за саниране, така че и въпросът Ви е актуален.
Само няколко думи ще кажа за това докъде стигна Програмата за саниране, която и към момента се изпълнява. Знаете, че са осигурени средства за 2022 сгради, от тях 1876 са вече въведени в експлоатация и остават за обновяване 146 сгради.
Първият етап от програмата е завършил в 14 области, в останалите все още има за изпълнение обекти. Като вече се проведе и една среща с Камарата на строителите, които настояват да бъде отворен или нов етап на програмата с нови правила, или да се продължи сегашната програма по сегашния начин, но да бъдат осигурени средства, с които да се осигури работа на малките фирми, които обикновено се заемат с такава дейност – високо строителство, саниране на сгради.
Ние също подкрепяме такава идея, защото знаем, че големите инфраструктурни обекти се строят от големи фирми в пътния бранш, докато в строителството и санирането на сградите вече имат шанс и по-малки фирми.
Сдружението на общините подкрепя, имахме миналата седмица заседание чрез електронна връзка, видеозаседание, на което с всички колеги, които са от Управителния съвет, коментирахме тази тема. Всички настояват тази програма да продължи и да бъде осигурено финансиране. В същото време почти всеки ден получаваме писма от кметове на общини в подкрепа на идеята за продължаване.
Има два варианта. Единият вариант е да продължи програмата по начина, по който е структурирана в момента, без съфинансиране, като в нея да бъдат финансирани всички онези сдружения на общините, които чакат своето финансиране, които са около 2000 на брой. И втори вариант, който се коментира, това е да започне нова програма с изцяло нови правила, където да бъде включено и съфинансиране от потребителите. Тази теза от доста време се застъпва и от хора от правителството, и от сектора, че не е справедливо с парите на всички да финансираме някои от блоковете. Аз също смятам, че трябва да има процент съфинансиране, като се въведат с новата програма начини, механизми, с които да бъдат подпомогнати и улеснени всички, които ще бъдат потребители на тази програма, така че да може при осигуряване на финансиране от държавния бюджет и делът, който те трябва да имат наличен, да бъде лесно осигурен чрез финансови механизми – нисколихвени, безлихвени кредити. И трябва да се намери механизъм за връщането на тези кредити.
Разбира се, това е само концепция. Няма разписани все още правила в единия и в другия вариант. След като сме направили анализ на съществуващата програма и в двата случая ще има допълване и промени относно функционирането, дали със или без съфинансиране, относно контрола по изпълнение на програмата. Ще има и други елементи, които са свързани с общините като възложители. Ще има и промени в начина на определяне на цените и индикативната стойност на квадратен метър, както беше досега. Ще предложим да бъде определяно по друг начин – цени по видове дейности, а не като обща цена на квадратен метър.
Така че това все още е в обмисляне на различни варианти. Колегите от Дирекция „Жилищна политика“ разработват няколко варианта. Разбира се, най-важното е да имаме съгласие и възможност от Министерството на финансите, от финансовия министър, според възможностите на бюджета. Там също трябва да бъде направен един анализ във връзка и с кризата, която преживяваме – икономическата криза в много сектори в България. Така че предстоят разговори и дебати по темата продължаване на санирането в България. Но ние подкрепяме категорично да продължи санирането по единия или по другия начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Имате прави на реплика, разбира се, но кратичко, защото изядохте с анонса времето и за репликата. Заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър! Не е необходимо да очакваме държавата сто процента да реши проблема. Трябва и обществото да се включи. Тук ще дам един пример с Гърция. Имаме саниране на сграда, но там имат изисквания и едно от изискванията е да си нетен производител на някаква енергия. Там имат Закон за нетметъринга – произвеждаш различно по място, произвеждаш на остров някъде в Гърция, потребяваш го в Атина. И различно по време – произвеждаш електроенергията лятото, потребяваш я през зимата. Сто процента инвестицията е частна.
Значи, санирането, където да се включи държавата, където да се включат фондове, там имаме голямо участие на държава, голямо участие на европейски фондове. Но има изискване и самият частник да помогне в енергийната ефективност и да не стои и да чака. И те вече много успешно го правят, така че населението да се включи активно в този процес. Ето това помислете – да активираме този ресурс, който е в банките, стои мъртъв, да се включи в помощ на този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
То беше допълнение, не реплика, така че ако искате, разбира се, вземете думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Ние също смятаме, че трябва всеки, който получава такава безвъзмездна помощ, в какъвто и да е процент от държавата, трябва да има и собствен принос за цялото това саниране. Така че ползите от програмата, всички, които имат санирани сгради, са ги отчели и като намаляване на разходите за енергия, и най-малкото като уюта, който създава за окото в цели квартали красотата на санираните блокове.
Така че аз смятам, че тук трябва да има освен политически, и обществен консенсус по това как финансираме тази програма и с какъв процент съфинансиране.
ДОРА ЯНКОВА: Трудно ще е, сега е безплатно.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, трудно би било промяната в правилата, но аз смятам, че ако има широк обществен и политически консенсус, не е невъзможно. И мисля, че това е по-правилният вариант, по който трябва да вървим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, нямаме дебат на тема саниране. Продължаваме с блица.
Господин Ташков има думата.
АТАНАС ТАШКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да върна пак темата, която повдигнаха колегите от ДПС, към смесената система за таксуване по републиканската пътна мрежа, а именно така наречената тол система. Единият въпрос е свързан с лекотоварните и закупуването на електронната винетка. Видяхме, тя стартира в началото на 2019 г., работи успешно след леки затруднения при въвеждането. Оттам нататък вече всичко във връзка с продажбата, регистрацията, закупуването на винетки и така нататък е изчистено и системата според мен функционира перфектно. Но преди известно време, във връзка и със ситуацията около пандемията с COVID-19, в медиите се завъртя една тема във връзка с компенсиране на гражданите, които са закупили електронни винетки и периода, в който имаше затруднения с пътуването им. Какво е Вашето мнение по тази повдигната тема?
И втората насока на въпросите ми е свързана отново с тежкотоварните транспортни средства и заплащаната от тях тол система. След срещата, която направихте Вие с транспортния бранш в края на февруари тази година, беше договорен един тримесечен срок, който започва да тече от 27 март 2020 г., за да се види как вървят приходите и какъв е размерът на тези приходи от тол системата. Смятате ли да удължите този тримесечен срок, за да бъде по-адекватна картината от пътуванията и от размера на таксите, които ще бъдат събрани? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ташков, много правилно отбелязвате основните моменти, които са в тол системата.
По първия въпрос сме правили анализ, професор Асенов ще Ви отговори относно тези запитвания, които имахме за удължаване срока на винетките или за връщане на пари. Имали сме и такива за връщане на пари за закупени винетки за това, че не са ползвани в този период. Професор Асенов ще Ви отговори.
Иначе е ясно, че тримесечният срок, който бяхме договорили с транспортния бранш за анализ на приходите от тол системата с въведения обхват и тарифи, няма как да бъде актуален, тъй като в този период нямахме нормално функциониране на транспортния бранш – и на транзитния, и на този, който функционира на територията на България. Така че няма как да направим този анализ.
Относно обхвата на тол системата и това, което беше казано преди малко и от господин Веселинов, отделни пътни отсечки – втори клас пътища, които по настояване на бранша бяха извадени от обхвата на тол системата, ние също сме правили такъв анализ и това, което ще предложим като първа стъпка, е да променим обхвата на тол системата, като включим основни пътни артерии, в България така е конструирана пътната мрежа, в обхвата на тола. Това е и примерът, който беше даден. Има и други пътни отсечки, има области, които нямат нито един първокласен път, тоест движението вътре на територията на областта, а не транзитният трафик или този, който е международен, всъщност е облагодетелстван, което смятаме, че не е справедливо.
Мисля, че браншът няма да има против обхватът да бъде разширен и трябва да помислим и за самите тарифи.
Но наистина този тримесечен период, който си бяхме определили, няма как да даде добър поглед и анализ, който да бъде верен и да ни даде основа за продължаване напред.
А иначе относно трафика, относно приходите и запитванията, които имахме, както Вие казахте, за удължаване срока на винетките, професор Асенов ще Ви каже.
ДОРА ЯНКОВА: Все пак, последно, колко километра тол са сега?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Три хиляди и двеста километра.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Асенов.
ОЛЕГ АСЕНОВ: Аз много пъти съм дискутирал тази тема по отношение на компенсирането. Искам да подчертая, първо, че продуктът за таксуване е таксуване на време и той не определя брой пътувания и дължина на пътуванията по Европейска директива. В този смисъл създаването на компенсаторен механизъм не е регламентирано и определено в европейската регулация, по която работим.
Вторият проблем, пак идващ от тази регулация, ако изобщо може да е проблем, но той е най-същественият, е, че под никаква форма чл. 7, ал. 3 мисля, че беше, на Директивата 69, с която работим, не може да се поставят в състояние на дискриминация едни потребители на пътя по отношение на други потребители на пътя. Ние виждахме на КПП-тата на областните центрове, където и тол контролът активно работеше, как хиляди леки и лекотоварни автомобили под 3,5 тона, се движеха безпроблемно по пътната мрежа.
От друга гледна точка, също на базата на трафик информацията се виждаше, че пътища, които не свързват областни центрове, прегряват буквално, тоест се претоварват. Подбалканският път беше един изключително светъл пример в тази посока и аз в едно интервю пред медиите го посочих като пример.
Движението е ограничено от гледна точка на инцидентни пътувания, за които не е характерно да бъдат закупувани дългосрочни продукти, като годишни винетки, а точно те бяха основата на някои от запитванията, които ние получавахме.
От друга страна, потребителите също се ориентираха в ситуацията и ние наблюдавахме в COVID-19 времето значително увеличаване ръста на броя на краткосрочните винетни стикери за сметка на дългосрочните. И сега веднага, след като беше прекратено извънредното положение и беше разрешено свободното движение, приходите от електронни винетки дори на дневна база надхвърлят приходите от миналата година, тъй като се купуват сега дългосрочните винетки, които хората, които бяха в домовете си, бяха отложили да ги закупят в този период.
От тази гледна точка мисля, че такъв компенсаторен механизъм и от гледна точка на европейското законодателство, и от гледна точка на самия Закон за извънредното положение, където пътните такси са държавни такси, не се третираше редукция на държавни такси, не е целесъобразна и няма как да бъде приложена.
По отношение на тежкотоварния трафик важното е да се подчертае, че към момента онзи активен парк, който превозвачите таргетираха, от 60 хиляди автомобила, включително и в тази зала, вече 52 хил. автомобила са оборудвани с технически средства за автоматично таксуване, тоест с бордови устройства или GPS тракери, което е важно да се знае. 45 хиляди от тях активно пътуват. Една част от тях още не са започнали да използват устройствата си, буквално не са ги включили по редица причини. Дискутираме това с нашите партньори, включително и самите транспортни фирми. Някои казват, че още не се е завъртяла икономиката, не са тръгнали тези автомобили. Други пък предпочитат все още да си купуват маршрутни карти и по-късно да ги включат. Това е избор на превозвача, ние няма как по един или по друг начин да му нареждаме кой метод за таксуване да ползва. В самия закон е казано, че всички методи на таксуване са абсолютно равноправни и ние спазваме този принцип.
Предстои в следващите още три-четири седмици, поне от заявките, които виждаме, да стигнем 60 хил. автомобила, с което реално покриваме онази квота от активно пътуващи местни пътни превозни средства с електронно таксуване.
По отношение на транзитния трафик – изключително добре покрит. Знаете, че освен всичко останало, ние контролираме все още по заповедта на министъра така наречените зелени коридори много ефективно. На базата на нашата работа на практика отпаднаха екскортите, тъй като с маршрутните карти се създава съвсем ясен електронен механизъм за контрол на всеки зелен коридор, което доста облекчава работата на другите органи, с които съвместно контролираме и тази дейност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Асенов.
Господин Ташков – реплика.
Само да напомня, че по принцип три минути е въпросът, пет минути е отговорът. Моля Ви наистина да се събираме във времето.
АТАНАС ТАШКОВ: Да, но на колегите позволявате да говорят повече.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, Ташков. Не е лично. И на колегата от „Обединени патриоти“ направих същата забележка.
АТАНАС ТАШКОВ: Съгласен съм с всичко това, което казахте, госпожо Аврамова и професор Асенов, само искам да допълня нещо друго.
Аз също смятам, че претенциите на гражданите не би трябвало да са основателни в случая, защото заплащането на тази електронна винетка, това е такса за ползване на пътя. Тоест Агенция „Пътна инфраструктура“ използва тези средства за поддържане и ремонт на пътя. През тези два месеца, когато имаше извънредна ситуация, пътищата се поддържаха – косяха се треви, почистваха се, кърпеха се, запълваха се фуги, сменяха се мантинели. Де факто ние нямаме основание наистина да се иска корекция на средства или връщане на средства за закупени винетки.
В крайна сметка това е справедливият начин за заплащане – тол системата. Ако и леките бяха с тол система, тогава нямаше въобще да коментираме този въпрос.
Понеже госпожа Дора Янкова попита за обхвата, моето мнение е, че този обхват е много малък. Три хиляди километра е малък обхват, но той беше постигнат, благодарение на натиска от транспортния бранш. За мен обхватът трябва да цели година след година да отиде към почти сто процента обхват на тази тол система на републиканската пътна мрежа. В крайна сметка това е услугата, която получаваме. Плащаш, пътят се поддържа и ремонтира, и ти използваш една добра услуга. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Ташков.
Господин Иванов има думата за въпрос.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости, аз предлагам малко да отпочинем от темите за пътни проекти, ВиК и особено за тол системата и да си спомним, че има и български общини.
Уважаема госпожо Министър, споменахте, че преди около две седмици сте провела видеоконферентна среща с ръководството на сдружението на общините, и чухме, че се задава прераждане на Съвета по децентрализация.
Моят въпрос е: има ли вече набелязани теми, или проблеми, които да обсъдите на това първо заседание на Съвета по децентрализация, и кога се очаква да бъде то? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, да, проведохме един много конструктивен разговор с Националното сдружение на общините в Република България. Темата, която те бяха посочили, беше ВиК законът. Коментирахме конкретни текстове от Закона.
Втората тема, която засегнаха, беше санирането, както вече казах.
И третата е темата за децентрализацията, като основен акцент от тази тема, която е многообхватна, беше финансовата децентрализация, която вълнува най-вече българските общини.
Поех ангажимента да свикам Съвета по децентрализация, който, доколкото знам, последното му свикване е било през 2016 г., и там да коментираме всички теми, които вълнуват българските общини.
Винаги сме работили добре, в конструктивен диалог, така че темите в конкретика, като въпроси, които искат да бъдат разгледани, се разбрахме, че ще ни бъдат подадени от Националното сдружение на общините и те ще влязат в дневния ред на Съвета за децентрализация, който ще бъде оповестен. Очаквам да ми бъдат изпратени темите, като сами разбирате, че този въпрос с финансовата децентрализация касае най-вече Министерството на финансите, така че ние ще разчитаме и на тяхното присъствие на Съвета, за да можем да коментираме и да търсим конструктивни решения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за реплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
В тази връзка и по повод стартиралата вече дискусия в обществото и в политическите партии за промени в данъчната политика, касаещо дискутираните проблеми в Закона за данък добавена стойност, но вече има и други посоки в тази дискусия, включително и за промяна на данъчното облагане доходите на българските граждани, бих искал да попитам дали бихте имала политическия кураж и воля в стартирането отново на работата на Съвета по децентрализация да подкрепите поне на първо време дискусията и дебата за преотстъпване на част от данък общ доход за българските общини, като нов приходоизточник, особено в контекста на това, че българските общини в момента са с много тежък срив в собствените приходи, което ще продължи доста дълго време. При всички случаи тази бюджетна година ще завърши по този начин.
Готова ли сте да дискутирате тази тема с българските общини?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, аз смятам, че не механичното разпределяне на данък общ доход може да бъде реалната помощ за българските общини, защото, ако разгледаме различните общини в частност, ще видим, че механичното процентно разпределение на данък общ доход ще доведе до големи дисбаланси. Има общини с много голяма безработица, които имат нужда от много средства, а ако разпределяме механично тези средства от данък общ доход, няма да получат нищо. Има общини, които са в много добро финансово състояние, които ще получат от този процент много средства.
Затова смятам, че това е много тежка тема, за да кажа: подкрепям точно този вариант. По-скоро смятам, че Министерството на финансите трябва да направи един много задълбочен анализ, а също и Националното сдружение на общините в Република България трябва да помисли по този въпрос като искане дали точно това е механизмът, който трябва да бъде поискан и дискутиран на тази среща и на този съвет.
Иначе аз подкрепям да бъдат подпомагани българските общини. Радостното е, че вече всички общини, това ни съобщиха на срещата с националното сдружение, че вече всички общини са предоставили данните за състоянието на общинските пътища. Аз много пъти съм имала възможността и на тях да кажа, че ако искаме подкрепа от държавата за инфраструктура, то тя не трябва да бъде на калпак, а трябва да бъде във връзка със състоянието. Има общини с много добро състояние на общинските пътища, и такива, които трябва да бъдат подпомогнати.
Може би трябва да се помисли малко по-детайлно и да се направят малко повече анализи, за да се прецизира какво точно трябва да бъде направено за тази финансова децентрализация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Колега Али, имате право на втори въпрос.
ТАНЕР АЛИ: Той щеше да бъде първи въпрос, но когато влязох, понеже закъснях, не знаех, че в 14,15 ч. започваме, относно магистрала „Хемус“, но това, което чух, горе-долу ми стана ясно, че вървят в срокове,дори и в по-бързи темпове.
Това ми беше вторият въпрос. Нямам друг въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Аз ще задам от името на „Обединени патриоти“ втория въпрос.
Става дума отново за ВиК сектора и за възможностите за обновяване на неговата инфраструктура. Знам, че по Оперативна програма „Околна среда“ е единственият сериозен финансов ресурс, с който разполагаме в момента. И бих искал да знам на какъв етап е изпълнението на проектите? Имаме ли вече сключени договори за изпълнители? Изобщо как върви процедурата по възлагане на обществените поръчки и какви са хоризонтите за изпълнение на тези, ако мога да кажа, най-важни поне за този мандат проекти, свързани с ВиК сферата?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Господин Веселинов, колегите, които са от ВиК дирекцията „Търговски дружества и концесии“ полагат огромни усилия съвместно с ВиК операторите и ВиК дружествата да дадем тласък на търгуването на проектите, които са по Оперативна програма „Околна среда“.
Ще Ви дам малко информация, че имаме 14 области, 14 ВиК оператора, които са с разработени регионални прединвестиционни проучвания. Общата стойност на Оперативна програма „Околна среда“ на проектите, които ще бъдат финансиране, е около 1,8 млрд. лв. с ДДС.
Към момента договори за безвъзмездна финансова помощ имат 13 ВиК оператора. Това са: Враца, Русе, Перник, Видин, Силистра, Пловдив, Ямбол, Варна, Сливен, Стара Загора, Кърджали, Шумен и Смолян. Стойността на договорите е 1 млрд. 416 млн. 818 хил. лв., от които 834 млн. лв. е безвъзмездната финансова помощ.
Това, което ние искаме от ВиК операторите, е по най-бързия начин да бъдат проведени обществените поръчки, така че да започне и реалното строителство, като предвидените за изпълнение обекти по тези договори са 400 броя, а обществените поръчки, които трябва да бъдат проведени, са 190 броя.
През месец март са стартирани голямата част от тръжните процедури за строителство и строителен надзор, като обявените вече или сключени вече договори са 116. Тяхната стойност е около 850 млн. лв. без ДДС.
Продължават и другите ВиК дружества да сключват договори и да обявяват обществени поръчки. За шест новоконсолидирани ВиК оператори – Хасково, Търговище, Велико Търново, Габрово, Софийска област и Плевен, предстои Министерството да обяви обществена поръчка, с която да поръча изработването на регионални прединвестиционни проучвания. Индикативната стойност на тази поръчка е около 20 млн. лв., така че да могат и тези ВиК оператори да бъдат бенефициенти в следващия програмен период 2021 – 2017 г. по Оперативна програма „Околна среда“ и да направят ремонт и рехабилитация, подмяна и изграждане на ВиК инфраструктура в съответните области, в които оперират ВиК операторите.
Това е накратко отговорът във връзка с изпълнението на програмата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Аврамова.
Всъщност колко области имат приключило възлагане и започват да работят?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: По всички проекти, които възлагат?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да. Приключени процедури имаме ли изобщо?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Не.
ДОРА ЯНКОВА: А ще усвоите ли парите?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Всички са със стартирали процедури. Нямаме още приключили процедури за строителство, които да дадат възможност за реално строителство на терен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предполагам, че забавянето е във връзка с епидемията, но мисля, че малко изоставаме от сроковете и се пораждат притеснения. Надявам се, че ще успеем в рамките на програмния период да приключим.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Това са и нашите усилия. В непрекъсната връзка сме с ВиК операторите. Мислим, че те ще се справят. Колегите оказват пълно съдействие. Те трябва да пуснат и процедурите за надзор, за консултантски дейности и за строителство. Мисля, че ще се справят в рамките на тази година, ще имат сключени договори.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Аврамова.
С това процедурата по блицконтрола приключи. Благодарим Ви за участието.

Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията присъстват: господин Велик Занчев – заместник-министър; и Владимир Тодоров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Уточнявам, че Законът има касателство към дейността на нашата комисия в един-единствен параграф. Става дума за промяна на Закона за устройство на територията. В това отношение представянето може да бъде максимално съкратено и да бъде фокусирано върху конкретния текст.
Каня уважаемите гости да заемат местата си.
Господин Заместник-министър, заповядайте да представите Закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Основната цел на предлагания законопроект е да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата, които се прилагат само по отношение на морските пристанища, включени в основната и широкообхватната трансевропейска транспортна мрежа, така наречената TNT мрежа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Занчев, нас ни касае дотолкова, доколкото се изменя ЗУТ. Като цяло ние сме чели мотивите, запознати сме с тях. Ако искате кажете конкретно за тази промяна, ако има нещо особено, иначе сме запознати с темата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Въвеждаме в националното законодателство Регламент 2017/352.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че това е ясно на всички колеги.
В Преходни и заключителни разпоредби има един параграф, който променя Закона за устройство на територията. Това е цялата причина ние да се занимаваме с този законопроект.
Давам думата на господин Тодоров с няколко изречения да представи каква е промяната в ЗУТ.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Промяната е свързана с едно допълнение, което е в чл. 111, който в момента регламентира специализираните устройствени планове, като идеята е да се допълни от гледна точка на потребностите на пристанищата и да може да се разработва парцеларен план на акваторията и план за застрояване на прилежащата територия, която се намира на сушата. И при необходимост в обхвата на съответните планове да се включат парцеларни планове за осигуряване на инфраструктурата за достъп до пристанището. Това е напълно в контекста и на сегашната свободна регламентация на специализираните планове по чл. 111, които можеха да бъдат от всякакъв характер.
Има и едно друго изменение, за което може би вносителите да пояснят – пристанищата отпадат от първа категория строежи и всъщност не е ясно за мен поне къде се позиционират, освен ако не се разглеждат вече поотделно като съответните сгради и пристанищни съоръжения в зависимост от техния обхват да попадат в една или друга категория строежи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на вносителите да пояснят този въпрос.
Заповядайте, господин Тодоров.
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: По първия въпрос смятам, че стана ясно – във връзка с въвеждането на мерки на национално ниво за приложение на Регламента, това, което се прави с настоящия законопроект е тези пристанища, които са в обхвата на Регламента по основната и широкообхватната TNT мрежа Варна и Бургас вече ще бъдат пристанища за обществен транспорт, които ще включват в състава си както терминали публична държавна собственост, които са предоставени на управление на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, така и съществуващите досега регионални пристанища, които стават терминали от общото пристанище за обществен транспорт.
ДППИ е управителен орган, тъй като той има и други функции по отношение на подходите от морето към кейовите стени – драгиране, поддържане на максимална дълбочина на водата, осигуряване на трафик контрол, безопасност, сигурност. Става въпрос за пристанищата във Варна и в Бургас.
Предложението за допълнение в ЗУТ по отношение на парцеларните планове е нещо добре познато и в момента. Парцеларният план по отношение на акваторията ще служи само за определяне на зоните в акваторията, в които собствениците – било държавата, било собственици на частни терминали, могат да разполагат понтони, на които да застават корабите на реката, където има проблем с дълбочината на газенето, а на морето по същия начин плаващи докове, ремонтни работилници, за което те ще хващат съответна териториална такса в полза на държавния бюджет.
Предложението за изменение на ЗУТ, в което предлагаме пристанището да отпадне от първа категория, е също водено от такива мотиви с оглед на облекчаване на инвестиционните инициативи, доколкото според нашия закон пристанището не попада в обхвата нито на обект, нито на строеж по смисъла на ЗУТ. То е съвкупност от територия, акватория и организационни условия, тъй като отделните терминали ползват обща акватория.
Нашата идея е така или иначе тези съоръжения, които са първа категория и в момента, това са хидротехническите съоръжения, кейовите стени, те си остават първа категория по силата на това, че в момента те се регламентират като такива. Идеята ни е когато става въпрос за по-ниска категория строеж, да не минаваме по тежки ред през Междуведомствен съвет, изменение на генералния план, а да могат да се реализират по-бързо тези инициативи, като се гарантира…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ясно, господин Тодоров. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: По отношението, което касае изменение в ЗУТ. Да, напълно Ви разбирам, че част от съоръженията, които са на пристанищата, не са категорията на пристанището, но смятате ли, че това все пак е основание да го направим? Защото в този случай съоръженията, които остават извън обхвата на пристанището, къде ще ги класифицираме?
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Всяко само по себе си в категорията строеж, която се предвижда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Складът си е склад, административната сграда – административна сграда. Няма проблем в това отношение
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Идеята е просто, че от административна сграда няма логика да минава към първа категория строеж.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, други изказвания?
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ: Но хидротехническите съоръжения, обектите, които налагат първа категория си минават по същия ред.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата.
Който е съгласен с приемането на Законопроекта, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 7.
С това приемаме и предлагаме на Народното събрание да приеме този Законопроект.
Благодаря на колегите и на участниците в заседанието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов


Стенограф:
Н. Иванова