1. Актуални въпроси на състоянието и перспективите на развитие на Националния военен университет в системата на военното образование и обучение.

2. Роля, място и перспективи за развитие на отбраната и армията, като стълб на държавността.

---

П Р О Т О К О Л
№ 32

На 12 юни 2018 г., вторник, от 9,30 ч. се проведе заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Актуални въпроси на състоянието и перспективите на развитие на Националния военен университет в системата на военното образование и обучение.
Информация ще ни предостави началникът на Националния военен университет.
2. Роля, място и перспективи за развитие на отбраната и армията, като стълб на държавността.

Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Откривам изнесеното заседание на Комисията по отбрана в Националния военен университет във Велико Търново. Тук е поводът да благодаря на началника на Националния военен университет, бригаден генерал Богданов за поканата на Министерството на отбраната. Да благодаря и на господин кмета.
Огромно удоволствие за всички нас е да бъдем в старопрестолния град, град с история, град с дух, град и с бъдеще. Да благодаря и на областния управител госпожа Попова. Благодаря, госпожо Попова, че сте заедно с нас.
Темите, които ще разискваме днес, са от важно значение и за областта, и за националната сигурност и затова в точка втора сме поканили известни хора и на духа, и на науката, лидери в обществото, с които ще дискутираме важни въпроси както за държавата, така и за отбраната, като основен елемент и стълб на държавността.
Мислех да направя кратко представяне може би във втора точка, но ще го направя сега. Ще започна от господин Иван Гранитски; тук са: академик Георги Марков, бившият служебен министър Велизар Шаламанов и господин Красимир Узунов – президент на Агенция „Фокус“. Както виждате, доста широк спектър от хора и от възможности.
Нека да преминем към дневния ред. Той се състои от две точки: (Чете дневния ред.)
Други предложения, колеги, имате ли? Ако няма, предлагам да гласуваме дневния ред.
Моля да гласуваме дневния ред.
Всички присъстващи са „за“.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА СЪСТОЯНИЕТО И ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ В СИСТЕМАТА НА ВОЕННОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Господин Генерал, заповядайте.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Благодаря.
Господин Председател на Комисията по отбрана в Четиридесет и четвъртото народно събрание, уважаеми народни представители, уважаеми господин Кмет на община Велико Търново, уважаема госпожо Областен управител на област Велико Търново, уважаеми гости, уважаеми курсанти, дами и господа! (Прпедставя изложението чрез слайдове на екран.)
Ще представя пред Вас накратко брифинг за състоянието и перспективите за развитие на Националния военен университет „Васил Левски“ със следната структура.
Националният военен университет „Васил Левски“ е създаден през 2002 г. с решение на Народното събрание след обединяване чрез реорганизация на трите военни училища – във Велико Търново, в Шумен и в Долна Митрополия.
Университетът се явява наследник на първото Военно училище, създадено през ноември 1878 г., когато се полага и началото на военното образование в България. Така 2018 г. се явява за нас празнична, когато честваме 140-ата годишнина от създаване на първото военно училище и от началото на военното образование в България.
В момента дислокацията е следната. Трите бивши военни училища в момента са факултети на Университета и се намират във Велико Търново, където е Ректоратът, в Шумен е вторият факултет и третият факултет е в Долна Митрополия.
Накратко за акредитацията. Много важна е институционалната акредитация за всяко висше учебно заведение. Ние сме горди, че в края на 2016 г. Националният военен университет получи оценка 9,17 по 10-бална система, което до този момент се явява най-високата оценка от институционална акредитация, давана някога на военно учебно заведение.
Продължаваме с мисията на следващия слайд. Имаме да формираме личности и лидери чрез образование, обучение и възпитание като командири, експерти и специалисти за въоръжените сили и за другите структури от системата за национална сигурност, както и за държавната, местната власт и икономиката на държавата.
Основните задачи на университета са свързани и с нашите обучаеми. Първата задача: обучение на курсанти за придобиване на образователна квалификационна степен „бакалавър“. Следваща задача – обучение на студенти на степен „бакалавър“ и „магистър“; обучение на докторанти; провеждане на курсове за следдипломна квалификация – също много важна задача за въоръжените сили; обучение на кадети, тоест на сержантите за въоръжените сили; подготовка на контингенти за участие в мисии извън територията на страната – също важна задача; и обучение на военнослужещи за придобиване на професионална квалификация по военно дело. Това е нова задача, която започваме да изпълняваме от тази година. Малко по-нататък ще кажа и малко повече за нея, но ако повече от Вас си спомнят тя е продиктувана от сериозния некомплект на офицери във въоръжените сили и това беше отговорът на Министерството на отбраната, разбира се, със съответни промени в Закона за отбраната и въоръжените сили – специална наредба, така че по ускорен начин да се готвят офицерски кандидати, сержанти и войници, които имат висше образование, придобивайки квалификация по военно дело, да бъдат произведени за офицери по съответната гражданска специалност.
Девизът ни е свързан с нашия патрон Васил Левски.
Структурата на университета – съвсем накратко. Управление, академична част и Институт за научноизследователска и иновационна дейност, Професионален сержантски колеж, Център за професионално и продължаващо обучение и формирования за осигуряване на учебния процес и логистична поддръжка.
Академичната част. Три факултета: в Търново – „Общо войскови“, в Шумен – „Артилерия“, „Противовъздушна отбрана“, „Комуникационни и информационни системи“ и в Долна Митрополия факултет „Авиационен“. Съответно във Велико Търново – Департамент „Езиково обучение и физическа подготовка“ и в Шумен Департамент „Чуждоезиково обучение“.
Накратко за организацията на учебния процес. Ще представя пред Вас шестте модела за подготовка на младши офицери, които понастоящем се реализират във въоръжените сили, в много обобщен и синтезиран вид.
Основният модел е свързан с обучение на курсанти в редовна форма, а също и на сержанти и войници в задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър по военно дело“. Това е основният модел, а най-голямо е количеството на курсантите, те са и основна категория обучаеми, както ще стане ясно по-късно, с особености като изисквания и срокове за обучение.
Следващият подход за обучение на младши офицери е този, който Ви казах: обучение на военнослужещи офицерски кандидати, сержанти и войници, притежаващи висше образование по гражданска специалност, преминавайки професионална квалификация по военно дело в продължение на една година, да бъдат произведени като офицери и да се развиват до звание „капитан“ засега, като през този период трябва да задълбочават своите познания, да придобиват образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по военно дело.
Ограниченията като изисквания – за войници до 39 години, за сержанти – 45 години.
Следващото направление е ново, също се извършва от миналата година – обучение на курсанти в редовна форма във военните учебни заведения по гражданска специалност и в гражданско висше учебно заведение по гражданска специалност. Такива са военните лекари, които се обучават във Военноморското училище и едновременно във Варненския университет, на едното място за военна специалност, на другото – за гражданската специалност, с изискванията.
Следващият подход е обучение на стипендианти за нуждите на Министерството на отбраната. Той се практикува от години.
Следващият подход е обучение на български граждани, които са завършили висше образование по специалности, които не се изучават във военните училища, като лекари, юристи, физици, метеоролози и така нататък. Те преминават един курс за новоназначени офицери в нашия университет.
Последната форма, която предстои в най-скоро време да се реализира, е обучение на наши студенти, които се обучават в Университета по граждански специалности за придобиване на квалификация „офицер от резерва“. И това е само за военновременните формирования, на първо време за студенти от военните училища, по-нататък може да се разшири и със студенти от другите ВУЗ-ове.
На следващия слайд са седемте професионални направления, по които нашият университет е акредитиран да обучава курсантите и студентите.
Военните специализации и специалност на курсантите. Курсантите получават специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ и ги обучаваме по 24 военни специализации, които съвпадат с родовете войски във видовете въоръжени сили. Най-ново от тази година е, че възстановихме „Артилерийско инструментално разузнаване“ за Факултета в Шумен, по която специализация не се е извършвало обучение сигурно повече от 10 години.
На следващия слайд са специалностите, в които обучаваме студентите за бакалавър. Както виждате, и те са 23, като последната, новата от тази година, е „Авиационни и електронни системи за ръководство на въздушното движение“ за студенти.
Основната цел на обучението в нашия университет, като военен ВУЗ, е лидери с управленски качества, знания и умения.
На следващия слайд са дадени в синтезиран вид нашите основни обучаеми. Съвсем накратко за всеки един тип от тях.
Това е картината на всички обучаеми към момента в Националния военен университет: курсанти, студенти – обобщено, над 1300, докторанти – 28, специализанти – към момента само 8, но това е един постоянен процес, около 1000 души, а от следващата година може би и за над 1000 души ще се провеждат курсове за специализация при нас, следдипломна квалификация.
Кадетите – 44 редовно, завършва първият випуск задочно от 270 кадети тази година и предстои прием на нови задочно за новата учебна година.
Общо – близо 3000 обучаеми към настоящия момент в Националния военен университет.
Курсантите са основна категория обучаеми, записано е в Закона какво е тяхното предназначение и няма да го повтарям, разнородна подготовка.
Ето съотношението на завършилите и приетите курсанти по години от 2013 г. Показвам го за илюстрация на тенденцията за увеличаване броя на курсантите през последните години. Много са причините, повечето са Ви известни. С червено е предстоящият прием, планираният прием за 2018 г. Виждате как нарастват – от 2013 г. малко над 440, 700 миналата година, при реализиране на приема предстои почти двойно увеличение на курсантите. За съжаление, не така стоят нещата с бюджета, там нямаме двойно увеличение.
На следващия слайд виждате в графичен вид кривата и тенденцията за броя на курсантите, тя е ясна, и пак Ви казвам, кривата на бюджета не е такава. Има движение напред и нагоре от тази година, но тенденцията съвсем не е толкова устремена нагоре.
Няколко думи за плановете, по които се обучават курсантите. Всички се обучават от 2016 г. по нови учебни планове. Той е единен за гражданската и за военната специалност. Плановете са структурирани по модули съгласно изискванията на Закона за висшето образование и държавните изисквания. Съчетаваме академична подготовка, военна подготовка, лидерска подготовка, езикова подготовка, физическа подготовка и така нататък. Обучението ни съответства на европейската система за трансфер на кредити, като има възможност курсантите след завършване на обучението си тук да продължат още една или две години според специалността и да придобият образователна квалификационна степен „магистър“.
Следва структурата на подготовката на курсантите по новите учебни планове. За новите учебни планове е характерно, че увеличихме много специалната военна подготовка, практическата подготовка и стажовете и методическата подготовка на курсантите. Отпуската, която беше повече от два месеца по старите учебни планове, вече е сведена точно до познатата ни схема – 20 дни лятото и 10 дни зимата. Останалото време е учебно натоварване, учебна дейност, което се отразява на цялостната дейност на Университета –на натоварването както на преподавателския състав, така и на органите за осигуряване, и на ресурсите, разбира се.
На следващия слайд е Факултет „Общо войскови“. Това са специализациите, по които се обучава в Търново.
На следващия слайд са специализациите, по които се извършва обучението във Факултета в Шумен.
И на следващия слайд – специализациите, по които се извършва обучение в Долна Митрополия – Факултет „Авиационен“.
Следващ слайд – най-обща академична подготовка, като всеки университет е организиран на университетски принцип. Виждате какви са формите на обучение в университета.
Военната подготовка надгражда академичната и академичните знания от гражданска специалност и така ги насочваме към специализирани знания и умения, които са необходими за бъдещите офицери. Вече казах за модулността, тя е основен принцип и там съчетаваме: базова военна подготовка, специална военна подготовка, курс за оцеляване, полеви лагери, стрелби, стажове, тактически учения, разбира се, и непрекъснатост на обучението. Действително е сериозно натоварването на нашите курсанти, особено по новите учебни планове.
Неизменна част от обучението на курсантите е езиковата подготовка, основно по английски език, в съответствие със споразумението на НАТО STANAG 6001. В края на обучението – последния семестър, се извършват изпити по STANAG, за да се определи познаването им на езика по четирите умения, но същевременно в нашия университет се извършва обучение и по френски и немски език, и по всички балкански езици.
Как завършват нашите курсанти? Схемата не е нова – държавни изпити, които са и по гражданската специалност, и по военната специалност, и по физическа подготовка задължително. Класираме всички курсанти по техните специалности по бал, като критериите са: учебната успеваемост, но и лидерските качества, проявени по време на петте години обучение, командирски качества през този период и извънучебна дейност, свързана с участие в различни конференции, културни, творчески или спортни мероприятия. След това предстои разпределение на випуска, като по-предният в класирането има право на избор на длъжност по съответната специалност, след което се присвоява първо офицерско звание „лейтенант“ на тържествен акт.
Накратко за обучението на студентите. Както вече казах, тях ги обучаваме за бакалавър и магистър от акредитираните професионални направления в Университета. Разбира се, засилено е обучението и сме фокусирани в тези специалности, които са свързани с националната сигурност, така че да осигурим кадри за всички структури от системата за национална сигурност, за държавната и местната администрация, също така за отбранителната индустрия и различни организации.
Докторанти – също наша основна задача. Обучението се извършва по индивидуални учебни планове, като в обучението са включени курсове, изпити, преподавателска дейност и защита на дисертационен труд. В момента имаме 28 докторанта, както казах, по 15 акредитирани научни специалности, които са достатъчно разнообразни – от организация и управление на въоръжените сили до пътни и строителни машини, автомобили, трактори и кари, технология и производство на летателни апарати, електронизация и автоматизирани системи за управление, и така нататък.
По отношение на формите и сроковете на обучение, курсантите се обучават само в редовна форма, за студентите и специализантите имаме редовна, задочна и дистанционна форма на обучение; за докторантите – редовна, задочна и чрез самостоятелна подготовка. Курсантите се обучават пет години или 10 семестъра, единствено специализация летец-пилот се обучават четири години – осем семестъра, а студентите за бакалавър – осем семестъра, четири години.
За обучението на специализантите провеждаме три вида курсове: за длъжностна квалификация, целева квалификация и езикова квалификация. Това са курсове на военнослужещи и граждански лица от Министерството на отбраната, от системата на въоръжените сили за повишаване на тяхната квалификация, много са на брой. Към момента провеждаме до 70 курса на година. До миналата година имахме до 900 души участие в курсове, още от тази година броят нараства, а от следващата година – още повече, тъй като курсове се провеждат както за офицери, така и за сержанти, така и за цивилни служители.
Обучението на кадетите също е важна задача. Тя се извършва в Професионален сержантски колеж, който функционира към Националния военен университет, което е държавно професионално училище по Закона за професионалното образование и обучение. Ето петте професии, за които обучаваме кадри от списъка на професиите за професионално образование и обучение. Има много специалности в тях: за командири, логистици, техници, администратори и инструктори. Както видяхте, броят на обучаваните в Колежа също нараства през годините както редовно и задочно, така и на специализантите в курсовете.
Друга наша важна задача е подготовка на контингентите за участие в мисии зад граница.
В момента всички тимове от екипа съветници за участие в мисиите на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане на силите на сигурност в Афганистан минават обучение и при нас, и в други центрове у нас и в чужбина. Това се извършва в Центъра за професионално и продължаващо обучение, чиято основна задача е да провежда курсовете с нашите специализанти. За 6-те години досега над 500 военно служещи са преминали курсове за участие в решителна подкрепа мисията на НАТО в Афганистан.
Инфраструктурата – една болна понастоящем тема за нашия университет, но със сериозни планове за нейното подобряване. Най-общо това е организацията на инфраструктурата в Велико Търново.
Част от полигоните използваме за подготовка както на курсантите, така на кадетите и на нашите специализанти, така и на готвещите се за участие в мисии извън територията на страната.
На следващият слайд има снимки на лагерите за оценяване и тренировъчните лагери, които се провеждат с всички курсанти в трите факултета.
Програма „Еразъм“.
Националният военен университет е първият военен университет в Европа, който се включва в Програма „Еразъм“ през 1999 г. Оттогава имаме партньорски отношения с над 50 университета от цяла Европа. През 2015 г. бяха отличени от органа на Министерството на образованието и културата с почетен знак за активна дейност по Програма „Еразъм“. Това са само част от нашите партньори.
Участие и групи за интервю за обмен на млади офицери по Програма „Еразъм“ или така нареченият военен „Еразъм“.
Ето нашия принос към тази инициатива. Анализ на силните и слаби страни на Университета, които са извлечени от нашия опит от годините на обучението.
Традиции в обучението на кадри. Достатъчно задълбочен анализ на нашите силни и слаби страни.
По слабите страни трябва да работим. За част от тяхното неутрализиране имаме планове.
По проблемните въпроси също имаме планове за тяхното решаване, свързани с увеличаване на щатния състав на Университета, предвидено за следващата година.
Във връзка с нарастване на броя на обучаемите, което очакваме да се запази като тенденция, сериозен проблем се оказва настаняването на тези обучаеми. Затова сме планирали и сме предприели мерки за ремонт, бих го казал спешен, но спазваме всички процедури на Закона за обществените поръчки. Работим в това направление. По работата на различните системи на Университета – учебно-материалната, полева база, остарели транспортни средства, които не ни позволяват да изпълняваме ефективно целите си, свързани с обучението на нашите обучаеми. Необходимост от модернизиране на наличните симулатори и тренажори и придобиване на нови.
Перспективите за развитие са свързани с даване на по-качествено обучение на нашиете обучаеми.
За инфраструктурата предвиждаме газифициране на трите района на Университета, за да създадем нормални условия и за обучение, и за бит на нашите обучаеми.
Ремонт на сградния фонд, на всички основни сгради в трите факултета. Рязко модернизиране на технологичната база за обучение, не само на инфраструктурата.
Участие в много проекти – било европейски, било национални, в което имаме вече опит и използваме тяхната възможност, за да развиваме нашия потенциал и способности. Работим за придобиване на способностите за комплексно авиационно образование и обучение на кадри както за българските ВВС, така и за гражданското въздухоплаване. Това е задача, заложена в Програма 2020, така и в План 2020 на Университета. Развитие на всички системи на нашия университет.
Считаме, че работим, за да посрещнем успешно новите предизвикателства, пред които ще бъде изправен нашият университет.
Господин Председател, предлагам с това да завършим. Следва кратък филм. Няма да го показване сега, а при друга възможност.
Ще отговаряме на въпроси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Богданов.
Националният военен университет възпитава лидери, способни да защитават и да отдават живота си за род и родина. Затова ще помоля всички присъстващи и Комисията по отбрана с едноминутно мълчание да почетем паметта на загиналите пилоти при изпълнение на служебна задача вчера с вертолет Ми-17. (Всички стават и отдават почит на загиналите пилоти.)
Колеги, откривам дискусията по първа точка.
Заповядайте за мнения, становища, изказвания, въпроси.
За да открия дискусията, да кажа няколко неща. Първо, искам да благодаря на всички, които гласуваха наскоро решенията за осъвременяване на основополагащите актове за висшите военни учебни заведения и в Комисията, и в пленарната зала. Това създава една добра, стабилна база и подпомага ръководствата на висшите учебни заведения да си вършат по-добре работата.
Второ, знаем, че правителството с министър Каракачанов отпусна допълнително сериозни финансови средства за подобряване на материалната база, както беше посочено и от началника на Националния военен университет. Образованието е приоритет и аз искам да благодаря за всички усилия, които се полагат от ръководството на Националния военен университет. Това е оценка, която идва от Националния военен университет.
Има ли система, която да казва, грубо казано, какъв е резултатът от Вашата дейност от командирите на видовете въоръжени сили и от Щаба на отбраната, която да казва – да, такива хора ни трябват, Вие такива произведохте. Как работи тази система, удачна ли е тя? Има ли резултат при съставянето и съгласуването на плановете за следващата учебна година?
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Категорично за учебните планове, които са в сила от 2016 г., нашите потребители на кадри и заявители на кадри, а това са видовете въоръжени сили – Сухопътни войски и Военновъздушните сили и всички структури на Въоръжените сили. Това са дирекции на Министерството на отбраната, съвместно командване на силите с неговите подчинени формирования, Военна полиция изготвиха квалификационните характеристики за обучението по съответните специализации. Там са знанията, уменията и компетентностите, които младите офицери и випускът на училището трябва да притежават при завършването.
Тези квалификационните характеристики са основата, базата, на която ние направихме и новите учебни планове, така че да удовлетворим, да осигурим постигането на тези способности от нашите випускници. Това е по отношение на планирането и съобразяването с изискванията на заявителите и потребителите на нашите кадри.
По отношение на обратната връзка – от реализацията им, ще говоря най-вече за курсантите, тъй като те са първостепенни, ежегодно се извършват анкети по поръчка на Министерството на отбраната от Института за перспективни изследвания. Извършва се анкетиране на командирите на младите офицери една година след завършването. Слабостите, които отчетохме в анализите за 2015 г., започнаха да намаляват през 2016 и 2017 г.. Истинският ефект от новите учебни планове ще се види след 2021 – 2022 г., когато завършват колегите, обучаващи се по новите учебни планове. Това е постоянна система, така работим по новите квалификационни характеристики за курсовете за военно дело. Изработват се от нашите заявители потребители на кадри, а ние ги реализираме чрез учебните планове, съгласувани с тях.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ако може, продължение на въпроса: къде в образоването в другите сфери има подобна система? Примерно в Софийския университет има ли такава система? Тя по-добра ли е от системата, която използва Министерството на отбраната и военнообразователна система?
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Лично аз нямам информация да има подобна система в някои от гражданските университети. Има обаче система за целите на рейтингите, така наречената рейтингова система на всички висши учебни заведения, където по европейски проект наета фирма извършва изследване по редица критерии. Един от критериите е реализацията на завършващите, без да е много ясно къде се получава информацията, а би трябвало да се получава, включително от НАП, за осигурителния доход на завършващите. По критерия „военно дело“ ние винаги сме в челните места, тъй като информацията за нашите випускници я има 100% в НАП.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Въпроси от колегите?
Заповядайте.
Господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ: Моят въпрос е кратък. Видях в процентното разпределение на учебните планове различните видове подготовка. Ако правилно съм запомнил, 4% е практическата подготовка. Интересно ми е как реализирате тази практическа подготовка. Да разкажете малко по-подробно курсантите къде я реализират – дали в Университета, дали във формированията, тъй като практическото обучение както във военните специалности, така и в гражданските специалности е едно от важните неща в подготовката на специалисти. Можем да кажем, че нашето висше образование страда от недостатъци – недостатъчна практическа подготовка. Малко повече да разкажете за практическата подготовка на курсантите. Тук те ни интересуват.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Михов.
Заповядайте, господин Генерал.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: В този разрез на учебните планове сме показали подготовката, която се извършва под формата на стажове. Тя е планирана и се провежда във военните формирования. Увеличихме я и стана повече от месец за различни специализации. Определени длъжности, обикновено командир на взвод или приравнени, в зависимост от специализацията, курсантът отива с определено задание на стаж. Изпълнява задълженията на съответната длъжност, има подчинени. Тук има курсанти, които могат да разкажат това от първо лице. В края на обучението получават атестация както от командирите – старши командири в съответното формирование, така и от ръководителя на стажа от съответната катедра. Практическата подготовка е изключителна важна, отчетена като недостатъчна в старите учебни планове, затова неслучайно я споменах – практическата и методическата подготовка.
Тук можем да добавим подготовката, която на практика е част от теоретичната подготовка – участие на наши взводове ежегодно в много национални и международни учения. Международните учения са наравно с формированията, ротите и бригадите на Сухопътните войски. Миналата година – в най-голямото учение в Ново село и в Корен, тази година също участваме в международни лагери ежегодно в Македония по две седмици практическа подготовка.
Тук трябва да добавим практическата подготовка, която е ежедневна не просто в учебните кабинети, а по техниката. Там, където има разрези на различни видове техника, била автомобилна, танкова, артилерийски системи или самолети, двигатели и агрегати.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Аз само да напомня, и това е забележка и към мен: да формулираме въпросите си по-кратичко, защото имаме ограничено време. Все пак сме Военна комисия, имаме някакъв план и ако се отдадем на безкрайни, многословни въпроси, може да провалим останалите мероприятия, предвидени от генерал Богданов, и ще му създадем проблеми, не че Комисията по отбрана не създава проблеми, но може и да помогнем и да решим някой проблем.
Следващ желаещ?
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Бригаден генерал, на Вас благодаря за брифинга. С една молба – бяха изключително интересни слайдовете Ви, на които правите анализ на силни и слаби страни, недостатъци и поставяте въпроси пред нас. Молбата ми е: брифингът да бъде предоставен по възможност на Комисията по отбрана, сега със следващите въпроси ще Ви обясня защо.
Недостигът на финансови средства е разбираем. Правили ли сте разчет какво остава с обучението на един курсант в сравнение със средствата, които се дават за обучение на студент, да кажем във Великотърновския университет, като се изключи елементът на чисто военната логистика. Искаме да сравним Вие имате ли достатъчно средства в сравнение с останалите висши учебни заведения за обучението на курсантите. Това ще ни помогне в по-нататъшната ни работа.
Що се отнася до инфраструктурата, понеже гледах много внимателно Вашия брифинг, ясно, е, че не Ви достигат капиталовите разходи. Колко капиталови разходи имате за тази година и колко Ви трябват, за да изпълните Вашия план – на Университета, за развитието, което бихте искали да направите за годината по Вашия по-дългосрочен план?
Господин Председател, ще си позволя да Ви предложа, тъй като до голяма степен проблемите с осигуряването тук съвпадат с това, което е и във Военна академия, може би е добре да направим един разговор с ръководството на Министерството на отбраната специално за проблемите и осигуряването, разпределянето на бюджета за 2019 г. – сега му е времето.
Един чисто професионален въпрос, господин Бригаден генерал. Имате ли преподаватели, които са били на мисии зад граница? На какви длъжности са били? Може би въпросът не е точно към Вас, а към курсантите: има ли занятия, провеждани в Университета от офицери от военните формирования, които са били на мисии зад граница, за да се предава лично опитът, който вече натрупахме, понякога и горчив, в мисиите зад граница? Благодаря Ви, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Генерал, съвсем накратко, ако обичате.
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: По отношение на средствата за издръжка имаме разчети, това ни е постоянна работа.
Професионалните направления имат определен коефициент при изчисление на тяхната издръжка. За военното дело е най-висок. Това послужи за основа в края на 2016 г. в Закона за отбраната и въоръжените сили да се приеме поправка, в която издръжката на курсантите, като военнослужещи, тоест униформата, храната, задължителната застраховка, стипендията за звание да се поемат от Министерството на отбраната. Това през 2017 г. не можа да влезе в сила, но от 2018 г. е факт и ни облекчава в голяма степен. Затова казах, че за част от проблемите, свързани с издръжката на курсантите, имаме път и виждаме как да се решават. Считаме, че проблемът е решен, действително не на сто процента, но почти на сто процента, което е важно за нас.
По отношение на разходите за тази година. В края на миналата година бяха под 16 млн. лв. за ремонт на съществуващата инфраструктура, които са разпределени, считам обективно, между трите факултета и според потребностите, и според броя на обучаемите и така нататък. За това сме предприели много действия, много задания за проектиране. Вече текат обществени поръчки за проектиране на основни ремонти. Най сериозните са свързани с предпроектни изследвания, изследвания, в които има количества газ и газифициране на трите района. В момента заданието е съгласувано с Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ в Министерството на отбраната и предстои да обявим обществена поръчка за проектирането. Така че тези 16 милиона са действителност и не просто глътка въздух, но много сериозна помощ по отношение създаване на нормални условия за живот.
По отношение на преподаватели с мисии, имаме, разбира се, като аз неслучайно обърнах внимание на Центъра за професионална и продължаваща подготовка. Той е нов, създаден е през 2016 г. Миналата година при назначаването на неговия състав – там са само хора с участия в мисии, а те обучават и нашите контингенти, и специализанти, и курсанти, разбира се, и участват в учения. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал. Благодаря Ви за бързата реакция. Господин Христов вече също има брифинг, така че ако някой още има желание, предполагам, че домакините ще бъдат така любезни да предоставят необходимата информация на всички членове на Комисията, които пожелаят.
Други колеги? Няма.
Закривам дискусията по точка първа.

Преминаваме към обсъждане на точка втора.
2. РОЛЯ, МЯСТО И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНАТА И АРМИЯТА, КАТО СТЪЛБ НА ДЪРЖАВНОСТТА.
Тук искам отново да благодаря на всички участници, които се отзоваха, защото наистина се постави един много сериозен въпрос – това, което правим, правим ли го правилно, ще има ли ефект и в края на краищата необходими ли сме на тази държава? За какво сме необходими? До къде трябва да стигнем и как трябва да стигнем?
Отново искам да благодаря на основните участници в тази дискусия, на господин Гранитски, на академик Марков, на Велизар Шаламанов, на Красимир Узунов. Това е интелектуален елит, хора мислители, визионери, работещи в различни направления. Затова предполагам, че дискусията ще бъде достатъчно интересна и ползотворна и наистина ще има ефект и за Комисията по отбрана, която да чуе малко по-различното мнение. Да види по какъв начин мислят хората, и то това ниво хора, които мислят за армията като стълб на държавността и да се потърси някакво обединение по този основен въпрос, да няма партийни разграничения, а да има стабилност на системата. Да има ясна визия, стабилност, разбира се, да има дискусия, но както се обединихме за модернизацията на армията, така наистина трябва българската държава и хората да са обединени около желанието Българската армия да играе своята роля и в обществото вътре в държавата.
С това моята сериозна пледоария завърши.
Ще започнем така, както се разбрахме предварително – с господин Шаламанов, който наистина заедно с екип извърши много сериозна дейност, предлагайки визия, която беше препратена на всеки един от членовете на Комисията по отбрана. Сега имаме удоволствието лично господин Шаламанов да ни запознае по-подробно с тези неща и неща, които вътре не са вписани, разбира се.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за тази възможност. Уважаеми дами и господа народни представители, това действително е изключително важно. Считам, че по този начин се постига съгласие за тази тема, както каза и генерал Богданов: отбраната е основа на държавността.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми участници в нашата дискусия от Търново, от Военното училище! Аз искам да започна с мотото на Националния военен университет, тъй като тази мисъл на Левски има продължение и тя казва, че „то нас обръща и ние него обръщаме“. Промяната е най постоянното нещо в нашия живот. А промяната изисква визия, тъй като не може просто нещо да бъде сменено, то трябва да ни води към по-добро състояние, към повече способности в конкретния случай. Аз съм много окуражен от това, което представи генерал Богданов, включително и в отговора на въпроси.
Няма да се впускам в история, тъй като в нашата група от поканени гости за тази дискусия има видни историци, но важно е да се отбележи, че след Освобождението от Отоманската империя България изключително сериозно се отнася към развитие на въоръжените си сили до 1944 г., след което в рамките на Варшавския договор също има сериозно усилие за развитие на въоръжените сили – разходите достигат до 15%, 16% от брутния вътрешен продукт.
Проблемът възникна, когато Варшавският договор се саморазпусна и България остана в състояние на вакуум по отношение на военната си доктрина, по отношение на пътя за развитие на българската отбрана. Вие всички си спомняте този период и той беше приключен с приемане на Военната доктрина от българския парламент през 1999 г.
Давам този пример, защото Военната доктрина от 1999 г. е пример за визия, насочена към радикална промяна. Представете си само за миг как би изглеждала Българската армия по актуалния към онова време План 2010, който предвиждаше армията да бъде 65 000 човека, да запази голямо количество въоръжение и техника, а освен това да имаме транспортни войски, строителни войски, войски на Комитета по пощи и далекосъобщения и редица други структури, при положение че сега, когато армията де факто е 30 000 и има много, много по-малко въоръжение и техника, бюджетът не достига тази техника да се поддържа, тези хора да имат достойни заплати и да има необходимата подготовка на всички ангажирани с тази сложна дейност. Ние плащаме много суров данък на това.
Нещо повече, ако България не беше постигнала съгласие за приемане на Военната доктрина 1999 г., най-вероятно сега нямаше да сме член на НАТО, а вероятно като следствие от това нямаше да сме член и на Европейския съюз все още, тоест щяхме да бъдем в категорията на Македония, Украйна, Грузия, Молдова.
С това искам да приключа, подчертавайки колко е важно да има визия, когато предстои голяма промяна.
Сега се връщаме към днешно време.
По отношение на средата за сигурност, сравнена с онези години, тя е доста по-усложнена. На първо място, със събитията от 2001 г. и развитието на терористичната заплаха, но най-сериозната промяна в близкото настояще се случи през 2014 г. – това е заплахата от „Ислямска държава“, всички събития, които бяха започнали още преди това в Либия, в Египет, напоследък в Сирия, в Северен Ирак – напрежение навсякъде на юг от нашия континент. Две и четиринадесета година с анексията на Крим от Русия, преди това агресията на Русия срещу Грузия, преди това кибер атаките към Естония създадоха съвсем нова среда за сигурност, която е крайно комплексна, за да бъде адресирана извън сътрудничество в рамките на нашето членство в НАТО и Европейския съюз.
Самите два съюза – НАТО и Европейския съюз, силно се промениха от това, което беше през 99-та година. Деветдесет и девета година новата Стратегическа концепция на НАТО, приета във Вашингтон, срамежливо говореше за европейска идентичност в сигурността и отбраната, въобще нямаше и дума за обща външна политика, обща политика за отбрана и сигурност, а ние знаем, че от миналата година се говори изключително активно за европейска отбрана и вече включително и България е част от това постоянно структурирано сътрудничество, говорим за много сериозно развитие в тази област.
НАТО особено след 2014 г. – срещата в Уелс, след това срещата във Варшава и сега предстоящата среща в Брюксел, се променя и влиза в етап на дългосрочна адаптация. Тази дългосрочна адаптация фокусира върху много по-висока готовност на силите. Вие знаете, че буквално предната седмица министрите на отбраната приеха инициатива за повишена готовност, която изисква 30:30:30:30. Тридесет батальона, 30 кораба, 30 ескадрили с готовност в рамките на 30 дни за участие в пълномащабни военни действия по чл. 5. Вие знаете, че в Уелс се взе решение за повишаване на разходите за отбрана и съответно заделяне на голяма част от тях за превъоръжаване с нова техника. Вие знаете, че по Плана за нарастване на готовността в осем държави се създадоха структури за интеграция на силите, които да подпомогнат бързото развръщане на сили на НАТО, включително така наречените сили „Ви Же Ей Ти Еф“ с изключително висока степен на готовност в броени дни, като те се стремят да усилят силите на съответните държави. Това изисква много висока готовност и оперативна съвместимост на всички сили на тези държави, на цялата структура на силите, разви се и системата за предно присъствие. Всичко това са много сериозни проблеми, които не са адресирани към момента адекватно и всеобхватно в нашите основополагащи документи. Декларацията на президентите от миналата седмица от Варшава, от групата Букурещ – 9, също е много показателна в това отношение, че има сериозни промени в средата, на които ние трябва да отговорим.
Други два елемента, които са адресирани по отношение на средата във Визия 2030 „България в НАТО и европейската отбрана“, са свързани със специфично български въпроси. Единият от тях е въпросът с демографията, който за нас, за всички българи е изключително тревожен и ситуацията е силно влошена по сравнение с това, което беше 99-га година, когато се извърши голяма промяна в сферата на отбраната.
Другият голям въпрос, който не е толкова тревожен, е въпросът с икономическото развитие и възможността на страната да отделя средства за отбрана. Ние сме изключително удовлетворени от приетия план на правителството. Единственият проблем, който виждаме в него, че не се вижда сериозна гаранция, че тези средства ще бъдат осигурени. Там те са разделени на две – средства, които вече са предвидени в бюджета, и средства за отбраната, които трябва да бъдат добавени, но все още не се вижда откъде ще дойдат.
Другото, което ни притеснява в сферата на финансовата рамка, е схващането, че модернизацията може да започне с отлагане на плащанията в бъдещето и с разчитане на това, което може да се получи година по година от бюджета. Отново искам да се обърна към историците: това, което ни беше казано от експерти, които поканихме, е, че България досега никога не се е превъоръжавала от текущия си военен бюджет, винаги това е ставало с привличане на огромен ресурс и намиране на един или двама стратегически съюзници, които са участвали в това превъоръжаване.
На дискусията, която проведохме, лично бившият премиер Иван Костов изключително силно наблегна на това, че ако искаме да имаме реално превъоръжаване, то тази финансова рамка трябва да се огледа още веднъж в период на поне 10-12 години, не да свърши до 2024 г., което е изискваното от Уелс, да се види максималният обем от средства, който можем да акумулираме за отбраната, и тези средства да бъдат използвани като гаранция за финансово осигуряване на цялостна, всеобхватна, балансирана програма за превъоръжаване в рамките поне на 10 години, която би изисквала и специална система за нейното управление.
Тук искам да подчертая, че според нас всъщност управлението не може да стане чрез проекти за инвестиционния разход. Ние говорим за придобиване на нови способности. Способностите са комплекс от доктрини, организация, личен състав, подготовка, въпроси, свързани с оперативната съвместимост, с поддръжката и всичко това трябва да бъде остойностено, включително да бъде остойностен преходът при навлизане на новата техника и извеждане на старата, тъй като тогава разходите нарастват съществено, а реалните способности за един кратък период от време намаляват и тогава трябва да използваме механизмите на членството в НАТО и Европейския съюз за компенсиране на намалените способности в този преходен период и за балансиране на инвестиционните и текущите разходи, когато навлиза нова техника и паралелно с нея все още се експлоатира стара техника.
Този елемент, свързан с ресурсите: как да бъдат осигурени, как да бъдат управлявани не просто като разход, а като национална програма за придобиване на способности, е в центъра на тази визия.
На трето място, искам да се спра на самата визия, защото тя не може да бъде сведена само до превъоръжаването, независимо че това изглежда най-голямото предизвикателство. Искам да поздравя с взетите решения за тези два проекта, въпреки нашето мнение, че това не решава проблема, но поне показва воля, внимание и ангажимент на парламента.
Визията включва три основни елемента.
Първо, преди да говорим за превъоръжаване, явно е, че сме дошли до момента, в който трябва да се преразгледа структурата на силите и ще Ви кажа защо според нас – екип от поне десетина човека. България не може да продължи да развива структурата на силите, бидейки гранична страна в НАТО и Европейския съюз, без сериозно да помисли и да вземе решение по домакинстване на многонационални структури – многонационална авиобаза, многонационална механизирана бригада, многонационална бригада „Специални сили“, многонационална военноморска база, многонационални пунктове за управление за наблюдение, примерно за наблюдение и ранно предупреждение за активности в Черно море, за въздушното пространство и противоракетната отбрана, тоест без да имаме ясно решение какви многонационални формирования България ще домакинства, трудно можем да планираме превъоръжаването и развитието на националните елементи на нашата структура на силите, както и какви елементи от структурата на силите на България ще участват в други многонационални формирования. Знаете, че към момента 61-ва бригада е афилирана или асоциирана с корпуса в Солун. Доколкото разбирам, Втора лекопехотна бригада ще бъде свързана с дивизията в Букурещ. Имаме съгласие поне една наша рота да бъде във Втора бригада в Крайова за подготовка. Това са все важни стъпки, но това трябва да бъде завършено концептуално преди наистина да имаме яснота как да върви превъоръжаването – с каква техника, в сътрудничество с кои съюзници, защото когато ние имаме многонационални формирования, когато участваме в многонационални формирования, е много важно техниката да бъде на 100% съвместима и да има съвместна логистична поддръжка на тази техника.
Другият въпрос след изчистване на структурата на силите, който към момента не е решен – аз нахвърлих някои идеи, но това са много сериозни въпроси, те изискват преглед на структурата на силите в контекста на членството ни в НАТО и Европейския съюз от Министерството на отбраната – експертна дискусия и внасяне при Вас в парламента, е въпросът за цялостното превъоръжаване, съответно то върви заедно с ускорено извеждане на старата техника. Аз ще Ви дам един пример. Хиляда деветстотин деветдесет и девета година, когато беше подписано Споразумението с НАТО за предоставяне на въздушни коридори, ние извършихме дипломатически пробив. Този дипломатически пробив беше, че за първи път в историята на НАТО те подписаха документ, гарантирайки сигурността на страна нечленка на НАТО. Ще Ви кажа защо беше това. Ние трябваше да изключим абсолютно всички системи за противовъздушна отбрана, най-вече радари и радарите на занитно-ракетните комплекси, тъй като те представляват огромен риск за прилитащите самолети на НАТО да не бъдат разпознати като цели на сръбска територия и да бъдат пуснати антирадарни ракети, като минимум. Оттогава нищо не се е променило в системата за опознаване, в системата за въздушно наблюдение, в системата за управление на зенитно-ракетните средства, което означава, че цялата наша система за въздушно наблюдение и зенитно-ракетни войски не може да участва в чл. 5, тоест, ако съюзниците дойдат да ни помагат в период на застрашеност от конфликт, ние трябва да помолим всички наши военнослужещи от зенитно-ракетни войски и от радиотехнически войски да отидат вкъщи и да не включват радарите си. Това е сериозен проблем, това е документирано. Давам го като пример, защото свръхфокусирането върху важни проекти, какъвто е Проектът за многоцелевия изтребител, всъщност доведе до едно изоставане, примерно в подмяна на радарите, каквато възможност имаше, и генерал Богданов е лично запознат, като командир на База „Кун“. Същото се отнася и за зенитно-ракетните средства. Следователно Програмата за превъоръжаване изисква всеобхватност, баланс между родовете войски по специалности, които бяха посочени на слайдовете, изисква остойностяване на целия този голям обхват в рамките на 10 – 12 години и в съответствие с амбицията за структурата на силите, взимане на принципни решения какво е възможно, какво не е възможно и това, което не е възможно, как се управлява като риск чрез съвместното планиране в рамките на НАТО и Европейския съюз. Тук искам да посоча, че в момента изследваме въпроса как да бъдат използвани средства от Европейския фонд за отбрана, както и нови инициативи, които могат да възникнат в рамките на Европейския съюз, когато ще намалеят средствата, примерно за земеделски субсидии, включително и в кохезионната област, но ще бъдат засилени средствата за отбрана. Ние, като гранична страна, ако имаме подготвени проекти и готовност да покажем, че сме достигнали 2%, от тях 20% за инвестиции, да потърсим чрез многонационални проекти реализация на важни неща, особено по въпросите на въздушното наблюдение, въпросите на граничната сигурност извън рамките на сектора за сигурност и други подобни.
На следващо място, но първо по важност, е въпросът за развитието на човешкия ресурс. Радвам се, че този въпрос се дискутира днес в Националния военен университет – впрочем той е създаден точно по План 2004, в отговор на Военната доктрина. За човешкия ресурс, за да преценим колко хора и с каква подготовка трябва да готвим, трябва да имаме яснота по структурата на силите дългосрочно и по новата техника, която се въвежда. Принцип в НАТО и в европейските страни, като цяло, е, че закупуването на нова техника в контекста на тази до (английски термин) концепция (1.07.15.9), включва тренажорите, обучението на хора, преоборудване на учебните центрове, на военните училища. Въпросите, които поставя тук генерал Богданов, означават, че всяка нова техника, навлизаща в Българската армия, още преди да навлезе във войските, тези фирми, които спечелят контракта, трябва да оборудват учебни центрове, тренажори, да подготвят лектори, инструктори, да се променят конфигурациите, инфраструктурата на полигоните и да се сключат договори за съвместно обучение поне със страните в Източна Европа. Такива предложения има, както всички знаем, от Полша, от Румъния и от други страни.
Въпросът за хората е най-важен, но той не може да бъде решен смислено, преди да имаме яснота по структурата на силите и по превъоръжаването.
Накрая, по отношение на хората. Много удовлетворен съм от въпросите, зададени по отношение на инструктори, преподаватели, които са били в мисии. Това е изключително важно. Доколкото си спомням, имаме над 11 – 12 хиляди военнослужещи, които са превъртени в мисии, основно в Афганистан и в Ирак. Числото нараства всеки ден. Това е невероятен капитал. Тези хора, които са били в командната структура на НАТО, в структурата на Силите на НАТО – примерно адмирал Евтимов се прибра, както се прибира генерал Илиев, са безценен ресурс за трансформиране на армията като цяло. Това е част от нашата визия: активно и целенасочено използване на възможностите за ротация и развитие на хората, участвали в операции, в командна структура, в структура на силите.
Ще завърша с това, с което започнах: „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“. Такава голяма трансформационна промяна, която в никакъв случай не се свежда до похарчване на 4 – 5 – 8 – 10 милиарда или закупуване на 150 бронирани машини, осем самолета, 16 самолета, изисква организация за трансформация. Тази организация за трансформация включва Националния военен университет, Военната академия, Военноморското училище, Оперативния учебен център „Чаралица“, Полигон – Ново село, Полигон – Корен, елементи от съвместното командване на силите, елементи от Щаба на Отбраната, които работят като един организъм и извършват тази трансформация по всичките й параметри – от доктрините до логистичната поддръжка и снемане на излишно въоръжение. Това е голямо предизвикателство и нашето притеснение е, че към момента то не се представя като цялостна визия, което може да доведе съвсем скоро до проблеми с реализация на тези два или три амбициозни и важни проекта. Амбицията не е достатъчна, защото да казваме, че ни трябват 16 самолета, но да почваме с осем, пък не знаем нататък какво ще стане; да казваме, че ни трябват примерно 450 или 500 бронирани машини за Сухопътни войски, сигурен съм, че дори и повече, но започваме със 150, пък по-нататък ще видим дали ще има воля, дали ще има пари – това не е добър сигнал за цялостната трансформация.
Завършвам, за нас тази визия е отворен документ. Тя е направена в рамките на два-три месеца от десетина-петнадесет човека, представена е и във Военна академия на конференция. Много благодарни сме за участието на господин Христов, като представител на парламента. Тя подлежи на развитие, търси дискусия с алтернативи, тъй като това е само едно виждане, в никакъв случай то не е единствено, нито пък е най правилно, защото най-правилно ще бъде това, което приеме парламентът.
Това, което обаче искаме да предложим на парламента, а и на правителството, е така, както 1999 г., усещайки, че предстои трансформационна промяна, така сега, когато има съгласие, че ни предстои трансформационна промяна, да не я правим без визия, без цялостен документ, който включва обхвата, парите и времето за промяната, и дава възможност всяко едно решение да реферира към този единен документ, да има постоянна подкрепа – и финансова, и като взимане на важните решения.
Благодаря за вниманието. За мен беше удоволствие. Мисля, че примерите, които дадох, могат да ги защитя, тъй като видях няколко реакции. Важно е да се съгласим по миналото, за да вървим към бъдещето. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин Шаламанов.
Смятам да продължим по следния дневен ред: ще минем с господин Гранитски, след това академик Марков. Да започнем с няколко въвеждащи думи на господин Гранитски, след това към академик Марков, който е член-кореспондент, доктор хонорис кауза на Военния университет, и след това – господин Узунов. Това са различни експертизи. След това ще отворим дискусия, защото възникват въпроси и за да не реагираме първосигнално и да влизаме в диспут, а и за да не пропуснем нещо. Тук очакваме наистина да има визия, което е важно, но и какво иска от нас обществото, мястото и ролята на армията, на въоръжените сили и отбраната. Тогава може малко да разширим обхвата.
Използвам възможността да дам думата на господин Гранитски.
Заповядайте, господин Гранитски.
ИВАН ГРАНИТСКИ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Искам да призова Вашето внимание към началните думи на нашия председател – генерал Попов, че армията е стълб на държавността. Точно това убеждение, тази философия, за съжаление, бе изоставена от повечето български политици след началото на прехода и се прие, че реформирането на армията трябва да стане в посока на нейното отслабване, предвид на включването по-късно, както и стана, в новия Военен съюз НАТО. Така нашата армия от редица правителства и немалко цивилни министри, някои от които не са ходили и в казармата, под формата на трансформация и реформи, както се случи и с образованието, бе доведена до положението днес, именно защото се слушаха чиновниците, а не военните. Редица генерали и специалисти в областта на армията съветваха тогавашните депутати от 90-те години да не предприемат тези необмислени стъпки, които доведоха до това трагично отслабване на Българската армия. В резултат сега ние говорим за увеличаване на бюджета до 2%, но истината, която знаят военните, а и умните политици, е, че бюджетът на нашата армия трябва да бъде не по-малък от 4 – 5%. Това може да се направи, финансистите твърдят, че има средства, за да бъде тя не само превъоръжена, но и възстановена, защото тя е разгромена, както знаем, по волята на политиците тези 20 години.
Въпросът не е да се спори какви изтребители ще се вземат на въоръжение и какви танкове. Смятам и това е подкрепата и на академичната общност – ние сме я изразявали неведнъж, академик Марков след малко ще продължи тази мисъл – смятаме, първо, че трябва да се възстанови в някаква форма наборната служба, затова подкрепяме идеята на министър Каракачанов. Твърдя, че това е най-добрият военен министър в последните 15 – 20 години, именно от гледна точка на загрижеността към фундаменталната роля на Българската армия, която не е само роля на защитник от евентуална външна агресия, а преди всичко именно да е стълб на държавността. Тя е и най важната възпитателна институция, такава е била винаги в новата история на България – от Освобождението насам: армията, разбира се, църквата, като вяра, и местните власти – общините, които са фундаментът на държавата. Това го знаят и децата.
Тъй като различни правителства слушаха повече песента на брюкселските сирени – чиновници, които не са запознати с българската специфика и мечтаят да премахнат нашия суверенитет не само във външната политика, но и в областта на отбраната, се стигна до това положение.
Закриването на Строителни войски също беше ужасна грешка. Те можеха да се трансформират по някакъв начин, защото всички знаят, че Строителните войски даваха не само хляб и образование на по-мургавите наши сънародници, но те даваха и чувство за здрав патриотизъм, на обич към родината си. Този мултинационален, мултикултурален модел, който виждаме, че сега се проваля в Европа и е най-яркият пример за възвръщане на част от суверенитета, са държавите от Вишеградската четворка – Унгария, Чехия, Словакия и Полша. За Австрия да не говорим, тя не е член на НАТО. Виждаме и процесите в Италия. Те показват че, ако европейските страни, а ние сме член на НАТО и на Европейския съюз, не се върнат в някаква форма към своята национална независимост и суверенитет, макар да са в един общ съюз, ги чакат тежки времена не само с ислямизацията, която не е проблем само на някакви гонени от войните нещастни хора. Всички справки доказват, че от тези четири милиона, които са наводнили Европа – главно Франция, Германия, Белгия, Холандия и Швеция – само 8% са реално гонени бежанци с деца, останалите са добре инфилтрирани, подготвени здрави, млади момчета със средства, които създават спящи и будни клетки навсякъде, не само в Европа, за съжаление и в България е това. Службите го знаят и предупреждават нашите политици. Политиците, с малки изключения, се разсейват.
Мнението на голяма част от академичната общност, от хората, които не сме под пагон, но сме разтревожени от безхаберието на политиците от всички разцветки през последните години, е, че трябва да има радикално преобръщане на отношението към армията. Трябва да се върне престижът на армията, както и на българското образование. Трябва да се вдигне процентът на военния бюджет. Подкрепям тук и поздравявам генерал Богданов, че с такъв – никакъв бюджет, са успели да правят това и го правят, и увеличат двойно и тройно курсантите. Излишно е да Ви припомням класическата истина, че държава, която няма своя армия, ще храни чужда армия. Въпросът не е само до „Ислямска държава“, която знаем кой я създаде, какви процеси и какви интереси я създадоха, въпросът е, че ако не възстановим в следващите пет-десет години Българската армия, много трудно ще стане това, то може да стане само с преобръщане мнението на политиците и на обществото. То страда от това, че Българската армия е неглижирана, че бюджетът й е мизерен и нищожен. Във време, в което имаме 80 хиляди полиция и жандармерия, е позорно да имаме 27-28-хилядна армия. Обратен трябва да е процентът и числата. Да не давам друг пример, освен с Гърция и Румъния. Те също са страни – членки на НАТО, но знаем числеността на техните армии и какъв е бюджетът, който отделят тези страни. Ако се трансформира бюджетът на полицията, тя първо, ще стане по-функционална, а не както сега – тромава, същото може да стане и с бюджета на социалните сфери и министерства. Сега над 2 млрд. лева изтичат в рекрутиране на наши сънародници да раждат по 8, 10, 12 деца, които обаче не учат. Унгарският модел е добре работещ. За 8 години Унгария върна един милион свои сънародници от Европа, 43% се вдигна раждаемостта и дава 33 хил. евро безвъзмездно за трето дете, но само на тези, които учат, които имат завършено средно образование. Ако това стане в България, ето Ви спестени 2 млрд. лв. за армията.
Тук не искам да споря с господин Шаламанов за бомбандировките над Сърбия. Знаете, че сърбите никога няма да ни простят за това, че пуснахме самолетите, които не унищожиха толкова и само военни бази, а мостове и даже китайското посолство, и даже журналисти. Но това бяха, както се твърди, хуманни бомби, те имаха хуманна мисия.
Говори се непрекъснато също така неистината, че Крим е анексиран. Истината е, че е възвърнат. 200 години той е руски и поради глупостта на Хрушчов и други тогавашни ръководители Крим бе даден на страна, която няма нищо общо с тази територия. Нека не използваме този пошъл термин „политкоректност“, защото знаем кой го създаде и продуцира – Сорос, който неслучайно е изгонен от Унгария. Това искам да кажа като начало. Благодаря Ви, господин Генерал.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: И аз благодаря.
Трябва да отбележим, че ни остават 36 минути до края на заседанието.
Заповядайте, академик Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ: Историческият опит за финансирането на въоръжаването на Царство България и Народна република България. Народна република България има външни заеми, но тогава не е имало обществени поръчки. Това предопределя откъде ще се внесе оръжието. Примерно Австро-Унгария – Манлихер. Цялата ни армия, карабини, пушки – Манлихер. Франция – Шнайдер-Крьозо – скорострелна артилерия. Германия – Круп. Да не говорим после за Съветския съюз. Когато Брежнев през 1973 г. казва: „Тодоре, Вие сте съветския екип на Балканите“, генерал Гюров вади списък: 560 млн. рубли заем за въоръжаване, тогава от най-новото оръжие, но то идва от този, който дава парите. Не знам доколко сега това е възможно, защото тогава не е имало обществени поръчки.
Що се отнася до Българската армия, аз имам кратка формула: „Има Българска армия, има българска държава; няма българска армия, няма българска държава“.
Това, което каза сега Иван Гранитски, навремето го казах на министър-председателя, тогава доц. Орешарски. Знаете, той е икономист и брои левчетата. Казах му, че Наполеон Велики е казал, че щом не искате да храните собствената армия, ще трябва да храните чуждата армия. Ние в продължение на 500 години сме хранили чужда армия, защото не е имало българска държава. Стига толкова, нека си храним българската армия. Най-малко 2% от брутния вътрешен продукт и това да стане колкото се може по-скоро, да не кажа – незабавно, въпреки че финансовият министър това му е работата – да казва: „Няма“. Как обаче за Корпоративна търговска банка намери милиарди? Ако тези милиарди бяха за превъоръжаване на Българската армия, щяха да бъдат много по-смислено употребени.
Историята ни е доказала, че Българската армия е стълб на нашата държавност при независимо какви идеологии и какви режими. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви. Кратко, но с изключително съдържание.
Господин Узунов, заповядайте.
КРАСИМИР УЗУНОВ: Господин Генерал, ще бъда много кратък – там, където свърши професорът.
За съжаление, на Вас Ви предстои наистина да отговаряте ще има ли държава, или няма да има. Оттам – дали ще има армия, или няма да има.
Къде е проблемът според мен?
Нарушена е връзката между народ и армия, тъй като кризата в обществото има както икономическо, така и духовно измерение. Всичко това се отразява не само върху армия – народ, още повече, както каза господин Шаламанов, старата армия беше разградена, но не създадохме нова.
Проблемът за мен е, че еднопартийната система, която управляваше армията близо 45 години, я заменихме с многопартийната система, която не доведе до ефективна деполитизация, а напротив: направи разнообразни по характер внушения, където политическата партизанщина се превърна в път за бързо кариерно развитие. Примери може да видите много. Оттам нататък се стигна до изпреварване на опита и придобитите възможности, където, когато става въпрос за командири, това няма как да се навакса, когато се пропуснат.
Смятам, че е в правомощията на Комисията, където имате и заместник-председател на парламента, че с въвеждането на гражданския модул в Министерството на отбраната, говоря за 1991-1992 г. и годините след това, не можа да се гарантира ефективен граждански контрол върху армията, контрол върху дейността на Министерството и не доведе до ефективно разделение на цивилна от военна част вътре в самото министерство. Все още не са регулирани отношенията между цивилно и военно ръководство близо 30 години след 1989 г.
Прилагането на така наречения интегриран модел по времето на министър Цонев увеличи с административност чертежа, вместо да го облекчи.
Създадена и унаследена е според мен тежка, тромава структура на администрацията, която е непосилна за ефективността на въоръжените сили. Става въпрос за около 9000 чиновници срещу 16 хиляди военнослужещи. Това води до попадане във ведомството на случайни хора без отношение към него. Това са политически назначения, които се унаследяват.
Лично за мен армията се е затворила към обществото посредством редица често пъти глупави решения, както имаше тарифа за общини, които трябваше да заплащат заря на армията, за да направи такава. Връзката между общество в Стара Загора и армията беше класически случай – това беше за трети март, преди години, не сега.
Не се познава действителната проблематика на армията през последните години, като изключим сегашния състав на Комисията, най-вече заради концентрацията на офицери и генерали, които са минали през нея, но по принцип парламентът се нуждае от сериозно ограмотяване по проблема за армията, тъй като те виждат в това само искане за пари и го разсъждават между селско стопанство и икономика.
Очевидно е, че така наречените Дни на отворени врати, където Търново беше един от първите, които го правиха, не са достатъчни. Тук има гарнизони, в които вече няма войска – примерно Свищов на 80 км, където никой не работи с хората, не се търсят начини. За мен е ликвидирана цялата възпитателна страна на армията, на което в разрез с това, което казва Гранитски, не смятам, че голото връщане на наборната служба ще бъде панацея, ако не започне да се работи. Всички, които са били преди нас в тази армия, разликата е била, че са били много пишещи, а това значи и четящи. В момента ние търсим хора за армията като работна ръка, тоест дали ги търсим за армия или нещо друго, но тук човешкият фактор ще бъде изключително важен. Това, което генерал Богданов разказа за училището, заслужава наистина поздравления, но тези хора трябва да се мотивират и тук не става дума само за финанси, а за възпитание, за отношение, което го няма в армията.
Слаби са според мен възпитателните институти от страна на армията, не се използват пълноценно, като започнем от дирекцията по паметници, култура, отдих и украса, като минем през по-голямо натоварване на преподавателския състав, за да може да работи в обществото, и не на последно място музеите, защото от някогашните музеи на българската армия е останало едно псевдоподобие в Ямбол, което го представяме за музей на бойната слава, а по наше време той не можеше да мине за една средностатистическа военна сбирка. Търново трябва да има военен музей! Този музей трябва да възпитава, той трябва да вдъхва доверие. Ние имаме откъде да тръгнем да се учим. Категорично: не познаваме българската военна история, като най-голямо основание за патриотизъм и за работа, особено на местно ниво, защото при 40 пехотни полка една териториална армия няма как. Ние се възмущаваме, че в България се прави опит да се празнува безсмъртния полк на руснаците, но ние не правим празнуване на безсмъртния полк на Първата световна война, когато имаме 3-4,5 млн.население и 885-хилядна действаща армия и един милион 27 хиляди мобилизирани.
Лично за мен наистина се намираме в безпътица. Не е панацея дали ще направим една военновъздушна база с чуждо участие. Ако направим тази база, трябва да отговорим на въпроса дали търсим професионална армия от наемници, които да служат, без да се възпитават. Те да знаят, че служат само за това. Такова нещо е Чуждестранният легион. Другото е, ако ще правим Българска армия, тя трябва да стъпи на здрави национални устои, на здраво възпитание и да се върнем към неща, които, за съжаление, според мен четвърт век сме ги пропуснали.
Всичко друго мога да говоря, но това виждам, като обикаляме по страната и мисля, че всички ще се съгласите с мен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на господин Узунов.
Сега предлагам следния регламент.
Останаха около 30 минути.
Моля да регламентираме изказванията и въпросите по две минути, ако има въпроси от колегите тук. По две минути – отговори, за да можем да приключим.
Искам още един път да благодаря на нашите гости в Комисията по отбрана. Мисля, че за първи път се създава такъв форум. Да благодаря негласно и на председателя на Комисията, че ги покани!
Заповядайте, колеги.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Най-напред искам да попитам колегите от Комисията: колко души са получили тази визия, защото поне тези, които сме тук, чуваме за първи път нещата, които казвате. Това, първо. Ако може, по-нататък да получим по-нататък визията.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Визията е изпратена до абсолютно всички.
ЖУЛИЕТА ГЕОРГИЕВА: Не е изпратена.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Как да не е изпратена?
НИКОЛАЙ ДОЦЕВ: Изпратена е на електронен носител.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Изпратена е по електронен път.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Току-що си проверих пощата, нямам нищо.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ще помоля още веднъж да я изпратим.
Ще помоля, понеже някой непрекъснато идва при мен и казва: „Аз нямам тази информация“, ако имате необходимост от информация, Комисията по отбрана има сътрудници, обръщайте се към тях.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Гранитски засегна голяма част от това, което и аз исках да кажа.
Тъй като и господин Шаламанов реагира на някои неща, както и аз, той с големи букви отчита, че трябва да се създаде организация за трансформация.
Трансформация в Българската армия вече не може да има, защото тя е трансформирана тотално. Тези трансформации започнаха от 1999 г. и лично тогава господин Шаламанов, като заместник-министър на отбраната, говореше да се създаде малка, но добре оборудвана и въоръжена армия. Армията през годините, планът от 1999 г., след това различните планове, да не ги споменавам до края, както и Бялата книга за отбраната, която също не се случи, от планиран от 1,5% бюджет беше между 1% до 1,3%, в най-добрия случай, когато се плащаха модернизационните проекти, направени към този момент. Всичко се срина.
Трябва да се започне трансформация, но Българската армия няма накъде да се трансформира повече. Трябва да започне трансформация, преглед на въоръжените сили най-вече на другите министерства, които се включват в смисъла на въоръжените сили, защото досега МО провеждаше прегледи, докато другите министерства нищо не направиха. Беше казано колко хиляди са в МВР, Гранична полиция и т.н., а изведнъж се оказа, че не могат да пазят границата и трябва да се включи армията. Промениха се задълженията на армията, за да може да бъде охранявана границата, както трябва.
Господин Шаламанов, информацията, която казахте, че ако започнат някакви действия, колегите от зенитно-ракетни войски трябва да ги пуснем вкъщи да почиват, поне аз така го разбрах, мисля, че това нещо е дълбоко невярно. Хубаво е, че няма ЗРВ и липсват…
РЕПЛИКА: Мога да подкрепя господин Шаламанов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Тогава имате малко информация. последните учения, които се провеждат от 2005 г. насам, които се провеждат с ВВС на натовските държави, най-вече със САЩ, Англия, след това дойдоха представители от Италия и Германия, провеждат се съвместни учения. Не си мислете, че военната наука и хората, които работят, стоят на едно място и не използват максимално възможностите да се обучават и да намират начин.
Решено е. С транспондер, топ тауъка би трябвало да кажем, че нямаме право да носим и „Ер полисинг“, ако разсъждаваме по този начин. Нещата са много сериозни и не трябва да влизаме…
Затова реагирам. Ако Ви чуят колегите от Зенитно-ракетни войски, ще реагират по съвсем друг начин, защото те правят всичко възможно да са в крак с времето, независимо от трудностите, които изпитват, и с резервни части, с недостига на финансови средства и така нататък.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Отговор от колегите.
Разбрах, че господин Емил Христов ще има изказване.
Нека се лимитираме до две минути, за да има възможност за повече въпроси.
ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: Трансформацията в никакъв случай не трябва да се разбира като намаляване на числеността или закриване. Трансформацията в основата си е превъоръжаване – за това говоря.
Нека не забравяме, че в резултат на приемането на План 2004 бюджетът за отбрана през 2000 г. беше 3,2% от брутния вътрешен продукт. Той беше над 2% до 2009 г., в резултат на което в периода от 2002 до 2013 г. бяха усвоени доста над 2 млрд. лв. за купуване на нова техника – „Спартан“, „Кугър“, „Пантер“, „Мерцедес“-и, „Пилатос“-и, както и бяха получени безвъзмездно от САЩ десетки „Хамър“-и, машини „Гардиън“, бяха купени пустинни котки, така че това изигра изключително позитивна роля.
На втория възникнал въпрос, с решение на Народно събрание от 1999 г., приемайки Военната доктрина, всъщност Сухопътни войски, Строителни войски, Транспортни войски и войските на Комитета по пощи и далекосъобщения не бяха закрити, а бяха трансформирани в държавни предприятия със закон. Съставът там по същество е запазен, но на друг принцип. Те могат да провеждат своята възпитателна роля на всички, които работят в тези държавни предприятия.
По въпроса със Зенитно-ракетните войски и радарите няма да влизам в подробности. Споделих това, което е резултат на преговорите, в които участвах през 1999 г., и представяне на решенията в парламента. Това е безспорен факт.
За съжаление, много скоро Вие ще се изправите пред проблема, че когато България бъде напълно интегрирана с елемента ЕSB в интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, няма да има нито един български радар, който да допринесе за разпознатата авиационна картина над България. Същото се отнася и до Зенитно-ракетните войски. Неслучайно Полша и Румъния инвестират огромни средства -. Милиарди, за придобиване на модерни зенитно-ракетни системи, които са изключително нужни. България е единствената страна в НАТО, която няма тридименсионни цифрови радари, което е много, много сериозен проблем.
Използвам възможността да подкрепя напълно това, което каза господин Узунов. За мен връзката между армия и общество е изключително важна и за това трябва да се намери решение.
По предложението на академик Марков, напълно го подкрепям. Считам, че превъоръжаването на Българската армия не може да стане по Закона за обществените поръчки, просто не може да стане, уважаеми дами и господа народни представители! Десет – дванадесет милиарда в стратегически важна област да бъдат харчени така, както се харчат пари за картофи или за дрехи, просто е невъзможно! Още през 2002 г на масата на депутатите имаше Закон за модернизацията. Считам, че превъоръжаването може да се случи само чрез национална програма и Закон за превъоръжаването, който да уреди всички въпроси, за които тук се говори – механизмите на финансиране, на индустриално сътрудничество, на индустриално партньорство, начините за получаване на средства – възмездно или безвъзмездно от съюзници. Иначе ще бъде много трудно. От последните десетина, петнадесет години, когато бяха похарчени тези над 2 милиарда, и най-вече от опита на Зенитно-ракетни войски, където са похарчени над 40 милиона без абсолютно никакъв резултат, това го има в доклада, внесен в Министерския съвет и в парламента, е показателно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Шаламанов.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се, но само да изчистим едно недоразумение, господин Председател, което възникна съвсем случайно.
Вие, господин генерал, говорихте за подготовката на Зенитно-ракетни войски, там съм абсолютно съгласен. Подготовката е на високо ниво.
Вие, господин Шаламанов, обаче говорехте за възможността на идентификация на авиацията в полет, тоест, ако искате FF, ако искате NRZ. Да, ние нямаме Зенитно-ракетен комплекс, нито двата дивизиона, които притежават Сухопътни войски, които са на високо ниво и като подготовка, и това го показват на Шабла – говоря за двата дивизиона „Оса“, нито дивизиона „Кун“ в Стара Загора, да не говорим за другите, за S-300. Това е проблемът, за който говореше господин Шаламанов. Този проблем ще изключи, и то не само Зенитно-ракетни войски, ще изключи включително и локаторите, защото те също не са в състояние.
Вярно е, правени бяха опити, може би по Ваше време, но това, което ни предлагаха другите страни, мисля, че Словакия ни предлага модел, който те са използвали – за вграждане на FF в някои зенитно-ракетни комплекси, но на нас ни се видя тогава скъпо и не го взехме. Това беше недоразумението, говорехме за различни неща. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте за други въпроси и становища.
Господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, благодаря.
Господин Бригаден генерал Богданов, в началото искам да Ви благодаря за топлото посрещане и усилията, които сте положили Комисията по отбрана да заседава днес във Военното училище.
Ще оставя без коментар изложението и на четиримата наши гости.
Политическата коректност от моя страна изисква обаче, господин Председател, да обърна внимание на следното.
В дневния ред, който аз съм получил, не мога да коментирам дневния ред, който са получили останалите мои колеги, втора точка отсъства. Аз не съм подготвен по тази втора точка, не зная, че ще има изложение от наши видни историци, анализатори, мислители. Чувствах се като на конференция. Естествено, моите уважения, приемам аргументите на всеки един от Вас. Това е именно политическия плурализъм – политиците да слушат, да внимават и да приемат това, което е необходимо да приемат като послание от хората, които излагат своите мнения.
Ще оставя без коментар всеки един от Вас.
Колкото до визията, която чухме, аз също не съм получил на нито един от моите имейли тази визия.
При посочването на втора точка, която имаме днес, най-малкото ние, като народни представители, наша задача е да се запознаваме с материалите, които ще бъдат изнасяни по време на заседание на дадена комисия, да се подготвим на база визията и характера, който проявяват нашите гости. Това не е упрек, но е коректно да бъдем запознати с надлежния дневен ред, който ни е предоставен. Това правя като коментар, господин Председател.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за забележката, господин Ибрямов.
Ще помоля сътрудниците да извадят разпечатка, скрийншотове от компютрите си на кой адрес какво и как е изпращано, специално за визията. (Реплики от секретаря на Комисията Жулиета Георгиева.)
Извинявам се за този начин на организиране на заседанието. Само обаче да припомня, че обявих това на предишното заседание, дори обявих имената на участниците. Съжалявам, ако някой не е прочел стенограмите или до него не е достигнала информация, че ще имаме такива гости на заседанието.
Господин Вангелов, имате думата.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Направи ми впечатление, че и в четирите изложения чух свои мисли, и то многократно. Направи ми впечатление, че противоречията и в четирите изложения са в много малък сегмент. Направи ми впечатление, че те взаимно се допълват, по-точната дума е, че се балансират, защото имаме нужда и от наборна служба, и от повече от 2% от брутния вътрешен продукт, и от пълна съвместимост, и от многонационални… От всичко, което казахте, имаме нужда. В случая изказвам мнение, че съм приятно изненадан мислите ни да са в една посока. Сигурен съм, че не съм само аз в Комисията, който споделя подобно мнение.
Един кратък въпрос към господин Шаламанов: когато бюджетът за отбрана е бил 3,5%, колко е бил самият брутен вътрешен продукт тогава?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Шаламанов.
ВЕЛИЗАР ШАЛАМАНОВ: В абсолютни стойности, естествено, бюджетът е бил много по-малък, отколкото е сега. Брутният вътрешен продукт, без да мога да цитирам, трябва да погледна в документа, е под половината на този в момента. Това беше времето след финансовата криза. Вие знаете, че дори през 1999 г. изтрихме три нули от нашата валута.
Все пак процентът е много важен, защото той акумулира средства. Този растеж беше предвиден именно сега, когато говорим да погледнем след 2024 г., и е въпрос да видим в рамките на 12-годишен период, който е нормалният период за цялостно превъоръжаване, ако стоим на този праг – 2%, а от тях 20% за превъоръжаване, впрочем 2% от 2% за изследвания и технологии, тъй като превъоръжаване с купуване от пазара без научни изследвания, без развойна дейност в България не е целесъобразно, ще се получи много сериозна сума. Не виждаме защо да не бъде направен този поглед, така че да боравим с реалната сума за реалното превъоръжаване.
Фиксирайки се върху тези два или три проекта, които са на стойност три или четири милиарда, само първата им част, ние всъщност се самоограничаваме да видим цялата картина и да намерим най-доброто решение, защото когато човек се самоограничава, той не може да намери и най-доброто решение.
Искам да завърша със следното. Лично за екипа, с който сме работили, сигурен съм, че това споделят всички: няма друг проект в България, освен превъоръжаването на въоръжените сили, който по своята обхватност, технологичност, важност да може да помогне българската държавност да се възроди, да укрепне и да се обедини нацията. Няма друг такъв проект!
Не искам да спекулирам с други проекти, които в момента са на масата – хъбове, атомни централи, но няма друг такъв проект. Ако за 10 години българският народ се мобилизира, похарчи 10-12 милиарда и получи армия изцяло превъоръжена, изключително добре подготвена, с добър Национален военен университет, с въвличане на обществото, с търсене след първите стъпки на механизъм, ако не за връщане на наборната служба, поне за развитие на система за ангажиране на всички млади хора, този проект ще промени България. Заслужава си усилието, заслужава си да имаме визия. Не казваме, че това е единствената визия, само казваме, че без визия, на парче това не може да се случи. Ще пропуснем невероятен шанс за България.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Генерал, господа офицери, курсанти, господин Академик, господа! Сериозни въпроси се поставиха.
Искам да кажа, че много от нещата, които си говорехме, са хубави за Комисията, ако си ги гледаме в София, да си казваме и политическите виждания – как една партия оценява всичко, което се е случило, се случва и ще се случва, но ми се струва, че на тази среща не трябва да забравяме, че сме в Националния военен университет и с нас са и курсантите. С този сериозен минорен тон не виждам бъдещите офицери с каква мотивация ще тръгнат да стават офицери по-нататък.
Не съм съгласен, че армията е умряла, че армията я няма. Армията е жива! Препоръчвам Ви, момичета и момчета, да прочетете последния Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Публикуван е на страницата на Министерството на отбраната, за да видите как е живяла и какво е правила тази година армията, колко неща са се случили, колко учения са се провели, колко стратегически документи са разработени, колко доктрини, колко пъти армията е участвала в подкрепа на международния мир, колко пъти е участвала в подкрепа на населението в мирно време. Българската армия е жива! Не бива да насаждаме в цялото общество, че е умряла и я няма. Просто не е вярно, да знаете! Армията живее и в нея служат български мъже и жени, които са се отдали на тази професия.
Модернизацията на армията. С много от нещата, които каза господин Шаламанов, съм съгласен и са верни, но все отнякъде трябва да започнем, защото твърде дълго отлагахме във времето всичко. Повярвайте, правеха се научнообосновани стратегически прегледи. Аз съм участник в такъв от 2004 г., с огромно участие на хора, които са правили такива неща и в най-модерните армии, и навсякъде по света. Ползвахме техния опит. Тогава наистина сигурно брутният вътрешен продукт е бил по-нисък, но поне в Стратегическия преглед от 2004 г. имаше План 2010 – до 2010 г . трябваше да завърши модернизацията на българската армия и там беше разчетено какво усилие ще се прави всяка година във финансово изражение. Включително тогава правителството се ангажира 2,5% от брутния вътрешен продукт да се отделят за модернизацията на армията и за промяната.
Българската армия и Министерството на отбраната е първата институция, която премина да работи по всички стандарти на НАТО. Програмното финансиране и планиране на дейността беше постигнато първо във въоръжените сили.
Погледнато цялостно, аз и в парламента не се съгласих, че трябва да чакаме и да правим още един нов преглед, та тогава да започне модернизацията. Всяко едно забавяне оскъпява страшно много това, което правим. Просто няма да можем с 2% да си позволим да направим това, което искаме. Затова тези проекти трябва час по-скоро да се случат, да има настойчивостта и капацитета на хората, които ги разработват, както в двата вида въоръжени сили – ВВС и Сухопътни войски, надявам се да го направят час по-скоро и във Военноморските сили, и тези проекти да стартират.
Повярвайте, 2005 г. беше проведена обществена поръчка. Четири най-модерни френски корвети струваха 770 млн. лв., с ТЕЛ (?) програма. Когато минаха 4-5 години от 2011-2012 г., и пак заговорихме за този проект, ставаше въпрос за същите пари, но можеха да се купят не повече от две корвети. Сега виждате, че за близо един милиард – две корвети. Това е само за няколко години, не говоря колко струваха останалите проекти.
Включително за проекта на ВМС, който се провали не поради некадърността на Министерство на отбраната и екипа, който го разработва, а поради това, че финансовите средства в съвременните условия не бяха достатъчни за два такива модерни кораба. Вкарването в този проект на ДДС, който от миналата година е задължителен да влиза в тези разходи, това са 160 млн. лв., тоест от 820 млн. намалиха проекта на флота със 160 млн. Тези, които почти спечелиха, бяха готови и се отказаха в последния момент – една българска фирма, каза, че ако до края на тази година не им осигурим парите и те да поръчат оръжието, за да го купят, догодина то ще е минимум с 20% по-скъпо – същото въоръжение, същите оръдия, същите радари ще струват 20% по-скъпо. С вдигането на тези 20% с парите, които им даваме, те не могат да построят корабите и рискуват не да спечелят от това, което правят, а да загубят и да фалират завода си. Вижте за какво става въпрос!
Затова: никакво отлагане с модернизацията! Трябва да започнем отнякъде.
Казвате, че нямаме визията какво ще правим следващите осем, следващите шест години, но трябва да започнем. Не започнем ли, чакаме ли цялостно да го направим, няма да имаме тази финансова възможност. Тези неща струват страшно много.
Не искам да оставате с никакво съмнение правилно ли е решението ни, че сме членове на НАТО, на Вашингтонския договор. Не се съмнявайте! Ние служехме във време, когато пишехме планове на ръка за кръгова отбрана. Нашата държава няма ресурса – нито човешки, нито икономически, да води кръгова отбрана. Единствените по-слаби от нас тогава беше Македония, всички съседи бяха по-силни от нас. Нашето членство до голяма степен е и гаранция. Затова всички документи, които се разработват, всички планове са в изпълнение на колективната отбрана. Смятаме, че ако ще воюваме, ще воюваме заедно със съюзниците, дано не се налага!
По отношение на геополитиката в региона – стана сложно и трудно. Повярвайте, до 2014 г. нямахме никакви проблеми с Русия. Имаше оперативно военноморско съединение в продължение на 13 години, което се казва „Блексифор“. Всяка година два пъти го активирахме, плават 6 кораба под един флаг на един адмирал от шестте държави, посещаваме всички пристанища, навсякъде ни посрещат с хляб и сол, и си мислехме, че най-после Черно море ще живее в мир. Явно сме били наивни хора на средна възраст. След 2008 г. се натегнаха нещата в Грузия, което направи Русия. След това с Крим и Украйна стана съвсем зле. Това нещо се разруши и го няма изобщо. Напрежението е много сериозно.
Крим е бил 174 години в Русия и в Съветския съюз. Ние сме били 500 години в друга империя. Можем ли да кажем, че тя има основания да ни вземе, защото сме били 500 години там? Не можем!
ИВАН ГРАНИТСКИ: 98% от населението на Крим се самоопредели.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: За това трябваше политически да се разберат, а не по този начин да се вземе – със сила. Това е грубо нарушение на международно установения ред.
Съжалявам, но не може…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да не влизаме в диалог.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Само да кажа…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Да не влизаме в диалог, моля Ви.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Ама той се намеси.
ИВАН ГРАНИТСКИ: А атаката на Сирия, Ирак и Либия нали беше?...
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз не Ви прекъсвах, господин Гранитски, моля Ви се. Казвам това заради курсантите, не заради нас, ние можем да си го разбираме всякак.
1995 г. САЩ и Русия стават гарант на Украйна за нейната териториална цялост, тъй като Украйна се отказва от ядрените сили. Една трета от руския, от съветския ядрен потенциал е бил в Украйна. Те го връщат на Русия. Тези две държави казват: „Ние сме гаранти“. Не може този, който ти е гарант, след това да ти вземе част, дори да е исторически и всякак негова. За това нещо трябваше да има преговори и да се разберат. Мислех, че ще направят това, но за съжаление не се случи.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал, все пак сме ограничени във времето.
ПЛАМЕН МИЛУШЕВ: Не мога да не кажа няколко думи по това, което каза господин Узунов – за духа и възпитанието в армията. Не е въпрос само на пари, на модернизация и това да е мотивацията! Това е ежедневна апостолска работа на всички български офицери.
Той току-що ми даде да чета една книга. Офицерите през първата световна война. Как да готвим офицери, кои са добрите? Казва се: „Имахме офицери, но тези от Военното училище не стигат. Най-добрите, възпитани, културни, бяха истински. Не ни стигат, направихме Школа за запасни офицери – с променлив успех, добре. Направихме от сержанти. Не се справиха с тази работа.
Много е важно, господин Генерал, какви лидери възпитавате тук! Освен подготвени, мотивирани, истински българи и да познават войската, войника и отношението към него.
Пожелавам успех на Университета! Страхотно се справяте! Така трябва да продължите! Пред Вас е бъдещето! Не се отчайвайте! България е над всичко! Да живее България!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Съжалявам, господин Витанов ще ме извини, но времето свърши. Това е изключително демократично, подходящо за Военната комисия. (Смях, оживление.) Нека да не създаваме проблеми на колегите, които са организирали това, хора ни чакат отвън, по центрове и така нататък.
Смятам, че независимо от факта, че има различни мнения, можем да се обединим около едно: държава без армия няма, България без армия не е държава!
Благодаря за участието на курсантите.
Да кажа: това е лесна комисия. Съобразяваме се с това, че сме в Националния военен университет. Елате да видите какво става в една нормална комисия, където има доста различни гледни точки, има доста повече емоции. Важното е, че тук емоцията беше положителна, имаше желание за обединение и се надявам, че и господин Витанов ще ме извини, че му отнемам думата. Всички имате въпроси, но преждеговорившите сте доста недисциплинирани по време на отговорите.
Преди да закрия заседанието, искам да благодаря още веднъж на генерал Богданов. От името на Комисията, на Народно събрание, от името на всички Вас да му поднеса плакета на Народнота събрание. Заповядайт. (Подава кутия с плакет. Ръкопляскания.)
ПЛАМЕН БОГДАНОВ: Много е красива.
Сега ми позволете, защото това е първото заседание на комисия на Народно събрание в Националния военен университет, и то на Комисията по отбрана! Тъй като България винаги има нужда от своите строители, независимо от времето, затова, господин Генерал, позволете ми да поднеса на Комисията специално този подарък, специално издание, поръчано от нас, на „Строители на съвременна България“ (Подава книгата. Ръкопляскания.)
Освен това и плакета на Университета – традиционно, по военно – подарък. (Подава плакета. Ръкопляскания.)
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.