1.Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г.

---

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика
Заседанието беше открито в 11,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден колеги!
Колеги, ще започнем, за да Ви изчета дневния ред и да го гласуваме.
Откривам извънредното заседание на Комисията по външна политика.
Дневният ред на днешното заседание е:
1. Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Северна Македония, № 902-02-5, внесен от Министерския съвет на 14 февруари 2019 г.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Законопроектът е заложен да се гледа в пленарната зала в сряда и затова смятам, че днес е по-добрият вариант да се гледа в Комисията, за да не правим във вторник заседание.
Гости на днешното заседание са: госпожа Емилия Кралева – заместник-министър на външните работи; и господин Драгомир Заков – директор на дирекция „Политика и сигурност“.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, № 902-02-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ФЕВРУАРИ 2019 г.
Госпожо Кралева, очакваме да ни докладвате накратко, за да можем, ако има дебат, да го проведем и да гласуваме.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Първо, да се извиня, че се забавих малко.
Мисля, че наистина сме в много важен момент на нашите отношения със съседната ни страна със столица Скопие и ново име – Република Северна Македония, която доскоро наричахме Република Македония.
Процесът на ратификация на протокола за присъединяване на тази държава към НАТО, както знаете вече е в ход. За нас това е изключително ключов момент на включване в съюз, който е сърцето, основата на нашата национална сигурност в момента.
Смятаме, че присъединяването на държава като Република Северна Македония ще допринесе изключително много от гледна точка на българските национални интереси, не толкова мислейки за други въпроси, а наистина конкретно концентрирайки се върху нашите национални интереси. Затова, както знаете, през цялото време сме подкрепяли този процес. На практика това решение беше взето още през 2008 г., когато имаше среща на високо равнище на НАТО в Букурещ, и всъщност заключи, че тази страна може да стане член на НАТО, веднага след като реши своя въпрос – езиковия спор със съседна Гърция. Всъщност от този момент нататък България не е поставяла конкретни условия свързани с име, език или каквото и да било, но по принцип винаги е подкрепяла страната, тъй като сме смятали, че именно от гледна точка на нашите национални интереси, на нашата национална сигурност, разбира се, и на регионалната сигурност, и на разрешаване на много въпроси в този регион, свързани с комплекса от отношения със съседни страни, със сложното наследство, което имаме в региона с балканските ни взаимоотношения, че това ще бъде една стъпка към разрешаване на много въпроси от тази гледна точка.
Така че смятаме, че това е едно много добро решение и по тази причина сме съвносители на Доклада и сме предложили да се вземе това решение, което Вие днес дискутирате в Комисията.
Мисля, че това е накратко. Бих искала по-скоро да оставя възможност Вие да задавате, ако имате въпроси, без да губя повече време.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Кралева.
Колеги, имате думата за изказване.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, госпожо Заместник-министър! Свързано е с темата за приема на Македония в НАТО, но въпросът ми конкретно е: трябва ли България да има решение по въпроса с новото име на Македония? Тоест трябва ли да има решение на Народното събрание или на Министерския съвет, с оглед на това, че Републиката има ново име?
Въпросът е малко по-различен от приема в НАТО понеже може би за пръв път ни се случва, или се е случвало преди примерно с Камбоджа и Кампучия преди 20 – 30 години. Ако имате информация и имате възможност да отговорите, да ни кажете какъв е редът?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ние също сме си задавали въпроса, че трябва да има някаква евентуална процедура, така че, ако можете да отговорите, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: Доколкото самите ние сме анализирали този въпрос – не е необходима процедура на ратификация, на приемане или на нещо друго.
От момента, в който държавите членки на ООН влизат във вид общение с тази страна – сключват договори, или подписват документи по този начин, без изрично признаване на име, след като тя вече е декларирала, че сменя официално името си, което от снощи е налице – с официална нота в рамките на Общото събрание на Съвета за сигурност е внесена такава нота сред държавите членки на ООН – от този момент нататък не е необходима специална процедура по признаване на тази държава под някаква друга форма, тъй като се смята, че след като тя декларира, че сменя името си, това автоматично влиза в действие. Разбира се, ако някой има някакви възражения, това вече е съвсем отделен въпрос, но по принцип не е необходима специална процедура по признаване, защото това не е отделяне от друга държава, а сменя само наименованието си. Тоест няма разпадане, промяна в статута – както да речем с бивша Югославия, или се е налагало по някакъв начин да има. Знаете, че България през 1992 г. призна независимостта на републиките, които обявиха, че се превръщат в независими отделни държави – включително, Република Македония. Това е отговорът към момента.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли, колеги?
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Тоест това, което разбрах е, че при първия примерно подписан договор или при първите официални делегации между двете държави това вече ще бъде факт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ КРАЛЕВА: На практика – да. Тъй като няма някакви проблеми по този въпрос, които да сме повдигали ние с името, което ще се приема официално и не сме свързани с наследство по този въпрос, за да водим спорове.
В момента, в който както се случва това обявяване в Ню Йорк оттам нататък се смята, че това е същата държава и тя е легитимна и си е сменила името по своя собствена воля. Дори ние да се сключим непременно някакъв договор, фактът, че продължаваме да общуваме, да разменяме всичко, което правим помежду си – не непременно да се подпише договор, но не сме заявили изрично, че имаме възражения под някаква форма към това име, мисля, че то не е необходимо да има легитимация чрез съдебен акт, ако това ме питате, чисто политически ?!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре.
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ние от ВМРО винаги сме гледали на легитимацията на държавата, която се намира югоизточно от нас, пречупено през рамките на българския национален интерес, ние сме наясно, че Македония трябва да бъде откъсната от тази посока на развитие, в която беше вкарана през последните 100 години. Тя трябва да получи своята европейска и атлантическа перспектива – в това няма никакво съмнение. Ние винаги сме посочвали, че България трябва да използва съответните преговори за членство в различните структури като инструмент за българската външна политика, инструмент в отстояването на историческата истина, на българското културно-историческо наследство в земите на днешна Република Северна Македония и, разбира се, на хората, които живеят там, и голяма част от които са с българско самосъзнание. Ние приемаме съвременните реалности и възможности, които дава това предстоящо членство в НАТО. Всъщност има три рубежа, които България трябва да отстои в отношенията си с Република Северна Македония. Първият беше при подписване на договора за приятелство и добросъседство. Смятам, че там беше отстоян българският национален интерес. Включително и тук колеги имат различна оценка за този процес, но мисля, че в огромната част от българското общество и от българските политически формации и народни представители, беше оценено по достойнство подписването на този договор.
Вторият рубеж, разбира се, е поканата за членство в НАТО. Смятам, че имахме възможности за по-добър начин на използване на ситуацията. Не казвам, че трябва да извиваме ръце, че трябва да изнудваме някого, но все пак, когато от нас се иска нещо и някаква подкрепа, ние трябва да имаме своите допълнителни условия. Да, предполагам ние сега ще приемем с мнозинство, ако не пълно то поне близо до абсолютното, това решение, което ни предлагате, но с една препоръка към Вас и гореща молба, или настояване – нека да бъдем малко по-взискателни в следващите месеци и години, когато пред Македония предстоят така важни преговори, когато ще се отварят глави, касаещи етнически малцинства, население, отношение към хората там и така нататък, да бъдем наистина това правителство и това народно събрание, което ще отстоява докрай българския национален интерес. Ние искаме Македония да бъде член на НАТО и Европейския съюз, но Македония, мислеща по нов начин не е държава, която използва един такъв етническо-национален инженеринг за създаване на изкуствени национални самосъзнания у хората. Македония е била, е, и ще бъде винаги част от българската етническа територия и пространство и нито един българин не трябва и за момент да забравя това и да го подлага под съмнение. Така че моята препоръка е и в бъдеще да отстояваме със всички действия, средства и в условията на договора, който сме подписали и параметрите в него, но без да звучи пресилено и с нови искания и настоявания за премахване на тази властваща там толкова десетилетия идеология, която беше поставена на антибългарска основа, която беше създадена от други държави и от други сили – враждебни на България, поне в това отношение. Наистина ние трябва да покажем, че въпреки изискванията на съвременната геополитика и на съвременния свят има вечни ценности, а националната идентичност, националния характер и българското културно историческо наследство смятам, че стоят по-високо от всичко. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Богданов.
Заповядайте, колеги. Има ли още изказвания?
Добре, благодаря Ви.
Аз ще оставя моето изказване за пленарната зала. Подкрепям господин Богданов в принципните му постановки, така че дай Боже всичко да върви нормално.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинявайте, че малко наруших реда на заседанието.
Няма никакви основания българската държава и Народното събрание да не ратифицират споразумението с Македония за присъединяване към НАТО, дотолкова, доколкото, това е процес, който засяга преди всичко македонската държава и Северноатлантическият пакт.
След като ние считаме, че договорът за приятелство, който беше гласуван преди една година, гарантира в най-пълен обем българските национални интереси, то българският парламент трябва да изпълни ангажиментите, които е поел тогава. Затова разглеждам сегашната ратификация като един последващ акт. Струва ми се, че ако имахме някакви съмнения и основание за критика по отношение на поведението на официалните власти в Скопие, които биха могли да бъдат счетени като актове на нарушаване на клаузи от договора, то в този период, който някъде от около година, и може да бъде разгледан – грубо казано, като един изпитателен срок за прилагането на договора, очевидно е, че българското правителство, Външното ни ведомство са удовлетворени от поведението на властите в Скопие. Те се придържат към договора, демонстрираха добронамереност през цялото време и няма никакви основания да имаме забележки относно неговото изпълнение.
Доколкото разбирам, в двустранната комисия, която беше създадена и трябваше да реши един сложен въпрос от политически, а не от експертен характер – докъде във времето се простира общата история и откъде започва самостоятелната история на Република Македония, струва ми се, че работата върви по план, темите се разглеждат конструктивно. Намираме се на периода на Втората българска държава, ще се изясни принадлежността на средновековните български династии – коя част от фамилията е принадлежала на Република Северна Македония и коя е принадлежала на Търновското царство, така че няма никакви основания за спорове. Северна Македония е изпълнила всички изисквания, готова е да се присъедини към Северноатлатическия пакт и да го обогати със своята военна и политическа мощ.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Заповядайте, господин Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, колеги! Ще започна с това, че изцяло подкрепям ратифицирането на протокола за присъединяване на Република Северна Македония към Северноатлантическия пакт към НАТО. Правя го с пълното съзнание, че това е едно изключително добро нещо не само за Македония, а за България и за региона, тъй като ще имаме в региона още един наш съюзник и съвместно ще можем да обучаваме войските си и да изграждаме отбранителни способности.
Изказването на господин Жаблянов, явно беше саркастично. Не мислеше това, което каза, но нищо така го приемам. (Реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Без оценки. Напълно сериозен съм.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Оценки няма да си даваме, моля Ви.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Е, можем да имаме реплики, но нищо… Аз така го приемам, защото знам отношението към договора, но като цяло мисля, че с ратифицирането на този протокол няма да се измени съществено обстановката, даже напротив, има и рискове не толкова добри да бъдат отношенията, даже на ниво НАТО, когато нашите македонски колеги са ни колеги, а не са държава, която очаква да ратифицираме договор, с който тя се присъединява към НАТО, защото имаме достатъчно такъв опит в Парламентарната асамблея на НАТО. Опитвали сме се, съгласувано с Външно министерство, в доклади да вкараме това изискване за добросъседство с Македония – отпорът е бил доста сериозен. Вярно че е било и друго правителство, но това беше виждане на голяма част на нашите македонски колеги и за съжаление, колегите ни в Парламентарната асамблея на НАТО в повечето случаи подкрепяха тях, а не нас.
Радвам се, че процесът страшно много напредна, включително и договорът с Гърция, и нашия договор, който за мен е положителен изцяло. Ще видим дали в бъдеще ще даде тези резултати, които сме набелязали и сме очаквали. Надяваме се да стане така. Това беше пробивът в целия регион, оттам дойде и споразумението с Гърция. Така че това е изцяло положително, важно е за региона, за България, и за националната ни сигурност.
Смятам че ратифицирането на този протокол ще бъде изцяло положително от българския парламент, тъй като всички политически сили се присъединиха към това виждане. Не може да бъде друго, тъй като в региона се нуждаем от стабилност, от взаимна помощ.
Искам само да добавя, че въпросът не се решава само с този протокол – това е процес, сега започва огромна работа и за тях, и за нас, включително. Има вече отправени запитвания от македонска страна България да бъде като ментор, в помощ на тяхното интегриране в НАТО. Правим го от години, но сега явно сътрудничеството ще бъде доста по-тясно. Това е изцяло положително, че имаме още един съюзник – не толкова мощен във военно отношение, сигурно не и в политическо и в икономическо, но в регионален и в европейски план е важно. Това е едно добро начало и добра стъпка за Македония, да работи за покриване на критериите и един ден да стане член на Европейския съюз, и най-после да се сбъдне мечтата на нашите дядовци да няма граница между нашите две държави – да станем като един народ, и да се върнем както сме били в историята. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Приемам, че няма други изказвания.
Подлагам на гласуване,
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА КЪМ СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, № 902-02-5, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 14 ФЕВРУАРИ 2019 г.
Който подкрепя Законопроекта за ратификация, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Ратификацията е приета единодушно.
Приятен ден! Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12, 00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова