Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по отбрана
05/07/2018
1. Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 35
На 5 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Гости на заседанието днес са: заместник-министър Анатолий Величков; командирът на военоморските сили – контраадмирал Митко Петев; министърът на отбраната – Красимир Каракачанов, началникът на отбраната – генерал Андрей Боцев; присъства и генерал Васил Лазаров от Президентството.
Преминаваме по-нататък.
Запознати сте с дневния ред. Предлагаме две точки:
1. Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
2. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН МОДУЛЕН ПАТРУЛЕН КОРАБ ЗА ВМС“, № 802-03-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЮЛИ 2018 Г.
Проектът за инвестиционен разход е разработен на основание на т. 7а, от чл. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили, съгласно която Народното събрание приема с Решение проектите за инвестиционни разходи за придобиване и модернизация на въоръжените сили.
Проектът за решение на този инвестиционен разход е разпределен с разпореждане № 850-01-177 на председателя на Народното събрание, на Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Съгласно чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание същото може да се приеме или отхвърли като предложение на Министерския съвет.
Настоящият вариант е Актуализиран проект за инвестиционен разход, който отчита промените, които са наложени. Аз смятам, че тук трябва да спра и да дам думата на заместник-министър Величков и, разбира се, на адмирал Петев за кратко представяне на Актуализирания проект за инвестиционен разход.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана, с оглед на резултатите, които се получиха в преговорния процес с единствения участник при предходния ПИР, ние внасяме Актуализиран проект за инвестиционен разход за придобиване на два патрулни кораба.
Следвайки политиката и препоръките на парламента, изразени в становище на временната комисия, която работеше по новия боен самолет, със заповед на министъра, беше създадена политико-военна направляваща група в състав: давамата заместник-министри и началникът на отбраната, и разширен състав, който включваше военоморските сили, дирекция „Проектно управление“ в Министерството и всички засегнати дирекции.
Политико-военната група беше създадена с идеята да обследва причините, които доведоха до несполуката с предходния преговорен процес с единствения кандидат и с цел да бъдат избегнати бъдещи такива пречки, които можеха или могат да доведат до нереализиране на този проект.
Основното, което ние след изпратено писмо до всички участници в отговорите на RFI получихме, беше че изключително от всички – тук и адмиралът ще го потвърди – две технически пречки създадоха сериозна невъзможност. Първото е езикът и второто, класифицираната информация на ниво по-високо от NATO RESTRICTED, в следствие на което политико-военната направляваща група даде указания на борда в няколко посоки. Първата беше да бъде уточнен езикът, на който ще получим обратно отговорите на нашите искания, и второто, да бъде сведено нивото на класифицирана информация до NATO RESTRICTED, което да позволи на подготвящите офертите да могат да се справят в кратки срокове.
Следващите задачи, които изпълни политико-военната група бяха свързани с определяне на физическите параметри на бойния кораб с оглед на това, че някои от потенциалните участници разполагат с бойни кораби тип „Корвет“, които само с няколко сантиметра не достигат изискуемата дължина от 90 м. Участници с по 88,90 м, 89,20 м, 89,80 м, тоест освен този физически параметър, бяха отразени в ТТЗ-то и някои други като например автономността на плаване, скоростта на плаване. Тези поправки бордът за управление ги прие и ги нанесе в коригираното ТТЗ.
Още едно нещо беше предмет на разговори и то е свързано с етапите на изграждане. В предходния проект бяха разписани два етапа на изграждане, тоест платформата и на модулен принцип след това доизграждане и снаражаване с въоръжението, сензорите, BIOS-а.
Други корекции, които бяха свързани с поправки в ТТЗ-то на практика няма.
Направихме и още нещо, за което със сигурност в конкретика контраадмирал Петев ще докладва. След събирането на един етап, тоест изграждането на кораба, завършването му с интегрирани въоръжени сензори BIOS, изградихме три опционални варианта, които, разбира се, ще бъдат критерии за оценка на потенциалните участници, тоест те ще им дават бонуси, ако някои от тези допълнителни опции бъдат включени в техните оферти. За да не влизам във военна тематика, тези опции са свързани преди всичко с военна експертност, бих предложил, господин Председател, да дадете думата на контраадмирал Петев.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Контраадмирал.
МИТКО ПЕТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана на Народното събрание, уважаеми господа – членове на Комисията по отбрана! Във връзка с така изложения увод от заместник-министъра на отбраната господин Величков, искам да добавя, че основната причина, която доведе до нереализирането, е фактически наложената необходимост от корекция за ДДС-то. Неосигуряването на ДДС-то беше поставено като първа причина за всички тези необходими дейности, разбира се, останалите бяха посочени от някои от фирмите. Така или иначе, ще си позволя единствено, уважаеми господин Председател, да подчертая необходимостта и целта, след което ще премина по промените, които са важни в актуализирания ПИР, тъй като той в голяма степен възпроизвежда това, което е работещо от предходния Проект за инвестиционен разход.
На първо място, необходимостта от тези два кораба е, че има два аспекта – национален и коалиционен, тоест колективната отбрана, които изискват тяхното реализиране. Както знаете, само 15% от морския суверинитет, които са териториалното море, имат ангажимент коалиционните ни партньори. Единствено и само чрез военоморските сили на Република България, българската армия, съответно Министерството на отбраната, може да изпълни своите ангажименти по гарантиране на суверинитета на останалите 85%, които включват прилежащата зона и включително икономическа зона, което е върховен дълг съответно и на въоръжение сили. За да се случи това, основният гръбнак на тези способности са патрулните кораби, които към момента бойните кораби са шест – три от тях руско производство, на прага на своя жизнен цикъл, разбира се, подхожда и периодът, когато независимо от усилията, които се положат за възстановяването на белгийските фрегати, те също имат определена лимитация в своя живот.
От друга страна, искам да посоча, че по отношение на коалиционните ангажименти на България спрямо НАТО и Европейския съюз има три показателя, които показват полезността на една членка на НАТО, която са съответно финанси, способности и принос. Като финансите, разбира се, нашият проект е заедно с останалите проекти на видовете въоръжени сили, един от основните фактори и инструменти, по които се реализира ангажиментът за нарастване с 2% на брутния вътрешен продукт, отделен за отбраната.
По отношение на способностите, десетте цели за способности, които са поети от военоморските сили, седем от тях ще бъдат реализирани конкретно с тези кораби и по отношение на приноса, както знаете, от шестте операции, в които участваме на НАТО, три са ангажимент на военоморските сили и наистина способностите ни в тази област ще бъдат гарантирани от тези кораби.
По отношение на измененията, на първо място, искам да отбележа основанията за разработване на съответния ПИР. Бяха отчетени промените, на първо място, с данъка за добавена стойност, който се оказа основната причина за отказ на седем от фирмите да дадат съответно RFP, а в крайна сметка се оказа и основната причина единственият участник да се откаже поради недостатъчна финансова осигуреност. Освен това са използвани: последващият анализ от Министерството на отбраната, който няма да повтарям, заместник-министър Величков в подробности Ви запозна с това нещо. Използвани са също така и последният преглед на отбранителните способности на НАТО TPCS 2017 г. като също така при планиращите сценарии, където се определи необходимостта от модулните патрулни кораби, са използвани планиращите сценарии, разработени и утвърдени на 10 април 2018 г.
По отношение на изискванията към кораба бяха актуализирани по следния начин, за да се разшири съответно обхватът като от 10 денонощия самостоятелно плаване с 21 денонощия автономност, бяха приложени допълнителните стандарти, които са съгласно НАТО със 7 денонощия и 14 денонощия. Това не променя значително изискванията към кораба, но ще позволи евентуално по-широко участие както и далечината по плаване от 3500 морски мили на 3000 морски мили, което е напълно достатъчно, за да бъдат изпълнени целите, които ще бъдат очаквани да бъдат реализирани част от тези кораби, ангажиментите на България.
Разширяваме също така и екипажът да бъде не 65 човека, а да бъде между 60 и 80 човека, като разбира се, още веднъж – колкото по-малко хора е екипажът, толкова бонусът при оценката ще бъде по-висок, разбира се, балансирано.
Основната промяна е реализирането не на модификации, тоест базов вариант и две модификации, а реализиране на основна конфигурация където още с нея ще бъдат изпълнени всички изисквания по бойните способности на кораба за борба с подводен, надводен и въздушен противник, тоест въоръжението ще бъде гарантирано в този основен вариант, наречен основна конфигурация.
Също така ще бъдат предвидени също така и изграждане на допълнително оборудване като опция – Опция 1, 2 и 3, които съответно в зависимост от финансовите възможности, ще бъдат прибавени към предложението на съответните фирми и ще бъде отчетено при тяхната оценка. Те са приоритизирани като първи приоритет е Опция 1, съответно е системата за електронна война, която надгражда базовата система за ранно предупреждение – пасивната, с предупредителна станция за радиокомуникационни и честотни диапазони, както и за активно електронно противодействие.
Втората опция е с хидроакустичната станция, която е боксируема, което също увеличава способностите за борба с подводен противник и третата е – системата за автоматичен обмен със самолети, която е „Линк 16“, като подчертавам, че ще съществува „Линк 11“ система, която автоматично ще обменя данните с надводните кораби, имайки предвид, че предстои имигрирането към следващото поколение „Линк 22“, това не е нещо, което е съществено, но би допринесло за увеличаване способностите на кораба.
Новият момент е също така, че вариантите освен с проектиране на нов кораб, е предвидено също така и закупуване на нов отбранителен продукт чрез модификация, за да бъдат изпълнени изискванията както и евентуално комбинация между проектиране и разработване на нов продукт. Само по себе си това не променя съществено изискванията, които бяха преди това, но може да доведе до съкращаване вариантите за реализация да не се минава през чисто нов проект, а да се мине чрез модификация на съществуващ такъв.
Ако погледнем реално предложенията, които получихме от съответните фирми като RFI, всички предлагаха именно такава модификация, тоест съществена промяна няма, но има възможност за реализиране на този вариант и да не бъде атакуем в по-късен етап от респективно съответните компании, които участват.
Освен това беше актуализирано и какво е състоянието за възможността да бъдат получени кораби по двустранни, многонационални инициативи, по линия на НАТО. Оказа се, че заключението, което е дадено, че такива инициативи към момента няма, но в ПИР-а пък е подадена актуализирана информация към 1 февруари 2018 г., за да може да бъде взето информирано решение по отношение развитието на Проекта.
Освен това, показано е и нещо, което беше видно преди това, но нека да бъде записано, че предложенията, които бяха в RFI варира в огромни параметри – от 332 млн. евро до 600 млн. евро, което определя защо именно 410 млн. евро на кораб е избрана.
Уважаеми господин Председател, разбира се, най-важната промяна е във финансовата рамка, където данъкът добавена стойност е прибавен в осмата и деветата година, тоест след 2025 г. – 2026 г. като целта е да бъде спазен утвърденият вече и приет план за нарастване на процента, отделян от брутния вътрешен продукт, така че финансирането също е целево от централния бюджет, защото се оказа, че по друг начин не може да бъде реализирано.
Съвсем накратко са дадени изискванията допълнително към ЗИП-а, към индустриалното сътрудничество как може да бъдат реализирани, и най-вече, че в зависимост от степента за индустриално сътрудничество, ще бъдат и оценките, които ще бъдат дадени към Проекта.
С две думи. В момента имаме един ПИР, който е работещ и може да гарантира участието, като основната причина – още един път, това е подчертано от всички фирми – беше изваждането на сумата за данък добавена стойност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Добре дошъл на министъра на Отбраната, на началника на Отбраната, на господин Налбантов – началник на политическия кабинет.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Извинения, господин Председател!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нищо не изпуснахте. Предполагам, че ги знаете нещата, това беше докладът.
Благодаря още веднъж, господин Адмирал. Наистина има много добри неща, които са включени в актуализирания ПИР. Както казахте, тук всички сме съгласни с това, че се добавиха парите, които са необходими за ДДС, защото иначе няма как да сработи Проектът.
Пак да повторя, това е актуализиран ПИР, това не е нов ПИР, който не изисква отново дълги и безкрайни разсъждения необходими ли са кораби, не са ли необходими. Народното събрание е приело това за необходимо и, разбира се, виждаме доста добри неща, които са включени на базата на добрия анализ, който сте направили и в Борда, и в ръководещата група.
Заповядайте, колеги, за изказване.
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Генерал, господин Заместник-министър, уважаеми генерал Петев! Аз като сухопътчик се радвам, че най-после и за Военноморските сили влезе адаптираният вариант на актуализирания ПИР.
Имайки предвид задачите, които изпълняват Военноморските сили в акваторията на Черно море, както по отношение на нашата отбрана, така и по задачите в НАТО, отчитам, че изискванията, които са предявени към новите бойни патрулни кораби, са доста високи и, имайки предвид уговорката на адмирал Петев, че всичко е включено в този допълнителен и актуализиран Проект, ние така или иначе ще намерим подходящата фирма, която да го изпълни.
Аз се притеснявам от това да не излязат отново някакви други пречки или претенции от фирмите, за да не се случи този проект, което ще бъде много недобре за нашата обща дейност в Комисията и на Министерството на отбраната. Затова трябва да направим всичко възможно Проектът да започне да се изпълнява. Дали това, което е включено като изискване на 100% ще се изпълни, но все пак от някъде трябва да се започне. Аз се радвам, че ще се работи в посока на индустриалното сътрудничество да може наши фирми и нашата икономика, също, да съдейства, за да може Проектът да бъде изпълнен.
Все пак ще задам въпроса на адмирал Петев: имате ли някакви притеснения, че този проект може по някакъв начин да не се случи и какво би попречило за това? Благодаря.
Нашата група ще подкрепи Проекта.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин генерал – радвам се да го чуя.
Заповядайте, господин Адмирал.
МИТКО ПЕТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Милев! По отношение на това, което е направено като анализ, ми се струва, че всичко, което беше идентифицирано като проблеми, съответно реагирахме. Примерно: използването на английски език се оказа, че не навсякъде е задължително, но ние, за да избегнем и това нещо, ще го направим, твърдо, указанията са такива и ще бъдат изпълнени.
По отношение на какво може да се случи, както всеки един проект, има специална точка отделена за рискове. Рисковете съответно са: недостиг на финансови средства или неподписване на договор, поради недостиг на финансови средства; другият риск е забавяне на реализация чрез стартиране и третият риск е рязка промяна във визията „Приоритети на Въоръжените сили“. Така че е предвидено всичко това как да бъде, за да се реагира.
Един от вариантите за реагиране в случай, че фирмите не могат да влязат в необходимия пакет от финансови и времеви рамки, е фактически въвеждането на опциите – Опция 1, 2 и 3. Така че там имаме резерва, с което може адекватно да се реагира, като, разбира се, това в никакъв случай не е за сметка на способностите.
Освен това, предвидени са и други мерки, като: преразглеждане на съответната процедура; уточняване. Това, което може да бъде предвидено, към момента има взети необходими мерки. На 100% не можем да предвидим всичко, защото, все пак, това са сложни проекти и Вие ще се съгласите с мен, че това важи за всички сериозни, големи инвестиционни проекти не само във Въоръжените сили, но и във всички области на развитие на държавата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Министър, господин Генерал, господин Адмирал, господин Заместник- министър! Първо, искам да кажа, че ще подкрепим този, тъй дългоочакван проект и се надявам, че тук Комисията по отбрана може да я кръстим в този смисъл и „Коалиция на желаещите да помогнат“ и ще бъдем на едно мнение, за да подкрепим този проект на Флота, който крайно време беше да се случи и да достигнат и другите два проекта за ВВС и Сухопътни войски, и да вървят и трите проекта заедно. Да се надяваме, че всичко ще бъде нормално.
Разбирам, че като бойни патрулни кораби, те ще работят в акваторията на Черно море, а за „Актив Индевър“, господин Адмирал, ще разчитаме отново на фрегатите от части или с ротация може да се – защото срокът за плаване е от 7 до 14 дни, доколкото разбрах.
МИТКО ПЕТЕВ: Такъв е и срокът и на фрегатите. Такова е изискването. Съвсем не, те ще могат да участват и е предвидено не само в Средиземно море, но имат възможности за океанско изпълнение. Разбира се, приоритетът за Военноморските сили е Черно море и Източното Средиземноморие при изпълнение на съответните ангажименти. Те ще имат възможност, и това е изискване, без ограничение по мореходността, което означава че навсякъде без ограничение могат да плават във всички райони на света.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Чудесно! Поздравявам Ви за решението и пожелавам успех.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Други колеги?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз искам съвсем отговорно да кажа – това го споделих и пред адмирал Петев – че ние дори сме закъснели с обсъждането и приемането на Проекта за разход по независещи от нас причини, разбира се. Знаем какво се случи с първото намерение, което беше много добре подготвено, но така или иначе, нещата не се състояха.
Много внимателно прегледах Проекта, ще кажа това, което чух от генерал Милев, че аз ще се присъединя към подкрепата, тъй като го определям като национален приоритет, приоритет от първостепенна, стратегическа важност за националната сигурност на Република България.
Същевременно бих искал, за да не допускаме каквито и да е спекулации в бъдеще и в залата, да кажа и няколко бележки.
На първо място, ние имаме една констатация – това е страница 10 – в „способности, постигани с реализацията на Проекта“. Там се говори за способност за защита на стратегически важните енергийни обекти на страната. Нека още един път да напомним, адмирал Петев, че онези стратегически дейности и обекти, които имат отношение към националната сигурност, са ясно и точно разписани в Наредба № 181 на Министерския съвет – там има и списък – и, ако ние фиксираме такива способности, би трябвало да посочим за какво точно става въпрос, защото стратегически важните енергийни обекти на страната не са само и единствено в акваторията на Черно море, те дори, повечето от по големите не са там, те са по брега на река Дунав – един съществуващ и един проектен, евентуално, така че да бъдем точни. Не смятам, че с нещо ще се наруши документът, ако ги изчистим тези неща.
Тъй като по-горе има способност, защита на националните морски пространства…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинете за прекъсването, господин Велков, само едно уточнение.
Ние няма да минаваме през текста, ние ще гласуваме „за“ или „против“ приемането на Проекта. По Закона за отбраната не можем да променяме текстовете.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Разбирам Ви, господин Председател, но ми се иска да избегнем в залата тази дискусия. Ние бихме могли още тук да я решим. Искам да чуя как мисли ръководителят.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Като въпрос го разбирам.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: След това, имаме една констатация за необходимостта от безкомпромисно гарантиране на морския суверенитет на страната и след това вече се фиксират конкретно – и охраната на морските съоръжения за добив на газ и нефт. Очевидно, става въпрос за тази част от критичната инфраструктура, която е на море или под вода.
Вярвам че и господин Министърът, и Вие ще се съгласите, че или има гарантиране на суверенитета, или няма гарантиране, „безкомпромисно“, малко, според мен, е оспорим термин.
Нещо много важно според мен, разбира се. Във външнополитическите фактори говорим за израз, който казва така: „водят до отявлен дисбаланс във военноморската област“. Не бих се съгласил с подобна квалификация – за „отявлен дисбаланс“ – защото дисбалансът или го има, или го няма.
Направих кратък анализ на това какво готви едната страна, която не е член на НАТО в Черноморския басейн – това е руската страна – общо фрегати, подводници, патрулни, буксирни, с платформи, в производство около 35 съда. В същото време до 2026 г. Румъния – Корвети, противоракетни комплекси, фрегати, ракетни Корвети, подводници – всичко 13 съда. Турция – още около 20, тоест 35 срещу 35. Ако сложим и нашите два, дисбалансът вече ще е в другата страна, в нашата. Така че според мен, нека да кажем, че може да се създадат условия за нарушаване на баланса, на съществуващия баланс тук в Черноморския басейн, но да не говорим за отявлен дисбаланс, защото и Румъния, и Турция, и ние сме членове на НАТО, имаме своите планове, част от тези планове са приемането на този проект и увеличаване на нашите способности по море. Господин Адмирал, не говорим за досега съществуващите. Ако говорим за съществуващите, трябва да добавим и военноморските сили на Украйна, които засега също не са член на НАТО.
Това е, което имам като бележки и много Ви моля, когато приемаме това в залата, господин Председател, това е към Вас, ако можете да въздействате, нека да не се обвиняваме един-друг кой какво е искал, кой какво е стопирал като проекти, кой е искал да няма кораби в Черно море. Това е Проект национален приоритет и ние ще вървим към неговото приемане. Нека да го изчистим от онова, което могат да ни атакуват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Виждам терминологични забележки. Благодаря за подкрепата, която изрази господин Велков към Проекта на Флота.
Разбирам тези два термина, които, според господин Велков, са малко по-емоционални, но все пак Флотът беше на, както се казва, на един подпис разстояние в края на декември, миналата година, и не се случи подписването на договора. Така че аз ги приемам за, как да кажа, не излишни, но малко по-силни, но надеждите там бяха много по-големи и те не се реализираха. Оправдавам колегите, не мисля, че това е някакъв проблем.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Адмирал, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господин Генерал, господин Заместник-министър, господин Адмирал, колеги! Приятно е да слушам в Комисията по отбрана такива изказвания, със загриженост, за състоянието на Българската армия и Флота и с едно такова желание за подкрепа от всички политически сили. Нашата комисия пак показа, че по отношение на националната сигурност, на националните приоритети в тази област, нямаме боричкания и противоречия, които се основат не на толкова принципна основа. Така че поздравявам колегите за това, което казаха.
Не искам да влизам в спор с господин Велков, но дисбаланс има огромен, даже и с това, което направим, няма да го променим, тъй като смятате Турция, но нейният флот в Черно море е нищожен – една подводница, една фрегата най-много да държат – всичко друго е в Средиземно море и имат други приоритети там и доста по-сериозни задачи. Дисбалансът в Черно море да се надяваме да не го изпробваме някой ден какви са – кой е по-силен и кой не е.
За самия документ искам да кажа няколко думи. Четох с внимание актуализирания Проект за инвестиционен разход. Чел съм и стария. Мога да кажа, че има изключително добре подготвен документ. Тези промени, които са направени, го правят доста по гъвкав.
Предишният за мен, беше много добър и, ако се беше осъществил, щеше да бъде прекрасно. Този е направен по-гъвкав и дава повече възможности, включително и за преодоляване на рисковете по време на изпълнението на един такъв проект. Не е необходимо да Ви убеждавам защо трябва да имаме кораби, адмирал Петев го направи, а и всички сме убедени в това защо трябва да започнем с нещо. Не са достатъчни два кораба, трябват ни шест нови бойни кораба. Това, което и в самия документ е записано и вариантите различни, наистина са разширени възможностите – последният, е за купуване на втора ръка кораби. Аз съм изключително голям противник на това, защото трите белгийски фрегати макар и спасили Флота от изчезване почти от 2005 до 2008 г., виждате минаха 10 години и вече се чудим каква модернизация и модернизацията е затруднена, защото въоръжението и оборудването не се произвеждат никъде.
Абсолютно съм убеден, че България трябва да направи това усилие – българската държава, българският народ – за да вложи тези средства за една перспектива от 40 – 50 години напред ще бъдат експлоатирани тези кораби. Това нещо трябва да го направим!
Имам няколко въпроса. Единият е при оптимистичния вариант кога, евентуално, ще може да бъде сключен договорът? Какво мисли командирът на Военноморските сили и Министерството? Кога ще започне строителството на кораба? При писимистичен вариант, какво ще стане пак, тази година, ако не можем да стартираме Проекта? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Заповядайте, адмирал Петев.
МИТКО ПЕТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Адмирал!
Във връзка с въпроса, който зададохте. Дейността на проектния екип, както и на междуведомствената група, е насочена до края на годината да бъде сключен такъв договор, за да може да бъде изпълнен Планът за нарастване на дяла, който трябва да получи Отбраната от брутния вътрешен продукт.
От друга страна, към момента, самият ПИР позволява така направена гъвкавост, ако случайно се стигне до там, че по време на преговорните моменти или изисквайки отговор на RFP, срокът е прекалено къс, за много от фирмите, това нещо да премине в следващата година – 2019 г. Не че това ще донесе, както се казва удовлетворение, но няма да бъде прекъснат цикълът и да се стартира наново 2019 г., а ще можем да продължим условията, които са вече поставени в този ПИР и през следващата година, за да бъде реализиран. Определено това дава стабилност на Проекта и възможност за неговото реализиране.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Отговорът ме удовлетворява. Трябва да направим всичко възможно да влезе в зала и да гласуваме този Проект за инвестиционен разход и то, максимално бързо, за да им дадем възможност да имат поне половин година да работят върху това, което току-що доложи командващият.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на адмирал Манушев.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин началник на Отбраната, господин контраадмирал, господин бригаден генерал, уважаеми господа народни представители! Ще кажа две неща. Първо, по отношение на самия документ, като се присъединявам към това, което господин Милев и господин Велков казаха. Искам да обърна внимание, че доста оптимистично звучи изречението „наличието на залежи от природен газ в морското пространство на Република България“. Струва ми се, че или Министерството на отбраната има някакви сведения, които Министерството на енергетиката няма, или просто е написано по начин, по който е доста оптимистично, дай Боже, да е така. Може би трябваше да запишем „вероятното наличие на залежи“, но няма значение, това е дребната страна на въпроса.
Присъединявам се към това, което беше казано за важността на това, че България се нуждае от армия, която да може да гарантира националната й сигурност. Проектите за инвестиционни разходи, които разглеждаме тук с онези забележки, които правим, имайки мнение по въпроса, са важни и необходими за развитието на отбранителните способности на държавата.
Присъединявам се към мнението, че ще подкрепим този проект. В тази връзка искам да продължа мисълта на адмирал Манушев, че е хубаво винаги да имаме нова техника, независимо дали става въпрос за морска, военновъздушна или сухопътна. По добре нова, отколкото втора ръка. Към това трябва да се стремим, в реализацията на тези проекти, задължително, защото всичко друго, което е втора ръка е битак, извинявам се за израза.
Имам една молба към Вас, колеги от Комисията, нека по време на дискусията по този ПИР в Народното събрание да не повтаряме грозните сцени от предишните два ПИР-ра. Да не се впускаме в реминисценции кой, какво, кога и къде е направил в областта на отбраната. Няма политическа сила, която да е изцяло в бяло. Няма политическа сила, която да не е правила грешки и в момента според мен в залата трябва да се ориентираме към бъдещето и настоящето, и да покажем висок професионализъм при обсъждането на тези проекти, що се касае до тяхната важност и необходимост за изграждането на отбранителните способности на държавата, а не да се опитваме да политиканстваме изненадани от позицията на опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, господин Ерменков! Естествено, че имаме информация за залежите, но заседанието е открито и не можем да ги споделим. (Реплики и смях.) Това беше шега.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Това влезе в стенограмата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Беше шега.
Въпросът е следният – на забележката, която направихте, за втора ръка кораби. Записано е, за всеки случай, като известна аналогичност на Проекта за самолети. Естествено, че никой няма предпочитание към кораби втора ръка. Както каза адмирал Манушев, изхождайки от практиката с фрегатите – да, те закърпиха положението, но там винаги става въпрос за нещо временно в много по-малък срок на годност. Предпочитанието е към новите кораби, просто това е една възможна опция, ако евентуално, се появи подобна възможност при изгодни условия, отговарящи на изискванията. Това е само една опция, нищо повече – това не е предпочитание, нито на Военното, нито от цивилното ръководство на Министерството на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, аз не използвах реплика на това, което чух, но все пак да кажа за този дисбаланс. Нямам нищо против, господин Адмирал, нека да е така, нека да е огромен, но да не е отявлен. Освен това, Вие знаете, че Турция, огромната част на военноморските сили са в другото море, но те си имат Босфора и за по-малко от денонощие може да си ги предислоцират.
Искам друго да кажа, господин Председател, което ми се струва изключително важно за всички ни. Очевидно е, че ние отиваме към консенсус в подкрепата на Проекта. С оглед на това, че ще бъдем в залата и българското общество ще чака да чуе, аз искам да чуя тук, ако може и колегата от „Воля“ – тяхното мнение… (Смях.)
Моля Ви, господин Цонков, съвсем сериозно поставям въпроса. Ще Ви кажа защо. Защото после могат да възникнат непредвидими усложнения. Не се шегувам Слави, съвсем сериозно казвам. Ние вчера разговаряхме с тях по някои въпроси.
Още повече, че в контекста на това, че само преди седмица формацията подкрепи правителството по време на вота на недоверие, тоест тя му оказа доверие, и затова бих искал да чуя. Не може да отидем в залата, без да имаме мненията на Комисията. Това исках да кажа. Няма нищо лошо, Слави, в това, не се притеснявай. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Разбирам подканата Ви към господин Нецов, но все пак, нека да имаме предвид, че всеки има право на волеизлеяние и да вземе отношение. Все пак да не го насилваме и да припомня, че откакто имаме кадрова армия, арестът вече не съществува.
Господин Нецов, дали имате желание да влезем в тази дискусия или?
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, Заместник-министър, генерали, адмирали, колеги! За мен задачата е трудна, по принцип. Нашата парламентарна група ще направи усилия да се съберем отново и да преосмислим становището, което господин Велков засегна и аз се надявам, че е възможно да стигнем до положителен отговор, но на този етап аз ще се въздържа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Нецов.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, господин Началник на отбраната, генерал Боцев, уважаеми господин Контраадмирал! Потвърждавам казаното дотук и съм съгласен, че трябва да пристъпим към действие и да приемем така предложеният модернизационен Проект. Виждам, че той наистина е претърпял промени в положителна посока. Смятам, че както е предложен са се увеличили значително неговите възможности, за да му бъде даден ход и да се реализира. Знаем всички какво се случи съвсем наскоро с тази процедура. Единствено имам някои притеснения по отношение на това дали да е евро или лева, от гледна точка на финансовата сигурност. За по-голяма сигурност, ми се струва, че трябва да е в евро при разпращането. (Реплики.)
Точно по тази причина, защото периодът е достатъчно дълъг, макар че сме обвързани с еврото, хубаво е, може би от тази гледна точка, че инфлацията е по-малка, когато говорим за цените в евро. Изразявам притеснение, че може да има някакви отклонения от гледна точка на стойността и цените.
Следващото, което искам да попитам Министерството: в крайна сметка кой от вариантите Ви се струва най-реалистичен? Струва ми се, че от тези три, които основно сте приели, че един от тях ще бъде за реализацията, макар да са равностойни във финансовата си част, мисля че има съществена разлика – дали да бъде закупен нов отбранителен продукт и модифициран, дали, първо да има разработване, проектиране, пък после нов отбранителен продукт с модификация, или разработване, строителство и придобиване на отбранителния продукт.
Според Вас, кой ще е най-реалистичен? Аз погледнах, от гледна точка на индустриалното сътрудничество какви са възможностите в момента на българските фирми. Много добре познавам, и Вие сте включили тук Регионалния план за развитие на Североизточна България. Вярно е, че този отрасъл трябва да е водещ, още повече, ориентирани към морската индустрия, към морето, но ето, че едни боеприпаси, едно въоръжение, няма как да го получим от България. Хубаво е да направим всичко възможно, не само логистичната поддръжка и резервни части, при строежа да се включат повече български фирми, за да има по-голям ефект за българската индустрия и за икономиката.
Не на последно място, надявам се да успеем, ние, като законодателен орган, с наша помощ и Вие като изпълнителна власт, да гарантираме конкурентна процедура и да има повече от един участник, за да гарантираме, че ще се случи този проект.
От тази гледна точка искам да попитам: дали има някаква предварителна информация и този път да се опитаме да гарантираме участието на повече фирми?
Последно, надявам се да има максимална прозрачност. Ние сме тук и не се съмнявайте, че ще питаме и ще следим как се движи процедурата с цел да се случи по-бързо и да имаме тези два кораба в края на шестата година по най-бързия начин. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, господин Заместник-министър, уважаеми генерали и адмирали, колеги! Първо, искам да се съглася с това, което господин Цонков каза, и да кажа две думи в тази връзка.
Поздравявам Ви за напредъка, но във възможността за кооперирано производство, мисля че има добра възможност за съдействие, както на българската корабостроителна, така и на българската отбранителна индустрия. Искам Вие да го имате предвид. По този начин ще бъдете полезни за българските производители и българското производство, защото и офсет може да се получи, а може да има и чисто кооперирано производство, и каквото и да успеете да направите в това отношение, ще бъде полезно, така че го поставете като важен въпрос при преговорите с потенциалните доставчици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Панчев.
Аз смятам, че и министърът може да вземе отношение и контраадмирал Петев, и във връзка с нещо положително, което споменахм за методиката за оценка за определение на критериите, което също е едно достижение на актуализирания Проект.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По това, което Вие споменахте, адмирал Петев ще вземе думата.
Естествено, че ние също искаме и трите проекта, не само за корабите, да бъдат реализирани по максимално прозрачен начин. Максимално прозрачният начин е в тясно сътрудничество и работа с Комисията по отбрана. Всяка една от фазите – информация, обсъждане – и това, което може да бъде публично за обществото, защото има някои от нюансите в самите преговори – най-вече финансови и технически параметри, които не е редно да се изнасят на широката общественост, но Комисията по отбрана – няма никакъв проблем.
Кое е най-реалистично по отношение на това да се включи българската отбранителна промишленост? Най-реалистично е и за бронираната машина, и за кораба. В самия Проект за корабите е записано минимум един, но мога да Ви уверя, че всички фирми, които са проявявали или са проявили интерес до момента, знаят нашето желание – ако може и двата, така че това е известно.
Ако задавате въпроса за това кой от трите проекта най-бързо може да бъде реализиран? Не бих могъл да Ви кажа кой, защото в края на краищата, тепърва стартират и както се казва „за завършването на този танц“ и във всеки един от трите проекта са необходимо двама – от едната страна Министерство на отбраната, от друга страна потенциалните фирми.
По отношение на въоръжението на корабите няма как да разчитаме, че може да използваме българско такова. По отношение на строителството, по отношение на поддръжката, това е съвсем резонно и нормално.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Адмирал Петев, заповядайте.
МИТКО ПЕТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на устойчивостта в цената, така или иначе, е заложено в RFP-то цените да бъдат в евро, тоест да се използва фиксираният курс към момента. Така че това беше и предния път, ще продължи да бъде по същия начин. Това е в отговор на Вашия въпрос.
По отношение на индустриалното сътрудничество. Специално е показано в трите области какво ще бъде, какво очакваме да получим, Едното е, да бъде осигурена възможност за логистична поддръжка в България, второто, съответно е трансфер на индустриално технологични способности и следващото е, способности за производство в областта на отбраната – поддържащо използването на корабите, като най-важното, разбира се, е логистичната поддръжка. Дадени са съответно основните прегледи, ремонти на блокове да бъдат в България, също така метрологичната дейност и така нататък.
По отношение на трансфера на технологии ноу-хау, фактически ще бъде изключително важно. За нас е даден вариантът за изграждането на съответни агрегати и проектирането на кораби с възможност последващо излизане на пазар на трети страни, като специално за изгражданите способности е производството за запасни части и на муниции.
Насочващо е в самия ПИР характеристики, които дадохме и възможностите в България. Дадени са четирите корабостроителници, които към момента работят – „Булярд“, „Делфин“, караборемонтният „Одесос“, „Терем флотски арсенал“, също така и доста подробен списък на около 12 предприятия, които имат производство на корабно оборудване. Освен това е дадена и възможност за избор на класикационна организации, каквато е Българския корабен регистър. Даден е и добър лист от възможностите на университети и научните институции, които могат да бъдат привлечени в разработването на съответния проект, реализирането на Проекта за инвестиционен разход. Мисля, че има възможност и на тази основа да бъде реализиран. Точно това е искането, колкото се може повече в България да бъде изпълнено с цел възвращаемост на всички инвестиции.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Всичко това ще бъде оценявано при пристигането на офертите.
МИТКО ПЕТЕВ: При всички положения, господин Председател.
В самата методика за оценка ще намери отношение, именно приносът към тази област. Разбира се, там трябва да има баланс между цена, между качество и индустриалното сътрудничество, както и възможността за логистична поддръжка.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Други колеги? Няма.
Искам да благодаря за добрата работа. Проектът наистина е значително по-добър, със сериозни възможности. Поздравявам Щаба на флота, Борда за управление на проекта и Министерството на отбраната за добрата работа.
Абсолютно съм съгласен и ние ще подкрепим този проект. Тук не става въпрос изобщо за обсъждане като парламентарна група. Що се отнася до това, приветствам и колегите от опозицията, че наистина Проектът трябва да се придвижи бързо. Вие сами казахте, че е закъснял. Надявам се и ще положим усилия да влезе Проектът за обсъждане в залата до края на юли месец, тоест преди 1 август.
Приветствам и това, което казахте, що се отнася до ползотворния дебат, без някои неща, които не са особено лицеприятни като обвинения и така нататък, да бъдат факт по време на дебата за кораба, но не само, а по принцип. Надявам се, че добрият тон от Комисията се пренася в залата, включително ни предстои и приемане на Доклада за състоянието на отбраната и други неща. Надявам се да има добър дебат, без да има обидни квалификации, търсене на вина там, където я няма.
Искрено се надявам, че този проект ще се придвижи, ще се придвижи достатъчно бързо и Проектът, който е за боеприпасите за въоръжението и се надявам, че министърът и Министерството имат ясен план и разпределен ресурс за Проекта за инвестиционен разход, който да гарантира и необходимите боеприпаси във времето.
Така или иначе имаме план за достигане на 2% от отбраната, така че се надявам всичко това да е добре обмислено и съм сигурен, че е така.
Трябва да кажа, че с приемането на този проект, дай Боже, както се очертава в Комисията, надявам се и в залата, извършваме един сериозен етап, правим много сериозна стъпка към завършване на една цялостна идеология за модернизация на Българската армия в трите си вида въоръжени сили, което е нещо важно. Тук искам да приветствам, като цяло, подкрепата на една такава идеология да се върви напред и да се модернизира Българската армия. Хората абсолютно заслужават това и не само хората, които са с униформи, България заслужава да има добра армия и въоръжени сили.
С това моята прекрасна пледоария завършва. Виждам, че всички с желание и по съвест ще гласуват в най-скоро време.
Предлагам да преминем към гласуване на Проекта за решение на Народното събрание за приемане на актуализиран Проект за инвестиционен разход, придобиване на функционален модулен патрулен кораб за военноморските сили, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
Който е съгласен това да бъде предложено за гласуване в залата и да подкрепено, моля да гласува.
За – 19, против – 1, въздържали се няма.
Благодаря.
Ще бъде внесено в пленарна зала.
Честито, господин Адмирал, надявам се всичко да върви по мед и масло. Да честитя и благодаря и на Министерство на отбраната!
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Само да напомня, че утре в 14,00 ч. – закрито заседание, тук, в тази зала.
РЕПЛИКА: Тук е много задушно. Ние сме правили закрито заседание и в зала „Запад“.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Тук е подредено с касички, всичко – няма проблем. (Реплики.) Дадена е заявка вече.
Има ли други въпроси? Не.
Закривам заседанието.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 35
На 5 юли 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
2. Разни.
Списъците на присъствалите на заседанието народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,33 ч. и ръководено от господин Константин Попов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Гости на заседанието днес са: заместник-министър Анатолий Величков; командирът на военоморските сили – контраадмирал Митко Петев; министърът на отбраната – Красимир Каракачанов, началникът на отбраната – генерал Андрей Боцев; присъства и генерал Васил Лазаров от Президентството.
Преминаваме по-нататък.
Запознати сте с дневния ред. Предлагаме две точки:
1. Проект на решение на Народното събрание за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
2. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме.
За – 12, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАН ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА МНОГОФУНКЦИОНАЛЕН МОДУЛЕН ПАТРУЛЕН КОРАБ ЗА ВМС“, № 802-03-9, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 ЮЛИ 2018 Г.
Проектът за инвестиционен разход е разработен на основание на т. 7а, от чл. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили, съгласно която Народното събрание приема с Решение проектите за инвестиционни разходи за придобиване и модернизация на въоръжените сили.
Проектът за решение на този инвестиционен разход е разпределен с разпореждане № 850-01-177 на председателя на Народното събрание, на Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Съгласно чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание същото може да се приеме или отхвърли като предложение на Министерския съвет.
Настоящият вариант е Актуализиран проект за инвестиционен разход, който отчита промените, които са наложени. Аз смятам, че тук трябва да спра и да дам думата на заместник-министър Величков и, разбира се, на адмирал Петев за кратко представяне на Актуализирания проект за инвестиционен разход.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по отбрана, с оглед на резултатите, които се получиха в преговорния процес с единствения участник при предходния ПИР, ние внасяме Актуализиран проект за инвестиционен разход за придобиване на два патрулни кораба.
Следвайки политиката и препоръките на парламента, изразени в становище на временната комисия, която работеше по новия боен самолет, със заповед на министъра, беше създадена политико-военна направляваща група в състав: давамата заместник-министри и началникът на отбраната, и разширен състав, който включваше военоморските сили, дирекция „Проектно управление“ в Министерството и всички засегнати дирекции.
Политико-военната група беше създадена с идеята да обследва причините, които доведоха до несполуката с предходния преговорен процес с единствения кандидат и с цел да бъдат избегнати бъдещи такива пречки, които можеха или могат да доведат до нереализиране на този проект.
Основното, което ние след изпратено писмо до всички участници в отговорите на RFI получихме, беше че изключително от всички – тук и адмиралът ще го потвърди – две технически пречки създадоха сериозна невъзможност. Първото е езикът и второто, класифицираната информация на ниво по-високо от NATO RESTRICTED, в следствие на което политико-военната направляваща група даде указания на борда в няколко посоки. Първата беше да бъде уточнен езикът, на който ще получим обратно отговорите на нашите искания, и второто, да бъде сведено нивото на класифицирана информация до NATO RESTRICTED, което да позволи на подготвящите офертите да могат да се справят в кратки срокове.
Следващите задачи, които изпълни политико-военната група бяха свързани с определяне на физическите параметри на бойния кораб с оглед на това, че някои от потенциалните участници разполагат с бойни кораби тип „Корвет“, които само с няколко сантиметра не достигат изискуемата дължина от 90 м. Участници с по 88,90 м, 89,20 м, 89,80 м, тоест освен този физически параметър, бяха отразени в ТТЗ-то и някои други като например автономността на плаване, скоростта на плаване. Тези поправки бордът за управление ги прие и ги нанесе в коригираното ТТЗ.
Още едно нещо беше предмет на разговори и то е свързано с етапите на изграждане. В предходния проект бяха разписани два етапа на изграждане, тоест платформата и на модулен принцип след това доизграждане и снаражаване с въоръжението, сензорите, BIOS-а.
Други корекции, които бяха свързани с поправки в ТТЗ-то на практика няма.
Направихме и още нещо, за което със сигурност в конкретика контраадмирал Петев ще докладва. След събирането на един етап, тоест изграждането на кораба, завършването му с интегрирани въоръжени сензори BIOS, изградихме три опционални варианта, които, разбира се, ще бъдат критерии за оценка на потенциалните участници, тоест те ще им дават бонуси, ако някои от тези допълнителни опции бъдат включени в техните оферти. За да не влизам във военна тематика, тези опции са свързани преди всичко с военна експертност, бих предложил, господин Председател, да дадете думата на контраадмирал Петев.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заповядайте, господин Контраадмирал.
МИТКО ПЕТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана на Народното събрание, уважаеми господа – членове на Комисията по отбрана! Във връзка с така изложения увод от заместник-министъра на отбраната господин Величков, искам да добавя, че основната причина, която доведе до нереализирането, е фактически наложената необходимост от корекция за ДДС-то. Неосигуряването на ДДС-то беше поставено като първа причина за всички тези необходими дейности, разбира се, останалите бяха посочени от някои от фирмите. Така или иначе, ще си позволя единствено, уважаеми господин Председател, да подчертая необходимостта и целта, след което ще премина по промените, които са важни в актуализирания ПИР, тъй като той в голяма степен възпроизвежда това, което е работещо от предходния Проект за инвестиционен разход.
На първо място, необходимостта от тези два кораба е, че има два аспекта – национален и коалиционен, тоест колективната отбрана, които изискват тяхното реализиране. Както знаете, само 15% от морския суверинитет, които са териториалното море, имат ангажимент коалиционните ни партньори. Единствено и само чрез военоморските сили на Република България, българската армия, съответно Министерството на отбраната, може да изпълни своите ангажименти по гарантиране на суверинитета на останалите 85%, които включват прилежащата зона и включително икономическа зона, което е върховен дълг съответно и на въоръжение сили. За да се случи това, основният гръбнак на тези способности са патрулните кораби, които към момента бойните кораби са шест – три от тях руско производство, на прага на своя жизнен цикъл, разбира се, подхожда и периодът, когато независимо от усилията, които се положат за възстановяването на белгийските фрегати, те също имат определена лимитация в своя живот.
От друга страна, искам да посоча, че по отношение на коалиционните ангажименти на България спрямо НАТО и Европейския съюз има три показателя, които показват полезността на една членка на НАТО, която са съответно финанси, способности и принос. Като финансите, разбира се, нашият проект е заедно с останалите проекти на видовете въоръжени сили, един от основните фактори и инструменти, по които се реализира ангажиментът за нарастване с 2% на брутния вътрешен продукт, отделен за отбраната.
По отношение на способностите, десетте цели за способности, които са поети от военоморските сили, седем от тях ще бъдат реализирани конкретно с тези кораби и по отношение на приноса, както знаете, от шестте операции, в които участваме на НАТО, три са ангажимент на военоморските сили и наистина способностите ни в тази област ще бъдат гарантирани от тези кораби.
По отношение на измененията, на първо място, искам да отбележа основанията за разработване на съответния ПИР. Бяха отчетени промените, на първо място, с данъка за добавена стойност, който се оказа основната причина за отказ на седем от фирмите да дадат съответно RFP, а в крайна сметка се оказа и основната причина единственият участник да се откаже поради недостатъчна финансова осигуреност. Освен това са използвани: последващият анализ от Министерството на отбраната, който няма да повтарям, заместник-министър Величков в подробности Ви запозна с това нещо. Използвани са също така и последният преглед на отбранителните способности на НАТО TPCS 2017 г. като също така при планиращите сценарии, където се определи необходимостта от модулните патрулни кораби, са използвани планиращите сценарии, разработени и утвърдени на 10 април 2018 г.
По отношение на изискванията към кораба бяха актуализирани по следния начин, за да се разшири съответно обхватът като от 10 денонощия самостоятелно плаване с 21 денонощия автономност, бяха приложени допълнителните стандарти, които са съгласно НАТО със 7 денонощия и 14 денонощия. Това не променя значително изискванията към кораба, но ще позволи евентуално по-широко участие както и далечината по плаване от 3500 морски мили на 3000 морски мили, което е напълно достатъчно, за да бъдат изпълнени целите, които ще бъдат очаквани да бъдат реализирани част от тези кораби, ангажиментите на България.
Разширяваме също така и екипажът да бъде не 65 човека, а да бъде между 60 и 80 човека, като разбира се, още веднъж – колкото по-малко хора е екипажът, толкова бонусът при оценката ще бъде по-висок, разбира се, балансирано.
Основната промяна е реализирането не на модификации, тоест базов вариант и две модификации, а реализиране на основна конфигурация където още с нея ще бъдат изпълнени всички изисквания по бойните способности на кораба за борба с подводен, надводен и въздушен противник, тоест въоръжението ще бъде гарантирано в този основен вариант, наречен основна конфигурация.
Също така ще бъдат предвидени също така и изграждане на допълнително оборудване като опция – Опция 1, 2 и 3, които съответно в зависимост от финансовите възможности, ще бъдат прибавени към предложението на съответните фирми и ще бъде отчетено при тяхната оценка. Те са приоритизирани като първи приоритет е Опция 1, съответно е системата за електронна война, която надгражда базовата система за ранно предупреждение – пасивната, с предупредителна станция за радиокомуникационни и честотни диапазони, както и за активно електронно противодействие.
Втората опция е с хидроакустичната станция, която е боксируема, което също увеличава способностите за борба с подводен противник и третата е – системата за автоматичен обмен със самолети, която е „Линк 16“, като подчертавам, че ще съществува „Линк 11“ система, която автоматично ще обменя данните с надводните кораби, имайки предвид, че предстои имигрирането към следващото поколение „Линк 22“, това не е нещо, което е съществено, но би допринесло за увеличаване способностите на кораба.
Новият момент е също така, че вариантите освен с проектиране на нов кораб, е предвидено също така и закупуване на нов отбранителен продукт чрез модификация, за да бъдат изпълнени изискванията както и евентуално комбинация между проектиране и разработване на нов продукт. Само по себе си това не променя съществено изискванията, които бяха преди това, но може да доведе до съкращаване вариантите за реализация да не се минава през чисто нов проект, а да се мине чрез модификация на съществуващ такъв.
Ако погледнем реално предложенията, които получихме от съответните фирми като RFI, всички предлагаха именно такава модификация, тоест съществена промяна няма, но има възможност за реализиране на този вариант и да не бъде атакуем в по-късен етап от респективно съответните компании, които участват.
Освен това беше актуализирано и какво е състоянието за възможността да бъдат получени кораби по двустранни, многонационални инициативи, по линия на НАТО. Оказа се, че заключението, което е дадено, че такива инициативи към момента няма, но в ПИР-а пък е подадена актуализирана информация към 1 февруари 2018 г., за да може да бъде взето информирано решение по отношение развитието на Проекта.
Освен това, показано е и нещо, което беше видно преди това, но нека да бъде записано, че предложенията, които бяха в RFI варира в огромни параметри – от 332 млн. евро до 600 млн. евро, което определя защо именно 410 млн. евро на кораб е избрана.
Уважаеми господин Председател, разбира се, най-важната промяна е във финансовата рамка, където данъкът добавена стойност е прибавен в осмата и деветата година, тоест след 2025 г. – 2026 г. като целта е да бъде спазен утвърденият вече и приет план за нарастване на процента, отделян от брутния вътрешен продукт, така че финансирането също е целево от централния бюджет, защото се оказа, че по друг начин не може да бъде реализирано.
Съвсем накратко са дадени изискванията допълнително към ЗИП-а, към индустриалното сътрудничество как може да бъдат реализирани, и най-вече, че в зависимост от степента за индустриално сътрудничество, ще бъдат и оценките, които ще бъдат дадени към Проекта.
С две думи. В момента имаме един ПИР, който е работещ и може да гарантира участието, като основната причина – още един път, това е подчертано от всички фирми – беше изваждането на сумата за данък добавена стойност.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Добре дошъл на министъра на Отбраната, на началника на Отбраната, на господин Налбантов – началник на политическия кабинет.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Извинения, господин Председател!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Нищо не изпуснахте. Предполагам, че ги знаете нещата, това беше докладът.
Благодаря още веднъж, господин Адмирал. Наистина има много добри неща, които са включени в актуализирания ПИР. Както казахте, тук всички сме съгласни с това, че се добавиха парите, които са необходими за ДДС, защото иначе няма как да сработи Проектът.
Пак да повторя, това е актуализиран ПИР, това не е нов ПИР, който не изисква отново дълги и безкрайни разсъждения необходими ли са кораби, не са ли необходими. Народното събрание е приело това за необходимо и, разбира се, виждаме доста добри неща, които са включени на базата на добрия анализ, който сте направили и в Борда, и в ръководещата група.
Заповядайте, колеги, за изказване.
Заповядайте, генерал Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, господин Генерал, господин Заместник-министър, уважаеми генерал Петев! Аз като сухопътчик се радвам, че най-после и за Военноморските сили влезе адаптираният вариант на актуализирания ПИР.
Имайки предвид задачите, които изпълняват Военноморските сили в акваторията на Черно море, както по отношение на нашата отбрана, така и по задачите в НАТО, отчитам, че изискванията, които са предявени към новите бойни патрулни кораби, са доста високи и, имайки предвид уговорката на адмирал Петев, че всичко е включено в този допълнителен и актуализиран Проект, ние така или иначе ще намерим подходящата фирма, която да го изпълни.
Аз се притеснявам от това да не излязат отново някакви други пречки или претенции от фирмите, за да не се случи този проект, което ще бъде много недобре за нашата обща дейност в Комисията и на Министерството на отбраната. Затова трябва да направим всичко възможно Проектът да започне да се изпълнява. Дали това, което е включено като изискване на 100% ще се изпълни, но все пак от някъде трябва да се започне. Аз се радвам, че ще се работи в посока на индустриалното сътрудничество да може наши фирми и нашата икономика, също, да съдейства, за да може Проектът да бъде изпълнен.
Все пак ще задам въпроса на адмирал Петев: имате ли някакви притеснения, че този проект може по някакъв начин да не се случи и какво би попречило за това? Благодаря.
Нашата група ще подкрепи Проекта.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин генерал – радвам се да го чуя.
Заповядайте, господин Адмирал.
МИТКО ПЕТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Милев! По отношение на това, което е направено като анализ, ми се струва, че всичко, което беше идентифицирано като проблеми, съответно реагирахме. Примерно: използването на английски език се оказа, че не навсякъде е задължително, но ние, за да избегнем и това нещо, ще го направим, твърдо, указанията са такива и ще бъдат изпълнени.
По отношение на какво може да се случи, както всеки един проект, има специална точка отделена за рискове. Рисковете съответно са: недостиг на финансови средства или неподписване на договор, поради недостиг на финансови средства; другият риск е забавяне на реализация чрез стартиране и третият риск е рязка промяна във визията „Приоритети на Въоръжените сили“. Така че е предвидено всичко това как да бъде, за да се реагира.
Един от вариантите за реагиране в случай, че фирмите не могат да влязат в необходимия пакет от финансови и времеви рамки, е фактически въвеждането на опциите – Опция 1, 2 и 3. Така че там имаме резерва, с което може адекватно да се реагира, като, разбира се, това в никакъв случай не е за сметка на способностите.
Освен това, предвидени са и други мерки, като: преразглеждане на съответната процедура; уточняване. Това, което може да бъде предвидено, към момента има взети необходими мерки. На 100% не можем да предвидим всичко, защото, все пак, това са сложни проекти и Вие ще се съгласите с мен, че това важи за всички сериозни, големи инвестиционни проекти не само във Въоръжените сили, но и във всички области на развитие на държавата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
Други колеги?
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Министър, господин Генерал, господин Адмирал, господин Заместник- министър! Първо, искам да кажа, че ще подкрепим този, тъй дългоочакван проект и се надявам, че тук Комисията по отбрана може да я кръстим в този смисъл и „Коалиция на желаещите да помогнат“ и ще бъдем на едно мнение, за да подкрепим този проект на Флота, който крайно време беше да се случи и да достигнат и другите два проекта за ВВС и Сухопътни войски, и да вървят и трите проекта заедно. Да се надяваме, че всичко ще бъде нормално.
Разбирам, че като бойни патрулни кораби, те ще работят в акваторията на Черно море, а за „Актив Индевър“, господин Адмирал, ще разчитаме отново на фрегатите от части или с ротация може да се – защото срокът за плаване е от 7 до 14 дни, доколкото разбрах.
МИТКО ПЕТЕВ: Такъв е и срокът и на фрегатите. Такова е изискването. Съвсем не, те ще могат да участват и е предвидено не само в Средиземно море, но имат възможности за океанско изпълнение. Разбира се, приоритетът за Военноморските сили е Черно море и Източното Средиземноморие при изпълнение на съответните ангажименти. Те ще имат възможност, и това е изискване, без ограничение по мореходността, което означава че навсякъде без ограничение могат да плават във всички райони на света.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Чудесно! Поздравявам Ви за решението и пожелавам успех.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Други колеги?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз искам съвсем отговорно да кажа – това го споделих и пред адмирал Петев – че ние дори сме закъснели с обсъждането и приемането на Проекта за разход по независещи от нас причини, разбира се. Знаем какво се случи с първото намерение, което беше много добре подготвено, но така или иначе, нещата не се състояха.
Много внимателно прегледах Проекта, ще кажа това, което чух от генерал Милев, че аз ще се присъединя към подкрепата, тъй като го определям като национален приоритет, приоритет от първостепенна, стратегическа важност за националната сигурност на Република България.
Същевременно бих искал, за да не допускаме каквито и да е спекулации в бъдеще и в залата, да кажа и няколко бележки.
На първо място, ние имаме една констатация – това е страница 10 – в „способности, постигани с реализацията на Проекта“. Там се говори за способност за защита на стратегически важните енергийни обекти на страната. Нека още един път да напомним, адмирал Петев, че онези стратегически дейности и обекти, които имат отношение към националната сигурност, са ясно и точно разписани в Наредба № 181 на Министерския съвет – там има и списък – и, ако ние фиксираме такива способности, би трябвало да посочим за какво точно става въпрос, защото стратегически важните енергийни обекти на страната не са само и единствено в акваторията на Черно море, те дори, повечето от по големите не са там, те са по брега на река Дунав – един съществуващ и един проектен, евентуално, така че да бъдем точни. Не смятам, че с нещо ще се наруши документът, ако ги изчистим тези неща.
Тъй като по-горе има способност, защита на националните морски пространства…
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Извинете за прекъсването, господин Велков, само едно уточнение.
Ние няма да минаваме през текста, ние ще гласуваме „за“ или „против“ приемането на Проекта. По Закона за отбраната не можем да променяме текстовете.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Разбирам Ви, господин Председател, но ми се иска да избегнем в залата тази дискусия. Ние бихме могли още тук да я решим. Искам да чуя как мисли ръководителят.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Като въпрос го разбирам.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: След това, имаме една констатация за необходимостта от безкомпромисно гарантиране на морския суверенитет на страната и след това вече се фиксират конкретно – и охраната на морските съоръжения за добив на газ и нефт. Очевидно, става въпрос за тази част от критичната инфраструктура, която е на море или под вода.
Вярвам че и господин Министърът, и Вие ще се съгласите, че или има гарантиране на суверенитета, или няма гарантиране, „безкомпромисно“, малко, според мен, е оспорим термин.
Нещо много важно според мен, разбира се. Във външнополитическите фактори говорим за израз, който казва така: „водят до отявлен дисбаланс във военноморската област“. Не бих се съгласил с подобна квалификация – за „отявлен дисбаланс“ – защото дисбалансът или го има, или го няма.
Направих кратък анализ на това какво готви едната страна, която не е член на НАТО в Черноморския басейн – това е руската страна – общо фрегати, подводници, патрулни, буксирни, с платформи, в производство около 35 съда. В същото време до 2026 г. Румъния – Корвети, противоракетни комплекси, фрегати, ракетни Корвети, подводници – всичко 13 съда. Турция – още около 20, тоест 35 срещу 35. Ако сложим и нашите два, дисбалансът вече ще е в другата страна, в нашата. Така че според мен, нека да кажем, че може да се създадат условия за нарушаване на баланса, на съществуващия баланс тук в Черноморския басейн, но да не говорим за отявлен дисбаланс, защото и Румъния, и Турция, и ние сме членове на НАТО, имаме своите планове, част от тези планове са приемането на този проект и увеличаване на нашите способности по море. Господин Адмирал, не говорим за досега съществуващите. Ако говорим за съществуващите, трябва да добавим и военноморските сили на Украйна, които засега също не са член на НАТО.
Това е, което имам като бележки и много Ви моля, когато приемаме това в залата, господин Председател, това е към Вас, ако можете да въздействате, нека да не се обвиняваме един-друг кой какво е искал, кой какво е стопирал като проекти, кой е искал да няма кораби в Черно море. Това е Проект национален приоритет и ние ще вървим към неговото приемане. Нека да го изчистим от онова, което могат да ни атакуват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Виждам терминологични забележки. Благодаря за подкрепата, която изрази господин Велков към Проекта на Флота.
Разбирам тези два термина, които, според господин Велков, са малко по-емоционални, но все пак Флотът беше на, както се казва, на един подпис разстояние в края на декември, миналата година, и не се случи подписването на договора. Така че аз ги приемам за, как да кажа, не излишни, но малко по-силни, но надеждите там бяха много по-големи и те не се реализираха. Оправдавам колегите, не мисля, че това е някакъв проблем.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Адмирал, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господин Генерал, господин Заместник-министър, господин Адмирал, колеги! Приятно е да слушам в Комисията по отбрана такива изказвания, със загриженост, за състоянието на Българската армия и Флота и с едно такова желание за подкрепа от всички политически сили. Нашата комисия пак показа, че по отношение на националната сигурност, на националните приоритети в тази област, нямаме боричкания и противоречия, които се основат не на толкова принципна основа. Така че поздравявам колегите за това, което казаха.
Не искам да влизам в спор с господин Велков, но дисбаланс има огромен, даже и с това, което направим, няма да го променим, тъй като смятате Турция, но нейният флот в Черно море е нищожен – една подводница, една фрегата най-много да държат – всичко друго е в Средиземно море и имат други приоритети там и доста по-сериозни задачи. Дисбалансът в Черно море да се надяваме да не го изпробваме някой ден какви са – кой е по-силен и кой не е.
За самия документ искам да кажа няколко думи. Четох с внимание актуализирания Проект за инвестиционен разход. Чел съм и стария. Мога да кажа, че има изключително добре подготвен документ. Тези промени, които са направени, го правят доста по гъвкав.
Предишният за мен, беше много добър и, ако се беше осъществил, щеше да бъде прекрасно. Този е направен по-гъвкав и дава повече възможности, включително и за преодоляване на рисковете по време на изпълнението на един такъв проект. Не е необходимо да Ви убеждавам защо трябва да имаме кораби, адмирал Петев го направи, а и всички сме убедени в това защо трябва да започнем с нещо. Не са достатъчни два кораба, трябват ни шест нови бойни кораба. Това, което и в самия документ е записано и вариантите различни, наистина са разширени възможностите – последният, е за купуване на втора ръка кораби. Аз съм изключително голям противник на това, защото трите белгийски фрегати макар и спасили Флота от изчезване почти от 2005 до 2008 г., виждате минаха 10 години и вече се чудим каква модернизация и модернизацията е затруднена, защото въоръжението и оборудването не се произвеждат никъде.
Абсолютно съм убеден, че България трябва да направи това усилие – българската държава, българският народ – за да вложи тези средства за една перспектива от 40 – 50 години напред ще бъдат експлоатирани тези кораби. Това нещо трябва да го направим!
Имам няколко въпроса. Единият е при оптимистичния вариант кога, евентуално, ще може да бъде сключен договорът? Какво мисли командирът на Военноморските сили и Министерството? Кога ще започне строителството на кораба? При писимистичен вариант, какво ще стане пак, тази година, ако не можем да стартираме Проекта? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Заповядайте, адмирал Петев.
МИТКО ПЕТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Адмирал!
Във връзка с въпроса, който зададохте. Дейността на проектния екип, както и на междуведомствената група, е насочена до края на годината да бъде сключен такъв договор, за да може да бъде изпълнен Планът за нарастване на дяла, който трябва да получи Отбраната от брутния вътрешен продукт.
От друга страна, към момента, самият ПИР позволява така направена гъвкавост, ако случайно се стигне до там, че по време на преговорните моменти или изисквайки отговор на RFP, срокът е прекалено къс, за много от фирмите, това нещо да премине в следващата година – 2019 г. Не че това ще донесе, както се казва удовлетворение, но няма да бъде прекъснат цикълът и да се стартира наново 2019 г., а ще можем да продължим условията, които са вече поставени в този ПИР и през следващата година, за да бъде реализиран. Определено това дава стабилност на Проекта и възможност за неговото реализиране.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Отговорът ме удовлетворява. Трябва да направим всичко възможно да влезе в зала и да гласуваме този Проект за инвестиционен разход и то, максимално бързо, за да им дадем възможност да имат поне половин година да работят върху това, което току-що доложи командващият.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря на адмирал Манушев.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин началник на Отбраната, господин контраадмирал, господин бригаден генерал, уважаеми господа народни представители! Ще кажа две неща. Първо, по отношение на самия документ, като се присъединявам към това, което господин Милев и господин Велков казаха. Искам да обърна внимание, че доста оптимистично звучи изречението „наличието на залежи от природен газ в морското пространство на Република България“. Струва ми се, че или Министерството на отбраната има някакви сведения, които Министерството на енергетиката няма, или просто е написано по начин, по който е доста оптимистично, дай Боже, да е така. Може би трябваше да запишем „вероятното наличие на залежи“, но няма значение, това е дребната страна на въпроса.
Присъединявам се към това, което беше казано за важността на това, че България се нуждае от армия, която да може да гарантира националната й сигурност. Проектите за инвестиционни разходи, които разглеждаме тук с онези забележки, които правим, имайки мнение по въпроса, са важни и необходими за развитието на отбранителните способности на държавата.
Присъединявам се към мнението, че ще подкрепим този проект. В тази връзка искам да продължа мисълта на адмирал Манушев, че е хубаво винаги да имаме нова техника, независимо дали става въпрос за морска, военновъздушна или сухопътна. По добре нова, отколкото втора ръка. Към това трябва да се стремим, в реализацията на тези проекти, задължително, защото всичко друго, което е втора ръка е битак, извинявам се за израза.
Имам една молба към Вас, колеги от Комисията, нека по време на дискусията по този ПИР в Народното събрание да не повтаряме грозните сцени от предишните два ПИР-ра. Да не се впускаме в реминисценции кой, какво, кога и къде е направил в областта на отбраната. Няма политическа сила, която да е изцяло в бяло. Няма политическа сила, която да не е правила грешки и в момента според мен в залата трябва да се ориентираме към бъдещето и настоящето, и да покажем висок професионализъм при обсъждането на тези проекти, що се касае до тяхната важност и необходимост за изграждането на отбранителните способности на държавата, а не да се опитваме да политиканстваме изненадани от позицията на опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги, господин Ерменков! Естествено, че имаме информация за залежите, но заседанието е открито и не можем да ги споделим. (Реплики и смях.) Това беше шега.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Това влезе в стенограмата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Беше шега.
Въпросът е следният – на забележката, която направихте, за втора ръка кораби. Записано е, за всеки случай, като известна аналогичност на Проекта за самолети. Естествено, че никой няма предпочитание към кораби втора ръка. Както каза адмирал Манушев, изхождайки от практиката с фрегатите – да, те закърпиха положението, но там винаги става въпрос за нещо временно в много по-малък срок на годност. Предпочитанието е към новите кораби, просто това е една възможна опция, ако евентуално, се появи подобна възможност при изгодни условия, отговарящи на изискванията. Това е само една опция, нищо повече – това не е предпочитание, нито на Военното, нито от цивилното ръководство на Министерството на отбраната.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, аз не използвах реплика на това, което чух, но все пак да кажа за този дисбаланс. Нямам нищо против, господин Адмирал, нека да е така, нека да е огромен, но да не е отявлен. Освен това, Вие знаете, че Турция, огромната част на военноморските сили са в другото море, но те си имат Босфора и за по-малко от денонощие може да си ги предислоцират.
Искам друго да кажа, господин Председател, което ми се струва изключително важно за всички ни. Очевидно е, че ние отиваме към консенсус в подкрепата на Проекта. С оглед на това, че ще бъдем в залата и българското общество ще чака да чуе, аз искам да чуя тук, ако може и колегата от „Воля“ – тяхното мнение… (Смях.)
Моля Ви, господин Цонков, съвсем сериозно поставям въпроса. Ще Ви кажа защо. Защото после могат да възникнат непредвидими усложнения. Не се шегувам Слави, съвсем сериозно казвам. Ние вчера разговаряхме с тях по някои въпроси.
Още повече, че в контекста на това, че само преди седмица формацията подкрепи правителството по време на вота на недоверие, тоест тя му оказа доверие, и затова бих искал да чуя. Не може да отидем в залата, без да имаме мненията на Комисията. Това исках да кажа. Няма нищо лошо, Слави, в това, не се притеснявай. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Разбирам подканата Ви към господин Нецов, но все пак, нека да имаме предвид, че всеки има право на волеизлеяние и да вземе отношение. Все пак да не го насилваме и да припомня, че откакто имаме кадрова армия, арестът вече не съществува.
Господин Нецов, дали имате желание да влезем в тази дискусия или?
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, господин Министър, Заместник-министър, генерали, адмирали, колеги! За мен задачата е трудна, по принцип. Нашата парламентарна група ще направи усилия да се съберем отново и да преосмислим становището, което господин Велков засегна и аз се надявам, че е възможно да стигнем до положителен отговор, но на този етап аз ще се въздържа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Нецов.
Господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, господин Началник на отбраната, генерал Боцев, уважаеми господин Контраадмирал! Потвърждавам казаното дотук и съм съгласен, че трябва да пристъпим към действие и да приемем така предложеният модернизационен Проект. Виждам, че той наистина е претърпял промени в положителна посока. Смятам, че както е предложен са се увеличили значително неговите възможности, за да му бъде даден ход и да се реализира. Знаем всички какво се случи съвсем наскоро с тази процедура. Единствено имам някои притеснения по отношение на това дали да е евро или лева, от гледна точка на финансовата сигурност. За по-голяма сигурност, ми се струва, че трябва да е в евро при разпращането. (Реплики.)
Точно по тази причина, защото периодът е достатъчно дълъг, макар че сме обвързани с еврото, хубаво е, може би от тази гледна точка, че инфлацията е по-малка, когато говорим за цените в евро. Изразявам притеснение, че може да има някакви отклонения от гледна точка на стойността и цените.
Следващото, което искам да попитам Министерството: в крайна сметка кой от вариантите Ви се струва най-реалистичен? Струва ми се, че от тези три, които основно сте приели, че един от тях ще бъде за реализацията, макар да са равностойни във финансовата си част, мисля че има съществена разлика – дали да бъде закупен нов отбранителен продукт и модифициран, дали, първо да има разработване, проектиране, пък после нов отбранителен продукт с модификация, или разработване, строителство и придобиване на отбранителния продукт.
Според Вас, кой ще е най-реалистичен? Аз погледнах, от гледна точка на индустриалното сътрудничество какви са възможностите в момента на българските фирми. Много добре познавам, и Вие сте включили тук Регионалния план за развитие на Североизточна България. Вярно е, че този отрасъл трябва да е водещ, още повече, ориентирани към морската индустрия, към морето, но ето, че едни боеприпаси, едно въоръжение, няма как да го получим от България. Хубаво е да направим всичко възможно, не само логистичната поддръжка и резервни части, при строежа да се включат повече български фирми, за да има по-голям ефект за българската индустрия и за икономиката.
Не на последно място, надявам се да успеем, ние, като законодателен орган, с наша помощ и Вие като изпълнителна власт, да гарантираме конкурентна процедура и да има повече от един участник, за да гарантираме, че ще се случи този проект.
От тази гледна точка искам да попитам: дали има някаква предварителна информация и този път да се опитаме да гарантираме участието на повече фирми?
Последно, надявам се да има максимална прозрачност. Ние сме тук и не се съмнявайте, че ще питаме и ще следим как се движи процедурата с цел да се случи по-бързо и да имаме тези два кораба в края на шестата година по най-бързия начин. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Цонков.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, господин Заместник-министър, уважаеми генерали и адмирали, колеги! Първо, искам да се съглася с това, което господин Цонков каза, и да кажа две думи в тази връзка.
Поздравявам Ви за напредъка, но във възможността за кооперирано производство, мисля че има добра възможност за съдействие, както на българската корабостроителна, така и на българската отбранителна индустрия. Искам Вие да го имате предвид. По този начин ще бъдете полезни за българските производители и българското производство, защото и офсет може да се получи, а може да има и чисто кооперирано производство, и каквото и да успеете да направите в това отношение, ще бъде полезно, така че го поставете като важен въпрос при преговорите с потенциалните доставчици. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Панчев.
Аз смятам, че и министърът може да вземе отношение и контраадмирал Петев, и във връзка с нещо положително, което споменахм за методиката за оценка за определение на критериите, което също е едно достижение на актуализирания Проект.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По това, което Вие споменахте, адмирал Петев ще вземе думата.
Естествено, че ние също искаме и трите проекта, не само за корабите, да бъдат реализирани по максимално прозрачен начин. Максимално прозрачният начин е в тясно сътрудничество и работа с Комисията по отбрана. Всяка една от фазите – информация, обсъждане – и това, което може да бъде публично за обществото, защото има някои от нюансите в самите преговори – най-вече финансови и технически параметри, които не е редно да се изнасят на широката общественост, но Комисията по отбрана – няма никакъв проблем.
Кое е най-реалистично по отношение на това да се включи българската отбранителна промишленост? Най-реалистично е и за бронираната машина, и за кораба. В самия Проект за корабите е записано минимум един, но мога да Ви уверя, че всички фирми, които са проявявали или са проявили интерес до момента, знаят нашето желание – ако може и двата, така че това е известно.
Ако задавате въпроса за това кой от трите проекта най-бързо може да бъде реализиран? Не бих могъл да Ви кажа кой, защото в края на краищата, тепърва стартират и както се казва „за завършването на този танц“ и във всеки един от трите проекта са необходимо двама – от едната страна Министерство на отбраната, от друга страна потенциалните фирми.
По отношение на въоръжението на корабите няма как да разчитаме, че може да използваме българско такова. По отношение на строителството, по отношение на поддръжката, това е съвсем резонно и нормално.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Адмирал Петев, заповядайте.
МИТКО ПЕТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на устойчивостта в цената, така или иначе, е заложено в RFP-то цените да бъдат в евро, тоест да се използва фиксираният курс към момента. Така че това беше и предния път, ще продължи да бъде по същия начин. Това е в отговор на Вашия въпрос.
По отношение на индустриалното сътрудничество. Специално е показано в трите области какво ще бъде, какво очакваме да получим, Едното е, да бъде осигурена възможност за логистична поддръжка в България, второто, съответно е трансфер на индустриално технологични способности и следващото е, способности за производство в областта на отбраната – поддържащо използването на корабите, като най-важното, разбира се, е логистичната поддръжка. Дадени са съответно основните прегледи, ремонти на блокове да бъдат в България, също така метрологичната дейност и така нататък.
По отношение на трансфера на технологии ноу-хау, фактически ще бъде изключително важно. За нас е даден вариантът за изграждането на съответни агрегати и проектирането на кораби с възможност последващо излизане на пазар на трети страни, като специално за изгражданите способности е производството за запасни части и на муниции.
Насочващо е в самия ПИР характеристики, които дадохме и възможностите в България. Дадени са четирите корабостроителници, които към момента работят – „Булярд“, „Делфин“, караборемонтният „Одесос“, „Терем флотски арсенал“, също така и доста подробен списък на около 12 предприятия, които имат производство на корабно оборудване. Освен това е дадена и възможност за избор на класикационна организации, каквато е Българския корабен регистър. Даден е и добър лист от възможностите на университети и научните институции, които могат да бъдат привлечени в разработването на съответния проект, реализирането на Проекта за инвестиционен разход. Мисля, че има възможност и на тази основа да бъде реализиран. Точно това е искането, колкото се може повече в България да бъде изпълнено с цел възвращаемост на всички инвестиции.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Всичко това ще бъде оценявано при пристигането на офертите.
МИТКО ПЕТЕВ: При всички положения, господин Председател.
В самата методика за оценка ще намери отношение, именно приносът към тази област. Разбира се, там трябва да има баланс между цена, между качество и индустриалното сътрудничество, както и възможността за логистична поддръжка.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Адмирал.
Други колеги? Няма.
Искам да благодаря за добрата работа. Проектът наистина е значително по-добър, със сериозни възможности. Поздравявам Щаба на флота, Борда за управление на проекта и Министерството на отбраната за добрата работа.
Абсолютно съм съгласен и ние ще подкрепим този проект. Тук не става въпрос изобщо за обсъждане като парламентарна група. Що се отнася до това, приветствам и колегите от опозицията, че наистина Проектът трябва да се придвижи бързо. Вие сами казахте, че е закъснял. Надявам се и ще положим усилия да влезе Проектът за обсъждане в залата до края на юли месец, тоест преди 1 август.
Приветствам и това, което казахте, що се отнася до ползотворния дебат, без някои неща, които не са особено лицеприятни като обвинения и така нататък, да бъдат факт по време на дебата за кораба, но не само, а по принцип. Надявам се, че добрият тон от Комисията се пренася в залата, включително ни предстои и приемане на Доклада за състоянието на отбраната и други неща. Надявам се да има добър дебат, без да има обидни квалификации, търсене на вина там, където я няма.
Искрено се надявам, че този проект ще се придвижи, ще се придвижи достатъчно бързо и Проектът, който е за боеприпасите за въоръжението и се надявам, че министърът и Министерството имат ясен план и разпределен ресурс за Проекта за инвестиционен разход, който да гарантира и необходимите боеприпаси във времето.
Така или иначе имаме план за достигане на 2% от отбраната, така че се надявам всичко това да е добре обмислено и съм сигурен, че е така.
Трябва да кажа, че с приемането на този проект, дай Боже, както се очертава в Комисията, надявам се и в залата, извършваме един сериозен етап, правим много сериозна стъпка към завършване на една цялостна идеология за модернизация на Българската армия в трите си вида въоръжени сили, което е нещо важно. Тук искам да приветствам, като цяло, подкрепата на една такава идеология да се върви напред и да се модернизира Българската армия. Хората абсолютно заслужават това и не само хората, които са с униформи, България заслужава да има добра армия и въоръжени сили.
С това моята прекрасна пледоария завършва. Виждам, че всички с желание и по съвест ще гласуват в най-скоро време.
Предлагам да преминем към гласуване на Проекта за решение на Народното събрание за приемане на актуализиран Проект за инвестиционен разход, придобиване на функционален модулен патрулен кораб за военноморските сили, № 802-03-9, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
Който е съгласен това да бъде предложено за гласуване в залата и да подкрепено, моля да гласува.
За – 19, против – 1, въздържали се няма.
Благодаря.
Ще бъде внесено в пленарна зала.
Честито, господин Адмирал, надявам се всичко да върви по мед и масло. Да честитя и благодаря и на Министерство на отбраната!
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Само да напомня, че утре в 14,00 ч. – закрито заседание, тук, в тази зала.
РЕПЛИКА: Тук е много задушно. Ние сме правили закрито заседание и в зала „Запад“.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Тук е подредено с касички, всичко – няма проблем. (Реплики.) Дадена е заявка вече.
Има ли други въпроси? Не.
Закривам заседанието.
