Среща с извънредния и пълномощен посланик на Великобритания Нейно Превъзходителство госпожа Ема Хопкинс – представяне на преговорния процес ЕС – Великобритания, относно Брекзит и двустранните отношения Великобритания – България в този контекст.

---

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Джема Грозданова – председател на Комисията по външна политика.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги, уважаеми гости! Ще имаме кратка среща в рамките на почивката. Извинявам се на колегите, че отнемам от времето за почивка. Извинявам се и на Посолството, че срещата няма да бъде в максимален обем във времето, но смятам, че ще успеем да съберем достатъчно информация за етапа, на който се намира Споразумението между Европейския съюз и Великобритания. След като направим необходимите снимки и залата се успокои, ще дам думата на посланик Ема Хопкинс.
След това, колеги, ще имате време за кратки изказвания и въпроси, така че в рамките на 30 – 35 минути да приключим срещата. Благодаря Ви.
Госпожо Хопкинс, ако сте готова, имате думата.
ПОСЛАНИК ЕМА ХОПКИНС: Добър ден! Много Ви благодаря, госпожо Грозданова, членове на парламента и членове на Комисията, за поканата да бъда тук днес следобед. Благодаря, че ме приехте по време на тази среща на Вашите две комисии и за възможността да споделя с Вас и да Ви уведомя относно текущия статус на преговорите за Брекзит. Искам да кажа и няколко думи какво означава за нашите граждани, за българските граждани в Обединеното кралство и за британците, които живеят в България, както и да обсъдим двустранните ни отношения след Брекзит.
Както знаете, миналата неделя ние се споразумяхме с Европейския съюз относно условието за нашето напускане на Европейския съюз. Заедно с това, се съгласихме за една политическа декларация, която ще даде основата на рамката за бъдещите ни взаимоотношения. След това споразумение от европейските лидери основната стъпка е то да бъде подкрепено от парламента на Обединеното кралство. След това Европейският съюз ще търси то да бъде подкрепено от Европейския парламент и всички държави членки ще продължат процеса – да го ратифицират. В Обединеното кралство, в Парламента ще се гласува на 11 декември, което ще следва от петдневен дебат, и гласуването ще бъде значително за парламента. Може би това ще е най-чувствителното гласуване, което сме имали по моето време. Надяваме се, че резултатите от гласуването ще бъдат положителни.
Трябва да преминат няколко процедури, включително да се приеме проектозакон, за да може това споразумение да се въведе в закон на Обединеното кралство. След това има период от почти две години да обсъдим с Европейския парламент какви ще бъдат условията за нашите нови взаимоотношения.
Тук трябва да подчертая, че последиците, ако Парламентът отхвърли Споразумението, са още неясни. Това ще ни остави в една територия, където Обединеното кралство няма никакво споразумение, или ще има бъдещо гласуване в Парламента, но последиците от това още не са ясни.
Искам да кажа накратко какво се споразумяхме в новото споразумение от страна на гражданите, защото имаме около 800 хиляди официални български граждани в Обединеното кралство, но неофициално това са 86 хиляди и съм притеснена за тяхната позиция.
Миналата година се проведе събитие с Посолството, където обсъдихме с български граждани проблема, обсъдихме техните права и техния бъдещ статус. Основно Споразумението предоставя един преходен период, който ще приключи до 2020 г. – ще даде време на бизнесите да се подготвят. То регулира финансовите задължения спрямо Европейския съюз и въпроса, свързан с границата с Ирландия, но основният фокус е върху гражданите. Смятам, че обратната връзка, която получих, когато пътувах из България, която приключи миналата седмица – утре ще се проведе едно събитие за британските ни граждани, е, че хората много се притесняват как ще заверят възможността си да останат в България или българите да останат в Обединеното кралство. Добрата новина е, че Споразумението им позволява да го направят. Ако са законни граждани, то до края на 2020 г. Споразумението защитава техните права на местожителство, също така семейството им да се присъедини към тях и да продължат работата си в страната.
Искам да кажа няколко думи какъв ще бъде процесът за българите и за гражданите в Обединеното кралство, които трябва да кандидатстват за статус на уседналост по Споразумението. Ние сме създали един нов дигитален процес за неговото въвеждане. Той ще бъде отворен в началото на март 2019 г. и хората ще могат да кандидатстват до юни 2021 г., за да получат необходимите документи. Това ще бъде доста бърз процес, ще бъде дигитализиран процес. Няма да е необходимо хората да изпращат паспортите си или идентификационните си документи. Ако не могат да ползват дигитализирания процес, все пак ако не успеят, ще предоставим пощенски процес, който ще бъде бърз и ефикасен.
Освен това, стартирахме една комуникационна кампания на няколко европейски езика. Ще дадем насоки в България, които ще уведомят хората какво точно трябва да направят. Освен това, работим с местните власти, с комуникационни групи, с работодатели и изготвяме различни събития в Обединеното кралство.
Мисля, че това показва колко са важни за нас правата на гражданите, както и това да гарантираме, че европейските граждани в Обединеното кралство се чувстват защитени, в безопасност.
Нека да кажа няколко думи за британците, които живеят в България. През последните няколко месеца разговаряме с българското правителство, с Министерството на външните работи за това какъв ще е процесът за британците в България. Ние се интересуваме особено от това какъв ще е процесът за британците, които са избрали да живеят в България, как да защитим техните права. Това и при двата сценария – в случай на сделка или при липса на сделка, защото Тереза Мей каза, че всички българи са добре дошли, те могат да останат в Обединеното кралство.
През октомври разговарях с министър-председателя Борисов и поисках да даде подобни гаранции за британците. Той също заяви: радушно ще приемем британците в България, независимо от това дали има сделка, или не. Но ние се интересуваме от това какъв ще е процесът тук, в България, искаме да чуем това от българското правителство.
Организирали сме редица събития, на които сме поканили българското правителство, за да разясни то какъв ще е процесът за британците тук.
Нека да кажа и няколко думи за взаимоотношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз в бъдеще. Този първи етап е на раздялата, той е свързан с миналото, докато сега имаме възможност да гледаме напред, в бъдещето. Това е заложено в политическата декларация, договорена между лидерите в неделя – това е рамката за бъдещето. Тази политическа декларация отразява еволюцията през преговорния процес през последните 18 месеца. В декларацията има амбициозен текст. Ние предлагаме да се договори едно цялостно партньорство, да има една зона за свободна търговия, да няма митнически тарифи. В декларацията са залегнали нашите намерения да имаме сътрудничество в областта на обмена на стоки и услуги, както и тясно сътрудничество в областта на сигурността. Има и амбиция за обмен на данни, като например данни за пръстови отпечатъци, данни за пътници и така нататък. Но ние искаме да имаме и тясно сътрудничество в областта на външната политика и на сигурността. Искаме да си сътрудничим по въпроси, като санкции, капацитета за отбрана, разузнаването и така нататък. Всичко това е залегнало в политическата декларация.
Непосредствено след напускането ни на Съюза ще започнем преговори по отношение на взаимоотношенията между България и Обединеното кралство. Ние се надяваме, че след гласуването в британския Парламент Споразумението ще бъде ратифицирано от държавите членки.
Нашето правителство се подготвя за всякакви сценарии, включително и за сценария, при който няма сделка. Вече сме публикували повече от 100 различни технически спецификации. Говорили сме с наши партньори от други държави членки, с нашия бизнес, като ние обсъждаме и двата варианта – да има сделка и да няма сделка. Надяваме се да има сделка, но все пак трябва да планираме за всякакви възможности.
В заключение искам да кажа и няколко думи за взаимоотношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз. След 29 март 2019 г. Обединеното кралство вече няма да е член – ние трябва да адаптираме начина си на работа със Съюза, за да можем да се справяме с предизвикателствата, но и да се възползваме от възможностите.
Имаме много тясно сътрудничество в областта на сигурността с България, работим в области, като например борбата с организираната престъпност, с данъчните престъпления и така нататък. Искаме обаче това сътрудничество не просто да продължи, а да продължи да се разширява. Искаме да продължим и да сме съюзници в НАТО. Така че по отношение на нашата външна сигурност и сигурността като цяло няма да има промяна.
През следващата година Великобритания ще даде своя може би най-голям принос към военна НАТО-вска операция, в която съвместно ще вземат участие френски и английски военни – това ще бъдат 2 600 военни.
Има много тясно сътрудничество, силни връзки и между хората на Великобритания и България. Има много българи, които учат във Великобритания. Ние бихме искали да продължим да приемаме български студенти в Обединеното кралство.
Ще публикуваме и един доклад за това каква ще бъде нашата схема за емиграция в бъдеще. Бихме искали да продължим да разширяваме и нашите търговски взаимоотношения в областта на услугите – традиционно имаме много добри връзки.
Но това не е всичко. След излизането ни от Европейския съюз ние трябва да намерим и нови начини за сътрудничество. Това може да е взаимно двустранно сътрудничество, например по въпросите на външната политика. Западните Балкани продължават да са център на вниманието на България – това е особено важно и за Великобритания. Възможно е да имаме потенциални бъдещи проекти в района.
В заключение – след един период на несигурност през последните 18 месеца мисля, че вече достигнахме до един важен момент. Сега вече имаме възможност да мислим не само за миналото, но и за бъдещето. Трябва да решим какво взаимоотношение бихме искали да имаме – двустранно, но също така и между Обединеното кралство и Европейския съюз.
Искрено се надявам и съм оптимистично настроена, че ще продължим да работим като съмишленици и в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ние отложихме тази среща във времето до днес, защото очаквахме развитието на политическото решение, което беше взето на последния Европейски съвет. То беше да има Споразумение между Великобритания и Европейския съюз. Сега очакваме, разбира се, гласуването в британския Парламент – както каза госпожа Хопкинс, то ще бъде на 11 декември, с пет дни предварителна подготовка, но там вече не знаем точно какъв ще бъде резултатът.
Сигурна съм, че ако има решение на британския Парламент, Европейският парламент ще ратифицира Споразумението, а след това и националните парламенти на държавите членки. Така че стискаме палци.
За нас едно подписано и ратифицирано споразумение с Великобритания ще бъде най-добрата гаранция за нашите граждани.
От политическата декларация, която беше приета на последния Европейски съвет, за България е важен така нареченият „принцип на реципрочност“ – няма да влизаме в детайли какво включва, но той осигурява сигурността за правата на нашите граждани. Естествено, акцентите, които бяха поставени – външна политика, сигурност и отбрана, няма как да бъдат пропуснати в отношенията с Великобритания както на ниво Европейски съюз, така и на ниво двустранни отношения. Остава ни, след като имаме споразумение, да направим така, че да развиваме нашите двустранни отношения и да влезем вече в дебата по двустранните отношения между България и Великобритания, които винаги са били добри и, надявам се, ще се развиват.
Имате думата за изказвания и въпроси.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Посланик, Вие споменахте обучението и младите хора от България, които се обучават в Англия – имам няколко въпроса. Знаем каква е процедурата относно таксите на студентите от Европейския съюз.
Ще има ли промяна в тези такси? На завареното положение, тоест на студентите, които към момента са студенти, след Брекзит ще се променят ли тези такси? Какво можем да очакваме за следващите години? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате други въпроси или изказвания, да съберем няколко и след това да отговори госпожа Хопкинс. Засега няма.
Заповядайте.
ПОСЛАНИК ЕМА ХОПКИНС: Много Ви благодаря.
Смятам, че е широко признат в Обединеното кралство големият принос на нашите студенти както в сферата на образованието, така и научно-развойната дейност. Причината, понеже ние в Обединеното кралство сме креативни, иновативни, защото има международни студенти, има силно разбирателство в Обединеното кралство, че искаме да запазим това, и има доста широк дебат как да стане. В момента студентите, които учат в Обединеното кралство, получават ползи от различните европейски страни спрямо таксите и заемите – всеки, който започва учението си през 2019 г., отново ще има полза от това. Очакваме изявление за хората, които ще започнат през 2019 г., и според мен ще има документ, свързан с емиграцията, който ще е публикуван в следващите дни, който ще обсъди позицията на студентите в бъдеще.
Смятам, че университетите в Обединеното кралство защитават много силно да се поддържа колкото се може по-голям достъп до университетите от страна на международните студенти, така че очаквам мерки, които ще насърчат достъпа им в бъдеще.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще спомена два други въпроса, които забавиха във времето стигането до Споразумение, а именно така наречената „вътрешноирландска граница“ и Гибралтар. Радваме се, че донякъде тези въпроси на сегашното ниво са договорени, но знаем, че те ще продължават да бъдат обсъждани със съответните страни.
Колеги, имате ли още въпроси? Нямате.
Поздравяваме Ви за това, че успяхте до този момент да се справите с тежките преговори, които водихте, а и знаем, че те няма да бъдат по-лесни в следващите етапи.
Да благодарим на Посолството и още веднъж да Ви се извиня за краткото време, с което разполагахме. Ще се видим и ще разговаряме по въпроса след 11 декември отново. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,55 ч.)





ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВКЕФ:

Ивелина Василева



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КВП:

Джема Грозданова