1. Изслушване заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрания.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация № 802-02-6, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 16.02.2018.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22.02.2018 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 24

На 1 март 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по отбраната при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно т. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрания.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация № 802-02-6, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 16.02.2018.

3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22.02.2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по отбраната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на комисията господин Константин Попов.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, добър ден на всички! Имаме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията по отбраната.
Честита Баба Марта на всички! Благодаря за мартениците. От Комисията по отбраната също има мартенички – Пижо и Пенда.
Тук присъстват заместник министър-председателят и министър на отбраната господин Каракачанов, заместник-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов, заместник-министърът Анатолий Величков, началникът на отбраната ген.-лейтенант Андрей Боцев, началникът на политическия кабинет Илия Налбантов и разбира се, парламентарният секретар.

Запознати сте с дневния ред:
1. Изслушване на заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация № 802-02-6, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 16.02.2018.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22.02.2018 г.
4. Разни.
Има ли предложения за включване на точки в дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И СИГУРНОСТТА МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Само припомням регламента.
Всяка парламентарно представена политическа група има право по два актуални въпроса, като се задават по големината на парламентарната група – ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“, ДПС, „Воля“.
След приключване на първата група въпроси се преминава към втората група въпроси по същия ред. Въпросите трябва да са кратки – до 2 минути, отговорите – 3 минути, реплика – 2 минути, дуплика – 2 минути.
Започваме с ГЕРБ.
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Генерал, господин Министър, господа Заместник-министри, господа генерали, господа членове на Комисията! Моят въпрос касае модернизационните проекти на Българската армия. Ще помоля господин министъра накратко да ни запознае на какъв етап са, как върви, защото наистина времето върви много бързо – вече сме март месец на годината, те трябва да са на такъв етап, че тази година нещо да успеем да направим.
Моля Ви да ни запознаете с трите проекта и с модернизацията на Армията. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Имаме амбицията до края на месец март да внесем и трите проект в Министерския съвет. По отношение на бронираната машина, мисля, че сме го коментирали – вече не си спомням дали на Комисия, разчетите са направени на стойност 1 млрд. 220 млн. лв. без ДДС. Основната идея по отношение на този проект е максимална част от работата по създаването на бронираната машина да бъде извършена в България. Окончателно ще разгледаме нещата, буквално другата седмица. Ще дам думата после на господин Величков по бронираната машина да каже една-две думи в рамките на времето, което имаме.
По отношение на самолета, на базата на проведени неофициални разговори, сме се спрели на идеята да разширим максимално обхвата на страните, които могат да участват в конкурса за нов изтребител, като няма да променим изискването самолетите да бъдат произведени от страни – членки на НАТО или на Европейския съюз. Това е логично.
По време на посещението, което направихме в Израел, бяха направени, макар и неофициално, изгодни предложения. Имаше разговори с други представители на държави и фирми, които произвеждат изтребители. Не знам дали и доколко да влизам в подробности – все пак заседанието на Комисията не е закрито, тоест идеята ни е да се явят повече възможности за избор на нов изтребител, като ще дадем опция да бъде и нов, и втора ръка, за да имаме оферти и за двата варианта. Така ще можем да направим максимално добрия избор.
Това, което съществува тук, както и при проекта за Флота, е темата с ДДС, тъй като по старите разчети, гласувани през 2016 г., в сумите за 1,5 млрд.лв. – за изтребителите, и до 820 млн.лв. за Флота, двата многофункционални патрулни кораба, не е включено ДДС-то. И Вие, господин Адмирал, помните, че точно това беше проблемът – накрая фирмата, която спечели и буквално беше пред подписване за двата многофункционални патрулни кораба, именно поради това притеснение, че с начисляването на ДДС върху сумата няма да могат да се справят, беше причината те да се откажат.
По отношение на Флота, мисля – не мисля, а това е наше решение, че трябва да движим едновременно и двете неща – да разглеждаме възможностите за модернизация на фрегатите и от друга страна изграждането на нови единици от Флота. Дали в този проект ще бъдат наречени „корвети“ или „многофункционални патрулни кораби“, това е друга тема. Тук има известни нюанси във вижданията. Точно по тази причина не сме изработили окончателното становище. Знаете, че миналата седмица или преди 10-тина дена с ген. Петев сме разговаряли по въпроса, всъщност вчера отново имаше среща по темата.
Основният въпрос е това – дали да поискаме увеличаване на сумата, защото е ясно, че с 820 млн.лв. без включено ДДС едва ли ще може да направим нещо значително в тази посока. Дали да направим ново изчисление на финансите и от гледна точка на това да поискаме през решение на Народното събрание и първо през правителството сумата да бъде увеличена.
Това е големият въпрос, който съществува, като въпросителна: дали да се отиде към друг вариант – изграждане на базови модели и модернизация, тук ръководството на Флота смята, че ще може да се включим в сега обявената сума. Ето, това са нюансите по отношение на Флота.
По другите въпроси – за бронираната машина и за авиацията, за изтребителите нови моменти. Има нови неофициални предложения и нека да го наречем „нов интерес“ от фирми от страни – членки на НАТО и на Европейския съюз, подчертавам. Защото когато говорим за нови изтребители, обикновено и представители от медиите и други ми задават въпроса: „А защо не поканим и страни, които са извън НАТО и Европейския съюз?“. Това е концепцията и стратегията, която следваме. В края на краищата унифициране на въоръженията и така нататък. Да не навлизам в подробности.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – Адмирал Манушев.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Имам само уточняващ въпрос.
Господин Министър, колко е реалистично двата проекта – за Сухопътни войски и ВВС, да бъдат като суми без ДДС? Това означава още 500 млн.лв. да даде Министерството на финансите. Аз смятам, че това ще е почти невъзможно и няма да се случи. Тогава какво става с проектите по този начин?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Адмирал, тъй като както вече подчертах, двата проекта, стартирани през 2016 г., бяха без ДДС. Впоследствие те не се реализираха, но проблемът с ДДС виси. Може да потърсим решение на варианта и в Авиацията и с бронираната машина, но ще бъде за сметка на бройките, специално в Сухопътни войски. Тъй като нашето мнение е, че не би следвало да бъде за сметка на качеството и способности, ако не се получи това съгласуване с Министерството на финансите, ще трябва да отиде за сметка на бройките. А това няма да е много приятно.
А по отношение на изтребителите, при проявяване на неразбиране по темата с ДДС и липса на необходимите средства, ще трябва да се отиде на друг вариант. Тогава трудно ще може да говорим и ще може да се надяваме за нови изтребители, а не втора ръка. Така си мисля. Освен ако не стане някое политическо чудо да се договори политическа цена. Но Вие знаете, че при политическата цена никога няма едностранна полза, ще бъде за сметка на нещо друго.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Очевидно е, че наистина трябва да се работи интензивно, за да се намерят правилните решения, и то в контекста на цялостния преглед на развитието на Въоръжените сили, на програмата, за да се направи цялостна оценка и много ясно очертана цялостна картина за в бъдеще. Това е много важно.
Преминаваме към следващата парламентарна група – господин Велков го няма, с него сме се разбрали да не използваме „партии“ като наименования.
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми господин Генерал, уважаеми колеги! Моят въпрос също е свързан с модернизацията на Сухопътните войски и е във връзка с бронираните бойни машини. Знаем, че първият етап условно е за 61-ва механизирана бригада за трите батальонни бойни групи и също така по изследванията горе-долу са необходими около 80 – 82 бойни машини. Ние минахме по-късно и знаем за 66, общо 198 машини, а сега в момента говорим за 150 машини или по 50 машини на батальонна бойна група.
Въпросът ми е има ли изследване дали решаване на проблемите с тези 50 машини, тъй като от тях 40 поне ще бъдат бойни машини за пехотата, останалите – за огнева поддръжка и бойно осигуряване, ще могат ли да изпълнят задачите и за изпълнение на този чл. 5 от договора с НАТО?
Също така разбирам, че ще използваме варианти в България да се окомплектоват, ако е възможно такива машини. Докъде е стигнал до момента проектът и кога ще влезе в Народното събрание? Знам, че е в Министерския съвет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, господин Генерал! Действително именно финансовите разчети ни принудиха – знаете, че при първоначалните разчети на Сухопътните войски, цифрата на машините беше…
КОЛЬО МИЛЕВ: 238.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Точно така. Стигнахме до подобна бройка единствено поради липсата на необходимите финансови средства.
Специално и конкретно на разчетите, които са правени в Сухопътни войски, мисля, че по-компетентен и точен отговор може да ни даде началникът на отбраната ген. Боцев, защото той е бившият командир на Сухопътните войски.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Генерал.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана, първо искам да поясня нещо. Когато говорим за батальонни бойни групи, не разбирайте, че тази група е с всичко. Тя е в рамките на бригадата и при определени поставени задачи или мисия, която трябва да изпълнява, според задачите, които има в мисията, тя ще бъде допълнително осигурена с модулни формирования, които ще осигурят необходимата поддръжка и осигуряване.
До тази бройка се стигна след като изпратихме запитвания до фирмите, върнаха отговори и се констатира, защото през 2015-2016 г. бяха тези резултати, които представихме – ген. Попов е запознат от тогава, като началник на отбраната. След като се направиха разчетите се констатира, че можем с тези средства, с които разполагаме, можем да закупим до 150 бронирани машини. Имайте предвид, че бройката на бойната машина на пехотата се запазва за трите батальонни бойни групи.
Намалили сме част от техниката за поддръжка и осигуряване, защото все още имаме средства за осигуряване, които могат да се използват. Тук това включва инженерно, разузнавателно, химическо осигуряване и ПВО-осигуряване. Съответно, за да се включим в тази бройка, първоначалният вариант на батальонните бойни групи за придобиване на определени способности беше максималният, но се оказа, че със средствата, с които разполагаме, не може да имаме всичко на най-високо ниво. Така че ще имаме необходимите способности, но не и очакваното, което беше от нас – най-съвременното в момента.
Другото, което трябва да знаете, е, че отделно има проекти, които включват артилерия по изискванията на НАТО. Те са от самостоятелни проекти, които предстои да се реализират във времето. Ние говорим в момента за три батальонни бойни групи. Имайте предвид, че с течение на годините, с двата процента от БВП ще реализираме и съответните следващи проекти. Само за информация, преди като командир на Сухопътни войски, прогнозната сума за реализирането на проектите на Сухопътни войски, някъде са около 10,5 млрд.лв.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Генерал Милев – за реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ: Благодаря.
Ако приемем, че това е първият етап и той реално е за 61-ва бригада, все пак има ли визия вбъдеще кога ще бъде вторият етап за 2-ра организирана бригада?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Министър, Вие ли ще отговорите, или ген. Боцев?
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Има, има визия за развитие. Има приоритетни проекти, заложени в годините. Между другото по проекта на Сухопътни войски е готово всичко, просто чакаме другите проекти, за да могат да се внесат наведнъж в Народното събрание. Защото знаете, че част от средствата за Сухопътни войски са разсрочени във времето с проекта на ВВС. Има такава визия, има направени проекти, работи се по тях.
Просто реално сключването на договори и доставка на машините – говоря за този първия, основния проект, ще е доставката на машините до 6 години, тяхното оперативно използване ще е до 6 години. Там влиза обучение, абсолютно всичко да се направи преди получаване на учебните машини. Но разчетите за изплащане на средствата са направени за 10 години, като очакванията са след като сключим договорите, до шестата година да се доставят всички бойни машини.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Може би Заместник-министър Запрянов ще допълни по това, което говорихме – дали ще има инвестиционен план-програма или в голямата картина как се вписват нещата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Точно така.
Уважаеми господин Председателю, уважаеми господа народни представители! Завършихме прегледа по изпълнението на Програма 2020 и План 2020 и преминаваме към дългосрочно планиране. То беше и един от въпросите, които Консултативният съвет при Президента взе като решение и като резултат от преговорите с НАТО – преминаваме към дългосрочно планиране в рамките и времевия хоризонт натовското планиране, ще бъде извършен преглед на отбраната по предложение на министъра – от наша страна миналата година, и ще изготвим нова Програма 2032 - до 2032 г. Това ще ни позволи работата, която сега върви Щаба на отбраната, за която ген. Боцев каза. Там в момента те остойностяват всички допълнителни проекти, които касаят бригадата като бригада, а не като батальонна бойна група, и способностите на НАТО, които ще имаме – и по трите Въоръжените сили, така че дългосрочният план да може по-ясно да дефинира точно тези етапи.
Основният инструмент, който вече ни позволява да направим това е Националният план за нарастване на бюджета. Тоест ние имаме правителствен ангажимент за ресурса и при тази яснота наистина можем да планираме по-дългосрочно.
Сега вече по-конкретно по парламентите, аз мисля, зам.-министър Величков може да Ви каже.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Само една вметка, предполагам, че беше лапсус – Консултативният съвет при Президента не взема решения, а обсъжда въпросите. Благодаря.
Заповядайте, господин Заместник-министър Величков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбраната, за да се съобразя с регламента, ще вметна едно нещо. В проекта за инвестиционен разход за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни групи от състава на механизирана бригада има една точка, която е важна. Тя се нарича „Варианти за придобиване“, за реализация на този проект. В тази връзка беше и въпросът на господин генерала.
Записали сме проекта, така както Вие го познавате. Има едно изменение и то е свързано с възможностите да бъде изградена тази бойна техника изцяло в България на базата на подписано лицензионно споразумение чрез технологичен трансфер с възможности, включително и изцяло поддръжката през жизнения цикъл, защото той ще надвиши 30 години, да бъде извършвана в България. Почерпихме от горчивия опит, който имаме с придобиването на друга бойна техника, най-вече от състава на ВВС, което ни тежи като логистична, интегрирана логистична поддръжка в момента. Някои го тълкуваха като ограничително условие – не, в момента то не създава предпоставки за ограничаване на нито един от потенциалните участници. Напротив, търси възможности за създаване на условия тази техника наистина да бъде изградена така, както е сертифицирана в заводите-производители, така и в българската държава, без значение кой ще бъде нейният интегратор тук. Примерите от чужбина са достатъчно. Последно Румъния сключи договор за изграждане на бронирана машина в Румъния с договор на „Джо Инвенчърс“ с „Дженерал Дайнамик“ – знаете за стария договор на Полша, който е за изграждане също на такава машина. Така че уверенията и анализите, направени в течение на разговорите, водени от наша страна, са в посока – да, България има способности, включително военните заводи „Терем“ да изградят сертифицирана бойна машина. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря и аз, господин Заместник-министър, за тези обстойни отговори за краткото време, с което разполагаме.
Аз само може би ще вметна, извинявам се, за колегите – това са много сериозни договори, свързани с много сериозен финансов ресурс. Според мен аргументацията трябва да е много сериозна, защото сега лесно се минава с кратките отговори. След това ще има много въпроси, и то не само от Комисията по отбраната, повярвайте ми! (Реплика на заместник министър-председателя Красимир Каракачанов извън микрофон.) Да, да, сериозно е. Благодаря.
Има ли народни представители от следващата по ред парламентарна група, които желаят да зададат въпрос?
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, вземам повод от думите на заместник-министър Величков. Да, много добре е, че ръководството на Министерството мисли ремонтът на бъдещите машини да се извършва в България. Но какво става с разговорите за поддръжката на „Спартан“-ите, защото доколкото знам, и там имаше сериозен проблем, че именно не е подходено по този начин навремето?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Министърът на отбраната издаде заповед, с която назначи работен екип преговорна група с представителите на „Леонардо“, които навремето са били „Аления“, а понастоящем „Леонардо“, за сключване на втори конкретен договор към Рамковото споразумение, сключено още през 2011 г. При сключването на първия конкретен договор Министерството на отбраната е платило за поддръжката, интегрираната логистична поддръжка на трите „Спартан“-а средства в размер на 24,5 млн.евро за 5-годишен период. Този период изтече през пролетта на 2017 г. Въпреки опитите на сформираната работна група по време на служебното правителство да достигне до основната цел – намаляването на цената на интегрираната логистична поддръжка за оставащия период до 2021 г., това не се случва. Чел съм доклада на работната група. За съжаление, това са разговори между платец и от другата страна, монополист, който ти казва: „Това е цената, защото няма кой друг да Ви предостави тази услуга“.
Другият вариант е да се отиде на сключване на конкретни договори по отделните компоненти, детайли – било двигателите „Ролс ройс“ било за други компоненти, които се произвеждат в САЩ, което на практика ще постави ВВС в невъзможност да гарантираме 600-те летателни часа на година за трите „Спартан“-а.
След като министърът на отбраната създаде със заповед работна група от месец януари тази година, проведохме няколко срещи. Първоначалната цена, предадена ни от представителите на „Леонардо“ беше в размер на 21,8 млн.евро за остатъчния период до края на договора. Това предполага към момента това са непълни четири години, без два месеца. От онзи ден, последния разговор, който водим по всички номенклатури, за които иде реч, стигнахме до цена 17,8 млн.евро за остатъчния период. (Реплика на заместник министър-председателя Красимир Каракачанов.)
За финал ще кажа, че към 8-мо число на месец март се надявам да достигнем до средствата, предвидени в рамките на бюджета за поддръжката за тази авиационна техника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Аз се надявам, че по въпросите за „Спартан“-ите има едно малко по-друго измерение. Имаше една инициатива за така наречената „Юзиър груп“. Ако там се отиде, може би ще бъде по-удачно и ще говорим за малко по-различно отношение и различна цена.
МИЛЕН МИХОВ: това беше моят уточняващ въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да. Работи се в две направления, не говоря, че сега ще стане, то това не зависи само от нас.
Господин Генерал, имате думата.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Министър, господин Генерал, господа заместник-министри, колеги! Говорихме за бъдещите проекти, но да се върнем към действителността – по това, което имаме, какво правим? Тъй като намаленият брой часове на полигоните от Сухопътни войски, плаванията в морето – от Военноморските сили, и летателните часове водят до снижаване на оперативната подготовка на Българската армия.
Преди Нова година зададох въпроси за МИГ-29 какво е положението и с маслата, и какво е състоянието, но отчитайки и трите вида Въоръжените сили, конкретно за Авиацията, прекъсвайки летателната подготовка пилотите първи, втори и трети клас, след това са необходими допълнителни усилия, за да бъдат въведени в строя. Това се изразява в повече полети, а от там – повече керосин, които надали ако има забавяния в ремонта на МИГ-29, са заложени.
Искам просто да заостря Вашето внимание – знам, че и Вие се борите с проблемите, беше докладвано преди Нова година за мерките, които сте взели, но все пак искам да чуя за МИГ-29 какво е състоянието и положението, защото изпълняват една от важните мисии „Аir policing“ в мирно време. Отделно това ще повлияе върху другата важна мисия по търсене и спасяване, което вертолетната база с вертолети и транспортни самолети решават този проблем. Давам един пример, тъй като има сертификация през определено време – няма да конкретизирам, отчитайки отвореността на събирането, давам пример със Словения, със Словенската армия, която е една от най-задоволените, поне преди време беше. Сега нейната 72-ра бригада не е сертифицирана от НАТО. Това, слава Богу, до този момент в Българската армия не се е случвало.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, и началникът на Генералния щаб…
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Да, и началникът на Генералния щаб е свален от длъжност и други наказания, и така нататък. Но това е най-малкото – само сваляне от длъжности.
Какво се прави по този повод? Конкретно за тази техника ме интересува, тъй като това донякъде – не донякъде, а пряко дава отражение на безопасността на полетите и сигурността на летателните екипажи, както и действията на екипажите от Военноморските сили, които излизат в морето, по същия начин – на сухопътните полигони.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Господин Министър, Вие ли ще отговорите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз мисля, че няма нещо нова, което може да се добави тук.
Но специално по темата за МИГ-29 и двигателите, господин Величков може да каже няколко думи. Всъщност няма нещо нова от това, което сме говорили – мисля, че беше януари месец по темата тук, на това заседание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Генерал, ще припомня съвсем накратко. Процедурата, която беше проведена в Министерството на отбраната, беше обжалвана от фирма „Сателит“ на Украинмаш с две жалби. Едната беше за временна мярка „спиране на процедурата“, и втората беше по същество. И двете бяха отхвърлени в различно време от Комисията за защита на конкуренцията. Първата беше преодоляна, тоест временната мярка за спиране на процедурата и пред ВАС, който се произнесе през месец февруари. Не последва обжалване по същество, респективно назначената работна група със заповед на министъра, продължи работата по сключването на рамково споразумение за интегрирана логистична поддръжка на самолетите МИГ-29, на базата на което се стигна до преговори. Ще спестя цени, съобразявам се с това, че заседанието е открито, но се достигна до договореност с руската страна на базата на което следва сключването на първи възлагателен договор. Неговият предмет ще бъде предимно доставка на резервни части за тази авиационна техника, която не попада в санкционния режим на наложените мерки срещу Руската федерация.
По отношение на маслото IPM-10, което е ключово и чувствително за двигателите на МИГ-овете, известявам, че и към момента Федералната служба за експортен контрол на Руската федерация не е дала положителен отговор по нашето искане от месец септември миналата година. Затова се използват еквивалентните френски масла, включително на една доставка на същото масло IPM-10 за поддържане на двигателите на МИГ-овете, което беше в графата „дарения“ от компания, работеща с Министерството на отбраната.
По отношение на двигателите, и шестте нови и шестте ремонтирани са подкачени. Това, колко летят, не мога да кажа към момента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Генерал, заповядайте за реплика.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Благодаря за отговора. Благодаря, че заместник-министърът каза за маслата, защото допълнително щях да питам за тях.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
За втория въпрос, господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, господин Генерал! Господин Министър, бихте могъл да приемете въпроса ми като своеобразно продължение на един предишен въпрос, който зададох. Той беше свързан със състоянието на флотския арсенал.
А сега накратко въпросът ми е – какво е финансовото състояние на дружеството, на Министерството на отбраната за изтеклата година? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Пак накратко, предвид на това, че агрегираните данни за групата „Терем“ най-общо ще информирам, че иде реч за неизпълнение на планираните средства за приходи в рамките на 2017 г. За цялата група са планирани 32 млн.лв. за 2017 г. Към края на миналата година по предварителни данни все още можем да кажем, че изпълнението е на 78% или 24,5 милиона. Не бих казал, че във флотския арсенал има значително намаляване на обема на работа, което се очакваше след приключването на ремонта на двата руски кораба „Куневич“ и на „Перикоп“, а в момента сигурно знаете сдаваме и още един, който не е от Военноморския флот на Руската федерация. Това е „Морской прибой“. Очакванията тогава при изпълнение на договори за над 70 млн.лв. предполагаха и прекрасно финансово състояние на предприятието до 2016 г.
Изведнъж минаването на ремонти, които не са високостойностни до докови ремонти на търговски кораби, тоест мръсната работа се върши във флотския арсенал, високодоходните процеси по ремонтите на такива кораби се прехвърлят на фирми, които имат сключени договори с флотски арсенал, тоест с подизпълнители и работят на площадката на флотския арсенал. Това на практика през миналата година го констатирахме, вследствие на което се взеха мерки. Първо, в посока такива фирми да бъдат комуникирани и процеси, които те извършват към момента, да бъдат прехвърлени към флотския арсенал, откъдето са взели работници.
Второто нещо е да бъдат намалени комисионните възнаграждения – не си спомням дали съм докладвал, в рамките на над 15% по привличане на външни кораби за ремонт във флотския арсенал. В момента са намалени до 6%. Въпреки това съществуват предвид заплахата да не би да останем без работа, ако отрежем външните брокери, доставчици на такива услуги.
Въпреки всичко в рамките на миналата година флотският арсенал отремонтира пет кораба от състава на Военноморския флот на Република България, което, както всички казват, не се е случвало от времето на социализма. Тази година имаме намерение да отремонтираме 6 кораба от състава на Военноморския флот, с което да гарантираме работа след средата на 2018 г.
Финансовото състояние е следното. Ако продължаваме да увеличаваме, включително три нови външни кораба ремонтираме, ако продължаваме да увеличаваме от свободния пазар привлечените кораби, ние ще успеем да изравним разход-приход нула на нула. Към момента откровено казано се стремим към това разходите за персонал, които са около 1 млн.лв. всеки месец да съумяваме да ги покриваме с приходи, поне в рамките на 1 млн.лв. месечно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър, за тази реплика.
Господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Леко се учудвам от разходите за персонал, за които говорите, защото знаем, че там са поставени едни други критерии, които трябва да слязат надолу. Но това е друга тема, за друго питане, за друг въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Преминаваме към следващата парламентарна група.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Генерал, уважаеми господа заместник-министри, колеги народни представители! Миналата седмица изслушахме новия началник на Военномедицинска академия генерал проф. Венцислав Мутафчийски. Направи впечатление, че неговата програма за развитие на ВМА е амбициозна, като акцентира върху подобряване условията на труд, човешкият фактор и модернизиране на болницата.
В тази връзка аз един път вече съм задавал този въпрос, но искам да знам докъде са стигнали нещата по отношение закупуване на ядрено-магнитен резонанс, тоест модернизиране на образната диагностика и компютърен томограф. Смятам, че това е важно за Военномедицинска академия, така че бих искал да разбера. Вървеше една процедура, а имаше проблеми с нея. Какво всъщност се случва в момента? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Действително ядрено-магнитният резонанс е първият в България, ако не се лъжа във Военномедицинска академия, респективно вече най-старият.
Има открити обществени поръчки, да не ги изброявам, по 15 позиции за различни доставки, свързани с нуждите на ВМА. Предвиждаме също така да се проведат обществените поръчки и под условие, при наличие на необходимите средства, за да могат да бъдат осъществени.
Основният въпрос, който зададохте Вие, по отношение на ядрено-магнитния резонанс, действително това е необходимост на ВМА, разговорът е проведен, има нашето одобрение и съгласие и трябва да се пристъпи към закупуването. Защото това действително ще създаде проблеми по отношение на решението на пациентите на Военномедицинска академия. Истината е, че е остарял и има много по-модерна техника, може да бъде закупена и на прилични цени, но в това отношение трябва да се намерят необходимите средства. Нашето намерение и да го реализираме.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Цонков – за реплика.
НИКОЛАЙ ЦАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Радвам се, че има желание и се работи в посока да се модернизира болницата, включително и със закупуване на такава специфична техника, която е необходима, а още повече е и остаряла.
Аз исках допълнително точно затова да Ви питам – дали са осигурени средствата за ядрено-магнитния резонанс. Очевидно е, че също се работи по този въпрос.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Както знаете, Военномедицинска академия е на нула вече, миналата година задълженията бяха 16 млн.лв. В тази ситуация е много по-лесно да осигуриш необходимите средства, отколкото огромните задължения, които бяха налични, когато сегашният вече титуляр, пое длъжността като временно изпълняващ. Така че желанието не е само от страна на ръководството на Военномедицинска академия, то е споделено като разбиране от ръководството на Министерството на отбраната и въпросът ще бъде решен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Моят въпрос ще бъде много кратък. Всъщност той представлява продължение на това, което господин Вангелов зададе.
Господин Министър, как стои въпросът с другия елемент от Военновъздушните сили – вертолетите „Кугър“, водят ли се някакви разговори с производителите, има ли някакво движение по арбитражното дело? Това е накратко – някаква информация.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще Ви кажа няколко думи по този въпрос.
Знаете, че през септември месец миналата година има заповед на министър-председателя за създаване на междуведомствена работна група, която да потърси възможности за споразумение с „Еърбъс хеликтоптерс“, за да се избегнат разходите от делата, които се водят. Неуредените въпроси според Министерството на отбраната са по отношение на закупуването на „кугърите“, „пантерите“ от 2005 г. Сега тъй като в тази Междуведомствена работна групи има наши представители, но по изрично искане на френска страна, там е подписано споразумение за конфиденциалност, нашите претенции, на Министерството на отбраната, са известни като стойност – над 8 млн.лв. Господин Величков е представител, затова ще го помоля да се съобрази със споразумението, което е подписал за конфиденциалност.
Амбицията ни, и тук ще спра, за да не навляза в нещо, за което той после ще носи отговорност – амбицията ни по искане на Военноморския ни флот е да придобием хеликоптери за боеспособността на флота на мястото на загубения „пантера“, който имаме. В тази посока се работи. Има разбиране, но аз ще спра до тук, тъй като не знам докъде и какво не трябва да споменавам с оглед конфиденциалността, подписана от нас в преговорите с „Еърбъс“ хеликоптерите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър, при това условие за конфиденциалност.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: И при напомнянето, че заседанието на Комисията е открито.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Споразумението, което е подписано, е за неразкриване на информация, респективно ще бъда лаконичен като спартанците и няма да си позволявам да обявявам числа, по които се коментира с преговорния екип на „Еърбъс хеликоптерс“. Работната група включва освен представители на Министерството на отбраната и такива – на Министерството на икономиката.
Исковете на българската страна по индиректния и по директния офсет на стойност „Х“ всъщност се комбинира и от претенцията неизпълнена на 100% от страна на доставчика на вертолетите по отношения на индиректния офсет, което към момента се изпълнява. Министерството на икономиката ни увери, че са приели на 100% възможността френска подопечна на „Еърбъс хеликоптерс“ компания да изгради производствени мощности в България за производство на определени компоненти. От страна на претенциите на Министерството на отбраната с величина „Х“ нашите адвокати смятат, че биха могли да претендираме за безвъзмездна доставка на един такъв хеликоптер, който на практика може да се каже, че е цивилната версия на „пантера“ за изпълнение на мисии и спасяване по море, за което имаме декларирани от страна на Военноморските сили заявка в тази посока, срещу което френската страна да снеме всякакви насрещни претенции, каквито съществуват и към момента. На нашите искове има насрещни искове.
Има няколко положителни ефекта от това, ако постигнем споразумение. Основният от това е, ще споделя, представата на нашите адвокати е, че вероятността да не постигнем положителен резултат пред Арбитража в Париж е голяма. Ако това се случи, ще трябва да заплатим и хонорарите, и таксите на адвокатите на френската страна, които са осем пъти по-високи от тези на българските адвокати. Респективно вариантът придобиване безвъзмедно на такъв хеликоптер и изграждане на инвестицията на френската компания, която е по-голямата част от българската претенция на производствени мощности в България, смятаме, че е достатъчно условие да постигнем спогодба. По тази спогодба работната група, която председателствам и в която също присъства като член заместник-министърът на икономиката Борисов, следва да докладва на министър-председателя, с чиято заповед е назначена. Ако този доклад бъде одобрен с решение на Министерския съвет, той ще предложи на министъра на отбраната да подпише спогодбата и да приключим на практика с извънсъдебно споразумение с френската страна. Този спор тече осма година. Имахме подсказка от страна на адвокатите, че можем да повдигнем, ако искаме, още една претенция, чиято вероятност да отвоюваме пред Арбитража е много малка, няма да я скрия, тя е възможността да се предяви иск за пазарната стойност, когато е сключван договорът, която е варирала около една стойност, а договорът е сключен на много по-висока стойност. Разликата в проценти мога да определя около 35%, което обаче адвокатите казаха, че ако повдигнем такъв въпрос, също ще бъде от графата „да сте гледали, като сте подписвали“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Опция, която ние сме предложили в Проекта за споразумение, ако, разбира се, стигнем до такова, е база за стойността, за която ние претендираме на базата на сумата, за която се договорим, за която претендираме, да бъде направена независима оценка на извършеното по хеликоптера и ако този наш одит, така да го наречем, установи, че сумата е по-малка, да имаме възможност да предявим претенции за разликата. Тоест да може да си гарантираме до максимална степен и да се възползваме от гаранцията, която е възможно да се поиска при неизпълнение. Така че това са към момента нещата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Михов – за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: Не, един уточняващ въпрос, на който лесно ще ми отговорите, господин Величков.
Доколкото разбрах от това, което казахте накрая, излиза, че нашата страна е сключила договор за доставка с 35% по-висока цена от пазарната. Така ли е?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: За Комисията по отбраната ще кажа, че има изградена експертна оценка, възложена на специализиран екип от адвокатската кантора, която обслужва Министерството на отбраната. В тази експертна оценка фигурира като заключение точно това, че цената на придобиване превишава близо с тези проценти пазарната към момента на придобиване.
МИЛЕН МИХОВ: Коя година?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Той е сключен през 2005 г.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Следващата парламентарна група? Няма повече въпроси.
С това, колеги, приключваме по първа точка.
Да благодарим на господин министъра, на заместник-министрите, на началника на отбраната и на всички останали присъстващи.
Благодаря Ви, хубав ден на всички!

Уважаеми колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНАТА ХИДРОГРАФСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, № 802-02-6, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 16.02.2018 г.
Преди да дам думата на заместник-министър Запрянов, искам да отбележа, че запознавайки се с мотивите, още през 1990 г. Министерският съвет с Решение № 199 дава съгласие България да се присъедини към Конвенцията. Получил е подкрепа, всичко е точно, включително и ние, които сме били – и с адмирал Манушев, знаем от колко години се настоява, кандидатстваме и искаме това да стане факт.
Ще дам думата на заместник-министър Запрянов за кратко изложение и становище на Министерството на отбраната.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! за постигането на оптимална цена, способстваща развиването на активна морска политика от Република България като морска държава и във връзка с членството ни в Европейския съюз и НАТО е особено необходимо създаването на условия за осигуряване на безопасността на корабоплаването в морските пространства на страната ни. Неотменна част от това е развиването на способности в областта на отбраната, свързани с хидрографията, картографията и опазването на морската среда. С цел повишаване на националните способности, имащи пряка връзка с безопасността на море, е от особено важно значение сътрудничеството с Международната хидрографска организация, която се явява водеща международна институция в сферата на хидрографията, картографията и безопасността на море.
Вземайки предвид факта, че организацията е един от основните международни органи, разработващи концепциите по хидрография и морска картография, в тясно сътрудничество с Международната морска организация, на която, както и Вие казахте, Република България е пълноправен член от 1960 г., е необходимо Конвенцията за Международната хидрографска организация да се ратифицира от Народното събрание на Република България.
Приемането на страната ни като пълноправен член ще доведе до следните преимущества:
Първо, приобщаване на страната ни към световната морска общност и издигане авторитета й като морска държава, участваща при вземането на решения, свързани с международното корабоплаване.
Второ, участие в работата на организацията, право на глас при вземане на решения и достъп до пълния обем документи и данни.
Трето, участие в усвояването на средства, отпускани от Европейския съюз чрез Международната хидрографска, по регионални проекти за осигуряване безопасността на корабоплаването.
Четвърто, възможност за обучение на специалисти от Военноморските сили в международни институции по одобрени от Международната хидрографска организация програми и получаване на удостоверения за компетентност.
Пето, увеличаване с 15% на хонорарите, които Република България получава съгласно двустранното споразумение с Хидрографския офис на Обединеното кралство Великобритания.
И на последно място, придобиване от Хидрографска служба на Военноморските сили на сертификати за производство на морски карти и пособия по международните стандарти.
С Решение № 197 от 1990 г. Министерският съвет на Република България дава съгласие Република България да се присъедини към Конвенцията за Международната хидрографска организация. С това решение се дава и указание Министерството на външните работи да направи необходимите постъпки за присъединяване на България към Конвенцията чрез депозитара, който се явява Правителството на Княжество Монако.
С нота № 78 от 24 април 1992 г. Министерството на Република България е уведомено, че присъединяването на българската страна е одобрено от 2/3 от страните – членки на Международната хидрографска организация. Подобно предварително съгласие, в резултат на депозирана молба за членство, е необходимо в съответствие с процедурите на чл. XX от Конвенцията.
Конвенцията следва да бъде ратифицирана със закон на основание на няколко разпоредби от Конституцията на Република България, а именно чл. 85, ал. 1, т. 2, 4 и 5, а именно защото със закон се ратифицират международните договори, които се отнасят до участието на България в международна организация, съдържат финансови задължения и предвиждат участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове.
За информация Министерството на отбраната е водещо, защото финансовите средства за вноска в размер на около 12 хил.евро фактически ще бъдат осигурявани от Министерството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър – надявам се, че това няма да натежи много на бюджета.
Имате думата за въпроси и становища.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Да ви кажа няколко думи за тази конвенция. Това е голяма сага във Флота.
Сигурно през 1992 г. не са станали пълноправни членове, България не е станала пълноправен член, тъй като имаше огромен бруторегистър тонаж и сигурно вноската е била огромна наистина, тъй като там се взима около 2% - смята се по една формула, от бруторегистър тоновете под български флаг - и военни, и цивилни. Сега в момента за съжаление толкова малка е сумата – 12 хил.евро, тъй като има 12 кораба под български флаг, и военният флот колкото е, и той намаля драстично. Затова сумата е толкова мижава. Може би и затова се съгласихме най-после да влезем.
Тази конвенция е фактически Уставът на Международната хидрографска организация и наистина ще ни даде право да участваме в нейната работа официално. Тоест имаме представител към Асамблеята, той ще може да гласува, ще има право. Там са много държави – 80 и няколко държави, които са членове. Така че за Хидрографската служба най-после това се случи.
От много години кандидатстваме, финансова е била причината през всичките години, че не може да отделим тези пари. Българската хидрографска служба и сега издава морски карти, но те не бяха сертифицирани по международните стандарти на Международната хидрографска организация. С това членство като го ратифицираме и то отиде там, в Монако, ще ни върнат правото да слагаме печат на тази организация върху нашите карти. Това ще даде възможност тези карти да бъдат продавани повече, макар че все по-малко хартиени карти се продават. Издават се електронни карти на Хидрографската служба и трябва да се преустрои – с 50 – 200 хиляди, за да започне да издава и такива карти. Така че ще трябва да им дадем фактически пари и това да могат да го правят. Това, за което казахте – за 15% да се увеличи с Кралския хидрографски офис, е от доста години. Не, не са доста години, през 2005 – 2006 г. сключихме споразумение, те ползват нашите промери, нашите данни за Черно море особено, затова ни плащат някаква сума. Като членове, щяло да се повиши с 15%, което е добри пари, които ще влизат в Министерството на отбраната.
Досега нашите хидрографски офицери ходеха да се учат в Международната хидрографска организация в различни институции на добри, приятелски начала не плащахме нищо – по един-двама обучавахме, сега ще имаме право официално безплатно да бъдат обучавани. Това също е голямо преимущество за Хидрографската служба. Моряците, които служат в Хидрографска служба, са наистина радостни, че това нещо най-после се случи. Аз смятам, че не можем да бъдем против да ратифицираме тази конвенция. Виждате за какви малки суми става въпрос – за една държава да участва.
Само не съм съгласен с мотивите, че ще се приобщим и ще ни признаят като морска държава. Ние бяхме морска държава. Сега вече сме мижава морска държава – да знаете с този тонаж, който имаме. Това е истината – 12 – 14 кораба имаме под български флаг. Имаме повече кораби, в БВФ има, но те са „Сент Винсент“, не знам откъде плават. Така че не се водят регистър тонаж на България.
Наистина бяхме, имахме 1,5 млн.тона, бяхме голяма морска държава наистина, сега сме доста по-скромна. Независимо от това ставаме част от една организация, която изкарва Българската хидрографска служба на нивото на останалите в света и ще има право на глас. Хидрографската служба е в състава на ВМС, но тя е институция. Много пъти се е говорило дали да стане даже национална, тъй като е един от важните офиси на Военноморските сили – Хидрографският ни офис. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Други изказвания?
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е съгласен и подкрепя Законопроекта за ратификация на Конвенцията да гласува „за“.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към точка трета от дневния ред
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22.02.2018 г.
Водеща по Законопроекта е Комисията по труда, социалната и демографската политика, нашата комисия участва, разбира се. Въпреки това искам да отбележа, че основната инициатива е на депутати от нашата комисия, но основно Законопроекта го движеше господин Петър Витанов. Това срещна разбирането, както се вижда, от вносителите – и на госпожа Нинова, и на господин Цветанов.
В мотивите е посочено защо се прави това предложение. От 1992 г. контингенти на Българската армия, военни специалисти и военни наблюдатели участват в операции по поддържане на мира и мисии на ООН, ОССЕ, НАТО и Европейския съюз. Двадесет и трима млади, наистина достойни сержанти и войници не се завърнаха. Техните родители, загубили най-скъпото – своите деца, нямат право на наследствени пенсии. Предвид приетото от законодателя в Кодекса за социално осигуряване положение в чл. 83, ал. 4, Раздел III „Наследствени пенсии“, че право на наследствена пенсия имат наследниците само на починалите военнослужещи на наборна военна служба, откъдето и схващането, че участието в операции и мисии по поддържането на мира е ставало и става на доброволен принцип.
Ние като вносители считаме, че следва да се има предвид, че посоченото в мотивите, съгласно чл. 133, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България службата се извършва на територията на страната и извън нея. Военната служба в същия член е определена като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжената защита на страната.
В този смисъл, макар участието на военнослужещите в мисии и операции формално да се осъществяват на доброволен принцип, е справедливо да бъде отчетено, че рискът в случая е несравнимо по-голям, отколкото на територията на страната в момента. Също така е не само справедлива, а по същество да се приеме, че службата на такива мисии или операции в днешно време са неделима част от системата за защита на националната сигурност.
Припомняме, че става дума за 23 загинали военнослужещи и годишният размер на наследствените пенсии не надхвърля от 60 хил.лв.
В същността си това е и дълбоко морален проблем и смятам, че трябва да бъде намерено справедливо решение.
Аз ще приключа до тук, мога да продължа още доста – предлагам, ако господин Витанов, като основно действащо лице при подготовката на този Законопроект, има становище, да му дам думата.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз само да внеса едно уточнение. Тази промяна в Кодекса за социално осигуряване се породи след една среща на ръководството на БСП с роднини на загиналите по време на задгранични мисии. Това не го казвам, за да изтъкна ролята на БСП, а напротив – за да кажа, че основна заслуга за тази промяна имат точно роднините и близките на загиналите наши военнослужещи, които водят тази битка в продължение на близо десетилетие. Тяхното огорчение може би се поражда от едно, бих го нарекъл, недостойно отношение на държавата към загиналите наши бойци, хора, които са дали живота си, носейки българския флаг – Вие това го споменахте, изпратени в чужбина с решение на Народното събрание. Отношението към тях в нашата страна невинаги е еднозначно.
Тук правя паралел, да речем, с една Америка, където героите от войните там се почитат, докато, за съжаление, в нашата страна тези герои биват възприемани понякога като печалбари, наемници и така нататък. Смятам, че е морално право на нашата комисия да промени или да се опита да промени отношението към подвига на тези лица.
Няма да говоря за Законопроект по същество, Вие споменахте голяма част от мотивите. Важно е да се упомене, че действително между нас казано това нарушава принципа на социалното осигуряване на равноправни отношения към социално осигурени лица. Но това изключение вече фигурира в Кодекса за социално осигуряване и ние леко разширяваме неговия обхват освен за загинали по време на наборна военна служба, да включим и лицата, загинали по време на мисии, на задгранични мисии.
Защо „задгранични мисии“? Вие вече споменахте. Там рискът е значително по-голям – и в Наказателния кодекс участниците в задгранични мисии се третират по-сурово, и по отношение на осигуряването, особено в различната степен на риск на тези мисии в чужбина, те се третират по различен начин – една година прослужено време се възприема за две, за три, получават по-голямо възнаграждение. Затова считаме, че има основание да направим това изключение и по отношение на получаването на наследствената пенсия. И аз тук за финал наистина бих искал да Ви благодаря, господин Генерал, защото ние мога да кажа, че проявихме един политически консенсус, който не е толкова характерен за 44-тото Народно събрание и показахме, че политическите пристрастия и принадлежност нямат значение. Така че още един път ви благодаря, защото без Вашата подкрепа този законопроект нямаше да стане факт.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Витанов.
Други изказващи се? Няма.
Преди да закрия дискусията, все пак да припомня, че водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика и там вносителите очевидно ще трябва да са подготвени, ако има някои по-сериозни въпроси. Между другото благодаря за това, че Вие ги споменахте, за това, че се излиза извън общоприетото правило.
Ако няма разисквания, ще помоля който е съгласен и подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от споменатите вече народни представители.
Гласували 19 народни представители: за 19, против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към точка четвърта:
Разни.
По тази точка, колеги, аз нямам какво да кажа. Някой от колегите, ако има? Ако няма, ще закрия заседанието.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Хубав и успешен ден! Пожелавам на всички достойно посрещане на Националния празник 3 март!
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,45 ч.)