Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
24/07/2019
Указ № 173 на Президента на Република България от 23.07.2019 г. за връщане за ново обсъждане на закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Мunitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от Народното събрание на 19.07.2019 г.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Указ № 173 на Президента на Република България от 23.07.2019 г. за връщане за ново обсъждане на закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Мunitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от Народното събрание на 19.07.2019 г.
На заседание, проведено на 24 юли 2019 г., Комисията по отбрана разгледа посочения Указ. Присъстваха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, секретарят на Президента по правните въпроси Емилия Друмева, секретарят по сигурността и отбраната Стефан Янев, заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков, съветникът по сигурността и отбраната на Президента Илия Милушев.
Указът и мотивите към него бяха представени от проф. Емилия Друмева. В своето изложение тя отбеляза, че Законът е върнат във възможно най-краткия срок, а изложените мотиви са фокусирани преди всичко върху правните аспекти на акта на ратификацията. В подкрепа на тезата беше посочено тълкувателно решение на Конституционния съд на Република България № 9/1999 г. по конституционно дело № 8 от същата година, с което съдът разглежда ратификационния закон и инкорпорираният в него международен договор като единен акт, което е и логическото основание на Президента да изтъкне в мотивите си необходимостта от ратификация на Закона на две отделни заседания на Народното събрание, въпреки конституционната възможност процедурата да се извършва и на едно заседание.
В мотивите се отбелязва и становището на държавния глава, че при вземането на стратегически решения от такъв характер е необходимо не само да са осигурени финансовите параметри на договора, но и да бъде осигурен широк консенсус и подкрепа. Според него това не е постигнато и липсва обществено съгласие.
В изказването си вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази несъгласие с мотивите на указа, като посочи, че възприетият подход не само не допринася за изграждането на по-голямо обществено съгласие, а напротив - вкарва нова, вредна разделителна линия в обществото.
Народните представители Христо Гаджев и Емил Христов изразиха категорично несъгласие, както с мотивите за връщане за повторно обсъждане на Закона, така и с начина на представянето им на заседанието. Беше посочено, че процедурата за приемане на закона с две гласувания в едно заседание по никакъв начин не е възпрепятствала обсъжданията по същество и изразяването на мнения и убеждения на народните представители от парламентарно представените в комисията политически сили. Достатъчно дългото и неограничено обсъждане в пленарна зала и в комисията по отбрана, както и липсата на конкретни предложения за второ гласуване е основната причина за преминаване на Закона по възприетата процедура. В подкрепа беше посочено, че в практиката на Народното събрание досега са гледани на едно заседание с две гласувания 58 (петдесет и осем) закона за ратификация, в това число и тези за присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз.
Народният представител Милен Михов изрази несъгласие с връщането на закона, като посочи, че в мотивите липсват сериозните основания за това. Според него, дадената от Президента оценка на процедурата по самата ратификация, при това с елемент на назидание, не е достатъчен аргумент, а е показател за безучастност на президента, когато след огромни усилия и повече от десетилетие най-после се пристъпва към решаването на стратегически за бъдещето на държавата въпроси.
В изказването си народният представител Джейхан Ибрямов изрази несъгласие с указа и мотивите към него. Той изтъкна наличието на широк плурализъм по време на задълбочените обсъждания по време на заседанията в пленарна зала и Комисията. Според него при такъв плурализъм на мнения консенсус е невъзможен, защото в основата на това понятие е разбирането за пълно съгласие по всякакъв въпрос – нещо, което на практика е невъзможно и не е необходимо.
В своето изказване народният представител Валентин Радев приведе редица примери в противовес на изказаните в мотивите към указа твърдения за липсата на търсено съгласие в обществото, отсъствието на категоричен отговор дали такова съгласие реално се постига със сключените договори, както и по твърдението, че ратифицирането на такъв особено значим договор е извършено по „бързата писта“. Народният представител изтъкна и необходимостта от държавническо разбиране на значението на договора като доверие към България от страна на такъв стратегически партньор като САЩ и значението му за пълната оперативна съвместимост в рамките на колективната отбрана.
По време на дискусиите бяха зададени въпроси от народните представители Георги Андреев и Николай Цонков относно клаузите за прекратяване на договорите и вероятността за едностранни действия от страна на САЩ при евентуално неизпълнение от България на други съвместни договори, както и за орязване на предварително заявения пакет способности на самолетите, с което значително се намаляват оперативните им възможности. В отговор, заместник-министър Атанас Запрянов посочи, че клаузата за прекратяване съществува, отнася се и за двете страни и е гаранция срещу сериозни промени по отношение на отбранителната политика. Тя по никакъв начин не касае други споразумения между двете страни. Клаузата може да бъде приведена в действие единствено при наличие на сериозни мотиви, застрашаващи същността на взаимните договорености и стратегическото партньорство.
Командирът на Военно-въздушните сили генерал – майор Цанко Стойков изчерпателно и убедително отхвърли всякакви съмнения за орязване на способностите на придобиваните самолети F-16 Блок-70, като приведе конкретни данни по отношение на изпълнението на оборудването, въоръжението, способностите за водене и целеуказване, обучението на личния състав, инфраструктурата и др.
По отношение на изразени съмнения за доверието на САЩ към България като съюзник, имащи пряко отношение към финансовите условия по договора и необходимостта от плащане на цялата сума, беше категорично изразена от ръководството на министерството на отбраната несъстоятелността на подобни внушения. Напротив, Съединените американски щати неведнъж, а и по време на целия преговорен цикъл са заявявали признанието си за страната като истински съюзник, имат пълно доверие в способностите ни за самостоятелни решения и неизменно потвърждават високата си оценка за Българската армия и Въоръжените ни сили. Единствено липсата на кредитна история и свързаните с това национални законодателни правила са причина за сключването на договора по този начин.
В заключение председателят на комисията по отбрана Константин Попов благодари на всички участници в дискусията. Посочвайки огромното значение на договора, той призова, без оглед на партийната принадлежност, да бъде оценен ефекта от възможното забавяне на ратификацията. Отбелязвайки, че народните представители са длъжни да предвидят ефекта върху модернизацията на ВС на България, ако ветото не бъде отхвърлено, той наблегна и на необходимостта да се отчита ефекта на дебатът върху хората във ВВС, дали той им дава сигурност или ги разделя.
След обсъждането беше проведедено гласуване, в което участваха 20 (двадесет) народни представители. С 13 (тринадесет) гласа „ЗА", 7 (седем) гласа „ПРОТИВ" и нито един „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ ,
Комисията по отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Мunitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от Народното събрание на 19.07.2019 г.
Д О К Л А Д
ОТНОСНО: Указ № 173 на Президента на Република България от 23.07.2019 г. за връщане за ново обсъждане на закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Мunitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от Народното събрание на 19.07.2019 г.
На заседание, проведено на 24 юли 2019 г., Комисията по отбрана разгледа посочения Указ. Присъстваха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, секретарят на Президента по правните въпроси Емилия Друмева, секретарят по сигурността и отбраната Стефан Янев, заместник-началникът на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков, съветникът по сигурността и отбраната на Президента Илия Милушев.
Указът и мотивите към него бяха представени от проф. Емилия Друмева. В своето изложение тя отбеляза, че Законът е върнат във възможно най-краткия срок, а изложените мотиви са фокусирани преди всичко върху правните аспекти на акта на ратификацията. В подкрепа на тезата беше посочено тълкувателно решение на Конституционния съд на Република България № 9/1999 г. по конституционно дело № 8 от същата година, с което съдът разглежда ратификационния закон и инкорпорираният в него международен договор като единен акт, което е и логическото основание на Президента да изтъкне в мотивите си необходимостта от ратификация на Закона на две отделни заседания на Народното събрание, въпреки конституционната възможност процедурата да се извършва и на едно заседание.
В мотивите се отбелязва и становището на държавния глава, че при вземането на стратегически решения от такъв характер е необходимо не само да са осигурени финансовите параметри на договора, но и да бъде осигурен широк консенсус и подкрепа. Според него това не е постигнато и липсва обществено съгласие.
В изказването си вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов изрази несъгласие с мотивите на указа, като посочи, че възприетият подход не само не допринася за изграждането на по-голямо обществено съгласие, а напротив - вкарва нова, вредна разделителна линия в обществото.
Народните представители Христо Гаджев и Емил Христов изразиха категорично несъгласие, както с мотивите за връщане за повторно обсъждане на Закона, така и с начина на представянето им на заседанието. Беше посочено, че процедурата за приемане на закона с две гласувания в едно заседание по никакъв начин не е възпрепятствала обсъжданията по същество и изразяването на мнения и убеждения на народните представители от парламентарно представените в комисията политически сили. Достатъчно дългото и неограничено обсъждане в пленарна зала и в комисията по отбрана, както и липсата на конкретни предложения за второ гласуване е основната причина за преминаване на Закона по възприетата процедура. В подкрепа беше посочено, че в практиката на Народното събрание досега са гледани на едно заседание с две гласувания 58 (петдесет и осем) закона за ратификация, в това число и тези за присъединяването към Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз.
Народният представител Милен Михов изрази несъгласие с връщането на закона, като посочи, че в мотивите липсват сериозните основания за това. Според него, дадената от Президента оценка на процедурата по самата ратификация, при това с елемент на назидание, не е достатъчен аргумент, а е показател за безучастност на президента, когато след огромни усилия и повече от десетилетие най-после се пристъпва към решаването на стратегически за бъдещето на държавата въпроси.
В изказването си народният представител Джейхан Ибрямов изрази несъгласие с указа и мотивите към него. Той изтъкна наличието на широк плурализъм по време на задълбочените обсъждания по време на заседанията в пленарна зала и Комисията. Според него при такъв плурализъм на мнения консенсус е невъзможен, защото в основата на това понятие е разбирането за пълно съгласие по всякакъв въпрос – нещо, което на практика е невъзможно и не е необходимо.
В своето изказване народният представител Валентин Радев приведе редица примери в противовес на изказаните в мотивите към указа твърдения за липсата на търсено съгласие в обществото, отсъствието на категоричен отговор дали такова съгласие реално се постига със сключените договори, както и по твърдението, че ратифицирането на такъв особено значим договор е извършено по „бързата писта“. Народният представител изтъкна и необходимостта от държавническо разбиране на значението на договора като доверие към България от страна на такъв стратегически партньор като САЩ и значението му за пълната оперативна съвместимост в рамките на колективната отбрана.
По време на дискусиите бяха зададени въпроси от народните представители Георги Андреев и Николай Цонков относно клаузите за прекратяване на договорите и вероятността за едностранни действия от страна на САЩ при евентуално неизпълнение от България на други съвместни договори, както и за орязване на предварително заявения пакет способности на самолетите, с което значително се намаляват оперативните им възможности. В отговор, заместник-министър Атанас Запрянов посочи, че клаузата за прекратяване съществува, отнася се и за двете страни и е гаранция срещу сериозни промени по отношение на отбранителната политика. Тя по никакъв начин не касае други споразумения между двете страни. Клаузата може да бъде приведена в действие единствено при наличие на сериозни мотиви, застрашаващи същността на взаимните договорености и стратегическото партньорство.
Командирът на Военно-въздушните сили генерал – майор Цанко Стойков изчерпателно и убедително отхвърли всякакви съмнения за орязване на способностите на придобиваните самолети F-16 Блок-70, като приведе конкретни данни по отношение на изпълнението на оборудването, въоръжението, способностите за водене и целеуказване, обучението на личния състав, инфраструктурата и др.
По отношение на изразени съмнения за доверието на САЩ към България като съюзник, имащи пряко отношение към финансовите условия по договора и необходимостта от плащане на цялата сума, беше категорично изразена от ръководството на министерството на отбраната несъстоятелността на подобни внушения. Напротив, Съединените американски щати неведнъж, а и по време на целия преговорен цикъл са заявявали признанието си за страната като истински съюзник, имат пълно доверие в способностите ни за самостоятелни решения и неизменно потвърждават високата си оценка за Българската армия и Въоръжените ни сили. Единствено липсата на кредитна история и свързаните с това национални законодателни правила са причина за сключването на договора по този начин.
В заключение председателят на комисията по отбрана Константин Попов благодари на всички участници в дискусията. Посочвайки огромното значение на договора, той призова, без оглед на партийната принадлежност, да бъде оценен ефекта от възможното забавяне на ратификацията. Отбелязвайки, че народните представители са длъжни да предвидят ефекта върху модернизацията на ВС на България, ако ветото не бъде отхвърлено, той наблегна и на необходимостта да се отчита ефекта на дебатът върху хората във ВВС, дали той им дава сигурност или ги разделя.
След обсъждането беше проведедено гласуване, в което участваха 20 (двадесет) народни представители. С 13 (тринадесет) гласа „ЗА", 7 (седем) гласа „ПРОТИВ" и нито един „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ ,
Комисията по отбрана прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA „Боеприпаси в подкрепа на F-16“ (Мunitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR „Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване“ (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от Народното събрание на 19.07.2019 г.
