1. Бъдещето на Западните Балкани в Европейския съюз от перспективата на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. (Съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.)
2. Актуални въпроси към министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева в съответствие с чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

---

На 18 октомври, 2017 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Бъдещето на Западните Балкани в Европейския съюз от перспективата на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. (Съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.)
2. Актуални въпроси към министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева в съответствие с чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Списък на присъствалите народни представители – членове на двете комисии, и на гостите, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателите на комисиите госпожа Джема Грозданова и господин Кристиан Вигенин.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Откривам съвместното заседание на Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имаме необходимия кворум. Благодаря на всички за това, че се отзовахте на нашата покана. Вярвам, че заседанието ще бъде полезно за инициативите, които ни предстоят за в бъдеще.
Ще Ви представя дневния ред на заседанието на Комисията по външна политика. Казвам го, защото той трябва да се приеме само от членовете на Комисията:
1. Бъдещето на Западните Балкани в Европейския съюз от перспективата на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. (Съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.)
2. Актуални въпроси към министъра на външните работи госпожа Екатерина Захариева в съответствие с чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, който е съгласен с дневния ред, от Комисията по външна политика, да гласува.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Първа точка:
БЪДЕЩЕТО НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТ ПЕРСПЕКТИВАТА НА АЛБАНИЯ, БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА, КОСОВО, МАКЕДОНИЯ, СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА.
Ще Ви представя нашите гости – по азбучен ред, на български език: Република Албания – Негово Превъзходителство господин Киряко Курета, посланик; Босна и Херцеговина – Негово Превъзходителство господин Радомир Богданович, посланик; Косово – господин Делфин Плана, министър-съветник; Република Македония – Негово Превъзходителство господин Марян Гьорчев, посланик; Република Сърбия – Негово Превъзходителство господин Владимир Чургус, посланик,; и Черна гора – господин Мирсад Бибович, временно управляващ посолството на Черна гора. С тях са и техните сътрудници: госпожа Елона Душалари – първи секретар на посолството на Албания, господин Буяр Дескай – втори секретар, госпожа Славица Панич – първи съветник.
Благодаря на всички за присъствието.
Уважаеми господа посланици, все повече се доближаваме до практическото измерение на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и поради нашата амбиция да изпълним със съдържание този мандат, като поставим приоритетно процеса на интеграция на държавите от Западните Балкани в рамките на политиките на разширяване на Европейския съюз Ви поканихме днес, за да чуем от Вас от първо лице, как смятате, до къде сте стигнали във Вашия напредък по отношение на перспективите Ви за членство.
Няма да губя времето, защото мисля, че е добре всеки от Вас да вземе думата за кратко, разбира се, с Ваше желание. И, ако сте съгласни, мога да дам думата по реда, по който Ви представих. Ако не – който има желание пръв да вземе отношение, моля, заповядайте.
Господин Курета, посланик на Република Албания. Заповядайте.
КИРЯКО КУРЕТА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията по външна политика, министър Захариева! Преди всичко бих искал да благодаря на председателката на Комисията по външна политика госпожа Грозданова за поканата да вземем участие в това съвместно заседание, което е обърнато към бъдещето на Западните Балкани в европейската перспектива.
Възползвам се отново от възможността да благодаря на България за отношението й към моята страна в процеса за европейска интеграция. Интеграцията на Западните Балкани е един от основните приоритети на България по време на нейното председателство на Европейския съюз.
Бих искал да подчертая, че през последните две-три години, през които Европа мина през няколко кризи, като едната беше свързана със сигурността, се оказа, че Западните Балкани дават своя принос в сигурността, отколкото да я потребяват. Ние имаме принос към заздравяване на сигурността и благодарение на взаимопомощта между Западните Балкани и Европейския съюз ние можем да направим така, че да се случи, говорейки за разширяването на Европейския съюз. Вярвам, че болшинството от страните – членки на Европейския съюз, работят съвместно с нас в процеса, който изисква от нас: да може да се разчита на нас, да имате доверие в нас. Освен това на Западните Балкани бихме искали да предотвратим всякакви неочаквани ситуации, свързани със сигурността на нашия континент.
Ние би трябвало да разделим присъединяването на Западните Балкани, като използваме положителната инерция, която беше натрупана в последно време, но ние трябва да получим подкрепата на добрите ни приятели в Европейския съюз, за да превърнем отдадеността на Европейския съюз към разширяването в конкретни стъпки.
Посланието на господин Юнкер в речта му относно важността, значимостта на присъединяването на Западните Балкани е за създаването на стратегия за успешното присъединяване на Сърбия, Черна гора и Република Македония. Смятаме, че тази стратегия трябва да бъде всеобхватна. Тя трябва да включва всички страни от Западните Балкани и по този начин ще имаме една достоверна перспектива за присъединяване към Съюза. Ние трябва да работим за постигането на един истински график, в който да има залегнали срокове.
Що се отнася до моята страна, България направи един значителен прогрес, като работи върху основните приоритети по присъединяването ни към Европейския съюз. Ние работим по въпросите за присъединяването с разбирането на това какъв трябва да е законодателният процес. Например, процесът на проверка трябва да е с консенсус на партиите. Албания е твърдо отдадена към прилагането на системата на върховенство на правото. Ние продължаваме с борбата си срещу корупцията и организираната престъпност. Ще предприемем необходимите стъпки през следващите месеци по отношение присъединяването на Албания към Европейския съюз. Това не е лесно. Ние се надяваме преговорите за присъединяване да ни предоставят насоки. Ще продължим с отварянето на преговорните глави и ще продължим с монитонирга по време на разговорите за присъединяването.
По време на процеса на проверка ние разбираме и искаме да покажем, че разбираме условията за откриване на преговорите по присъединяването. Освен това вярваме в динамичното взаимодействие между Съвета и нашата страна.
Що се отнася до борбата срещу корупцията – законът е за организиране на органа, който ще работи срещу корупцията. Той се състои от специализирани структури за преследване и за съдебни действия срещу проявите на корупция. Имаме офис на специалния прокурор, също така офис на бюро за разследване, процесът за оценка на съдиите и на прокурорите ще бъде основата за създаването на новата институция.
Работим също така за прилагането на една стратегия срещу разпространяването на наркотиците.
Разбираме, че не е достатъчно да имаме, да разполагаме само с полицията и силите на сигурност. Ние също така трябва да въвлечем местните общности, като същевременно работим с другите агенции, защото това не е само явление в Албания, това е един регионален феномен. През 2016 г. с 38,7% беше увеличен броя на регистрираните съдебни процеси и още едно увеличение от 53% имаше на тези, които бяха подсъдими по някакъв процес.
Стремим се да интегрираме две много важни измерения – външното и вътрешното измерение на процеса на присъединяване към Европейския съюз. Вярваме, че този нов модел на институционална организация ще гарантира, че ще говорим с един глас всички ние, европейските институции, държавите членки, така че да се повиши ефективността на структурите, които са свързани с процеса на присъединяване към Европейския съюз. Необходимо е обаче да се укрепи структурата, която се занимава непосредствено с процеса на присъединяване и да се засили сътрудничеството с Министерството на външните работи и другите институции.
Какво може да се направи за Западните Балкани? Трябва да вдъхнем повече политически живот и душа. Трябва да въведем също така повече сравнителни анализи. Трябва да отчетем новата геополитическа среда на Балканите.
Мисля, че е възможно чрез привличане на Западните Балкани да засилим възможността на Европейския съюз за влияние на международната сцена. Важно е също така икономическото сътрудничество между Западните Балкани и другите страни от Източна и Централна Европа да се засили, да продължи процесът от 2004 г. Говоря за възможността да се кандидатства за финансиране по европейските структурни фондове. Говорим за шест държави с 22-23 милиона население, което е равно на населението на Румъния, така че това няма да бъде в тежест на Европейския съюз.
Считам, че на фона на емиграционната криза във връзка с която Западните Балкани допринесоха много с осигуряването на сигурността на Съюза и региона, ние заслужаваме това.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Преди да продължим с посланика на Босна и Херцеговина искам да благодаря и на целия екип на Министерството на външните работи, че са тук и да Ви представя гостите от Министерството: госпожа Захариева – министър, господин Георг Георгиев – заместник-министър, господин Тодор Стоянов – заместник-министър, госпожа Емилия Кралева – заместник-министър, господин Юрий Щерк – заместник-министър, и господин Ангел Ангелов – изпълняващ длъжността директор дирекция „Югоизточна Европа“. Благодаря Ви на всички, че дойдохте днес.
Господин Богданович, заповядайте.
РАДОМИР БОГДАНОВИЧ (Изказването е без превод на български език): Благодарим.
Уважаемо госпожо Грозданова, за Босна и Херцеговина е от изключително важно значение политическият диалог с Европейския съюз, защото така създаването на близки връзки на …. , на нови форми на сътрудничество между страните.
Благодарим за ясната заявеност на Европейския съюз да отвори врата за членство в него на Западните Балкани. Изказвам благодарност за досегашната подкрепа, която получи Босна и Херцеговина от институциите на Европейския съюз, както и от страните – членки на Европейския съюз в процеса на европейска интеграция.
Изразяваме нашата специална благодарност на Република България за това, че е една от приоритетите и по време и на председателство, и на Европейския съюз ще бъде подкрепата на страните от Западните Балкани по пътя им за членство на Европейския съюз.
Да си припомним, че 2016 г. бе изключително успешна по отношение на процеса на европейска интеграция на Босна и Херцеговина. През февруари миналата година подадохме заявление за членство в Европейския съюз, а през септември Съвета по общи въпроси взе решение да започне процедура по чл. 49 от Договора на Европейския съюз да потърси мнението на Европейската комисия относно заявлението на Босна и Херцеговина за членство. През декември бе получен Въпросникът на Европейската комисия за …. на Босна и Херцеговина за членство на Европейския съюз.
Босна и Херцеговина има готовност да продължи процесите на реформиране в рамките на интеграция на Европейския съюз…. на програмата за реформи, ефикасностно функциониране на Механизъм за координация, като продължение на изпълнението и споразумението за стабилност и присъединяване остава приоритет за Босна и Херцеговина.
В този контекст в изпълнение на решението за системата за координация на процеса на европейска интеграция в Босна и Херцеговина формирани са всички структури, на всички нива на властта на Босна и Херцеговина – Федерация Босна и Херцеговина, Република Сръбска, ….. и кантоните. Тези структури работят в рамките на механизъм за координация.
В момента се работи върху Въпросника на Европейската комисия относно мнението за заявление на членство в Европейския съюз и вече отговорено на 90% от въпросите в него.
До края на настоящата година се очекава Въпросника да бъде предаден на Европейската комисия. Изпълнението на програмата за реформи, изпълнението на мерките от програмата за реформи, както и цялостния пакет от социално-икономически и ….реформи се движи с … темп. Като степен на реализация до момента е 53 на сто на ниво Босна и Херцеговина 36% за Федерация Босна и Херцеговина и 55% за Република Сръбска.
Министерският съвет на Босна и Херцеговина прие програма за икономически реформи за период 2017-2019 г., която представя цялостен план за структурни реформи, който властите на Босна и Херцеговина ще проведат с цел подобряване на икономическия …., конкурентността и ….. на финансовата и макроикономическа стабилност, заедно с продължаване на …. фискална политика и мерки за икономични и институцията на властта.
В изпълнение на споразумението за стабилност и присъединяване - Босна и Херцеговина последователно изпълнява споразумението и …. , които произтичат от него. Решенията и препоръките, съвместните съвещания на Европейския съюз, Босна и Херцеговина се вземат под внимание. Направена е и адаптация на споразумението с цел да се има предвид опит на присъединяване на Европейския съюз на Република Хърватия. Босна и Херцеговина … да продължи процеса на съгласувание на законодателство, стандартите на Европейския съюз в област на вътрешен пазар.
Отговорните институции от всички нива на властта на Босна и Херцеговина полагат усилия в планирането и координирането на реформите на работата на публична администрация. Босна и Херцеговина …. ще работи върху …… на ….. на закона на всички нива и реформите в области на …. систем, връзка с …. на…. на човека, както и борбата с корупция и организираната престъпност.
В области на обща външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз - Босна и Херцеговина ще продължи по-нататък в още по-голяма степен на съгласуване своята външна политика с тези на Европейския съюз. Подписано е споразумение с Европейския съюз за участие на Босна и Херцеговина в операции на Европейския съюз за управление на кризи за членове на …. сили на Босна и Херцеговина.
Босна и Херцеговина точно изпълнява клаузите от споразумението, което … регионално сътрудничество, …. отношения. Босна и Херцеговина продължава дейността си, която цели развитие на политически диалог, укрепяване на сътрудничество в региона, … на политика на добросъседство. Връзка със ….., които произтичат от споразумението - Босна и Херцеговина е подписала договор за сътрудничество в процеса на присъединение към Европейския съюз с Черна гора, Македония, …. договор със Сърбия и Албания се намират на различни фази на разработване.
Босна и Херцеговина в бъдеще ще работи на укрепяване на сътрудничество в региона и добросъседски отношения в рамките на Берлинския процес и западнобалканската шесторка, независимо от предизвикателства, с които се ….. Европейския съюз, не трябва да губим целта и ………..разширяване на Западните Балкани, бъдещето на Западните Балкани е Европейския съюз.
Босна и Херцеговина е придържена на принципите …. върху който е основан Европейският съюз. Членство на Европейския съюз най-важният външнополитически приоритет и стратегическа цел на Босна и Херцеговина. Босна и Херцеговина и…. граждани са твърдо решени в намерението си да станат съставна част от европейските обществени, политически и икономически структури. … към Европейския съюз няма алтернатива. Очакване на Босна и Херцеговина е, че подкрепата от страните на институции на Европейския съюз као и на страните членки ще продължи и …. в рамките на ….. на Босна и Херцеговина по пътя към Европейския съюз као и за получаване на статут на кандидат.
Още веднъж искам да благодарим на Република България както и на нейни всички институции – Президентство, Министерски съвет, Министерството на външните работи, Народното събрание и всички други за ….. подкрепа в процес на интеграция. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, Ваше Превъзходителство.
Господин Плана – Косово, заповядайте.
ДЕЛФИН ПЛАНА: Уважаеми вицепремиер и министър на външните работи госпожа Захариева, уважаема Грозданова, председател на Комисията по външна политика, уважаеми господин Вигенин, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, уважаеми членове и на двете комисии, драги колеги, дами и господа!
Първо, искам да Ви поздравя от името на посланика Алаба, който не можеше да бъде тук днес, защото трябваше да отпътува. Очакваме нашия вицепремиер, който да бъде тук, както очакваме визитата на госпожа Захариева в Косово. За мен е привилегия и чест да се обърна и да говоря пред тази публика днес по отношение на председателството на Европейския съюз на Благодаря.
За нас е голямо удоволствие, че Вашият парламент пое инициативата да организира тази важна дискусия по отношение на бъдещето на интеграцията на Западните Балкани с Европейския съюз. Председателството на Благодаря на Европейския съюз е една уникална възможност за целия регион, тъй като така наречената „периферия“ за шест месеца ще бъде обект на внимание, което й е толкова необходимо. Същевременно, когато Европейският съюз има своите вътрешни проблеми, дали ще се разпадне или не, ние бихме искали да участваме в това той да стане един все по-устойчив съюз.
По време, когато един от най-големите членове на Европейския съюз – Обединеното кралство, напуска Европейския съюз и когато всички смятаме, че трябва страните да служат на националните си интереси вътре в Европа, когато миграцията представлява заплаха за сигурността на нашите страни, когато сме изправени пред заплахите на популизма, когато сме изправени пред избори, които са непредвидими, когато имаме дебат по отношение на демокрацията и когато утопията Европейски съюз се отдалечава, перспективите за разширяване на Европейския съюз към Западните Балкани всъщност беше спряна без ясна перспектива кога ще продължи.
Можем да направим един анализ по отношение на това какво представлява Европейския съюз, неговата същност, каква е еволюцията и растежа му, какви са общите знаменатели, които трябва да бъдат подчертани, това са предизвикателствата, кризата и противопоставянето.
Това е по-тъмната страна на картината на условията, в които Благодаря поема председателството на Европейския съюз за следващите шест месеца от 2018 г. Независимо от това, по-светлата страна на нещата, от страна на България, е, че непрекъснато се засилва дебатът по отношение на Европейския съюз и неговите перспективи, което показва, че България добива все по-голяма популярност и значимост като страна на Европейския съюз. България може да даде много повече на региона и на Европейския съюз като предпазва своите граници.
Никога председателството на Европейския съюз не е било така близо до региона. Това е нещо, което е от общ интерес и сътрудничество между всички политически партии и страни, които трябва да бъдат осъществени. Ключовите институции в България, които са си поставили високо в списъка на приоритетите присъединяването на Западните Балкани, ние трябва да подчертаем водаческата роля на България в това.
Къде се намира Косово в европейския интеграционен процес? Един от крайъгълните камъни е, че сме подписали Договора за стабилизация на 22 октомври 2015 г. Документът за това съглашение беше ратифициран от нашия парламент, беше ратифициран на 2 ноември 2015 г. Това е първото съглашение, подписано между Косово и Европейския съюз, което представлява нова фаза на политически взаимоотношения между Косово и Европейския съюз. Ние вървим по пътя на осъществяване на реформите, като искаме да се доближим до стандартите във всички области на Европейския съюз.
В допълнение към политическите и законовите ни задължения, това съглашение покрива всякакви сфери във взаимодействията между Косово и Европейския съюз. То ни доближава до най-добрите европейски практики.
Преди две седмици в Брюксел се срещнахме с директора на Генерална дирекция „Разширяване“ Луис Калавера. В срещата нашият министър подчерта, че нашето правителство е твърде решено да участва във всички процеси, свързани с европейския дневен ред – либерализирането на процеса за визите, улесняването на процеса на пътуването на албанските граждани в Европейския съюз. Ние успяхме в началото на нашето правителство, още в първите седмици, да отговорим, да бъдем в съответствие с дневния ред на Европейския съюз. Либерализацията на визите е един друг процес, който е от ключово значение за Косово. През май 2016 г. Европейската комисия одобри препоръката за либерализацията за визите за Косово, тъй като се сметна, че по това време то е изпълнило пътната карта за либерализация на визовия режим. Имаше два критерия, които бяха много важни за завършването на процеса от нашето правителство. Тези два критерия включват съставяне на регистър на разследванията и разследване на случаите с висок профил на корупция и така нататък.
Ние сме, освен това, част от инструмента за предприсъединителна помощ от 2014-2020 г. – 600 хиляди евро бяха отделени за този сектор. Имаме върховенство на закона, изпълняваме препоръките за конкурентоспособност, териториално сътрудничество, насоките в развитието на селското стопанство. В процеса на европейска интеграция един от основните стълбове е сближаването на нашето законодателство с европейските закони, което ще ни доведе в крайна сметка до интеграция с Европейския съюз. Официалните езици за Република Косово са тези, които са залегнали в законодателството на Европейския съюз и хармонизирането на законите на нашата страна с тези на Европейския съюз са едно от нещата, които ние осъществяваме.
Що се отнася до структурите, които сме създали, имаме министерство, което ръководи и координира всички дейности, свързани с процеса на интеграция с Европейския съюз.
Що се отнася до очакванията от председателството на България на Европейския съюз, когато Юнкер се обърна към Европейския съюз, той подчерта, че Европейския съюз продължава да бъде отдаден на процеса на разширяване. Във връзка с това обръщение на Юнкер и на писмото за намерения, публикувано на 30 септември, бяхме учудени, че в Стратегията за интеграция са споменати само две балкански страни – Сърбия и Черна гора, с добри перспективи за включване в Съюза през 2025 г. Ние съвсем не смятаме, че това отговаря с насоките за разширяване, тъй като перспективата за членство в Европейския съюз беше дадена на целия регион. От това произтичат и стимулите за реформа. Ние имаме добри връзки със Сърбия и Черна гора. Тези страни, които имат вече пътна карта за присъединяването към Европа показват много по-голям напредък в развитието си, отколкото другите, имат по-добро сътрудничество в Европейския съюз, отколкото останалите в региона, така че е много важно стратегията, която ще бъде публикувана през 2018 г., месец януари да включи такива страни като Косово, като по този начин няма да се застрашава доверието в процеса на стабилизация.
Косово беше замолено да обедини политиките си с тези на Европейския съюз. Освен това има механизъм за сближаване на външните политики. И това нещо ще бъде осъществено през време на председателството на Европейския съюз. Косово се нуждае от подкрепата на България по отношение на по-стриктното прилагане на Брюкселското споразумение за пълното нормализиране на отношенията между страните, което е от ключово значение, включването на една пътна карта за всички страни на Балканите по време на срещата на високо ниво по време на европейското председателство на България, ще представлява крайъгълен камък. Обменът също така на технически познания и техническа помощ ще бъде от изключително значение.
В крайна сметка, за нас ще бъде много важно и приветстваме осъществяването на идеята, лансирана от госпожа Габриел, която е комисар на Европейската комисия от България по отношение на дигиталната…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Във връзка с утрешното посещение на госпожа Захариева и с предишните нейни такива в държавите от Западните Балкани, тя ще има възможност, след като вземат отношение народните представители, да разкажа накратко, ако има желание.
Сега продължаваме с господин Гьорчев, посланик на Република Македония. Заповядайте.
МАРЯН ГЬОРЧЕВ: Уважаема госпожо Министър на външните работи, заместник-министри, уважаеми колеги, дами и господа! Преди всичко бих искал да благодаря за тази възможност да участвам в днешната дискусия по бъдещето на Европейския съюз и региона на Западните Балкани.
През следващите месеци Европейската комисия ще се оглавява от България, Австрия и Румъния, което ще даде възможност на региона да постигне видим напредък по отношение на интеграцията и това ни дава кураж, надежда на страните от Западните Балкани.
Изявленията на европейските ръководители, направени през последните месеци наистина ни обнадеждават в голяма степен – на първо място, комисар Могерини и комисар Хан, след това речта на господин Юнкер, който засегна Западните Балкани и перспективите за присъединяване до 2025 г., писмото на господин Туск до колегите от Европейския съвет и предложения дневен ред за организиране на среща на най-високо равнище на Западните Балкани през 2018 г. Всичко това ще допринесе за следващата стъпка в нашия процес на присъединяване.
Какво трябва да направи Република Македония в това отношение? Всичко това означава, че им рядък шанс в момента да докажем на държавите членки от Европейския съюз каква е ясната картина и перспектива за нашия поход към европейските институции, който продължава вече 16 години – от 2001 г., когато подписахме споразумение за стабилизация и асоциация, до деня на получаване статут на кандидат през 2016 г., както и позитивната рекомендация за започване на преговори с Европейския съюз и Комисията за присъединяване.
Аз нямам съмнение, че след успешните избори през октомври тази година, че ние ще получим такава рекомендация. Сигурен съм, защото в кратък период новото правителство успя да постигне голям напредък. Ние сме ангажирани с изпълнението на всички критерии, които са предложени от Европейската комисия, правителството има ангажимента за осъществяване на правния проект по препоръка на Европейската комисия.
Кои са основните предизвикателства? Реформата в правосъдието, в реформирането на разузнавателните служби, както и новия антикорупционен закон и закона за езиците. Реформите във вътрешен план също са фокусирани върху добросъседските отношения. Неотдавна ние подписахме договор за добросъседство и сътрудничество с Република България, със Сърбия. Вече в продължение на две десетилетия ние сме изградили, почти сме изградили митнически съюз с Гърция, полагаме усилия да изградим доверие с Албания и Косово. Имаме свободно движение на гражданите между тези държави, което се осъществява само с предявяване на лична карта.
Всички тези дейности показват, че добросъседските отношения са в съзвучие с нашите стратегически приоритети и амбицията за присъединяване към Европейския съюз.
Няколко думи за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. На първо място ние се радваме, че България поема европейското председателство през първата половина на 2018 г.
На второ място, ние оценяваме, че България поставя като един от приоритетите на своето председателство Западните Балкани и организирането на среща на най-високо равнище на Западните Балкани е доказателство за това.
На трето място, скоростта, която доби през последните месеци сътрудничеството на Западните Балкани, благодарение на усилията на българското правителство и всичко това дава възможност за ускоряване на процеса на присъединяване на моята страна.
Освен това ние считаме, че българското председателство ще действа като застъпник за присъединяването на Западните Балкани и ще спомогне за това да работим всички заедно в тази посока.
Накрая, една стара балканска поговорка: в усилията към Европа, ако върви прекалено бързо, ние ще се изправим пред проблеми, ако вървим прекалено бавно, проблемите ще ни застигнат, но по един или друг начин – не можем да избегнем проблемите. С други думи, всичко е възможно, всичко е в нашите ръце, просто не трябва да чакаме. Ето защо ние очакваме Вашата подкрепа за Западните Балкани.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Чургус, посланик на Република Сърбия, заповядайте.
ВЛАДИМИР ЧУРГУС (Изказването е без превод на български език): Приветствам, уважаеми народни депутати, Комитета за външни работи и Комитета по европейски работи, …. надзор над европейските фондове на българския парламент, уважаема госпожо Захариева, уважаема госпожа Грозданова, уважаеми господин Вигенин!
Пълноправно членство в Европейския съюз представя абсолютен външнополитически приоритет на Сърбия. Смятаме, че мястото на целия регион е в Европейския съюз и без инкорпориране на балканските… съвместното икономическо и политическо пространство на Балканите, съвместното икономическо и политическо пространство няма да бъде пълно.
Членството в Европейския съюз не цел само по себе си за Сърбия, а то е чест на нашата …. за развитие, за икономическите реформи, укрепяването на институциите, водичество на правото, добро и ефикасно държавно управление, което е основа за по-добър живот на гражданите.
Сърбия се стреми да влезе в Европейския съюз като равноправна членка, която е готова да уважава и прилага всички …. норми на Европейския съюз.
Много ни радва съобщението на президента на Европейската комисия Юнкер от речта на състоянието на Съюза, както и от писмото на намеренията отправено от президента на Европейския парламент … и президента на …. на Естония Ратас, в който със Сърбия и Черна гора, отбелезани като лидери на европейските интеграции в региона и че Европейската комисия ще работи върху стратегията за техното успешно присъединяване към Европейския съюз.
Очакваме, че държавите – членки на Европейския съюз, ще … активно да допринасят към подготовка и реализация на упоментата стратегия. Надяваме се, че за разлика от миналата година Европейския съвет през декември, в рамките на отделени точки ще разгледа въпросите на разширяването, ще приеме решенията и ще даде подкрепа към този процес.
Смятаме, че числото на … глави би трябвало повече да отговаря на нашите усилия и резултатите, които постигаме в процеса на преговорите. Сърбия е от 21.01.2014 г., когато започна преговорите за присъединяването към Европейския съюз отворила десет от общо 35 глави за преговори – две глави за време затворени. Образувана е изкуствена теза да не се отварят повече глави по време на председателство, за да не се формира грешната картина в държавите членки на Европейския съюз за много бърз процес на преговорите. Не трябва да споменаваме, че отварянето никак не значи затварянето на главите, а че то е в интереса, както е случай с глава 23 е 24 – те да се отварят, без да прави сметка за числото, а само за качество на позициите на преговорите. Надевам се, че процедура пред компетентните институции на Европейския съюз ще приключи скоро така, че главите 30 – външните отношения, 6 – право на стопански дружества, и 33 – бъдещите разпоредби, могат да бидат отворени през декември тази година.
Сърбия се стреми в края на тази година да отвори главите 9 и 13 и с подкрепа на председаваща България в нейния мандат да задържи темпото на отваряне на още три до четири нови глави. Ние вярваме, че България като винаги го правеше досега, ще дава пълната подкрепа на Западните Балкани и Сърбия на пътя на европската …. Факт, че България включи в един от своите приоритети Западните Балкани по време на председателство потвърждава това. …. моментално фокус е слагане на икономически глави ние настояваме еднакво внимание да посветим и на най-трудните глави за реформите – номер 23 и 24, и на това как те изпълняват предходните мерки, а също така и реализацията на активностите от амбициозните акционни планове.
Уважението и … на принципите на владичеството на правото, ние слагаме вреда на нашите основни политически приоритети. Ние ще направим всичко, за да своите задължения изпълняваме в по-…. процент до следващите доклади на Европейската комисия за изпълнението на поетите задължения за тези глави, които са планирани за ноември. Искаме разбиране на нашите европейски партньори, както и на държавите членки, за да може процесът на преговорите за членство през естонското председателство да получи допълнителни тласк.
… на процеса на преговорите на Сърбия … да се стигне в случай да се откритите двустранни въпроси решават само в двустранен диалог, а не са поле за процеса на присъединението на Сърбия като инструмент, с който лесно една страна – членка на Европейския съюз, може да … и с това да забави процеса на преговорите.
На всички е ясно, че сме готови да решаваме открити двустранни въпроси не само поради европейската интеграция, а защото то е от значение на подобряването на относите с всичките съседи. Ние смятаме, че реформаторските усилия на Сърбия трябва да бъдат напълно разпознати от страна на Европейския съюз и оценени чрез отваряне на новите глави, съгласно … които във всяка глава ние ще осъществим.
….. на процеса на нормализацията на отношенията между Белград и Прищина и отварянето на другите глави може да има само вредни, контрапродуктивни последици за процеса на европейска интеграция на Сърбия. В изданието на мониторинга на диалог Белград-Прищина, глава 35, като критерии за отварянето на главите на преговори, е пълната … в процеса на преговорите и единствено съществува със Сърбия. Факт е, че …. с откриването на глава 35 и приехме рамката на преговорите както и позиция на преговорите на ЕС за тази глава, но членките на Европейския съюз би требвало да приемат и факта, че диалогът не зависи само от Белград и че …. на третата страна в оценката на нашия напредък е изключително сложно и както виждаме – забавя процес, даже и колкото Сърбия няма вина за това. В тази връзка … наистина трябва да бъде третирано изключително в рамките на главата номер 35, да не се прави паралел между тази и другите глави.
Белград никога не е искал прекъсването на диалога именно – … Той е същински пределен за диалога. От изключителна важност е идния период да се постигне напредък по отношение на … на общност на сръбските общини, което досега е било … от страна на Прищина. Имайки предвид важността на въпроса …. на националните интереси на Сърбия и сръбския народ, инициативата на сближението на …. диалог за … е мотивирана преди всичко с даване на възможност да се вземе предвиди в широк спектър на … от рамките на усилията за намирането на трайното и … решение в този въпрос и да се опита тежестта на миналото да се не прехвърля повече на следващите поколения.
През 2017 г. Сърбия подкрепя 18 от 32 декларации на Европейския съюз, около 36%. … на присъединяване към декларации на Европейския съюз не е единствено и достатъчно съществен показател на посветеност на Сърбия към задължението от ССП по време на процеса на преговорите да съгласува своята външна политика със … външна политика и сигурност на Европейския съюз. Въпрос на … и в тази връзка принципиалната подкрепа на некои държави международен план са … причини, поради които Сърбия в повече случаи не се присъединява към декларация на Европейския съюз.
В потвърждение, че Сърбия вижда Европейския съюз като ключов партньор, когато става въпрос на външната сигурност и отбранителна политика, са … на Сърбия на миротворните мисии на ООН и Европейския съюз с 329 души военнослужащи, … на нашите капацитети за по-голямото участие в цивилните и миротворни операции в сътрудничество и борбата против тероризма, близкото сътрудничество с Европейската отбранителна агенция, успешно сътрудничество с Европейския съюз по време на мигратонската криза.
Освен това Сърбия започна … на стратегически документи в областта на сигурност и отбраната именно вземайки предвид глобалната стратегия на Европейския съюз.
Двустранните консултации на Министерство на … работи на Сърбия и Европейската външнополитическа служба, планирани за 27 октомври 2017 г. ще бъдат отлична възможност за размяна на мненията и поясненията на позицията на Сърбия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин посланик и на Вас, и на всички говорили до момента, че засягате чувствителните въпроси, върху които трябва да се работи, за да се постигне напредък.
Сега – господин Бибович, временно управляващ посолството на Черна гора. Заповядайте.
МИРСАД БИБОВИЧ: Госпожо Председател, уважаеми членове на Комитета, почитаема Министър на външните работи, заместник-министри, дами и господа! За мен наистина е удоволствие и привилегия да получа тази възможност да говоря днес пред тези слушатели, които са високо уважавани.
Като представител на Черна гора не мога да си представя тази среща да беше проведена в по-благоприятен момент, защото процесът на стабилизация и интеграция в Европейския съюз в момента се развива. Много съм щастлив с това, което беше постигнато от нас. Бих искал само да се спомене в голямата картина какво беше постигнато през последното десетилетие.
Досега Черна гора успя да отвори 28 глави и временно да затвори три от тях. Надяваме се, че през първата част на следващата година, когато Вие ще имате председателството, ще успеем да продължим с отварянето на останалите и успешно да затворим тези, които са били отворени. Получихме 20 милиона помощ за институционално изграждане, които вложихме в нашия енергиен сектор, в институциите.
Искам да Ви спомена още едни икономически данни, че Монте негро, която е най-малката страна и най-слаборазвитата в региона, почти е удвоила бвп през последното десетилетие и брутните заплати бяха увеличени с повече от 50%.
Ние си даваме сметка, че пред нас предстои още много работа и бих искал да изясня, да направя много ясно, че осъществяването на една от най-важните задачи и цели на Черна гора е членството в НАТО, в което ние ще вложим всичко, а пък при присъединяването към Европейския съюз ще вложим всичките си човешки ресурси. Това е приоритет номер едно, номер две и номер три, така че целият ни капацитет ще бъде устремен към изпълнението на икономическите и политическите критерии за постигане на членството.
Що се отнася до последните проучвания на мнението в Черна гора, повече от 76% от хората подкрепят членството в Европейския съюз и това е нещо, което винаги повтарям във всякакви международни форуми. Ние се обръщаме и силно проповядваме, че Европа трябва да съблюдава принципите на процеса на разширяване. Няма никаква необходимост да се създават алтернативи, изкуствени чакални, за да изчакаме някой или нещо. Всяка страна трябва да бъде приета по заслугите си. Ние вярваме, че с новата Европейска комисия и новия Европейски парламент, които ще встъпят в длъжност през 2019 г. разширяването ще продължи и несъмнено Черна гора ще бъде една от първите страни, които ще се присъединят към Европейския съюз.
Това са повечето от нещата, които исках да кажа по отношение на глобалните въпроси и значението на европейската интеграция. Бих искал да изразя какво е нашето отношение и мнението ни по отношение на Западните Балкани. Ние твърдо вярваме, че те трябва да бъдат част от Европейския съюз и те не трябва да бъдат считани за нещо, което ще доведе до допълнителни разходи. Те трябва да бъдат интегрирани, трябва да се смятат за един от активите в консолидирането сигурността на Европа.
Всички, които подкрепят разширяването трябва да работят за него, особено по време на Вашето председателство. И страните, които все още се колебаят дали разширяването трябва да продължи, нека да им бъде обяснено, че това е стратегическа инвестиция в обединена Европа, която ще даде много добра перспектива за всичките членове.
Както казах вече в началото, ние изключително високо ценим работата, която е извършена от България до този момент в подкрепата на Черна гора и Вие сте едни от основните играчи, както в техническо, така и в политическо отношение и очакваме с голямо нетърпение председателството Ви на Съюза.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате думата за коментари и изказвания, колеги. След това за изказване думата ще има госпожа Захариева.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Грозданова.
Ваши превъзходителства, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми гости! България, както виждате, подхожда изключително сериозно към един от най-важните си приоритети на предстоящото председателство. Тече сериозна подготвителна работа, както в рамките на изпълнителната власт, така и в рамките на парламента и парламентарното измерение, които има сериозно значение за политическите сигнали, които ще дойдат в рамките на това председателство.
Има много широко съгласие между всички политически сили, че присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз не е просто приоритет сега за нашето председателство, а е по принцип приоритет за държавата и ние чрез председателството ще се опитаме да го изведем като важна задача и на целия Европейски съюз. Разбира се, както господин Курета, ако не се лъжа, спомена, има нужда от политическа душа на този процес, в по-голяма степен да се говори за политическите аспекти без да се подценяват, разбира се, и техническите и технологията, но в един такъв процес е много важно какви са посланията, които идват от Европейския съюз към страните кандидатки. От тази гледна точка тези послания могат да обезкуражат, но могат и да окуражат и да подпомогнат целия процес на реформи, който съпътства разширяването.
Искам също така да подчертая, че голяма част от другите въпроси, които ще бъдат във фокуса на вниманието на българското председателство, и на Европейския съюз като цяло, също имат отношение към процеса на разширяване и към Вашите страни, защото когато говорим за бъдещия бюджет на Европейския съюз, Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г., естествено трябва да видим при неговото формиране как той ще бъде структуриран, за да видим ще намерят ли в него място страните кандидатки. Дали в този период, както би следвало Вашите страни, очакваме да бъдат част от Европейския съюз, ще бъде ли предвидено в бюджета такова събитие или ще вървим в един друг подход – за намаляване на бюджета, ограничаване на разходите и съответно – намаляване на ангажимента към политиката на сближаване? Знаете, че кохезията е един от важните за България приоритети. Колкото по-силен е ангажиментът на Европейския съюз към кохезията, към сближаването, толкова по-важно е това и за Вашите страни, защото всяка една от тях, както и България вече като член на Европейския съюз, има нужда от наваксване. Тоест това, което е важно за нас, всъщност е важно и за Вашите страни.
Изобщо, като говорим за бъдещето на Европейския съюз и за това как той ще изглежда, как ще се структурира, как ще върви интеграционният процес, смятам че тук също ние споделяме една цел – да няма Европейски съюз на различни скорости, интеграционният процес да е отворен за всички, като разбира се, днес може би ще има интеграционни кръгове, в които може да заявиш да не участваш, но трябва да бъдат отворени за всички, а не обратно – да създават затворени кръгове, в които страните членки трябва да кандидатстват, да отговарят на критерии, за да могат да се включат.
Просто маркирам, че приоритет Западни Балкани в голяма степен се включва и присъства хоризонтално в другите теми, които ще бъдат във фокуса на нашето внимание.
Що се отнася до българския парламент, ние не веднъж в годините и в периода след нашето членство, сме показвали нашата съпричастност към процеса на разширяване на Европейския съюз. Ще продължим да го правим и сега. Може би тази дискусия, която ми се струва, че е уникална, госпожо Грозданова, е една важна стъпка и начин ние да покажем този наш ангажимент.
Искам да Ви кажа също, че нашата дискусия по тази тема ще продължи. Следващата сряда, отново на съвместно заседание на двете комисии ще проведем пък дискусия с представители на изпълнителната власт, за да видим освен чисто политическото равнище, какво конкретно бихме могли да постигнем като стъпки в този 6-месечен период или ако не го постигнем, поне да поставим основите за неговото постигане. Ще дискутираме с представители – министри или заместник-министри от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, на министерствата, които имат отношение към идеята за по-голяма свързаност на региона, за превръщането му в един голям икономически съюз, нека да го нарека, един голям пазар, който да е атрактивен към инвеститорите, въобще да намерим стъпките, които извън чисто технологичните преговори по присъединяването, да можем да направим нещо повече, за да се покаже този европейски ангажимент и свързаността на нашия регион.
Тук се включва идеята – не искам да го пропусна, сред нашите приоритети, за конкурентоспособността, работните места, все теми, които са много важни за Вас. Колкото по-добре се развива икономиката на Европейския съюз, естествено това има своя ефект и върху страните от региона. Това – само, за да го добавя към предишното, което казах.
Искам също да Ви уверя, че Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в рамките на форматите на КОСАК, първият е на председателите – през януари, през юни е вече пленарният КОСАК, ще обсъждаме тези въпроси. Надявам се, поне такава е нашата идея, на пленарния КОСАК през юни следващата година, ние да завършим със заключения, в които изрично ще отбележим значението на процеса на разширяване на Европейския съюз и важността на членството на страните от Западните Балкани в него. И аз се надявам, разбира се, Вие ще получите, Вашите парламенти ще получат съответните покани, че Вашите комисии по европейските въпроси ще се включат активно в дискусиите, както през януари, така и след това – през юни, за да можем да финализираме успешно началото, което, така да се каже, вече всъщност сме поставили с предварителните дискусии. Благодаря Ви за участието.
Благодаря и за ангажимента на Министерството на външните работи. Аз не помня друг случай, в който целия екип с всички заместник-министри да е участвал в наше заседание. Това само показва, че ангажиментът не е просто на думи. Дори с такива жестове смятам, че много ясно се показва колко сериозно България гледа на тези въпроси.
От нас, пак казвам, имате нашето пълно съдействие. Всяка страна има своите специфични въпроси и проблеми и те ще бъдат разглеждани в съответните формати, но винаги, когато има важни за Вас въпроси, мога да говоря и от името на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но вероятно и при госпожа Грозданова сте добре дошли, за да видим какво бихме могли да направим, както в следващите шест месеца, разбира се, и след това, защото нашият ангажимент, искам още веднъж да подчертая, не е за шест месеца. Той е дългосрочна политика на държавата ни, която ще продължи и след председателството. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ваши превъзходителства, госпожо Заместник министър-председател, госпожо Грозданова! От името на „Обединени патриоти“ в българския парламент искам да кажа, че нас винаги ни е вълнувало какво се случва в Западните Балкани и винаги сме били чувствителни на тази тема.
С оглед на това нашето виждане е, че наистина през последните години в Западните Балкани се наблюдава чувствителен напредък от гледна точка на това за спазване на човешките права и включително и подобряване на отношенията между различните държави, което е важно с оглед и на това, че всички тези страни имат желание да бъдат част от Европейския съюз.
Смятаме, че, както и каза господин посланик Чургус, че не трябва само да гледаме миналото, а да гледаме и бъдещето, да, така е – трябва да гледаме бъдещето, но и не трябва да забравяме миналото и трябва да го уважаваме, без значение дали ни харесва или не. Затова нас – от „Обединените патриоти“ наистина ни вълнува темата по това да бъдат спазвани човешките права в различните държави и да бъде съхранявано културно-историческото наследство, като не визирам съответна държава от Западните Балкани, а говоря като цяло за тях.
Когато ние се научим да си уважаваме и това, което е било в миналото, тогава ще имаме бъдеще, така че пожелавам наистина на всички страни от Западните Балкани да намерят начина и пътя да използват това председателство на България, за да могат наистина да осъществят своята мечта и да бъдат част от европейския проект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Аз само искам нещо да кажа, за да не вземам после думата отново.
За мен е важно Западните Балкани да бъдат изведени като специален фокус и аз мисля, че това вече е направено. Казвам го, заради проекта за Програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, защото там са изведени няколко приоритета и Западните Балкани са част от единия приоритет, но аз смятам, че той трябва да бъде изведен като специален фокус.
За мен е важно на практика какво можем да направим, както каза господин Вигенин, не само за шестте месеца, които ще председателстваме, но и след това. Искам да Ви кажа, че е потвърдена датата за интерпарламентарната конференция за обща външна политика и политика за сигурност, както и политика за сигурност и отбрана, която ще бъде на 16 и 17 февруари в София с участието на върховния представител Могерини и с много добри говорители по различни теми, като основна тема и панел на тази конференция ще бъде ускоряване на процеса на присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз.
Смятаме да излезем с финален документ от тази конференция, който ще го наречем „Декларация“ и за нас е важно тези текстове, които бъдат формулирани за всички теми на конференцията, да бъдат пряко съгласувани с Министерството на външните работи, защото срещата на високо равнище Западните Балкани-Европейски съюз също би следвало да излезе със заключения и според нас тази декларация, която ще приемем по време на конференцията може да бъде една добра основа за заключенията, които нашият неформален Европейски съвет ще излезе на финала на председателството през месец май.
Ще поканим всички председатели на комисии по външна политика от Вашите държави на тази конференция на 16 и 17 февруари и оставаме отворени за комуникация за бъдещите периоди. Това е, което исках да добавя.
Заповядайте, госпожо Министър, за кратко изложение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Грозданова, че ми давате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател! Искам да Ви благодаря, че организирате това заседание. Посланиците – защото аз много добре знам какво всъщност е тяхното мнение и не само защото посетих всички държави с изключение на Косово. Утре ще бъда там. Мога да кажа, че всъщност приоритетът Западните Балкани, независимо че е включен в един приоритет, защото те не може да са повече, всъщност очевидно е изведен като един от основните приоритети.
Едва ли някога повече се е говорило и толкова много се е говорило за Западните Балкани. Аз искам да успокоя колегите – всичките външни министри ми изказаха притесненията, че не са споменати останалите четири, които не са споменати изрично в речта на президента Юнкер. Имах възможност всеки един от тях да ми го каже лично от министрите на външните работи, но, колеги, нека да си спомним къде бяхме само преди 3-4-5 месеца.
Когато се дебатираше и програмата на триото, календарът на събитията по време на българското председателство, почти никой не вярваше, че можем толкова силно да изведем това като приоритет и само няколко месеца по-късно за първи път, за първи път – знаете какво беше мнението на президента Юнкер преди няколко години, изобщо темата в годишната му реч за преглед, която всяка година в началото на парламента прави, за първи път се спомена разширяване, перспектива на Западните Балкани и това беше много позитивен знак към всичките шест държави.
Да, споменаха се две, защото формално две в момента са в процес на преговори, на отваряне на глави, но всъщност това е мотивация и това не трябва, бих казала, да се използва и да го приемем всички ние като позитивен знак, и останалите, които не бяха изрично споменати.
Също така нека да не забравяме, че Фредерика Могерини преди около месец за първи път от 12 години постави като един от основните пет приоритета на Европейската служба по външна политика – Балкани, Западни Балкани, така че това са заедно, когато покажем, че имаме, говоря – заедно, и ние, и Вие, ние – като следващ председател, държавите от тройката – и Естония, и България, и Австрия, не бива да не споменаваме и Румъния, които вече поеха ангажимент, че ще продължат това, което е започнато по време на българското председателство и ще го доразвият, защото това, както казаха и народните представители, които взеха думата, е дългосрочен приоритет на българската външна политика.
За шест месеца можем да постигнем не малко заедно, но нека да сме реалисти. Със сигурност няма как да приключим всички процеси. Това са едни дългосрочни процеси и се радвам, че вече и нашите съседи поеха ангажимент те да продължат – и Австрия, така или иначе, това е приоритет, но и следващата тройка, разширяването на Западните Балкани да бъде във фокуса на техните председателства.
Аз няма да влизам в повече. Фактът, че на всички нива – и премиерът Борисов, знаете, във всичките форуми споменава това като приоритет и е един от най-големите адвокати на разширяването на Западните Балкани, разбира се, основано на собствените заслуги. Всеки един от Вас знае и всеки един от Вас каза, че държавите са на различен етап от развитие. Разбира се, при мотивация за реформи, защото много често чувам от нашите приятели и донякъде е разбираемо, някои от тях започнаха преди 15-17 години, де факто придобиха статут на кандидат член, но все още не са започнали преговори и често се дочува понякога „Умора от реформи“.
Не може да има умори от реформи. Трябва да има глад за реформи в тези държави, тоест ние помагаме, правим каквото можем, поставяме го на дневния ред, ще помагаме и с експертиза, ще помагаме с редица събития. Всъщност всичките ни събития по време на календара с фокус „Западните Балкани“ – само след седмица ще има Съвет по правосъдие и вътрешен ред в София с фокус Западните Балкани. Госпожа Грозданова спомена парламентарното измерение, неформалният Съвет по външна политика ще бъде също с фокус Западните Балкани, срещата на върха вече влезе в календара на срещите, на съветите. Президентът Туск изпрати писма до всичките европейски лидери за това, че форумът на върха по време на нашето председателство ще бъде на тема „Западните Балкани“, но знам, имаме ясен план какво може да постигне всяка една от държавите по време на нашето председателство, което ще дебатираме другата седмица на комисия, но много важно е не само политическите послания, които съм убедена, че вече се чуват и ще ги чуете още по-силно от лидерите на европейските държави по време на срещата на върха, но наистина, и тук изцяло подкрепям, че трябва да има и практични мерки, тоест кохезионна политика.
Много пъти сме говорили, аз така се изразявам: колеги, ако не видим кохезията и политиката по сближаване в следващия бюджет, каквито и политически послания да чувате от европейските лидери, това означава, че в следващите – до 2025 г., де факто няма да има разширяване. И затова е прав изцяло господин Вигенин. Както ние се шегувахме: парите говорят дали тази политика наистина ще се подкрепя, така че от тази гледна точка и другите ни хоризонтални приоритети са свързани с приоритета Западните Балкани-разширяване.
И ще приключа с това, че мислим да имаме, и премиерът Борисов разговаря с абсолютно всичките лидери, да имаме някакъв ясен план и финансов дори, свързан със сближаване, на свързаност между държавите, с перспектива за младите хора, защото в някои от държавите безработицата, особено на младежта, е на изключително високи нива, със създаването на работни места и предприемачество.
Работим доста близо и с Вашите правителства и с, разбира се, европейските партньори, така че това политическо послание да се прекрои в конкретни инициативи, практически инициативи, които да се видят от, преди всичко гражданите на Вашите държави. Защото разбирам донякъде и така наречената „умора от реформи“. Тя не е умора от реформи, а твърде дългогодишното продължаване на преговорите понякога демотивира, и бих казала, намалява и доверието към Европейския съюз във Вашите граждани, така че искаме да бъдем практически насочени.
Искам да приключа с това, че ние полагаме всички усилия. Както виждате, не пестим никакви усилия, но, разбира се, ние не можем да направим реформите и да се приближим вместо Вас. Можем да оказваме всякакво съдействие с експертна помощ, със съвети, с политическа помощ, но самите Вие трябва да направите реформите, Вашите правителства, преди всичко заради Вашите граждани.
И ще приключа с това, което винаги съм казвала на всичките колеги: ние сме много доброжелателни, но трябва да ни помогнете, за да Ви помогнем на Вас. И да благодаря още веднъж на Вас, че помогнахте за организацията на посещенията, да Ви уверя, че подкрепата и форумите, които се организират и от другите държави съседни на тема „Западните Балкани“ стават все повече. Само през миналата седмица съм присъствала на два такива форума – и от Вишеград организирани, четиристранните срещи, които правим и с Гърция, и с Албания, с Македония, със Сърбия, тук – България, Гърция, Сърбия, Румъния, тоест постоянно показваме подкрепа на всякакви ниво – и на европейски, и в региона.
Аз мисля, че трябва да работим за свързаност, трябва да работим за ясен план за всяка една от държавите и това е нашата цел на срещата на върха, на която освен да имаме политическите послания и ясен план за всяка една от държавите, и трябва да работим за това. Аз тук ще се съглася с господин Ангелов, че ние трябва да помним историята, да се учим от нейните грешки, но да гледаме в бъдещето.
Благодаря Ви още веднъж, госпожо Грозданова, господин Вигенин, че организирахте тази среща.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря и аз на всички участници.
Чувствайте се добре дошли в българския парламент и за комуникация с Комисията по външна политика и с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Благодаря Ви.
Приятен ден Ви желая!
Дава 10 мин. почивка и после продължаваме с блиц контрола, когато заседанието вече ще е закрито.

(След почивката обсъждането на т. 2 от дневния ред на Комисията по външна политика е в режим на закрито заседание.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Джема Грозданова

Кристиан Вигенин