Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
24/01/2018
Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2 /12.01.2018г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 януари 2018 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, внесен от Министерския съвет на 12.01.2018г.
От името на вносителя, законопроектът беше представен от г-жа Десислава Ахладова, заместник-министър на правосъдието. От МВнР в дискусията взеха участие г-н Данаил Чакъров – директор на Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“ и г-жа Мария Спасова – директор на Дирекция „Права на човека“ и от Министерството на труда и социалната политика – г-жа Росица Димитрова – заместник министър.
Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 11 май 2011 г. по време на турското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа. От публикуваната от Съвета на Европа информация е видно, че към момента тя е подписана от 45 страни-членки на Съвета на Европа – включително от всичките 28 страни-членки на ЕС (не е подписана от две страни - Руската Федерация и Азербайджан). Конвенцията е подписана и от Европейския съюз. Ратифицирана е до момента от 28 страни-членки на Съвета на Европа, от които 17 са страни-членки на Европейския съюз. Европейският парламент е гласувал положително за присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията в две области - “Съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси“ и към разпоредбите на Конвенцията, свързани с правото на убежище и забрана за връщане. Тези две области са определени с решение на Съвета на ЕС от 11 май 2017 г. Европейският съюз е подписал Конвенцията на 13 юни 2017 г. В момента Европейският съюз изработва „Кодекс за поведение“ по отношение на двете области от Конвенцията, който когато се приеме ще задължи и нашата страна.
България е подписала Конвенцията на 21 април 2016 г.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет съдържа всички възможни резерви по прилагането на Конвенцията от Република България.
Както всяка конвенция, така и тази създава международен механизъм, чрез който държавите да обменят опит, да споделят проблеми, да получават подкрепа и да намират решения за постигане на общата цел – справяне с домашното насилие и насилието срещу жени.
Председателят на Комисията постави въпроса за приемане и на интерпретативна декларация при гласуването на законопроекта за ратификацията, чрез която Република България да заяви, че чрез ратификацията на Конвенцията няма да въвежда в своето право „трети пол“ различен от биологичния, възможност за еднополови бракове и пр. което в момента е тема на дискусия в обществото. Но в 21 век всички би трябвало да сме съгласни, че равноправието между мъжете и жените трябва да е гарантирано. Липсата на равноправие би довело до дискриминация и от там до насилие.
Заместник-министър Десислава Ахладова подчерта, че целта на Конвенцията не е да въвежда „трети пол“ и еднополови бракове, а да защити жените и децата от домашно насилие. В тази връзка Министерството на правосъдието работи по пакет промени в българското законодателство, свързани с промени в Закона за защита от домашно насилие, Семейния кодекс, Закона за защита от дискриминация, Закона за МВР, Закона за младежта и спорта. Също така се обсъждат изменения в наказателно-правната област, които да направят мерките срещу домашното насилие и насилието срещу жени по-ефективни. Тези предложения за промени на споменатите закони, ще бъдат на вниманието на Народното събрание и на обществеността след като Конвенцията бъде ратифицирана и бъде ясно кои резерви ще се приемат и каква интерпретативна декларация ще направи Република България при присъединяването си към Конвенцията. Г-н Данаил Чакъров потвърди, че приемането на интерпретативна декларация е допустимо. Той поясни, че обяснителния доклад формално юридически няма задължителна сила, но той е източник на автентично тълкуване на разпоредбите на Конвенцията и поясняване на идеите на авторите, които са я изработили. Заместник-министър Росица Димитрова предостави информация на народните представители, че към момента в България има изградени 5 кризисни центрове за пълнолетни лица с общ капацитет 50 места и 18 кризисни центрове за деца с общ капацитет 196 деца. Географското разпределение на тези центрове е такова, че в момента не може да изпълни изискванията на Конвенцията за осигуряване на социална закрила за жертвите на насилие, каквато предвижда Конвенцията. Нужни са общи усилия със съдействието на общините, за разкриване на още кризисни центрове в подкрепа на жертвите на насилие, за подкрепа на пострадалите, за консултации и превенция на насилието. Според заместник-министър Димитрова, мерките свързани с превенция на насилието трябва да се предприемат още в ранна детска възраст, в т.ч.въздействието върху психиката на децата при раздяла на родителите.
В дебатите по законопроекта взеха участие и народните представители Елена Йончева, Владимир Тошев, Георги Михайлов, Красимир Богданов, Петър Витанов, Валери Жаблянов, Юлиан Ангелов, Стефан Бурждев, Десислава Атанасова и Христо Гаджев.
Поставени бяха въпроси, свързани с осигуряването на средствата за предвижданото отпускане на обезщетение на жертвите на насилие и по-специално на получилите тежка телесна повреда, значението на непреводимото на български език понятие „джендър“ термините „нестериотипни роли на пола“, за необходимостта на коректен нов превод на текста на Конвенцията и обяснителния доклад и др.
Не беше постигнато съгласие между членовете на комисията по твърденията, че Конвенцията въвежда фундаментална промяна, заместваща биологичната същност на човека с неговото самовъзприятие и светоусещане.
Беше подчертано, че някои от текстовете на обяснителния доклад свързани с недискриминация по полов признак, които предизвикват обществени спорове вече са въведени в българското право чрез Закона за защита от дискриминация (приет през 2003 г.) и Закона за защита от домашно насилие (приет през 2005 г.). Оттогава досега не е имало протести в обществото от приетите тогава от Народното събрание антидискриминационни текстове, в т.ч. тези срещу дискриминация по полов признак.
Беше изразено мнението, че чрез приемането на добре подготвена интерпретативна декларация при ратификацията на Конвенцията, съгласувана между българските институции, страховете на хората ще бъдат разсеяни. Той изрази разбирането, че Конвенцията е един инструмент за постигане на най-важната цел – равноправието между жените и мъжете, чието решаване предшества борбата с насилието. Той изрази очакване, че чрез тази декларация Република България ще потвърди, че семейството е свободен съюз между един мъж и една жена.
След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „За“ законопроекта гласуваха 10 народни представители, „Против“ 7, и 1 „Въздържал се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, внесен от Министерския съвет, № 802-02-2 /12.01.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА :
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА
На свое редовно заседание, проведено на 24 януари 2018 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, внесен от Министерския съвет на 12.01.2018г.
От името на вносителя, законопроектът беше представен от г-жа Десислава Ахладова, заместник-министър на правосъдието. От МВнР в дискусията взеха участие г-н Данаил Чакъров – директор на Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“ и г-жа Мария Спасова – директор на Дирекция „Права на човека“ и от Министерството на труда и социалната политика – г-жа Росица Димитрова – заместник министър.
Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 11 май 2011 г. по време на турското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа. От публикуваната от Съвета на Европа информация е видно, че към момента тя е подписана от 45 страни-членки на Съвета на Европа – включително от всичките 28 страни-членки на ЕС (не е подписана от две страни - Руската Федерация и Азербайджан). Конвенцията е подписана и от Европейския съюз. Ратифицирана е до момента от 28 страни-членки на Съвета на Европа, от които 17 са страни-членки на Европейския съюз. Европейският парламент е гласувал положително за присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията в две области - “Съдебно сътрудничество по наказателно-правни въпроси“ и към разпоредбите на Конвенцията, свързани с правото на убежище и забрана за връщане. Тези две области са определени с решение на Съвета на ЕС от 11 май 2017 г. Европейският съюз е подписал Конвенцията на 13 юни 2017 г. В момента Европейският съюз изработва „Кодекс за поведение“ по отношение на двете области от Конвенцията, който когато се приеме ще задължи и нашата страна.
България е подписала Конвенцията на 21 април 2016 г.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет съдържа всички възможни резерви по прилагането на Конвенцията от Република България.
Както всяка конвенция, така и тази създава международен механизъм, чрез който държавите да обменят опит, да споделят проблеми, да получават подкрепа и да намират решения за постигане на общата цел – справяне с домашното насилие и насилието срещу жени.
Председателят на Комисията постави въпроса за приемане и на интерпретативна декларация при гласуването на законопроекта за ратификацията, чрез която Република България да заяви, че чрез ратификацията на Конвенцията няма да въвежда в своето право „трети пол“ различен от биологичния, възможност за еднополови бракове и пр. което в момента е тема на дискусия в обществото. Но в 21 век всички би трябвало да сме съгласни, че равноправието между мъжете и жените трябва да е гарантирано. Липсата на равноправие би довело до дискриминация и от там до насилие.
Заместник-министър Десислава Ахладова подчерта, че целта на Конвенцията не е да въвежда „трети пол“ и еднополови бракове, а да защити жените и децата от домашно насилие. В тази връзка Министерството на правосъдието работи по пакет промени в българското законодателство, свързани с промени в Закона за защита от домашно насилие, Семейния кодекс, Закона за защита от дискриминация, Закона за МВР, Закона за младежта и спорта. Също така се обсъждат изменения в наказателно-правната област, които да направят мерките срещу домашното насилие и насилието срещу жени по-ефективни. Тези предложения за промени на споменатите закони, ще бъдат на вниманието на Народното събрание и на обществеността след като Конвенцията бъде ратифицирана и бъде ясно кои резерви ще се приемат и каква интерпретативна декларация ще направи Република България при присъединяването си към Конвенцията. Г-н Данаил Чакъров потвърди, че приемането на интерпретативна декларация е допустимо. Той поясни, че обяснителния доклад формално юридически няма задължителна сила, но той е източник на автентично тълкуване на разпоредбите на Конвенцията и поясняване на идеите на авторите, които са я изработили. Заместник-министър Росица Димитрова предостави информация на народните представители, че към момента в България има изградени 5 кризисни центрове за пълнолетни лица с общ капацитет 50 места и 18 кризисни центрове за деца с общ капацитет 196 деца. Географското разпределение на тези центрове е такова, че в момента не може да изпълни изискванията на Конвенцията за осигуряване на социална закрила за жертвите на насилие, каквато предвижда Конвенцията. Нужни са общи усилия със съдействието на общините, за разкриване на още кризисни центрове в подкрепа на жертвите на насилие, за подкрепа на пострадалите, за консултации и превенция на насилието. Според заместник-министър Димитрова, мерките свързани с превенция на насилието трябва да се предприемат още в ранна детска възраст, в т.ч.въздействието върху психиката на децата при раздяла на родителите.
В дебатите по законопроекта взеха участие и народните представители Елена Йончева, Владимир Тошев, Георги Михайлов, Красимир Богданов, Петър Витанов, Валери Жаблянов, Юлиан Ангелов, Стефан Бурждев, Десислава Атанасова и Христо Гаджев.
Поставени бяха въпроси, свързани с осигуряването на средствата за предвижданото отпускане на обезщетение на жертвите на насилие и по-специално на получилите тежка телесна повреда, значението на непреводимото на български език понятие „джендър“ термините „нестериотипни роли на пола“, за необходимостта на коректен нов превод на текста на Конвенцията и обяснителния доклад и др.
Не беше постигнато съгласие между членовете на комисията по твърденията, че Конвенцията въвежда фундаментална промяна, заместваща биологичната същност на човека с неговото самовъзприятие и светоусещане.
Беше подчертано, че някои от текстовете на обяснителния доклад свързани с недискриминация по полов признак, които предизвикват обществени спорове вече са въведени в българското право чрез Закона за защита от дискриминация (приет през 2003 г.) и Закона за защита от домашно насилие (приет през 2005 г.). Оттогава досега не е имало протести в обществото от приетите тогава от Народното събрание антидискриминационни текстове, в т.ч. тези срещу дискриминация по полов признак.
Беше изразено мнението, че чрез приемането на добре подготвена интерпретативна декларация при ратификацията на Конвенцията, съгласувана между българските институции, страховете на хората ще бъдат разсеяни. Той изрази разбирането, че Конвенцията е един инструмент за постигане на най-важната цел – равноправието между жените и мъжете, чието решаване предшества борбата с насилието. Той изрази очакване, че чрез тази декларация Република България ще потвърди, че семейството е свободен съюз между един мъж и една жена.
След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „За“ законопроекта гласуваха 10 народни представители, „Против“ 7, и 1 „Въздържал се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, внесен от Министерския съвет, № 802-02-2 /12.01.2018г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА :
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА
