1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон, № 802-02-21, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
4. Разни.

---

Списък на присъствалите гости и народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Започваме заседанието.
Ще Ви представя дневния ред:
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Годишна работна програма по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон, № 802-02-21, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
4. Разни.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 10 , против и въздържали се няма.
Приема се.
По първа точка от дневния ред заседанието е закрито.
Колеги преминаваме по втора точка:
ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2018 г., ВЗЕМАЙКИ ПРЕДВИД ПУБЛИКУВАНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕК ЗА 2018 г.
Наши гости от Министерството на външните работи са господин Петко Драганов – генерален директор на генерална дирекция „Политически въпроси“ и госпожа Генка Георгиева – директор на дирекция „Политика и институции на Европейския съюз“.
Благодаря Ви за присъствието.
Само да напомня защо сега се налага да приемаме Годишната работна програма отново с доста голямо закъснение – става въпрос за 2018 г. – с приемането на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в Заключителните разпоредби, по-скоро § 10, бяха блокирали възможността за такава Годишна работна програма поради голямата заетост на всички институции по време на Председателството. След като то свърши, но все още сме в период на трио с Австрия и Естония, все пак е необходимо България да фигурира във всички информационни масиви, които се следят от всички държави – членки, затова на 18 април 2018 г. Народното събрание със свое Решение прие изменение на § 10 от Заключителните разпоредби и с него се предвиди процедура, с която ние да изработим наша работна програма, на самото Народно събрание, а не тя да бъде внасяна от Министерския съвет. Така че до края на годината ще работим по този начин.
Годишната работна програма на Европейската комисия е разпределена на всички комисии, като те ще отсеят това, което ги интересува и което всъщност дава възможност в този времеви диапазон да бъде разглеждан в третото тримесечие на годината.
Самата Годишна работна програма, да напомня на колегите, съдържа списък на проектите на актове на институцията на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Тази процедура позволява упражняването на контрол за спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност, които са предвидени в Протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Като разгледахме самата програма на Европейската комисия за 2018 г., като Комисия за външна политика, бих искала да предложа една инициатива, която се нарича повече ефективност и последователност при изпълнение на общата външна политика. Тя е от компетентността на нашата комисия и се планира да бъде стартирана през третото тримесечие на 2018 г. и е незаконодателна.
С това съобщение относно възможността за допълнително увеличаване на използването на гласуването с квалифицирано мнозинство в рамките на общата външна политика, на основание чл. 31, § 3 от Договора за Европейския съюз както и подобряване на съгласуваността на обща външна политика, това е едно предложение, което скоро се появи – да има възможност външно-политически въпроси да бъдат приемани не с консенсус, а с 2/3 мнозинство, което аз по принцип приемам и затова смятам, че е хубаво Комисията да проследи неговото развитие.
От Външно министерство, ако имате нещо да добавите към тази информация, която дадох, заповядайте.
ПЕТКО ДРАГАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както правилно отбелязахте, госпожо Председател, периодът беше много напрегнат, поради което правителството нямаше отделна програма по въпросите на Европейския съюз за първата половина на годината. Ние сега сме в тройката заедно с Австрия и Естония. Развитието на процесите беше много динамично. Както сигурно знаете по време на нашето председателство бяха приети 78 законодателни досиета, приключени и работата ни активно продължава с партньорите от тройката.
Предполагам, че Министерството на външните работи, разбира се, е готово да оказва съдействие при изработването на Вашата програма. Бих искал да обърна внимание на една особеност – ние се намираме в последната година от мандата на сегашната Европейска комисия. Ще има избори и това е един допълнителен елемент, който е хубаво да имаме предвид.
На 12 септември 2018 г. предстои годишната реч на Председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който ще представи състоянието на Съюза. Смятам, че това също ще бъде полезно да го имаме предвид при изработването на тази Ваша програма.
Ако позволите, ние сме набелязали някои теми, които биха могли да представляват най-общо интерес. Разбира се, госпожа Георгиева е на разположение за по-детайлни информации, ако се наложи.
Първата, Вие сте обсъждали съвсем неотдавна миграцията. Това е въпрос, който се дискутира и ще продължи да бъде на дневния ред на австрийското председателство и след това. Отделно ние заедно с нашите партньори от Европейския съюз активно работим в момента по приемането на глобален пакт по миграцията в рамките на ООН. В момента вървят много активно преговорите и се предвижда, някъде към края на годината в Мароко да се проведе специална конференция по въпроса, където да се приеме глобален пакт за сигурната, законно-легитимна миграция.
Друг въпрос, който със сигурност беше в дневния ред на Българското председателство, и ще бъде на дневен ред е Брекзит. Преговорите са в решителен етап и ще има редица конкретни последствия. Очаква се приемане на регламент за преместване на Европейската агенция по лекарствата, регламент за преместване на европейския банков орган, както и подписване на самото споразумение за оттегляне на Великобритания от Европейския съюз.
По бъдещето на Европа разговорите продължават. Европейската гражданска инициатива – след като по време на Българското председателство беше приет общ подход – предстоят триалози, с оглед приемането на регламента по време на австрийското председателство. Решението, за което Вие добре знаете, на Съвета за изменение на акта за избирането на членовете на Европейския парламент беше договорено по време на нашето председателство и прието от Съвета на 13 юли 2018 г. и подлежи на одобрение от държавите – членки в съответствие с техните конституционни изисквания.
Анализът, който ние имаме е, че естествено в този акт има два вида разпоредби – задължителни и препоръчителни. Тези, които са задължителни на практика вече присъстват в българското законодателство. Що те отнася до препоръчителните, във Ваши ръце е българското Народно събрание да реши кои би приело и кои не.
Друга важна тема, тя е постоянна в работата ни, в рамките на Европейския съюз е политиката за развитие. Ние работихме активно по така наречения Договор на Европейския съюз със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския регион, така наречените „Пост Котону“. Това е един много задълбочен и много подробен договор, който дава база за търговията ни и икономическите отношения с тези страни. Преговорите започнаха. Ние успяхме да договорим обща позиция и те ще продължат много активно и интензивно през следващите месеци. Става дума за нашите отношения и рамка за сътрудничество с тези държави през следващите 20 години – затова е от значимост.
Основна тема на Българското председателство, и много сме доволни, че австрийското председателство я поема също като един от приоритетите си, е въпросът за политиката за разширяване и Западните Балкани, така че очаква се до декември тази година Европейската комисия да представи отчет по прилагането на залегналите в Декларацията от Срещата на върха за Западните Балкани приоритети.
Ще продължат преговорите със страните кандидати Сърбия и Черна гора и това очаквано отваря нови глави.
По преговорите с Турция във връзка с състоянието на отношенията и конкретната ситуация не се очакват развития в рамките на преговорите през тази година.
По механизма за сътрудничество и оценка, и това със сигурност ще засегне и Вашата работа, се очаква през втората половина на месец ноември 2018 г. Европейската комисия да публикува доклад за напредъка на България и Румъния в изпълнението на показателите на механизма за сътрудничество и оценка и през декември се очаква Съвета да приеме заключение по констатациите на Комисията.
По линия на правата на човека се очаква да продължи работата. Това вероятно ще засегне Парламента. Става дума за небезизвестната тема по Кодекса за поведение по Истанбулската конвенция. Има условия за постигане на компромис по текстовете на Кодекса, което би способствало за одобряване и единодушие от държавите – членки и от Комисията. Разбира се, предстои да се изработи балансирана позиция по въпроса от наша страна, предвид и решенията на Конституционния съд напоследък.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Драганов за прегледа.
Аз само трябва да кажа, че ние всъщност трябва да предложим към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове конкретни и законодателни или незаконодателни инициативи. Това, което е в рамките на нашата компетентност, както Ви казах, е една незаконодателна инициатива, която ще Ви помоля с гласуване да приемем, за да може тя да влезе в доклада на Комисията по европейски въпроси и след това да бъде разгледана и приета в пленарна зала цялата Годишна работна програма, имам предвид.
Предлагам да включим в Годишната работна програма незаконодателната инициатива на Европейската комисия „Повече ефективност и последователност при изпълнението на общата външна политика“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12 , против и въздържали се няма. Благодаря Ви.
Извинявайте, че така накратко мина тази точка, но след първата точка така се получава.
Благодаря Ви за участието. Приятен ден!

Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО.
Наши гости от Министерството на образованието са госпожа Карина Ангелиева – заместник министър и госпожа Милена Дамянова – директор дирекция „Наука“.
Моля накратко да ни представите Законопроекта за ратификация.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви много.
Добър ден на Вас, госпожо Председател и на дамите и господата народни представители!
Действително тук сме днес и смятам, че времето ни ще е още по-кратко и от предишните колеги.
Тук сме във връзка с ратифицирането на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати. Важно е дотолкова, доколкото имахме успешно сътрудничество последните 10 години. Споразумението беше ратифицирано още на 4 януари 2008 г. във Вашингтон и е необходимо удължаване на действието на това Споразумение, с оглед подготовката, смятаме наново такова за следващите 10 години.
Тази година чакаме и Европейският съюз да приеме удължаване на Споразумението между Европейския съюз и Щатите за следващите пет години и тази една година ще ни позволи в синхрон, надявам се, да подготвим едно по-добро и по-успешно сътрудничество. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате възможност за въпроси и коментари по този Законопроект.
Вие можете ли да ни кажете няколко проекта, по които е работено в предишните години и програми изпълнявани въз основа на това Споразумение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Благодаря Ви за въпроса.
Радвам се, че има такива въпроси. Това беше и моят въпрос. За съжаление, няма съвместни проекти или програми. Всъщност основно Споразумението се е ползвало с оглед придобиването на научно-изследователска апаратура, внасянето й безмитно в България, което, разбира се, не е малко и е нещо много важно. Имаме няколко такива добри случая. Знаете, имаме голяма българска диаспора в Съединените американски щати. Благодарение на това често научни институти и университети се ползват с апаратура.
Мисля, че има влияние и фактът, че се присъединихме към Европейския съюз и в рамките на Рамковата програма, първо Шеста, Седма рамкова програма, сега Хоризонт 2020, всъщност ние използваме предоминантно парите и европейското финансиране, за да работим с колегите от Щатите и други държави извън Европейския съюз. Всъщност това налага да седнем и сериозно да обсъдим какво правим и може би да се съсредоточим вече не върху основно безмитен внос, а и други някои дейности, например – двустранен обмен на научни кадри и на докторанти и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Има ли възможности за промяна в текстовете на Споразумението? Вие имате ли такова право и обсъждате ли го съвместно?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Още не се е основала комисия, която да започне това обсъждане, но аз затова и споменах, досега не е обсъждането в Министерството. Смятам да предложа, да обвържем именно преговорите с тези, които вървят в Брюксел. Всъщност по време на българското председателство в Съвета на Европейския съюз приехме и ратифицирахме удължаването на Протокола за научно-техническо сътрудничество със Щатите. Чакаме мнението на парламента, обаче, но едно от условията на държавите – членки е да има реципрочност, която не винаги имаме. Не може да има пълен достъп на нашите колеги от Щатите до научни изследвания, данни и интелектуална собственост, а да няма обратното. Смятам, че е редно ние малко с вече по-голямо самочувствие да… Определено се надявам, че ще трябва сериозно да преразгледаме…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тоест, очакваме решението на Европейския парламент ДАНТА?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: А ние сега ратифицираме, за да удължим срока с една година, за да може да влезем в нов 10 годишен период. Добре.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Да.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имам един въпрос, по-скоро технически: Програма „Фулбрайт“ част ли е от това Споразумение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Не тя не е образователна.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не е. Тя си е отделна, не я регламентира Споразумението и научния обмен.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Това е само научно-техническо.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това е само научно-техническо, но понеже е по „Фулбрайт“ освен в образование е и научно сътрудничество.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Обчен на учени.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Това е научен обмен. Точно така. Той е извън тази програма?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Извън, извън.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Понеже казахте, че не е имало досега, но по „Фулбрайт“ върви доста интензивен обмен.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: По-скоро се води образователна програма.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Всъщност се използва материално-технически до момента от нашата страна.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Общо взето действително само за безмитен внос, въпреки че в Споразумението е записано, че ще си обменяме и учени и специалисти, но тъй като и „Фулбрайт“ върви изключително успешно паралелно, но знаете там ние зависим от волята на Софийския университет и други университети. България също досега не е одобрила средства за изпълнението на това Споразумение, но и от страна на Щатите е нямало определено финансиране за сътрудничеството с България. Те доста намаляха след влизането ни в Европейския съюз тези двустранни сътрудничества, защото се използват парите от Европейския съюз, но си заслужава да разгледаме.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли един въпрос?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Може, разбира се.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
Споразумението предвижда ли обмен на патенти в по-облекчен режим?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: В по-облекчен режим – не. В режим, в който…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Тоест патентите въобще не влизат в това Споразумение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Не, влизат. Има анекс.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли български предприемач да предяви патент в облекчен режим в резултат на това Споразумение регистриран в SAP?
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Не.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Но, има анекс към Споразумението ратифицирано през 2008 г., който постановява как да се регулира интелектуалната собственост придобита по съвместни проекти при облекчен режим, но ние нямаме съвместни проекти. Всъщност не сме тествали.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не е проработен казуса.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Това е също изключително добър въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да Ви подготвим за водещата комисия.
ЗАМ.-МИНИСТЪР КАРИНА АНГЕЛИЕВА: Да, чудесно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон, № 802-02-21, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Благодаря Ви за участието.
Колеги, другата седмица няма да имаме заседание и ще се опитаме да имаме блиц контрол в края на месеца. Ще Ви информираме допълнително.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова

Стенограф: