1.Изслушване на Министъра на отбраната по актуални въпроси на отбранителната политика, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2017 г.

3.Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 19


На 7 декември 2017 година се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 14:30 часа и ръководено от председателя на комисията генерал Константин Попов при следния


Дневен ред:


1.Изслушване на Министъра на отбраната по актуални въпроси на отбранителната политика, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2017 г.

3.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Красимир Каракачанов, министър
-Атанас Запрянов, заместник-министър
-Илия Налбантов, началник на политическия кабинет
-генерал-лейтенант Андрей Боцев, началник на отбраната
-Контраадмирал Митко Петев, командир на ВМС
-Ваня Деневска, парламентарен секретар

Президентство:
-Илия Милушев, секретар по сигурността

Студенти от факултета по журналистика на Софийския университет:
-д-р Цветелина Ненкова Соколова, ръководител
-Анина Павлова Сантова
-Никол Николаева Панкова
-Йорданка Славчова Веселинова
-Станислава Господинова Матеева
-Христина Ангелова Пилева
-София Иванова Джустрова
-Димитър Стоянов Груев-Мимо Гарсия
-Анелия Георгиева Георгиева

Движение „Защита на гражданите“:
-Петьо Хаджиев

Национално движение на българските граждани:
-Кръстин Златков
-Марио Воденичаров
-Красен Петров


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Константин Попов: Можем да започваме, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по отбрана. На днешното заседание ще вземат участие вицепремиерът и министър на отбраната – господин Каракачанов, заместник-министърът на отбраната – господин Запрянов, началникът на отбраната – генерал Боцев, началникът на политическия кабинет е тук, разбира се, видях, че влиза и господин Милушев, съветник на Президента. Госпожа Деневска не я виждам, но ще се появи най-вероятно.

Гласове от залата: Тук е.

Председател Константин Попов: Тук са, разбира се и нашите гости от Движение „Защита на гражданите“ и Национално движение на българските граждани.
С голямо удоволствие искам да Ви съобщя, че в навечерието на студентския празник при нас има представители от факултета по журналистика на Софийския университет, начело с д-р Цветелина Соколова, която е ръководител на групата. И разбира се, хора, които трябва да празнуват - Анина Сантова, Никол Панкова, Йорданка Веселинова, Станислава Матеева, Христина Пилева, София Джустрова, Димитър Груев и Анелия Георгиева. Надявам се да им бъде полезно и да ги поздравим с настъпващия празник.
Дневният ред е изпратен предварително на комисията и включва две точки:
Първа точка е: Изслушване на Министъра на отбраната по актуални въпроси на отбранителната политика, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Втора точка е: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2017 година.
И трета точка: Разни.
Предложения за дневния ред? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува „за“. Единодушно е приет. „Против“ и „въздържали се“ – няма.
Пристъпваме към първа точка. Изслушване на Министъра на отбраната по актуални въпроси на отбранителната политика, съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Само отново да припомня – по групи ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, Движението за права и свободи и Политическа партия ВОЛЯ. Два тура, по един въпрос. Времетраене на въпроса 2 минути, отговор 3 минути, реплика 1-2 минути, дуплика 2 минути. Съобразяваме се правилника.
Първи са от парламентарната група на ГЕРБ и аз ще използвам възможността да задам първия въпрос на министъра на отбраната. И той е свързан с Проекта за инвестиционен разход, който е свързан с придобиването на многофункционалния модулен патрулен кораб. Като, господин министър, моят въпрос е ако може да ни запознаете, накратко, докъде, на какъв етап е проектът и евентуално какво се очаква за бъдеще?
Заповядайте, господин министър.

Министър Красимир Каракачанов: Уважаеми господин председател.
Както знаете, Народното събрание на 2 юни, ако не ме лъже паметта, 2016 година, гласува разхода за Проект за придобиване на два многофункционални патрулни кораба 2016 година 2 юни, след което процедурата беше задействана.
Аз след малко ще дам думата на контраадмирал Петев да влезе в подробности, тъй като той ръководеше проекта.
Към момента от фирмите, които първоначално бяха заявили участие в търга участва една-единствена фирма. При отварянето на офертата, комисията прецени, че условията ,предложени от „Делфин“ отговарят на изискванията и към момента това, което се прави в Министерство на отбраната – подготвя се изработването на договор. Като изрично съм разпоредил на групата, която провежда изработването на договора да спазва нещата, които са заложени като изисквания според решението на Народното събрание, тоест, да се осигури възможността да базата на тези 820 милиона лева. Апропо, добавям само, че имаше една лека изненада по отношение на този проект – в края на миналата година се добави и ДДС към него, тоест сумата за реализирането на проекта намаля със 164 милиона и това, между другото според мен е да остане една-единствена фирма, тъй като в писмата, които са получени от другите фирми, които предварително бяха заявили намерение, казват, че те за тази цена, техните стандарти не позволяват или няма да доведат до реализиране на проект.
Това, което съм разпоредил е да се съблюдават две неща. Първо – сроковете, заложени за първия и за втория кораб, петте години, да няма пропуски при сключването на договора и възможности за изпълнителя да удължава срока. И второто, което съм разпоредил да се съблюдава когато се изработва договора е сумата от 820 милиона да не бъде надхвърлена, тъй като това е сумата, която Народното събрание е гласувало.
Сега, тъй като вече офертите бяха отворени и се работи договорът, искам да кажа, че когато имахме посещение във Франция, по покана на френския министър на отбраната, една от фирмите, които беше заявила намерение да участва в конкурса, пожела среща, приех ги в посолството на Република Българя. Въпросът, който те зададоха е дали е възможно да се увеличи сумата. Аз съм обяснил на всички, които са проявявали интерес, че сумата няма как да бъде увеличена по желание или решение на министъра или на Министерството на отбраната, защото имаме сума, гласувана от Народното събрание. Така, че това е било предварително ясно на всички.
Към момента се изработва договорът. Между другото, не е нещо, което може да стане много бързо и много лесно. Групата работи вече повече от една седмица, контраадмирал Петев ще Ви информира. Подобен договор не е изработван към момента. Но аз се надявам, че така както е заложено в проекта до края на годината, ако се стигне до договор, той трябва да бъде подписан.
Ако разрешите, господин председател, за повече подробности контраадмирал Петев, командирът на Военноморските сили да вземе думата.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин министър. Аз предполагам, че колегите няма да се възпротивят ако тези 3 минути, които са дадени ги надхвърлим малко така, че контраадмирал Петев като командир на Военноморските сили и като ръководител на проекта може да ги използва пълноценно ида ни запознае, наистина с подробности около този проект, които нас наистина ни интересуват.
Заповядайте, господин контраадмирал.

Контраадмирал Митко Петев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател на Комисията по отбрана към Народното събрание.
Уважаеми господа членове на комисията. Господин министър.
Какво се случи с развитието и реализирането на този приоритетен проект за инвестиционен разход след като беше взето решението на Народното събрание той да бъде реализиран?
Рамките, които бяха очертани от 43-то Народно събрание в решението му от 2 юни 2016 година са на базата на изпратените запитвания за информацията. От там излезе и рамката, която беше дадена като финансова стойност. Стойността 820 милиона отразяват осреднените информации, които бяха получени от поканените над 16 компании. Тези 16 компании, единствено 8 от тях дадоха пълноценен отговор и нещо, което може да бъде използвано за бъдеще като формула за придобиването на тези кораби.
След като се взе решението да се пристъпи към изпълнението на този приоритетен проект, съответно се извървя пътят за разработване процедурата, по която да бъде изпълнен. За целта се обърнахме към Агенцията за обществени поръчки, за да може да бъде приложен Законът за обществените поръчки, който беше променен миналата година, както и наредбата, която комуникира към европейското законодателство.
Процедурата, която беше разработена се спазва стриктно Законът за обществените поръчки както и европейското законодателство като се позовахме на становището, което се получи от Агенцията за обществени поръчки и съответно се разработи процедура, която беше дадена за утвърждаване от Министерски съвет.
С Решение 156 от 16 март на 2017 година тази процедура беше утвърдена като се установи интерес за националната сигурност, за придобиването и подробно бяха изписани стъпките, които трябва да бъдат. В нея като мерки за защита на националният интерес, който се явява морският суверенитет на България беше разписано да бъдат поканени осемте фирми, които са отговорили на запитването през 2014-та за участие в процедурата, същата да бъде класифицирана. Освен това беше разписано тези фирми да представят съответните си предложения по начин, по който да могат да бъдат обективно оценени.
Преди това има разработено тактико-техническо задание, което стриктно показва и гарантира спазването на всички технически показатели, от една страна, а също така бяха заложени и изискванията съгласно Проекта за инвестиционен разход, одобрен от Народното събрание.
По този начин, на 23 май тази година с встъпването на сегашното правителство бяха изпратени поканите към тези 8 фирми, които са както следва: „DСNS“ от Франция, „Lurssen“ от Германия, „ThyssenKrupp“ от Германия, „Frincanteri“ от Италия, респективно „Navantia“ от Испания, „DAMEN“ от Холандия и „Делфин“ от България.
Същите фирми бяха запознати с изискванията, които са залегнали в ПИР-а, като отговорите, които те трябваше да дадат трябваше да бъдат в основната си част на български, а иначе останалата документация можеше да бъде и на английски.
От осемте фирми, с изключение на „BAE Systems“, които също е една от тези осем фирми, отговориха, че имат намерение да участват. Същите приеха условията документацията да се изготви на български. Освен това да могат и да прилагат всички изисквания за степен „поверително“ респективно „NATO restricted“, след което беше изпратена поканата за участие на 16 август, в търга, като беше очертано провеждането на конференция и подаване на предложения до 6 октомври.
Предвид на искането от някои компании да се удължи този период, той беше удължен до 23 октомври, предвид на това, че има финансова рамка, която включва 2017 година и има средства, които трябва да бъдат реализирани, съгласно бюджета тази година. Тоест, направена е отстъпка, за да могат да си оформят съответните искания.
На 14 септември, в конференцията участваха френската фирма „DCNS“, италианската „Frincantieri“, както и българската „МТГ-Делфин“. На поканите, които бяха изпратени, за да получим оферти, получиха се пет отговора за отказ за участие като причините са различни. Най-основната и обективна причина за неподаване на оферта е недостатъчните пари, които са заделени, предвид на това, че бяха намалени със 164 милиона във връзка с промяната в Закона за ДДС от 1 януари 2017 година. Съгласно регламента дори да бъде получена и една оферта, тя трябва да бъде разгледана, да бъде оценена и да се изкаже междуведомствената група за съответствието съгласно техническото изискване, както и съгласно финансовата рамка, като финансовото предложение трябва да бъде изчерпателно.
Други доводи за неучастие на фирми бяха, че имат необходимост за повече време за превод на български, а също така, че процедурата е поверителна.
По отношение за превода на български не намирам и не считам, че има основателна причина, тъй като документацията, която е 330 страници може да бъде преведена от една легализирана фирма, след като бяхме проверили и подадохме съответната заявка за две – три седмици. Фирмите разполагаха с десет седмици за цялостната подготовка като предварително бяха запознати и с основните изисквания, които са към съответния проект.
По отношение на степента „поверително“ респективно „NATO restricted“, което налага индустриалната сигурност, спазването на индустриална сигурност, това е неизбежно условие, тъй като в противен случай има опасност да бъдат накърнени националните интереси на Република България по отношение на отбранителните продукти.
На 23 септември се проведе работата на междуведомствената работна група където съпредседател бях аз със заместник-министъра на финансите – госпожа Велкова, след което разгледаните, предадени предложения напълно отговарят на техническото задание като с 40 % значително надхвърлят изискванията.
От друга страна, фирмата успя да се вмъкне в тази финансова рамка. И нещо повече, гаранция за изпълнението на този проект беше дадено благодарение на предаденото споразумение, което имаше преди това сключено между фирмата „МТГ-Делфин“, „Thales“ – Франция, Германия и Холандия и френската фирма „MBDA“ за производство на противовъздушни ракети, немската фирма „Diehl“ за производство на противокорабни ракети, както и италианската „Lefndtdo“, част от Фина механика, които съответно ще осигурят оборудването на кораба с артилерийско и торпедно оръжие.
След като завърши работата на междуведомствената група, където имаше представител на Министерството на отбраната, Министерството на индустрията и Министерството на финансите, предложението беше дадено до министъра на отбраната, който го утвърди и пристъпихме към подготовка на съответния договор за изпълнение на този инвестиционен проект.
След като бъде финализиран този договор, ще бъде внесен в Министерски съвет и ще бъде гласувано изпълнението му.

Председател Константин Попов: Благодаря на господин контраадмирала.
Всъщност, Вие как виждате, какви са рисковете от това, че имаме само една фирма, която отговаря на изискванията свързани с финансовите рискове, които са? Министърът, между другото, много добре подчерта тук, че той иска гаранции за това, че ще се изпълнят тези условия, но като цяло, къде виждате рисковете по изпълнението на целия проект, не само за сключването на договора? Примерно отговаря ли на изискванията на Проекта за инвестиционен разход да бъде по ЗОП? Тук трябва да имаме строгата увереност, Ваша увереност, че, да, вървим по ЗОП, независимо т. 149 и т.н., това трябва категорично да е ясно. Финансовите условия – как, какво, след което възможностите за реализацията на проекта.
Та ако може да обясните с няколко думи основните рискове, които могат да се появят?

Министър Красимир Каракачанов: Само една секунда, господин адмирал.
Един риск има и той трябва да бъде избегнат още с подготвянето на договора – кога ще направим заявката за въоръжението? Защото все пак, нали се сещате, че разчетите са правени в едно време, миналата и тази година. Ако не направим заявката за въоръжението навреме и се забавим някакво време и не го направим първата година, цените могат да се променят и тогава по независещи от нас или от изпълнителя обстоятелства ще влезем в задънена улица.
Само го подсказвам на контраадмирал Петев, за да го обясни и това като въпрос.

Контраадмирал Митко Петев: Благодаря, господин министър.
По отношение на рисковите, които бяха набелязани, те са взети предвид от проектния екип като по отношение на законодателството, там няма никакъв риск, защото от самото начало това, че когато беше приет Проектът за инвестиционен разход имаше смяна на Закона за обществените поръчки. Това имаше необходимост да се изчака до приемането на правилника. Стриктно беше използвана финансовата и необходимата рамка, която Законът за обществените поръчки дава и се използва, също така, европейското законодателство. Европейското законодателство в директивата, която налага откритост на обществените поръчки, както и съответно Договорът за функциониране на Европейския съюз, чл. 346, който се транспонира в чл. 149 в нашия Закон за обществени поръчки, позволява да бъде разработена отделен ред за придобиването. Тоест, твърдо е спазен законът и в рамките на българския и европейския законодателен формат са спазени изпълнението на тази процедура.
Съгласно наредбата, която беше разработена за прилагането на този чл. 346 от Договора за функциониране на Европейския съюз и приета на Министерския съвет миналата година септември месец, бяха изпълнени всички необходими стъпки, които са да се очертае национален интерес, който е застрашен, какви са мерките, които трябва да бъдат предприети и респективно да се вземе решение по начина, по който съответният интерес трябва да бъде защитен.
Става въпрос, че корабът разполага със средства, които имат принос към събиране на разузнавателна информация. Освен това беше доказано, че в момента защита на морския суверенитет и изпълненията както към националната, така и към колективната защита са под риск и придобиването на тези два кораба ще подобри този риск. Запознах Ви преди това с тези шест мерки, които са прилагането на по-специална процедура, поканването на фирми, които са гарантирани, че могат да из пълнят този проект, както и въвеждане изискването да бъде цялата тази процедура с достъп до хора, които имат право на съответната класифицирана информация, да се запознаят.
По отношение на риска по изпълнението – дали технически ще може да бъде изпълнен този проект. Факт е, че фирмата, която беше допусната има вече опит в произвеждането на три такива военни кораба, разбира се, двата от тях са по-малки, но единият е абсолютно същият – 2011 година, както и фактът, че е в съдружие с водещи фирми. Фактически в това споразумение, което тя има участват фирми чийто годишен оборот е 38 милиарда евро, което е два пъти по-голям от нашия брутен вътрешен продукт, показва, че ще има голям бюджет на разположение. Така или иначе те имат възможност да се реализира целият проект със своя достъп до високи технологии, като не само, че ще имаме един многонационален проект с водеща българска, но ще има, също така и реализиране напълно изискванията за индустриално сътрудничество. Тоест, единният кораб, който задължително всички фирми предлагаха, че ще се произведе в България сега и двата кораба ще бъдат произведени в България. Социалният ефект е голям.
По отношение на финансите, рискът който е на лице, става въпрос наистина за тези 164 милиона, които бяха взети под формата на ДДС. Към момента фирмата успя да влезе в тази рамка. Успешно бяха предоговорени въоръжението и сензорите, които ще бъдат поставени на самия кораб, за да могат да се намалят цените на доставчиците от чужбина и те гарантират, че това нещо ще се случи. Но има такава особеност, че обикновено, така е прието и по цял свят, офертата на тези доставчици на оръжие важи, в случая 370 дни от подаването на офертата, тоест в рамките на една година. И ако до една година се заяви, че ще бъдат изпълнени всички етапи, тъй като проектът се изпълнява на три етапа – базов модел, модификаця едно и модификаця две, ще бъде запазена тази цена. Така, че ако до една година не се вземе решение да изпълним целостта на този проект, съществува опасност от нарастването на тези суми, които са заделени.
Но как може този риск да бъде избегнат? Засега няма причина да не бъде изпълнено това нещо, защото Народното събрание е определило рамка. Всяка година ако бъдат заделени тези суми, няма причина да има колебания при изпълнението на проекта. Нещо повече, в средносрочната тригодишна прогноза на Министерството на финансите параметрите, които са дадени от Народното събрание се изпълняват и са заложени да бъдат изпълнени от правителството.
Това са трите риска.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин контраадмирал.
Сега към колегите от БСП, въпроси към министъра? Господин Велков, заповядайте.

Господин Славчо Велков: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър. Господа генерали и адмирали.
Аз първо искам да изкажа задоволството си от това, което чух. Очевидно групата, която работи по проекта е свършила много работа и искам да кажа, господин председател, че така трябва да се прави – открито, прозрачно, за да не се дава какъвто и да е повод, дори за предпоставка, за съмнение и след това създаване на анкетни комисии и така нататък.
Не разбрах точно от контраадмирал Петев кога се предвижда пускането на вода реално? Дали е повече от година, защото тогава, господин председател, уважаеми колеги, би трябвало да мислим и за инфлационния риск. В смисъл такъв, че е възможно око е в рамките на повече от година да има промяна, нали тук говорим за национална валута, да има промяна във валутите. Тогава нещата малко се променят. Надявам се да не е така.
Това е, което исках да кажа.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин Велков. Господин министър.

Министър Красимир Каракачанов: Нека господин адмиралът да отговори, защото не знам дали ще е по времето на моя мандат. Парламентарният мандат е относително понятие – може да продължи и по-късо, но максимумът е 4 години.

Председател Константин Попов: Да, мандатът не е задължителен. Пак адмирал Петев. Заповядайте, господин адмирал.

Контраадмирал Митко Петев: Прилагането на модулния принцип на строителство отговаря на изискването колкото се може по-бързо тези кораби да бъдат получени от Военноморските сили. Обикновено строителството на един такъв кораб отнема около 5 до 6 години. В случая обаче поради модулния процес, който го направихме, още 2020 година първият кораб ще бъде пуснат на вода. 2021 година ще бъде приет и вторият кораб и 2022 година ще бъдат изпълнени всички модификации, които са през година. Така, че 2020 година ще имаме възможност първият кораб да бъде на вода. Тоест, намаляме времето, в което корабите ще бъдат в корабостроителницата, за да можем да ги получим, да ги усвоим и да се връщат единствено за доснабдяването през първата и втората модификация с оръжия за ПВО и противокорабни ракети. Но, за тези пари, които получаваме, мога да гарантирам, че ще получим най-доброто, което е на момента на пазара по отношение на клас патрулни кораби.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин адмирал. Реплика, господин Велков?

Господин Славчо Велков: Не толкова реплика, но очевидно от това, което чухме ние вече там ще бъдем в хипотезата разплащане с изпълнителя в евро. Моля да се има предвид.

Председател Константин Попов: Заповядайте, господин адмирал.

Контраадмирал Митко Петев: Само искам да кажа, че офертата е в евро.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин адмирал. Доколкото разбрах от Обединени патриоти няма въпрос. От ДПС? Генерал Симеонов, заповядайте.

Господин Симеон Симеонов: Аз искам да поздравя колегите, господин председател, господин министър, господин генерал-лейтенант, за избора, който контраадмирал Петев заедно с неговите колеги са избрали. Да се надяваме, че тази сага, която се повтори с изтребителите няма да се случи и тук и да има отново извънредни комисии да разглеждат нещата.
Но искам да напомня нещото, което командването на флота и Министерство на отбраната трябва да бъдат категорични – да се гледат интересите на флота, интересите на армията и да не се правят компромиси, тъй като ще дам един пример, едно кратко отклонение.
Когато встъпих като командващ ВВС и се запознах с договора, който е сключен с Кугърите, знаете ли какви последствия имаше, че едва ли нямало системи и противогледнителни т.н. Имат, но нямаха други неща, които в следствие на това, че хеликоптерът се е оказал по-скъп са започнали да режат част от системи, които са жизненоважни. Тук е важно за корабите да не се повтори същата история, за да може тези кораби да бъдат пълноценни, съвместими с всички натовски кораби и да може да плуват. Те са патрулни кораби, ако има мисии, дори в Средиземно море, да могат да ги изпълняват и там както в учението „Актив Индевър“.
Успех пожелавам.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин генерал. Господин Министър, нямаше въпрос, но ако искате думата, заповядайте.

Министър Красимир Каракачанов: Ако трябва да мислим за флота, искам да напомня на уважаемата Комисия по отбрана за проекта за частична модернизация на фрегатите. Предложение, което ние бяхме направили към Министерство на финансите, което към момента беше отложено. Но когато говорим за състоянието на Военноморските сили, придобиването на двата многоцелеви патрулни кораба е едната страна на въпроса, другата е, за да може да поддържаме готовността и способностите на флота, ние при всички положения трябва да модернизираме фрегатите. Отделили сме малко средства от остатъците, които останаха, това на Съвет по отбрана го разглеждахме, но това няма да е достатъчно. Необходими са 90 милиона за частичната модернизация. Само това напомням. Използвам края на годината, тъй като няма да имаме друг контрол, да благодаря на комисията, за това, че подкрепя нашите финансови искания. Знам, че не е лесно, всеки един от Вас като отиде да говори на Министерството на финансите за пари, знам какво е отношението, но истината е, че говорейки за флота, това е също жизнено необходимо.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин министър. От ВОЛЯ? Няма.
Преминаваме към втори тур. Колегите от ГЕРБ, въпроси? Няма. Колегите от БСП? Генерал Милев, заповядайте.

Господин Кольо Милев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господин министър. Господин заместник-министър. Господин генерал. Господин адмирал.
Малко да минем към логистиката. Тъй като знаем, че сме в процес на подмяна на униформите в Българската армия и особено дрехите и обувките в този тригодишен период и знаем какви проблеми имахме с обществената поръчка – качеството на плата, цената. Моят въпрос е на какъв процент в момента е окомплектован с новите дрехи и тези 750 лева, които се полагат на всеки един военнослужещ и са около 20 милиона на година, в следващите 3 години ако се забави подмяната, военнослужещият ще ги ползват за дрехи от старя тип или ще им се дават компенсации примерно в левове, за да могат да си поддържат това, което имат?
Благодаря.

Председател Константин Попов: Заповядайте, господин министър.

Министър Красимир Каракачанов: Имаше изоставане по плана за 2017 година около 40 %, ако не ме лъже паметта. До март месец следващата година трябва да бъде наваксано изоставянето, а 2018-та, до края на годината да влезем в Плана за осигуряването. Сега, генерал Боцев може да каже малко повече неща като подробности.

Председател Константин Попов: Заповядайте, господин генерал.

Генерал-лейтенант Андрей Боцев: Уважаеми господин председател. Уважаеми членове на комисията.
Относно въпроса на генерал Милев трябва да Ви кажа, че е сключен договор с Интендантско обслужване за ушиване на новите униформи и той е на три етапа като до края на третия етап – 2018 година, трябва да се ушият 24 641 униформи. За 2016 година на 100 % е изпълнен графикът с новите дрехи. За 2017 година, както каза и министърът на отбраната, до март месец трябва да се изпълни вторият етап и до края на 2018 година трябва да се изпълни и третият етап.
Общата сума за проекта е 18 милиона, а не е годишно 20 милиона. За трите години е 18 234 000 лева. Трябва да добавя тук, че също интендантско обслужване освен тези униформи шие и униформи за контингентите, които са от различен плат от този, което също така затруднява. Имаше и повече технически проблеми като липса на кадри – шивачи и се наложи да се водят от извън София, за да могат да изпълнят договора Интендантско обслужване.
Засега проблеми няма. Затова сме го направили на три етапа, за да може всички войници поетапно да придобият новата униформа.

Председател Константин Попов: Добре. Благодаря. Реплика? Заповядайте, генерал Милев.

Господин Кольо Милев: Благодаря. Аз искам пак да кажа, че около 18-20 милиона всяка година им се полагат и тези пари те ги харчат в магазините. И ако няма стока в тях не могат да си изхарчат парите. Аз това говоря, дали успяват всички военнослужещи да си ползват парите, които имат всяка година, макар и толкова малко – 750 лева. И вярно е, че се шие за контингентите и ще се радвам ако този график, който е за 2017 година, още първото полугодие на 2018 година се изпълни, но, за да се изпълни целият график за 2018-та до крея, може би трябва да се следи по-отблизо.
Благодаря Ви.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин генерал. Генерал Боцев, заповядайте.

Генерал-лейтенант Андрей Боцев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин генерал Милев.
Затова е направен този график, защото сами разбирате, че 24 000 униформи не могат на един път да се ушият. Плюс това не могат да се осигурят и финансови средства, защото в тези пари, както казахте, влизат и много други неща – като обувки, като ежедневната форма, като моята и т.н. Даже в момента правим изпитание, понеже такъв плат няма повече, той е отпреди 30 години плат, който е закупен в Министерството на отбраната и е свършил. Такъв плат по такива стари технологии не се произвежда, а в момента правим изпитание на българска фирма, с подобен плат, по съвременни технологии произведен, за да можем да облечем и личния състав с ежедневна униформа, а не само с бойната. Знаете, че камуфлажът е бойна и е за полеви условия. Така, че се работи в тази насока.
Поради това, че имаме проблем с обувките, в момента се правят изпитания на нов тип обувки. Дай Боже, да започнат качествено да се произвеждат, за да можем действително след дълги години перипетии най-после да обуем войската с хубави, удобни и здрави обувки.
Доложих.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин генерал. От Обединени патриоти въпрос? Заповядайте, господин Михов.

Господин Милен Михов: Всъщност то не е въпрос колкото нещо в допълнение на темата за униформите и за облеклата.
Вчера в Народното събрание и в Министерството на отбраната имахме едно красиво събитие свързано с посещение на курсанти от Националния военен университет и тъй като започна разговорът за униформите, бих искал да споделя едно желание на командването и ръководството на университета да се възстанови, в съвременна форма, разбира се, в съвременен вид, парадната униформа на курсантите.
Мисля, че имат основание офицерите и ръководството, че една красива, в традициите на българската армия парадна униформа на курсантите от Националния военен университет ще повдигне и самочувствието и ще предаде една съвсем друга визия, примерно на гергьовските паради. Мисля, че те не са много по брой и бихме могли да откликнем на тази идея за една хубава парадна униформа на курсантите от Националния военен университет.
Не е въпрос, просто е споделяне на идея. Благодаря Ви, господи министър.

Председател Константин Попов: И аз благодаря, господин Михов. Разбрах, че не е въпрос.

Министър Красимир Каракачанов: Една идея, която едва ли някой от членовете на Комисията по отбрана, всичките, от които са били кадрови военни са носили тази курсантска униформа, ще бъдат против. За съжаление, както казва генерал Запрянов – икономията е майка на мизерията. От икономия преди години е махната, мисля, че не е толкова голям разход да се ушие на курсантите една униформа, с която да са малко по-представителни. Това създава и самочувствие на млади, хубави момчета, интелигентни. Вчера бяха от Военния университет в Търново, интелигентни хора. Малко повече самочувствие няма да им е излишно, една хубава униформа няма да оскъпи толкова бюджета.

Председател Константин Попов: Както винаги, разчитаме на Министерството на отбраната и лично на министъра да осъществи прекрасните иде и на нейните членове.

Министър Красимир Каракачанов: И ние разчитаме на Комисията по отбрана.

Председател Константин Попов: Добре. От ДПС, господин генерал, въпрос към министъра за втори тур?

Господин Симеон Симеонов: Във втория тур искам да попитам господин министъра за развитието на сагата с МиГ-29, имам предвид за горивата, маслата, доставиха ли се? Започна ли нормална летателна дейност, защото пилотите, които ако не тренират регулярно губят своя тренинг, а това ще се отрази после в по-големи финансови средства за керосин и други гориво-смазочни материали. Решен ли е проблемът? Това ми е въпросът.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин генерал. Заповядайте, господин министър.

Министър Красимир Каракачанов: Благодаря. С горивата няма проблем, с маслата има проблем, тъй като то трябва да бъде доставено от Русия. Руснаците са въвели едно допълнително изискване за лицензиране. Договорът е сключен, парите са отпуснати. Там се забавят нещата вече 30-40 дни, поради нови изисквания, които са въвели миналата година. Това е проблемът, но тъй като е разговаряно, този въпрос е поставен още преди десетина дни на среща в Министерство на отбраната. Това е проблемът.
Иначе за горивата, и средствата са отделени за следващата година. Маслата за двигателите, това е проблемът.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин министър. Господин генерал, реплика?

Господин Симеон Симеонов: Не.

Председател Константин Попов: Благодаря. И остана последният въпрос. Господин Нецов, заповядайте.

Господин Слави Нецов: Уважаеми господин председател, ако може моят въпрос да го предоставя на господин Велков.

Председател Константин Попов: Защо не го зададете Вие? Това е като говорителя на ВОЛЯ. Заповядайте.

Господин Славчо Велков: Благодаря Ви, господин председател. Това, което правите в момента само показва, че в комисията цари дух на демократичност. Благодаря.

Гласове от залата: На колегиалност.

Господин Славчо Велков: Да, на колегиалност и демократичност. Между другото, малко да разведря. Като говореше генерал Боцев за проблемите с шивачите и с обувките, си помислих, грешно е, но си помислих, добре, че армията ни не беше 100 000 човека.
Уважаеми господин министър, въпросът е към Вас. Преди около месец, аз присъствах, за кратко, на едно мило тържество, посветено на десет годишнината от приемането на въоръжение на военно транспортен самолет „Спартан“. Не крия, че имам сантимент към него, тъй като за мен това е един много целеви военен транспортен самолет. Той участва в какви ли не мисии – хуманитарни, поддържащи, медицинска евакуация. И в момента изпълнява такава. Никога няма да забравя септември 2010 година когато от Оман доведе петнадесетте отвлечени българи и след това от Бенгази.
Само искам да кажа следното: Имаше много хубава презентация, обаче от презентацията е видно, че след трите придобити машини има сключен петгодишен договор. Първият петгодишен договор е с фирмата,същата, която предполагам Вие докладвахте – Леонардо, за интегрирана логистична поддръжка. Този договор, обаче е изтекъл, както се уверих на март месец тази година. И за съжаление, все още няма яснота дали се работи за подписване на втори договор за такава поддръжка. Като някои от присъстващите споделиха дори, че лети само едната машина, а другите две са на земята.
Затова Ви питам, какви са плановете на министерството за по-нататъшната експлоатация на военно транспортните самолети „Спартан“? И, разбира се, за осигуряване на оперативни способности на Въоръжените сили за въздушен транспорт изобщо.
Това е, което бих искал да питам.

Председател Константин Попов: Благодаря за въпроса. Господин министър, заповядайте.

Господин Славчо Велков: И аз Ви благодаря.

Министър Красимир Каракачанов: Както знаете всички – 3 Спартана, според Плана за развитие на Въоръжените сили, трябва да разполагаме с 3 самолета. Към момента, прав е господин Велков, един. Договорът, новия не е сключен. След проведените преговори, които са водени в министерството на отбраната с Леонардо за следващият четиригодишен период сумата, която се очертава не е малка – над 17 милиона. Точната цифра е 17 037 000 евро. Това са близо 34 милиона лева. Не е малка сума. За съжаление, в бюджета за 2018 година не са предвидени, просто няма пари.
Информирали сме Министерството на финансите още юни месец по този въпрос и това е един от болните проблеми – от три – един.. До края на годината е обезпечен със складовите наличности това, което има се обезпечава годността му в момента. Но ще изпадне в затруднено положение в началото на следващата година. Това е фактическото положение.

Председател Константин Попов: Господин Велков, заповядайте за реплика.

Господин Славчо Велков: Само да напомня. При това положение аз не зная, малко съм се откъснал от материята, но при това положение не е ли по-удачно и за много по-малко пари да се върнем към използване на Ан-26, ако е възможно? Благодаря.

Председател Константин Попов: Благодаря. Господин министър.

Министър Красимир Каракачанов: Благодаря. По принцип, да, това е всъщност много ограничен е ресурсът, времеви, който можем да го използваме. И Ан-30 в края на годината приключва. Тук въпросът с поддръжката на трите самолета на „Спартан“ остава да виси. Открит е, защото какво означава да търсим някаква друга възможност и тези самолети къде ги прибираме – в хангара? Какво правим? Ние сме ги декларирали тези самолети по ангажиментите, които имаме към НАТО.
Така, че правилният подход е да се търси финансово разрешение на въпроса. Сега, сумата беше малко по-голяма, поискана от Леонардо. След разговори, които са водени са стигна до тази – 17 милиона. Може би, може да се свали още малко, но това никой не може да го гарантира докато не довършим разговорите. Но и колкото да свалим тези пари са необходими да бъдат целево отпуснати.
Това е.

Председател Константин Попов: Добре. Този отговор не е особено обнадеждаващ, но с това приключихме по точка първа. Искам да благодаря на Колегите от Министерството на отбраната. Наистина това е последният блиц контрол за годината. Благодаря за отговорите, но се надяваме, че може би ще имаме и още едно заседание.

Министър Красимир Каракачанов: Аз благодаря на цялата Комисия по отбрана още веднъж. Не ще се виждаме в работен порядък. Казах, че това е последният ни блиц контрол. Да благодарим и на журналистите, които обективно отразяваха проблемите в отбраната и отстояваха нашите интереси. Очакваме от комисията подаръци.

Председател Константин Попов: Ние също очакваме от министерството. Разбирам, че ще си разменяме подаръците, но може би ще го организираме в друга обстановка.

Министър Красимир Каракачанов: Ние сме отпечатали повече календари от Вас. Всички въоръжени сили, всяка дирекция има календар.

Председател Константин Попов: Добре. Уважаеми колеги, нека да преминем към точка втора, това е именно – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 702-01-50, внесен от Министерски съвет на 27.11.2017 г.
Само малко информация ще използвам да Ви предоставя, за ориентиране.
С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, се цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентиращо дейността по разпореждането с отпадъчните продукти (взривни вещества и метали) и опаковките, получени при унищожаването на касетъчните боеприпаси на Въоръжените сили извън територията на Република България.
Съгласно чл. 9 от Конвенцията по касетъчните боеприпаси всяка държава – страна по Конвенцията, трябва да предприеме всички подходящи правни, административни и други мерки за изпълнението й.
В тази връзка е и изменението и допълнението на Закон за касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, което дава възможност при унищожаването на касетъчните боеприпаси на Въоръжените сили извън територията на Република България фирмата – изпълнител на проекта, да се разпорежда с празната опаковка и с отпадъчните продукти от процеса на унищожаване.
Законопроектът с мотивите към него, предварителната оценка на въздействието, справка за отразяване на получените становища и справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е разпределен с разпореждане № 750-01-214 на председателят на Народното събрание на Комисията по отбрана и Комисията по правни въпроси на 28 ноември 2017 година. Водеща е Комисията по отбрана.
За по-подробно запознаване на членовете на Комисията по отбрана с предлаганите изменения и допълнения и с мотивите на вносителя давам думата на господин Запрянов, заместник-министър на отбраната. Заповядайте господин заместник-министър.

Заместник-министър Атанас Запрянов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Конвенцията по касетъчните бойни припаси е ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно сърбане на 10 февруари 2011 година. Обнародван е в „Държавен вестник“, брой 75 от 27 септември 2011 година и е в сила за Република България от 1 октомври 2011 година.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Конвенцията, всяка държава страна по касетъчните бойни припаси се задължава да унищожи или да осигури унищожаването на всичките си касетъчни боеприпаси възможно най-скоро, но не по-късно от 8 години след влизането в сила на тази конвенция. И за Република България срокът, който изтича е 1 октомври 2019 година.
На едно от предишните заседания Ви докладвах, че проектът беше спрян, парите са отнети. Благодарение на нашата намеса от 1 януари 2018 година американската страна отново е върнала парите за този проект в Агенцията на НАТО по поддръжка. По тази причина към настоящия момент в ход е нов проект за унищожаване на касетъчните бойни припаси на Българската армия, чрез финансирането от американската страна и избор на изпълнител чрез Агенцията за поддръжка на НАТО – NCPA
Извън изложението, полковник Григоров се върна вчера от NCPA по тази тема. Срещнал се е с всички отговорни фактори в Агенцията на НАТО и всички работят единодушно в посоката касетъчните бойни припаси да бъдат унищожени през 2018 година. Да бъде усвоен този бюджет, с което на нас ще ни спестят национални средства около 2 милиона долара.
Възможен е вариантът реализирането на проекта за унищожаване на касетъчните бойни припаси да е извън територията на Република Българя. Припомням, че предното унищожение не се случи, тъй като в България няма лицензирана фирма да извършва това и „Експал-Габрово“ не получи лиценз от Министерството на вътрешните работи, което доведе до колизия в договора, който беше спечелен от испанска фирма и го беше възложила на наша българска фирма. Така, че към момента няма юридическо лице, опериращо на територията на страната, което да притежава разрешение за унищожаване на касетъчни боеприпаси на Въоръжените сили.
Нормативно регламентираното изискване за връщане на територията на Република Българя на празната опаковка и отпадъчните взривни вещества и метали, получени в резултат на утилизацята, предвид текстовете в Закона за държавната собственост ще затрудни затруднението на проекта. Следва да бъде отчетено, че:
Първо. Взривните вещества няма да бъдат състояние на новопроизведени такива. Няма да бъдат в щаб на опаковка и при тяхното транспортиране са налице рискове от възникване на инциденти с непредвидими последствия.
Второ. Не може да бъде прогнозиран периодът, за който взривните вещества ще бъдат реализирани след връщането им в Република Българя, а за този период следва да бъде организирано тяхното съхранение. Категорично трябва да се посочи, че в Българската армия не разполагаме със складови райони, в които могат да бъдат създадени подходящи условия за съхранение на посочените взривни вещества. Предвид тяхното състояние и вид, както и видът на тяхната опаковка. Такова съхранение ще бъде опасно.
И трето. Опаковката на по-голямата част от касетъчните бойни припаси е от реброви тип – конструкция от дъски и метални шини с цилиндрична форма. Количеството на получените в резултат на утилизацята метали не може да се прогнозира, тъй като зависи от технологията на изпълнителя. Тоест, ако речем да ги връщаме тези обемни неща, които нямат никаква цена, разходите ще бъдат много по-големи отколкото да ги продадем като дърва.
От изложеното тук може да се направи изводът, че изискването за връщане на територията на Република България на празна опаковка и отпадъчните продукти от касетъчните боеприпаси, на практика може да възпрепятства изпълнението на проекта. Съгласно чл. 9 от Конвенцията, всяка държава-страна по Конвенцията взема всички подходящи правни, административни и други мерки за изпълнение на тази Конвенция. В тази връзка е и предприетото действие за изменение и допълнение на Закона, в чл. 6 се създава ал. 2, даваща възможност при унищожаване на касетъчните боеприпаси на Въоръжените сили извън територията на Република България фирмата-изпълнител на проекта да се разпорежда с празната опаковка и отпадъчните продукти от процеса на унищожаването.
И още нещо много важно. Тази промяна всъщност ще се отнася за еднократно унищожаване на тези касетъчни бойни припас и няма други такива и няма да има в бъдеще. Така, че тази корекция не въвежда практика на многократно неизползване на отпадъчните продукти, а на еднократно неиизползване на отпадъчните продукти от сегашните касетъчни бойни припаси.
Затова предлагам да подкрепите това предложение за изменение в закона.
Благодаря за вниманието.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин заместник-министър. Въпроси? Заповядайте, господин Тошев.

Господин Владимир Тошев: Не е въпрос, господин председател. С три изречения да кажа на колегите, които не са в темата за какво става въпрос.
2011 година със закон приемаме, че трябва тези мини и касетъчни боеприпаси да ги унищожим. 2013 година започва една сага с габровска фирма, която приключва 2016 година с ред писма, изпълнения и неизпълнения. 2016 година се оказа, че не може да отговори на условията за унищожаване на тези боеприпаси. Американците си дърпат двата милиона, които са ни предоставили и сега имаме нова възможност с пари от Агенцията за придобиване и доставка или както там се казваше, тя да проведе тръжната процедура и да бъдат унищожени зад граница тези боеприпаси.
Едното изречение, което толкова време вече коментираме тук и председателят и господин заместник-министърът, което казва, че това, което остане след утилизаця или унищожаване, независимо какъв метод бъде избран, няма нужда да се връща в България. Това са взривни вещества и метали. Няма нужда да се връща, защото сегашния Закон за държавната собственост задължава каквото и да се случи с българска собственост зад граница да се достави обратно остатъкът в България. Ние променяме това нещо и казвам, че това остава за фирмата, която ще извърши унищожаването на тези, по който и да е метод боеприпаси.
Правим го, защото първо няма как да ги докараме тези вещества тук, особено взривните в България. Второ, армията категорично отказва под каквато и да е форма, където и да е да ги съхранява, защото това не са стандартни опаковки, това са някакви складови, временни транспортни опаковки. И третото, ние нямаме какво да ги правим тук и металите и остатъчните взривни вещества. Така, че в духа на колегата Славчо Велков, моля Ви и тук и в зала да подкрепим това едно изречение, защото нямаме вече и време. Нямаме вече време, останаха 10 месеца до крайния срок и започват да текат наказателни процедури. А тези от Вас, които знаят за какво става въпрос, процедурите са ужасяващо скъпи, ще ни струват много пари по простата причина, че и касетъчните и противопехоните мини са забранени в целия свят и ние просто нямаме право да ги имаме след октомври догодина.
Благодаря.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин Тошев. Господин Гаджев, заповядайте.

Господин Христо Гаджев: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господин заместник-министър.
Първо искам един бърз въпрос. Става въпрос за унищожаване или утилизаця на въпросните касетъчни боеприпаси? Или още не е ясно по принцип какъв метод ще се избере?

Председател Константин Попов: Заповядайте, господин заместник-министър.

Заместник-министър Атанас Запрянов: Благодаря, господин председател. След като стане ясен договорът ще е ясно утилизация или унищожение. Но тази поправка ще ни помогне ако е утилизаця, именно да не се връщат тези остатъчни продукти. Възможно е да се сключи договор в България, но ако има лицензиран изпълнител. То не е ясно NCPA ако по време на процедурата ще потърси и български изпълнител, но само лицензиран.

Господин Христо Гадажев: Благодаря за отговора. Само едно бързо уточнение, тъй като все пак това е проблем, който касае по принцип утилизацята на …

Председател Константин Попов: Господин Гаджев, това реплика ли е?

Господин Христо Гаджев: Не, просто имах един много бърз въпрос.

Председател Константин Попов: Да, но всички имате много бързи въпроси. Моля Ви, има си ред, все пак, а не да го обръщаме в говорилня. Заповядайте.

Господин Христо Гаджев: Благодаря. Става въпрос за следното, един проблем, който по принцип съществува при утилизацията и това е какво става с материалите след утилизацята? Защото в крайна сметка в зависимост от видовете припаси понякога материалите надвишават стойността на унищожението.
В тази връзка даже се чудя дали не е по-добре между двете четения да се направи една поправка, самите материали, ако се мине към утилизация да бъдат по някакъв начин устойностени, за да може да бъдат изплатени на българската държава така както е и по Закона за държавната собственост, за да не се получи фактът, че ще си ги платим два пъти, най-малкото.
Благодаря.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин Гаджев. Резонен въпрос, разбира се. Господин заместник-министър, заповядайте.

Заместник-министър Атанас Запрянов: Илюзия е, че някой ще купува тези материали. Това е цялата работа. И ако ги върнем, ще има още една купчина нещата като в Осетеново ракетните горива, които се чудим сега как да унищожим. Дайте да не правим тези упражнения, защото те могат да ни доведат до нови проблеми. Така, че дъските и железата така или иначе като опаковка остават, където и да ги утилизираме. И тях ли връщаме? А как да направим оценка на тези вещества? Вие знаете какви са касетъчните бойни припаси – това са включително ракетите ни, касетъчните бойни глави. Това са много особени неща като бойни вещества. Имам предвид взривни вещества, които няма смисъл според мен да правим такива добавки, които да отварят врата за връщане, за оценка. Нека да се вземе решение, те да останат. И фирмата даже, която ще ги утилизира, ще ги унищожи. Защото в тези пари на договора ще ги унищожи.

Председател Константин Попов: Реплика от господин Гаджев. Заповядайте.

Господин Христо Гаджев: Първо държа да кажа, че не става въпрос да бъдат връщани в Българя, ако все пак се случва навън, но в крайна сметка на мен още ми е пресен примерът с взрива на Петолъчката преди няколко години, със „Стралджа-Мараж“, когато едни боеприпаси оставени за унищожаване всъщност бяха утилизирани точно, за да може да се вземат ценните материали отвътре. Така, че нека все пак гарантираме да не се случват подобни неща.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, за репликата. Дуплика, господин заместник-министър.

Заместник-министър Атанас Запрянов: Благодаря, господин председател. Точно това ни е идеята. Ние няма да ги искаме. В момента, в който Вие направите тази поправка, в NCPA са казали на Григоров, че те ще сключат договор където остатъчните материали остават във фирмата и тя се занимава с тях. И парите са американски, те не са български, така че ние нямаме загуба на национален финансов ресурс. Благодаря.

Председател Константин Попов: Аз имам въпрос. Наистина, ако може да ни обясните, защото правилно се повдигна въпросът от господин Гаджев, унищожаването като част от утилизацята ли е, като елемент от утилизацята?
Второто нещо. В промяната, която се включва се говори само за касетъчни боеприпаси, а в чл. 6, ал. 1 се говори за касетъчни боеприпаси и противопехотни мини. Каква е идеята за тази промяна като цяло?

Заместник-министър Атанас Запрянов: Говорим само за касетъчните бойни припаси. И тази поправка и договорът ще бъде за унищожаване на касетъчните бойни припаси. За тези количества става въпрос. То и така са и осигурени парите от американска страна. Но пак подчертавам, че остатъчните продукти, ако ще ги оценяваме, трябва да ги оценяваме там на място и ако ги оценяваме, при всички положения няма да струват повече отколкото струват бойните припаси, за които господин Гаджев каза, защото една касетъчна бойна глава, ако я купим, струва много повече отколкото …
Така, че това е. Става въпрос и затова казах, че Вие правите поправка еднократна. В момента, в който унищожим касетъчните бойни припаси, повече тя няма да се прилага.

Председател Константин Попов: Това звучи добре, но чисто философски, не можем да правим промени в закона само заради един договор. Нали ме разбирате? Не настоявайте на тази си теза.
Заповядайте, генерал Милев.

Господин Кольо Милев: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми, господин заместник-министър. Аз искам да кажа няколко думи, че ние наистина сме приели Отавската конвенция за противопехотните мини и унищожаването става веднъж – чрез унищожаване, чрез взривяване и втори път – чрез утилизация. А тъй като американската страна е дала парите безвъзмездно за решаването на този проблем и там не е казано дали ще бъде чрез унищожаване или утилизаця, ако има някаква печалба, е прав господин Гаджев, защото там хиляди тонове метал и взривни вещества ще се отделят. Те ще бъдат донякъде и са печалба на агенцията към НАТО или ще ним дадат по-малко пари от Америка към тази агенция или ще бъдат прихванати.
Другият въпрос е, че има срок от 2011 година и този срок се спазва. В Отавската конвенция за противопехотните мини такъв срок няма и ние нямаме противопехотни мини в наши складове, на армията, но има в складове на фирмите. Те са там обаче тяхното унищожаване на става чрез взривяване, защото има еко изискваня, които трябва да се спазват и в България това няма как да стане. И те стават чрез утилизация и особено тези, маркирам няколко заводи като „Цар Самуил – Костенец“ и имаше лиценз за утилизация и някои други.
Никой не може да си помисли, че ще взривява, дори тази агенция към НАТО ще взривява такива големи касетъчни бойни глави и едва ли не, ще ги утилизира чрез взривяване. Това няма да стане. Има си роботи, има си най-различни начини за разглобяване, буквално казано и ще си извадят всичко, което могат да го реализират после на пазара.
Така, че ние сме „за“, но в Българя не е решен въпросът с противопехотните мини. Има и даже много стари, които са в складове на частни фирми. И този член, изменението сега решава само за касетъчните, но ще се помисли, може би в бъдеще за противопехотните мини, които са в складове на Министерството на отбраната. Така, че ние ще подкрепим специално изменението на този член.
Благодаря.

Председател Константин Попов: Благодаря Ви, господин генерал. Господин заместник-министър.

Заместник-министър Атанас Запрянов: Благодаря на генерал Милев, точно така е. Господин председател, специална е технологията за унищожаване. Това са специални съоръжения където мисля, че се довеждат до някаква много ниска температура, най-напред, когато взривателите не могат да действат, след което се унищожават. Унищожават се, не се разснарядяват. Много е сложно, инвестицията е сериозна и затова в България няма такава инсталация.
А колкото до противопехотните мини, ние нямаме, така че ние сме ги сдали. Вярно е, че има фирми, които са внесли да унищожават, включително гръцките мини, но знам, че там въпросът е решен от Министерството на външните работи и Гърция трябва да си ги изтегли от България. Те няма да бъдат унищожавани.
Благодаря.

Председател Константин Попов: Благодаря. Други въпроси? Генерал Симеонов, заповядайте.

Господин Симеон Симеонов: Господин председател. Господин заместник-министър. Уважаеми колеги.
Това е един болен проблем за Българската армия и като цяло за Министерството и Вие чухте какво е състоянието за Спартана, а то не е само за Спартана, предполагам, че има други дупки в бюджета, които не са покрити. Казвам го със загриженост, защото едно от нещата, което не е финансирано, това е утилизацята в Българската армия. Това не е от днес, не е от вчера, това е с години. И този шанс, който американската страна предоставя тези средства, за да може да се премахнат касетъчните боеприпаси не трябва да се изтърва още повече, че срокът е 2019 година – октомври 2019 година. Но ние ще подкрепим това, защото няма друга алтернатива. Аз не виждам друга алтернатива. И аз съм се борил с тези проблеми преди време,
Но, господин заместник-министър, може би трябва да има един преглед, защото проблемът с утилизацията, за да се задвижат нещата, да имат фирмите по-голям интерес и ние пък да имаме по-голям интерес да махнем тези боеприпаси, уважаеми колеги, складовете на Съвместното командване на силите са там, пращяха и предполагам, че още пращят. Извинявам се за израза „пращят“, но е точно така.
Рискът е много голям. Както каза заместник-министърът, за някои ракетни горива, за определени двигатели на ракети и т.н., ако трябва да бъдат унищожени. И трябва да се направи всичко възможно, защото да не са цъкащи бомби всеки един момент. Между другото, ще Ви кажа за нещо, което предполагам, че все още не е решено, аз като началник на отбраната го заварих, когато ликвидираха Министерството на бедствията и авариите. Бяха прехвърлени от това министерство, те са ги дали на МВР, от МВР ги прехвърлих към нас едни бутилки, вече забравих, силно корозирали, никой не знае какво има вътре, какви отровни газове. Недай си Боже да се случи нещо. Трябва да се мисли наистина за утилизация. И големият проблем беше точно този, че фирмите се задължават да върнат материалите, които се получават след тази утилизаця. На практика те няма да имат някаква полза, за да го работят.
Искам да ме разберете много правилно. Не съм защитник, не съм адвокат на фирми и други, а гледам за армията как по-бързо и по-лесно да се отърве от тези излишни боеприпаси. Случаят, който стана на Петолъчката и на други места, показва че нещата са изключително сериозни. И в Севлиево гърмяха складове – там е частна фирма, и в Долни Лом, дето стана дума за гръцките противопехотни мини. Но всичко е изключително сериозно и като стане, започваме да вадим от девет кладенеца вода, ама защо това не го направихме или иначе.
Няма да забравя, още бях като командващ ВВС, заместник-министър Симеон Николов беше тогава, господин Близнаков беше министър на отбраната. И той казваше така: „Несериозно е за утилизацията да се отделят минимални средства“, а това са цъкащи бомби, които не се ли махнат, заплашват живота на българските граждани, а също и на тези военнослужещи, които са от охраната на тези райони.
Така че, уважаеми колеги, от тук трябва да има разбиране на комисията как да помогне на Министерството на отбраната. А Министерството на отбраната, господин заместник-министър, помислете как да бъде най-добре за Вас, за армията и за министерството, за да може тези боеприпаси постепенно да изчезнат. Защото колеги, всяка една година, определени партиди боеприпаси излизат от употреба и не всички могат да се изстрелят предварително както давам случая с ПВО ракетите на Шабла, обикновено се стрелят точно такива ракети с изтекъл ресурс, за да може да се унищожат. Иначе и те ще отидат тези складове и теглото става още по-голяма.
Така, че ние категорично ще подкрепим и молбата ми към заместник-министър генерал Запрянов е да го помислят и да го решим. Защото и аз съм се блъскал с тези проблеми, сега агитирам моите колеги да направим всичко възможно, за да им помогнем.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин генерал. Други? Господин Гаджев, заповядайте.

Господин Христо Гаджев: Само много набързо, малко под формата и на реплика на генерал Симеонов. Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза. Наистина трябва да решим проблема и тук не става въпрос министерството да си прибира обратно вече разснарядените вещества. Става въпрос да имаме една ясна регламентация, за всички страни да е ясно какво се случва при утилизация. Защото при унищожаване е едно нещо, при утилизация, когато има разснарядяване е съвсем различно. Да има една ясна регламентация, така че да може първо, процесът да е прозрачен. Второ, всички да са наясно при какви услови влизат в договора, така че да можем да защитим и държавния интерес, а и сигурността.
Това исках само да кажа.

Председател Константин Попов: Благодаря, господин Гаджев. Господин генерал.

Господин Симеон Симеонов: Господин председател, далеч съм от мисълта, че Министерството на отбраната ще бъде нещо против държавния интерес и затова не го засегнах.

Председател Константин Попов: Аз предполагам, че това беше и Вашият отговор. Заповядайте.

Заместник-министър Атанас Запрянов: Исках само да кажа, че имайте предвид, че това е специализиран закон, който касае, както генерал Милев каза, противопехотните мини и касетъчните бойни припаси. Генерал Симеонов говореше за другите ни ядове с другите боеприпаси от всички класове, които не са по този закон. Така, че напълно съм съгласен. Ние имахме такава програма от 2013 година. Още Аню Ангелов беше министър когато направихме Национална програма за утилизаця, която не е финансирана и стои. И ако тя се финансира, става дума за тези другите бойни припаси. Така е, те стареят, партиите, които са от оперативния и стратегически резерв стават като излишни като им изтече срокът. И това е един проблем, но се надявам, че ще има добри новини за бюджета в следващите години, както тази година – да тръгне нагоре до 2 % и тогава тези въпроси ще бъдат решени.
Благодаря.

Председател Константин Попов: И аз благодаря. Други въпроси? Не виждам. Предлагам да минем към гласуване. Който е за така направеното предложение за промяна в закона, моля да гласува. Единодушно 18 – „за“. Благодаря. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Прието е така направеното предложение.
Преминаваме към точка Разни. Аз нямам нищо към точка Разни, ако колегите имат нещо? Господин Велков.

Господин Славчо Велков: Аз само исках да кажа в точка Разни на генерал Симеонов, това което той казва, едни боеприпаси имаше в МВР, те не са боеприпаси всъщност, а средства за разпръскване на масови безредици. Те са с различни газове, разбира те? Сълзотворен, еди какъв си, кихавичен и т.н. Предполагам, че за тях говорите?

Господин Симеон Симеонов: Нямам идея точно какви са.

Председател Константин Попов: Други въпроси? Ако няма, закривам заседанието.
Благодаря и успешен ден.

Заседанието беше закрито в 15:50 часа.