Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
06/06/2018
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерски съвет на 29 май 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерски съвет на 29 май 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги! Да започнем заседанието.
Ще Ви представя дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерски съвет на 29 май 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
3. Разни.
Който подкрепя дневния ред, моля да гласува. Благодаря Ви, всички са „за“, 13 гласа „за“.
Преминаваме към т. 1:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, В ОБЛАСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА СПЪТНИКОВА НАВИГАЦИЯ, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
По точка първа от Министерство на икономиката наши гости са: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, господин Желяз Енев –директор Дирекция „Икономически политики за насърчаване“, господин Емил Коматичев – държавен експерт в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“.
Господин заместник-министър, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък, Вие разполагате с мотивите. Става въпрос за предложение до Народното събрание за приемане на Закон за ратифициране на споразумението между Европейския съюз и конфедерация Швейцария в областта на европейските програми за спътникова навигация, подписано, подчертавам, на 18 декември 2013 година. Станало е с Решение № 778 от 2013 година на Министерския съвет, с което е одобрено споразумението и е упълномощен господин Димитър Цанчев – посланик, наш постоянен представител на Република България към Европейския съюз, да го подпише от името на България при условие за последваща ратификация. Съжаляваме за това внасяне в Народното събрание, явно имало и избори, служебни кабинети и законопроектът не е приет. Именно заради това в момента България все още не го е ратифицирала. Предлагаме ратификацията. Швейцария ще участва, ще сътрудничи с Европейския съюз в областта на спътникова навигация и това е от общ интерес както за Европейския съюз, така и за Швейцария, по-конкретно се визират програмите „Галилео“ и глобалната навигационна спътникова система. Швейцария по отношение на финансирането е участвала за периода 2008-2013 г. с вноски от 80 милиона, малко над 80 милиона евро, а след 2014 г. редовно си е изплащала вноските. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Тоест забавянето за процеса на ратификация е технически едва ли не, близо четири години. Факт е, че България не е член на Европейската космическа агенция, имаме временен план за сътрудничество. Ако нещо можете да ни кажете повече по този въпрос като информация, какво включват тези планове? Доколкото знаем още Литва и Словакия имат такива планове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ Да, имаме идея да участваме. Министерството на икономиката е един от отговорните органи, но ние трябва да работим с всички останали министерства. В интерес на истината в рамките на Българското европредседателство чрез няколко конференции това беше изведено като приоритет, може би колегите ако имат нещо да добавят?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате нещо, заповядайте.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Мога да добавя само че България действително има споразумение с Европейската космическа агенция като кооперираща държава, като по този начин изпълняваме една програма на Агенцията за повишаване на нашата индустриална и научна готовност за участие пълноценно като станем пълноправен член на Космическата агенция. Според тази програма наши фирми участват и в момента изпълняват проекти на Европейската космическа агенция. В момента се оценяват предложенията по третата тръжна процедура, към момента има 2 проведени тръжни процедури, по тях 14 фирми изпълняват проекти на Агенцията. Програмата се изпълнява успешно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания, ако имате такива.
Явно нямате. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация. Моля, гласувайте Законопроекта.
13 гласа за, единодушно, и още два гласа, които са ми заявени от колеги, които не присъстват, 15 гласа за. Благодаря Ви за участието, господин Борисов и екип.
Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВСЕОБХВАТНО И ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29.05.2018 г.
По т. 2 наши гости са господин Юрий Щерк – заместник-министър, господин Данаил Чакъров – директор на Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“, господин Ганчо Ганев – директор на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“.
Заповядайте, господин Щерк, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, е подписано на 24 ноември 2017 г. в рамките на петата среща на върха по Източно партньорство в Брюксел. То отразява нов етап в отношенията между ЕС и Армения и определя структурата за задълбочено и всеобхватно сътрудничество с Армения в рамките на политиката на източно партньорство на ЕС. Трябва да се има предвид, че това споразумение и договорено и подписано след продължителен преговорен период, започнал през юли 2010 г., а в крайна сметка не се стигна до подписване на споразумение за асоцииране на Армения с ЕС поради присъединяване на страната към Евразийския икономически съюз в началото на 2015 г. След присъединяването на Армения преговорите с нея бяха преустановени по Споразумението за асоцииране поради несъвместимост на задълженията на страната, произтичащи от двете споразумения. Независимо от това от страна на ЕС бе заявена готовност за надграждане на съществуващата рамка на сътрудничество и за ангажираност към Армения от страна на ЕС при условие, че това е съвместимо със задълженията на страната, произтичащи от членството й в Евразийския съюз. Именно в този контекст бе упълномощена Европейската комисия и върховният представител за външна дейност да започнат преговори с Армения въз основа на мандат, даден на 12 октомври 2015 г. Преговорите започнаха на 7 декември 2015 г. и приключиха на 23 май 2017 г.
Подписаното на 24 ноември Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство не е в противоречие с поетите ангажименти на Армения като член на Евразийския икономически съюз и е нагледен пример за това, че разширяването и задълбочаването на сътрудничеството с Европейския съюз не препятства развитието на отношенията и тясното сътрудничество на страните участнички в Източното партньорство и сътрудничество и с други държави, включително Русия.
Тъй като Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство е от смесен тип, за да влезе в сила то следва да бъде ратифицирано от държавите-членки на Европейския съюз, от Армения, но също така и от Европейския съюз като цяло, и от Европейската общност за атомна енергия. Ратификацията на споразумението ще представлява акт, освен чисто юридически, също така и политически, който ще демонстрира политическото внимание и ангажираността на Европейския съюз и неговите държави членки към Република Армения. Очакването е това споразумение да насърчи Армения да продължи по пътя на реформи и по пътя на възприемане на ценностите, въз основа на които е изграден и самият Европейски съюз. До момента споразумението е ратифицирано само от Естония на 11 април 2018 година, като процесът е започнал по време на председателството на Естония. Армения от своя страна го ратифицира на 11 април. Разбира се, би било много добре, ако България също така би могла по време на своето председателство на Съвета на Европейския съюз да приключи ратификационната процедура. Смятаме че това ще бъде важен сигнал към нашите арменски партньори.
Може би няколко думи за съдържанието на споразумението, въпреки че съм сигурен, че уважаемите народни представители са се запознали с него, но все пак накратко. (Реплики.) Няма никакъв сарказъм, аз съм абсолютно сигурен, че поне с мотивите всички са се запознали, но споразумението постави отношенията между Европейския съюз и Армения върху една нова основа, определяща структурата на бъдещото сътрудничество между двете страни. При влизането си в сила споразумението ще бъде своеобразен фундамент за по-голяма политическа и икономическа ангажираност на Съюза с Армения, включително и на България с Армения, и се очаква неговото прилагане да донесе взаимни ползи за страните по него.
С влизането в сила на споразумението се очаква задълбочаване на политическите и икономическите отношения между страните, стимулиране на движението на стоки, услуги и инвестиции между Европейския съюз и Армения, и като цяло се очаква то да изиграе ролята на катализатор за политическото и социално развитие на страната. Сред основните му цели са засилване на цялостното политическо и икономическо сътрудничество между Европейския съюз и Република Армения, укрепване на демокрацията и политическата, икономическата и институционалната стабилност на Армения, сигурността и правосъдието, засилване на сътрудничеството в областта на свободата, сигурността и правосъдието с оглед укрепване принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, установяването на засилено търговско-икономическо сътрудничество и подобряването на мобилността и междуличностните връзки.
В споразумението са включени клаузи относно сътрудничеството между Европейския съюз и Армения в областта на осъществяването на вътрешните реформи, външната политика и политиката на сигурност, включително в областта на миграцията. То съдържа разпоредби относно сътрудничеството в редица области, сред които транспорт, енергетика, ядрена безопасност, околна среда, изменение на климата, данъчно облагане, образование и култура, заетост, социални въпроси и други. Съдържа също така обширен дял, посветен на търговията, в който са посочени важни ангажименти в няколко области на търговската политика.
Накратко, ако трябва да се спрем върху ползите, които очакваме за България от сключването и влизането в сила най-вече на това споразумение, то вече е сключено, за Европейския съюз споразумението представлява важна стъпка към по-голяма политическа и икономическа ангажираност като цяло в района на Южен Кавказ. Чрез засилване на политическия диалог и подобряване на широк спектър от области то ще предостави основата за по-ефективна ангажираност на Европейския съюз с Армения и в частност на България с Армения. То се очаква да донесе редица ползи за страните по него във връзка с насърчаване на политическите, икономическите и енергийните им връзки, сътрудничеството им по интеграционни въпроси, както и за обмена на стоки, услуги и инвестиции. Ратифицирането на Споразумението от Народното събрание на Република България би потвърдило трайната политическа ангажираност на страната ни с Армения. Този акт ще е в пълно съответствие с традиционните приятелски отношения между българския и арменския народ, националните ни политически и търговско- икономически интереси в района на Южен Кавказ, както и с общата рамка на отношенията с Ереван, очертана в инициативата „Източно партньорство“.
България ще бъде в състояние да се възползва от очаквания ръст на обмена на стоки, услуги и инвестиции с Армения. Косвени ползи за нашата страна могат да се очакват и по линия на задълбочаването на диалога между Европейския съюз и Армения в областта на външната политика и политиката на сигурност, подобряването на сътрудничеството с Армения по въпроси, свързани с регионалната стабилност, предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, неразпространението на оръжие за масово унищожаване, борбата с тероризма – това също е направление на сътрудничество, които ще способстват за повишаване на сигурността в района на Южен Кавказ като цяло и България като страна, която се намира в относително непосредствена близост до този район, разбира се, че е заинтересована от това стабилизиране.
Искам също така да подчертая, че в контекста на традиционно балансираната ни политика по отношение на страните от региона на Южен Кавказ, разбира се, България отчита също така, че успоредно с процеса на сключването на това споразумение Европейският съюз води преговори и с Азербайджан по сключването на разширено споразумение за партньорство и сътрудничество. Окончателно наименованието му ще бъде потвърдено при подписването на споразумението, но, общо взето, става въпрос за аналогичен процес, който тече в момента и с Република Азербайджан, така че ратифицирането на това споразумение изцяло се вписва в контекста на балансирания подход и на Европейския съюз, и на България в частност към региона на Южен Кавказ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: И ние благодарим за обширното изказване.
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Не по самия законопроект, той звучи прекрасно, по този начин звучеше и за Украйна, но знаете какво стана в Армения април месец – смениха президента си, министър-председателя, който е бил два мандата. И какво е отношението на Русия, не е свързано със законопроекта, но как се отнася? Доколкото аз четох в тяхната преса, Кремъл почти одобрява, че опозицията взема властта в Армения, не знам какво ще стане, дали няма да е повод за един нов майдан там подобно нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря Ви за този въпрос.
Най-напред искам да кажа, че ние не очакваме смяната на правителството в Ереван да доведе до промяна на отношението на страната към това споразумение, още по-малко към отношенията с Европейския съюз, на първо място. Не очакваме и промяна от страна на Русия по отношение на влизането в сила на това споразумение, което се надяваме да не отнеме много време, тъй като то беше замислено и създадено именно с цел да предотврати възможни конфликти между задълженията, които Армения е поела в рамките на Евразийския съюз и които ще поеме с това споразумение. Не беше такъв случаят с Проекта на Споразумение за асоцииране, там имаше непосредствено разпоредби, които бяха несъвместими по отношение на двата субекта, с които Армения водеше преговори към този момент.
Това, което знаем за момента, е, че Кремъл като цяло няма някакви претенции към новото правителство в Ереван, публично поне е заявена подкрепа за него. От своя страна новото правителство е декларирало, че ще продължи своята политика по отношение на Русия, така че в близко време нямаме данни да предстои нещо, което да предизвика съществени сътресения в тази страна. Разбира се, регионът е достатъчно сложен и много многопластови процеси текат в него, така че, разбира се, можем да прогнозираме само в краткосрочна до средносрочна перспектива. Отвъд това едва ли бихме могли да твърдим как точно ще се развият процесите, но се надяваме всичко да мине в рамките на мирен дипломатически диалог, без да има някакви основания за сериозно безпокойство по отношение на стабилността и сигурността в региона като цяло и на Армения в частност като наш важен партньор в този регион.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки – от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13. За 12 и още 3 заявени, 15 за, единодушно. Благодаря на гостите от Министерството на външните работи.
Колеги, по точка Разни искам да Ви кажа, че има вероятност да има блицконтрол следващата седмица при потвърждение на министъра. Има вероятност да пътува, но още не е потвърдено, така че ще Ви информираме в понеделник. Ако не се случи блицконтролът на 13 юни, ще Ви дадем следващата възможна дата, на която тя физически е в България и ще имаме изслушване по напредъка за рамковата позиция на България относно Бялата книга или петте сценария за бъдещето на Европейския съюз, но това изисква присъствие на министър, така че очакваме да ни кажат датата. В края на юни свършва председателството, юли месец ще направим отново изслушване за резултатите във външнополитическата област. Смятам, че ще имаме възможност да видим министър Захариева поне два пъти до края на пленарната сесия. Ако имате някакви въпроси по точка разни – заповядайте. Нямате. Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерски съвет на 29 май 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги! Да започнем заседанието.
Ще Ви представя дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация, № 802-02-14, внесен от Министерски съвет на 29 май 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
3. Разни.
Който подкрепя дневния ред, моля да гласува. Благодаря Ви, всички са „за“, 13 гласа „за“.
Преминаваме към т. 1:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, В ОБЛАСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОГРАМИ ЗА СПЪТНИКОВА НАВИГАЦИЯ, № 802-02-14, внесен от Министерския съвет на 29 май 2018 г.
По точка първа от Министерство на икономиката наши гости са: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, господин Желяз Енев –директор Дирекция „Икономически политики за насърчаване“, господин Емил Коматичев – държавен експерт в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“.
Господин заместник-министър, имате думата да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък, Вие разполагате с мотивите. Става въпрос за предложение до Народното събрание за приемане на Закон за ратифициране на споразумението между Европейския съюз и конфедерация Швейцария в областта на европейските програми за спътникова навигация, подписано, подчертавам, на 18 декември 2013 година. Станало е с Решение № 778 от 2013 година на Министерския съвет, с което е одобрено споразумението и е упълномощен господин Димитър Цанчев – посланик, наш постоянен представител на Република България към Европейския съюз, да го подпише от името на България при условие за последваща ратификация. Съжаляваме за това внасяне в Народното събрание, явно имало и избори, служебни кабинети и законопроектът не е приет. Именно заради това в момента България все още не го е ратифицирала. Предлагаме ратификацията. Швейцария ще участва, ще сътрудничи с Европейския съюз в областта на спътникова навигация и това е от общ интерес както за Европейския съюз, така и за Швейцария, по-конкретно се визират програмите „Галилео“ и глобалната навигационна спътникова система. Швейцария по отношение на финансирането е участвала за периода 2008-2013 г. с вноски от 80 милиона, малко над 80 милиона евро, а след 2014 г. редовно си е изплащала вноските. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Тоест забавянето за процеса на ратификация е технически едва ли не, близо четири години. Факт е, че България не е член на Европейската космическа агенция, имаме временен план за сътрудничество. Ако нещо можете да ни кажете повече по този въпрос като информация, какво включват тези планове? Доколкото знаем още Литва и Словакия имат такива планове.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ Да, имаме идея да участваме. Министерството на икономиката е един от отговорните органи, но ние трябва да работим с всички останали министерства. В интерес на истината в рамките на Българското европредседателство чрез няколко конференции това беше изведено като приоритет, може би колегите ако имат нещо да добавят?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате нещо, заповядайте.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Мога да добавя само че България действително има споразумение с Европейската космическа агенция като кооперираща държава, като по този начин изпълняваме една програма на Агенцията за повишаване на нашата индустриална и научна готовност за участие пълноценно като станем пълноправен член на Космическата агенция. Според тази програма наши фирми участват и в момента изпълняват проекти на Европейската космическа агенция. В момента се оценяват предложенията по третата тръжна процедура, към момента има 2 проведени тръжни процедури, по тях 14 фирми изпълняват проекти на Агенцията. Програмата се изпълнява успешно.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания, ако имате такива.
Явно нямате. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация. Моля, гласувайте Законопроекта.
13 гласа за, единодушно, и още два гласа, които са ми заявени от колеги, които не присъстват, 15 гласа за. Благодаря Ви за участието, господин Борисов и екип.
Преминаваме към т. 2 от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВСЕОБХВАТНО И ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ И ТЕХНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И РЕПУБЛИКА АРМЕНИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА, № 802-02-13, внесен от Министерския съвет на 29.05.2018 г.
По т. 2 наши гости са господин Юрий Щерк – заместник-министър, господин Данаил Чакъров – директор на Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“, господин Ганчо Ганев – директор на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия“.
Заповядайте, господин Щерк, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна, е подписано на 24 ноември 2017 г. в рамките на петата среща на върха по Източно партньорство в Брюксел. То отразява нов етап в отношенията между ЕС и Армения и определя структурата за задълбочено и всеобхватно сътрудничество с Армения в рамките на политиката на източно партньорство на ЕС. Трябва да се има предвид, че това споразумение и договорено и подписано след продължителен преговорен период, започнал през юли 2010 г., а в крайна сметка не се стигна до подписване на споразумение за асоцииране на Армения с ЕС поради присъединяване на страната към Евразийския икономически съюз в началото на 2015 г. След присъединяването на Армения преговорите с нея бяха преустановени по Споразумението за асоцииране поради несъвместимост на задълженията на страната, произтичащи от двете споразумения. Независимо от това от страна на ЕС бе заявена готовност за надграждане на съществуващата рамка на сътрудничество и за ангажираност към Армения от страна на ЕС при условие, че това е съвместимо със задълженията на страната, произтичащи от членството й в Евразийския съюз. Именно в този контекст бе упълномощена Европейската комисия и върховният представител за външна дейност да започнат преговори с Армения въз основа на мандат, даден на 12 октомври 2015 г. Преговорите започнаха на 7 декември 2015 г. и приключиха на 23 май 2017 г.
Подписаното на 24 ноември Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство не е в противоречие с поетите ангажименти на Армения като член на Евразийския икономически съюз и е нагледен пример за това, че разширяването и задълбочаването на сътрудничеството с Европейския съюз не препятства развитието на отношенията и тясното сътрудничество на страните участнички в Източното партньорство и сътрудничество и с други държави, включително Русия.
Тъй като Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство е от смесен тип, за да влезе в сила то следва да бъде ратифицирано от държавите-членки на Европейския съюз, от Армения, но също така и от Европейския съюз като цяло, и от Европейската общност за атомна енергия. Ратификацията на споразумението ще представлява акт, освен чисто юридически, също така и политически, който ще демонстрира политическото внимание и ангажираността на Европейския съюз и неговите държави членки към Република Армения. Очакването е това споразумение да насърчи Армения да продължи по пътя на реформи и по пътя на възприемане на ценностите, въз основа на които е изграден и самият Европейски съюз. До момента споразумението е ратифицирано само от Естония на 11 април 2018 година, като процесът е започнал по време на председателството на Естония. Армения от своя страна го ратифицира на 11 април. Разбира се, би било много добре, ако България също така би могла по време на своето председателство на Съвета на Европейския съюз да приключи ратификационната процедура. Смятаме че това ще бъде важен сигнал към нашите арменски партньори.
Може би няколко думи за съдържанието на споразумението, въпреки че съм сигурен, че уважаемите народни представители са се запознали с него, но все пак накратко. (Реплики.) Няма никакъв сарказъм, аз съм абсолютно сигурен, че поне с мотивите всички са се запознали, но споразумението постави отношенията между Европейския съюз и Армения върху една нова основа, определяща структурата на бъдещото сътрудничество между двете страни. При влизането си в сила споразумението ще бъде своеобразен фундамент за по-голяма политическа и икономическа ангажираност на Съюза с Армения, включително и на България с Армения, и се очаква неговото прилагане да донесе взаимни ползи за страните по него.
С влизането в сила на споразумението се очаква задълбочаване на политическите и икономическите отношения между страните, стимулиране на движението на стоки, услуги и инвестиции между Европейския съюз и Армения, и като цяло се очаква то да изиграе ролята на катализатор за политическото и социално развитие на страната. Сред основните му цели са засилване на цялостното политическо и икономическо сътрудничество между Европейския съюз и Република Армения, укрепване на демокрацията и политическата, икономическата и институционалната стабилност на Армения, сигурността и правосъдието, засилване на сътрудничеството в областта на свободата, сигурността и правосъдието с оглед укрепване принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, установяването на засилено търговско-икономическо сътрудничество и подобряването на мобилността и междуличностните връзки.
В споразумението са включени клаузи относно сътрудничеството между Европейския съюз и Армения в областта на осъществяването на вътрешните реформи, външната политика и политиката на сигурност, включително в областта на миграцията. То съдържа разпоредби относно сътрудничеството в редица области, сред които транспорт, енергетика, ядрена безопасност, околна среда, изменение на климата, данъчно облагане, образование и култура, заетост, социални въпроси и други. Съдържа също така обширен дял, посветен на търговията, в който са посочени важни ангажименти в няколко области на търговската политика.
Накратко, ако трябва да се спрем върху ползите, които очакваме за България от сключването и влизането в сила най-вече на това споразумение, то вече е сключено, за Европейския съюз споразумението представлява важна стъпка към по-голяма политическа и икономическа ангажираност като цяло в района на Южен Кавказ. Чрез засилване на политическия диалог и подобряване на широк спектър от области то ще предостави основата за по-ефективна ангажираност на Европейския съюз с Армения и в частност на България с Армения. То се очаква да донесе редица ползи за страните по него във връзка с насърчаване на политическите, икономическите и енергийните им връзки, сътрудничеството им по интеграционни въпроси, както и за обмена на стоки, услуги и инвестиции. Ратифицирането на Споразумението от Народното събрание на Република България би потвърдило трайната политическа ангажираност на страната ни с Армения. Този акт ще е в пълно съответствие с традиционните приятелски отношения между българския и арменския народ, националните ни политически и търговско- икономически интереси в района на Южен Кавказ, както и с общата рамка на отношенията с Ереван, очертана в инициативата „Източно партньорство“.
България ще бъде в състояние да се възползва от очаквания ръст на обмена на стоки, услуги и инвестиции с Армения. Косвени ползи за нашата страна могат да се очакват и по линия на задълбочаването на диалога между Европейския съюз и Армения в областта на външната политика и политиката на сигурност, подобряването на сътрудничеството с Армения по въпроси, свързани с регионалната стабилност, предотвратяването на конфликти, управлението на кризи, неразпространението на оръжие за масово унищожаване, борбата с тероризма – това също е направление на сътрудничество, които ще способстват за повишаване на сигурността в района на Южен Кавказ като цяло и България като страна, която се намира в относително непосредствена близост до този район, разбира се, че е заинтересована от това стабилизиране.
Искам също така да подчертая, че в контекста на традиционно балансираната ни политика по отношение на страните от региона на Южен Кавказ, разбира се, България отчита също така, че успоредно с процеса на сключването на това споразумение Европейският съюз води преговори и с Азербайджан по сключването на разширено споразумение за партньорство и сътрудничество. Окончателно наименованието му ще бъде потвърдено при подписването на споразумението, но, общо взето, става въпрос за аналогичен процес, който тече в момента и с Република Азербайджан, така че ратифицирането на това споразумение изцяло се вписва в контекста на балансирания подход и на Европейския съюз, и на България в частност към региона на Южен Кавказ. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: И ние благодарим за обширното изказване.
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Не по самия законопроект, той звучи прекрасно, по този начин звучеше и за Украйна, но знаете какво стана в Армения април месец – смениха президента си, министър-председателя, който е бил два мандата. И какво е отношението на Русия, не е свързано със законопроекта, но как се отнася? Доколкото аз четох в тяхната преса, Кремъл почти одобрява, че опозицията взема властта в Армения, не знам какво ще стане, дали няма да е повод за един нов майдан там подобно нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Благодаря Ви за този въпрос.
Най-напред искам да кажа, че ние не очакваме смяната на правителството в Ереван да доведе до промяна на отношението на страната към това споразумение, още по-малко към отношенията с Европейския съюз, на първо място. Не очакваме и промяна от страна на Русия по отношение на влизането в сила на това споразумение, което се надяваме да не отнеме много време, тъй като то беше замислено и създадено именно с цел да предотврати възможни конфликти между задълженията, които Армения е поела в рамките на Евразийския съюз и които ще поеме с това споразумение. Не беше такъв случаят с Проекта на Споразумение за асоцииране, там имаше непосредствено разпоредби, които бяха несъвместими по отношение на двата субекта, с които Армения водеше преговори към този момент.
Това, което знаем за момента, е, че Кремъл като цяло няма някакви претенции към новото правителство в Ереван, публично поне е заявена подкрепа за него. От своя страна новото правителство е декларирало, че ще продължи своята политика по отношение на Русия, така че в близко време нямаме данни да предстои нещо, което да предизвика съществени сътресения в тази страна. Разбира се, регионът е достатъчно сложен и много многопластови процеси текат в него, така че, разбира се, можем да прогнозираме само в краткосрочна до средносрочна перспектива. Отвъд това едва ли бихме могли да твърдим как точно ще се развият процесите, но се надяваме всичко да мине в рамките на мирен дипломатически диалог, без да има някакви основания за сериозно безпокойство по отношение на стабилността и сигурността в региона като цяло и на Армения в частност като наш важен партньор в този регион.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки – от една страна, и Република Армения, от друга страна, № 802-02-13. За 12 и още 3 заявени, 15 за, единодушно. Благодаря на гостите от Министерството на външните работи.
Колеги, по точка Разни искам да Ви кажа, че има вероятност да има блицконтрол следващата седмица при потвърждение на министъра. Има вероятност да пътува, но още не е потвърдено, така че ще Ви информираме в понеделник. Ако не се случи блицконтролът на 13 юни, ще Ви дадем следващата възможна дата, на която тя физически е в България и ще имаме изслушване по напредъка за рамковата позиция на България относно Бялата книга или петте сценария за бъдещето на Европейския съюз, но това изисква присъствие на министър, така че очакваме да ни кажат датата. В края на юни свършва председателството, юли месец ще направим отново изслушване за резултатите във външнополитическата област. Смятам, че ще имаме възможност да видим министър Захариева поне два пъти до края на пленарната сесия. Ако имате някакви въпроси по точка разни – заповядайте. Нямате. Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
