1. Изслушване в Комисията по отбрана на министъра на отбраната на република България по актуални въпроси за отбранителната политика съгласно т. 29 от ПОДНС.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбрана на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили /ATARES/ и на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили /SEOS/ 802-02-3 от 16 януари 2018 г.
3. Редакция на Вътрешните правила за работа на Комисията по отбрана.
4. Разни.

---

ПРОТОКОЛ
№ 22

На 1 февруари, четвъртък, 2018 г. се състоя редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване в Комисията по отбрана на министъра на отбраната на република България по актуални въпроси за отбранителната политика съгласно т. 29 от ПОДНС.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Италианската република, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на отбраната на Кралство Испания и държавния секретар по отбрана на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на въздушния транспорт и дейности на военновъздушните сили /ATARES/ и на Техническо споразумение между Министерството на отбраната на кралство Дания, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия и Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимна поддръжка чрез обмен на услуги в областта на транспорта по повърхността за осигуряване на дейности на въоръжените сили /SEOS/ 802-02-3 от 16 януари 2018 г.
3. Редакция на Вътрешните правила за работа на Комисията по отбрана.
4. Разни.

Списък на присъствалите гости и народни представители, членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по отбрана господин Константин Попов.
* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Гости на заседанието са: зам.-министър Величков, зам.-министър Запрянов, началника на отбраната ген. Боцев, разбира се, и нашите приятели от неправителствените организации.
Добре дошли на всички!
Предлагам Ви да започнем с гласуването на дневния ред. (Изчита дневния ред.)
Други предложения по дневния ред? Ако няма, моля, който е съгласен с дневния ред, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ В КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ЗА ОТБРАНИТЕЛНАТА ПОЛИТИКА СЪГЛАСНО Т. 29 ОТ ПОДНС.
Редът е ясен: по два въпроса от парламентарна група.
Започваме от парламентарната група на ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“, ДПС, „Воля“ – кратки въпроси, отговори, реплики, дуплики.
Ще си позволя, господин Министър, да Ви задам първия въпрос. Според мен той е изключително важен. Вие сега извършвате преглед на Програмата за развитие на отбранителните способности, преглед на плана за развитието на Въоръжените сили и, разбира се, на базата на всичко, което сте постигнали досега.
Искам да Ви запозная с точка 8.3 от Програмата за развитие на отбранителните способности, в която пише: „Структурата на военнообразователната система не се променя от 2018 г., като се търсят механизми за оценка на образователните способности и проекти за тяхното развиване, както и възможности за придобиване на комплексно авиационно образование в областите на Военновъздушните сили, гражданското въздухоплаване и други граждански специалности“.
Знам, че по този въпрос се работеше в Министерството на отбраната, имаше специално изготвен план. Благодарение на Вас правителството осигури допълнително финансиране на военнообразователната система в немалка сума – каквато не сме виждали скоро, специално за Националния военен университет бяха осигурени над 16 млн. лв. Знам, че Вие се застъпихте и вложихте достатъчно финансов ресурс и за учебната авиационна база, който е планиран за разходване и придобиване на способности през следващата година. Очевидно е, че са взети мерки за развитие на военнообразователната система и по-специално, както е записано в т. 8. 3. Аз лично вярвам, че Военното министерство, неговото политическо ръководство, военното ръководство има достатъчно желание, възможности и способности за развитие на образователната система, която е и приоритет на правителството. В този смисъл вярвам, че може да се намерят пътища, ресурси и възможности за възстановяване на Военновъздушното училище. Виждаме, че има добър пример в това отношение, каквото е Военноморското училище, разбира се, без да се засяга статутът на Националния военен университет. Мисля, че може да се намерят решения, които ще бъдат добре и за Въоръжените сили, и за Военновъздушните сили в частност. Смятам, че ако се положат усилия в тази посока, ще имаме добър резултат и е възможно Военновъздушното училище да бъде възстановено, и по този начин ще преодолеем една сериозна несправедливост, а именно Военновъздушните сили да имат свой образователен център, който да носи духа на българските Военновъздушни сили.
Въпросът ми е: имате ли изготвено становище? Имате ли определено желание да работите в тази посока и ако имате, смятате ли, че това е положителна тенденция и нещо, за което си заслужава да бъдат вложени усилия?
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, първо, честит празник! Чудех се дали аз да дойда с бъклицата, но колегите казаха:“ Отиваме на гости, там ще ни почерпят с вино за Трифон Зарезан“. (Оживление.)
Прав сте, но истината е, че заслугата не е моя. Заслугата е на цялото ръководство – и на началника на отбраната, и на заместник-министрите. Действително се мисли в тази посока. Беше изработена Пътна карта за развитието на комплексното авиационно образование. Смятаме, че подходът e точно този – копирайки положителния и добър опит от Военноморското училище, да се излезе на пазара на професионалното военно обучение, за да могат да се привличат и български, и чуждестранни граждани не само за военната специалност. По този начин това би осигурило и допълнителни финансови ресурси за издръжката на тази дейност. Разбира се, освен популяризирането на това авиационно образование и кадрите, които ще излизат от него, да се разширят и възможностите на авиационния факултет. Правилно отбелязахте, това беше комплексно решение за тези 16 милиона, които ние отпуснахме за Националния военен университет, от които 4 милиона са за Авиационния факултет за подобряване на инфраструктурата точно с оглед на това – пристъпвайки в следващ етап към подобна стъпка, да сме максимално готови. Честно казано, не съм изчислявал какви пари са отделяни във времето назад, но наистина отделихме тези 16 милиона точно с тази амбиция.
Генерал Запрянов – зам.-министър на отбраната, специално беше на посещение в Долна Митрополия. Ще му дам думата да допълни по въпроса, но намерението ни е точно това. Знаете, че и в местната общественост – плевенската и в Долна Митрополия има подобно желание за възстановяване на Военното училище и от страна на настоящите летци, на бившите кадри на авиацията. Все пак всичко това е свързано с разчет, с Пътна карта, която трябва да се следва, защото няма как отведнъж да се случи.
Господин заместник-министърът може да допълни по въпроса.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това, което казахте, е оптимистично. Аз лично го приветствам. Надявам се, че Пътната карта, която беше разработена преди две години, е успешна и ще Ви даде стабилна база за по-бързо вземане на решение в правилната посока.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Съгласно тази Пътна карта беше ми възложено от министъра на отбраната да проведем специално разширено работно заседание в Долна Митрополия освен с академичната общност, с всички военни ВУЗ-ове, плюс бизнесът, който се занимава с авиационно образование в България. На това съвещание трябваше да отговорим на два въпроса.
Първият въпрос: защо докладът на министъра на отбраната на служебното правителство до Националната агенция за акредитация да се създаде Висше военновъздушно училище е отхвърлен от месец април миналата година?
Второ, как са изпълнени мероприятията, заложени в Пътната карта, така че при повторно обявяване от министъра на отбраната на желание да разкрием такова училище, да бъде успешно. Искам да доложа пред Комисията, че разкриването на военните училища не може да стане без акт на парламента, а парламентът не издава акт без Националната агенция за оценка и акредитация – да акредитира предварително доклад за създаване на такова училище.
Анализът от тази среща показа, това беше и част от работата на работната група по образованието, както министърът каза, че действително не всички мероприятия от Пътната карта са изпълнени, тоест към този момент Факултетът не е готов да бъде преобразуван във Военновъздушно училище. Причината за това е, че там има да се довършат още неща. Това, което се инвестира, е една част от задачите. Много по-сериозни обаче са задачите по създаването на академичен състав, по сертифициране на преподавателите за водене на курсове, които да бъдат припознати от Европейската агенция по въздухоплаване, така че да бъдат конкурентни. Това е моделът на морското училище.
Това, което искам да доложа, е, че съществува желание от цялата академична общност на военното образование да се помогне на Факултета да бъде подготвен.
Искам да Ви кажа още нещо важно. Националният военен университет е сертифициран от Националната агенция за акредитация през 2016 г. с най-висока оценка от всички университети в България – 9,8. Това е единственият университет, който е сертифициран за шест години напред. Тоест, акредитацията на Националния военен университет ще изтече през 2022 г.
Така, както е поставена задачата от министъра на отбраната, по Пътната карта до 2020 г. трябва да внесем доклад за разкриване на висше военновъздушно училище, който да мине на оценка и акредитация от Националната агенция за акредитация, след което да се преиздаде нов акт за акредитация на Търновския университет. Има голяма опасност, ако отделим факултета, без да е акредитиран, тогава дипломите на нашите военновъздушни специалисти няма да бъдат легитимни. Защото дипломите с бакалавърско ниво са легитимни само от акредитиран ВУЗ, какъвто е университетът. Затова най-напред трябва да създадем условия за успешна акредитация, а не да правим опит, какъвто беше направен – не сме готови, и не мина този опит. Трябва да сме сигурни, че пристъпвайки към създаване на ВУЗ, ние сме готови да го акредитираме и да преакредитираме ВУЗ-а, от който се отделя Факултетът, така че нито в един момент обучаемите нито в Търновския университет, нито във Факултета в Долна Митрополия да не загубят легитимността на своите дипломи. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, не го приемайте като реплика, а като израз на консенсуса, който има между нас по отношение на това училище. Говорих и с колегите от парламентарната група на „БСП за България“. Ние ще подкрепим всяко действие, което е необходимо да бъде направено от парламента, за да може да се реализира идеята Ви. Наистина хубаво е видовете въоръжени сили да си имат училищата, както е навсякъде, за да има някаква равнопоставеност. Иначе се получава, че корабите са повече от самолетите в България. (Оживление.)
Другото, предполагам, че в темата за акредитация включвате не само ВВС може би има възможност да се включат и подготовка на граждански летци. Това го давам като допълнителна идея. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не са повече корабите от самолетите, но и с корабите, и със самолетите имаме еднакви проблеми – остарял парк и необходими допълнителни средства за ремонт и модернизация. Иначе, ако ги броим, на бройки самолетите са малко повече.
Казах го в началото: не дадем ли възможност да се обучават външни и чужди граждани, тоест български граждани, но не за военни летци, а и чужди граждани, както е във Военноморското училище, чисто финансовата сметка няма как да излезе. Това ще означава едно много скъпо мероприятие на данъкоплатеца дори да сме изпълнили всички необходими условия за ратификацията. Това е логиката.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Министър, господин Генерал, уважаеми колеги! Обсъждаме много важен въпрос. Той не стои от вчера или от днес – стои от много време. В края на краищата справедливостта трябва да се възстанови. За да бъде еднакво за всички и най-вече да няма ущърб това, което каза и генерал Запрянов – акредитирането и преакредитирането на двата университета е изключително важно. Тук искам само да напомня, че до 1992 г. във Военното училище в Долна Митрополия съществуваше граждански профил, който обучаваше пилоти за гражданската авиация. Не знам по какви причини беше премахнато, което беше голям минус и срина държавната подготовка на пилотите.
Отчитайки, че последните випуски граждански пилоти, вече са на ръба за пенсия и се очертава голям глад за летци и за гражданската авиация, тоест нашата държава ще има необходимост от пилоти за гражданската авиация. Много належащо е да стане това, което е започнато и ние ще го подкрепим. Давам пример: Полша, като държава, която винаги се е стремяла да има някаква водеща роля, макар че не винаги е била водеща, в тяхното военновъздушно училище вкараха и техника, и успяха да си издействат да готвят пилоти по линия на НАТО и етапите на подготовка в зависимост от учебните самолети. Това носи на държавата изключително много пари. Този аргумент е много сериозен и трябва да се помисли, че ако се направи това нещо, ще има полза не само военното образование, ще има полза и Министерството на образованието и Българската армия.
Второ, не искам да отварям стари рани. Нека да се решават нещата принципно, защото ако говорим за истина, името на Националният военен университет не е национален. Ако беше национален, трябваше всички видове въоръжени сили да присъстват там. Когато обаче са го решавали, лобитата са действали и явно са направили това нещо. Въпросът е, че трябва да се подхожда принципно. Трябва да се развиват военните училища, военното образование, както и морското училище, постигна този резултат. Закриване на гражданския профил не води до нищо добро. Надявам се, че ще дойдат по-добри времена за България, за военната авиация за Сухопътните войски, за флота. Трябва да гледаме с перспектива напред да се развият тези видове обучения.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По принцип не обичам да говоря в минало време, защото най-лесно е да казваш: този беше, онзи беше, еди-коя си година. Истината е, че във цялото висше образование е огромен батак. Ние имаме 54 висши учебни заведения в България. Петдесет и четири! Няма да казвам каква част, но не малка част от тях бълват дипломи и специалисти, които имат тапии, но нямат способности и грамотност, и това е огромен проблем. Това си личи не само от международни изследвания по въпроса, по всякакви – личи и на пазара на труда. Не смятам, че ще направя комплимент на моряците, те наистина го заслужават, защото това, което те са изградили във Военноморското училище – казвал съм го и на колегите от ВВС, и на генерал Стойков, и на други, това е примерът за подражание. Във Военноморското училище се обучават кадри не само за нашия военен флот, не само български граждани, но се обучават и чужденци. Дори и на шега може да се каже, че най-голямото гръцко морско училище е в България. Повече гръцки граждани завършват подобно образование във Варна, отколкото в Гърция. Тоест подобен подход към професия, която – Вие много правилно споменахте, е конвентируема. Нека да отчетем и това, защото тези български граждани, които ще завършат Военновъздушно училище, те все пак получават военна подготовка. В даден момент, освен че им осигуряваш възможност за нормална работа и добър стандарт, ти осигуряваш и възможностите, при необходимост, на българската бойна авиация. Тук няма две мнения по въпроса. Логиката, която съм споделял винаги, е да не се връщаме кой, кога, как. Да, грешки са правени, направени са вече, по-добре да видим как да ги изправим и да си решаваме проблемите, отколкото да се връщаме към Адам и Ева. Българите, за съжаление, сме склонни към това – все някой друг, някъде назад във времето да ни е виновен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председател, господин Министър, господин Генерал, господа заместник-министри! ВВС и Сухопътни войски имат числено превъзходство и да не остане някой с погрешно впечатление, искам да кажа, че не е въпрос за лобита. Флотът няма лоби, между другото, това му е най-голямата слабост за всичките години, но беше самоотвержена борба на тогавашното ръководство на Морското училище и командването на флотата да остане. Категорично подкрепям идеята за военновъздушно училище, защото там има дух на летци. Те трябва да се учат там, където се раждат летците. Същото е и за морското училище – не може Националният военен университет да дава този дух на човека, който ще лети. Затова трябва да го има училището. Въпросът не е на несправедливост, въпросът е на грешка. Груба грешка е, че се закри! Аз съм абсолютно убеден и съм споделял с генерала, че нашето Военновъздушно училище сега трябваше да обучава стюардеси и всичко, което хвърчи. (Оживление.) Това правят моряците. Те трябваше да дават на всеки, който лети на тези малки самолети. Трябваше да бъде центърът на тази подготовка дори да сертифицират останалите. Смятам, че е грешка и наистина трябва да се върне.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: За да влезем в процедурата, господин Председател, господин Адмирал, лоби има и то ще пречи за осъществяването на тази идея. Това е много квалифицирано образование, обучение и има чисто икономически заинтересовани среди, които не желаят то да се връща отново под формата на това обучение на летците дори гражданския профил да се връща. Лобито ще работи в обратна посока, повярвайте ми. Всички знаете за какво говоря. Със съвместни усилия, ако успеем да си свършим работата, ще възстановим Военновъздушното училище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Предлагам да приключим тази тема. Тя беше доста ползотворна. Очевидно е, че от Комисията по отбрана в голямото си болшинство имате подкрепата за възстановяване на Военновъздушното училище. Надявам се, че ще се положат необходимите усилия в тази посока и считам, че когато става въпрос за национална сигурност, парите може би ще минат на второ място. Така че разчитаме на Вашите усилия, на екипа, който ръководите успешно, на началника на отбраната, че това, което сте планирали – възстановяване на военното училище, ще се случи.
Въпроси от колегите от БСП?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, генерали, офицери, колеги! Въпросът ми е кратък, надявам се и на такъв отговор. Преди десет дни може би имахме съвместно заседание на трите комисии – по Контрол на службите, Комисията по отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по отношение на Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България.
Както Ви е известно, решението беше отложено за друго заседание с препоръката да се подготвят бележки, да се направят корекции на Стратегията и тя да придобие вид, който да отговаря на изискванията на предизвикателствата.
В раздел „Отбранителна политика“, господин Министър, съвсем накратко е споменато необходимостта от създаване на една институция, която е Ваша идея и, бих казал, Ваша мечта, ако ми разрешите да се изразя като цивилен човек – въпросът за доброволната наборна военна служба. Бих искал да получа отговор на въпроса: как точно да интерпретираме, защото е написано „доброволна военна подготовка“. Считам, че този термин не изчерпва същността. Или трябва да добавим „наборна“, или да добавим „служба“, или да бъде „доброволна наборна военна подготовка“. Искам да чуя Вашето мнение, за да се ориентираме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Много точен въпрос.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Велков! Моята мечта е връщането на наборната военна служба. Тъй като в Програмата за управление е записано „доброволна военна служба с обучение“, ние трябва да се концентрираме върху това, което реално ни е задължение според коалиционната Програма за управление на правителството.
Логиката на това нещо е в две направления дори бих ги разширил до три. Първото, е необходимостта от попълване на резерва с млади хора, които имат необходимата подготовка.
Второ, задоволяване на желанието на онези български граждани, които желаят доброволно, без да изявяват намерение за военна кариера, да получат подобна военна подготовка.
Трето, то всъщност кореспондира до голяма степен с първото, ние трябва да дадем възможност на младите хора да се подготвят. И в средното образование също разработваме, това също е записано в Програмата за управление, да получават адекватни познания и умения, за да могат при нужда да изпълнят своите конституционни задължения.
Разработени са няколко варианта от работната група. В момента, в който нещата бъдат по-ясни, ще поканя цялата Комисия в Министерството на отбраната да направим дебат по въпроса, за да чуем и Вашето мнение. Разработени са основно два варианта, така да кажем.
Единият вариант, най-общо казано, покрива това, което е записано в Програмата. Онези млади хора, които изпитват желание и нужда да получат подобно обучение, да го получат в рамките на един период – шест или между шест и девет месеца според това какво точно изявяват като желание, да получат като знание и умение, да го получат в определени центрове – регионални ли ще бъдат, или в два: един за Южна, един за Северна България. Това също се обработва. Това е единият вариант – идваш шест месеца, получаваш си необходимата подготовка. Това, което всеки един войник трябва да научи основно за задълженията си и уменията, които трябва да придобие.
Другият вариант е по-интересен, за него се иска по-задълбочено обсъждане, тъй като на практика самата кадрова военна служба в момента е също доброволна. Да разширим цедката и да направим две, три нива: първо и второ ниво – всеки български гражданин, с осми клас образование, навършил пълнолетие, минава през първата част от обучението и след това тези, които имат желание да започнат кадрова служба, те също минават през това обучение, след това продължават още една фаза на обучение и си влизат в редовете на Армията като кадрови военнослужещи. Това донякъде ще реши проблема с недокомплекта. Донякъде! Няма обаче да е основният фактор.
Според анализите, които правим в работната група, даването на възможност за доброволна служба за получаване на военни знания и умения би събудило интереса на част от тези хора да останат на служба в Армията като кадрови военнослужещи. Това би събудило подобен интерес. Работната група още не си е довършила работата. Обсъжда тези два-три варианта. Остойностяваме нещата, защото все пак това са разходи, които няма как да ги загърбим. Когато са ясни и разходите, може би това пък ще предопредели кой от двата варианта е по-изгоден на държавата чисто икономически.
Идеята е да се върви в посока на доброволен принцип, който желае. Пак казвам, по този начин, за социологията говорих, изследваме две направления – дали това би събудило интереса към кадровата служба, ако се даде такава възможност и за шест месеца получиш, дали това би събудило интереса ти?
Другото, което искаме да изследваме, за да може да си направим приблизително някакви финансови разчети, какъв процент от младите хора – обследваме една целева група между 14 и 29 години – заявяват подобно желание, за да можем да ориентираме и бюджета за какви пари става дума. Това е процес, който, надявам се да го приключим в рамките на следващите няколко месеца. Пак казвам, преди да го внесем официално в Министерския съвет, мисля, че е редно да го обсъдим, тъй като в Комисията по отбрана са хора, свързани с темата за Българската армия. Бележки или пък предложения, идеи, някои неща могат да се поизправят. Отсега казвам: всеки от Вас, който проявява интерес към темата, може отсега да се включи с идеи, предложения в писмен, в устен вид, директно в работната група, която работи в Министерството на отбраната. Това е идеята.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Мисля, че поканата за гостуване в Министерството на отбраната е добра идея. Ние никога не сме отказвали да правим изнесени заседания особено по такъв важен въпрос. Смятам, че предложението е добро и Комисията по отбрана ще го приемем. Много правилно повдигнахте въпроса за мотивация. Това е ключов въпрос: какво ще създадем и дали то ще бъде успешно?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря.
Удовлетворен съм от това, което чух по идеята. Явно, че мотивацията е ключовата дума.
Господин Министър, тук става въпрос за нещо друго – може би не бях разбран правилно. В проекта за Актуализираната стратегия, която ние ще гласуваме може би след седмица, пак трите комисии, да кажем и десет дни да е, в Раздел „Отбранителна политика“, когато става въпрос за тази идея, няма изобщо думата „служба“. Там пише „доброволна военна подготовка“. Може би трябва да бъде вариант за доброволна наборна военна служба за придобиване на военна подготовка или нещо подобно. В рамките на седмица-две, понеже имаме задача да дадем нашите предложения на председателите на комисиите, трябва да се уточни терминът и да залегне вътре в самата Стратегия. Хубаво ще бъде Ваш представител да присъства на това съвместно заседание с готовата формулировка. Георги Кръстев обобщава и готви. Това е.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Няма как да е наборна, защото означава, че връщаме наборната поголовна военна служба. Логиката е това да е доброволно под формата на служба-обучение. Използваме „служба“, защото това е общоприетият термин „доброволна служба“. На практика това си е военно обучение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за пояснението, господин Министър.
Наистина терминологията е важна и трябва да се изясни кога започва службата – преди клетвата, след клетвата, кога точно. Както казва доц. Михов, завършва дълго.
От „Обединените патриоти“ въпроси по тази тема?
МИЛЕН МИХОВ: Господин Генерал, нямам въпрос, но ще използвам времето да направя изказване. Длъжен съм, тъй като тук няколко пъти се спомена Националният военен университет. Само ще припомня, че тази година той ще отбележи 140 години и е първото висше училище в България, преди да има Конституция, преди да има княз, преди да има Българска народна банка, преди всичко да има, се създава днешният Национален военен университет. Малко ме смущава коментарът, че той не е национален. Това е за честта на университета.
Бих искал да подкрепя това, което министър Каракачанов каза, че трябва да разделим въпроса какво искаме да правим във военнообразователната система и че целта е подобряване на военновъздушното обучение и подготовка. Ние ще сбъркаме, ако подминем тази цел с целта да възстановим на всяка цена Военновъздушното училище. Това са две различни цели. Ако сменим табелката от факултет на университет, ще подобрим ли подготовката на летците? Очевидно – не. Ако обаче вложим средства, ако водим съзнателна, целенасочена политика за укрепване на преподавателския състав, ако модернизираме базата и всичко необходимо, което трябва да се направи, ние несъмнено ще подобрим подготовката на летците. А ако дадем и постигнем възможност да се обучават и цивилни служители, и пилоти, и инженери, това е още по-добре.
Ще илюстрирам и с това приключвам, че Списаревски и всички пилоти, защитавали София през Втората световна война, са възпитаници на тогавашното Военно училище. Целта е много правилна – трябва да подобряваме, да развиваме военновъздушното образование, както прави и Министерството. Ще припомня, че тези средства в Националния военен университет са първите от девет години назад и най-големите от 15 години назад. Станаха девет месеца при управлението на господин Каракачанов. Завърших.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Понеже искам да спазваме регламента, разбрах, че няма въпрос, да не би да имате отговор на нямането на въпрос? (Оживление.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Отговорът е, че според мен и това съм го обяснил на колегите от ВВС, те са съгласни: поставен въпросът емоционално, бързо, на всяка цена поражда точно подобни реакции: а какво ще стане с Университета в Търново? Това няма ли да ощети? Затова беше казано и от генерал Запрянов, и от мен – мнението с военното ръководство ни е едно, това трябва да се прави постепенно, по никакъв начин за сметка на Националния военен университет. Иначе действително се създава известно напрежение. Всички сте го усещали, всички сте минали през висшите ешелони на Армията, започва мрънкане едни срещу други. Това е абсолютно ненужно. Целта беше ясно изложена: да, трябва да се възстанови. Няма как да стане на всяка цена при този малък продукт, който дават накрая. Това не е рентабилно, няма да е изгодно и като отидем при финансовия министър, той с червения молив ще обяснява кое как финансово не става. Затова давам примера с Военноморското училище, за да е по-ясно на всички. Военноморското училище е много добър пример по какъв механизъм трябва да изградим и бъдещото военновъздушно училище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика към отговора имате ли господин Михов? Нямате.
Колеги, нека да се придържаме към регламента, иначе се превръщаме в говорилня.
Думата има „Движението за права и свободи“ за въпрос към министъра.
СИМЕОН СИМЕНОВ: Ще кажа само нещо уточняващо, тъй като доц. Михов остана с впечатление, че се засегнах. Нямам нищо против. Искам да кажа нещо друго. Когато е национален, включва всички видове въоръжени сили. Това че на времето са го решили, е отделен въпрос. Нали гледаме за бъдещето?! Да се развива, което каза и министърът на отбраната, за да може да носи пари, буквално казано, да бъде нов етап от подготовката на военните.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Ще гледам максимално бързо да задам въпроса си. Господин Председател, господин Министър, заместник-министри и членове на кабинета, колеги!
В началото колегата Велков спомена за Актуализираната стратегия, която миналата седмица обсъждахме. Имаше доста коментари, включително стана дума и за общоевропейската отбрана и сигурност. Наскоро, господин Министър, преди две седмици, по инициатива на президента на Франция Макрон имаше сбирка на върха на страните от Сердиземноморието и южните страни – членки на Европейския съюз, където България не участва. Тя се провежда от няколко години насам. На тази среща на върха се разискваха най-различни теми, но изключително силно впечатление прави речта на Макрон, където той говори за така наречените „граждански консултации“. Това е идея, която възниква може би предвид обстоятелствата, които, тоест политическото време, в което живеем в Европа, става дума за организиране на широки консултации с граждански организации или така нареченото „обществено допитване“, което в последните години в Европа липсва. Навремето, когато се е изграждал целият Европейски съюз, по този начин се е организирала самата конструкция на Съюза.
Без да влизам в подробности, основните теми, които се разискват, са най-различни, свързани с мобилността, общността в Европа, еврозоната, стабилността, просперитета, иновациите, цифровите технологии и така нататък. Естествено, тема, свързана с общоевропейската отбрана.
Въпросът ми към Вас е: Вие какво мислите по общоевропейската отбрана, тъй като сме и в Председателство на Съвета на Европейския съюз?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, колега, за „кратко“ формулирания въпрос.
Господин Министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Както знаете, България има ясна позиция по въпроса и аз я споделям абсолютно и напълно. Идеята за изграждане на общоевропейска отбрана трябва да получава подкрепа, но по никакъв начин ние не трябва да я разглеждаме като нещо отделно от възможностите и усилията, които НАТО създава. По никакъв начин! Поне към този етап не виждам да е такова намерението.
Общоевропейската отбрана е процес. Ние участваме в него, той би бил полезен, тъй като има специфични въпроси, които ангажират и страни – членки на Европейския съюз, които не са ангажирани в НАТО. Но това, да кажем, е изключение от правилото. В този процес няма дебат. Решенията тепърва предстоят. Пак казвам, мнението на правителството и мое лично мнение е, че ние трябва да разглеждаме темата с общоевропейската отбрана не като нещо различно от НАТО, а като част от политиката на НАТО в региона. Има много специфични теми за Европа, това е вярно. Пак казвам, това не трябва да се разглежда отделно.
Относно дебата по темите с армията, съгласен съм – ние точно това правим. Парламентарната комисия е представител точно на гражданското общество, тъй като в нея членуват представители от различни политически сили, избрани от хора с различни убеждения или виждания. Не си го представям да се обсъжда само с едни или други целево. Тук се прави дебатът – в Комисията по отбрана. Всеки един от народните представители е представител на част от гражданското общество. Дебат – да, но професионален дебат.
На въпроса Ви: защо не сме присъствали? Не знам, най-вероятно поканата е била до държавния глава, тъй като това е било нивото. Не мога да отговоря от името на друга институция.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, колега.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Благодаря за отговора.
Моите очаквания от отговора се препокриват с това, което Вие отговорихте. Не знам как ще се справим с лидерките и лидерите в Западните Балкани, защото и Германия, и Франция, и Англия, която вече не е част от Европейския съюз, но имаше идея да се изгради общоевропейска отбрана, отделна, по подобие на НАТО. Пак казвам, доволен съм от отговора, който получих и това трябва да бъде линията, която трябва да следваме като страна – членка на Европейския съюз.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Колегите от „Воля“?
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, господин Генерал!
Въпросът ми е към господин министъра. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, Глава трета „Подготовка на българските граждани за защита на Отечеството“: „Гражданите на Република България в девети и десети клас на средното си образование преминават подготовка за усвояване на знания, свързани със задълженията им по отбраната на страната, действията за оцеляването и кризи от военен характер, както за мисиите и задачите на Въоръжените сили. Подготовката се осъществява от пет учебни часа в девети и пет учебни часа в десети клас“.
Искам да Ви сезирам, че тези подготовки не са променяни от 2011 г. Наскоро министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи пред медиите, че се водят преговори с Министерството на отбраната по тази тема. Бих искал да знам какви са Вашите намерения в тази посока и докъде са достигнали разговорите? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Нецов, действително Вие сте прав. Пет часа, в часа на класния, казано най-образно, последния час, когато някои от учениците не присъстват, пет учебни часа не са необходимото време в учебната програма, в която един млад човек може да усвои нещо в средното образование. Работната група работи по този въпрос с Министерството на образованието. Имаше и някои смели предложения – да увеличим тези часове на 40 учебни часа. Това срещна известна съпротива от Министерството на образованието и аз ги разбирам, защото трябва да бъде за сметка на други предмети. Не мога да Ви кажа колко ще бъдат. Сигурно е, че пет часа са крайно недостатъчни.
Новото, което ние замисляме, е освен теоретичните, прав сте, петте урочета не са променени. Доста общи, честно казано, няма ефект. Първата цел, е увеличаване на часовете, но това няма да е достатъчно.
Имаше и по-смели предложения. Това може да включва и едноседмично практично обучение, лятно. Това също се обсъжда. Военния университет лятно време, и не само той, курсантите са в отпуск, в базите в Долна Митрополия, Търново, Шумен, може да се направи и едноседмично практично обучение за допълване на тези знания.
Другото нещо е дали това да обхваща и 12-ти клас? Действително се дискутира в Министерството на образованието. Деликатен е въпросът от гледна точка на това, че, пак казвам, часовете за военно обучение, казано най-грубо, ще бъдат за сметка на нещо друго. Това поражда този дебат, който продължава вече няколко месеца, да се напаснат идеите. Темата за военното обучение в училищата и доброволната служба са две неща, свързани взаимно, като едното създава предпоставки за другото. Мисля да ги обсъждаме комплект, преди да тръгнем към внасяне в Министерския съвет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Нецов, реплика? Нямате.
Преминаваме към втория кръг от въпросите.
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, господин Началник на отбраната, колеги! Преди да задам въпроса, първо, искам да направя кратка бележка по предния въпрос, защото не става въпрос само за учебните програми, които са написани от Военната академия, доколкото си спомням. Става въпрос и за начина, по който се преподават тези учебни програми от избраните от Централното военно окръжие хора, защото в обратната връзка от моя избирателен район от училищните съвети е, меко казано, покъртителен за нивото на обучение, така че и това трябва да се вземе предвид.
Въпросът ми е свързан с друга тема, която ми беше поставена неколкократно по време на приемните дни, между другото, наболя и тази седмица. Това е свързано с политиката на Министерството на отбраната за освобождаване на жилища, които не се ползват от военнослужещи или служители на Министерството на отбраната, които са към днешна дата.
При повечето случаи съм напълно категоричен с буквата на закона, че особено хора, които са сключили договор за времето на тяхната военна служба, следва да освободят в момента, в който този договор и този договор за наем не са адекватни и са прекратени.
Искам да Ви обърна внимание и на един проблем, който възниква в район Красна поляна. Има военно блокче до бившето Военнотранспортно училище, което е буквално в границите на кв. „Факултета“. Вътре има 16-ина семейства, които са настанени още преди 40 години. Блокът е строен в началото на Втората световна война и състоянието му не е цветущо. Въпросните жители на блока са получили документи, с които трябва да освободят жилищата и то в рамките на зимния сезон, което също е проблем.
Въпросът ми е: как ще се развие политиката на Министерството на отбраната и ще се мисли ли и за целесъобразност, тъй като честно казано, не виждам някой друг да отиде доброволно от военнослужещи или от служители на Министерството на отбраната да живее в подобни блокчета, които са в лошо състояние и се намират в такива места? Доколко трябва да се потърси някакво решение за хора, които са служили повече от 40 години и са вече на преклонна възраст, че трудно биха могли да си намерят сами жилище? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, господин Гаджев. Въпросът има две измерения. Едното е чисто законовото, а другото –чисто човешко. За конкретният случай в Западен парк министър Величков си записа. Между другото, когато възникна първият случай – с майката на убития полицай, господин Запрянов беше натоварен да провери. Оказа се, че освен парадоксални случаи примерно една 90-годишна жена, чийто мъж е служил цял живот в армията, пенсионира се в Генералния щаб, жената е на 91 години, децата й са в чужбина и не се грижат за майка си. Добре, оставяме това настрана. В този случай ясно е, че тази 91-годишна жена трябва да намериш формулата. Не е човешко да я извадиш.
Другият случай е с майката на военнослужещия полицай. Там случаят е същият. Извинявайте, но бяха събрани над 100 хиляди евро, бяха изплатени на семейството. Те си изплатиха апартамента, та останаха пари и за ремонт. Там също от чисто морална гледна точка намерихме вариант с Министерството на вътрешните работи. Има обаче случаи, които са фрапантни, унизителни. Получил жилище, продал го или го прехвърлил на децата си и ползва пак военно жилище без основание, на всичко отгоре не плаща нищо. Има такива, които и вода не плащат и са натрупали сметки.
Политиката, която сме предприели, е следната: подобни хуманитарни случаи, такива, които са чисто човешки, като 91-годишната жена, като майката на загиналия полицай, или болен човек, който няма кой да го гледа, да търсим варианта на човешкия компромис. От друга страна, има военнослужещи и проблемът не е само в София, проблемът е и в големите градове, навсякъде – Министерството изпитва нужда от жилища за действащи военнослужещи и ние трябва да се съобразим и с това. Спазвайки закона, ще търсим решение за хуманитарни случаи. За конкретния случай в Красна поляна, ще го проверя и ако искате, ще Ви отговоря писмено или пък на другия контрол. Доколкото разбрах, искате да кажете, тъй като сградата е стара, хората са отдавна, тя е в такова състояние, че дори да ги извадим, едва ли някой от сега действащите военнослужещи ще отиде да живее на такова място. Не мога да Ви отговоря наизуст на този въпрос, ще го проверим.
Трябва да се съобразим със закона. След изтичането на срока на мораториума през месец ноември, ако не бяхме пуснали писмата, предизвестията, да започне масово придобиване по давност и тогава сигурно в Комисията щеше да има въпрос, защо не сме взели мерки и сме допуснали тази безстопанственост? Това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гаджев, реплика?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря за поетия ангажимент. Безспорно, трябва да се спазва буквата на закона. Впрочем има случаи, в които хора са си взели примерно в 2009, 2010 и 2011 г. апартамент като правоимащи, след което са напуснали системата, но продължават да го ползват, без това право и не искат да го освобождават. Това е безспорно. Ние също сме защитили държавния интерес, тъй като увеличихме срока за придобиване по давност, така че това е решено и законодателно. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, уважаеми колеги! През последните месеци на миналата година обсъждахме проблемите със специалните горива и касетъчни боеприпаси. Искам на това заседание да поставя въпроса за боеприпасите, които в момента се съхраняват в складовете на Българската армия.
Както знаете, за утилизацията им е необходимо голяма сума и всяка година в бюджета на Министерството не се отделят необходимите средства за изпълнение на тази програма.
Моят въпрос е: каква е политиката на Министерството на отбраната по решаването на този въпрос не само за 2018 г., но и в бъдеще с освобождаването от излишни боеприпаси и каква част от тях могат да се реализират на пазара, а друга – да се утилизират? Къде ще стане тяхното утилизиране? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, заповядайте за отговор.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Тежък въпрос, който от години стои. Министерството на отбраната във всички политически ръководства е предприемало действия за съгласуване на списъка, който е за утилизация и унищожаване с възможностите част от тези средства, които са с ресурс и категория над пета, да могат да бъдат придвижвани и за продажба чрез стандартните комисионни договори, които притежава Министерството на отбраната с дружественото снабдяване и търговия. Такава възможност към момента и като политика предвижда и настоящото ръководство и министъра на отбраната. Личните му указания още в началото са били – всичко, което би могло да бъде продадено с цел реализация, въпреки че, знаете, тези средства само транзитно идват в Министерството на отбраната и след това попълват фонда на Министерството на финансите, тъй като ние изпълняваме план за собствени приходи, който и тази година е в размер, както миналата – 44 милиона, предимно да бъдат реализирани по този начин. Вървят постоянно и тестовете на изпитателния полигон „Змеево“, за да може определени партиди, на които им изтича ресурсът, чрез тестване да бъде назначаван нов ресурс, за да не отиваме към варианта утилизация. Количествата обаче нарастват с всяка година. Няма да спомена тонажа, тъй като най-вероятно това е чувствителна информация, но обявените поръчки за миналата година, които ние прекратихме – първата, поради това че кандидатстващата фирма „Експал“ – това е официална информация, за над 320 тона утилизация се отказа като не подаде оферта, въпреки че закупи документация и участва сама.
Другата компания не изпълни условията на изпълнителя. За миналата година практически нямаме нито утилизация, нито унищожаване на боеприпаси. Тежък проблем, който се постави и от съвместното командване на силите и от бригада „Логистика“, където са основните отговорности по съхраняването.
Използвам случая да информирам за важни въпроси, които в Комисията са дискутирани и друг път. Без да правя историческа ретроспекция на въпроса, само ще информирам, че темата за касетъчните боеприпаси винаги е била чувствителна и ще я развия само в частта какви са настоящите предложения. В комуникация сме с Агенцията на НАТО, която на практика следва да избере фирмата, която да унищожи тези боеприпаси, които са по Конвенцията за унищожаване на касетъчни боеприпаси и на противопехотните мини. От наша страна се иска да вземем становището на Руската федерация и то вече пристигна, в посока – да, унищожете ги на българска територия под надзора на руски специалисти. Правим необходимото и отново сме информирали Агенцията на НАТО, както и Министерството на външните работи да изразят становище по отношение на това дали бихме могли да разчитаме отново на Агенцията и да търсим нова възможност това да стане извън територията на Република България. Уверявам Ви, че сме взели необходимите мерки и този въпрос постоянно се движи.
По отношение на ракетните горива предприемаме две неща: в Министерския съвет да бъде защитен основен интерес и след решение на Министерския съвет, ако то е положително в частта „защита на основен интерес“, да пристъпим към комуникация с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, за да можем да унищожим ракетните горива, които, Вие знаете, са от системите „Волхов“, „Нева“ и останалите. Тежък проблем е съхранението им в момента. Като цяло това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Реплика?
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
Може би други държави, като Чехия и Полша примерно минаха на по-друг вариант. Навремето направо продадоха целите райони със складовете вътре и се отърваха по по-лесния начин. В България имахме такъв опит, в района на фирма „Терем“ в Цар Самуил. Може би трябва да проучим дали е целесъобразно да възвърнем такава линия в България за утилизиране специално на противотанковите мини. Разбрах, че има реализация на тях, но са излезли вече от въоръжения и трябва да се унищожат или утилизират на място. Това е процес, който стои на дневен ред.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дуплика?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВЕЛИЧКОВ: Важен е въпросът. Изследвали сме възможността в „Терем“ да бъдат утилизирани. Има проблем, който трябва да решим с отстояние 1 км.
На второ място, известявам, че тежкият проблем не е с мините. Тежкият проблем е с бойните части на ракетите, които следва да бъдат утилизирани, които съдържат хексоген. В момента в България няма установка, която може да реши този въпрос. Това е начин на утилизиране чрез водоструен способ, който да изчегърта, условно казано, от вътрешността на бойната част бойните вещества и хексогена, който да бъде по този начин утилизиран.
Другият голям проблем – това е силно токсично вещество и има сериозна опасност, което предполага изграждане на сериозна технологична линия и изследваме възможността това да стане чрез Словакия или Чехия.
Другият голям проблем е с твърдите барутни ракетни двигатели на същите тези комплекси, защото в тях пък съдържанието на хлор, при неправилна утилизация или унищожаване ще доведе до съединение с въздуха, създаване на солна киселина, което е силно токсично вещество. Това са двата тежки проблема, на които търсим решение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър за изключително компетентния отговор.
Колегите от „Обединени патриоти“ за втори тур? Няма.
Колегите от ДПС?
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Ще се възползвам и от втория тур. Задавам въпрос, свързан с авиацията, господин Министър. Преди Нова година Ви зададох този въпрос: как стои въпросът с ремонтите на МИГ-овете? На какъв етап е, тъй като там имаше леки недоразумения? Впоследствие от Ваше изявление разбрах, че всичко е изгладено. На какъв етап е ремонтът на МИГ-овете? Още по важният въпрос: на какъв етап е документацията, която очакваме да видим в Народното събрание за придобиването на нов боен самолет за авиацията? Ако е възможно да посочите срокове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не бих го нарекъл недоразумение, беше си откровен саботаж. За мен нещата са ясни откъде излизат и как излизат? Факт! Само на фактологията можем да се опрем, другото не е за говорене, защото не можем да го докажем. Тази украинска фирма, която на практика стопира парите с обжалването, което направи в КЗК, стопира възможността да използваме парите от бюджета, които бяхме подготвили да бъдат гласувани, за да пристъпим към ремонта на МИГ-овете. Проблемът не е изчистен окончателно.
В Комисията по конкуренция нещата са преминали, но Върховният административен съд е този, който трябва да се произнесе. Аз не се съмнявам какво ще бъде неговото решение. Въпросът е дали е възможно това да стане максимално по-бързо.
Относно новите самолети. Бяхме изпратили писмо, идеята беше да видим как да процедираме, за да няма утре някакви претенции или обвинение, че сме превишили правомощия или, че не сме използвали правомощия в тази посока. Четири дни отсъствах от страната, не съм питал колегите до къде са стигнали. Имахме готовност към края на този месец или в средата на месец февруари да го внесем. Разбира се, по този въпрос ръководството на Комисията по отбрана се интересува, а и като идвам на парламентарен контрол, разговаряме. Който смята, че има нужда от повече информация, може да се обръща към нас.
Генерал Боцев, имате ли да допълните нещо по въпроса?
НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА ГЕНЕРАЛ БОЦЕВ: Ще допълня, че вчера мина на съгласуване през мен и остава Вие да го подготвите и вече да мине на Министерския съвет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Нецов? Доволен сте.
С това завършихме по първа точка. Да благодарим на г-н Каракачанов за блиц контрола, знаем, че е изключително зает.
Поради заетост на господин замесник-министъра, който е докладчик по втората ни точка, предлагам да преминем към трета точка.
Ако сте съгласни да сменим трета точка с втора, защото заместник-министър Запрянов е в друга комисия.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.

Преминаваме към точка втора:
РЕДАКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА ПО ОТБРАНА, ПРИЕТИ НА 17 МАЙ 2017 Г.
Знаете, Законът беше променен и трябва да бъде внесено изменение в нашите Вътрешни правила.
Имам конкретно предложение:
В чл. 8 към ал. 1 можем да добавим текстА: „Комисията по отбрана след Указ на Президента на Републиката на свое заседание приема удостоените с първи или последващо висше звание „офицери“. След представянето им от министъра на отбраната или от определен от него заместник-министър Комисията се информира за състоянието и други актуални въпроси, отнасящи се до подчинените им структури и формирования“. Това е текстът, който предлагам. В голямата си част е в съответствие с текста, който приехме в Закона.
Заповядайте, имате думата за изказване и предложения.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние приемаме за нормално предложението Ви в т. 8 към ал. 1 да бъде допълнено Вашето предложение и ще го подкрепим.
След 17 май 2017 г. заедно решихме, че е нормално и редно в заседанията ни да присъства и съветникът на Президента по въпросите на отбраната.
В чл. 6 е регламентирано това и аз Ви го чета: „В работата на Комисията по отбрана по право участват представители на кабинета на председателя на Народното събрание и съветникът на министър-председателя по въпросите на отбраната, парламентарният секретар на Министерството на отбраната и експертните сътрудници“. Нашето предложение е да бъде „и съветниците на министър-председателя и Президента по въпросите на отбраната“. Мисля, че това е точно, което ние и гласувахме. Вярвам, че няма да имате нищо против да го допълним, за да не се чувства неудобно съветникът на президента, когато идва тук.
Второто ми предложение е: в края на Вътрешните правила, проведено на 17 май 2017 г. и допълнени на 1 февруари 2018 г.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Считам, че те по право присъстват.
СПАС ПАНЧЕВ: Така пише и тук, но само съветникът на министър-председателя. Предлагам и е коректно да присъства и съветникът на президента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Знаете, че обсъждахме този въпрос, но не сме го гласували. Ставаше въпрос, че господин Милушев – беше отправено нашето желание и се съгласихме, че добрата комуникация между президента и върховен главнокомандващ с всичките институции е добра, че имаме желанието за такава комуникация особено що се отнася до парламента. Тогава изразихме мнение, че когато се обсъждат важни проблеми в Президентската институция, ще бъдат канени и представители на Комисията по отбрана.
Досега не сме били канени по никакъв начин, освен ако някой не е бил поканен, а пък аз не съм информиран или пък не са имали важни теми, които да касаят Комисията по отбрана.
Очевидно е, че тук става дума за реципрочност и предлагам този въпрос да го обсъдим, когато господин Милушев е тук, за да можем да имаме и неговата гледна точка.
Смятам, че е по-добре да не гласуваме сега това предложение.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Имам коментар по току-що направеното от колегата Панчев предложение. Нещо, което лично ме притеснява: имайте предвид, че досега изброените в чл. 6 представители са или органи на Народното събрание, или органи на ведомства, избрани от Народното събрание, тоест Министерският съвет и членове на Министерството на отбраната – хора, които са под контрола на Народното събрание като институция.
Президентът и Президентската институция не са свързани с работата на Народното събрание и се притеснявам, особено без присъствието на представители на Президентството, и аз също бих се въздържал от гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Извън това, може би ще трябва да гласуваме първата, новата точка и след това да се разисква.
В тази връзка бих искал да кажа и да вметна и нещо друго, че и съветникът на министър-председателя по въпросите на отбраната също, доколкото ми е известно, не е канил на важни въпроси представители на Комисията по отбрана. (Реплика от Христо Гаджев.)
Аз Ви слушах, господин Гаджев! Бъдете така добър, защото председателят ръководи, не ние с Вас. Добре е да се знае и аз го спазвам, както знаете, желязно това!
В тази връзка и там не сме канени, така че тази констатация според мен не издържа толкова. Нищо, той може да бъде поканен и в хода на други права на всеки член, който може да го покани.
Бих искал да обърна внимание на чл. 12, ал. 3 „Заседанията на Комисията по отбрана се провеждат в сградите на Народното събрание, по изключение Комисията може да реши да се проведе извън столицата“, каквито случаи е имало.
Алинея 4 „Комисията по отбрана при определени случаи, по решение на ръководството може да провежда и изнесени заседания във Въоръжените сили“. Според мен сега е моментът да направим редакцията и да внесем израза „изнесени заседания в Министерството на отбраната и структури или формирования на Въоръжените сили“. Защото ние проведохме заседание в Министерството на отбраната. Според мен е изключено да не фигурира в нашите Вътрешни правила. „Въоръжените сили“ не са Министерството на отбраната – това го знаем добре. (Разговор извън микрофоните.)
Господин Председател, това, което господин Панчев каза, аз твърдо ще го поддържам. Всеки нормативен документ, след като е обновен, особено след приемането му, така е и със законите, така е дори и с поднормативни актове – пише, че е ново обновен, еди-коя си дата, годината. Защото днес взимаме това решение, това не е онзи документ.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Предлагам Ви следния ред: едно по едно да ги гласуваме по реда на постъпването.
Нека да преминем към гласуване на първото предложение за чл. 8, както е предложено.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 22, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно предложението на народния представител Константин Попов по чл. 8.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Панчев.
Господин Панчев, ако може пак да ни го повторите.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Предложението ми е за чл. 6, там където пишем „съветникът на министър-председателя по въпросите на отбраната“, да бъде „съветниците на министър-председателя и главнокомандващи или президента по въпросите на отбраната“, както решите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Панчев, нямам нищо против. Нека да обсъдим въпроса, който повдигна господин Гаджев. Министър-председателят, Министерският съвет подлежат на контрол на Народното събрание. Президентът не подлежи.
Нека да го обсъдим с Президентството. Нямам нищо против и както виждате, винаги когато е идвал, никога не сме повдигали въпроса, винаги сме го обявявали. Според мен за съветника можем да го разширим, защото има и секретари в Министерския съвет, може да има и други хора.
Предлагам, ако нямате нищо против, да оттеглите това предложение. В следващото заседание ще включим точката отново. Нека да ги консултираме тези неща със съответните институции.
СПАС ПАНЧЕВ: Господин Председател, намирам за коректно Вашето предложение и оттеглям моето от днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Поемам ангажимента, ако нямате нищо против, тази точка отново да я внесем. Нека да я обсъдим и с юристи, и със съответните институции, все пак да не се засегнат.
Господин Велков имаше предложение за т. 12.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, да прецизираме понятията, защото Министерството на отбраната и Въоръжените сили, първо, не са едно и също, а едното влиза в състава на другото. Когато провеждаме заседание в самото Министерство или да бъде прецизирано „щабовете на Въоръжените сили или в структурите, формированията“ и това е достатъчно. Нали такова имаше и в Карлово.
МИЛЕН МИХОВ: Господин Председател, разбирам аргументите на господин Велков и ги споделям. Бих искал да предложа друга редакция, която мисля, че е по-добра и той ще я приеме.
В ал. 3 се определя нормата, по която Комисията провежда своите заседания – сградата на Народното събрание.
Във второто изречение се прави изключение. Мисля, че тук неправилно може би отнякъде сме го взели или отнякъде извън столицата, защото това ограничава изключението. Предлагам второто изречение да бъде формулирано по следния начин: „По изключение Комисията може да реши да проведе заседание и на друго място извън сградата на Народното събрание“, което по презумпция включва Министерството на отбраната, Военномедицинска академия, друго място е мястото извън сградите на Народното събрание. (Реплики.)
Ал. 4 дава част от това друго място – че можем да провеждаме заседание и във формированията на Въоръжените сили, тоест влизайки в армейски или военни обекти. Затова мисля, че е по-добре, ако видите някъде другаде правилници, където се регламентира място на заседание, като започнеш от общински съвети и стигнеш до други, се казва „заседава се там, но по решение може и на друго място“. Тази формулировка на второто изречение: „по изключение Комисията може да реши да проведе заседанията си и на друго място“ обхваща всички възможни казуси. Щом решим, можем да го направим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Мисля, че чл. 12, ал. 3 кореспондира точно с това, което е записано в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, взето е едно към едно. Взето е и е транспонирано в нашите Вътрешни правила и отделно е конкретизирано в ал. 4 изключението.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, колегата Михов предлага ал. 4 да се включи към ал. 3. (Разговор извън микрофоните.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нека да спазваме малко реда. Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Бърза реплика. Тъй като Комисията може да прави не само в Министерството на отбраната и Въоръжените сили, а може да се наложи и в областна управа, или в община и така нататък, предлагам следната редакция на алинея 4. „Комисията по отбрана при определени случаи по решение на ръководството може да провежда и изнесени заседания, включително и във Въоръжените сили“. Мисля, че ще покрием всички хипотези по този начин.
Ако оттеглите останалото предложение, Ви предлагам да гласуваме предложението на господин Гаджев, което включва, доколкото разбирам – идеята на всички.
Който е за предложението на господин Гаджев, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Разбрахме Ви, господин Гаджев, ще бъде отразено. Благодарим Ви.

Преминаваме към точка трета.
Бях изготвил кратка справка, но времето напредна. Разбирам, че Народното събрание е сцена за изява на народните представители и като добър мецанат давам тази възможност, но времето на народния представител също е важно.
Заповядайте, господин Заместник-министър да ни запознаете.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Техническите споразумение ATARES и SEOS, които уреждат обмен на услуги на бартерен принцип в областта на въздушния и сухоземния транспорт за осигуряване на дейности на Въоръжените сили в рамките на координационния център за придвижване сме предложили да бъдат ратифицирани от Народното събрание.
Знаете, че Министерството на отбраната е член на Координационния център за придвижване от Европа. Предписали сме нота още от 14 ноември 2016 г. Имаме решение на Министерския съвет от 30 август миналата година и националният ни военен представител в Командването на НАТО по операциите е подписал нотите за присъединяване от 20 октомври 2017 г. Тези споразумения уреждат въпроса за обмен на услуги между Въоръжените сили на съюзните държави от НАТО и Европейския съюз при придвижване с въздушен или наземен транспорт. След определен момент на бартерна основа се компенсират тези услуги, предоставени от една или друга страна.
Понеже идвам от Комисията по бюджет и финанси, там се разгоря дебат защо предлагаме на Народното събрание това. Предлагаме го, защото съгласно клаузите на това Техническо споразумение при предоставяне на обем на услуги могат да възникнат хипотези, в които даден участник да е в невъзможност да изпълни предвидените компесаторни механизми, което, от своя страна, доведе до финансови задължения. С оглед на това се налага ратификацията на Техническото споразумение да се извърши по чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Възникна въпросът, че ние не можем да Ви представим конкретните разчети за такива финансови задължения, защото не можем да прогнозираме такива услуги. Ние сме в хипотезата на неяснота относно услугите, които ние ще предоставяме, на нас ще предоставят, това се прави в зависимост от придвижването на войските по различни поводи – учения, операции и така нататък.
Другото, което е важно да доложа, че тези финансови средства ще бъдат за сметка на бюджета за отбрана. Ние няма да искаме някакви други финансови средства. Ако искате подробности по логистичната дейност на тези споразумения, тук е полковник Иванов, може да Ви запознае. Вие сте специализирана Комисия по военните въпроси и е по-лесно на Вас да обясняваме, отколкото на колегите Ви от Финансовата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Зам.-министър.
Въпроси и изказвания по темата?
Ако няма, да закрием разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Който е за ратифициране на двете споразумения, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Благодаря, господин Заместник-министър. Бяхте изключително убедителен.
Благодаря Ви, господин Полковник, и Вие.

Имаме точка РАЗНИ:
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: За следващия път ще подготвим конкретните предложения в точките, за които говорихте Вие. Това го казвам съвсем приятелски, господин Гаджев, че когато в една точка ние прецизираме „в сградите на Народното събрание“ и Жулиета ни изпраща в зала 232, ще помоля сега председателя да Ви каже, че следващия път заседанието ще се проведе във „Въоръжените сили“ да Ви видя къде ще дойдете.
Искаме прецизност: структурите, формированията. Нали така?! Миналия път как каза генерал Попов: в 61 бригада в Карлово. Това е част от „Въоръжените сили“. Затова искаме прецизност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще бъдем максимално прецизни, каквито сме били винаги в Комисията.
В момента сме в точка Разни. Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Разговорът с господин Велков ще го продължим допълнително в частен формат.
Друг въпрос или по скоро имам предложение: наскоро гледах репортаж по „Господари на ефира“ от военнослужещ в Сливен, би ми се искало в последващо заседание да поканим представители на Щаба на отбраната, включително и началника на отбраната и на Министерството да ни представят като цяло данни как става кадровата политика във Въоръжените сили. Най-вече, в Закона за отбраната и въоръжените сили имаше приет Етичен кодекс – докъде е стигнала работата по него? Да ни запознаят народните представители в последващо заседание като точка.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Това са разумни неща. Този Етичен кодекс беше внесен в предишното Народно събрание. Инициатор съм на тази идея. Хубаво е да се пита министъра.
Само да кажа, че в настоящия месец програмата ще бъде доста натоварена. Очакваме, както каза и министърът на отбраната, проектите да влязат, очакваме Стратегията за национална сигурност. По отношение на Вътрешните правила ще има допълнителни предложения. Надявам се, че ще бъдем достатъчно делови, за да можем да обхванем всички възможни точки по добър начин.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател имаме ли ориентировъчна дата за съвместното заседание на трите комисии за Стратегията?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това, което мога да Ви кажа, е, че беше планирано за идващата седмица, но няма да се състои. Така че очаква се следващата седмица да можем да се съберем.
Ако няма други въпроси, закривам заседанието.
Благодаря за отличната работа.
(Закрито в 16,15 ч.)