1. Представяне и обсъждане на календара на събитията и на Комуникационния план за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., за които отговорно ведомство е Министерството на външните работи.
2. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заради международно мероприятие се изискваха кабини за превод и не сме в нашата зала. Друг път няма да бъдем в тази зала, оставаме си в нашата.
Представям дневния ред на заседанието:
1. Представяне и обсъждане на календара на събитията и на Комуникационния план за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., за които отговорно ведомство е Министерството на външните работи.
Благодаря Ви за присъствието.
Госпожа Емилия Кралева – заместник министър; господин Георг Георгиев – заместник-министър; господин Юрий Щерк – заместник-министър; госпожа Антоанета Байчева – началник-кабинет на министър Захариева; госпожа Елена Шекерлетова – постоянен секретар; господин Йордан Първанов – директор на дирекция „Обща външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз; господин Енчо Димитров – началник на отдел „Координация на секторните политики на Европейския съюз“.
Благодаря Ви още веднъж за присъствието.
Присъстват и колеги от кабинета на Министерството по българското председателство за Европейския съвет през 2018 г.
За тяхна информация ще бъде днешното заседание, разбира се, и за наша.
Предлагам да разделим представянията от Ваша страна на две части: едната за комуникационния план, другата – за календара на събитията, за които Министерството на външните работи е отговорно.
Ще започнем с комуникационния план. Който е подготвен, моля да го представи.
Госпожо Кралева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Ще се постарая да бъда кратка.
Комуникационният план на българското председателство е приет с Решение № 200 на Министерския съвет и определя общата рамка на задачите и дейностите, необходими за информационното обезпечаване през 2017 и 2018 г. на подготовката и провеждането на шестмесечното ротационно председателство.
Хоризонталните цели и приоритети, които са заложени в национален и международен план отразяват, смятаме, балансирано приоритети в работната програма на триото от председателства – Естония, България и Австрия. Целият период на триото е от месец юли 2017 г. до декември 2018 г. В плана са заложени и типови дейности, индикативното им разпределение е по географски региони.
Ресурсното осигуряване, планирано за събития в сферата на публичната дипломация зад граница се основава на предложения на българските задгранични представителства, отразяващи спецификите на политическата и обществена сред в съответните държави на акредитация. Смятаме, че ефективната публична комуникация е важна предпоставка за успеха на председателството ни и следва да включва координирана съвкупност от действия, насочени към изграждане на разпознаваем и обективен образ на страната към популяризиране на приоритетите на председателството.
По този повод Министерството предприе действия за ангажиране на изпълнител с подходящ професионален опит, капацитет и разработване на конкретна концепция и план за комуникация за периода на председателството – неговите приоритети, дейности и постижения, така че да се изгради положителен образ на България извън страната.
За целта е обявена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Осигуряване на публичност чрез медийно и комуникационно обслужване на българското председателство на Съвета на Европейския съюз извън България“ с прогнозна стойност до 500 хил. лв. без ДДС или до 600 хил. лв. с ДДС. Основната задача е ревизирането на цялостна концепция за медийно и комуникационно обслужване, която да допринесе за изграждането на ясна и обективна представа за приоритетите на председателството, политиките на изпълнителната власт, българските позиции по досиетата, които се разглеждат от Съвета, външната политика на страната във връзка с председателството, както и подобряването на публичния образ на България.
Изпълнителят следва да планиране осведомяване за резултатите и постиженията на председателството сред целевите аудитории чрез организиране на пресконференции, интервюта, журналистически пътувания, неформални срещи и друг тип форуми за популяризиране на работата на председателството.
Географският фокус е Брюксел, Люксембург, Страсбург, големите столици в Европейския съюз, включително, но не само, Лондон, Париж, Рим, Мадрид и Виена.
В рамките на тази задача са предвидени, както казахме: организация от поредица от публикации във водещи издания и интервюта, репортажи в европейски телевизии; най-малко три специализирани пътувания на малки групи от чуждестранни журналисти в България за периода на председателството; осигуряване на дигитална комуникация с използване на всички възможни канали, включително социалните медии; медийно онлайн кампания за популяризиране на събитията от календара на председателството извън България, за който след малко ще говорим също; за представяне на приоритетите и позициите по различните досиетата.
Освен това е предвидена възможност изпълнителят да предложи оперативен механизъм – неформален, за сътрудничество с отговорните за българското председателство звена за връзки с обществеността към министерствата, включително за координация и комуникация с говорителите на българското председателство и звената за връзки обществеността на българските институции и Министерството на външните работи, както и подпомагане работата на българските официални лица и министри при отразяване в чуждестранни медии.
Процедурата за тази поръчка е в етап оценка на подадените предложения, която следва да приключи в рамките на октомври.
В изпълнение на плана за 2017 г. и съобразно предвидените бюджетни средства е предвидено заплащане на аванс по договор за услуги сега през настоящия бюджет, както и средства за нашите мисии зад граница за подготовка на дейностите за месец януари на първо време, които са свързани с представяне на приоритетите на председателството в неговото начало, откриване на самото председателство.
По плана за 2018 г. съобразно бюджетните средства е предвидено поетапно заплащане по договора за услуги, за който споменах, че има поръчка, както и за осъществяване на други публични дейности на мисиите зад граница, отново свързани с представянето на председателството пред съответните целеви аудитории зад граница.
В момента се провежда и текуща селекция и актуализация на предложенията на дипломатическите ни представителства, които вече са в процес на финализиране, но следва да се отчете и цялостната концепция на План за комуникация на избрания изпълнител. Това е накратко.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Значи все още всичко е в процес на развитие.
Има ли разписана концепция за комуникационна стратегия или очаквате от изпълнителя да я представи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Очаквам от изпълнителя да представи това, за което споменах като детайли. Иначе цялостно имаме идея и тя е направена в комуникационния план, който всъщност е защитен за осигуряване на средствата. Вътре са представени тези направления, по които да се работи.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да, до момента процедурата е на етап „оценка на подадени предложения“. Колко са подадени досега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Доколкото ми е известно, тъй като пряко не ги проверяваме, в момента мисля, че има една подадена оферта. (Реплики от народния представител Тома Томов.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате ли краен срок за подаване на офертите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: В края на месец октомври приключва преценката, а крайният срок за подаване на офертите мисля, че беше до... (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Томов.
ТОМА ТОМОВ: Просто се учудвам, ако е една оферта, интелектуалният ресурс, който те предлагат, как точно ще го...?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Ще се насочи към това, което съдържа тази оферта очевидно, няма как ние да създадем. (Реплики.) Ако има други предложения, те са били приветствани, разбира се, да се получат и оценят интелектуално.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да се чувстваме мотивирани да подаваме информация към хора, които биха имали оферти за съответната стратегия и съответната концепция.
Не смятате ли, че времето минава бързо и нямаме достатъчно време, за да се подготвим за това, което трябва да се направи?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Смятаме, че ще се подготвим, тъй като това е само една част от въпросната кампания, която да се организира от такава специализирана кампания.
От друга страна, с посолствата се води един постоянен диалог и там има подготвени конкретни събития, така че това, което зависи пряко от компетенциите на самото Министерство, е направено. Има селекция подбрани събития и те ще бъдат реализирани с въпросните средства, които са предвидени. Това е само една част от цялото.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Разбирам, че за комуникационна стратегия са отделени 600 хил. лв. с ДДС, като от тези пари посолствата имат ли възможност да ползват, или не?!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Не, всъщност това е стойността на обявената обществена поръчка. Отделно има средства, за 2018 г., които са общо 2 милиона. От тези средства ще има за разходи на посолствата и за задграничните ни представителства, защото всъщност се включват и други мисии, не само посолства. Има генерални консулства, постоянни представителства. Така че имаме предвидена сума за тази част от цялостната стратегия от комуникационния план, като това е за 2018 г. За настоящата година имаме предвидени още средства до края на годината, за да се осъществят част от тези събития, а с друга част да могат да бъдат поети някои разходи в месец януари, както казахме, за самото откриване на председателството, за което почти всички мисии ще направят такава презентация, която ще включва публично представяне на приоритетите на председателството.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Колеги, заповядайте.
Господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че малко в крачка влизам в дискусията, изпуснах първоначалното експозе.
Говорейки за комуникационната стратегия и имайки предвид, че допреди малко бяхме на среща с колеги конгресмени и сенатори от Канада, се оказа, че проявяват изключително голям интерес към приоритетите на българското председателство, как ще се развие българското председателство, какви са основните теми, които ще бъдат дискутирани през следващите шест месеца. В тази насока въпросът ми е: в тази комуникационна стратегия има ли предвидени мерки, насочени навън – към нашите Атлантически партньори от САЩ и Канада, които да им покажат какво точно планираме в председателството към другите страни от Европейския континент така, че наистина да покажем на останалата част на света какво точно мислим да правим следващите шест месеца? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Да, има такива. Всъщност в списъка на представителства са включени всички наши представителства по света. Не е ограничен само до страните – членки на Европейския съюз, напротив, включва и нашите атлантически партньори, включително други страни, в Москва имаме предвидени събития, разбира се, точно според приоритетите от Западните Балкани, в почти всички столици всъщност, където ние имаме мисии, а не навсякъде имаме.
Специално за Канада мога да Ви уверя, че ще има също събития. Може би става дума за същата делегация, с която лично аз имам среща утре. Те също ще бъдат осведомени подробно по всички въпроси, по които се интересуват.
Имаме предвид, че това е една кампания, която ще ни представи пред света, не само в страните, които са пряко наши партньори в Европейския съюз – те всички знаят кои сме. Ще имат възможност да ни посетят многократно на различни нива по време на шестте месеца. Имаме предвид това.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Казвам Канада, защото темата с Канада предстои да бъде основна тема и в европейския, и в българския дневен ред, имайки предвид приемането на ратификациите на сета за допълнително отпадането на визите за български граждани за Канада, а и предстоящата смяна на българския посланик в Канада. Трябва да внимаваме наистина бързо да се смени посланикът, тъй като не трябва да се изпуска инерцията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, въпроси и предложения по комуникационния план?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Искам да поставя въпрос, който с колегите коментирахме. В момента става въпрос за реализиране на комуникационна стратегия, поръчка и изпълнител, нали така?!
Като се има предвид, че нашето председателство започва на 1 януари, смятате ли, че срокът така, както в момента е зададен, е достатъчен за техническите действия по изпълнение на поръчката и организацията и прилагането на самата стратегия след това?
Струва ми се, че тук има два въпроса, на които може би си заслужава да си отговорим. Предварително искам да се извиня, ако засягам някои институционални въпроси във взаимодействието с изпълнителите на стратегията, които не са ми съвсем ясни.
На първо място бихте ли ни казали кои са основните цели на тази стратегия. В крайна сметка не става въпрос за чисто техническа работа, става въпрос за политическа работа преди всичко извън границите на Република България. Ако една част от средствата са предвидени за специализирана фирма – изпълнител на тази стратегия, няма значение колко оферти са подадени до момента, то по какъв начин ще се съгласува дейността на тази фирма, нейните мероприятия или грубо казано съдържанието и контекста на това, което тя смята да направи с дейността на нашите посолства в чужбина, за които доколкото разбирам също има предвиден ресурс за осъществяване може би на някаква част от тази стратегия.
Въобще Министерството какво отношение има към цялостната координация по реализирането на стратегията? Моето лично мнение е, че би следвало да има съвсем ясна активна позиция, без въобще да се притесняваме. Извинявайте за жаргона, но да тропосаме една специализирана фирма, било и най-добрата в комуникационните дейности, една такава важна дейност, като политическото съдържание на българското председателство, крие известни рискове. Може в някакъв момент да се окаже, че някой някого не е разбрал по трасето на поръчката грубо казано и да присъстваме на събитие или представяния, на интерпретации на информации за България, за нашата роля в Европейския съюз и в Съвета на Европа, когато дори да не познавам себе си. Тоест грубо казано, накрая става въпрос за политическото ръководство на тази стратегия: има ли някаква идея за цялостен подход? Ако посолствата ще правят едно, специализираната компания, която ще спечели стратегията, кой ще осъществява тази координация?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, който има желание.
Господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Вземам думата, за да внеса едно уточнение. Комуникационната стратегия, разбира се, тя е и това, не бива да бъде разглеждана само в това си измерение като поръчка, която ще бъде осъществена от една фирма и ще включва а, бе и це.
Комуникационната стратегия включва всички целенасочени и координирани действия, включително на българските задгранични представителства, които обясняват и обосновават дейността на България в рамките на председателството и промотират българските приоритети и това, което ние представяме в рамките на председателството.
В тази връзка комуникационната стратегия не би могла да бъде разглеждана само в този свой тесен смисъл, който се задава от технократска гледна точка. Тя е комуникация с медиите, тя, ако щете, е дори официалните представяния по време на официални празници, които ще честваме зад граница в рамките на нашето председателство. За поне два-три се сещам в момента. Те също са част от българската комуникационна стратегия по отношение на представянето на България.
Разбира се, важен е начинът, по който ще бъде структуриран самият физически формат на комуникационната стратегия. Оттам нататък и всичко останало, което ще протече като дейност по промотирането на българското председателство, е част от комуникационната стратегия, макар да не е тясно детерминирано в рамките на формата, под който ние я разбираме.
Разбира се, тук водещата роля ще бъде и на Министерството на външните работи като звено, което управлява задграничните представителства, посолствата и генералните консулства и на всички места, където има задгранични представителства, но в това са въвлечени всички институции, които имат отношение към българското председателство. Начинът, по който промотираме дейностите си, макара и да не са разписани в тази комуникационна стратегия, както я обясняваме сега, те по същество са част от нея.
Мисълта ми е, че строго технологичното случване и технократската страна на въпроса не бива да бъде единственото, в което ние да се вглеждаме, за да мислим дали ние от 1 януари точно ще сме напълно готови с комуникационните канали, къде ще промотираме, в кои медии, чрез кои говорители, чрез лобисти дори, ако щете. Това е процес, който е разтегнат в целия шестмесечен период и към всички събития, към които ние ще имаме отношение, включително и Народното събрание. Народното събрание в своите активности зад граница, в делегациите, в които ще се включва, ще бъде по същество част от комуникационната стратегия. То също ще промотира българските приоритети, българското председателство.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, госпожо Кралева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Ако може да допълня нещо, което господин Георгиев каза. Това, което казва, е точно така.
По отношение на политическия елемент, разбира се, че това ще е първото, което трябва да се направи. Това, което ние ще промотираме, освен че както изброих различните елементи и цели на самата стратегия, изброявайки ги звучи малко бюрократично и формално, но не е така. Това действително е мислено и има такива отделни аспекти. Единият от тях, включително е и представянето на България като образ навън, но това включва, разбира се, едно председателство, като един честен посредник в рамките на Европейския съюз да представя не само България и нейния образ, но то представя програмата на председателството и програмата на цялото трио, както казах, тъй като нашата позиция и правим да реализираме определени досиета, по които всъщност ще работим заедно с Европейската комисия, заедно със Съвета на Европейския съвет с хората, които всъщност подготвят законодателните досиета, които ще придвижват нещата и нашата комуникационна програма до голяма степен трябва да има пълна съгласуваност и с това, което се мисли в рамките на тази обща програма, тъй като там има определени заложени елементи. Ние ще комуникираме това, което Европейският съюз през тези шест месеца под наше ръководство, прави. Една от целите е добрият и подобряване образа на България чрез това, че ние сме председатели на Европейския съюз. Политическият момент е основният. Техническите моменти са: кога ще отпечатаме определени списания, брошури, къде ще има интервю. Това ще се ръководи централизирано от Министерството на външните работи, от нашия пресцентър и от хората, които се занимават с тази дейност в Министерството, но това е второстепенен въпрос, бих казала.
Основният въпрос, и съм съгласна с това, е политическият момент, политическите насоки и това ще бъде представяне на програмата и всяка стъпка, която, дай Боже, успеем да направим, да придвижим напред определени досиета в нашия общ Европейски съюз, в който всички сме ангажирани.
Просто България в тези шест месеца води останалите и то в тези въпроси, по които има общностни политики.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре, добихме обща представа за това какво предстои да се случи.
Ще искаме от Вас, тъй като казахме, че имате конкретни примери и за да не Ви притеснявам сега да ги давате за определените страни, в които нещо е започнало да се работи, да ни дадете един писмен отговор до 20 октомври какво се прави в основните столици, които изброихте. Все пак не е лошо да има нещо разписано за това какви намерения имате да се поставят в този комуникационен план, колкото и той да е технически и политически. Нека да има нещо за четене от Ваша страна, за да можем да се ориентираме по-добре и, ако има някаква възможност и необходимост, все пак да имаме някаква позиция и мнение по въпроса, защото наистина няма много време. Днес е точно 4 октомври, а председателството ще се открие точно на 4 януари – има три месеца. Колкото и да казваме, че всичко ще бъде наред, нека все пак да е подготвено по някакъв начин по същество.
По комуникационния план имате ли някакви други забележки?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: В контекста на това, което каза госпожа Грозданова, понеже и господин Георгиев спомена за физическия формат – аз го разбирам като институциите, нивата и хората, които са въвлечени в реализацията на тази стратегия и тяхната координация, което не се отнася само до Министерството на външните работи. То е водещо в случая и това е напълно естествено.
На мен ми се струва за необходимо в рамките може би до края на месеца да имаме все пак в Комисията информация за така наречения „физически формат“ както казахте, тоест институциите, които са въвлечени. Тъй като, когато говорим за множество институции, които са организирани или различни нива в реализацията, тук се очертават представителствата или посолствата, или каквито и да са там зад граница, очертава се тази частна или каквато и да е компания, която ще реализира Стратегията в някакъв обем, Външно министерство с неговото политическо ръководство, като може би общ координатор на цялата Стратегия, Комисията по външна политика на Народното събрание. Тоест тези всички институции, които ще бъдат ангажирани в реализацията на тази Стратегия, разбира се, всяка от нивото, което представлява, за нас е важно да има един общ поглед върху това нещо. Защото, ако част от нещата останат в парламента, другата част ги реализира частната компания, трета част – представителствата зад граница, аз не поставям под съмнение компетентността на политическото ръководство на Министерството да го направи, но ми се струва, че и Народното събрание трябва да има яснота относно „физически формат“, както казва господин Георгиев.
Може би няма да е лошо и някакъв документ, не знам какъв точно за този „физически формат“ да бъде разгледан, да бъде предложен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Добре, ще имате текст, принципно всичко е описано до голяма степен и в доклада, който е внасян в Министерския съвет с предложенията и с концепцията, когато е внесена, и е одобрено това решение. (Реплики.)
Но ще има и сега, актуализиран да го наречем, с най-новите неща, които се случват. И най-добре е да видим наистина резултата от тази поръчка. Пак казвам, това ще е техническата част. Но това, което те ще правят и ще се комуникира към света чрез техните услуги, де факто ще бъде подготвено пак от Министерство на външните работи, разбира се, в сътрудничество и с останалите институции, които засегнати от всяка една тема. Когато министърът на външните работи говори по Програмата, той ще спомене, да речем, и законодателни предложения в социалната област. Просто говоря така, примерно в енергийната или в различни други сфери – в отбраната, най различни неща. По този начин той събира от всички ведомства основните комуникационни елементи на това, което той ще съобщи, или ще бъде направо дадено от някой друг. Може да е от министър-председателя, може да е от президента, в зависимост от ситуацията къде ще бъде по-добре да има публикувано дадено интервю. Просто ще имаме подпомагане от фирмата от медийната страна на нещата, бих казала. (Реплики.)
Мисля, че не сме уникални в това наше търсене на професионален изпълнител, така че не виждам нещо драматично в цялата работа.
Ако мога да допълня само, забравих да кажа за събитията, че примерно имаме такова събитие, за което стана преди малко въпрос, за страни извън Европейския съюз. Във Вашингтон имаме предвидено съвместно представяне на триото, което върви вече и проектът е в ход. Има и други, които тази година започват да се изпълняват, още от преди да започне.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре, Вие ще ни ги напишете, за да сме по-сигурни в това какво предстои и на кои дати.
Добре, по календара, за който отговаря Външно министерство, да ни представите според Вас кои са най-важните събития, колко неформални съвета ще има в областта „външни работи“ и дали се предвижда госпожа Захариева да води някои от тях? Може би още нямате такава информация, но би могло и да имате.
Нас много ни интересува датата на неформалния съвет на външните министри, на „Гимних“, защото нямаме потвърждение по въпроса, а ние се опитваме да обвържем тази дата с конференцията, която ни предстои.
Разбирам, че господин Първанов е искал да задържи моето писмо до Могерини, но в него пише точно това, че ние настояваме те да кажат точните дати, на които биха дошли, защото ние не сме длъжни да се съобразим с „Гимних“, но и за двете страни е по-удобно да бъде по този начин. Тъй като датите вече са заети за зали и за всякакви места, смятаме, че е време България като ротационен председател да изиграе своята роля и да настоява за определяне на такава дата. Защото в един момент, пак Ви казвам, ще направим така, че датата на „Гимних“ и датата на конференцията да не съвпадат, независимо от това дали госпожа Могерини ще дойде в България по този повод, или не.
Заповядайте, пък като ни кажете, ние ще преценим какви въпроси да Ви зададем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Добре.
По отношение на календара на председателството най-общо казано са планирани 21 събития, които попадат в компетенциите на Министерството, но с различни категории. Ако става въпрос на ниво министър-председател и министри, тук вече има отговорност държавният протокол на Министерство на външните работи, защото той също отговаря за част от тези събития. Те са седем.
Има и такива на ниво генерални директори, директори и началник отдели. Смятам, че ще Ви бъде скучно и досадно да изброявам цифрите, но общо са 21. Разбити по категории са седем такива и седем – генерални директори и така нататък. Има пет събития, които са планирани преди председателството на България. Част от тях попадат и в компетенциите на колеги, които са тук представени. Например при Георг Георгиев има такива събития, които са свързани. Ето част от нашето представяне, бих го казала и комуникационно дори пред света, е свързано например с Азия.
Нека той да съобщи това нещо.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Едно събитие е планирано за ноември месец. Става въпрос за семинара по човешки права – „Правата на човека и децата“ между 7 и 9 ноември. Това е неформален семинар на СЕМ.
Понеже съм взел думата, ако позволите, има и още две, които ще попаднат вече във формата на българското председателство. Едното е домакинство на Осмата среща на министрите на културата на АСЕМ на 1 и 2 март догодина и Тринадесетата среща на министрите на финансите, отново на АСЕМ, през април 2018 г.
Тук е моментът да подчертая, че има вече дипломатически мисии, в които председателството вече е започнало. Такива са в Техеран, в Монголия, в Сеул и в КНДР. В Сеул дори имаме вече председателство на Групата на Европейския съюз по консулско сътрудничество.
Значи там, където Естония няма своите задгранични представителства, България вече е поела ролята на председател. Казвам го в смисъл на това, че в някаква степен комуникационната стратегия, за която говорим, вече тече. Може би Корейската народнодемократична република не е най-добрият пример за това, но държави като Иран, като Южна Корея илюстрират, че ние вече се справяме с предизвикателства, които ще имаме в рамките на председателството.
И още едно събитие, което засега е индикативно, не знаем дали ще се случи, става въпрос за заседанието на работната група „Латинска Америка и Кариби“ – ОДЛАК, на Съвета на Европейския съюз и евентуално отложената от месец октомври тази година среща на високо равнище Европейски съюз и ОДЛАК. Това е общността на държавите от Латинска Америка и Кариби, по дирекции „Америка“ и съответно „Азия и Австралия“. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Можете да продължите, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Това е изцяло от компетенциите на господин Георгиев, тази част от регионите, затова предпочитах той сам да Ви запознае с тези неща.
Конкретно по отношение на структурите на Министерство на външните работи всъщност председателството започва с една генерална репетиция. На 30 ноември и 1 декември ще се състои при нас, в София, среща на постоянните или генералните секретари на Министерство на външните работи на страните членки, домакинствана от госпожа Елена Шекерлетова, която е нашият постоянен секретар на Министерството и това ще е първото от най-висок ранг събитие, на което се провежда така да се каже проба, ако щете, на мерките за сигурност, на организационната готовност, на начина, по който ще се справим с регистрацията, с настаняването и така нататък – чисто логистика.
Това ще зададе, разбира се, и политически теми и тенденции, които са свързани с чисто външнополитически неща и една от темите, като наш приоритет, пак ще бъдат Западните Балкани, за което сме предвидили специални допълнителни събития. Това е първото, с което започваме.
След това има няколко важни събития, едно от които и най важното е домакинството на госпожа Захариева на срещата на външните министри от така наречения формат „Гимних“. Формат „Гимних“, защото тя е абсолютно неформална и се провежда без участието на други лица в залата. Разговорът се води във Формат едно и затова е толкова по-специален този Съвет.
Датата не е известна, тъй като госпожа Могерини не ни е съобщила не ни е съобщила какво има предвид под промяна – че не приема предложените от нас дати – 9-ти и 10-ти, но очакваме да бъде или една седмица преди това или една седмица след това.
Разбира се, в момента, в който разберем, незабавно ще Ви информираме без отлагане. Естествено, сме настояли колкото се може по-бързо да ни съобщят. Естествено, ние настояваме и за още куп други неща по-бързо да ни съобщят, тъй като един от ангажиментите на външния министър на страната председател е да представлява именно върховния представител за външна политика на най-различни събития. Из целия свят би могло да се случат те. Това също очакваме да получим в самия край, може би един месец преди Нова година ще го имаме. Това е практика, за съжаление – в последния момент да се дават тези неща. Вече имаме доста опит, събран и от предишните председателства и е ясно, че най-вероятно ще се повтори и при нас.
Така или иначе сме длъжни да се съобразяваме, още повече, че според Лисабонския договор Европейската служба за външна дейност има водещо значение и де факто председателството като такова, е председателство съвместно с Европейската служба за външна дейност. Дори поканите за тези съвети „Гимних“ се изпращат съвместно от върховния представител с министъра на външните работи на страната председател.
Надяваме се максимално бързо да получим тези дати, за да можем да свършим по-добра работа и с конференцията. Това мога да кажа по този въпрос.
Отделно имаме домакинство на изключително важни срещи, но те са от ранга на ниво генерални директори и директори. Мога да ги съобщя без да ви занимавам в подробности. Те са политически директори, европейски директори, заседания на директорите по политика за сигурност, заседание на Комитета за политика и сигурност, изнесено в България – това са нашите колеги, които работят в Брюксел.
Отделно имаме няколко заседания на ниво директор, които са свързани или на представител/ръководител на работна група, изнесени или в България, като това на КОТЕР групата, тоест за борба с тероризма. Отделно на заседанието на съветниците по външни отношения, за което сме организирали семинар в Ню Йорк, който е един много интересен и важен семинар, свързан с транспонирането на санкции на Организацията на обединените нации, които всъщност преминават през решение на Европейския съюз преди да влязат и в приложение в страните членки.
В общи линии има още няколко такива групи, с които няма да Ви занимавам, но те са много важни като структури в цялостната система на работа на Министерството на външните работи, които съгласуват всички тези общи политики, заедно с Европейската служба за външна дейност.
Разбира се, има и други съвети, и други формати, които са свързани с КОРЕПЕР така наречения или това са всъщност посланиците. Предполагам всички са наясно, това са посланиците на страните членки в Брюксел, шефовете на мисии, така нареченият КОРЕПЕР-2.
Господин Цанчев, всички го познавате, е нашият постоянен представител. Той ще бъде домакин на такова заседание в София.
Отделно има формат КОРЕПЕР-1, който е на техните заместници, и се занимава с част от секторните политики. Той също е изключително важен. Там ще имат много съществен принос всички български министерства с техните предложения по дневния ред и чисто политическите послания, които ще се включат.
Това е по календара. Не искам да чета целия календар, защото ще загубим време. Можем да Ви го изпратим, за да го имате в писмен вид.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Него го имаме.
Пропуснахте може би най-важното събитие – срещата на държавни и правителствени ръководители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Да, тя е най-важната. Просто стана дума за външния министър, стана въпрос за „Гимних“ и не съм започнала да говоря по темата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Как върви подготовката по тази среща? Имаме ли фиксирана дата – 4, 5 май или още не е съвсем сигурно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Датата все още не е абсолютно потвърдена, работи се по нея. Провеждат се изключително много разговори и контакти. Месецът е сигурен – май. Има известни колебания и очакваме през следващите дни да се изясни, тъй като искаме да съгласуваме датата така, че да има максимално добро участие и представяне на максимално най-високо равнище от държавите членки.
Работи се, разбира се, и с кабинета на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Така че имаме предвид това, което те имат също като изисквания и като контакти с тях. Това е на ежедневна основа с тях. И от тук директно, и на място чрез Постоянното представителство. Срещите ще бъдат на тема „Европейски съюз – Западни Балкани“ и максимално ще се опитаме чрез нея да привлечем фокуса на вниманието към нашия регион. Това изцяло се вписва в нашите приоритети.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре.
Казахте за генералната репетиция на главните секретари и държавните секретари на министерствата на външните работи – генерални и държавни и пак засягането на основния фокус – Западни Балкани. Каква подготовка, какви теми, кои основни направления, защото ние смятаме да направим две заседания съвместно с Комисията по европейските въпроси, едното с посланиците на страните от Западните Балкани, другото с изпълнителната власт, представители на няколко министерства, които по някакъв начин имат връзка с направленията, по които смятаме да работим по Западни Балкани?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: В многословието си пропуснах да добавя, че на всички секторни съвети сме предложили да бъдат поканени и министри от страните от Западните Балкани. Не само традиционно на срещата на външните министри Гимних, на която се канят страните кандидатки и тези, които имат статут на страна кандидатка, но това да се случва и с останалите министри. Това сме дали като предложение и най важното събитие, както казахте, това е срещата на високо равнище, на която ще бъдат поканени държавните или правителствените ръководители на съответните страни.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: За да не Ви прекъсвам после с друг въпрос, тъй като многоочакваната реч на Юнкер мина за състоянието на Съюза, а ние я чакахме, за да чуем коя дума ще използва за разширяване или приобщаване или европейска перспектива.
Какво смятате, че може да излезе като заключение, въпреки че е далечен този въпрос, но няма как да не се мисли от тази среща на високо равнище какъв ще бъде приносът на България. Това ще бъде обсъжданото, което предстои от наша страна да търсим отговора на този въпрос, защото колкото и да е близка новата Европейска комисия, не значи че ще има развитие скоро по присъединяването на някоя страна от Западните Балкани.
Госпожо Шекерлетова, да представите концепцията.
ЕЛЕНА ШЕКЕРЛЕТОВА: Благодаря Ви.
Срещата, за която стана дума – 30 ноември – 1 декември, е неформална среща на държавните и генерални секретари на министерствата на външните работи на страните – членки на Европейския съюз. Подчертавам, неформална. Затова провеждането й не е открито за медиите. Това е един утвърден, традиционен формат в рамките на сътрудничеството между дипломатическите служби на страните членки и Европейската дипломатическа служба. Счита се за някакъв вид генерална репетиция или за възможност на страната председател, страната домакин да представи готовността, локациите, логистиката, логистичната схема, която е предвидена. Дневният ред е съвсем различен от това и няма амбициите да бъде някаква генерална репетиция за председателството като такова. Домакини са генерален или държавен секретар на съответното външно министерство и генералният секретар на Европейската служба за външна дейност.
Така че на тази предстояща среща на 30 ноември и 1 декември аз ще имам честта от българска страна да бъда домакин, а съответно страна на ЕСВД това ще бъде госпожа Хелга Шмит.
Имахме възможност на 27 септември с нея да обсъдим нашите виждания за това при каква програма и дневен ред да протече тази среща. Тя има един устойчив модел: канят се съответно генералните, държавни секретари с още един експерт от съответното външно министерство; представители на Европейската служба, представители на Европейската комисия. Има предвидена една работна вечеря и откриването е на втория ден, като винаги очакването е външният министър на страната председател да представи приоритетите на председателството и програмата на председателството. Така че в програмата на министър Захариева е предвиден този ангажимент. Има дискусия, след това има една основна тема, която се разглежда, като в случая ние сме предложили и за наше удовлетворение има пълно разбиране и съгласие от страна на ЕСВД, тази основна тема да бъде „Ролята на регионалното сътрудничество между страните от Западните Балкани за европейската им интеграция“.
Както и досега се приветства спикъри да бъдат поканени водещи представители на тинк танкове на NGO-та, които работят в тази област и могат да споделят и практически опит. Ние работим в тази посока, България като лидер в региона има възможност не просто да представи своята визия и политически опит, а и да представи конкретни резултати от проекти на такова регионално сътрудничество.
Във втората сесия на тази среща се обсъждат доста конкретни въпроси на взаимодействието между Европейската служба за външна дейност и отделните дипломатически служби.
Наскоро приключи работата по един Въпросник, който беше изпратен от Европейската служба за външна дейност до мисиите на всички държави членки в избрани 30 трети страни. От тези избрани 30 трети страни България имаше свои посолства в 25 от тях и те са се включили активно, и този Въпросник представлява едно проучване на нивото на взаимодействие, моделите, които се практикуват, и възможностите за подобряване на това взаимодействие между делегациите на Европейския съюз в трети страни и отделните дипломатически консулски представителства на страните членки.
Със сигурност на нашата среща този Доклад за резултатите ще бъде представен и ще бъдат дискутирани, съответно възможностите и посоките, в които може да се постигне подобрение.
Остават чисто кадрови и технически въпроси, които службата ще постави. Много е вероятно да имаме в дневния ред темата „Иран“ в зависимост от развитията, които ще настъпят дотогава. Дискусията продължава и в рамките на един работен обяд. С това се изчерпва деловият дневен ред на срещата.
Има и някои съпътстващи прояви. Тъй като е прието традиционно тези генерални и държавни секретари да се канят със своите партньори, предвидили сме културна програма. Срещата е в София, така че ще си взаимодействаме и със Столична община. Проучваме възможността да покажем и да направим една среща в София Тех Парк. Това е, което сме предвидили към този момент.
Разбира се, трябва да бъдем отворени и за някои въпроси, които от страна на ЕСВД ще бъдат включени, но общо-взето засега, доста хармонично се развива подготовката с кабинета на госпожа Хелга Шмит.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колко човека очаквате да пристигнат за тази среща?
ЕЛЕНА ШЕКЕРЛЕТОВА: Страните са 28, някъде около 70 човека. За толкова говорим.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Защото нашите срещи са в много по-голям формат, затова питам, заради обявеното като генерална репетиция. Дори и да са по-малко, нека да видим как ще протече.
От мен толкова.
Дами и господа, имате ли още въпроси?
Можем да кажем, че разчитаме на Вас без да Ви викаме и формално да правим Комисия, към нас да идва някаква информация, защото по този начин ще спестите идването в парламента.
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Госпожо Председател, благодаря Ви.
Два въпроса към госпожа Шекерлетова. Споменахте за конструкцията на тази среща и важността, която отдавате на проблемите за решаването на асоциацията на страни от Западните Балкани към Европейския съюз. Мисля, че правилно Ви разбрахме всички.
Тези дни беше ярко представена срещата на четиримата лидери от Балканските държави. На всички ни прави впечатление, че на територията на Балканите има четири държави – членки на Европейския съюз. От тази среща отсъстваше Хърватия. Има ли някакво обяснение на всичко това?
Ние бяхме на едно съвещание в Талин по проблемите на европейската сигурност и колегите от Хърватия имат една своя позиция за Западните Балкани. Всичко това сондирано ли е като мнение, каква е причината Хърватия да отсъства от този формат, тъй като това безспорно прави впечатление? Благодаря Ви.
ЕЛЕНА ШЕКЕРЛЕТОВА: От нашия формат няма да отсъства.
Госпожа Кралева, като ресорен заместник-министър за региона, може да каже.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Имаме четиристранен формат с Хърватия, точно на страните – членки на Европейския съюз и имахме поредната среща в Ню Йорк. Форматът беше премиери. Министър-председателят прецени и в допълнение към една много важна двустранна среща с правителството на Румъния с вечеря той покани премиерите на Гърция и на Сърбия.
Това не изчерпва нашите виждания за сътрудничество, напротив, четиристранното сътрудничество започна още преди две години и се проведоха няколко срещи и това има продължение. Предстоят нови събития. Вие ще видите.
Работи се по това нещо. Имаме много тясно сътрудничество между страните, които изброихте, включително на ниво генерални директори, директори по политическите въпроси, непрекъснато се провеждат такива координационни срещи. Те не са публични и ние не ги обявяваме, тъй като това е част от всички действия, които предприемаме като дипломатическа служба. Мога да Ви информирам, че предстои такава на предстоящия Съвет по външните работи през октомври – 16 октомври. Заседанията са винаги в Люксембург.
На външните министри беше в Ню Йорк точно в този формат. Това е абсолютно актуално, Вие напипвате актуална тема, но тя е факт, тя се провежда и се е състояла. Ще продължим, защото ние го имаме като приоритет. Нашето виждане, начело с министъра, разбира се, но и експертите също така смятат, че това е изключително полезен формат за региона, който може да придвижи въпроси, включително аз самата участвам в такива консултации.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате предвид България, Румъния, Гърция, Хърватия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Да, четирите страни от Европейския съюз, за които стана въпрос преди малко.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други въпроси? Няма.
Очакваме в рамките на естонското председателство в София, на 26 октомври, министерската среща по вътрешни работи и правосъдие.
Да попитам Външно министерство: какво участие има в организацията и в участието на тази среща?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Това е среща, която се домакинства от България, но тя се организира от естонското председателство. Чисто техническата организация изцяло се прави от Министерството на вътрешните работи и Министерство на правосъдието. Външно министерство прояви интерес и готовност да окаже всяко едно съдействие, но ни увериха, че няма нужда от нас в случая, тъй като те достатъчно добре ще се справят с организацията. Още повече че не се налага концептуално да се намесваме, тъй като се движи от естонското председателство, което ги е помолило да поемат чисто домакинството на тази среща. Ние с готовност приехме, предвид факта, че това е наш приоритет, това са наши съседи и е логично да сме домакини и място София на една такава среща.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: От Вас кой ще участва?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Все още не сме получили покана. (Реплики.) Госпожа Байчева, която е началник на кабинета току-що ме информира, че вече е дошла покана за министър Захариева от естонското председателство. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, приятен ден и мерси за информацията.
Колеги, точка „Разни“, имате ли нещо?
Другата седмица няма да има Комисия. Следващо заседание на 18 октомври.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова