Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет
П Р О Т О К О Л
№ 19
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от зам.-председателя на Комисията по регионална политика благоустройство и местно самоуправление Дора Янкова, и председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден! Събрали сме се двете комисии, знаете, с един и същи дневен ред – обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република на България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
Присъстват: от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката; от Министерството регионалното развитие и благоустройството – госпожа Петя Аврамова, министър, Веселина Терзийска – главен секретар на АПИ, Георги Терзийски – председател на УС на АПИ, Диана Арнаудова – директор на дирекция „Финансови-стопански дейности“, от Министерство на финансите – Надежда Генова, директор на дирекция „Финанси на общините; от Национално сдружение на общините – Даниела Ушатова, ръководител екип „Местни политик и финанси“; от КЕВР – доц. Иван Иванов, председател; от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) – господин Лъчезар Костов, председател и госпожа Светломира Харизанова, главен счетоводител.
Изчетох дневния ред, който е еднакъв за двете комисии, затова поотделно трябва да проведем` гласуване. Имаме кворум и в двете комисиите.
От Комисията по енергетика, който е „за“ така изчетения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приет е единодушно.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: От КРПБМС – който е „за“, моля да гласува дневния ред.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, от Вас ли да очакваме да представите бюджета на Министерството?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Стратегическата и основна цел на политиката на Министерството на енергетиката (МЕ) е да създаде, на първо място, условия, с които да гарантира енергийната сигурност на страната. На второ място, да създаде такива условия за ефективно и екологосъобразно управление на енергийния сектор. За постигането на тази цел са поставени три оперативни цели, както следва:
1. гарантиране сигурността на доставките в конкурентни енергийни пазари;
2. ефективно и екологосъобразно енергийно развитие;
3. ефективно управление на енергийните ресурси.
Оперативните цели ще се осъществят чрез изпълнението на четири бюджетни програми, като разходите за 2021 г. са разпределени, както следва:
1. бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура“ – 1 988 млн. лв.
2. бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и управление на радиоактивни отпадъци, извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 63 352 млн. лв.
3. бюджетна програма „Устойчиво и енергийно развитие“ – 2 640 млн. лв.
4. бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложки изследвания“ – 2 287 млн. лв.
По бюджетна програма „Администрация“ са предвидени 5, 455 млн. лв.
В Проекта на бюджета на Министерството за 2021 г. в програмен формат са предвидени разходи в размер на 73 724 млн. лв., в това число ведомствени разходи в размер на 13 304 млн. лв. и административни разходи в размер на 60,419 млн. лв.
По отношение на Приходната част на Проектобюджета за 2021 г. предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. приходи на Министерството възлизат на стойност 171 768 млн. лв. при утвърдени 151 418 млн. лв. за 2020 г. Или приходите са увеличени с 20 350 млн. лв. спрямо 2020 г. Заложеното увеличение на приходите се дължи основно на увеличените вноски в двата фонда – „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, като тук основният принос е на АЕЦ „Козлодуй“, който увеличава своите вноски в тези два фонда в приблизителна стойност – 20 млн. лв.
По отношение на Разходната чат на Проекта на бюджета за 2021 г.
Предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. разходи за Министерството са в размер на 73 724 млн. лв. при утвърден бюджет за 2020 г. – 81 572 млн. лв., или налице е намаление на разходите за 2021 г. спрямо 2020 г. в размер на 7 848 млн. лв. Това намаление се дължи на намелените разходи, свързани с Националния план за инвестиции. Това е така, защото Националният план за инвестиции е за период от 2013 г. до 2020 г., тоест всъщност приключва периодът, в който средствата по този план могат да бъдат използвани.
За 2021 г. ще се използва този ресурс, който е останал като неизразходван за предишни периоди. Поради тази причина бележат и намаление на разходите за 2021 г.
По отношение на персонала.
Налице е увеличение на разходите за персонал с 801 500 хил. лв. спрямо утвърдените разходи със Закона за държавния бюджет за 2020 г., или предвидените разходи за персонал за 2021 г. са в размер на 8 688 млн. лв. Предвидено е на средствата за персонал с 10 на сто спрямо утвърдените за 2020 г. в изпълнение на политиката на правителството за увеличаване на доходите.
Като цяло можем да кажем, че бюджетът, който е Проектобюджетът на Министерството на енергетиката, ще даде възможност Министерството да постигне заложените цели. Тук искам да благодаря и на колегите от МФ, с които работихме много конструктивно по Проекта на бюджета и средствата ще бъдат наистина достатъчни за това Министерството да изпълни своите цели и политики. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожа Аврамова, заповядайте да представите на МРРБ.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря,
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Проектобюджетът на МРРБ за 2021 г. е разработен при спазване на указания на министъра на финансите и определените разходни тавани, в които са отразени промените на нормативната уредба, касаеща дейността на Министерството по основни параметри.
Приходите, които са заложени за Бюджет 2021 г. са в размер на 564 445 700 млн. лв., което е увеличение с 201 млн. лв. спрямо 2020 г. Разходите са в размер на 910 921 100 млн. лв. което е увеличение с 472 млн. лв.
Увеличението в Приходната част на бюджета в размер малко над 201 млн. лв. се дължи на 190 милиона, което е увеличение на приходите от държавни такси в резултат на включването на приходите от тол такси в приходната част на бюджета на Министерството за 2021 г. Малко над 11 милиона увеличение на приходите от държавни такси в резултат на по-добрата събираемост приходи от винетни такси.
Разходите по бюджета МРРБ са планирани в три области на политики и 9 програми в общ размер – 909 921 100 млн. лв., в това число по разпределители с бюджет Централна администрация, Дирекция за национален строителен контрол, Агенция по Геодезия, картография и кадастър и АПИ, като основните направления, по които се разпределят разходите са за текущ ремонт и поддържане на Републиканска пътна мрежа (РПМ); основен ремонт и изграждане на Републиканска пътна мрежа; основни ремонти и рехабилитация на общински пътища; проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода; благоустройствени обекти; геозащитни обекти; превантивни дейности, свързани с регистрирания мониторинг на свлачищни райони на територията на България; изработване на общи устройствени планове; Информационен портал за устройство на територията, кадастрални и геодезически дейности и надграждане на системата на кадастъра имотната регистрация.
В Проектобюджета са 2021 г. е заложено увеличение на разходите с 472 238 800 млн. лв., като малко над 16 милиона от тях са увеличение на разходите за персонал, свързани с увеличението на работната заплата. Хубавата новина за АПИ е, че с 110 683 800 млн. лв. са увеличени средствата за текущ ремонт и поддържане. Предвидени са средства в размер на 262 190 800 млн. лв., които са за обезпечаване на дейностите по укрепване на участъци от РПМ, засегнати от геодинамични процеси и 78 876 900 млн. лв. за разходите, които са предвидени в повече за изграждане на приоритетни инфраструктурни обекти.
Това е в общи линии представянето на бюджета. Благодаря на МФ за възможността да можем да работим съвместно и да формираме този бюджет, който е с по-голяма разходна част и ще даде възможност на Министерството, респективно и на АПИ да ремонтира и да поддържа по-голяма част от РПМ, която има нужда от текущ ремонт и поддържане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожа Генова, ако може да ни представи отношенията с общините, след това госпожа Йончева, ако иска нещо да добави във връзка с бюджета на енергетиката.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди да започна конкретно за общините искам само да спомена две числа. Разходите по консолидираната фискална програма са 52,5 млрд. лв., приходите – 47,6 млрд. лв. И в рамките на тези параметри са включени и общинските бюджети. В Приходната част те участват с 2,600 млрд. лв. собствени приходи а в разходната част на общините е 7, 571 млрд. лв., като тази част се покрива от собствени приходи плюс трансферите от централния бюджет.
В чл. 50 от Проектозакона са включени именно тези взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Общата стойност на тези взаимоотношения е 4,934 млрд. лв., които се разпределят така: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – 4,332 млрд. лв.; общата изравнителна субсидия е 329, като увеличението спрямо тази година е 22,4 милиона; целевият трансфер за зимно поддържане е 48 милиона – увеличението е с 5 милиона, и целевата субсидия за капиталови е в размер на 224 милиона – увеличението е с 25 милиона.
По-подробно разпределението на общата субсидия за делегираните от държавата дейности: най-голямо увеличение има в образованието – 383 милиона, като 313 милиона са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал и 46 милиона за останалия не педагогически персонал – увеличение с 10 на сто. Новото при тази сфера е, че са предвидени 25 милиона издръжка за подпомагане заплащането на такси, дължими от родителите за дейности по храненето в предучилищното образование. Това е в резултат на последните изменения в Закона за Предучилищното и училищното образование.
Увеличение има и в общодържавните служби, където са предвидени 70 милиона допълнително за увеличение на заплатите на общинската администрация с 26%. Значително увеличение има и в сферата на социалните дейности с 131 милиона.
По отношение на механизмите, за които се разпределят общата изравнителна субсидия, трансферът за зимното и целевата за капиталови – няма промяна. Те са същите от тази година.
Бих маркирала само два нови момента, които са заложени в бюджет 2021 г. Единият е по силата на механизма за разпределение на общата изравнителна. 18 общини нямат право на изравнителна субсидия. Те са същите като тази година, с едно малко изключение – излиза Благоевград и влиза Пловдив. Но въпреки това, тези общини трябва да изпълняват мерки за овладяване на пандемията и затова сме предвидили еднократни трансфери към тях на базата на критерии. Общо взето размерите на тези трансфери покриват сумите, които са получавали през 2018 г., като изравнителна субсидия.
И другото, извън тук споменатото, са 30-те милиона, които са в централния бюджет, също за подпомагане на общините за преодоляване на създалата се ситуация с пандемията. В общи линии – това е.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Йончева иска ли нещо да добави? (Реплика: Не!)
АПИ иска ли нещо да добави? (Реплика: Не!) Ако има въпрос само, добре.
Минаваме към КЕВР.
Господин Иванов – заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи министри, уважаеми народни представители! КЕВР съгласно Проектозакона за бюджета за 2021 г. ще има приблизително същите стойности, определени като приходи и общи разходи, съпоставени с бюджет 2020 г.
Искам да отбележа, че още преди три години, когато с активното съдействие на народните представители КЕВР получи чрез Закона възможност да определя самостоятелен бюджет, разбира се, под контрола на МФ и в рамките на собствени приходи на Комисията, оттогава бюджетът има една устойчива рамка и в случая за 2021 г. предвидените приходи на Комисията са 10 720 милиона – почти такива, каквито бяха и за текущата 2020 г. Най-големите суми като приходно перо са събираните държавни такси от различните дружества в секторите, които се наблюдават и регулират от Комисията.
Относно разходите. Сумата, която е определена за разходи, е 9 334 млн. лв., практически също съвпадаща с тази за текущата година, и в си част основно средствата отиват за персонал, но също така има и за издръжка и за капиталови разходи. Опитът от тези три години показва, че така определената рамка на бюджета е достатъчна за нормалното функциониране на Комисията и тя се справя с този бюджет. Ще отбележа, че фактически за 3-годишната бюджетна прогноза сумите, като приходи и разходи, запазват своите нива. Нямаме възражения по отношение Проектозакона в частта бюджет на КЕВР. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Костов – Агенция за ядрено регулиране (АЯР).
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи министри, уважаеми дами и господа народни представители! Параметрите на бюджета за 2020/2021 г. на АЯР са на практика същите, каквито бяха и през 2020 г., с изключение на увеличение на средствата за персонал с 10%, като нас ни третират като структура, която не е на първа линия, макар че може да дискутираме по този въпрос, Приходната част е на нивото на миналата година – 8 603 млн. лв., от които 8 553 5000 млн. са от държавни такси, а други приходи са 500 хиляди.
Разходите са в размер на 7 496 100 млн. лв., от които персонал – 3 752 500 млн. лв., издръжка и други текущи разходи – 3 553 600 млн. лв., платени данъци и такси – 20 000 лв. и капиталови разходи 170 000 лв.
Изразяваме увереност, че в рамките на тези параметри на бюджета ще можем успешно да изпълняваме функциите на АЯР да поддържа на най-високо ниво ядрената безопасност и радиационната защита в България, всички лицензианти да спазват стриктно Закона за безопасно използване на ядрената енергия и наредбите, издадени на негова основа, и разбира се, дейностите по използване на ядрената енергия – източниците на йонизиращи лъчения да бъдат само за мирни цели.
Аз също няма да пропусна възможността да благодаря на колегите от МФ за традиционно доброто ни сътрудничество за през последните години. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костов.
Аз предлагам да минем на въпроси, ако не възразява госпожа Янкова. Нека всички да задават въпроси и като се натрупат, да се отговори, и след това, ако има някои констатации да се изказва по бюджета.
Въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добър ден на всички! Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми гости! Имам въпрос към МЕ във връзка с това, че все още Националния интегриран план по климат и енергетика не е одобрен от ЕК. Знаем ли точно колко от наша страна бюджетни средства ще са необходими, за да се финансира – за да знаем, че сме ги включили в бюджета, а не да се окажа, че ги няма по-късно?
Имам и въпрос относно актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-а – 2023 г. – на 81 страница се намира, има една таблица, която е по разходи, по функции, по консолидираната финансова програма за периода 2020-а – 2023 г., в раздел „Икономически дейности и услуги – Минно дело, горива и енергии“ в ревизираната оценка фигурират 1 901 млрд. лв., а за 2021 г. са предвидени 1 829,800 млрд. лв. Въпросът е: точно за какво са изразходвани тези пари през 2020 г., какви резултати са постигнати и какво се предвижда за 2021 г.?
Предварително искам да Ви кажа – не съм силен бюджетар, но тези числа леко ме впечатляват. Искам да знам горе-долу за какво става въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други въпроси? Не виждам, колеги.
Госпожо Министър, Вие ли ще отговорите?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Първо, по отношение на поставените от господин Ерменков въпроси, свързани с Интегрирания план „Климат-енергетика“. Уважаеми господин Ерменков, Интегрирания план „Климат-енергетика“ е предоставен много отдавна на ЕК. Той е разгледан. Първо, беше предоставен проект, след това беше предоставен окончателният вариант. Той не се одобрява от ЕК. Ние сме представили такъв Интегриран план „Климат-енергетика“, който съответства на нашите цели, политики и съответства на общата стратегическа цел на ЕС по отношение на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници.
Основната цел на Интегрирания план е да даде гаранция за сигурността на енергийните системи на държавите-членки и да покаже какъв е техният план, каква е тяхната визия по отношение на декарбонизацията на икономиката, имайки предвид заложената цел на ЕС за нулеви емисии до 2050 г.
Ако имате предвид коментарите, които ЕК или ЕС беше направил по отношение на всички интегрирани планове „Климат-енергетика“ на отделните държави-членки, то това са коментари на ЕС, на ЕК, които коментари, първо, нямат задължителен характер, и на второ място, всички заложени цели в нашия интегриран план съответстват напълно на целите и приоритети на ЕС. Така че ние одобрение от там не можем да очакваме. Средства за Интегрирания план също не можем да планираме в бюджета, просто защото такива средства не се налагат да бъдат инвестирани сега.
Всичко онова, което е свързано с инвестиции във възобновяеми енергийни източници, всичко онова, което е свързано в инвестиции в други проекти в областта енергетиката и борбата с емисиите и прехода към нисковъглеродна икономика е обект на други източници на финансиране и те са извън бюджета на МЕ. Такова финансиране се предвижда да бъде направено съответно по Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход, така че са различни механизмите, по които ние всъщност се готвим да кандидатстваме. Разработили сме проекти и вървим напред, така че такова одобрение не е необходимо.
Що се отнася до сумата, която посочихте на стр. 81, по всяка вероятност става дума за Фонд извеждане от експлоатация, нали така, колеги? ((Реплики извън микрофона) Така че това са средствата, които АЕЦ „Козлодуй“ заделя всяка година и те стоят във Фонд извеждане от експлоатация и са част от Фискалния резерв. Това е. Не са похарчени за нищо, просто АЕЗ „Козлодуй“ тази година съгласно бизнес плана си ще увеличи тези приходи с още приблизително 20 милиона. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги?
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри, присъстващи! Обикновено досега бюджетите винаги са допълвани със средствата от ЕС и в случая Планът за възстановяване ще дойде като добавена стойност.
Имам едно притеснение, и тук въпросът е към министър Аврамова, Планът за възстановяване и устойчивост на България е евентуално юли догодина. При отваряне на мерките и ползването му се очертава почти празна година. Дай Боже, в най-добрия вариант при напрягане, месец септември – финансов ресурс, който може да се ползва. Споразумението с ЕС по мнение на българските общини, при липса на регламенти, бюджет – евентуално в края на мандата на кметовете, тъй като върви бавно европейската процедура, и ще останем само с бюджета на държавата. Спокойни ли сте, че няма да се получи и в строителния бранш, независимо че сме N+2 – да допълним и да приключим стария планов период. Имам притеснението, че ще се получи една дупка, в която ще има проблем и със строителния бизнес, и с икономиката като цяло, а ехото от пандемията си казва своето.
Тук предвидили ли сте възможности? Защото ние сме в стандартните бюджети. Това, че ще дойде малко повече за АПИ, нищо не значи, там, колкото и да се излеее, има необходимост в пътната инфраструктура. Обикновено в други години в стика между двата планови периоди винаги държавата е правила отделен финансов ресурс, или публична програма или нещо друго, за да може да има един плавен преход и да не остане една финансова дупка за икономическите играчи, които обслужват публичния сектор. Ако може малко повече пояснение как сте целеположили по отношение на инфраструктурата. Сега обикновено може да се каже: има избори март, ще се прави правителство и 6 месеца ще е без време, но това ще е пагубно за икономиката и за страната. Трябва някой просто да напряга и да работи. Защото потъването се очертава и би могло да се случи, ако правилно не се целеположи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, 2021 г. ще бъде година на активно строителство. Първо, защото АПИ е разгърнала мащабна дейност в пътната инфраструктура в почти всички краища на България.
Второ, защото 15 ВиК дружества, които са бенефициенти по ОП „Околна среда“ ще финализират обществените поръчки за избора на изпълнител, седемдесет и няколко от тях вече имат сключени договори от общо над 100 обществени поръчки. Така че през 2021 г. трябва да стартират реалните строителни дейности на терен, които са за над милиард.
Строителният бранш може би трябва да бъде подготвен във втората половина на 2021 г., защото до месец април ние трябва да имаме одобрен План за възстановяване и устойчивост и да започнем да черпим от тези средства и да изпълняваме проектите. Разчитаме на готовността на общините и на тези проекти, които са подадени в ББР , така че да имаме малко по-бърз старт с реалната реализация на строителните дейности, свързани с енергийната ефективност. Смятам, че 2021 г. ще бъде по-скоро година, в която строителният бранш трябва да бъде мобилизиран, особено втората половина на 2021 г., за да може да поеме цялата строителна дейност, която ще бъде възложена най-вече от общините, и от ВиК операторите, съответно за ОП „Околна среда“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, гости! Ще обърна внимание на бюджета на Регионалното министерство, като се възползвам от това, че тук е и министърът на енергетиката – жизненоважният въпрос за санирането, дотолкова, доколкото виждаме, че в бюджета няма предвидени средства за продължаване на програмата за саниране, въпреки че непрекъснато слушаме, че самият процес ще продължи.
От друга страна, към министъра на енергетиката – дотолкова, доколкото все още не е приет Закона за енергийна ефективно, който трябваше да бъде приет още миналата година, месец ноември, ако не се лъжа, за транспониране, европейски директиви, свързани изцяло със създаването на Пътна карта, периода 2020, г. 2030 г., 2040 г. и 2050 г. Ако може да знаем по-голяма конкретика как изобщо се случва и дали ще се случи, защото хубаво е да казваме непрекъснато, че санирането ще продължава, но явно не. Факт е, че в момента е в застой. Защото в крайна сметка само 2200 блока, ако не се лъжа, са санирани.
Бих искал да обърна внимание към бюджета на Регионалното министерство дотолкова, доколкото паспортизацията на сградите и обследването на сградите, което е основата на санирането, към настоящия момент е на по-малко от 3% от общия сграден фонд на страната ни. В този микс от административни актове, стратегии, наредби, инструкции мисля, че е редно изцяло да влезем в този сектор и да се направят нещата – това от една страна.
Възползвам се, пак казвам, защото и от двете министерства са тук.
Другото, което искам да повдигна, е въпросът за републиканската пътна мрежа. Всички знаем, че е недофинансирана и е редно да се финансира. Няма нищо лошо в това, че се строи. Надявам се да се продължават да се строят пътища. Ще обърна внимание на тол системата, защото приходите от тол системата, заложени в бюджета, за средносрочната програма от 3 години е под 600 милиона, като тази година приходите са 190 милиона, заложени. Все пак знаем колко ни струва тол системата. Тя и в момента ни е разход. Не е ли редно да се търси още по-оптимален метод за управление на целия този процес? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Още въпроси?
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги народни представители!
Госпожо Аврамова, имам два въпроса към Вас във връзка с бюджета за 2021 г. Първият въпрос ми е свързан с ВиК сектора. Има записан приоритет подобряване качеството на питейните води и непрекъснатото водоснабдяване. Този въпрос го коментираме всяка година. В показателите даже сте записали, че при следващите три години – 2021 г., 2022 г. и 2023 г., трябва да се подобри качеството на предоставената Вик услуга на около 570 000 жители всяка година. Въпросът ми е във връзка с изграждането на пречиствателните станции за питейни води. Министерството от 3-4 години, от този мандат, анонсира, че в населени места, където са до 10 000 жители, самото Министерство ще обособи фонд, с който да бъдат изграждани тези пречиствателни станции. Само за пример, в България в 67 града манганът в питейната вода е в изключително големи количества, като има градове, в които той е 50-60 пъти над нормата. Отговор на този въпрос няма.
Първият въпрос е: как бюджет 2021 г. решава този въпрос в контекста на това, което е записано, като приоритет?
Вторият въпрос е във връзка с подобряване качеството на жизнената среда. Аз зададох въпроси по време на парламентарния контрол относно помощта на държавата за изграждане на социални общински жилища. Това нещо е заложено като приоритет в Стратегията за жизнената политика за периода 2020-а – 2030 г. В бюджета е записано следното изречение: създаване на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива жилищна система чрез осигуряване на условия за достъп до качествени жилища (собствени или наемни), които да задоволят нуждите на българските граждани.
Какъв е подходът на Министерството по оказване помощ на общините за решаването на този въпрос? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Динков.
Други колеги? Няма.
Госпожо Аврамова, Вие ли ще вземете отношение във връзка с тези въпроси?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще започна с отговора на въпроса, който беше свързан със санирането и с тол системата, след това ще мина на Вик сектора.
Ще кажа няколко думи за Плана, който е изготвен за възстановяване и устойчивост. В един от стълбовете на този план – „Зелена България“, е заложен значителен ресурс от 3 млрд. лв., с който да бъдат саниране както многофамилни жилищни сгради, еднофамилни жилищни сгради, да бъдат санирани обществени сгради – общински, държавни, административни, социална, образователна инфраструктура, да бъдат санирани и промишлени сгради, както и едно перо, което също е много важно за общините – уличното осветление, което да бъде подменено с енергоефективно такова.
Тези три милиарда – голямото перо в този стълб „Зелена България“, е малко над милиард и седемстотин, които са за многофамилни жилищни сгради. Различното в случая е, че освен познатото саниране и достигане на клас С с изолация дограма на жилищни сгради, в Плана се залагат и по-интелигентни решения, които могат да бъдат проектирани от проектантите, като се използват и съоръжения за възобновяема енергия, които да подпомогнат процеса на достигане на енергийна ефективност, като ще бъдат търсени клас В и клас А.
Трябва да отбележа, че ще се използват подалите вече над 3000 сдружения на собственици – тези, които имат готовност, които са били по-бързи в подготовката си и вече имат документи ББР, ще бъде използван този набор от документи, готови проекти, така че да стартираме бързо процеса по реалното строителство, като от всички подадени, първо, ще се изготви методика за приоритизация, като тя ще включва и състоянието на сградния фонд, а и ще се стремим да няма концентрация на жилищни сгради, които се санират в едно населено място, както се получи в Националната програма за енергийна ефективност. Знаете, че там имаше концентрация на по-пъргавите, по-бързи кметове. Те успяха да привлекат по-голям ресурс, като Бургас, Благоевград, Стара Загора и други, докато в някои от градовете много трудно убедихме хората да се включат в тази програма и те останаха в края на редичката.
При изпълнението на Плана ще се изготви методика, с която да има разпределение на ресурса спрямо нуждите и състоянието на сградния фонд във всички общини, така че да има равномерно и справедливо разпределение. Това е относно санирането.
Относно приходите от тол такси. Ако нещо изпуснах, във Вашия въпрос, да кажа няколко думи за приходите от тол такси, след което ще помоля по тази тема да дадете думата на професор Асенов. Той е тук с нас.
Към момента имаме приходи от тол такси от 1 януари 2019 г., когато беше стартирана електронната система за винетки и тол такси. Стартът започна с въвеждане на електронната система за винетки. До настоящия момент имаме приходи от винетки и тол – 729 328 357 млн. лв., като по-голямата част от приходите са от винетни такси, от тол такси. Приходите към днешна дата са за малко над 89 милиона.
Няколко са факторите, които доведоха до нереализиране на очакваните и изложени в бюджета приходи. На 1 март стартирахме тол системата и имахме договорка с бранша на 1 юни да направим анализ на приходите и да вземем решение за промяна, ако такава е необходима и ако приходите от тол такси не съответстват на заложеното в бюджета. Всички знаете, че тогава се появи и пандемията, бяха първите затваряния на градове, на региони, на международни превози. Истината към настоящия момент е, че ние нямаме един чист месец, поне един, в който да няма стагнация, свързана с пандемията от коронавирус, и който да ни даде реална обективна представа за нормалния трафик, от който очакваме да получим такси. Трафикът, като превозни разстояния, се сви. Имаше месеци, в които той се сви като пътни превозни средства, така че очакваните приходи не се реализираха. Едва ли някой от Вас смята, че сега е моментът, в който държавата и правителството са съсредоточени да изведат държавата от кризата, не само здравна, в която пандемията ни вкара, но и социална и икономическа, така че да подпомогне всички сектори, които са засегнати, за да може да няма фалирали фирми и хора, останали на улицата без работа.
Това е реалността към 2020 г., към настоящия момент. Заложили сме в приходите за 2021 г. повече приходи от тол. Искрено се надявам, че всички ние ще излезем от тази криза и ще заживеем – всички ние, и бизнесът в България, един нормален живот, и ще работи нормално. Това е относно приходите от тол.
Въпросът за ВиК сектора, свързан с пречиствателни станции за питейни води – от 2 до 10 000 еквивалент жители. От 2 до 10 000 еквивалент жители не попадат в населените места в ОП “Околна среда“ – Ви сте прав, така че остана един луфт, който трябва да бъде покрит. В бюджета на Министерството има малко средства спрямо нуждите на всички общини. Имаме около 18 милиона, които са за благоустроителни дейности и за ВиК проекти. В Министерството имаме вече над девет проекта, подадени от общини, за финансиране за над 900 милиона. Ясно е, че с тези средства няма как да покрием тези нужди.
В Плана за възстановяване и развитие ние говорим за саниране и публично тази тема най-много се експлоатира – за санирането. Но там има заложени едни 525 милиона, които са точно агломерация от 2 до 10 000 за пречиствателни станции, за водопроводи и за канализация, което смятам, че е ресурс, който ще подпомогне точно тези населени места и могат да бъдат използвани като допълнение към ОП „Околна среда“ в следващите години, за да можем да покрием и нуждите на малките населени места.
Относно социалните жилища и в отговора, който дадох на Вашия въпрос, Вие четете Стратегията. Това, което се изпълнява за изграждане на социални жилища е с ресурс, осигурен от ОП „Региони в растеж“. Такъв ресурс ще има и в новата ОП, така че общините могат да се възползват от него и да решават въпросите с общинските жилища, които са за определени групи от хора, имащи нужда от социална подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Петкова, имаше въпроси за Закона за енергийна ефективност, после АПИ, ако иска да добави нещо.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, използвам случая, за да Ви информирам, че промените в ЗЕЕ (Закон за енергийната ефективност) са факт. В момента приключва процедурата по съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на МС. Постъпили са становища от всички министерства. Очакваме финалното съгласуване от страна на колегите от МФ по отношение на финансовата обосновка на предложения ЗИД на ЗЕЕ и до две седмици Законът ще влезе в МС и след това ще бъде внесен в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
АПИ – заповядайте.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Съвсем накратко искам да предоставя информация във връзка с въвеждането на тол системата и приходната част.
Приходната част на практика се определя от това доколко ние сме обхванали пътните превозни средства, в каква степен реално трафикът, който се генерира, може да осигури приходи от тол системата. Към днешна дата 75 000 български пътни превозни средства са оборудване с устройства за автоматично таксуване, като приходите от тол такси по отношение на международния трафик формират една трета от текущите приходи. Правим ежеседмичен мониторинг на трафика и го сравняваме със същите данни от минала година. Мога да кажа, че примерно за изминалия месец октомври имаме 23,5% намаляване на трафика и 31,7% намаляване на средните превозни разстояния. Тенденцията, която беше забелязана през средата на юли до средата на август в момента трендът е обърнат отново надолу, съвсем нормално и логично, по отношение на товаропотоците и трафикът, който се генерира. Така че в тази реална икономическа среда приходите от тол системата са обективно отражение на интензивността и средните превозни разстояния. Това може да кажа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, Професоре.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Един въпрос, защото си струва да бъде изяснен – и към министър Аврамова, и към министър Петкова, за да не се остава заблуда у гражданите. Останах с впечатление, че 1942 сгради ще бъдат санирани след юли по Плана за възстановяване и устойчивост. Нашето настояване винаги е било да има солидарност и някаква Национална карта. Стратегията, която я имаше, тя реално няма да се изпълни. Има нещо готово на трупчета в ББР към декември 2016 г. – това ще се изпълни, а има още 6000. Но моето притеснение е следното: във втория стълб на „Зелена България“, където държавата е поела ангажимент и ще защити Плана, е записано, че Планът за възстановяване и устойчивост трябва да изразходва средства в подкрепа на необходими реформи. Тук всичко това, доколкото знам – Вие преценете, или ме коригирайте, ще бъде свързано с либерализация на електроенергийния пазар на едро. От там какво се получава – 2022 сгради досега санирани, още 2000 в една комфортна ситуация, без Пътна карта – който е първи, първи по право, или – състезавал се, настанил се. На останалите хора обаче ще им се вдигнат сметките за отопление и там няма да има справедливост. Ще сме излели публичен ресурс за 4000 сгради, дори с този план, ще има либерализиран пазар и няма да има солидарност с останалите. Това реално ще бъде поето като ангажименти.
Ние няма да спрем да настояваме, че е необходимо Национална карта, поне имаше такъв план до 2050 г. – Пътна карта, яснота, солидарност… тези хора, които живеят в планината, също имат къщи и имат необходимост да са солидарни. Ето това е нашата регулация, на парламента, и моето отношение е такова. Бил искала да го коментирате. Няма ли да доведем до изкривяване, до привилегия, до отделно опаковане, до свършване на една пакетна работа, а останалите...?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Кой ще отговори?
Заповядайте, министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще взема повод от думите на госпожа Янкова и само ще направя следния паралел: пълната либерализация на пазара на електрическа енергия по никакъв начин не бива да обвързваме със санирането на многофамилни, еднофамилни жилища. Тук не става дума за саниране само на такъв тип жилища. (Реплики.) Сега ще поясня. Пук става дума и за енергийна ефективност по отношение на промишлени сгради, енергийна ефективност по отношение на държавни, общински сгради, тук се включва всякакъв вид инфраструктура – и културна, и спортна. Така че обхватът е много широк.
По отношение ангажимента за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, ако погледнете този стълб „Зелена България“, ще видите, че там става дума за проекта, който Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ще реализира.
Това е проект, който е свързан изцяло с модернизиране на дейността на ЕСО по отношение на управление на системата, по отношение на мониторинг на системата и по отношение на планирането. Това се налага не защото ние ще направим енергийна ефективност в сградите, а защото възобновяемите енергийни източници се предвиждат до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. да навлязат много силно в електроенергийния микс на нашата страна, и не само на нашата – на всяка една държава-членка. Това ще изисква самата система за управление – енергийната ни система да бъде много по гъвката, а за да бъде гъвкава, тя трябва да бъде напълно модернизирана.
Така че проектът, с който ЕСО кандидатства и той е включен в този стълб „Зелена България“, е на стойност малко над половин милиард лева. Ангажиментът за реформа е по отношение на този проект. В енергийната ефективност и ангажиментът за либерализация не трябва да търсим общи неща. Отделно от това, самата либерализация на пазара в никакъв случай не означава, че цените ще бъдат по-високи за едни потребители, или по-ниски за други. Цените ще бъдат еднакви за всички. В никакъв случай не е нещо лошо. Това е стремеж, към който ние много отдавна сме се насочили и много се надявам наистина до 2025 г. той да стане факт, защото ще бъде изцяло в интерес на българските потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Аврамова, Вие?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще допълня само няколко неща във връзка с въпроса на госпожа Янкова. Жилищната стратегия, която предписва енергийна ефективност на целия сграден жилищен фонд е до 2050 г., като финал. Планът за възстановяване и развитие до 2026 г. трябва да бъде изпълнен. Средствата, които досега – тези 2 милиарда, бяха оползотворени за 2022 сгради, част от тях още не са изпълнени, се надгражда с този план за възстановяване и развитие с малко над милиард и седемстотин милиона лева.
Така че в годините държавата трябва да продължи да търси възможности за финансиране на дейности по енергийна ефективност на целия сграден фонд, както подчерта и министър Петкова, не само жилищни сгради, а всички сгради да бъдат енергийно ефективни с цел подобряване на жизнената среда на хората, намаляване на консумацията на ел.енергия.
Средствата, които се спестяват от топлоенергия, остават в икономиката – и в хората, и в бизнеса, който ще санира своите сгради, ще ги направи енергийно ефективни и ще изпълни мерки, които да намалят консумацията на ел.енергия в самия технологичен процес. Така че във времето трябва да се осигуряват средства, периодично да се изпълни цялостно стратегията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Така и така сме заговорили за енергийната ефективност, ще бъда кратък. Току-що разбрахме – 3 милиарда, похарчени 2 милиарда, 2022 блока, стойност на блок – 1,100 милион. Санирани блокове в Бургас – няма нищо лошо, даже е хубаво това, повече като брой, отколкото в цяла Северна България – това е първата стратегия, първата стратегия, която стъпи на изследване от 1997 г. – тя е към 2004 г. Сега нямаме Стратегия. Не случайно питам за ЗЕЕ, защото именно ЗЕЕ трябваше да направи препратка към това, което се опитваме да направим. Това ми е отношението.
Искам да кажа, че ще дадем 5 милиарда и неразбирането и незнанието за реалното състояние на сградния фонд… затова беше хубаво МРРБ-то да предвиди средства за повишаване както на административния, така и на институционалния капацитет. Преди всичко трябваше да се инвестира в това – да се знае реалното състояние на сградния фонд, иначе всичките средства, които ще набъбнат до 5 милиарда, просто ще отидат на вятъра. Само това ми е отношението.
Към настоящия момент нямаме анализ от първата програма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
КЕ ще има две гласуване.
Първото гласуване ще бъде с включен проект на ВСС по чл. 1 и 2, след това ще бъде Законопроектът за държавния бюджет, със Становище на МС по Проект на ВСС, така че направете разлика.
КЕ, гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Сега КЕ гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, със Становище на МС по Проект на ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
ЗАМ.ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Колеги, КРБМС – гласуваме Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
КРБМС гласува Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със Становище на МС по Проекта за ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 7, въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Закривам заседанието. Благодаря на всички.
(Закрито в 15,00 ч.)
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА ЯНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева
П Р О Т О К О Л
№ 19
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от зам.-председателя на Комисията по регионална политика благоустройство и местно самоуправление Дора Янкова, и председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден! Събрали сме се двете комисии, знаете, с един и същи дневен ред – обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република на България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. – първо гласуване.
Присъстват: от Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, министър на енергетиката; от Министерството регионалното развитие и благоустройството – госпожа Петя Аврамова, министър, Веселина Терзийска – главен секретар на АПИ, Георги Терзийски – председател на УС на АПИ, Диана Арнаудова – директор на дирекция „Финансови-стопански дейности“, от Министерство на финансите – Надежда Генова, директор на дирекция „Финанси на общините; от Национално сдружение на общините – Даниела Ушатова, ръководител екип „Местни политик и финанси“; от КЕВР – доц. Иван Иванов, председател; от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) – господин Лъчезар Костов, председател и госпожа Светломира Харизанова, главен счетоводител.
Изчетох дневния ред, който е еднакъв за двете комисии, затова поотделно трябва да проведем` гласуване. Имаме кворум и в двете комисиите.
От Комисията по енергетика, който е „за“ така изчетения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приет е единодушно.
ЗАМ.-ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: От КРПБМС – който е „за“, моля да гласува дневния ред.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, от Вас ли да очакваме да представите бюджета на Министерството?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Стратегическата и основна цел на политиката на Министерството на енергетиката (МЕ) е да създаде, на първо място, условия, с които да гарантира енергийната сигурност на страната. На второ място, да създаде такива условия за ефективно и екологосъобразно управление на енергийния сектор. За постигането на тази цел са поставени три оперативни цели, както следва:
1. гарантиране сигурността на доставките в конкурентни енергийни пазари;
2. ефективно и екологосъобразно енергийно развитие;
3. ефективно управление на енергийните ресурси.
Оперативните цели ще се осъществят чрез изпълнението на четири бюджетни програми, като разходите за 2021 г. са разпределени, както следва:
1. бюджетна програма „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура“ – 1 988 млн. лв.
2. бюджетна програма „Сигурност при енергоснабдяването и управление на радиоактивни отпадъци, извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“ – 63 352 млн. лв.
3. бюджетна програма „Устойчиво и енергийно развитие“ – 2 640 млн. лв.
4. бюджетна програма „Подобряване на процесите на концесиониране и управление на подземните богатства и геоложки изследвания“ – 2 287 млн. лв.
По бюджетна програма „Администрация“ са предвидени 5, 455 млн. лв.
В Проекта на бюджета на Министерството за 2021 г. в програмен формат са предвидени разходи в размер на 73 724 млн. лв., в това число ведомствени разходи в размер на 13 304 млн. лв. и административни разходи в размер на 60,419 млн. лв.
По отношение на Приходната част на Проектобюджета за 2021 г. предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. приходи на Министерството възлизат на стойност 171 768 млн. лв. при утвърдени 151 418 млн. лв. за 2020 г. Или приходите са увеличени с 20 350 млн. лв. спрямо 2020 г. Заложеното увеличение на приходите се дължи основно на увеличените вноски в двата фонда – „Радиоактивни отпадъци“ и „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“, като тук основният принос е на АЕЦ „Козлодуй“, който увеличава своите вноски в тези два фонда в приблизителна стойност – 20 млн. лв.
По отношение на Разходната чат на Проекта на бюджета за 2021 г.
Предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. разходи за Министерството са в размер на 73 724 млн. лв. при утвърден бюджет за 2020 г. – 81 572 млн. лв., или налице е намаление на разходите за 2021 г. спрямо 2020 г. в размер на 7 848 млн. лв. Това намаление се дължи на намелените разходи, свързани с Националния план за инвестиции. Това е така, защото Националният план за инвестиции е за период от 2013 г. до 2020 г., тоест всъщност приключва периодът, в който средствата по този план могат да бъдат използвани.
За 2021 г. ще се използва този ресурс, който е останал като неизразходван за предишни периоди. Поради тази причина бележат и намаление на разходите за 2021 г.
По отношение на персонала.
Налице е увеличение на разходите за персонал с 801 500 хил. лв. спрямо утвърдените разходи със Закона за държавния бюджет за 2020 г., или предвидените разходи за персонал за 2021 г. са в размер на 8 688 млн. лв. Предвидено е на средствата за персонал с 10 на сто спрямо утвърдените за 2020 г. в изпълнение на политиката на правителството за увеличаване на доходите.
Като цяло можем да кажем, че бюджетът, който е Проектобюджетът на Министерството на енергетиката, ще даде възможност Министерството да постигне заложените цели. Тук искам да благодаря и на колегите от МФ, с които работихме много конструктивно по Проекта на бюджета и средствата ще бъдат наистина достатъчни за това Министерството да изпълни своите цели и политики. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожа Аврамова, заповядайте да представите на МРРБ.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря,
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Проектобюджетът на МРРБ за 2021 г. е разработен при спазване на указания на министъра на финансите и определените разходни тавани, в които са отразени промените на нормативната уредба, касаеща дейността на Министерството по основни параметри.
Приходите, които са заложени за Бюджет 2021 г. са в размер на 564 445 700 млн. лв., което е увеличение с 201 млн. лв. спрямо 2020 г. Разходите са в размер на 910 921 100 млн. лв. което е увеличение с 472 млн. лв.
Увеличението в Приходната част на бюджета в размер малко над 201 млн. лв. се дължи на 190 милиона, което е увеличение на приходите от държавни такси в резултат на включването на приходите от тол такси в приходната част на бюджета на Министерството за 2021 г. Малко над 11 милиона увеличение на приходите от държавни такси в резултат на по-добрата събираемост приходи от винетни такси.
Разходите по бюджета МРРБ са планирани в три области на политики и 9 програми в общ размер – 909 921 100 млн. лв., в това число по разпределители с бюджет Централна администрация, Дирекция за национален строителен контрол, Агенция по Геодезия, картография и кадастър и АПИ, като основните направления, по които се разпределят разходите са за текущ ремонт и поддържане на Републиканска пътна мрежа (РПМ); основен ремонт и изграждане на Републиканска пътна мрежа; основни ремонти и рехабилитация на общински пътища; проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода; благоустройствени обекти; геозащитни обекти; превантивни дейности, свързани с регистрирания мониторинг на свлачищни райони на територията на България; изработване на общи устройствени планове; Информационен портал за устройство на територията, кадастрални и геодезически дейности и надграждане на системата на кадастъра имотната регистрация.
В Проектобюджета са 2021 г. е заложено увеличение на разходите с 472 238 800 млн. лв., като малко над 16 милиона от тях са увеличение на разходите за персонал, свързани с увеличението на работната заплата. Хубавата новина за АПИ е, че с 110 683 800 млн. лв. са увеличени средствата за текущ ремонт и поддържане. Предвидени са средства в размер на 262 190 800 млн. лв., които са за обезпечаване на дейностите по укрепване на участъци от РПМ, засегнати от геодинамични процеси и 78 876 900 млн. лв. за разходите, които са предвидени в повече за изграждане на приоритетни инфраструктурни обекти.
Това е в общи линии представянето на бюджета. Благодаря на МФ за възможността да можем да работим съвместно и да формираме този бюджет, който е с по-голяма разходна част и ще даде възможност на Министерството, респективно и на АПИ да ремонтира и да поддържа по-голяма част от РПМ, която има нужда от текущ ремонт и поддържане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожа Генова, ако може да ни представи отношенията с общините, след това госпожа Йончева, ако иска нещо да добави във връзка с бюджета на енергетиката.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди да започна конкретно за общините искам само да спомена две числа. Разходите по консолидираната фискална програма са 52,5 млрд. лв., приходите – 47,6 млрд. лв. И в рамките на тези параметри са включени и общинските бюджети. В Приходната част те участват с 2,600 млрд. лв. собствени приходи а в разходната част на общините е 7, 571 млрд. лв., като тази част се покрива от собствени приходи плюс трансферите от централния бюджет.
В чл. 50 от Проектозакона са включени именно тези взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините. Общата стойност на тези взаимоотношения е 4,934 млрд. лв., които се разпределят така: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – 4,332 млрд. лв.; общата изравнителна субсидия е 329, като увеличението спрямо тази година е 22,4 милиона; целевият трансфер за зимно поддържане е 48 милиона – увеличението е с 5 милиона, и целевата субсидия за капиталови е в размер на 224 милиона – увеличението е с 25 милиона.
По-подробно разпределението на общата субсидия за делегираните от държавата дейности: най-голямо увеличение има в образованието – 383 милиона, като 313 милиона са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал и 46 милиона за останалия не педагогически персонал – увеличение с 10 на сто. Новото при тази сфера е, че са предвидени 25 милиона издръжка за подпомагане заплащането на такси, дължими от родителите за дейности по храненето в предучилищното образование. Това е в резултат на последните изменения в Закона за Предучилищното и училищното образование.
Увеличение има и в общодържавните служби, където са предвидени 70 милиона допълнително за увеличение на заплатите на общинската администрация с 26%. Значително увеличение има и в сферата на социалните дейности с 131 милиона.
По отношение на механизмите, за които се разпределят общата изравнителна субсидия, трансферът за зимното и целевата за капиталови – няма промяна. Те са същите от тази година.
Бих маркирала само два нови момента, които са заложени в бюджет 2021 г. Единият е по силата на механизма за разпределение на общата изравнителна. 18 общини нямат право на изравнителна субсидия. Те са същите като тази година, с едно малко изключение – излиза Благоевград и влиза Пловдив. Но въпреки това, тези общини трябва да изпълняват мерки за овладяване на пандемията и затова сме предвидили еднократни трансфери към тях на базата на критерии. Общо взето размерите на тези трансфери покриват сумите, които са получавали през 2018 г., като изравнителна субсидия.
И другото, извън тук споменатото, са 30-те милиона, които са в централния бюджет, също за подпомагане на общините за преодоляване на създалата се ситуация с пандемията. В общи линии – това е.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожа Йончева иска ли нещо да добави? (Реплика: Не!)
АПИ иска ли нещо да добави? (Реплика: Не!) Ако има въпрос само, добре.
Минаваме към КЕВР.
Господин Иванов – заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи министри, уважаеми народни представители! КЕВР съгласно Проектозакона за бюджета за 2021 г. ще има приблизително същите стойности, определени като приходи и общи разходи, съпоставени с бюджет 2020 г.
Искам да отбележа, че още преди три години, когато с активното съдействие на народните представители КЕВР получи чрез Закона възможност да определя самостоятелен бюджет, разбира се, под контрола на МФ и в рамките на собствени приходи на Комисията, оттогава бюджетът има една устойчива рамка и в случая за 2021 г. предвидените приходи на Комисията са 10 720 милиона – почти такива, каквито бяха и за текущата 2020 г. Най-големите суми като приходно перо са събираните държавни такси от различните дружества в секторите, които се наблюдават и регулират от Комисията.
Относно разходите. Сумата, която е определена за разходи, е 9 334 млн. лв., практически също съвпадаща с тази за текущата година, и в си част основно средствата отиват за персонал, но също така има и за издръжка и за капиталови разходи. Опитът от тези три години показва, че така определената рамка на бюджета е достатъчна за нормалното функциониране на Комисията и тя се справя с този бюджет. Ще отбележа, че фактически за 3-годишната бюджетна прогноза сумите, като приходи и разходи, запазват своите нива. Нямаме възражения по отношение Проектозакона в частта бюджет на КЕВР. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Костов – Агенция за ядрено регулиране (АЯР).
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи министри, уважаеми дами и господа народни представители! Параметрите на бюджета за 2020/2021 г. на АЯР са на практика същите, каквито бяха и през 2020 г., с изключение на увеличение на средствата за персонал с 10%, като нас ни третират като структура, която не е на първа линия, макар че може да дискутираме по този въпрос, Приходната част е на нивото на миналата година – 8 603 млн. лв., от които 8 553 5000 млн. са от държавни такси, а други приходи са 500 хиляди.
Разходите са в размер на 7 496 100 млн. лв., от които персонал – 3 752 500 млн. лв., издръжка и други текущи разходи – 3 553 600 млн. лв., платени данъци и такси – 20 000 лв. и капиталови разходи 170 000 лв.
Изразяваме увереност, че в рамките на тези параметри на бюджета ще можем успешно да изпълняваме функциите на АЯР да поддържа на най-високо ниво ядрената безопасност и радиационната защита в България, всички лицензианти да спазват стриктно Закона за безопасно използване на ядрената енергия и наредбите, издадени на негова основа, и разбира се, дейностите по използване на ядрената енергия – източниците на йонизиращи лъчения да бъдат само за мирни цели.
Аз също няма да пропусна възможността да благодаря на колегите от МФ за традиционно доброто ни сътрудничество за през последните години. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костов.
Аз предлагам да минем на въпроси, ако не възразява госпожа Янкова. Нека всички да задават въпроси и като се натрупат, да се отговори, и след това, ако има някои констатации да се изказва по бюджета.
Въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добър ден на всички! Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми гости! Имам въпрос към МЕ във връзка с това, че все още Националния интегриран план по климат и енергетика не е одобрен от ЕК. Знаем ли точно колко от наша страна бюджетни средства ще са необходими, за да се финансира – за да знаем, че сме ги включили в бюджета, а не да се окажа, че ги няма по-късно?
Имам и въпрос относно актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-а – 2023 г. – на 81 страница се намира, има една таблица, която е по разходи, по функции, по консолидираната финансова програма за периода 2020-а – 2023 г., в раздел „Икономически дейности и услуги – Минно дело, горива и енергии“ в ревизираната оценка фигурират 1 901 млрд. лв., а за 2021 г. са предвидени 1 829,800 млрд. лв. Въпросът е: точно за какво са изразходвани тези пари през 2020 г., какви резултати са постигнати и какво се предвижда за 2021 г.?
Предварително искам да Ви кажа – не съм силен бюджетар, но тези числа леко ме впечатляват. Искам да знам горе-долу за какво става въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други въпроси? Не виждам, колеги.
Госпожо Министър, Вие ли ще отговорите?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Първо, по отношение на поставените от господин Ерменков въпроси, свързани с Интегрирания план „Климат-енергетика“. Уважаеми господин Ерменков, Интегрирания план „Климат-енергетика“ е предоставен много отдавна на ЕК. Той е разгледан. Първо, беше предоставен проект, след това беше предоставен окончателният вариант. Той не се одобрява от ЕК. Ние сме представили такъв Интегриран план „Климат-енергетика“, който съответства на нашите цели, политики и съответства на общата стратегическа цел на ЕС по отношение на енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници.
Основната цел на Интегрирания план е да даде гаранция за сигурността на енергийните системи на държавите-членки и да покаже какъв е техният план, каква е тяхната визия по отношение на декарбонизацията на икономиката, имайки предвид заложената цел на ЕС за нулеви емисии до 2050 г.
Ако имате предвид коментарите, които ЕК или ЕС беше направил по отношение на всички интегрирани планове „Климат-енергетика“ на отделните държави-членки, то това са коментари на ЕС, на ЕК, които коментари, първо, нямат задължителен характер, и на второ място, всички заложени цели в нашия интегриран план съответстват напълно на целите и приоритети на ЕС. Така че ние одобрение от там не можем да очакваме. Средства за Интегрирания план също не можем да планираме в бюджета, просто защото такива средства не се налагат да бъдат инвестирани сега.
Всичко онова, което е свързано с инвестиции във възобновяеми енергийни източници, всичко онова, което е свързано в инвестиции в други проекти в областта енергетиката и борбата с емисиите и прехода към нисковъглеродна икономика е обект на други източници на финансиране и те са извън бюджета на МЕ. Такова финансиране се предвижда да бъде направено съответно по Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход, така че са различни механизмите, по които ние всъщност се готвим да кандидатстваме. Разработили сме проекти и вървим напред, така че такова одобрение не е необходимо.
Що се отнася до сумата, която посочихте на стр. 81, по всяка вероятност става дума за Фонд извеждане от експлоатация, нали така, колеги? ((Реплики извън микрофона) Така че това са средствата, които АЕЦ „Козлодуй“ заделя всяка година и те стоят във Фонд извеждане от експлоатация и са част от Фискалния резерв. Това е. Не са похарчени за нищо, просто АЕЗ „Козлодуй“ тази година съгласно бизнес плана си ще увеличи тези приходи с още приблизително 20 милиона. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги?
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри, присъстващи! Обикновено досега бюджетите винаги са допълвани със средствата от ЕС и в случая Планът за възстановяване ще дойде като добавена стойност.
Имам едно притеснение, и тук въпросът е към министър Аврамова, Планът за възстановяване и устойчивост на България е евентуално юли догодина. При отваряне на мерките и ползването му се очертава почти празна година. Дай Боже, в най-добрия вариант при напрягане, месец септември – финансов ресурс, който може да се ползва. Споразумението с ЕС по мнение на българските общини, при липса на регламенти, бюджет – евентуално в края на мандата на кметовете, тъй като върви бавно европейската процедура, и ще останем само с бюджета на държавата. Спокойни ли сте, че няма да се получи и в строителния бранш, независимо че сме N+2 – да допълним и да приключим стария планов период. Имам притеснението, че ще се получи една дупка, в която ще има проблем и със строителния бизнес, и с икономиката като цяло, а ехото от пандемията си казва своето.
Тук предвидили ли сте възможности? Защото ние сме в стандартните бюджети. Това, че ще дойде малко повече за АПИ, нищо не значи, там, колкото и да се излеее, има необходимост в пътната инфраструктура. Обикновено в други години в стика между двата планови периоди винаги държавата е правила отделен финансов ресурс, или публична програма или нещо друго, за да може да има един плавен преход и да не остане една финансова дупка за икономическите играчи, които обслужват публичния сектор. Ако може малко повече пояснение как сте целеположили по отношение на инфраструктурата. Сега обикновено може да се каже: има избори март, ще се прави правителство и 6 месеца ще е без време, но това ще е пагубно за икономиката и за страната. Трябва някой просто да напряга и да работи. Защото потъването се очертава и би могло да се случи, ако правилно не се целеположи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, 2021 г. ще бъде година на активно строителство. Първо, защото АПИ е разгърнала мащабна дейност в пътната инфраструктура в почти всички краища на България.
Второ, защото 15 ВиК дружества, които са бенефициенти по ОП „Околна среда“ ще финализират обществените поръчки за избора на изпълнител, седемдесет и няколко от тях вече имат сключени договори от общо над 100 обществени поръчки. Така че през 2021 г. трябва да стартират реалните строителни дейности на терен, които са за над милиард.
Строителният бранш може би трябва да бъде подготвен във втората половина на 2021 г., защото до месец април ние трябва да имаме одобрен План за възстановяване и устойчивост и да започнем да черпим от тези средства и да изпълняваме проектите. Разчитаме на готовността на общините и на тези проекти, които са подадени в ББР , така че да имаме малко по-бърз старт с реалната реализация на строителните дейности, свързани с енергийната ефективност. Смятам, че 2021 г. ще бъде по-скоро година, в която строителният бранш трябва да бъде мобилизиран, особено втората половина на 2021 г., за да може да поеме цялата строителна дейност, която ще бъде възложена най-вече от общините, и от ВиК операторите, съответно за ОП „Околна среда“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Колеги?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, гости! Ще обърна внимание на бюджета на Регионалното министерство, като се възползвам от това, че тук е и министърът на енергетиката – жизненоважният въпрос за санирането, дотолкова, доколкото виждаме, че в бюджета няма предвидени средства за продължаване на програмата за саниране, въпреки че непрекъснато слушаме, че самият процес ще продължи.
От друга страна, към министъра на енергетиката – дотолкова, доколкото все още не е приет Закона за енергийна ефективно, който трябваше да бъде приет още миналата година, месец ноември, ако не се лъжа, за транспониране, европейски директиви, свързани изцяло със създаването на Пътна карта, периода 2020, г. 2030 г., 2040 г. и 2050 г. Ако може да знаем по-голяма конкретика как изобщо се случва и дали ще се случи, защото хубаво е да казваме непрекъснато, че санирането ще продължава, но явно не. Факт е, че в момента е в застой. Защото в крайна сметка само 2200 блока, ако не се лъжа, са санирани.
Бих искал да обърна внимание към бюджета на Регионалното министерство дотолкова, доколкото паспортизацията на сградите и обследването на сградите, което е основата на санирането, към настоящия момент е на по-малко от 3% от общия сграден фонд на страната ни. В този микс от административни актове, стратегии, наредби, инструкции мисля, че е редно изцяло да влезем в този сектор и да се направят нещата – това от една страна.
Възползвам се, пак казвам, защото и от двете министерства са тук.
Другото, което искам да повдигна, е въпросът за републиканската пътна мрежа. Всички знаем, че е недофинансирана и е редно да се финансира. Няма нищо лошо в това, че се строи. Надявам се да се продължават да се строят пътища. Ще обърна внимание на тол системата, защото приходите от тол системата, заложени в бюджета, за средносрочната програма от 3 години е под 600 милиона, като тази година приходите са 190 милиона, заложени. Все пак знаем колко ни струва тол системата. Тя и в момента ни е разход. Не е ли редно да се търси още по-оптимален метод за управление на целия този процес? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Още въпроси?
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги народни представители!
Госпожо Аврамова, имам два въпроса към Вас във връзка с бюджета за 2021 г. Първият въпрос ми е свързан с ВиК сектора. Има записан приоритет подобряване качеството на питейните води и непрекъснатото водоснабдяване. Този въпрос го коментираме всяка година. В показателите даже сте записали, че при следващите три години – 2021 г., 2022 г. и 2023 г., трябва да се подобри качеството на предоставената Вик услуга на около 570 000 жители всяка година. Въпросът ми е във връзка с изграждането на пречиствателните станции за питейни води. Министерството от 3-4 години, от този мандат, анонсира, че в населени места, където са до 10 000 жители, самото Министерство ще обособи фонд, с който да бъдат изграждани тези пречиствателни станции. Само за пример, в България в 67 града манганът в питейната вода е в изключително големи количества, като има градове, в които той е 50-60 пъти над нормата. Отговор на този въпрос няма.
Първият въпрос е: как бюджет 2021 г. решава този въпрос в контекста на това, което е записано, като приоритет?
Вторият въпрос е във връзка с подобряване качеството на жизнената среда. Аз зададох въпроси по време на парламентарния контрол относно помощта на държавата за изграждане на социални общински жилища. Това нещо е заложено като приоритет в Стратегията за жизнената политика за периода 2020-а – 2030 г. В бюджета е записано следното изречение: създаване на балансирана, съразмерно развиваща се и устойчива жилищна система чрез осигуряване на условия за достъп до качествени жилища (собствени или наемни), които да задоволят нуждите на българските граждани.
Какъв е подходът на Министерството по оказване помощ на общините за решаването на този въпрос? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Динков.
Други колеги? Няма.
Госпожо Аврамова, Вие ли ще вземете отношение във връзка с тези въпроси?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще започна с отговора на въпроса, който беше свързан със санирането и с тол системата, след това ще мина на Вик сектора.
Ще кажа няколко думи за Плана, който е изготвен за възстановяване и устойчивост. В един от стълбовете на този план – „Зелена България“, е заложен значителен ресурс от 3 млрд. лв., с който да бъдат саниране както многофамилни жилищни сгради, еднофамилни жилищни сгради, да бъдат санирани обществени сгради – общински, държавни, административни, социална, образователна инфраструктура, да бъдат санирани и промишлени сгради, както и едно перо, което също е много важно за общините – уличното осветление, което да бъде подменено с енергоефективно такова.
Тези три милиарда – голямото перо в този стълб „Зелена България“, е малко над милиард и седемстотин, които са за многофамилни жилищни сгради. Различното в случая е, че освен познатото саниране и достигане на клас С с изолация дограма на жилищни сгради, в Плана се залагат и по-интелигентни решения, които могат да бъдат проектирани от проектантите, като се използват и съоръжения за възобновяема енергия, които да подпомогнат процеса на достигане на енергийна ефективност, като ще бъдат търсени клас В и клас А.
Трябва да отбележа, че ще се използват подалите вече над 3000 сдружения на собственици – тези, които имат готовност, които са били по-бързи в подготовката си и вече имат документи ББР, ще бъде използван този набор от документи, готови проекти, така че да стартираме бързо процеса по реалното строителство, като от всички подадени, първо, ще се изготви методика за приоритизация, като тя ще включва и състоянието на сградния фонд, а и ще се стремим да няма концентрация на жилищни сгради, които се санират в едно населено място, както се получи в Националната програма за енергийна ефективност. Знаете, че там имаше концентрация на по-пъргавите, по-бързи кметове. Те успяха да привлекат по-голям ресурс, като Бургас, Благоевград, Стара Загора и други, докато в някои от градовете много трудно убедихме хората да се включат в тази програма и те останаха в края на редичката.
При изпълнението на Плана ще се изготви методика, с която да има разпределение на ресурса спрямо нуждите и състоянието на сградния фонд във всички общини, така че да има равномерно и справедливо разпределение. Това е относно санирането.
Относно приходите от тол такси. Ако нещо изпуснах, във Вашия въпрос, да кажа няколко думи за приходите от тол такси, след което ще помоля по тази тема да дадете думата на професор Асенов. Той е тук с нас.
Към момента имаме приходи от тол такси от 1 януари 2019 г., когато беше стартирана електронната система за винетки и тол такси. Стартът започна с въвеждане на електронната система за винетки. До настоящия момент имаме приходи от винетки и тол – 729 328 357 млн. лв., като по-голямата част от приходите са от винетни такси, от тол такси. Приходите към днешна дата са за малко над 89 милиона.
Няколко са факторите, които доведоха до нереализиране на очакваните и изложени в бюджета приходи. На 1 март стартирахме тол системата и имахме договорка с бранша на 1 юни да направим анализ на приходите и да вземем решение за промяна, ако такава е необходима и ако приходите от тол такси не съответстват на заложеното в бюджета. Всички знаете, че тогава се появи и пандемията, бяха първите затваряния на градове, на региони, на международни превози. Истината към настоящия момент е, че ние нямаме един чист месец, поне един, в който да няма стагнация, свързана с пандемията от коронавирус, и който да ни даде реална обективна представа за нормалния трафик, от който очакваме да получим такси. Трафикът, като превозни разстояния, се сви. Имаше месеци, в които той се сви като пътни превозни средства, така че очакваните приходи не се реализираха. Едва ли някой от Вас смята, че сега е моментът, в който държавата и правителството са съсредоточени да изведат държавата от кризата, не само здравна, в която пандемията ни вкара, но и социална и икономическа, така че да подпомогне всички сектори, които са засегнати, за да може да няма фалирали фирми и хора, останали на улицата без работа.
Това е реалността към 2020 г., към настоящия момент. Заложили сме в приходите за 2021 г. повече приходи от тол. Искрено се надявам, че всички ние ще излезем от тази криза и ще заживеем – всички ние, и бизнесът в България, един нормален живот, и ще работи нормално. Това е относно приходите от тол.
Въпросът за ВиК сектора, свързан с пречиствателни станции за питейни води – от 2 до 10 000 еквивалент жители. От 2 до 10 000 еквивалент жители не попадат в населените места в ОП “Околна среда“ – Ви сте прав, така че остана един луфт, който трябва да бъде покрит. В бюджета на Министерството има малко средства спрямо нуждите на всички общини. Имаме около 18 милиона, които са за благоустроителни дейности и за ВиК проекти. В Министерството имаме вече над девет проекта, подадени от общини, за финансиране за над 900 милиона. Ясно е, че с тези средства няма как да покрием тези нужди.
В Плана за възстановяване и развитие ние говорим за саниране и публично тази тема най-много се експлоатира – за санирането. Но там има заложени едни 525 милиона, които са точно агломерация от 2 до 10 000 за пречиствателни станции, за водопроводи и за канализация, което смятам, че е ресурс, който ще подпомогне точно тези населени места и могат да бъдат използвани като допълнение към ОП „Околна среда“ в следващите години, за да можем да покрием и нуждите на малките населени места.
Относно социалните жилища и в отговора, който дадох на Вашия въпрос, Вие четете Стратегията. Това, което се изпълнява за изграждане на социални жилища е с ресурс, осигурен от ОП „Региони в растеж“. Такъв ресурс ще има и в новата ОП, така че общините могат да се възползват от него и да решават въпросите с общинските жилища, които са за определени групи от хора, имащи нужда от социална подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Петкова, имаше въпроси за Закона за енергийна ефективност, после АПИ, ако иска да добави нещо.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, използвам случая, за да Ви информирам, че промените в ЗЕЕ (Закон за енергийната ефективност) са факт. В момента приключва процедурата по съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на МС. Постъпили са становища от всички министерства. Очакваме финалното съгласуване от страна на колегите от МФ по отношение на финансовата обосновка на предложения ЗИД на ЗЕЕ и до две седмици Законът ще влезе в МС и след това ще бъде внесен в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
АПИ – заповядайте.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители. Съвсем накратко искам да предоставя информация във връзка с въвеждането на тол системата и приходната част.
Приходната част на практика се определя от това доколко ние сме обхванали пътните превозни средства, в каква степен реално трафикът, който се генерира, може да осигури приходи от тол системата. Към днешна дата 75 000 български пътни превозни средства са оборудване с устройства за автоматично таксуване, като приходите от тол такси по отношение на международния трафик формират една трета от текущите приходи. Правим ежеседмичен мониторинг на трафика и го сравняваме със същите данни от минала година. Мога да кажа, че примерно за изминалия месец октомври имаме 23,5% намаляване на трафика и 31,7% намаляване на средните превозни разстояния. Тенденцията, която беше забелязана през средата на юли до средата на август в момента трендът е обърнат отново надолу, съвсем нормално и логично, по отношение на товаропотоците и трафикът, който се генерира. Така че в тази реална икономическа среда приходите от тол системата са обективно отражение на интензивността и средните превозни разстояния. Това може да кажа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, Професоре.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Един въпрос, защото си струва да бъде изяснен – и към министър Аврамова, и към министър Петкова, за да не се остава заблуда у гражданите. Останах с впечатление, че 1942 сгради ще бъдат санирани след юли по Плана за възстановяване и устойчивост. Нашето настояване винаги е било да има солидарност и някаква Национална карта. Стратегията, която я имаше, тя реално няма да се изпълни. Има нещо готово на трупчета в ББР към декември 2016 г. – това ще се изпълни, а има още 6000. Но моето притеснение е следното: във втория стълб на „Зелена България“, където държавата е поела ангажимент и ще защити Плана, е записано, че Планът за възстановяване и устойчивост трябва да изразходва средства в подкрепа на необходими реформи. Тук всичко това, доколкото знам – Вие преценете, или ме коригирайте, ще бъде свързано с либерализация на електроенергийния пазар на едро. От там какво се получава – 2022 сгради досега санирани, още 2000 в една комфортна ситуация, без Пътна карта – който е първи, първи по право, или – състезавал се, настанил се. На останалите хора обаче ще им се вдигнат сметките за отопление и там няма да има справедливост. Ще сме излели публичен ресурс за 4000 сгради, дори с този план, ще има либерализиран пазар и няма да има солидарност с останалите. Това реално ще бъде поето като ангажименти.
Ние няма да спрем да настояваме, че е необходимо Национална карта, поне имаше такъв план до 2050 г. – Пътна карта, яснота, солидарност… тези хора, които живеят в планината, също имат къщи и имат необходимост да са солидарни. Ето това е нашата регулация, на парламента, и моето отношение е такова. Бил искала да го коментирате. Няма ли да доведем до изкривяване, до привилегия, до отделно опаковане, до свършване на една пакетна работа, а останалите...?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Кой ще отговори?
Заповядайте, министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще взема повод от думите на госпожа Янкова и само ще направя следния паралел: пълната либерализация на пазара на електрическа енергия по никакъв начин не бива да обвързваме със санирането на многофамилни, еднофамилни жилища. Тук не става дума за саниране само на такъв тип жилища. (Реплики.) Сега ще поясня. Пук става дума и за енергийна ефективност по отношение на промишлени сгради, енергийна ефективност по отношение на държавни, общински сгради, тук се включва всякакъв вид инфраструктура – и културна, и спортна. Така че обхватът е много широк.
По отношение ангажимента за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, ако погледнете този стълб „Зелена България“, ще видите, че там става дума за проекта, който Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ще реализира.
Това е проект, който е свързан изцяло с модернизиране на дейността на ЕСО по отношение на управление на системата, по отношение на мониторинг на системата и по отношение на планирането. Това се налага не защото ние ще направим енергийна ефективност в сградите, а защото възобновяемите енергийни източници се предвиждат до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. да навлязат много силно в електроенергийния микс на нашата страна, и не само на нашата – на всяка една държава-членка. Това ще изисква самата система за управление – енергийната ни система да бъде много по гъвката, а за да бъде гъвкава, тя трябва да бъде напълно модернизирана.
Така че проектът, с който ЕСО кандидатства и той е включен в този стълб „Зелена България“, е на стойност малко над половин милиард лева. Ангажиментът за реформа е по отношение на този проект. В енергийната ефективност и ангажиментът за либерализация не трябва да търсим общи неща. Отделно от това, самата либерализация на пазара в никакъв случай не означава, че цените ще бъдат по-високи за едни потребители, или по-ниски за други. Цените ще бъдат еднакви за всички. В никакъв случай не е нещо лошо. Това е стремеж, към който ние много отдавна сме се насочили и много се надявам наистина до 2025 г. той да стане факт, защото ще бъде изцяло в интерес на българските потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Аврамова, Вие?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Ще допълня само няколко неща във връзка с въпроса на госпожа Янкова. Жилищната стратегия, която предписва енергийна ефективност на целия сграден жилищен фонд е до 2050 г., като финал. Планът за възстановяване и развитие до 2026 г. трябва да бъде изпълнен. Средствата, които досега – тези 2 милиарда, бяха оползотворени за 2022 сгради, част от тях още не са изпълнени, се надгражда с този план за възстановяване и развитие с малко над милиард и седемстотин милиона лева.
Така че в годините държавата трябва да продължи да търси възможности за финансиране на дейности по енергийна ефективност на целия сграден фонд, както подчерта и министър Петкова, не само жилищни сгради, а всички сгради да бъдат енергийно ефективни с цел подобряване на жизнената среда на хората, намаляване на консумацията на ел.енергия.
Средствата, които се спестяват от топлоенергия, остават в икономиката – и в хората, и в бизнеса, който ще санира своите сгради, ще ги направи енергийно ефективни и ще изпълни мерки, които да намалят консумацията на ел.енергия в самия технологичен процес. Така че във времето трябва да се осигуряват средства, периодично да се изпълни цялостно стратегията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Така и така сме заговорили за енергийната ефективност, ще бъда кратък. Току-що разбрахме – 3 милиарда, похарчени 2 милиарда, 2022 блока, стойност на блок – 1,100 милион. Санирани блокове в Бургас – няма нищо лошо, даже е хубаво това, повече като брой, отколкото в цяла Северна България – това е първата стратегия, първата стратегия, която стъпи на изследване от 1997 г. – тя е към 2004 г. Сега нямаме Стратегия. Не случайно питам за ЗЕЕ, защото именно ЗЕЕ трябваше да направи препратка към това, което се опитваме да направим. Това ми е отношението.
Искам да кажа, че ще дадем 5 милиарда и неразбирането и незнанието за реалното състояние на сградния фонд… затова беше хубаво МРРБ-то да предвиди средства за повишаване както на административния, така и на институционалния капацитет. Преди всичко трябваше да се инвестира в това – да се знае реалното състояние на сградния фонд, иначе всичките средства, които ще набъбнат до 5 милиарда, просто ще отидат на вятъра. Само това ми е отношението.
Към настоящия момент нямаме анализ от първата програма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
КЕ ще има две гласуване.
Първото гласуване ще бъде с включен проект на ВСС по чл. 1 и 2, след това ще бъде Законопроектът за държавния бюджет, със Становище на МС по Проект на ВСС, така че направете разлика.
КЕ, гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 14.
Сега КЕ гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, със Становище на МС по Проект на ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
ЗАМ.ПРЕДС. ДОРА ЯНКОВА: Колеги, КРБМС – гласуваме Законът за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен Проект на ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
КРБМС гласува Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със Становище на МС по Проекта за ВСС по чл. 1 и 2.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – 7, въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Закривам заседанието. Благодаря на всички.
(Закрито в 15,00 ч.)
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА ЯНКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева
0
