Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
28/02/2018
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-06, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1970 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тринадесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по външна политика госпожа Джема Грозданова.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-06, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1970 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тринадесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 8, без против и въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ХИДРОГРАФСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, № 802-02-6.
По тази точка наш гост от Министерството на отбраната е заместник-министър ген. Атанас Запрянов.
Господин Запрянов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За постигането на оптимална среда, способстваща развитието на активна морска политика от Република България като морска държава и във връзка с членството ни в Европейския съюз и НАТО е необходимо създаване на условия за осигуряване безопасността на корабоплаването в морските пространства на страната. Неотменна част от това е развиването на способности в областта на отбраната, свързани с хидрографията, картографията и опазването на морската среда.
С цел повишаване на националните способности, имащи пряка връзка с безопасността на море, е от особено важно значение сътрудничеството с международната хидрографска организация, която се явява водеща международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на море.
Вземайки предвид факта, че организацията е един от основните международни органи, разработващи концепциите по хидрография и морска картография, в тясно сътрудничество с Международната морска организация, на която Република България е пълноправен член от 1960 г., е необходимо Конвенцията за Международната хидрографска организация да се ратифицира от Народното събрание на Република България.
Приемането на страната ни като пълноправен член, ще доведе до следните преимущества.
Първо, приобщаване на страната ни към Световната морска общност и издигане авторитета ѝ като морска държава, участваща при вземането на решения, свързани с международното корабоплаване.
Второ, участие в работата на организацията, право на глас при вземане на решения и достъп до пълния обем документи и данни.
Трето, участие в усвояването на средства, отпускани от Европейския съюз чрез Международната хидрографска организация по регионални проекти за осигуряване на безопасността на корабоплаването.
На следващо място, възможност за обучение на специалисти от Военноморските сили в международните институции по одобрени от Международната хидрографска организация програми и получаване на удостоверение за компетентност.
Увеличаване с 15% на хонорарите, които Република България получава съгласно Двустранното споразумение за обмен на данни с хидрографския офис на Обединеното кралство (обн. ДВ, бр. 50 от 20 юни 2006 г.).
Придобиване от хидрографската служба на Военноморските сили на сертификати за производство на морски карти и пособия.
С Решение № 197 от 12 септември 1990 г. Министерският съвет на Република България дава съгласие Република България да се присъедини към Конвенцията за Международната хидрографска организация. В това решение се дава и указание Министерството на външните работи да направи необходимите постъпки за присъединяване на България към Конвенцията чрез депозитаря, който се явява правителството на Княжество Монако.
С Нота № 78 от 24 април 1992 г., Министерството на външните работи на Република България е уведомило, че присъединяването на българската страна е одобрено от две трети от страните – членки на Международната хидрографска организация. Подобно предварително съгласие в резултат на депозирана молба за членство е необходимо в съответствие с процедурата на чл. 20 от Конвенцията.
Конвенцията следва да бъде ратифицирана със закон на основание на няколко разпоредби от Конституцията на Република България, а именно чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5, а именно защото със закон се ратифицират международните договори, които се отнасят до участието на Република България в международна организация, съдържат финансови задължения и предвиждат участие на държавата в арбитражно уреждане на международните спорове.
Министерството на отбраната е водещо по представянето на Ратификацията, тъй като финансовите средства в размер около 12 хил. евро годишно като вноска са от бюджета на Министерството на отбраната планирани и осигурявани. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Запрянов.
Заповядайте, колеги, за въпроси и изказвания.
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин заместник-министър, искам да Ви задам един въпрос. Нямам съмнения по отношение необходимостта от Ратификацията, но кое според Вас е наложило забавянето – близо 25 години, след като сме имали всички необходими реквизити по съгласието, а чак сега правим постъпления за нейното ратифициране?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Според мен до 2004 г. не е било толкова актуално. По-скоро въпросът е: защо след влизането в НАТО и 2007 г. след влизането в Европейския съюз, не сме го ратифицирали?
Според мен това е, защото сега се идентифицираха проектите в областта на международната хидрография и морското наблюдение, които се развиват от 2014 г. и в НАТО, и в Европейския съюз. Ние вече имаме и непосредствено участие в тези въпроси, за които докладвах, по морската хидрография, картография… да не говоря за охраната на морските пространства, противоминната борба и така нататък, чисто военни дейности, които се развиват и произтичат от коалиционното ни членство в НАТО и Европейския съюз.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802 02 06, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
За – 10, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря за подкрепата.
Лек ден!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Продължаваме с втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРОТОКОЛА ОТ 1999 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО, ЕУТРОФИКАЦИЯТА И ТРОПОСФЕРНИЯ ОЗОН (ГЬОТЕБОРГСКИ ПРОТОКОЛ) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 Г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ, ПРИЕТИ НА ТРИНАДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ОРГАН НА КОНВЕНЦИЯТА НА 4 МАЙ 2012 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-7.
Наши гости по тази точка от Министерството на околната среда и водите са: господин Красимир Живков – заместник-министър и господин Георги Михайлов – началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да ни представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители членове на Комисията по външна политика! С Решение № 102 от 19 февруари 2018 г. Министерския съвет предлага ратифициране на изменението на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселинността, еутрофикацията и тропосфирния озон, така нареченият „Гьотеборгски протокол“.
Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния е сключена под егидата на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа. Конвенцията е основна междуправна рамка, която регламентира сътрудничеството и мерките за ограничаване, и постоянното намаляване замърсяването на въздуха и неговите неблагоприятни последствия върху човешкото здраве и околната среда със специален акцент върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
Към днешна дата действието на Комисията е разширявано общо с осем протокола, в това число и Гьотеборгския протокол, който е ратифициран през 2005 г.
Изменението на Гьотеборгския протокол определя нови норми за допустими емисии на редица замърсители и дейности, които отговарят на определените в сега действащото законодателство на Европейския съюз и законодателството на Република България. С изменението на Гьотеборгския протокол се насърчава намаляването на емисии на сажди – саждите, това са компонент на праховите частици, знаете всички и се осъвременяват пределно допустимите стойности за емисиите, определени в приложенията към него.
Изменението определя също нови национални тавани за след 2020 г. за сяра, предимно серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи ограничителни съединения и фини прахови частици.
Таваните за общи емисии на цитираните замърсители, които са определени за България, са в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят на интересите, а също така и на възможностите на страната. Таваните, определени за нашата страна са съгласувани в процес на преговори през 2011 г. с компетентните ведомства.
Какви са очакваните резултати от приемането на Закона за ратифициране на Гьотеборгския протокол? На първо място, намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, в следствие на което се подобрява качеството на атмосферния въздух; предотвратяване или минимизиране на превишените на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот; предотвратяване или минимизиране на критичните нива на озон за човешкото здраве, а също така и за растителността.
Ратифицирането на изменението на Гьотеборгския протокол от Република България, ще бъде акт за изпълнение на общата външна политика на Европейския съюз в тази област и допълнителен инструмент за осигуряване на високо ниво за защита на човешкото здраве и околната среда от въздействието на вредни емисии в атмосферния въздух.
Изменението на Гьотеборгския протокол е прието с Решение на Европейския съюз, Решение № 1757/2017 г. на Съвета от 17 юли 2017 г. не се очаква от самото изменение на Гьотеборгския протокол да има някакво косвено въздействие върху държавния бюджет.
Проведени са обществени консултации, няма постъпили забележки, възражения или някакви предложения. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, заповядайте за изказвания и за въпроси.
Господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам един-единствен въпрос към Вас. Известни са проблемите, които съществуват в България с вредните емисии, които се отделят от големите топлоцентрали. Министър Петкова преди време изрази официално мнението, че България ще търси дерогация, специално по отношение на възможността за намаляване на тези вредни емисии.
Подписването на този протокол ще постави ли България в затруднено положение, във връзка с точно отделящите се от тези топлоцентрали емисии? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Не, няма да има последствия при подписването и ратифицирането на изменението на Протокола от Гьотеборг, така че това изискване към всички страни на Европейския съюз, в това число и на България като членка, няма да има никакво влияние.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Танев, заповядайте.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Да сме абсолютно спокойни, че що се отнася до комплекса „Мини Марица-Изток“ в Стара Загора няма да има абсолютно никакви проблеми точно с дерогацията и всичко свързано с тях?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Дерогациите на съответните норми на топлоцентралите нямат нищо общо с ратифицирането на този закон. Не би трябвало да има никакво косвено влияние. Ратифицирането за всички страни, съответно страните си имат ангажимент, годишен членски внос, който си заплащат и така нататък.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тъй като има някакво съмнение в твърдението, ако има някаква промяна във Вашата позиция, да ни изпратите писмено дали наистина няма нищо общо с въпросите на народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Ще се постарая да отговоря на въпросите до края на седмицата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще Ви бъдем благодарни, ние ще Ви дадем нашите данни.
Само едно уточнение към Вашето изложение. Няколко пъти споменахте „таваните на азотен оксид, серен диоксид“, това са допустимите стойности – нали така? Някакъв жаргонен израз явно използвате? Възприет ли е този израз „таваните“ или има някакъв друг?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Възприет е, въпреки че звучи малко жаргонно „таваните“. Това са пределните стойности, но се използва терминът „таваните“.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: На български език.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: А в европейските документи?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): National emission ceiling.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси, изказвания?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Ще помоля само, ако трябва да конкретизираме точно въпроса за дерогациите на топлоелектрическите централи, за да може да имаме конкретика в отговора.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако искат колегите или да повторят въпросите, или ще трябва да Ви ги изпратим от записа на стенографския протокол, ако не сте разбрали точно какви са въпросите.
Професор Михайлов, заместник-министър Живков иска да конкретизирате още веднъж въпроса за дерогациите, за да ни се отговори писмено.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Въпросът съвпада с този на колегата. Ние може да обединим този въпрос.
Аз лично не виждам как могат да се отделят един вид вредни емисии от друг вид вредни емисии за близко замърсяване и за далечно замърсяване. Проблемът, който се изтъкна и в залата, и който беше консенсусно, подкрепен от всички политически сили беше, че България със сегашната структура на енергопроизводство трябва да поиска дерогация, този термин на всички ни е чужд, но той има професионална гражданственост във връзка със сегашното състояние на топлоцентралите, което не може да бъде приведено в изискванията на Европейския съюз до 2019 или 2020 г. Ако бъркам годината, нека някой от колегите да ме поправи.
Понеже тази ратификация е пряко свързана с това, пак повтарям, не може да се разделят емисиите по някакъв начин на едни или други вредни емисии, нашето желание е да получим от Вас писмено потвърждение, че това няма да постави България в деликатно положение при Ратификацията на това споразумение. Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Живков, разбрахте нали?
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
За – 9, против – няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието в днешната Комисия.
Следваща точка:
РАЗНИ.
По тази точка имам едно съобщение: следващата седмица няма да има заседание на Комисията.
(Закрито в 14,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1970 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тринадесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по външна политика госпожа Джема Грозданова.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802-02-06, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборгски протокол) към Конвенцията от 1970 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тринадесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Моля да гласуваме дневния ред.
За – 8, без против и въздържали се.
Приема се.
Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ХИДРОГРАФСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, № 802-02-6.
По тази точка наш гост от Министерството на отбраната е заместник-министър ген. Атанас Запрянов.
Господин Запрянов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За постигането на оптимална среда, способстваща развитието на активна морска политика от Република България като морска държава и във връзка с членството ни в Европейския съюз и НАТО е необходимо създаване на условия за осигуряване безопасността на корабоплаването в морските пространства на страната. Неотменна част от това е развиването на способности в областта на отбраната, свързани с хидрографията, картографията и опазването на морската среда.
С цел повишаване на националните способности, имащи пряка връзка с безопасността на море, е от особено важно значение сътрудничеството с международната хидрографска организация, която се явява водеща международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на море.
Вземайки предвид факта, че организацията е един от основните международни органи, разработващи концепциите по хидрография и морска картография, в тясно сътрудничество с Международната морска организация, на която Република България е пълноправен член от 1960 г., е необходимо Конвенцията за Международната хидрографска организация да се ратифицира от Народното събрание на Република България.
Приемането на страната ни като пълноправен член, ще доведе до следните преимущества.
Първо, приобщаване на страната ни към Световната морска общност и издигане авторитета ѝ като морска държава, участваща при вземането на решения, свързани с международното корабоплаване.
Второ, участие в работата на организацията, право на глас при вземане на решения и достъп до пълния обем документи и данни.
Трето, участие в усвояването на средства, отпускани от Европейския съюз чрез Международната хидрографска организация по регионални проекти за осигуряване на безопасността на корабоплаването.
На следващо място, възможност за обучение на специалисти от Военноморските сили в международните институции по одобрени от Международната хидрографска организация програми и получаване на удостоверение за компетентност.
Увеличаване с 15% на хонорарите, които Република България получава съгласно Двустранното споразумение за обмен на данни с хидрографския офис на Обединеното кралство (обн. ДВ, бр. 50 от 20 юни 2006 г.).
Придобиване от хидрографската служба на Военноморските сили на сертификати за производство на морски карти и пособия.
С Решение № 197 от 12 септември 1990 г. Министерският съвет на Република България дава съгласие Република България да се присъедини към Конвенцията за Международната хидрографска организация. В това решение се дава и указание Министерството на външните работи да направи необходимите постъпки за присъединяване на България към Конвенцията чрез депозитаря, който се явява правителството на Княжество Монако.
С Нота № 78 от 24 април 1992 г., Министерството на външните работи на Република България е уведомило, че присъединяването на българската страна е одобрено от две трети от страните – членки на Международната хидрографска организация. Подобно предварително съгласие в резултат на депозирана молба за членство е необходимо в съответствие с процедурата на чл. 20 от Конвенцията.
Конвенцията следва да бъде ратифицирана със закон на основание на няколко разпоредби от Конституцията на Република България, а именно чл. 85, ал. 1, точки 2, 4 и 5, а именно защото със закон се ратифицират международните договори, които се отнасят до участието на Република България в международна организация, съдържат финансови задължения и предвиждат участие на държавата в арбитражно уреждане на международните спорове.
Министерството на отбраната е водещо по представянето на Ратификацията, тъй като финансовите средства в размер около 12 хил. евро годишно като вноска са от бюджета на Министерството на отбраната планирани и осигурявани. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Запрянов.
Заповядайте, колеги, за въпроси и изказвания.
Господин Витанов, заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин заместник-министър, искам да Ви задам един въпрос. Нямам съмнения по отношение необходимостта от Ратификацията, но кое според Вас е наложило забавянето – близо 25 години, след като сме имали всички необходими реквизити по съгласието, а чак сега правим постъпления за нейното ратифициране?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Според мен до 2004 г. не е било толкова актуално. По-скоро въпросът е: защо след влизането в НАТО и 2007 г. след влизането в Европейския съюз, не сме го ратифицирали?
Според мен това е, защото сега се идентифицираха проектите в областта на международната хидрография и морското наблюдение, които се развиват от 2014 г. и в НАТО, и в Европейския съюз. Ние вече имаме и непосредствено участие в тези въпроси, за които докладвах, по морската хидрография, картография… да не говоря за охраната на морските пространства, противоминната борба и така нататък, чисто военни дейности, които се развиват и произтичат от коалиционното ни членство в НАТО и Европейския съюз.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Има ли други въпроси, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация, № 802 02 06, внесен от Министерския съвет на 16 февруари 2018 г.
За – 10, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря за подкрепата.
Лек ден!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Продължаваме с втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРОТОКОЛА ОТ 1999 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО, ЕУТРОФИКАЦИЯТА И ТРОПОСФЕРНИЯ ОЗОН (ГЬОТЕБОРГСКИ ПРОТОКОЛ) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 Г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ, ПРИЕТИ НА ТРИНАДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ОРГАН НА КОНВЕНЦИЯТА НА 4 МАЙ 2012 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-7.
Наши гости по тази точка от Министерството на околната среда и водите са: господин Красимир Живков – заместник-министър и господин Георги Михайлов – началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да ни представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители членове на Комисията по външна политика! С Решение № 102 от 19 февруари 2018 г. Министерския съвет предлага ратифициране на изменението на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселинността, еутрофикацията и тропосфирния озон, така нареченият „Гьотеборгски протокол“.
Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния е сключена под егидата на Икономическата комисия на Организацията на обединените нации за Европа. Конвенцията е основна междуправна рамка, която регламентира сътрудничеството и мерките за ограничаване, и постоянното намаляване замърсяването на въздуха и неговите неблагоприятни последствия върху човешкото здраве и околната среда със специален акцент върху трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния.
Към днешна дата действието на Комисията е разширявано общо с осем протокола, в това число и Гьотеборгския протокол, който е ратифициран през 2005 г.
Изменението на Гьотеборгския протокол определя нови норми за допустими емисии на редица замърсители и дейности, които отговарят на определените в сега действащото законодателство на Европейския съюз и законодателството на Република България. С изменението на Гьотеборгския протокол се насърчава намаляването на емисии на сажди – саждите, това са компонент на праховите частици, знаете всички и се осъвременяват пределно допустимите стойности за емисиите, определени в приложенията към него.
Изменението определя също нови национални тавани за след 2020 г. за сяра, предимно серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметанови летливи ограничителни съединения и фини прахови частици.
Таваните за общи емисии на цитираните замърсители, които са определени за България, са в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия и отговарят на интересите, а също така и на възможностите на страната. Таваните, определени за нашата страна са съгласувани в процес на преговори през 2011 г. с компетентните ведомства.
Какви са очакваните резултати от приемането на Закона за ратифициране на Гьотеборгския протокол? На първо място, намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, в следствие на което се подобрява качеството на атмосферния въздух; предотвратяване или минимизиране на превишените на критичните натоварвания от подкиселяване и биогенен азот; предотвратяване или минимизиране на критичните нива на озон за човешкото здраве, а също така и за растителността.
Ратифицирането на изменението на Гьотеборгския протокол от Република България, ще бъде акт за изпълнение на общата външна политика на Европейския съюз в тази област и допълнителен инструмент за осигуряване на високо ниво за защита на човешкото здраве и околната среда от въздействието на вредни емисии в атмосферния въздух.
Изменението на Гьотеборгския протокол е прието с Решение на Европейския съюз, Решение № 1757/2017 г. на Съвета от 17 юли 2017 г. не се очаква от самото изменение на Гьотеборгския протокол да има някакво косвено въздействие върху държавния бюджет.
Проведени са обществени консултации, няма постъпили забележки, възражения или някакви предложения. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, заповядайте за изказвания и за въпроси.
Господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам един-единствен въпрос към Вас. Известни са проблемите, които съществуват в България с вредните емисии, които се отделят от големите топлоцентрали. Министър Петкова преди време изрази официално мнението, че България ще търси дерогация, специално по отношение на възможността за намаляване на тези вредни емисии.
Подписването на този протокол ще постави ли България в затруднено положение, във връзка с точно отделящите се от тези топлоцентрали емисии? Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Не, няма да има последствия при подписването и ратифицирането на изменението на Протокола от Гьотеборг, така че това изискване към всички страни на Европейския съюз, в това число и на България като членка, няма да има никакво влияние.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Танев, заповядайте.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Да сме абсолютно спокойни, че що се отнася до комплекса „Мини Марица-Изток“ в Стара Загора няма да има абсолютно никакви проблеми точно с дерогацията и всичко свързано с тях?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Дерогациите на съответните норми на топлоцентралите нямат нищо общо с ратифицирането на този закон. Не би трябвало да има никакво косвено влияние. Ратифицирането за всички страни, съответно страните си имат ангажимент, годишен членски внос, който си заплащат и така нататък.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тъй като има някакво съмнение в твърдението, ако има някаква промяна във Вашата позиция, да ни изпратите писмено дали наистина няма нищо общо с въпросите на народните представители.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Ще се постарая да отговоря на въпросите до края на седмицата.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще Ви бъдем благодарни, ние ще Ви дадем нашите данни.
Само едно уточнение към Вашето изложение. Няколко пъти споменахте „таваните на азотен оксид, серен диоксид“, това са допустимите стойности – нали така? Някакъв жаргонен израз явно използвате? Възприет ли е този израз „таваните“ или има някакъв друг?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Възприет е, въпреки че звучи малко жаргонно „таваните“. Това са пределните стойности, но се използва терминът „таваните“.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: На български език.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: А в европейските документи?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (МОСВ): National emission ceiling.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси, изказвания?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Ще помоля само, ако трябва да конкретизираме точно въпроса за дерогациите на топлоелектрическите централи, за да може да имаме конкретика в отговора.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако искат колегите или да повторят въпросите, или ще трябва да Ви ги изпратим от записа на стенографския протокол, ако не сте разбрали точно какви са въпросите.
Професор Михайлов, заместник-министър Живков иска да конкретизирате още веднъж въпроса за дерогациите, за да ни се отговори писмено.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Въпросът съвпада с този на колегата. Ние може да обединим този въпрос.
Аз лично не виждам как могат да се отделят един вид вредни емисии от друг вид вредни емисии за близко замърсяване и за далечно замърсяване. Проблемът, който се изтъкна и в залата, и който беше консенсусно, подкрепен от всички политически сили беше, че България със сегашната структура на енергопроизводство трябва да поиска дерогация, този термин на всички ни е чужд, но той има професионална гражданственост във връзка със сегашното състояние на топлоцентралите, което не може да бъде приведено в изискванията на Европейския съюз до 2019 или 2020 г. Ако бъркам годината, нека някой от колегите да ме поправи.
Понеже тази ратификация е пряко свързана с това, пак повтарям, не може да се разделят емисиите по някакъв начин на едни или други вредни емисии, нашето желание е да получим от Вас писмено потвърждение, че това няма да постави България в деликатно положение при Ратификацията на това споразумение. Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Живков, разбрахте нали?
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон, № 802-02-7, внесен от Министерския съвет на 19 февруари 2018 г.
За – 9, против – няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви за участието в днешната Комисия.
Следваща точка:
РАЗНИ.
По тази точка имам едно съобщение: следващата седмица няма да има заседание на Комисията.
(Закрито в 14,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
