Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по външна политика
04/11/2020
1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Милушев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Имаме кворум.
Предлагам следния дневен ред:
1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
2. Разни.
Тогава ще Ви моля да гласуваме дневния ред, както Ви го предложих в две точки: първа точка за бюджета и втора точка Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 9.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59.
Внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Гости на заседанието на Комисията по външна политика са: господин Иван Найденов – постоянен секретар на Министерството на външните работи, госпожа Анна Георгиева – началник-отдел „Бюджет“ в дирекция „Бюджет и финанси“; и от Министерството на финансите: госпожа Мария Иванова – началник на отдел „Държавни разходи“.
Добре дошли!
Знаете, че днес разглеждаме на първо гласуване Проект на Закон за държавния бюджет на Република България, и макар че ще се спрем по-подробно на частта му за Министерството на външните работи, имаме и представител на Министерството на финансите, който да ни запознае с цялостната рамка на бюджета. Струва ми се, че е по-правилно да започнем с него и след това да се концентрираме върху бюджета на Министерството на външните работи.
Госпожо Иванова, заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Разчетите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. отразяват тенденциите от есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, както и оценките от ефектите от разходните дискреционни мерки, в това число и от временните, в условията на извънредни обстоятелства, в които работим в момента. В тази връзка с проекта на Закон за държавния бюджет за 2021 г. са буферирани средства в размер на 5 на сто от разходите, предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери, които се предоставят от централния бюджет в случай, че ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително и се наложи допълнителна необходимост от осигуряване извънредно на ресурси, свързани с нейното преодоляване.
През 2021 г. се очаква растежът на брутния вътрешен продукт да достигне 2,5%, като прогнозният БВП за 2021 г. възлиза на 124 540 млн. лв. Потреблението на домакинствата се очаква да се възстанови и да надмине нивата от 2019 г., като очакваме това да е подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход. Очаква се спад на инвестициите да продължи и през 2021 г., но с по бавен темп, като растежът на БВП очакваме да се ускори до 3% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г.
По отношение на инфлацията, прогнозите са в края на 2021 г. тя да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация да е в размерите от 2,1%. Очакванията за заетост в края на 2020 г. са да намалее с 2,6% спрямо предходната, а средното годишно ниво на безработицата да се повиши до 5,6%. В тази връзка възстановяването на заетостта се очаква да започне през второто тримесечие на 2022 г., но броят на заетите, наблюдаван през 2019 г., се очаква да бъде достигнат през 2022 – 2023 г. Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработицата да намалее първоначално от 5,2% през 2021 г., а през следващите години до 4,6%, на което ниво са очакванията да бъде стабилизирана.
По отношение дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г., което е на база ревизираната оценка, до 1,8% от БВП през 2023 г. В тази връзка следва да обърнем внимание, че ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните ковидмерки, предвидени за 2020-а и 2021 г., които са с продължение и през 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила съответно на 2% и 1,5% от БВП в разглеждания период. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2021 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет през 2020 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Както беше упоменато вече, приоритетите на бюджет 2021 са политика по доходите, образование, здравеопазване, социална политика, пенсионна политика, политика в областта на отбраната.
По отношение политиката на доходите са разчетени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като този размер ще се запази през 2022 г. и 2023 г.
За 2021 г. с проекта на Закон също така са планирани и в целогодишен размер средствата за осигуряване увеличението с 30 на сто от 1 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които бяха определени и натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID 19, в това число за служителите на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет от мерки на правителството.
Също така с разчетите по отношение на персонала през 2021 г. се предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, извън тези структури, които попадат в обхвата на 30% и бяха включени в пакета мерки на правителството.
Също така за 2021 г. е разчетено и увеличение на средства за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на техния размер.
Друго по-важно – политика в областта на здравеопазването. Основно ресурсите, разчетени с проекта на Закон, са насочени към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите чрез подобряване на достъп и повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите, като основен фокус към момента и за догодина се предвижда да е осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаващата епидемична обстановка, причинена от COVID-19.
По отношение на социалната политика, разходите също основно са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила, намаляване на безработицата особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване, като с фокус разходите са насочени към най уязвимите групи от обществото.
По отношение на пенсионната политика, за периода 2021 – 2023 г. продължава същата да се усъвършенства, като целта е да се отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира адекватност и устойчивост на пенсионната система, демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчивото нарастване на доходите от пенсии съобразно темповете на икономическия растеж. Като в тази връзка в бюджет 2021 г. с проекта са осигурени допълнителни средства, както следва: 470 млн. лв. са предвидени за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който се вдига от 250 на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. са предвидени за увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. са предвидени за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, като в това число за целогодишно изплащане на увеличението от 1 юли 2020 г. на пенсиите с 6,7%, както и новото осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318 млн. лв. са предвидени за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително, която е продължаваща мярка съгласно одобрения социално-икономически пакет от тази година.
В областта на данъчната политика – за периода 2020 – 2023 г. прогнозите за постъпления от данъци отчитат и ефектите от приетите законодателни извънредни мерки, свързани със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., както и за преодоляване на последиците. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица като важна предпоставка за бъдещи инвестиции, икономически растеж и заетост. Въз основа на направените допускания и прогнозното нетно дългово финансиране през периода 2021 – 2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 г.
Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо брутния вътрешен продукт същият остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на маастрихтския критерий за конвергенция от 60% дълг спрямо БВП, което гарантира запазване равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави – членки на Европейския съюз, по отношение на ниска дългова тежест. При приходите за периода 2021 – 2023 г., изразени като процент от брутния вътрешен продукт, се наблюдава тенденция за спад от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г.
Разходите за периода 2021 – 2023 г., изразени също като процент от брутния вътрешен продукт, бележат спад от 40,2% до 39,6% и имат основен консолидационен принос за постигане на целите на бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г. В основните показатели се наблюдава тенденция за номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 г. и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджет 2020 – 2021 надвишава 40-процентното правило, което е по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси, то след елиминирането на ефекта от временни разходи за COVID-19 мерки, оставаме в рамките на ограничението.
Това е общо взето.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Постоянен секретар, заповядайте за Вашето изложение и след това ще имате възможност за въпроси, уточнения, становища, позиции.
Заповядайте, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на външните работи подкрепя бюджета, така както е предложен за 2021 г., включително в частта за Проектобюджета на Министерството на външните работи за следващата година. Така предложеният бюджет ще позволи Министерството на външните работи да изпълнява основните си функции, така както са залегнали в нормативната база и в приоритетите на правителството. Разбира се, бюджетът би могъл да бъде и по-висок и да отразява реалните нужди на Министерството на външните работи, но ние се съобразяваме с актуалната ситуация в момента, в която се работи, включително и социално-икономическите трудности, свързани с пандемията.
Какво се предлага в бюджета? В бюджета е предвидено ограничение на разходите, като допълнително ще бъдат предоставени на Министерството на външните работи около 9,3 млн. лв. С това допълнително финансиране ще бъде покрито индексирането на заплатите на администрацията с 10%, нарастването на минималната работна заплата на 350 лв. и социалните осигуровки, свързани с това нарастване, разходите за колегите, които работят на първа линия и ще продължат да работят така и следващата година. Както е известно, увеличаване на работните заплати с оглед уеднаквяване или преодоляване на различията в заплащането на възнагражденията на служителите на Външно министерство в сравнение с други министерства. Вие традиционно знаете, че Министерството беше едно от министерствата с най-ниско равнище на заплатите. Ако не ме лъже паметта, втората от долу нагоре администрация на министерско равнище.
С тези промени ще бъдат покрити съответните разходи за персонал, така че да продължи осигуряването на условията на труд, включително възнаграждение, което да мотивира служителите на Външно министерство, привличането на млади квалифицирани кадри, които да се задържат в системата, и съответно се надяваме да бъде преодолян един отдавнашен недъг с осигуряването на дългосрочно командированите служители на Външно министерство. Наред с това колегите зад граница ще продължат да работят активно на първа линия при оказване на съдействие на български граждани, пътуващи и пребиваващи зад граница.
По отношение на разходната част е предвидено около 10 милиона намаление на приходите на Министерството, което е свързано както с продължаващите усилия за намаляване на административната тежест, но и с намалените постъпления от визи и други консулски услуги, основно свързани с намаляването на пътуванията.
Надяваме се да продължи и практиката за финансиране чрез централния бюджет на определени разходи, които са свързани предимно с дейността на Междуведомствения координационен механизъм за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, във връзка с Механизма за бежанците в Турция и съфинансирането по проекти с европейско финансиране от Фонд „Вътрешна сигурност“. Така е било през тази година, надяваме се тази практика да продължи и догодина.
Това е в общи линии. Готов съм да отговоря и на всякакви други въпроси, но Министерството на външните работи подкрепя бюджета, така както е внесен. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател! Аз само не можах да разбера дали тази практика, която беше досега с командированите лица, ще бъде прекратена? Тоест наши дипломати и други лица, които са командировани в чужбина, възнаграждението им е ниско, основно разчитат на командировъчните на ден, или ще остане същата практика с ниски заплати? Защото знаем, че има хора, които са посветили живота си като дипломати, и накрая, когато дойде време за пенсия, са с най-малките пенсии, затова че са служили на държавата доста дълъг период от време. Това не можах да разбера. Чух, че засегнахте темата, но не ми стана ясно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Моля Ви да отговорите, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря и за въпроса. С бюджет 2021 в голяма степен ще бъде преодоляна тази практика за съществена разлика в заплащането в централна администрация и на колегите, които са командировани в чужбина. Това ще стане основно с увеличението на заплащането на хората, които работят на първа линия, там са включени задграничните представителства, така че с това увеличение на заплатите те ще стигнат близо до равнището на заплащането в централната администрация. Надявам се, че в рамките на преодоляване на различието в заплащането на различните администрации, имам предвид министерства, също ще има определен ресурс, заделен за заплатите в чужбина, така че действително колегите, когато предстои да се пенсионират и се пенсионират, да получават нормални пенсии, съпоставими с това, което получават други, работещи в държавната администрация.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Имате ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Постоянен секретар! Аз първо един по-общ коментар. Вие знаете, че „БСП за България“ има съществени възражения по бюджета като цяло, в други части преди всичко, а тук все пак обсъждаме бюджета на Министерството на външните работи, така че няма да се спирам на другите въпроси, въпреки че част от тях бяха представени.
Прави ми впечатление, че по принцип това е един инерционен бюджет, в смисъл че е продължение на това, което и досега е правено в предишни години. Тоест, опровергайте ме, но струва ми се, че няма нещо ново, нещо по-съществено, което да се планира, да се направи някакво съществено разместване на перата вътре също не виждам. На мен също ми беше направило впечатление, че около 10 милиона по-малко приходи са предвидени, но предположих, че е заради визи и други, най-вероятно преди всичко заради визите. Но все пак има известна надежда, ако нещата се подобрят през пролетта и лятото, е възможно и този приход да бъде преизпълнен, поне така можем да се надяваме, и ако това се случи, да се надяваме, че тези допълнителни средства ще си останат в Министерството на външните работи под някаква форма.
Но аз тук мога да поздравя ръководството на Министерството на външните работи, тъй като от това, което виждам, все пак сте се преборили не само да бъде компенсиран този предполагаем по нисък приход в бюджета на Министерството, но и едни допълнителни 10 милиона, които пък са за заплати. Тоест трансферът от бюджета към Министерството на външните работи е 20 милиона повече в сравнение с миналата година, това са близо 25% по-голям трансфер от страна на бюджета. Може би това вероятно ще е едно от министерствата с най-голямо увеличение от тази гледна точка.
Но исках да Ви попитам от гледна точка все пак и на политиките, които планирате за следващата година. Освен членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, има ли нещо по-съществено, което ще се случи и за което специално сте заделили средства, усилия някакви от гледна точка на политиката?
И второ, капиталовите разходи отново са горе-долу на същото равнище, те никога не стигат, но има ли нещо по-съществено, което планирате за следващата година като капиталов разход? Може би ще е хубаво ние да знаем.
И една просто бележка, която всъщност няма смисъл по принцип вече, тъй като следващия бюджет ще го прави друг парламент и друга външна комисия, но Вие ще бъдете във Външно министерство така или иначе, тоест Вашият мандат не изтича. Може би е хубаво, ако има по-съществени неща, които ръководството на Министерството иска да постигне, ние да ги знаем тези неща в Комисията на по-ранен етап, защото и управляващи, и опозиция, които и да са те, имат механизмите да съдействат на предварителен етап това да се случи. Защото, когато стигнем вече до този етап, на който сме днес, размествания знаем, че са почти невъзможни, бюджетът общо взето се приема такъв, какъвто е. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Вигенин. Аз лично съм говорил пред тази комисия за традиционното недофинансиране на сферата на външната политика и в частност дейността на Външно министерство. Действително тази година успяхме да постигнем частично компенсиране на този недостиг, включително по отношение на доходите и социалните осигуровки на колегите, които работят в чужбина, както и се надяваме да бъде възможно изравняването на равнището на заплащане в Министерството с това в другите министерства. Разбира се, казвайки това, ние не можем да постигнем драстично подобряване на бюджета на Министерството на външните работи, особено в ситуацията на ковид пандемия, и аз мисля, че тук трябва да се работи последователно години наред, с последователно увеличение на бюджета.
Но тази година това, което е направено, може би е оптималното. С тези 9,3 млн. лв. ще успеем да покрием част от нещата, които действително пречиха на работата на Външно министерство, включително привличането и задържането на квалифицирани кадри и намирането на колеги, които да работят в чужбина. Просто трябва да знаете, че в момента изпитваме трудности по намирането на квалифицирани хора, които искат да работят в нашите задгранични представителства, особено в по трудни региони, особено в по-отдалечени региони, особено за консулските длъжности. Това частично е свързано и с условията на заплащане, включително левовите заплати и социалните осигуровки в Министерството на външните работи.
По отношение на политиките, господин Вигенин, Вие правилно отбелязахте, че няма някакви съществени различия. Ние продължаваме да работим в тези направления, в които сме работили последните три години, така че в края на мандата на това правителство ще реализираме това, което е било заложено в Програмата на правителството.
По отношение на капиталовите разходи, действително има какво да се желае, но на този етап приоритетите бяха към осигуряването на нормални работни заплати и социални осигуровки за колегите. При наличие на допълнителен ресурс, надявам се и в рамките на преизпълнението на приходите, но в края на краищата всичко зависи от развитието на пандемията. Ако не се нормализират пътуванията, ако колегите продължават, имам предвид българите и чужденците да бъдат ограничени в това, което могат да правят, вероятно и приходите няма да бъдат на равнището от минали години.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Вигенин, имате ли нещо? Не.
Има ли други въпроси?
Ако няма, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Приключихме точка първа.
т.2 . Разни.
Ако няма друго, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,16 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев
2. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по външна политика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,34 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Пламен Милушев.
* * *
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Имаме кворум.
Предлагам следния дневен ред:
1. Разглеждане на първо гласуване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
2. Разни.
Тогава ще Ви моля да гласуваме дневния ред, както Ви го предложих в две точки: първа точка за бюджета и втора точка Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 9.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 Г., № 002-01-59.
Внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г.
Гости на заседанието на Комисията по външна политика са: господин Иван Найденов – постоянен секретар на Министерството на външните работи, госпожа Анна Георгиева – началник-отдел „Бюджет“ в дирекция „Бюджет и финанси“; и от Министерството на финансите: госпожа Мария Иванова – началник на отдел „Държавни разходи“.
Добре дошли!
Знаете, че днес разглеждаме на първо гласуване Проект на Закон за държавния бюджет на Република България, и макар че ще се спрем по-подробно на частта му за Министерството на външните работи, имаме и представител на Министерството на финансите, който да ни запознае с цялостната рамка на бюджета. Струва ми се, че е по-правилно да започнем с него и след това да се концентрираме върху бюджета на Министерството на външните работи.
Госпожо Иванова, заповядайте.
МАРИЯ ИВАНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Разчетите в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021 – 2023 г. отразяват тенденциите от есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, както и оценките от ефектите от разходните дискреционни мерки, в това число и от временните, в условията на извънредни обстоятелства, в които работим в момента. В тази връзка с проекта на Закон за държавния бюджет за 2021 г. са буферирани средства в размер на 5 на сто от разходите, предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери, които се предоставят от централния бюджет в случай, че ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително и се наложи допълнителна необходимост от осигуряване извънредно на ресурси, свързани с нейното преодоляване.
През 2021 г. се очаква растежът на брутния вътрешен продукт да достигне 2,5%, като прогнозният БВП за 2021 г. възлиза на 124 540 млн. лв. Потреблението на домакинствата се очаква да се възстанови и да надмине нивата от 2019 г., като очакваме това да е подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход. Очаква се спад на инвестициите да продължи и през 2021 г., но с по бавен темп, като растежът на БВП очакваме да се ускори до 3% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г.
По отношение на инфлацията, прогнозите са в края на 2021 г. тя да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация да е в размерите от 2,1%. Очакванията за заетост в края на 2020 г. са да намалее с 2,6% спрямо предходната, а средното годишно ниво на безработицата да се повиши до 5,6%. В тази връзка възстановяването на заетостта се очаква да започне през второто тримесечие на 2022 г., но броят на заетите, наблюдаван през 2019 г., се очаква да бъде достигнат през 2022 – 2023 г. Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработицата да намалее първоначално от 5,2% през 2021 г., а през следващите години до 4,6%, на което ниво са очакванията да бъде стабилизирана.
По отношение дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г., което е на база ревизираната оценка, до 1,8% от БВП през 2023 г. В тази връзка следва да обърнем внимание, че ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните ковидмерки, предвидени за 2020-а и 2021 г., които са с продължение и през 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила съответно на 2% и 1,5% от БВП в разглеждания период. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2021 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет през 2020 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Както беше упоменато вече, приоритетите на бюджет 2021 са политика по доходите, образование, здравеопазване, социална политика, пенсионна политика, политика в областта на отбраната.
По отношение политиката на доходите са разчетени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като този размер ще се запази през 2022 г. и 2023 г.
За 2021 г. с проекта на Закон също така са планирани и в целогодишен размер средствата за осигуряване увеличението с 30 на сто от 1 август 2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които бяха определени и натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID 19, в това число за служителите на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет от мерки на правителството.
Също така с разчетите по отношение на персонала през 2021 г. се предвижда увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, извън тези структури, които попадат в обхвата на 30% и бяха включени в пакета мерки на правителството.
Също така за 2021 г. е разчетено и увеличение на средства за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на техния размер.
Друго по-важно – политика в областта на здравеопазването. Основно ресурсите, разчетени с проекта на Закон, са насочени към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите чрез подобряване на достъп и повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите, като основен фокус към момента и за догодина се предвижда да е осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаващата епидемична обстановка, причинена от COVID-19.
По отношение на социалната политика, разходите също основно са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила, намаляване на безработицата особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване, като с фокус разходите са насочени към най уязвимите групи от обществото.
По отношение на пенсионната политика, за периода 2021 – 2023 г. продължава същата да се усъвършенства, като целта е да се отговори на предизвикателствата, пред които сме изправени, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира адекватност и устойчивост на пенсионната система, демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчивото нарастване на доходите от пенсии съобразно темповете на икономическия растеж. Като в тази връзка в бюджет 2021 г. с проекта са осигурени допълнителни средства, както следва: 470 млн. лв. са предвидени за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, който се вдига от 250 на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94 млн. лв. са предвидени за увеличаване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1200 лв. на 1440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. са предвидени за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, като в това число за целогодишно изплащане на увеличението от 1 юли 2020 г. на пенсиите с 6,7%, както и новото осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318 млн. лв. са предвидени за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително, която е продължаваща мярка съгласно одобрения социално-икономически пакет от тази година.
В областта на данъчната политика – за периода 2020 – 2023 г. прогнозите за постъпления от данъци отчитат и ефектите от приетите законодателни извънредни мерки, свързани със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., както и за преодоляване на последиците. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица като важна предпоставка за бъдещи инвестиции, икономически растеж и заетост. Въз основа на направените допускания и прогнозното нетно дългово финансиране през периода 2021 – 2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 г.
Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо брутния вътрешен продукт същият остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на маастрихтския критерий за конвергенция от 60% дълг спрямо БВП, което гарантира запазване равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави – членки на Европейския съюз, по отношение на ниска дългова тежест. При приходите за периода 2021 – 2023 г., изразени като процент от брутния вътрешен продукт, се наблюдава тенденция за спад от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г.
Разходите за периода 2021 – 2023 г., изразени също като процент от брутния вътрешен продукт, бележат спад от 40,2% до 39,6% и имат основен консолидационен принос за постигане на целите на бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г. В основните показатели се наблюдава тенденция за номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 г. и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджет 2020 – 2021 надвишава 40-процентното правило, което е по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси, то след елиминирането на ефекта от временни разходи за COVID-19 мерки, оставаме в рамките на ограничението.
Това е общо взето.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Постоянен секретар, заповядайте за Вашето изложение и след това ще имате възможност за въпроси, уточнения, становища, позиции.
Заповядайте, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на външните работи подкрепя бюджета, така както е предложен за 2021 г., включително в частта за Проектобюджета на Министерството на външните работи за следващата година. Така предложеният бюджет ще позволи Министерството на външните работи да изпълнява основните си функции, така както са залегнали в нормативната база и в приоритетите на правителството. Разбира се, бюджетът би могъл да бъде и по-висок и да отразява реалните нужди на Министерството на външните работи, но ние се съобразяваме с актуалната ситуация в момента, в която се работи, включително и социално-икономическите трудности, свързани с пандемията.
Какво се предлага в бюджета? В бюджета е предвидено ограничение на разходите, като допълнително ще бъдат предоставени на Министерството на външните работи около 9,3 млн. лв. С това допълнително финансиране ще бъде покрито индексирането на заплатите на администрацията с 10%, нарастването на минималната работна заплата на 350 лв. и социалните осигуровки, свързани с това нарастване, разходите за колегите, които работят на първа линия и ще продължат да работят така и следващата година. Както е известно, увеличаване на работните заплати с оглед уеднаквяване или преодоляване на различията в заплащането на възнагражденията на служителите на Външно министерство в сравнение с други министерства. Вие традиционно знаете, че Министерството беше едно от министерствата с най-ниско равнище на заплатите. Ако не ме лъже паметта, втората от долу нагоре администрация на министерско равнище.
С тези промени ще бъдат покрити съответните разходи за персонал, така че да продължи осигуряването на условията на труд, включително възнаграждение, което да мотивира служителите на Външно министерство, привличането на млади квалифицирани кадри, които да се задържат в системата, и съответно се надяваме да бъде преодолян един отдавнашен недъг с осигуряването на дългосрочно командированите служители на Външно министерство. Наред с това колегите зад граница ще продължат да работят активно на първа линия при оказване на съдействие на български граждани, пътуващи и пребиваващи зад граница.
По отношение на разходната част е предвидено около 10 милиона намаление на приходите на Министерството, което е свързано както с продължаващите усилия за намаляване на административната тежест, но и с намалените постъпления от визи и други консулски услуги, основно свързани с намаляването на пътуванията.
Надяваме се да продължи и практиката за финансиране чрез централния бюджет на определени разходи, които са свързани предимно с дейността на Междуведомствения координационен механизъм за присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, във връзка с Механизма за бежанците в Турция и съфинансирането по проекти с европейско финансиране от Фонд „Вътрешна сигурност“. Така е било през тази година, надяваме се тази практика да продължи и догодина.
Това е в общи линии. Готов съм да отговоря и на всякакви други въпроси, но Министерството на външните работи подкрепя бюджета, така както е внесен. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател! Аз само не можах да разбера дали тази практика, която беше досега с командированите лица, ще бъде прекратена? Тоест наши дипломати и други лица, които са командировани в чужбина, възнаграждението им е ниско, основно разчитат на командировъчните на ден, или ще остане същата практика с ниски заплати? Защото знаем, че има хора, които са посветили живота си като дипломати, и накрая, когато дойде време за пенсия, са с най-малките пенсии, затова че са служили на държавата доста дълъг период от време. Това не можах да разбера. Чух, че засегнахте темата, но не ми стана ясно.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Моля Ви да отговорите, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря и за въпроса. С бюджет 2021 в голяма степен ще бъде преодоляна тази практика за съществена разлика в заплащането в централна администрация и на колегите, които са командировани в чужбина. Това ще стане основно с увеличението на заплащането на хората, които работят на първа линия, там са включени задграничните представителства, така че с това увеличение на заплатите те ще стигнат близо до равнището на заплащането в централната администрация. Надявам се, че в рамките на преодоляване на различието в заплащането на различните администрации, имам предвид министерства, също ще има определен ресурс, заделен за заплатите в чужбина, така че действително колегите, когато предстои да се пенсионират и се пенсионират, да получават нормални пенсии, съпоставими с това, което получават други, работещи в държавната администрация.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Имате ли други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Постоянен секретар! Аз първо един по-общ коментар. Вие знаете, че „БСП за България“ има съществени възражения по бюджета като цяло, в други части преди всичко, а тук все пак обсъждаме бюджета на Министерството на външните работи, така че няма да се спирам на другите въпроси, въпреки че част от тях бяха представени.
Прави ми впечатление, че по принцип това е един инерционен бюджет, в смисъл че е продължение на това, което и досега е правено в предишни години. Тоест, опровергайте ме, но струва ми се, че няма нещо ново, нещо по-съществено, което да се планира, да се направи някакво съществено разместване на перата вътре също не виждам. На мен също ми беше направило впечатление, че около 10 милиона по-малко приходи са предвидени, но предположих, че е заради визи и други, най-вероятно преди всичко заради визите. Но все пак има известна надежда, ако нещата се подобрят през пролетта и лятото, е възможно и този приход да бъде преизпълнен, поне така можем да се надяваме, и ако това се случи, да се надяваме, че тези допълнителни средства ще си останат в Министерството на външните работи под някаква форма.
Но аз тук мога да поздравя ръководството на Министерството на външните работи, тъй като от това, което виждам, все пак сте се преборили не само да бъде компенсиран този предполагаем по нисък приход в бюджета на Министерството, но и едни допълнителни 10 милиона, които пък са за заплати. Тоест трансферът от бюджета към Министерството на външните работи е 20 милиона повече в сравнение с миналата година, това са близо 25% по-голям трансфер от страна на бюджета. Може би това вероятно ще е едно от министерствата с най-голямо увеличение от тази гледна точка.
Но исках да Ви попитам от гледна точка все пак и на политиките, които планирате за следващата година. Освен членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, има ли нещо по-съществено, което ще се случи и за което специално сте заделили средства, усилия някакви от гледна точка на политиката?
И второ, капиталовите разходи отново са горе-долу на същото равнище, те никога не стигат, но има ли нещо по-съществено, което планирате за следващата година като капиталов разход? Може би ще е хубаво ние да знаем.
И една просто бележка, която всъщност няма смисъл по принцип вече, тъй като следващия бюджет ще го прави друг парламент и друга външна комисия, но Вие ще бъдете във Външно министерство така или иначе, тоест Вашият мандат не изтича. Може би е хубаво, ако има по-съществени неща, които ръководството на Министерството иска да постигне, ние да ги знаем тези неща в Комисията на по-ранен етап, защото и управляващи, и опозиция, които и да са те, имат механизмите да съдействат на предварителен етап това да се случи. Защото, когато стигнем вече до този етап, на който сме днес, размествания знаем, че са почти невъзможни, бюджетът общо взето се приема такъв, какъвто е. Благодаря.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Заповядайте, господин Найденов.
ИВАН НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Вигенин. Аз лично съм говорил пред тази комисия за традиционното недофинансиране на сферата на външната политика и в частност дейността на Външно министерство. Действително тази година успяхме да постигнем частично компенсиране на този недостиг, включително по отношение на доходите и социалните осигуровки на колегите, които работят в чужбина, както и се надяваме да бъде възможно изравняването на равнището на заплащане в Министерството с това в другите министерства. Разбира се, казвайки това, ние не можем да постигнем драстично подобряване на бюджета на Министерството на външните работи, особено в ситуацията на ковид пандемия, и аз мисля, че тук трябва да се работи последователно години наред, с последователно увеличение на бюджета.
Но тази година това, което е направено, може би е оптималното. С тези 9,3 млн. лв. ще успеем да покрием част от нещата, които действително пречиха на работата на Външно министерство, включително привличането и задържането на квалифицирани кадри и намирането на колеги, които да работят в чужбина. Просто трябва да знаете, че в момента изпитваме трудности по намирането на квалифицирани хора, които искат да работят в нашите задгранични представителства, особено в по трудни региони, особено в по-отдалечени региони, особено за консулските длъжности. Това частично е свързано и с условията на заплащане, включително левовите заплати и социалните осигуровки в Министерството на външните работи.
По отношение на политиките, господин Вигенин, Вие правилно отбелязахте, че няма някакви съществени различия. Ние продължаваме да работим в тези направления, в които сме работили последните три години, така че в края на мандата на това правителство ще реализираме това, което е било заложено в Програмата на правителството.
По отношение на капиталовите разходи, действително има какво да се желае, но на този етап приоритетите бяха към осигуряването на нормални работни заплати и социални осигуровки за колегите. При наличие на допълнителен ресурс, надявам се и в рамките на преизпълнението на приходите, но в края на краищата всичко зависи от развитието на пандемията. Ако не се нормализират пътуванията, ако колегите продължават, имам предвид българите и чужденците да бъдат ограничени в това, което могат да правят, вероятно и приходите няма да бъдат на равнището от минали години.
ПРЕДС. ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Вигенин, имате ли нещо? Не.
Има ли други въпроси?
Ако няма, закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г., моля да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Приключихме точка първа.
т.2 . Разни.
Ако няма друго, поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 15,16 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Манушев
