1. Представяне, разглеждане и приемане на доклад по проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г. № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2017 г.
3. Разглеждане и приемане на проект на Програма на Интерпарламентарната конференция за обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и обща политика за сигурност и отбрана (ОПСО), 16 – 17 февруари 2018 г.
4. Разни.

---

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.
* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Добър ден на всички! Имаме кворум да открия заседанието.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният: (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ДОКЛАД ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г. № 702-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 30 ОКТОМВРИ 2017 Г.
Колеги, има 13 комисии, които днес заседават между 14,30 и 15 часа, когато започват заседанията им. Всички ще гледат първото четене на бюджета, така че приемам заявките за гласуване на колегите, които имат други комисии, и подписването им в присъствения протокол.
Уважаема госпожо Министър, добре дошли днес. От Вашето министерство: Екатерина Захариева – министър, госпожа Елена Шекерлетова – постоянен секретар, госпожа Жасмина Ананиева – директор на Дирекция „Бюджет и финанси“.
От Министерство на финансите: господин Здравко Бечев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“.
Въпреки разминаването в нивото на присъствието поради това, което казах – че днес се гледа бюджетът на първо четене, ще приемем Вашето присъствие, господин Бечев. Ще Ви дам пръв думата, за да представите общата рамка на бюджета. След това ще преминем към разглеждането му в частта външна политика. Заповядайте.
ЗДРАВКО БЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя макроикономическите показатели и допусканията, при които е разработен проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
Основни приоритети на Бюджет 2018 г. са:
- продължаване на реформата в сектор „Образование“ и подобряване на качеството на образованието;
- поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и създаване на условия за мотивация и професионален подбор на кадри;
- в областта на социалната политика се предвижда увеличение на някои видове обезщетения за отглеждане на малки деца от една до двегодишна възраст; за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, както и увеличаване на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица;
- в областта на здравеопазването, за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качеството на лечение и достъп до медицинска помощ са предвидени допълнителни разходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и обезпечаване на успешно провеждане на председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.
Основен приоритет на провежданата фискална политика е продължаване усилията в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. и продължаване на фискалната консолидация.
Очакванията за реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2018 г. са да достигне до 3,9% и да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период. БВП се очаква да възлезе през 2018 г. на около 105 млрд. 609 млн. лв., като прогнозата за 2017 г. е 99 млрд. 624 млн. лв. Очакванията за средногодишната инфлация през 2018 г. са да бъде 1,4%, а в периода 2019-2020 г. да се ускори до нива от 1,7 и 1,8%.
Продължаващ е низходящия тренд в нивото на безработица и понижаването й до 6,2% през 2018 г. при очаквано ниво от 6,5% за 2017 г. Ускоряването на икономическата активност през 2019 г. и 2020 г. би имало положителен ефект върху заетостта и се очаква нивото на безработица да е съответно 5,9 и 5,6%.
Предвидено е увеличаване на минималната работна заплата от 460 лв. през 2017 г. на 510 лв. през 2018 г., 560 лв. през 2019 г. и 610 лв. за 2020 г.
В настоящата прогноза целите за дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. са в размер на 1% от БВП. Планираният дефицит за 2019 и 2020 г. е съответно на нива от -0,5% от БВП и 0% от БВП.
През разглеждания период се очаква намаление на държавния дълг. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г. съотношението държавен дълг към прогнозно БВП се очаква да бъде около 22,3% през 2018 г. и да достигне до 20% от прогнозния БВП към края на 2020 г.
Разходите по КФП за 2018 г. и вноската в бюджета на ЕС са в размер на 39 млрд. 324 млн. лв., в това число вноска в общия бюджет на ЕС 1 млрд. 133,9 млн. лв., общо разходите и вноската в бюджета на ЕС като цяло, като дял от БВП за 2018 г. са 37,2%, като за периода 2017-2020 г. се предвижда намаление до 35,5% от БВП.
Минималният размер на фискалния резерв към 21 декември 2018 г. е предвиден да остане непроменен спрямо задълженията, заложени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г., в размер на 4,5 млрд. лв.
Разходите по основните функции на КФП за 2018 г. като процент от БВП се разглеждат, както следва: социално осигуряване, подпомагане и грижи: 12,4%, икономически дейности и услуги – 5,6%, здравеопазване – 4,5%, отбрана и сигурност – 4,2%, образование – 3,6%, жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда – 2,2%, общи държавни служби – 2,3%, почивно дело, културно-религиозни дейности – 0,6%, и разходи, некласифицирани в други функции – 0,7%. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Бечев.
Госпожо Министър, заповядайте да представите проекта за бюджет на Министерство на външните работи за 2018 г.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В приходната част на проектобюджета за 2018 г. са отразени измененията на нормативната уредба, регламентиращи облекчения на административната тежест на българските граждани и юридическите лица. Знаете, че намаляваме някои от таксите, които се събират. Това е първото намаляване на приходите ни. Другото намаляване на приходите е от молбите на визи поради отпадане на визовия режим за гражданите на Грузия и Украйна, което стана в края на тази година за притежателите на биометрични паспорти, за таксите за няколко консулски услуги, както и обстоятелствата, ограничаващи отдаването под наем на недвижими имоти зад граница. Проектобюджетът в приходната част е намален с 6 млн. 810 хил. лв. спрямо 2017 г.
В сравнение с разходния таван за 2017 г. 100 млн. 28 хил. 358 лв., разходният таван на Министерството е 125 млн. 970 хил. 400 лв., което изглежда като намаление, но де факто е по-скоро увеличение. Това намаление идва от следното.
Разбирам, че заседанието е открито.
Поради направена трансформация в нормативната уредба, свързана с прехвърляне на някои средства от нашия в други бюджети, де факто в разходната част на бюджета за 2018 г. е предвидено осигуряване на допълнително финансиране в размер на 6 млн. 900 хил. лв., гарантиращи провеждането на външнополитическите дейности, както следва:
- обезпечено допълнително финансиране за персонал в размер на 190 хил. 300 лв., свързано с увеличаването на минималната работна заплата и произтичащите от това социални осигуровки;
- обезпечено допълнително финансиране за издръжка по бюджета на МВнР в размер на 5 млн. 322 хил. лв.;
- 1 млн. 200 хил. лв. за обезпечаване на издръжка на новооткрито посолство в Абу Даби;
- 3 млн. лв. за обезпечаване на дългосрочните командировки на служителите зад граница. Досега тези средства са били залагани в централния бюджет, сега са по нашия;
- 1 млн. лв. за обезпечаване на промените, свързани с Наредбата за командировките, за задграничните мандати;
- 122 хил. лв. за предоставяне на услуги между Република България и Агенцията на НАТО за комуникация и информация относно предоставяне на комуникационното и информационно обслужване за новата Главна квартира на НАТО. Трябва да оборудваме новата Главна квартира на НАТО. Тези пари ще бъдат за оборудване на цялата квартира, където всъщност работят и служители от други ведомства;
- обезпечено допълнително финансиране за капиталови разходи по бюджета на МВнР в размер на 1 млн. 600 хил. лв., от които 1 млн. лв. в изпълнение на препоръки от одит за подобряване на енергийната ефективност на Централното управление на МВнР и поддържане на имотите в чужбина, стопанисвани от МВнР, и 600 хил. лв. за обезпечаване на оборудването и обзавеждането на новооткритото посолство в Абу Даби.
През 2017 г. са предоставени допълнителни средства за персонал в размер на 2 млн. 600 хил. лв. Оценяваме това като положителна стъпка. Разбира се, винаги всеки ръководител иска повече средства за заплати, но заплатите в МВнР са на едни от най-ниските нива, сравнени с другите администрации. Тази година успяхме с вътрешно преструктуриране да осигурим лека индексация, която леко ги вдигна от дъното на таблицата в по-високо ниво, по средата.
Средства, обезпечени от централния бюджет, които няма да видите в нашия бюджет за 2018 г., са, както следва.
За българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., като основен приоритет на българската външна политика. Вече имахме възможност да говорим, че там средствата са в размер на 2 млн. 400 хил. лв. общо за външнополитическата комуникационна стратегия, от които 400 хил. лв. за тази година и 2 млн. за следващата година.
С приемането на Закона за държавния бюджет, ако го приемете, дами и господа народни представители, в което не се съмнявам, с постановлението на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за 2018 г. са осигурени необходимите допълнителни средства по нашия бюджет - 500 хил. лв. За допълнителни, свързани с председателството събития, а именно: брифинги, срещи и политически консултации, откриване, закриване, тези, които не са свързани и не могат да се покрият от комуникационната стратегия, ще са необходими още 1 млн. 460 хил. лв., за които имаме уверение, че ще бъдат предоставени, когато излезе постановлението за изпълнението на бюджета;
Също така са поети ангажименти, които и тази година имахме в централния бюджет, а догодина ще бъдат прехвърлени в нашия, в размер на 1 млн. 500 хил. лв. за компютърна и комуникационна техника и обзавеждане на постоянната делегация на Република България в НАТО, където работят не само служители на МВнР, а служители на Министерство на отбраната и други служители. Тези средства обаче ще бъдат отпуснати тогава, когато се приключат обществените поръчки, които в момента стартират.
В изпълнение на Закона за ратифициране на Общото споразумение за създаване на рамка за управление на условията на механизма за Турция, така нареченото и по-известно в публичното пространство „Споразумение между ЕС и Турция за бежанците“, приносът на България в бюджета за 2018 г., закръглявам малко сумите, е в размер на 2 млн. 500 хил. лв., които също ще бъдат предоставени от централния бюджет при необходимост с постановление.
Във връзка с бъдещите процедури – това е един от основните приоритети, по които напоследък работим по-интензивно, а именно бъдещото членство на Република България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, са заложени средства в размер на 452 хил. лв. Това са средства за много министерства, но ние ще осъществяваме координационния механизъм.
Ако се наложат допълнителни средства във връзка с капиталовите разходи, както тази година имаше такава възможност, има възможност да бъдат предоставени с постановление.
Като цяло, в заключение, това, което ние сме си заложили като администрация, защото всяка една от администрациите трябва да се стреми да разходва по-ефективно и по-целесъобразно бюджета, с който разполага, в момента правим анализ на имотите, на имуществото. Знаете, че има доста имоти, които не бих казала, че са стопанисвани по най-ефективния начин. Нашият стремеж е да направим всичко възможно, така че да разходваме предоставения бюджет в разходната част по-добре и да се опитваме да подобрим приходната част чрез по-добро управление на имотите, които Република България има в чужбина.
Няма да изброявам как са разделени разходите, защото те са по политики. Вие ги виждате, но ако искате, мога да ги изброя и по политики, но мисля, че не е необходимо.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имаме числата, така че не е необходимо. Благодаря Ви за общото представяне.
Това, което ние виждаме като тенденция, е, че в крайна сметка Вие сте постигнали едно добро споразумение с МФ и сте постигнали близо 7 млн. повече, отколкото е било заложено предварително, въпреки че числата по абсолютни стойности изглеждат по-малки, това не е така. Ние разбираме това.
Давам думата на колегите за изказвания и мнения по бюджета.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз имам един коментар, свързан с въпрос към госпожа Захариева. През последните 20 месеца ми се наложи да посетя по служебни въпроси някои от посолствата на Република България на територията на Европа, мога даже да ги посоча поименно. Едно от тях се управляваше от уважаваната от мен госпожа Шекерлетова – посолството в Република Австрия, а също така и други представителства. Прави впечатление, меко казано, скромният вид, въпреки че те се намират в изключително добри сгради, в добри части на столиците на съответните държави. Прави също така впечатление от разговорите с представителите на дипломатическите мисии там, че е изключително затруднена логистиката на управлението на средствата в бюджета, която минава през много административни трудности, дори за поддържането на най-елементарни неща, каквато е транспортната логистика, комуникационна логистика, поддържане на представителните части.
Какви са Вашите виждания за улесняването на тези проблеми и излизането на българските представители, които са изключително привързани към родината си и с голяма охота изпълняват задълженията си като представители на България, за да можете да улесните тяхното съществуване на територията на съответните представителства? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да, така е, за съжаление, макар че това посолство е едно от нелошите, бих казала. Прав сте, че в голяма част от нашите задгранични представителства има нужда от сериозен ремонт и поддръжка през годините.
Затова неслучайно споменах за кратко управлението на сградния фонд.
От една страна, разбира се, няма как за една година да се осигурят пари за основен ремонт и затова неслучайно казах, че правим анализ – именно за да се насочват средствата по-фокусирано. В момента се отпускат на всички по изключително малко средства. Колегите се опитват с тях да направят, каквото могат. Наистина специално там са извършени доста ремонтни дейности през последните години. Госпожа Шекерлетова е направила доста неща. В момента господин Сираков също продължава. Но това се дължи донякъде, бих казала, на не кой знае колко доброто управление на сградния фонд, който имаме там.
Поискали сме от всички задгранични представителства и съответните ресорни дирекции да предоставят анализ, след което ще бъде направен общ анализ, за да можем да повишим приходите от имотите, които имаме, за да можем да ги влагаме в поддръжка на представителните сгради.
По отношение на тежките бюрократични процедури, такава е бюджетната дисциплина, такива са правилата за всички разходвани бюджетни средства. Те няма как да работят в нарушение или за тях да има някакви по-специални условия. Със сигурност обаче има какво да се желае колегите в София да отговарят максимално спешно и бързо на запитванията от постоянните представителства.
Този въпрос беше повдигнат и се повдига пред мен от абсолютно всички посланици. Аз правя и се опитвам да правя срещи там, където пътувам, с целия състав на посолството, не само с посланика, така че да мога да разговарям с финансиста, да разговарям и с хората, които управляват посолските комплекси, с дипломатите там. Чувам това почти навсякъде. Моят призив към колегите, няколко пъти съм разговаряла с колегите от Министерството, е наистина максимално бързо да се реагира и се отговаря на всякакви запитвания от посолствата. Истината е, че това са едни и същи хора. Те веднъж са в София, веднъж са в чужбина. Моят призив към тях е следният: като знаете, че това се случва, защо, когато сте в София, се бавите с отговора на колегите си, защото Вие сте едни и същи. Отивате на мандат, връщате се в София, заемате позицията по дирекциите. Тоест ако бавният отговор от страна на администрацията от София Ви дразни, когато сте в чужбина, защо, когато се върнете тук, го правите? Всички казват: да, права сте, госпожо Министър, едни и същи сме. Опитваме се да подобрим нещата. Опитваме се да следим отговорите на грамите, но донякъде разбирам и колегите в София. Примерно една консулска служба има случаи, в които получава по 200-300 грами на ден от задграничните ни представителства. Много трудно е понякога да се отговори в рамките на един-два дни. Моят призив е да се приоритизират нещата по важност и максимално бързо да се отговаря от страна на колегите.
Имаше обаче неща и аз самата се зачудих защо се правят толкова мудно и бавно, а според мен и твърде сложно, бих казала. Госпожа Жасмина Ананиева отскоро е директор и се стремим да подобрим малко повече нещата и комуникацията там. Например фрапантният случай защо няма и защо нямаше ПОС-терминали в посолствата? Истината е, че сега ги сложихме и вече има в над 20 посолства – само за два-три месеца. Обяснението беше, че било сложно да се отвори втора сметка. Не виждам нищо сложно, отвориха втора сметка. Имало е случаи, в които през годините затова, че на някого изглежда сложно, затрудняваме обслужването на гражданите и съответно обслужването и работата на самите колеги в задграничните представителства. Мисля, че вече в 24 задгранични представителства, където има интензивно предоставяне на консулски услуги, тоест повече обслужване, вече има ПОС-терминали, имаме втори сметки.
Продължаваме да правим всичко възможно за облекчаване работата на служителите, включително връзка със системата на МВР и нашите консулски служители. Постоянно Вие и аз получавам критика към работата на нашите консулски служители, че има опашки, че са бавни, но истината е някъде по средата. Хората се увеличават, а служителите не толкова и се оказва, че няма връзка между нашата система и тази на МВР и затова там заявленията трябва да се попълват на ръка. След това консулският служител трябва да седне лично и да набере тези заявления на компютъра. Представете си колко много работа е това за тези служители! Това в момента правим. Дала съм срок на колегите в министерството до 2 или 3 месеца да осъществим тази връзка.
Много неща има да се правят и много неща не са направени през годините, но със сигурност и много е направено.
Продължаваме да облекчаваме. Зная къде ги боли колегите: ниски са парите за представителните разходи, наистина са ниски – 3000 €, което са смешни суми за голяма част от европейските държави, един прием не може да се направи. Неслучайно споменах тези 1 млн. 400 хил. лв., които допълнително ще бъдат отпуснати, така че да може поне догодина по време на председателството да осигурим, да обезпечим представителната част на нашите задгранични представителства.
Миналата година впрочем са отпуснати доста пари за ремонти точно във връзка с председателството. Всъщност голяма част от нашите задгранични представителства бих казала, че изглеждат доста добре и доста представително на фона на това, което е било преди това, повярвайте ми. Аз пътувам от 5-6-7 години, виждала съм ги и преди, виждам ги и сега. Мога да направя разликата между преди и сега, огромна е.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Други въпроси?
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Министър, моят въпрос също е в посока на стопанисването на имотите на българската държава в чужбина. Може би ще бъда малко по-директен. Искам да попитам Вие ще продължите ли политиката на Вашите предшественици, която беше ориентирана към освобождаване, тоест към продажба на имоти – собственост на българската държава в чужбина, при констатация, че не са печеливши, или някакви други доводи, които са изтъквали пред Комисията по външна политика. Няма да цитирам конкретни примери. Вие заявихте, че очаквате доклад за състоянието на тези имоти, но ще се продават ли български имоти? Казвам го и от гледна точка на това, че трябва да бъде защитен финансовият интерес на МВнР и на българската държава и във връзка с това, че в повечето от страните, особено в столиците в Западна Европа и в повечето от европейските държави има български културно-просветни организации, има стотици български училища, които се нуждаят от подкрепата на нашата държава и по отношение на материална база. Това е въпросът ми.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз не съм правила точно какво е продадено, но повярвайте ми, политика за освобождаване дълбоко се съмнявам, че е имало. Много се е говорило, че ще се продава нещо, а всъщност нищо не е продавано. Имоти, за които в момента има становище на комисиите и Министерството, че тежат и не само че тежат, бих казала, че нарушават репутацията на България – ако имот на българската държава с дипломатически статут не се стопанисва и става опасен, нанасят се клошари в него, нали разбирате, че това със сигурност не е добро за репутацията на България. Постоянно получаваме препоръки от общините. Говорило се е, но де факто нищо не е правено, в резултат на което има случаи от 2012, 2013 г., за които се говори.
Случаят, за който се сещам, е от 2013 г., че оценките постоянно падат. Всеки път падат оценките на независими фирми в съответните държави, които са консултанти, не са български фирми,. За имот, който не се стопанисва и не се поддържа, оценката пада. Когато държавата няма нужда от него, има два варианта – или се дава под наем, за да има сериозни приходи от него, или, за да не продължи да пада тази оценка и имотът да се руши, имотът се продава с търг. Това ще даде този анализ - за там, където има нужда. Например сега Организацията на българите в Брюксел иска да вземе едно или две помещения. Някои от сградите обаче са много големи, няма как да се даде цялата, а те имат нужда от едно-две помещения. Това ще бъде анализът – там, където има нужда или за културен институт, или за организации, в Брюксел искат и ще предоставим един етаж за културен институт и за организацията. В процедура сме да помогнем на тези хора, които искат сами да го поддържат, да се събират и поддържат българския дух и култура.
Да, там, където има нужда, разбира се, че се предостави имот. Там, където просто стои и се руши, трябва да се вземе решение какво правим – да продължава ли да се руши и да намалява стойността на това имущество. Пак казвам, че има случаи, в които има клошари. Да не говоря за някои държави в Африка. Там дори не се знае къде сме закрили посолствата и какво се случва с тези имоти.
После пък ще ме питате защо безстопанствено се отнасяте към собствеността на държавата. Истината е, че този анализ е необходим. Той ще бъде публичен, ще се огледа внимателно и от експерти, защото трябва да се видят и тенденциите на пазарите в съответната държава.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Не под формата на реплика, а като коментар. Съгласен съм, че разполагаме с имоти, а ползваме наеми на друго място, но имаше един скандален случай преди две години с български имот, който се стопанисваше от културно-просветната ни организация в Прага, и беше обявен за продан, без да има никаква реална причина. Това не е сграда, която пустее и се руши. Моят въпрос беше провокиран от този случай, но има и други такива. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря и аз.
Други изказвания?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаема госпожо Министър! Известно е в нашата Комисия, както и в професионалното и политическото ръководство на Министерството, че това сигурно е най-ниският бюджет от всички ведомства от гледна точка на разходите. Не мога да кажа точно колко, но мисля, че е най-ниският като абсолютна стойност.
Когато водихте разговорите с Министерство на финансите и течаха някакви съгласувателни процедури, Вие в разговор с министъра или в официална позиция на Министерството каква цифра за бюджета смятахте и посочихте ли такава, че е необходима, за да се дофинансират онези дейности, за които вече стана въпрос в изказванията преди мен? Какъв е онзи бюджет на Министерството на външните работи, който ще удовлетвори на някакво прилично ниво, не искам да кажа средно ниво, функционирането на българската дипломатическа служба? Ние от години обсъждаме тук тези въпроси – дали бюджетът да е 105, 108 или 115 милиона и някаква качествена разлика не се получава? В състояние ли е Министерството на външните работи, и ние, като Комисия по външната политика, защото предстои обсъждането на бюджета, в пленарната зала да кажем: необходимата сума за нормалното функциониране на дипломатическата служба в България с оглед на тези и тези потребности е 180 милиона, 190 милиона, двойно увеличение – 210 милиона. Да имаме някакъв хоризонт – поне аз така си представям.
И други министри са докладвали бюджета, обсъждали сме едни и същи въпроси и тези едни и същи въпроси са от години. Няма никакъв смисъл от такъв тип обсъждане, ако все пак нямаме някакви цели, някакъв хоризонт, който преследваме да кажем в следващите 2-3 години. Аз оставам с впечатлението, че в случая, както и в някои други дейности, министърът на финансите определя, разбира се, че джобът на държавата е крайна величина, но министърът на финансите е този, който определя параметрите на външната политика. Струва ми се, че не бива да допускаме това.
И още един въпрос: имате ли възможност на някоя от следващите срещи в Комисията по външна политика да ни запознаете с актуалното състояние на държавната фирма „Адис“? В предишния парламент бяха внесени някои изменения във връзка с един скандален случай, към който имаше отношение предишното ръководство на Министерството, а именно изваждането от активите на фирмата на Дипломатическия клуб в Бояна, който беше продаден незнайно как! Смятам, че би било добре да поскате, защото Вие сте принципал на дружеството, да представят доклад за финансовите резултати на дружеството, за управлението на имотите. Още повече, там се прие законодателна поправка, имаше краен списък от имоти от активите на дружеството, които не могат да бъдат вадени за продажба. Не зная дали си спомняте, но там беше приложена юридическа хватка, тъй като дружеството не е в списъка за приватизация, но се оказа, че активите могат да бъдат приватизирани – нещо, което и до ден-днешен не мога да го разбера, но така или иначе това се случи. Смятам, че е в интерес на ръководството на Министерството да има ясна картина какво става в дружеството.
Ако е възможно, да предоставите обобщена информация за състоянието на имотите на българската дипломатическа служба в момента – с какви имоти разполагаме, в какво състояние са, какви приходи – въобще всичко, което смятам, че в момента обсъждаме, без да имаме необходимата изходна информация. Така ще може, както се казва, и Вие да си направите сметката, а не господин Горанов да прати една крайна цифра и да каже: „Това е, ако искате работете, ако искате, недейте!“ Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Жаблянов. Поискала съм такава справка за имотите, които притежава българската държава – не само справка, но трябва да има и някакъв план. Такива справки иска всеки министър. Всяка една от дирекциите трябва да направи анализ: там, където имаме имоти, но нямаме задгранични представителства, защото през годините са закривани, имаме ли краткосрочен, средносрочен, дългосрочен план да правим нещо в тази държава – да откриваме нещо, ако нямаме изобщо никакви планове в близките 20 години, имаме ли нужда от този имот? Какво е състоянието на пазара и не е ли по-добре да го продадем, а не да стои и да се руши?
Освен справка за състоянието съм поискала и анализ, особено за там, където вече нямаме задгранични представителства, а имаме доста имоти. Има такива държави. За съжаление, голяма част от тях са нестабилни държави и още по-трудно се стопанисват имотите поради тази причина. Има държави, в които нямаме имоти и трябва да купуваме или наемаме. Трябва да направим сериозен анализ на сегашното състояние и план какво правим с тях: продаваме някъде и купуваме другаде, вместо да даваме доста пари за наеми, или е по-изгодно да бъдем под наем, защото има и такива пазари и имоти, където е по-изгодно и по-евтино в дългосрочен план да наемаш нещо под наем, отколкото да купуваш и поддържаш.
Поискала съм такава справка. Прави се обобщение в момента. Първо задграничните представителства трябва да отговорят на въпросник за състоянието и когато е готов, ще се радвам да запозная ръководството на Комисията.
По отношение на „Адис“, да, прав сте, че е хубаво да знам. Ще изискам такъв. Те са писали някои неща за състоянието на едни имоти, за приходите от имоти. Когато е готов, също ще се радвам да Ви информирам.
По отношение на това, което сме поискали, цифрите ги помни госпожа Ананиева. Със сигурност такава е бюджетната процедура през годините. Всеки път министерствата искат повече, отколкото позволява бюджетът. Не знам дали е най-ниският като разходна част, не мога да твърдя такова нещо, не съм убедена (реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони), но със сигурност външната политика е недофинансирана. Със сигурност обаче, поне от опит знам с финансовите министри, с които съм работила, тогава, когато покажеш, че работиш, управляваш и усвояваш бюджета добре, тогава през годините става много по-лесно, когато водиш преговори, да се отпускат повече средства. Въпреки малкото средства за капиталови разходи, през годините е имало случаи, в които дори те не могат да бъдат усвоени. Следователно трябва да се вгледаме в причините, които водят до това, че ние искаме повече, а те отговарят, че като не си усвоил малкото, което си имал, защо искаш повече за догодина за капиталови разходи?
Има какво да се желае при нас по отношение оптимизация на разходите, съответно и на приходите, особено свързани с имотите. Услугите са си услуги. Имаме представа колко услуги предоставяме, но не можеш да караш хората, ако нямат нужда от нови документи или от други неща, да го правят. Ето сега с отпадането на визите за Грузия и Украйна също ще се намалят нашите приходи.
Да, особено за поддръжка на задграничните представителства са необходими повече средства. Убедена съм и имам уверения, че с постановлението за централния бюджет ще бъдат отпуснати средствата, които сме поискали и не са осигурени в този бюджет.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, госпожо Ананиева.
ЖАСМИНА АНАНИЕВА: След като получихме разходния таван, направихме разчет, съобразен с възможностите на останалите министерства, и на нашите – като необходимост и нужди.
От гледна точка за поддръжка на имотите и основните ремонти не можем да поискаме нещо много нереално за изпълнение зад граница, защото 5-6 години назад отпусканите средства не са изразходвани и не са усвоявани. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.)
Става дума, че не са използвани. Казваме: лош е, не се поддържа сградният фонд, а в същото време средствата, предоставени от Министерство на финансите за Външно министерство за капиталови разходи, не са усвоявани. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони: „Това е още по-озадачаващо.“)
Казвам Ви как стоят нещата. През 2017 г. във връзка с председателството целево отпуснатите пари, като винаги се утвърждава списък за основен ремонт, тези средства се усвояват и затова е подобрена базата в момента – 2017 г. Поискани са допълнително капиталови за основен ремонт от Министерство на финансите над разходния таван, като в годините е имало период, в който са поискани 1,5 млн. за капиталови за Външно министерство, като цяло, после 3 млн. лв., сега в момента 6,9 млн. лв. Отпуснати са ни допълнително. Искахме 500 хил., отпуснати са ни 1 млн. именно за обезпечаване не само зад граница, а за Централно управление, защото сградата е в много тежко състояние.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да не казваме в какво!
ЖАСМИНА АНАНИЕВА: Поради натрупване в годините, истината е, че още по времето на Дянков, когато се съкращава бюджетът на МВнР – от 135 млн. става 105 млн., оттогава става необвързаност на бюджета ни. Има различни виждания на ръководствата, има структурни промени и т.н., но липсват средства за поддържане на реалната база и за основни ремонти. Всъщност винаги Министерство на финансите са проявявали разбиране. И сега в момента има текст в Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. и въпросът е свързан с продажбата на сгради, защото Министерството стопанисва българска собственост, но голяма част от тези сгради са наследство от бившите ТИС-ове, търговските представителства. Това са високи, големи сгради, в които никой не може да се настани, не могат да се използват. Ние имаме само реални разходи, за да ги поддържаме – за парно, осветление, за да не замръзне, дори ако има течове, да покриваме разходи, и те са излишни. По преценка ще се реши кои са излишни. С продажбата на излишните сгради и имоти, за които се прецени, че не са необходими за стопанисване, в Законопроекта за държавния бюджет е дадена възможността да се използва преизпълнението от 3 млн. за капиталови разходи именно за основен ремонт на местата, където е необходимо да бъде извършен, извън рамката на утвърдените средства на Външно министерство за капиталови разходи.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да допълня: с други думи фактите са такива. Тази година мисля, че ще сме по-добре с изпълнението. Истината обаче и тук е работата на самата задгранична администрация: когато искат да им се отпуснат средства, да бъдат максимално организирани и бързи в осъществяването на поръчките и необходимите процедури, така че да усвоят средствата.
Ще направим анализ за имотите и ще Ви го предоставим. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони: „Кога ще стане във времето?“)
Анализа съм го поръчала преди няколко месеца. Мисля, че почти всички задгранични вече са го дали, изпращат и в момента, така че би трябвало до месец и половина да е готов. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.) Да, задължително, не можем да отлагаме повече това във времето.
Това определено тежи. Ако една сграда стои, се намалява цената й. Когато тя не се стопанисва и пускаш от време на време парното, за да не замръзне, сами разбирате, че като е необитавана – гледах през годините няколко такива случая, виждам как оценките намаляват. Това са оценки на брокери от съответната държава, които нямат интерес да я намаляват, ако сградата ще се продава. Такива са фактите. Няма смисъл да правим огромни разходи, а в същото време да нямаме средства за поддръжка на самите представителства.
Мога да кажа, че едва сега се утвърдиха правилата за обществените поръчки в Министерството. Няма да се оплаквам какво съм заварила. Със сигурност от догодина, а и още отсега, ще е по-сериозна организацията и дисциплината, защото за да искаме още, трябва да докажем, че можем да управляваме добре това, което ни се предоставя – това е много важно. Да докажем също, че имаме ефективност на разходите.
Сградата в Министерството – всеки може да заповяда да види на каква температура работят служителите, е изключително студена, изключително енергийно неефективна. Поскали сме да вложим пари, за да стане по-евтино, защото това е скъпо. От издръжката се плаща ток. Служителите не могат да работят на 10⁰С. Ясно е, че плащаме много скъп ток и парно, вместо да направим сградата енергийно ефективна.
Фактът е, че имаше толкова програми, но никой не се е възползвал. Имаше фонд „Козлодуй“ и голяма част от министерствата направиха ремонт по енергийна ефективност по него. Това министерство обаче не е кандидатствало. Знаете колко голяма е сградата и колко средства са необходими.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Да дадем възможност и други народни представители да зададат въпроси.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В кръга на шегата, мисля, че единственият министър, който по принцип е доволен от бюджета, това е министърът на финансите. До момента не съм чул друг министър някога да е бил доволен от бюджетите, които е имал. (Оживление.)
С оглед на това: какъв бюджет би бил необходим, със сигурност винаги се иска повече, но в крайна сметка винаги се работи със средствата, с които разполага държавата.
Пак в кръга на шегата: ако говорим за необходимите средства, които биха били необходими в сектор „Отбрана“ или МВР, бюджетите са с милиарди повече, а тук говорим за милиони.
За съжаление, на нашето внимание нямаме алтернативен бюджет, с който да можем да се запознаем и да видим има ли нещо по-хубаво, което други… (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.) За съжаление, не може да се намери, някъде сте го скрили. Явно след решението на Конгреса Ви е изчезнал. Както и да е.
Възможностите за увеличаване на бюджета през годината, едната е поправката в Законопроекта за държавния бюджет, мисля, че беше въведена за първи път 2010 или 2011 г., свързана с продажбите на имоти зад граница, а също и в Закона за публичните финанси много ясно позволява как да се допълва бюджетът на различните министерства в зависимост от приходите на държавата, разбира се.
Тук обаче основното е организацията на работата на Министерството и най-вече на изпълнението на обществените поръчки на капиталовите разходи. Редовен проблем на всички министерства е, че със забавянето на процедурите в един бюджет обикновено към ноември – декември нещата стават много спешни, защото, пак в кръга на шегата, няма министър, който обича да връща пари в Министерство на финансите.
В този контекст, Вие споменахте парите, които са отделени тази и следващата година относно председателство. Ако можете да отговорите: как върви тяхното изразходване? Ако евентуално остават някакви средства, дали има евентуално някакво съгласие с Министерство на финансите те да бъдат прехвърлени за догодина, когато е самото председателство?
Тук имам един въпрос, който неведнъж съм задавал: фокусът и комуникацията върху самото председателство да е върху страните извън страните от Европейския съюз, към Канада, към страните от източното партньорство и страните от Западните Балкани, които реално са и големите партньори на Европейския съюз. Това е в едната посока.
Тук бих искал да подкрепя колегата Жаблянов за възможността да се запознаем със състоянието на „Адис“. Спомням си, ако не ме лъже паметта, че през 2007 – 2008 г. по подобен начин „Терем“ – Червен бряг, беше приватизиран, въпреки че холдингът е в забранителният списък, но заводите ги приватизираха. Трябва да видим как такова нещо да не се случва занапред.
Вторият въпрос. Споменахте за бюджетни трансфери, които се прехвърлят от един бюджет в друг бюджет в самото начало и това е на базата на законово изискване – в смисъл на специализирания закон или на някой друг закон, ако можете да уточните? Ако не, впоследствие ще уточните.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Парите за председателството не стигат, така че нищо няма да върнем. Неслучайно казах за тези 1 млн. 460 хил., които са плюс комуникационната стратегия. Това са парите, които са необходими в повече. По принцип се отпускат около 500 хил., които също са недостатъчни. Ако трябва да съм по-конкретна къде със сигурност МВнР се нуждае от повече средства, това изобщо не е само в ремонт и поддръжка на сгради, защото с толкова много сграден фонд е било лошо управлението на сградния фонд. Би могло да се компенсира с доброто поддържане на излишните сгради, така че да се правят ремонти на ползваните сгради. Целта е да се опитаме да направим някаква по-добра поддръжка.
Със сигурност обаче това, което през годините не достига и трябва да се работи – тук по-конкретно като отговор и на господин Жаблянов, е за представителни разходи на самите посолства, защото това са лицата на България. Това са около 1 млн. 460 хил. лв., които имаме уверение, че с постановлението, когато са готови заявките от всички посланици за събитията, които ще организират, ще бъдат отпуснати допълнителни пари. Те не могат да се покрият с парите за комуникационна стратегия, те са различни и ще бъдат отпуснати догодина. Това е много важно, за да се обезпечи по време на годината за председателството достойно провеждане на протоколните събития. Те са различни, свързани с откриване, със закриване, има обеди, приеми, други събития, има няколко празника, които трябва да бъдат направени подобаващо по време на нашето председателство – 3 март, 24 май. Спомена се и 10 март – годишнина от спасението на евреите. Това са все дати, които могат да повишат репутацията на България. Там са парите, които традиционно не достигат за издръжка, свързани с представителни разходи на нашите задгранични представителства.
Другото е свързано с по-ниските заплати на служителите. Опитахме се с някакви вътрешни компенсации да оправим състоянието тази година. Със сигурност стартът е доста нисък. През годините ще трябва нещо да се направи и да се наваксат средства за поддържането на дипломатическата служба и на мотивацията на служителите.
Искам да кажа също, че в момента правим анализ, водим дебат още от посланическата конференция по това – по какъв начин се определя възнаграждението на дипломатите, когато са зад граница – дали тези средства са твърда заплата и всичко останало са командировъчни. Поискали сме анализ от 10 държави и ще сме готови с разчетите и с анализа, за да видим дали не трябва да променим и системата на заплащане на служителите. (Реплика от народния представител Христо Гаджев на изключени микрофони: „Представителните?“) Представителните разходи са отделно перо. Те имат, но те са различни. 1 млн. 460 хил. догодина ни трябват, за които имаме уверение. Не ги виждаме в бюджета си и се надявам това уверение наистина да се изпълни.
По отношение на възнагражденията, в момента на задграничните служители се формира заплата, която се плаща, и другите са командировъчни по Наредбата за командировките, за която споменах, че са отпуснати допълнително средства. В момента върху тези средства не се заплащат данъци и осигуровки. Най-лошото е, че на един дългогодишен дипломат базата, върху която се изчисляват осигуровките, е малка. Когато наближи пенсия и види какво ще получава като пенсия, то е изключително ниско. Правим анализ да видим по какъв начин се формира възнаграждението. В разговори сме с Министерство на финансите. Мисля, че там имаме подкрепа, когато представяме анализа. Ще видим, когато видят цифрата, защото ще трябва да се увеличат парите за възнаграждения и за персонала. Надявам се също да получим подкрепа там, но това няма да видите в тазгодишния бюджет, защото сега започнахме тази работа. Преди това такава не е вършена. Надявам се в бюджета за 2019 г. да получим подкрепа на друга база да се формират възнагражденията на служителите, които са зад граница.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз също исках да поставя този въпрос – за така наречените възнаграждения под формата на командировъчни. Тази „хитрост“ беше извършена към средата на 90-те години, по спомени, мисля по времето на правителството на Иван Костов. През цялото време дотогава българските дипломатически служители са получавали нормални заплати в зависимост от държавите, в които работят. Не намирам обстановката за нормална. Не виждам и защо трябва да се предприема кой знае какъв анализ.
Всички системи на социалното осигуряване страдат от недофинансиране. Известно е, че един от големите длъжници в системата на социалното осигуряване е държавата с различни нейни ведомства, внесени, невнесени осигуровки, един куп финансови тарикатлъци, с извинение за израза, за да не се внесат едни пари. Аз не виждам каква е ползата нито за бюджета, нито за общата финансова политика на държавата. Не мога да намеря разумно обяснение на създалата се ситуация. Не е нормално да работите в чужбина и да получавате командировъчни, след като сте на мандат четири години! Не виждам защо трябва да се чака да мине една година, за да се оформи предложението. Ако иска, да го приеме правителството. Смятам, че имате подкрепата на Външна комисия. Поставете въпроса.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Заповядайте, госпожо Министър, накратко.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Само една реплика.
Прав сте, не е нормално. Имам разговори с финансовия министър. Мисля, че имам и неговата подкрепа.
Защо се налага анализ? Защото тази работа започнахме да я правим от няма два месеца, за да не се ощетят служителите, които въпреки командировъчните не бих казала, че получават високи възнаграждения на фона на средните европейски. Този анализ е необходим. Когато това стане твърда заплата, върху която се плащат данъци и осигуровки, защото те са доста – има и технически, има и други, да видим какво наистина ще бъде необходимо по позиции да се допълни като бюджет, за да не стане така, че да се намалят драматично заплатите.
Прав сте, от много години е, не е нормално. Имам разбирането на министъра на финансите, с него го работим. Надявам се това да стане за 2019 г.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще бъде една добра стъпка. Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. Гласуваме бюджета в неговата цялост, въпреки че обсъждаме частта външна политика.
За – 8 (шест присъстват и имаме два гласа допълнително – Десислава Атанасова и Павел Христов), против – 5, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря за участието Ви в Комисията. (Гостите излизат.)

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА АСОЦИИРАНЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА, ОТ ДРУГА СТРАНА, № 702-02-11.
По втора точка присъстват: господин Георг Георгиев – заместник-министър, господин Йордан Първанов – директор на Дирекция „Обща външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз“, и господин Чавдар Жечев – директор на Дирекция „Америка“.
Господин Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта за ратифициране. Неговият обем е много голям. Ние се опитахме да го разгледаме. Очакваме от Вас повече информация.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, това е Споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите от Централна Америка, от друга страна.
Историята започва още от 2006 г., когато в периода 12-13 май във Виена е проведена среща на високо равнище между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибския басейн, така наречената организация ЛАК, сред държавите са Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа, като бива взето решение да започнат преговори за сключване на Споразумение за асоцииране между двата региона, като това е и първото междурегионално споразумение на Европейския съюз, преговорите за което започват официално през 2007 г.
През януари 2010 г. Панама, която следи преговорите по това време в качеството си на наблюдател, поисква присъединяване към тях. Включването е направено и официално прието от страна на Европейския съюз след изменение на указанията на Съвета за водене на преговори от 10 март същата година.
Преговорите приключват успешно през май 2010 г. по време на срещата на високо равнище между Европейския съюз и държавите от ЛАК в Мадрид и на 22 март 2011 г. в Брюксел текстът е парафиран финално.
Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки и вече споменатите държави е съставено в Хондурас на 29 юни 2012 г., като е в четири части.
Първата част съдържа общи институционални разпоредби, втората – политическия диалог, третата е сътрудничеството, четвъртата е търговия.
Основната цел на Споразумението е да се засилят и заздравят връзките между Европейския съюз и Централна Америка чрез сближаване в три основни области – цитираните вече политически диалог, сътрудничество и търговия. За целите на изпълнение на последната четвърта част, преди да е ратифицирано цялото споразумение, се приема да започне прилагането на решението относно частта за търговията. То е за временно прилагане и датира от 2012 г.
Въз основа на Решение на Министерския съвет от 6 юни 2012 г. Споразумението е подписано от постоянния представител на Република България към Европейския съюз в Брюксел на 13 юни 2012 г.
Четвъртата част от Споразумението – търговията, се прилага временно за Европейския съюз, Хондурас, Никарагуа и Панама от 1 август 2013 г., а за останалите – Ел Салвадор и Коста Рика, е от 1 октомври 2013 г. Гватемала се присъединява впоследствие на 1 декември 2013 г.
На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация заместник министър-председателят по правосъдна реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева внесе за разглеждане на заседание на Министерския съвет на 18 октомври 2017 г. проект на Решение на Министерския съвет с предложение да бъде ратифицирано Споразумението от Народното събрание. Министерският съвет прие Решение № 618 от 19 октомври 2017 г. с предложение до Народно събрание за ратифициране на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна.
Както знаете, колеги, Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание. Надявам се да го подкрепите. Няма да има косвено или пряко въздействие върху държавния бюджет. Това е стандартна форма на споразумение между двете организации, първата по рода си. Намираме го за изключително целесъобразно, още повече в така посочените четири части, които обгръщат целия спектър от въпроси, които биха могли да бъдат засегнати в отношенията между Европейския съюз и държавите от Централна Америка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за въпроси, колеги.
Аз имам два въпроса.
Двадесет и две държави от Европейския съюз са го ратифицирали. Кои не са?
Защо се налага временното прилагане в част ІV „Търговия“?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Госпожо Председател, в допълнение ще Ви дадем имената на останалите шест нератифицирали държави.
Търговията е от гледна точка на това, за да могат да се интензифицират търговските взаимоотношения между Централна Америка и Европейския съюз. Затова е прието и временното решение от 2012 г. специално за четвъртата част „Търговия“ – докато тече ратификацията по цялостното Споразумение, да може търговският стокообмен, тъй като държавите от Централна Америка се ползват с доверие от Европейския съюз, с интензивни търговски взаимоотношения, да може да се прилага специално четвъртата част.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре – от 2012 и 2013 г. за различни държави тече временно прилагане.
Очакваме писмено да ни информирате кои са държавите от ЕС, които не са ратифицирали.
Други въпроси имате ли, колеги? Нямате.
Моля да гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Централна Америка, от друга страна, № 702-02-11, внесен от Министерския съвет на 20 октомври 2017 г.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Законопроектът се подкрепя единодушно.
Очакваме информацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Ще я предоставим.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Можете да останете за следващата точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА ИНТЕРПАРЛАМЕНТАРНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ (ОВППС) И ОБЩА ПОЛИТИКА ЗА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА (ОПСО), 16 – 17 ФЕВРУАРИ 2018 Г.,
защото има връзка между нашата работа и тази на Министерството на външните работи. Тази конференция ще бъде на 16 и 17 февруари поради промяната в датата на „Гимних“, за който „Гимних“ вярваме, че ще информирате посолствата, че ще се състои на 15 февруари. Все още всички те нямат тази информация, а ние вече сме изпратили поканите за конференцията. Става малко недоразумение. Моля да предадете това, въпреки че вече съм говорила с началника на кабинета на министъра.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви и Ви благодаря и за оказаната подкрепа за Споразумението. То е абсолютно безалтернативно, колеги, така че ще бъде хубаво да го ратифицираме и от наша страна.
Ако ни извините, но трябва да докладваме и в КЕВКЕФ.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Вигенин Ви очаква. Приятен ден! (Шум и реплики.)
Да Ви представя проекта на Програма за конференцията.
Датите са 16 и 17 февруари. Ако сте разгледали проекта, той е доста амбициозен. Дано успеем да го реализираме. Могерини ще дойде. Това е конференция, която през 2012 г. е преобразувана. Преди това са били отделни конференции за външна политика, отделни за отбрана, сега конференцията е обща. Като домакини ние също трябва да излъчим делегация, която по правилата на конференцията е от шестима членове народни представители, членове на Комисията по външна политика и на Комисията по отбрана. Тъй като сме домакини, ще се опитаме да разширим състава до девет човека. Очаквам от парламентарните групи да посочат своите представители до края на следващата седмица.
Исках също да кажа, че от гледна точка на Лисабонския договор и ролята на националните парламенти, всъщност Могерини идва да представи приоритетите и целите в областите Обща външна политика и Политика за сигурност и отбрана в съответния период. Това е един вид парламентарен контрол над върховния представител. Въпреки нейната резервираност да дава ясни отговори на въпросите, ние все пак ще си зададем въпросите към нея. Предвидено е време от два часа.
Обръщам внимание, че Конференцията ще започне следобед, защото „Гимних“ завършват в обедните часове и тъй като няма възможност за осигуряване на други зали за конференции, ще трябва да пренаредим залата в НДК, която се надяваме до 15 февруари да бъде в тези функции, които изисква форматът.
Втората сесия виждате, че сме дали като период, който е изминал една година след приемане на Римската декларация. Поканили сме френския министър по европейските въпроси и министъра по европейските политики на Словения. Словения в момента председателства Процеса за Сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Затова сме заложили Франция и държава от Вишеградската група.
Следващият панел е „Западните Балкани“ – нашият специален фокус, традиционно – министрите на външните работи и на отбраната на държавите домакини участват в тази конференция, затова Екатерина Захариева е предвидена като говорител в „Западни Балкани“. Каним и господин Еревец, който е председател на ПСЮИЕ в момента, от Словения, и по един представител на голяма неправителствена организация по повод миграцията в сегашните й измерения.
Предвидени са три уъркшопа или семинари, които се провеждат на английски език, свързани основно със Западните Балкани – „Комуникационна и транспортна свързаност“, „Енергийна свързаност и сигурност“ и отделен уъркшоп за Дунавска стратегия, в който сме поканили да бъде говорител председателят на Външната комисия на Долната камара на румънския парламент. Панелът по отбрана ще бъде подробно разгледан в Комисията по отбрана.
Последната сесия, с която ще завършим, е „Черноморски регион. Актуално състояние“, като сме предвидили освен екологичното му измерение, и сигурността. Поканили сме генералния секретар на ПАЧИС. Мисля, че ще се получи добра конференция.
Искам да кажа, че на предишната Конференция в Талин, някои от нашите колеги бяха там, за първи път не се прие заключителен документ, от което доста държави бяха недоволни. Затова сега ние ще направим опит за компромис, като няма да правим заключение на Конференцията, а ще направим финална декларация, която ще приемем предварително на ниво ръководители на делегации, така че в пленарната зала няма да обсъждаме поправки по заключенията. Това се приета като добър вариант за компромис.
От мен е това. Очаквам подкрепа от Ваша страна. Дано да имаме добро място за провеждане на тази Конференция за 15, 16, 17 февруари.
Заповядайте, ако имате някакви коментари по програмата.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Грозданова, програмата е амбициозна, тематиката е разнообразна.
Ще ми позволите да изразя неудовлетворението – моето и на колегите от Българската социалистическа партия, от предложената програма в две посоки.
Струва ми се, че когато става въпроса за парламентарното измерение на българското председателство, в програмата, както е предложена, е нарушен един принципен баланс. Вторият ден на конференцията – на 17 февруари от третата сесия нататък, доколкото забелязвам, няма нищо общо с българския парламент, а е Конференция, в която участват няколко NGO-та и свободни политически коментатори. Не знам каква стойност ще има тази програма и по какъв начин се свързва с ангажимента на българския парламент в председателството.
Интересно ми е качеството на госпожа Чернева, господин Василев – симпатичен човек на средна възраст, господин Асен Агов, Константин Попов, генерала, разбира се, народен представител, всички основания да бъде модератор, и петата сесия дори не бих я коментирал.
При това положение и при този втори ден, втората част на Конференцията, да я наричаме „парламентарно измерение“?! Аз съм присъствал на доста такива конференции със същите хора. Повярвайте ми, тя по нищо няма да се отличава от всяка една банална конференция, която се провежда под председателството и с организацията на Европейския съвет за външна политика и всички останали сдружения, ангажирани с втория ден.
Не знам как е възникнала идеята за тази структура на програмата. Отсъствието на представители на другите политически сили, освен управляващите, също е впечатляващо, но да допуснем, че такава е волята на мнозинството. Няма какво да коментираме в такъв случай, след като така сте решили, но понеже парламентарното измерение е амбициозна форма, ми се струва, че щеше да бъде от полза за целия ни парламент, ако тази програма имаше малко по-различна структура.
Не виждам по какъв начин господин Агов – бивш депутат, господин Калфин, Соломон Паси, госпожа Чернева вече я споменах, и така нататък, могат да изразят парламентарното измерение на българското председателство. Извинявайте, госпожа Чернева е влизала в парламента като посетител и като заместник-министър. Какво точно от парламентарното измерение ще ни представи тя?
Господин Агов какво ще представи от парламентарното измерение? Категорично възразявам. Мнението е не само мое, а на групата на БСП срещу втория ден от третата сесия нататък. Струва ми се, че това е един непълноценен формат. Мисля даже, че може да бъде отделен в отделна конференция. Предлагам интерпарламентарното измерение да приключи в първия ден. На втория ден да оставим неправителствените организации във формат какъвто пожелаят, ако искат да ползват залата, но да не се води като част от парламентарното измерение на българското председателство, защото е несериозно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Аз имам отговор на тези въпроси.
Първо, аз предлагам за обсъждане и приемане тази програма. Не казвам, че това е финалната програма и няма нужда да бъдем обвинявани в това.
Очаквам програмите, които ще бъдат представени от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове за първото заседание на КОСАК, което ще бъде на 21 януари. Ние такъв драфт не сме виждали до момента. Това е първото.
Второ, не знам защо възразявате срещу участие на председателя на ПСЮИЕ в момента, при положение че ние дългогодишно с подкрепата на господин Пирински се борим тази организация да дойде в България? Не знам защо възразявате срещу участие на неправителствени организации и защо смятате, че това по принцип е в разделение с парламентарното измерение като цяло?
Аз очаквам от Вас до една седмица, тъй като имаме определени срокове до 25 ноември да пуснем тази програма към Европейския парламент, предложение кой според Вас е подходящ да участва в такъв вид панели, с имената им, за да можем ние, като управляващи, както ни наричате, да се съобразим с Вашата позиция. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.) Да, ние се чувстваме управляващи, но не си мислете, че формирането на такава международна конференция е лесна работа.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (говори на изключен микрофон): Не, не мисля.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Затова очаквам от Вас до 15 ноември да ми дадете имената. Мисля, че темите не са Ви неприятни, защото това са темите, които обсъждахме на първото събитие, което организира господин Станишев, и голяма част от тях – както „Западни Балкани“, „Черноморски регион“, така и „Дунавска стратегия“ са предложения на Вашата партия. Ние много коректно приехме всички външнополитически приоритети, които Вие предложихте, и сега се опитваме да ги развиваме и разглеждаме.
Тъй като хората, които сме поканили, според мен са доста добри и опитни говорители, мисля, че би могъл да се получи сносен политически дебат след техните изказвания. Всички тези хора, които ние ще одобрим и ще говорят, ще го правят в рамките на 10 минути. В тези панели от час и половина или малко над час ще има дебат, в който всеки от Вас и всички депутати биха могли да се изкажат по поставените теми и тези и да кажат позициите си.
Имайте предвид, че декларацията, която ще изготвим, ще бъде първоначално като проект, ще мине през Комисията. След това ще бъде изпратена на всички държави членки за съгласуване и поправки, за да избегнем поправките в залата през втория ден, който Вие не харесвате.
Затова очаквам Вашите предложения за модератори, но не само предложения, а и гаранция, че тези хора, които ще предложите, биха дошли в София в този период и биха взели участие в такъв тип конференция. Аз с моите позиции и възможности мога това да предложа. Обсъдила съм го неформално с тези хора и до момента имам тяхното потвърждение, че биха дошли в София. Нека направим така, че да видим какви ще бъдат и Вашите предложения. Аз ще се съобразя с тях в максимална степен.
Ако смятате, че депутати от българския парламент биха могли да участват като модератори и като говорители, това е извън всякакви традиции на такъв тип конференции. Ние ще Ви изпратим общата информация за тази конференция. Колкото и да не ни харесва, това е начинът, по който се води. Очакваме програмата да бъде одобрена от Брюксел до 20 ноември.
Така че моля Ви до 15 ноември писмено към Комисията да постъпят предложения за хора, които да участват в тези теми, защото темите не могат да бъдат променяни. Те са предложени и одобрени в програмата на триото председателства и на 17 ноември се очаква да бъдат одобрени от пленарната зала в българския парламент. Мисля, че 15 ноември е добър срок да одобрим и да предложим на Брюксел тази одобрена от цялата Комисия програма. Благодаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбира се, от наша страна предложения ще бъдат направени.
Принципно ние сме срещу организацията на втория ден, не говоря за тематичната рамка на Конференцията. Говоря за парламентарното присъствие, защото не смятам, че то е обезпечено по някакъв начин във формата, който виждаме в момента.
Не искам отново да водя разговор дали имат място неправителствени организации. След като Конференцията е парламентарно измерение, неправителствените организации могат да предложат теми, някакви експертни мнения към Конференцията.
Аз се извинявам, но под марката на българския парламент да се изявяват и гастролират хора, за които не смятам, че парламентът може да се ангажира с техните позиции?! Парламентът е много по-различна политическа реалност.
Ако все пак има някакво значение, смятам, че можем да приемем, така както в първия ден, модераторите да бъдат народни представители. Тук не става въпрос за партийната им принадлежност. Мисля, че това ще даде съвсем друг вид на Конференцията. Не виждам народен представител, който да не може да бъде модератор на един панел. Иначе какво ще прави той в Народното събрание?!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Аз тук виждам мой пропуск, че не съм изпратила предварително информация за Конференцията и нейното провеждане. Ще Ви изпратим такъв материал, ще се запознаете.
Нашата делегация като такава и всяка делегация, която стои като домакин, стои, както се казва, от страната на народните представители на всички държави членки. Ние с господин Попов като председатели на двете комисии, можем да се качим, да модерираме и даваме някакъв тип позиции от тази страна. Това е начинът, по който се провежда Конференцията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (говори на изключен микрофон): Това зависи от Вас.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Не, не зависи от нас.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (говори на изключен микрофон): А от кого?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще Ви изпратим правилата, приети през 2012 г. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.)
Моля Ви, господин Жаблянов, няма нужда да влизаме в тези спорове, защото това не зависи нито от мен, нито от Вас. Това са задължителни събития по време на всяко ротационно председателство и има разписани правила, по които се провеждат. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.) Добре, тогава Вие сигурно няма да участвате в делегацията, която ще излъчи нашата Комисия. Ще Ви изпратя самите правила, ще изясним начина, по който се провежда Конференцията.
След това, моля Ви, предложете хора, които да участват, защото от наша страна, като състав на народното представителство, няма как в дневния ред да влязат като модератори и говорители народни представители. Ще Ви изпратим шест конференции назад, за да разгледате дневния ред, по който са се провеждали.
Нямам какво да кажа за момента повече, освен срока, който повтарям: ще се съобразим с предложенията, ако постъпят до 15 ноември. Благодаря. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Европейски депутати също не могат да участват в тази форма. Те имат друга тяхна делегация – до 16 членове от Европейския парламент идват на тези конференции, като членовете, които участват, се определят от политическите групи в Европейския парламент. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов на изключени микрофони.)
Запознаваме Ви с това, което смятаме да правим. Ако смятате, че това не е редно, няма да Ви запознаваме и ще си правим това, което трябва, като управляващи.
Благодаря Ви. Желая Ви приятен ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,53 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова