Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
09/09/2020
1. Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г.
2. Законопроект за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
5. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Манушев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Добър ден, има кворум и откривам редовното заседание на Комисията по външна политика. Радвам се да се съберем след едно дълго прекъсване.
Дневният ред на днешното заседание е следният:
1. Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28.07.2020 г.
2. Законопроект за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16.07.2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30.07.2020 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
5. Разни.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ 2008 Г. НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ, ОДОБРЕНИ НА 20-АТА СЕСИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ, № 002-02-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮЛИ 2020 Г.
По точка първа законопроектът ще бъде представен от заместник-министъра Велик Занчев.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, Република България е страна по конвенцията за международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения ратифицирана със закон в „Държавен вестник“, брой 54 от 2000 г. и е в сила за Република България от 31 юли 2001 г. Чрез ратифицирането на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-та сесия на общото събрание на Република България, осигурява изпълнението на ангажиментите, свързани с прилагането й, както и органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на услугите в областта на морското търговско корабоплаване, така и от страна на доставчиците на услуги във вид на подвижни спътникови далекосъобщения по море в световната морска система на бедствия и безопасност, съгласно правната рамка на Международната морска организация.
По-конкретно измененията от 2008 г. на Конвенцията разширяват надзора на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения към всички доставчици на подвижни спътникови услуги за използване в световната морска система за бедствия и безопасност, при условие че са признати от Международната морска организация и засилват ролята на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения като координатор на Международната система за далечна идентификация и проследяване на корабите.
Изменението от 2008 г. на конвенцията за международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-та сесия на общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, е проведена на 2 октомври 2008 г., се прилагат временно от 6 октомври 2008 г. Съгласно член 18 от Конвенцията, както е изменен, те влизат в сила 120 дни след като депозитарят е получил уведомления за приемане от две трети от тези страни, които по време на одобрението на общото събрание са били страни по конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Господин Капитан, ако имате някакви въпроси, които Ви интересуват и за какво точно се отнася този законопроект, моля, задайте ги. Ще дам думата на капитан далечно плаване Живко Петров да Ви изясни с по-прости думи какво касае този законопроект.
Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, членове на Комисията! Съвсем накратко.
Искам по-практически да обясня за какво всъщност става дума в тая конвенция, като България е участвала при нейното първоначално съставяне и подписване. Създава се една международна организация между държавите за контрол, наблюдение и създаване на правила за използването на сателитните комуникации в Морската подвижна служба. След все по-малкото използване на радиото и след закриването на подвижната радиослужба, тоест морзовите азбуки и радиостанциите, които носеха 24-часово дежурство, с технологичния процес това нещо е прехвърлено на базата на спътници. За да има световен контрол и унифициране на правилата за използване и за развитие, е създадена с междудържавен договор е създадена тази организация. Всъщност тя работи в много близко сътрудничество и практически се намира в една и съща сграда в Лондон с Международната морска организация, която пък дава техническите изисквания и характеристики за корабното оборудване. Това е накратко.
Другото са специфики и технически подробности, но така или иначе тези изменения са приети, за да се даде възможност тази организация да регулира и контролира доставчиците на така наречената EU reed услуга, тоест дистанционно следене на корабите чрез спътници, тоест нещо подобно като при самолетите.
След 11 септември 2001 г. се постави въпроса, че не само за безопасността, но и за сигурността на корабоплаването е добре корабите в океанското плаване да имат такава система, която постоянно и автоматично да излъчва. Ако сигналът изчезне, това е първият сигнал за бреговите служби, че нещо може би се случва с този кораб. Тогава се създаде технологично тази услуга, която не фигурираше в първоначалния вид на конвенцията и от 2008 г. са тези допълнения. На миналогодишната есенна сесия на Международната морска организация, пак в Лондон, генералният секретар прикани държавите, които създатели на конвенцията и са участвали в тези изменения, да ги ратифицират, за да не са временни, а да станат постоянни, така да се каже. Това е всъщност смисълът на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Имате ли въпроси? Прекратявам разискванията и пристъпваме към гласуване.
Който е „за“ Законопроекта за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международна морска организация за подвижните спътникови далекосъобщения, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря Ви за участието, господа.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ ОТ РЕЗЕРВАТА, НАПРАВЕНА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 31 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, ПРИЕТА В НЮ ЙОРК НА 28 СЕПТЕМВРИ 1954 Г., № 002-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 ЮЛИ 2020 Г.
Гостите на днешното заседание са от Министерството на вътрешните работи: госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“, дирекция правно-нормативна дейност, и госпожа Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“.
Заповядайте, госпожо Грудева.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Нашата страна прилага установените стандарти към лицата, търсещи закрила и лицата без гражданство, съгласно параметрите на Международното хуманитарно право и в областта на правата на човека. В този смисъл България, която е отговорен член на Международната общност и страна – членка на Европейския съюз и страна по Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., спазва стриктно своите ангажименти по отношение на лицата без гражданство. Резервата, която е наложена по чл. 31 от Конвенцията за статут на лицата без гражданство от 1954 г., е в посока на това, че чл. 31 не задължава България да предоставя на лицата без гражданство по-благоприятен статут от този, който се предоставя на чужденците като цяло. Тази резерва беше предложена от Министерството на вътрешните работи при ратификацията на Конвенцията през 2012 г.
През 2016 г. Министерството на вътрешните работи подготви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който вече е факт, с който документ се създаде Глава II в Закона за чужденците, която е посветена на предоставянето на статут в България на лицата без гражданство.
В тази разпоредба от Закона за чужденците е разписан редът за предоставяне на статут на лицата без гражданство на територията на страната. В нормата на чл. 2, ал. 2 от Закона за чужденците е посочено, че по смисъла на Закона за чужденците чужденец е всяко лице без гражданство, тоест лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
В този смисъл поставената резерва от 2012 г. вече не е актуална, тъй като сме направили съответните промени във вътрешното законодателство и приемането на Законопроекта не изисква допълнителни финансови средства, а в хода на съгласувателната процедура по Законопроекта получихме подкрепящо становище от представителството на Върховния комисариат за бежанците. С това становище се изразява мнението, че това е правилна стъпка от страна на България – за оттеглянето на резервата по чл. 31 от Конвенцията от 1954 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря и аз.
Имате ли въпроси?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
В последните години има голяма имигрантска вълна от различни държави по целия свят. Няма ли опасност примерно за децата, които се раждат в различни държави в Африка или Азия, родителите им целенасочено да не ги декларират и от тази гледна точка да нямат гражданство, за да може след това да се възползват? Това е не само в българското законодателство, естествено, а и за другите държави, които са за тази конвенция.
Дали няма да се възползват родителите, че техните деца нямат гражданство? Не дава ли опасност това нещо по някакъв начин да дадем възможност именно на такива нелегални имигранти да се възползват? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Кой ще отговори на въпроса?
Заповядайте, госпожо Радонова.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: От 2016 г. до ден днешен сме предоставили 140 статута на лицата без гражданство.
В следващата точка, която е Закон за изменение на закона за чужденците в Република България, също правим промени, с които смятам, че ще отговоря изцяло на вашия въпрос. Там залагаме на лицата, които имат наложени принудителни мерки, да не могат да получат статут на лице без гражданство, тоест само ако лицето е без гражданство.
От 2016 г. досега са 140 лица и това са предимно граждани от бившите държави на СССР, общо взето други нямаме. Това са такива лица, които Русия не ги е признала. Знаете, че до 2000 г. имаше конвенция и лицето трябваше да е български гражданин или руски, но родителите не са ги записали нито като български, нито като руски граждани и в един момент те останаха с неизвестно гражданство. Други към днешна дата нямаме.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси или коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване. Който е „за“ Законопроекта за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., моля да гласува.
За ¬– 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2020 Г.
Госпожо Грудева, заповядайте да ни представите Законопроекта.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на закона за чужденците в Република България до голяма степен е свързан с въвеждането на европейско законодателство в националното законодателство и по-специално въвеждането на Директива 98/2011 относно единната процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на страната.
Всъщност основната идея на Законопроекта е да се създаде един акт, който да инкорпорира в себе си както разрешение за пребиваване, така и разрешение за работа. Към момента за тази цел се подава заявление пред две административни структури – Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика и Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. Действително настоящата уредба не отговаря на изискванията на Директивата и поради тази причина се създава процедура, която въвежда единен режим.
Структурата, която ще издава тези разрешения, е Дирекция „Миграция“ към МВР, която е службата за административния контрол и пребиваването на чужденците в Република България. Тъй като посочената по-горе Директива № 98 за единното разрешително сама по себе си съставлява Рамкова директива, е необходимо да се направят и съответните изменения в по-новите правни инструменти на Европейския съюз в областта на легалната миграция, които транспонират определени директиви и по-специално Директива № 50 за висококвалифицираните работници, или така наречената Синя карта. Освен това се прецизират и вътрешните разпоредби в законодателството съгласно изискванията на Директива № 36, която е посветена на сезонните работници.
Предложено е изменение на уредбата, която регламентира условията и реда, при които студентите и граждани на трети държави, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на Европейския съюз, имат право на мобилност, могат да влизат и пребивават на територията на страната, с цел провеждане на своето следване във висше училище в България. Предвидено е също така правото за влизане и пребиваване на територията на Република България да може да се упражни единствено въз основа на уведомяване от втора държава членка и да не се подчинява на разрешителен режим.
По-нататък със Законопроекта се предвижда студентите и гражданите на трети държави, които завършват образованието си в страната, да могат да продължат работа, без да е необходимо да напускат нейната територия и с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Както Ви е известно, до момента уредбата предвиждаше лицата да могат да осъществяват работа в страната, следващите да излизат извън територията на страната и да кандидатстват за издаването на виза „Д“ за дългосрочно пребиваване, а сега се предоставя възможност лицата да не напускат територията на страната, което до голяма степен ще облекчи гражданите.
Също така са предвидени административнонаказателни разпоредби относно неизпълнението на задължението на работодателя да уведомява службите за административен контрол за чужденците към Министерството на вътрешните работи при прекратяването на трудови правоотношения с чужденци, както и при наемането на чужденци без документ за пребиваване, а единствено с издадена виза.
Следващите промени са във връзка с приетия Регламент от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 810 от 2009 г., който е за създаване на визов кодекс на общността, публикуван на 12 юли 2019 г. В този смисъл са предложени изменения в чл. 9ж и чл. 14 от Закона за чужденците в Република България, с които се цели подобряване и улесняване на условията за пътуване на добросъвестни и редовно пътуващи лица, като по този начин се увеличават наличните инструменти за реагиране на предизвикателствата, свързани с преодоляване на незаконната миграция. Прецизирани са и отделни разпоредби в Глава V – „Мерки за административна принуда“, като са съобразени с принципа за пропорционалност. Предвидени са изменения по-нататък в чл. 21д и чл. 21з, които са относно производствата по преодоляване на статут на лица без гражданство – да се спира, когато се установи, че кандидатът е подал молба за международна закрила.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предложено изменение и за влизането, пребиваването и напускането на Република България от граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства, като се посочват структурите на МВР, които могат да издават и отказват издаването на карта за пребиваване на член на семейството на Съюза или разрешително за пребиваване на гражданите на трети страни и членовете на семейството на гражданите, които не са граждани на ЕС.
Освен това с направеното изменение и допълнение в Закона за чужденците е направена промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност с оглед постигането на единна процедура по издаване на съответните документи за пребиваване и работа, както е предвидено във визираните Европейски директиви. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грудева.
Дами и господа народни представители, имате думата. Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Споменахте за виза „Д“ и затова, че тя ще може да се подава и получава вече на територията на България, тоест да не се налага чуждестранен гражданин да посещава друга държава, за да подаде документи за виза „Д“. Тук става въпрос за лицата, които вече са получили такава виза и кандидатстват за удължаване или получаване на нова, след като старата е изтекла, или става въпрос за лицата, които не са имали такава виза и кандидатстват за първи път, за да я получат. Ще могат ли да го направят от територията на страната?
Другото, което искам да попитам, е: ще могат ли да се възползват от тази възможност примерно студентите по 103 постановление и лица от български произход, които всяка година са над 1000 души от българските общности, които изчакват по няколко месеца за виза „Д“ и губят първоначалните месеци в своето обучение като студенти в България?
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Тук става въпрос за работниците, гражданите на трети страни. Ако лицето е влязло с виза „Д“, ще може да подаде документи за пребиваване и работа в единна процедура и няма да му се наложи да излиза. Има и изключения за лицата от български произход там, които работят, и знаете, че за тях не се изисква виза „Д“, а могат да получат веднага постоянна и да се възползват от условията за достъп до трудовия пазар.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Радонова.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Да, част от промените са свързани с Регламента от 2019 г. Моят въпрос е: каква част от държавите от Европейския съюз вече са имплементирали това законодателство? Всъщност не сме ли много от първите и къде се намираме в този процес?
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Директивата, която е основополагаща, е от 2011 г. и голяма част от държавите – членки на ЕС са транспонирали правилно Директивата, като ние сме от малкото, в които едно заявление се подава на три места.
Не знам точно кога, но е допуснато на едно място да се подава заявлението за разрешение за работа, на друго място да се подава за разрешение за пребиваване и на трето място е виза „Д“, но сега всичко става в единна процедура пред органите на Дирекция „Миграция“. Тя ще координира с Агенцията по заетостта, ДАНС и Външното министерство цялата процедура. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Аз искам да кажа няколко думи. В Комисията постъпи мнението на професор Валентин Димов относно целесъобразността на предложението на МВР, направено в § 1 и отнасящо се до чл. 2 на действащия Закон за чужденците в Република България. Има предложение за чл. 2 да бъде: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или гражданин на държава – членка на Европейския съюз.“ Струва ми се, че в Законопроекта сте го направили и е коригирано по тоя начин.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Да, така е. След думите „български гражданин“ се добавя „или гражданин на държава – членка на ЕС“.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, това ще го говорим и на второ четене.
Закривам разискванията и подлагам на гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, № 002-01-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮЛИ 2020 Г.
Заповядайте, госпожо Грудева.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложените изменения и допълнения в Закона за българските лични документи са свързани с изпълнение на отправена препоръка към МВР, насочена към прекратяване на практиката по ре-валидиране на обявени за невалидни лични документи, които са били обявени за загубени или откраднати. Към момента обявените и отразени за невалидни лични документи в информационните фондове на МВР се възстановяват като валидни, след като отпаднат причините за тяхната невалидност.
В тази ситуация е напълно възможно български гражданин, който е ре-валидирал документа си за самоличност и преминава през Шенгенска граница, да бъде спрян и евентуално да настъпят неблагоприятни за него последици. Известно Ви е, че България обменя информация по линия на Интерпол и Шенгенската информационна система, като теоретично е възможно наш сънародник да пътува с такъв ре-валидиран документ и да настъпят недоразумения, последици, които не са в негов интерес. С предложения Законопроект се цели преустановяване на правната възможност да се ре-валидират документите.
Вторият аспект на предложените промени е: да се обявят за невалидни документите за самоличност, когато предходният документ от същия вид не е върнат от лицето; когато по служебен път е получена информация за фалшива самоличност; когато има съмнение, че с документа на лицето е злоупотребено. Приемането на новите основания за невалидност ще допринесат за подобряване на работата на структурите на Дирекция „Български документи за самоличност“ и актуализиране на информационните фондове на МВР, както и да се правят по-прецизни справки.
Не на последно място, предложеният Законопроект е насочен към създаване на опция за лицата, които са получили международно закрила и които се намират извън страната, в случай, че документът им за самоличност е откраднат, загубен или е изтекъл срокът му, то лицето да може да се завърне в страната и да подаде заявление за нови документи. В този смисъл имаме положително становище от Представителството на върховния комисариат за бежанците в България и няма да се изискват допълните средства за изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грудева.
Имате ли въпроси и становища?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: От ВМРО имаме един Законопроект, който е за промяна в Закона за личните документи, но не виждам да е включен за разглеждане в тази Комисия, а дори и във Водещата комисия. Предложението, което сме направили за промяна в този Закон, касае Лична карта – българин. Възможно е България да издава такъв документ на лицата от български произход, за да облекчим режима за лицата от български произход, от български общности на всички лица по света, то да получават такъв документ, с който да могат да живеят, работят и учат на територията на България. За съжаление, не го виждам в дневния ред.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, но въпросът не е към тях.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на Закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към петата точка:
РАЗНИ. (Реплики.)
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието на Комисията по външна политика.
(Закрито в 15,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев
2. Законопроект за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
5. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Манушев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Добър ден, има кворум и откривам редовното заседание на Комисията по външна политика. Радвам се да се съберем след едно дълго прекъсване.
Дневният ред на днешното заседание е следният:
1. Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28.07.2020 г.
2. Законопроект за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16.07.2020 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30.07.2020 г.
4. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2020 г.
5. Разни.
Колеги, имате ли други предложения относно дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА ОТ 2008 Г. НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ПОДВИЖНИ СПЪТНИКОВИ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ, ОДОБРЕНИ НА 20-АТА СЕСИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ, № 002-02-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 28 ЮЛИ 2020 Г.
По точка първа законопроектът ще бъде представен от заместник-министъра Велик Занчев.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, Република България е страна по конвенцията за международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения ратифицирана със закон в „Държавен вестник“, брой 54 от 2000 г. и е в сила за Република България от 31 юли 2001 г. Чрез ратифицирането на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-та сесия на общото събрание на Република България, осигурява изпълнението на ангажиментите, свързани с прилагането й, както и органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на услугите в областта на морското търговско корабоплаване, така и от страна на доставчиците на услуги във вид на подвижни спътникови далекосъобщения по море в световната морска система на бедствия и безопасност, съгласно правната рамка на Международната морска организация.
По-конкретно измененията от 2008 г. на Конвенцията разширяват надзора на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения към всички доставчици на подвижни спътникови услуги за използване в световната морска система за бедствия и безопасност, при условие че са признати от Международната морска организация и засилват ролята на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения като координатор на Международната система за далечна идентификация и проследяване на корабите.
Изменението от 2008 г. на конвенцията за международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-та сесия на общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, е проведена на 2 октомври 2008 г., се прилагат временно от 6 октомври 2008 г. Съгласно член 18 от Конвенцията, както е изменен, те влизат в сила 120 дни след като депозитарят е получил уведомления за приемане от две трети от тези страни, които по време на одобрението на общото събрание са били страни по конвенцията. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Господин Капитан, ако имате някакви въпроси, които Ви интересуват и за какво точно се отнася този законопроект, моля, задайте ги. Ще дам думата на капитан далечно плаване Живко Петров да Ви изясни с по-прости думи какво касае този законопроект.
Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, членове на Комисията! Съвсем накратко.
Искам по-практически да обясня за какво всъщност става дума в тая конвенция, като България е участвала при нейното първоначално съставяне и подписване. Създава се една международна организация между държавите за контрол, наблюдение и създаване на правила за използването на сателитните комуникации в Морската подвижна служба. След все по-малкото използване на радиото и след закриването на подвижната радиослужба, тоест морзовите азбуки и радиостанциите, които носеха 24-часово дежурство, с технологичния процес това нещо е прехвърлено на базата на спътници. За да има световен контрол и унифициране на правилата за използване и за развитие, е създадена с междудържавен договор е създадена тази организация. Всъщност тя работи в много близко сътрудничество и практически се намира в една и съща сграда в Лондон с Международната морска организация, която пък дава техническите изисквания и характеристики за корабното оборудване. Това е накратко.
Другото са специфики и технически подробности, но така или иначе тези изменения са приети, за да се даде възможност тази организация да регулира и контролира доставчиците на така наречената EU reed услуга, тоест дистанционно следене на корабите чрез спътници, тоест нещо подобно като при самолетите.
След 11 септември 2001 г. се постави въпроса, че не само за безопасността, но и за сигурността на корабоплаването е добре корабите в океанското плаване да имат такава система, която постоянно и автоматично да излъчва. Ако сигналът изчезне, това е първият сигнал за бреговите служби, че нещо може би се случва с този кораб. Тогава се създаде технологично тази услуга, която не фигурираше в първоначалния вид на конвенцията и от 2008 г. са тези допълнения. На миналогодишната есенна сесия на Международната морска организация, пак в Лондон, генералният секретар прикани държавите, които създатели на конвенцията и са участвали в тези изменения, да ги ратифицират, за да не са временни, а да станат постоянни, така да се каже. Това е всъщност смисълът на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Имате ли въпроси? Прекратявам разискванията и пристъпваме към гласуване.
Който е „за“ Законопроекта за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международна морска организация за подвижните спътникови далекосъобщения, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря Ви за участието, господа.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ ОТ РЕЗЕРВАТА, НАПРАВЕНА ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ЧЛ. 31 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА СТАТУТА НА ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО, ПРИЕТА В НЮ ЙОРК НА 28 СЕПТЕМВРИ 1954 Г., № 002-01-29, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 16 ЮЛИ 2020 Г.
Гостите на днешното заседание са от Министерството на вътрешните работи: госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“, дирекция правно-нормативна дейност, и госпожа Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“.
Заповядайте, госпожо Грудева.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря, уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
Нашата страна прилага установените стандарти към лицата, търсещи закрила и лицата без гражданство, съгласно параметрите на Международното хуманитарно право и в областта на правата на човека. В този смисъл България, която е отговорен член на Международната общност и страна – членка на Европейския съюз и страна по Конвенцията за статута на лицата без гражданство от 1954 г., спазва стриктно своите ангажименти по отношение на лицата без гражданство. Резервата, която е наложена по чл. 31 от Конвенцията за статут на лицата без гражданство от 1954 г., е в посока на това, че чл. 31 не задължава България да предоставя на лицата без гражданство по-благоприятен статут от този, който се предоставя на чужденците като цяло. Тази резерва беше предложена от Министерството на вътрешните работи при ратификацията на Конвенцията през 2012 г.
През 2016 г. Министерството на вътрешните работи подготви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, който вече е факт, с който документ се създаде Глава II в Закона за чужденците, която е посветена на предоставянето на статут в България на лицата без гражданство.
В тази разпоредба от Закона за чужденците е разписан редът за предоставяне на статут на лицата без гражданство на територията на страната. В нормата на чл. 2, ал. 2 от Закона за чужденците е посочено, че по смисъла на Закона за чужденците чужденец е всяко лице без гражданство, тоест лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
В този смисъл поставената резерва от 2012 г. вече не е актуална, тъй като сме направили съответните промени във вътрешното законодателство и приемането на Законопроекта не изисква допълнителни финансови средства, а в хода на съгласувателната процедура по Законопроекта получихме подкрепящо становище от представителството на Върховния комисариат за бежанците. С това становище се изразява мнението, че това е правилна стъпка от страна на България – за оттеглянето на резервата по чл. 31 от Конвенцията от 1954 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря и аз.
Имате ли въпроси?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
В последните години има голяма имигрантска вълна от различни държави по целия свят. Няма ли опасност примерно за децата, които се раждат в различни държави в Африка или Азия, родителите им целенасочено да не ги декларират и от тази гледна точка да нямат гражданство, за да може след това да се възползват? Това е не само в българското законодателство, естествено, а и за другите държави, които са за тази конвенция.
Дали няма да се възползват родителите, че техните деца нямат гражданство? Не дава ли опасност това нещо по някакъв начин да дадем възможност именно на такива нелегални имигранти да се възползват? Това е въпросът ми.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Кой ще отговори на въпроса?
Заповядайте, госпожо Радонова.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: От 2016 г. до ден днешен сме предоставили 140 статута на лицата без гражданство.
В следващата точка, която е Закон за изменение на закона за чужденците в Република България, също правим промени, с които смятам, че ще отговоря изцяло на вашия въпрос. Там залагаме на лицата, които имат наложени принудителни мерки, да не могат да получат статут на лице без гражданство, тоест само ако лицето е без гражданство.
От 2016 г. досега са 140 лица и това са предимно граждани от бившите държави на СССР, общо взето други нямаме. Това са такива лица, които Русия не ги е признала. Знаете, че до 2000 г. имаше конвенция и лицето трябваше да е български гражданин или руски, но родителите не са ги записали нито като български, нито като руски граждани и в един момент те останаха с неизвестно гражданство. Други към днешна дата нямаме.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси или коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване. Който е „за“ Законопроекта за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г., моля да гласува.
За ¬– 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към трета точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 002-01-31, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮЛИ 2020 Г.
Госпожо Грудева, заповядайте да ни представите Законопроекта.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на закона за чужденците в Република България до голяма степен е свързан с въвеждането на европейско законодателство в националното законодателство и по-специално въвеждането на Директива 98/2011 относно единната процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на страната.
Всъщност основната идея на Законопроекта е да се създаде един акт, който да инкорпорира в себе си както разрешение за пребиваване, така и разрешение за работа. Към момента за тази цел се подава заявление пред две административни структури – Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика и Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи. Действително настоящата уредба не отговаря на изискванията на Директивата и поради тази причина се създава процедура, която въвежда единен режим.
Структурата, която ще издава тези разрешения, е Дирекция „Миграция“ към МВР, която е службата за административния контрол и пребиваването на чужденците в Република България. Тъй като посочената по-горе Директива № 98 за единното разрешително сама по себе си съставлява Рамкова директива, е необходимо да се направят и съответните изменения в по-новите правни инструменти на Европейския съюз в областта на легалната миграция, които транспонират определени директиви и по-специално Директива № 50 за висококвалифицираните работници, или така наречената Синя карта. Освен това се прецизират и вътрешните разпоредби в законодателството съгласно изискванията на Директива № 36, която е посветена на сезонните работници.
Предложено е изменение на уредбата, която регламентира условията и реда, при които студентите и граждани на трети държави, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава – членка на Европейския съюз, имат право на мобилност, могат да влизат и пребивават на територията на страната, с цел провеждане на своето следване във висше училище в България. Предвидено е също така правото за влизане и пребиваване на територията на Република България да може да се упражни единствено въз основа на уведомяване от втора държава членка и да не се подчинява на разрешителен режим.
По-нататък със Законопроекта се предвижда студентите и гражданите на трети държави, които завършват образованието си в страната, да могат да продължат работа, без да е необходимо да напускат нейната територия и с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Както Ви е известно, до момента уредбата предвиждаше лицата да могат да осъществяват работа в страната, следващите да излизат извън територията на страната и да кандидатстват за издаването на виза „Д“ за дългосрочно пребиваване, а сега се предоставя възможност лицата да не напускат територията на страната, което до голяма степен ще облекчи гражданите.
Също така са предвидени административнонаказателни разпоредби относно неизпълнението на задължението на работодателя да уведомява службите за административен контрол за чужденците към Министерството на вътрешните работи при прекратяването на трудови правоотношения с чужденци, както и при наемането на чужденци без документ за пребиваване, а единствено с издадена виза.
Следващите промени са във връзка с приетия Регламент от 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 810 от 2009 г., който е за създаване на визов кодекс на общността, публикуван на 12 юли 2019 г. В този смисъл са предложени изменения в чл. 9ж и чл. 14 от Закона за чужденците в Република България, с които се цели подобряване и улесняване на условията за пътуване на добросъвестни и редовно пътуващи лица, като по този начин се увеличават наличните инструменти за реагиране на предизвикателствата, свързани с преодоляване на незаконната миграция. Прецизирани са и отделни разпоредби в Глава V – „Мерки за административна принуда“, като са съобразени с принципа за пропорционалност. Предвидени са изменения по-нататък в чл. 21д и чл. 21з, които са относно производствата по преодоляване на статут на лица без гражданство – да се спира, когато се установи, че кандидатът е подал молба за международна закрила.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предложено изменение и за влизането, пребиваването и напускането на Република България от граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства, като се посочват структурите на МВР, които могат да издават и отказват издаването на карта за пребиваване на член на семейството на Съюза или разрешително за пребиваване на гражданите на трети страни и членовете на семейството на гражданите, които не са граждани на ЕС.
Освен това с направеното изменение и допълнение в Закона за чужденците е направена промяна в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност с оглед постигането на единна процедура по издаване на съответните документи за пребиваване и работа, както е предвидено във визираните Европейски директиви. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грудева.
Дами и господа народни представители, имате думата. Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Споменахте за виза „Д“ и затова, че тя ще може да се подава и получава вече на територията на България, тоест да не се налага чуждестранен гражданин да посещава друга държава, за да подаде документи за виза „Д“. Тук става въпрос за лицата, които вече са получили такава виза и кандидатстват за удължаване или получаване на нова, след като старата е изтекла, или става въпрос за лицата, които не са имали такава виза и кандидатстват за първи път, за да я получат. Ще могат ли да го направят от територията на страната?
Другото, което искам да попитам, е: ще могат ли да се възползват от тази възможност примерно студентите по 103 постановление и лица от български произход, които всяка година са над 1000 души от българските общности, които изчакват по няколко месеца за виза „Д“ и губят първоначалните месеци в своето обучение като студенти в България?
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Тук става въпрос за работниците, гражданите на трети страни. Ако лицето е влязло с виза „Д“, ще може да подаде документи за пребиваване и работа в единна процедура и няма да му се наложи да излиза. Има и изключения за лицата от български произход там, които работят, и знаете, че за тях не се изисква виза „Д“, а могат да получат веднага постоянна и да се възползват от условията за достъп до трудовия пазар.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Радонова.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Да, част от промените са свързани с Регламента от 2019 г. Моят въпрос е: каква част от държавите от Европейския съюз вече са имплементирали това законодателство? Всъщност не сме ли много от първите и къде се намираме в този процес?
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Директивата, която е основополагаща, е от 2011 г. и голяма част от държавите – членки на ЕС са транспонирали правилно Директивата, като ние сме от малкото, в които едно заявление се подава на три места.
Не знам точно кога, но е допуснато на едно място да се подава заявлението за разрешение за работа, на друго място да се подава за разрешение за пребиваване и на трето място е виза „Д“, но сега всичко става в единна процедура пред органите на Дирекция „Миграция“. Тя ще координира с Агенцията по заетостта, ДАНС и Външното министерство цялата процедура. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
Аз искам да кажа няколко думи. В Комисията постъпи мнението на професор Валентин Димов относно целесъобразността на предложението на МВР, направено в § 1 и отнасящо се до чл. 2 на действащия Закон за чужденците в Република България. Има предложение за чл. 2 да бъде: „Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или гражданин на държава – членка на Европейския съюз.“ Струва ми се, че в Законопроекта сте го направили и е коригирано по тоя начин.
ВЛАДИСЛАВА РАДОНОВА: Да, така е. След думите „български гражданин“ се добавя „или гражданин на държава – членка на ЕС“.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, това ще го говорим и на второ четене.
Закривам разискванията и подлагам на гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, № 002-01-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮЛИ 2020 Г.
Заповядайте, госпожо Грудева.
РОСИЦА ГРУДЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложените изменения и допълнения в Закона за българските лични документи са свързани с изпълнение на отправена препоръка към МВР, насочена към прекратяване на практиката по ре-валидиране на обявени за невалидни лични документи, които са били обявени за загубени или откраднати. Към момента обявените и отразени за невалидни лични документи в информационните фондове на МВР се възстановяват като валидни, след като отпаднат причините за тяхната невалидност.
В тази ситуация е напълно възможно български гражданин, който е ре-валидирал документа си за самоличност и преминава през Шенгенска граница, да бъде спрян и евентуално да настъпят неблагоприятни за него последици. Известно Ви е, че България обменя информация по линия на Интерпол и Шенгенската информационна система, като теоретично е възможно наш сънародник да пътува с такъв ре-валидиран документ и да настъпят недоразумения, последици, които не са в негов интерес. С предложения Законопроект се цели преустановяване на правната възможност да се ре-валидират документите.
Вторият аспект на предложените промени е: да се обявят за невалидни документите за самоличност, когато предходният документ от същия вид не е върнат от лицето; когато по служебен път е получена информация за фалшива самоличност; когато има съмнение, че с документа на лицето е злоупотребено. Приемането на новите основания за невалидност ще допринесат за подобряване на работата на структурите на Дирекция „Български документи за самоличност“ и актуализиране на информационните фондове на МВР, както и да се правят по-прецизни справки.
Не на последно място, предложеният Законопроект е насочен към създаване на опция за лицата, които са получили международно закрила и които се намират извън страната, в случай, че документът им за самоличност е откраднат, загубен или е изтекъл срокът му, то лицето да може да се завърне в страната и да подаде заявление за нови документи. В този смисъл имаме положително становище от Представителството на върховния комисариат за бежанците в България и няма да се изискват допълните средства за изпълнение. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Грудева.
Имате ли въпроси и становища?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: От ВМРО имаме един Законопроект, който е за промяна в Закона за личните документи, но не виждам да е включен за разглеждане в тази Комисия, а дори и във Водещата комисия. Предложението, което сме направили за промяна в този Закон, касае Лична карта – българин. Възможно е България да издава такъв документ на лицата от български произход, за да облекчим режима за лицата от български произход, от български общности на всички лица по света, то да получават такъв документ, с който да могат да живеят, работят и учат на територията на България. За съжаление, не го виждам в дневния ред.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, но въпросът не е към тях.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на Закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се няма.
Приема се.
Преминаваме към петата точка:
РАЗНИ. (Реплики.)
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието на Комисията по външна политика.
(Закрито в 15,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев
