1.Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбрана на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили /ATARES/ и на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили /SEOS/, № 802-02-3, внесен от Министерски съвет на 16.01.2018 г.
2.Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
3.Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерски съвет на 12.01.2018 г.
4.Разни.

---

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по външна политика госпожа Джема Грозданова.
* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, за да започнем работа.
Първо, искам да представя на вниманието Ви дневния ред. Тъй като заместник-министърът, който трябва да ни представи Законопроекта по първа точка, трябва да отиде и в друга комисия, затова започваме. (Изчита дневния ред.)
Моля, първо да приемем дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.

По точка първа наши гости са: от Министерството на отбраната – господин Анатоли Величков – заместник министър; госпожа Милена Маринова – началник отдел „Международно право“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Господин Заместник-министър, започнете изложението, после Вашият колега ще продължи.
Заповядайте, госпожо Маринова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МИЛЕНА МАРИНОВА: Двете технически споразумения, така наречените ATARES и SEOS и проектите на ноти за присъединяване на Република България към тях бяха одобрени от Министерския съвет на 30 август 2017 г. в изпълнение на решенията, подписани от националния военен представител на България в Съюзното командване на НАТО по операциите.
Предмет на двете споразумения е обменът на услуги в областите на въздушния транспорт и транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили в рамките на Центъра за координация на предвижването в Европа, така нареченият МЦЦ – център. Към този Център България се е присъединила с отделно Споразумение, подписано на 14 ноември 2016 г. и впоследствие ратифицирано от Четиридесет и четвъртото народно събрание на 13 юли 2017 г.
Техническото споразумение, накратко казано, с ратифицирането на двете споразумения ще се позволи страната ни да участва в многонационални инициативи в рамките на Центъра за координация на придвижването в Европа, за придобиване на допълнителни способности от стратегически превоз за целите на развръщане, поддръжка, изтегляне по въздух и море на национални сили при участие в операции и учения на НАТО също така.
В техническите споразумения се предвижда възникване на финансови задължения за страната между участниците при обмена на услуги, което в крайна сметка налага ратификацията на двете споразумения на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
В краткост това е съдържанието на предложените проекти и тяхната принадена стойност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, заповядайте за въпроси и за изказвания.
Господин Бурджев, заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Здравейте на всички! Уважаеми гости, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направих си труда да прочета предложения текст и като цяло нямам някакви съображения против текста.
По отношение на финансовите параметри: има ли някаква предварителна подготовка, някакви разчети, анализи? Не знам какъв ангажимент ще имаме ние. Все пак това е финансов ресурс, който ще дойде от държавния бюджет.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МИЛЕНА МАРИНОВА: Както обърнах внимание, става дума за сътрудничество между въоръжените сили в тези области, което ще се изразява в размен на услуги. Към момента нямаме конкретика на такава услуга или някаква необходимост. Може обаче да се породят подобни и поради тази причина, тъй като става въпрос за дълготрайно участие в инициативата, е необходимо Народното събрание да санкционира този начин на взаимодействие между въоръжените сили. Към момента нямам на разположение някакви конкретни разчети или конкретна стойност на дадена услуга.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси има ли, изказвания?
Относно финансовия аспект – това не е първото споразумение, в което по този начин се определя финансовия ангажимент на България и на която й да е друга държава членка, така че не е прецедент да не може да се отговори в момента какво ще се изразходва като ресурс.
Заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Нямам предвид дали това е прецедент. Тъй като се ратифицира именно от този член в Конституцията, който, ако го цитирам коректно, точно финансови взаимоотношения между държавите. Затова попитах. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това е информация, която допълнително може да бъде изпратена към Комисията. Когато постъпят такива данни, моля да ни ги изпратите. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране, както го изчетох при представянето на дневния ред, № 802-02-3, внесен от Министерския съвет на 16 януари 2018 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Колеги, тъй като Стратегията за национална сигурност се гледа и в Правната комисия, господин Георги Кръстев още не е тук. Няма как да започнем без него, за да представи в цялост документа, затова ще изчакаме пет-шест минути.
Ще Ви обявя и другите гости по точка втора: господин Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, господин Борислав Гърков – директор Дирекция „Координация и информационна аналитична дейност“.
Чакаме и представителите на Външно министерство, които явно още са в Правната комисия: господин Тодор Стоянов – заместник-министър и господин Драгомир Заков – директор Дирекция „Политика за сигурност“.
Имате пет минути почивка.

(След почивката.)
Преминаваме към точка втора:
АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Имаме и представител на Министерството на външните работи – господин Заков.
Заповядайте, господин Кръстев. Ние сме прочели това, което сте ни предложили, така че имаме представа.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожи и господа членове на парламентарната Комисия по външна политика, представям на Вашето внимание Проекта за Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България, одобрен с Решение № 759 на Министерския съвет от 8 декември 2017 г.
Действащата Стратегия за национална сигурност на Република България е приета от Четиридесет и първото народно събрание на 25 февруари 2011 г. и обнародвана в ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г. Тя замени приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност, обнародвана в ДВ, бр. 46 от 22 април 1998 г.
Стратегията от 2011 г. даде оценка на изпълнението на политиките за национална сигурност, определи националните интереси, цели и приоритети, даде характеристика на средата за сигурност, посочи основните насоки на политиките за сигурност и очерта общите принципи и институционална рамка на системата за защита на националната сигурност.
След нейното приемане и особено в периода 2013 – 2014 г., в средата на сигурност, преди всичко в международен план, настъпиха сериозни промени, които повишиха нивото на несигурност в международните отношения и наложиха промени в стратегическата концепция на НАТО, във вижданията на Европейския съюз както за състоянието на средата на сигурност, така и за политиките, които следва да се предприемат на съюзно равнище. Съществени изводи за необходимостта от изменения и допълнение в Стратегията за сигурност бяха направени и в нашата страна.
С влизането в сила през месец ноември 2015 г. на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, на Закона за военното разузнаване и на Закона за националната служба за охрана бе завършен процесът на нормативно регламентиране на задачите, организацията, методите на работа на всички служби за сигурност на Република България, което е изпълнение на едни от най-важните задачи, произтичащи от Стратегията за национална сигурност от 2011 г.
Изготвянето на Проект за актуализиране на Стратегията за национална сигурност на Република България е част от Програмата за управление на правителството за периода 2017 – 2021 г. – цел 44, мярка 160.
Становище относно необходимостта от актуализиране на Стратегията изрази и Консултативният свет за национална сигурност на своето заседание от 30 май 2017 г.
В изпълнение на заповед Р 128 на министър-председателя господин Бойко Борисов от 6 юли 2017 г. междуведомствена работна група подготви проект за Актуализирана стратегия. В състава на групата бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и на редица други ведомства, а също така и представител на Българската академия на науките. Към 25 септември групата подготви проект, който в периода 28 септември – 20 октомври 2017 г. бе представен пред експерти, преподаватели, изследователи и студенти в сферата на националната сигурност в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив, Велико Търново, като в София бяха проведени три срещи – в Академията на МВР, в Българската академия на науките и във Военната академия „Раковски“.
Проектът бе представен също и пред форума, организиран от юридически лица с нестопанска цел, чиито уставни цели предвиждат дейности в интерес на националната, обществената и корпоративната сигурност.
Проектът на Стратегията бе представен пред Съвета по сигурността на негово заседание на 10 ноември, след което беше проведена съгласувателна процедура и разгледан и одобрен в заседание на Министерския съвет на 6 декември.
В Проекта около 25 текста са изцяло нови, редица текстове са актуализирани, отново казвам, от гледна точка на новата среда за сигурност и политиките за сигурност, които следва да се провеждат. Отбелязани са достиженията, които са постигнати след приемането на Стратегията от 2011 г. и са включени три изцяло нови раздела, като „киберсигурност“, „транспортна сигурност“ и „управление при кризисни ситуации“. Съществено са разширени и текстове, които визират потенциалното участие в подготовката на политиките за сигурност и тяхното осъществяване на академичната общност и на неправителствения сектор.
Хоризонтът на Актуализираната стратегия е 2025 г., като основанията на работната група бяха предвидими и прогнозируеми политически, икономически, бих казал, и някои военни цикли или програми в рамките на НАТО, Европейския съюз и в държави с определяща роля в съседни геополитически пространства.
С това предлагам да завърша представянето и съм готов да отговоря на въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Господин Ненков, заповядайте.
НИКОЛАЙ НЕНКОВ: Съвсем накратко ще представя позицията на Държавна агенция „Национална сигурност“. Държавна агенция „Национална сигурност“ подкрепя изготвения Проект за Актуализирана стратегия за национална сигурност. Считаме, че в него са отразени основните рискови процеси и най-важните политики за защита на националните интереси и постигане на националните приоритети.
Проектът е добра основа за дебат в Народното събрание с оглед прецизиране на дефинираните рискове, интереси и политики и постигане на широк обществен консенсус в сферата на националната сигурност. Това е нашето становище. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Господин Заков, от гледна точка на частта „външна политика за сигурност“, ако имате нещо да кажете извън текстовете, които са предложени.
ДРАГОМИР ЗАКОВ: Няма какво да добавя, освен да подкрепя изцяло това, което беше казано от господин Кръстев и от представителя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Бих искал само да добавя нещо. По принцип приемането на Националната стратегия и всичко, което се съдържа в нея, е интегрална част от усилията на евроатлантическата общност, тоест на НАТО и на Европейския съюз изграждане на зона за сигурност, стабилност, свобода и правосъдие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, сега е наш ред. Който има желание за изказване и за предложения, заповядайте.
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Разбирам, че обсъждаме тази част от Стратегията за национална сигурност, която касае външната сигурност, а не всички останали раздели. В този смисъл си позволявам да коментирам чл. 37 и 38, в които формулировките ми се струват на фона на сегашната сериозна политическа активност на Република България, доста обтекаеми и биха могли с помощта на почитаемите членове на Комисията, която е изготвила този документ, да бъдат по-детайлизирани с оглед на необходимостта от начертаване, ако не на реална пътна карта, то на по-конкретни възможности за включването на страните от Западните Балкани в Европейския съюз, а преди това в НАТО като едно от неизмените условия за стабилността в региона. От нашите впечатления, мисля, че Вие също ще ги споделите, от срещата в Талин, на която присъствахме заедно с Вас и с други членове на почитаемата Комисия, направи впечатление изявленията на представители на Република Хърватска, които с голяма доза тревога се отнасят към проблеми в отделни региони на Западните Балкани, каквито са Босна и Херцеговина и съществуващите взаимоотношения между трите подчасти на Босна и Херцеговина. Мисля, че ролята на България в случая, която в момента се детерминира като един от водещите фактори на стабилността на Балканите, би могла да по-сериозно детерминирана бъде в тези два члена.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тъй като казвате, че има възможност за промени и предложения в текстовете, искам да направя едно уточнение. Според Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и неговия чл. 7 ние като народни представители в този случай можем да правим предложения към този Проект. Така че ако сега нямате готовност за конкретно предложение, което Комисията да обсъди и да гласува, може да го направите в пленарната зала. Това се допуска.
Ако имате други предложения, можете да ги направите или сега, или в последващ момент, въпреки че сега е по-лесно, защото чрез нас залата ще бъде по-добре запозната какво предлагаме.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, искам да поставя няколко въпроса, свързани с външната среда за сигурност, тъй като оценките за външната среда за сигурност неколкократно предизвикаха противоположни оценки и оживени политически дискусии. Изглежда те са свързани не толкова с обективен анализ на външната среда за сигурност, колкото приемането на политически и други оценки на базата на идеологическа индоктринираност.
Става въпрос за следното. Искам да обърна внимание на т. 35 от външната среда за сигурност, където с основание е поставен въпросът за незаконните оръжейни доставки, реекспорт към ембаргови държави, в това число терористични организации.
Въпросът за терористичните организации, както е известно, в светлината на сирийския конфликт, е открит. Там имаме – не мога да кажа колко списъци с терористични организации, като те не се препокриват в тези списъци. Публична тайна са доставките на български производители и търговци за различните воюващи страни в този конфликт. Бяха излъчени достатъчно информационни материали, беше тиражирана информация. В тази връзка: как точно разглеждаме доставката за терористичните организации в светлината на нашите оръжейни доставки за воюващите страни в Сирия, които са публични? Струва ми се, че трябва да имаме общи критерии при оценката на този тип опасности за международната среда за сигурност. Единствената причина да има рестрикции върху оръжейните доставки за ембаргови държави или терористични организации, разбира се, не виждам защо трябва да бъдат поставени в един ред. Ембарговите държави са с един режим, със съвършено различен режим са терористичните организации. Там въобще не стои въпросът за оръжейни доставки – за терористични организации. Ембарговите държави налагат рестрикции върху оръжейните доставки заради неспазването на някои регламенти и са влезли в ембаргов списък.
Не мога да разбера защо в същия ред са изброени терористичните организации. Кои са терористичните организации, които могат да бъдат снабдявани с оръжие? Това ми се струва абсурдна формулировка. По принцип снабдяването на терористични организации с оръжие е престъпление, а ембарговите държави е нарушение на международни регламенти и режими, но това са държави, които са се озовали по някакви причини в ембаргов режим. Струва ми се, че става дума за две различни неща.
Член 33 и кризата в Украйна, и незаконното анексиране на Крим. Не мога да разбера до кога ще се поставя този въпрос, тъй като той е външен за България. Каква опасност произтича за България? Колко време откакто е проведен референдумът в Крим за присъединяване към Русия? Може би година и половина мина вече. Какви са доказателствата, че в резултат на това присъединяване, на този референдум, за България са произтекли проблеми със сигурността, както е записано тук? Какви точно проблеми от анексирането на Кримския полуостров и каква опасност за България води и произтича от референдума, който беше произведен там?
За прословутите хибридни действия. На няколко пъти поставям тази тема тук. Дайте да приемем някаква дефиниция за тези хибридни действия. Това е абсурден термин. Какво значи „хибридни“? Хибриди има в селското стопанство – хибридни семена, хибридни сортове. Има някакви научни основания да се употребява това понятие.
Какво представлява хибридната заплаха? Някаква дефиниция в международното право не съм чувал. Вярно е, че преди известни години съм се занимавал с тази тематика, това е ново понятие. Някъде в литературата дадени ли са дефиниции за това, за да можем тук да обясним какво е това хибридна заплаха.? Кои са хибридите, как произлизат? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов, имате ли конкретни предложения по тези три точки, по които говорихте, или не?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, имам конкретно предложение: да се прецизира и да се изясни понятието „хибридна заплаха“.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: В този документ нямаме раздел, в който да се дефинират понятия. Благодаря Ви.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: По отношение на предложението да се детайлизират текстовете в т. 37 и 39, бих искал да отбележа, че това е разделът, който характеризира или описва средата на сигурност. Политиките за сигурност са в т. 144 и следващите, касаещи външната политика за сигурност. Мисля, че там има достатъчно добри текстове, които определят какво се очаква от външната политика на Република България.
Искам да подчертая, че и в актуализирания вариант на Стратегията за национална сигурност се придържаме към възприетия през 2011 г., а бих казал, и от 1998 г. характер на такъв документ – формулировките да са по-общи и в същото време достатъчно ясни, и да станат основа за секторни стратегии. Така че на базата на Стратегията за национална сигурност разработването на стратегия за външната политика на Република България би било нещо съвсем нормално, естествено. Тази детайлизация би могла да бъде включена точно в такава стратегия, с което, разбира се, по никакъв начин не мога да навляза в правомощията на народните представители да внесат корекции, детайлизация, яснота и каквито прецените промени в предложените Ви текстове. Все пак да имаме предвид, че Стратегията е с хоризонт 2025 г., не е свързана с по-кратък период.
По отношение изказването на господин Жаблянов, бих искал да отбележа, че не мога по никакъв начин да се съглася за доставки на български производители за воюващите страни. Република България, фирмите и държавните органи осъществяват своята дейност, включително и по експорта на оръжие, в строго съответствие с международното и националното законодателство. Към момента, въпреки всички „разкрития“, няма никакво обвинение към нашата страна за износ на оръжие към потребители, които нямат право да ги получат.
Текстът на т. 35 е нов, искам да отбележа, и съвсем естествено отразява виждането, разбирането за важността на този риск за сигурността, при това не само националната сигурност, а и за международната сигурност, включително с оглед ожесточаването на конфликтите и доставката по нерегламентиран начин на оръжие, бойна техника, както е написано „оръжейни доставки за ембаргови държави“ и както е казано „и/или нелегитимни крайни потребители, в това число терористични организации“. По-скоро, бих казал, те не са на един ред, а са в един абзац. Според мен е съвсем обосновано, защото дали са държави, които нямат право да получават такава стока, или терористични организации, не виждам каква е толкова голяма разликата, че да се налага примерно да ги отделяме в различни параграфи. При всички случаи това е незаконна дейност и Република България не просто се въздържа, а изобщо е против и не осъществява такива доставки.
По отношение на незаконното анексиране на Крим, въпросът ще се поставя дотогава, докато не се реши конфликтът, докато не се намери решение и то в съответствие с международното право. Проблемът е, че е нарушено международното право. Проблемът е, че след това действие в Крим са разположени оръжия, войски, които драстично промениха съотношението на силите в Черноморския регион. Повече от очевидно е, че ситуацията на сигурността в Черноморския регион пряко засяга националната сигурност на България. Затова ние с особено безпокойство следим тези събития и, разбира се, сме част от действията на НАТО в укрепването на сигурността в целия източен фланг, конкретно и в Черноморския регион. Ние сме част, разбира се, и от политиката за сигурност и отбрана на Европейския съюз, която точно поради тези събития вече излиза на преден план. Имаме всички основания и сме длъжни именно предвид качествената промяна на средата на сигурност в Черноморския регион да фиксираме този проблем и да провеждаме политика в съответствие с новите реалности.
Терминът „хибридна заплаха“ вече се е утвърдил и в специализираната литература, в документите на НАТО, на Европейския съюз. Мисля, че в европейски и евроатлантически мащаб никой не поставя този термин под съмнение. Що се отнася до дефинициите, работната група имаше желание да разработи и да предложи приложение от дефиниции на основните понятия, които са използвани, но стигнахме до извода, че това е друг тип работа – научноизследователска, творческа работа и няма практика да се дават дефиниции за разлика от закони или нормативни документи. Считаме, че всички понятия, които са използвани в Проекта за актуализиране на Стратегията за национална сигурност са достатъчно ясно какво включват.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Някой друг от участниците има ли желание?
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: По параграф или т. 35. Няма как да приема, че могат да бъдат в един параграф, защото ембарговите държави дори ембаргови са субект на международното право.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов, направете предложение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Голяма част от ембарговите държави са членове на Общото събрание на ООН, нали така? Терористичните организации, извинявайте, господин Кръстев, са терористични организации и няма как да бъдат приравнявани в един параграф. Ако тук някой може да оспори това, то е някакво ново светило в международните отношения.
Предлагам да се разграничат.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, дами и господа! По Стратегията може да се направят различни предложения и да бъдат променени някои от текстовете, които притесняват колегите.
Спирам вниманието Ви на чл. 41 от Стратегията, която касае българските общности зад граница. Мисля, че самият текст не е достатъчен с оглед на това, че повече от 3 млн. наши сънародници, без значение дали имат българско гражданско, или са лица от български произход, са зад граница, тоест трайно пребивават извън пределите на България. Смятам, че не е достатъчно в Стратегията за национална сигурност да бъде толкова кратък текстът и да не засегне и други проблеми на нашите сънародници и предложения, свързани с това как те би следвало да бъдат подпомагани и интегрирани към българската държава. Вярно е, че има приета от Министерския съвет Стратегия за българите зад граница 2014 г., но тя не е влязла още в Народното събрание за ратифициране. Това, което не виждам в препоръките, които са написани относно нашите сънародници зад граница, е именно проблемът с икономическия им статус, тоест, че особено в старите български общности финансовата криза сред нашите сънародници там и изобщо бедността е много голяма. Тук би следвало да има и текст, който касае, че българската държава трябва да направи всичко възможно да подпомогне икономическия растеж, инфраструктурно подобряване на регионите, в които живеят наши сънародници в определени държави. Има такива механизми и към Външно министерство, има такива механизми директно към Министерския съвет. Това според мен също трябваше да бъде включено.
Отделно от това става въпрос, че българите зад граница са подложени на асимилация или политически натиск и така нататък, което е вярно. Може би трябваше да има предложени конкретни мерки, чрез които нашите сънародници да бъдат защитени. Едни от тези мерки са именно да има предложение лицата от български произход, живеещи зад граница, да получават по-бързо постоянно пребиваване в България с минимални административни изисквания и по-лесно да получават българско гражданство, което автоматично е и европейско, за да може да бъдат защитени не само от България, но и от Европейския съюз. Може би тези няколко неща също трябваше да бъдат включени с оглед на това, че България е 7 милиона, а сънародниците ни зад граница са повече от 3 млн., тоест това не е малък проблем и трябва да бъдат подпомогнати. Благодаря.
ПРЕД. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други изказвания има ли?
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Понеже поставихте въпроса за конкретно предложение – в т. 37 моето предложение е: след последното изречение да се добави „ускоряването на механизмите на взаимодействие между Република България и страните от Западните Балкани, на базата на тяхната конкретна позиция като кандидати в НАТО и Европейския съюз, би могла да способства за по-бързото им реално интегриране в двете организации“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Смятам, че е редно да поставим на гласуване това предложение. Ако има други, да ги съберем и след това да ги гласуваме, за да може пленарната зала по-лесно да се ориентира и ние ще го включим в становището на Комисията.
Заповядайте, господин Заков.
ДРАГОМИР ЗАКОВ: Във връзка с § 35, бих искал да в неса едно уточнение. Има ембаргови държави, които са ембаргови именно защото отклоняват специална продукция към терористи и терористични организации. Има пряка връзка между двата термина. Има редица ембаргови държави, които са в ембарговите списъци именно защото подкрепят терористични организации. Има директна връзка.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте за други предложения.
Имате ли някакъв коментар по предложението на господин Михайлов, както беше предложено?
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Чисто стилистично Стратегията трябва да съдържа по-указващи действия. Не „би могло“, трябва да е по-решителен изказът в Стратегията, тоест от него да произтичат задачи. Това е чисто стилистично.
По отношение на предложението на господин Ангелов, защото то е доста съществено, бих искал да отбележа, че предложенията, които направихте, са абсолютно задължителни в една секторна стратегия. В Актуализираната Стратегия съществено е променен, включително и като съдържание и като акцент, текстът, който е от 2011 г. и мисля, че е добра основа. Не казвам, че не може леко да бъде редактиран, но толкова детайлно разработване на тези политики, които предлагате, са за секторна стратегия, която трябва да стъпи на Стратегията за национална сигурност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Подлагам на гласуване предложението на д-р Михайлов, както беше прочетено. Ние ще го извадим от протокола, за да бъде въведено в становището.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието единодушно.
Колеги, ако няма други предложения и изказвания, да преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен Проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
Който подкрепя Стратегията с Проекта на решение, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 3.
Актуализираната Стратегия с Проекта за решение е приета.
Колеги, Министерството на правосъдието е в Комисията по правни въпроси. Така че още малко търпение до разглеждане на Истанбулската конвенция.
Почивка 5 минути.
(След почивката.)
Колеги, продължаваме с точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, № 802-02-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 ЯНУАРИ 2018 Г.
По точка трета наши гости са: от Министерството на правосъдието – госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър; Мирена Ценова – държавен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“; от Външно министерство – господин Данаил Чакъров – директор Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“; госпожа Мария Спасова – директор Дирекция „Права на човека“ и от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Росица Димитрова – заместник-министър, госпожа Ани Евгениева – главен експерт в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“.
Интересува ни позицията на Министерството на правосъдието като вносител на Конвенцията в Министерския съвет.
Имаме доста натрупана информация.
Госпожо Ахладова накратко представете позицията. После ще Ви задаваме въпроси.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Конвенцията на Съвета на Европа за превенции и борба с насилието над жени е първият инструмент, в който се създава цялостна рамка за превенция на защита на жените и момичетата от всички форми на насилие и предотвратяване, преследване и премахване на насилието над тях, включително и домашното насилие. Ще отбележа, че в тази Конвенция не става въпрос само и единствено за домашното насилие, а въобще за насилието над жени, както и насилието над момичета, които не са навършили 18 години.
Конвенцията обхваща широк спектър от мерки – административни, граждански, наказателни, от събирането на информацията и повишаване на осведомеността на обществото по този проблем, през предоставянето на защита, на услуги за подпомагане на жертвите, до всеобхватно въздигане в престъпление на различните форми на насилие срещу жени.
Няма да Ви запознавам подробно какво представлява Конвенцията, защото всички вече сте се запознали с нея, както и с обяснителния доклад, който е приложен към нея. Искам само да кажа, че в тази връзка Министерството на правосъдието във връзка с превенцията от домашното насилие и насилието е предприело поредната стъпка, а именно подписването на Истанбулската конвенция.
В Министерството на правосъдието има две работни групи, които подготвят изменение на гражданскоправната област във връзка с привеждането на Конвенцията в съответствие с нашето законодателство. Искам да отбележа, че след ратификацията на определен акт и след преценка дали Народното събрание ще прецени дали ще приеме Конвенцията със съответните резерви, се правят измененията в нормативните актове. Затова отбелязвам, че Министерството на правосъдието не е внесло пакета изменение заедно със самия документ, защото трябва да се види дали Народното събрание ще я ратифицира и с какви резерви ще я ратифицира. В Министерството на правосъдието се работи почти от две години по този пакет изменения.
Съвсем накратко ще кажа, че пакетът изменения са в гражданскоправната област, разширяване действието на Закона за защита от домашното насилие, както и изменения в други нормативни актове – Семеен кодекс, Закона за защита от дискриминация, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за младежта и спорта.
В наказателноправната област също се правят съответните изменения за по-ефективна превенция и борба с формите на насилие. Обсъждано е въвеждането на нови състави на престъпление, допълване на действащите.
По отношение на Наказателнопроцесуалния кодекс се обсъждат промени, насочени към допълнителни мерки за защита на пострадали, по отношение на които при извършване на престъплението е упражнено физическо или психическо насилие.
Министерство на правосъдието внесе в Министерския съвет Истанбулската конвенция, като направи всички възможни резерви, които са предвидени в чл. 78, § 2 и те са допустими.
Искам да кажа, че спорните текстове, които породиха толкова дебати в обществото – чл. 2, чл. 4, чл. 12, чл. 14, чл. 60 – да, за тях определено няма как и затова Министерството на правосъдието не е направило резерви. За тях обаче, както видяхме от анализа, който беше изпратен от Дирекцията по правни консултации и международно публично право към Съвета на Европа, е допустимо да бъде направена тълкувателна декларация. Цитирам т. 29 от този анализ, който казва: „Използването на тълкувателни декларации, в които се подчертава, че Конвенцията не съдържа задължение за признаване на трети пол, правно признаване на бракове между лица от един и същи пол или статут на бежанци за транссексуални или интерсексуални лица като такива, е допустимо“.
В този контекст искам да отбележа, че тълкувателна декларация във връзка с текстовете, които притесняват обществото, както видяхме от самия Съвет на Европа, е допустима.
По отношение на така изразените притеснения в обществото, а именно, че ратификацията на Истанбулската конвенция ще доведе до промяна на Конституцията и по отношение на промяна на дефиницията за брак, и до имплицитно регламентиране на еднополовите бракове отбелязвам, че самият обяснителен меморандум към Конвенцията изрично посочва, че дефинираният термин „пол“ в нея не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, които се използват в Конвенцията.
На второ място, включването в учебния материал на нестереотипните роли на пола в официалните учебни програми не крие каквито и да било рискове за подрастващите. Какво има предвид този текст? – Че насърчаването на равенството между половете, взаимното уважение в междуличностните отношения и ненасилието трябва да започне в най-ранна детска възраст.
С тази цел Конвенцията стимулира, подчертавам, без това включване да има задължителен характер за държавите членки, стимулира да се насърчат горепосочените ценности и по преценка на държавата членка какво да се въведе в учебния материал. Тоест, всяка държава е свободна да прецени в какъв аспект и какви форми може да въведе в учебния си материал.
На трето място, Истанбулската конвенция няма да задължи България да дава статут на бежанец на всеки чужденец с особености на пола. Отчитането на особеностите на пола при преценка за предоставяне на статут предполага разпознаване и разбиране как полът може да окаже въздействие върху причините за вида на преследването или претърпените вреди. Това не означава, че всички жени, които са били жертва на насилие заради пола си, ще имат автоматично правото на статут или на бежанец. Във всеки конкретен случай е предоставена възможност държавата членка да прецени за предоставянето на такъв статут и той ще зависи от конкретните обстоятелства.
И последно, искам да отбележа, че това, което беше отбелязано по отношение на дефиницията „социален пол“, отдавна е въведено в нашето законодателство. Става въпрос за Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приет на 26 април 2016 г., където в § 1, т. 1 се казва, че „равнопоставеността на мъжете и жените – да не чета целия текст – представлява и избора за ограниченията на социалната роля на своя пол“. Тоест социалната роля на пола вече е въведена и тя не се въвежда тепърва с Истанбулската конвенция в българското законодателство.
По отношенията на притесненията – вчера при обсъжданията в „Св. Св. Климент Охридски“ чух, че ще се започне масова смяна на пола. Такова нещо няма в Истанбулската конвенция! Искам да Ви кажа, че в Закона за защита от дискриминация, който е приет от Народното събрание през 2003 г. – т. 17, § 1 от Допълнителните разпоредби, казва: „Признакът „пол“ по чл. 4, ал. 1 включва случаите на промяна на пола“.
Уважаеми народни представители, искам само да кажа, че всъщност самата Истанбулска конвенция не говори за промяната на пола. Става въпрос, че в нашето законодателство, и в таблицата за съответствие, която ние правихме във връзка с Истанбулската конвенция на текстовете от Закона, вече е въведен терминът „пол“. Той не е нов и не се въвежда с Истанбулската конвенция.
По отношение на държавите – всички сте наясно колко държави са я ратифицирали, но казвам: 44 държави към момента от всичките 28 държави – членки на самия Европейски съюз, са я подписали, от тях: 28 страни са я ратифицирали и 17 страни държави членки съответно са ратифицирали…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗНАНОВА: Имате предвид 44 от 47?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Да, точно така, извинявайте.Така че, това е ситуацията.
Присъединяването на Република България към Истанбулската конвенция, ще отбележа също, е част и от приоритетите на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа и това е станало още през месец ноември 2015 г. – май 2016 г., и одобрена от Министерския съвет на 23 септември 2015 г. Това е станало преди три години. Такива са фактите.
Мога да отговоря на други въпроси и притеснения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тепърва ще имаме възможност за обяснения и въпроси.
Аз само искам да реагирам първоначално на Вашето изказване. Казахте, че трябва, първо, да решим дали да ратифицираме, или не преди да изразим резерви, но това не е вярно, защото Вие сте внесли самия Законопроект за ратификация с почти всички възможни резерви, които предоставя самата Конвенция. Това трябва да стане ясно от самото начало.
Другата забележка, която е доста основателна, че обяснителният доклад, който е към Конвенцията и който според нас е правно обвързващ, не е преведен на български и не е внесен заедно със Законопроекта за ратификация. Това е вярно, доколкото знам.
Другото – преводът на български, който е внесен, се оказва, че не е коректен спрямо оценките и дори на Съвета на Европа, и се прави нов превод. Имайте предвид, че това, което днес ще гласуваме, е на база на френския и английския вариант на Конвенцията.
Това са първоначалните ми забележки към това, което чух досега.
Сега ще дам думата на другите две министерства като представители.
Мисля, че по-добре е първо Външно министерство да вземе отношение. Да ни кажете подкрепяте ли, не подкрепяте ли, какви са били Вашите аргументи в предишните години?
Аз съм свидетел на част от процеса и когато България трябваше да подпише Конвенцията по времето на кабинета Орешарски, тогава министър Вигенин беше дал отрицателно становище. Искам да знам какви са аргументите за това, защото то би могло да подпомогне дебата днес.
Засега това питам Министерството на външните работи и след това, ако има други въпроси, ще Ви питаме още.
МАРИЯ СПАСОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Като представител на Министерството на външните работи изразявам пълна подкрепа на казаното от заместник-министър Ахладова. Присъединяваме се към всички аргументи, информация, изобщо към цялото изложение.
По отношение на конкретно зададените въпроси от госпожа Грозданова, мисля, че имаме нужда от малко повече време, за да изясним някои от тези въпроси.
Първо, ако правилно съм разбрала – да, факт е, че не е внесен обяснителния доклад. Той има неофициален характер, но ще помоля господин Чакъров да вземе отношение по този въпрос. Потвърждавам това, че в Съвета на Европа се работи по нов превод на Конвенцията на български език и той ще ни бъде изпратен съвсем скоро. Не мога да кажа в какъв срок, но потвърждавам факта, че изпратихме указания към постоянното ни представителство с молба да изяснят този въпрос и да получим нов превод.
По отношение на указанията, които са изпращани по време на правителството на господин Орешарски и на министър Вигенин, не мога да дам отговор. Предполагам, че госпожа Грозданова е проверила, за да зададе този въпрос. За съжаление, малко по-късно поех дирекцията и нямам спомен от този период.
Важно е да се подчертае, че е отнето известно време да бъде приета Конвенцията и да бъде отворена за ратификация. Не мога да скрия факта, че понятието „пол“ също е имало своето значение Конвенцията да бъде приключена и отворена за подпис малко по-рано.
Доколкото ми е известно, българската страна е направила опити да подобри текста в този член, но все пак това е Конвенция, която се договаря от 47 страни членки и подозирам, че това е бил основният проблем.
През 2009 г. е започнато договаряне, а в 2011 г. е открита за подпис. На всички вече е известно, пак казвам, това е юридически проблем на Конвенция. Тя е приета без гласуване, а не с консенсус. Това е, което мога да Ви кажа. Запазвам правото си да Ви информирам, ако трябва и в писмена форма.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре, за да приключа засега с въпросите.
Господин Чакъров, да ни кажете обяснителният доклад дали е правно обвързващ към Конвенцията и дали можем в тълкувателната декларация да определяме по различен начин понятията от това, което е написано в обяснителния доклад? Имам предвид понятието „джендър“. Можем ли да му даваме различно тълкуване от това, което е дадено в обяснителния доклад?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ (МВнР): Тук навлизаме в конкретика, на която лично ми е трудно да отговоря. Обяснителният доклад формално, юридически няма задължителна сила. Но е задължителен от гледна точка на това, че той е източник на автентично тълкуване на разпоредбите на Конвенцията. То не е само към тази конвенция, то е към всички конвенции на Съвета на Европа – заедно с текста на самата Конвенция в същия формат се приема и този обяснителен доклад от същите хора и комитети, които ги изработват. Тоест, макар и да не е юридически фиксирано, че той е задължителен, защото задължителна е Конвенцията, обяснителният доклад е източник на тълкуване и винаги служи за правилното прилагане на дадена конвенция.
Интерпретативна декларация може да бъде направена. Тя не е фиксирана като забранено или разрешено от Конвенцията. Конвенцията третира само случаите, в които можем да формулираме резерви. Разликата между резервите и интерпретативните декларации е, че в единия случай се модифицира текста, когато това е позволено в самата Конвенция, а в другия случай – се дава тълкуване от всяка държава, която е страна по Конвенцията как точно ще прилага нейни разпоредби, без да модифицира самата Конвенция.
Много често държави злоупотребяват като изрично са забранени резервите въобще, не както е в конкретния случай, и формулират декларация, която на практика е резерва. В този случай другите държави имат право да възразят срещу тази декларация, като отразяват в своето мнение, че не се касае за декларация, а се касае за резерва, която е недопустима.
Тоест какво тълкуване би се дало с една интерпретативна декларация зависи от самите разпоредби на Конвенцията и доколко съдържанието на тази декларация ще бъде в съответствие с Конвенцията.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Разбрахме. Благодаря.
От Социалното министерство, ако имате предварително изложение, или ще чакате въпросите?
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РОСИЦА ДИМИТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители – членове на Комисията, уважаеми колеги, уважаеми гости!
За първи път имам честта да участвам в заседание на Вашата Комисия. В моят ресор е равнопоставеността, антидискриминацията, освен подкрепата, която предоставяме със социално подпомагане и социални услуги за децата, възрастните хора и хората с увреждания. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика изрази своето становище по внесения доклад във връзка с ратификацията на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. И тъй като е подписана в Истанбул – по-широката популярност, която придоби, е Истанбулската конвенция.
С наше писмо от 18 декември 2017 г. на основание чл. 34, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация съгласувахме представените по реда на чл. 32, ал. 1 от същия Правилник Проект на доклад на министъра на правосъдието, Проект на решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и Проекта на Закона за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
Ратификацията на Истанбулска конвенция въвежда като ангажимент на българската държава осигуряването на услуги на територията на цялата страна, чрез които всички жертви на насилие да имат постоянен и незабавен достъп както до услуги за кризисно настаняване, така и до специфични консултативни услуги и услуги за психологическа подкрепа и кризисна интервенция.
Следва да се има предвид, че социалните услуги са децентрализирани и се разкриват по инициатива на общините, съобразно потребностите на населението във всяка една от общините. Кметът на общината управлява социалните услуги, включително и тези за подкрепа на пострадали от домашно насилие на територията на съответната община.
Към настоящият момент като делегирани от държавата дейности на територията на страната функционират пет кризисни центъра за пълнолетни лица с общ капацитет 50 места и 18 кризисни центъра за деца с общ капацитет 196 деца. В тази връзка е важно да се отбележи, че от броя на разкритите кризисни центрове и географското им разпределение е видно, че системата от социални услуги в България не може на този етап да изпълни ангажиментите за осигуряване на специална закрила на жертвите на насилие, предвидени в Конвенцията.
Това е информацията, която ние сме предоставили. Фактът, че ще правим превенция за борба с насилието над жени и домашното насилие, и това, което се предоставя към момента на територията на страната като кризисна интервенция, кризисна подкрепа, подслон, опитът, натрупан до момента – основно се предоставят консултативни и подкрепящи услуги от страна на неправителствените организации, показва, че правителството е осъзнало своя ангажимент да се води последователна и активна политика във връзка с превенция на насилието.
Все още има какво да направим всички заедно като усилия, като разбиране и на местните общности ,и най-вече ангажиментите, които към момента, съгласно законодателството, са в компетенциите на кметовете на общините по разкриването на още кризисни центрове, които да бъдат в подкрепа както на жертвите на насилие, разбира се, и в подкрепа, по-скоро превенция и консултативна подкрепа и на самите насилници.
За съжаление, в последните месеци ежедневно, ежеминутно се получава информация за насилие в различни аспекти. Убедена съм, че е изключително важно да провеждаме и да инвестираме в мерки, свързани с превенция на насилието от ранна детска възраст, с превенция на насилието в домашна среда и особено срещу насилието, което се оказва върху психиката на децата при раздяла на родителите. Всичко, което се случва в уязвима и ранима детска възраст, след това има своите последствия. Насилие в ранна детска възраст възпроизвежда насилие в по-късна възраст на нашите деца. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, сега сме ние наред.
Заповядайте, госпожо Йончева – първо Вие.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Уважаеми дами и господа, моят въпрос е: кое налага точно в този момент ратифицирането на Истанбулската конвенция, при положение че все още няма обяснителен доклад и дебатът в обществото тепърва започва?
Бих искала да дам два примера: Ирландия, която в 2011 г. подписва Истанбулската конвенция, все още не я е ратифицирала. Там дебатът все още се води. Великобритания, която също е подписала Конвенцията, все още не я е ратифицирала. Кое налага точно в този момент, при положение че обществото ни не е готово, не е запознато, да ратифицираме Конвенцията? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Тошев и после господин Михайлов.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаеми колеги, уважаеми заместник-министри и гости! Имам няколко въпроса.
Не видях към документацията, която поне на мен е предоставена за ратификация на Конвенцията, становища и по-специално ме интересува има ли официално уверение, че текстът на Конвенцията в този превод не влиза в колизия с Конституцията на Република България? Тълкувания чух – десет хиляди.
Вторият ми въпрос: Правосъдното министерство има ли някаква справка, макар и груба, колко конвенции досега сме ратифицирали в демократичния период на развитие на България, така да го наречем, последните 30 години, които защитават под една или друга форма неравноправие, насилие, дискриминация и така нататък? Има ли анализ, след като са адаптирани българските закони спрямо тези външни документи, какъв е материалният ефект от това нещо – с колко е намаляло насилието към етнически групи, към деца, към жени, към мъже, към различно сексуално ориентирани и така нататък?
Третият ми въпрос: като всеки закон, защото като го приемем, то става закон, има ли материален анализ какво ще се случи по отношение точно на основната тема? Не говорим за трети пол, не го споменавам изобщо. В материален аспект как ще намалее насилието?
Последният ми въпрос: проблем на законодателната и на изпълнителната власт, и въобще на всички българи, е как да спрем да се женят деца на 12 – 13 години? Тази конвенция точно как ще помогне в този аспект? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Михайлов и тогава ще Ви дам думата за отговори.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще си позволя да потвърдя въпросите на госпожа Йончева и само да ги разширя с въпроса: какво налага, при положение че единият документ – по Вашите данни и по данните на уважаваната госпожа Председател, е неправилно преведен и се налага втори превод, а вторият документ все още не е предоставен с легализиран български превод, и при наличието на Закон за защита от насилието, който обхваща в своите действия и екзекутивност в България и деца, и жени, и старци – каква е спешността, която налага при такъв взрив в обществото, който съществува в момента, остър негативитет към проблема за ратифицирането на Истанбулската конвенция, какво налага тази – като лекар мога да кажа – истерична спешност да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря на всички.
Който има желание, да вземе пръв думата?
Госпожо Ахладова, заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви за въпросите.
Ще започна отзад напред. Защо толкова спешно се иска ратификацията на Конвенцията? Искам да кажа, че Министерството на правосъдието работи повече от две години във връзка с ратификацията на Истанбулската конвенция и подготовка на нормативните документи, свързани с нея.
Още през 2016 г. Министерството на правосъдието имаше проект по норвежки механизъм на стойност 550 хиляди, в който се направи анализ дали е необходимо в българското законодателство да се въвежда Истанбулската конвенция. Имаше редица кръгли маси, поканени бяха участници от редица неправителствени организации, от съдебната система. След това този анализ беше предоставен на обществото, но той не породи дебата, който в момента се породи.
Също така през 2016 г., когато беше дадено правомощие за подписване на Истанбулската конвенция, аз си направих труда да извадя справката от министерствата при съгласуването. Никое министерство не е било против. В момента, когато искахме да внесем Закона за ратификация, да видим какви са становищата на другите министерства, с изключение на Министерството на отбраната, ние не получихме обратна информация, че обществото е против Истанбулската конвенция. Проведохме и съвет за съдебна реформа в Министерството на правосъдието през месец ноември. Всички неправителствени организации с пълно единодушие се обединиха около идеята Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана. При това обсъждане бяха поканени представители и на Народното събрание, и на съдебната система, много широк кръг лица. Тогава не се изразиха тези притеснения – имаме стенограма от това обсъждане. Едва след ратификацията започнаха тези притеснения на обществото.
Не смятам, че две години работа по ратификацията на Истанбулската конвенция и по Проекта на изменение на законодателството са малък период.
По отношение на това дали Конвенцията съответства на Конституцията – няма как да кажем без Конституционният съд да се произнесе в този аспект. Като бивш съдия не мога по никакъв начин да се обвържа със становище на Конституционния съд. В България само той е органът, който може да каже дали международен акт, или закон съответстват на Конституцията.
На второ място – Законът за защита от домашното насилие. Като съдия от самото му начало съм го прилагала и наистина той се справи с проблема с домашното насилие, упражнено спрямо жени, спрямо деца. Но контекстът на насилието, което разглежда Конвенцията, е съвсем различен. Тук може да бъде употребено насилие от човека, който ти е приятел, който непрекъснато те преследва. Тук не попадаш в обхвата на домашното насилие, защото не живееш с този човек на съпружески начала и няма как да бъдеш защитен, ако бъдеш преследван от страничен човек.
Законът за защита от домашното насилие не обхваща насилствените бракове, обрязването, обичаите, които са разпространени в някои държави. Затова не смятам, че само и единствено Законът за домашното насилие е достатъчен за превенцията на насилието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Някой да отговори още на въпросите, ако има желание, нещо да допълни.
Колеги, продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Аз ще поставя също няколко въпроса.
Първо, ми се иска да кажа две думи за технологията на вземане на такива решения, като Истанбулската конвенция и въобще решенията на Съвета на Европа.
Няма съмнение, че когато има важни обществени въпроси, те са поставени на дневен ред и тук несъмнените достойнства на Истанбулската конвенция са дефинирането на понятията като „домашно насилие“, заклеймяването на всякакви форми на насилие срещу жени и деца, насилието, основано на полов признак. Винаги, когато има важни решения, се появяват обществени групи, маргинални такива или „енджиота“, които наред с важния проблем, който се засяга в такъв документ, се опитват да прокарат и решения, които засягат тях или в общи линии доста кресливия тон на обществени организации, които като че ли преживяват от това да бъдат вечно в положението на жертва и от това, както казах, да преживяват. Като че ли се създава изключително неприятна ситуация да има разнобой в мненията – от една страна, всички сме да се приеме Конвенцията в аспекта, който касае домашното насилие и всякакви други форми на насилие, от друга страна, по никакъв начин не може да сме добронамерени срещу термините, които са използвани и определят социалната роля на пола и други подобни дефиниции вътре.
Бих си позволил да направя един цитат, макар че всички са чели тълкуванието на Съвета на Европа за Истанбулската конвенция. Тъй като тук много се говори за третия пол, в последните дни в медийните изяви се казва, че тук не се дава такава дефиниция и няма такова нещо – цитирам следния текст: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, която с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на мъжете или на жените“.
По-точно определение от това, че освен двете биологично предопределени форми на биологични единици, ако можем така да наречем „мъж“ и „жена“, виждаме, че тук все пак трябва да приемем и друга роля – че има и друг вид такива същества. В този смисъл много ме интересува кой международен орган ще определя и ще прави тълкувания дали по-нагоре в текста, където е споменато, че трябва да се преодолеят някои предразсъдъци, някои стереотипи, основани на традициите на дадени народи, кой орган ще определя коя от традициите на дадени народи, общества е в разрез с Истанбулската конвенция, тъй като тук такива точно определени детайли не се посочват? Аз лично не мога да си представя кога, как и кой ще определя обичаите на нашата държава, традициите – кое от тях е в разрез с Истанбулската конвенция?
Имам и допълнителен въпрос към Министерството на външните работи: какви са международно правните последици за страна, която не ратифицира Истанбулската конвенция.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Някой друг освен групата на БСП?
Господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Ще си позволя да задам също въпрос. Споменахте, че близо две години сте работили. Аз самият съм свидетел, бидейки част от администрацията на Народното събрание – занимавал съм се с проблеми на ПАСЕ. Съществува ли за тези две години работа някакъв доклад за промените, които трябва да бъдат внедрени в българското законодателство в съответствие с Конвенцията, защото с нещо подобно не сме се запознали?
Имам и още един въпрос: съществува ли и съпътстващ доклад до Министерския съвет, в който се обосновава необходимостта от сключването на договора. Посочват се очакваните резултати и се прави оценка на въздействието. Ако такъв доклад не съществува, на практика това е нарушение на чл. 4 от Закона за международните договори, което пък означава, че правителството е нарушило Закона.
Последен въпрос, свързан с интерпретативната декларация: има ли изготвена такава и ако – да, бихме ли могли да се запознаем с нея? По същество няма да говоря за самата Конвенция. Ние като политическа партия имаме ясна позиция.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Нека да отговорим на част от въпросите и после ще продължим.
Да дадем думата на зам.-министър Ахладова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Ще започна отзад напред.
Съгласно § 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове, глава Втора и Трета от същия Закон, не се прилагат по отношение на законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори. С оглед на това не е необходимо извършването на оценка на въздействието, провеждането на обществени консултации и изготвянето на справки в съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека, на Проекта за закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция за борба с насилието над жени и домашното насилие. Ето защо Министерството на правосъдието е внесло, без извършване на обществени консултации и оценка на въздействието. Мисля, че това е вече ясно.
По отношение на съпътстващата декларация. Съпътстваща декларация може да приеме Народното събрание, защото Конвенцията вече е в Народното събрание. Вносителят – Министерството на правосъдието, внасяйки Конвенцията вече няма правомощието да прави каквито й да е съпътстващи декларации. Тя трябва да бъде изтеглена и върната на Министерството на правосъдието. По-добре от мен знаете какъв е редът, така че Министерството на правосъдието няма правомощие да прави съпътстваща декларация. Тя е преценка, която е в ръцете на народните представители.
Третият Ви въпрос – повече от 440 листа е докладът, с който Министерството на правосъдието е направило справка кои текстове от Конвенцията налагат изменение на българското законодателство и кои от тях не налагат. Имаме и мотиви към проектите на нормативни актове, които са и в момента при мен – става въпрос за проекти на нормативни актове от наказателноправната, гражданскоправната област и всички изменения, които са почти на финален етап. Така че разполагаме с такава таблица и тя е факт в Министерството на правосъдието. Тя е изготвена по проект на Норвежкия механизъм, работили са повече от една година по нея.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Чакъров.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Един уточняващ въпрос: какво разбирате под нератифициране, тъй като са възможни две хипотези. Едната е, нератифицира с това, че не се приема Законът за ратификация, тоест има отрицателно мнозинство при приемането на Закона. Ако гласуването е отрицателно, тогава България няма да стане страна по Конвенцията, тоест няма никакви международноправни последици. Има такава практика в света.
Другата хипотеза – ако нищо не се предприеме, има задължение по Виенската конвенция за правото на договорите, в която България е страна, най-общо казано: държавата е длъжна да се въздържа от действия, които биха лишили договора от неговия предмет до подлагането й на ратификация от Народното събрание.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Доста внимателно се запознах и с Истанбулската конвенция, и с историята на проблемите, които тя поставя пред нашето общество. Ще си позволя да кажа няколко думи в исторически план, първо.
Прави впечатление датата и годината на приемане на Конвенцията и явните трудности, които тя изпитва в своето налагане в рамките на Европейския съвет. Каквито и цифри да ни цитирате, практически почти половината от държавите в Европейския съвет не са я ратифицирали. Ако отидем на локогеографски принцип от страните от Балканите единствените държави, които са ратифицирали, са Турция и Румъния. Няма да коментирам спазването на правата в двете отделни държави, то е обект на ежедневни медийни публикации.
На второ място, още в началото самите текстове на Конвенцията – много печално е, ако действително е включен Норвежкият механизъм и сме свидетели на един абсолютно неадекватно преведен документ, съществува изречението, което лично мен, като специалист в областта на медицината, много ме стряска. На страница втора отбелязват, че постигането на равнопоставеност между жените и мъжете де юре и де факто, тоест аз мога да бъда де юре мъж, а де факто жена, представлява ключов елемент в превенцията на насилието над жените. Този текст по своята същност е дуалистичен.
И още в началото на Конвенцията той налага този привкус, който явно обществото усеща – ще се спра подробно и на следващите части от Конвенцията – за една недобра ориентираност на Конвенцията, която, особено в условията на нашата държава, Вие виждате, че и Българската академия на науките в лицето на нейните лидери, и Българската православна църква поставят много сериозни репери, и то репери в негативен план сред обществото за приемането на тази Конвенция.
Продължавам нататък. В чл. 3 за първи път е определено понятието „пол“, което явно е лошо преведено, както се опитват сега колегите да го оправдаят, което означава социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики, които определено обществото смята за подходящи за жените и мъжете.
Понятието „джендър“ за първи път е въведено в световната терминология съвсем скоро – 1955 г., от американския сексолог Джон Майлс, а получава известна гражданственост – казвам „известна“, тъй като тя не е глобална – в началото на 80-те години. Тоест в исторически аспект понятието „пол“, което след това обаче в чл. 4, т. 3 вече застава съвсем равнопоставено. Чета буквално изречението: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата…“ и така нататък, свършвам цитата. Това означава, че в понятията на нашето общество, на нашата нация се въвеждат термини с много кратка историческа стойност в световен мащаб, които по никакъв начин не се приемат от обществото в момента, и това се вижда – лавинообразно, във възникването на тази дискусия с нескопосаните преводи по Норвежкия механизъм, които бяха изготвени и предложени и на почитаемата Комисия, и на обществото, че не може да се очаква в обществото да се получи положителен отзвук.
Продължавам нататък. В чл. 14 „Образование“ е написано буквално, „че страните предприемат, където е подходящо – това също е много обтекаем термин – необходимите стъпки за включване, съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете – нищо лошо – нестереотипни роли на пола“. Това означава буквално за българското общество, както се изрази мой бивш колега – принципал на Здравното министерство, че ние отваряме вратата на узаконяване на неща, които са абсолютно неприемливи за нашето общество.
Още повече, като вървим нататък в „Заключителните разпоредби“ на упоменатия чл. 40 има също едно абсолютно неясно понятие и ще го цитирам сега: чл. 30, т. 2 „на лицата, получили тежка телесна повреда или увреждане на здравословното състояние – разбрах, че Вие сте бивш съдия – се отпуска подходящо държавно обезщетение“. Дава ли си сметка Министерството на правосъдието каква лавина от желание за обезщетение може да последва при организирането на мониторинг върху тази Конвенция и всички разпоредби, които ние трябва да спазваме като страна по договора.
Това е моето изказване и аз смятам категорично, с цялото си уважение към трите министерства, които са се ангажирали с тази Конвенция, че трябва, първо, да получим екзактен превод на документа и то на всички документи, след това трябва да бъде проведен професионален и най-вече обществен дебат в България и тогава да пристъпим към решителни действия от страна на парламента за, както каза господинът, двете хипотези да се разгърнат – ратифициране или нератифициране. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Някой друг, освен групата на БСП?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Смятам, че дебатът беше изчерпателен. Той е такъв и в обществото, и не се различава съдържателно от това, което днес беше изразено в нашата Комисия. Искрени благодарности на представителите на изпълнителната власт. Разбира се, всички възможности и детайли на Конвенцията и като съдържание, и като документ, възможности за по-нататъшни действия на законодателния орган на страната, мисля, че са ясни, затова няма да навлизам в тези подробности.
Ще запозная членовете на Съвета по външна политика с позицията на Националния съвет на Българската социалистическа партия, която е писмено разпространена и е пределно ясна: Не подкрепя ратифицирането на Конвенцията!
Днес, с решение висшият орган на партията ще организира подписка за свикване на референдум по ратифицирането на Конвенцията. Считаме, че изменения като тези, които тук бяха описани не само в законодателството, но и в социалната структура на обществото, в традициите, в социалната психология, в цялостното ни историческо и държавническо развитие не могат да бъдат взети, не могат да бъдат подписани, без по този въпрос да се е произнесъл суверенът – в случая българският народ.
Не е необходимо да повтарям аргументите, те бяха изказани. Промяната, която се предлага от текстовете в Конвенцията, е революционна, фундаментална. Тя предлага по същество да бъде заменена биологичната същност на човека с неговото самовъзприемане и светоусещане. Това е фундаментална промяна, която няма как да бъде възприета.
Няколко думи относно проблема за насилието в нашето общество и проблема за насилието върху жени. Както вече беше споменато Законът за домашното насилие е приет през 2006 г. с мнозинство на Българската социалистическа партия и е предложен от правителството на Сергей Станишев. По отношение на въпроса за насилието – през изминалите десетилетия може би БСП е партията, която е направила най-много в България за равенството на половете.
Изразихме резерви и съжаление, че равенството между половете се разглежда само в контекста на насилието в Конвенцията, като не се имат предвид социалните, трудовите и всички останали тежки дълбоки различия, които сегашната система на социално възпроизводство поражда в българското общество. Това е нашата позиция. Това са аргументите, които имаме и ще ги отстояваме и в пленарната зала, и, разбира се, със средствата на най-висшата форма на демокрацията – референдумът.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Ще се върна към един неизяснен въпрос за това как е приета на заседание на Комитета на министрите Конвенцията на 6-7 април 2011 г. Когато един документ се разглежда на заседание на Комитета на министрите и за него няма гласуване, тоест не е предизвикано гласуване, се смята, че той е приет с консенсус. Това не е особено важно за нашето решение в момента, но е нещо, което върви в дискусията и не се интерпретира правилно.
Другото, което искам да кажа за въпроса на господин Тошев и отговора на Министерството на правосъдието, е, че, за да стане ясно какво е отражението на Конвенцията върху Конституцията, трябва да се сезира Конституционният съд. По Закона за международните договори Конституционният съд може да се сезира преди ратификацията на даден документ. Така че това е моментът, в който, ако някой иска да го направи и да изземе инициатива, може да го направи.
Третият въпрос – кое налага в момента ратификацията на Конвенцията. За мен отговорът е, че въпреки наличието на нормативноправна база в българското законодателство, в НК, в НПК, в Закона за защита от домашно насилие и други закони в момента няма работещи механизми, изградени механизми за грижа на пострадали от насилие жени. Това е факт, който никой не може да оспори. Тази конвенция, дава възможности за предоставяне на услуги не само за превенция на жени от насилие, но и за предоставяне на всякакъв вид услуги след изразено насилие върху тях. Вярвам, че ако ратификацията бъде приета и дори чрез нейния механизъм за контрол и мониторинг, България ще направи така, че да се грижи по-добре за тези жертви. Това е моето основание да подкрепя Конвенцията и ще я подкрепя при гласуване и в Комисията, и в пленарната зала.
Има притеснения за това, какво означава „джендър“. Джендър, няма превод на български, както и други думи като омбудсман и субсидиарност нямат, но ние ги използваме. Така че в тази евентуална тълкувателна декларация или интерпретативна, която е вярно, че е работа на народните представители, а не на изпълнителната власт, и тъй като документа позволява тълкуване, бихме могли да кажем, че в българското законодателство няма да се въвеждат и не се въвеждат промени, които да променят биологичния или да въвеждат понятия за пол, различни от биологичните мъжки и женски пол. Това можем да го кажем, ако искаме.
Можем да кажем също, че няма да въвеждаме еднополовите бракове, защото и това са въпроси, които се обсъждат. Общо взето според мен всеки от нас вече в XXI век е съгласен, че неравенство между мъже и жени не бива да има, а неравенството каквото и да е то води до дискриминация, а дискриминацията пък води до насилие, така че можем да си помислим защо и как да подкрепим или да не подкрепим съответния документ.
Заповядайте за други изказвания.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, дами и господа! Господин Богданов спомена част от нашите опасения, че „Обединени патриоти“ не желаем да подкрепим тази конвенция!
Ще кажа и още няколко неща, които смятаме, че са важни. Не трябва да си поставяме като самоцел нещо, просто ей така да го направим, а трябва да си правим съответните изводи, и да видим дали нещо е полезно за България, или е вредно за България. В 90% от тази конвенция, текстовете са перфектни, нямам никакви забележки относно това, че не трябва да има насилие над жени, не трябва да има домашно насилие, не трябва да има насилие на деца – по това няма спор. Това е перфектно. За съжаление, в 10% от текстовете в тази конвенция, естествено, джендър лобитата, които са в Европа и по света, са успели да пробият отново и под хубавото намерение да се защитят жените и децата са вкарали термини и текстове, които противоречат на всички морални ценности, изобщо на традиции и обичаи примерно на българската държава, а не само българската, но и на другите. Затова бих сравнил джендър лобито, което вече работи десетилетия наред и прокарва неща, които разлагат обществата, като джендъризъм или това е вандализъм само че вандализмът разрушава материалното, а джендъризмът духовното, моралните ценности и традициите на всеки един народ. Тоест те искат всички в света да бъдем еднополови, без традиции, без обичаи, да няма разделение на хората – дали си българин, дали си някакъв друг, дали имаш твои обичаи и традиции, или просто всички трябва да бъдем джендъри. Ние с това не сме съгласни.
Отделно от това, за мен също е важно дали има становища за тази конвенция примерно от нашите служби за сигурност – от Държавна агенция „Разузнаване“ дали има становище, дали има от „Миграция“ становище, дали има от ДАНС становище, защото тя касае все пак проблеми, които са свързани с националната сигурност, тоест предоставянето на бежански статут на лица, които са претърпели насилие, е писано в тази конвенция. Тоест след някой друг ден може да се окажем засипани от молби за бежански статут от десетки хиляди мъже, жени, деца от третия свят, които могат да твърдят, че са претърпели всякакво насилие и ние сме длъжни да им дадем бежански статут. Тоест има ли становище от тези институции по този въпрос?
Слушах внимателно колегите от БСП, явно не им е интересно. Да ги засегна и тях тогава, да им привлека вниманието, да ги включа в разговора. (Реплики.)
Интересно ми е определението за социален пол. Аз си го обяснявам примерно по следния начин, но не знам дали съм прав. Може да има някакво друго тълкувание. Не мога да разбера какво означава социалният пол? Какво е по-различно от биологичния пол? Примерно може би социалният пол е нещо подобно, тоест една партия примерно в Европейския парламент гласува за тази конвенция, а същата партия в българския парламент, е против тази конвенция. Може би това изразява социалният пол. Тоест днес си мъж, утре си жена, както си пожелаеш така може да бъдеш. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Много Ви благодаря, господин Ангелов.
Реплика – заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Колегата Жаблянов обясни, че имаме решение на Националния съвет. За разлика от други партии, ние вземаме демократично решение. Решението е надделяло с мнозинство, с такава позиция излизаме и така ще гласуваме в парламента.
Искам да благодаря на колегите от „Обединени патриоти“, макар доста неадекватно, но запалиха искрата против Конвенцията с иранските травестити или някаква такава реплика. Вие запалихте точно тази натрупана обществена енергия, която дава сега „стоп“ и аргументите да се ангажират и цели съсловия като Българската православна църква, академичните среди, даде и голямо поле на замисъл и на дискусия. Вие отключихте тази дискусия. Имате заслуга за това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Отговорете, ако мислите, че е в полза на дебата, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не мога да разбера защо Вашият форум – на БСП, не беше взел подобно решение още, когато се е гласувало от европейските Ви депутати. Като демократична партия трябваше да вземете такова решение, а не, защото виждате обществените нагласи днес и затова решавате с Корнелия Нинова да яхнете недоволството на хората срещу тази конвенция. Това правите Вие. Вас въобще не Ви интересува дали Конвенцията застрашава по някакъв начин традиции, обичаи и така нататък. Много добре знаем какви ценности изповядвате. Благодаря.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Председател, само едно изречение. Да обясня каква е логиката. Депутатите в Европейския парламент са със свободен мандат, така наречени. Те са депутати не на Българската социалистическа партия, а са членове на групата на европейските социалисти. На всичко отгоре са народни представители или депутати на всички европейски граждани. Така че Българската социалистическа партия не може по никакъв начин да се разпореди с гласуването на собствените си евродепутати, за разлика от практиката на други организации, но това е за тяхна сметка.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
И най-накрая, госпожа Атанасова за въпрос и изказване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В контекста на настоящия разговор бих искала да задам въпрос към Министерството на правосъдието и към Министерството на външните работи, но по-скоро експертен не толкова политически: какви са правните последици след приемане на текста от Европейския парламент? Стана ясно, че всички български евродепутати, без Ангел Джамбазаки, са подкрепили текстовете на Конвенцията. Нейните последни глави – чл. 72 и следващи, касаят предложенията за изменение и обсъждане между Съвета на Европа, държавите членки, Европейския съюз и всяка друга държава, която е подписала. Тоест ако тези текстове на Конвенцията са одобрени от Европейския парламент, което е факт и то с гласове на български депутати, уточнихме без кои, какви са правните последици за България, имайки предвид българската Конституция и закони?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Малко да Ви оставим да помислите.
Господин Гаджев искаше изказване.
Има ли други заявки за изказвания, защото ще закрия дебата, ако няма?
Последното изказване е на господин Гаджев и след това ще отговори Министерство на правосъдието и ще преминем към гласуване.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми гости от Министерството, уважаеми колеги! Ще започна от малко по-различна гледна точка, имайки предвид, че като човек, възпитан в нормално християнско семейство съм възпитан в мирогледа, който дава моята религия, именно, че християнските ценности и добродетели са в основата не само на българската, а и на европейската цивилизации. В случая и на либералната демокрация като такава, и на развитието на човешките отношения през последните 2000 години.
Трябва да се отбележи, че Християнството е една от най-толерантните религии в света и наистина не толерира по никакъв начин насилието. Работата срещу домашното насилие е една от основните християнски дейности на всички християнски деноминации.
Вчера ми беше много интересно, слушайки изказванията не само на православната църква, но на всички християнски деноминации, а именно може би общото притеснение на всички е точно около формирането на ново идеологическо, едва ли не предефиниране на понятието за жена и мъж или за пола като променливо социално, а не биологично явление, което съответно променя и фундаментите не само на християнската вяра, а и на основата на християнската цивилизация, а именно християнското семейство, което е основано от свещен брак между мъж и жена. Това е едно от основните опасения на всички хора, които представяха своите религиозни общности в дебата, който се проведе вчера.
Искрено се надявам в декларацията, която ще съпътства приемането на Конвенцията тези всички страхове да бъдат разсеяни, защото и аз ги споделям, и не бих подкрепил подобни законодателни промени. В това отношение за мен е изключително важно да видим подобно дефиниране, честно казано, за мен е успокоение това, което е дошло като становище от Министерство на външните работи – че подобна тълкувателна декларация би се приела от Съвета на Европа и това трябва да бъде много ясно казано, за да може да се успокоят точно тези опасения в хората.
Все пак нека не забравяме коя е основната цел на Конвенцията, а именно – постигането на равноправие между мъжете и жените, защото няма как да решим проблема с насилието над жените, ако не решим изначалния проблем с равноправието.
Всеки един от нас се е сблъсквал през живота си, виждал е различни форми на дискриминация към жени и, за съжаление, това продължава да е проблем на българското общество. Нека сериозно да погледнем точно тази тема и мерките, които трябва да вземем, за да може веднъж завинаги през годините да се реши този проблем. Наистина пътят няма да е лек, но това е нещо изключително важно и трябва да насочваме работата натам, защото премахването на насилието от семейство е една от основните фундаментални причини за запазването на здравото семейство, така че да може да продължи възстановяването на ценностите в нашето общество. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря на народните представители за всички изразени мнения.
Заключителни думи от заместник-министър Ахладова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Благодаря Ви.
Ще отговоря на въпросите, които поставихте. На първо място, по отношение на това, че държавата трябва да осигури съгласно Истанбулската конвенция обезщетения на лицата, което беше повдигнато и то ще бъде лавинообразно. Напомням: Република България е направила резерви по чл. 30, § 2, тоест предоставянето на подходящо държавно обезщетение на лицата. В такъв случай няма да се наложи държавата, след като е направила резерви – те се правят за срок от пет години, след което могат да бъдат подновени, това да доведе до финансови задължения за държавата, защото този текст е направен с резерви.
На второ място, по отношение на това, че Министерството на правосъдието е внесло в Министерския съвет превод, който не е коректен. Искам да отбележа, че при подписването на Конвенцията тя е била преведена на двата официални езика от Съвета на Европа – английски и френски. Като жест към държавите, които са подписали Конвенцията, Съветът на Европа е превел за всички други държави Конвенцията на съответните езици, включително и на български.
Министерство на правосъдието не е превеждало тази конвенция, а това е направено от Съвета на Европа при подписването и е предоставено съответно на правителствата на държавите. Тоест тук не може да се каже, че правителството има вина за това по какъв начин е осъществен преводът.
Последно, преди малко ми бяха поставили въпроса за термина „пол“ – какво е съдържанието, което се влага в този „пол“? Аз мисля, че, както казах, обяснителният доклад казва съвсем ясно какво е съдържанието, което се влага в термина „пол“ – мъжки и женски. И нищо повече! Подчертава, се че пол в рамките на това определение не е предназначен да замести термините „жени“ и „мъже“, използвани в Конвенцията. По-ясно обяснение на този термин от обяснителния доклад мисля, че никой не може да направи. Благодаря Ви.
По отношение на службите това е много важен въпрос, който Вие поставихте. Дирекция „Миграция“ и МВР са съгласували този закон за ратификация без бележки. Тоест те не се притесняват, че това ще доведе до необоснован наплив на бежанци въз основа на ратификацията на документа, което на нас ни даде основание да внесем без бележки този документ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря на всички участници от изпълнителната власт.
Може би забравихте, госпожа Атанасова. Ако разбрахте, какво е питала госпожа Атанасова.
Заповядайте, госпожо Спасова.
МАРИЯ СПАСОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Атанасова, в отговор на Вашия въпрос за ролята на Европейския парламент, става въпрос за следното: Европейският парламент даде своето съгласие, след което Съветът на Европейския съюз прие две решения. Това се случи на 11 май 2017 г. и се присъедини към Конвенцията само в две области – „Съдебно сътрудничество по наказателни правни въпроси“ и втората област е само към тези разпоредби на Конвенцията, които са свързани с правото на убежище и забрана за връщане. В момента в рамките на Европейския съюз се работи по Кодекс за поведение, работи се върху документа, който ще регламентира прилагането на Конвенцията спрямо Европейския съюз в тези две области и той ще задължи в някакъв случай и нашата страна. Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, № 802-02-2, внесен от Министерския съвет на 12 януари 2018 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 10 и един заявен от господин Главчев – 11 гласа „за“.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нас ни броите за седем, нали така?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Как сте седем? Кои сте Вие седем – БСП или всички, които сте против?
Всички гласове, които са признати, са били и са се подписали и са присъствали на част от дебата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Но господин Главчев го признавате.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Признаваме го – да. Можеше да си направят труда да дойдат да се подпишат в протокола.
Няма да броя гласа на господин Главчев, господин Жаблянов.
Няма да броя и гласа на господин Волен Сидеров, съжалявам.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Или приемаме гласовете, които са тук…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Винаги сме работили по начина чрез предварително подписване в протокола на заседанието и след това. Моля Ви, защо създавате тези ситуации? Все едно няма правила. (Реплика от Валери Жаблянов.) Какво изрично?! И не могат да си направят труда да дойдат да се подпишат в протокола?! Като нямат физическа възможност как да ги броя – нефизически. (Реплики.)
Няма да броим никой, който не присъства и не присъства физически в момента на Комисията. (Реплика от Юлиан Ангелов.)
Не ми говорете повече за Сидеров. Сидеров не е дошъл на нито едно заседание на Комисията до момента. (Реплики.)
Вътрешните правила на Комисията не казват това, което твърдите Вие – прочетете ги.
За – 10, против – 7, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова