Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителният орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7 /19.02.2018 г.

---

На свое редовно заседание, проведено на 28 февруари 2018 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителният орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.

От името на вносителя, законопроектът беше представен от г-н Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите.

Целта на Гьотеборгския протокол към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, която е сключена под егидата на Икономическата комисия на ООН за Европа, е да се контролират и намалят емисиите от сяра, азотни оксиди, амоняк и летливи органични съединения, които са причинени от антропогенни дейности и които има вероятност да причинят вредни въздействия върху човешкото здраве, природните екосистеми и селскостопанските посеви, поради подкиселяване, еутрофикация или от тропосферен озон (отделян в най-ниските слоеве на атмосферата) като резултат от трансграничен атмосферен пренос на далечни разстояния. Мерките целят да се осигури, доколкото е възможно, в дългосрочен аспект и поетапно, вземайки предвид напредъка в научните познания, атмосферните отлагания или концентрации да не надвишават пределно допустимите нива.
България е страна по тази Конвенция от 1981 г., а е ратифицирала Протокола за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон през 2005 г.
С предлаганите изменения се въвеждат нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. и в периода след това – за сяра – основно под формата на серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици. Насърчава се намаляването на емисиите на сажди и се осъвременяват пределно допустимите стойности за емисиите на веществата, посочени в приложението към протокола.
Приложението на измененията в Протокола ще доведе до подобряване на качеството на атмосферния въздух.

Европейският съюз вече е въвел в своето право инструменти по въпросите обхванати от измененията на протокола, включително чрез Директива (EC) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г., изменението на Директива 2003/35/ЕО, отмяната на Директива 2001/81/ЕО и Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха изпускани от средни горивни инсталации.
Двете директиви, които са в сила следва да се прилагат успоредно със съществуващите директиви на ЕС за намаляване на емисиите при източника – вкл. Директива 2010/75/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г.

След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „За“ законопроекта гласуваха 9 народни представители, „Против“ 0 и 3 „Въздържали се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999г. за намаляване на подкисeляването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителният орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7 /19.02.2018 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА :

ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА