1. Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
3. Разни

---

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 14,55 ч. и се ръководи от председателя на Комисията по външна политика госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието. Извиняваме се на гостите за закъснението.
Предлагам на Вашето внимание дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
3. Разни.
Който подкрепя дневния ред, моля да гласува.
За – 11, без против и въздържали се.

Приема се.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 50, БУКВА „А“ ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, ПОДПИСАН В МОНРЕАЛ НА 6 ОКТОМВРИ 2016 Г., И ПРОТОКОЛА ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 56 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, ПОДПИСАН В МОНРЕАЛ НА 6 ОКТОМВРИ 2016 Г., № 802-02-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 МАРТ 2018 Г.
По тази точка наши гости са: господин Велик Занчев – заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Станимир Лешев – директор на Гражданска въздухоплавателна агенция (ГВА).
Господин Заместник-министър, заповядайте да ни представите Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Международната организация за гражданско въздухоплаване ICAO е специализирана агенция на ООН създадена по силата на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Конвенцията е подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. В ICAO членуват 191 държави. Република България е страна по Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Съветът и Въздухоплавателната комисия са двата най-важни избирателни органа, от които зависи работата на ICAO. Всяко национално законодателство, както и правото на Европейския съюз в сферата на авиацията, се основават на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните 19 анекса.
На своята 39-та сесия проведена в периода 27 септември – 6 октомври 2016 г. в град Монреал, Канада, събранието на ICAO постигна съгласие за увеличаване числеността на Съвета и на Въздухоплавателната комисия, което налага съответни изменения в Конвенцията. За тази цел бяха приети Резолюция А39-5 относно изменение на чл. 50, буква „а“ за увеличаване състава на Събранието от 36 на 40 члена, и Резолюция А39-7 относно изменение на чл. 56 за увеличаване числеността на Въздухоплавателната комисия от 19 на 21 членове.
Измененията са оформени в два отделни протокола и изискват ратификация. Държавите – членки на Европейския съюз заедно с 44-те държави членуващи в Европейската конвенция за гражданска авиация са особено заинтересовани от по-силно присъствие на Европа в процеса на изготвяне на политиките и стандартите в областта на въздушния транспорт. В момента Европа разполага с квота от осем места за Съвета на ICAO и има шанс те да станат девет, ако измененията влязат в сила. Освен това увеличаването на числения състав на основните органи на ICAO би благоприятствало избирането и на по-малки страни, като Република България, когато те се кандидатират като представители на регион – излъчени на ротационен принцип. Това е в общи линии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тоест ратификацията би дала възможност на България в един момент на ротационен принцип да бъде член на организацията?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Това би дало възможност и на европейските държави да имат по-силно влияние.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Каква е връзката на ратификацията с това, което казахте, че местата от осем биха станали девет? Имали такава въобще? Имам предвид за Европа. Казахте, че в момента Европа разполага с осем места и биха станали девет. Какво предполага този факт, в смисъл, при какви критерии ще станат девет?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Критериите не са променени. Просто се увеличава числеността на едната и на другата комисия, така че вероятността, влиянието на европейските държави да е по-голяма, се увеличава – това искам да кажа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре, за да не влизаме в диалог ще дам възможност колегите да зададат други въпроси или да развият този, ако не им е станал ясен.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Здравейте! Уважаеми господин заместник-министър, уважаема госпожо Председател, колеги! Аз също имам няколко въпроса свързани с ратификацията. Тъй като съветът на ICAO е може би върховният оперативен орган и се разделя на три категории.
Не съм съвсем съгласен с мотивите, защото географското разпределение може да бъде фактор само в една от категориите – в третата, защото Съветът, както Ви казах, се разделя на три категории:
- Първата категория са: страни с основна значимост във въздушния транспорт, към която ние не се числим;
- Втората категория са: страни с най-голям принос за осигуряване на съоръжения за международната гражданска авиация, към която също не се числим;
- Третата категория е: разпределението по географски признак. Това е само за Съвета.
Тоест този основен мотив ми се струва несъстоятелен, а колкото до Въздухоплавателната комисия там географското разпределение няма касация към броя на членовете в органа. Затова по-скоро моят въпрос е: по какъв начин, особено, ако казваме, че по географско разпределение Съвета дава едно място повече? Допускам, че това е въпросната трета категория. До Въздухоплавателната комисия с какви мотиви ние бихме искали Ратификацията, при положение, че числеността, съставът не се определят по географски признак? Да ми дадете малко повече яснота относно номинациите на страните във Въздухоплавателната комисия, за начинът, по който те се одобряват. Те се одобряват от Съвета, но само специфични държави имат право да избират членове на Въздухоплавателна комисия. Затова искам малко повече подробности, ако е възможно, за самата Въздухоплавателна комисия. По какъв начин Ратификацията би способствала възможността България по някаква причина да влезе в ръководството на този орган? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако искате да съберем още няколко въпроса, ако има такива?
Колеги, имате ли други въпроси и изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Лешев.
СТАНИМИР ЛЕШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това как може представител на България да бъде кандидатиран във Въздухоплавателната комисия зависи само и единствено от нас – как ще се представим. Не е задължително, но това нещо може да бъде направено, защото членуваме и в други комисии, които са на ротационен принцип и така нататък. Тоест, ако дойде нашият ред и ние сме готови можем да заемем това място.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: В Съвета или в Комисията?
СТАНИМИР ЛЕШЕВ: Говорим за Въздухоплавателната комисия. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тоест принципът на ротацията не е, когато ти дойде редът, така или иначе да влезеш, а е свързан с някаква подготовка?
СТАНИМИР ЛЕШЕВ: При принципа на ротацията се дава възможност на държавата членка да излъчи представител, ако разбира се те са готови, ако не са готови техният ред ще бъде заместен от следващия.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре. Благодаря.
Има те ли някакъв коментар или искате да попитате нещо допълнително?
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Коментарът ми е, че само една малка част от Съвета всъщност се определя на ротационен географски признак – съвсем малка част. Втората комисия въобще няма нищо общо с географията, дотолкова, доколкото аз съм чел. Затова ми се струва, че мотивите са несъстоятелни. По-скоро аз нямам съмнение относно необходимостта от ратификация, но ми се иска да разбера същинските мотиви за нея.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Има чувството, че има някаква неяснота в изразеното мнение.
Заповядайте, господин Лешев.
СТАНИМИР ЛЕШЕВ: Ако мога да обясня повече: тази промяна в Конвенцията, всъщност е активизирана, ако мога така да се изразя, от страна на европейските държави. Тоест ние като член на Европейския съюз би трябвало да подкрепим и това искане, защото ще имаме едно място повече от нормалното.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Подпомагаме възможността на държавите – членки на Европейския съюз, от осем места Европа да разполага с девет места. Това сигурно ли е, или ще се решава спрямо броя на ратификациите, които допълнително ще дойдат от страните членки?
СТАНИМИР ЛЕШЕВ: Както преди малко каза господин заместник-министърът местата в Съвета са четири. Предполага се, че те ще бъдат заети от държава от Азия, държава от Африка, държава от Латинска Америка и държава от Европа. Тоест едно място ще бъде за европейска държава. Коя ще бъде тя…..
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Тези четири места, които предопределят географското разпределение, това е само в третата категория от страни в Съвета или ще се повиши броят им? Може би ще се повиши и в някоя от другите категории, където България така или иначе няма шанс да влезе. Казвам Ви, тези които имат по-голям принос, може би някоя друга държава ще бъде избрана в първата категория държави, които имат по-голям принос към въздухоплавателната дейност. Това ми е въпросът.
ПЕТЪР ЛЕШЕВ: България има възможност, но дали това ще се случи… Ние подкрепяме държавите – членки, подкрепяме Европейския съюз.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Разбрах принципната подкрепа. Сега да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г. и Протокол относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
Който подкрепя Законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема, въпреки малките неясноти. Разчитаме на Водещата комисия да ги уточни.
Благодаря Ви, за участието в Комисията.

Продължаваме с втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА (ЮНЕСКО) ОТНОСНО ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА В СОФИЯ КАТО ЦЕНТЪР ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО (КАТЕГОРИЯ 2), ПОДПИСАНО НА 10 НОЕМВРИ 2017 г. В ПАРИЖ, № 802-02-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 МАРТ 2018 г.
Наши гости по тази точка са: господин Румен Димитров – заместник-министър на културата, и господин Венцислав Велев – съветник на министъра на културата.
Заповядайте, господин Димитров, да ни представите Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Става въпрос за Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в югоизточна Европа в София като център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На 25 октомври 2010 г. между България и ЮНЕСКО бе сключено Споразумение за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2). Споразумението бе ратифицирано със Закон приет от Четиридесет и първото Народно събрание на 16 март 2011 г. Съгласно чл. 17 Споразумението се сключва за срок от шест години, считано от влизането му в сила и се счита за подновено, освен ако не бъде другояче прекратено, от която и да е от страните, съгласно предвиденото в чл. 18.
Към настоящия момент Центърът обединява представителите на 16 страни от региона на югоизточна Европа, а именно: Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора. Очаква се присъединяването и на други страни през следващите години.
През 2017 г., съгласувано с ЮНЕСКО, бе предприета процедура за подновяване на Споразумението между България и ЮНЕСКО за продължаване на дейността на Регионалния център в София.
През месец януари 2017 г. бе осъществен изискуемият одит, който даде заключение, че Центърът изпълнява мисията си съгласно Споразумението и съгласно стратегията и целите на ЮНЕСКО.
Направена бе препоръка за подновяване на Споразумението между ЮНЕСКО и Република България. Съгласно утвърдената в ЮНЕСКО практика, резултатите от одитът и проектът за ново Споразумението бяха одобрени от 202-та сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, която се проведе в периода 4 – 18 октомври 2017 г.
С решение по т. 36 от Протокол № 33 от 2 август 2017 г. Министерският съвет одобри Проекта за Споразумение и упълномощи министъра на културата да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България, при условие, за последваща ратификация.
На 10 ноември 2017 г. в Париж бе подписано Споразумението между ЮНЕСКО и Република България за продължаване дейността на Регионалния център за нов шестгодишен период. Това ще спомогне за утвърждаване позицията на България като водеща страна в сферата на нематериалното културно наследство в региона, както и сред страните подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
В същото време то ще допринесе и по отношение насърчаване на започналите процеси по изграждане на мрежи от експерти, както и провеждането на различни съвместни инициативи в страните от югоизточна Европа.
Член 16 от Споразумението предвижда влизането му в сила от датата, на която последната страна е уведомила с нота другата страна, че са спазени всички изисквания в съответствие с националното законодателство и вътрешните правила на ЮНЕСКО.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, заповядайте за въпроси и изказвания.
Господин заместник-министър, в изложението, както и в мотивите е записано, че се очаква присъединяването и на други страни. Бихте ли ни казали имате ли информация кои са те?
ЗАМ.-МИНИСТЪР РУМЕН ДИМИТРОВ: Доцент Велев би могъл да отговори.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: И един финансов въпрос: казвате, че българското правителство се задължава да предоставя на Центъра годишно обща сума в размер най-малко от 200 хил. евро за покриване на разходи. В случая тази сума ли да приемем като отделена от бюджета за 2018 г.?
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На въпроса, който зададохте: предстои традиционното общо събрание на Регионалния център, на което присъстват всички страни от региона, които са членки на Регионалния център.
През миналата година беше приета Украйна, като член на Регионалния център. За настоящата година е подала молба за членство – Азърбейджан, чието пълноправно членство трябва да бъде утвърдено. Очакваме и други страни от региона, но това става след едно предварително съгласуване на процедурата с ЮНЕСКО.
По отношение на въпроса за сумата: тази сума е записана в Закона за държавния бюджет и тя е предвидена за предоставяне на Регионалния център.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: И сумата е 200 хил. евро?
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛЕВ: Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре. Благодаря.
Заповядайте за въпроси и изказвания. Нямате.
Благодаря Ви, колеги.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря Ви, приятен ден!
Благодаря Ви за участието в днешната Комисия.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛЕВ: И аз Ви благодаря. Приятен ден!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, по точка „Разни“, ако имате някакви въпроси? Нямате.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,15 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова