Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
17/01/2018
1.Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-1, внесен от Министерски съвет на 05.01.2018 г.
2.Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 8.11.2017 г.
3.Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Имаме кворум да започнем заседанието.
Ще Ви представя дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Моля да го гласуваме.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 131 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА, ПРИЕТА НА 22 ЮНИ 1970 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2018 г.
Гости по точка първа: госпожа Султанка Петрова – заместник-министър, и госпожа Теменужка Златанова – началник-отдел в дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“.
Госпожа Петрова ще ни представи Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предложението до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 131 може да се разглежда като една сериозна стъпка при въвеждането на международните трудови стандарти в областта на заплащането в националното законодателство.
Конвенция № 131 на Международната организация на труда е приета през 1970 г. в Женева, Швейцария. Тя въвежда задължение за ратифициралите я държави да създават или да поддържат механизъм за определяне на минималната работна заплата, която се прилага за всички наети лица. Законодателството на Република България отговаря напълно на Конвенцията, за което Министерството на труда и социалната политика възложи изготвянето на независим, сравнителен анализ, на базата на който се произнесе Международната организация на труда, и всъщност този независим анализ беше приет от Международната организация на труда.
Основната цел на Конвенцията е да уреди механизма за определяне на минималната работна заплата, тоест реда, участниците в процедурата – синдикати, работодатели. Разбира се, това е изключително важно, защото Министерството на труда и социалната политика положи изключително много усилия за постигане на споразумение между работодателите и синдикатите. Знаете, че от доста дълги години се води упорита работа, за да може да се достигне до едно споразумение между работодатели и синдикати. Аз мисля, че ратифицирането на Конвенцията ще бъде и една последваща стъпка към определяне на механизма за определяне на минимална работна заплата.
Всъщност тук искам да допълня, че ратификацията на Конвенцията беше разгледана в Националния съвет за тристранно сътрудничество на 12 декември 2017 г. и беше единодушно подкрепена от социалните партньори. Според мен тази ратификация на Конвенция № 131 на Международната организация на труда е необходима. Тя е очаквана и мисля, че ще бъде изключително полезна за всички ни. Според нас тя ще стабилизира съществуващата законова уредба и ще създаде допълнителни правни гаранции за нейното прилагане в бъдеще.
Аз подканвам да подкрепите ратификацията на Конвенция № 131, защото това ще бъде една много добра стъпка в бъдещото развитие, в гаранцията и в сигурността за определяне и намиране на механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания и за въпроси.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз имам няколко въпроса, които са свързани с, разбира се, въпроса за Конвенцията и като цяло въпроса за минималната работна заплата като отправна величина за формиране на работната заплата в България.
Въпросът за минималната работна заплата е поставян неколкократно в различни формати на Тристранното партньорство от работодателските организации с едно основно искане за премахване на минималната работна заплата, заради това че минималната работна заплата всъщност представлявало един противопазарен ограничител на остойностяването на труда. В общи линии това е аргументацията на работодателските организации.
Считате ли, че ратифицирането на Конвенцията за минималната работна заплата и определянето на подобен механизъм са достатъчен аргумент работодателските организации в България да престанат да поставят този въпрос? Защото мисля, че е всеизвестно, че на огромна част от българските работници в трудовите им договори пише „минимална работна заплата“ и всичко останало се изплаща по друг начин. Тоест минималната работна заплата се явява единствената гаранция за изчисляване на осигурителните доходи в различните осигурителни институции на страната. Дори разгледано по този начин, въобще не третирам въпроса дали е справедливо или не и по какъв начин е защитен трудът в България.
Тоест накратко казано: ще спре ли дискусията по темата „Минимална работна заплата в България“ и има ли достатъчно аргументи управляващото мнозинство, разбира се, с пълната подкрепа на опозицията, тази тема да бъде свалена от дневния ред и да спре спекулата от страна на работодателските организации?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате готовност, заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз Ви благодаря, господин Жаблянов, за този въпрос, защото наистина Министерството на труда и социалната политика положи изключително много усилия да проведе всички разговори и преговори във връзка с начина и механизмите за определяне на минималната работна заплата. Вие много добре знаете, че тази тема от доста дълго време е в общественото пространство.
Това, което ние успяхме да постигнем, и първата крачка, която, надявам се, да се случи днес, е ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда. Ние имаме пълната подкрепа от Международната организация. Имаме пълната подкрепа за ратификацията от синдикатите и от работодателите. Те си стиснаха ръцете, което за нас е знак, че темата за минимална работна заплата – дали ще има, или няма да има, мисля, че вече не съществува.
Друг е въпросът обаче как и по какъв начин ще се определя механизмът за определяне на минималната работна заплата. Тук искам да Ви кажа, че ние в петък, на 19-ти, ще продължим тези разговори между синдикати и работодатели. Имаме среща, защото за нас е изключително важно. Подготвили сме споразумение, което да бъде подписано от работодателите и синдикатите, точно вече за определяне на механизма как и по какъв начин, какви показатели – икономически, социални, ще влязат при определянето на минималната работна заплата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Аз искам да Ви попитам, тъй като в мотивите са изложени няколко документа, които имат отношение към определянето на минималната работна заплата: смятате ли, че е необходимо и другата Конвенция – № 99 от 1951 г., да бъде ратифицирана? Има ли смисъл и значение от гледна точка на времето, когато е приета? Много години са минали вече.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Аз бих искала да кажа, че за тази Конвенция на този етап не сме коментирали и нямам готовност в момента да отговоря, но предложението на работодатели и синдикати е да помислим за ратифициране на Конвенция № 154 и Конвенция № 155. Това са другите две конвенции, по които ще започнем да работим от следващия месец.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-1.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Единодушно е приет Законопроектът.
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2017 г.
Наши гости са: госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, господин Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
Госпожо Министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание е Проект на закон за ратификация на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Искам да Ви благодаря, че вече имахме възможност, още преди подписването на Договора, да обсъдим Проекта, да дебатираме Вашите притеснения и текстовете по него, така че аз наистина в своето експозе ще бъда кратка.
Както знаете, съгласно единодушно дадения му мандат, така да се каже, от Народното събрание, въпреки че такава процедура не е задължителна преди подписването на договор, но предвид важните отношения между Република България и Република Македония, предвид общата история, икономическите и културните връзки, считахме, че това беше необходимо – министър-председателят Бойко Борисов и министър-председателят Заев подписаха Договора на 1 август 2017 г. След подписването на Договора и до ден-днешен този акт между две държави от Балканския полуостров продължава да се сочи от международната общност като вдъхновение за региона и като пример как две държави могат сами, без посредническа роля, да постигат съгласие, когато има добронамереност и тогава, когато проблемите, които съществуват, се посочат ясно, без да се крият.
Този Договор беше ратифициран от парламента на Република Македония на 15 януари този месец. Много по-важно е, че още преди официалната ратификация, Договорът започна да се изпълнява, като например поклонение пред съвместни исторически личности – ще посоча паметника на Цар Самуил, на Гоце Делчев, на Борис Трайковски, както и провеждането на първото междуправителствено заседание от 1999 г., ако не се лъжа, миналата година, честите срещи между министрите на двете страни и подписването на 10 междуправителствени споразумения, решаването на, така да се каже, с диалог на години траещи проблеми в Съвета на Европа по отношение наблюдението на изпълнението на Конвенцията за малцинствата и редица други стъпки.
С влизането в сила на Договора ще бъдат налице предпоставки за подобряване на икономическите, финансовите, търговските отношения, за честването на общи исторически дати и личности. Изпълнението по него ще се наблюдава от смесена комисия, която ще се председателства от двамата министри на външните работи, която ще прави преглед всяка година, и предвижда и създаването на съвместна мултидисциплинарна експертна Комисия по исторически и образователни въпроси. Надявам се и българският парламент да ратифицира този Договор.
Благодаря още веднъж за това, че включихте в дневния ред на Вашата Комисия, преди още подписването му, обсъждането на конкретните текстове по него.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, колеги, за изказвания.
Аз бих искала да благодаря и на Външно министерство, и на всички, които работиха в последната година за това успешно завършване на процеса. Знаем, че от 2012 г. активно работим по този въпрос и наистина се радвам, че в крайна сметка успяхме да го завършим позитивно. Вярвам, че това ще бъде стъпка, която в бъдеще ще даде своите резултати.
Заповядайте, колеги, ако имате изказвания, въпреки че ние сме го дебатирали и преди това.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Министър, уважаеми колеги! На първо място искам да приветствам усилията на Външно министерство да подготви текст на Договор за приятелство между двете държави, който в максимална степен да отговаря на интересите на двата народа и на политически тенденции в района.
В същото време, независимо от усилията на Министерството на външните работи, на министър-председателя и на пропагандната машина, която беше задействана, в текстовете на Договора остава открит основният въпрос на балканските отношения, а в това отношение и на връзките между България и Македония. Това е въпросът за така наречената „обща история“, „общото историческо наследство“, въпросът за създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия. Аз не знам какво означава мултидисциплинарна? По какви дисциплини – по физика ли ще се занимава, или с химия, по лингвистика?! С кои въпроси ще се занимава тази Комисия?! По исторически и образователни въпроси – Кои образователни въпроси? – за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори.
Ние до ден-днешен като нация, като историческа наука, като Българска академия на науките, Исторически факултет на Софийския университет нямаме ли разбиране какво представлява българската история? Какво може да внесе тази Комисия в нашето историческо разбиране за Македония и какво тя ще коригира? И какъв Договор за приятелство може да бъде това, след като най-съществените двустранни въпроси са изнесени извън Договора и са предоставени на една Комисия, която няма състав и която е ясно, че няма как да постигне разбирателство по въпроса македонско ли е, или е българско Средновековието?
Не смятам, че Договорът допринася за приятелството между двете държави. Договорът фиксира великосръбската и великоюгославска политика по отношение на Македония, наложена през 40-те години, с всичките нейни компоненти – с признаването на двата народа, двете държави, двата езика и съвместната история между двата народа. От тук нататък, госпожо Министър, а, разбира се, и господин премиерът трябва да е наясно, тъй като очевидно историческите въпроси не са неговото амплоа, тъй като той предпочита да гледа в бъдещето, доколкото сме чували от неговите изявления, историята ще влезе през прозореца на Външно министерство в следващите няколко години, когато най-вероятно Вие няма да бъдете външен министър. И Вашият наследник ще се чуди какво да прави с този Договор, когато на българската държава ще й бъдат представени от страна на всичките ни съседи, включително и от следващото правителство в Македония, тези текстове, които тук сме записали.
Моята лична позиция е категорично против този Договор. Изразявал съм я последователно неколкократно и пред Външна комисия. Същата позиция възнамерявам да изразя утре и в пленарната зала на Народното събрание. Считам Договора за провал на българската дипломация. Считам Договора за наложен от външни на българо-македонските отношения фактори, които се интересуват единствено от евроатлантическите процеси на Балканите, а не от утвърждаването и развитието на междудържавните откровени, искрени, приятелски отношения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Други изказвания?
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз няма да поставям под съмнение думите на господин Жаблянов. Има известна доза притеснение у него и у всеки един гражданин на Република България. Ние виждаме, че и при ратификацията от македонския парламент на Договора за приятелство и добросъседство опозицията не участва в ратификацията на този Договор. Опозиционната партия ДПМНЕ по никакъв начин не го подкрепи, което подсказва за някаква съпротива от обществеността в Република Македония, от една част от хората, които традиционно са свързани с други държави и имат носталгия по други времена.
Единственото, което смятам да кажа, е, че лошите или никаквите отношения между Република България и Република Македония не служат на националните интереси на България, обслужват интересите на други държави – било национални, било геополитически. Всички ние сме наясно, че България с този Договор освен безспорните ползи, които придобива, има и опасения от някои щети, които може да понесе. Това, смятам, няма съмнение за никой. Но тази ситуация, която през годините, откакто съществува самостоятелно държавата Република Македония, с която ние, пак да кажа, имаме отношение като с държави от други континенти, с които нямаме нито териториална връзка, нито някаква обща граница, такива отношения не са нормални между представителите на, както пише в Договора, хора с обща история и така нататък. Всички сме наясно за миналото на Македония и тук няма дискусия и няма никакъв спор по този въпрос.
Имам едно обръщение към госпожа Захариева. Да поеме ангажимент към Комисията по външна политика, когато се създава тази работна комисия за обсъждане на спорните въпроси, да има задължително представители на Българската академия на науките, госпожо Захариева, на университетските среди и, разбира се, на Македонския научен институт, който е една организация, една институция с близо 100-годишна история и която смятам, че има огромна компетентност по този въпрос. Още повече че Институтът проведе няколко работни срещи с Вашите заместници и там също бяха поети такива ангажименти.
Когато се постави на научна основа установяването на общото ни историческо минало, в крайна сметка без да правим компромиси, и когато хората, които ще бъдат в тази комисия, носят отговорността за това и са с абсолютно ясни позиции спрямо историята на България и на Македония, смятам, че рискът от грешки, които могат да се допуснат, е значително по-малък, така че моят призив е такъв.
Ние ще подкрепим ратификацията, както подкрепихме и декларацията за сключването на договора между България и Македония. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Други колеги? Изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, госпожо Министър! Мога единствено да кажа, че това, което направи македонската държава, македонският парламент и новото правителство в Македония, наистина е една историческа крачка към решаване на проблемите на Балканите, не само между България и Македония.
Чух тук обвинение, че това, което е предвидено в Договора, връщало в миналото – във времето на Югославия, във времето на македонизма, което е просто абсурдно, защото тезите за миналото, за мекодонизма ги отстояваше бившата управляваща партия в Македония, която категорично отказа да участва в гласуването на този Договор. Това показва още веднъж, че ние вървим в правилната посока като държава и новото правителство в Македония също, тоест защитаваме интересите на нашите две държави, а не два народа, както един от преждеговорившите започна словото си за двата народа.
В тази връзка ние като народни представители в българското Народно събрание не трябва да допускаме външни фактори да определят нашето мнение по този Договор и по това какви отношения имат Македония и България. Много интересно е, че определени народни представители, откакто се заговори за този договор в сегашния парламент, изведнъж извадиха едни тези и опорни точки, които чуваме и от страна на определени среди в Република Македония, които мечтаят за миналото, а не гледат в бъдещето и обслужва интересите – поне се сещам за две други държави, да няма добри отношения между България и Македония и да няма една справедливост към българите, които живеят в Македония.
Ще Ви кажа още една теза – че представителите, които са на албанското малцинство в македонския парламент, също гласуваха „за“ това. Ако някой може да обвини албанците в Македония, че плачат за Титова Югославия или за Милошевич и затова са гласували за ратификация на подобен договор, просто няма как да ме убеди.
Призовавам наистина всички народни представители да покажем, че българският парламент е единен и да подкрепим този Договор, защото той дава шанс, след повече от почти три десетилетия нови отношения между България и Македония в ново време, да имаме нормални отношения. Дали този Договор ще реши всички проблеми, дали тази комисия ще работи както трябва, това зависи както от българските, така и от македонските власти, но това не е важно. Важното е двете държави да покажат, че мислят за бъдещето на хората, които живеят в тях.
Последно, което ще добавя – че по този Договор са работили немалко правителства преди това. Работили са като министри и Калфин, и Вигенин и по-голяма част от текстовете са от това време, тоест БСП е участвала пряко в договарянето на този Договор и няма как изведнъж някой да се събуди вчера и да разбере, че този Договор има проблем. Текстът е същият сигурно отпреди десет години, с леки корекции. Изведнъж някой вижда, че има проблем. Е как, когато управлявате държавата, няма проблем с Договора, когато сте в опозиция, има проблем?!
Бих призовал: нека всички единно да подкрепим този Договор в пленарната зала, за да покажем, че ние, българите, може за важните национални каузи и интереси да бъдем единни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моята реплика е към колегите, които споменаха изказването ми – господин Богданов, с ясното съзнание, че тя няма да промени тяхното разбиране или това, което те говорят пред обществеността. Но тъй като в момента сме във формат Комисия по външна политика, въпросът мисля, че е сигурно един от най-сериозните, с които българската външна политика през последните десетилетия се е сблъсквала. Би следвало поне между нас да сме наясно за възможностите за развитие на политическата ситуация и в двустранните отношения в резултат на подписването на този договор.
Някои неща искам да отбележа.
Първо, позицията на македонската опозиция и ВМРО-ДПМНЕ, че са напуснали парламента. Всички сме наясно каква партия е ВМРО-ДПМНЕ. Тя е просръбска партия и реализира просръбската политика в Македония. Разликата между позицията, която, ще кажа, лично отстоявам, не искам да ангажирам моята партия с нея, и позицията на ВМРО-ДПМНЕ е доста съществена. Те не искат да подпишат Договора, защото смятат, че този Договор не защитава в достатъчна степен македонизма и македонската национална идентичност. Те смятат, че Заев и компания предават, така да се каже, вистинските македонски интереси.
Моето дълбоко убеждение е, че всъщност, да, наистина, като всеки договор въпросният текст представлява някаква степен на компромис, който е постигнат от дипломациите на двете държави. Въпросът е за размера на компромиса, както винаги в подобни споразумения, и какъв е размерът на компромиса от българска страна? Аз смятам, че той е доста съществен – говоря от гледна точка на стратегическите интереси на българската политика.
Сигурно някой сега ще каже, че всички говорим за интересите на българската политика, въпросът е за тяхната дефиниция. Всички ще кажем, че сега от какво имаме интерес? – от ограничаване на външното влияние в Македония, от сближаване между двете държави, от разчупване на някои стереотипи, които са се изградили през последните десетилетия. Да, добре, това го приемаме. Въпросът е: на каква цена става това?
Тук колегите споменаха някои неща в техните изказвания, които бих засегнал. Колегата Богданов допусна…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов, реплика, в рамките на около две минути. Ако искате пак изказване, всеки трябва да се изказва по няколко пъти.
Нека да дам на господин Бурджев думата и след това госпожа Захариева ще има право да отговори.
Заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! За много години, да сте здрави, да имате успехи!
Уважаеми колеги, от всички изказвания досега, без да обидя някого, но на господин Богданов най ми прилегна като смисленост, като предложение и като позиция.
Господин Ангелов, на Вас само да кажа, че ако тръгнем тук да си изброяваме за смяна на позиции, всеки може, и изкривяваме малко дебата. Може да се посочат и от Вашата формация или от „Обединени патриоти“ доста различни смени на позиции. Не е нужно така да изкривяваме в толкова политическа и нападателна дискусия.
Уважавам и аргументите на колегата Жаблянов, но ще изкажа мое мнение. То е в посока, че аз ще подкрепя предложението, и ще кажа защо. Пак слагам една скобка, че всички аргументи бяха доста ясни. Така или иначе има доста исторически наслагвания и рани, които с времето са натрупани. Но личното ми мнение е такова, че крачката напред е част от нещо по-голямо. Най-после този врящ котел – Балканският полуостров и държавите в него, заради това голямо его, исторически рани и сблъсъци, все пак животът върви напред и трябва да гоним някакво относително спокойствие, взаимодействие, а не постоянната конфронтация.
Пак още веднъж казвам: доста са резервите. Предложението на господин Богданов за комисия, съставена от учени от БАН и хора, които да съблюдават максимално коректно да се сближават отношенията и да се изпълняват ангажиментите, ми допада и това е важно да се намери начин да се реши. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от народни представители?
Господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Ще се опитам да бъда кратък. За мен този Договор и ратифицирането на Договора за приятелство с Република Македония е исторически пробив в отношенията ни. Не мога да се съглася с позицията на колегата. Това означава, че трябва да върнем 15 януари 1992 г. и да не признаем Република Македония, и тогава можем да говорим за всичко това, което казахте за притесненията, които имате – каква е нашата история, каква е тяхната и какво ще решат историците. Смятам, че нашият Исторически факултет си знае историята, но този Договор е двустранен. Той важи и за македонските учени, и за македонските университети и те трябва по някакъв друг начин да погледнат на историята, иначе няма как да продължат двете държави напред. Колкото и смешно да изглежда, но това е истината.
В продължение на 25 години нищо не се случи. Това беше държава най-близка на нас, народ най-близък на нас. Признали сме ги като независима държава, където имаше най-злостна антибългарска кампания и пропаганда през всичкото това време. Не зная какво би било сега, ако се беше осъществила идеята за Македонската народна република 1946 – 47 г. и какво щяхме да изучаваме сега? Не знам и каква история те щяха да учат, и каква ние? И, слага богу, че не е станало! Но историческите факти и дадености вече са такива – ние сме признали една независима държава до нас.
Виждате усилията с този Договор 1999 г., 2008 г. е предложен Договорът за приятелство. В тази Комисия нееднократно задаваме въпроса на министъра на външните работи в предишния парламент: „Как вървят нещата, има ли някакво движение в Договора за приятелство и добросъседство с Република Македония?“ Отговорите на министъра бяха: „Никакъв напредък няма.“
Това е пробив, това е напредък. Трябва да се нормализират отношенията и дано този Договор да заработи наистина и следващото македонско правителство – гласува го македонският парламент, да работи за добросъседските отношения. Това е бъдещето на нашите отношения и на Балканите. Приемаме, че има такава държава, независимо какво е в сърцата ни и какво мислим, приемаме, че този народ е независим, макар и един народ в миналото, и трябва да вървим заедно. Този Договор урежда точно тези неща.
Не се притеснявам от мултидисциплинарната комисия. Ще има и междуправителствена комисия на министрите на външните работи, която също ще заседава и ще разглежда въпросите. Ние сме длъжни да вървим напред с Република Македония и да я подкрепим за нейната евроатлантическа ориентация и нейното желание да сме приятели, да сме заедно, членове на едни и същи съюзи – и на Европейския съюз, и на НАТО. Затова усилията наистина са на много правителства, усилията са на политически партии, усилията са на Българската академия на науките. Но аз специално поздравявам министъра на външните работи като ръководител на българската дипломация за този изключителен, за мен исторически успех и утре ще гласувам за ратифицирането на този Договор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Госпожо Захариева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Госпожо Председател, аз ще бъда съвсем кратка. Наистина предложението идва от България 2008 г. Първият отговор, изобщо първата работна група по предложение за подписване на Договор за приятелство и добросъседство се случва 2012 г. Така че господин Манушев е прав: бавно и трудно са вървели преговорите, и то поради нежелание на Република Македония всъщност да подпише този Договор.
Може, разбира се, да се изразява мнение по много от текстовете, но точно по текста за смесената комисия съм учудена, защото това беше един от текстовете, по който преговарящите екипи от страна на Република Македония най-много се притесняваха. Вие сам в прочитането отговорихте за какво ще бъде комисията – по исторически и образователни въпроси, основаващи се на автентични, подчертавам, доказателства и исторически извори. Идеята на тази комисия беше наистина, както и много от народните представители се изказаха, да оставим историята на историците и на хората, които я разбират.
Да се постигне съгласие за честването на общите исторически дати и личности, това е голям напредък за това, че Македония изобщо признава, че имаме общи исторически дати и личности – това го пише на няколко места в Договора, между другото, и обща история.
Аз Ви гарантирам и приемам предложенията, които чух оттук. Повярвайте, тази комисия в никакъв случай няма да бъде съставена на тъмно. Ще се вземат авторитетни учени и от БАН, и от университетите, които ще работят заедно за промяна. Знаете какво пише в техните учебници. Радвам се, че и премиерът Заев публично оповести, че ще започнат и те работа по преглед на това, за което учат децата в Република Македония. Уверявам Ви, че ще бъде съставена от учени. Точно това беше идеята – учените да седнат, основавайки се на автентични исторически източници, данни, факти, документи, автентични, подчертавам, да се работи за намаляването на това напрежение, което има по отношение на безспорни според нас, разбира се, исторически факти и данни.
Благодаря още веднъж. Надявам се утре в парламентарната зала този Договор да бъде подкрепен с подобаващо мнозинство. Неслучайно и опозицията в Република Македония критикуваше точно тези текстове. Както Вие казахте, тя считаше, че в недостатъчна степен текстовете, които дебатираме в този Договор – чл. 8 и в преамбюла, където се позоваваме на общата история, защитават македонизма. Надявам се от тук нататък това да бъде нова глава в историята на отношенията между двете държави.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Аз само искам да припомня още веднъж, че преди подписването на Договора, българският парламент единодушно – с 206 гласа „за“, подкрепи подписването. Тази клауза за комисията съществуваше в текста на Договора, който беше представен в Народното събрание, въпреки че беше в Секретно деловодство, така че нека да бъдем коректни.
Ако няма други изказвания, да…
Второ изказване?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Към мен реплика или друго изказване?
Заповядайте, господин Жаблянов.
Мисля, че не е редно, но давам Ви минута и половина. Иначе всеки ще започне. (Народният представител Валери Жаблянов говори при изключени микрофони.)
Утре ще имате възможност в пленарната зала да кажете това, което днес не можахте. (Народният представител Валери Жаблянов говори при изключени микрофони.)
Благодаря и аз за разбирането.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2017 г.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Колеги, ако имате нещо по точка „Разни“.
Да припомня само, че нашата конференция „Обща външна политика“ ще бъде на 15, 16 и 17 февруари 2018 г. Ако имате някакви въпроси, секретариатът на Комисията е готов да отговори.
Благодаря Ви за участието в Комисията. Приятен ден!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
2.Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерски съвет на 8.11.2017 г.
3.Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Имаме кворум да започнем заседанието.
Ще Ви представя дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Моля да го гласуваме.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 131 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА, ПРИЕТА НА 22 ЮНИ 1970 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2018 г.
Гости по точка първа: госпожа Султанка Петрова – заместник-министър, и госпожа Теменужка Златанова – началник-отдел в дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“.
Госпожа Петрова ще ни представи Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предложението до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 131 може да се разглежда като една сериозна стъпка при въвеждането на международните трудови стандарти в областта на заплащането в националното законодателство.
Конвенция № 131 на Международната организация на труда е приета през 1970 г. в Женева, Швейцария. Тя въвежда задължение за ратифициралите я държави да създават или да поддържат механизъм за определяне на минималната работна заплата, която се прилага за всички наети лица. Законодателството на Република България отговаря напълно на Конвенцията, за което Министерството на труда и социалната политика възложи изготвянето на независим, сравнителен анализ, на базата на който се произнесе Международната организация на труда, и всъщност този независим анализ беше приет от Международната организация на труда.
Основната цел на Конвенцията е да уреди механизма за определяне на минималната работна заплата, тоест реда, участниците в процедурата – синдикати, работодатели. Разбира се, това е изключително важно, защото Министерството на труда и социалната политика положи изключително много усилия за постигане на споразумение между работодателите и синдикатите. Знаете, че от доста дълги години се води упорита работа, за да може да се достигне до едно споразумение между работодатели и синдикати. Аз мисля, че ратифицирането на Конвенцията ще бъде и една последваща стъпка към определяне на механизма за определяне на минимална работна заплата.
Всъщност тук искам да допълня, че ратификацията на Конвенцията беше разгледана в Националния съвет за тристранно сътрудничество на 12 декември 2017 г. и беше единодушно подкрепена от социалните партньори. Според мен тази ратификация на Конвенция № 131 на Международната организация на труда е необходима. Тя е очаквана и мисля, че ще бъде изключително полезна за всички ни. Според нас тя ще стабилизира съществуващата законова уредба и ще създаде допълнителни правни гаранции за нейното прилагане в бъдеще.
Аз подканвам да подкрепите ратификацията на Конвенция № 131, защото това ще бъде една много добра стъпка в бъдещото развитие, в гаранцията и в сигурността за определяне и намиране на механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания и за въпроси.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз имам няколко въпроса, които са свързани с, разбира се, въпроса за Конвенцията и като цяло въпроса за минималната работна заплата като отправна величина за формиране на работната заплата в България.
Въпросът за минималната работна заплата е поставян неколкократно в различни формати на Тристранното партньорство от работодателските организации с едно основно искане за премахване на минималната работна заплата, заради това че минималната работна заплата всъщност представлявало един противопазарен ограничител на остойностяването на труда. В общи линии това е аргументацията на работодателските организации.
Считате ли, че ратифицирането на Конвенцията за минималната работна заплата и определянето на подобен механизъм са достатъчен аргумент работодателските организации в България да престанат да поставят този въпрос? Защото мисля, че е всеизвестно, че на огромна част от българските работници в трудовите им договори пише „минимална работна заплата“ и всичко останало се изплаща по друг начин. Тоест минималната работна заплата се явява единствената гаранция за изчисляване на осигурителните доходи в различните осигурителни институции на страната. Дори разгледано по този начин, въобще не третирам въпроса дали е справедливо или не и по какъв начин е защитен трудът в България.
Тоест накратко казано: ще спре ли дискусията по темата „Минимална работна заплата в България“ и има ли достатъчно аргументи управляващото мнозинство, разбира се, с пълната подкрепа на опозицията, тази тема да бъде свалена от дневния ред и да спре спекулата от страна на работодателските организации?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате готовност, заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви.
Аз Ви благодаря, господин Жаблянов, за този въпрос, защото наистина Министерството на труда и социалната политика положи изключително много усилия да проведе всички разговори и преговори във връзка с начина и механизмите за определяне на минималната работна заплата. Вие много добре знаете, че тази тема от доста дълго време е в общественото пространство.
Това, което ние успяхме да постигнем, и първата крачка, която, надявам се, да се случи днес, е ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда. Ние имаме пълната подкрепа от Международната организация. Имаме пълната подкрепа за ратификацията от синдикатите и от работодателите. Те си стиснаха ръцете, което за нас е знак, че темата за минимална работна заплата – дали ще има, или няма да има, мисля, че вече не съществува.
Друг е въпросът обаче как и по какъв начин ще се определя механизмът за определяне на минималната работна заплата. Тук искам да Ви кажа, че ние в петък, на 19-ти, ще продължим тези разговори между синдикати и работодатели. Имаме среща, защото за нас е изключително важно. Подготвили сме споразумение, което да бъде подписано от работодателите и синдикатите, точно вече за определяне на механизма как и по какъв начин, какви показатели – икономически, социални, ще влязат при определянето на минималната работна заплата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Аз искам да Ви попитам, тъй като в мотивите са изложени няколко документа, които имат отношение към определянето на минималната работна заплата: смятате ли, че е необходимо и другата Конвенция – № 99 от 1951 г., да бъде ратифицирана? Има ли смисъл и значение от гледна точка на времето, когато е приета? Много години са минали вече.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Аз бих искала да кажа, че за тази Конвенция на този етап не сме коментирали и нямам готовност в момента да отговоря, но предложението на работодатели и синдикати е да помислим за ратифициране на Конвенция № 154 и Конвенция № 155. Това са другите две конвенции, по които ще започнем да работим от следващия месец.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-1.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Единодушно е приет Законопроектът.
Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2017 г.
Наши гости са: госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, господин Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
Госпожо Министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание е Проект на закон за ратификация на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Искам да Ви благодаря, че вече имахме възможност, още преди подписването на Договора, да обсъдим Проекта, да дебатираме Вашите притеснения и текстовете по него, така че аз наистина в своето експозе ще бъда кратка.
Както знаете, съгласно единодушно дадения му мандат, така да се каже, от Народното събрание, въпреки че такава процедура не е задължителна преди подписването на договор, но предвид важните отношения между Република България и Република Македония, предвид общата история, икономическите и културните връзки, считахме, че това беше необходимо – министър-председателят Бойко Борисов и министър-председателят Заев подписаха Договора на 1 август 2017 г. След подписването на Договора и до ден-днешен този акт между две държави от Балканския полуостров продължава да се сочи от международната общност като вдъхновение за региона и като пример как две държави могат сами, без посредническа роля, да постигат съгласие, когато има добронамереност и тогава, когато проблемите, които съществуват, се посочат ясно, без да се крият.
Този Договор беше ратифициран от парламента на Република Македония на 15 януари този месец. Много по-важно е, че още преди официалната ратификация, Договорът започна да се изпълнява, като например поклонение пред съвместни исторически личности – ще посоча паметника на Цар Самуил, на Гоце Делчев, на Борис Трайковски, както и провеждането на първото междуправителствено заседание от 1999 г., ако не се лъжа, миналата година, честите срещи между министрите на двете страни и подписването на 10 междуправителствени споразумения, решаването на, така да се каже, с диалог на години траещи проблеми в Съвета на Европа по отношение наблюдението на изпълнението на Конвенцията за малцинствата и редица други стъпки.
С влизането в сила на Договора ще бъдат налице предпоставки за подобряване на икономическите, финансовите, търговските отношения, за честването на общи исторически дати и личности. Изпълнението по него ще се наблюдава от смесена комисия, която ще се председателства от двамата министри на външните работи, която ще прави преглед всяка година, и предвижда и създаването на съвместна мултидисциплинарна експертна Комисия по исторически и образователни въпроси. Надявам се и българският парламент да ратифицира този Договор.
Благодаря още веднъж за това, че включихте в дневния ред на Вашата Комисия, преди още подписването му, обсъждането на конкретните текстове по него.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте, колеги, за изказвания.
Аз бих искала да благодаря и на Външно министерство, и на всички, които работиха в последната година за това успешно завършване на процеса. Знаем, че от 2012 г. активно работим по този въпрос и наистина се радвам, че в крайна сметка успяхме да го завършим позитивно. Вярвам, че това ще бъде стъпка, която в бъдеще ще даде своите резултати.
Заповядайте, колеги, ако имате изказвания, въпреки че ние сме го дебатирали и преди това.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожо Министър, уважаеми колеги! На първо място искам да приветствам усилията на Външно министерство да подготви текст на Договор за приятелство между двете държави, който в максимална степен да отговаря на интересите на двата народа и на политически тенденции в района.
В същото време, независимо от усилията на Министерството на външните работи, на министър-председателя и на пропагандната машина, която беше задействана, в текстовете на Договора остава открит основният въпрос на балканските отношения, а в това отношение и на връзките между България и Македония. Това е въпросът за така наречената „обща история“, „общото историческо наследство“, въпросът за създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия. Аз не знам какво означава мултидисциплинарна? По какви дисциплини – по физика ли ще се занимава, или с химия, по лингвистика?! С кои въпроси ще се занимава тази Комисия?! По исторически и образователни въпроси – Кои образователни въпроси? – за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори.
Ние до ден-днешен като нация, като историческа наука, като Българска академия на науките, Исторически факултет на Софийския университет нямаме ли разбиране какво представлява българската история? Какво може да внесе тази Комисия в нашето историческо разбиране за Македония и какво тя ще коригира? И какъв Договор за приятелство може да бъде това, след като най-съществените двустранни въпроси са изнесени извън Договора и са предоставени на една Комисия, която няма състав и която е ясно, че няма как да постигне разбирателство по въпроса македонско ли е, или е българско Средновековието?
Не смятам, че Договорът допринася за приятелството между двете държави. Договорът фиксира великосръбската и великоюгославска политика по отношение на Македония, наложена през 40-те години, с всичките нейни компоненти – с признаването на двата народа, двете държави, двата езика и съвместната история между двата народа. От тук нататък, госпожо Министър, а, разбира се, и господин премиерът трябва да е наясно, тъй като очевидно историческите въпроси не са неговото амплоа, тъй като той предпочита да гледа в бъдещето, доколкото сме чували от неговите изявления, историята ще влезе през прозореца на Външно министерство в следващите няколко години, когато най-вероятно Вие няма да бъдете външен министър. И Вашият наследник ще се чуди какво да прави с този Договор, когато на българската държава ще й бъдат представени от страна на всичките ни съседи, включително и от следващото правителство в Македония, тези текстове, които тук сме записали.
Моята лична позиция е категорично против този Договор. Изразявал съм я последователно неколкократно и пред Външна комисия. Същата позиция възнамерявам да изразя утре и в пленарната зала на Народното събрание. Считам Договора за провал на българската дипломация. Считам Договора за наложен от външни на българо-македонските отношения фактори, които се интересуват единствено от евроатлантическите процеси на Балканите, а не от утвърждаването и развитието на междудържавните откровени, искрени, приятелски отношения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Други изказвания?
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз няма да поставям под съмнение думите на господин Жаблянов. Има известна доза притеснение у него и у всеки един гражданин на Република България. Ние виждаме, че и при ратификацията от македонския парламент на Договора за приятелство и добросъседство опозицията не участва в ратификацията на този Договор. Опозиционната партия ДПМНЕ по никакъв начин не го подкрепи, което подсказва за някаква съпротива от обществеността в Република Македония, от една част от хората, които традиционно са свързани с други държави и имат носталгия по други времена.
Единственото, което смятам да кажа, е, че лошите или никаквите отношения между Република България и Република Македония не служат на националните интереси на България, обслужват интересите на други държави – било национални, било геополитически. Всички ние сме наясно, че България с този Договор освен безспорните ползи, които придобива, има и опасения от някои щети, които може да понесе. Това, смятам, няма съмнение за никой. Но тази ситуация, която през годините, откакто съществува самостоятелно държавата Република Македония, с която ние, пак да кажа, имаме отношение като с държави от други континенти, с които нямаме нито териториална връзка, нито някаква обща граница, такива отношения не са нормални между представителите на, както пише в Договора, хора с обща история и така нататък. Всички сме наясно за миналото на Македония и тук няма дискусия и няма никакъв спор по този въпрос.
Имам едно обръщение към госпожа Захариева. Да поеме ангажимент към Комисията по външна политика, когато се създава тази работна комисия за обсъждане на спорните въпроси, да има задължително представители на Българската академия на науките, госпожо Захариева, на университетските среди и, разбира се, на Македонския научен институт, който е една организация, една институция с близо 100-годишна история и която смятам, че има огромна компетентност по този въпрос. Още повече че Институтът проведе няколко работни срещи с Вашите заместници и там също бяха поети такива ангажименти.
Когато се постави на научна основа установяването на общото ни историческо минало, в крайна сметка без да правим компромиси, и когато хората, които ще бъдат в тази комисия, носят отговорността за това и са с абсолютно ясни позиции спрямо историята на България и на Македония, смятам, че рискът от грешки, които могат да се допуснат, е значително по-малък, така че моят призив е такъв.
Ние ще подкрепим ратификацията, както подкрепихме и декларацията за сключването на договора между България и Македония. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Други колеги? Изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, госпожо Министър! Мога единствено да кажа, че това, което направи македонската държава, македонският парламент и новото правителство в Македония, наистина е една историческа крачка към решаване на проблемите на Балканите, не само между България и Македония.
Чух тук обвинение, че това, което е предвидено в Договора, връщало в миналото – във времето на Югославия, във времето на македонизма, което е просто абсурдно, защото тезите за миналото, за мекодонизма ги отстояваше бившата управляваща партия в Македония, която категорично отказа да участва в гласуването на този Договор. Това показва още веднъж, че ние вървим в правилната посока като държава и новото правителство в Македония също, тоест защитаваме интересите на нашите две държави, а не два народа, както един от преждеговорившите започна словото си за двата народа.
В тази връзка ние като народни представители в българското Народно събрание не трябва да допускаме външни фактори да определят нашето мнение по този Договор и по това какви отношения имат Македония и България. Много интересно е, че определени народни представители, откакто се заговори за този договор в сегашния парламент, изведнъж извадиха едни тези и опорни точки, които чуваме и от страна на определени среди в Република Македония, които мечтаят за миналото, а не гледат в бъдещето и обслужва интересите – поне се сещам за две други държави, да няма добри отношения между България и Македония и да няма една справедливост към българите, които живеят в Македония.
Ще Ви кажа още една теза – че представителите, които са на албанското малцинство в македонския парламент, също гласуваха „за“ това. Ако някой може да обвини албанците в Македония, че плачат за Титова Югославия или за Милошевич и затова са гласували за ратификация на подобен договор, просто няма как да ме убеди.
Призовавам наистина всички народни представители да покажем, че българският парламент е единен и да подкрепим този Договор, защото той дава шанс, след повече от почти три десетилетия нови отношения между България и Македония в ново време, да имаме нормални отношения. Дали този Договор ще реши всички проблеми, дали тази комисия ще работи както трябва, това зависи както от българските, така и от македонските власти, но това не е важно. Важното е двете държави да покажат, че мислят за бъдещето на хората, които живеят в тях.
Последно, което ще добавя – че по този Договор са работили немалко правителства преди това. Работили са като министри и Калфин, и Вигенин и по-голяма част от текстовете са от това време, тоест БСП е участвала пряко в договарянето на този Договор и няма как изведнъж някой да се събуди вчера и да разбере, че този Договор има проблем. Текстът е същият сигурно отпреди десет години, с леки корекции. Изведнъж някой вижда, че има проблем. Е как, когато управлявате държавата, няма проблем с Договора, когато сте в опозиция, има проблем?!
Бих призовал: нека всички единно да подкрепим този Договор в пленарната зала, за да покажем, че ние, българите, може за важните национални каузи и интереси да бъдем единни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моята реплика е към колегите, които споменаха изказването ми – господин Богданов, с ясното съзнание, че тя няма да промени тяхното разбиране или това, което те говорят пред обществеността. Но тъй като в момента сме във формат Комисия по външна политика, въпросът мисля, че е сигурно един от най-сериозните, с които българската външна политика през последните десетилетия се е сблъсквала. Би следвало поне между нас да сме наясно за възможностите за развитие на политическата ситуация и в двустранните отношения в резултат на подписването на този договор.
Някои неща искам да отбележа.
Първо, позицията на македонската опозиция и ВМРО-ДПМНЕ, че са напуснали парламента. Всички сме наясно каква партия е ВМРО-ДПМНЕ. Тя е просръбска партия и реализира просръбската политика в Македония. Разликата между позицията, която, ще кажа, лично отстоявам, не искам да ангажирам моята партия с нея, и позицията на ВМРО-ДПМНЕ е доста съществена. Те не искат да подпишат Договора, защото смятат, че този Договор не защитава в достатъчна степен македонизма и македонската национална идентичност. Те смятат, че Заев и компания предават, така да се каже, вистинските македонски интереси.
Моето дълбоко убеждение е, че всъщност, да, наистина, като всеки договор въпросният текст представлява някаква степен на компромис, който е постигнат от дипломациите на двете държави. Въпросът е за размера на компромиса, както винаги в подобни споразумения, и какъв е размерът на компромиса от българска страна? Аз смятам, че той е доста съществен – говоря от гледна точка на стратегическите интереси на българската политика.
Сигурно някой сега ще каже, че всички говорим за интересите на българската политика, въпросът е за тяхната дефиниция. Всички ще кажем, че сега от какво имаме интерес? – от ограничаване на външното влияние в Македония, от сближаване между двете държави, от разчупване на някои стереотипи, които са се изградили през последните десетилетия. Да, добре, това го приемаме. Въпросът е: на каква цена става това?
Тук колегите споменаха някои неща в техните изказвания, които бих засегнал. Колегата Богданов допусна…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов, реплика, в рамките на около две минути. Ако искате пак изказване, всеки трябва да се изказва по няколко пъти.
Нека да дам на господин Бурджев думата и след това госпожа Захариева ще има право да отговори.
Заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! За много години, да сте здрави, да имате успехи!
Уважаеми колеги, от всички изказвания досега, без да обидя някого, но на господин Богданов най ми прилегна като смисленост, като предложение и като позиция.
Господин Ангелов, на Вас само да кажа, че ако тръгнем тук да си изброяваме за смяна на позиции, всеки може, и изкривяваме малко дебата. Може да се посочат и от Вашата формация или от „Обединени патриоти“ доста различни смени на позиции. Не е нужно така да изкривяваме в толкова политическа и нападателна дискусия.
Уважавам и аргументите на колегата Жаблянов, но ще изкажа мое мнение. То е в посока, че аз ще подкрепя предложението, и ще кажа защо. Пак слагам една скобка, че всички аргументи бяха доста ясни. Така или иначе има доста исторически наслагвания и рани, които с времето са натрупани. Но личното ми мнение е такова, че крачката напред е част от нещо по-голямо. Най-после този врящ котел – Балканският полуостров и държавите в него, заради това голямо его, исторически рани и сблъсъци, все пак животът върви напред и трябва да гоним някакво относително спокойствие, взаимодействие, а не постоянната конфронтация.
Пак още веднъж казвам: доста са резервите. Предложението на господин Богданов за комисия, съставена от учени от БАН и хора, които да съблюдават максимално коректно да се сближават отношенията и да се изпълняват ангажиментите, ми допада и това е важно да се намери начин да се реши. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания от народни представители?
Господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Ще се опитам да бъда кратък. За мен този Договор и ратифицирането на Договора за приятелство с Република Македония е исторически пробив в отношенията ни. Не мога да се съглася с позицията на колегата. Това означава, че трябва да върнем 15 януари 1992 г. и да не признаем Република Македония, и тогава можем да говорим за всичко това, което казахте за притесненията, които имате – каква е нашата история, каква е тяхната и какво ще решат историците. Смятам, че нашият Исторически факултет си знае историята, но този Договор е двустранен. Той важи и за македонските учени, и за македонските университети и те трябва по някакъв друг начин да погледнат на историята, иначе няма как да продължат двете държави напред. Колкото и смешно да изглежда, но това е истината.
В продължение на 25 години нищо не се случи. Това беше държава най-близка на нас, народ най-близък на нас. Признали сме ги като независима държава, където имаше най-злостна антибългарска кампания и пропаганда през всичкото това време. Не зная какво би било сега, ако се беше осъществила идеята за Македонската народна република 1946 – 47 г. и какво щяхме да изучаваме сега? Не знам и каква история те щяха да учат, и каква ние? И, слага богу, че не е станало! Но историческите факти и дадености вече са такива – ние сме признали една независима държава до нас.
Виждате усилията с този Договор 1999 г., 2008 г. е предложен Договорът за приятелство. В тази Комисия нееднократно задаваме въпроса на министъра на външните работи в предишния парламент: „Как вървят нещата, има ли някакво движение в Договора за приятелство и добросъседство с Република Македония?“ Отговорите на министъра бяха: „Никакъв напредък няма.“
Това е пробив, това е напредък. Трябва да се нормализират отношенията и дано този Договор да заработи наистина и следващото македонско правителство – гласува го македонският парламент, да работи за добросъседските отношения. Това е бъдещето на нашите отношения и на Балканите. Приемаме, че има такава държава, независимо какво е в сърцата ни и какво мислим, приемаме, че този народ е независим, макар и един народ в миналото, и трябва да вървим заедно. Този Договор урежда точно тези неща.
Не се притеснявам от мултидисциплинарната комисия. Ще има и междуправителствена комисия на министрите на външните работи, която също ще заседава и ще разглежда въпросите. Ние сме длъжни да вървим напред с Република Македония и да я подкрепим за нейната евроатлантическа ориентация и нейното желание да сме приятели, да сме заедно, членове на едни и същи съюзи – и на Европейския съюз, и на НАТО. Затова усилията наистина са на много правителства, усилията са на политически партии, усилията са на Българската академия на науките. Но аз специално поздравявам министъра на външните работи като ръководител на българската дипломация за този изключителен, за мен исторически успех и утре ще гласувам за ратифицирането на този Договор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Госпожо Захариева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Госпожо Председател, аз ще бъда съвсем кратка. Наистина предложението идва от България 2008 г. Първият отговор, изобщо първата работна група по предложение за подписване на Договор за приятелство и добросъседство се случва 2012 г. Така че господин Манушев е прав: бавно и трудно са вървели преговорите, и то поради нежелание на Република Македония всъщност да подпише този Договор.
Може, разбира се, да се изразява мнение по много от текстовете, но точно по текста за смесената комисия съм учудена, защото това беше един от текстовете, по който преговарящите екипи от страна на Република Македония най-много се притесняваха. Вие сам в прочитането отговорихте за какво ще бъде комисията – по исторически и образователни въпроси, основаващи се на автентични, подчертавам, доказателства и исторически извори. Идеята на тази комисия беше наистина, както и много от народните представители се изказаха, да оставим историята на историците и на хората, които я разбират.
Да се постигне съгласие за честването на общите исторически дати и личности, това е голям напредък за това, че Македония изобщо признава, че имаме общи исторически дати и личности – това го пише на няколко места в Договора, между другото, и обща история.
Аз Ви гарантирам и приемам предложенията, които чух оттук. Повярвайте, тази комисия в никакъв случай няма да бъде съставена на тъмно. Ще се вземат авторитетни учени и от БАН, и от университетите, които ще работят заедно за промяна. Знаете какво пише в техните учебници. Радвам се, че и премиерът Заев публично оповести, че ще започнат и те работа по преглед на това, за което учат децата в Република Македония. Уверявам Ви, че ще бъде съставена от учени. Точно това беше идеята – учените да седнат, основавайки се на автентични исторически източници, данни, факти, документи, автентични, подчертавам, да се работи за намаляването на това напрежение, което има по отношение на безспорни според нас, разбира се, исторически факти и данни.
Благодаря още веднъж. Надявам се утре в парламентарната зала този Договор да бъде подкрепен с подобаващо мнозинство. Неслучайно и опозицията в Република Македония критикуваше точно тези текстове. Както Вие казахте, тя считаше, че в недостатъчна степен текстовете, които дебатираме в този Договор – чл. 8 и в преамбюла, където се позоваваме на общата история, защитават македонизма. Надявам се от тук нататък това да бъде нова глава в историята на отношенията между двете държави.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Министър.
Аз само искам да припомня още веднъж, че преди подписването на Договора, българският парламент единодушно – с 206 гласа „за“, подкрепи подписването. Тази клауза за комисията съществуваше в текста на Договора, който беше представен в Народното събрание, въпреки че беше в Секретно деловодство, така че нека да бъдем коректни.
Ако няма други изказвания, да…
Второ изказване?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Към мен реплика или друго изказване?
Заповядайте, господин Жаблянов.
Мисля, че не е редно, но давам Ви минута и половина. Иначе всеки ще започне. (Народният представител Валери Жаблянов говори при изключени микрофони.)
Утре ще имате възможност в пленарната зала да кажете това, което днес не можахте. (Народният представител Валери Жаблянов говори при изключени микрофони.)
Благодаря и аз за разбирането.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2017 г.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Колеги, ако имате нещо по точка „Разни“.
Да припомня само, че нашата конференция „Обща външна политика“ ще бъде на 15, 16 и 17 февруари 2018 г. Ако имате някакви въпроси, секретариатът на Комисията е готов да отговори.
Благодаря Ви за участието в Комисията. Приятен ден!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
