Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
29/10/2020
1.Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 18
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
В предварително обявения дневен ред предвиждахме четири точки – Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет, отпадна.
Оставаме с три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения?
Ако не, който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 002-01-54, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието ще присъстват от Министерството на финансите: Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“, и Петя Копчева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“.
Заповядайте госпожо Генова. Разбира се, накратко, и с акцент върху ангажиментите на общините.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: За осигуряване изпълнението на мерките за ограничаване на пандемията, както и необходимостта от включване на подобни мерки в Проектобюджета за 2021 г., се наложи да се преразгледат регулациите и правилата в областта на фискалната политика. Именно с приемането на този проектозакон, който е на Вашето внимание, се цели създаване на по-голяма гъвкавост по отношение на националните фискални правила при наличието на извънредни обстоятелства, както и ясно дефиниране на допустимите отклонения от общите правила, отново при наличието на тези обстоятелства.
Предлаганите промени с параграфи 1 – 4 се отнасят до Глава втора от Закона за публичните финанси, а именно за фискалните правила. В тази част от Закона са фиксирани всички ограничения, които трябва да се спазват, при съставянето и изпълнението на годишните бюджети. Така например максималният размер на дефицита за сектор „Държавно управление“ – 3% от брутния вътрешен продукт; максималният размер на дефицита на консолидираната фискална програма, изчислена „Касова“ – 2% от брутния вътрешен продукт; и максимален размер на разходите по консолидираната фискална програма – 40% от брутния вътрешен продукт.
С предложените промени, съответно в чл. 25, 26, 27 и 28, се дава възможност за отклонение от посочените фиксирани показатели само при възникване на извънредни обстоятелства, които са посочени в чл. 24, ал. 3 от действащия закон. Казано с други думи, не се променят ограничения на разходното правило и за дефицитите – начислени, и касова основа, а само се регламентират допустимите отклонения при извънредни обстоятелства.
Другото изменение е промяна в срока в чл. 79, ал. 5, която е отстраняване на техническа грешка, и промяна в срока, в който министерствата биха си представили програмните бюджети в Народното събрание, в случай че имат промяна след обсъждането на проектобюджетите.
В чл. 37, ал. 1, т. 4 се цели в максимална степен да бъдат обхванати възможните случаи, за които се предвижда издаване на държавни гаранции.
И в Преходните и заключителните разпоредби е допълнена разпоредбата в сега действащия закон на чл. 68, ал. 3, с което се дава възможност за поемане на външен държавен дълг чрез инструментите на Европейския съюз.
Това най-накратко е представянето на Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Не виждам представител на Сдружението на общините, но имаме становище, разбира се.
Колеги, имате думата за изказвания. Никой не желае да вземе думата.
Закривам разискванията по Законопроекта.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се Законопроекта.
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 002-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Като цяло нашият интерес, разбира се, не е фокусиран върху самия Закон за ДДС, а върху частта в ЗМДТ, която касае общините.
Заповядайте да представите предложението.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Благодаря Ви.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се прави изменение в няколко закона, един от които е Законът за местните данъци и такси. С измененията се предлага за целите на данъка върху недвижимите имоти да отпадне изискването за представяне на предвиденото в закона удостоверение по Закона за кадастъра и имотния регистър, свързано с установяване завършването на сграда или част от нея.
Предлага се данъкът при придобиване на моторни превозни средства да се дължи и при прекратена регистрация на основание износ или тотална щета.
И последното предложение, което се предвижда, е промяна с редакционен характер, която цели правното дефиниране на използваните понятия в Законопроекта – еднозначното определяне на структурното звено, което е компетентно във връзка с общинската администрация, тъй като в Закона се ползват няколко понятия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Копчева.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз се изкушавам от един въпрос, който не е свързан с общините, но е свързан в крайна сметка с българските граждани, които представляваме всички – и общините, и ние. Многократно няколко години в дискусията звучи предложение и на определени целеви групи, и като цяло – и наши, на парламентарната ни група, за ДДС върху лекарствата и върху храните. Наскоро Кристалина Георгиева направи послание, обръщайки се към България, за регулиране на данъците и облекчаване неравенствата и най-вече бедността. Имали ли сте дебат в групата или Министерският съвет внася, естествено, Вие сте лабораторията – Министерството на финансите, на тази тема и защо тук не чувстваме никакво предложение?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът, госпожо Янкова, е интересен, но все пак е към политическото ръководство по-скоро.
ДОРА ЯНКОВА: Световната банка все пак, прави послание...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако имате желание да отговорите на такъв въпрос, заповядайте.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Това, което мога да кажа, тъй като е малко встрани от моя ресор, но това, което знам от колегите е, че всички, предвидени възможности по Директивата, са направени във връзка с намаляването на ДДС.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Само един уточняващ въпрос: бихте ли пояснили още малко за промяната в Закона за местни данъци и такси за облагане с данъци на кои имоти? Бихте ли разяснили първото, което казахте?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Просто има електронна система и няма нужда да представят…
АТАНАС ТАШКОВ: Няма нужда да представят, какво – документ от?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Документ от кадастъра.
АТАНАС ТАШКОВ: Говорим за нови сгради? И без да е нанесена, ще се дължат?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тя трябва да е нанесена. Няма нужда да представяш документ, защото...
АТАНАС ТАШКОВ: Ще има връзка между системите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров, да разясните.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Понеже направихме промяна през миналата година в Закона за кадастъра и имотния регистър, с която дадохме възможност за електронен достъп на органите, които въвеждат строежите в експлоатация, преди да ги въведат в експлоатация са длъжни да установят, че са нанесени в кадастъра. И тъй като тази възможност да имат достъп и са длъжни преди да ги въведат в експлоатация е да установят, че са нанесени, оттук следва и отпадането на задължението на собствениците да представят удостоверението от кадастъра, което преди това трябваше да представят, че са нанесени в кадастъра.
АТАНАС ТАШКОВ: Това удостоверение не се представя при въвеждането в експлоатация, то се представя още когато издадат Акт 14 на сградата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това, което ние направихме като запис в Закона за местните данъци и такси – по предложение на председателя на Комисията беше това изменение с оглед облекчаване на режима, е, че за да се удостовери, че една сграда е въведена в експлоатация, условие на кадастъра е, че тя не може да се въведе в експлоатация преди да бъде нанесена в кадастъра. За данъчни цели няма нужда да се предоставя удостоверението от кадастъра, защото то задължава органа, въвеждащ я в експлоатация, служебно да провери дали е нанесена, след което да издаде удостоверението за въвеждане в експлоатация и вече задълженото лице представя удостоверението за въвеждане в експлоатация в данъчната служба, въз основа на което вече нещата се отразяват като новопридобит имот.
АТАНАС ТАШКОВ: Данъчната служба иска още преди да е въведена в експлоатация тази информация, и то я иска още на Акт 14. Де факто тя знае с какви данъци там ще бъда обложен…
СТЕФАН ТОДОРОВ: Колежката да ме извинява, но понеже тези промени правихме тук по инициатива на Комисията, изискването за представяне на удостоверението по Акт 14 в случая или установяване на завършване на грубия строеж, беше с оглед да се даде един срок, в който общините служебно да упражняват контрол дали сградата е завършена и въведена в експлоатация с оглед ускоряване процеса на завършване на така нареченото незавършено строителство. Защото има много случаи в практиката поради това, че сградата не се въвежда в експлоатация, разпродават се имоти, хората се нанасят в тях, но не дължат реално данъци, защото фактически не са въведени в експлоатация. И тогава дадохме един срок, в който – примерно, ако в двегодишен срок от Акт 14 не е въведена сградата в експлоатация или не е издадено удостоверение за ползване, започват да плащат данъци на ниво Акт 14. Това беше смисълът на промените.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания или въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
С това ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Благодаря на представителите на Министерството на финансите.
Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2019 Г., № 002-00-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще вземат участие от Министерството на младежта и сторта: господин Николай Павлов – заместник-министър, и Милена Андреева – директор на дирекция „Младежки политики“.
Господин Павлов, имате думата да представите Доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя накратко, защото съм сигурен, че сте се запознали с пълния текст, Годишния доклад за младежта за 2019 г., който представя информация за състоянието на младежта в Република България и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през изминалата година.
И тази година за целите на Доклада Министерството на младежта и спорта инициира реализирането на национално предствително социологическо проучване сред младите хора на страната на тема: „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. 1400 кореспонденти млади българи имахме, като показателите, които заложихме в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Съвсем схематично. Видели сте в първите раздели, че Докладът се спира върху профила и основните демографски характеристики на младите хора в България. По данни на Националния статистически институт между 15 и 29 години, което е рамката за младеж, нормативно установена, имаме малко над 1 милион 40 хиляди души. Не е изненада, че по-голямата част от тях живеят в градовете, но също и немалка бройка – над 250 хиляди – 251 хиляди, живеят в малките населени места, в селата.
Някои от интересните изводи на проучването, което направихме, са, че се очертава тенденция на най-голямо териториално движение по направлението град-град, което не е някаква особена изненада. Значително по-малък по брой и относителен дял са миграционните процеси на младите хора по направлението село-село. Броят на преселилите се от селата в градовете младежи е по-голям по ред причини, напълно разбираемо.
Населеното място е основният фактор относно разнообразяването на ежедневието на младите хора. В столицата например над 75% от тях смятат, че могат пълноценно да разнообразят и изпълнят свободното си време, докато тези, които живеят в селата, са на това мнение едва 37% от тях.
По отношение на образованието 59% посочват, че могат да получат добро образование в населеното място, в което живеят. Очаквано най-удовлетворени са младежите в столицата, докато в селата процентите са по-ниски.
Нагласите на младите хора към гражданските процеси в страната в голяма степен са по-скоро оптимистични, отколкото песимистични. Голям е делът на младежите, които декларират, че не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се изследва като негатив, имайки предвид, че за младежите на възраст под 18 години политическите теми не са основна част от интересите им. Те нямат и изборни права. Наблюдава се обаче и тенденция с увеличаване на възрастта да се увеличава и делът на интересуващите се и включващите се в политиката.
Във връзка с изпълнението на стратегическата цел за създаване на по-привлекателна среда за развитие на младите хора в малките населени места и селските райони от Национална стратегия за младежта можем да отличим някои от следните по-съществени секторни мерки, които сме засегнали в Доклада
Програма за млади земеделски стопани по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., която отчита добри резултати. Сключените през миналата година са 852 договора за предоставяне на финансова помощ на млади земеделски стопани.
Министерството на културата пък изпълнява и през миналата година Програма за развитие на любителското творчество и опазване на нематериалното културно наследство. По тази програма се подкрепят финансово творчески проекти на читалища, които се изпълняват съвместно с други неправителствени организации и общини, като един от приоритетите е подкрепата на събития с детска и с младежка насоченост. За миналата година финансово са подкрепени общо 55 проекта на общини, читалища и други неправителствени организации.
Подкрепени са и българските библиотеки. Обновени са фондовете на 853 такива обществени библиотеки, включително в малки населени места. През миналата година за това са заделени 2 млн. лв., което е с един милион повече спрямо 2018 г., което, естествено, е дало възможност да се подкрепят два пъти повече библиотеки като резултат от проведени две конкурсни сесии.
През миналата година Министерството на образованието и науката, под чиято шапка са програмите „Еразъм“ в сектор „Младеж“, по Програмата „Еразъм“ има включени над 1000 младежи от малки населени места и селски райони, които са участвали в така популярната програма на Европейския съюз „Еразъм плюс“.
За да завърша, ще отбележа и това, което Министерството на младежта и спорта работи по темата за изминалата година. Две процедури имаше през 2018 г. за набиране на проектни предложения – по Национална програма за младежта, с три тематични области, една от които бе и Активизиране на младите хора в малките населени места. Специален акцент, специално внимание отделяме на проекти, насочени именно към малките населени места, където младите хора да имат една възможност в повече за реализация, неформално обучение, активизиране с една дума. Финансирахме 21 проектни предложения по тези тематична област. Само след първата процедура са отчетени 159 дейности с участието на над 3000 млади хора, от които 917 – важно е да се отбележи – са включени младежи в неравностойно положение.
Проведени са 72 обучения. Обучени са 962-ма млади хора. Включени са в активности, свързани с доброволчество, неформално образование за подготовка за навлизане в професионалния живот, предприемачество, а също така тяхното активизиране да се чува мнението им на общинско ниво. Посещавани са общински администрации и кметства с главната цел младите да се въвлекат в развитието на общността си и да станат обществено активни, като тяхното мнение да се търси и чува и те да станат главни мотори за развитието на тези по-малки населени места.
Съвсем накратко това е от мен схематично по Доклада и по темите, които разглежда Комисията. Очаквам Ваши коментари и въпроси, разбира се. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Има ли желаещи да направят изказване?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз всъщност досега тези доклади съм чела абсолютно всички и винаги съм казвала, че ако Националният статистически институт дава информация, социологията анализира, Министерството на младежта и спорта – ще ме извините, се явява като политически аналитичното звено за младежта. Защото реално Вие събирате цялата информация и ни я предлагате за анализ. Жалкото е, че какъвто и анализ да направим – политически, и парламентарен в Парламента, тук, това, за съжаление, като че ли никъде не се отразява, защото в Министерството си работите по малките проекти – до около три хиляди човека целева група, пет хиляди, 10 хиляди. Като цяло трябва да признаем, че и ние това, което правим, и Вие това, което правите, ние не създаваме среда за промяна качеството на живота на младите хора – не говоря за цялата младежка общност 1 млн. 40 хил., а тези, които имат нужда от подкрепа от държавата. Защото едната група въпреки нас всички, имат възможност за своята реализация.
Ще Ви задам само един въпрос, тъй като много обстойно сте събрали информацията от министерствата за насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие, но по-скоро за икономическата. Сблъсках се немногократно с разговори с млади хора, че по отношение на цялата политика и мерки, с които се хвали правителството, за насърчаване на предприемачеството и особено младежкото, това, което се отвори в конкурентоспособност, един млад човек, ако няма пари и няма богат татко, а ако има богат татко не му трябва да кандидатства там, или ако има идея, ако не я продаде на богат човек, няма как да кандидатства по такъв проект, тоест държавата бяха от финансови инструменти –и тук това е една препоръка, аз и в залата ще се изкажа.
Вие не сте виновни. В момента поне е дошло ниво заместник-министър да ни уважи, защото преди ни пращахте главния секретар да ни уважи, но сега поне нивото се е повишило с директор на дирекция „Младежки дейности“, тоест ние не можем да създадем финансов инструмент младите хора през всичките тези години на втория планов период – сега поне до 30-ти, до утре, приключва публичното обсъждане на споразумението, поне там вижте може ли нещо да се направи занапред младите хора да имат възможност за достъп до проекти, с идеите си да могат да дишат и да се развиват? Мъка, ама такава мъка за тези 100 хиляди, или 200 хиляди, или 50 хиляди, че накрая отиват и си продават проекта на някакви богати или по-едри вратлести момчета, те ги купуват, те не са виновни и съответно да излязат сухи от това положение. Изключително тежък въпрос.
Да не говорим за неправителствения сектор, който няма достъп. На много млади хора – NGO-та, каузи се затвориха, защото достъп до проекти, с изключение на казионни или политически ангажирани, други няма. Тоест, каквото и да кажем днес, Вие сте ни дали един анализ, направили сте прочит през Ваше лице, минал е, рутинно нещо се е извършило по изискванията на Закона, но реално изключително ние – парламент, който сигурно гледа последния доклад, сме изключително непродуктивни да създаваме нещо, че да има среда, в която младият предприемач да има въздух. Банките си ги мачкат, както искат, програмите на Европейския съюз си мачка младежите, както иска, и реално ние си пишем докладите и си се радваме. Аз лично за себе си не съм удовлетворена, дано Вие да сте щастливи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Господин Заместник-министър, желаете ли да вземете отношение към казаното? То нямаше въпроси, а по-скоро съдържаше отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Да. Всеки коментар е полезен. Благодаря Ви за направеното наблюдение.
Само ще кажа, че естествено бихме били щастливи, когато наистина има среда за младите хора, в която спокойно да могат да развиват идеите си, да се реализират на пазара на труда, да създават семейства, да остават тук в България. Обединили сме информацията от всички увлечени ведомства за младежта, както е по Закон, за изминалата година. Опитали сме наистина да я систематизираме добре, така че да е четимо, да е информативно, да се извадят правилните изводи и по-добре да се формират политиките за младите хора.
Няколко думи относно предприемачеството. Приемам бележките и коментарите, естествено. Всеки коментар, както казах, е полезен от всяка гледна точка. С така наречените по-меки проекти, насочени към предприемачеството, ние се стараем наистина не толкова финансирането, а насочването на младите хора към една такава идея, че е възможно да стартират собствен бизнес, че е възможно да развиват идеята си и да търсят съответните възможности това да се случи. Нещо, което във времето за България, е забавено, нещо, за което нямаме тези големи традиции, такова е историческото социално-икономическо развитие на страната, а младите хора са наистина един генератор на идеи – това не е клише, може да се видят и новите приложения – компютърни, телефонни и всякакви такива иновативни. Неголяма част идват именно от младите хора, които са много в динамиката на нещата, така че споменатите проекти също имат своята ценност дотолкова, доколкото наистина да насочат младия човек в едно подобно мислене, една готовност да се рискува, една възможност той да бъде, как да кажем, въоръжен с едни нагласи, едни първоначални възможности, за да се впусне в едно евентуално бизнес начинание. Оттам нататък, естествено, идват и финансовите опции, които има, то да бъде захранено, така че да може да се реализира реално и да има успех, ако идеята е добра. Ако не, пак с тези обучения се цели да не се отказва. Знаете, голяма част от тези нови идеи бързо имат своя край, но светът е динамичен. Винаги може да се пробва отново, да не се отчайва човек, да не спира, да не се спира до момента при първия неуспех.
Това се стараем да правим в нашите проекти, а също и колегите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Социалното министерство и така нататък. Благодаря още веднъж за направения коментар.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Годишни доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Ще предложа на Народното събрание да приеме Доклада. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Янка Иванова
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 18
Списъците на присъствалите народни представители, членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,30 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
В предварително обявения дневен ред предвиждахме четири точки – Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 002-01-50, внесен от Министерския съвет, отпадна.
Оставаме с три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
3. Годишен доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения?
Ако не, който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 002-01-54, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието ще присъстват от Министерството на финансите: Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“, и Петя Копчева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“.
Заповядайте госпожо Генова. Разбира се, накратко, и с акцент върху ангажиментите на общините.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: За осигуряване изпълнението на мерките за ограничаване на пандемията, както и необходимостта от включване на подобни мерки в Проектобюджета за 2021 г., се наложи да се преразгледат регулациите и правилата в областта на фискалната политика. Именно с приемането на този проектозакон, който е на Вашето внимание, се цели създаване на по-голяма гъвкавост по отношение на националните фискални правила при наличието на извънредни обстоятелства, както и ясно дефиниране на допустимите отклонения от общите правила, отново при наличието на тези обстоятелства.
Предлаганите промени с параграфи 1 – 4 се отнасят до Глава втора от Закона за публичните финанси, а именно за фискалните правила. В тази част от Закона са фиксирани всички ограничения, които трябва да се спазват, при съставянето и изпълнението на годишните бюджети. Така например максималният размер на дефицита за сектор „Държавно управление“ – 3% от брутния вътрешен продукт; максималният размер на дефицита на консолидираната фискална програма, изчислена „Касова“ – 2% от брутния вътрешен продукт; и максимален размер на разходите по консолидираната фискална програма – 40% от брутния вътрешен продукт.
С предложените промени, съответно в чл. 25, 26, 27 и 28, се дава възможност за отклонение от посочените фиксирани показатели само при възникване на извънредни обстоятелства, които са посочени в чл. 24, ал. 3 от действащия закон. Казано с други думи, не се променят ограничения на разходното правило и за дефицитите – начислени, и касова основа, а само се регламентират допустимите отклонения при извънредни обстоятелства.
Другото изменение е промяна в срока в чл. 79, ал. 5, която е отстраняване на техническа грешка, и промяна в срока, в който министерствата биха си представили програмните бюджети в Народното събрание, в случай че имат промяна след обсъждането на проектобюджетите.
В чл. 37, ал. 1, т. 4 се цели в максимална степен да бъдат обхванати възможните случаи, за които се предвижда издаване на държавни гаранции.
И в Преходните и заключителните разпоредби е допълнена разпоредбата в сега действащия закон на чл. 68, ал. 3, с което се дава възможност за поемане на външен държавен дълг чрез инструментите на Европейския съюз.
Това най-накратко е представянето на Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Не виждам представител на Сдружението на общините, но имаме становище, разбира се.
Колеги, имате думата за изказвания. Никой не желае да вземе думата.
Закривам разискванията по Законопроекта.
Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Приема се Законопроекта.
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, № 002-01-57, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Като цяло нашият интерес, разбира се, не е фокусиран върху самия Закон за ДДС, а върху частта в ЗМДТ, която касае общините.
Заповядайте да представите предложението.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Благодаря Ви.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност се прави изменение в няколко закона, един от които е Законът за местните данъци и такси. С измененията се предлага за целите на данъка върху недвижимите имоти да отпадне изискването за представяне на предвиденото в закона удостоверение по Закона за кадастъра и имотния регистър, свързано с установяване завършването на сграда или част от нея.
Предлага се данъкът при придобиване на моторни превозни средства да се дължи и при прекратена регистрация на основание износ или тотална щета.
И последното предложение, което се предвижда, е промяна с редакционен характер, която цели правното дефиниране на използваните понятия в Законопроекта – еднозначното определяне на структурното звено, което е компетентно във връзка с общинската администрация, тъй като в Закона се ползват няколко понятия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Копчева.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз се изкушавам от един въпрос, който не е свързан с общините, но е свързан в крайна сметка с българските граждани, които представляваме всички – и общините, и ние. Многократно няколко години в дискусията звучи предложение и на определени целеви групи, и като цяло – и наши, на парламентарната ни група, за ДДС върху лекарствата и върху храните. Наскоро Кристалина Георгиева направи послание, обръщайки се към България, за регулиране на данъците и облекчаване неравенствата и най-вече бедността. Имали ли сте дебат в групата или Министерският съвет внася, естествено, Вие сте лабораторията – Министерството на финансите, на тази тема и защо тук не чувстваме никакво предложение?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът, госпожо Янкова, е интересен, но все пак е към политическото ръководство по-скоро.
ДОРА ЯНКОВА: Световната банка все пак, прави послание...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако имате желание да отговорите на такъв въпрос, заповядайте.
ПЕТЯ КОПЧЕВА: Това, което мога да кажа, тъй като е малко встрани от моя ресор, но това, което знам от колегите е, че всички, предвидени възможности по Директивата, са направени във връзка с намаляването на ДДС.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Само един уточняващ въпрос: бихте ли пояснили още малко за промяната в Закона за местни данъци и такси за облагане с данъци на кои имоти? Бихте ли разяснили първото, което казахте?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Просто има електронна система и няма нужда да представят…
АТАНАС ТАШКОВ: Няма нужда да представят, какво – документ от?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Документ от кадастъра.
АТАНАС ТАШКОВ: Говорим за нови сгради? И без да е нанесена, ще се дължат?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тя трябва да е нанесена. Няма нужда да представяш документ, защото...
АТАНАС ТАШКОВ: Ще има връзка между системите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров, да разясните.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Понеже направихме промяна през миналата година в Закона за кадастъра и имотния регистър, с която дадохме възможност за електронен достъп на органите, които въвеждат строежите в експлоатация, преди да ги въведат в експлоатация са длъжни да установят, че са нанесени в кадастъра. И тъй като тази възможност да имат достъп и са длъжни преди да ги въведат в експлоатация е да установят, че са нанесени, оттук следва и отпадането на задължението на собствениците да представят удостоверението от кадастъра, което преди това трябваше да представят, че са нанесени в кадастъра.
АТАНАС ТАШКОВ: Това удостоверение не се представя при въвеждането в експлоатация, то се представя още когато издадат Акт 14 на сградата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това, което ние направихме като запис в Закона за местните данъци и такси – по предложение на председателя на Комисията беше това изменение с оглед облекчаване на режима, е, че за да се удостовери, че една сграда е въведена в експлоатация, условие на кадастъра е, че тя не може да се въведе в експлоатация преди да бъде нанесена в кадастъра. За данъчни цели няма нужда да се предоставя удостоверението от кадастъра, защото то задължава органа, въвеждащ я в експлоатация, служебно да провери дали е нанесена, след което да издаде удостоверението за въвеждане в експлоатация и вече задълженото лице представя удостоверението за въвеждане в експлоатация в данъчната служба, въз основа на което вече нещата се отразяват като новопридобит имот.
АТАНАС ТАШКОВ: Данъчната служба иска още преди да е въведена в експлоатация тази информация, и то я иска още на Акт 14. Де факто тя знае с какви данъци там ще бъда обложен…
СТЕФАН ТОДОРОВ: Колежката да ме извинява, но понеже тези промени правихме тук по инициатива на Комисията, изискването за представяне на удостоверението по Акт 14 в случая или установяване на завършване на грубия строеж, беше с оглед да се даде един срок, в който общините служебно да упражняват контрол дали сградата е завършена и въведена в експлоатация с оглед ускоряване процеса на завършване на така нареченото незавършено строителство. Защото има много случаи в практиката поради това, че сградата не се въвежда в експлоатация, разпродават се имоти, хората се нанасят в тях, но не дължат реално данъци, защото фактически не са въведени в експлоатация. И тогава дадохме един срок, в който – примерно, ако в двегодишен срок от Акт 14 не е въведена сградата в експлоатация или не е издадено удостоверение за ползване, започват да плащат данъци на ниво Акт 14. Това беше смисълът на промените.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли други изказвания или въпроси? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
С това ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Благодаря на представителите на Министерството на финансите.
Продължаваме с трета точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА МЛАДЕЖТА ЗА 2019 Г., № 002-00-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Ще вземат участие от Министерството на младежта и сторта: господин Николай Павлов – заместник-министър, и Милена Андреева – директор на дирекция „Младежки политики“.
Господин Павлов, имате думата да представите Доклада.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя накратко, защото съм сигурен, че сте се запознали с пълния текст, Годишния доклад за младежта за 2019 г., който представя информация за състоянието на младежта в Република България и отчита предприетите мерки от страна на отговорните институции в изпълнение на целите на държавната политика за младежта през изминалата година.
И тази година за целите на Доклада Министерството на младежта и спорта инициира реализирането на национално предствително социологическо проучване сред младите хора на страната на тема: „Установяване на ефекта от политиките за младежта върху младите хора в страната“. 1400 кореспонденти млади българи имахме, като показателите, които заложихме в проучването, следват основните теми и приоритети на Националната стратегия за младежта 2010 – 2020 г.
Съвсем схематично. Видели сте в първите раздели, че Докладът се спира върху профила и основните демографски характеристики на младите хора в България. По данни на Националния статистически институт между 15 и 29 години, което е рамката за младеж, нормативно установена, имаме малко над 1 милион 40 хиляди души. Не е изненада, че по-голямата част от тях живеят в градовете, но също и немалка бройка – над 250 хиляди – 251 хиляди, живеят в малките населени места, в селата.
Някои от интересните изводи на проучването, което направихме, са, че се очертава тенденция на най-голямо териториално движение по направлението град-град, което не е някаква особена изненада. Значително по-малък по брой и относителен дял са миграционните процеси на младите хора по направлението село-село. Броят на преселилите се от селата в градовете младежи е по-голям по ред причини, напълно разбираемо.
Населеното място е основният фактор относно разнообразяването на ежедневието на младите хора. В столицата например над 75% от тях смятат, че могат пълноценно да разнообразят и изпълнят свободното си време, докато тези, които живеят в селата, са на това мнение едва 37% от тях.
По отношение на образованието 59% посочват, че могат да получат добро образование в населеното място, в което живеят. Очаквано най-удовлетворени са младежите в столицата, докато в селата процентите са по-ниски.
Нагласите на младите хора към гражданските процеси в страната в голяма степен са по-скоро оптимистични, отколкото песимистични. Голям е делът на младежите, които декларират, че не проявяват интерес към политиката, което не е задължително да се изследва като негатив, имайки предвид, че за младежите на възраст под 18 години политическите теми не са основна част от интересите им. Те нямат и изборни права. Наблюдава се обаче и тенденция с увеличаване на възрастта да се увеличава и делът на интересуващите се и включващите се в политиката.
Във връзка с изпълнението на стратегическата цел за създаване на по-привлекателна среда за развитие на младите хора в малките населени места и селските райони от Национална стратегия за младежта можем да отличим някои от следните по-съществени секторни мерки, които сме засегнали в Доклада
Програма за млади земеделски стопани по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., която отчита добри резултати. Сключените през миналата година са 852 договора за предоставяне на финансова помощ на млади земеделски стопани.
Министерството на културата пък изпълнява и през миналата година Програма за развитие на любителското творчество и опазване на нематериалното културно наследство. По тази програма се подкрепят финансово творчески проекти на читалища, които се изпълняват съвместно с други неправителствени организации и общини, като един от приоритетите е подкрепата на събития с детска и с младежка насоченост. За миналата година финансово са подкрепени общо 55 проекта на общини, читалища и други неправителствени организации.
Подкрепени са и българските библиотеки. Обновени са фондовете на 853 такива обществени библиотеки, включително в малки населени места. През миналата година за това са заделени 2 млн. лв., което е с един милион повече спрямо 2018 г., което, естествено, е дало възможност да се подкрепят два пъти повече библиотеки като резултат от проведени две конкурсни сесии.
През миналата година Министерството на образованието и науката, под чиято шапка са програмите „Еразъм“ в сектор „Младеж“, по Програмата „Еразъм“ има включени над 1000 младежи от малки населени места и селски райони, които са участвали в така популярната програма на Европейския съюз „Еразъм плюс“.
За да завърша, ще отбележа и това, което Министерството на младежта и спорта работи по темата за изминалата година. Две процедури имаше през 2018 г. за набиране на проектни предложения – по Национална програма за младежта, с три тематични области, една от които бе и Активизиране на младите хора в малките населени места. Специален акцент, специално внимание отделяме на проекти, насочени именно към малките населени места, където младите хора да имат една възможност в повече за реализация, неформално обучение, активизиране с една дума. Финансирахме 21 проектни предложения по тези тематична област. Само след първата процедура са отчетени 159 дейности с участието на над 3000 млади хора, от които 917 – важно е да се отбележи – са включени младежи в неравностойно положение.
Проведени са 72 обучения. Обучени са 962-ма млади хора. Включени са в активности, свързани с доброволчество, неформално образование за подготовка за навлизане в професионалния живот, предприемачество, а също така тяхното активизиране да се чува мнението им на общинско ниво. Посещавани са общински администрации и кметства с главната цел младите да се въвлекат в развитието на общността си и да станат обществено активни, като тяхното мнение да се търси и чува и те да станат главни мотори за развитието на тези по-малки населени места.
Съвсем накратко това е от мен схематично по Доклада и по темите, които разглежда Комисията. Очаквам Ваши коментари и въпроси, разбира се. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Павлов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Има ли желаещи да направят изказване?
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз всъщност досега тези доклади съм чела абсолютно всички и винаги съм казвала, че ако Националният статистически институт дава информация, социологията анализира, Министерството на младежта и спорта – ще ме извините, се явява като политически аналитичното звено за младежта. Защото реално Вие събирате цялата информация и ни я предлагате за анализ. Жалкото е, че какъвто и анализ да направим – политически, и парламентарен в Парламента, тук, това, за съжаление, като че ли никъде не се отразява, защото в Министерството си работите по малките проекти – до около три хиляди човека целева група, пет хиляди, 10 хиляди. Като цяло трябва да признаем, че и ние това, което правим, и Вие това, което правите, ние не създаваме среда за промяна качеството на живота на младите хора – не говоря за цялата младежка общност 1 млн. 40 хил., а тези, които имат нужда от подкрепа от държавата. Защото едната група въпреки нас всички, имат възможност за своята реализация.
Ще Ви задам само един въпрос, тъй като много обстойно сте събрали информацията от министерствата за насърчаване на икономическата активност и кариерното развитие, но по-скоро за икономическата. Сблъсках се немногократно с разговори с млади хора, че по отношение на цялата политика и мерки, с които се хвали правителството, за насърчаване на предприемачеството и особено младежкото, това, което се отвори в конкурентоспособност, един млад човек, ако няма пари и няма богат татко, а ако има богат татко не му трябва да кандидатства там, или ако има идея, ако не я продаде на богат човек, няма как да кандидатства по такъв проект, тоест държавата бяха от финансови инструменти –и тук това е една препоръка, аз и в залата ще се изкажа.
Вие не сте виновни. В момента поне е дошло ниво заместник-министър да ни уважи, защото преди ни пращахте главния секретар да ни уважи, но сега поне нивото се е повишило с директор на дирекция „Младежки дейности“, тоест ние не можем да създадем финансов инструмент младите хора през всичките тези години на втория планов период – сега поне до 30-ти, до утре, приключва публичното обсъждане на споразумението, поне там вижте може ли нещо да се направи занапред младите хора да имат възможност за достъп до проекти, с идеите си да могат да дишат и да се развиват? Мъка, ама такава мъка за тези 100 хиляди, или 200 хиляди, или 50 хиляди, че накрая отиват и си продават проекта на някакви богати или по-едри вратлести момчета, те ги купуват, те не са виновни и съответно да излязат сухи от това положение. Изключително тежък въпрос.
Да не говорим за неправителствения сектор, който няма достъп. На много млади хора – NGO-та, каузи се затвориха, защото достъп до проекти, с изключение на казионни или политически ангажирани, други няма. Тоест, каквото и да кажем днес, Вие сте ни дали един анализ, направили сте прочит през Ваше лице, минал е, рутинно нещо се е извършило по изискванията на Закона, но реално изключително ние – парламент, който сигурно гледа последния доклад, сме изключително непродуктивни да създаваме нещо, че да има среда, в която младият предприемач да има въздух. Банките си ги мачкат, както искат, програмите на Европейския съюз си мачка младежите, както иска, и реално ние си пишем докладите и си се радваме. Аз лично за себе си не съм удовлетворена, дано Вие да сте щастливи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Господин Заместник-министър, желаете ли да вземете отношение към казаното? То нямаше въпроси, а по-скоро съдържаше отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Да. Всеки коментар е полезен. Благодаря Ви за направеното наблюдение.
Само ще кажа, че естествено бихме били щастливи, когато наистина има среда за младите хора, в която спокойно да могат да развиват идеите си, да се реализират на пазара на труда, да създават семейства, да остават тук в България. Обединили сме информацията от всички увлечени ведомства за младежта, както е по Закон, за изминалата година. Опитали сме наистина да я систематизираме добре, така че да е четимо, да е информативно, да се извадят правилните изводи и по-добре да се формират политиките за младите хора.
Няколко думи относно предприемачеството. Приемам бележките и коментарите, естествено. Всеки коментар, както казах, е полезен от всяка гледна точка. С така наречените по-меки проекти, насочени към предприемачеството, ние се стараем наистина не толкова финансирането, а насочването на младите хора към една такава идея, че е възможно да стартират собствен бизнес, че е възможно да развиват идеята си и да търсят съответните възможности това да се случи. Нещо, което във времето за България, е забавено, нещо, за което нямаме тези големи традиции, такова е историческото социално-икономическо развитие на страната, а младите хора са наистина един генератор на идеи – това не е клише, може да се видят и новите приложения – компютърни, телефонни и всякакви такива иновативни. Неголяма част идват именно от младите хора, които са много в динамиката на нещата, така че споменатите проекти също имат своята ценност дотолкова, доколкото наистина да насочат младия човек в едно подобно мислене, една готовност да се рискува, една възможност той да бъде, как да кажем, въоръжен с едни нагласи, едни първоначални възможности, за да се впусне в едно евентуално бизнес начинание. Оттам нататък, естествено, идват и финансовите опции, които има, то да бъде захранено, така че да може да се реализира реално и да има успех, ако идеята е добра. Ако не, пак с тези обучения се цели да не се отказва. Знаете, голяма част от тези нови идеи бързо имат своя край, но светът е динамичен. Винаги може да се пробва отново, да не се отчайва човек, да не спира, да не се спира до момента при първия неуспех.
Това се стараем да правим в нашите проекти, а също и колегите по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Социалното министерство и така нататък. Благодаря още веднъж за направения коментар.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Годишни доклад за младежта за 2019 г., № 002-00-28, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
Ще предложа на Народното събрание да приеме Доклада. Благодаря Ви.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Янка Иванова
0
