1. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерски съвет на 9 февруари 2018 г.
3. Разни.

---

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по външна политика госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Предлагам на Вашето вниманието дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерски съвет на 02.02.2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерски съвет на 09.02.2018 г.
3. Разни.
Моля който подкрепя дневния ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ НА КОРАБНИТЕ БАЛАСТНИ ВОДИ И СЕДИМЕНТИ, № 802-02-4, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2018 г.
Наши гости са господин Велик Занчев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и капитан Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Благодаря Ви за присъствието.
Уважаеми господин Министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Целта на предлагания Проект е да се одобри присъединяването на Република България към Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти. Баластната конвенция влезе в сила на 8 септември 2017 г. Тя е инструмент, чрез който на международно равнище се осигурява хармонизиран подход към контрола и екологосъобразното управление и изхвърляне на баластни води от кораби, както и механизъм за предпазване от разпространение на неместни за съответната морска среда организми, които се отличават с висока способност на приспособимост и могат да имат сериозни негативни екологични и икономически последици върху приемната околна среда и върху общественото здраве. Точното прилагане на Баластната конвенция налага определението за замърсяване на морската или речна околна среда, съдържащо се в § 2, т. 11 от Допълнителните разпоредби от закона за морските пространства и вътрешните водни пътища и пристанища на Република България.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България с Проекта за решение се предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Баластната конвенция.
Присъединяването на Република България към Баластната конвенция е от съществено практическо значение с оглед следните обстоятелства. Поради въведения с Конвенцията режим на така наречения „не по-благоприятно третиране“ от корабите, плаващи под българско знаме и посещаващи пристанищата на държавите – страни по Баластната конвенция, ще се изисква да отговарят на нейните изисквания, независимо дали Република България се е присъединила към нея, или не е.
Черно море е полузатворено море, поради което обменът на води със съседните морета е ограничен. В същото време огромният приток на пресни води от реките Дунав, Дон, Днепър и други, вливащи се в Черно море реки, допринася за относително ниската средна соленост на неговите води и създава много благоприятна хранителна среда за установяването и развитието на неместни организми, пренесени чрез корабите.
Извършените на национално и регионално ниво научни изследвания на водите на Черно море сочат, че за периода от 1990 г. до 2012 г. в резултат на увеличения корабен трафик са привнесени повече от 230 неместни за морската среда организми, част от които имат негативен ефект върху местната флора и фауна и влияят отрицателно на стопанското оползотворяване на живите ресурси на морето.
И последно, присъединяването на Република България към Баластната конвенция е и в изпълнение на мярка № 16 – разработване и прилагане на общ план на действие за ранно откриване, смекчаване и оценка на въздействието на неместни видове от Морската стратегия на Република България, приета с Решение № 1111 на Министерския съвет от 29 декември 2016 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Занчев.
Колеги, заповядайте за изказвания и за въпроси. Ако имате такива.
Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, драги гости! Моят въпрос е следният – да разберем кое налага толкова бързо приемане на тази конвенция? Доколкото разбрах, тя е от 8 декември 2017 г., така разбрах. Кои други държави са се присъединили към тази конвенция, кое налага ние бързо да я въвеждаме и ще има ли някакъв негативен икономически ефект върху фирмите, занимаващи се с такъв транспорт?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте – който има желание, да отговори.
Капитан Петров!
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще отговоря на въпроса с няколко думи.
Конвенцията, както виждате от изложението, е изготвена през 2004 г., а влезе в сила през 2017 г., тоест въобще не е бързо. Доста много време трябваше на света, за да се обедини, че са необходими такива мерки.
Ние се присъединяваме към нея, защото от влизането й в сила миналата година – дали България ще се присъедини, или не, на принципа, пак казвам, за не по-благоприятно третиране нашите кораби са длъжни да изпълняват изискванията на Конвенцията ,когато посещават пристанища на страни членки. Общо взето в Европа почти всички страни са членки. Черноморският басейн, Турция и Русия са членки, Грузия се очаква всеки момент да се присъедини. Тоест нашите кораби – четири ферибота, които са в Черно море, както и другите, които са по далечни плавания по цял свят, трябва да отговарят на изискванията на тази конвенция. Това, едно.
Второ, ако ние не сме страна по конвенцията, губим контрола на корабите, които посещават нашите пристанища, тъй като нямаме механизъм, по който трябва да проверим техните баластни води и тяхната готовност да отговарят на изискванията.
Някакви специални затруднения към момента няма – тук говоря за разходи, тъй като в момента се въвежда, технически казано, една част от Конвенцията са плановете за управление на баласта, контрола и пробите, а самите технически механизми, които трябва да се монтират на корабите, имат още един гратисен период от 4 години или до първия класов ремонт на кораба, така казано, когато трябва да се сложат.
Това е решение на Международната морска организация, свързано с някои наистина технически трудности по отношение на тези инсталации – за големи кораби говоря. Става въпрос за кораби, които примерно изхвърлят по 20 – 25 хиляди тона баласт в рамките на едно денонощие. Това са танкерите, да кажем. Сегашната технология, измислена по света, с облъчване на тези води, за да се унищожат живите микроорганизми, не позволява да бъде монтирана на такъв танкер по простата причина, че изисква огромно количество енергия. Тоест танкерът няма толкова допълнителни агрегати и генератори, за да захрани тези лъчеви мощности. Това е световен проблем. Знае се за големите. За по-малките проблемът не е такъв. Там и инсталациите са сравнително евтини. Ние нямаме големи кораби, от този род танкери, така че затруднения в тази област няма да изпитаме.
Общо взето това е проблемът. Ние изчакахме достатъчно. Не сме я подписали от началото, но се присъединяваме към нея, защото вече няма практически смисъл да се чака. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Други въпроси има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, № 802-02-4, внесен от Министерски съвет на 2 февруари 2018 г.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Благодаря Ви за участието в Комисията. (Гостите по първа точка напускат залата.)

По втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО ОТ КИГАЛИ НА МОНРЕАЛСКИЯ ПРОТОКОЛ ЗА ВЕЩЕСТВАТА, КОИТО НАРУШАВАТ ОЗОНОВИЯ СЛОЙ, № 802-02-5, внесен от Министерски съвет на 9 февруари 2018 г.
От Министерството на околната среда и водите по точка втора са господин Красимир Живков – заместник-министър, и господин Георги Михайлов – началник-отдел „Опазване чистотата на въздуха“.
Моля, заповядайте да ни представите Законопроекта, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С Решение № 84 от 9 февруари 2018 г. на Министерският съвет предлага на Народното събрание да бъде ратифицирано Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой.
Ще се постарая да бъде кратък, в същото време – конкретен, за да имаме яснота относно сложността на тази материя.
Монреалския протокол на веществата, които нарушават озоновия слой, е ратифициран с Указ № 2235 на Държавния съвет през 1989 г., влиза в сила от 1991 г. През 1998, 1999 и 2001 г. са правени няколко изменения на този протокол – Лондонските, Копенхагенските Монреалските и Пекинските изменения през 2002 г.
На 15 октомври 2016 г. по време на 28-та среща на страните от Монреалския протокол, Кигали, Руанда бе прието Решение № 28 за изменение на Монреалския протокол. Така известното решение – Изменение от Кигали.
Какви са основните резултати от прилагането на Изменението от Кигали. На първо място, поетапно намаляване на производството и употребата на някои флуоровъглеводороди с цел ограничаване въздействието на тези вещества върху климатичните промени. Като говорим за флуоровъглеводороди, с едно изречение, това са сложни химични съединения, съдържащи предимно флуор и най-често се употребяват под името ферони. Те са група такива вещества. Ако искате по-голяма конкретика, надявам се с началник-отдела в дирекция „Опазване и чистотата на въздуха“ и преодоляване на замърсяванията, може да имаме конкретика.
По-нататък, за всички държави членки, включително и България, това изменение и трябва да се извърши през периода 2019 – 2036 г. Към 2036 г. развитите страни ще са намалили производството и употребата на флуоровъглеводороди с 85 % спрямо базовата стойност на флуоровъглеводородите. Взети са мерки за въвеждане на лицензионна система за внос и износ на флуоровъглеводородите, мерки за извършване на мониторинг и докладване на количествата, произвеждани и употребявани флуоровъглеводороди, въвежда се забрана на търговията от 1 януари 2033 г. със страните, които не са ратифицирали изменението от Кигали.
С изключение на забраната на търговия, Изменението от Кигали ще влезе в сила от 1 януари 2019 г., тъй като броят на ратифициралите страни към този момент, е 20. Това е минималният брой до влизането му в сила. Изискванията на Европейската комисия е до края на 2018 г. всички страни членки да са ратифицирали това изменение.
Европейското законодателство на флуоросъдържащите парникови газове установява по-строги изисквания по отношение поетапното намаляване на флуровъглеводородите до 2030 г. от тези, които са установени с изменението от Кигали на Монреалския протокол. Графиката на намаляването в периода след 2030 г. ще бъде определен въз основа на Европейски регламент № 517 от 2014 г. за флуоросъдържащите парникови газове. Започва този преглед през 2022 г. Компетентен орган по прилагането на монреалския протокол, включително Изменението от Кигали, е министърът на околната среда и водите. Не се предвиждат някакви промени в националното законодателство, свързани с Европейския парламент, които да засегнат предприятия, търговци, вносители, износители, производители, сероидни фирми, техници, които са съответни оператори на различни видове оборудвания.
Не се очаква прилаганото Изменение от Кигали да доведе пряко или косвено до държавния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, колеги, ако имате въпроси.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Заместник-министър, колеги! Без да подценявам необходимостта от въвеждане на мерки с цел съхраняване на озоновия слой, просто от емпирично любопитство искам да запитам – какъв е размерът на членския внос по Монреалския протокол, тъй като в мотивите беше отбелязано, че ще има увеличение от 15 до 40 %, просто за да го визуализирам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Да, има такси. Ще предоставя думата на господин Михайлов, за да ги конкретизира. Благодаря.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря.
Към момента членският внос се определя за 3-годишен период. Последният беше 2015 – 2017 г. – около 95 хил.щат.долара е вноската на страната и се плаща от Министерството на околната среда и водите.
През следващия 3-годишен период 2018 – 2020 г. членският внос е 113 хил. 333 щат.долара. По-следващите тригодишни периоди към момента не могат да бъдат изчислени. Но неминуемо ще настъпи увеличение. Виждате от какъв порядък е. Сегашното увеличение е 19 %, сме ги сметнали – от 95 хил.щат.долара до 113 хил.щат.долара. Всичко това се прави в полза на така наречените „развиващи се“ страни.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Михайлов.
Други въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението от Кигали на Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, № 802-02-5, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2018 г.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.

По точка трета:
РАЗНИ.
Колеги, ако имате някакви въпроси и мнения по точка Разни, ако има нещо за повдигане, обсъждане? Няма.
Благодаря Ви за участието в днешната комисия.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова