1. Информация от ръководствата на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и Министерството на труда и социалната политика за процеса на формиране на българската позиция относно утвърждаването и бъдещото прилагане на Глобалния пакт за сигурна, редовна и законна миграция на ООН – съвместно с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
2. Законопроект за ратифициране на Актуализираното общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за Механизма за бежанците в Турция между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и образеца на сертификат за финансов принос, № 802-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2018 г.;
3. Разни.

---

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
По точка първа заседанието беше ръководено от госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика, и от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

* * *


ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги! Имаме кворум и от двете комисии, за да започнем заседанието.
Ще прочета дневния ред на Комисията по външна политика, след това ще обявим дневния ред и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
По точка първа заседанието ще бъде съвместно и тя е информация от ръководствата на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика за процеса на формиране на българската позиция относно утвърждаването и бъдещото прилагане на Глобалния пакт за сигурна, редовна и законна миграция на ООН. Това е точка първа за двете комисии.
За Комисията по външна политика точка втора е Законопроект за ратифициране на актуализираното като Общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за механизма за бежанците в Турция между държавите – членски на Европейския съюз и Европейската комисия. Образец на Сертификат за финансов принос, № 802-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2018.
Трета точка – разни.
Който е съгласен с дневния ред на Комисията по външна политика – моля, само членовете на Комисията по външна политика да гласуват.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Сега господин Цветанов ще обяви дневния ред на Комисията по вътрешна сигурност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми представители на министерствата, господин Министър, господа Заместник-министри! Предлагам за Вътрешната комисия следния дневен ред, който ще подложа на гласуване:
1. Информация от ръководството на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и Министерството на труда и социалната политика за процеса на формиране на българската позиция относно утвърждаването и бъдещото прилагане на Глобалния пакт за сигурност „Редовна и законна миграция на ООН“.
Заседанието по точка първа е съвместно с Комисията по външна политика.
Точки втора, трета, четвърта и пета от днешния дневен ред ще разгледаме в зала 232.
2. Изслушване на министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 802-01-51, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки от една страна и Канада от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г.
5. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува – само членовете на Вътрешната комисия.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Заповядайте, госпожо Грозданова, по точка първа:
ИНФОРМАЦИЯ ОТ РЪКОВОДСТВАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПРОЦЕСА НА ФОРМИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО УТВЪРЖДАВАНЕТО И БЪДЕЩОТО ПРИЛАГАНЕ НА ГЛОБАЛНИЯ ПАКТ ЗА СИГУРНА, РЕДОВНА И ЗАКОННА МИГРАЦИЯ НА ООН.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаеми колеги, ще Ви представя гостите – от трите министерства. От Министерството на външните работи госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, господин Юри Щерев – заместник-министър, господин Боян Белев – директор дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“, господин Иво Мускуров – началник отдел „Политически въпроси на ООН“, госпожа Весела Стоева – дипломатически служител – първа степен, референт „Глобални аспекти на миграцията“; от Министерството на вътрешните работи господин Младен Маринов – министър, добре дошъл в нашата Комисия, господин Милко Бернер – заместник-министър, госпожа Снежина Маринова – директор на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“ и госпожа Анелия Иванчева – началник отдел „Двустранно и многостранно сътрудничество“, господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи; от Министерството на труда и социалната политика – господин Лазар Лазаров – заместник-министър, господин Христо Симеонов – началник отдел дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“, господин Атанас Колчаков – държавен експерт в дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“.
Това са гостите по точка първа, която е съвместна. Ще дам думата последователно на трите министерства, както бяха изброени в представянето на гостите.
Госпожо Захариева, смятаме, че от съдържателна гледна точка по същество е важно Министерството на външните работи да представи Глобалния пакта за миграция на ООН. Да имаме първоначална обща информация. След това ще вземе думата министърът на вътрешните работи и представителят на Министерството на социалната политика. След това ще имаме възможност за въпроси и разисквания. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаема госпожо Грозданова, уважаеми господин Цветанов, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри, заместник-министри, експерти от министерствата! Искам да направя няколко бележки по представянето и същността на Пакта, по неговите цели. Неслучайно съм със заместник-министър и с експерти, директори на дирекция. Разбира се, тук са и експерти от другите министерства, така че може да се наложи да дадем думата и на тях.
Искам да направя ретроспекция малко и обяснение, какво означава Пактът. Всъщност той се изработва и обсъжда под егидата на Организацията на обединените нации, в резултат на решение и Резолюция от 2016 г., предвид и в резултат на изключително високите нива на незаконна миграция, на трафик на мигранти, на хора и състоянието изобщо на този опасен феномен в света.
Първо, той е декларация, не е конвенция и от тази гледна точка той не е обвързващ за страните документ – няма правно задължителен характер на юридически език – тъй като признава суверенитета на страните и свободата им да избират какви мерки да предприемат за решаването на възникналите въпроси. Цялото наименование на пакта е Глобален пакт за безопасна, регламентирана и законна миграция. Дали правилно са приели наименованието, по това може да говорим, но основната цел на този пакт е наистина да се противодейства на незаконната такава и да се въведат общи ангажименти и правила. Разбира се, пак казвам не е задължително и не е правно обвързващ за държавите членки 193 страни.
Документът преминал през няколко кръга преговори, разбира се, през различни варианти на експертно ниво. Искам да подчертая, че никой, никога не е принуждавал България да се присъединява към този пакт. В работата по него са участвали и представители на трите ведомства, които сме тук.
В заключителния етап по време на нашето председателство, България като председател на Европейския съюз, е имала за цел да постигне единно решение в Съюза, както първоначално изглеждаше възможно. В момента две държави официално са обявили, че няма да се присъединят към него. Това са Унгария и Австрия. След като Унгария още по време на Българското председателство заяви, че няма да се присъедини към Пакта, останалите 27 държави потърсиха вариант за общи позиции по време на преговорите, не за официалното решение. Австрия между другото, не България предложи да координира усилията за тази посока, в резултат на което в крайна сметка беше договорена някаква балансирана позиция по време на преговорите, които не българският представител всъщност, а австрийският, Австрия изяви и изказа в ООН от името на 27 държави.
По време на Българското председателство преговорите в Брюксел се водиха в рамките на работна група по миграция и убежище на високо равнище, чиито представител беше представител на МТСП с участието, разбира се, на представители на МВР и на нашето Министерство на външните работи.
Връзката с ООН се осъществява, разбира се, чрез работна група към Съвета на Европейския съюз по въпросите на ООН, където български представител беше служител на Министерството на външните работи. Текущи инструкции се даваха наистина на експертно ниво, по всичките шест кръга от всички ведомства – трите, които имат отношение в случая, чрез нашето постоянно представителство там.
Искам да се върна защо се стигна до решение изобщо за разработването на този пакт. Страните се водят от глобалната договореност да поемат политически ангажименти към този феномен, какъвто е смисълът на международното сътрудничество, изобщо на международните организации – и ООН, и Европейския съюз, като организация и съюз между държавите. Така че ние като държава не мисля, че може да се преструваме, че проблемите по миграцията са извън България поради две причини.
Първо, България самата – това разглежда и Пактът, е източник на мигранти. Всяка една от държавите, всъщност в 193 се приема и като източник, и като приемаща страна, понякога и транзитна, какъвто сме в случая и сме били.
Истинската миграция и не само през последните 30 години, но и през доста години през предишните 45 преди тези 30 години, което доведе до формирането на нови български диаспори в редица европейски и неевропейски държави.
В резултат на тези миграционни процеси, днес редица сектори на българската икономика изпитват недостиг на квалифицирана работна сила. Знаете, много добре – и ние имаме приети такива закони, Вие в Народното събрание също изпитвате. Тоест, имаме закони, Министерството на труда и социалната политика би могло да бъде по-конкретно по отношение на това как да се приема законна миграция по правила на България.
Освен това, не е за подценяване изобщо фактът, че България е външна граница на Европейския съюз, към който се стремят мигранти от различни страни. При това е външна граница по тази част от периметъра на Европейския съюз, към която през последните години бяха насочени... Слава богу българското правителство положи усилия – господин Цветанов е бивш министър и много добре си спомня колко усилия и колко ресурси се влагат по опазване на външните граници от незаконна миграция и нарушаване на българските закони на българската граница като част от европейската.
Така че бих искала да обърна внимание, че към момента, както споменах, всъщност само две държави са взели окончателно решение да не се присъединяват и нито една от тях не е външна граница на Съюза. Общо-взето всички външни граници са заявили важното намерение да се присъединят.
След като това е Пакт и по всяко една държава може да реши да се присъедини или не, каква част от мерките в Пакта и целите по него да прилага и коя не.
Сега искам да благодаря на Народното събрание и на двамата председатели на комисии за организирането на този дебат. Надявам се наистина – и това е мнението на всички експерти, които ние събирахме с тримата министри след като започнаха дебатите и притесненията в обществото, че като цяло в по-голямата си част от мерките този Пакт ще бъде от полза за България – това е мнението пак казвам на експертите от трите министерства: чрез внимателен прочит, отколкото би имало негативи от неговото участие. Разбира се, като незадължителен такъв би могло при обсъжданията и внимателния анализ на всеки един от текстовете, които се правят на финалната договорка, ако решим изобщо да се присъединим към него, можем да кажем в коя част и кои мерки ще считаме за приоритетни, тъй като те са от интерес на България. За други бихме могли да кажем, че не се присъединяваме и че не считаме, че това за нас ще бъдат приоритетни цели – 23 са, ако не се лъжа, целите по Пакта.
Аз ще спра до тук. Разбира се, ако има време, бих помолила да дадем думата и на директора на дирекция, за да разкаже евентуално за повече от целите, след като се изкажат другите министри.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Маринов, имате думата от гледна точка на Министерство на вътрешните работи.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Грозданова, уважаеми господин Цветанов, уважаеми народни представители, уважаеми министри, заместник-министри, колеги!
По-ефективното управление на миграцията бе основен приоритет на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на вътрешните работи. Работихме активно за намиране на приемлив за всички всеобхватен подход, отчитащ всички аспекти на миграцията, по-добър контрол на външните граници, ефективна политика за връщане и ревизиране на съществуващите механизми за предоставяне на убежище.
През цялото време сме работили и продължаваме да работим с убеждението, че успешното справяне с настоящи и превенцията на потенциални миграционни кризи изисква комплексен, структуриран и координиран общоевропейски отговор. Този отговор може да бъде засилен, ако се прилага от всички страни по миграционните маршрути, каквито са страните на произход, транзит и крайна дестинация.
В този смисъл глобалният Пакт за миграция не променя с нищо задълженията като страна – членка на Европейския съюз с външна граница за гарантиране на ефективен граничен контрол и успешно противодействие на легалната миграция. Той поставя цели, насочени към борба с нелегалната миграция, разбиване на мрежите на контрабандистите на мигранти, трафика на хора, ефективно връщане на мигранти и реадмисия. Изпълнението на тези цели съответства и на нашите интереси.
България и сега работи в тези области като развива активно сътрудничество с партньори в извън Европейския съюз. Ако се присъедини към Пакта за миграция, България ще разполага с допълнителни доводи, да изисква сътрудничество в посочените области от държави, които са източник на нелегална миграция.
Позволете ми да припомня някои от приоритетните направления, в които работим.
На първо място искам да Ви уверя, че дейността на компетентните служби на МВР допринасят за това България да контролира напълно миграционната ситуация и да продължава да поддържа високо ниво на сигурност на външната граница на Европейския съюз. Този факт е признат от всички наши партньори и е гарант за доверието им към нашата страна.
На второ място граничната сигурност е постоянен национален приоритет. Наред с недопускането на легална миграция, граничният контрол е пряко свързан и с противодействието на други предизвикателства, а именно трафик на мигранти, оръжие, наркотици, пътувания на лица, свързани с тероризъм.
Свидетели сме на съществено намаление на интензивността на миграционния натиск в сравнение с пиковите години 2014 – 2015 г. и може да се твърди, че в момента миграционната обстановка в страната е спокойна. Продължаваме да отчитаме като потенциален риск присъствието на големи групи от хора в съседни страни и особено в Турция, затова поддържаме готовност за бърза реакция при необходимост.
През последните три години България инвестира значителни средства за повишаване сигурността на границите, изграждане и модернизиране инфраструктурата, оборудването й с технически средства, надграждане на информационните и комуникационни системи, осъществява активно и резултатно сътрудничество с всички съседни държави, прилагаме на съвременни форми на взаимодействие като смесели патрули по общите граници, обмен на информация в съвместни контактни центрове за полицейско и митническо сътрудничество, общи разследвания и други. Осъществените съвместни патрули по охрана на границата със съседни държави от началото на тази година са както следва. Общо са 766, разделени по държави: 355 с Румъния, 314 със Сърбия и 97 с Македония.
Използваме активно на възможности за обмен на информация чрез контактните центрове за полицейско и митническо сътрудничество. Това са ГКПП „Промахон“ – с Гърция, на ГКПП „Гюешево“ – с Македония, на ГКПП „Калотина“ – със Сърбия, и на ГКПП „Гюргево“ – с Румъния.
Специално бих искал да отбележа работата на Тристранния контактен център с Гърция и Турция на ГКПП „Капитан Андреево“. Той стартира своята дейност през месец ноември 2016 г., но резултатите вече са съизмерими с тези на останалите контактни центрове. Изграден е механизъм за незабавен обмен на информация за засечени опити за незаконно преминаване на границата. Данните незабавно се предават на страната, на чиято територия са засечени лицата, за предприемане на действия по задържането им.
Само за първите шест месеца на 2018 г. има над 30 случая, при които по подадена от наша страна информация са задържани над 250 лица на гръцка и турска територия.
В допълнение следва да се отбележи и съществено подобрение в сътрудничеството с турската страна през последните години. Договорено е прилагането на общи мерки и обмен на информация в реално време 24.7, като е налице подобрена координация. В резултат има съществено увеличение на броя на лицата, задържани от турските власти на тяхна територия при опит за незаконно пресичане на границата. Работи се съвместно и за разбиване на трафикантските мрежи, както и за противодействие на съпътстващите форми на престъпност, фалшифициране на документи, организирана престъпност, кражби на моторни превозни средства, изпиране на пари, корупция и други. Взаимодействието ни с Турция е показателно за важността на механизмите за сътрудничество с държавите на произход и транзит, които допълват тези на ниво Европейски съюз. Глобалният Пакт за миграция дава допълнителни възможности в тази област.
Съществен принос за укрепване на сигурността на външните граници имат и съвместните операции, координирани от „Фронтекс“ на българска територия. От септември тази година в София работи офицер за връзка на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, който подпомага координацията на общите дейности и е в състояние да представя на Агенцията независима и безпристрастна информация за ситуацията на място.
Работи се активно за противодействие на каналджийството и трафика на хора, като се използват възможностите на „Европол“ и обмена на информация на двустранно ниво с отделни държави. Само за периода от началото на годината имаме образувани 131 досъдебни производства за случаи на каналджийство. Полагаме последователни усилия за повишаване на ефективността на връщането.
Благодарение на нашата работа и доброто сътрудничество с държавите на произход през последните години се увеличава броя на изведените от страната нелегални мигранти. През 2017 и 2018 г. за първи път от началото на миграционната криза броят на върнатите лица е по-голям от този на незаконно влезлите в страната.
В заключение искам отново да подчертая, че присъединяването на България към Пакта за миграция няма да промени прилагането от страната ни на стриктна политика спрямо нелегалната миграция. Както всички Вие предполагам сте убедени, в днешната динамична ситуация справянето с миграцията не е по силите на една страна. Затова са необходими доверие, предвидимост, добра комуникация и не на последно място политическа воля. Освен постигнатото до момента, Пактът ни дава допълнителна възможност да си осигурим тези фактори в глобален план. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим и ние, господин Министър.
И накратко, господин Лазаров, от гледна точка на Министерството на труда и социалната политика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Госпожо Председател, господин Председател, госпожи и господа народни представители, госпожо Заместник министър-председател и министър на външните работи, господин Министър, колеги, партньори! Аз съм изключително улеснен от предишните две експозета. Те споделиха, че Пактът не е задължителен, че възможността да се присъединим към различни цели е възможност и избор на всяка една от страните, а също така и начините, по които това да бъде направено.
Поради тази причина искам категорично да заявя: в сферата на областта, която е от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика, а именно трудовата миграция и социалното приобщаване, Пактът не предвижда абсолютно никакви нови ангажименти.
В сега действащото законодателство на България в тази област – специализираният Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и всички последващи закони, които ако е необходимо впоследствие ще уточним, но основните са Законът за насърчаване на заетостта, Законът за социално подпомагане, дават всички права и цели, които са предвидени и към които се стреми Пактът. С други думи: нови права не са предвидени, предвиден е нов начин за комуникация, координация и отчитане на мултисекторния аспект на политиката по миграция и в частност в областта на трудовата миграция.
Министерството на труда и социалната политика би имало отношение към четири от целите, които са предвидени в Пакта. Те говорят за достъпа на граждани на трети държави до българския пазар на труда, те говорят за справедливи и достойни условия на труд, за равно заплащане, за равно третиране, за здравословни и безопасни условия на труд, за пренос на социалноосигурителни права.
От този контекст държа да отбележа, че България е ратифицирала 101 конвенции на Международната организация на труда. Осем от тях са фундаментални и те намират отражение в целите на Пакта. Това са Конвенцията за свободата на сдружаване и закрила правото на организиране, за премахване на принудителния труд, за дискриминацията в труда и професиите, най-тежките форми на детски труд относно Инспекцията по труда, политиката по заетостта относно тристранните консултации в областта на международните трудови норми, относно частните бюра или така наречените агенции по труда. Всички тези достижения на тези актове са въведени в българското законодателство.
В последните години изключително много се усили съвместната дейност на министерствата в областта за осигуряване на достъп до българския пазар на труда на граждани на трети държави. Нашият специализиран Закон, както и Законът за чужденците в Република България уреждат всички тези права и всички тези механизми. При необходимост можем да ги обсъдим, но това е включено в законодателството и се прилага.
Успоредно с това действащото законодателство предвижда и правата за осигуряването на този достъп на пазара на труда извън тези механизми с двустранни споразумения. Такива двустранни споразумения са сключени в областта на трудовата миграция с Армения и с Молдова – те са в сила. Предстои да стартират и преговорите в по-напреднал етап с Украйна, престои стартирането на преговори с Беларус и с Грузия. Така че в областта на трудовата миграция тези механизми се прилагат със или без пакт.
В същото време действащото законодателство също акцентира върху правата, включително и на българските граждани по отношение на пренос на социалноосигурителните им права. В тази връзка извън държавите – членки на Европейския съюз, за които има пряк Регламент и пряко действие, които уреждат тези права, ние сме сключили споразумения за социална сигурност с поредица от държави. Ще си позволя да ги цитирам: Украйна, Молдова, Русия, Република Македония, държавата Израел, Република Корея, Република Сърбия, Република Черна гора, Тунизийска република.
В момента сме в напреднал етап по финализиране на тези спогодби за социална сигурност с Азърбайджан и Мароко, като след тяхното финализиране, те ще бъдат предоставени по съответния ред за приемаме от страна на Народното събрание. Така че от тази гледна точка Министерството на труда и социалната политика продължава да акцентира върху пътищата за легална, трудова миграция и осигуряване на достъп на граждани на трети държави до пазара на труда. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Сега ще открием дискусията. Ще дам възможност на народните представители да вземат думата за изказвания и за въпроси и по този начин ще включим и експертите, които присъстват от трите министерства по някои по-специфични въпроси.
Заповядайте, уважаеми дами и господа, имате думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Уважаеми дами и господа! Очевидно тази тема, за да се съберем днес тук двете комисии, е изключително важна и тя е на дневен ред не само на българското общество, на цялото европейско общество от последните пет години насам.
Аз слушах внимателно изложенията на трите министерства и честно казано трудно бих формирал своето впечатление коя е действителната и правилната позиция на българската страна към днешна дата. Слушайки вицепремиера госпожа Захариева, останах с впечатлението, че България радушно и интензивно през последните години е станала донор на чужди икономики, активизирайки сериозна миграция отвътре навън, създавайки сериозни български диаспори, защото моите впечатления са, че това нещо се случи през последните 10 години.
Слушайки от другата страна господин Маринов, разбирам и това нещо го дискутираме неведнъж в Комисията по вътрешна сигурност, че именно тези мигрантски процеси, които се развиха последните пет години в резултат на войната в Близкия изток, са нещо негативно и България положи необходимите усилия, разбира се, да спре всички тези мигрантски потоци.
Аз лично не разбирам в крайна сметка каква е целта на нашето правителство, ако тръгне в посока да подпише този акт: да спрем евентуални мигрантски потоци от Близкия изток или да увеличим мигрантските потоци от България навън. В същото време да отворим вратата за трудовия пазар, аз тук ще задам и няколко въпроса, за хора, които ще дойдат от трети страни, близки нам, намирайки се на територията в Европа, но извън Европейския съюз.
В крайна сметка цялата информация, която ни се предоставя, която и аз прочетох тук в този документ. Макар да ни се предоставя с претенциите, че не е изчерпателен превод, не е в официален вариант е, че може би очакваме някакво ново велико преселение на народите. Аз, като историк по образование детайлно знам какво се е случило хилядолетия назад, по какъв начин се е развил този процес, какви са неговите демографски и какви ли не други приноси за съвременното развитие на човечеството. Поне в преамбюла, още в първите части е записано мисля, че подобен текст.
В крайна сметка, аз искам да получа няколко отговора на въпроси, които ще задам. Разбира се, може и колегите да зададат други. Към днешна дата какви ангажименти и какви подписи е полагала българската страна под този документ в посока неговото приемане? В писмен вид приемани ли са такива ангажименти? Какъв е ефектът – това е към господин Лазаров, от приемането на промените на нашето законодателство по отношение на трудовата миграция? Към днешна дата какъв е притокът и какъв е ефектът за българската икономика, за българските работодатели от приемането на подобен род законодателство и сключването на тези двустранни споразумения? В смисъл има ли някакъв ефект, увеличи ли се по някакъв начин недостигът на работна ръка, увеличи ли се средната работна заплата, понамали ли се в тази посока? На тези елементарни и прости въпроси, ако може да получим отговор, защото е важно за по-нататъшното развитие на дискусията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Иванов.
Аз предлагам да дадем възможност на трима народни представители да се изкажат, след това по групи да давате отговори. Да не е въпрос-отговор?
Други изказвания?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Дами и господа, аз ще изразя позиция от гледна точка на ВМРО, че ние сме категорично против България да подкрепя подобен пакт свързан с миграцията.
Винаги нашата политика е била последователна, че не трябва по никакъв начин да се допуска легализирането на нелегалната емиграция. Всеки един такъв документ, който бъде подкрепен в международен план, неминуемо ще доведе до това да се променят и съответните приоритети в Европейския съюз и във всичките държави – членки на Европейския съюз. Това е ясно на всички.
Нашето виждане е, че това не е полезно за България, не е полезно за Европейския съюз и България по никакъв начин не трябва да подкрепя подобно нещо.
Същата беше нашата позиция и за Истанбулската конвенция. Виждаме, че правителството има разбиране относно това, че български национални интереси трябва да бъдат защитени и по двете теми. И за момента това се случва, за което Ви поздравявам, защото наистина е важно да гарантираме националната сигурност на държавата не само сега, а и след 100 години. Така че, когато се приемат или подкрепят подобни неща трябва да се мисли за години напред и за това, което ще оставим ние, като наследство за българите след нас.
Надявам се да чуя и от колегите от другите парламентарни групи, включително и от БСП, каква е тяхната категорична позиция, да няма разминаване пак с виждането на евродепутатите и тяхната позиция тук в България, както се случва обикновено. Би било интересно да чуем и да знаем позициите на различните парламентарни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Тук нямаше въпрос.
Следващо изказване?
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми дами и господа! Аз ще изразя първо своето мнение, че днешната дискусия е спешно организирана и това всички го знаем. Това стана в резултат на декларацията, която председателят на парламентарната група на БСП прочете в петък от трибуната на Народното събрание.
Ако това не се беше случило, днешното заседание нямаше да го има, а положителните оценки за придвижването и подписването на Пакта, които чухме от министрите, щяха да бъдат факт и българската делегация в Мароко щеше да подкрепи документа.
Днес, ние се събираме, защото въпросът беше поставен на обществеността, а правителството, поне според изявлението, което чухме вчера, заяви официално, че българската страна няма да подкрепи Пакта за миграцията, предложен от правителствен формат на конференция на ООН в Мароко.
В такъв случай, искам да поставя първия въпрос, който ми се струва изключително важен. Как функционират българските институции? Необходимо ли е ние в извънредна ситуация да взимаме отношение по една така сложна материя? Няма никакво съмнение, че става въпрос за пакт и споразумение от многонационален аспект, многодържавен аспект, междуправителствено и надправителствено споразумение, което третира въпроси не свързани само с европейския континент, а основаващите се на универсалните права на Хартата на човека на ООН.
Аз не смятам, че днес могат да бъдат изразени ангажирани, компетентни и сериозни мнения в дълбочина. Това е абсолютно невъзможно да се случи.
Затова първият ми и основен въпрос е: как функционираме ние като институции, които сме ангажирани, и изпълнителната власт, и законодателната власт за придвижването и изработването на националната ни, на държавната ни позиция по тези въпроси? Тя не може да бъде изработена в последния момент под напора на обстоятелствата, което считам.
Второ, подкрепата за този пакт или неподкрепата за този пакт се основава струва ми се за гранична държава като България, която вече има практически опит с миграцията и с големи групи от хора, се основава не на друго, а на възможността българската държава сама да преценява и да реши в определени моменти каква политика да следва и в областта на икономическата миграция, и в областта на нелегалната миграция, да не говорим, че има поредица от международно-правни документи, които ясно регламентират правата на бежанците от военни конфликти – това е вече съвсем различна тема.
Тоест ние се сблъскваме с един документ, който е противоречив като съдържание, защото, стремейки да се гарантира правата на човека в съвременната глобализирана икономическа среда, ограничава правомощията на националните държави. Това е основният извод, който може да бъде направен от целите така, както са развити вътре в самия документ. Не е необходимо да ги чета в момента, всеки от Вас може да ги види.
Но например: цели от сорта на разширяване на възможностите за мигрантите и обществата да реализират пълно приобщаване и социално сближаване. Тоест това са цели, които са поставени много назад в други документи. Премахване на всички форми на дискриминация и насърчаване на публични беседи, основани на факти за формиране на представи за миграцията. Тоест това са едни пожелателни цели, които аз не виждам как могат да повлияят благоприятно върху защитата на правата и процеса на миграцията.
Тоест ключовият въпрос е: може ли отделната национална държава да преценява, след като вече е подписан този документ, да има своя собствена политика? Струва ми се, че макар и да е направена уговорката, че пактът е правнонеобвъзрващ, в отделни негови аспекти, където личи ангажиментът на подписалите го страни, българската държава в бъдеще ще бъде ангажирана да се съобразява с него.
Поради тази причина не е необходимо и мисля, че изразявам позицията на БСП, която беше изразена вече, така че отговарям на предварително поставените въпроси, не е необходимо през месец декември българска делегация да подкрепя този документ.
Очевидно е, че пътя на Пакта ще бъде дълъг, няма да се получи такава глобална подкрепа, каквато се очаква. Това се вижда от изразените позиции от други държави към момента, така че няма необходимост ние да подкрепяме пакта през месец декември. Ако такава е и позицията на правителството, както вчера чухме, струва ми, че на днешното заседание на двете комисии може да има общо мнение по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Досега имаше въпроси само от господин Иванов, предлагам да дадем възможност за още три изказвания и след това ще имате възможност, господа и дами министри, да реагирате на мненията на депутатите и да отговорите на въпросите.
Заповядайте, уважаеми народни представители.
Госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, госпожо Грозданова, господин Цветанов.
Искам да изразя позицията на „Движението за правата и свободи“, като проевропейска партия. Нашата позиция е да подкрепим този пакт, защото това е документ, който е консултиран повече от две години. В Европейския парламент ясно е изразена позицията на евродепутатите от България, която позиция на голяма част и на нашето семейство на АЛДЕ също е „за“ този пакт, като този пакт не е правнообвързващ. Това е документ с добри практики и в защита на нашите мигранти. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Мехмедова.
Господин Цветанов поиска думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Грозданова, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми министри, заместник-министри, колеги народни представители! Аз смятам, че днешният дебат беше изключително полезен, а и съм убеден, че ще можем да имаме отговор на много от политиките, които в последно време всяка една от политическите партии реализира. Виждаме, че с всеки изминат месец, с всеки изминат ден, ние се отдалечаваме все повече и повече от европейските си ценности.
Казвам това, защото, за голямо съжаление, системни партии променят позицията си само в рамките на няколко месеца. От водените дебати през всички тези месеци видяхме, че от страна на левицата, защото те за мен са все още системна партия, която е представител на второто по големина европейско семейство –европейските социалисти, те винаги са отстоявали принципната си позиция за политики, които са свързани с европейските ценности.
В рамките само на няколко дни ние чухме доста неистини. Тук искам да благодаря на госпожа Грозданова, защото тя беше човекът, с който в сряда миналата седмица говорихме по темата, говорихме и със съответните представители на министерства и в четвъртък се уточнихме изслушването да бъде в сряда.
По стечение на обстоятелствата – да, действително имаше декларация от страна на лидера на БСП госпожа Корнелия Нинова за което ѝ благодаря, защото това показа точно двойното лице на една партия, която предприема винаги, че е последователна.
Понеже във вчерашния ден се минаха всякакви граници за твърдения, че европейските социалисти или по-специално евродепутатите от Българската социалистическа партия, които са членове на европейските социалисти, вчера имаше директно опровергаване на казаните от мен думи: че точно те са подкрепили, както и всички останали евродепутати с изключение на евродепутатите от „Обединените патриоти“ – господин Джамбазки и господин Бареков, който е от тогавашната БДЦ.
И понеже имаше след това и потвърждение на казаното от госпожа Корнелия Нинова, от господин Курумбашев, който забележете – той самият е участвал в това гласуване, той самият е участвал и вчера имаше възможността чрез медиите да отправи обвинение, че говоря несъстоятелни неща и, че той никога не е подкрепял и май декември месец щяло да има гласуване за този пакт.
Искам да благодаря на колегите от „Движението за права и свободи“, защото бяхте коректна, уважаема госпожо колега, защото ето това е резолюцията, която е гласувана в Европейския парламент на 18 април (показва документи). И на 18 април в 12,13,58 ч. господин Курумбашев е направил своето гласуване заедно с колегата си Сергей Станишев и колегата си Пирински.
Нали разбирате, че когато фактите говорят, дори и опозицията трябва да замълчи. Казвам това, защото в момента от всичко, което говорим, и от всичко, което трябва да правим като политика, трябва да бъдем на първо място последователни.
Промяната и позицията, която изразихме на проведения коалиционния съвет е само и единствено, за да избегнем поредното спекулиране в публичното пространство и заиграването със страховете на хората, защото този пакт и това, което ще се гласува в Мароко – благодаря на господин Жаблянов за казаното от него и позицията на неговата партия, че те са „за“ неподкрепа, защото действително виждаме, че заиграваното със страховете на хората и постоянно да вървим в тази посока, повярвайте, това ще ни превърне в партии, които няма да можем да защитаваме националните си интереси за важни форуми, в които ние постоянно участваме и искаме подкрепата на нашите европейски партньори и извън Европейския съюз.
Тук искам просто да направя всичко възможно и се радвам, че колегите от БСП присъстват на тази комисия, защото това изслушване дава възможност действително да се запознаят с фактите и да уведомят техния председател, за това, че те са гласували като евродепутати – членове на ПЕС, и са изразили своята подкрепа.
А на господин Курумбашев просто му кажете, че на 18 април в 12 часа 13 минути и 58 секунди е упражнил правото си на глас.
Това, че не знаеш какво си гласувал, това че може би си отсъствал от пленарната зала и само си влязъл, за да се регистрираш, това не ти дава право да казваш, че не си гласувал, защото ти си го направил и в електронната система е отчетено.
Това, което в момента е изключително важно – ние трябва действително в подобни дебати – молбата ми към изпълнителната власт в лицето на съответните представители – когато има подобни теми просто молбата ми към Вас е: правете информационна кампания, защото днес политическата класа е доста по-различна от преди години. Днес политическата класа е в състояние да се заиграе с всяко едно популистко действие, което смята някой, че може да му доведе политически дивидент, но никой не мисли за последствията за държавата и за това, което можем да направим заедно, обединени за цели, които трябва да си поставяме като държава – членка на Европейския съюз.

Да, действително днес няма да имаме този срам, който може би сме очаквали да имаме, ако бяхме само единствената държава членка, която няма да подкрепи този пакт, защото виждаме Австрия, която е председателстваща Европейския съюз, и тя по всяка вероятност сигурно е подложена на подобни проблеми във вътрешнополитически план и виждаме, че вече политиката излезе извън пределите на това, което действително гарантира просперитет, бъдеще, възможност за интеграция и всичко, което е свързано с помощта, която трябва да дават държавите членки.
И, разбира се, Унгария, която категорично е заявила още в Българското председателство, че няма да подкрепят Пакта. Виждаме, че в момента дебатът, който се води в Полша и в Чехия, също е с голяма прогноза да не подкрепят Пакта.
Вицепремиерът Екатерина Захариева каза, че този Пакт е правнонеобвързващ за нито една държава. Всяка една държава изпълнява стриктно вътрешното си национално законодателство и единственото, което трябва, е да се придържа към международното право. Това към настоящия момент страната ни го изпълнява и пак повтарям: позицията, която формирахме на коалиционен съвет, е, за да не изпаднем в ситуация на обяснение от популистката национал партия – Българската социалистическа партия, защото тя се превърна в такава, за съжаление, и няма нищо общо с политиката, която се води от европейските социалисти и техният лидер.
Защото вчера, ако беше излязъл Сергей Станишев да каже мнението си и позицията си, той поне нямаше да излъже и щеше да каже, че е участвал в гласуването и това е позицията на ПЕС, но не и това, което направи господин Корумбашев.
Надявам се, че днес чрез медиите, когато тази информация вече е ясна за всички, може би ще намери възможност да се извини чрез медиите за това, което вчера отправи като обвинение към мен.
Да, действително, ние се занимаваме с национална политика, но ние следим международната политика, а същевременно европейската и световната. Благодаря.
Искам да помоля представителите на изпълнителната власт когато имат думата да дадат отговор и да обобщят всичко това, което коментираме тук ние, народните представители, просто каква ще бъде позицията на българското правителство за Мароко, защото това е важното всъщност от днешното ни заседание. И молбата ми, пак повтарям, за подобни теми, които са свързани с един дълъг период от време на много работа на експертите, нека и народните представители или водещите комисии, които са в дадените секторни политики, да бъдат информирани и изпълнителната власт да бъде инициатор за информиране на всички тези позиции, които трябва да изгражда страната ни и да бъдат защитавани колкото е възможно повече от всички парламентарни групи. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Заповядайте за първа реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господин Цветанов, на заседание на комисиите по такъв сериозен въпрос няма нужда от такива декларативни изказвания. Състоянието на взаимоотношенията между изпълнителната власт и законодателната власт и липсата на информация, и това, за което призовавате да направят министрите, мисля, че няма как да подобри актуалното положение. Това е състояние на изпълнителната власт като цяло по всеки един въпрос, не само за Пакта. Така че това е обща оценка, тя е политическа, за качеството на Вашето управление.
Въпросът за различното гласуване в Европейския парламент и в националните парламенти. Вижте, обичайни практика е в Европейския парламент да се гласува по едни въпроси по един начин и в националните парламенти – по друг начин. Това се отнася и до Вашата парламентарна група, тъй като Вашите народни представители и Вашите депутати там са подкрепили Пакта, а сега Вие по някакви други съображения, които са очевидно безпринципни, няма да го подкрепите, доколкото Ви разбрах. (Реплики от народния представител Цветан Цветанов.) Може ли да не ме прекъсвате?!
Тъй като се получава разминаване в позициите точно в обратната посока, Ви призовавам да не спекулираме с позициите на депутатите в Европейския парламент и в националните парламенти. Европа се намира в сложен момент, в който националните парламенти и националните държави по определени въпроси се различават от позициите на европейските институции. В това няма нищо осъдително и ми се струва, че тук не бива да се търси интригата.
Там, където трябва да се намери някакво решение според нас в рамките на обща национална позиция, е да не се позовавате на популизма, а да се вгледате в некачествената работа на изпълнителната власт, както Вие сам забелязахте, при подготовката на подобни решения, неконсултирането с обществеността, подготвянето на тези позиции на тъмно, скриването им от парламента и след това се налага Вие да консумирате негативите и парламентаристи като Вас, както се казва, да събират гилзите, което не е най-добрият вариант за воденето на вътрешната политика, при това от мнозинството. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Иванов.
Ще има ли трета реплика, колеги?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Цветанов, внимателно Ви слушах, разбира се, политическият заряд на Вашето изказване беше сериозен и наистина останаха доста гилзи, след това някой друг може би ще ги събира, защото Вие ще съберете, както каза колегата Жаблянов, гилзите на правителството.
Аз лично не останах убеден от представените от Вас документи, че, видите ли, евродепутатите са гласували именно този документ, който в момента обсъждаме тук, защото това е документ, който се подписва от страни (реплики), от национални правителства.
Аз зададох преди малко въпроси на ресорните министри, но чакам те да отговорят какви действия са предприели досега, защото досега не чух такъв момент.
Вие казахте, че няма да се срамуваме, а да попитам: срамно ли беше, че Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция като несъвместима с нашето законодателство? Това срамен акт ли беше, та този да го считаме за срамен?! Това е много важно.
Затова Ви питам, за един документ, който не е ясно и каква е позицията на правителството и не е ясно днес точно какво ние ще направим: ще гласуваме да се отхвърли това нещо от нашето правителство в Мароко или просто правим една дискусия за нещо, на което вече съдбата е решена? И срамно ли е това нещо? Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Господин Цветанов, заповядайте за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз искам да благодаря на господин Жаблянов за репликата, защото тя действително показва, че съм бил прав аз, а не изложената вчера позиция на госпожа Корнелия Нинова и на Курумбашев. С Вашата реплика потвърдихте, че тези евродепутати са гласували и аз ще покажа отново за медиите – те са подкрепили.
Тук спорът, както казах е, че всъщност Вие дори вече се отричате от гласувания, които сте направили, и това е проблем. Разбирате ли, защото аз казвам: ето, това е документът, който е обсъждан в Европейския парламент на 18 април и това е регистрацията, която е направена от гласуващите евродепутати. И там са и Курумбашев, и Станишев, и Пирински.
Гласували са и евродепутатите от парламентарната група на ЕНП и членовете от ГЕРБ.
Това, което искам да кажа на господин Иванов, защото нямах възможност да го направя в първото си изказване, но сега ми даде повод с неговата реплика. Първо, да кажа, че напусналите български граждани през последните 30 години според Националния статистически институт са 1 млн. 850 хил. български граждани. Можем да кажем, че от 2011 г. този темп е забавен и дори в прогнозата, която дава Националният статистически институт, в съвсем скоро време ще стане нулево и ще стане обратно, и това мисля, че може да бъде потвърдено и от Социалното министерство.
Тук искам да отворя нещо друго много важно. Има над 35 000 чужди граждани, които са граждани на държави – членки от Европейския съюз, които живеят на територията на страната и са потърсили да живеят в нашата страна, защото е станало много по приятно, по-добре и изцяло оборват тази теза, за която Вие постоянно говорите, господин Иванов. (Реплики.)
Това са теми, които смятам, че са от дебат от друг формат, но искам да благодаря на изпълнителната власт, че се отзоваха на поканата и госпожо председателстваща днешното заседание, можете да продължите.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Цветанов.
Има ли други изказвания от народни представители? Настроението се покачи. Няма други изказвания.
Позволете ми да кажа и аз две изречения. Ще закрия дебата след това и ще дам думата на министрите.
Уважаеми присъстващи дами и господа, за мен, независимо дали България ще бъде част, или не от този Пакт, той е първото международно споразумение по миграция до момента. Така че със или без България, Австрия или Унгария, или други държави, които няма да се присъединят към него, на 10 и 11 декември в Мароко този пакт ще бъде приет с гласуване, доколкото познавам правилата за неговото приемане.
След това ще има една резолюция на ООН, към която България съответно, ако не подкрепи Пакта, няма да бъде част. Това е наш избор дали от тук нататък ние ще изберем да бъдем в тази страна на държавите, които се оформя една група от неподкрепящи.
Също искам да кажа, че правни аргументи за неподкрепа няма, има политическо несъгласие. Сигурно това ще бъде и причината България да не подкрепи този Пакт. Няма също и необходимост и не бива да се прави паралел с Истанбулската конвенция, защото този Пакт е правнонеобвързващ, а Истанбулската конвенция не е такава. Затова смятам, че българското правителство има достатъчно основания да вземе своето решение и затова ние имаме мнозинство, за да кажем всъщност какво бихме решили да правим.
След като чухте нашето мнение, дами и господа министри, можете, ако сте готови, да дадете този отговор.
Първо, давам възможност да се отговори на въпросите на господин Иванов, които бяха зададени, и след това да дадете позиция и мнения по всички други изказвания. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми дами и господа!
Искам да обърна внимание как работи държавата. Държавата работи с професионална държавна администрация, с професионална дипломация. Неслучайно в началото на моето изложение разказах какъв е етапът на движение на този пакт, този не международен договор и поради което не подлежи на ратификация, нито подлежи съответно на внасяне в парламента. По Закона за международните договори това не е международен договор.
От тази гледна точка до момента – експертите от трите министерства са тук, чрез участие в работните групи в Европейската комисия и в ООН са изразявали позиция, защитавайки, разбира се, и съществуващите. Сто и осем казахте, нали така, те са други само в областта на защита на труда, те са и много други по отношение на защита на правата на хората. Тоест ангажименти, които вече сме поели, присъединявайки се към различни договори и членство в тези организации. Дотук работата е била на експертно ниво. Оттук нататък предстои политическото решение. Тъй като това не е международен договор, участието или подкрепата на България би се изразила в изпращането на делегация там и съответно приемане на позиция от името на българското правителство за тази делегация.
Ангажимент за участие в Мароко беше поел българският президент. Разбирам, че поради дебатът, който тече, ще е българският вицепрезидент, но разбира се, ако не се приеме политическо решение изобщо България да се присъедини, очевидно както вървим България няма да изпрати представителство там.
Та от тази гледна точка, наистина, съгласна съм изцяло с Вас, господин Цветанов, че толкова лесно като че ли стана да се манипулира общественото мнение, да се всяват страхове, които не съществуват, в противоречие всъщност на българския национален интерес.
Отчитам грешката, тъй като наистина това не е правнообвързващ документ, не искам да се оправдавам, експертната работа, която е вървяла в момента, че по-рано не сме поискали на експертно ниво дори, не на политическо, да запознаят различните комисии експертите от трите министерства с хода на дебата.
Така или иначе, на много места в този документ, който е пакт, който е общо-взето тип декларация на много места е споменато, че националният суверенитет е право на всяка държава, тя да определя миграционната си политика, техните правомощия, техните закони. Тоест на поне четири места в този пакт се подчертава правнонеобвързващия му характер, включително се подчертава решението на държавите как и дали изобщо да имат политика по законна миграция и съответно трудова миграция.
По този начин мисля, че изчерпвам въпроса на господин Иванов и съответно на господин Жаблянов. Разбира се, че мястото на политическите решения е в българския парламент. За това спор няма. Лично аз получих информация от моя парламентарен секретар миналата сряда – дори не бях тук, че тази сряда ще се събираме да обсъждаме този пакт. Благодаря, че организирахте този дебат.
Много се надявам оттук нататък да се даде възможност за истински експертен дебат по темата и експертите от министерствата да могат да запознаят за ползите или за рисковете от присъединяването на България или неприсъединяването към тази декларация, към този пакт, това не е международен договор и не подлежи със специално приемане от правителството и последващо одобрение от парламента.
По отношение на европейските държави процедурите са много различни. Информацията, която имам, че наистина Австрия и Унгария са изразили, Унгария много по-преди това, желание. Австрия не само че изрази, но дори беше водеща и инициатор тя да изразява позицията от името на 27 вече, след като Унгария излезе. В Полша все още тече политически дебат, в Чехия по същия начин. В Словения политически дебат – правителството подкрепя; Хърватия официално подкрепя, не се очаква дискусия в парламента, тъй като това не е международен договор; в Словения политически дебат, окончателно решение на правителството. Нямаме информация за три държави. Останалите, които не съм изброила, подкрепят.
Отново подчертавам: нито една външна граница, освен България очевидно както вървим, не е казала, че няма. Напротив, те считат, че като външна граница това ще ги защитава от незаконната миграция и опасните трендове в това.
Искам да заключа, като първо, подчертавам, че харесва ли ни, или не, господин Цветанов изложи цифрите, на мен лично не ми харесва, много пъти съм казвала, че това е най-голямата загуба за България – от България по официални данни 1 млн. 800 хил. българи са законни мигранти, някои от тях може би и незаконни.
Така че имаме интерес и неслучайно една от темите, които поставяме, е за подписването на социалните защити и спогодби. Сега в Съединените американски щати това беше една от темите – за защита на техните трудови права, на техните социални права.
За мен ние трябва да се стремим към това и на двустранно отношение, разбира се, не само на многостранно. Надявам се някога да имаме време за смислен и за експертен дебат по тази тема.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Имате думата от министерствата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (говори при изключени микрофони): Не разбрахме подкрепяме ли, или не подкрепяме?!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Аз разбрах, че тепърва ще се обсъжда.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ще получим ли някакъв отговор все пак: подкрепяте, не подкрепяте, подписваме, неподписваме?! Какво прави българското правителство: гледа, слуша, информира се, консултира се, дискутира?!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще имате възможност да разберете в близките дни, господин Жаблянов. (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.)
Можете да попитате и президентската институция какво мисли по въпроса.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Задължително ще попитаме президентската институция в пълния обем.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Закривам съвместното заседание.

Продължаваме със следващата точка, която представих по време на приемането на дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНОТО ОБЩО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАМКА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ОБВЪРЗАНОСТ С УСЛОВИЯ ЗА МЕХАНИЗМА ЗА БЕЖАНЦИТЕ В ТУРЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, И ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ОБРАЗЕЦА НА СЕРТИФИКАТ ЗА ФИНАНСОВ ПРИНОС, № 802-02-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 6 НОЕМВРИ 2018 Г.
Законопроектът ще ни бъде представен от господин Юрий Щерк – заместник-министър на външните работи, и господин Боян Белев – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие“, гост по тази точка.
Заповядайте, господин Щерк, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЮРИЙ ЩЕРК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Става въпрос за внесено за ратификация в Народното събрание актуализирано Общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за механизма за бежанците в Турция между държавите членки на Европейския съюз и Европейската комисия и съответно Образеца на сертификат за финансов принос.
Самият Механизъм е учреден с решение на Европейската комисия от 24 ноември 2015 г. Той от една страна ясно демонстрира ангажимента на Европейския съюз и неговите държави членки за подпомагане на бежанците в Турция. Целта на Механизма е да се координират действията, финансирани от бюджета на Европейския съюз и от приноса на двустранна основа от страна на държавите членки на Съюза, така че да се засили ефективността и взаимната допълняемост на дейностите по подпомагането на бежанците в Турция.
Средствата по Механизма са предназначени за спешна хуманитарна помощ, образование, здравни и други услуги. Това са цели, които напълно съответстват на целите и задачите на провежданата от България политика за сътрудничество в областта на развитието и хуманитарната помощ.
В съответствие с българското законодателство на 30 март 2016 г. Народното събрание на Република България ратифицира със Закон Общото споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за механизма за бежанците в Турция, както и Сертификатът за принос от страна на Република България с приложения към него график на плащанията. Те са обнародвани в Държавен вестник, брой 29 от април 2016 г. Първият транш от финансирането по линия на Механизма възлизаше на сумата от 3 млрд. евро, от които един милиард евро се предоставяха директно от бюджета на Европейския съюз, а останалите два милиарда – от вноски на държавите членки.
Вноската на България бе изчислена на 5 млн. 876 хил. 945 евро и 49 цента. Тези средства позволиха успешно да се овладее положението с бежанците в съседна Турция, както и да се осигури полагането на адекватни грижи за тях, като общият брой на бежанците, които попадат под действието на този Механизъм, са близо три милиона. Този Механизъм и дейностите, които бяха реализирани чрез него, позволи да се намали цялостният миграционен натиск върху Европейския съюз и България, като страна на външната граница на Европейския съюз.
По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, на свое заседание в Брюксел на 28 и 29 юни тази година, Европейският съвет постигна политическо съгласие за осигуряване на финансиране по втория транш от този Механизъм в размер общо на още 3 милиарда евро, от които този път два милиарда се предоставят директно от бюджета на Европейския съюз и един милиард евро от вноски на държавите членки.
Европейската комисия и представителите на правителствата на 28-те държави членки на заседание, проведено на 18 юли тази година постигнаха съгласие по текста на Актуализирано общо споразумение за създаване на Рамка за управление и обвързаност с условия за Механизма за бежанците в Турция между държавите членки на Европейския съюз и Европейската комисия. Вноската на България по втория транш за периода 2019 – 2023 г., изчислена въз основа на дела на брутния национален доход на страната, възлиза на 3 млн. 198 хил. 581 евро.
Съгласно Актуализираното общо споразумение всяка държава членка следва да изпрати на Европейската комисия сертификат за принос и приложен към него индивидуален график за предоставяне на националната вноска за периода 2019 – 2023 г. Подписаният сертификат за принос от страна на България, с приложения към него график на плащанията ще бъде изпратен от българска страна след влизането в сила на Закона за ратификация на актуализираното общо споразумение и ще бъде изпратен на Европейската комисия. Съответно по този график страната ни ще издължи дължимата сума в рамките на общия принос на Европейския съюз към Механизма за бежанците в Турция.
Ние продължаваме да считаме, че това е важен инструмент не само за оказване на дължимата хуманитарна помощ и съдействие на около 3 милиона и повече може би вече лица, пребиваващи като бежанци на територията на Турция, но и като успешен инструмент за продължаващо редуциране, минимизиране на миграционния натиск върху външните граници на Европейския съюз, в частност по Източно-Средиземноморското направление на този натиск. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, имате думата за изказвания.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, вземам думата, за да припомня позицията на Българската социалистическа партия при ратифицирането на това Споразумение преди три години. Тогава изразихме мнение, че Споразумението третира външната граница на Европейския съюз в нейната част и взаимоотношенията между Гърция и Турция, че предоставянето на финансовите средства от страна на държавите членки за бежанците не предвиждаше никакъв механизъм, не предвижда мисля, че и към момента, за мониторинг на разходването на средствата по отношение на бежанците в Турция.
Тогава Българската социалистическа партия гласува „против“. Днес ние ще се въздържим при гласуването, доколкото според нас това Споразумение, като се има предвид и ситуацията с бежанците в Гърция, която е напрегната, не постигна предвидените резултати. Беше продиктувано от спешната ситуация, която тогава съществуваше по отношение на бежанския поток, ангажира държавите членки с финансиране на политиката на Турция. Всички си спомняме, че това беше рекет от страна на Турция за бежанците върху държавите членки. Самото Споразумение е форма, опит на Европейската комисия държавите членки да си решат въпроса палиативно с турското правителство тогава.
Споразумението като цяло не виждам да е постигнало някакъв сериозен ефект по отношение на статута на бежанците в Турция. Те продължават да се намират в зони на военен конфликт, без сигурност за живота и бита им; не се правят никакви усилия от турското правителство на базата на двустранни споразумения бежанците в Турция да се завърнат по местата в Сирия, откъдето са дошли.
Не знам до каква степен се изпълнява споразумението в неговата част с Гърция, но ми се струва, че там осъществената размяна на бежанци, както беше предвидено в Споразумението, е минимална. Тоест това ще бъдат пари, макар и не много, от българския данъкоплатец, които не решават никакви въпроси и са дадени в името на една декларативна безсъдържателна европейска солидарност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ще заявя позицията на ВМРО. Ние не можем да подкрепим подобно споразумение, защото за нас начинът, по който беше постигнато – чрез изнудване от страна на Турция към Европейския съюз, е недопустимо. За нас финансовите механизми, Европа да отделя средства за възпиране на миграцията е нещо добро, но в крайна сметка нито България, нито Европа трябва да си позволяват някои държави извън Европейския съюз да изнудва и да заплашва Европейския съюз с милиони мигранти, за да получи финансови средства. Ние няма да подкрепим Споразумението.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Колеги, с някои от нещата, които каза господин Жаблянов, съм съгласен, но с повечето от тях не съм.
Разбрах, че република Турция е отказала да даде информация как са похарчени тези пари, но трябва да отчетем, че по отношение на България това Споразумение имаше положителен ефект, тъй като по моя информация и разговори с „Гранична полиция“, с Министерството на външните работи до голяма степен турските власти са си изпълнявали задълженията, включително турските въоръжени сили и полицейски сили са връщали бежанците от нашата граница. Тоест това подписано Споразумение за даване на пари на Турция съм съгласен, че беше едва ли не изнудване, но то изигра положителен ефект за българската граница и натискът беше рязко намален. В по-голямата част беше благодарение на действията на турската страна.
Решение на проблема с миграцията без Турция не е възможно и диалогът трябва да продължи. Как ще решат държавите от Европейския съюз и като цяло какви ще са ни отношенията, ще реши ръководството на Европейския съюз и ние като независими държави, но смятам, че за България това Споразумение е изгодно и помага за справяне с бежанската криза и намаляване на натиска върху нашата граница.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ: Колеги, присъединявам се към мнението на колегата Жаблянов, а и към мнението на другите колеги, които общо-взето независимо от политическата си принадлежност изразиха меко казано скептицизъм към условията, при които е подписано това споразумение, условията на самото споразумение.
За мен смущаващи са два елемента. Първо, то няма срок, което означава, че чисто теоретически ние може да плащаме на Турция следващите 100 години, тъй като проблемът теоретично може да не бъде решен. Второ, Споразумението не предвижда механизъм за контрол и проверка, тъй като Турция, базирайки се на своя суверенитет, отказва осъществяването на такъв контрол.
Трето, ясно е, че – и тук не съм съгласен с колегата Милушев, това няма да го решат началниците в Брюксел по простата причина, че проблемът с бежанската вълна, специално от Турция, касае три страни: основно Гърция, на второ място България и частично Кипър. Тези три страни поемат основния емигрантски натиск в тази последователност.
Не мисля, че начинът, по който решава това Споразумение – това е палиативно решение, може да има дългосрочно решение на въпроса. Нещо повече, намирам, че да го кажем на недипломатичен език, господин Жаблянов го подчерта, „откупуването“ от Турция чрез отлагането, а не решаването на проблема, само ще го задълбочи. По косвени данни приблизително, защото според мен и това също не подлежи на проверка, защото няма реален механизъм, в Турция пребивават повече от 3 милиона бежанци само от Сирия. Големият проблем е, че в значителна част сегашната политика на Турция няма за задача реадмисия и връщане на тези бежанци в Сирия.
На второ място, значителна част от структурата на бежанския поток са бежанци не от Сирия, както всички знаем, а от целия район на Близкия и Среден Изток и Северна Африка.
Трето, смятам, че Европейският съюз трябва да се насочи преди всичко към повишаване на своя граничен капацитет – това, което вчера беше подчертано в заседание на Европейския парламент в Страсбург, създаването и повишаването на капацитета на европейските гранични сили, което в момента е по-скоро в рамките на желателното. Поради тази причина намирам, че България като една от трите засегнати страни, трябва да бъде един от инициаторите за такова решение на проблема.
Не съм наивник и нямам илюзия, че какъвто и да било перфектен документ с ясни условия и задължения за двете страни по него, няма да реши един по-голям проблем – проблемът за емиграцията въобще. Ние в момента се занимаваме със следствието, не се занимаваме с решаването на причините. Ако ще правим последващ контрол, да го направим поне грамотно, поради което ще се въздържа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Госпожо Грозданова, уважаеми колеги! Вече беше заявена позицията на Обединени патриоти в коалицията и въобще. Ние няма да подкрепим така направеното предложение.
Ще внеса допълнителен мотив в нашата позиция. Отсрочката, която Европейския съюз постигна с това споразумение с Република Турция, не беше развита и не бяха предприети механизми и предпазни мерки за в бъдеще. Това позволи на правителството на съседната държава да разгроми вътрешната опозиция, да разгроми медиите и всички демократични органи, които превръщат Република Турция в държава, която твърде много се отдалечава от Европейския процес.
Не смятам, че насърчителната политика на Европейския съюз към Турция в момент, когато върви в обратна на демокрацията посока, е положителна. Това няма как да ни даде посока към подкрепа на такова предложение. Още веднъж потвърждавам позицията, изразена от колегата Ангелов, че от ВМРО няма да подкрепим предложението.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че казахме всички позиции.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Актуализираното общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия за Механизма за бежанците в Турция между държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия и образеца на сертификат за финансов принос, № 802-02-26, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2018 г.
За – 10, против – 2, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет. Благодаря за участието.


Колеги, трета точка:
РАЗНИ
Утре имаме среща в 11,30 ч. в зала Запад с узбекистанска делегация. Който има желание, може да присъства.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.03 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова