Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
09/09/2020
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от МС.
2. Законопроект за индустриалните паркове, №002-01-36, внесен от МС.
П Р О Т О К О Л
№ 14
На 9 септември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.
Дневният ред е обявен предварително.
Оказа се, че по точката, внесена от колегата Ненков, колежката Белова и съответно Райков, всъщност нямаме още постъпили становища на министерствата. Така че ще предложа, първо, да извадим точката от дневния ред, след което да подложим на гласуване променения дневен ред.
Който е съгласен точка трета да отпадне от дневния ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се няма.
Подлагам на гласуване дневния ред с неговите две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, № 002-01-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Наши гости са: Петя Тянкова – началник кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, и доцент Ралица Илкова – експерт. Добре дошли!
Заповядайте, като вносители, ако желаете да представите Законопроекта.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя в краткост Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Ако мога така да разделя нещата, една част от предложенията се отнасят до това, че Законопроектът създава ефективни гаранции за защита на гражданите в извънсъдебната и съдебната фаза на процеса, като те ще могат да обжалват всички актове, които се издават по реда на Закон за административните нарушения и наказания и с които се засягат техни права и законни интереси. Имам предвид писменото предупреждение, резолюция за прекратяване, разбира се, и самото наказателно постановление.
Друга гаранция, която се предвижда за ефективно упражняване правото на защита на гражданите, това е удължаването на срока, в който те ще могат да представят своите възражения след съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Досега срокът беше 3-дневен, сега се предлага той да бъде увеличен на 7 дни. Също така се предлага досегашният 7-дневен срок за обжалване на наказателното постановление да бъде удължен на 14 дни, за да могат гражданите по-ефективно да организират защитата си.
С Проекта се предвиждат и повече превантивни антикорупционни мерки при осъществяване на контролната и санкционната дейност на администрацията. Такава мярка има заложена и в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията. Предложенията са именно в насока, че досега предупреждението можеше от наказващия орган да се отправя устно или писмено. Разбира се, устното предупреждение не оставя никаква следва, никакви доказателства, че се е случило. Затова сега с Проекта предлагаме да се отправя само писмено предупреждение. Ограничаваме субективното право на преценка на наказващия орган относно това кога е налице маловажен случай, като в Законопроекта се дава дефиниция на понятието, която досега липсваше.
Следващото, разширява се кръгът на лицата, които могат да искат възобновяване на самото административнонаказателно производство. Досега това беше само прокурорът, сега това, разбира се, се признава на лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление – без значение дали е физическо или юридическо лице. Разбира се, и други заинтересовани лица, за които може да има последици от наказателното постановление. Примерът с отнемане на вещи, които са чужда собственост, или лицето претендира, че има права върху тях.
Въвеждат се ясни правила по отношение на това, кога един актосъставител следва да се отведе и не трябва да се съставя акт за установяване на административно нарушение, лимитират се основания за прекратяване на производството и реквизитите на самата мотивирана резолюция. Досега в ЗАНН нямаше никакви разпоредби в тази посока.
Друга промяна, която предлагаме на гражданите, е възможността, в случай че в срока за обжалване те изберат, вместо да обжалват, да заплатят санкцията. В този случай ще могат да направят това в намален размер, а именно на 80% от размера, който е наложен с наказателното постановление. Разбира се, в този случай лицето, избирайки да се възползва от тази привилегия, за която държавата му дава право, няма да има възможност да обжалва наказателното постановление – това е негов избор, в същото време обаче той ще може да обжалва наказателното постановление в частта, ако наред със самата глоба или имуществена санкция са наложени и други наказания, като лишаване от право да се извършва определена дейност или да заема определена професия. Тогава ще може да обжалва постановлението в тази част.
Едно от другите по-важни предложения е, че с Проекта се предлага да се въведе институтът на споразумението, който засега съществуваше в някои закони – Законът за митниците например, но не и като общо правило, като тук сме се опитали максимално да ограничим до минимум субективизма на наказващия орган пак с оглед на това да се предотвратят евентуални възможности за антикорупционни практики. В Закона изрично е посочено, тук наказващият орган няма да преценява каква да е санкцията, тя ще бъде в намален размер, но Законът изрично е предвидил в различните хипотези – дали когато има или няма минимум на санкцията, са предвидени, че в този случай ще се налага санкция в размер 70% от минимума.
Разбира се, въведени са и ограничения кога няма да могат да се сключват споразумения – когато нарушението е повторно, когато представлява престъпление, и споразумението ще става окончателно едва когато наказаното лице – физическо или юридическо, заплати санкцията, едва тогава ще влиза споразумението в сила.
Предлагат се и много други промени. На разположение сме за въпроси. Благодаря Ви много. Очаквам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Тянкова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите.
Аз лично дълго време очаквам този законопроект, знаем, че се работи в Министерския съвет. Още повече Народното събрание прие на първо четене един Законопроект за ЗАНН, който очакваме да обединим с този. Така че се надявам по бърз начин да влезе в залата на Народното събрание.
Колеги, има ли изказвания по темата?
Ако няма, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Колеги, нашата комисия ще предложи на Народното събрание да подкрепи Законопроекта.
Благодаря Ви, госпожо Тянкова, и госпожо Илкова.
По точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ, № 002-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости на заседанието на Комисията са: Мартин Дановски – съветник в кабинета на заместник министър-председателя Томислав Дончев; Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет; Георги Йончев – директор на дирекция „Икономическа политика“ към Министерския съвет, и Николай Алексиев – експерт.
Господин Дановски, Вие ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
МАРТИН ДАНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, господа депутати! Имаме удоволствието като екип от Министерския съвет, участвал пряко и организирал изработването на този законопроект, да Ви го представим. Ще се опитам да бъда максимално съдържателен и кратък, тъй като съм убеден, че сте се запознали с мотивите и въобще с цялостната постановка на Закона.
Най-кратката дефиниция, която бих дал за смисъла на този закон, това е, че той създава условия за разгръщане на един инвестиционен процес и за рязко увеличаване на инвестиционната дейност в страната чрез рамката, която той създава, по отношение на индустриалната инфраструктура. Това е основната, бих казал, задача, цел и в крайна сметка резултатност, която се очаква от този закон.
С няколко думи по отношение на нуждата и защо такъв закон се появява. Появява се сега вследствие едногодишна работа на осем водещи министерства, включително и на участниците от бизнес средата, с които е консултирана тази форма на закона, появява се сега, защото бяха идентифицирани ключови нужди.
На първо място, съвсем нови тенденции от около десетина години, включително в нашата част на света по отношение на индустриалната инфраструктура, касаеща и индустриалната икономическа политика както конкретно по отношение на начина, по който се районират вече инвестиционните намерения в тази сфера, така и по отношение на тяхното устройване. Това в Закона е предвидено и е дадено предложение как да се случи.
Има нужда от нов фокус по-скоро ориентиран към хоризонтални политики, към междусекторна интеграция между отделните бизнеси и сектори, такива с насочени и свързани с енергийна ефективност, спестяване на време, екологични и в крайна сметка наричаме ги с една обща дума „интелигентна трансформация“ или „интелигентна насоченост“ на индустрията.
Следваща нужда, която биде идентифицирана, това е изоставането на България по отношение на дефинирането на нормативната и методологическата рамка въобще за развитие на подобен тип инвестиции.
И не на последно място, но бих казал, за съжаление, най-болезнено, имаме натрупан в последната година и половина-две практически опит във връзка с посрещането, обслужването, участието в конкурентни процедури по отношение на исканията, тоест търсенето на големи инвеститори за влизането в страната, които най-често се срещат с трудности, свързани с уреждането и бързото навлизане на техните инвестиции на индустриалните терени у нас.
Законът си е поставил четири основни цели.
Първата цел е това рязко подобрение на конкурентната среда за инвестиции, като тук става дума за пряко стимулиране на инвестициите в производство чрез бъдещите индустриални паркове.
На второ място, имаме сериозен опит за увеличаване на скоростта, по който в България се проектира, урежда и функционира едно индустриално производство.
На трето място, имаме ясна, нова рамка за създаване не просто на урегулирани територии за извършена индустриална дейност, за създаване на екосистеми от участници за по-успешното и по-резултатното, в крайна сметка, функциониране на тези зони, на тези екосистеми.
И на четвърто място, съвсем ясно целта на този закон е да създаде условия за баланс в регионалното развитие и териториалното най-вече по отношение на социално-икономическото развитие на страната. Има предвидени в него текстове, които дават минималните гаранции, че това нещо ще бъде следено. Накратко, създава законна екосистема за отношения и професионализира средата – това е основното.
В по-голямата си част той може да бъде определен като акт, който е модерен, относително отворен, дава минималните съвременни стандарти за такава инфраструктура, които в крайна сметка, биха дали основание на публичната сфера, на държавата, в частност и на общините, за които това е предвидено, да се включват в подпомагане на отделни елементи от тази екосистема.
В чисто правен аспект, без да влизам в подробности, смятаме, че Законът е изчерпателен в този си вид и няма нужда от правилник за неговото прилагане, тъй като той в една доста голяма пълнота урежда обществените отношения като ѝ дава правилата за тяхното функциониране.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения някъде в около осем-девет закона, като това са: ЗУТ, Закона за държавната собственост, Закона за енергетиката, закони, свързани с околната среда, земеделските земи и горите, както и защитените територии.
По отношение на ключовите въпроси, които смятаме, че този закон урежда. Едната група въпроси е свързана с това кой, кой е в един индустриален парк, цялата система от взаимоотношения между собственици, оператори, правилник за функциониране на зоната, начин за проектиране, устройване, функциониране, включително по отношение на услугите, които вътре се предлагат, според нас в минимално достатъчна степен са създадени като модел.
На второ място, имаме въпросите, свързани с това как се създава индустриален парк, като тук се определят въобще дългосрочните перспективи за развитие, минималните необходими изисквания един проект да бъде наречен „индустриален парк“ по смисъла на този закон, които включват елементи, свързани с концепция, бизнес план, предварителни устройствени мероприятия и така нататък.
Друга важна група въпроси, това са как се планира и строи индустриален парк, като амбицията на Проекта тук е да предложи един по-облекчен вид на устройствено планиране, инвестиционно проектиране в строителство, един облекчен вид производства, основаващи се изключително върху съществуващия Закон за устройство на територията, без да променят процеси и процедури, без да променят срокове, които са им отредени, а просто, създавайки нова организация на тези процеси, най-вече чрез електронизация и чрез съвместно изпълнение на някои от тези процедури, които скъсяват с до 50% времето, по мнението на наши екипи, по изследванията, които са направени в последните две-три години, от екипа на Министерския съвет в лицето на дирекция „Икономическа и социална политика“ заедно с бизнеса.
Това са двата ключови подхода в това как се планира и строи индустриален парк. По този начин смятаме, че абсолютно практически ще се намали във времето, с което един инвеститор или даден производител, би искал да влезе в един индустриален парк.
И на трето, последно място, основната група въпроси е това как се развива и по отношение на техническа структура, и по отношение на административни дейности, и по отношение на създаване и партньорства, защото в крайна сметка амбицията на този проект е да постави началото за изграждане – балансирано и териториално, на екосистеми, които заедно с индустрията да привлекат научно-изследователска и развойна дейност в тях, образователна и да се съставят по-големите клъстери, които ще послужат за развитие на по-интелигентна икономика. Има, разбира се, и териториални измерения, които, мисля, че се свързани с практически задачи пред правителството и държавата. Може би господин Иван Иванов ще обърне внимание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов, само накратко.
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъда много кратък. Когато стартирахме процеса на програмиране преди две години, от анализа става ясно, че въпреки инвестициите с европейски средства два програмни периода, в страната ни продължат да растат различията между отделните региони. Особено е валидно тоа за столицата и останалите, където принципно имаме разлики от няколко пъти в стандарта на живот. Това предполагаше промяна на подхода за следващия програмен период. Вие сте коментирали, предполагам, със заместник-министър Деница Николова така наречения интегриран подход в бъдещата Програма за регионално развитие, заедно с останалите.
Идеята е много проста. Трябва да излезем от модела, който имаме в момента на фрагментирано инвестиране, което е концентриран изключително върху инфраструктурата, която се планира на регионално ниво, и съответно мерки, които се изпълняват на национално ниво от ключовите министерства. В тази връзка по всяка една от програмите са заделени 10% за този интегриран териториален подход.
Идеята е всъщност да имаме инвестиции в икономическа инфраструктура, в човешки ресурси, в съответно прилежаща инфраструктура, за да може да се осигурят необходимите условия за привличане на инвестиции в отделните региони. Поради тази причина всъщност споменавам всичко това, защото в този закон за индустриалните зони предвиждаме да играят ключова роля в този подход. Искаме това завихряне на инвестициите да стане с логиката на някоя подходяща икономическа инфраструктура, към която вече да се опитаме да осигурим необходимия човешки ресурс, свързаност към конкретните транспортни коридори, или казано по-простичко, модела, който имаме край Пловдив на „Тракия икономическа зона“, просто искаме да го пренесем по територията на страната.
В тази връзка просто ни трябва съответно законодателство, за да стават тези инвестиции максимално бързо.
Второто нещо, господин Председател, без да отнемам повече време, е свързано с така наречената Зелена сделка. През следващите седмици имаме разговор с Европейската комисия, в която трябва да уточним обхвата, а не инвестициите в рамките на тази Зелена сделка. Трябва да започнем подготовка на регионални планове, които също знаете, че се изпълняват на ниво облост. Понеже на Зелената сделка логиката е всъщност не за енергиен преход, а за икономически преход, също се предвижда инвестициите в такива индустриални зони да играят ключова роля за икономическото възстановяване на регионите, които ще бъдат основно засегнати от така наречената Зелена сделка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Докато си формулирате тезите, ще си позволя да направя няколко коментара по чутото.
На първо място, няма изненада, че София многократно изпреварва останалите региони в страната в развитието си. Защото, ако разхвърляме инвестициите на квадратен километър, които са направени с европейски средства, те ще бъдат многократно по-високи, откъдето ѝ да било другаде. Това е нещо, което съществува и като дисбаланс в публичните инвестиции между Северна и Южна България и е било предмет на заседание на Комисията, имали сме и решения в тази посока.
Това, което се предлага със Законопроекта, аз лично го оценяват позитивно, но не кой знае колко революционно, държа да отбележа. Всъщност за мен основното като печалба за един потенциален инвеститор, са въпросните съкратени срокове, които наистина са до 50%, като подчертаваме „до“-то, възможно е да не бъдат толкова. Тоест аз лично всъщност бих бил доволен, ако има далеч по-радикални предложения за облекчаване на инвестициите.
Друго, което на мен ми прави впечатление в този законопроект, е, че говорим само за производство. А говорейки за – Вие го наричате „екосистеми“ или „клъстери“ или както ѝ да го наречем, редно е по някакъв процент от тези индустриални паркове да могат да бъдат натоварени с логистика . Иначе развитието става малко на куц крак, тоест не знам дали трябва толкова да се фундаментализира тази производствена дейност, която сте записали като изрично условие.
Общо взето това са ми забележките. Всъщност ние какво правим? Другото, да, операторът, който според мен трябва да бъде по-скоро факултативна функция за развитието на тази зона. Защото, задължавайки зоната да има оператор, ние изхождаме от презумпцията евентуално, че има някакъв вид смесена собственост или нещо, което усложнява съответно управлението на тези общи части. Защото в общия план на развитие на една индустриална зона, каквито в момента има няколко на територията на страната, пък целите се дават на инвеститорите. Инфраструктурата остава общинска. Общината си управлява, както във всяка друга индустриална зона, наследена от социализма и това трябва да бъде също възможен модел за развитие на зоната, както и моделът с оператора.
Казвам го това от гледна точка на опита, който има в други държави. Аз съм посетил поне десетина индустриални зони, когато правехме Русенската, тогава като председател на Общинския съвет, и на практика никъде не открихме такава фигура, въпреки че я търсихме. Това накратко са ми забележките, колеги, ако има формулирани изказвания?
Ако няма, желаете ли нещо да добавите към изказванията си?
Заповядайте, господин Дановски.
МАРТИН ДАНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Просто с цел може би яснота, нещо съвсем кратко по отношение на Вашите коментари. Много коректно сте забелязали едно от основните предизвикателства с намаляването на сроковете, но то е само едно от тези, на които бихме искали да обърнем внимание. Много по-съществена е възможността оператор или собственик, ще кажа в какъв смисъл, оператора или собственика – да го наречем „Оператора“, да представлява доста по-самостоятелна единица по смисъла на устройството, което в момента е известно в България, като включително управлява и изгражда мрежите на вътрешната инфраструктура в парковете, възможността да създава затворени енергийни системи от всякакъв клас, да облекчава функционирането на клиентите на парка – на инвеститорите, на бизнесите, които са в парка, по тези начини, да им доставя множество други услуги, свързани с административни, данъчни, образователни, социални и така нататък, което просто може би, не изглежда супер, разбира се, революционно, но в крайна сметка би представлявало по мнение на много инвеститори едно огромно облекчение.
Иначе със сигурност споделям Вашата визия, че една част от тези бъдещи проекти – индустриални и инфраструктурни, вероятно ще имат логистическа насоченост, Законът оставя възможност чрез трите тип абсолютно свободно индустриални паркове А В и С. Примерно тип А не е специализиран индустриален парк, необходимо да се отговори само на минималните изисквания за площ и различни участници в него, за да може той спокойно да бъде ориентиран към логистика или към всякакъв друг подобен тип дейности.
Може би и в бъдеще ще станат още по-ясни функциите на отделните участници по отношение на начина на опериране. Законът само създава възможности да има отделен оператор, но той не задължава никого или не задължава собственика да не си оперира парка, който той е създал, при различните видове собственост, когато и както това е възможно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Да, аз това го отбелязах за затворените мрежи. Това е позитивното и само доказва нашия неуспех в това да дисциплинираме ЕРП-тата да присъединяват за два месеца, а не за две години. Защото и в тази комисия положихме неистови усилия в тази посока, уви, стигаме до такива пожарни варианти за определени територии на страната, вместо за цялата страна. Но като цяло подкрепям подхода.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Само да допълня нещо в контекста на това, което казахте. Ако погледнете цифрите за инвестициите в Северозападния регион и в Югозападния, няма чак толкова фрапираща разлика по отношение на инвестирани европейски средства. Анализите показват ясно… (Реплика.)
Може би това е проблемът, но това е дълга тема за разговор. Въпросът е, че в сравнение с останалите, фрапираща разлика няма, което, разбира се, казвам го неслучайно. Предвид факта, че в момента имаме изслушване в Регионалната комисия, буди някои въпроси, които се опитваме да адресираме към следващия програмен период.
Но по-важното в случая е, че Европейската комисия няма да ни одобри бъдещи програми. Това пак е в контекста на това, че има фокусираност върху производство, без ние да покажем в тези програмни документи как просто ще осигурим максимално обезпечаване на тези инвестиции. Въпросът е, не само да се направят съответните отчуждителни процедури и да се направи инфраструктурата, а трябва да осигурим човешкия ресурс, трябва да осигурим свързаност към интермодерен транспорт към магистралите, към железопътните линии, трябва да обезпечим съответните индустриални зони със съответната инфраструктура за иновации и приложна наука. Всичко това трябва да се види в бъдещите оперативни програми. Има такива очаквания от страна на Комисията. Работим по това, с което идеята е да обезпечим един цялостен процес на инвестиции, но ни трябва просто законопроект, който да ни осигури основата, за да можем да го направим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Ако няма, подлагам на гласуване Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет.
Колегите, които подкрепят Законопроекта, моля да гласуват.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
След това гласуване, Комисията ще предложи на Народното събрание да подкрепи и този законопроект.
Благодаря на гостите на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Любка Самодумова
2. Законопроект за индустриалните паркове, №002-01-36, внесен от МС.
П Р О Т О К О Л
№ 14
На 9 септември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем заседанието.
Дневният ред е обявен предварително.
Оказа се, че по точката, внесена от колегата Ненков, колежката Белова и съответно Райков, всъщност нямаме още постъпили становища на министерствата. Така че ще предложа, първо, да извадим точката от дневния ред, след което да подложим на гласуване променения дневен ред.
Който е съгласен точка трета да отпадне от дневния ред, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се няма.
Подлагам на гласуване дневния ред с неговите две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
Приема се единодушно.
По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ, № 002-01-30, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Наши гости са: Петя Тянкова – началник кабинет на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, и доцент Ралица Илкова – експерт. Добре дошли!
Заповядайте, като вносители, ако желаете да представите Законопроекта.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя в краткост Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Ако мога така да разделя нещата, една част от предложенията се отнасят до това, че Законопроектът създава ефективни гаранции за защита на гражданите в извънсъдебната и съдебната фаза на процеса, като те ще могат да обжалват всички актове, които се издават по реда на Закон за административните нарушения и наказания и с които се засягат техни права и законни интереси. Имам предвид писменото предупреждение, резолюция за прекратяване, разбира се, и самото наказателно постановление.
Друга гаранция, която се предвижда за ефективно упражняване правото на защита на гражданите, това е удължаването на срока, в който те ще могат да представят своите възражения след съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Досега срокът беше 3-дневен, сега се предлага той да бъде увеличен на 7 дни. Също така се предлага досегашният 7-дневен срок за обжалване на наказателното постановление да бъде удължен на 14 дни, за да могат гражданите по-ефективно да организират защитата си.
С Проекта се предвиждат и повече превантивни антикорупционни мерки при осъществяване на контролната и санкционната дейност на администрацията. Такава мярка има заложена и в Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията. Предложенията са именно в насока, че досега предупреждението можеше от наказващия орган да се отправя устно или писмено. Разбира се, устното предупреждение не оставя никаква следва, никакви доказателства, че се е случило. Затова сега с Проекта предлагаме да се отправя само писмено предупреждение. Ограничаваме субективното право на преценка на наказващия орган относно това кога е налице маловажен случай, като в Законопроекта се дава дефиниция на понятието, която досега липсваше.
Следващото, разширява се кръгът на лицата, които могат да искат възобновяване на самото административнонаказателно производство. Досега това беше само прокурорът, сега това, разбира се, се признава на лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление – без значение дали е физическо или юридическо лице. Разбира се, и други заинтересовани лица, за които може да има последици от наказателното постановление. Примерът с отнемане на вещи, които са чужда собственост, или лицето претендира, че има права върху тях.
Въвеждат се ясни правила по отношение на това, кога един актосъставител следва да се отведе и не трябва да се съставя акт за установяване на административно нарушение, лимитират се основания за прекратяване на производството и реквизитите на самата мотивирана резолюция. Досега в ЗАНН нямаше никакви разпоредби в тази посока.
Друга промяна, която предлагаме на гражданите, е възможността, в случай че в срока за обжалване те изберат, вместо да обжалват, да заплатят санкцията. В този случай ще могат да направят това в намален размер, а именно на 80% от размера, който е наложен с наказателното постановление. Разбира се, в този случай лицето, избирайки да се възползва от тази привилегия, за която държавата му дава право, няма да има възможност да обжалва наказателното постановление – това е негов избор, в същото време обаче той ще може да обжалва наказателното постановление в частта, ако наред със самата глоба или имуществена санкция са наложени и други наказания, като лишаване от право да се извършва определена дейност или да заема определена професия. Тогава ще може да обжалва постановлението в тази част.
Едно от другите по-важни предложения е, че с Проекта се предлага да се въведе институтът на споразумението, който засега съществуваше в някои закони – Законът за митниците например, но не и като общо правило, като тук сме се опитали максимално да ограничим до минимум субективизма на наказващия орган пак с оглед на това да се предотвратят евентуални възможности за антикорупционни практики. В Закона изрично е посочено, тук наказващият орган няма да преценява каква да е санкцията, тя ще бъде в намален размер, но Законът изрично е предвидил в различните хипотези – дали когато има или няма минимум на санкцията, са предвидени, че в този случай ще се налага санкция в размер 70% от минимума.
Разбира се, въведени са и ограничения кога няма да могат да се сключват споразумения – когато нарушението е повторно, когато представлява престъпление, и споразумението ще става окончателно едва когато наказаното лице – физическо или юридическо, заплати санкцията, едва тогава ще влиза споразумението в сила.
Предлагат се и много други промени. На разположение сме за въпроси. Благодаря Ви много. Очаквам да подкрепите законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Тянкова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите.
Аз лично дълго време очаквам този законопроект, знаем, че се работи в Министерския съвет. Още повече Народното събрание прие на първо четене един Законопроект за ЗАНН, който очакваме да обединим с този. Така че се надявам по бърз начин да влезе в залата на Народното събрание.
Колеги, има ли изказвания по темата?
Ако няма, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
Колеги, нашата комисия ще предложи на Народното събрание да подкрепи Законопроекта.
Благодаря Ви, госпожо Тянкова, и госпожо Илкова.
По точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИНДУСТРИАЛНИТЕ ПАРКОВЕ, № 002-01-36, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости на заседанието на Комисията са: Мартин Дановски – съветник в кабинета на заместник министър-председателя Томислав Дончев; Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет; Георги Йончев – директор на дирекция „Икономическа политика“ към Министерския съвет, и Николай Алексиев – експерт.
Господин Дановски, Вие ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
МАРТИН ДАНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, господа депутати! Имаме удоволствието като екип от Министерския съвет, участвал пряко и организирал изработването на този законопроект, да Ви го представим. Ще се опитам да бъда максимално съдържателен и кратък, тъй като съм убеден, че сте се запознали с мотивите и въобще с цялостната постановка на Закона.
Най-кратката дефиниция, която бих дал за смисъла на този закон, това е, че той създава условия за разгръщане на един инвестиционен процес и за рязко увеличаване на инвестиционната дейност в страната чрез рамката, която той създава, по отношение на индустриалната инфраструктура. Това е основната, бих казал, задача, цел и в крайна сметка резултатност, която се очаква от този закон.
С няколко думи по отношение на нуждата и защо такъв закон се появява. Появява се сега вследствие едногодишна работа на осем водещи министерства, включително и на участниците от бизнес средата, с които е консултирана тази форма на закона, появява се сега, защото бяха идентифицирани ключови нужди.
На първо място, съвсем нови тенденции от около десетина години, включително в нашата част на света по отношение на индустриалната инфраструктура, касаеща и индустриалната икономическа политика както конкретно по отношение на начина, по който се районират вече инвестиционните намерения в тази сфера, така и по отношение на тяхното устройване. Това в Закона е предвидено и е дадено предложение как да се случи.
Има нужда от нов фокус по-скоро ориентиран към хоризонтални политики, към междусекторна интеграция между отделните бизнеси и сектори, такива с насочени и свързани с енергийна ефективност, спестяване на време, екологични и в крайна сметка наричаме ги с една обща дума „интелигентна трансформация“ или „интелигентна насоченост“ на индустрията.
Следваща нужда, която биде идентифицирана, това е изоставането на България по отношение на дефинирането на нормативната и методологическата рамка въобще за развитие на подобен тип инвестиции.
И не на последно място, но бих казал, за съжаление, най-болезнено, имаме натрупан в последната година и половина-две практически опит във връзка с посрещането, обслужването, участието в конкурентни процедури по отношение на исканията, тоест търсенето на големи инвеститори за влизането в страната, които най-често се срещат с трудности, свързани с уреждането и бързото навлизане на техните инвестиции на индустриалните терени у нас.
Законът си е поставил четири основни цели.
Първата цел е това рязко подобрение на конкурентната среда за инвестиции, като тук става дума за пряко стимулиране на инвестициите в производство чрез бъдещите индустриални паркове.
На второ място, имаме сериозен опит за увеличаване на скоростта, по който в България се проектира, урежда и функционира едно индустриално производство.
На трето място, имаме ясна, нова рамка за създаване не просто на урегулирани територии за извършена индустриална дейност, за създаване на екосистеми от участници за по-успешното и по-резултатното, в крайна сметка, функциониране на тези зони, на тези екосистеми.
И на четвърто място, съвсем ясно целта на този закон е да създаде условия за баланс в регионалното развитие и териториалното най-вече по отношение на социално-икономическото развитие на страната. Има предвидени в него текстове, които дават минималните гаранции, че това нещо ще бъде следено. Накратко, създава законна екосистема за отношения и професионализира средата – това е основното.
В по-голямата си част той може да бъде определен като акт, който е модерен, относително отворен, дава минималните съвременни стандарти за такава инфраструктура, които в крайна сметка, биха дали основание на публичната сфера, на държавата, в частност и на общините, за които това е предвидено, да се включват в подпомагане на отделни елементи от тази екосистема.
В чисто правен аспект, без да влизам в подробности, смятаме, че Законът е изчерпателен в този си вид и няма нужда от правилник за неговото прилагане, тъй като той в една доста голяма пълнота урежда обществените отношения като ѝ дава правилата за тяхното функциониране.
В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения някъде в около осем-девет закона, като това са: ЗУТ, Закона за държавната собственост, Закона за енергетиката, закони, свързани с околната среда, земеделските земи и горите, както и защитените територии.
По отношение на ключовите въпроси, които смятаме, че този закон урежда. Едната група въпроси е свързана с това кой, кой е в един индустриален парк, цялата система от взаимоотношения между собственици, оператори, правилник за функциониране на зоната, начин за проектиране, устройване, функциониране, включително по отношение на услугите, които вътре се предлагат, според нас в минимално достатъчна степен са създадени като модел.
На второ място, имаме въпросите, свързани с това как се създава индустриален парк, като тук се определят въобще дългосрочните перспективи за развитие, минималните необходими изисквания един проект да бъде наречен „индустриален парк“ по смисъла на този закон, които включват елементи, свързани с концепция, бизнес план, предварителни устройствени мероприятия и така нататък.
Друга важна група въпроси, това са как се планира и строи индустриален парк, като амбицията на Проекта тук е да предложи един по-облекчен вид на устройствено планиране, инвестиционно проектиране в строителство, един облекчен вид производства, основаващи се изключително върху съществуващия Закон за устройство на територията, без да променят процеси и процедури, без да променят срокове, които са им отредени, а просто, създавайки нова организация на тези процеси, най-вече чрез електронизация и чрез съвместно изпълнение на някои от тези процедури, които скъсяват с до 50% времето, по мнението на наши екипи, по изследванията, които са направени в последните две-три години, от екипа на Министерския съвет в лицето на дирекция „Икономическа и социална политика“ заедно с бизнеса.
Това са двата ключови подхода в това как се планира и строи индустриален парк. По този начин смятаме, че абсолютно практически ще се намали във времето, с което един инвеститор или даден производител, би искал да влезе в един индустриален парк.
И на трето, последно място, основната група въпроси е това как се развива и по отношение на техническа структура, и по отношение на административни дейности, и по отношение на създаване и партньорства, защото в крайна сметка амбицията на този проект е да постави началото за изграждане – балансирано и териториално, на екосистеми, които заедно с индустрията да привлекат научно-изследователска и развойна дейност в тях, образователна и да се съставят по-големите клъстери, които ще послужат за развитие на по-интелигентна икономика. Има, разбира се, и териториални измерения, които, мисля, че се свързани с практически задачи пред правителството и държавата. Може би господин Иван Иванов ще обърне внимание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Иванов, само накратко.
ИВАН ИВАНОВ: Ще бъда много кратък. Когато стартирахме процеса на програмиране преди две години, от анализа става ясно, че въпреки инвестициите с европейски средства два програмни периода, в страната ни продължат да растат различията между отделните региони. Особено е валидно тоа за столицата и останалите, където принципно имаме разлики от няколко пъти в стандарта на живот. Това предполагаше промяна на подхода за следващия програмен период. Вие сте коментирали, предполагам, със заместник-министър Деница Николова така наречения интегриран подход в бъдещата Програма за регионално развитие, заедно с останалите.
Идеята е много проста. Трябва да излезем от модела, който имаме в момента на фрагментирано инвестиране, което е концентриран изключително върху инфраструктурата, която се планира на регионално ниво, и съответно мерки, които се изпълняват на национално ниво от ключовите министерства. В тази връзка по всяка една от програмите са заделени 10% за този интегриран териториален подход.
Идеята е всъщност да имаме инвестиции в икономическа инфраструктура, в човешки ресурси, в съответно прилежаща инфраструктура, за да може да се осигурят необходимите условия за привличане на инвестиции в отделните региони. Поради тази причина всъщност споменавам всичко това, защото в този закон за индустриалните зони предвиждаме да играят ключова роля в този подход. Искаме това завихряне на инвестициите да стане с логиката на някоя подходяща икономическа инфраструктура, към която вече да се опитаме да осигурим необходимия човешки ресурс, свързаност към конкретните транспортни коридори, или казано по-простичко, модела, който имаме край Пловдив на „Тракия икономическа зона“, просто искаме да го пренесем по територията на страната.
В тази връзка просто ни трябва съответно законодателство, за да стават тези инвестиции максимално бързо.
Второто нещо, господин Председател, без да отнемам повече време, е свързано с така наречената Зелена сделка. През следващите седмици имаме разговор с Европейската комисия, в която трябва да уточним обхвата, а не инвестициите в рамките на тази Зелена сделка. Трябва да започнем подготовка на регионални планове, които също знаете, че се изпълняват на ниво облост. Понеже на Зелената сделка логиката е всъщност не за енергиен преход, а за икономически преход, също се предвижда инвестициите в такива индустриални зони да играят ключова роля за икономическото възстановяване на регионите, които ще бъдат основно засегнати от така наречената Зелена сделка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Докато си формулирате тезите, ще си позволя да направя няколко коментара по чутото.
На първо място, няма изненада, че София многократно изпреварва останалите региони в страната в развитието си. Защото, ако разхвърляме инвестициите на квадратен километър, които са направени с европейски средства, те ще бъдат многократно по-високи, откъдето ѝ да било другаде. Това е нещо, което съществува и като дисбаланс в публичните инвестиции между Северна и Южна България и е било предмет на заседание на Комисията, имали сме и решения в тази посока.
Това, което се предлага със Законопроекта, аз лично го оценяват позитивно, но не кой знае колко революционно, държа да отбележа. Всъщност за мен основното като печалба за един потенциален инвеститор, са въпросните съкратени срокове, които наистина са до 50%, като подчертаваме „до“-то, възможно е да не бъдат толкова. Тоест аз лично всъщност бих бил доволен, ако има далеч по-радикални предложения за облекчаване на инвестициите.
Друго, което на мен ми прави впечатление в този законопроект, е, че говорим само за производство. А говорейки за – Вие го наричате „екосистеми“ или „клъстери“ или както ѝ да го наречем, редно е по някакъв процент от тези индустриални паркове да могат да бъдат натоварени с логистика . Иначе развитието става малко на куц крак, тоест не знам дали трябва толкова да се фундаментализира тази производствена дейност, която сте записали като изрично условие.
Общо взето това са ми забележките. Всъщност ние какво правим? Другото, да, операторът, който според мен трябва да бъде по-скоро факултативна функция за развитието на тази зона. Защото, задължавайки зоната да има оператор, ние изхождаме от презумпцията евентуално, че има някакъв вид смесена собственост или нещо, което усложнява съответно управлението на тези общи части. Защото в общия план на развитие на една индустриална зона, каквито в момента има няколко на територията на страната, пък целите се дават на инвеститорите. Инфраструктурата остава общинска. Общината си управлява, както във всяка друга индустриална зона, наследена от социализма и това трябва да бъде също възможен модел за развитие на зоната, както и моделът с оператора.
Казвам го това от гледна точка на опита, който има в други държави. Аз съм посетил поне десетина индустриални зони, когато правехме Русенската, тогава като председател на Общинския съвет, и на практика никъде не открихме такава фигура, въпреки че я търсихме. Това накратко са ми забележките, колеги, ако има формулирани изказвания?
Ако няма, желаете ли нещо да добавите към изказванията си?
Заповядайте, господин Дановски.
МАРТИН ДАНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Просто с цел може би яснота, нещо съвсем кратко по отношение на Вашите коментари. Много коректно сте забелязали едно от основните предизвикателства с намаляването на сроковете, но то е само едно от тези, на които бихме искали да обърнем внимание. Много по-съществена е възможността оператор или собственик, ще кажа в какъв смисъл, оператора или собственика – да го наречем „Оператора“, да представлява доста по-самостоятелна единица по смисъла на устройството, което в момента е известно в България, като включително управлява и изгражда мрежите на вътрешната инфраструктура в парковете, възможността да създава затворени енергийни системи от всякакъв клас, да облекчава функционирането на клиентите на парка – на инвеститорите, на бизнесите, които са в парка, по тези начини, да им доставя множество други услуги, свързани с административни, данъчни, образователни, социални и така нататък, което просто може би, не изглежда супер, разбира се, революционно, но в крайна сметка би представлявало по мнение на много инвеститори едно огромно облекчение.
Иначе със сигурност споделям Вашата визия, че една част от тези бъдещи проекти – индустриални и инфраструктурни, вероятно ще имат логистическа насоченост, Законът оставя възможност чрез трите тип абсолютно свободно индустриални паркове А В и С. Примерно тип А не е специализиран индустриален парк, необходимо да се отговори само на минималните изисквания за площ и различни участници в него, за да може той спокойно да бъде ориентиран към логистика или към всякакъв друг подобен тип дейности.
Може би и в бъдеще ще станат още по-ясни функциите на отделните участници по отношение на начина на опериране. Законът само създава възможности да има отделен оператор, но той не задължава никого или не задължава собственика да не си оперира парка, който той е създал, при различните видове собственост, когато и както това е възможно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Да, аз това го отбелязах за затворените мрежи. Това е позитивното и само доказва нашия неуспех в това да дисциплинираме ЕРП-тата да присъединяват за два месеца, а не за две години. Защото и в тази комисия положихме неистови усилия в тази посока, уви, стигаме до такива пожарни варианти за определени територии на страната, вместо за цялата страна. Но като цяло подкрепям подхода.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Само да допълня нещо в контекста на това, което казахте. Ако погледнете цифрите за инвестициите в Северозападния регион и в Югозападния, няма чак толкова фрапираща разлика по отношение на инвестирани европейски средства. Анализите показват ясно… (Реплика.)
Може би това е проблемът, но това е дълга тема за разговор. Въпросът е, че в сравнение с останалите, фрапираща разлика няма, което, разбира се, казвам го неслучайно. Предвид факта, че в момента имаме изслушване в Регионалната комисия, буди някои въпроси, които се опитваме да адресираме към следващия програмен период.
Но по-важното в случая е, че Европейската комисия няма да ни одобри бъдещи програми. Това пак е в контекста на това, че има фокусираност върху производство, без ние да покажем в тези програмни документи как просто ще осигурим максимално обезпечаване на тези инвестиции. Въпросът е, не само да се направят съответните отчуждителни процедури и да се направи инфраструктурата, а трябва да осигурим човешкия ресурс, трябва да осигурим свързаност към интермодерен транспорт към магистралите, към железопътните линии, трябва да обезпечим съответните индустриални зони със съответната инфраструктура за иновации и приложна наука. Всичко това трябва да се види в бъдещите оперативни програми. Има такива очаквания от страна на Комисията. Работим по това, с което идеята е да обезпечим един цялостен процес на инвестиции, но ни трябва просто законопроект, който да ни осигури основата, за да можем да го направим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Ако няма, подлагам на гласуване Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет.
Колегите, които подкрепят Законопроекта, моля да гласуват.
За – 11, против – няма, въздържали се – 8.
След това гласуване, Комисията ще предложи на Народното събрание да подкрепи и този законопроект.
Благодаря на гостите на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Любка Самодумова
0
