Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
04/09/2019
1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г., № 902-00-19, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, № 902-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
4. Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболните срещи, и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболните мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.
5. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Манушев.
* * *
(По точка първа заседанието е закрито и е в отделен протокол.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА ПРИ АВТОМАТИЗИРАНАТА ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИ ДАННИ, № 902-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Гости по втора точка са от:
- Министерството на външните работи: господин Петко Дойнов – заместник-министър, и госпожа Милена Иванова – старши дипломатически служител втора степен, началник на отдел „Права на човека“ в дирекция „Права на човека“.
- Комисия за защита на личните данни: госпожа Мария Матеева – член.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да изложите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙНОВ: Благодаря Ви.
Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 1981 г. е първият правно обвързващ международен акт, приет в областта на защитата на личните данни.
В отговор на засилващата се роля на новите информационни и комуникационни технологии и нарастващите потоци лични данни, държавите – членки в Съвета на Европа стигат до безспорното решение, че Конвенцията следва да бъде модернизирана, което ще направи възможно и продължаване на ефективното прилагане на тази конвенция и изпълнение на нейните цели.
Протоколът за изменение на Конвенцията е израз на постигнатия широк консенсус за нейното изменение, както и препотвърждава отворения характер на тази конвенция.
Основна цел на новата уредба, придвижена от Протокола, е да бъдат осъвременени разпоредбите на Конвенцията с цел да се постигне съвместимост със законодателството на Европейския съюз. Конкретно могат да бъдат цитирани: Общ регламент за защита на личните данни, Полицейската директива, както и някои други.
Преговорите по Проекта на Протокола започват през 2012 г. и през 2018 г. – след повече от пет години интензивна работа по текста, Протоколът е окончателно одобрен на 10 октомври 2018 г., по време на 128-та Сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която се провежда в Страсбург. Малко по-късно – през октомври 2018 г., по време на Третата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, двадесет и една страни подписват Протокола. След това се присъединяват и други държави, като към момента техният брой е 55.
Тези страни, които подписват Протокола, поемат ангажимент да започнат съответните вътрешни процедури по неговото ратифициране в рамките на шест месеца от подписването му, което при нас, в конкретния случай, е изтекло през месец април тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, заместник-министър Дойков.
Дами и господа, имате думата за отношение, за изказване към този Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Заповядайте.
Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
Господин Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Благодаря, господин Председател! В самото начало да кажа, че съм новозначен член на Националната комисия за борба срещу трафика на хора – на мястото на Красимир Ципов, който беше наш колега в Министерството на вътрешните работи, а сега е народен представител.
Представям на Вашето внимание Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за борба против трафика на хора.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Извинявам се! Да представя госпожа Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. Добре дошли!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Предложенията в Закона за изменение и допълнение, внесен от Министерския съвет, са продиктувани от следните основни причини – съвсем накратко ще ги маркирам.
Това е необходимостта от превеждане на българското законодателство в пълно съответствие с международните стандарти в областта на борбата с трафика на хора, които са установени в Конвенцията на Съвета за Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон, приет от Четиридесето народно събрание на 7 март 2007 г.
Необходимостта от развитие в Институционалната рамка за противодействие на трафика на хора, във връзка с приетия от Министерския съвет през 2016 г. Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик и с оглед практиката по прилагане на Закона за борба с трафика на хора от 2003 г. насам, вече цели 23 години. След констатации от Главния инспекторат към Министерския съвет се установи, че в Закона са налице някои неефективни, неприложими или негодни негови норми.
Предложените промени могат да се обособят най-общо в следните групи:
1. Промени свързани с превеждане на националното законодателство с изискванията на международните стандарти. Те са предназначени за подобряване на ефективното прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която е в сила за Република България, както споменах, от 2007 г. Тя въвежда изискване за наднационални минимални стандарти и механизми, за третиране на жертвите на трафик, както и за оказване на необходимата им подкрепа и закрила.
Един от тези стандарти е така нереченият период на възстановяване и на размисъл, който се предоставя на жертвите на трафик на хора за първоначално възстановяване след травмата, причинени от трафика и експлоатацията, за прекъсване на връзките с трафиканта, както и за вземане на съзнателно информирано решение дали да съдействат за наказателно преследване на дееца. Конвенцията изисква този срок да не е по-малко от 30 дни. Обаче в нашата действаща разпоредба – в чл. 9, ал. 2 от Закона, е предвиден срок за престоят им в приют до 10 дни с възможност за удължаването му с 30 дни по предложение на местната комисия.
Според Експертната група за борба с трафика на хора, така наречената съкратено ГРЕТА, органът, който по силата на Конвенцията има правомощията да монитонгира нашата страна за изпълнение на Конвенцията, издава препоръки. Поради това проектът се предлага в § 9, т. 2 и т. 3 да се измени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 в съответствие с препоръката, която е дала тази комисия, срокът за настаняване да бъде не по-малко от 30 дни, като се запази възможността за неговото удължаване, ако пострадалият изрази желание за това.
С оглед постигане на по-голяма оперативност Проектът предлага решението за удължаване да се взима от съответния приют, в който пострадалият е настанен, а не по предложение от местната комисия, както е уредбата в момента. Така националното законодателство ще отрази посочените стандарти и ще осигури съответната защита и права на жертвите на трафик на хора.
В същия контекст в съответствие с минималните стандарти по Конвенцията са и предложенията, свързани с допълване на правата, от които жертвата на трафик може да се ползва в този срок. Това е предложението в § 10 от проекта: „Допълването на правата е с правото на правна и подходяща езикова помощ, които ще се предоставят в рамките на услугите, от които се ползва жертвата по време на нейния престой в приюта за временно настаняване на жертви на трафик на хора“.
Важен момент също така в промените е регламентирането на статута на Националната комисия за борба с трафик на хора, като национален орган за докладване. Предложението е направено в § 3, т. 3. И досега Националната комисия за борбата срещу трафик на хора изпълнява тази функция, но това фактическо положение следва да се уреди в законодателно ниво и по правилата на българското право следва да има законово определено правомощие за осъществяване на тази дейност. За да се постигне необходимата ефективност при изпълнението й е предвидено изрично правомощие на Националната комисия да изисква и получава информация от други държавни органи, които имат отношение в борбата с трафика на хора и това предложение е направено в § 6, т. 3. Тази информация е необходима във връзка с отчитането от страна на Република България по изпълнение на Конвенцията. Това предложение определя и основната роля на Националната комисия за борба срещу трафик на хора по събиране, анализиране на данни, свързани с борбата с трафика на хора, и закрила на жертвите.
Втората промяна, която е съществена, са промени, свързани с необходимостта от актуализиране на институционалната рамка за противодействие на трафик на хора и закрила на жертвите. В тази група на първо място са предложенията относно услугата за последващо реинтегриране. То е направено в § 9, т. 1 и свързаните с него параграфи 1, 2, 8 и § 11. Те са породени от необходимостта, че след първоначалното възстановяване на жертвите трябва да се постигне устойчивост на постигнатите резултати. До този извод се достигна в дългогодишната практика на Националната комисия и нейните партньори на национално и международно равнище и във връзка с това се предлага създаването на законова възможност да се откриват специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертвите на трафик на хора. Издръжката на откритите от Националната комисия приюти за последваща реинтеграция ще се осъществява в рамките на възможностите на бюджета на Националната комисия, като предложението и допълнението на Закона няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. Приютите и центровете следва да могат да се откриват и по инициатива на Националната комисия за борбата против трафик на хора, когато има предпоставки за това.
На следващо място в тази група промени са и предложенията, които са пряко свързани с Решение на Министерския съвет от 20 юли 2016 г., с което е утвърден национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик на хора. Наличието на този механизъм обективно и закономерно налага да се уреди на законодателно равнище и координаторската роля на Националната комисия по неговото изпълнение. В същия контекст е и предложението в § 16 от Проекта, в което изрично се предвижда помощта и съдействието в чужбина за български граждани, жертви на трафик на хора, да се осъществява в сътрудничество с Националната комисия за борба против трафик на хора по реда, определен от Националния механизъм, който пък е приет с решение на Министерския съвет.
Промени, свързани с отстраняването на неефективни и неприложими норми в този закон. Към тази група промените се отнасят, първо, в предложенията да отпадне „от състава на Националната комисия и на местните комисии представителя на ДАНС“. Това предложение се основава на факта, че с измененията на Закона за ДАНС от 2015 г. от дейностите на ДАНС е премахнато „дейността, свързана с трафика на хора“. С оглед на това и по инициатива на ръководството на ДАНС настоящият ЗИД следва да отрази тази промяна.
Второ, предложения, насочени към отстраняването на неточности в уредбата, поясняване на действащи разпоредби и редакционни изменения, чрез които ще се изясни, че държавният бюджет осигурява издръжката само на създадените от Националната комисия за борба против трафик на хора приюти и центрове. Това е отразено в § 2. Участието на неправителствени организации в заседанията на Националната комисия за борба против трафик на хора се урежда в Правилника за организацията и дейността на Националната комисия. Промяна в § 12 цели да се уточни по безспорен начин, че практиките за превенция в Националната комисия и на нейната администрация се простират в рамките на нейната компетентност. Националната комисия за борба с трафик на хора участва активно в създаването от други водещи ведомства превенционни мерки.
Детайлизацията на дейността на местните комисии по изработване съответно съгласуване на местни политики за борба с трафик на хора се отчита в изпълнение предложението по § 5 и 7 от Проекта.
Промените в § 14 целят внасяне на яснота по отношение оказване на помощ и закрила на деца жертви на трафик, което включва и аспекта по издирване на техните семейства, което е много важно. Приютите и центровете нямат необходимия капацитет за издирване на семейства и проследяване на родствени връзки. Затова дейността следва да се извърши от компетентните по закрила на детето органи, какъвто е МВР, между другото.
С оглед на динамиката на престъпленията, надграждането на цялостна система за противодействие на престъпленията в последните 15 години, както и развиването на системата за подкрепа и закрила на жертвите, от съществено значение е основната цел на Закона за борба против трафика на хора да бъде синхронизиран и да отговаря на действителността, в която работят професионалистите, отчитайки така наречения подход, в който потърпевшото лице и неговите нужда са в основата на мултидисциплинарната работа.
Приемането на предложения Законопроект ще доведе до голяма яснота при прилагането на разпоредбите на Закона за борба против трафика на хора до осигуряване на прозрачност, извършване на контрол върху въздействие и въобще считаме, че ще подобри и изцяло ще съвпадне с приетите от Европейския съюз норми и разпоредби, както и Конвенцията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, заместник-министър Балабанов.
Имате думата, дами и господа, за обсъждане по този Законопроект. Заместник-министърът беше изключително подробен.
Да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря за участието на господин заместника-министъра, на госпожа Димитрова – също.
Преминаваме към точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА НАСИЛИЕТО И ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ЗРИТЕЛИТЕ ПРИ СПОРТНИ ПРОЯВИ В ЧАСТНОСТ ФУТБОЛНИТЕ СРЕЩИ.
По точка четвърта са ни гости и ще участват: заместник-министърът на младежта и спорта – Николай Павлов, и госпожа Илияна Христова – началник-отдел „Европейски програми и проекти“. Добре дошли!
Заповядайте, господин Заместник-министър, да изложите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът с вносител Министерският съвет цели да бъде денонсирана Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи или Конвенция № 120 и да бъде ратифицирана новата Конвенция на Съвета на Европа – № 218.
Ще Ви представя накратко Конвенция № 218 на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и начин на обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия – това е названието ѝ. Подписана е на 3 юли 2016 г., като България беше една от първите държави, които я подписаха в предградието на Париж Сен Дени по време на Европейското първенство по футбол, провело се във Франция през 2016 г.
Старата Конвенция № 120, е отворена за подписване и ратификация на 19 август 1985 г. и е влязла в сила на 1 ноември същата година.
Фокусът ѝ е поставен предимно върху предотвратяване, пресичане и противодействие на инциденти, свързани с насилие и лошо поведение на територията на или в близост до стадионите, включвайки набор от разпоредби, свързани със сигурността.
През последното десетилетие е установено, че съдържанието на Конвенция № 120 от вече така далечната 1985 г. не е в съответствие, а в някои аспекти дори и в противоречие с подходите и добрите практики, изградени и утвърдени през годините, свързани със сигурността. И за да може да предложи адекватен отговор на проблема, свързан с насилието и противоправните деяния при провеждането на спортни мероприятия, Съветът на Европа разписа именно новата Конвенция, която предлагаме за ратифициране от България.
Текстовете на новата Конвенция предлагат напълно нови и по-ясни цели, насочени към осигуряването на сигурна, безопасна и гостоприемна среда при провеждане на футболни срещи и други спортни мероприятия, а не единствено и само насочени към контрол на насилието.
В нея са залегнали основните принципи и мерки за намаляване на рисковете от различно естество при провеждане на спортни мероприятия като: природни бедствия, терористични атаки, слабости на спортната инфраструктура и така нататък.
Текстовете са съобразени с динамиката на процесите, развиващи се в средите на футболните привърженици, с изводите и възникналите необходимости от промени на база на общоевропейските тенденции и добри европейски практики в областта на ефективното противодействие и на проявите на футболно хулиганство. Конвенцията отразява широко разпространения европейски опит, който свидетелства, че фокусирането само върху сигурността не осигурява подходящо или ефективно средство за намаляване на рисковете, свързани с провеждането на спортното мероприятия, и не гарантира безопасна, сигурна и приветлива атмосфера на спортните обекти.
Основната цел на новата Конвенция, е да насърчи интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване в предлагането на който участие да вземат всички държавни органи и организации, имащи отношение към организирането и провеждането на спортното мероприятие, като ролите и отговорностите на всяка от тях са ясни и допълващи се.
Гарантирането на безопасността по време на спортни мероприятия се осигурява, чрез всеобхватен подход, позволяващ ефективно взаимодействие между всички участници, ангажирани с осигуряването на безопасността – правоприлагащите органи, спортните клубове, международните организации.
Обърнато е специално внимание, чрез разпоредбите на Конвенция № 218 следва да се прилагат по начин, който е в съответствие с международните и националните правни задължения – по-специално по отношение на защитата на данните, правата на човека и превъзпитаването на нарушителите.
Към настоящия момент Конвенцията е ратифицирана от девет държави. Тя е влязла в сила, считано от 1 ноември 2017 г., след като е изпълнила условието за три налични ратификации. След оторизирането от страна на Европейския съюз и нейните държави членки да станат страна по Конвенцията от Сен Дени в интерес на Европейския съюз, се очаква още държави – членки на Съюза да пристъпят към ратификация.
При ратифициране на Конвенцията от общо 10 държави ще бъде създаден Постоянен комитет към Конвенцията, в който страните, които не са ратифицирали този международен акт, ще получат право само на наблюдатели, без да имат право на директно участие и въздействие при взимането на решения.
В заключение нещо важно. Знаете в момента в Народното събрание на Република България има сформирана работна група, в която участват народни представители от всички политически сили, както и представители на Министерството на младежта и спорта, на Министерството на вътрешните работи и представители на различни спортни федерации, която разработва изцяло нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, който да замени сега действащия Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Новият Закон се опира изцяло на основните принципи на Конвенцията, която предлагаме на Вашето внимание – Конвенция 2018 на Съвета на Европа, и ратифицираното ѝ от Народното събрание би спомогнало за по-доброто изработване на този нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия. Благодаря за вниманието.
Готов съм да отговоря на евентуални Ваши въпроси.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Имате думата, дами и господа народни представители, да коментирате този законопроект за борбата с футболното хулиганство.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Имам само един въпрос. В резултат на ратифицирането на тази конвенция ще бъдат ли необходими промени в нашето законодателство. Тоест този анализ правен ли е и какво следва след ратификацията? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря за въпроса, господин Вигенин.
Да, на база на тази конвенция, която прилагаме на Вашето внимание, нейните основни нека да ги наречем постулати и основни моменти, които са заложени в борбата с футболното, със спортното хулиганство и осигуряването на сигурността по време на провеждане на спортни мероприятия, ще заложат в този нов закон, който е в процес на изработване в Народното събрание. Тези съвременни подходи и идеи ще получат отражение в нашето законодателство.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Един кратък въпрос по отношение на Конвенцията. Разбира се, футболното хулиганство е един от най-големите бичове на съвременното общество, то опорочава спортните мероприятия, води до тежки травми и последствия.
Изхождайки от това, което се предлага, смятате ли, че в нашите условия са изпълними всички критерии, които са заложени в тази конвенция. Да кажем само един пример, така наречените поименни билети за спортни мероприятия. Когато бъде облечено в законодателна форма от Народното събрание едно такова предложение, то ще се отнася за всички спортни съоръжения, без разлика дали се провеждат състезания от някакво елитно ниво, или от по ниско такова. Предвид сериозните финансови разходи, които са необходими за една такава модернизация на тези съоръжения, дали това въобще е приложимо в нашите условия?
Само един конкретен пример давам, иначе много в тази посока мога да дам.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря за въпроса.
Вярвам, че е приложимо и може да бъде направено на база и на това, че спортната инфраструктура в страната постоянно се обновява – зали, стадиони. В този ред и достъпът до тези съоръжения съответно би следвало да отговаря на тези съвременни изисквания.
Конкретно за въвеждането на поименни билети има такава добра практика от големите европейски държави, която до известна степен може да заимстваме доколко нещата там са сработили и какви проблеми са срещнали, говорейки конкретно за поименните билети. Като в цялата картина тук естествено влиза и защитата на личните данни. Както споменах тази конвенция няма да влезе в колизия с националното законодателство. Естествено, нещата ще бъдат внимателно прегледани. Сигурен съм, че така с напредването и на техниката и на технологиите, пак повтарям осъвременяването на спортната ни инфраструктура и достъпът до спортните съоръжения може да бъде затегнат до такава степен, че да позволи и поименни билети, и проследяване дали се заема съответното място, което е дадено на билета, което е не по-малко важно и така нататък, и така нататък.
Със сигурност ще иска време, но това са стъпките на европейско и световно ниво по отношение на сигурността на спортните прояви. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Други коментари, въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
За – 15 , против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
По точка
РАЗНИ
Има ли нещо, господа и дами? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по външна политика. Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 15,40 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев
2. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, № 902-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
4. Законопроект за денонсиране на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболните срещи, и за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване по време на футболните мачове и други спортни мероприятия, № 902-02-21, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2019 г.
5. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Манушев.
* * *
(По точка първа заседанието е закрито и е в отделен протокол.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦАТА ПРИ АВТОМАТИЗИРАНАТА ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИ ДАННИ, № 902-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Гости по втора точка са от:
- Министерството на външните работи: господин Петко Дойнов – заместник-министър, и госпожа Милена Иванова – старши дипломатически служител втора степен, началник на отдел „Права на човека“ в дирекция „Права на човека“.
- Комисия за защита на личните данни: госпожа Мария Матеева – член.
Заповядайте, господин Заместник-министър, да изложите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙНОВ: Благодаря Ви.
Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни от 1981 г. е първият правно обвързващ международен акт, приет в областта на защитата на личните данни.
В отговор на засилващата се роля на новите информационни и комуникационни технологии и нарастващите потоци лични данни, държавите – членки в Съвета на Европа стигат до безспорното решение, че Конвенцията следва да бъде модернизирана, което ще направи възможно и продължаване на ефективното прилагане на тази конвенция и изпълнение на нейните цели.
Протоколът за изменение на Конвенцията е израз на постигнатия широк консенсус за нейното изменение, както и препотвърждава отворения характер на тази конвенция.
Основна цел на новата уредба, придвижена от Протокола, е да бъдат осъвременени разпоредбите на Конвенцията с цел да се постигне съвместимост със законодателството на Европейския съюз. Конкретно могат да бъдат цитирани: Общ регламент за защита на личните данни, Полицейската директива, както и някои други.
Преговорите по Проекта на Протокола започват през 2012 г. и през 2018 г. – след повече от пет години интензивна работа по текста, Протоколът е окончателно одобрен на 10 октомври 2018 г., по време на 128-та Сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която се провежда в Страсбург. Малко по-късно – през октомври 2018 г., по време на Третата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, двадесет и една страни подписват Протокола. След това се присъединяват и други държави, като към момента техният брой е 55.
Тези страни, които подписват Протокола, поемат ангажимент да започнат съответните вътрешни процедури по неговото ратифициране в рамките на шест месеца от подписването му, което при нас, в конкретния случай, е изтекло през месец април тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, заместник-министър Дойков.
Дами и господа, имате думата за отношение, за изказване към този Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Заповядайте.
Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
Господин Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта за изменение и допълнение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Благодаря, господин Председател! В самото начало да кажа, че съм новозначен член на Националната комисия за борба срещу трафика на хора – на мястото на Красимир Ципов, който беше наш колега в Министерството на вътрешните работи, а сега е народен представител.
Представям на Вашето внимание Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за борба против трафика на хора.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Извинявам се! Да представя госпожа Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора. Добре дошли!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТЕФАН БАЛАБАНОВ: Предложенията в Закона за изменение и допълнение, внесен от Министерския съвет, са продиктувани от следните основни причини – съвсем накратко ще ги маркирам.
Това е необходимостта от превеждане на българското законодателство в пълно съответствие с международните стандарти в областта на борбата с трафика на хора, които са установени в Конвенцията на Съвета за Европа за борба с трафика на хора, ратифицирана със закон, приет от Четиридесето народно събрание на 7 март 2007 г.
Необходимостта от развитие в Институционалната рамка за противодействие на трафика на хора, във връзка с приетия от Министерския съвет през 2016 г. Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик и с оглед практиката по прилагане на Закона за борба с трафика на хора от 2003 г. насам, вече цели 23 години. След констатации от Главния инспекторат към Министерския съвет се установи, че в Закона са налице някои неефективни, неприложими или негодни негови норми.
Предложените промени могат да се обособят най-общо в следните групи:
1. Промени свързани с превеждане на националното законодателство с изискванията на международните стандарти. Те са предназначени за подобряване на ефективното прилагане на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която е в сила за Република България, както споменах, от 2007 г. Тя въвежда изискване за наднационални минимални стандарти и механизми, за третиране на жертвите на трафик, както и за оказване на необходимата им подкрепа и закрила.
Един от тези стандарти е така нереченият период на възстановяване и на размисъл, който се предоставя на жертвите на трафик на хора за първоначално възстановяване след травмата, причинени от трафика и експлоатацията, за прекъсване на връзките с трафиканта, както и за вземане на съзнателно информирано решение дали да съдействат за наказателно преследване на дееца. Конвенцията изисква този срок да не е по-малко от 30 дни. Обаче в нашата действаща разпоредба – в чл. 9, ал. 2 от Закона, е предвиден срок за престоят им в приют до 10 дни с възможност за удължаването му с 30 дни по предложение на местната комисия.
Според Експертната група за борба с трафика на хора, така наречената съкратено ГРЕТА, органът, който по силата на Конвенцията има правомощията да монитонгира нашата страна за изпълнение на Конвенцията, издава препоръки. Поради това проектът се предлага в § 9, т. 2 и т. 3 да се измени в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 в съответствие с препоръката, която е дала тази комисия, срокът за настаняване да бъде не по-малко от 30 дни, като се запази възможността за неговото удължаване, ако пострадалият изрази желание за това.
С оглед постигане на по-голяма оперативност Проектът предлага решението за удължаване да се взима от съответния приют, в който пострадалият е настанен, а не по предложение от местната комисия, както е уредбата в момента. Така националното законодателство ще отрази посочените стандарти и ще осигури съответната защита и права на жертвите на трафик на хора.
В същия контекст в съответствие с минималните стандарти по Конвенцията са и предложенията, свързани с допълване на правата, от които жертвата на трафик може да се ползва в този срок. Това е предложението в § 10 от проекта: „Допълването на правата е с правото на правна и подходяща езикова помощ, които ще се предоставят в рамките на услугите, от които се ползва жертвата по време на нейния престой в приюта за временно настаняване на жертви на трафик на хора“.
Важен момент също така в промените е регламентирането на статута на Националната комисия за борба с трафик на хора, като национален орган за докладване. Предложението е направено в § 3, т. 3. И досега Националната комисия за борбата срещу трафик на хора изпълнява тази функция, но това фактическо положение следва да се уреди в законодателно ниво и по правилата на българското право следва да има законово определено правомощие за осъществяване на тази дейност. За да се постигне необходимата ефективност при изпълнението й е предвидено изрично правомощие на Националната комисия да изисква и получава информация от други държавни органи, които имат отношение в борбата с трафика на хора и това предложение е направено в § 6, т. 3. Тази информация е необходима във връзка с отчитането от страна на Република България по изпълнение на Конвенцията. Това предложение определя и основната роля на Националната комисия за борба срещу трафик на хора по събиране, анализиране на данни, свързани с борбата с трафика на хора, и закрила на жертвите.
Втората промяна, която е съществена, са промени, свързани с необходимостта от актуализиране на институционалната рамка за противодействие на трафик на хора и закрила на жертвите. В тази група на първо място са предложенията относно услугата за последващо реинтегриране. То е направено в § 9, т. 1 и свързаните с него параграфи 1, 2, 8 и § 11. Те са породени от необходимостта, че след първоначалното възстановяване на жертвите трябва да се постигне устойчивост на постигнатите резултати. До този извод се достигна в дългогодишната практика на Националната комисия и нейните партньори на национално и международно равнище и във връзка с това се предлага създаването на законова възможност да се откриват специализирани приюти за последваща реинтеграция на жертвите на трафик на хора. Издръжката на откритите от Националната комисия приюти за последваща реинтеграция ще се осъществява в рамките на възможностите на бюджета на Националната комисия, като предложението и допълнението на Закона няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. Приютите и центровете следва да могат да се откриват и по инициатива на Националната комисия за борбата против трафик на хора, когато има предпоставки за това.
На следващо място в тази група промени са и предложенията, които са пряко свързани с Решение на Министерския съвет от 20 юли 2016 г., с което е утвърден национален механизъм за насочване и подпомагане на жертвите на трафик на хора. Наличието на този механизъм обективно и закономерно налага да се уреди на законодателно равнище и координаторската роля на Националната комисия по неговото изпълнение. В същия контекст е и предложението в § 16 от Проекта, в което изрично се предвижда помощта и съдействието в чужбина за български граждани, жертви на трафик на хора, да се осъществява в сътрудничество с Националната комисия за борба против трафик на хора по реда, определен от Националния механизъм, който пък е приет с решение на Министерския съвет.
Промени, свързани с отстраняването на неефективни и неприложими норми в този закон. Към тази група промените се отнасят, първо, в предложенията да отпадне „от състава на Националната комисия и на местните комисии представителя на ДАНС“. Това предложение се основава на факта, че с измененията на Закона за ДАНС от 2015 г. от дейностите на ДАНС е премахнато „дейността, свързана с трафика на хора“. С оглед на това и по инициатива на ръководството на ДАНС настоящият ЗИД следва да отрази тази промяна.
Второ, предложения, насочени към отстраняването на неточности в уредбата, поясняване на действащи разпоредби и редакционни изменения, чрез които ще се изясни, че държавният бюджет осигурява издръжката само на създадените от Националната комисия за борба против трафик на хора приюти и центрове. Това е отразено в § 2. Участието на неправителствени организации в заседанията на Националната комисия за борба против трафик на хора се урежда в Правилника за организацията и дейността на Националната комисия. Промяна в § 12 цели да се уточни по безспорен начин, че практиките за превенция в Националната комисия и на нейната администрация се простират в рамките на нейната компетентност. Националната комисия за борба с трафик на хора участва активно в създаването от други водещи ведомства превенционни мерки.
Детайлизацията на дейността на местните комисии по изработване съответно съгласуване на местни политики за борба с трафик на хора се отчита в изпълнение предложението по § 5 и 7 от Проекта.
Промените в § 14 целят внасяне на яснота по отношение оказване на помощ и закрила на деца жертви на трафик, което включва и аспекта по издирване на техните семейства, което е много важно. Приютите и центровете нямат необходимия капацитет за издирване на семейства и проследяване на родствени връзки. Затова дейността следва да се извърши от компетентните по закрила на детето органи, какъвто е МВР, между другото.
С оглед на динамиката на престъпленията, надграждането на цялостна система за противодействие на престъпленията в последните 15 години, както и развиването на системата за подкрепа и закрила на жертвите, от съществено значение е основната цел на Закона за борба против трафика на хора да бъде синхронизиран и да отговаря на действителността, в която работят професионалистите, отчитайки така наречения подход, в който потърпевшото лице и неговите нужда са в основата на мултидисциплинарната работа.
Приемането на предложения Законопроект ще доведе до голяма яснота при прилагането на разпоредбите на Закона за борба против трафика на хора до осигуряване на прозрачност, извършване на контрол върху въздействие и въобще считаме, че ще подобри и изцяло ще съвпадне с приетите от Европейския съюз норми и разпоредби, както и Конвенцията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, заместник-министър Балабанов.
Имате думата, дами и господа, за обсъждане по този Законопроект. Заместник-министърът беше изключително подробен.
Да преминем към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба с трафика на хора, № 902-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2019 г.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Благодаря за участието на господин заместника-министъра, на госпожа Димитрова – също.
Преминаваме към точка четвърта:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА НАСИЛИЕТО И ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ЗРИТЕЛИТЕ ПРИ СПОРТНИ ПРОЯВИ В ЧАСТНОСТ ФУТБОЛНИТЕ СРЕЩИ.
По точка четвърта са ни гости и ще участват: заместник-министърът на младежта и спорта – Николай Павлов, и госпожа Илияна Христова – началник-отдел „Европейски програми и проекти“. Добре дошли!
Заповядайте, господин Заместник-министър, да изложите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът с вносител Министерският съвет цели да бъде денонсирана Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрители при спортни прояви и в частност на футболни срещи или Конвенция № 120 и да бъде ратифицирана новата Конвенция на Съвета на Европа – № 218.
Ще Ви представя накратко Конвенция № 218 на Съвета на Европа за интегриран подход към безопасност, сигурност и начин на обслужване по време на футболни мачове и други спортни мероприятия – това е названието ѝ. Подписана е на 3 юли 2016 г., като България беше една от първите държави, които я подписаха в предградието на Париж Сен Дени по време на Европейското първенство по футбол, провело се във Франция през 2016 г.
Старата Конвенция № 120, е отворена за подписване и ратификация на 19 август 1985 г. и е влязла в сила на 1 ноември същата година.
Фокусът ѝ е поставен предимно върху предотвратяване, пресичане и противодействие на инциденти, свързани с насилие и лошо поведение на територията на или в близост до стадионите, включвайки набор от разпоредби, свързани със сигурността.
През последното десетилетие е установено, че съдържанието на Конвенция № 120 от вече така далечната 1985 г. не е в съответствие, а в някои аспекти дори и в противоречие с подходите и добрите практики, изградени и утвърдени през годините, свързани със сигурността. И за да може да предложи адекватен отговор на проблема, свързан с насилието и противоправните деяния при провеждането на спортни мероприятия, Съветът на Европа разписа именно новата Конвенция, която предлагаме за ратифициране от България.
Текстовете на новата Конвенция предлагат напълно нови и по-ясни цели, насочени към осигуряването на сигурна, безопасна и гостоприемна среда при провеждане на футболни срещи и други спортни мероприятия, а не единствено и само насочени към контрол на насилието.
В нея са залегнали основните принципи и мерки за намаляване на рисковете от различно естество при провеждане на спортни мероприятия като: природни бедствия, терористични атаки, слабости на спортната инфраструктура и така нататък.
Текстовете са съобразени с динамиката на процесите, развиващи се в средите на футболните привърженици, с изводите и възникналите необходимости от промени на база на общоевропейските тенденции и добри европейски практики в областта на ефективното противодействие и на проявите на футболно хулиганство. Конвенцията отразява широко разпространения европейски опит, който свидетелства, че фокусирането само върху сигурността не осигурява подходящо или ефективно средство за намаляване на рисковете, свързани с провеждането на спортното мероприятия, и не гарантира безопасна, сигурна и приветлива атмосфера на спортните обекти.
Основната цел на новата Конвенция, е да насърчи интегриран подход към безопасност, сигурност и обслужване в предлагането на който участие да вземат всички държавни органи и организации, имащи отношение към организирането и провеждането на спортното мероприятие, като ролите и отговорностите на всяка от тях са ясни и допълващи се.
Гарантирането на безопасността по време на спортни мероприятия се осигурява, чрез всеобхватен подход, позволяващ ефективно взаимодействие между всички участници, ангажирани с осигуряването на безопасността – правоприлагащите органи, спортните клубове, международните организации.
Обърнато е специално внимание, чрез разпоредбите на Конвенция № 218 следва да се прилагат по начин, който е в съответствие с международните и националните правни задължения – по-специално по отношение на защитата на данните, правата на човека и превъзпитаването на нарушителите.
Към настоящия момент Конвенцията е ратифицирана от девет държави. Тя е влязла в сила, считано от 1 ноември 2017 г., след като е изпълнила условието за три налични ратификации. След оторизирането от страна на Европейския съюз и нейните държави членки да станат страна по Конвенцията от Сен Дени в интерес на Европейския съюз, се очаква още държави – членки на Съюза да пристъпят към ратификация.
При ратифициране на Конвенцията от общо 10 държави ще бъде създаден Постоянен комитет към Конвенцията, в който страните, които не са ратифицирали този международен акт, ще получат право само на наблюдатели, без да имат право на директно участие и въздействие при взимането на решения.
В заключение нещо важно. Знаете в момента в Народното събрание на Република България има сформирана работна група, в която участват народни представители от всички политически сили, както и представители на Министерството на младежта и спорта, на Министерството на вътрешните работи и представители на различни спортни федерации, която разработва изцяло нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, който да замени сега действащия Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Новият Закон се опира изцяло на основните принципи на Конвенцията, която предлагаме на Вашето внимание – Конвенция 2018 на Съвета на Европа, и ратифицираното ѝ от Народното събрание би спомогнало за по-доброто изработване на този нов Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия. Благодаря за вниманието.
Готов съм да отговоря на евентуални Ваши въпроси.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Имате думата, дами и господа народни представители, да коментирате този законопроект за борбата с футболното хулиганство.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Имам само един въпрос. В резултат на ратифицирането на тази конвенция ще бъдат ли необходими промени в нашето законодателство. Тоест този анализ правен ли е и какво следва след ратификацията? Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря за въпроса, господин Вигенин.
Да, на база на тази конвенция, която прилагаме на Вашето внимание, нейните основни нека да ги наречем постулати и основни моменти, които са заложени в борбата с футболното, със спортното хулиганство и осигуряването на сигурността по време на провеждане на спортни мероприятия, ще заложат в този нов закон, който е в процес на изработване в Народното събрание. Тези съвременни подходи и идеи ще получат отражение в нашето законодателство.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Един кратък въпрос по отношение на Конвенцията. Разбира се, футболното хулиганство е един от най-големите бичове на съвременното общество, то опорочава спортните мероприятия, води до тежки травми и последствия.
Изхождайки от това, което се предлага, смятате ли, че в нашите условия са изпълними всички критерии, които са заложени в тази конвенция. Да кажем само един пример, така наречените поименни билети за спортни мероприятия. Когато бъде облечено в законодателна форма от Народното събрание едно такова предложение, то ще се отнася за всички спортни съоръжения, без разлика дали се провеждат състезания от някакво елитно ниво, или от по ниско такова. Предвид сериозните финансови разходи, които са необходими за една такава модернизация на тези съоръжения, дали това въобще е приложимо в нашите условия?
Само един конкретен пример давам, иначе много в тази посока мога да дам.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Благодаря за въпроса.
Вярвам, че е приложимо и може да бъде направено на база и на това, че спортната инфраструктура в страната постоянно се обновява – зали, стадиони. В този ред и достъпът до тези съоръжения съответно би следвало да отговаря на тези съвременни изисквания.
Конкретно за въвеждането на поименни билети има такава добра практика от големите европейски държави, която до известна степен може да заимстваме доколко нещата там са сработили и какви проблеми са срещнали, говорейки конкретно за поименните билети. Като в цялата картина тук естествено влиза и защитата на личните данни. Както споменах тази конвенция няма да влезе в колизия с националното законодателство. Естествено, нещата ще бъдат внимателно прегледани. Сигурен съм, че така с напредването и на техниката и на технологиите, пак повтарям осъвременяването на спортната ни инфраструктура и достъпът до спортните съоръжения може да бъде затегнат до такава степен, че да позволи и поименни билети, и проследяване дали се заема съответното място, което е дадено на билета, което е не по-малко важно и така нататък, и така нататък.
Със сигурност ще иска време, но това са стъпките на европейско и световно ниво по отношение на сигурността на спортните прояви. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Други коментари, въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
За – 15 , против и въздържали се – няма.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
По точка
РАЗНИ
Има ли нещо, господа и дами? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието на Комисията по външна политика. Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 15,40 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев
