1. Проект на Решение на Народното събрание за приемане на Проект на инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерски съвет на 21.05.2018 г.
2. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г., № 802-00-26, внесен от Министерски съвет на 21.05.2018 г.
3. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 31

На 5 юни 2018 г., вторник, от 14,00 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Проект на Решение на Народното събрание за приемане на Проект на инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-8, внесен от Министерски съвет на 21.05.2018 г.
2. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г., № 802-00-26, внесен от Министерски съвет на 21.05.2018 г.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.

⁎ ⁎ ⁎

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми народни представители, откривам 31-вото заседание на Комисията по отбрана към 44 парламент.
На заседанието присъстват: вицепремиерът и министър на отбраната господин Каракачанов, заместник-министърът господин Атанас Запрянов, заместник-министърът господин Анатолий Величков, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков, заместник-командирът на Сухопътни войски генерал Валери Цолов, началникът на кабинета на министъра господин Илия Налбантов и госпожа Ваня Деневска.
По моя покана тук са и представители от Администрацията на президента – главният секретар офицерът от резерва полковник Димитър Стоянов, офицерът от резерва полк. Илия Милушев, секретар и съветник по военната сигурност бригаден генерал Васил Лазаров.
Колеги, ще Ви представя дневния ред. Имаше леки промени, преаранжирахме поредността на точките. Запознати сте с него. (Чете дневния ред.)
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Минаваме към гласуване на така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ НА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА ОСНОВНА БОЙНА ТЕХНИКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА БАТАЛЬОННИ БОЙНИ ГРУПИ ОТ СЪСТАВА НА МЕХАНИЗИРАНА БРИГАДА“ И НА АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА НОВ ТИП БОЕН САМОЛЕТ“.
Предлагам първо да изслушаме: Проекта за инвестиционен разход за нов тип боен самолет, след което дискусия, след което – Проекта за придобиване на нова бой на техника, след това – дискусия, след тях да преминем към гласуване, за да не объркваме много нещата.
Проектите за инвестиционни разходи са разработени в съответствие с т. 7а на чл. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно нея Народно събрание приема с решение програма или проекти за инвестиционни разходи за придобиване, модернизация, въоръжение, техника, оборудване за нуждите на въоръжените сили, когато стойността на всеки от проектите надвишава 100 млн. лв. по предложение на Министерския съвет.
Проектът за решение и по двата проекта за инвестиционен разход е разпределен с Разпореждане № 850 на председателя на Народно събрание на Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Съгласно ал. 11 на чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание същото може да се приеме или отхвърли от Народното събрание.
Преминаваме към същността. За кратко встъпление при обсъждането на проектите давам думата на министъра на отбраната. Ако той определи, ще преминем към Проекта за модернизация на Военновъздушните сили, ако мога така грубо да се изразя.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Двата проекта, които минаха през Министерския съвет и днес са на вниманието на Комисията по отбрана, са: Проект на инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, приет с Решение на 43-тото народно събрание от 2016 г.
Всъщност, тъй като последните няколко седмици имаше опити за спекулации, че едва ли не Министерството на отбраната и аз, като министър, си измисляме някакви проекти, за да харчим пари, държа да подчертая – казвам го предимно за медиите, тъй като колегите знаят, тези два проекта, както и третият, който готвим, не са приумица на министъра на отбраната и МО, а са във връзка с изпълнение на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., мярка 308.
Също така те са плод на решенията на Консултативния съвет по национална сигурност за ускорено реализиране на тези проекти от 20 май 2017 г.
На Вашето внимание днес са двата проекта.
Предлагам да дадем думата на ръководителите на проектите за всеки един от тях. След като Вие, господин Председател, предлагате да започнем с новия боен самолет, ще ми разрешите да дам думата на командира на ВВС ген. Цанко Стойков, а в дискусията вече при въпроси от страна на Комисията ще участват всички мои колеги.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Тези проекти са залегнали и в Програмата за развитие на Въоръжените сили от 2016 г., така че те имат достатъчно история.
Генерал Стойков, заповядайте за кратко представяне.
ЦАНКО СТОЙКОВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа народни представители, господин Министър на отбраната, господин Заместник-министър, господин Началник на отбраната, уважаеми дами и господа! Ще Ви представя презентация за Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ със следното съдържание: (представя слайдове на екран.)
Първоначално: Увод, Общи положения, Необходимост от придобиване на нов тип боен самолет, Обхват, Варианти за реализация на проекта, Финансово-икономически параметри, Рискове, Възможни правни подходи за реализация и Индустриално сътрудничество – посочено е в червено, тъй като това е нова точка, предвид на актуализацията. Всичко, което ще видите оттук нататък в червен цвят, е ново, добавка, корекция, предвид изпълнението на препоръките на Временната парламентарна комисия.
Основанията за разработване на актуализирания Проект за инвестиционен разход са Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България, Програмата за развитие на отбранителните способности на Република България 2020, като при изготвянето на настоящия проект са отчетени препоръките от доклада на Временната парламентарна комисия.
Целта на Проекта е увеличаване на бойните способности на изтребителната авиация на Република България за осигуряване на въздушния суверенитет; за увеличаване на оперативната съвместимост със страните от НАТО; същевременно преодоляване на дефицита от способности, произтичащи от експлоатацията на застаряваща авиационна техника руско производство и проблемните въпроси, които съпровождат нейната експлоатация, предвид договорите, изпълнението им и доставката на резервни части, услуги и ремонт.
Друг аргумент и цел на проекта е освобождаване на честотен спектър за граждански цели, предвид изпълнението на изискванията на операторите, за да бъде освободен определен честотен диапазон, в който работят комуникационните, навигационните средства на авиационната техника, и системите за опознаване на чужд-свой самолет.
На последно място, но не и по значение – прекратяване на зависимостта за поддръжка на изтребителната авиация от страни извън НАТО и ЕС.
Основните задачи, които преследва Проектът: определяне на обхвата, определяне на времевите параметри и финансовата рамка за неговото изпълнение.
Необходимостта от нов тип боен самолет произлиза от задачите, които изпълнява изтребителната авиация, свързани с поетите ангажименти по осигуряване на националния суверенитет на Република България, изпълнението на задачата по „Ер полисинг“, която касае въздушното пространство както на страните от НАТО, така и на ЕС, а също така повишаване на участието, оперативната съвместимост при мисии, ръководени от НАТО, и при тренировки, подготовки и учения, които се провеждат както в България, така и в страни от НАТО.
Липсващите способности, част от причините за това споменах – застаряващата съветска авиационна техника; комуникационни, навигационни системи, които трябва да бъдат модернизирани, и проблеми с логистичната поддръжка на самолетите МИГ-29; реализацията на инфраструктурните проекти, което вече споменах – за освобождаване на честотите; и увеличеният разход при логистичната поддръжка на самолетите МИГ-29, свързани с необходимостта от доставка на повече резервни части, ремонт на двигатели и основни агрегати, които са с доста по-кратък срок за експлоатация и възниква необходимост от по-често сключване на договори за техния ремонт.
Обхватът на Проекта за инвестиционен разход – общият брой самолети е 16. Те са регламентирани и аргументирани от необходимия, от минималния брой летци, които носят бойно дежурство и трябва да постигнат определено ниво на подготовка, така че да изпълнят изискванията, произтичащи от документи на НАТО за общ нальот от 180 часа и броя на дежурствата, които дават тези летци за една година.
Начинът на реализация – на два етапа. На първия етап – придобиване на не по-малко от 8 броя бойни самолети; вторият етап включва придобиване на още осем или по-малко до изпълнение на максималния брой от 16 самолета, в зависимост от придобитото количество по време на първия етап.
Времевата рамка за доставка на самолетите от първия етап включва до 72 месеца от датата на влизане в сила на договора, а за втория етап – след приключване на доставките по първия етап и сключване на договор за втория етап.
Постигане на първоначална оперативна готовност – в края на третата година от влизане в сила на договора, а пълна оперативна готовност – в края на петата година.
Финансовата рамка за първия етап е 1 млрд. 800 млн. лв. с включено ДДС.
Етапът включва също преодоляване на дефицита от способности, изпълнение на задачата по „Ер полисинг“ и пълна оперативна съвместимост чрез нови бойни самолети, въоръжение, което трябва да позволява работа както по въздушни, така и по земни цели във всякакви метеорологични условия; надеждно обучение; използване на съвременни системи за обучение, планиране и анализ, и съхраняване на необходимата информация; досиета за заплахите и бързо и адекватно изграждане на необходимата реакция при възникване на такива заплахи; както и необходимото техническо оборудване за изпълнение на различните роли, които ще изпълняват самолетите.
Времевите параметри са показани на следващия слайд. След две години от сключването на договора започва изпълнението на първия етап за доставка на първите осем броя бойни самолети, като той завършва в края на четвъртата година от сключване на договора. Следва вторият етап след сключване на нов договор за доставка на следващите осем броя – от петата година ориентировъчно до седем години след сключване на първия договор. Оттогава започва и снемането от въоръжение на самолетите МИГ-29, които в този период от 6-7 години ще бъдат експлоатирани успоредно с усвояването и придобиването на пълна оперативна готовност от летателните екипажи, които се приучват на новите самолети.
В следващата таблица е поместен актуализираният списък на страните – доставчици. Той беше постигнат след изпълнение на препоръките от Временната парламентарна комисия и проведени разговори със съответните доставчици, които гарантираха, че могат да доставят употребявани и нови самолети, спазвайки финансовата рамка и параметри, които им бяха предложени по време на разговорите.
Виждате страните доставчици: САЩ – F-16, блок 60 и 70 или употребявани F-16; F-18, „Суперкорнет“ – нови или употребявани; Португалия с логистичен пакет и въоръжение от САЩ за доставка на F-16 MLU; Държавата Израел – F-16, употребявани; Република Италия – „Еврофайтер“, употребявани; Федерална република Германия – „Еврофайтер“ – нови, новопроизведени; Република Франция – нови и употребявани „Рафал“ и Кралство Швеция – „Грипен“, нови и употребявани.
Възможни комбинации от договори за реализация на проекта са договор с една държава, договор с две държави или договор с две или повече държави в зависимост от конкретния избор, който ще бъде направен след решението на Народното събрание.
Финансово-икономическите параметри включват 1 млрд. 800 млн. с ДДС за първия етап на доставка на бойните самолети. Начин на плащане – авансово и плащане след доставка.
Схемата за доставка включва шест последователни години, като е планирано самолетите да бъдат доставени в три последователни години, като първите два самолета – до 24 месеца след влизане в сила на договора. За останалото имущество – не по-рано от 12 месеца от влизане в сила на договора.
Разходи за поддръжка: за постигане на 150-170 часа на самолет или общо 1500 часа – 30-40 млн. годишно.
Примерното разпределение на плащанията от 2018 до 2027 г. за 10 години, посоченото разпределение по години е прогнозно и се допуска промяна в рамките на общата прогнозна максимална стойност. То е съгласувано с Министерството на финансите и е съобразено с действащата в страната законова рамка.
При сключване на договор само за 8 самолета съществуват следните рискове: намалява се възможността за придобиване на самолети от същия тип и в същата конфигурация след 6-7 години; затруднена ще бъде поддръжката на два вида конфигурации, ако се придобият такива по време на втория етап и евентуално оскъпяване на проекта при придобиване на друга конфигурация бойни самолети; невъзможност за постигане на конкурентна цена за придобиване на следващите самолети (до 16 броя) от същия тип поради липса на избор и договаряне най-вече по време на втория етап, тогава само с един доставчик.
Възможностите за минимизиране на риска са свързани с евентуално договаряне с доставчиците за по-голям брой самолети още на първия етап в рамките на същата определена финансова рамка и постигане на договореност за придобиване на последващ брой самолети при ясно определени условия и параметри.
Основните области, които сме посочили, че е възможно да бъдат договаряни за индустриално сътрудничество, са изграждане на способности за логистична поддръжка на самолетите на междинно ниво на експлоатация в авиационните формирования; дългосрочно коопериране с българската индустрия и изграждане на способности в областта на сигурността и отбраната.
Това е примерен план за реализация. Аз посочих основните параметри в по-горните слайдове. Ще акцентирам на основните неща: решението на Народно събрание за Проекта за инвестиционен разход; две години след решението започва доставката на първите самолети и първоначалната интегрирана логистична поддръжка.
През трите години се вижда доставката на първите осем самолета и останалото логистично оборудване, въоръжение и средства за наземно обслужване.
Алгоритъмът за реализация са основните дейности, които включват реализацията на проекта. Първите две стъпки са направени. Намираме се на третата – внасянето на Проекта в Народно събрание. Следва решение за реализация на Проекта; изпращане на RFP до всички посочени доставчици, оценка и избор на изпълнител в резултат на изпратените отговори; внасяне на проект на договор за одобрение в Министерския съвет; МС одобрява Проекта и оторизира неговото подписване; осъществяване на преговори и подписване на договора; внасяне на договора в МС; внасяне на договора в НС за ратификация; ратификация и изпълнение на договора.
Конкретните действия, след като бъде взето решението за инвестиционен разход от НС, са следните: актуализация на методиката за избор на оптимален вариант на Проекта, актуализация и изпращане на RFP. От вчера проектната група започна работа, предвид на това, че основните дейности и допълненията към Проекта са ясни, при решение ще имаме готовност да разработим актуализирано RFP и методика с цел да спазим 14-дневния срок за тяхното изпращане.
Следват дейности като анализиране и аранжиране на получените отговори; избор на държава на ниво МС; подготовка на проект на договор; преговори и подписване на договора и ратификация на договора от НС.
Мога да акцентирам на третия булет, че след анализ и аранжиране на получените отговори е включена дейност по провеждане на консултации с държавите от политико-военната направляваща група с цел доуточняване на техните предложения.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Откривам форума за въпроси, становища.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа генерали и народни представители! Вземам думата, защото ще пътувам и ще си позволя да направя изказване и по втория проект, тоест общо изказване и за двата проекта.
Първо, искам да подчертая, че като политическа сила БСП винаги е подкрепяла всички усилия за укрепване на националната ни сигурност. В самото начало на мандата знаете, че в политическата декларация, с която беше открита сесията на НС, заявихме, че в областта на националната сигурност ще търсим консенсусни решения, за да се движим в посока, която да гарантира спокойствието на българските граждани.
Едновременно с това нееднократно сме повтаряли, че модернизацията на Българската армия е нещо необходимо, но трябва да върви ръка в ръка с издигане статута на военнослужещите в армията, тяхното заплащане, мотивацията, с която да работят.
Тук ще отворя една скоба по т. 2 от Доклада за състоянието на въоръжените сили. Виждате, че недокомплектът не се намалява, а се увеличава, което означава, че усилията ни в това направление са недостатъчни.
Оценяваме, че наистина мотивирана армия без модерна техника е също толкова невъзможна, колкото модерна техника без мотивирана армия. Едновременно с това и в двата проекта има въпроси, които ни вълнуват и ни притесняват. Те са свързани преди всичко с икономическото сътрудничество, което не е много ясно изразено, особено какво се предвижда в първия проект. Написано е, че ще се опитваме да имаме логистична подкрепа и някаква поддръжка, но в какъв обем, с какви средства, дали тези средства са предвидени в този разход, дали това ще бъде непременно и задължително условие за бъдещи преговори, някак си не е ясно.
Във втория проект имаме притеснения, свързани основно с липсата на капацитет на българската военна промишленост в момента, като специалисти. Липсата на такива отговори е причината да гласуваме „въздържали се“ по двата проекта. Казвам това като мое мнение.
С надеждата сме, че по време на обсъжданията в парламентарната зала министърът на отбраната ще успее да ни отговори на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ерменков. Мисля, че нямаше въпрос, това беше изказване. Вие дадохте становище.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще се изкажа като политик, защото съм такъв. На колегите с пагони най-вероятно им е неудобно и разбирам защо.
Извинявайте, господин Ерменков, но това, което казахте, е несериозно, абсолютно несериозно! Имаме някои въпроси, имаме някои съображения и понеже бързаме да си ходим, ще гласуваме „въздържали се“. Не е сериозно. (Реплика на изключен микрофон от Таско Ерменков.)
Аз дълбоко не мога да се съглася с Вашето твърдение, че винаги сте били загрижени за националната сигурност на България, защото безумието да премахнем наборната военна служба го направи точно едно Ваше правителство.
На консултативните съвети по национална сигурност винаги се изказвате против повече средства за армията, защото те не били необходими.
Не приемам подобен отговор, защото в края на краищата една година в Комисията и в парламента на въпроси сме отговаряли на един или друг въпрос или съмнения, които са възникнали. Бихме могли и сега да отговорим конкретно, доколкото сме способни да го направим, на всеки един конкретен въпрос.
Моята логика, като говорим за национална сигурност, отбрана, армия и въоръжени сили, е да търсим консенсус. Нали се сещате, че когато влезем в залата на парламента, не постигнем ли този консенсус на ниво Комисия по отбрана, където би следвало да са компетентни в тази област хора от всички парламентарни групи, в пленарната зала всеки може да говори каквото си иска – разбира – не разбира, чул – недочул, разбрал – неразбрал!
Съжалявам за Вашето решение да гласувате „въздържали се“.
Ще си запазим правото, ако имате конкретни въпроси в хода на самия дебат в пленарната зала, да Ви отговорим.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Съгласен съм, господин министър, че трябва да минем към конкретни въпроси.
Нека да минем към въпроси по Проекта за модернизация с придобиване на нов тип боен самолет.
Заповядайте, колеги.
Аз ще задам въпрос. Видях, че в Приложение 2, може би беше в т. 1.3, Вие го презентирахте, че ще има актуализация на методиката. Моля да кажете какво представлява и каква е причината за това, което сте предложили, това е минало през Съвета по отбраната, министъра на отбраната и МС.
ЦАНКО СТОЙКОВ: Актуализацията на методиката включва начин за оценяване на схемите за плащане, които фактически сега нямат задължителен характер. Те са предложени на доставчиците, които могат да се съобразят, а могат и да не се съобразят с така формулираната схема за плащане. Това е първото нещо, което актуализираме към втория критерий, в който определяме ценовата ефективност, на първия подред.
Оценяваме схемите за плащане, също така имаме готовност да актуализираме и начина, по който ще обсъждаме индустриалното сътрудничество. Това е изискване, което ще бъде отправено към всяка една страна.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заместник-министър Величков, заповядайте да допълните нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, в допълнение към споделеното с Вас от генерал-майор Цанко Стойков в частта индустриално сътрудничество Бордът за управление на проекта разписа три области, които също ще бъдат част от оценката в методологията. Първата област е изграждане на способности в България за поддръжка. Втората област е развитие на индустриалното сътрудничество чрез коопериране с български компании, които имат способности. Третата област е поддръжка на способности за отбраната.
Първата област е най-важна и предполага три основни неща. Първото е при техническите инспекции, които се извършват във войските всеки един от кандидатите да предостави възможности за обучение и сертификация, така щото да бъдат извършвани тук, в България, така е и редно да бъде. На второ място, иде реч за ремонта на блокове и агрегати. На трето място, ремонт на средствата за наземно обслужване. Това е конкретиката в частта индустриално сътрудничество.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте за въпрос, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря.
Господин Председател, предполагам, че имаме право не само на въпроси по Проекта, но и мнения по предложението имаме право да изказваме?
Позволявам си, първо, да благодаря за организираната среща на нашия председател и на министъра на отбраната, че тук са поканени хората, които е правилно да участват в тази среща. Хубаво е, че генералите и офицерите от двата рода войски са тук, хубаво е, че и медиите са задно с нас, защото в тази област не трябва да има тайни и скрити неща, трябва да се знае какво предстои пред нас.
Наистина е време България да има модернизация. Така или иначе МИГ-29 е самолет, който ние успешно използваме, но и на него следващите десетина години изтича ресурсът, а като гледах графиката, която генерал Стойков показа преди малко, горе-долу преди изтичането ще имаме нов боен самолет, с който да изпълним – тук искам да кажа, че в основанията не бяхте посочили нашите ангажименти към НАТО – това е едно от основанията, които ние сме поели към нашите коалиционни партньори – модернизация на нашата армия и купуване на нова техника.
По това, което казахте, се радвам, че освобождавате място от радиочестотния спектър, защото това е проблем, който от години наред съществува в България, ние не го решаваме, а трябва най-после да се реши и този въпрос.
Много ми се иска днес, ако можехме, да обсъждаме бъдещето, модернизацията. Вие бяхте казали, че е решено да имаме нов, а не употребяван. Отново виждам, че става дума за нов или употребяван. България, за съжаление, не е толкова богата държава, да си позволява разходи и за употребявана техника, особено ако е това, за което преди се говореше – за техника с дълъг период на използване. Много ми се иска да гласуваме, да бъдем единни и Комисията като цяло да подкрепи идеята за модернизация и във ВВС след години да имаме нов, а не употребяван боен самолет.
Тук стана дума за кооперирането, но вероятно имате предвид в заданията, които сте направили – нормално е при сериозни инвестиции в договора да имаме офсет, да има уговорки за поддръжка на новата техника. И за двата вида армии имаме специализирани структури в България, които биха могли, макар да ми се струва, че за сухопътната ще бъде малко по-трудно, там специалистите ги няма, но отсега трябва да започне да се работи да имаме специалисти, защото поддръжката на техниката е сериозно перо. Вие отсега, като ръководство на МО и като родове войски трябва да мислите да имаме подготвени специалисти.
Мислете, че е добре, че като съседни натовски държави, ако не можем сами да се справяме, поне със съседите да правим нещо общо, за да може поддръжката да е по-приемлива като цени и варианти.
При невъзможността в България да имаме достатъчно пари за социални грижи, за пенсии, идеята за разсрочено плащане в тези граници е приемлива. Мисля това за правилен подход, за да може бюджетът на държавата да си го позволи.
Още веднъж искам да кажа, че тези проекти би трябвало да бъдат подкрепени единно от всички в българския парламент.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Вангелов изяви желание.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Председател, колеги, министри, генерали! Може би днес, когато е 5 юни 2018 г., сигурно щеше да е добре, ако това заседание и решенията, които предстои да се вземат, се беше провело на 5 юни 2008 г., но поради това че през всичките тези години имаше хора, които нямаха воля и държавническо мислене, съчетано с груб натиск и от други фактори, ние докарахме състоянието дотам, че вече нямаме време и не можем повече да отлагаме модернизацията.
Въпреки всичко на тези, които твърдят, че ще бъдат отделени много пари, искам да кажа, че ние чак през 2024 г., а може би малко по-рано ще достигнем прословутите 2% от БВП. Тези 2%, да ме поправи някой, който в детайли е запознат с военната история, но ние през годините само след Ньойския договор сме имали почти нулев или много малък процент за военен бюджет. Тези 2% са крайно необходими да ги постигнем. Дай боже икономическото развитие през следващото десетилетие да бъде положително, както се очертава, да позволи да надхвърлим тези 2%.
Тази стъпка е много важна и трябва да се реализира част по-скоро. Следващите 10 години наличната техника, колкото и да я ремонтираме, няма да може да бъде използвана, защото напълно ще изчерпи всички възможности на жизнения си цикъл. Наистина сега е моментът в ускорен темп да реализираме проектите за модернизация на Българската армия.
Алгоритъмът, който видяхме, до самото изпълнение на договора, пак ще отнеме време, а международната обстановка няма да стои статична. Всички държави от НАТО ще започнат да изпълняват постигнатите договорености от Уелс, препотвърдени във Варшава, Брюксел и ние като държава сме длъжни да не изоставаме в този процес. Мисля, че малко преди да изпуснем момента ,успяваме като държава и като народ да започнем своето превъоръжаване.
Особено ценно, без да искам да повтарям преждеговорившия, ми се струва това, че плащанията и по двата проекта ще бъдат извършени на вноски. Ако изчислим размера на вноските спрямо БВП, се получава още по-малък процент – около 0,3 – 0,4 от БВП на България. В момента той е над 100 млрд. лв., а при реалистичните прогнози след 10 години, когато свършат плащанията, той ще достигне 190 млрд. лв., което означава, че ако не настъпят някакви големи катаклизми, България няма да изпита никакъв проблем и няма да пострадат никакви други сфери на държавно управление, за да се изплати и последната вноска по тези проекти. Все пак говорим за 1-2% от БВП, следователно за всички останали сфери ще има средства.
Особено ценно е и предвиденото индустриално сътрудничество, което няма да го коментирам. То ще позволи да се ускори икономическото развитие на България, да се повишават и доходите на населението и страната да има високотехнологични отрасли на своята икономика. Нямам предвид само военната индустрия, но тя в случая е обектът на моето изказване.
Естествено, въоръжението трябва да бъде комбинирано и с повишаване на доходите на българските военнослужещи, което и при сегашното правителство и ръководство, и при сегашното военно ръководство се вижда, че ще се случи – повишението на заплатите не само през тази година, но и през следващата и по-следващите години, особено в светлината на това, което казах – очакванията за величината на нашия БВП през следващите 10 – 12 години.
Естествено, най-после трябва да бъдем българи, да проявим надпартийност и държавническо мислене и наистина всички да подкрепим тези проекти, защото ако закъснеем още няколко години, вече ще бъде фатално късно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
За реплика на господин Вангелов, заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Харесах идеята на министър Каракачанов да не обръщаме днес нашата среща и дискусия в политически изказвания. В тази връзка искам да кажа на господин Вангелов, нека не се връщаме към годините 2105-2009 г., защото тогава бяха над 2% парите, заделяни за Българската армия. Нека не това да е проблемът!
Радвам се, че днес сме се събрали и ще гласуваме за купуването и модернизацията на техника за ВВС и за Сухопътни войски.
Може би не сте ме разбрали: аз поздравих идеята да има разсрочено плащане, за да не се товари бюджетът като цяло с по-големи суми. Вярвам, че България много преди края на този проект ще има възможност да си позволи повече плащания, с които да реализира и тези проекти, и нови проекти, а и това, което очакват военнослужещите – да имат по-добри и по-високи заплати.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дуплика – господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Господин Панчев, аз бях съгласен с Вас, казах, че съм съгласен с преждеговорившия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Радвам се, че намираме съгласие по всички теми. (Шум и реплики.)
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, генерал Боцев, уважаеми господа генерали и офицери! Аз ще изкажа мнение и също така ще задам няколко въпроса като гражданин, като военен човек, разбира се, и като политик.
Считам, че беше наистина крайно време да се поставят всички тези проекти за видовете въоръжени сили за модернизация. Радвам се, че следващият проект е за сухопътните войски. Да се надяваме съвсем скоро да влезе и проектът на ВМС.
По отношение на Проекта, който разглеждаме, всички ние бихме искали да имаме нов тип боен самолет, но този нов боен самолет да бъде многоцелеви, наистина нов, който да осигурява задачите не само по „Ер полисинг“, но и запазване и охрана на въздушното пространство на България, но и да бъде в подкрепа на Сухопътните войски, защото една от задачите на ВВС е именно тази – подкрепа на Сухопътните войски и на ВМС. Дори 90% от задачите им са в интерес на тези видове войски.
От тази гледна точка, след като се страхуваме да запишем „многоцелеви нов боен самолет“, имам няколко въпроса.
Примерно това, че е записано „нов боен самолет“, означава ли, че втора употреба самолет също е нов боен самолет, тъй като ние го нямаме сега в България?!
Второ, този нов боен самолет, който ще купим, ще изпълнява ли всички задачи, макар че е загатнато, в интерес на Сухопътните войски и на ВМС?
Трето, за закупуването е казано да не бъдем зависими от страни извън ЕС и НАТО, а в таблицата гледам, че сме изпращали запитвания и имаме становища от Русия, от Израел, дори от Швеция, която не е член на НАТО.
На следващо място, ако тези самолети не са нови, това означава ли, че трябва да говорим за F-16 или F-18, след като, доколкото знам на F-16 до 2010 г. е спряно производството и вече е със затихващи функции? Тези проблеми настъпват.
Виждаме също и рисковете: ако не се изпълни на първия етап и се сключи договор за 16 самолета, на втория етап, може и да няма втори етап или пък толкова висока да бъде цената за купуване, че да нямаме изгода да правим това.
Следващо, купуването на самолета трябва да бъде обвързано с неговото производство в момента в държавата, от която ще купуваме, защото след това ще имаме големи проблеми с осигуряване поддръжката на самолетите и средствата, които допълнително ще трябва да се отделят.
На следващо място, дали е обмисляно както Чехия и Унгария са взели под наем 8 самолета и към момента така решават въпросите си?
И още един въпрос: след 2027 г. какво ще правим с нашите МИГ-ове? Пак ли ще ги режем за скрап, или ще се съхранят и ще останат да се ползват по военно време?
Надявам се, ако се отговори на тези въпроси тук и в зала, че тези проекти ще се подкрепят и от пленарната зала, и от цялото общество. Ние трябва, успоредно с тези проекти, да не говорим за определени числа от БВП, а да се стремим да работим за повдигане нивото на БВП чрез съживяване на икономиката и повече средства за всички други политики и области в държавата, като образование, здравеопазване, а в армията, особено за личния състав.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Аз предполагам, че министърът ще отговори на някои от въпросите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Говорим за нов тип боен самолет, тоест съвместим с нашите партньори от НАТО – това означава нов тип боен самолет. Дали сме опция за оферти нов и втора ръка самолет, като, разбира се, нямам съмнение – нито аз, нито който и да е от колегите от Комисията, предпочитанията са към ново производство самолет.
Защо ще направим предложения и към някои страни, които не са членки на НАТО? Примерно Швеция е член на ЕС.
За конкретния случай с Израел, в момента се освобождават няколко ескадрили F-16, но в самия проект сме написали, че самолетът трябва да е производство от страна – членка на НАТО или ЕС, тоест самолетът да е съвместим.
Дали самолетите могат да подпомагат Сухопътните войски и ВМС? Разбира се, това е предвидено и е описано като въоръжение в самия ПИР.
На тези основни въпроси мога да отговоря.
Всъщност би трябвало да се запознаете с методиката, там по задачи е изписано какво се изпълнява. Заместник-министър Величков подсказва, че всъщност ние сме ориентирали Проекта на база на решението на Временната комисия и сме направили такова предложение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Генерал Стойков, ще добавите ли нещо?
ЦАНКО СТОЙКОВ: Ще добавя, че да, Чехия и Унгария са сключили такива сделки, но считам, че самият факт, че те не придобиват самолети, а те са на някакъв оперативен режим или лизинг, като че ли поставя дебат, на който тепърва трябва да се търси решение. Аз смятам, че те трябва да бъдат придобити чрез закупуване. Това е моето становище.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Радвам се, че толкова колеги са запознати какво се случва в Чехия и имат подобна информация и за Унгария – как и защо са придобити. Аз може би няма да се съглася, може би имам различна информация.
Разбира се, всеки има предпочитания към нов, друг – към по-стар. Мисля, че ако поставим въпроса така: нов или стар, тогава трябва да зачеркнем методиката като цяло.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, господа заместник-министри, уважаеми господин Боцев! Искам да кажа, че вероятно мнението ми съвпада с мнението на останалите колеги от нашата парламентарна група. Ние не изпитваме никакво съмнение относно необходимостта от модернизация на въоръжените сили чрез тези проекти.
Аз имам конкретни въпроси. Надявам се само да не се повтарям, защото не знам дали са засегнати. Те са свързани с поддръжката след третата година, която не влиза в предмета на договора. Струва ми се, че има едно несъответствие, което бих искал да коментираме.
На стр. 23, 5.3 пише, че: „Предполагаемите годишни разходи за интегрирана логистична поддръжка се очаква да бъдат от порядъка на 30-40 млн. лв. за година“ – става дума за първия етап, предполагам за първата част от самолетите.
На стр. 15, 3.1.5 „Интегрирана логистична поддръжка“ е записано следното: „Осигуряването на поддръжката на самолетите за целия жизнен цикъл е сложен процес. Опитът от практиката показва, че само 30 до 50% от общата цена на жизнения цикъл са за придобиване, докато останалите 50-70% са за осигуряване на експлоатацията“.
Според тези най-груби сметки, според мен, ако вземем числото 60% за експлоатация през следващите 30-35 години, аз съм заложил на 35 години, излиза, че за първия етап експлоатацията на година излиза 77 млн. лв., за първите осем самолета. Струва ми се, че има несъответствие между двете числа. Ако е второто, по-високото число, това няма ли да възпрепятства осигуряването на финансиране в МО? Няма ли да постави под съмнение изпълнението на финансовия план в МО, като имаме предвид, че подобни експлоатационни разходи ще има и за бронираната машина за пехотата?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Генерал Стойков, заповядайте за отговор.
ЦАНКО СТОЙКОВ: По този въпрос наистина посочената сума е ориентировъчна. Никой не ни е предоставил точна, конкретна сума за експлоатацията, тъй като още не сме стигнали до такива разговори. Основали сме се на информация от 2011 г. на база на разговори с Локхийт Мартин. Това сме посочили като сума, която ориентира за годишната поддръжка на нов самолет. Не сме посочили точна сума, а доста широк диапазон. Точно за това сме го направили, защото в зависимост от самолета, който придобием, сумата ще бъде различна.
За логистичната поддръжка, за която Вие говорите и смятате, че има разлика, ние сме обхванали колко ще струва целият жизнен цикъл от 35 или 40 години, и на базата на тази сума сме посочили, че придобиването им е само една малка част от целия логистичен пакет, който ще трябва да осигурим за 40 години. Това е неминуемо, защото ако не се поддържат и ако не се осигури този минимум от финансови средства за интегрирана логистична поддръжка, рискуваме самолетите или част от тях да останат на земята.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Реплика?
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин Генерал. Мисля си, че ако сме взели данни от 2011 г., тогава цената на един изтребител беше съвсем различна, струва ми се. Не би ли следвало да се завишат експлоатационните разходи сега, за да могат да представляват реалистично число, за да не бъдем впоследствие изненадани? Благодаря.
ЦАНКО СТОЙКОВ: Затова сме посочили много широк диапазон, в който сме включили и максималната, и минималната сума, в която евентуално вече конкретен тип самолет може да влезе в този диапазон.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заместник-министър Величков.
АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Едно изречение в допълнение към отговора на генерала по въпроса.
Следва да направим и малка разлика по отношение на интегрирана логистична поддръжка и експлоатация на самолета. Надявам се, че генералитетът в лицето на авиаторите тук, в Комисията, ще ме подкрепи. Интегрираната логистична поддръжка е съчетание от няколко елемента, които присъстват в договорите. Това е доставка на резервни части, ремонт на агрегати, възли, обновяване на библиотеката, техническа документация и така нататък, а експлоатацията включва включително горивата за самолетите. Респективно данните, които търсите да съпоставите – тези за 30 – 40 милиона и 70 милиона, трябва да добавяте и други елементи, които предполага експлоатацията.
В допълнение, наистина в Борда за управление на Проекта няма как да предвидят точни разчети предвид на това, че само горивата всеки ден вървят на борсата с различни цени. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Ще прозвучи малко като реплика към господин Витанов, и в продължение на това, което господин Величков спомена. Не можем да направим такъв анализ, защото тук би трябвало да включим освен чисто техническите параметри, и икономически, и финансови параметри. Ами, ако излезем от валутния борд, ако напуснем твърдия фиксиран курс към еврото, ако влезнем в еврото следващите 25 години, несъмнено ще настъпят икономически и финансови промени. Това е просто гадаене върху материя, която мисля, че в дадения случай не можем сериозно да използваме като аргумент. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, за изказването господин Михов.
Други желаещи?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Министър, господа заместник-министри, господа генерали, уважаеми колеги! Смятам, че по въпросите за сигурността и отбраната трябва да има едно обединение и популизмът да отстъпи на заден план. Наслушахме се на разни декларации и така нататък. Смятам, че трябва да се прояви политическа зрялост и държавническо мислене и по този въпрос да бъдат подкрепени всички модернизационни проекти, защото действително те закъсняха изключително много. Армията има голяма необходимост тези проекти да бъдат осъществени, говоря и за двата проекта, да поемат своето русло, така че военнослужещите да се готвят на нова съвременна база. Паралелно със социалните придобивки и с това, което беше говорено от преждеговорившите – за финансовото осигуряване, за заплатите и за социалното осигуряване на военнослужещите, трябва да вървят ръка за ръка. В противен случай ще си останем само консуматори на сигурност, а не генератори за сигурност. Точно това е целта: България и Българската армия да променим своя профил и виждането, че едва ли не можем само със стара армия. Досега армията прояви чудеса от героизъм, било то навънка, участвайки в мисии, също така на територията на страната в приноса към всички мисии, които са тук по търсене, спасяване, пожари, наводнения и така нататък, да не ги изброявам. Поради тази причина по това, което се предлага, трябва да имаме единно мнение и вяра, това сега са началните, стартовите позиции на тези проекти, че тези, които ще работят, трябва да си изпълнят идеално своята работа, за да може, без да има никакво съмнение за някаква пристрастност и определяне на вида бойна техника, било то за сухопътни, за ВВС или в последствие за Военноморските сили, както очакваме да бъде предложено от Министерския съвет, за да може да имаме развитието, което чакаме от години. Не от 2007 г., а още от 2002 – 2003 г. се говореше за тези модернизационни проекти. Това са вече над 15 години тотално изоставане. Ние олекваме в очите на нашите съюзници, особено когато се предоговарят целите на силите по Пакета „Цели на сили“. Точно тогава, липсвайки такива важни видове бойна техника, с които ние сме съвместими, се налага тези цели да бъдат отлагани. Иначе ще можем да участваме в много повече мисии.
От тази гледна точка и като бивш генерал или началник на отбраната и командващ ВВС, подкрепям абсолютно всички проекти на армията, които предлага МО. Призовавам останалите колеги да проявят мъдрост, те и техните партии, за да може наистина въпросите на сигурността и за статута на Българската армия да бъдат издигнати на много по-високо ниво, защото с това нещо шега не бива.
Поглеждайки политически, и друг път съм го казвал – още 2010 или 2011 г. като началник на отбраната съм заявявал, че политиците са в дълг към армията. Сега вече от тази страна се стремя именно да насоча нещата толкова, колкото зависи от мен и от хората, с които работя, да погледнем наистина, както гледат и другите държави, и въпросите за сигурността и отбраната да не бъдат подценявани.
Няма да давам много примери, ще си позволя само да дам един пример. Една държава, която ни е съседка, една съседна Гърция. Знаем в какво финансово състояние е, какви дългове има да изплаща и паралелно си купува нови танкове, нови подводници, нови самолети, предвиждат голямо превъоръжаване. Уважаеми колеги, нямането на пари и пренасочването едва ли не в здравеопазване, в други – в образование, наистина и те са важни – пенсионното осигуряване…
Позволявам си да кажа и с това ще завърша: преди години бюджетът на Министерството на отбраната беше със 100 милиона над бюджета на Министерството на здравеопазването. Сега разликата е в пъти. Бюджетът на здравеопазването е около 5 милиарда, а бюджетът на Министерството на отбраната е милиард и 100 милиона, ориентировъчно. Какво правим? Имаме ли по-добро здравеопазване? Нямаме. Значи трябва наистина да се гледа рационално. Да се гледа там, където има ресурси, да бъдат контролирани, за да може да бъде избрано най-доброто, било то в здравеопазването или в отбраната. Това касае за всички видове области.
Нашата група ще подкрепи проектите за модернизация. Аз с две ръце ще ги подкрепя като бивш началник на отбраната и командващ.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Радвам се, че имаме добър тон.
Други желаещи?
Господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще може ли аз няколко думи да кажа? Първо, искам да се извиня, че пропуснах началото не от неуважение, а така се случи.
Второ, мисля, че съвсем спокойно бих могъл да седна от другата страна и да защитавам точно този проект. Знаете, че когато имам да кажа нещо, още по време на работата на Временната комисия това, което имахме да кажем, вече го казахме.
В случая ще дам пример. Аз имам само два въпроса към този проект, които не са решаващи, затова няма и да ги задам, защото на този етап те не променят нищо. Неотговорени също не променят нищо.
Виждам, че вече около един час ние разискваме Проект, и то не по същество.
Мисля, че в момента тук трябва да разгледаме това, което ни е представено като Проект за инвестиционен разход. Ако имаме въпроси към него, да разискваме неговата същност, неговото качество, неговото съдържание. Всичко останало можем да го кажем в пленарната зала.
Отново ще кажа, че нямам бележки към този проект. Той беше добър още в неговия зародиш. Позволявам си да кажа, че познавам детайлно работата на всеки един от екипа. Независимо от това, че имахме бележки в Комисията, високо оцених работата на целия екип, който работи от 2010 – 2011 г. по този проект.
В момента не се съмнявайте, гледал съм под лупа този проект. Нямам никакви безпокойства, никакви съмнения, че този път вървим по правилния път, че няма да имаме никакви безпокойства. Затова не само че няма да задам въпроси. Мога само да подканя колегите да говорим по същество, ако имаме още какво да кажем по този проект, и да го подкрепим. Разбира се, това не означава, че няма да взема отношение. Отново ще напомня това, което казах отначало: аз съм готов да отида от другата страна и да защитавам Проекта заедно с тези, които го представят, защото го оценявам положително и нямам никакви безпокойства към него. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз Ви благодаря, господин Христов, за позитивното изказване.
Други желаещи?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, господин Началник на отбраната, господа генерали, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да се съглася с преждеговорившите, че модернизацията наистина е безалтернативна. Свидетели сме как 30 години бюджетът за отбраната прогресивно намалява. Правят се покупки на определен тип логистично въоръжение, по-скоро логистична транспортна авиация, които обаче не отговарят изцяло на необходимостта, която имат въоръжените сили. Модернизацията определено е не само национален въпрос, а е и въпрос на членството ни в НАТО и в Европейския съюз. От тази гледна точка това е национална отговорност. Модернизацията е не само придобиване на някакъв тип въоръжение и техника, а по-скоро е придобиване на определени способности, на които трябва да отговаряме като членове на НАТО, и, разбира се, на Европейския съюз, още повече сега, когато говорим за постоянното структурирано сътрудничество.
Въпреки това ние от „БСП за България“ имаме някои притеснения по отношение на така предложения проект, говорейки сега за придобиване на нов тип боен самолет, свързани с липсата на достатъчно информация и конкретика в него спрямо изискванията. В този смисъл ми се иска малко повече да има заложено за типа въоръжение, защото знаем, че спрямо въоръжението цената може да варира съществено в една или в друга посока.
Също така буди въпрос финансовата рамка. Поставени са различни таблици и графики. Разбира се, имаме една бройка от 150 машини, от 16 самолета, на първия етап 8 от които трябва да бъдат придобити. Така наречените финансови параметри, разходи за придобиване нямат разчети как точно е стигнато до тази ориентировъчна сума, още повече след като разбрахме, че информацията е от 2011 г. Макар да е Проект за инвестиционен разход, ми се струва, че трябва малко повече яснота да имаме по отношение на критериите.
Не на последно място това, което си говорихме за индустриалното сътрудничество, то е с особена важност за нас, като Комисия по отбрана и като българи, защото посредством този инструмент стимулираме и българската икономика, това е заложено като възможна реализация на Проекта, а не преди това в основния раздел на Проекта за инвестиционен разход.
Така че на този етап ние от „БСП за България“ по-скоро изразяваме позиция да се въздържим, защото има тези неясноти в така предложения Проект. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Други колеги?
Заповядайте за реплика, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: На мен не ми стана ясно: говорим за типа въоръжение, какво точно имаше предвид господин Цонков? Затова бих искал преди да дадем думата на генерал Стойков, да уточним какво точно го питаме в случая.
Що се отнася до финансовата рамка, аз не виждам проблем тук. Не виждам проблем и съм убеден, че и министър Каракачанов ще обясни. Няма проблем за мен там. Говорите за яснота за критериите. За кои критерии говорим? Дайте да изясним, аз ще поема върху себе си тежестта на отговора по въпроса за критериите. Кажете кои критерии имате предвид? Аз ще отговоря за това кой критерии, с какъв коефициент, как е обоснован, кога е обоснован, кога е въведен, защо е въведен и какви са последствията от него.
Що се отнася до участието на наши фирми в Проекта, мисля, че ние с Вас това сме го видели вътре. На този форум е малко рано да поставяме въпроса за участие. Той е отбелязан, но ще стане ясен при работата на Междуведомствената работна група. Малко е рано да поставяме този въпрос точно така като конкретизация в Проекта. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Дуплика, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател. Ще кажа само няколко думи. За да Ви отговоря, господин Христов, преди няколко седмици във вестник „Труд“ имаше две статии за модернизацията. В едната се говореше, че едва ли не имаме предизвестен победител в още нестартиралия конкурс процедура, визирайки страна извън Европейския съюз. Само с това ще Ви отговоря, няма да влизам в повече подробности. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Моля Ви за малко дисциплина.
Благодаря Ви за кратките консултации.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз мисля, господин Председател, че ако бяхме Медийната комисия, можехме да разглеждаме кой вестник какво е написал. Като имам предвид автора на статиите и неговото предишно битие – чисто политическо или служебно, не се учудвам. Знаете за какво говоря. Знаете кой е авторът, знаете къде работеше по време на служебното правителство, просто подсказвам, за да се ориентирате.
По отношение на индустриалното сътрудничество – стр. 26. Ние няма как отсега, господин Цонков, да кажем: фирма Х, Y или Z, това би опорочило целия проект и с основание ще може да се каже, че сме предрешили някой от кандидатите за участие в този конкурс. Оттук влизаме в една много сложна процедура.
При изработването на RFP е мястото, където се влиза в тези подробности. Друг е въпросът, че по отношение на авиационната техника нашите възможности, за съжаление, на българската промишленост са доста по-скромни отколкото в другия проект, който след малко ще гледаме. Но в страници 26 и 27 в точката „Индустриално сътрудничество“ са описани какви са ни целите и намеренията по отношение на индустриалното сътрудничество. Разбира се, че най-добрият вариант е максимално да включим българската индустрия в този проект, но всичко е въпрос на малко по-следващ етап.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други?
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господа генерали, колеги! Аз ще се съобразя с оглед напредналото време с молбата на господин Христов и ще говоря само за Проекта.
В тази връзка имам няколко въпроса. В частта за освобождаването на честотите и въобще за поддръжката един от големите рискове към проекта продължава да е изпълнението му именно до 16 самолета, тъй като най-тежкият сценарий би бил продължаване на поддръжката както на нов тип многоцелеви изтребител, така и на старите, защото това би натоварило двойно бюджета – поддръжка на две различни системи. Наистина се надявам в хода на процедурата да успеем да постигнем повече от осем и живот и здраве наистина по-бързо да се стигне до изпълнението и на втория етап. За да може да се стигне и до освобождаването на честотите, както пишем, че МИГ-29 не е съвместим, съответно не е и много целесъобразно да продължава да се поддържа след определен период от време.
В тази връзка имам един друг въпрос, тъй като Министерство на отбраната отдели последните две-три години значителен ресурс за подмяна и модернизация на системите на ВВС за радионавигация и опознаване. Ако може да ни дадете информация докога се изпълняват проектите, защото от 2015 г. насам са отделени близо около 60 милиона за различни проекти в тази насока. Надявам се наистина да работим по освобождаването на честотите.
Колкото до другите елементи на проекта, изключително добре е, първо, че се спазиха всички изисквания, които предложихме от Временната комисия, особено да се питат и за нови, и за стари самолети различните производители. Тук в кръга на шегата един от производителите ще бъде малко натоварен, защото за трите месеца, които трябва да даде отговор на RFP има да дава за пет RFP-а, така че ще има малко предизвикателства към изготвянето им. Важното е уточнението, че след получаване на отговорите ще има възможност все пак за продължаване на преговорите с различните страни с идеята да се подобрят техните оферти, така че да се постигне още по-добър вариант за България.
В интерес на истината в презентацията не беше толкова отчетено, но в самия доклад е посочено и стратегическото партньорство със Съединените щати, което показва, че който и да е от изброените проекти да се реализира, задължително се минава и през стратегическо партньорство с Щатите заради различните комуникационни и други системи, свързани с „F-16“, които трябва да минат, както и на голяма част от въоръжението производителят е един.
Колкото до така обсъжданото индустриално сътрудничество, много хубаво е определено нивата на постигане на „Нешънъл левъл енд пробабилитис“, за да може ВВС да си поддържа самолетите в България, а не каквито проблеми имаме и сме имали, както с друга техника, не само на ВВС – да трябва да се транспортират до най-близкия завод извън страната.
Тук, честно казано, това вече е работа на работната група впоследствие, по-добрият вариант поне според мен е да се види как да се развиват способностите или на ВВС, или на дружеството в рамките на Министерство на отбраната – било то „Терем“ или „Авион Ан“ съответно в Министерство на икономиката, как те да извършват въпросните ремонти и поддръжка на самолетите, за да може това нещо в крайна сметка да остане в рамките на държавата, а не да бъде аутсорсвано съответно на други компании. Важно е под това нещо да си защитим и възможността да имаме гъвкавост при поддръжката на бъдещия самолет, какъвто и да е той.
В крайна сметка повечето от бележките и от нещата, които коментирахме днес от различните парламентарни групи, показва, че има консенсус. Надявам се наистина БСП да преживеят еволюция и до момента, в който проекторешенията стигнат до залата, да се запознаят с нещата, които ги притесняват и опасяват. На повечето от тях беше отговорено днес. Надявам се да постигнем консенсус и единодушие при приемането на проектите. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
По темата за придобиване на нов тип боен самолет нещо друго, колеги, има ли?
Ако няма, заповядайте, господин Генерал, по втория проект за инвестиционен разход.
ВАЛЕРИ ЦОЛОВ: Уважаеми господин генерал Попов – председател на Комисията по отбрана, уважаеми господин Министър, господа заместник-министри, господин генерал Боцев, уважаеми господа народни представители! Ще предоставя на Вашето внимание експозе за Инвестиционен проект на Сухопътни войски и придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. (Показва слайдове на екран.)
Настоящият проект е разработен на два етапа. Първият етап е придобиване на специална бойна техника, оборудване за постигане на основни способности на три батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада. Реализирането на този етап стартира с приемането на настоящия проект за инвестиционен разход от Народното събрание. Вторият етап е придобиване на специални машини с основни подсистеми за постигане на пълни оперативни способности на трите батальонни бойни групи от състава на механизираната бригада, като е необходимо да се подчертае, че етапът ще започне след завършването на или паралелно с първия етап при осигурено финансиране.
Настоящият проект е основна стъпка и база за изграждане и развитие на механизираните формирования от състава на Сухопътните войски.
Основните задачи на батальонните бойни групи съгласно „Цели на способности“ и поетите ангажименти от България са показани на слайда, като е необходимо да се подчертае, че необходимостта от придобиването на бойна и специална техника оборудването за окомплектоването на трите батальонни бойни групи е продиктувано от задачите, поставени пред Сухопътни войски по трите мисии на въоръжените сили и поетите ангажименти по изпълнение на пакета „Цели на способностите“ 2017 г. към НАТО от Сухопътните войски.
Обхват на проекта. Първият етап е Проект за инвестиционен разход за окомплектоването на три батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада, а именно 150 бронирани машини, от които, както са показани на слайда – бойна бронирана машина не по-малко от 90, специални осигуряващи машини не по-малко от 60 и допълнително оборудване като системи, обучение, документация, тренажори и симулация.
Специалните машини са показани по типове, като основните типове машини са машини за комуникационно-информационни системи, бойни разузнавателни машини, машини за ядрено-химическо и биологично заразяване, инженерна техника за прочистване на пътища от взривни боеприпаси – три броя, по една за всяка една от бойните групи, машини за откриване на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства, бойни машини за инженерно осигуряване, медико-санитарни машини, машини за ремонт и евакуация.
Допълнителното оборудване включва три основни компонента. Първият е придобиване на системи за обучение, автоматизирана система за управление на огъня от самоходната минохвъргачна батарея от състава на батальонната бойна група и комуникацинно-информационните системи.
Съгласно получените отговори от искането за информация до фирмите на базата на анализа, който е направен от Борда за управление на проекта, прогнозната стойност за придобиването на бойна специална техника и допълнително оборудване възлиза на 1 млрд. 464 млн. лв., предоставени в двата компонента – за бойна и специална техника и за придобиването на системи и оборудване. Посоченото разпределение на финансовите средства по години и прогнозно и се допуска неговото коригиране в рамките на посочената прогнозна максимална стойност, съгласувано с Министерството на финансите и съгласно действащата в страната законова рамка в зависимост от изпълнение на етапите за реализиране на проекта.
Варианти за реализация. Съгласно доклада на работния екип за оценка и анализ на вариантите за реализация на инвестиционния проект за преодоляване на посочения дефицит от способности, оптималният удвоен от техническа гледна точка вариант за реализация на проекта е показан на слайда, а именно: придобиване на нови и стандартизирани в НАТО отбранителни продукти чрез лицензионен трансфер на технологии с цел местно производство на машините и на интеграция на подсистемите, оборудването и въоръжението. Бордът за управление на проекта счита, че посоченият вариант за реализация на проекта е избран след проведен сравнителен анализ между алтернативите за придобиването и на база опита на други европейски държави при изпълнение на проекти за придобиване на нови бронирани бойни машини.
В Република България следва се изпълняват като минимум следните дейности: поддръжка на целия им жизнен цикъл и модернизация и надграждане, като лицензионният трансфер следва да позволява и да създава предпоставки за износ на произвежданите отбранителни продукти на трети пазари и това да стане, като се създадат възможности за достатъчно участие на български производствени фирми при спазването на българското и европейското законодателство.
На следващия слайд Бордът за управление на проекта е показал основните моменти през които следва да се премине проектът. Няма да се спирам подробно, те са аналогични на стъпките, които генерал Стойков доложи.
Първата стъпка – подготовка за искане на предложение, се извърши в момента от Борда за управление на проекта. За останалите стъпки е необходимо да акцентирам, че се предвижда тестване на предоставени бойни машини съгласно методика, която ще бъде разработена на базата на RFP. Амбицията за Борда на управление на проекта, както и на командването на Сухопътни войски, е да имаме избор на изпълнител и сключване на договор за изпълнение в края на 2018 г. и първите доставки на бойна техника да бъдат през 2019 г.
Настоящият проект за инвестиционен разход е разработен за времевия интервал от 12 години, за придобиване на 150 единици техника, доставката да бъде за осем години, а изплащането да бъде за 12 години.
Вариантът, който Бордът за управление на проекта счита за оптимален, е на всеки две години да бъде окомплектована една батальонна бойна група с основната бойна машина, като допълнителното оборудване и специалните машини ще се придобиват последователно и след осмата година ще бъдат в състояние за оперативно използване на трите батальонни бойни групи. Благодаря за вниманието. Готов съм да отговоря на всички въпроси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря, господин Генерал, за добрата подготовка.
Ще помоля моите сътрудници да поканят министъра на отбраната и началникът на отбраната. Може да има въпроси към тях.
Да поздравим господин Бойчев, че е тук, в нашата Комисия. Благодаря за вниманието, господин Бойчев. (Шум и реплики.)
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Аз съм убеден, че тук ще получим Вашата подкрепа, така както я получихме негласно и във Временната комисия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, заповядайте за становища и въпроси.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми Вицепремиер, господа заместник-министри, господин Боцев, господа генерали! Аз ще си позволя да задам два три въпроса, които не ми станаха ясни от Проекта, тъй като той не е чак толкова детайлизиран, колкото предходният. (прекъснат от председателя).
Въпросите са ми породени може би от това, че не е толкова детайлно разписан Проектът за инвестиционен разход, за разлика от предходния. Тук индустриалното сътрудничество не е обособено в отделен раздел и исках да попитам.
От документа става ясно, че задължително условие е да се изпълнят като минимум следните дейности: поддръжка, модернизация и надграждане на целия им жизнен цикъл. Този критерий задължително ли е заложен – първи въпрос?
Второ, прави ми впечатление, че в този проект за инвестиционен разход не става ясно дали логистичната поддръжка е съставна част от предмета на договора, за разлика от предходния документ, предходния ПИР, който разглеждахме. Там първоначалната логистична поддръжка беше предмет на договора. Искам да попитам: тук така ли е, за какъв период, защото в 3.1.3 пише „Проектът предвижда гаранционна поддръжка за време и пробег“. Ясно ли е за какъв пробег, за какво време? Моля да ни осведомите какъв е приблизителният разход на годишна база за поддръжката на 150 бойни машини за пехотата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Витанов.
Генерал Цолов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЦОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Генерал, уважаеми господин Витанов, в т. 3.1 „Логистична поддръжка“ сме дали, че Проектът предвижда гаранционна поддръжка за време. Времето, тези детайлни неща, ще бъдат дадени в RFP, но минималното време за гаранционна поддръжка е три години. Настоящият проект предвижда осигуряването на тази логистична поддръжка на бойната, специалната техника и оборудването включително – тренажори, симулатори и допълнения, да се извършва от българска фирма. Това сме записали с цел намаляване на разходите – това е във втория въпрос – през целия жизнен цикъл на изделията, което ще бъде заложено като условие това нещо да бъде по целия жизнен цикъл. Ще бъде заложено и в RFP, и впоследствие в договора.
Логистичната поддръжка ще се извършва чрез планиране на допълнителни финансови средства, които ще бъдат заложени в бюджета и програмите на Сухопътни войски съгласно утвърдената предварителна тригодишна рамка.
За съжаление, Бордът за управление на Проекта не може да даде точна оценка колко ще бъде годишната сума за поддръжка след тези три години, но Ви уверявам, че една от основните причини да се стигне чрез трансфер на технологии, лицензи, производство на определени детайли и изделия в България е именно намаляването на всички разходи както по придобиването, така и впоследствие на поддръжката.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще се намеся, за да върнем нещата там, откъдето трябва да започнем. Започнахме с логистика, с осигуряване и сътрудничество, обаче бих искал да задам въпрос към генерал Боцев. Смятам, че той е човекът, който трябва да отговори точно на този базов, основополагащ, ключов въпрос по Проекта.
Той е свързан с това: в каква среда ще действат Сухопътни войски през следващите 10, 15 или 20 години? Какви ще бъдат предизвикателствата пред Сухопътни войски? Тази структура, която е заложена към момента, на една батальонна бойна група, а след това бих искал да разбера защо говорим само за батальонни бойни групи, при положение че ние не завършваме системата за управление. Какво се случва с тези, които са над батальоните бойни групи? Това означава ли, че Щабът на бригадата с другите подразделения няма да участват изобщо, с какво ще ги окомплектоваме и за чия сметка?
Това, което е заложено към момента като структура, след 20 години ще бъде ли актуално, няма ли да се наложи нещо друго да се пипне там? Не успях да намеря къде е заложено като анализиране. Позволих си да сравнявам двата проекта, господин Генерал, и там, където не можах да намеря отговори, ще имам нужда от съдействие.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Генерал, заповядайте.
Само да допълня, чисто процедурно проектите тръгват с Концепция за изграждане на отбранителни способности. Ако генерал Боцев отговори в този смисъл, ще даде отговор и на Вашите въпроси.
Заповядайте, господин Генерал.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господин Министър, уважаеми членове на Комисията по отбрана, уважаеми генерали и адмирали, дами и господа! Радвам се, че господин Христов ми зададе този въпрос.
Първо, такова понятие „батальонна бойна група“ се внесе преди години във военния речник и за мен това е грешно разбиране. „Батальонна бойна група“, основата е механизираният батальон. Според мисиите и задачите, които трябва да изпълнява тази група, тя съответно се доокомплектова с различни модулни формирования от родовете и специални войски, за да може да изпълни мисиите и задачите, които са й поставени. Това е основният проект, но това не значи, че няма други проекти за развитие на Българската армия и въоръжените сили за придобиване на необходимите способности, които са ни необходими за трите мисии. Има проекти за командване на управление, за разузнаване, Проект за артилерията, за ПВО-то. Това са ред от проекти с по малка стойност, които ще се движат паралелно с големите проекти спрямо възможностите, но в момента тези проекти ги вкарваме като основни за най-необходимото, което се изисква по „Цели на способностите“. На първо място са „Цели на способностите“, които ние сме делегирали за НАТО и Европейския съюз. По тези въпроси, които зададохте, също има проекти, но е въпрос на време да влязат в изпълнение.
Относно техниката, Вие сами разбирате, че имаме достатъчно техника, която макар и да е на доста години, все още е годна, има определени способности. Наред с тези способности, ние сме длъжни да поддържаме и другото въоръжение и техника, и поетапно да го извеждаме – дали ще е с цел реализация и така нататък – поетапно да го извеждаме от Българската армия, след като придобием нова техника и въоръжение, и необходимите способности.
Относно логистичната поддръжка, защото тук постоянно говорим за логистична поддръжка, всеки един от нас много добре знае, че поддръжката на всяка военна техника, на въоръжение и техника, струва може би два пъти колкото придобиването. Затова целта на проектите, където ни позволява, аз съм гледал да правим и съвместно производство, за да могат да се придобият лицензи и колкото се може повече български фирми, не говоря само от отбранителната индустрия, а колкото се може повече български фирми, занимаващи се с такава дейност, да могат да участват в поддръжката на тази техника.
Във връзка с това, което генерал Цолов докладва за жизнения цикъл, всяка година се планират тези средства…(Прекъснат от председателя.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Генерал, да Ви напомня, да се върнете към въпроси, който е зададен.
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Мисля, че отговорих. Ако дадем определена прогнозна цена – знаете, че различната техника и различните марки въоръжение имат различни цени, както експлоатационни, така и на въоръжение и на техниката. Това са прогнозни цени, така че не можем да кажем конкретна цена във връзка с питането на господа депутатите. Ако има нещо да съм пропуснал?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Христов, доволен ли сте от отговора.
ХРИСТОВ: Ако може само за КИОС, ако може?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Концепцията за изграждане на отбранителни способности, ако може да ни кажете какво включва?
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Поради постоянното влошаване на средата за сигурност, Концепцията е отворен документ, който периодично, според анализа на средата за сигурност, се променя. Ние също така непрекъснато правим прегледи на Плана за развитие на Въоръжените сили на Програмата за развитие на Въоръжените сили и включваме тези нови моменти.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Към министър Каракачанов. Началникът на Отбраната каза, че не е съгласен с батальонните бойни групи. (Говори извън микрофона.) Тъй като министърът го е внесъл това в Министерския съвет и го предлага в Народното събрание, дали не изграждаме нещо лошо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз не чух началникът на отбраната да казва, че не е съгласен. Каза, че това е нова терминология.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Че е грешна.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: На колко години…
АНДРЕЙ БОЦЕВ: Че се разбира грешно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Че се разбира грешно, а не е грешно като концепция.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз така го разбрах, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз така искам да го разберат. Това е важно уточнение. (Разговори извън микрофона.)
Да не го обръщаме на дискусия.
Заповядайте, господин заместник-министър Запрянов.
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Само ще поясня за по-голяма яснота, точно какво каза генерал Боцев. Той искаше да каже, че батальонните бойни групи не съществуват като щатни формирования. Доколкото в Програма 2020 нивото на политическа амбиция за участие на България в операции зад граница е до батальонна бойна група от 1000 души, в Проекта е възприет подход на поетапно изграждане на батальонни бойни групи в рамките на бойните бригади. Следователно ако говорим за мисия „отбрана“, такова понятие „батальонна бойна група“ не съществува, тъй като тогава му трябват бойните бригади на началника на Отбраната. Ние обаче изграждаме батальонните бойни групи поетапно и, създавайки тези батальонни бойни групи, ще стигнем и до превъоръжаване на цяла една бригада, каквато е по мисия „отбрана“ задачата по способности, тоест подход, който комбинира мисия „отбрана“, да постигнем готовност на бригада, а поетапно да изграждаме батальонни военни групи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за обясненията, господин Заместник-министър. Това е важно да се разбере, да не изпаднем в колизия.
Господин Христов?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отказвам се от въпроса, господин Председател, защото ще влезна в подробности.
Ще помоля, погледнете 1.6 и Вие сами си отговорете на кого принадлежи тази техника: на батальона, на батальонната бойна група, и ако не е част от батальона, на кого е? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Това не е въпрос, разбрах, че не е въпрос и не предполага отговор.
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Генерал, господа заместник-министри, уважаеми генерали и офицери, уважаеми гости! Искам да поясня, доколкото имам право, че в България има една бригада, която е декларирана за участие в пълния спектър от операции на Алианса и това е 61-ва механизирана бригада. Може би във всичко, което говорим тук в момента, става въпрос именно за трите механизирани батальона на тази бригада. Не може в пространството да хвърляме, че може някакви щабове, с определена техника и без да се знаят кои са те, тези формирования да участват активно в реализация на този проект.
Първо искам да кажа, че аз лично се радвам, че след толкова много години се обърнахме с лице към Сухопътните войски, като основния вид въоръжени сили. Вярно е, че другите два вида въоръжени сили са по-атрактивни и дори само придобиването на един боен самолет или един нов кораб дават много атрактивни моменти във всяко едно учение, но без решаване на въпросите на Сухопътните войски, ние не можем да имаме модерна армия.
И тъй като в България има само две механизирани бригади, дайте да си го кажем – две механизирани бригади и два механизирани батальона, които могат да изпълняват една от тези задачи по формирането на батальонна бойна група и тя е един усилен механизиран батальон. Всички машини, които придобиваме, са за тази единствена механизирана бригада, декларирана за участие в операции без ротация. Батальонните групи са с ротация. Именно от тази гледна точка те трябва да бъдат осигурени във всяко едно отношение – и огнево, и логистично.
Аз разбирам, че трябва да се тръгне от някъде и съм съгласен, че това е подходът, защото без да започнем да подменяме бойната техника, основната бойна техника – 90 бойни единици и 60 специална техника, но трябва да кажа, с тези 150 машини не решаваме проблема на усилените батальони или пък батальонни бойни групи.
Както виждате, в Проекта е заложено дори на втория етап да се осигуряват специалните машини, като една част от тях са още в първия етап. Ние ще продължим и след 12 години, след модернизацията на сухопътните войски, да използваме съществуващите средства за огнева поддръжка, за противовъздушна отбрана, за ПВО защита, за логистична и друга поддръжка.
Затова се надявам всички да се убедят в необходимостта на тези три проекта и те да се случат, и въпросът да не се политизира и в бъдеще, защото крайно време е нашето държавно ръководство да приеме приоритети за България, които да се следват от всяко едно правителство.
Гледайки Проекта, аз се притеснявам от рисковете, които са записани. Дори при риск 1 и 2 пише: „Убеждаване на държавното ръководство за случването на Проекта“. Ако ние още не сме убедени или държавното ръководство не е убедено, защо внасяме Проекта?! Надявам се, че вече е убедено или ние сме хората, които ще го убедим.
При третият риск има възможност да се изгради само една батальонна бойна група и оставалите да увиснат, с извинение, което също е несериозно.
Ако на тези въпроси може да се отговори тук за по-голяма яснота. За сега благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Господин Министър, към двата въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз мисля да не се хващаме за изречение в Проекта. След като е минал през Министерския съвет, за какво убеждаване говорим? Няма никакъв проблем. Хайде да не търсим проблем там, където не съществува.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: А като заместник министър-председател Вие дали сте убеден? (Смях, шум, оживление.)
Не знам дали ще поемете и това, което генерал Милев предложи – да разработите програма, която да бъде задължаваща и за следващите правителства.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Вие знаете, господин Председателю, че това става с по-дългосрочна програма.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Сега, ако Ви кажа, че поемам ангажимент, без да сме в готовност да бъдем конкретни, би било малко или много изхвърляне.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. (Реплики.)
Господин Гаджев, заповядайте за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Изключително бърза реплика, господин Генерал. Слушайки изказването и убедеността Ви в необходимостта от този проект, която и аз споделям, само не разбрах – Вие ще го подкрепите ли да го приемем и да се реализира, или не?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Аз на този етап, както казахме, нашата група ще се въздържим. Това не ни спира в едни следващи гласувания да подкрепим на сто процента всички проекти, когато влезе и проектът за Военноморските сили, надявам се, че това ще стане в най скоро време. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал. Разбира се, Вашата подкрепа е важна. Щом се гласува по съвест, ние го приемаме, разбира се.
Други въпроси?
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, заместник министри, господа генерали! Няколко въпроса възникнаха в мен. Първо, то е по-скоро и препоръка, струва ми се пак обръщайки се към точка четири – „Вариант за реализация“ много по-подробно сте развили въпроса с логистичната поддръжка, индустриалното сътрудничество. Мисля, че е по-добре на страница 9 да се прехвърли това, което описано, по-подробно.
Другото, което вече е въпрос – позовавате се на добри европейски практики. Малко повече да ни кажете за тях, защото в Проекта само се позовавате и нищо повече не пише по отношение на тези практики.
ПРЕДС. КОНСТАНИН ПОПОВ: Благодаря. Доколкото разбрах, въпросът е само един, другото е мнение по въпроса.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще дам думата на господин Величков, но подобни европейски практики, като говорим за страни наши партньори, подобен опит има, ако изключим големите европейски държави, които отдавна имат практика при реализирането на подобни проекти. Полша и Румъния – това имах предвид, от калибър наши държави.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин заместник-министър Величков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря.
Смятаме, а и такова беше виждането на Борда за управление на Проекта, че от шестте варианта за реализация на проектния инвестиционен разход, така, както са разписани в Ръководството за Проекта на управление, е избран един-единствен, вторият от вариантите за придобиване, а именно производство чрез сключване на лицензионно споразумение. Логично от него, предвид ангажимента това да ангажира в максимална степен българската индустрия, произхожда и записът, който е свързан с това – поддръжката, модернизацията и надграждането на машините да бъде извършено тук, на българска територия. Тази логика следваше и в разбирането, че тези дейности могат лесно да бъдат усвоени на базата на лицензионния трансфер от компания, която ще ги асемблира. За да допълня отговора, най-вероятно ще има въпрос какво ще представлява като същност индустриалното сътрудничество, то е разписано в няколко възможности, а именно: асемблиране, производство на шасито и корпуса на бойните и спомагателни машини; асемблиране на основните оръжейни системи – има се предвид основното оръдие между 30 и 40 мм, както и 7,62 мм ПКТ; системата за интеграция на електрически и електронни компоненти на шаситата; изпълнението на елементите от КИС (комуникационно-информационна система) системата и доставка на отделни компоненти. Има се предвид оптика, агрегат и хидравлика, включително акумулаторни батерии, за каквито има идентифицирани способности в България. Мога да Ви кажа и шестте обследвания, на базата на които сме стигнали до способностите за това български фирми да бъдат ангажирани в този процес.
Следвайки тази логика, всъщност проведохме записа и самата поддръжка, надграждането и модернизацията на бойните машини в жизнения цикъл да бъде логически последователно разписан във вариантите за придобиване.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Господин Цонков?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Удовлетворен съм от отговора. Дори заместник-министърът ми отговори донякъде на още един въпрос, който беше възникнал по отношение на огневата мощ, говорейки за въоръжението на бойната техника и въобще какъв тип да бъде бойната техника и специалната техника. Имаме изисквания, които не ги виждам, по отношение на брой колела – колко колесни ще бъдат по отношение на проходимост и обхват. Тези всичките технико-тактически характеристики и изисквания са важни и е хубаво тук да намерим отговор. Те и пряко кореспондират на способностите, които трябва да бъдат изградени за тези батальонни бойни групи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков. Наистина много е важно това, което казахте – способности.
Генерал Цолов, моля Ви, не влизайте в детайли за размера на гумите и така нататък, нека да минем по същество на въпроса – способности.
ВАЛЕРИ ЦОЛОВ: Уважаеми господин Председател, господин Цонков, искам да Ви уверя, че конкретните технически параметри, свързани с мобилност, защита, въоръжение, системи за командване и управление, системи за наблюдение – целеуказване на бойното поле, оръжейни системи, огнева мощ за всяка едно от машините конкретно са разписани в техническите спецификации, приети на Съвета по въоръжение към министъра на отбраната и тактико-техническото задание за изграждане на комуникационно-информационните системи. Тези технически спецификации представляват изключително голям обем от страници за всяка една от машините. Уверявам Ви, че всичко е записано там.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрах. Надявам се, че това отговаря на въпроса.
Други въпроси? Господин Нецов, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми генерали, уважаеми колеги и гости! На мен ми се пада най-трудната задача от всички Вас.
Първо, искам да кажа, че всички тук сме убедени в едно – че Българската армия трябва да бъде окомплектована, първо, с личен състав и да бъде модернизирана. Това всички присъстващи в залата го знаят и не подлежи на никакъв коментар. Дали ще гласуват „за“ или „против“ ще се разбере при гласуването.
Нашата парламентарна група взе решение да не подкрепяме Проекта, защото разходите, които се дават, са много според нас. Но при добре поставените в презентацията години на плащане се вижда, че нещата са обмислени и няма да повлияят на другите отрасли –здравеопазване, пенсии и така нататък, при правилно разходване на средствата. Затова аз си позволявам да не гласувам „против“, а „въздържал се“ на този етап. Впоследствие, в пленарната зала, ако Вие направите необходимото, възможно е да имаме промени и в гласуването. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов. Предполагам, че сега ще чуем радостен възглас от министъра на отбраната. Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нецов! Вие казахте: падна Ви се. Възложиха ми най-трудната задача, разбираме го. Партийната дисциплина, разбира се, е важно нещо. Аз очаквах след заявката на Вашия лидер да напускаме НАТО Вие да предложите да утроим или учетворим разходите за отбрана, защото с тези има-няма 4 милиарда лева ние няма да може да направим всичко необходимо за една страна извън рамките на НАТО да решава проблемите със своята национална сигурност, териториална цялост и суверенитет. Ето една Гърция примерно отделя 11 милиарда. Очаквах Вие да предложите учетворяване на размера на средствата, за да можем сами да си решаваме проблемите. Разбира се, шегувам се. Надявам се, че Вие като човек, който винаги е изразявал правилно отношение към армията, въоръжените сили и темата със сигурността, получихте достатъчно отговори на всички въпроси, които вероятно искахте да зададете, и се надявам, правейки днес първата крачка от „против“ на „въздържал се“, в пленарна зала да подкрепите тези проекти, защото са изключително важни за сигурността на България.
Във или извън НАТО, ако вземем тази точка на разсъждение, България няма как да се лиши от армия, въоръжени сили, няма как да не модернизира своите въоръжени сили, за да може да решава задачите по сигурността, териториалната цялост и суверенитета на страната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Вие за финалното слово ли? Добре, господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател. Това са по-скоро няколко въпроса и препоръки, съвсем накратко, защото темите вече бяха споменати. Едната от тях беше свързана с гаранцията, тъй като тя все още не е формулирана в ПИР-а и в Проекта за решение. Имайки предвид опита на МВР при покупката на специализирана техника – от патрулки до високопроходими машини, винаги залагат удължена гаранция между 7 и 10 години. Така че нека да пробваме все пак и малко по-дълга гаранция да заложим, чисто като препоръка.
Относно системата за управление, надявам се този път PRINS 2 да сработи по-добре.
Най-голямото предизвикателство пред самия проект е как ще бъде направена логистичната поддръжка и връзката между процедурата за придобиване и бизнеса, там наистина ще има доста предизвикателства пред екипа. В тази връзка, доколкото видях на презентацията, ние купуваме лицензи, по които вече да си строим техниката с фирми. В тази връзка е и въпросът ми: каква точно ще бъде процедурата по избор на изпълнител?
Последен въпрос. В началото и в още един момент – в ПИР-а се говори за втори етап на проекта. Ако можете да ми кажете малко повече какво представлява този втори етап?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев. Достатъчно много въпроси. Предполагам, че ще ни отнемат три часа като отговори.
Заповядайте. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Първият въпрос беше за по-дълъг от 3-годишния гаранционен срок.
Той е за генерал Цолов.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте, генерал Цолов, ако сте готов с отговора.
ВАЛЕРИ ЦОЛОВ: Господин Председател, господин Гаджев, настоящият Проект за инвестиционен разход в моето експозе касае първия етап на Проекта за придобиването на 150 машини, от които 90 бойни и 60 спомагателни. За достигането на пълни оперативни способни за батальонните бойни групи се налага усилването, придобиването на пълни способности в областта на ядрено- химическо-биологично заразяване, както презентирах, тези спомагателни машини са по една на батальонна бойна група. Това е допълването към тези спомагателни машини на други спомагателни машини. Не искам да влизам в детайли за бойно използване, защото, считам, че не е тук моментът. За допълване на способностите към спомагателните машини, а придобиването на бойните машини е изключително само в първия етап.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин заместник-министър Величков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми господин Гаджев, във връзка с въпроса по отношение на реализирането на трансфер на технологии чрез сключване на лицензионно споразумение, компетенцията за това е в Борда за управление на проекта. Какво на практика предполага то? Сключване на споразумение, с което да бъде прехвърлена интелектуална собственост по повод изграждането на бойните и спомагателни машини в България и в българско предприятие, което от своя страна предполага договорите да бъдат разделени на две – договора за прехвърляне на интелектуална собственост или технологичния трансфер и договора за изпълнение. Избраният изпълнител, избраният доставчик ще бъде между тези, до които са изпратени RFI, тоест запитванията за предоставяне на информация. Оттук нататък пътната карта, която предостави господин Цолов, включва два конкретизиращи елемента.
Първо, искането за предоставяне на оферти, в което ще бъдат разписани конкретни изисквания към наддаващите по време на тази процедура.
Второто нещо е свързано с методиката, в която ще бъдат заложени критериите за оценка със съответните тежести. Институтът по отбраната тук ще ни подпомогне с математическия модел за оценяване. Изборът е в ръцете на Борда за управление на проекта. Ние, за разлика от двата други проекта, който касае бойния самолет, където председателства политико направляващата военна група господин заместник-министърът генерал Запрянов, и по отношение на придобиването на патрулните кораби, където същата подобна, създадена със заповед на министъра група председателствам аз, за сухопътната техника не е изграждана такава политико военна направляваща група със заповед на министъра. Респективно, голямата тежест при изработването и на RFI, и на методиката за оценки ще остане в Борда за управление на проекта. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Заместник-министър. Много важно уточнение, е, че ще имаме методика и математически модел. Трябва да сме сигурни от това.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще съм най-кратък от всички.
Господин Гаджев, избран е модел за реализация с трансфер на лиценз, защото това е най-бързият начин да започнем снабдяване на въоръжените сили. Ако бяхме избрали модел на реализация на Проекта с разработване на чисто нов продукт до прототип и бойна машина и изпитание, щяха да минат три, четири години.
Затова, ако Ви направи впечатление в доклада на генерал Цолов, той докладва, че още следващата година очакваме да започнат да пристигат машините. Това е моделът – трансфер на лиценз, който дава най-бързо решение. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да, разбира се, доста амбициозно е това като дата – имайте го предвид.
Господин Гаджев – дуплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Доколкото разбирам, ще е по линия на Закона за обществените поръчки, защото все пак трябва да имаме и ясното съзнание за действащото законодателство, особено относно директния и индиректния обсег, каквито са и европейските регламенти по темата. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Да, на базата на чл. 13 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 149, тоест – защита на основен интерес. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Михов, дойде и Вашият ред.
МИЛЕН МИХОВ: След финала – на финал.
Господин Министър, вземам думата точно сега, накрая, по този проект, защото ако на практика се вгледаме, ние говорим за превъоръжаване на Българската армия с бойни машини на пехотата, които няма да бъдат български само по собственост, ами български и по производство, значителна част – български, произведени в България. Това е много важно да го кажем, че нашата армия ще се въоръжава, не купувайки и хранейки чужда икономика, а давайки хляб на българите. Казвам го по най-популярния начин. Това е свързано с моето дълбоко, а надявам се и убеден съм, Ваше разбиране, че има ли силна армия, има силна държава, има силна нация.
Въпросът ми накрая е свързан със следното. Вие споменахте, че тази бойна машина на пехотата ще носи едно славно българско име. Позволявам си да разширя Вашата мисъл, надявам се, тя ще се реализира, че е добре и самолетите да носят българско име.
Има, господин Министър, пример в историята: самолетите, които бранеха София, се наричаха „Стрела“ и от тези стрели падаха летящи крепости. Приветствам идеята да именувате българската машина и да поразсъждавате по въпроса и за самолетите. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря. Това не предполага отговор. Благодаря за препоръката на господин Михов.
Имате ли реплика към господин Михов с име за самолетите?
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, началник на отбраната, господа генерали, заместник-министри! Колеги, аз благодаря на господин Михов за оптимистичната прогноза да има българска техника, но познавайки нашата фирми от „Терем“ всички до една, бих попитал господин Михов в коя фирма от „Терем“ той вижда производство на тази техника? Ако ние случайно не получим лиценз за производство на тази техника, или пък след това, както е предвидено в Проекта, нямаме договори за реализация на тази техника, как ще осигурим издръжката на тези работни места, които сме открили при изпълнението на Проекта? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Генерал, Вие като че ли подготвяте господин Михов за министър на отбраната? Това не звучи добре. (Реплики и смях.)
МИЛЕН МИХОВ: Господин Генерал, аз съм историк и знам какво има в миналото, но Вие ме карате да гледам в бъдещето. Позволявам си да кажа, че бъдещето е непрогнозируемо, познавайки историята ни. Кои ще бъдат? Ще поживеем, ще видим – казват нашите приятели в Русия.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други изказвания? Няма.
Аз искам да благодаря за добрия тон в дискусията, за добрите послания, които са изпратиха към всички. Сигурен съм, че всеки депутат ще гласува по съвест в името на бъдещето на Българската армия и на сигурността на страната.
Затова предлагам да преминем към гласуване на Проект на Решение на Народното събрание за приемане на Проект на инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада" и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г.
Както вече казах, Народното събрание може да приеме или да не приеме – ще гласувате това Решение.
Предвид този факт, подлагам на гласуване предложението за Решение на Народното събрание.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
С това Комисията по отбрана ще предложи на Народното събрание да приеме Решението за тези два проекта. Честито! Живи и здрави и успехи по-нататък!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, ако разрешите, да благодаря на Вас и на всички колеги от Комисията за конструктивния диалог. Темите с модернизацията на Българската армия коментираме от една година, а тя се коментира много по-отдавна. Благодаря за разбирането. Благодаря за доверието. Надявам се, че това ще бъде първата крачка, защото то наистина е първа крачка. Това, което каза господин Михов, и за българска бойна машина, и за български самолет, предстои може би в не толкова далечно бъдеще, но това е първата крачка. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.

Колеги, продължаваме към не по-малко важната точка:
ДОКЛАД ПО СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 г. № 802-00-26, внесен от Министерския съвет на 21 май 2018 г..
Докладът по състоянието на отбраната и Въоръжените сили е изготвен в изпълнение на чл. 23 от ЗОС, в съответствие и съгласно чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание също може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя.
Кой ще представи доклада?
Темата е важна, ако не да не го приемаме.
Господин Заместник-министър, Вие ли ще го представите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Уважаеми господин Председател, в изпълнение на изискванията на Закона за отбраната и Въоръжените сили, на Вашето внимание представям Проект на доклад за състоянието на отбраната през 2017 г., приет от Министерския съвет.
В Доклада аналитично е представено извършеното в Министерството на отбраната по отношение изграждане на отбранителните способности, дефинирани са проблемите и са очертани насоките, които предлагаме да бъдат одобрени от Народното събрание, за да продължим изграждането на отбранителните способности през настоящата година. Благодаря. (Реплики.)
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Използвам момента, за да взема думата по предложения доклад. Прочел съм го много внимателно – повече от веднъж. Искам да Ви кажа, че рядко от администрацията може да произлязат толкова обективни документи. Имам скромен опит в това отношение в изпълнителната власт. Това за мен е най-голямото достойнство на този доклад – че въобще не замазва проблемите, нито ги преувеличава, нито изкривява фокуса на реалните проблеми, с които се сблъсква Българската армия.
Цялото изложение, фактологията вътре, която е поднесена, не подвежда читателя, независимо дали е член на Комисията, дали е бил ангажиран с отбраната в своя трудов път, или пък е от цивилния сектор.
Този доклад потвърждава и това, което казах по първата точка, а именно, че България навлиза вече в едни критични години, в които, ако отново изпуснем момента да започнем модернизация на своята армия, ще изпаднем в период на пълна безтегловност примерно след 10 или 15 години, когато всички други армии в НАТО ще бъдат превъоръжени, а нашата няма да бъде или няма да е приключил процесът. На няколко места в доклада се алармира за това с по-други думи, но в същия смисъл на моите думи, които сега използвам.
Друга ценна заслуга на доклада, няма да я чета, защото той се намира пред всеки, но за мен друга ценна заслуга са изводите, за фактите и за тяхната обективност вече казах, изводите и направленията за съсредоточаване на усилията. Тук вече, ако всички правителства, които управляват България през следващите 15 – 20 г., спазват поне две трети от направленията най-накрая на доклада, ако някой от колегите се чуди за кой текст говоря, ние можем със сигурност да кажем, че след този 10-годишин период на първото превъоръжаване и следващите превъоръжавания, тоест модернизация на нашата армия, ние ще имаме наистина боеспособна, много добре екипирана армия, способна да изпълнява всички задачи и като член на НАТО, и по линия на европейското сътрудничество, и по линия на това да гарантира националната ни сигурност.
В това отношение не искам да бъда многословен, но искам да благодаря изключително на екипа, който е съставил доклада, защото, който ме познава, знае, че аз трудно хваля. Такъв обективен вид, доклад, в който даже и научният подход присъства навсякъде, който наистина цели да бъде от полза и на цялото държавно ръководство, и на Комисията по отбрана в Народното събрание, доклад, написан с отговорност пред българския народ, рядко може да бъде прочетен, поне аз не съм виждал такъв досега. Затова поздравявам и екипа.
Ще си позволя засега да спра. По-нататък вече може отново да взема думата.
Ако някой от колегите желае, давам думата за изказвания.
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Вангелов.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър, господин Генерал! Аз съм на коренно противоположно мнение по отношение на Доклада за състоянието на отбраната за изминалата година по ред причини.
Докладът, като цяло, за съжаление, не показва пълната, реалистична картина, която съществува. Това означава, че някои от данните са спестени, а други са поднесени по такъв начин, че завоалирано да се представят проблемите. Сещам се да посоча пример за моите думи.
В основния вид въоръжени сили, каквито са Сухопътните, в някои формирования некомплектът достига между 30 и 50%. Аз Ви питам тогава как това формирование би могло да изпълни каквито и да е задачи и по време на криза да бъде боеспособно? С други думи тази задача, която си поставихте още в началото на Вашето управление – да решите проблема с некомплекта или да започнете да го решавате, всъщност не я виждам.
Привеждам още едно доказателство. За съжаление, нормативната база, която Вие доста често обяснявате, че сте актуализирали, подобрили, с която променихте и някои важни правилници, какъвто е Правилникът за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили, какъвто е Правилникът за прилагане на Закона за резерва, всъщност не дадоха на практика очакваните от Вас резултати.
С този модел за кариерно развитие, връщайки основната роля на командващия на всяко формирование, по-скоро връща някои порочни практики и по никакъв начин не кореспондира на реалностите в момента, които виждаме, включително и връзката с пазара на труда.
На следващо място, говорейки за доброволния резерв, на който Вие много се надявате да подпомогне решаването на некомплекта на Въоръжените сили, на практика виждаме, че има едно генерално неразбиране как да бъде направен подборът за резервисти и за какво да бъдат използвани тези резервисти, включително и каква точно да бъде подготовката им. Да, записано е: начална, специализирана, специална подготовка, но виждаме очевидно, че по този начин заложена концепцията, не сработва.
Още нещо в тази връзка, виждаме записано в Доклада, че се опитвате да реорганизирате определен брой структури и сте се опитали да попълните състава на тези структури с резервисти. На практика виждаме, че там се увеличава некомплектът, а не се намалява. Това са много тревожни симптоми.
На следващо място, спрямо стратегическата среда за сигурност, която определено налага промяна и в спектъра от отбранителни способности, които трябва да притежават Въоръжените сили, Вие казвате, че предимство се дава на мисия „Отбрана“. Така е, но при положение че Вие сами констатирате хроничния финансов недостиг, липсата на мотивация във военнослужещите, остарялата бойна техника, въоръжение и спомагателна техника. Организационният модел, по който е изградена в момента армията, тоест имаме от една страна, професионална армия, от друга страна, имаме структури, които трябва да осигуряват набирането, подготовката, попълването на некомплекта. Той работи като във временна наборна военна служба, тоест имаме скъсана връзка, а да не говорим, че в този смисъл структурата, която трябва да се занимава с решаване на некомплекта, трябва да работи постоянно. С други думи структурата, която продължава да действа мирно военновременна, по скоро затруднява управлението на Въоръжените сили и задълбочава съществуващите проблеми.
Връщам се още на първите раздели на Доклада, свързани с управлението на Министерството на отбраната. Тук бих искал да посоча нещо, което също не е правилно, констатирано в Доклада, свързано с работата на самото Министерство, назначенията, които се правят на висши ръководни длъжности, споразумението, което продължава да действа между МВР и Института по отбрана, дали осигурява достатъчно добре системата за снабдяване, организиране на обществените поръчки. Ние сме си говорили с Вас по тази тема, но на практика виждаме, че това логистично осигуряване не действа по най-добрия начин. Институтът по отбрана трябва да осигурява поддръжка за МВР, а самият той няма достатъчен капацитет, за да извършва организирането, подготовката на обществените поръчки.
По отношение на информационната политика. Резултатите, които се посочват, са по-скоро ориентирани към работата на Министерството, на административните структури, а не какво вършат военните формирования.
Пак се връщам на основните проблеми, които са свързани с некомплекта, който продължава да бъде нерешен. В комбинация с остарялото въоръжение и техника не бих се съгласил с изведения още в началото извод, че българските въоръжени сили са в състояние дори със затруднен и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения и включително от членството на България в НАТО.
Това са някои основни изводи, до които съм стигнал, които ми дават основание по-скоро да смятам, че некомплектът от личен състав продължава да расте, хронифицира се, предприетите мерки на Министерството не сработват. Тук мога да направя една препратка към Програмата на правителството, в която единият от приоритетите е въоръжените сили да бъдат надежден гарант за сигурността на страната. За съжаление, това не го виждаме в момента.
Смятам да спра дотук. Определено ние от „БСП за България“ ще се въздържим и няма да подкрепим така внесения Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Смятаме, че той трябва да бъде върнат за доработване. Не на последно място, пропуснах да кажа, че направленията, в които трябва да се работи, не отговарят, не кореспондират на проблемите, констатирани в самия доклад. Това показва, че или има нежелание да се покажат истинските проблеми и да бъдат решение, или е от некомпетентност. Надявам се, че не е второто. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Други изказвания?
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Генерал! Аз бих казал, че не искам да съм на мястото на политическото и военното ръководство на Министерство на отбраната в този момент и предлагайки този доклад, защото в много малко отношение той се различава от доклада за 2016 г. Това е продиктувано от факта, че държавното ръководство и правителството не се е обърнало с лице към армията. Основните изводи, които са направени, са честни.
Аз благодаря, че основните мисии се изпълняват и е написано, че се изпълняват със затруднения, с повишен риск дори и международните ангажименти. Този бавен темп обаче на увеличаването на финансовите средства за армията до 2024 г., достигайки 2% от БВП, не дават възможност на Министерството на отбраната реално да изпълнява тези задачи, които си е поставило в Доклада за настоящата 2018 г. и за следващата.
Вие знаете, че последните няколко години до 1 млрд. лв. не са дали на Министерство на отбраната и бих казал са скрити в държавния бюджет. Това зависи основно от политическата воля на министъра на финансите. Докато министърът на финансите говори за играчки, които военните искат да си купят и да се превъоръжават, ние ще продължаваме да обсъждаме такива доклади.
Вече сме средата на годината, месец юни и досега, както виждате, двата проекта едва влязоха, третият не е влязъл. Да се надяваме, че в следващите седмици ще бъдат приети всички проекти, но и миналата година имаше приети проекти и какво от това? Няма методика, по която тези средства, които са определени за отбраната за годината, да останат в Министерството на отбраната и да не се преразпределят после от министъра на финансите за други нужди. Както един милиард досега примерно не са усвоени от Министерството на отбраната, така за миналата година имаме 424 хил. лв., които са съвсем малко, но да не говорим за тях. Двеста и петдесет хиляди не са дадени на подразделенията, които са около 99 модула на територията на цялата страна, които постоянно в най-тежките климатични условия се вдигат против бедствия и аварии, за ликвидиране на последствия от бедствия и аварии. Двеста и петдесет хиляди лева не са възстановени на Министерството на отбраната. Това още един път показва, че ние, като Комисия, бих казал даже не сме си на мястото, защото не сме ги поискали, не сме задължили Министерството на финансите тези средства да се възстановят. Това се споменава в доклада, и то се споменава така, инкогнито, както и всяка година. Бил съм командир на съединение и знам, че всичко това е от бюджета на формированията сега. Докато говорим още за батальонни бойни групи и с други такива термини, а не ги уточним на 100% какво правим с модернизацията на армията, точно такива доклади накрая, макар и коректни, аз приемам, че са коректни, коректен е Докладът – всичко, каквото могат да напишат, са го написали, но това лично мен като българин не ме задоволява, да не кажа като военен човек, да не говорим и като политик. Повече се обръща внимание на Въоръжените сили, а отбраната я няма, приоритетите на отбраната ги няма. Ние говорим за въоръжените сили и там размиваме нещата. Бих искал в следващите доклади за следващата година, когато ги обсъждаме, дай боже от този, който е за 2018 г., всичко планирано да се случи, но и ние, като Комисия по отбрана, господин Генерал, трябва да съдействаме за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал. Естествено, че Комисията по отбрана ще съдейства и аз съм сигурен, че ще намираме единодушие, когато става въпрос за изграждане на отбрана, за способности, за осигуряване с личен състав, с техника. Надявам се, че в това отношение ще имаме и Вашата подкрепа.
Заповядайте за отговори, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Първо да обърна внимание, че Докладът за състоянието на отбраната е разработен от един широк кръг от работни групи – над 14 работни групи – от Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, видовете въоръжени сили. Всички оценки, които сме заложили, които имате и можете да четете по състоянието на различните раздели, са реално приети на Съвета по отбрана. Това е оценката на военното и на политическото ръководство на Министерството на отбраната.
Второ, Докладът обхваща периода до 31 декември миналата година, тоест всичко онова, което се е случило от 1 януари тази година досега през тези шест месеца, разбира се, не е отразено и ако трябва да говорим за състоянието на армията, сега, днес то е коренно различно от това, което е отразено в Доклада към 31 декември 2017 г.
Много внимателно трябва да четем Доклада и аз, господин Цонков, искам да Ви обърна внимание на 44 страница – по състоянието на окомплектоването на Министерство на отбраната. Данните, които давате – 50%, са далеч от това, което е написано. Към 31 декември средната окомплектованост в Българската армия е, както следва: 80% комплектовани са тези, които са пряко подчинени на министъра на отбраната, 80% от щатния състав, Министерство на отбраната 88%, структури на пряко подчинение, както казах, на Българската армия – 80% и самата Българска армия – 80%.
В Доклада, разбира се, не е направен анализ по формирования до отделния взвод, рота, батальон. Разбира се, не искам да кажа, че състоянието е много добро и ние сме удовлетворени. Напротив, Докладът е критичен. Показаните данни не ни удовлетворяват, но те са такива, каквито са и ние въобще не сме се опитвали по някакъв начин да ги лакираме или да ги напудряме, напротив. Тази тревога съществува и във военното, и в политическото ръководство.
По отношение на бюджета, аз няма да говоря за бюджетните рамки на правителствата, но погледнете бюджетната рамка 2014 г. на едно друго управление и вижте какъв трябваше да бъде бюджетът тази година – 1,02, а той е 1,55. Следователно, когато се отправят политически упреци към политическото ръководство на Министерство на отбраната, че е неглижирало разходите за отбрана, трябва да бъдем коректни. Напротив, правителството в своята програма, така както е заложило, е предвидило нарастване на бюджета на отбраната и това се случва.
Разбира се, справедлива е критиката и в доклада е отразено, че миналата година парите, които бяха отпуснати за деривационните (?) проекти, не бяха реализирани, но за това си има логично обяснение. Правителството започва своя мандат в средата на месец май и естествено министърът на отбраната за седем месеца не беше възможно да се справи, въпреки огромното усилие, което направихме по отношение на проекта за кораба, до последния момент да се договори неговото изпълнение, но това е отразено. Следователно, ако нещо не се е случило и не е отразено в доклада, бих приел критиката, че ние не сме наясно, че се опитваме нещо да прикрием. Благодаря на господин Вангелов за оценката – точно така е, стремили сме се нищо да не прикриваме или да спестяваме. Даже, ако си спомняте, министър Каракачанов изтегли Доклада за състоянието на отбраната през 2016 г. и така го преработихме, че беше още по-критичен.
Ние, като политическо и военно ръководство, нямаме интерес да прикриваме нещо. Напротив, искаме да кажем на Народното събрание цялата истина за състоянието на отбраната. Ако погледнете основните изводи и насоки, те са много важни, защото Вашето гласуване задължава министъра на отбраната и политическото ръководство да изпълняват после тези насоки, които сме Ви представили. Мисля за неоснователна критиката, че сме спестили нещо по окомплектоването.
По отношение на принципа за набиране на личния състав. Господин Цонков, няма нищо общо това, което е било с наборната военна служба, с модела, по който набираме личния състав сега. Мисля, че началникът на отбраната може да Ви каже каква е ролята на военните формирования, на видовете въоръжени сили по отношение на обявяването на длъжностите, процедурите за кандидатстване, по подбора. Не искам да кажа, че там всичко е отлично, в смисъл, че сме успешни в доокоплектоването на въоръжените сили, но има много тревожни факти, на които ние обърнахме внимание на едно от предните заседания на Комисията – че голяма част от хората, които кандидатстват, отпадат по здравословни причини, дори от психологичните експертизи са над 30%. Това са тревожни факти за здравното състояние на населението и за обществото, но не искам това да звучи като оправдание.
Кадровият модел и принципите за набиране на личния състав не са в основата на недокомплектоването ни. Други са причините и мисля, че мерките за нарастване на заплатите, което ще бъде отразено в Доклада за 2018 г., и други мерки, които предприехме, вече дават резултат поне в някои категории военнослужещи.
По принципния въпрос – въоръжените сили са ли в състояние да си изпълняват задълженията? Тук си е записано – „със затруднение“. Имайте обаче предвид, че българската отбрана, по функция „Отбрана“, ние я разглеждаме в рамките на колективната отбрана на НАТО. И днес, в 13,00 ч. кацна самолет „АУАКС“ на летище София. Беше заявено от командира на натовския компонент за системата за ранно предупреждение, че те са тук, за да демонстрират, че НАТО се грижи за колективната отбрана и че това е задача на структурите от НАТО – противовъздушната отбрана, управлението на военно-въздушните компоненти и така нататък.
Тоест в този доклад, ако сте обърнали внимание, разглеждаме отбраната в контекст на колективната отбрана и аз не искам да повтарям това, което министърът каза по предните въпроси, че ако ние искаме да осигурим националната си отбрана извън НАТО, наистина трябва да имаме друга численост на въоръжените сили, друг бюджет и така нататък. Така или иначе ние изпълняваме волята на Народното събрание, ние сме в НАТО и отбранителното ни планиране е абсолютно синхронизирано с това във въоръжените сили на НАТО.
Ще завърша с това, че има споразумение между министъра на отбраната –не споразумение, а фактически съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната – Институтът по отбрана да подпомага МВР по отношение на изработването на технически спецификации за нуждите на обществените поръчки на МВР. Това не е въобще предмет на този доклад за състоянието на отбраната. Това е нещо, което ние в момента извършваме на добра воля между двамата министри, тъй като МВР се оказва, че няма институтска структура, която действително да подработва такива технически спецификации и всъщност това нито е предмет, нито води до усилване или намаляване на състоянието на отбраната. Това е частна задача и затова Ви моля да не набъркваме неща, които не са част от това, което е предмет на нашия доклад.
Завършвам с това, че Докладът е коректен. Той отразява вярно състоянието на въоръжените ни сили и на отбраната. Той не ни удовлетворява като политическо и като военно ръководство. Разбира се, имаме програма, която изпълняваме. Това, което правим, слава Богу, по приетия План за нарастване на бюджета до 2%, е, че можем да говорим за съвсем други параметри. Това не е включено в Доклада, защото този план се прие на 4 януари, той се прие през новата година и нямаше как да разглеждаме вече новите възможности, които дава планът за нарастване на бюджета до 2%. Затова аз мисля, че ако има критика за нещо, което не е отразено и ако наистина е така, съжалявам, но мисля, че сме били максимално критични. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Генерал Боцев, Моля Ви само накратко, достатъчно дълги са изказванията.
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми господа депутати, уважаеми господа заместник-министри! Аз искам с няколко думи да подкрепя генерал Запрянов, че този Доклад за състоянието на въоръжените сили се отнася за 2017 г., така че тук не могат да се отчетат някакви конкретни резултати от стъпките, които сме приели, защото все още е рано и не са анализирани. Аз мисля, че Докладът е абсолютно коректен, изводите са коректни и направленията, в които да се работят приоритетите или така наречената Концепция за развитие на въоръжените сили, са насочени в правилната посока.
Относно това, че армията е със затруднение, затова е записано „със затруднение“, защото аз нямам спомен Българската армия да не е изпълнила някое от задълженията си през годината относно подготовката – международни участия в учения, мисии зад граница и подкрепа на населението при кризи. Такъв отказ няма, напротив, международните учения са увеличени в процентно отношение и също така по задачите от първа мисия – да осигуряват териториалната цялост и бойната подготовка на Българската армия, нямаме отложени мероприятия или учения във връзка с липса на някакви ресурси.
Така че стъпките, които предприехме от миналата година насам, ще дадат резултат, може би за попълването на личния състав ще е някъде около юни месец, защото завършва първият конкурс, в момента ще завърши подборът на личния състав за първия конкурс; в момента тече също така конкурс за набиране на личен състав; увеличили сме приема във Военното училище, в момента текат и процедури по възстановяване в армията на офицерски състав от хората, напуснали по едни или други причини последните десет години. Мисля, че в следващия доклад за следващата година ще имаме вече подробни данни за попълнението с личен състав.
Относно попълването на подразделенията под 50%, имаме два – три механизирани батальона, които са някъде около 58% попълнение. Другите генерал Запрянов ги каза, те основно са на пряко подчинение на министъра; други формирования, осигуряващи операциите, са на около 80%, някъде и още; войнишкият състав е малко повечко – некомплектът е около 22 – 23%.
Във връзка с изпълнение на задачите трябва да знаете, че на шест месеца се дават заявки от военните формирования за некомплекта за осигуряване на личен състав от мобилизационния резерв. Във военните окръжия са хората, които трябва да доставят необходимия брой личен състав при вземане на решение за извършване на частична или на пълна мобилизация на въоръжените сили. В тази насока също се работи за изпълнение на задължението.
Относно набирането на личен състав, дадена е пълна свобода на командирите на подразделения, които дават заявка какви са необходимите им бройки за кадри и по специалности, издава се министерска заповед, с която се упълномощават за провеждане на процедурите за набиране на личен състав от граждански лица, завършили средно и висше образование.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имате ли още нещо, господин Генерал? Това отговор на въпрос ли е, или?
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Да, като отговор на въпросите.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да не отиваме в тази посока да…
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Мисля, че ако на основание на направените изводи са приети мерки, които ние сме разработили и ги следваме, и се осигурят необходимите ресурси, действително не е това, което ни се иска да се осигури, но когато има средства, е лесно. Въпросът е с това, което може да се осигури, и съобразявайки се с бюджета, да постигнем максимално подобрение както за попълване на личния състав, така и за превъоръжаване с въоръжение и техника.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Генерал Налбантов, няма да Ви дам думата. Радвам се, че генерал Боцев потвърди изводите, застана зад тях. мисля, че е ясно. Да не го обръщаме на трибуна тук – всеки да си изказва становищата и да казва едно и също, това, което предполагам, че е общо мнение на ръководството на Министерството на отбраната. Извинявайте, господин Налбантов.
Други въпроси, изказвания, становища?
Адмирал Манушев, заповядайте.
АДМИРАЛ ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председател, господин Заместник-министър, господин Генерал! Като попитаме: „Харесва ли ни докладът и това, което говорих?“, аз мога да Ви кажа, че ни харесва Докладът, но харесва ли ни, удовлетворява ли ни съдържанието, не, не ни удовлетворява, защото са направени изводите какво е фактически състоянието на отбраната. Често пъти злоупотребяваме с тези доклади, като започваме да правим анализ на състоянието на отбраната, а не анализ на доклада и какво е било то миналата година.
Докладът има изключително много достойнства с честното поставяне на проблемите вътре, с направените изводи, а също така и с набелязаните мерки как да се излезе. Не бива в тази комисия особено да хвърляме вината на едно политическо или военно ръководство на армията, а военното също участва в изработването на този доклад, тоест и видовете въоръжени сили, и останалите структури, така че въпросът за състоянието на отбраната е много комплексен и е от много години, от много години. Огледайте се назад, да видите – 2004 г. стратегически преглед – прекрасен; 2010 г. трябваше армията да е модернизирана, завършило всичко; 2007 г. се реши да се направи анализ на стратегическата среда и военните пак си изискаха някакви там играчки или нещо необосновано си ги измислиха отнякъде, което не е вярно – всичко беше изключително обосновано, научно и направено в перспектива как ще се развива, но, за съжаление, и тогава не се случи. Не бива ние, като членове на този парламент, да хвърляме вината на политическото и военно ръководство в момента защо е такава отбраната. Комплексни са причините, комплексни, не са само в самата армия, не са в Министерството, те са в цялото общество. Казаха Ви колко отпадат. На мен, като ми показаха теста за интелигентност и колко са отпаднали на този тест, ами той е долу-горе за VII-ми клас. Защо е така, не знам. Може би такива деца кандидатстват, други не искат, но за това нещо се виждат проблемите, набелязани са мерки, има волята да се оправят, трябва всички да сме единни, а не да спекулираме и злоупотребяваме с такива документи. Ако започнем да правим анализ на състоянието на отбраната изобщо след дебат, тогава всички тези неща ще са валидни – дали ни харесва този начин на управление на Министерството; дали той е добър, или не, с това разпределение на войските, тази дислокация, вижданията за начина всичко да е в съответствие с чл. 5, така са направени плановете, структурите и всичко. Тогава ще е съвсем друго.
Тук имаме конкретен доклад за състоянието. Съдържанието му е всеобхватно. Смятам, че всички, които са работили, са свършили добра работа. аз лично ще подкрепя, смятам, че и колегите ми от ГЕРБ ще подкрепят Доклада за състоянието на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал. Предполагам няма да има отговори от министерството.
Други колеги? заповядайте.
Ако няма, искам да благодаря за Доклада, за дискусията. По лично мое мнение Докладът е достатъчно критичен и точен.
Нека пристъпим към гласуване на Проекта за Решение по Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г., № 802-00-26, внесен от Министерски съвет на 21 май 2018 г.
За 13, против – няма, въздържали се – 5.
Докладът е приет от Комисията по отбрана и по този начин ще бъде предложен в Залата.
Благодаря на всички участници.

По точка:
РАЗНИ.
Имам кратко съобщение за изнесеното заседание на КО на 11 и 12 юни. Ще посетим Троян, а на 12 ще се проведе изнесеното заседание в Националния военен университет.
Ще помоля сътрудниците да дадат програмата. Ако имате въпроси по придвижването, ги отправете към тях. (Шум и реплики.)
Смятам за редно и моля за съдействие, за да има добра организация, кажете кой как ще пътува, за да се запазят необходимите места, да се запазят места в хотелите, да се знае как ще бъде организирана храната. Изпратете съобщения на сътрудниците с „Идвам“ или „Не идвам“.
Предвиждам към т. Разни да проведем пълноценна беседа относно бъдещото отношение към отбраната и на обществото, визията за развитието на отбраната. Поканил съм трима сериозни хора: господин Иван Гранитски, академик Марков, който да даде друга перспектива, и господин Шаламанов, който пък ще даде съвсем друга перспектива, така че нека да видим сблъсъци на мнения и идеи. Мисля, че дискусията в точка „Разни“ ще бъде много интересна.
Други изказвания по т. „Разни“? Няма.
Благодаря за ползотворната дискусия и решения.
Закривам заседанието.

Стенограф:
Виржиния Петрова