---

П Р О Т О К О Л
№ 15





Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и предлагам да открием нашето заседание.
Дневният ред е в четири точки:
1. Представяне и обсъждане за Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-79, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 29 юли 2020 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.
4. Разни.
На заседанието ще присъстват:
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Катя Цветкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормативни актове”, Правна дирекция; Пенчо Димитров – директор Дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство”; Мария Апостолова – началник отдел „Правен” в ДНСК.
от Министерството на околната среда и водите: Силвия Димитрова – директор на Дирекция „Екологична оценка, ОВОС и предотвратяване на замърсяването”.
от Национално сдружение на общините в Република България: Благой Станчев – парламентарен секретар; Мила Гиздова; Даниeла Ушатева.
от Камара на архитектите в България: Арх. Петкана Бакалова – заместник-председател на УС; Арх. Евгени Велев – член на КАБ.
от Българска строителна камара: Виолета Ангелиева – директор на дирекция;
от Българска стопанска камара: Добри Митрев – главен секретар; Мирослав Каракашев – Българска асоциация на собствениците на земеделски земи – експерт; Тенчо Динев – Председател на Национална камара Пожарна безопасност в строителството.
от Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България: Румен Стоянов – кмет на гр. Калофер, председател на УС на НСККРБ; Димчо Скорчев – кмет на гр. Дунавци, общ. Видин; Пламен Петков – кметски наместник – кметство Къшин, общ. Плевен; Христо Христов – кмет на с. Ново село, община Велико Търново; Денислав Динов – кмет на гр. Койнаре, общ. Червен бряг.
Посещението на колегите от малките населени места е свързано с точка „Разни”, където ще се опитаме да подновим дебата, който водихме преди около година, свързан с гаранциите за финансиране и развитие съответно на малките населени места. Ще чуем и становището на Националното сдружение на общините да потърсим някакво сечение, изход, който удовлетворява представителите на малките населени места.
Колеги, има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, господин Динков – като старши на групата при отсъствието на други ръководни фактори, ще представи новите колежки.
НИКОЛА ДИНКОВ: Ще дам думата на колежките сами да се представят.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Колеги, казвам се Теодора Халачева, от Пловдив съм.
До момента членувах – и все още членувам в Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта. Ще се радвам да съм полезна в работата на тази комисия.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА: Казвам се Евдокия Асенова, от Перник. Член съм и на Комисията по образованието и науката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приветствам Ви с „Добре дошли!” в състава на Комисията. Сигурен съм, че ще бъдете част от конструктивния диалог, който винаги е царял тук.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 054-01-79, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 29 ЮЛИ 2020 Г.
Уважаеми колеги, с няколко думи ще представя Законопроекта. Той цели според нас изправяне на една сериозна неправда по отношение на данъчното облагане. Инвестицията в земеделски земи се превърна в нещо, което е изключително доходоносно. През последните години най-вече фондове или пък самостоятелни инвеститори натрупаха огромна собственост в тази посока, като тази собственост не се облага по никакъв начин, въпреки че земята е основно средство. Някога законодателят, презумирайки, че става дума за огромно количество малки собственици, освободи земята от данък. Ние обаче вече имаме собственици с голяма собственост. Имаме и няколко собственика, които имат по над 200 хил. декара земи. Между 200 и един млн. декара имат 11 юридически и физически лица.
Всичко това, от една страна, носи ежегодна доходност чрез рентата, която е освободена от облагане, от друга страна, ежегодно земята поскъпва без отново да има собственикът на тази земя някакъв принос към данъчното облагане.
Считаме, че за големите владелци на земя това изключение в българското законодателство да не се плащат данъци трябва да бъде променено и тези, които над 20 хил. декара земя да заплащат местен данък, който, разбира се, общините ще имат право според категорията и според стойността на земята да определят между 1 и 10 лв. Избрахме 20 хил. декара донякъде, водейки се, че това е територията в землището на едно средно голямо село в България. Разбира се, тази граница може да бъде дебатирана, но във всеки случай не става дума за облагане на всички земеделски собственици, а само на крупните такива. Това е най-общото. Данъкът е общински, ще влезе в общинските бюджети и може да ги подпомогне в зависимост от ставките, които се определят до 40 млн. лв.
От Националното сдружение на общините в Република България желаете ли да вземете отношение по въпроса?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Може би след като другите се изкажат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Българската стопанска камара, желаете ли думата?
Заповядайте.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Здравейте.
Казвам се Мирослав Каракашев. Тук съм в качеството си на представител на Българската стопанска камара, както и на Българската асоциация на собствени земеделски земи, която е пълноправен член на Стопанската камара. Ние сме изпратили становище на вниманието на трите комисии, на които е разпределен този законопроект. Нито едно от становищата, които са постъпили, не са в подкрепа на същия. Ние сме категорично против неговото приемане, като сме изложили в тези становища нашите аргументи.
Първото нещо, което искам да констатирам, е, че така наречените крупни собственици на земеделски земи, така наречени от вносителите, са всъщност български инвеститори. Български инвеститори! В продължение на последните години те са закупили земеделска земя по най-възможния и прозрачен начин – това са сделки по придобиване на недвижими имоти, които се осъществяват пред нотариуси, при всички процедури, които гарантират прозрачността на средствата, с които са закупени тези имоти.
По отношение на това, че те не плащат данъци. Напротив! Това са единствените субекти, които с оглед на своята дейност, а именно управление на поземлена собственост, плащат данъци за осъществяваната от тях дейност. На първо място плащат корпоративен данък, тъй като в 99% от случаите тези собственици са юридически лица, който е данък по задължени лица по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тоест те плащат, първо, 10% за реализираната печалба от тях всяка година, плюс още 5% данък върху дивидента. Това са субектите, които реално внасят данъци в хазната, и то национални такива. Има много други субекти, които, най-често физически лица, не плащат данъци – това е една възможност, дадена от Закона, които пак управляват собствеността си – било то като земеделски производители, било то отдавайки под наем и аренда земеделска земя. Те са собственици като физически лица, отдават под наем и аренда собствената земя на юридическо лице, където пак те са собственици, доходите от наем и аренда на земеделска земя като физически лица съгласно Закона за данък върху доходите на физически лица не се облагат с данък. Това са тези случаи, които не са обхванати от въпросния законопроект.
Имаме редица забележки. По отношение на Законопроекта ние сме ги изяснили в нашите становища, с които се надявам Вие да се запознаете обстойно. Първо, считаме, че Законопроектът е противоконституционен, защото в Конституцията изрично е посочено, че не трябва да има дискриминация по отношение на имущественото състояние на лицата. В случая с този законопроект се предвижда дискриминационна, санкционна мярка, макар и под формата на данък, на определени лица, които разполагат с над определен праг от имущество, което според Конституцията е недопустимо. Считаме, че самият данък като такъв, както е предложен, няма да може да функционира. Става въпрос за един имуществен данък, при който за това дали едно лице ще бъде данъчно задължено или не, се определя от количествен показател – колко декара притежава това лице. Преимуществените данъци обаче не може да има само количествени, а и качествен и показатели…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинете! Да направя уговорка, че три минути е изказването, което важи и за гостите. Моля Ви по-концентрирано.
МИРОСЛАВ КАРАКАШЕВ: Приключвам.
Преимуществените данъци трябва да имат количествен и качествен показател, тоест показател, който позволява да се устойности конкретно стойността на имуществото към определена дата. Защото 20 хил. декара в Южна България струват далеч по-малко от 12 – 13 хил. декара в Северна България например. Затова този праг също считаме, че не е коректно определен.
Последно ще кажа, че се предлага една ретроградна система на облагане. Развитите икономики са се отказали от облагане с имуществени данъци на средствата за производство, а земеделската земя е парекселанс – средство за производство, макар и национално богатство, както определя Конституцията още преди 30 – 40 години. Това ще има изключително негативни ефекти, ако се въведе подобен данък върху средство за производство както върху инвестиционния процес върху окрупняването, комасацията на земеделската земя, инвестициите в земеделски структури, хидромелиорации и други.
Спирам до тук, но мога да кажа още. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Някоя друга нестопанска организация, която желае да вземе отношение по този въпрос?
Националното сдружение на общините в Република България – заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Несъответства точно на истината, казана преди малко.
Националното сдружение на общините изразява категорична подкрепа по принцип за внесения законопроект. Всъщност това е отдавнашно наше предложение, което години, да не кажа десетилетия наред, обсъждаме и формулираме като теза във всички общински политики и предложенията ни за развитие на децентрализацията.
Ще кажа някои неща, които – хората от Вас, които са били в местното самоуправление сигурно до болка са им познати, но за останалите да ги спомена.
В България в общинските бюджети едва 38% е делът на собствените приходи. Всичко друго са държавни субсидии. Ако махнем от тези 38% процентите такса „битови отпадъци” – остават ни 23%, с които общините могат свободно да оперират, да провеждат местни политики. За малките общини, които реално ще бъдат бенефициенти на такава една мярка, защото това са земеделските общини, размерът на държавната субсидия е 90 – 93 – 95%, тоест на тях всичко им е формулирано, отгоре като им се спуска, за да могат да… Практически те с тези 5% нищо не могат да направят.
Освен това в България едва 4% от всички данъци са местни данъци. В това отношение България се нарежда сред най-централизираните държави в Европа. Именно затова 2016 г., когато разработвахме стратегията за децентрализация, заложихме един приоритет – разширяване на собствената приходна база на общините. Министър Ананиев участваше в Съвета по децентрализация, когато приехме тази стратегия, която действа до 2025 г., тогава в качеството на заместник-министър. Казах каква е мярката – разширяване на собствената приходна база, и това е един от елементите, който ние визираме с тази мярка.
Запознах се със становището на Министерството на финансите. Те изтъкват основно някои технологични проблеми. Разбира се, Законопроектът може да бъде подобрен в това отношение. В нашето предложение ние сме направили конкретни предложения в това отношение, дори и облагането да става на база данъчна оценка, което ще премахне съществуващите спорове – защо 20 хил. декара, защо не друго число.
Предлагаме и някакъв праг, който Вие ще прецените, но ние не правим аналогия с прага за облагане по отношение на данък сгради, където 1680 лв. е приет за социално поносима сума за облагане на гражданите. Вие ще прецените дали това, което сме предложили, е достатъчно като праг, или може да се вдигне и така нататък. Законът обаче като логика е важно да се възприеме, а иначе в структурно отношение могат да се правят подобрения на разписването му.
Относно аргументите, които изтъкват в становищата си представителите на бизнеса и представителите на собствениците на земеделска земя, на първо място, искам да кажа, разбира се, Законът не е неконституционно съобразен – да се облага имущество не е противоконституционно.
На второ място бих поставил следния въпрос пред тях: защо те не погледнат от друга гледна точка – равнопоставеност на техните членове? Защо в сектор „Индустрия”, в сектор „Търговия” хората ще си плащат и данък върху активите, данък „сграда”, че плащат и данък „битови отпадъци”, и отделно си плащат корпоративния данък? Защо другите техни членове, които притежават активи, земеделски земи, трябва да останат облагодетелствани в това отношение?
Искам да дам конкретен пример. Това, което вносителите – на които благодаря от името на общините за тази законодателна инициатива, са визирали в техния проект, касае големите зърнопроизводители. Във всички становища има една нишка при тази криза – корона вирусът, припомнете ми, че аз не разбрах, големите зърнопроизводители с какво са засегнати от корона вируса? Бяха засегнати малките зеленчукопроизводители, когато затворихме пазарите и тържищата месеците май и юни, но зърнопроизводителите в никакъв случай не са били засегнати. Напротив! Отделно от това този сектор, големите, крупните зърнопроизводители, поради това че е високо интензивен, създава много ниска заетост в населените места, в които работят – в общините.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Станчев, и на Вас ще напомня за времето.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Да – свършвам, господин Председател.
Искам да кажа, че те нямат практически никакъв принос към местната общност и към инфраструктурата. А сами бяхте свидетели в последните дни и седмици на колко места хората излизаха на протести, поради това че претоварените близо два пъти повече от допустимото зърновози рушат общинската инфраструктура и хората остават без пътища, и на фона на това с нищо не допринасят.
Заключавам отново: категорично подкрепяме по принцип това предложение, като между двете четения смятаме, че може да бъде усъвършенствано на базата на направените от нас предложения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други от неправителствените организации, които желаят да вземат становище?
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Има логика в това, което е направено като предложение за изменение в Закона за местните данъци и такси. Също така логиката и на Националното сдружение на общините в Република България е правилна, особено това че и големите предприятия, които притежават много голяма собственост недвижими имоти, също плащат корпоративен данък и данък сгради. Така че да даваме като мотив това, че притежават земи и плащат корпоративен данък спрямо другите индустриални предприятия, не е правилно.
Друг е въпросът за този праг. Две неща искам да кажа. Логиката е правилна, но според мен този закон иска да се помисли и да се доработи, да се направят по-добри предложения според мен.
Първо, задавам си въпроса: каква е разликата между 19 500 декара и 20 000 декара? Това обаче го казвам с една скоба, защото дори и границата да беше 7 хил. декара, същият въпрос щеше да се задава: каква е разликата примерно между 6 900 и 7 хил. декара?
Затова според мен трябваше, както е при данък „сгради”, да има някакъв минимум на земеделските земи, които не трябва да се облагат, и оттам нататък да се облагат по някаква скала.
Ще дам пример, който няма отношение, но е в пряка зависимост. Има някои страни в Европа, в които има ограничения за собствеността върху земеделските земи – примерно съседна Гърция, където е разрешено да притежаваш земя, определени декари, които са много, много по-малко от това, което ние сега предлагаме да облагаме. Така че би било по-правилно примерно да се започне отнякъде – от 3 – 4 – 5 хил. декара, да не се облагат, и оттам нататък да се облагат по някаква система, така че всички да имат принос.
Стана дума тук и за малките общини. Има такива общини, които, да кажем, единственият – не единственият, ами най-големият приход са им наемите, които взимат от земеделска земя. Има такива малки селски общини. Те ще бъдат наистина доста облагодетелствани в това отношение.
Друго – таксата, данъкът, който трябва да се плаща по чл. 22 – казано е: в зависимост от категорията на земята от 1 до 10 лв. Добре, ама това също трябва да бъде регламентирано по някакъв начин, защото един собственик може да притежава примерно, ако приемем този минимум, ако не се промени оттук нататък Законът до второ четене за друг минимум, примерно притежава 20 хил. декара – в едната община 10 хил. декара, в другата още толкова. Общинският съвет взима решение, защото по чл. 22 решението го взима Общинският съвет – по чл. 22 едната община взима решение, че ще се го облага с 5 лв., другата община взима решението, че ще го облага с 2 лв., което, изпълнявайки Закона, според мен не е справедливо. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз лично приемам Законопроекта като начало на дебат дали трябва земеделските земи да се облагат или не с данъци. Сам по себе си самият законопроект поставя този въпрос.
Прав е представителят на Сдружението на общините, че общините с години са искали това, но искаха всяка община да има възможност да се докосне до такъв данък в контекста на това земите да не пустеят. Тоест имаш едно землище на декар по левче, обаче да има една солидарност, съпричастност, когато след това искаш да наемеш охрана на земеделската земя, да можеш да платиш, и други неща, които са свързани със стопанисването на земята, равнопоставеността на тези, които ще го облагат.
За мен тази дискусия трябва да започне да се води в обществото, но тя трябва да се води в обществото с всички. Тук за мен водещият, с уважение към нашия председател, който е пипнал темата, това трябва да бъде преди всичко политика, тъй като е нов данък, политика на правителството, то да влезе с всички реквизити колко е земята, какво може да се получи, ще ги получат ли всички, какво трябва да бъде облагането, защото са прави и другите гласове, че ние сме царе да заобиколим данъка. Твърде възможно е едно семейство да си разпредели по 5 – 2 – 4 хил. и съответно ние да приемем нещо, което е изстрел в пространството.
Достатъчно рано е внесен Законопроектът, когато ще бъде внесен, евентуално, пакетът на данъчни закони и бюджетът на държавата, и той подсказва към правителството възможността и философията за нов данък. Но тъй като той частично решава нещо, което би могло да бъде заобикаляно, и тъй като няма да се възползват всички български общини, аз лично в моя избирателен район не виждам нито една община, нито едно землище да може да ползва този данък, тъй като там са 2 – 3 – 4 декара. Ако някой е комасирал е до 100 декара.
Ние като група ще се въздържим, дори малко по-смело – някои сигурно ще гласуват и против, като казваме, че тази дискусия, с уважение към дебата, към общините, е полезна, но тя в момента е само една стъпка.
Аз разбирам, че е стъпка към по-богатите, което по-принцип е лява политика, но защо пък на този принцип точно, тъй като те ще могат и да заобиколят тази политика. И тъй като няма достатъчно устойчивост и стабилност, Докладът за оценка на въздействието е много семпъл като въздействие, ние ще се въздържим от това гласуване и подкрепа с желанието и необходимостта българското общество като цяло да направи публичен дебат по отношение на този данък, тъй като той ще се въвежда сега за един път. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Дора Янкова.
Господин Александър Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Винаги трябва да сме много внимателни, когато променяме данъчната политика, и то в контекста на това, че тепърва предстоят да влизат пакет от данъчни закони, както и бюджетът за следващата 2021 г.
Не бих искал да се спирам върху това разделение от 20 хил. декара, тази граница, създадена от колегите вносители на Законопроекта, тъй като моето мнение е такова, че в крайна сметка не трябва да се разделя по… Или всички трябва да плащат такъв данък, или никой не трябва да го плаща.
Дали ще е 20 хил. декара или каквато и да е друга летва, в крайна сметка няма никаква логика според мен. Като дясно мислещ човек, това е наистина, както госпожа Янкова каза, по-скоро ляв модел на данъчно облагане. Но това го оставям настрана.
Разбира се, че винаги сме подкрепяли общините в желанието си, доколкото е възможно, да търсят своите приходи. Ясно е на всички, че техните възможности не са много големи, да не кажем, че са силно ограничени особено в по-малки населени места, но трябва да се върнем малко по-назад според мен и да преценим, и да помислим, защо всъщност са останали без облагане точно тези земи. През последните 30 години ние сме се опитвали да стимулираме това окрупняване на тази земеделска земя, да може продукцията да става и инвеститорите да имат все пак някакъв стимул да го правят. Логиката според мен е била, една от логиките е точно това – да стимулира тези инвеститори да комасират една земя, да създават своята продукция, да са по-конкурентоспособни на наши и чужди пазари. Следователно една такава промяна от нашата политика според мен, изключвайки възможността да се заобикалят едни такива правила, което беше вече споменато, то със сигурност според мен би могло да намали все пак чисто инвестиционния процес точно на тези инвеститори, които биха искали и имали възможността да инвестират и да комасират една такава територия.
Така че на този етап от нашата група ние се въздържим. Ако наистина има желание в крайна сметка да се върви в тази посока, то дебатът наистина трябва да бъде много по-съществен и съм съгласен с госпожа Янкова, че това трябва да е все пак дебат с инициативата на Министерския съвет, конкретно Министерството на финансите. Те трябва да проведат една конкретна дискусия и един такъв законопроект, това да си върви като законопроект на Министерския съвет, за да може един такъв данък да бъде съобразен и с цялостната визия на държавата за данъчното й облагане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, желаещи да се изкажат?
Ще си позволя да кажа няколко думи вече не като вносител, а като един от Вас. Като цяло на практика всички основни възражения, които са уж принципни, не отговарят на истината. Първо, не е неконституционен данъкът. Напротив, самата Конституция казва, че данъчното облагане е диференцирано съобразно доходите и имуществото на хората, тоест различно имущество – различни данъци. Това е пар екселанс конституционен принцип. Така че тук за дискриминация не може да се говори. По отношение на дублирането между корпоративен данък и данък „собственост” вече беше споменато, че това също не е теза, тъй като голяма част от индустриалните производители си плащат данък върху собствеността. Това също не е нещо, което ще повлияе на пазара на земята, тъй като специално тази граница от 20 хил. декара касае не повече, даже по-малко от 15% от земята в България, тоест не би повишило по някакъв начин рентите и не би довело до щети за земеделските производители. Тук говорим за данък „собственост”, не за данък върху земеделското производство. Същевременно може би има неразбиране от колегите от ляво, тук става дума за сумарна собственост на цялата територия на страната, а не за собственост в една община. Тоест всяка община реално би могла да бъде подпомогната от това. Нещо повече, 20 хил. декара е граница, която е дискусионна. Мисля, че можем да приемем подхода на Националното сдружение и да говорим за някаква сумарна данъчна оценка – пак въпрос на дебат.
Аз съм наясно, че това е нещо ново и се приема трудно. Факт е обаче, че в нашето законодателство съществува такава празнота, тя е изключително несправедлива, защото има едно огромно богатство на практика, което не се облага за разлика от всички останали активи, които се облагат. То расте спекулативно с цената на земята всяка година и колкото и почтен да е този инвеститор, също така почтено е той да даде своя данък за обществото, защото в края на краищата примерно тази тежка техника, която обработва неговите си ниви, руши общинския път или пък селските пътища и така нататък.
В това отношение смятам, че това е справедливо, навременно и действително ние го внасяме като идея за дебат. Дайте да разширим този дебат, защото аз съм смутен, че и двете големи групи всъщност се въздържат с горе-долу противоположни мотиви, но мисля, че все пак често критикуваме Народното събрание, че е гумен печат на някого, дайте да започнем някои дебати от тук, не да очакваме някой отнякъде да ги инициира. Има време действително. Аз имах намерение, в интерес на истината, като вносител да направя кръгла маса на темата. За съжаление, противоепидемиологичните норми забраняват да се направят такива прояви на територията на Народното събрание, така че може би ще помислим за нещо извън територията на Народното събрание. Според мен данъкът е справедлив. Нещо повече, той ще донесе поне някаква поправка в изкривяването на земеделското производство, което се насочва основно към крупно машинно земеделие, с ниска заетост и всъщност изпразва селата – няма поминък в селата. Всичко това са били мотиви, които сме имали предвид, внасяйки предложението, и сега, виждайки горе-долу какъв ще е резултатът от гласуването, не смятам, че сме сбъркали, че сме внесли този законопроект. Напротив, продължаваме да смятаме това нещо за справедливо и ще продължим да го отстояваме, докато не събере необходимата подкрепа.
Други колеги, желаещи да вземат думата. Няма.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Закон за местните данъци и такси, № 054-01-79, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 29 юли 2020 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 15.
С това ще предложа на Народното събрание да не приеме настоящия законопроект.
Благодаря на гостите по първа точка.

Продължаваме с точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 002-01-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 25 АВГУСТ 2020 Г.
Колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заповядайте.
Законопроектът ще бъде представен от госпожа Мария Апостола – имате думата.
МАРИЯ АПОСТОЛОВА: Уважаеми колеги, философията на Закона е във връзка с осъществявания контрол в Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) на дейността, свързана с контрола върху строителните книжа, строителния процес, както и въвеждането в експлоатация. Фокусът на Закона е контрол върху дейността, завишаване изискванията на контрола от страна на органа – ДНСК, към дейността на лицата, упражняващи строителен надзор, както и на консултантите.
Във връзка с направен анализ от резултатите на тази дейност е установена неефективност, по-специално при дейността на консултантите по отношение на представяне на комплексния доклад, по който се одобряват инвестиционните проекти и впоследствие се издава разрешение за строеж. Затова е предложено със Законопроекта освен така необходимата и съществуваща в Закона служебна проверка на одобрените проекти и разрешения за строеж, да бъде допълнен Законът с изискването органите на ДНСК да могат да осъществяват проверка и на комплексния доклад на консултантите, въз основа на който се одобряват инвестиционните проекти и се издава разрешението за строеж.
Отделно от това, за първи път се предлага нормативно да бъде определено съдържанието на окончателния доклад на лицата, упражняващи строителен надзор, с определени условия и изисквания, които са разработени в 11 точки и дават една сигурност след завършване на строително монтажни работи (СМР) при предаването на окончателния доклад от страна на Надзора към възложителя.
Завишават се също така, колеги, изискванията по отношение на образователния ценз на лицата, упражняващи дейността „Консултант” и „Строителен надзор”. Необходимо е същите да имат образователна квалификационна степен „магистър“, както и пълна техническа правоспособност по смисъла на чл. 229 от Закона за устройство на територията. Това, разбира се, няма да се отнася за специалистите от списъчния състав, които са със специалности, които са по отношение на здравеопазването и санитарните изисквания.
Със Законопроекта считаме, че се изпълнява и мярка във връзка с Решение на Министерския съвет № 704 за трансформация на модела за административно обслужване.
Отделно от това е направен опит във връзка с практиката на органите на ДНСК по дела, по които се обжалват наказателни постановления, с които е ангажирана административно-наказателната отговорност на такива лица. Установена е липса на състави в административно-наказателните производства, които са обрани с предложените изменения. Установено е също така във връзка с практиката по дела, че съдът не приема толкова завишени размери на имуществените санкции. Това е съобразено в Законопроекта, като част от тях са намалени. Промяна има и по отношение на броя наказателни постановления – влезли в сила наказателни постановления за срок от три години са основание за прекратяване дейността на лицата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че бяхте достатъчно изчерпателна. Благодаря Ви.
Първо, от неправителствените организации, ако има някой желаещ да изкаже становище?
Заповядайте. Представете се.
ПЕТКАНА БАКАЛОВА: За протокола – архитект Петкана Бакалова – Камара на архитектите в България.
Ние сме представили в подробности коментарите си по предложения законопроект. Това, което обаче искам да обърна като внимание на уважаемите дами и господа народни представители, е, че четири години – от 2016 г., когато започна нашият мандат, Камарата на архитектите в България, заедно с Камарата на инженерите, с подкрепата и на Камарата на строителите, включително, и с много от големите общини с реално деление, стигнахме до извода, че проблемите на този действащ закон са основно в интензитета на контрол, който е най-вече върху проектите, а не върху строителството. Само че ние не живеем в папки, ние живеем в сгради и вървим по пътища. Нашето предложение е с това изменение на Закона за устройството на територията да се промени интензитета на контрол, той да бъде основно върху изпълнението на строителството, което касае, разбира се, и завишената роля и контрол от страна на ДНСК.
Прави впечатление в този законопроект, че – да, поставяте условия към лицата, които ще извършват оценка за съответствие, ние приветстваме това. Имаме даже предложение в тази посока консултантите да станат, физическите лица, които са в състава на надзорните фирми, на консултантските, да бъдат част от двете камари в отделен регистър и към тях да има завишени изисквания, камарите да се ангажират да проверят условията, свързани с професионалния опит, стаж. И даже смятаме, че по отношение на тези лица би трябвало да има и някакъв тест, който да проверява тяхната професионална компетентност. Готови сме да поемем този ангажимент. Стои обаче въпросът как контролният орган, визирам ДНСК, ще отговори на всичките тези изисквания със своя състав. Редно е контролиращият да има равно най-малко, същите знания и опит, както проверяваните.
Прави впечатление също, че част от санкциите, които се предвиждат, са за формални, буквално, примерно липса на подпис – липса на подпис не може да доведе до падането на една сграда. На база на формални изисквания към проектантите, пък и към консултантите, много често с неясно формулирани изисквания към тях, се налагат много сериозни глоби. Ние конкретно сме посочили проблемите.
Прави също впечатление, че поради правна техника може би, не знам, но когато в Законопроекта се поставят изисквания един обект да отговори на всички нормативни изисквания, на практика това поставя в невъзможност проектантите да решат тази задача. Ще обясня защо, дали сме пример. Ако имаме сграда – недвижима културна ценност, няма как за нея да важат изискванията за енергийна ефективност, за достъпна среда, за пожарна безопасност, защото това пряко, подзаконовите нормативни актове към ЗУТ влизат в противоречие със Закона за културното наследство. А имаме все пак йерархия на нормативните актове. В този смисъл смятаме, че има доста пропуски по отношение на самия запис на Законопроекта и те трябва да бъдат коригирани в рамките на разглеждането на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Националното сдружение имат позитивно становище по принцип. Желаете ли да го представите? Не.
Някоя от другите неправителствени организации? (Реплики встрани от микрофоните.)
Добре. Становищата съвсем пунктуално се изпращат на всеки народен представител, който има възможност да се запознае с тях.
Ако няма други желаещи от неправителствените организации, колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Бих искал да започна с едно процедурно предложение с леко нарушаване на правилата да обсъждаме текстовете поотделно, а не в общ план, защото имам доста въпроси, забележки, коментари и предложения по отношение на някои от текстовете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, не можем да ги обсъждаме поотделно. Вие ще си направите забележките по всички, съответно вносителите ще отговорят по всички забележки.
МЛАДЕН ШИШКОВ: В такъв случай ще се размие малко дискусията, но ще се опитам да бъда малко по-екзактен, както се казва, за да намерим точното решение на въпросите.
Започвам по моите си забележки, които съм дал. Голяма част от тях се покриват със становището и на Камарата на архитектите, ние сми ги обсъждали с тях. На първо място, започвам с § 8, въпросите ми са към вносителите, по отношение именно на това, което каза архитект Бакалова – чл. 142, ал. 5, т. 3 – какво точно цели това диференциране на разпоредбата, в случая от практиката, ако можете да кажете, какво ще постигнем именно с това, при положение че има хипотези, в които не могат да бъдат изпълнени тези разпоредби, както каза и архитект Бакалова, конкретно за културното наследство?
По отношение на чл. 142, ал. 5, т. 7, в която даваме обхват на оценката, също бих искал да дадете малко повече детайлно разяснение какъв е смисълът на този текст, ако може, тъй като тук също има известни противоречия – така, както са записани в становището на Камарата отново, при условие, че пък и всички материали, които се влагат в проектите – тези, които са заложени с подзаконови нормативни актове, както и в Закона, не би следвало допълнително да даваме разяснения в тази посока. Поне такова е моето мнение, затова искам да чуя и Вашето.
Следващият ми въпрос е по отношение на чл. 142, ал. 6, т. 1. Тук вече бих искал да развием една по-сериозна дискусия на изискването за протокол от Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) за оценка за съответствието – това, което давате като допълнително изискване, тъй като явно досега наистина не е имало точно такива разписани правила, които да казват с какъв документ да излезе ЕСУТ.
Защо в някакъв момент ние разделяме доклада, който се изготвя от консултанта, с друг вид документ, който се изготвя от ЕСУТ? Каква е разликата между членовете на Експертния съвет и тези, които ще бъдат членове на консултантските фирми по отношение на стаж, по отношение на опит и така нататък? Защо разделяме документите на два вида документи? Не би ли следвало те да бъдат един и същи документ, тоест и ЕСУТ да излезе с доклад за съответствие – така, както е записано в обектите за от първа до трета категория? Като всъщност тук въпросът не е толкова съществен дали ще бъде протокол или доклад, а по-скоро темата е много по-сериозна, защото в един момент се получава, че въпреки докладите, експертните съвети продължават да гледат всички проекти по същество, независимо от категорията на обектите, и се получава един размит контрол в този случай. От една страна, ние ги задължаваме да гледат единствено по законосъобразност от първа до трета, а в следващия момент им казваме, че носят отговорност и по чл. 169, тоест те от една страна трябва да гледат и едното, и другото, което обезсмисля съществуването на докладите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, извинявайте, че Ви прекъсвам, знам, че сте сериозно подготвен по всички теми, тук понеже гледаме философията на Закона за първо четене, ако с това мотивирате съгласие или несъгласие по философия, разбирам го, но ако идеята е да се отстраняват нередности, второто четене е моментът.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Има някои неща, които не би трябвало да бъдат допускани до първо четене, но да кажем, че философията е ясна.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Той е цял. Не можем да го изключим това.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Философията е ясна, да. Философията е ясна, трябва да я подкрепим. Това е безспорно. Въпросът е, че тези неща трябва да бъдат, как да кажа, да бъдем акцентирани върху тях, защото те са важни за следващи обсъждания.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Със сигурност ще бъдете елемент, ако има работни групи, ще бъдете в една от работните групи. Ако не, на второ четене всеки текст по текст ще бъде разглеждан, разбира се, ще имате възможност да ги внесете между първо и второ. Но, ако имате някакви въпроси по принцип по Закона към вносителите, заповядайте, разбира се.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Въпросите ги чета. В момента явно няма да мога да ги изчета всичките, така разбирам.
В такъв случай изказването ми е следното: подкрепяме Законопроекта, философията на Законопроекта, правилна е посоката, колегите са се постарали доста, но има неща, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ гласуване. И аз наистина държа да участвам в тази комисия, за да може да изчистим детайлите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз имам няколко въпроса към вносителите в контекста на това, че Законопроектът…
При една наша среща на ръководството на Комисията със Строителна камара, Строителна камара се кълнеше пред нас, че искат да гарантират качествено строителство и имат желание за облекчени по-лесни процедури и разделяне на няколко законопроекта. В случая Вие натоварвате с допълнителни правомощия ДНСК, особено по Доклада за съответствие.
Тук аз възразявам, Председателю, че го няма председателят и ръководството на ДНСК, с уважение към човека, който присъства – представителя, защото, доколкото ми е известно, Вие имате над 200 човека недокомплект. Имате ли капацитет да извършите всичко това, което ще Ви се вмени по закон? Ще бюрократизирате ли клона в Смолян, който е към Пловдив, на главния архитект на Смолян и на архитектите от общините, как ще се направи този доклад? Ще ходи в Пловдив или ще се връща? Това са съществени въпроси. Вие прехвърляте. Главният архитект като разпише книжата и отиде при ДНСК с протокол след това, тази отговорност къде ще остане? Ще размием ли отговорността, ще бюрократизираме ли строителния процес в процеса на проектиране, тъй като основната отговорност по проекта носи архитектът, както сподели архитект Бакалова.
И вторият въпрос – по качеството на строителството. Ние сме „за“ да бъде изключително фокусирано като отговорност към една група, която седи малко на сянка – надзорниците, Строителният надзор и контрол, който по същество пред държавата, пред законите на България, пред българските граждани трябва да носи отговорност за качеството на строителството и легитимира всичко това. Ние сме „за“ това. Но в тази философия тук не размивате ли отново отговорността, бюрократизирайки всичко, обличайки го с едни тежки отговорности, или ние отиваме в по-лекия вариант?
Ако ме убедите като вносители на този законопроект, че казвате: да, проектантът носи своята отговорност, да, ДНСК контролира и е арбитър на това качествено строителство, българските граждани ще бъдат защитени, че имат сигурно изградено строителство и че са по-леки отношенията – да. Но тук виждам, че се оплитаме в едни бюрократични отговорности, които нямам представа дали ще бъдат полезни на този целия процес – проектиране, общини, ДНСК и надзорът, който гарантира всичко това.
По отношение на експертните съвети – отговорността е на главния архитект, на Общинския съвет и кметовете, естествено, които администрират този целия процес пред Общинския съвет, докладвайки и на главния архитект – назначавайки го. Експертният съвет е консултативен, какви роли му възлагате?
Така че тук Законопроектът – може да имате желание за тези добри процеси, но той има нужда да бъде принципно отърсен и да бъде по-олекотен, ако ще правим по-олекотени процедури. Ако ще се замотаем в тежки процедури и ще споделяме отговорността отново – пък в общината, пък в ДНСК, пък ще чакаме това…
Пак ще Ви попитам, имате ли окомплектован състав на ДНСК? Преодоляхте ли го това, което тук ни сподели преди една година председателят на ДНСК, неговият ръководител, че имате към 260 човека недокомплект? Защото са Ви ниски заплатите и защото никой не иска да се кара с участниците в строителния процес, и по много други причини.
Ето това са въпросите и след това тук нашите колеги по-експертно ще изкажат отношение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, заповядайте за изказване, или първо искате да отговорите?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми народни представители! Това, което ни се предлага като философия, може да се каже, че до голяма степен обръща изцяло инвестиционния процес. Само преди една година, аз ще припомня малко хронология, към Надзора ще се обърна реално, само преди една година след дълги дебати отменихме един чл. 216 от ЗУТ, който регламентираше отмяната на строителните разрешения, стъпвайки на база едно конституционно решение, тоест до голяма степен, не до голяма степен, през Закона ние вменихме това, че отмяната на строителните разрешения ще става единствено от съответния административен съд. Сега това, което ни се предлага, ще говоря в детайли, специално за Надзора, е, че органите на ДНСК ще могат да отменят така наречените комплексни доклади, които служат за издаване на строителни разрешения от главните архитекти. Отменяйки ги, по този начин отменят и строителното разрешение пар екселанс. Това е относно функциите на ДНСК – че ДНСК е недокомплектована е ясно, че ДНСК няма този потенциал също е ясно, че самата философия при създаването на ДНСК е да следи строителния процес е другият момент още при създаването на ЗУТ.
Самата идея на въвеждането в експлоатация на надзорните фирми, че в по-голямата си част трябваше принципът да бъде регистрационен, тоест да се удостоверява, че реално всичките необходими документи са генерирани и отговорността се носи преди всичко от строителя и проектантите, и всички участници в строителния процес.
За да продължим с детайлите, само ще обърна внимание, че регистрацията на консултантски надзорни фирми се свива и се ограничава възможността хората, придобили съответната образователна специалност „магистър“, да бъдат част от надзорните фирми, а именно това, че задължително трябва да са членове на Камарата на инженерите или на архитектите. Аз не знам защо трябва да си проектант, за да станеш част от надзорна фирма. В крайна сметка ти си придобил дадена степен, квалификационна – „магистър“. Точка. Това безкрайно тикане към тези две камари, които, няма лошо в това, но не бива по никакъв начин да ограничаваме правата на хората, тоест той е завършил, не е бил проектант, не е бил част от Камарата, но знанията са си знания.
Изобщо самата идея и самият предложен Законопроект – като че ли се подценява това, което се предлага – че той до голяма степен ще продължи да генерира хартийка върху хартийка. Тоест самите надзорни фирми и ограничаването им да се регистрират само по себе си няма да облекчи строителния процес, а по-скоро ще го монополизира.
Така че ние няма да го подкрепим, ще се въздържим, като ще направим достатъчно на брой изменения. Това е само за Надзора. А отделно за проектантите, отделно за налагането на административните наказания, които се увеличават – те просто са безсмислени. Безсмислени са глобите, които се налагат, защото в крайна сметка от 2001 г. е ЗУТ – аз досега не знам някоя фирма да има наложена такава максимална глоба дори и по сега действащите нормативи. Така че няма да го подкрепим, ще се въздържим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Тъй като колегите казаха доста неща, аз само ще се огранича с това. Вие споменахте и към господин Шишков по отношение философията на Закона. Аз приемам всички тези неща, които са отразени в становището на Камарата на архитектите в България и на инженерите от инвестиционното проектиране. Много от тях бяха съобщени от господин Шишков – списъкът му сигурно е много по-дълъг. Ние с колегата Бонев също гледахме много от разпоредбите.
Моят извод е следният – много от тези разпоредби си противоречат. Второ, налагат се изисквания, които не съответстват на преди това приети изисквания в изменението на Закона за устройство на територията. Има абсурдни тестове. Само ще отворя една скоба и ще Ви кажа нещо – тук има архитекти, има инженери: Авторският надзор да носи отговорност за безопасността на обекта, при строителството на обекта. И какво, да рисува рисунки как да скачат от скелето на сградата ли, на плочите ли, какво да прави? И много други такива абсурдни текстове има, които аз не знам как е писан този Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията.
И ще завърша, тъй като можем да говорим много дълго време, разговорът е на първо четене. Аз даже ще стигна малко по-далече. Сигурно има нужда от промяна в някои текстове, но така предложен този закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията трябва да бъде изтеглен, да бъде преработен и тогава да бъде внесен за разглеждане. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Други колеги, които желаят да се изкажат?
Ако не, към вносителя – да отговори на изказванията и на поставените въпроси.
МАРИЯ АПОСТОЛОВА: Ще започна с изказването на заместник-председателя госпожа Янкова. По отношение на административния капацитет, мисля че цифрата вече е по-голяма от тази, която посочихте. Той не е запълнен на 100%, със сигурност. Считам, че колегите притежават достатъчно експертиза, за да извършват посочената контролна дейност. Предполагам, че имате предвид, като казахте за Вашите разговори с Българската стопанска камара … (Реплики, встрани от микрофоните.)
Аз считах, че това е забележката на госпожа Янкова.
Там мисля, че е необходимо становището на компетентната институция – Министерството на вътрешните работи.
Имаме регионални дирекции във всеки град: в Смолян също има, в Пловдив има …(Реплики от народния представител Дора Янкова встрани от микрофоните.)
Считам също така, че споменахте размиване …(Реплики, встрани от микрофоните.)
Казахте, че се създават предпоставки за размиване на отговорност, а духът на Законопроекта беше, че, напротив, ще се създаде рамка, ще има ясни критерии, ясни изисквания. Идеята не е за размиване на отговорността, напротив. Изискванията към тази отговорност вече са ясни и конкретни.
Специално за съдържанието на окончателния доклад, за възможността за проверка по чл. 156, в това число и на комплексния доклад, няма идея за размиване на отговорност. Напротив, за ясна, конкретна отговорност и ангажимент с цел гарантиране интересите на всички участници в строителството. Това е.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате възможност да репликирате, госпожо Янкова. Не желаете.
Господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Пак за комплексите доклади…
Не знам дали колегите и гостите изобщо знаят каква е чисто техническата част – инвестиционен проект одобрен, комплексен доклад, главният архитект е длъжен в седемдневен срок да одобри проекта и да издаде строително разрешение. След което се снима проектът, изпраща се на ДНСК, ДНСК го проверява, връща се, прави се протокол и строителното разрешение влиза в сила. Това е технологията. Значи ние непрекъснато генерираме, имаме представители на Камарата на архитектите. Какво означава да не се е подписал някой, Вие ще го санкционирате? Играхме го този мач веднъж, водещ проектант, съгласували, без съгласували, само на челна страница, само … Разбирате ли ме?
Това, което ни е предложено като Законопроект, просто обръща изцяло процеса и докато разберем, че общините трябва да станат само регистриращи органи, тоест главният архитект да има една, две или три функции – градоустройство, законосъобразно дотолкова, доколкото отговаря на документа за собственост, обем и съдържание на проекта съгласно Наредба № 8, ние продължаваме да генерираме непрекъснато хартийки върху хартийки. Това не може да продължава така! В крайна сметка надзорниците, получили лиценза да упражняват строителен надзор по време на строителството и консултантите – с този законопроект увеличавате безумно много глобите към проектантите, вменявате им допълнителни отговорности. Окей, може би това ще е начинът да се вдигне и начинът на проектиране. Но не е редно за пореден път ДНСК, въпреки решението на Конституционния съд, който беше основата за отмяната на чл. 216 пак да регулира издаването на строителни разрешения. Сама казахте, че ДНСК няма възможност.
ДОРА ЯНКОВА: Има, има…
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз мога да кажа за нашия град ДНСК са 4 – 5 човека.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще направим скоро един блицконтрол, ще ги попитаме дали имат или не, да не ангажираме дамата със становище, което трябва да каже в края на краищата директорът.
Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, аз ще се възползвам от възможността за реплика да коментирам господин Бонев.
Аз пък съм категорично на другата позиция, че трябва ДНСК да влезе в ролята си и да контролира както разрешенията за строеж, така и комплексните доклади, така че тук абсолютно подкрепям идеята. Въпросът е да бъде разписана обаче процедурата за това, защото не е ясно в какви срокове, с какви актове ще бъде произнесено, тези актове ще бъдат ли жалени, няма ли да бъдат и така нататък. Тези неща ще ги коментираме между първо и второ гласуване.
Само една реплика по отношение и на квалификацията. В Закона в момента е записано, че трябва да отговарят на чл. 229 от ЗУТ тези, които са членове на съветите, тоест на надзорните фирми, но не ги задължават да бъдат членове на Камарата в момента. Между друго, Камарата предлага да бъдат такива. (Реплики, встрани от микрофоните.)
Не, в момента не ги задължават, по чл. 229 от ЗУТ само.
Така че в тази посока съм съгласен с Вас, обаче трябва да намалим пълномощията и задълженията респективно на главните архитекти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има време и тези генерални задачи си ги поставяме, дето се вика мандатът е дълъг …
МЛАДЕН ШИШКОВ: има много време.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров иска да каже няколко думи и предлагам да минаваме към гласуване.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Провокиран съм от изказванията, споделям голяма част от всичките, въпреки че в някои пунктове те си противоречат, но това подсказва, че има противоречия в самия замисъл на поредните изменения и допълнения в Закона. Оставам с впечатление, че не се познава и затова искам да кажа какъв е зародишът на цялата идея за ДНСК и за надзорните фирми.
Това, което се направи със ЗУТ-та, е коренно различно от това, което беше по ЗТСУ навремето. Връщам се с две думи на историята, за да се знае накъде трябва да се върви и ако не се върви в такава посока, а в момента не се върви в такава, става един тюрлюгювеч. Значи, простичко казано, замисълът беше Дирекция „Национален строителен контрол“ започва след издаване на разрешение за строеж – това е строителен контрол, онова е устройствено планиране, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, и ДНСК от тук нататък. Тъй като нямаше капацитет, както и сега няма, не ме разбирайте погрешно – говоря за нужния, се възприе идеята тогава едва ли не контролната дейност на ДНСК да се аутсорства, както сега е модерно, аз не споделям този израз, но го употребявам, защото на някои тук им харесва, за да се разтовари ДНСК от контрола. И по-нататък се развиха нещата така, че ДНСК упражнява контрол на контрола – през държавата, прехвърлила част от контрола на нейни субекти, а на ДНСК като представител на държавата ще ги контролира дали си вършат качествено работата.
И понеже нещата се размиват, и непрекъснато ДНСК – или с промените, които вкарвате, се мъчи да се върне по-назад от разрешението за строеж, затова е и проблемът в самото изпълнение на строителството, за което говорят и архитектите, и в случая аз съм съгласен с тях. Опитът да се контролира цялата бумащина не е работа на ДНСК. Значи, тук не споделям някои разбирания, че видите ли за консултантите има много високи изисквания – да прекалено високи са според мен, пък за експертните съвет няма. Аз бих се съгласил с това, че няма същите изисквания за контролния орган, който контролира контролиращите. При условие, че имате изисквания за консултанта надзорникът да отговаря на такива и такива условия, същите трябва да са Вас като контролен орган, най-малкото, когато отидете. Но аз не смятам, че един студент по право току-що завършил, може да ми опонира на мен с 40 години стаж примерно.
Бъркат се нещата. Експертният съвет е консултативен орган, не може да му разписвате каквито и да било задължения, които да проверявате. Той си изразява мнението, а органът дали ще се съобрази с него или не – това си е негов проблем. ЗУТ не поставя в обвързана компетентност от становището на Експертния съвет, в случая да речем главния архитект. Статутът на надзорника е съвсем различен по Закона и неговият доклад има друга стойност. Но не може да проверявате доклад, който не е административен акт, и да го отменяте по някакъв начин. Смисълът на проверката, която сте заложили, е просто да констатирате нарушение от консултанта, за да го глобите – друг ефект няма. Или да оправдаете издаденото въз основа на този доклад разрешение за строеж, за да няма санкция върху издалия го. А Вие наказвате всички.
Това са принципни неща, които според мен, няма да се занимавам с други бележки, само това да кажа, че тези неща са много объркани и вместо да се канализират, те ще се объркат още повече. Затова всички бележки, които се изказаха – добре е да се направи една дискусия, за да ги изчистим и да знаем какво да правим между двете четения. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Само пояснявам, че чакаме още един ЗУТ, както съм Ви информирал, и ще ги гледаме двата заедно, за да не правим постоянни промени, тоест той ще има възможност за творчество между четенията.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
С това ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Благодаря на участвалите в тази дискусия.

По точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА, № 002-01-45, ВНЕСЕН Е ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 СЕПТЕМВРИ 2020 Г.
Кой ще докладва по Закона?
Госпожа Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“.
Имате думата, заповядайте.
Съвсем кратко, тъй като той доста допирателно касае нашата работа.
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко, да не чета текста дословно.
Предложените на Вашето внимание промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на шума в околната среда са продиктувани от необходимостта от транспониране на срок за докладване на държавите членки и Република България като такава към Европейската комисия, по отношение на обработена и одобрена под формата на шумови карти и планове за действие за тях съответно информация, която всяка държава членка трябва да докладва. И във връзка с тези срокове и създаването на инфраструктура на пространствена информация в Европейската общност, така наречената INSPIRE система под формата на определен код е всяко едно такова предприятие или обект, който генерира шумове над определени капацитети, респективно има потребност от разработвани процедури по одобряване на шумова карта. Съответно трябва всяка държава членка, в това число и Република България да докладва в определените срокове.
Това сме предложили, съответно и допълнителни текстове, които в Междуведомствената работна група, съвместно с колегите от Министерството на здравеопазването, тъй като голяма част от разпоредбите на този закон съответно са от компетентността на министъра на здравеопазването, се наложиха и някои предложения и в други текстове на действащия закон, които колегите от Министерството на здравеопазване прецениха, че следва да подобрят с цел прилагане на техните процедури по отношение на контролната дейност в тази посока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване Проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Благодарим за убедителното представяне на гостите от Министерството на околната среда и водите.

Колеги, точка четвърта:
РАЗНИ.
Ще помоля представителите на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България да заемат места около масата.
Ще започна с това, че Сдружението на кметовете на кметства, с което, разбира се, сме се срещали и преди, имали сме диалог, отново поставят въпроса за една законодателна инициатива, започната преди време. Както знаете, ние имахме тук два пъти дебати по нея, като втория път се отложи вземането на решение, докато не се намери някакъв консенсус поне по основните насоки на решенията.
Аз предлагам първо господин Стоянов или който кажете от Вашата организация, да изложи накратко проблема и нещата, които Вие сте инициирали, зная, че имахте среща в Министерството на финансите. След това ще дадем думата на Националното сдружение на общините в България. И общо взето да вървим към дебат – да видим каква форма на институционален разговор може да се получи.
Заповядайте, господин Стоянов.
РУМЕН СТОЯНОВ, кмет на гр. Калофер, председател на УС на НСККРБ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Кмет съм на град Калофер и председател на Националното сдружение на кметовете на кметства и кметски наместници в Република България.
Първо да започна от там, че ние направихме срещи с всички политически сили, които са представени в парламента. Навсякъде сме срещали разбиране и по двата проблема.
Сега и за двата ли трябва да говорим, които са нашите основни искания, или само по единия?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По всичко. Точка „Разни” сме.
РУМЕН СТОЯНОВ: Да. Единият от проблемите е, че ние искаме във всяко населено място в нашата република да има финансова рамка, която кметът на общината да бъде длъжен да изпълнява. До този момент имаме такива второстепенни изпълнители, пример съм и аз, но от средствата, които Общинският съвет гласува, те са минимални, пак не се изпълняват на 100%. Лично за себе си мога да кажа, че парите стигат колкото за осветлението, за заплатите и за съвсем малки други неща. Оттам нататък всички капиталови разходи, всичко е в общината, слагат ги в обща поръчка и една и съща фирма ги прави винаги на цена, която, когато споделим с колеги – виждаме, че е двойно и тройно по-скъпо. Аз даже ще Ви дам един пример, за да подкрепя това нещо лично. Фирма, която правеше една от улиците, която посочваме, стигна до едно положение и каза: толкова са ти парите, повече няма как – догодина, за следващи капиталови разходи. Попитах фирмата колко пари ще ми струва, лични средства да дам да ми довърши улицата, тъй като те останаха някъде около 100–120 квадрата, в такъв случай ние не направихме нищо добро до този момент за улиците и за хората, просто удобство дори. Платих каквато сума ми каза и след като изчислихме, след като взех фактурата, изчисляваме, че аз съм платил двойно по-ниска цена от общината.
И аз затова казвам: нас ни ограбват направо, не само с тези капиталови разходи. Взимат ни парите за абсолютно за всичко, както Ви казах, дават ни само да си платим тока и така нататък. Селективно се работи обаче, където кметът е от същата партия, от която е кметът на общината, може да му свърши по-добра работа, или пък са по някаква друга причина – приятели и така нататък, а на някои места дори влизат в общи далавери направо. Затова ние искаме кметът на общината да бъде длъжен да си изпълнява финансовата рамка.
Относно финансовата рамка, която ние желаем, даваме просто предложение, нека тя да бъде такава, каквато последните две години са харчени за издръжката като цяло на населените места, поне за последните две години. Ние не искаме повече, ясно ни е, че няма откъде. Но пък няма как, тези средства, които се полагат на населените места, да потъват в някои джобове и ние въобще да не можем да свършим абсолютно нищо.
По този въпрос прекъсвам. Можем много да говорим. Ние сме изразявали и писмено, и устно становища пред политическите сили, както казах.
Към другия въпрос, който много ни вълнува. Това е прагът за образуване на кметства – сега в момента е 350. При тази граница в момента имаме над 270 000 човека, които нямат право на глас, не могат да си избират сами кметовете, не могат да бъдат и избирани – противоречие на Конституцията.
Особено сега, по време на пандемията, пролича си най-вече, защо и жителите на малките населени места искат да си избират сами кметовете. Когато ние си правим срещи с гражданите, сами си казват: там са много интимни нещата. Всеки гражданин и те предимно със застаряващо население, са самотни, те си дават абсолютно всичко на кмета и той им обслужва абсолютно всичко, което се наложи – дават си му картата да отиде да изтегли пенсията, да им закупи лекарства, хляб и каквото е необходимо за вкъщи, а те, ако нямат доверие на този човек, няма как да го направят. Затова ние просто държим да се върне границата на 100 човека. Имаме вече, както се казва, добро намерение виждаме от ВМРО, виждаме го от ГЕРБ, от БСП, не сме говорили с ДПС и ВОЛЯ. Надяваме се Вие всички да ни подкрепите, защото това наистина е един огромен проблем за населението, особено в най-малките населени места.
Ако желаете може още аргументи да Ви кажем. Специално ние сме разработвали, изключително много сме работили по този въпрос, можем да Ви кажем със стотинките колко ще ни струва и бюлетината, и така нататък, и какви са разходите на държавата.
До мен е Христо Иванов, който – много добре си направихме анкети и така нататък, ако имаме време да изложим още аргументи. Аз Ви казах: най-важните аргументи са това, че застаряващото население в България живее в малките населени места, където са най-интимни нещата и най-топли с кмета. Ако нямат доверие, просто нищо не става и на това отгоре сме вече свидетели на няколко места как самото население си изгони тези кметове, които са назначени. Може да са били много точни, много свестни хора, но след като не ги познават и им нямат доверие, ги изгониха – в община Смолян, и в Каспичан и на много места.
Ако имате още въпроси към нас? Нека и господин Христов да каже няколко думи, тъй като той лично разработи много по този проблем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
ХРИСТО ХРИСТОВ, кмет на с. Ново село, общ. Велико Търново: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Няколко цифри – няма да ги казвам всички, защото те са много. В 2016 г. този изборен праг беше вдигнат от 100 на 350 човека, така да кажа без всякакви експертизи и оценка на въздействието и така нататък. Имам в компютъра си един запис от интервю на госпожа Караянчева, от което интервю става ясно, че тя като председател на Народното събрание възприема реално живущите в едно населено място като жителите с настоящ адрес, регистриран в населеното място.
В тази връзка, след като нямаше такива експертизи, ние си позволихме да разработим един анализ на демографската картина по населените места, който смея да твърдя, е изключително прецизен и точен с тази подробност, че анализът е с данни на ГРАО към 15 март 2016 г., което е обаче приблизително до времето на промяната на изборния праг. Всъщност причините бяха две: икономии от финансов и организационен характер, които смятам, че няма нужда да ги коментираме, всички знаем, че няма такава икономия, а другата причина е, че, видите ли, селата, останали без жители – има толкова много села, в които има реално регистрирани много жители, а в тях едва живеят шепа хора – беше ги нарекъл така някой народен представител тогава.
Нашият анализ показва данни, коренно различни. Аз ще Ви ги съобщя и още в аванс трябва да кажа, че след тези ограничителни мерки за придвижване по време на така наречената пандемия те се завишиха изключително много, защото във всяко село хората си пооправиха регистрациите и вече живеят по регистрация още повече жители. Та в крайна сметка след този анализ се оказа, че не само живеят по-малко жители в българските населени места, а живеят повече, или ако трябва да сме точни в 68,8% от селата, които са засегнати от тази промяна, живеят реално повече жители, отколкото са регистрирани по адресна регистрация.
Селата, които тогава видяхме, представени в няколко медии, явно съвсем целенасочено, в които, видите ли, живеят шепа хора, са с под 25 жители, а реално регистрирани над 100, се оказаха едва 12 такива села, а всички, които имат повече от 100 регистрирани, а нямат толкова живущи, са 119 в цяла България. Интересното е, че 60% от тях се намират в област Кърджали. Всички с под 25 жители са 12 села и всичките са в област Кърджали. Там има някаква регионална демографска специфика, която не бива да се приема в никакъв случай като модел за цяла България.
От селата, в които пада избираемостта, те са близо 1200, 812 са реално с повече жители. Имам в чантата си едно становище на министъра на регионалното развитие – предишния, господин Нанков, който казва, че такава промяна трябва да се подложи на някакво обществено обсъждане, каквото също не беше извършено.
И в тази връзка сме си позволили да проведем и една анкета. Анкетата е проведена в 16 общини, броя на населените места – до 60 населени места бяхме пратили, не си спомням точно броя от колко населени места е, но сме анкетирали над 1% от пряко засегнатите граждани, като на въпроса „гласувахте ли на последните местни избори”, отговорът в 98% е да. „Бихте ли гласували пак на следващите” – 99,5 да. „До този момент бяхте ли запознати с промяната в Изборния кодекс” – 66% не, 34% са запознати. На въпроса „Не съм съгласен с промяната с повишаването на изборния праг, настоявам за правото си да участвам в избора си за местен кмет“ 97% отговорът е да, 2% са съгласни кметът на общината да назначава, 1% няма мнение по въпроса.
Анкетата е разделена и в четири групи възрасти и в трите образователни ценза. Всички анкетни листи съхраняваме, те са с адресната регистрация на анкетирания и телефон за връзка с него.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Между другото, като Комисия имаме интерес да получим резултатите от анкетата, така че ще Ви помоля да…
ХРИСТО ХРИСТОВ: Аз мога да ги представя и на мултимедията. Имам ги и на флашка, можем да ги свалим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За нас ще представлява интерес, ще ги дам на всички народни представители да се запознаят.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Мога ли да продължа още две минути?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ХРИСТО ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Съжалявам, че господин Емил Христов напусна тази зала преди, защото четох стенограмата от предходното гласуване преди седмица. Видях доста пламенна защита по отношение на свалянето на изборния праг поне за 200 души, но видях и в изказванията на господин Емил Христов, който категорично смята, че и кмет, и кметски наместник няма значение просто как ще се казва лицето или институцията в случая, защото, видите ли, те парите идват от едно място, одобрява ги общинският съвет или кметът на общината.
Искам да изразя категорично нашето несъгласие в тази посока. Освен това си спомням и госпожа Менда Стоянова като каза, че този праг, видите ли, сме го повишили, защото малките кметове нямат капацитет да управляват средствата. Е да, ама ние смятаме точно обратното. Това може да бъде причина да се свали още прагът, защото по-голямата част от нас всъщност не разполагат с никакви средства, а тези, които разполагаме с малко, сме благодарни.
Смятам, че една семейна къща, тоест домът на едно семейство средно горе-долу се управлява с един 10 хил. лв. Тези от нас, които управляваме някакви средства, пряко управляваме горе-долу толкова – 10 – 12 хил. лв. в годината. И според мен означава, че след като са средства за една къща, успяваме да поддържаме едно село с около 500 имота, мисля, че добре се справяме в тази посока, така че това не може да бъде мотив. Мислех си, че е твърде възможно някой от Вас да не знаят тези неща.
И последно ще кажа, че е твърде голяма спецификата, колкото и да са ни еднакви проблемите, твърде голяма е спецификата в нашата работа. Наскоро говорих с колеги от Община Елена, тяхната работа няма нищо общо с нас, както казва Румен Стоянов – там социалните служби нямат достъп до домовете на хората. В момента те извършват и жилищното преброяване, защото има назначени лица, на които ще се плати, ама те нямат нито кон, нито уазка да стигнат да преброят къщата. Това са хората, които са за всичко, които носят лекарства, взимат им молбите, подават ги в Социалната служба. Те трябва да си припознаят хората, потребностите на гражданите във всяко населено място се различни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов, аз мисля, че повечето тук сме наясно с кметовете на кметства и това, че те се оказват единствен контакт на част от населението изобщо с каквато и да е администрация.
Първо да чуем Националното сдружение и тогава да преминем към изказвания.
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Мога да кажа, че напълно до болка познаваме проблемите на кметовете на кметства, защото правим периодично обучение. Ние, от Националното сдружение на общините, правим обучение на кметовете на кметства и сега бяхме планирали такъв цикъл от обучения, които трябваше да започнат от средата на месец април. За съжаление, карантината сложи кръст на всичко.
Освен, че ги познаваме, се отнасяме и с разбиране към тях. Ситуацията наистина в страната е много разнородна по отношение практиките на отношенията между ръководството на общината и ръководството на кметството. И смея да твърдя, че в преобладаващата част от общините отношенията са много добри. Мога да дам такива примери многобройни.
В Община Търново, още от по-предишния кмет, който заместник-председателят на Комисията, който стои вляво от Вас, сигурно помни Румен Рашев, оттогава е въведена практиката и той е направил Сдружение на кметствата. (Шум и реплики.) А, Вие пък на областното…
И с назначен в администрацията изпълнителен директор на това, отделя кмета на общината, отделя един ресурс за капиталова програма по бюджета, кметствата сами си го разпределят – тази година повече на едното кметство, другата година на другото кметство и се разбират. Това е добрият пример. (Шум и реплики.) Има още на други места добри примери.
Само че искам да взема повод от последното изречение, което каза говорилият преди мен. Ситуацията е много специфична освен по отношение на практиките, така и по отношение на ситуацията при самите кметства – големи кметства, жизнени кметства, по-малки кметства, желание и капацитет на кметствата.
Сега давам други добри примери. В Монтана всички кметове на кметства са второстепенни разпоредители – в Свищов преобладаваща част, в Троян преобладаваща част и още много други места, Русе. Давам пример кметът на Плевен – господин Спартански – първо събра още в предходния си мандат всички кметове на кметства и ги пита: искате ли да Ви направя второстепенни разпоредители? Деветнадесет, струва ми се, че бяха кметствата. (Шум и реплики.) Те сега намаляха.
Но доколкото си спомням, три от кметовете не пожелали да станат второстепенни разпоредители, защото си дават сметка за отговорностите. С това искам да кажа, че да бъдат определени за второстепенни разпоредители, това означава и съответните отговорности, съответния капацитет. Голяма част от общините подхождат на база на този критерий – доколко кметството има капацитет да изпълнява задълженията по Закона за публичните финанси. Някои от тях, казах, сами не желаят да поемат такава отговорност.
Между другото, това, което ми споменахте преди малко за обществените поръчки при обучение на кметове на кметства, които правихме, там е голямата част от кметовете изразиха желание: дайте ние да станем възложители. Категорично им препоръчах: бягайте от това, пазете се, това е „таралеж в гащите“. Кметовете на общини не могат да се оправят с толкова администрация, толкова проблеми имат с обществените поръчки, за Вас това ще е непосилна тежест. Давате ми пример: Вие ще си направете обществената поръчка, ама веднага ще санкционират кмета на общината, че разделя обществени поръчки на територията на общината, защото той има капитал на територията на цялата община. Ако се прави отделна поръчка в едно, второ, трето кметство, веднага попада под санкции на Агенцията за обществени поръчки, че ги разделя с по един и същи предмет различни обществени поръчки. Не дай си боже да е по европейска програма, тогава ще го санкционират със 100% и трябва да извади от парите на общината да възстанови тези средства, които иначе би ползвал по европроект.
Ние, доколкото нямаме законодателна инициатива, насърчаваме прилагането на тези добри практики в общините и даваме добрите примери и предлагаме и на другите общини да ги прилагат. Не можем да ги задължим, разбира се. С оценката на това доколко да се дават повече правомощия на кметовете на кметства, като се преценява, разбира се, като си преценяват тяхната експертна готовност.
И нещо много важно, което се пропуска обикновено: когато дадеш на някого пари и той се разпорежда еднолично с тях, това е голяма опасност от изкушения. Кметът на общината си има проверяващи органи, има си общински съвет, който му стои на врата и го контролира. Ние насърчаваме такова предоставяне на такива правомощия на кметовете на кметства с препоръката те да си изберат кметски съвет, каквато възможност Законът за местното самоуправление дава, и тези хора да бъда нещо като публичен контрол над изразходването на средствата, а не еднолично кметът. Защото бъдете сигурни, че по същия начин, както ще говоря за кмета на общината, така, когато Ви се дават на Вас пари, и ако еднолично се разпореждате с тях, ще тръгнат и за Вас аналогичните настроения.
От трета страна, струва ми се, Вие давате предложенията с разнопосочни тенденции – от една страна, разширяване на тези правомощия, от друга страна, сваляне на прага за избор на кметовете на кметства. Не смятате ли, че при едни 100 човека, или 150 човека това означава, че хората пък никакъв капацитет няма да имат да управляват, да се прави счетоводно отчитане и така нататък, да са отговорни по Закона за публичните финанси. Помислете и за такова противоречие.
Аз отново ще дам пример в Плевен – сигурно ще потвърдите при настоящия мандат кметът на общината отиде в тези, които вече не са кметства, в тези населени места, които по новия закон не са кметства, и организира общи събрания на неселението, където те да си изберат кметските наместници. Това е добър пример, който също разпространяваме в другите общини, и го препоръчваме.
В интерес на истината законът, който беше внесен от Министерството на финансите, не е подходящо решение, защото решава всичките случаи с един аршин, който не е приложим за всички възможни случаи.
На първо място, трябва да споменем – говорите за фиксирана сума, която кметът задължително да изпълнява. Разбира се, че трябва да изпълнява, разбира се, че и общинският съвет трябва да го контролира, но, както сега се случи, пък и в много други случаи, освен кризата с коронавируса, ако приходната част на общинския бюджет не се изпълнява, може ли той да превежда на 100%? Ами той свива всички разходи. Има обективни обстоятелства, поради които приходната част не се изпълнява. Разбира се, че това ще отреже отвсякъде от разходната част.
Освен това този законопроект на Министерството на финансите слага под ножа, анулира много добри практики на тези общини, които споменах – примерно като ги правят на някои места, им правят делегиран бюджет. Освен, че са второстепенни разпоредители, гласуваме на общинския съвет някакви по-широки правомощия по управлението, тоест за да може да прехвърля от едно перо в друго и така нататък. Ако това нещо се приеме от Министерството на финансите, веднага тези възможности отпадат. Защото каквото им е заковано в бюджета, те нямат възможност да го пипат, нямат право да правят компенсирани промени между различните права. Но ако това, което са написали Министерството на финансите, това отпада, тази възможност отпада. (Реплики.) Общинският съвет може да Ви гласува такова правомощие, но ако този законопроект на Министерство на финансите анулира тази възможност на общинския съвет.
От трета страна, възможността да участвате в комисиите.
Извинявайте, ама там са специалисти в Комисията по обществената поръчка, там са специалисти по различните области. Дали навсякъде кметовете на кметства ще имат експертизата да могат да участват? Участието в Комисията по приемането на обектите е напълно резонно и основателно.
И относно разместваемостта на поръчките, което казвате, общината направила, пък при Вас е двойно по-евтино. Ами, ако Вие смятате, че има нарушение, има контролни органи, подайте сигнали до контролните органи и ако те се произнесат, че има нарушение, нека да си носи съответния възложител отговорността пред закона. Има си Сметна палата и така нататък.
Ще Ви кажа само в заключение един парадокс. Преди четири-пет години един заместник-министър на финансите – бяха приети поредните изменения в Закона за обществените поръчки, ми каза: парадокс, аз да си отида в книжарницата и да си купя тези консумативи, ще ми излезе с 30% по-евтино, ама го правя на поръчка, защото законът ме задължава и ми излиза по-скъпо. Това е истината.
Имам случаи кметове, които бяха правили такива – пращали са служителите да купуват такива консумативи от книжарници, пък ги изкарали, че – защо не е чрез поръчка, защо тя била приятелка на жена му, собственица на книжарницата и така нататък. Давам примери, с които ще се сблъскате при детайлното въвеждане, екзактното въвеждане на такава терминология, на такава рамка.
И искам в заключение да кажа, че Министерството на финансите може да въведе голяма част от тези изисквания с определените в Закона за публичните финанси указния по прилагането на чл. 67, ал. 6 от Закона за публичните финанси, стига да искат да се случи това.
Отворени сме и подкрепяме всякакви добри инициативи, само че, за съжаление, не можем да подходим с еднакъв аршин към всички кметства, към всички конкретни казуси. Дадох добрите примери, знам, че има и лоши примери. Решени сме да търсим развитие. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Първо, господин Генов направи заявка, след което ще Ви дам възможност.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Аз искам да Ви кажа – и господин Стоянов, и Господин Иванов ги познавам, първо, там, където сте направили анкетата, кажете колко хора в България са лишени от демократичното си право да гласуват в местната общност? (Реплики.)
Казаха: аз бях навън и не чух. С това трябва да започнем. Ами че това е нарушение на конституционни права. И разбирате, за да се случи едно такова нещо, трябва да има политическа воля. Колко време го кандилкаме това? А така, а така, а така. Виждате, че няма политическа воля. Господин Емил Христов, съжалявам, че го няма, не можах да му кажа в очите онзи ден, когато се бореше като лъв от трибуната, каква е разликата между заплатите на кметския наместник и кмета? Никаква.
Тук, сега, имало положителни практики, някъде да ги избира ли Народното събрание. Ами колежката може да Ви каже за кметския наместник от Кутела, Смолянско, където местната общност го изгони. Да се намерят механизми, да се решат нещата, хайде, като са лишени тези хора от глас, което е крайно несправедливо, когато си назначават кметските наместници – принципът го знаем много добре. Много малко са местата, където кметските наместници биват назначавани и се съобразяват с волята на местната общност. Много рядко се случва това. Има такива положителни примери, но масовата практика е, който е удобен на кмета. Тук не говоря за политика. Може да е от БСП кметът, от ДПС, от ГЕРБ, откъдето и да е, но това е субективна оценка.
Относно капацитета.
Колега, имаме общински кметове, които нямат капацитета на някои кметове на малки населени места. Така че е крайно несправедливо да се говори и да се дефинира, че те нямали капацитет. Те казаха много добре, на него му трябват 1000 лв. да боядиса пет пейки, да си прекопае градинката или да свърши нещо друго. Тези хора не искат десетки, стотици хиляди или така нататък.
Праговете на обществените поръчки ги знаем какви са. Може би трябва да се помисли и там, когато има концентрация на един и същ вид дейности и по ЗОП, и кодовете, които са по класификатора, защото сте прав, когато има разделяне на обществени поръчки, кметът винаги може да бъде санкциониран за един вид дейности, че се извършват на различни... Но могат да бъдат в ЛОТ-ове, нали така? ЛОТ-1 за Калофер, ЛОТ-2 за Васил Левски, ЛОТ-3 за Горно нанадолнище, нали и така нататък.
Така че има механизми, но тъй като сега си говорим, аз мисля, че си говорим само празни приказки. Тук, колеги, виждате, че няма политическа воля у управляващите този праг да бъде смъкнат. Всички други механизми - може да бъде намерен път, по който да бъдат решени.
Така че пожелавам Ви успех, продължавайте да се борите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз първо ще направя реплика на господин Генов, защото каза управляващите. ВМРО като част от управляващите сме внасяли два пъти за комплекта за смъкване на границата, сега го внася за трети път, господин Генов. (Реплика на народния представител Манол Генов.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Съгласен съм, но не говорете така общо. Всяка партия си има своята специфика.
Заповядайте.
РУМЕН СТОЯНОВ, кмет на гр. Калофер: Аз искам само да допълня, че наистина ние гледаме, има много добри практики.
Пропуснах може би това да го кажа в самото начало, има хора, на които моделът им на управление може и Европа да дойде да се учи от тях. Вие споменахте някои, ние ги знаем. В Русе се работи така, в Свищов се работи. Ние точно това, което те правят – тази добра практика искаме да я облечем в закон, защото там го правят. Ние не искаме повече от това.
Капиталовите разходи, както Ви казах, те не са чак толкова големи суми – по 50-60 хил. лв., но защо да не ги крадат. Аз ви казвам – на нас ни крадат! Не всички, говоря за лошите практики. Затова искаме това, което е доброто да го облечем в закон – да бъде длъжен кметът на общината да си изпълнява задълженията. Защото сега в момента имаме много такива примери, които минават през решенията на общински съвет, няма никаква санкция за кмета, той деребейства и си прави това, което реши той.
Затова искаме такъв закон да ни подкрепи нас, като кметове на малки населени места, извън общинските центрове, за да може да я има тази държава. Иначе виждате, че хората направо се оплакват, казват: то няма държава. Ако това нещо стане, аз съм убеден, че, когато другия път се съберем тук ще си стискаме ръцете всички. Защото, аз поне мисля, така че хората искат да работят, а те сега са с вързани ръце и вързани крака – без една стотинка: оправяй се щом не си от моята партия и няма да ти дам нищо. Затова да не говорим повече, нека и колегата да си каже, но наистина от добрите практики трябва да вземе пример и да се облечат в закон, това искаме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН ПЕТКОВ, кметски наместник – кметство Къшин, общ. Плевен: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм живата практика и това, което мога да Ви кажа да го разберете какво се случва точно.
Четири години съм кметски наместник, четири години съм кмет, девета година започвам пак кметски наместник. Напълно съм наясно с абсолютно всичко, което се случва. Не ми става ясна само разликата между кмета и кметският наместник, а тя е огромна, не става въпрос тук за заплата, става въпрос за права.
Кметският наместник няма абсолютно никакви права, по никакъв начин не може да казва, каквото и да е било. И в този контекст искам да Ви кажа – оня ден имах събрание в моето село, беше поканен господин Румен Стоянов и колеги от цяла България във връзка със незаконното отдаване на един имот на един магистрат, може би скоро време ще видите и по медиите тази случка. Постоянно бях обиждам, че съм държавен служител, че съм служител на общината, че трябва да се съобразявам с общината, че общината ми е работодателят и не мога да правя нищо. Пресен случай беше преди две седмици, когато бях в Калофер и дадох интервю заедно пак с Националното сдружение на кметовете, когато поисках на временно изпълняващ длъжността кмет на община Плевен да бъда пуснат, защото все пак, аз дори и да съм кметски наместник, мисля че представлявам кметство, което е някаква институция и имам някакви права. Не може някой да ми отнеме и правата, и да ми каже на командировъчното: „Не! Ти работиш за община Плевен“
Хубаво, но аз имам мнение. Аз, мисля че представлявам това кметство, представлявам тази институция, представлявам хората, представлявам колегите си, където и да сме и затова съм днес тук. В същото време, господин кметът, който се изказа, не знам от кой град е точно, съжалявам, каза: да, има някакви такива неща във връзка с финансирането на кметствата в малките населени места, във второстепенните разпоредители. Да, който иска. Но аз, за да си получа бюджета в 2017 г., в 2016 г. ли беше ми даден, трябваше да стигна до Комисията по дискриминация, защото всички кметове имаха бюджет, аз нямах бюджет. В момента, след като си получих бюджета, ми тръгнаха нещата. Не се моля на никого.
Знаете ли, не се ли опасявате, или не сте ли помислили, че в един момент кметските наместници, които са подвластни на кметовете, в смисъл такъв – те са длъжни да изпълняват разпорежданията на кметовете. Един пример ще Ви дам, ако евентуално кметът на общината, общинският съвет искат да продадат някакъв имот в някакво населено място, където е кметският наместник, трябва да се даде становището на кметския наместник. Ако аз не съм съгласен дори и Кодекса на труда не ме защитава, за да мога да си кажа мнението, на другия ден трябва да бъда освободен.
Тук търсим правата, тук търсим 1180 кметски наместника в 1180 села. Не ми става ясно как в незакритите кметства с БУЛСТАТ се назначават кметски наместници? Не знам, нямам идея как се случват тези работи? Но търсим вариант ние да бъдем не толкова със самостоятелни бюджети. Да, аз съм бил и знам, че е много хубаво, но ако няма тези правомощия, няма тези моменти... Има колеги, всяка една община в България има различни правила сякаш сме различни щатове – в Плевен едно, в Смолян друго, в Бургас – трето, във Варна – четвърто. Някъде някой трябва да сложи някаква рамка да бъдем всички еднакви.
Събираме се на срещите и всеки говори различни неща. Никой не ни дава минимум 30% от това, което искаме и което ни се полага по закон, а всеки казва, че тези 30% от продаденото имущество от населеното място или землище трябвало да бъде дадено за управление и стопанисване и тогава да получим тези пари. В момента даже и днес на тази среща, на която съм тук кметът Спартански, да наистина, господин кметът сподели, че, да, той се съобрази с мнението на хората излезе по селата и каза: „Когото желаете, него ще сложим.“
Да, сложили сме наистина, но, за да дойда тук или да отида някъде трябва да пусна молба: моля да дойда, моля да дойда! Нямам повече какво да Ви кажа. Мисля, че трябва да ни разберете и нас. Ние не търсим нищо повече от това, което ни се полага и желаем да разберете и хората по селата, че те също имат мнение, независимо че сме по-малко там от 200-300 човека. И че някой трябва да ни защитава. Това е, което искаме от Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се постарая да бъда максимално кратък.
Ще се изкажа като председател на общински съвет, два мандата на малка община, не като инженер.
По втората част на искането на колегите от Сдружението на кметовете ще направя един много кратък коментар по отношение на конституционното право. Органът на местно самоуправление в общината е общинският съвет, а органът на изпълнителната власт е общинският кмет. За каква представителност говорим? Всички избираме общински кметове. Това ми е кратката версия по тяхното искане, няма да се задълбочавам, знаете каква е политическата позиция на нашата партия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Каква е?
МЛАДЕН ШИШКОВ: Тя е ясна! С гласуване я показахме.
По отношение на предложенията за бюджети. Тук имам малко по-различно мнение и съм склонен да подкрепим една идея, която аз бих я дал като предложение, въпросът е да я обсъдим.
На първо място, подкрепям становището на Сдружението на общините, че не можем да допуснем малките кметове да работят по обществени поръчки по всички съображения, които Вие споделихте. Но от друга страна, предлагам да бъде въведен един механизъм по подобие на държавното устройство, който да гарантира някакъв минимум заплащане на кметовете. Този механизъм нека да вземем... (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинявайте, господин Шишков, правя забележка на себе си и на околните.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Това е най-важната част от моето изказване. Така че сега може да слушате вече.
Механизмът нека да бъде по аналогия на това, което се случва в държавното устройство, а именно да заимстваме от така наречената изравнителна субсидия – да се ползват някакви натурални показатели като площ, като брой население, като възраст на населението, дължина на уличната мрежа и така нататък, които да гарантират минимален критерий за субсидиране от страна на общината към кметството. Този критерий да не бъде с абсолютна стойност, а да бъде пропорционален спрямо общинския бюджет, за да можем да защитим и случаите, каквито бяха с COVID, когато приходната част е намалена.
Така че моето предложение в тази посока е нека да го обмислим, за да може наистина тези хора имат нужда от някакви минимални средства, които трябва да бъдат вложени в техните населени места. Нека това да бъде началото на дискусията по тази тема, защото виждам, че тук има възможност да се работи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не, напротив. Много беше точно изказването на колегата Шишков.
Това, което чухме от него – втората част, ще почна от нея.
Колеги, вижте, за финансовите възможности на кметовете на кметства и тъй като, аз съм представител от София, тук има доста над 30 села, които са кметове на кметства и винаги сме търсили някакъв вариант да ги обезпечим, но винаги, естествено, бюджетът или възможностите не стигат еднакво за всички.
Следователно за мен вариант, в който процентно или по някакъв такъв еднакъв критерий могат да се отделят средства от общината, за мен не е работещ, не е целесъобразен. Трябва да се намери наистина, ако искате Вие дайте някакво предложение. И с колегата Веселинов говорехме да създадем, ако трябва, в работен порядък да измислим някакви такива текстове, но те да бъдат някакъв критерий, а не така, както се казва, на калпак – примерно 5% или 10%, 20%. Така нарушаваме и горе долу оперативната самостоятелност на една община и на един общински съвет, в който в крайна сметка му е делегирана тази възможност да определя политиката и да разпределя максимално, целесъобразно неговия финансов ресурс.
Що се касае до другата тема, аз я изпуснах в началото за кметовете на кметства и какъв да бъде прагът, за да се издигат и избират мажоритарно кметовете на кметства. Считам, че прага в този си вид, аз лично по мое мнение даже трябва да бъде по-висок, но на този етап, мисля че 350 жители е съвсем разумно. Не мисля, че в община от 100 човека, от които 100 човека сигурно само по списък е така, от 50 човека ще избират кмет, който освен това пък и кой знае какви възможности и правомощия няма и каква ще бъде неговата политика, или неговата предизборна кампания, та ще убеждава хората без да има възможности после да изпълни тези обещания. Така че не мисля, че е толкова целесъобразно. Това е моята теза. Аз съм гласувал винаги по-скоро за по-висок праг.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Много накратко.
В живота си съм била и кмет на населено място, и общински кмет, и сега парламентарист – колегите от трибуната знаят моята позиция.
Има няколко извода, колеги, по които след като кметовете са тук, първо, че има проблеми в местното самоуправление, в начина на функциониране и в моделите. И неслучайно Благой Станчев, той е парламентарният секретар на Сдружението на общините изказва мнение от името на кмета, не е кмет на община, но познава в детайли дейността, казва за модели и колегите казват за модели.
Да, има общински кметове, които са в по-широка кройка, които повече уважават местната демокрация и са делегирали такива права. Има други, които имат друг възглед, по подобие на този, който колегата каза, които фокусират цялата власт при себе си и съответно функционират по друг. Ние като законодатели – в момента бие една камбана, че има проблем. След като има проблем, трябва да почнем да мислим и тук председателят има определени инициативи, които биха били полезни да доразвият тази политика, която поставяте.
Вторият въпрос, който звучи: има проблем с държавата и държавността и COVID-а не бива да е оправдание. Защото всеки български гражданин, където и да се намира, трябва да получи публична услуга, качествена и равнопоставена. И няма как в селата, многократно съм го развивала това, публичната услуга да е по-скъпа за този, който живее в града. По-скъпа е, защото пътува за лекар, пътува за аптека, пътува до общината да си вземе услугата, защото електронното управление на общините не Ви дава права Вие да предложите – дали сте кметове или кметски наместници, електронната услуга да е по-евтина.
Тоест има проблем с правата на гражданите по Конституция – дали те са равнопоставени. И ето тази камбана, която бие, трябва да ни ангажира като законотворци да направим някакви регулации. Какъвто и да е законът на Горанов, който го внесе, той е една стъпка и е добре заедно със Закона за бюджета, ние имаме намерение другата седмица – нашата парламентарна група, да привлечем вниманието на българския парламент на този законопроект да му се даде ход, защото той прави една малка стъпка: в бюджетите на общините да има реквизити за селата.
Колко пари да го решат с общинските съвети – дали на брой, както предлага колегата Шишков – и това не е справедливо, защото в годините на територията на една община една територия е по-силно развита, с европроект или не, другата пропада. Нека общинският съвет в диалог с Вас да го решава, но да ги има тези реквизити, за да ги има поне малките парички, които стигат. Може би това е първата стъпка до края на този мандат.
Втората стъпка, това, към което Ви призовавам, е да не се отказвате, да говорите от името на гражданите това, за да се прави натиск върху нас, законотворците, за да може да се търси справедлива регулация. Ето с това, аз ще приключа, защото действително тези проблеми, които ги поставяте те са много и още, и още повече. Че няма как да правите поръчки, няма. А, че има и друга практика – кметицата на Павелско, сега кметът е второстепенен разпоредител, ама кметът на Чепеларе като му пусне само заплатите, той даде заплатите и какво като е второстепенен? Той не може друго. (Шум и реплики.) Ти го знаеш това, Румене, ти не можеш друго да направиш. Тоест въпрос на дебат – и дълбоко съжалявам без да страдам по миналото, то е във времето си, ние трябва да видим, че ако местната демокрация има проблеми, парламентът трябва да направи някаква регулация. А има проблеми – има сваляне рязко на нивото, има неглижиране на територии, на граждани по Конституция, но и Вие в момента сте изразители, гражданите също трябва да си търсят правата, а не примерно да го приемат всичко, че това им се полага.
Затова ние ще се включим, както сме се включвали и досега в последваща законодателна инициатива и съответно тук е левият и десният възглед – ние сме привърженици, че когато се избира един кмет, той може да генерира повече граждански ресурс, доверие. Едно е да го избират гражданите и те да са обединени. Франция не е глупава държава с годините – там във всяко кметство има избран човек, има общински съвет, за да генерира граждански. Но това е теория вече, по която ние се различаваме като възглед и неслучайно сигурно на следващия – догодина или по-рано избор за парламент, българинът ще си избере кой възглед му подхожда. Вие няма как тук да ни видите еднакви.
Затова Ви пожелавам да се борите, да сте успешни и ние ще се включим. Обръщам се към колегите обаче да си направим първата стъпка. Борисов обеща на кметовете закон, питал Горанов, каза, че закъснява. Внесе закона, законът е в парламента, поне да го приемем, за да може с този закон за бюджета, този закон, който тогава Горанов, като министър на финансите, внесе това от името на Министерския съвет, да даде възможност за следващата година да има една стъпка поне, която да регулира. А след това, като се избере другият парламент, тази дискусия от отделните политически семейства ще продължи. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Аз мисля, че доста изчерпателна дискусия направихме.
На мен ми остана да обобщя с няколко думи и да предложа следващата стъпка. Преди всичко радва ме това, че има желание за диалог както от страна на Националното сдружение на общините в Република България, така и от представителите на Националното сдружение на кметовете на кметства.
От наша страна, доколкото виждам, всяка една от политическите сили, които взеха отношение, заявиха също желание за промяна на правилата, така че да бъдат гарантирани онези минимални потребности на населените места и на тяхното население, разбира се, от развитие, от комунална грижа, изобщо от нормално съществуване.
В това отношение действително ние имаме внесен закон, по който трябва да работим и може би легитимната форма е да създадем една работна група, която да проведе няколко заседания и да изчисти текстовете, да се опитаме да се срещнем, както се казва, страните.
В това отношение аз ще помоля Националното сдружение, както и Сдружението на кметовете на кметства, да предложите по един представител за такава работна група. Политическите сили, разбира се, всеки от народните представители ще бъде уведомен и при желание ще може да участва. Бихме могли примерно до следващата седмица да дадем този срок за хората и да проведем в един съвсем къс срок първа среща.
Имаме текстове, Вие също имате, доколкото видях при Кирил Ананиев, тъй като минах за нещо за го видя, някакви допълнения по тези текстове. Не е лошо, между другото, това, което Вие сте разработвали, да го дадете, за да го имат всички останали преди първата среща и като цяло в един делови порядък да вървим напред.
Някакви други предложения, идеи? (Реплики встрани от микрофоните.)
В момента, в който имам Вашите имена за членове на работна група, Ваши представители, аз ще консултирам с колегите и ще насрочим сбирка на тази работна група. Благодаря.
Ако няма други изказвания, закривам заседанието.

(Закрито в 16,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов


Стенограф:

Маргарита Крачунова