1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902 01 57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум да започнем заседанието.
Предложеният дневен ред е следният:
1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
2. Разни.
Който подкрепя дневния ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Наши гости от Министерството на външните работи са: господин Петко Дойков – заместник-министър, господин Иван Найденов – постоянен секретар, и госпожа Жасмина Ананиева – директор на дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на финансите: госпожа Николина Апостолова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и господин Здравко Бечев – младши експерт в дирекция „Държавни разходи“.
Тъй като няма възможност всички комисии да бъдат посетени от заместник-министри на финансите, защото сега заседават много комисии по една и съща точка, приемаме, че госпожа Апостолова ще ни разкаже и за общата рамка на бюджета, такава е практиката в нашата комисия, и след това ще разгледаме в ресор „външна политика“, тъй като в крайна сметка гласуваме бюджета в неговата цялост, а не в чл. 10.
Заповядайте, госпожо Апостолова, накратко да ни представите.
НИКОЛИНА АПОСТОЛОВА: Благодаря за вниманието.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. и Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2020 – 2022 г. включва средносрочни икономически перспективи и основни допускания, фискални цели и приоритетите на правителството. Ключовите цели продължават запазването на фискалната устойчивост и провеждане на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране на развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на Европейския съюз.
Някои от основните макроикономически показатели.
Растежът на брутния вътрешен продукт се очаква да достигне ниво от 3,3% през 2020 г., движен основно от вътрешното търсене. За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%. За 2020 г. се очаква растежът на заетостта да отслабне до 0,2% под влияние на ограниченията от страна на предлагането на труда. Коефициентът на безработица се очаква да забави темпа си на намаление и да достигне до 4,1% от работната сила.
Основните фискални цели и параметри на бюджета са запазване на целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза, като основната цел е достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през следващите години. Изразени като процент от брутния вътрешен продукт и при приходите, и при разходите за периода 2020 – 2022 г. се наблюдава тенденция на спад от 36,9 до 35%, а по отношение на отчетеното положително салдо на сектор „държавно управление“ в средносрочен план се очаква дефицит за 2020 г. в размер на 0,1% от брутния вътрешен продукт и излишък от 0,5% и 0,1% от брутния вътрешен продукт съответно за 2021 и 2022 г.
Очаква се да се запази тенденцията към намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт от 18,6% към края на 2019 г. до 17% в края на 2022 г. За периода 2020 – 2022 г. нивото на консолидирания дълг на сектор „държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8% до 18,2% от брутния вътрешен продукт. Това е накратко.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако имате някакви въпроси към госпожа Апостолова, за да можем след това да продължим с Външното министерство? Да кажем, че нямате.
Господин Петко Дойков ще ни разкаже по-подробно какво увеличение се постига в новия бюджет и в какви посоки отиват парите, имате ли нужда от нещо допълнително.
Заповядайте, господин Дойков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както е известно, основна цел на Министерството на външните работи е осигуряването на благоприятна и стабилна външнополитическа среда за развитие на българското общество. В съответствие с приоритетите от програмата на правителството Външното министерство разработва позиции за защита на българските интереси чрез двустранна и многостранна дипломация и бюджетът, който се определя за Външно министерство, се използва съответно за постигането на тези цели, като за целта се прилагат и определени политики.
Говорейки конкретно за Проектобюджета за 2020 г., си заслужава да бъдат отбелязани следните няколко важни моменти.
На първо място, разходният таван за 2020 г. е увеличен и така, както е заложен към момента, възлиза на 141 милиона български лева, което е почти 8,5 милиона повече в сравнение с разходния таван за предшестващата година. С предвидените разходи по Проекта на бюджет Министерството на външните работи ще осигурява условия за успешното провеждане на българската външна политика, като акцент ще бъдат три политики – политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба; политика в областта на публичната дипломация; и политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация.
Съвсем накратко за всяка една от трите политики.
Политиката в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба включва общо разходи в размер на около 120 млн. лв. Тук има две основни програми – съответно администриране и осигуряване на дипломатическата служба и управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина.
По отношение на публичната дипломация две са програмите: публични дейности и културна дипломация.
Сериозен акцент е поставен на третата политика – политиката в областта на активната двустранна и многостранна дипломация, като тук съответно има няколко програми, фокусирани върху формирането на политиките на Европейския съюз и НАТО: програмата „Двустранни отношения“; програмата „Международно сътрудничество“; програмата „Европейска политика“, също така „Визова политика и управление при кризи“, както и „Осигуряване и контрол на външнополитическата дейност“ и „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарни въпроси“.
Както споменах по-рано, разходният таван е увеличен с малко повече от 8,5 милиона. С това увеличение допълнително ще бъдат обезпечавани следните разходи: разходи за персонал, като тук се включва индексирането на работната заплата на служителите от 10%, както и средства за новооткритото генерално консулство в Барселона.
На следващо място имаме разходи за издръжка и членски внос, като тук можем да посочим отново генералното консулство в Барселона, включена е неговата издръжка. Допълнително имаме разходи за комуникационно и информационно обслужване за новата главна квартира на НАТО. Имаме разходи за обучение на служителите на Външното министерство. Имаме индексации на наеми на имоти за административни и жилищни нужди зад граница, също така има повишаване скоростта на интернет услугите на всички работни места в консулските служби зад граница, както и обезпечаване на допълнителен кадрови и административен капацитет в нашето дипломатическо представителство в Обединеното кралство във връзка с Брекзит.
На следващо място, има разходи, които са предвидени за дообезпечаване на дължимите данъци на задграничните представителства за имоти. Има също така разходи за електроенергия, горива и вода отново за граница. Предвиждат се разходи за изплащане на здравни, осигурителни вноски, данъци – това е свързано с договорите с така наречени местни лица.
Искам още да посоча разходи, които са предвидени във връзка с повишаване на класа на задграничното ни представителство във Франкфурт на Майн и организиране работата на консулската служба там съгласно критериите от Шенген.
Не на последно място, имаме и разходи, които са предизвикани от прекратяване на споразумението между България и Албания от 2020 г. за размяната на имоти, в резултат на което българската държава трябва да заплаща наем за сградата на нашето посолство в албанската столица.
Хубаво е да се посочи, че имаме също така разходи за членски внос – има увеличена годишна вноска на България към гражданския бюджет на НАТО. Има разходи в резултат на обезпечаването на договор с „Информационно обслужване“ АД, както и разходи за обезпечаване на консулските служби през активните месеци.
Както казах, хубаво е да се отчете фактът, че имаме увеличение на разходния таван с 8,5 милиона. За какво са предвидени те? Току-що представих на Вашето внимание как се планира тяхното разходване. Това, което може да се посочи, е, че след едно драстично намаляване на бюджета на Външно министерство преди около десетина години, през последните няколко години, започвайки от 2017 г., имаме постепенно нарастване на разходите, които са предвидени за Външното министерство. Това увеличение съответно е предизвикано от необходимостта за преодоляване на недофинансирането на българската дипломатическа служба. За нас е важно, че има и разходи, които са предвидени в централния бюджет, като нашите очаквания са те да бъдат ползвани по предназначение.
И още един последен момент, преди да приключа с нашите бележки – това, което е желано в рамките на Външно министерство, е да се преодолее една съществуваща ситуация, в която дипломатическите и техническите служители на Външно министерство, когато заминават на задгранична работа, доброволно се съгласяват техните левови заплати да бъдат понижени. В резултат на това и едните, и другите в определена ситуация, когато излизат в пенсия, имат възможности да получават много по-малки пенсии в сравнение със служителите в други институции, в други министерства. Около 4 милиона по наши изчисления са необходими, за да може да се запази левовата заплата на служителите, когато те бъдат дългосрочно командировани зад граница. Това ще предизвика съответните промени, свързани с тяхното социално осигуряване, и ще им даде възможност за една нормална пенсия, когато приключат професионалната си кариера.
Като цяло имаме положително отношение към така представения Проект на бюджет и в този смисъл го подкрепяме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Ако иска господин Найденов, да добави нещо, или в рамките на въпросите, които възникнат?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Пропуснах в самото начало, за което се извинявам. В екипа на Външно министерство днес е главният секретар господин Калин Анастасов.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
За протокола го добавяме към нашите гости.
Колеги, заповядайте за изказвания и за въпроси.
Предполагам, че сте се запознали с числата, които сме Ви изпратили в електронните пощи. Ако имате някакви предложения.
Господин Богданов, заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Заместник министър, уважаеми гости, уважаеми колеги! Знаем, че българската държава разполага с доста имоти в други страни, които не се ползват, оставени са да пустеят или не се стопанисват добре. Аз съм питал и друг път по тази тема и няма сега да влизам в конкретика, но тъй като обсъждаме бюджета, въпросът ми е: предвиждат ли се някакви средства към бюджета на Министерството на външните работи по отношение на възстановяването на такива имоти и на предоставянето съответно на български дипломатически мисии или на българската диаспора и организацията на българите, които функционират като такива в съответните държави? Има ли такава политика по отношение на бюджета на Министерството за следващата година?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Преди да помоля колегите също да вземат отношение по този въпрос, бих искал да споделя, че няма промяна в политиката на Външно министерство по отношение на нашите имоти зад граница. Основният ни стремеж е те да бъдат ползвани за целите на дипломатическите и консулските представителства. Непрекъснато се извършва анализ на състоянието на сградния фонд зад граница. В бюджетите на нашите посолства и задгранични мисии има предвидени разходи за тяхното поддържане. Нямаме към момента планове за разпродажба на такива имоти, а точно обратно – при нас принципът е бил тези имоти да се запазят за целите на нашите мисии.
Както знаете, имаме желание за откриване, и то беше споменато, има необходимост от откриване на нови представителства. Освен генералното консулство в Барселона, има също така проекти, по които продължават анализите, обсъжданията. Единият от тях, за него споменах, е увеличаване на капацитета ни в консулската служба в Лондон. Също така има необходимост и в други градове на Обединеното кралство, отново говорим за консулска служба.
Има, естествено, стремежи за по-амбициозно присъствие в някои региони, конкретно визирам Азиатския регион. Имаме анализи относно това, когато имаме възможност да си го позволим, къде бихме искали да имаме нови мисии, като тук идеята е да бъдем в такт с времето. Правим анализи на поведението на други страни, включително страни – членки на Европейският съюз, НАТО, но и други, които са извън тези две организации.
Имаме стремеж там, където нямаме възможност да ползваме имотите, те да бъдат стопанисвани по начин, който дава приходи в централния бюджет. Конкретни примери за това мога да дам, включително и на база на моята практика. Говоря за Делхи, където имаме такава практика – отдаваме под наем в съответствие със законите на приемащата страна имоти, които не можем да използваме. Има и подобни действия в Кабул. Имаме такова планиране за Пном Пен. Това са нашите принципи, които продължаваме да спазваме, които са били такива и досега.
Колегите, ако имат допълнение, моля, заповядайте.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други въпроси имате ли, колеги?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Дойков, уважаеми гости, колеги! Аз по скоро един коментар и въпрос.
Първо, струва ми се, че – да, положителна е тенденцията, че се увеличава бюджетът, но реално погледнато тези 8 милиона, които предварително е ясно, една част отиват за консулството, Вие казахте, една част – за по принцип предвиденото увеличение за заплати в цялата държавна администрация. Остават много малко средства, които реално Министерството би могло да ползва – процесът все още е на планиране, разбира се, на бюджета – за решаване на проблеми, които произтекоха още от периода на драстичното съкращаване от 2010 г. Добре е, че е повече, но според мен усилията за по-сериозно увеличаване на Вашия бюджет трябва да продължат и по-нататък. Впрочем тук Комисията по този въпрос е единодушна, че Министерството, въпреки това увеличение, има нужда от повече средства.
Въпросът ми е: има ли някакъв по-сериозен структурен проблем, който остава нерешен с тези средства, с които ще разполагате и следващата година?
И вторият ми въпрос е по отношение на равнището на заплатите. Ние сме обсъждали, ако не се лъжа, и на парламентарен контрол, но и тук, в Комисията, че по принцип заплатите в Министерството на външните работи изостават в сравнение със заплатите в редица други министерства. Сега това увеличение от 10%, което е предвидено, ако не се лъжа, е предвидено за цялата държавна администрация. Правят ли се усилия в Министерството за един догонващ ръст на заплатите във ведомството, защото то продължава да бъде неконкурентно спрямо други министерства? При положение че са толкова високи изискванията за квалификация на хората, които работят там, изоставащото равнище на заплатите все още смятам, че е проблем по отношение на качеството на кадрите, които могат да се привлекат.
Иначе приветствам факта, и това стана ясно и на парламентарен контрол преди няколко месеца, че Министерството продължава да прави усилия за решаване на проблема с това преназначаване на по-ниски заплати за служителите, които отиват на задграничен мандат, но във времето какви са целите Ви? Каква цел сте си поставили и кога смятате, че може да се постигне, за да има едно адекватно развитие по отношение на служителите в тяхната кариера, така че, както казахте, български дипломати, които са защитавали нашите интереси в цялата си кариера, накрая, както е в момента, се пенсионират с доста ниска пенсия? Каква е посоката, тоест каква цел си поставяте Вие по отношение на заплащането? Защото го има и другия въпрос – че, разбира се, един директор на дирекция примерно получава висока заплата. Такъв човек, преминавайки на задграничен мандат, остава ли на тази заплата, тоест какъв е механизмът, който обсъждате в Министерството? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: И аз Ви благодаря за така поставения въпрос.
Безспорен факт е, че в Министерството на външните работи продължават усилията за коригиране на тази ситуация. Както казах, имаме и конкретна цифра. Тя е резултат от анализи, които са направени в рамките на Министерството, но по-важното според мен е, че с цел намиране на решение на този въпрос, ние работим съвместно с Министерството на финансите. Има създадена работна група, която провежда заседания, и двете страни търсят вариант за намиране на решения. Това е едно. Идеята за намиране на решение е свързана не само с посока увеличаване на средствата по бюджета на Външно министерство, но също така и търсене на варианти за по ефективно разходване на средствата, които вече са предоставени по бюджета на Министерството на външните работи.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Към втория въпрос на заместник-председателя на Народното събрание бих искал да кажа, че това предложено увеличение с 4 милиона де факто ще реши проблема с разликата в заплащането на колегите, които работят в централната администрация, и тези, които са в така наречения задграничен щат.
Бих искал да спомена, че това е специфична ситуация за Външно министерство. Всички други министерства и ведомства, които изпращат техни служители за български задгранични представители, не се придържат към такава практика, тоест запазват заплатите такива, каквито са били преди да заминат в чужбина.
Второто нещо, което бих искал да спомена, е, че това е специфична българска практика. Ние сме възприели модел на заплащане, който е приложим за всички европейски държави, и в нито една друга европейска държава няма намаляване на заплатите тогава когато служителите преминават на задгранична работа. Ресурсът, който би трябвало да бъде осигурен в бюджета на Министерството на външните работи, ще реши окончателно този въпрос, така че колегите, които се пенсионират, да се пенсионират при съпоставими условия с тези, които работят в други министерства и ведомства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Само още две думи допълнение към това, което господин Найденов коментира. Анализите, които са направени, имат за цел съпоставяне на модела на заплащане, възприет от българската дипломатическа служба, с този на дипломатическите служби на други страни членки. В рамките на този анализ е направено проучване и сравнение на опита и на практиката на малко повече от 12 страни – членки на Европейския съюз. Това е един прекрасен анализ, изготвен от представители на Външното министерство и Министерството на финансите. Изводите, които се налагат, са, че моделът, възприет в българската дипломатическа служба, отговаря изцяло на модела, който се прилага от дипломатическите служби на други страни – членки на Европейския съюз. Единственото, което ние към момента не можем да спазим, е тази промяна на левовата заплата при задграничното командироване, и то конкретно само в случай на Външно министерство.
Други български институции, като Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, изпращайки свои представители зад граница на дипломатическа работа, запазват техните заплати. Единствената разлика между Външно министерство и останалите министерства е, че броят на служителите, които Външно министерство изпраща зад граница, е много по-голям от този, който другите министерства изпращат, което е свързано с естеството на дипломатическата служба. Но както господин Найденов каза, анализът показва, че тези 4 милиона могат да ни помогнат, за да коригираме ситуацията, така че да имаме равнопоставеност между всички български граждани, които са изпратени зад граница на дипломатическа работа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодарим Ви и ние.
Други коментари и въпроси?
Разбира се, че ще подкрепим бюджета на Външно министерство. Както стана ясно, 40-те милиона, за които говорим, не са заложени сега в числата, които са предложени, така че според мен е редно да опитаме да защитим едно такова предложение между първо и второ четене. Ще видим в какъв формат ще успеем да го предложим.
Господин Вигенин, можем да направим предложение за едни допълнителни 4 милиона. Да видим Комисията по бюджет и финанси какво ще реши.
Има тук и членове на Комисията по бюджет и финанси. Проблемът е, че обикновено тези предложения не се приемат между първо и второ четене, защото рамката се променя, но обясненията бяха задоволителни, така че можем да опитаме.
Ако нямате други въпроси и коментари, да гласуваме? (Реплики.) Добре.
Подлагам на гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 902-01-57, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2019 г.
За – 12, против – 7, въздържал се – 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване в нашата комисия. При нас второ гласуване, знаете, че няма.

По точка „Разни“ някой да има нещо да каже? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Джема Грозданова