Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
10/07/2019
1. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2.Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията външна политика.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум.
Представям Ви дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Разни.
Който е „за“ дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Наши гости са: от Министерството на икономиката: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър, госпожа Руслана Стоянова – началник отдел „Световни търговски организации и други международни икономически организации“, дирекция „Външноикономическа политика“; от Министерството на външните работи: господин Георг Георгиев – заместник-министър, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“.
Благодаря Ви за присъствието. Ще дам думата първо на Министерството на икономиката, тъй като то е вносител на Законопроекта.
Добър ден! Заповядайте, госпожо Иванова, накратко да ни представите какво включва това Споразумение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да Ви представя накратко Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз, и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., в Брюксел. Споразумението е договорено в периода в 2009 – 2014 г., като официално краят на преговорите е обявен по време на срещата на високо равнище между ЕС и Канада през 2014 г.
Министерският съвет на Република България одобри Споразумението и даде съгласието за подписването му със свое Решение № 899 от 2016 г. На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Споразумението. След като Канадският парламент ратифицира от своя страна Всеобхватното икономическо търговско споразумение, през 2017 г. се премина към временно прилагане на Споразумението, считано от 21 септември 2017 г. Режимът на временно прилагане ще се прилага до ратифицирането на Споразумението от всички държави-членки на ЕС.
Съдържанието на Споразумението накратко включва: разпоредби, които уреждат правилата за търговия между ЕС и Канада, и обхваща търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други. Съдържат и гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права и социалните стандарти. Дадени са гаранции, че правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда и здравето и безопасността на потребителите ще бъде защитено.
Предвижда се пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до седем години, като към момента, по време на Временното действие на споразумението, 98% либерализацията е незабавна. В допълнение към тарифната либерализация е договорено опростяване на митнически и други процедури, както и правилата за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен. Канада ще премахне и 91% от митата си за селскостопански продукти, след влизане на Споразумението в сила.
По отношение на търговията с услуги и инвестициите. Споразумението е най-амбициозното търговско споразумение на ЕС, респективно на България с трета страна. По оценка на Европейската комисия достъпът до пазара, който Канада предоставя, е поне равен на нивото нашия. Това несъмнено дава нови възможности за българските доставчици на услуги, имайки предвид, че досега те се ползваха с нивото на достъп, обвързано от Канада в Световната търговска организация. Най-важното постижение във входа на тези преговори е обвързването на канадските провинции, които отвориха в значителна степен пазара си за услуги. В същото време България запазва ограниченията за достъпа до пазара си в редица чувствителни за страната ни сектори.
Осигурява се изключителен достъп до Канадския пазар на обществени поръчки на ЕС. За първи път Канада отваря провинциите, териториите, общините си за чуждестранен партньор и то доста над обвързваното в рамките на Споразумението за държавни поръчки. Съдържат се разпоредби относно защита на интелектуалната собственост. Освен защитата на авторското право, търговски марки и дизайни, един от основните резултати каса е защитата на интелектуална собственост по отношение на фармацевтичните продукти.
През този период Канада прие концепция за географските означения на ЕС и по силата на Споразумението ще има пълна защита на 167 от наименованията за традиционни храни на ЕС. Канадските власти приеха закони в тази област и въведоха нови системи за защита на географски означения. Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна държавните органи, като в същото време правото на регулиране в обществен интерес е поставено като негов основен принцип.
Споразумението съдържа съществени ангажименти и разпоредби по отношение на ефекта на търговията върху устойчивото развитие в частност трудовите стандарти и опазването на околната среда. Очакваните ползи на ниво ЕС са свързани с това, че Споразумението се очаква да насърчи и подобри търговско-икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада. Споразумението, както казах, ще премахне 99% от тарифните номера за период от седем години. В резултат на това се очаква нарастване на търговията на стоки и услуги между ЕС и Канада с 23% или с 26 млрд. евро. Според предварителни оценки се предвижда годишно увеличение на реалните доходи в приблизителен размер от 1,6 млрд. евро за ЕС и от 8,2 млрд. евро за Канада до седмата година след влизане в сила. Износът на ЕС се очаква да нарасне с 24,3% или 17 млрд. евро, докато износът на Канада се очаква да нарасне с 20,6% или 8,6 млрд. евро.
На база двустранни отношения трябва да се отбележи, че България е петият най-голям вносител на текстилни продукти – и там ще има значителен ефект. Данните за 2018 г. във връзка с временното действие на Споразумението показват увеличение от 19,6% на стокообмена с Канада. Подобни данни се наблюдават във всички държави-членки, които вече са ратифицирали споразумението. В статистически значимата търговия се забелязва нарастване на износа на всички стокови групи в периода след започване на предварителното прилагане на Споразумението. Следва да се отбележи значителен ръст при износа на медицински инструменти – 89%, антибиотици – 61%, медикаменти – 72%, и други стоки с висока добавена стойност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Последните числа бяха за България или за ЕС?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: За България.
Подобни са данните и за другите държави членки, които са направили вече ратификация.
В края на разясняване на същността на Споразумението искам да кажа относно безпокойствата на много от нагласите в обществото, че то няма да наложи промяна на законодателството относно ГМО и няма да отвори пазара на ЕС за ГМО продукти. Няма да има отношение по употребата на фракинг технологиите за проучване и добив на шистов газ. Добивът и проучването в тази посока е въпрос на национално законодателство.
Споразумението не съдържа разпоредби, които имат опасност да засегнат културното и езиковото многообразие на ЕС. То не налага промяна или ограничения на правителствата, свързани с прилаганите трудови стандарти и правила. Не се допускат наказателни санкции по отношение на правата върху интелектуална собственост.
В заключение бих искала да кажа, че Канада е стратегически партньор за България. Канада и България, ЕС и Канада споделят общи ценности и обща визия въобще за света. Отношенията се основата на Споразумението за стратегическо партньорство, което Народното събрание ратифицира през 2018 г.
Отразени са общите ни ангажименти към поддържане и развиване на демократичните принципи на управление, човешките права, както и да работим за укрепване на международния мир и сигурност чрез ефективна многостранна система и международен ред, основан на правила.
Имайки предвид изложеното дотук, предлагам Комисията по външна политика да подкрепи предложение Законопроект за ратификация.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Сега ще дам думата и на Външно министерство. Да не повтаряте това, което се каза, ако има нещо, да се добави. После ще преминем към дискусията.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Смятаме, че СЕТА вече беше наистина достигнала до момента, в който трябваше да бъде внесен, особено след като миналата година бе прието и ратифицирано Споразумението за стратегическо партньорство, което беше политическият документ, предшестващ сключването на икономическото Споразумение СЕТА.
От външнополитическа гледна точка, благодарение на това, че България подкрепи СЕТА, ние постигнахме един много значим успех. Знаете, че от 1 декември 2017 г. отпадна изискването за визи за български граждани, които пътуват за Канада. Така или иначе това бе едно споразумение, което бе натоварено с доста сериозна полемика, с доста дебати, предварителни дискусии, много разговори се водеха по отношение полезността на СЕТА, но мисля, че и по отношение на нейната икономическа значимост – току-що колегата заместник-министър много правилно я обоснова. МВнР е съгласувало предоставените по силата на Устройствения правилник на МС и неговата Администрация документи относно решението на МС, като това се е случило месец юни тази година, а пък Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС е съставено съответно в Брюксел на 30 октомври 2016 г., така че вече почти 3 години протича процесът по ратификацията.
След извършена справка относно ратифициралите споразумение държави членки – посочени са в Доклада и в мотивите към Закона, Чехия и Обединеното Кралство могат да бъдат също добавени като вече ратифицирали и изпълнили вътрешноправните си процедури. (Реплики.) Така че от страна на МВнР също предлагаме на Комисията да ратифицира така предложението Споразумение СЕТА.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Засега Ви благодаря.
Колеги, откриваме дебата.
Започнахме с техническите въпроси – да ги доизясним. Великобритания е включена в мотивите, но Франция не. Така че Франция е в процес. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: На 17 юли в парламента ще се гласува.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим Ви.
Тя ще бъде 14-та държава членка, ние, предполагам, 15-ата, но това няма никакво значение. Въпросът е: има ли процедура за ратификация от страна на Канада и тя дали е приключила? (Реплики.) Да, има такава и тя е приключила.
Заповядайте, колеги, за въпроси и за мнения.
Беше дадена достатъчно информация според мен от Министерството на икономиката. Ще Ви попитаме нещо, което е важно според мен – и към двете министерства, който се чувства по подготвен да отговори: в момента, както стана ясно, Споразумението се прилага временно. То е от споделена компетентност между ЕС и държавите членки . Каква ще бъде разликата в ефекта на прилагането му след ратификацията? Тоест има ли драстична разлика между сегашното прилагане и след ратификацията?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Към настоящия момент Споразумението се прилага временно само в определени негови области в съответствие с решението на Съвета на ЕС за неговото подписване и то се прилага само в отделни области от ЕС. При ратификация от всички останали държави то влиза в сила изцяло и ще бъде прилагано и в останалите му части както от ЕС, така и от държавите членки.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРАЗДАНОВА: Изброите тези части, които в момента се прилагат.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Да, мога да Ви ги кажа. Само следните разпоредби от Глава осма от Споразумението „Инвестиции“ се прилагат временно и само доколкото се отнася до преки чуждестранни инвестиции. Това са членове 81 до 88, чл. 81 – 3, чл. 8 – 15. (Реплики.) Едното е инвестиции, финансови услуги, административни процедури. Те са изрично изброени, изчерпателно, в съответното решение на Съвета, с което се упълномощава Съюза да подпише Споразумението. Публично е и е обнародвано в официалния вестник на ЕС. Ако желаете, може да бъде предоставено.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим Ви за това.
От мен последен въпрос, който е доста обхватен: какво очакваме – казахте някои числа в разликите в търговския обмен между България и Канада, какъв ефект очакваме от СЕТА върху двустранната търговия между България и Канада, освен текстила и медикаментите, които подчертахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Говорихме за селскостопанска продукция. Принципно цялата структура на стокообмена, която е към момента, очакваме като обем да се завиши. Освен това споменах, че ще се освободят, след като се ратифицира от всички държави членки Споразумението, допълнителни облекчения за мита. За момента либерализацията обхваща 98% от митата. Очакваме да е 99% и най-значително ще бъде практически при всички мита, които падат в селскостопанската продукция. Това ще стане обаче след влизане в сила на Споразумението, става въпрос за селскостопанската продукция.
Щом за момента ЕС е констатирал ръст за временното действие от 7% за стокообмена. Очакваме, че ще имаме много по голям ръст след пълното влизане в сила на Споразумението – аз споменах данни от порядъка на 20% и повече, така че няма как да не рефлектира и в двустранния стокообмен. Естествено, очакваме и повишаване на инвестициите в България, икономическият растеж ще бъде повлиян. Очаква се и повишаване въобще на приходите в определени процентни съдържания в целия ЕС.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Вигенин. След това господин Жаблянов, господин Богданов.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Чест е да се включа в дейността на Комисията по външна политика – първото ми заседание днес, и по такава тема.
Имам предварително няколко въпроса във връзка със СЕТА и приложението на част от нея. Изброихте секторите, в които определено има ръст на търговския обмен, но една от причините БСП да се обяви против това Споразумение беше свързано с евентуалните ефекти върху важен за нас сектор – земеделският. Има ли някакви анализи какви са ефектите върху земеделието и по-конкретно животновъдството? Има ли завишаване на вноса примерно от страна на Канада? Как въобще в този сектор изглежда ситуацията към момента?
Вторият елемент, който за нас беше много важен, е свързан с разпоредбите на Споразумението за публичните услуги и нашият анализ, който показва, че евентуални регулации на властите в сфери на публичните услуги, в които либерализация, приватизация е реализирана, биха били много трудни на база на това Споразумение, тъй като връщането обратно към един по-силен контрол от страна на държавата и на общините съответно в такъв тип услуги, би бил труден, още повече че и формулировката за публичните услуги е относително неясна в Споразумението.
Та тези два въпроса според нас са важни, донякъде и третият, който за нас беше проблематичен, свързан с пазара на труда и вероятността в резултат на прилагането на Споразумението да се промени характера на заетостта и да се стигне до трайна безработица в някои сектори, един от тях е земеделието. Като се има предвид обхватът на търговския обмен, който е доста малък, ние говорим увеличено с проценти, на практика под 100 милиона. Това не би засегнало огромна група граждани, но все пак всяка така променя, макар и не толкова голяма, е статистически важна.
Последният въпрос, който за нас предизвикваше притеснение – да, в това Споразумение не се предвижда либерализиране на Европейския пазар по отношение на изискванията за ГМО, но все пак притесненията ни идваха от там, че е доста по-либерален подходът в Канада в това отношение, даже не се изисква, доколкото показват нашите справки, не се изисква специално обозначаване дали един продукт съдържа или не ГМО. Тук не очаквам отговор, просто казвам, че тези страхове в някаква степен остават, независимо, че ЕС чрез това Споразумение не променя своите правила.
И въпрос към заместник-министъра Георгиев: имаме ли някаква информация след отпадането на визите какъв е броят на българските граждани, които са се възползвали от безвизовия режим в Канада? По някакъв начин това отрази ли се на туризма, на увеличаването на посещенията в Канада? Може би в момента нямате тази информация, но също би било добре да знаем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Бих дала думата на господин Богданов, за да се изкаже, за да може Вие да се подготвите в отговорите, ако имате нужда от време госпожо Иванова, или искате да отговорите на господин Вигенин? (Реплики.) Не, няма да пропускаме въпроси. Господин Богданов няма да има въпроси, просто ще изрази позиция и затова нека Вие през това време да се подготвите.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема, госпожо Председател! Уважаеми заместник-министри, гости, скъпи колеги! „Обединени патриоти“, в частност ВМРО, винаги сме били резервирани по отношение на СЕТА. Мога да изтъкна няколко мотива, които имаме предвид, когато изразяваме такава позиция. Разбира се, беше изказано мнението, че едва либерализацията на пазара на ЕС, и в частност на България, от страна на канадски фирми ще наруши по някакъв начин баланса, но да не забравяме, че все пак в Канада има повече от 40 хиляди американски компании, които са регистрирани и които също ще бъдат потребител на този вид дейност и ще бъдат обхванати от това Споразумение. Това ще доведе до либерализиране на пазара в области, като здравеопазването, културата, пощенските услуги, водите.
Изразяваме загриженост също, че част от естествените ресурси ще се превърнат в основни фактори за извличане на печалба, а резултатът от социалните функции на държавата до голяма степен ще намалее в резултат на това Споразумение. Либерализацията на тези сектори крие и опасност голяма група хора да отпаднат от списъка на тези, които имат равен достъп до услуги.
По същия начин са застрашени и ограничени свободите на комуналните услуги за производство и разпространение на енергия. Всичко това и още няколко мотива, които ще изтъкна. Недостатъчно подробно и ясно са разписани изискванията за спазване на трудовите стандарти и права. Има недостатъчни гаранции за защита на правата на потребителите при предоставянето на услуги от обществен интерес и правата на работниците, заети в тези сектори, които споменах по-горе. Големите различия в стандартите и регулаторите за някои сектори между страните от ЕС и двете страни-партньорки по Споразумението, особено САЩ, което би довело до рискове по отношение на безопасността на храните и някои други стоки. И също така липсата на ясно разписана регулаторна рамка относно прилагането на тълкувателната декларация би попречило за нейното ефективно въздействие с цел превенция върху публичните услуги, както е декларирано в самия документ.
Същевременно с това беше изтъкнато от заместник-министър Георгиев отпадането на визите за български граждани за Канада, като мотив за това, че е направена някаква стъпка по отношение на България. Да, наистина е така. Това е една добра стъпка в правилната посока, но смятаме, че отстъпката от страна на българското правителство, на българската държава, е непропорционална спрямо това, което изтъквате Вие като мотив. Поради тези причини и много други, разбира се, които могат да бъдат изказани в днешния дебат, ние ще се въздържим от подкрепа за решението, което днес трябва да се вземе. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Богданов.
Заповядайте да отговорите на въпросите на господин Вигенин.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще започна и после ще дам думата на колегата. Ние не виждаме опасения – ще започна с въпросите за генномодифицираните организми, не виждам основание в тези опасения, защото практически, спазвайки Споразумението, ние ще спазваме всички изисквания на Европейския съюз, а те са изключително стриктни по отношение на всички стоки, селскостопански продукти и продукти на хранително-вкусовата промишленост, които съдържат подобен тип съставки. Виждам гаранцията за България в спазването на правилата, които Европейският съюз е наложил като регулация в тази посока.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожа Стоянова – заповядайте.
РУСЛАНА СТОЯНОВА: По отношение на селското стопанство, нашите данни показват, че например през 2018 г. вносът на селскостопански продукти от Канада е на стойност 15 милиона щатски долара, което е 0,4% от общия внос на селскостопански продукти в България. Основните внасяни продукти са: скариди, мерлуза, сушени бобови храни за животни, черупкови плодове. Няма например регистриран внос на меса – телешко, свинско, които бяха едни от продуктите, за които имаше опасения, че може българският пазар да бъде засегнат. Там се открити безмитни тарифни квоти за внос, но у нас така, както и преди влизането на Споразумението в режим временно прилагане, така и след това не се наблюдава внос на тези продукти. Затова ние засега смятаме, че няма реални заплахи по отношение на селскостопанските производители.
По отношение на обществените услуги, или публичните услуги. И господин Вигенин засегна, и господин Богданов спомена този севместен тълкувателен инструмент. Общо взето, той е направен затова, за да се дадат допълнителни гаранции, че в тези области – аз ще си спомена всичките, няма да се наруши законодателството на Европейския съюз, механизми, практики и така нататък. Нашият анализ по отношение на обществените услуги показва, че те ще продължат да бъдат обществени публични услуги и правителствата имат право да решават сами какви да бъдат условията за предоставяне на тези услуги. Правото на регулиране в обществен интерес е поставено като основен принцип в Споразумението. Страните запазват способността си за регулиране с легитимни цели в области като: общественото здраве, образование, безопасността, околната среда, обществения морал, насърчаването и защитата на културното многообразие.
Това бяха моите отговори на въпросите на господин Вигенин.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате статистика за визите, ако не, ще ни я пратите като информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, тук има няколко компонента, които е редно да бъдат изтъкнати както в отговор на двата въпроса. Около двойно е увеличението на българските граждани, които пътуват за Канада. Тук следва да кажа, че проведените преговори бяха съпътствани с една много изчерпателна информационна кампания, за да не се стигне до там – да има заблуда по отношение на това с какви привилегии се ползват българските граждани в условията на вече отсъстващи визови ограничения.
Министерството на външните работи много отблизо работи с канадската страна, така че ние да обезпечим, за да не се стигне до момента в който гражданите бъркат какви нови услуги могат да ползват благодарение на влизането в Програмата за безвизови пътувания, и да се стигне до някакви евентуални нарушения на визовите правила или правилата за пребиваване в Канада.
Тук трябва да кажа, че в сравнителен план с Румъния, например, която също се възползва от това да отпаднат изискванията за визи за пътуване до Канада, България има минимален брой просрочие и това се отчита на регулярна база и от канадската страна. Тук има един политически елемент, който политически елемент, е, че ние много активно използваме примера си с Канада тогава, когато комуникираме с американските партньори, казвайки, че при относително сходни правила се вижда, че българите не са склонни или няма тенденция към това да бъдат нарушавани съответните ограничения, които действат по отношение на пребиваването. Не следва и американските ни партньори също да се притесняват, така че смятам, че това е един важен компонент.
Що се касае до това дали са пропорционални отстъпките, ако така ги наречем, които са направени, трябва да се има предвид, че отпадането на визовите ограничения влияя в много направления – по отношение на бизнеса, по отношение на инвестициите, на туризма, на образованието, а това са неща, които не биха могли да бъдат изчислени в пари. Трудно можем да направим съпоставката, а и не бива да пренебрегваме факта, че в Канада е една от най-големите исторически български общности. Аз имах възможността още на 1 декември 2017 г. да пътувам за Канада, да се срещна с голяма част от българите в Торонто, където е най-голямата ни общност, впоследствие в Отава, и наистина, за тях това е една много голяма стъпка. Нашите граждани, които се намират там, съответно техните семейства, получавайки това облекчение, те много скъсяват връзката между себе си. Знаете, че в Канада имаме едни от най-изтъкнатите българи, реализирали се изобщо в чужбина – като например: всеизвестният Игнат Канев. Мисля, че от външнополитическа гледна точка това беше една много добра стъпка, която направихме. Отново ще се върна към примера, който даваме за САЩ – това има значение, влияе върху процеса на преговори за влизане пък във „Visa Waiver Program“ (VWP), която е Програмата за безвизови пътувания със Съединените щати. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, освен господин Жаблянов дали ще заявите?
Господин Ангелов?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господа заместник министри, уважаеми колеги! Малко странно протича обсъждането предвид на това, че става въпрос за Споразумение, което засяга най-различни сфери от икономиката, обществения и политическия живот. Затова аз смятам, че на днешното обсъждане едва ли може да се получи ясна картина поне от това, което чух като дискусия и отговори на въпроси, а и от представянето на темата. Едва ли можем да получим ясна картина за последствията от този тип споразумения, тъй като това не е единственото предлагано такова споразумение.
Второто, което мисля, че трябва да се отбележи и да се има предвид: ясно е, че това споразумение е между Европейския съюз и Канада. Като имам впечатление от възможностите на българската държава да участва в подобни разговори, не съм особен оптимист за това какво е постигнато и дали ние сме наясно какво ще произтече от това Споразумение, най-вече за българската икономика.
Неприятно впечатление ми прави отсъствието на по-ясен икономически анализ за последствията от това Споразумение. Това, което чухме, са единствено хипотези или примери по аналогия с други европейски държави, което не може да ни даде ясна картина по отрасли какво би следвало да се очаква от сключването и ратифицирането на Споразумението. Например за мен е интересен въпросът какво следва за добивния отрасъл в България от подписването на това споразумение? За мен е интересен въпросът какво следва за данъчното облагане на канадските инвеститори в България в момента, които работят на територията на страната и по какъв начин се променя техният режим на функциониране в данъчната област? За мен е интересен въпросът какво стана с един ключов политически въпрос при обсъждането на споразумението в Европейския парламент – въпросът за арбитража? Защото една от причините да има сериозни възражения срещу Споразумението, както и една голяма част от депутатите в Европейския парламент гласуваха „против“ това Споразумение, основно от левицата, е в това, че режимът на така наречения арбитраж при възникнали спорове между компаниите и националните държави никой по никакъв начин не представлява една от основните страни в тези взаимоотношения, а именно страната на наемните работници.
Националното законодателство и трудовото законодателство в отделните държави има своята роля, но при подписването на това Споразумение не е ясно до каква степен националните органи по защита на труда могат да окажат ефективно влияние върху защитата на труда и на пазара на труда при, грубо казано, злоупотреби, породени от желанието за печалба от страна на транснационалните компании?
За мен въпросът с обсъждането на Споразумението държава по държава в Европейския съюз е важен, не заради друго, а за да се подчертае, че по принцип тези споразумения са неизгодни за малките държави. Защото няма смисъл да се привежда допълнително данни за разликата в степента на конкурентост между икономиките на гигантски държави като Канада и състоянието на българското стопанство, което е ясно, че не е конкурентно в нито една област, тоест това е едно неравностойно споразумение от гледна точка на параметрите. Съвременният режим на либерализиране на търговията, на капиталовите инвестиции и на производството е в ущърб на малките държави.
Съжалявам, че в България и в българските институции липсва ясно разбиране за тази неравнопоставеност и при необходимостта ние да участваме в такъв тип споразумение, участвайки в Европейския съюз, би следвало поне да имаме ясна картина от страна на държавната администрация, на бизнеса, на изпълнителната власт какво следва от тези споразумения за България.
Казвам го не за друго, защото – в момента това няма отношение към днешната дискусия, но мисля, че тя може да послужи за един пример, започна да се говори за участието на България в така наречената чакалня за Еврозоната, започна да се говори за въвеждането на еврото. Нивото на експертната подготовка, на експертния разговор на изпълнителната власт в това отношение ми се струва горе-долу на същото ниво на това състояние. Не може да се отговори на най-елементарните въпроси: какво следва за българската икономика от тези действия? Ясно е, че българската икономика няма да стане магнит за канадски инвестиции. Това е ясно.
Увеличаването на посещенията на български граждани в Канада сигурно е добра стъпка. Приветствам усилията на правителството в рамките на преговорите по това Споразумение да бъде засегнат визовият режим и да се търси решения за него. Намирам го за положително, намирам, че би следвало да се работи в тази посока – в областта на някои специфични страни на споразуменията, които засягат отделни отрасли, където България има нужда от протекционизъм. Не смятам, че либерализмът, а мисля, че това може да се види вече и в цял свят, не смятам, че либерализирането на световната търговия донесе благоденствия за всички. Напротив, това разори малките, разори слабите, разори неконкурентноспособните, предизвика огромните притоци от миграция към Европа, една от причините. Всичко това е в резултат на тази политика.
Почти всички, и голямата част от левите партии в Европейския парламент, гласуваха срещу това Споразумение с този тип аргументация. Не смятам, че такова Споразумение ще се отрази благоприятно. Да, то ще подпомогне определени отрасли на големите конкурентни европейски икономики. Може би машиностроенето на Германия, машиностроенето и химията на Франция, донякъде, преработвателната промишленост на Франция. Да, на някои други по-големи държави. Въпреки, че нямаме кой знае какъв избор при такива широки споразумения, които се подписват, трябва да е ясно, че либерализирането на участието на България във всички подобни форми на либерализационен процес води до днешното икономическо състояние, в което се намираме. Ние няма как да излезем от него, напротив.
Така че аз не само няма да го подкрепа, а съвсем мотивирано мога да кажа защо такъв тип споразумения са вредни за малките държави и за неконкурентните икономики, защо те се нуждаят от протекционизъм – нещо, което в момента не е модерно, но така или иначе се налага от Съединените щати някаква форма на протекционизъм. Предстоят нови преговори в сферата на световната търговия от основните участници относно бъдещите регулации. Считам, че Споразумението с Канада е отглас от друг световен икономически режим, който така или иначе ще приключи. Да не се окаже, че трябва да излизаме или да реализираме въпросното споразумение след няколко години. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Във връзка с това изказване бих искала да Ви попитам има ли и какви са условията за денонсиране на такова Споразумение? Може би за присъединяване в следващ етап. Има ли въобще такива разписани механизми?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: По обратния механизъм всяка държава членка би могла да го денонсира. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре. Като коментар или отговор?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: .. които са предвидени. Мога да ги проверя. (Реплики.) Няма да забравя за денонсиране.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Освен господин Ангелов, някой друг от друга политическа група? Да не са само БСП и Патриотите.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, смятам, че е редно, когато става въпрос за подобни споразумения, защото това са стратегически важни споразумения за България, би било редно и министърът на икономиката,, който е вносител, да е тук и да отговаря на тези въпроси. Считам, че така е правилно и така е редно. Не смятам, че неявяването му тук е уважение към народните представители.
Предлагам наистина, когато има подобни и важни неща, и Комисията настоява съответният ресорен министър, който отговаря за конкретния Законопроект, да настояваме да е тук, ако не – просто няма да се провежда заседание. Ще се гледа друг път, когато може да дойде и да отговаря на въпросите. Защото в крайна сметка лично имах въпроси към министъра на икономиката относно това Споразумение и не мога да ги задам. Ако съм искал да ми отговорят писмено или нещо друго, щях да го направя по съответния ред. Искам да попитам лично министърът за конкретни неща, свързани със Споразумението и не мога да го направя като народен представител.
Настояването ми е, когато има подобни заседания, наистина ресорните министри да са тук за важни теми. Има неща, които са рутинни. За тях никога няма да издребняваме да искаме министър или някой друг да го притесняваме с присъствието си.
Относно самото Споразумение. На мен лично Канада ми е симпатична като държава. Нямам нищо против Канада.
Но за мен, първо, са важни националните интереси на държавата и защитата на българския бизнес и българските производители – това е най-важното. Както заместник-министър на външните работи господин Георгиев каза, в Канада наистина има голяма българска общност, от стара и нова българска емиграция. Наистина е добре България да има добри отношения с Канада и да търсят всякакви споразумения за това двете държави да си сътрудничат. Но, както колегите от БСП, както и господин Богданов, изразиха съмнение относно някои неща, които могат да изиграят конкретни действия спрямо български производители и да ни защитят българските интереси в определени сфери.
От анализа, който са направи по това споразумение, от Министерството на икономиката не чух до момента нито една дума с какво може да навреди това Споразумение на България по някакъв начин, дори нещо дребно.
Така че мен лично ме интересува: какви са минусите на това Споразумение за България, или минуси, които могат да се случат – не говоря затова, че ще се случат, а могат да се случат? В коя сфера, в кой бранш, по какъв начин, къде? Къде във Вашия анализ е отбелязано, че може да има нещо като минус за България, може не сега, може след две-три-пет-десет години, защото това Споразумение е и за бъдещите поколения?
Това е моят въпрос: кажете къде може българските ни интереси да бъдат нарушени в следващите години? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви и аз, господин Ангелов.
Само да уточним, че министър Караниколов беше настоятелно поканен да дойде, но явно има ангажименти. Аз не мога да недопусна участието на заместник-министър, защото това е политически кабинет и се носи политическа отговорност. Така че няма как твърдо да настоявам за присъствието на министър, въпреки че съм убедена, че това Споразумение е важно за коментар.
Това е моят отговор на този въпрос.
Заповядайте, госпожо Иванова, за другите.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само ще кажа общо, като коментар, че бидейки член на Европейския съюз, ние се ползваме от анализите, които Европейският съюз е направил за действието на това Споразумение след неговата окончателна ратификация.
Ние минуси не сме констатирали. Естествено, по браншове могат да се направят допълнителни разрези какъв ефект ще има, но при положение че се прогнозират – анализите на Европейския съюз са направени на база на стабилни икономически данни и показатели, при положение че се прогнозира ръст на стокообмена, ръст на инвестициите, аз не мога да поставям под съмнение, че това ще има положителен ефект върху българската икономика.
Ръстът на инвестициите, ръстът на стокообмена са нещата, към които се стреми Министерството на икономиката и екипът на Министерството на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Така е. Благодаря Ви.
Господин Гаджев, заповядайте.
Други изказвания дали ще има? Няма.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Още с присъединяването си към Европейския съюз всяка една държава членка сее съгласила, че търговските отношения с трети страни са наднационални, тоест делегира се на Европейския съюз да води преговорите по всякакви споразумения за свободна търговия. Отделно това не е нито първото, нито последното Споразумение, което в момента действа, има и други, които и в момента са подписани. Като слушам реакциите за Споразумението с Канада, очаквам да видя какви реакции ще има за споразуменията за свободна търговия с Виетнам и с Япония, които бяха подписани през последните няколко месеца. (Реплики.)
Колкото до това как ще се отрази – определено ефектът върху европейската, и в частност българската икономика, от по големи инвестиции, по свободна търговия с Канада, дава и в момента хубав резултат. Най-малкото, освен цитираните в мотивите канадски инвестиции, все пак да отбележим, че Канада е един от най големите инвеститори в IT сектора на България, създавайки хиляди работни места в България, и то високоплатени работни места, и това е част от общата политика на Канада. Не вярвам, и в кръга на шегата, дълбоко се съмнявам, че канадското говеждо ще стане враг на горнооряховската луканка и по някакъв начин земеделските продукции ще се променят.
Отделно, насърчаването и на обмена, и на търговския обмен, и на човешкия обмен между една от най-богатите страни или най богатия икономически съюз – именно Европейският съюз, може само да доведе до нарастване на благосъстоянието на европейските граждани. Оттук нататък конкурентоспособността на всяко едно предприятие зависи от него. В крайна сметка икономиката е икономика точно заради това, че колкото си по-конкурентоспособен – успяваш, ако не си конкурентоспособен – не успяваш. И това е едно от фундаментите на икономикс – едно към едно.
Надявам се оттук нататък развитието на отношенията, икономическите и търговските отношения между двете страни – Европейски съюз и Канада, да продължават само напред и с надежда към следващите подобни споразумения, и да видим какви подводни камъни ще бъдат открити там.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги?
От наша страна, имам предвид ГЕРБ, ще подкрепим Споразумението.
Нека да не забравяме, че има и решение на Конституционния съд от 17 април 2018 г., в което по определените членове, които са изискани за тълкуване от президента на Република България, с 8 гласа конституционните съдии казват, че няма несъответствие с Конституцията, а има трима с „особено мнение“. Така че, ако прочетем това решение на Конституционния съд, мисля че ще получим повече информация за тълкуванията на проблемите, които в момента разисквахме.
Така че от страна ГЕРБ подкрепяме Споразумението и смятаме, че в крайна сметка, то ще има положителен ефект, въпреки ниския стокообмен между Канада и България. Колкото и малък да е този положителен ефект, нека да го приемем като такъв.
Ако няма други изказвания, затварям разисквания.
Няма да Ви дам думата господин Георгиев, ще разводним дебата. Сигурна съм ще се стигне до коментари на Вашето изказване.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесено от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 10, против – 4, въздържа ли се –
(Реплика.)
Не съм броила никой, който не присъства в момента, защото имаме и други гласове, които са дадени. Могат да станат 12 гласа „за”, ако сте съгласни. Госпожа Полина Христова и госпожа Десислава Атанасова са ми оставили гласове.
За – 12, против – 5 с гласа на Иво Христов, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви много за участието в Комисията.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
2.Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията външна политика.
* * *
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум.
Представям Ви дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
2. Разни.
Който е „за“ дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържал се – няма.
Наши гости са: от Министерството на икономиката: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър, госпожа Руслана Стоянова – началник отдел „Световни търговски организации и други международни икономически организации“, дирекция „Външноикономическа политика“; от Министерството на външните работи: господин Георг Георгиев – заместник-министър, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на ЕС“.
Благодаря Ви за присъствието. Ще дам думата първо на Министерството на икономиката, тъй като то е вносител на Законопроекта.
Добър ден! Заповядайте, госпожо Иванова, накратко да ни представите какво включва това Споразумение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да Ви представя накратко Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз, и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., в Брюксел. Споразумението е договорено в периода в 2009 – 2014 г., като официално краят на преговорите е обявен по време на срещата на високо равнище между ЕС и Канада през 2014 г.
Министерският съвет на Република България одобри Споразумението и даде съгласието за подписването му със свое Решение № 899 от 2016 г. На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Споразумението. След като Канадският парламент ратифицира от своя страна Всеобхватното икономическо търговско споразумение, през 2017 г. се премина към временно прилагане на Споразумението, считано от 21 септември 2017 г. Режимът на временно прилагане ще се прилага до ратифицирането на Споразумението от всички държави-членки на ЕС.
Съдържанието на Споразумението накратко включва: разпоредби, които уреждат правилата за търговия между ЕС и Канада, и обхваща търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други. Съдържат и гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права и социалните стандарти. Дадени са гаранции, че правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда и здравето и безопасността на потребителите ще бъде защитено.
Предвижда се пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до седем години, като към момента, по време на Временното действие на споразумението, 98% либерализацията е незабавна. В допълнение към тарифната либерализация е договорено опростяване на митнически и други процедури, както и правилата за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен. Канада ще премахне и 91% от митата си за селскостопански продукти, след влизане на Споразумението в сила.
По отношение на търговията с услуги и инвестициите. Споразумението е най-амбициозното търговско споразумение на ЕС, респективно на България с трета страна. По оценка на Европейската комисия достъпът до пазара, който Канада предоставя, е поне равен на нивото нашия. Това несъмнено дава нови възможности за българските доставчици на услуги, имайки предвид, че досега те се ползваха с нивото на достъп, обвързано от Канада в Световната търговска организация. Най-важното постижение във входа на тези преговори е обвързването на канадските провинции, които отвориха в значителна степен пазара си за услуги. В същото време България запазва ограниченията за достъпа до пазара си в редица чувствителни за страната ни сектори.
Осигурява се изключителен достъп до Канадския пазар на обществени поръчки на ЕС. За първи път Канада отваря провинциите, териториите, общините си за чуждестранен партньор и то доста над обвързваното в рамките на Споразумението за държавни поръчки. Съдържат се разпоредби относно защита на интелектуалната собственост. Освен защитата на авторското право, търговски марки и дизайни, един от основните резултати каса е защитата на интелектуална собственост по отношение на фармацевтичните продукти.
През този период Канада прие концепция за географските означения на ЕС и по силата на Споразумението ще има пълна защита на 167 от наименованията за традиционни храни на ЕС. Канадските власти приеха закони в тази област и въведоха нови системи за защита на географски означения. Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна държавните органи, като в същото време правото на регулиране в обществен интерес е поставено като негов основен принцип.
Споразумението съдържа съществени ангажименти и разпоредби по отношение на ефекта на търговията върху устойчивото развитие в частност трудовите стандарти и опазването на околната среда. Очакваните ползи на ниво ЕС са свързани с това, че Споразумението се очаква да насърчи и подобри търговско-икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада. Споразумението, както казах, ще премахне 99% от тарифните номера за период от седем години. В резултат на това се очаква нарастване на търговията на стоки и услуги между ЕС и Канада с 23% или с 26 млрд. евро. Според предварителни оценки се предвижда годишно увеличение на реалните доходи в приблизителен размер от 1,6 млрд. евро за ЕС и от 8,2 млрд. евро за Канада до седмата година след влизане в сила. Износът на ЕС се очаква да нарасне с 24,3% или 17 млрд. евро, докато износът на Канада се очаква да нарасне с 20,6% или 8,6 млрд. евро.
На база двустранни отношения трябва да се отбележи, че България е петият най-голям вносител на текстилни продукти – и там ще има значителен ефект. Данните за 2018 г. във връзка с временното действие на Споразумението показват увеличение от 19,6% на стокообмена с Канада. Подобни данни се наблюдават във всички държави-членки, които вече са ратифицирали споразумението. В статистически значимата търговия се забелязва нарастване на износа на всички стокови групи в периода след започване на предварителното прилагане на Споразумението. Следва да се отбележи значителен ръст при износа на медицински инструменти – 89%, антибиотици – 61%, медикаменти – 72%, и други стоки с висока добавена стойност.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Последните числа бяха за България или за ЕС?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: За България.
Подобни са данните и за другите държави членки, които са направили вече ратификация.
В края на разясняване на същността на Споразумението искам да кажа относно безпокойствата на много от нагласите в обществото, че то няма да наложи промяна на законодателството относно ГМО и няма да отвори пазара на ЕС за ГМО продукти. Няма да има отношение по употребата на фракинг технологиите за проучване и добив на шистов газ. Добивът и проучването в тази посока е въпрос на национално законодателство.
Споразумението не съдържа разпоредби, които имат опасност да засегнат културното и езиковото многообразие на ЕС. То не налага промяна или ограничения на правителствата, свързани с прилаганите трудови стандарти и правила. Не се допускат наказателни санкции по отношение на правата върху интелектуална собственост.
В заключение бих искала да кажа, че Канада е стратегически партньор за България. Канада и България, ЕС и Канада споделят общи ценности и обща визия въобще за света. Отношенията се основата на Споразумението за стратегическо партньорство, което Народното събрание ратифицира през 2018 г.
Отразени са общите ни ангажименти към поддържане и развиване на демократичните принципи на управление, човешките права, както и да работим за укрепване на международния мир и сигурност чрез ефективна многостранна система и международен ред, основан на правила.
Имайки предвид изложеното дотук, предлагам Комисията по външна политика да подкрепи предложение Законопроект за ратификация.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Сега ще дам думата и на Външно министерство. Да не повтаряте това, което се каза, ако има нещо, да се добави. После ще преминем към дискусията.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Смятаме, че СЕТА вече беше наистина достигнала до момента, в който трябваше да бъде внесен, особено след като миналата година бе прието и ратифицирано Споразумението за стратегическо партньорство, което беше политическият документ, предшестващ сключването на икономическото Споразумение СЕТА.
От външнополитическа гледна точка, благодарение на това, че България подкрепи СЕТА, ние постигнахме един много значим успех. Знаете, че от 1 декември 2017 г. отпадна изискването за визи за български граждани, които пътуват за Канада. Така или иначе това бе едно споразумение, което бе натоварено с доста сериозна полемика, с доста дебати, предварителни дискусии, много разговори се водеха по отношение полезността на СЕТА, но мисля, че и по отношение на нейната икономическа значимост – току-що колегата заместник-министър много правилно я обоснова. МВнР е съгласувало предоставените по силата на Устройствения правилник на МС и неговата Администрация документи относно решението на МС, като това се е случило месец юни тази година, а пък Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС е съставено съответно в Брюксел на 30 октомври 2016 г., така че вече почти 3 години протича процесът по ратификацията.
След извършена справка относно ратифициралите споразумение държави членки – посочени са в Доклада и в мотивите към Закона, Чехия и Обединеното Кралство могат да бъдат също добавени като вече ратифицирали и изпълнили вътрешноправните си процедури. (Реплики.) Така че от страна на МВнР също предлагаме на Комисията да ратифицира така предложението Споразумение СЕТА.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Засега Ви благодаря.
Колеги, откриваме дебата.
Започнахме с техническите въпроси – да ги доизясним. Великобритания е включена в мотивите, но Франция не. Така че Франция е в процес. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: На 17 юли в парламента ще се гласува.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим Ви.
Тя ще бъде 14-та държава членка, ние, предполагам, 15-ата, но това няма никакво значение. Въпросът е: има ли процедура за ратификация от страна на Канада и тя дали е приключила? (Реплики.) Да, има такава и тя е приключила.
Заповядайте, колеги, за въпроси и за мнения.
Беше дадена достатъчно информация според мен от Министерството на икономиката. Ще Ви попитаме нещо, което е важно според мен – и към двете министерства, който се чувства по подготвен да отговори: в момента, както стана ясно, Споразумението се прилага временно. То е от споделена компетентност между ЕС и държавите членки . Каква ще бъде разликата в ефекта на прилагането му след ратификацията? Тоест има ли драстична разлика между сегашното прилагане и след ратификацията?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви.
Към настоящия момент Споразумението се прилага временно само в определени негови области в съответствие с решението на Съвета на ЕС за неговото подписване и то се прилага само в отделни области от ЕС. При ратификация от всички останали държави то влиза в сила изцяло и ще бъде прилагано и в останалите му части както от ЕС, така и от държавите членки.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРАЗДАНОВА: Изброите тези части, които в момента се прилагат.
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: Да, мога да Ви ги кажа. Само следните разпоредби от Глава осма от Споразумението „Инвестиции“ се прилагат временно и само доколкото се отнася до преки чуждестранни инвестиции. Това са членове 81 до 88, чл. 81 – 3, чл. 8 – 15. (Реплики.) Едното е инвестиции, финансови услуги, административни процедури. Те са изрично изброени, изчерпателно, в съответното решение на Съвета, с което се упълномощава Съюза да подпише Споразумението. Публично е и е обнародвано в официалния вестник на ЕС. Ако желаете, може да бъде предоставено.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим Ви за това.
От мен последен въпрос, който е доста обхватен: какво очакваме – казахте някои числа в разликите в търговския обмен между България и Канада, какъв ефект очакваме от СЕТА върху двустранната търговия между България и Канада, освен текстила и медикаментите, които подчертахте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Говорихме за селскостопанска продукция. Принципно цялата структура на стокообмена, която е към момента, очакваме като обем да се завиши. Освен това споменах, че ще се освободят, след като се ратифицира от всички държави членки Споразумението, допълнителни облекчения за мита. За момента либерализацията обхваща 98% от митата. Очакваме да е 99% и най-значително ще бъде практически при всички мита, които падат в селскостопанската продукция. Това ще стане обаче след влизане в сила на Споразумението, става въпрос за селскостопанската продукция.
Щом за момента ЕС е констатирал ръст за временното действие от 7% за стокообмена. Очакваме, че ще имаме много по голям ръст след пълното влизане в сила на Споразумението – аз споменах данни от порядъка на 20% и повече, така че няма как да не рефлектира и в двустранния стокообмен. Естествено, очакваме и повишаване на инвестициите в България, икономическият растеж ще бъде повлиян. Очаква се и повишаване въобще на приходите в определени процентни съдържания в целия ЕС.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Вигенин. След това господин Жаблянов, господин Богданов.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Чест е да се включа в дейността на Комисията по външна политика – първото ми заседание днес, и по такава тема.
Имам предварително няколко въпроса във връзка със СЕТА и приложението на част от нея. Изброихте секторите, в които определено има ръст на търговския обмен, но една от причините БСП да се обяви против това Споразумение беше свързано с евентуалните ефекти върху важен за нас сектор – земеделският. Има ли някакви анализи какви са ефектите върху земеделието и по-конкретно животновъдството? Има ли завишаване на вноса примерно от страна на Канада? Как въобще в този сектор изглежда ситуацията към момента?
Вторият елемент, който за нас беше много важен, е свързан с разпоредбите на Споразумението за публичните услуги и нашият анализ, който показва, че евентуални регулации на властите в сфери на публичните услуги, в които либерализация, приватизация е реализирана, биха били много трудни на база на това Споразумение, тъй като връщането обратно към един по-силен контрол от страна на държавата и на общините съответно в такъв тип услуги, би бил труден, още повече че и формулировката за публичните услуги е относително неясна в Споразумението.
Та тези два въпроса според нас са важни, донякъде и третият, който за нас беше проблематичен, свързан с пазара на труда и вероятността в резултат на прилагането на Споразумението да се промени характера на заетостта и да се стигне до трайна безработица в някои сектори, един от тях е земеделието. Като се има предвид обхватът на търговския обмен, който е доста малък, ние говорим увеличено с проценти, на практика под 100 милиона. Това не би засегнало огромна група граждани, но все пак всяка така променя, макар и не толкова голяма, е статистически важна.
Последният въпрос, който за нас предизвикваше притеснение – да, в това Споразумение не се предвижда либерализиране на Европейския пазар по отношение на изискванията за ГМО, но все пак притесненията ни идваха от там, че е доста по-либерален подходът в Канада в това отношение, даже не се изисква, доколкото показват нашите справки, не се изисква специално обозначаване дали един продукт съдържа или не ГМО. Тук не очаквам отговор, просто казвам, че тези страхове в някаква степен остават, независимо, че ЕС чрез това Споразумение не променя своите правила.
И въпрос към заместник-министъра Георгиев: имаме ли някаква информация след отпадането на визите какъв е броят на българските граждани, които са се възползвали от безвизовия режим в Канада? По някакъв начин това отрази ли се на туризма, на увеличаването на посещенията в Канада? Може би в момента нямате тази информация, но също би било добре да знаем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Бих дала думата на господин Богданов, за да се изкаже, за да може Вие да се подготвите в отговорите, ако имате нужда от време госпожо Иванова, или искате да отговорите на господин Вигенин? (Реплики.) Не, няма да пропускаме въпроси. Господин Богданов няма да има въпроси, просто ще изрази позиция и затова нека Вие през това време да се подготвите.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаема, госпожо Председател! Уважаеми заместник-министри, гости, скъпи колеги! „Обединени патриоти“, в частност ВМРО, винаги сме били резервирани по отношение на СЕТА. Мога да изтъкна няколко мотива, които имаме предвид, когато изразяваме такава позиция. Разбира се, беше изказано мнението, че едва либерализацията на пазара на ЕС, и в частност на България, от страна на канадски фирми ще наруши по някакъв начин баланса, но да не забравяме, че все пак в Канада има повече от 40 хиляди американски компании, които са регистрирани и които също ще бъдат потребител на този вид дейност и ще бъдат обхванати от това Споразумение. Това ще доведе до либерализиране на пазара в области, като здравеопазването, културата, пощенските услуги, водите.
Изразяваме загриженост също, че част от естествените ресурси ще се превърнат в основни фактори за извличане на печалба, а резултатът от социалните функции на държавата до голяма степен ще намалее в резултат на това Споразумение. Либерализацията на тези сектори крие и опасност голяма група хора да отпаднат от списъка на тези, които имат равен достъп до услуги.
По същия начин са застрашени и ограничени свободите на комуналните услуги за производство и разпространение на енергия. Всичко това и още няколко мотива, които ще изтъкна. Недостатъчно подробно и ясно са разписани изискванията за спазване на трудовите стандарти и права. Има недостатъчни гаранции за защита на правата на потребителите при предоставянето на услуги от обществен интерес и правата на работниците, заети в тези сектори, които споменах по-горе. Големите различия в стандартите и регулаторите за някои сектори между страните от ЕС и двете страни-партньорки по Споразумението, особено САЩ, което би довело до рискове по отношение на безопасността на храните и някои други стоки. И също така липсата на ясно разписана регулаторна рамка относно прилагането на тълкувателната декларация би попречило за нейното ефективно въздействие с цел превенция върху публичните услуги, както е декларирано в самия документ.
Същевременно с това беше изтъкнато от заместник-министър Георгиев отпадането на визите за български граждани за Канада, като мотив за това, че е направена някаква стъпка по отношение на България. Да, наистина е така. Това е една добра стъпка в правилната посока, но смятаме, че отстъпката от страна на българското правителство, на българската държава, е непропорционална спрямо това, което изтъквате Вие като мотив. Поради тези причини и много други, разбира се, които могат да бъдат изказани в днешния дебат, ние ще се въздържим от подкрепа за решението, което днес трябва да се вземе. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Богданов.
Заповядайте да отговорите на въпросите на господин Вигенин.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще започна и после ще дам думата на колегата. Ние не виждаме опасения – ще започна с въпросите за генномодифицираните организми, не виждам основание в тези опасения, защото практически, спазвайки Споразумението, ние ще спазваме всички изисквания на Европейския съюз, а те са изключително стриктни по отношение на всички стоки, селскостопански продукти и продукти на хранително-вкусовата промишленост, които съдържат подобен тип съставки. Виждам гаранцията за България в спазването на правилата, които Европейският съюз е наложил като регулация в тази посока.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожа Стоянова – заповядайте.
РУСЛАНА СТОЯНОВА: По отношение на селското стопанство, нашите данни показват, че например през 2018 г. вносът на селскостопански продукти от Канада е на стойност 15 милиона щатски долара, което е 0,4% от общия внос на селскостопански продукти в България. Основните внасяни продукти са: скариди, мерлуза, сушени бобови храни за животни, черупкови плодове. Няма например регистриран внос на меса – телешко, свинско, които бяха едни от продуктите, за които имаше опасения, че може българският пазар да бъде засегнат. Там се открити безмитни тарифни квоти за внос, но у нас така, както и преди влизането на Споразумението в режим временно прилагане, така и след това не се наблюдава внос на тези продукти. Затова ние засега смятаме, че няма реални заплахи по отношение на селскостопанските производители.
По отношение на обществените услуги, или публичните услуги. И господин Вигенин засегна, и господин Богданов спомена този севместен тълкувателен инструмент. Общо взето, той е направен затова, за да се дадат допълнителни гаранции, че в тези области – аз ще си спомена всичките, няма да се наруши законодателството на Европейския съюз, механизми, практики и така нататък. Нашият анализ по отношение на обществените услуги показва, че те ще продължат да бъдат обществени публични услуги и правителствата имат право да решават сами какви да бъдат условията за предоставяне на тези услуги. Правото на регулиране в обществен интерес е поставено като основен принцип в Споразумението. Страните запазват способността си за регулиране с легитимни цели в области като: общественото здраве, образование, безопасността, околната среда, обществения морал, насърчаването и защитата на културното многообразие.
Това бяха моите отговори на въпросите на господин Вигенин.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ако имате статистика за визите, ако не, ще ни я пратите като информация.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, тук има няколко компонента, които е редно да бъдат изтъкнати както в отговор на двата въпроса. Около двойно е увеличението на българските граждани, които пътуват за Канада. Тук следва да кажа, че проведените преговори бяха съпътствани с една много изчерпателна информационна кампания, за да не се стигне до там – да има заблуда по отношение на това с какви привилегии се ползват българските граждани в условията на вече отсъстващи визови ограничения.
Министерството на външните работи много отблизо работи с канадската страна, така че ние да обезпечим, за да не се стигне до момента в който гражданите бъркат какви нови услуги могат да ползват благодарение на влизането в Програмата за безвизови пътувания, и да се стигне до някакви евентуални нарушения на визовите правила или правилата за пребиваване в Канада.
Тук трябва да кажа, че в сравнителен план с Румъния, например, която също се възползва от това да отпаднат изискванията за визи за пътуване до Канада, България има минимален брой просрочие и това се отчита на регулярна база и от канадската страна. Тук има един политически елемент, който политически елемент, е, че ние много активно използваме примера си с Канада тогава, когато комуникираме с американските партньори, казвайки, че при относително сходни правила се вижда, че българите не са склонни или няма тенденция към това да бъдат нарушавани съответните ограничения, които действат по отношение на пребиваването. Не следва и американските ни партньори също да се притесняват, така че смятам, че това е един важен компонент.
Що се касае до това дали са пропорционални отстъпките, ако така ги наречем, които са направени, трябва да се има предвид, че отпадането на визовите ограничения влияя в много направления – по отношение на бизнеса, по отношение на инвестициите, на туризма, на образованието, а това са неща, които не биха могли да бъдат изчислени в пари. Трудно можем да направим съпоставката, а и не бива да пренебрегваме факта, че в Канада е една от най-големите исторически български общности. Аз имах възможността още на 1 декември 2017 г. да пътувам за Канада, да се срещна с голяма част от българите в Торонто, където е най-голямата ни общност, впоследствие в Отава, и наистина, за тях това е една много голяма стъпка. Нашите граждани, които се намират там, съответно техните семейства, получавайки това облекчение, те много скъсяват връзката между себе си. Знаете, че в Канада имаме едни от най-изтъкнатите българи, реализирали се изобщо в чужбина – като например: всеизвестният Игнат Канев. Мисля, че от външнополитическа гледна точка това беше една много добра стъпка, която направихме. Отново ще се върна към примера, който даваме за САЩ – това има значение, влияе върху процеса на преговори за влизане пък във „Visa Waiver Program“ (VWP), която е Програмата за безвизови пътувания със Съединените щати. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания, освен господин Жаблянов дали ще заявите?
Господин Ангелов?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господа заместник министри, уважаеми колеги! Малко странно протича обсъждането предвид на това, че става въпрос за Споразумение, което засяга най-различни сфери от икономиката, обществения и политическия живот. Затова аз смятам, че на днешното обсъждане едва ли може да се получи ясна картина поне от това, което чух като дискусия и отговори на въпроси, а и от представянето на темата. Едва ли можем да получим ясна картина за последствията от този тип споразумения, тъй като това не е единственото предлагано такова споразумение.
Второто, което мисля, че трябва да се отбележи и да се има предвид: ясно е, че това споразумение е между Европейския съюз и Канада. Като имам впечатление от възможностите на българската държава да участва в подобни разговори, не съм особен оптимист за това какво е постигнато и дали ние сме наясно какво ще произтече от това Споразумение, най-вече за българската икономика.
Неприятно впечатление ми прави отсъствието на по-ясен икономически анализ за последствията от това Споразумение. Това, което чухме, са единствено хипотези или примери по аналогия с други европейски държави, което не може да ни даде ясна картина по отрасли какво би следвало да се очаква от сключването и ратифицирането на Споразумението. Например за мен е интересен въпросът какво следва за добивния отрасъл в България от подписването на това споразумение? За мен е интересен въпросът какво следва за данъчното облагане на канадските инвеститори в България в момента, които работят на територията на страната и по какъв начин се променя техният режим на функциониране в данъчната област? За мен е интересен въпросът какво стана с един ключов политически въпрос при обсъждането на споразумението в Европейския парламент – въпросът за арбитража? Защото една от причините да има сериозни възражения срещу Споразумението, както и една голяма част от депутатите в Европейския парламент гласуваха „против“ това Споразумение, основно от левицата, е в това, че режимът на така наречения арбитраж при възникнали спорове между компаниите и националните държави никой по никакъв начин не представлява една от основните страни в тези взаимоотношения, а именно страната на наемните работници.
Националното законодателство и трудовото законодателство в отделните държави има своята роля, но при подписването на това Споразумение не е ясно до каква степен националните органи по защита на труда могат да окажат ефективно влияние върху защитата на труда и на пазара на труда при, грубо казано, злоупотреби, породени от желанието за печалба от страна на транснационалните компании?
За мен въпросът с обсъждането на Споразумението държава по държава в Европейския съюз е важен, не заради друго, а за да се подчертае, че по принцип тези споразумения са неизгодни за малките държави. Защото няма смисъл да се привежда допълнително данни за разликата в степента на конкурентост между икономиките на гигантски държави като Канада и състоянието на българското стопанство, което е ясно, че не е конкурентно в нито една област, тоест това е едно неравностойно споразумение от гледна точка на параметрите. Съвременният режим на либерализиране на търговията, на капиталовите инвестиции и на производството е в ущърб на малките държави.
Съжалявам, че в България и в българските институции липсва ясно разбиране за тази неравнопоставеност и при необходимостта ние да участваме в такъв тип споразумение, участвайки в Европейския съюз, би следвало поне да имаме ясна картина от страна на държавната администрация, на бизнеса, на изпълнителната власт какво следва от тези споразумения за България.
Казвам го не за друго, защото – в момента това няма отношение към днешната дискусия, но мисля, че тя може да послужи за един пример, започна да се говори за участието на България в така наречената чакалня за Еврозоната, започна да се говори за въвеждането на еврото. Нивото на експертната подготовка, на експертния разговор на изпълнителната власт в това отношение ми се струва горе-долу на същото ниво на това състояние. Не може да се отговори на най-елементарните въпроси: какво следва за българската икономика от тези действия? Ясно е, че българската икономика няма да стане магнит за канадски инвестиции. Това е ясно.
Увеличаването на посещенията на български граждани в Канада сигурно е добра стъпка. Приветствам усилията на правителството в рамките на преговорите по това Споразумение да бъде засегнат визовият режим и да се търси решения за него. Намирам го за положително, намирам, че би следвало да се работи в тази посока – в областта на някои специфични страни на споразуменията, които засягат отделни отрасли, където България има нужда от протекционизъм. Не смятам, че либерализмът, а мисля, че това може да се види вече и в цял свят, не смятам, че либерализирането на световната търговия донесе благоденствия за всички. Напротив, това разори малките, разори слабите, разори неконкурентноспособните, предизвика огромните притоци от миграция към Европа, една от причините. Всичко това е в резултат на тази политика.
Почти всички, и голямата част от левите партии в Европейския парламент, гласуваха срещу това Споразумение с този тип аргументация. Не смятам, че такова Споразумение ще се отрази благоприятно. Да, то ще подпомогне определени отрасли на големите конкурентни европейски икономики. Може би машиностроенето на Германия, машиностроенето и химията на Франция, донякъде, преработвателната промишленост на Франция. Да, на някои други по-големи държави. Въпреки, че нямаме кой знае какъв избор при такива широки споразумения, които се подписват, трябва да е ясно, че либерализирането на участието на България във всички подобни форми на либерализационен процес води до днешното икономическо състояние, в което се намираме. Ние няма как да излезем от него, напротив.
Така че аз не само няма да го подкрепа, а съвсем мотивирано мога да кажа защо такъв тип споразумения са вредни за малките държави и за неконкурентните икономики, защо те се нуждаят от протекционизъм – нещо, което в момента не е модерно, но така или иначе се налага от Съединените щати някаква форма на протекционизъм. Предстоят нови преговори в сферата на световната търговия от основните участници относно бъдещите регулации. Считам, че Споразумението с Канада е отглас от друг световен икономически режим, който така или иначе ще приключи. Да не се окаже, че трябва да излизаме или да реализираме въпросното споразумение след няколко години. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Във връзка с това изказване бих искала да Ви попитам има ли и какви са условията за денонсиране на такова Споразумение? Може би за присъединяване в следващ етап. Има ли въобще такива разписани механизми?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: По обратния механизъм всяка държава членка би могла да го денонсира. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добре. Като коментар или отговор?
ДАНАИЛ ЧАКЪРОВ: .. които са предвидени. Мога да ги проверя. (Реплики.) Няма да забравя за денонсиране.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Освен господин Ангелов, някой друг от друга политическа група? Да не са само БСП и Патриотите.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, смятам, че е редно, когато става въпрос за подобни споразумения, защото това са стратегически важни споразумения за България, би било редно и министърът на икономиката,, който е вносител, да е тук и да отговаря на тези въпроси. Считам, че така е правилно и така е редно. Не смятам, че неявяването му тук е уважение към народните представители.
Предлагам наистина, когато има подобни и важни неща, и Комисията настоява съответният ресорен министър, който отговаря за конкретния Законопроект, да настояваме да е тук, ако не – просто няма да се провежда заседание. Ще се гледа друг път, когато може да дойде и да отговаря на въпросите. Защото в крайна сметка лично имах въпроси към министъра на икономиката относно това Споразумение и не мога да ги задам. Ако съм искал да ми отговорят писмено или нещо друго, щях да го направя по съответния ред. Искам да попитам лично министърът за конкретни неща, свързани със Споразумението и не мога да го направя като народен представител.
Настояването ми е, когато има подобни заседания, наистина ресорните министри да са тук за важни теми. Има неща, които са рутинни. За тях никога няма да издребняваме да искаме министър или някой друг да го притесняваме с присъствието си.
Относно самото Споразумение. На мен лично Канада ми е симпатична като държава. Нямам нищо против Канада.
Но за мен, първо, са важни националните интереси на държавата и защитата на българския бизнес и българските производители – това е най-важното. Както заместник-министър на външните работи господин Георгиев каза, в Канада наистина има голяма българска общност, от стара и нова българска емиграция. Наистина е добре България да има добри отношения с Канада и да търсят всякакви споразумения за това двете държави да си сътрудничат. Но, както колегите от БСП, както и господин Богданов, изразиха съмнение относно някои неща, които могат да изиграят конкретни действия спрямо български производители и да ни защитят българските интереси в определени сфери.
От анализа, който са направи по това споразумение, от Министерството на икономиката не чух до момента нито една дума с какво може да навреди това Споразумение на България по някакъв начин, дори нещо дребно.
Така че мен лично ме интересува: какви са минусите на това Споразумение за България, или минуси, които могат да се случат – не говоря затова, че ще се случат, а могат да се случат? В коя сфера, в кой бранш, по какъв начин, къде? Къде във Вашия анализ е отбелязано, че може да има нещо като минус за България, може не сега, може след две-три-пет-десет години, защото това Споразумение е и за бъдещите поколения?
Това е моят въпрос: кажете къде може българските ни интереси да бъдат нарушени в следващите години? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви и аз, господин Ангелов.
Само да уточним, че министър Караниколов беше настоятелно поканен да дойде, но явно има ангажименти. Аз не мога да недопусна участието на заместник-министър, защото това е политически кабинет и се носи политическа отговорност. Така че няма как твърдо да настоявам за присъствието на министър, въпреки че съм убедена, че това Споразумение е важно за коментар.
Това е моят отговор на този въпрос.
Заповядайте, госпожо Иванова, за другите.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Само ще кажа общо, като коментар, че бидейки член на Европейския съюз, ние се ползваме от анализите, които Европейският съюз е направил за действието на това Споразумение след неговата окончателна ратификация.
Ние минуси не сме констатирали. Естествено, по браншове могат да се направят допълнителни разрези какъв ефект ще има, но при положение че се прогнозират – анализите на Европейския съюз са направени на база на стабилни икономически данни и показатели, при положение че се прогнозира ръст на стокообмена, ръст на инвестициите, аз не мога да поставям под съмнение, че това ще има положителен ефект върху българската икономика.
Ръстът на инвестициите, ръстът на стокообмена са нещата, към които се стреми Министерството на икономиката и екипът на Министерството на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Така е. Благодаря Ви.
Господин Гаджев, заповядайте.
Други изказвания дали ще има? Няма.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа заместник-министри, уважаеми колеги! Още с присъединяването си към Европейския съюз всяка една държава членка сее съгласила, че търговските отношения с трети страни са наднационални, тоест делегира се на Европейския съюз да води преговорите по всякакви споразумения за свободна търговия. Отделно това не е нито първото, нито последното Споразумение, което в момента действа, има и други, които и в момента са подписани. Като слушам реакциите за Споразумението с Канада, очаквам да видя какви реакции ще има за споразуменията за свободна търговия с Виетнам и с Япония, които бяха подписани през последните няколко месеца. (Реплики.)
Колкото до това как ще се отрази – определено ефектът върху европейската, и в частност българската икономика, от по големи инвестиции, по свободна търговия с Канада, дава и в момента хубав резултат. Най-малкото, освен цитираните в мотивите канадски инвестиции, все пак да отбележим, че Канада е един от най големите инвеститори в IT сектора на България, създавайки хиляди работни места в България, и то високоплатени работни места, и това е част от общата политика на Канада. Не вярвам, и в кръга на шегата, дълбоко се съмнявам, че канадското говеждо ще стане враг на горнооряховската луканка и по някакъв начин земеделските продукции ще се променят.
Отделно, насърчаването и на обмена, и на търговския обмен, и на човешкия обмен между една от най-богатите страни или най богатия икономически съюз – именно Европейският съюз, може само да доведе до нарастване на благосъстоянието на европейските граждани. Оттук нататък конкурентоспособността на всяко едно предприятие зависи от него. В крайна сметка икономиката е икономика точно заради това, че колкото си по-конкурентоспособен – успяваш, ако не си конкурентоспособен – не успяваш. И това е едно от фундаментите на икономикс – едно към едно.
Надявам се оттук нататък развитието на отношенията, икономическите и търговските отношения между двете страни – Европейски съюз и Канада, да продължават само напред и с надежда към следващите подобни споразумения, и да видим какви подводни камъни ще бъдат открити там.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги?
От наша страна, имам предвид ГЕРБ, ще подкрепим Споразумението.
Нека да не забравяме, че има и решение на Конституционния съд от 17 април 2018 г., в което по определените членове, които са изискани за тълкуване от президента на Република България, с 8 гласа конституционните съдии казват, че няма несъответствие с Конституцията, а има трима с „особено мнение“. Така че, ако прочетем това решение на Конституционния съд, мисля че ще получим повече информация за тълкуванията на проблемите, които в момента разисквахме.
Така че от страна ГЕРБ подкрепяме Споразумението и смятаме, че в крайна сметка, то ще има положителен ефект, въпреки ниския стокообмен между Канада и България. Колкото и малък да е този положителен ефект, нека да го приемем като такъв.
Ако няма други изказвания, затварям разисквания.
Няма да Ви дам думата господин Георгиев, ще разводним дебата. Сигурна съм ще се стигне до коментари на Вашето изказване.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесено от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.
За – 10, против – 4, въздържа ли се –
(Реплика.)
Не съм броила никой, който не присъства в момента, защото имаме и други гласове, които са дадени. Могат да станат 12 гласа „за”, ако сте съгласни. Госпожа Полина Христова и госпожа Десислава Атанасова са ми оставили гласове.
За – 12, против – 5 с гласа на Иво Христов, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви много за участието в Комисията.
(Закрито в 15,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова
