1. Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 1960 г., № 002-02-17, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2020 г.
2. Запознаване на Комисията по външна политика със събитията в Нагорни Карабах и позицията на Министерството на външните работи.
3. Разни.

---

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Манушев.

* * *

ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, откривам заседанието.
Предлагам Ви следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 1960 г., № 002-02-17, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2020 г.
2. Запознаване на Комисията по външна политика със събитията в Нагорни Карабах и позицията на Министерството на външните работи.
3. Разни.
Имате ли предложения към дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ ОТ 24 СЕПТЕМВРИ 1960 Г., № 002-02-17.
Внесен е от Министерския съвет на 29 септември 2020 г.
По тази точка от Министерството на финансите при нас са: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър; госпожа Светлана Панова – началник отдел в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество; госпожа Десислава Лазова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със свое решение № 687 от 28 септември 2020 г. Министерският съвет предложи на Народното събрание да ратифицира Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 1960 г. МАР – както съкратено я наричаме, е създадена същата година и е единствената от петте организации от групата на Световната банка, в която до момента България не членува.
Асоциацията допълва дейността на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) като подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира и с облекчаване на дълга по линия на различни инициативи.
Членският състав на МАР към момента е 173 страни, като всички членуват и в Международната банка за възстановяване и развитие. В МАР членуват всички държави – членки на Европейския съюз, с изключение на България и Малта, като разчитаме, че с помощта и с подкрепата на Народното събрание ще излезем от групата на неучастващите.
На основание чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България през 2019 г. от страна на правителството са предприети действия за стартиране на процедурата на членство на България в МАР.
С Решение № 570 на Министерския съвет от 3 октомври 2019 г. е одобрено намерението на страната за членство в МАР, като на основание на въпросното решение с писмо на министъра на финансите от 11 октомври 2019 г. пред Международната финансова институция е представено заявление за членство на страната. В отговор на България са предложени финансови параметри и условия по отношение на допустимите записвания в институцията и свързаните с тях права на глас, които са одобрени отново с Решение № 691 на Министерския съвет от 21 ноември същата година. Приемането им от българска страна беше потвърдено пред МАР с писмо на министъра на финансите от 27 ноември 2019 г.
Въз основа на предприетите действия на 22 май 2020 г. Управителният съвет на МАР е приел Решение № 245 за членството на България в Асоциацията, с което са определени специфичните срокове и условия на членството на страната и изискванията за неговото влизане в сила. Заложените в Решението на Управителния съвет на МАР условия за членство на България са като за държава член на Асоциацията по част 2 от Учредителния й договор, а именно за страни, по отношение на които до момента се прилагат по-благоприятния условия. Предвижда се България да направи задължително първоначално записване в МАР в размер на 3 млн. 715 хил. 558 щатски долара и допълните доброволни записвания по захранвания от трети до осемнадесети кръг по многостранната инициатива за облекчаване на дълг в размер на общо почти милион и половина щатски долара, което ще й даде право на общо 110 хил. 402 гласа в Асоциацията.
Решението на Управителния съвет посочва изискванията на членството на страната в сила, а именно плащане на задължителното първоначално записване и депозиране пред МБВР на документ за приемане, с който се посочва, че съгласно законите си България е приела Учредителния договор, сроковете и условията за решението на Управителния съвет за членството ѝ в МАР, може да изпълнява всички свои задължения по тях, и третото условие е подписване на оригинала на Учредителния договор на МАР.
Определеният за изпълнението на тези изисквания срок е 31 декември 2020 г. с възможност за удължаване от изпълнителите директори на МАР. Изискванията за влизане в членството на България на МАР в сила предполагат ратифициране на Учредителния договор от Народното събрание със закон. Предвид спецификата на процедурата на Международната организация подписването на оригинала на Учредителния договор на МАР се явява заключителна стъпка за влизане на членството на сила, като се осъществява след приемането на договора от съответната страна членка в съответствие с нейните закони и предприемане на всички необходими стъпки, за да може да изпълнява задълженията си по него.
Действия за изпълнение на останалите изисквания за влизане на членството на България в МАР в сила са предприети с визираното по-горе Решение на Министерския съвет № 687 от 2020 г., с което са одобрени сроковете и условията, заложени в Решението на Управителния съвет на Асоциацията за членството на България в нея.
В съответствие с изискванията на МАР е възложено изготвяне и подписване на необходими пред Асоциацията документи след влизането в сила на Закона за ратифициране на Учредителния договор на МАР, като министърът на финансите е упълномощен да подпише оригинала на договора.
В контекста на нарастващата глобална свързаност участие на България в организация като МАР е актуално, тъй като дава възможност за присъединяване към политики и инструменти за разрешаване на релевантни в глобален план въпроси, както и към инициативи за глобална солидарност. Записванията и приносът в МАР се отчитат като официална помощ за развитие.
На основание на горното Министерският съвет предлага на Народното събрание, също и на базата на чл. 85, ал. 1 точки 2, 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Учредителния договор на МАР от 24 септември 1960 г. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата за коментари и въпроси към това, което изложи заместник-министър Петрова по ратифицирането на този договор.
Има ли желаещи? Не.
Прекратяваме разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ Законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 1960 г., № 002-02-17, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2020 г., моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се 2.
Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър. (Уточнения встрани от микрофоните.)
По втора точка ще дойде заместник-министърът Петко Дойков.
АНТОН КУТЕВ: Имам един проблем, който искам да поставя на Комисията и не знам дали да го поставя в рамките на това изслушване на заместник-министъра, или да го предвидим за следващото заседание на Комисията.
Във връзка с ковид кризата, аз получих вече доста сигнали, проведох доста разговори. Сигналите, които получавам, са специално от български студенти в Москва. Те най-вероятно обаче касаят български студенти на много места в чужбина. Като се затяга ковид кризата, се оказва, че те всъщност не могат да пътуват в момента, за да си завършат семестрите. Там руснаците имат някакви решения как трябва да минат на онлайн обучение, но те фактически не минават. Също се оказва, че всичките тези деца – някои са пети, други са първи курс, но те не могат да си продължат обучението. Това според мен е проблем, който трябва да поставим и пред Външното министерство.
Имам определени разговори с посланика и консула в Москва, но смятам, че въпросът е важен. Защо го поставям сега? Единият вариант е като дойдат така или иначе заместник-министрите, да им го поставим, поне да им разкажем какъв е проблемът (реплики) и предлагам на следващото заседание да поискаме изслушване на министър, за да има време да се подготвят, защото те надали в момента ще имат готовност, просто да поставя въпроса, за да можем да го подготвим след това за следващо заседание. (Реплики встрани от микрофоните.)
Конкретно за студенти е предложението. (Реплики встрани от микрофоните.) Аз имам сигнали от цяла Русия, но най-вероятно то се отнася и за други държави. Не е само за Москва, предполагам, че има и други чуждестранни студенти… (Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Добре. Така ще направим. Ще ги помолим в точка „Разни“ да изслушаме заместник-министъра, ще предаде и ще планираме за другата седмица.

(По точка втора заседанието преминава в режим на закрито заседание.)

(Заседанието преминава отново в режим на открито заседание.)

Преминаваме към следваща точка:
РАЗНИ.
Господин Дойков, изчакайте само да чуете какво ще каже господин Кутев, за да запознаете министъра и ще имате възможност да се подготвите и да реагира Министерството на външните работи.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Уважаеми господин Заместник-министър, убеден съм, че Вие сте запознати с проблема, но бих искал да видим какви са възможностите за действие оттам нататък. Става дума за българските студенти в чужбина и във връзка с ковид кризата за възможността или по-скоро за невъзможността за голяма част от тях да продължат обучението си.
Сигналите, по които конкретно започнах да работя, са от Русия – става дума за българските студенти в Москва и Санкт Петербург, но предполагам, че се отнася и за други държави. Вие най-вероятно имате поглед върху това какъв обем касае този проблем. Проблемът, разбира се, е в това, че те не могат – специално в Русия имат визи, които в момента не им се издават. В резултат на това, те не могат да стигнат до там.
Говорих и с посланика, той ме увери, че е запознат и е пратил документи във Външното министерство, така че предполагам, че на тази основа сте запознати. Предполагам, че имате и становище. Въпросът е: какво може да се направи оттам нататък?
Доколкото разбирам, конкретно за Москва възможностите не са много, защото няма основание – поне такава е била позицията на беларуското външно министерство – да се отделят българските студенти от всички останали. Още повече в Русия има общности от студенти, които са много по-големи от българската, като например египетска и няколко други. Доколкото разбирам, посланикът е направил възможното да обедини усилията си с другите посланици на съответните държави. Тоест дотук има някакви действия, които са предприети. Въпреки това, спирам с описанието на проблема, но казвам защо го поставям. Според посланика ни няма как това да се реши по друг начин. Значи, това зависи в момента от техния щаб, който се казва „Роснадзор“ или нещо такова, който общо взето е последното нещо, за което ще даде разрешение, е български студенти да правят нещо.
Въпросът ми е, че ако така останат нещата – без реакция то наша страна, по-рано от януари месец няма да има решение, а най-вероятно и след януари. Като имате предвид, че голяма част от студентите дори не могат да правят неприсъствени лекции, защото става дума за медицински университети, за театрални университети, за художествени академии и така нататък, които не могат да бъдат неприсъствено, тоест те трябва да присъстват, но те са в същия режим – това е единият проблем. Вторият проблем е, че голяма част от другите университети не са – има едно общо разпореждане на Министерството на образованието на Русия, което казва: „Направете така, че да има обучение в мрежата в интернет“, но те не са го направили.
Поставям този въпрос с молба да го обсъдим следващия път, след като се запознаете и предложите някакви решения.
Мислил съм по този въпрос. Обсъждахме го тук с някои от колегите. Най-малкото е добре да се въздейства, може би трябва да се пишат писма. Най-малкото, което можем да направим е да се свържем с конкретните университети може би и да ги принудим по някакъв начин – дали през Министерството на образованието, или по някакъв начин, да си осигурят интернет обучението.
Доколкото разбирам, поне студентите така твърдят – че има изключения и от двете страни. Значи, Русия има по четири, пет държави, една от които е Турция, не мога да Ви кажа, които са, за които тя допуска граждани. От друга страна, Европейският съюз има някакви решения, в резултат на което определени граждани при спешни нужди, включително студенти, се допускат на територията на Европейския съюз и това включва и руски студенти. Не знам дали това е така. Просто давам възможности за решения, които Ви моля да проучите и да предложите решения, когато се видим следващия път.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: Благодаря Ви за поставения въпрос.
Поемаме ангажимент, ще направим анализ на възможните варианти за действие. В контакт сме с българския посланик. Имаме информация за случая. Ще го обмислим.
Това, което мога да кажа, е, че въпросът за обучението е всеобщ, той не касае само нашите отношения с Русия. Има български студенти в много други страни. Има много университети, които обявяват единствено и изцяло дистанционно обучение, има такива, които правят смесено. Ще се опитаме да вникнем в картината как точно. Вие правилно казахте: има медицина, има театрално изкуство, където дистанционно е по-трудно обучението. Там трябва да е присъствено.
Ще направим анализ на информацията по брой студенти и ще опитаме да предложим варианти за действие.
Със сигурност ще е необходима експертиза и съдействие от страна на Министерството на образованието и науката, тоест трябва да бъде съвместно действието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря, заместник-министър Дойков.
Благодаря Ви за участието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТКО ДОЙКОВ: И аз Ви благодаря.
Успех на всички!
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Има ли други изказвания по точка трета? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.


(Закрито 13,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев