1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
4. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 42

На 1 ноември 2018 г, четвъртък, в Народното събрание, пл. „Александър I“ № 1, зала 232, се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
4. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Константин Попов.
* * *

ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добър ден!
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по отбрана.
Дневният ред Ви беше изпратен предварително Ще Ви запозная с него какво предлагаме за настоящото заседание:
1. Изслушване на министъра на отбраната по актуални въпроси на политиката за отбрана съгласно чл.. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
4. Разни.
Предложения за дневния ред? Няма.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува:
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието ще присъстват – от Министерство на отбраната: господин Красимир Каракачанов – министър на отбраната, господин Анатоли Величков – заместник-министър на отбраната, генерал Андрей Боцев – началник на отбраната, господин Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра, господин Антон Ластарджиев – постоянен секретар, полковник Ангел Маринов – директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет” (най-вероятно ще дойде по-късно), Павлина Аначкова – изпълняващ длъжността парламентарен секретар, Денка Кацарска, Иван Хасъмски, Явор Райков, Христиан Петков, полковник Владислав Шекеров; и от Министерство на финансите: Илияна Владова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи”.

Преминаваме към точката от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ПО АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ОТБРАНА СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Регламентът няма да го повтарям, само да напомня, че се задават общи въпроси по политиката, като надали е необходимо да се навлиза в детайли с конкретни цифри.
Започваме от най-голямата парламентарна група ГЕРБ.
Има ли въпрос?
Господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Генерал, уважаеми господа народни представители! Моят въпрос е свързан с една станала напоследък доста скандална процедура, свързана с ремонта на изтребителите Су-25, включая и днес колегите от БСП имаха трибунка по темата. Няма да влизам в детайли защо въобще е повдигнат въпроса да се ремонтира Ми 14, при положение, че СУ-25 следва да излезе от въоръжение с придобиването на новия многоцелеви изтребител, но станаха много въпросителните относно самата процедура и най-вече сумата, която е предвидена и която всъщност ще бъде платена по това споразумение.
В крайна сметка нека да напомним Закона за отбраната и въоръжените сили и разделението на сумите, които се плащат от министъра на отбраната, които са 50 млн. лв., от Министерския съвет до 100 млн. лв. и ако надхвърли 100 млн. лв. този инвестиционен разход трябва да мине през Народното събрание.
Министерският съвет напълно в рамките на правомощията си гласува решение, с което оторизира Министерството на отбраната да похарчи 80 млн. лв. без ДДС за ремонт на тези изтребители. Само че, доколкото става ясно от протоколите на комисията, сумата значително надхвърля тази цифра.
Бихме искали да дадете светлина на Комисията: така ли е, надхвърля ли се сумата, която е постановена с решение на Министерския съвет, как са минали преговорите и какво всъщност ще се случва оттук нататък с тази процедура и съответно с ремонта на Су-25? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Заповядайте, господин Министър, в рамките на времето. Три минути не е задължително да го надхвърляме много.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Идеята да се ремонтират самолетите СУ-25 мисля, че е ясна, каква е необходимостта – Военновъздушните сили да имат необходимия потенциал. Според мен през последните две десетилетия успяхме да унищожим огромната част от техниката, която много от нашите партньори все още ползват. Самолетите Су-25 при извършване на необходимия ремонт, могат да бъдат ползвани още дълго време и те биха били в състояние да подобрят значително способностите на нашите Военновъздушни сили. Това е причината.
Ето ги и фактите – аз ще ги маркирам, тъй като най-вероятно по темата: защо и кой е избран, ще бъде зададен въпрос от някой от другите колеги. Там ще се концентрирам малко по-подробно, като ще Ви покажа цялата кореспонденция със завод „Авионамс”.
Фактите са следните: процедурата е обявена публично и е на сайта на Министерство на отбраната от 17 август 2018 г. Според него стойността на ремонтите възлиза на 41 млн. лв. без ДДС, като при необходимост от допълнителни ремонти сумата може да достигне максимум 82 млн. 510 хил. лв. без ДДС, за което задължително е необходима санкция на Министерския съвет. Тоест втората част от сумата, ако се наложи да бъде поискана, това няма как да стане еднолично с решение на министъра на отбраната – трябва да мине през Министерския съвет.
По отношение на другата част, ще дам после думата на заместник-министър Величков за по-големи подробности, но защо процедурата е само с един участник? Един участник е, защото само един от двата възможни завода участваха в тази процедура.
Според доклада на ВВС, само две са компаниите, които могат да извършат ремонта. Това са: руският Авиоремонтен завод и „Авиоремонтен завод 558”, Барановичи, който е беларуски. На нашето предложение с оферта се отзова само беларуският завод. Поради тази причина – при липса на втора оферта, няма как да говорим за повече участници. Пак казвам, компетентното становище на Военновъздушните сили е, че два са заводите, които могат да извършват подобна дейност.
Господин Величков ще го помоля да продължи с подробностите по първата част от въпроса, който беше зададен.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
В началото на въпроса, изложението, което Вие направихте и мотивацията, за да дадем отговор на въпроса: защо е предприет ремонт на Су-25, фигурира още едно сериозно основание, което се съдържа в Доклада на Военновъздушните сили от месец юни 2018 г. и това основание е, че единствената бойна платформа, която може да изпълнява цели по способности, а именно поддръжка на Сухопътни- и Военноморски сили, е СУ-25. Това е в частта – защо се извършва тази поддръжка.
Разписаната процедура следваше да приключи с покана, тоест да получим две покани, както каза и господин министърът. Двете покани по становището на ВВС са отправени само и единствено до предприятия, които притежават лиценз и оторизация от основния конструктор, тоест „Сухой”, за извършване на ремонти, да притежават актуална документация – бюлетини, за да отговорят на изискванията на поръчката.
Идентифицирани са два субекта. Единият е „121 завод Кубинка” и затова е отправено предложение към обединението, тоест към ПАО, Руска Федерация, и към „Авиоремонтен завод 558”, Барановичи. И двата имат оторизация от главния конструктор за извършване на такива ремонти. С това отговаряме на въпроса: защо извършваме ремонт и замяна на възли, агрегати, детайли на тези самолети и защо сме отправили покана до тези два избрани.
Междувременно са проведени разговори в Министерството на отбраната с присъствието на синдикатите на завод „Авионамс”, в следствие на поискано от управителя Новаков такова виждане, на която той не присъства. Беше мотивирано с присъствие на синдикатите, на която министър Каракачанов даде ясен отговор на въпроса: защо сме отправили тези оферти? Получихме информация, че междувременно „Авионамс” е влязъл в контакти, в разговори с „Рособоронсэкспорт” с оглед възможностите за бъдещо развитие на способности в този завод – в „Авионамс”, за ремонт и поддръжка на самолети Су-25. Тази информация беше съпроводена с известието от тяхна страна, че предприемат Програма за възстановяване на способностите.
Министерството на отбраната изиска тази програма, която и до ден днешен не е предоставена на Министерство на отбраната. На на официално запитване: дайте информация какво представлява Вашата програма за възстановяване на тези способности. На поисканото от Министерство на отбраната до „Авионамс“ да предоставят актуален лиценз за извършване на капиталово-възстановителни ремонти, такъв не е представен. Искам също така да споделя, че при приватизацията на Завода в оценката на активите не фигурира Оценка на лиценз. Тоест лицензната документация и в момента се съдържа в „Терем холдинг”. Именно затова и тя не се предоставя.
С най-голямо разбиране сме по отношение на възможностите на българските предприятия да се включат в обществена поръчка и в тази посока беше дадено изявление от страна на министъра – на същата тази среща, че те могат да участват като подизпълнител, стига да договорят това с някоя от двете участващи страни, а именно двете предприятия, към които е отправено предложението.
Цената няма как да надвиши 100 милиона. Както и министърът на отбраната каза, поръчката е договаряна с обявление. Това се избягва да бъде споменавано публично. Договарянето с обявление означава, че ние сме определили прогнозна стойност. Тази прогнозна стойност е в размер на 41 милиона, или с ДДС близо 49 милиона, и под условие „при необходимост” на ВВС, и при решение на Министерския съвет плюс още 48 милиона, с което цената достига до 82,5 милиона или с ДДС – 99 милиона. Всеки участник – в случая е един, може да оферира при прогнозна стойност по-висока цена, но това не означава, че тя ще бъде приета. В тази посока са проведени разговорите на назначената веднага със заповед на министъра комисия, за да може цената да бъде договорена.
Към момента решението е в тази посока – 41 милиона според необходимостите на ВВС плюс 41, ако има решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Доколкото разбрах, нищо не е подписано, нали така?
Заповядайте, господин Гаджев, за реплика.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора, макар че аз не питах за „Авианамс”, както и защо. Защо, е ясно. Въпросът ми беше дали количеството, което ще бъде за отремонтиране на самолетите, каква би била цената на договора и какво предстои да се предприеме оттук нататък? Четейки протоколите, които са получени от сайта на Министерство на отбраната, явно оттам тръгна и цялата дезинформация в случая. Там цените са много над тези, които са предвидени първоначално. Оттук нататък явно повече трябва да се каже какво Министерството мисли да направи, какви стъпки, така че да бъдат в рамките – това тук беше много важно да се каже, че няма да се надскачат рамките от 41, и 82 съответно, за да спрат тези спекулации, че едва ли не Министерството ще изхарчи 300 милиона за този ремонт на Су-25. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз мисля, че още в началото на нашия мандат на Комисията, и на нас като Министерство, тъй като темата за модернизация или ремонтите на тази техника съществуваше като тема в общественото пространство, казах, че винаги ще сме отворени да отговаряме на всякакви въпроси.
Разбира се, за съжаление, част от тези теми – всъщност всичките теми по модернизацията, и по ремонтите, с тях се спекулира. Казвам „за съжаление”. Защото нещата са много ясни, нещата са толкова ясни, че няма как това, което се твърди, че ние по един или друг начин целим да заобиколим. Няма как да заобиколим, защото ние можем да оперираме до 50 милиона. От 50 милиона нагоре – Министерски съвет, над 100 милиона – Народното събрание.. Помните, че миналата седмица имаше друга спекулация пак на подобна тема, че ние мислим да заобиколим Народното събрание със сумата от 311 милиона.
Затова лично аз винаги съм казвал, че когато става въпрос за състоянието на армията не е редно да се правят политически спекулации. Въпреки това аз приемам въпросите, включително и трибунката днес, която БСП дадоха като задаване на въпроси. Честно казано, хвърлянето на подобни бомби не е добре, не е добър знак въобще за обществото.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колегите от БСП, заповядайте.
Господин Цонков, заповядайте
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Началник на отбраната, уважаеми господин Заместник-министър, господин Постоянен секретар! Моят въпрос е свързан с военната отбранителната индустрия, защото и в приоритетите на Министерството на отбраната се казва, че трябва да се стимулира военно-отбранителна индустрия на България, че активно трябва да се работи с фирмите, които представляват българския отбранителен комплекс. В тази връзка преди две години за около 27 милиона е придобит заводът. Разбира се, той е в структурата на Министерство на икономиката – говоря за „Авионамс”, но той е специализиран за такива дейности по ремонт и възстановяване на всякакъв вид летателна техника.
Въпросът ми е: какво сте направили Вие, откакто сте и министър на отбраната, и вицепремиер, отговарящ за този сектор, за да подобрите състоянието на един държавен завод и да стимулирате връзката с българската отбранителна индустрия? Защото Вие сте знаели, че ще дойде момент, в който трябва да се ремонтират изтребители – и Су-25, и Миг-29, за да може да се използва капацитетът на българските предприятия и парите да се влагат тук в България. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Цонков, много правилно. Когато ние поехме ръководството на Министерството на отбраната заявихме, че в проекта за модернизация ще се стремим да вкараме максимум участие на българската индустрия. Към момента това, което сме казали, ние се опитваме да го изпълняваме и въпреки всякакви пречки и опити за лобиране в една или друга посока от всякакви вътрешни и външни фактори да се купува готова продукция – и по отношение на бронираните машини, и по отношение на корабите. По отношение на самолетите, Вие знаете – говорим за тип западни самолети, възможностите на българските предприятия не са големи, даже бих казал, че са никакви към момента.
Вие много правилно отбелязахте в началото, че „Авионамс” е в структурата на Министерството на икономиката и след това ми задавате въпроса: какво съм направил аз, за да се погрижа за него? Ако това предприятие беше в структурите на Министерството на отбраната, Вашият въпрос щеше да бъде резонен. Доколкото си спомням моите задължения и ресори са вицепремиер по обществен ред и сигурност и министър на отбраната, а не министър на икономиката.
Въпреки всичко ето аз съм донесъл, тъй като Вие ми зададохте преди три седмици от трибуната на Народното събрание подобен въпрос специално за „Авионамс” и Су-25, аз Ви отговорих. Тук съм донесъл цялата кореспонденция между Министерството на отбраната и „Авионамс”. Още в края на месец август се получи едно писмо, че едва ли не, ако ние не дадем поръчката за Су-25 на „Авионамс” ще фалира заводът. Какво предприехме?
Това е абсолютно невярно, тъй като заводът има други поръчки, които, за съжаление, бавно изпълнява. Парите там са осигурени по други програми. Тъй като писмото, първо, беше от синдикатите, ние поканихме двата синдиката. Лично аз присъствах. Срещата беше на 3 септември.Да не ровя в документите, цитирам по памет. Ето ги документите и който иска, може да ги прочете. На която среща със синдикатите, както спомена и заместник-министър Величков, ние зададохме няколко въпроса: дайте да видим актуалната документация и Вие в състояние ли сте да го направите? Тъй като нямаше отговор, аз заявих, че ние сме готови при преговорите със страната, която ще изберем да изпълни ремонта на Су-25 да разговаряме и да се опитаме да вкараме „Авионамс” като подизпълнител.
Получи се едно писмо от господин Новаков, адресирано до мен като министър на отбраната, вицепремиера Томислав Дончев и министъра на икономиката, в което се твърдеше, че те имат разчети, планове с руската страна, водят преговори и така нататък. Оказа се, че преговорите ги водят от месец юни тази година и че те имали способности, на което малко емоционално аз им дадох тридневен срок: предоставете тези неща. Беше приблизително средата на септември, а сега сме 1 ноември. Конкретен отговор аз не съм получил. Ако Вие го имате, дайте ми го. Това Ви казах и от трибуната на Народното събрание.
Изпратихме едно писмо до „Авионамс”, в което им казахме, че разполагаме с 10 двигателя, които можем да предоставим на завода за ремонт, стига те да представят необходимите документи, документация, че могат да се справят с тази задача. Истината е, че проверката, която ние направихме е следната и тя е публична тайна: от 2001 г. в „Авионамс”не е ремонтиран самолет Су-25! Първи факт. Второ, няма налични специалисти в тази област. Трето, нямат лиценз за тази дейност, тъй като лицензът никога не е бил на частното предприятие „Авионамс, сега предприятие на Министерство на икономиката, а е бил на „Терем“, но след като става частен, никой не покрива разноските по лиценаз и на практика той отпада.
Също така, за да се направят необходимите ремонти на Су-25 от „Авионамс”, е необходимо да бъдат направени съответните инвестиции по отношение на оборудване. Няма да споменавам цифрата, която е необходима, защото може да не съм точен. Това са наши анализи, но цифрата е двуцифрена, в долари е и не започва с едно отпред, тоест големичка е.
На последно, или може би не на последно място, действително нашият стремеж да възлагаме максимално поръчки на българската индустрия, е налице. В самите проекти, които сме изготвили или се изготвят, там се вижда. Поставени са много ясни условия – говоря специално за бронираната машина, говоря и за корабите, които са необходими на флота – двата патрулни кораба. Така че там нещата са заложни. По отношение на ремонт, съжалявам…
Другото, което щях да пропусна е, че по оценки на наши специалисти от ВВС, за да придобие способности „Авионамс” – да кажем от месец юни, откакто са започнали да развиват кореспонденция с руската страна, на тях са им необходими в добрия случай, в бързия случай –две години, в нормалния случай – три години, а най-вероятно „по българския случай” – ще отидат четири години. Тоест ние не може да чакаме тези две, или три години някой да придобие лиценз и чак тогава да пристъпим към модернизацията, да заложим на нещо такова. Затова сме отговорили много искрено: предоставете ни Вашата документация, за да я видим. Нито планове, нито разчети, нито лицензи до момента са ни предоставени, просто такива – няма.
Аз ще Ви кажа моето мнение – може би не е редно да го казвам, но ще го кажа, защото ми омръзна да слушам празни приказки – не фиксирам Вас, фиксирам нещата, които се развиват: според мен целият този напън за „Авионамс” и неучастието на руската страна, имаше за цел едно – да провали ремонта на Су-25, за да може впоследствие той да бъде възложен и да мине през фирмата, която не участва. Това е моето становище. Може и да бъркам – не искам да обидя нито една от двете страни, които би следвало да участват, но фактите говорят това: натиск в посока да не се случи договорът с Барановичи, за да може по стара българска традиция един ден да отиде там, където трябва. Аз обаче смятам, че ние нямаме време да чакаме. Това е моят отговор!
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Цонков, заповядайте, за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви.
Господин Вицепремиер, Вие казахте, че две години са необходими за възобновяване на капацитета на предприятието и е можело, все пак, предварително да се проведат разговори в тази посока, но… (Реплика.) От страна на Министерство на отбраната към държавния завод, но това не е най-същественото. Най-същественото е, да, месец юни са започнали тези преговори. В Русия има Федерална служба за техническо сътрудничество, на която е предоставено правото да упълномощава кой ще изпълни ремонта. Тя е упълномощила „Рособоронэкспорт”.
„Рособоронэкспорт” има наистина кореспонденция с „Авионамс”, но е изразила желанието си в България, на територията на завода, със специалисти дори да извърши този ремонт, за който говорим. Има разделителна ведомост – тук, при мен е, за дейностите, които могат да бъдат извършени в България и които трябва да бъдат извършени в Русия. Между другото, все пак стои въпросът за транспортните разходи, защото са доста високи, а никъде не се упоменава кой ще ги поеме като такива. Така че остават някакви съмнения в крайна сметка.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Извинявайте, господин Цонков, но моето основно съмнение е, че Вие всъщност сте забравили, че сме на заседание на Комисията по отбрана. Можело ли е да се направи нещо със завод, който не е в структурата на Министерство на отбраната, а е в Министерство на икономиката, е за блиц контрол в Комисията по икономика, където отговаря министърът на икономиката.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Не бягайте от въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не, не бягам. Аз Ви казвам. Какво да направим ние? Много простичко Ви отговарям, за да бъда разбран от всички. Ние отговаряме и започваме да действаме, след като получим съответния доклад. В конкретния случай от Военновъздушните сили. Когато ние сме получили доклада на ВВС за необходимостта да се ремонтират самолетите Су-25, ние сме предприели необходимите проучвания и сме започнали необходимите действия. Аз не мога да отговарям защо едно предприятие, което не е под моя патримониум като министър на отбраната – било е, но отдавна, не е към днешна дата, не е направило или е започнало по-късно да прави подобни неща.
Още при първото писмо, което беше изпратено от господин Новаков, макар че тук пропуснах да отбележа, още пролетта на тази година по инициатива на моя колега вицепремиерът Томислав Дончев, имаше работна среща в неговия кабинет между ВВС, „Терем“, „Авионамс” – като предприятие от друго министерство, на която разговаряхме за всички тези неща.
Това, което Вие казвате, ние не може да знаем, а само да гадаем какво едно предприятие под патримониума на друг министър е водило като кореспонденция. Аз Ви казвам: ето писмата. Поискал съм, пак казвам, емоционално беше тогава, тъй като смятах, че диалогът между един министър на отбраната и един директор на държавно предприятие може да бъде директен, както е редно и нормално, а не чрез писма, дадох му срок от три дни. Не получих такъв отговор. Три дни. Моля, намерете писмото от коя дата е, но приблизително 45 дни минаха вече. Първи ноември сме, това е от септември. Никой не бяга от въпроса. Ако „Авионамс” имаше възможност, ако „Терем – Летец“ имаше възможност, щяхме да го направим тук.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Само за допълнение, но кратичко, моря Ви. Министърът беше достатъчно изчерпателен.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, по процедура.
Моля Ви, не давайте думата на другите. Министърът отговаря само, и да спазваме времето. Три минути, две минути – ние тук го подложихме на разпит.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНСТЪР АНАТОЛИ ВЕЛИЧКОВ: Господин Председателю, това е внушение за директно закононарушение, което внушава господин Заместник-председателят на Комисията. Когато се възлагат обществени поръчки, включително собствените дружества на Министерството на отбраната участват на равна нога с всички останали кандидати. Давам пример: по процедурата за Ми-24, и за Ми-17, „Терем – Летец“ се състезаваше с още три други компании, включително „Авионамс”, включително руска, украинска и беларуска компания. Няма как министърът на отбраната да направи възлагане или хаос на дружество, което не е в Министерство на отбраната. Второ, няма как да възложи на дружество, което няма лицензионна документация.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Аз смятам, че изяснихме този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Една поправка. Извинявам се, господин Цонков, не са минали 45 дни, а само 30. От 3 октомври е писмото, с което искам в тридневен срок да ми бъдат предоставени. Днес е 1 ноември.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колегите от „Обединени патриоти”, имате ли въпроси? Няма.
Колегите от ДПС?
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, господин Генерал, господин Заместник-министър, господин Постоянен секретар! Аз няма да говоря много, само ще направя малка корекция. Всички говорят за изтребител. Су-25 не е изтребител, той е щурмови самолет на непосредствена авиационна поддръжка на Сухопътните войски, и на Флота, разбира се, има и други задачи. Това е първото.
Второ, по отношение на „Авионамс” искам да кажа само няколко думи. Заводът не е вече в това състояние, в което беше преди. Бил съм командир, както и председателят, след мен на Граф Игнатиево. Познавам много добре базата, която беше тогава. Можеше и ремонтираше Су-25 и други самолети, но след това, както беше казано, загуби лицензи, загуби специалисти, просто напуснаха и техниката, с която се работеше при обслужване на тези самолети, вече не е същата. Така че най-правилното е по най-бързия начин да бъдат вкарани тези самолети в строя или необходимата бройка на първо време, за да може да си изпълняват задачите.
Друг е въпросът вече по отношение на спора, който възникна – то не е спор, а дискусията по отношение на цените. Има си съответно контролни органи както в Министерство на отбраната, така и в други институции, които могат да решат този въпрос, но жизнено важно е Су-25 да бъде вдигнат във въздуха.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Някакъв отговор?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Само мога да благодаря за това, което изказа един народен представител от опозицията. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОТОВ: Благодаря, господин Министър.
Колегите от „Воля”, въпрос?
Заповядайте, господин Нецов
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, Главен секретар, Заместник-министър! Аз искам само да попитам: ние сме приели дневния ред, знам, че не може да се промени, но при приемането и четенето на бюджета биха възникнали обстоятелства. Не знам дали господата ще бъдат тук след като бюджетът бъде приет, за да можем да зададем въпросите, които ни вълнуват. Явно ще има някакви неща, които ще бъдат интересни. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Нецов, очевидно е, че ще дискутираме бюджета и в рамките на бюджета, това, което се отнася до него, ще се задават въпроси. Така е по процедурата.
Завършихме първи кръг.
Колегите от ГЕРБ втори въпрос? Нямат.
Колегите от „БСП за България”?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, подчертавам, че въпросът ми има сигнален характер и смятам, че ще бъде от полза на ръководството на Министерството и на въоръжените сили, разбира се, и да кажа, че въпреки че е за блиц контрол според мен не сте задължен да отговаряте веднага на момента.
Вчера ние приехме Закона за киберсигурност със съответните резерви, разбира се, тъй като там много, много бързо се развиха нещата. Водеща комисия по този закон беше Вътрешната по необясними причини, за мен лично обясними, и във връзка с това ще развия накратко въпроса.
В Закона за киберсигурност се определят огромни отговорности, бих казал основните в страната, на министъра на отбраната и на Министерството на отбраната – ще цитирам – при положение че е написано следното:
„Този закон не се прилага:
1. За комуникационни и информационни системи за обработка на класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
2. За мрежите и информационните системи на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи” и така нататък.
В същото време в чл. 13 е подчертано, че „министърът на отбраната провежда държавната политика за защита и активно противодействие на кибератаки и хибридни въздействия върху системите за управление на отбраната”. Като че ли мрежите и информационните системи на Министерството на отбраната не са част от системите за управление? „Министърът на отбраната организира подготовката за киберотбрана на системите за управление на страната при положение – забележете, господин Министър - на война, военно положение и извънредно положение”. Лично аз съм загрижен от тази огромна отговорност, с която Вие се натоварвате по смисъла на този закон. В същото време, ето пред мен е Мисия на Министерство на отбраната, в приоритети 26 и 27, цели от 81 до 86, където няма и дума за мисията по киберотбрана и отразяване на кибератаки. Отделно ще кажа и няма да го дискутирам после, в Законопроекта няма предвидена една стотинка за подобна дейност.
Въпросът ми е: Вие запознахте ли се със Закона за киберсигурност и огромните отговорности, които Ви се възлагат по него? Тук директно ще добавя и това, че Вие сте и вицепремиер по сигурността и отбраната и следва отговорността върху Министерство на вътрешните работи. Други ведомства тук няма в този закон. Това е въпросът ми. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Господин Министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Действително темата е сериозна. Можем да кажем, че допреди няколко години буквално, темата за киберсигурността беше малко или много подценявана. Този закон наистина изважда сериозни отговорности пред министъра на отбраната. Той не е правен в контекста на това, че сегашният министър на отбраната, тоест аз съм и вицепремиер по сигурността, защото следващият може би няма да бъде. Всичките постановки в този закон са ми известни поради простата причина, че в неговото разработване участваше моят колега – заместник-министър Запрянов. За съжаление по здравословни причини той не е в състояние да присъства днес на нашата Комисия, и господин Шарков, който е основният експерт в тази област.
Искам да отбележа, че темата с киберситурността е един от основните акценти, върху които ние наблягаме също така. Имайте предвид, че има някои наши партньорски държави, които са изградили подобна система дори издигайки я до ранг на командване. Тоест дава се основен приоритет в тази област.
Аз не мога да Ви кажа, не мога да се ангажирам, всъщност не смятам, че е така, че този закон е направен с оглед на факта, че настоящият министър на отбраната е и вицепремиер, защото законодателят, който ще приеме този закон, няма такава опция предвид, но темата е сериозна. Да, действително сериозни са правомощията или по-точно отговорностите, които ми се дават, но мисля, че с общи усилия ще съумеем да поемем и това предизвикателство. В края на краищата темата с киберотбраната е тема, която касае не само Министерство на вътрешните работи. Тук е моят колега господин Радев, който беше министър на вътрешните работи, пък в предишен мандат беше заместник-министър на отбраната, доста по-комплексно познава тематиката.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Велков, реплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Съвсем кратка реплика.
Разбира се, нямам предвид това, че Вие сте Вицепремиер. Ако днес сте, утре ще бъде друг, може и да не бъде вицепремиер, може да бъде само министър на отбраната, но все пак още един път: „Министърът на отбраната организира изграждането на …, в това число център за киберотбрана и тяхното ресурсно осигуряване”. Просто не виждам, пак ще кажа, един лев, няма да кажа стотинка, за ресурсно осигуряване. Ресурсно осигуряване включва и финансовото осигуряване и би трябвало между двата документа да има някаква сходимост. Ако Министерство на отбраната е водещо, както е според Закона за киберсигурност, този закон трябваше да бъде основен на Комисията по отбрана. Това имам предвид. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Велков.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Къде трябва да е основен, за съжаление, господин Велков, преценява председателят на Народното събрание. А по отношение на финансовия ресурс, Вие сте прав. По темата „Отбрана“ винаги са необходими още средства. Така е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър, така е.
Колегите от „Обединени патриоти” въпрос? Няма.
От ДПС? Няма.
От „Воля”? Няма.
С това приключихме втория тур и, разбира се, първа точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., № 802-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Законопроектът за държавния бюджет с приложенията към него е внесен в Министерския съвет на основание чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 79, ал. 4 от Закона за публичните финанси. С разпореждане на председателя е разпределен на комисиите, включително и на Комисията по отбрана.
С актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода до 2021 г., която представлява мотиви към Законопроекта, държавният бюджет на България за 2019 г. се актуализира средносрочната бюджетна прогноза, одобрена с Решение № 264 на Министерския съвет от 2018 г. Тя включва и средносрочните икономически перспективи, основните допускания, фискалните цели и приоритети на правителството.
Посочено е, че ключови цели продължават да бъдат запазването на финансовата устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася до подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите, стимулиране на развитието на трудовия пазар и постигане на икономически растеж, заетост, придържайки се към основните правила на Европейския съюз.
В областта на отбраната е спазено изискването за достигане на разходите по отбрана до определения процент от брутния вътрешен продукт в съответствие с Националния план за повишаване на разходите на отбраната на 2% от брутния вътрешен продукт, като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 млрд. 839 млн. 300 хил. лв., което представлява 1,58% от брутния вътрешен продукт.
За представяне на основните моменти от бюджета за отбрана, заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Председател, не съм се съобразил с времето и съм поканил комисията, която работеше по оценка на офертите за новия изтребител. Ако разрешите да отида на среща с тях, а колегите ми ще продължат по бюджета. Ние имаме общо становище, както е известно.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Ако нямате нищо против, да кажете няколко встъпителни думи само по основните моменти и след това, разбира се, има достатъчно хора от Министерство на отбраната, които могат да го представят.
ЗАМИСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Действително може да се каже, че не само този бюджет, но още през последните две години правителствата увеличават разходите за отбрана, което е една положителна стъпка. На фона на политиката, която е водена много дълго време само на съкращаване на разходите за отбрана, това, което се прави вече трета година, е положително и по отношение на средствата, които се отделят за трите проекта за модернизация, средствата, които се отделят като увеличение на бюджета. Изключително важно в тази посока беше приемането на Националния план за достигане на 2% от брутния вътрешен продукт, вследствие на което Бюджетът за 2019 г. на Министерство на отбраната ще бъде в процентно съотношение 1,58 от брутния вътрешен продукт.
Разчетът, мисля, че всички го имате за годините до 2024 г.и няма нужда да влизам в подробности по него. Увеличението на заплатите на военнослужещите е един друг голям проблем. Миналата година бяха увеличени с приблизително 10%. Тази година се предвижда същото увеличение. Лично аз смятам, а съм и убеден, че на тук присъстващите колеги от Комисията по отбрана, ако ни бъде дадена възможност сами да си определяме бюджета, бихме определили много по-голям бюджет, но винаги съм смятал, че ние не може да се разглеждаме като нещо различно от общите проблеми в държавата, свързани с образование, здравеопазване, социална политика и така нататък. От тази гледна точка аз мисля, че бюджетът, който е направен, е съобразен до голяма степен с нашите изисквания, ние пък от своя страна сме отчели обективните особености в страната.
Това, което мога да кажа е, че част от средствата, които за тази година не бяха оползотворени или няма да бъдат оползотворени по проектите, ще бъдат предоставени на бюджета на Министерство на отбраната. Вие разполагате с таблиците, уважаеми колеги, и всичко е на Вашето внимание.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Министър, за отделеното време.
(Заместник министър-председател Красимир Каракачанов напуска залата.)
Напомням на колегите, че има представител на Министерство на финансите и въпроси могат да бъдат отправяни и към него.
Заповядайте, колеги, за въпроси относно бюджета.
Генерал Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, господин Постоянен секретар, уважаеми колеги! Аз ще изразя следното становище: че този бюджет, който ще приемем, почти не се различава от бюджета, който приехме миналата година и е бюджет, който ще продължи застоя може би в българската армия и въоръжените сили.
Причината е, че много малко е увеличението – 84 млн. 192 хил., което не дава възможност за осигуряване на злоучастта на българската армия, като по-голяма част от процентите дори отиват за издръжка и процентът за издръжка от 76,4, който е за тази година, за следващата година отива на 78%. Като приемем, че и капиталовите разходи са под 5%, означава, че основно парите ще отидат за издръжка на армията.
Аз искам да коментирам дали с този бюджет, който е много малък с това увеличение от 84 милиона, което реално пък е едва ли не за 10%-те за заплати, които ще се увеличават и дали Министерството ще успее да изпълни политиките, които залагаме заедно с Комисията по отбрана да намали тези 25% некомплект в армията и доколко ще повишим статуса с този бюджет на военнослужещия, имайки предвид, че освен за издръжката, за поддържането на техниката също почти няма никакви средства. Тези 587 милиона, които са заделени тази година за капиталови разходи, не са разбити. Искаме да знаем каква част от тях ще отидат по проектите, които се планира да се изпълняват през следващите години, тъй като за първия период, знаете, само за догодина, тази година ще бъдат сравнително по-малко заделени средства за тази дейност?
Освен това се запазва и ставката от 380 лв., която е много малко – със 180 лв. по-малко от минималната работна заплата 560 лв., на база на която се определя и минималната ставка на заплатите във въоръжените сили. Може би поради тези проблеми ние няма да подкрепим Законопроекта за бюджета поне на първо четене. Ако може на тези въпроси да отговорите: дали политиката на Министерството ще се изпълнява с този бюджет? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Предполагам, че заместник-министър Величков ще внесе яснота в тази цифри, защото аз смятам, че има доста други цифри. Ще помоля после и от Министерство на финансите да ги потвърдят.
Заповядайте, господин заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми народни представители! Господин Милев, правилно беше отбелязано във встъпителните думи на председателя на Комисията, че този бюджет се базира на одобрения План от месец януари 2018 г. за нарастване на разходите за отбрана с 2% до 2024 г. Този план е одобрен и Министерство на финансите, благодарим, за което, се съобрази изцяло с одобрения Национален план с решение на Министерския съвет от месец януари 2018 г. Това, което чухме като основна теза, че този бюджет не се различава от предходните, не отговаря на истината.
За целта ще цитирам: по отношение на бюджета за 2018 г. за персонал имаме 911 милиона, в Бюджет 2019 г. – 995 милиона. Имаме 10%-но увеличение за персонал, или с 84 милиона.
По отношение на издръжката – тя нараства от 226 милиона на 315 милиона, или увеличение с 88. Отново с около 10% ръст в издръжката. Не мисля, че има някой от Вас – голямата част са професионални военни, който да не споделя мнението, че издръжката е изключително важна за подготовката на войските. Няма гориво, няма летателни часове, няма обучение и полеви лагери.
По отношение на капиталовите разходи имаше една тенденция, която се запази в предходните години – те да бъдат на ниво 55 милиона. В предварителния бюджет също бяхме разчели да бъдат 55 милиона. След проведените консултации с Министерството на финансите и отново в изпълнение на Плана за нарастване на разходите, вътре между другото трябва да знаете, че в този План за разходите има и едно съотношение между персонал, издръжка и капиталови разходи, с малко не е съобразено – това е с оглед на възможностите Министерството да изпълни своите задачи по персонал. Тук имаме от 55 милиона – нарастване на 103 милиона. Тоест тук говорим вече за близо 50 милиона или 100%-но нарастване. С оглед на това заложените проекти в Министерството на отбрана и в P-2 борда, който е отговорният и ресорен орган – тук е и неговият председател, те са категоризирани в три групи, ще има този път възможността при предварителните разчети да работим за 30 милиона по 12-та програма да работим вече в рамките на по-голям увеличен ресурс. Това ще даде възможност да развием и други проекти по отношение на капитало-възстановителни ремонти и основно на поддръжка на бойната техника. Така че като цяло молбата ми е да направите нов прочит на числата, защото те говорят друго, те говорят увеличение и ръст.
С оглед на този получен общо 221 милиона ресурс в повече, бихме могли да добавим и средствата, които ще бъдат заделени в централния бюджет за финансиране на основните три проекта. Факт е, че тази година те няма да бъдат финализирани, но са заложени отново в централния бюджет, което на практика означава, че Бюджет 2019 г. ще има капиталови разходи далеч над изискуемите 20% по стандартите на НАТО-те армии. Ние ще разполагаме с бюджет за капиталови разходи 28% от общия разход за отбрана. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Преди да дам думата на Министерството на финансите, благодаря за уточнените цифри. Мисля, че дори имате увеличение. Когато говорим за сферата „Отбрана“, това не е само Министерството на отбраната. Мисля, че имате увеличение и за училищата с 2 милиона, така че става 223 милиона увеличение.
Заповядайте, от Министерството на финансите, за доуточняване.
ИЛИЯНА ВЛАДОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господа народни представители! Господин Величков напълно внесе уточнение на числата, които са по бюджета на Министерство на отбраната и за ръста на разходите. Независимо че за първи път съм в тази комисия, не мисля, че през последните години сте гледали по-добър бюджет за отбрана както по отношение на издръжката, така и по отношение на капиталовите разходи, които са вече планирани – голяма част от тях, както подчерта господин Величков, и по бюджета на Министерство на отбраната извън инвестиционните проекти.
Единственото, което искам да допълня е, че съобразявайки се с Плана за отбрана и процентът от брутния вътрешен продукт, заложените числа по плана са 1 млрд. 771 млн. лв., докато съобразно ръста на брутния вътрешен продукт, сега вече са завишени и дори числата, които са в плана, са завишени с около 67, 68 милиона. Така че и извън цифрите по плана, съобразен с брутния вътрешен продукт, средствата за отбрана напълно са съобразени с това. Мерси.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Господин Генерал, предполагам, че това отговаря на въпросите Ви колко е увеличен?
КОЛЬО МИЛЕВ: Да, и аз благодаря.
Радвам се на оптимистичните разсъждения, които се правят тук и мисля, че ръководството на Министерство на отбраната не би следвало толкова оптимистично да ги приема нещата, защото във войските не е точно така. Това че всяка година има постепенно увеличение, закономерно е да има увеличение по всичките направления, но това увеличение се стопява с вдигането на цените, с инфлацията, с постоянното вдигане на цените и това увеличение дори на заплатите буквално се стопи. Ако ние се задоволяваме с някакви елементарни вдигания, вярно е, че отбраната не е приоритет в момента на управлението, но ние искаме да бъде приоритет и министърът навсякъде го казва, че искаме да бъде приоритет. Специално за тази година е приоритет, но по бюджета отбраната не е приоритет. Това трябва да си го признаем, че не е приоритет. Аз благодаря за уточнението на Министерството на финансите, но ние също не сме паднали от небето, с извинение, и по-добре разбираме от числа и кое къде ще отиде. Не искам да се задълбочавам. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги, които искат за вземат отношение?
Аз искам да изкажа нашето становище. Мисля, че по-добър бюджет наистина не сме имали. Това е с 223 милиона повече. Двеста двадесет и три милиона повече! Сериозно увеличение е. Ако се върнем в годините назад, не можем да си спомним такова увеличение на капиталовите разходи. Ние сме мечтали за такова увеличение. Това е доста сериозно увеличение. Аз искам тук да поздравя и ръководството на Министерство на отбраната, и Министерство на финансите, и като цяло правителството, че наистина Министерството на отбраната е приоритет. Имаме 10%-но увеличение на заплатите и тази година. Аз не мога да се върна назад във времето за две години да има 20%-но увеличение на заплатите. Няма такова нещо.
Текущата издръжка за първи път расте с такъв процент. Това ще позволи на Министерството на отбраната този път да се позакупят и горива, и резервни части, и така нататък и да се възстанови военновременият запас, който така или иначе се нарушава от време на време със заповед на министъра по определения ред.
Искам да поздравя колегите. Естествено е, че в този бюджет може да мечтаем за много повече. Очевидно е, че в края на краищата може да бъде незадоволителен, когато го сравняваме с мечтите си, но определено това ще доведе до този сериозен стимул и добра прогнозируемост на това, което ще се прави и в бъдеще, предвидено в Плана, който прие Министерския съвет за процентното увеличение на двете години. Това са силните моменти. Имаме предсказуемост, имаме реално увеличение.
Смятам, че наистина оттук нататък Министерството на отбраната има нелеката задача да изразходва правилно парите по правилните приоритети, защото Министерството на финансите беше добро към сектор „Отбрана“ и сектор „Отбрана“ можем да кажем, че е приоритет.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Две думи, господин Генерал в продължение и потвърждение на това, което Вие казахте.
Може да прозвучи малко като реплика, но не съм съгласен с твърдението, че инфлацията ще изяде или е изяла увеличението на бюджета. Статистиката показва, ако не се лъжа, някъде около 3% инфлация. Каква ще бъде на годишна база – може да бъде по-малка или някъде около 3%, но очевидно е, че дори и тази инфлация малко над 3% по никакъв начин не може да „изяде“ увеличенията и за заплати, и за капиталови разходи, и за издръжка в бюджета на отбраната.
Изразявам своето лично становище, че Министерството на финансите не е било лошо към бюджета на отбраната, но е можело да бъде и по-добро към него. Заплатите можеха да бъдат малко повече вдигнати като в образованието примерно, но да се надяваме, че тази тенденция ще се запази през следващите години. Ние ще подкрепим бюджета. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря.
Аз искам да поставя един въпрос, който не е към Министерство на отбраната. Вие казахте, че има представител на Министерство на финансите. Говорим за 1,58% от брутния вътрешен продукт. Очакваният брутен вътрешен продукт за 2019 г. е 116 млрд. 412 млн. лв. Три пъти направих справка и 1,58% от 116 млрд. 412 млн. лв. не е 1 млрд. 893 млн. 300 хил. лв. Нещо не ми излизат едни милиони. Ако може точно да кажат от Министерство на финансите?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Резонен въпрос, все пак.
Заповядайте от Министерството на финансите.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: На мен ми излизат 1 млрд. 840 млн. лв. някъде.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Губят се няколко милиона.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, не няколко.
ИЛИЯНА ВЕЛКОВА: Мисля, че съвместно сме уточнили сумата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Имаме уверението от Министерството на финансите и от смятащия с калкулатор постоянен секретар, че процентите са верни, така ли е? И парите са верни?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нека тогава пред Комисията да ги умножим, може би на моето устройство му е паднала батерията - 116 млрд. 412 млн. лв. по 1,58% дали прави 1 млрд. 893 млн. 300 хил. лв.?
Излиза 1 млрд. 839 млн., а не 1 млрд. 893 млн. лв.
РЕПЛИКА: Може би е печатна грешка.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Само не ми давайте документи с печатна грешка.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Добре. Уточнихме цифрите, което не се е случвало до сега в Комисията по отбрана. Радвам се, че има правилни сметки.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Генерал.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа следното: миналата година когато приемахме бюджета, аз казах, че това е глътка въздух, тъй като тогава беше първото увеличение. Сега това е поредната глътка въздух, което е много добре и трябва да отдадем дължимото, че има увеличение на бюджета, обаче… Това, което е трупано с години – от 2009 г., когато започна първото голямо намаление на бюджета, знаете армията в какво състояние беше доведена поради липса на финансови средства, включително недостиг на финансови средства. Радостното е, че сега се върви по тази програма за ежегодно допълване на този процент, който до 2024 г. ще стане 2%,
Все пак много години се нагледахме – говорихме за приватизационни проекти поне от 15 години, да не кажа и по-рано, нищо не се случи. Сега се надяваме да се случат тези неща. Става дума за проекти за модернизация. Нека да гледаме по-реално не нещата. Нуждите на армията са далеч, далеч по-големи и необходимосттите. Аз бих се радвал, ако догодина до месец май, първата половина, живот и здраве, генерал Боцев каже, че от тези 8000 некомплект, 4000 вече са назначени и за другите 4000 има финансови средства, които са осигурени.
Няма да питам за колко войници пари има сега, този некомплект военослужещи колко има, за да се попълни, но целта е да вървим напред. Разбира се, повишение има, но не е това, от което има необходимост армията.
Уважаеми колеги, трябва да бъдем обективни. И на мен лично ми се иска бюджетът на армията да бъде … Колеги от Министерството, искам да ме разберете правилно, Вие заслужавате много по-голям бюджет. Това, което се каза, че няма да повлияе на инфлацията повишаването на цените, далеч не съм съгласен. Само да вземем горивото за авиацията, и за сухопътни войски, което е – с едно вдигане на горивото да видите как милионите, които са дадени, много пъти съм се сблъсквал с този проблем, генерал Попов вероятно и той след мен, толкова милиона са за купуване на гориво, вдигне се цената на горивото и възможностите с лимита пари, които са дадени - конкретно говоря за гориво – падат. Така че еуфорията е едно на ръка, но армията има много, много по-големи нужди.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Само искам да помоля уважавания генерал Симеонов това да го казва по-често, на по-висок глас най-вече да достигне до ушите на господин Марешки.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, нека да преминем към обсъждането на бюджета, а не към дебати между парламентарните групи.
Ако няма други въпроси, аз искам в заключение да кажа, че бюджетът наистина показва, че армията е приоритет. Това, че трябват още пари, като че ли всички сме съгласни и се надявам, че с развитието на икономиката бюджетът ще бъде увеличен в държавата като цяло, брутният вътрешен продукт, а оттам и на армията.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Искам да кажа на колегите, които се застъпват за много пари за армията, че аз не се отличавам от тях. Аз също искам повече пари в държавата, и сигурно всеки иска. На тази маса, които сме ангажирани поне с отбраната, всеки ще казже: дайте още пари.
Освен това да погледнем, че бюджетът не е нито за армията, нито за сектора „Сигурност“. Той има приоритети. На нашето правителство приоритетът е образование. Аз съм сигурен, че опозицията не може да каже: да, ама това не е хубав приоритет. Може би от години, това е един от най-успешните приоритети, които са избирани от правителството. Говоря за образованието. Въпреки това обаче така се случи – и премиерът го каза съвсем скоро – сигурността без да иска или така се случи, че стана приоритет едва ли не. Аз съм съгласен, че не е приоритет, като гледате числата.
Без да е посочено в нашата програма, управленската програма на правителството, обобщавам, че сигурността стана приоритет и вижте колко пари се дадоха – над 20% само на МВР се увеличиха заплатите, или поне 15, 20% , а тук всяка година, споменахте го и Вие – по 10%. Това не се е случвало години назад за увеличение на заплатите. Възлово нещо. Ами 28% ли казахте, аз не бях го изчислил това, че кога е имало такова нещо за капиталови разходи?
Съгласен съм с това, ама като казвате – гледам опозицията, в залата с Вас ще си говорим отново – като казвате: да, искам още пари сега за армията, Вие какво дадохте назад? Не е хубаво да се гледа назад, но през годините назад кой е дал повече? То и тогава е имало нужди и армия не се прави за два дни, не може да го направи сега и ГЕРБ за последния си мандат от година и половина. Добре звучи: дайте още пари, ама като погледнем цялата картина, казваме: опа, тук са дадени май достатъчно тази година. Двата процента видяхте, че го преизчислихме даже какво значат 2%. Дори и това усилие не беше направено досега. Мисля, че ме разбирате за какво говоря. Какво точно влизаше в тези 2%? Така че желанието е много добро.
Като гледам господин Боцев тук се сещам за Сухопътните войски. Колко пари се дадоха за Военновъздушните сили – тук има представители – през годините? Какво става със Сухопътните? Погледнете Европа от какво се тресе. Тя има нужда от самолети ли в момента, или има нужда от Сухопътни войски, или въобще от сили, които да се борят с миграцията, или от кораби има нужда? Къде са тези войни? НАТО посочи враг, че е Русия. Ние, разбира се, по ред причини дори не можем да посочим кой е врагът. Който и да е, със самолети ли ще го борим?
Все въпроси, които част от тях намират отговор в бюджета. Аз това искам да Ви кажа. Утре, когато вдигнете ръка „против“ бюджета, защото това чувам от опозицията, помислете си за тези неща. Дали пък сте обективни? Да, играта е такава, както някой в другата Комисия спомена: ние трябва да сме „против“, защото сме опозиция. Това е хубаво, но малко обективност. Кажете три думи добри, ако искате пет след това и накрая вдигнете ръка „против“.
Това всъщност исках да подчертая и да Ви помоля, поне всички сме доста отговорни и се занимаваме с тази материя от много години, да внимаваме и да погледнем целия сектор „Сигурност“. Там има много изкривявания, които трябва да бъдат поправени, а не да теглим само за отбраната, която безспорно е важна. Аз лично считам, че такъв бюджет не е имало също. Браво на финансистите и на тези, които са помагали от армията – заместник-министъра, защото той явно се е занимавал с това, за да има такъв бюджет и даже би трябвало да се позарадваме малко, а не така минорно да го обсъждаме. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Две думи искам да кажа.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: След съветите към опозицията, ясно е, че ще има още две думи.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, уважаеми колеги! Само бих искал да кажа: ние адмирираме, че все пак има някакво увеличение на бюджета, но при положение, че се запазва например основното възнаграждение – най-ниското… (Реплика.) Триста и осемдесет лева, да. Базата за изчисление. (Реплика.) Хубаво е да се актуализират и коефициентите, това не го виждаме, разбира се, но аз си пожелавам да не е 2026 г. да стигнем бюджета от 2008 г. за отбрана, когато да припомня една година по-късно, че 40% бяха отрязани от военния бюджет и това, за съжаление, загроби армията. Затова е в същото положение сега в момента.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Колеги, да не влизаме в пререкания. Малко повече ред във Военната комисия.
Желаещи за изказване?
Реплика към господин Цонков?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не, към господин Радев.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не може ли изказване?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Той се изказа, аз правя реплика.
Добре, както искате ми дайте думата.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Заповядайте за изказване, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз бих искал да напомня на господин Радев, тъй като той е сравнително нов член на Комисията, че когато решаваме изключително важни въпроси – това го казвам съвсем сериозно и всички го знаят, ние не споменаваме тук партии, опозиция и мнозинство. Ние работим за националния интерес. Да го знаете това нещо. Казвам Ви го – никога тук не съм си позволил лично аз да кажа „мнозинството“, „опозицията“, „ДПС“, „Воля“ и „БСП“.
Ние не казваме, че бюджетът е лош. Нищо подобно. Ние казваме, че бюджетът е недостатъчен. Ние разглеждаме бюджета на Министерство на отбраната, не бюджета на сектор „Сигурност“ и „Отбрана“ и ние ще имаме предложения, включително към бюджета на Министерство на отбраната точно във връзка със Закона за киберсигурност, и точно във връзка със заплахите, които Вие споменахте. Не онези чисто военни заплахи, а хибридните заплахи, киберзаплахите, включително и тези от миграционни вълни. За това ще говорим сега в другата Комисия, където се решава въпроса на Държавна агенция „Разузнаване“, на ДАНС, на службите за сигурност, който според нашето мнение също е недостатъчен. Аз ще Ви дам само един пример, господин Радев, за да разберете. Възложено е на Държавна агенция „Разузнаване“ в следващите четири години и бюджетно трябва да бъде осигурено, да назначи 150 човека, а те могат да назначат 5 човека. Не можем да кажем, че има достатъчност във финансовото осигуряване. Да не говорим за заплатите. Вие знаете с каква заплата постъпва един служител във специализирана агенция с два езика, единият от които е рядък – със заплатата горе-долу на един шофьор от средния ешелон.
Не казваме, че е лош бюджетът, казваме, че ще направим предложения в посока увеличаване, искане за увеличаване на бюджета. Колкото повече искаш, толкова по-достатъчно ще ти дадат. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря за изказването, господин Велков.
Други изказващи се? Няма.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – обсъждан за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – 2.
Комисията в нейните правомощия приема Бюджета за 2019 г.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 802-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Това е ЗИД на ЗОВС на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията. Проектът е одобрен с Решение на Министерския съвет № 772 на 29 октомври 2018 г. С разпореждане на председателя на Народното събрание е разпределен на Комисията по отбрана.
С предлагания законопроект се цели промяна на заплащането на военнослужещите от присвоеното им военно звание и степента, обхвата на военното звание към определяне на основното им месечно възнаграждение в зависимост от заеманата длъжност и присвоеното им военно звание. От това произтичат и промени в базисните параметри при приемането и въвеждането на нов Ккласификатор на длъжностите за военнослужещите в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
За представянето на Законопроекта давам думата на заместник-министър господин Анатоли Величков.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря, господин Председателю.
Имам молба да предоставите думата на постоянния секретар на отбраната господин Ластарджиев по този въпрос, ако се приеме, разбира се, това мое предложение.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Господин Ластарджиев, заповядайте.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, господин Заместник-министър, господин Генерал! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се предлагат следните промени:
В разпоредбата на чл. 24, ал. 2 относно начина на определяне на длъжностите на военнослужещите вместо по степени и в обхвата на военните звания, длъжностите се определят по длъжностни нива и военни звания.
В разпоредбата на чл. 212, ал. 1 относно формирането на основното месечно възнаграждение на военнослужещите вместо в съответствие с присвоеното им военно звание и степента в обхвата на званието, основното месечно възнаграждение да се формира в съответствие със заеманата длъжност и с присвоеното им званието.
В настоящия момент в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната и Българската армия в структурите на пряко подчинение длъжностите са разпределени според броя на военните звания – 9 на брой и съответните степени – 8 в обхвата на военните звания, с изключение на длъжности, изискващи висши офицерски звания.
Седемнайсетте възможности към настоящия момент са анализирани като недостатъчни за справедливо диференциране на заплащането на военнослужещите, отчитайки само основополагащите и ключови фактори при изграждането и развитието на въоръжените сили.
Степента на отговорност по категории военнослужещи: офицери, офцерски кандидати, сержанти, войници.
Изградената йерархична структура на въоръжените сили по смисъла на чл. 55, ал. 1 физическото и психическо натоварване, което предполага заемането на определени длъжности за летателен състав, плавателен и водолазен състав, за работа с взривоопасни вещества и други длъжности, различните изисквания за минимален образователен ценз и квалификация съгласно Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав, Закона за професионалното образование и обучение, и други, и строго определения модел за кариерно развитие на военнослужещите.
С предлагания Законопроект се цели промяна в базисните параметри при структурирането на длъжностите в нов Класификатор, както и свързаните с това изменения в системата за заплащането на военнослужещия в зависимост от заеманата длъжност и присвоеното им военно звание.
Като допълнение на така изложените мотиви искам да кажа, че тази идея беше залегнала в част от мерките за справяне с некомплекта още от 2015 г., 2016 г., но по обясними причини, тоест липсата на достатъчно средства за реализирането й, не сме пристъпвали към предложения за законодателни изменения. На този фон – 10% увеличение от миналата година и сега нови 10%, може да бъде реализирана. Смятаме, че ще има по-справедливо заплащане и доста от диспропорциите по йерархичните нива можем да ги изправим.
Давам един конкретен пример като допълнение към мотивите. Към настоящия момент действа един § 43 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗОВС, който гласи, че „с по-ниско военно звание офицерите и сержантите могат да заемат по-висока длъжност с една степен“. Този уж временен параграф работи последните години доста добре и е свързан с това, че поради липсата на средните нива в армията, липсата на достатъчно майори, капитани и подполковници се стига до там, че заемат длъжностите с едно звание по-ниско. При настоящия модел на заплащане си взимат за званието и въобще не се отчита, че изпълнява по-висока длъжност и, респективно, липсва и желание за заемането на по-отговорни длъжности.
Към настоящия момент са около 100 такива, но при разделянето на звание, и длъжност мисля, че ще има по-голям стремеж за заемането на по-отговорни длъжности.
Изложеното е изцяло законосъобразно, ефективно и ефикасно използване на бюджетния ресурс на Министерство на отбраната за 2019 г. и предлагаме Законопроектът да бъде подкрепен и да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ластарджиев.
Господин Генерал, заповядайте.
ГЕНЕРАЛ АНДРЕЙ БОЦЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Може би, за да се случи това, въпреки че е заложено в 24-те мерки за справяне с недостига от личен състав, аз бях основният, който искаше това да се случи поради простата причина, че действително в армията има много длъжности, които не са привлекателни. Личният състав бяга от тях поради натоварването. Това основно са длъжностите в бойните формирования и декларираните формирования. Затова трябваше работна група да изработи разделението на звание и длъжност.
Господин Ластарджиев Ви даде един пример. Аз също мога да Ви дам пример – с механик-водач. Не може примерно един механик-водач да отговаря за живота на девет човека екипаж и да получава като ефрейтор I-ва степен. Разликата между ефрейтор и редник беше шест лева. Имаше една несправедливост спрямо задължението и отговорностите и получаване на възнаграждение, като водеща при нас е винаги длъжността. Така че това наложи.
Знаете, че аз една година бях генерал-лейтенант. Генерал-лейтенантите получават за звание. Аз като началник на отбрана получавах еднаква заплата със заместниците, с адмирал Фиданов, който е в Брюксел и със съвместното командване на силите, а отговорностите са различни. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал, за добрите примери. Надявам се, че това не го правим единствено заради началника на отбраната. Надявам се, че се разбра ясно.
Заповядайте, господин Велков, за изказване.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, господин Генерал, господин Заместник-министър! Аз мога да изразя лично мнение, но ще призова колегите да споделят това. Смятам, че това, което се предлага е възстановяване на една социална несправедливост, допускана години наред – съотношението звание–длъжност. Социална несправедливост, казвам.
И аз ще Ви дам един пример отпреди много години. Преди две седмици се срещнах със запасните в Хасково по тяхно искане. Никаква партийна среща със запасните. Навремето в Хасково имаше четири полка и щаб на дивизията, хора, с които се познаваме. Беше дошъл майор Пъков, който, когато през 1974 г. аз като лейтенант бях назначен за командир на батальон, той беше командир на I-ва рота – майор. Тогава той каза: как може, аз съм майор, а за длъжност да получавам по-ниско от командир на батальона? Да, ама ти си командир на рота, пък и ти получаваш повече за звание.
Така че аз ще гласувам, ще подкрепя това, което се предлага и се призова и колегите да гласуваме. Ние сме обсъждали въпроса.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Генерал Симеонов, заповядайте.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, господин Генерал, господин Заместник-министър, господин Постоянен секретар, уважаеми колеги! Това е една несправедливост, която отдавна трябваше да се оправи и въпреки всичко не се оправяше. Аз ще допълня примерите. Тук има двама командващи, които са били, и началник на отбраната. Между командир на батальон и заместникът му, или командир на ескадрила, разликата беше 5 лв., командирът на полка беше 10, 15 лв., а командващият получаваше между 15 и 25 лв. повече от заместника, обаче отговорността беше съвсем различна. В щаба на отбраната разликата е малко по-голяма.
Хубаво е това, което каза и генерал Боцев, че на най-ниското ниво – редници, ефрейтори и нагоре по веригата, е заложено увеличение, за да почувстват разликата и по този начин да почувстват отговорността. Защото в края на краищата и по-високата заплата е по-голяма отговорност. Напълно справедливо решение. Дано да е достатъчно, но явно е в зависимост от финансовите възможности се прави това, което отчитам. Ние ще подкрепим този Законопроект.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Господин Адмирал, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Господин Председател, господин Генерал! И аз искам да подкрепя предложения Законопроект изцяло, споделям го. Примери мога да дам много. Искам да кажа, че в Комисията по отбрана го обсъждаме от 2015 г., 2016 г. сме говорили като един от вариантите да се случи това, да се преодолее некомплекта в армията и да бъде по-справедливо заплащането – особено за по-голяма отговорност, която носят командири - от най-ниското ниво командир на отделение, до началника на отбраната, да се разграничи от останалите, които имат същото звание.
Ще подкрепя съвсем чистосърдечно този законопроект. Смятам, че е правилен и е в правилната посока Министерство на отбраната да попълни големия некомплект, който има и да видят служещите в Българската армия, че има и справедливост.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Генерал.
КОЛЬО МИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал! Аз ще кажа, че ние ще подкрепим измененията в Закона. Не само че ще се възстанови някаква несправедливост, така или иначе винаги ще има такава. Ще дам пак един пример: навремето имаше капитан и командир на полк. Капитан и командир на полк получава заедно с полковника, който е командир на полка. Аз съм бил майор, някои даже са излизали от полковете, които не са получавали за званията. Но така или иначе, дай боже, армията да се окомплектова на 100% и всеки да си получава наистина за званието, и за длъжността. Друг е въпросът, че ние трябва да повдигнем с други мерки социалния статус на военнослужещия, за да може да има повече хора в армията, длъжностите да бъдат заети и всеки да си получи заслуженото. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Генерал.
Господин Христов, Вие имахте желание.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, безпокоят ме мотивите. Ясно е, че всички ще го подкрепим, обаче там има нещо, което е смущаващо „нежеланието на хората да заемат друга длъжност поради липсата на адекватно заплащане“, нали така? Това е смущаващото. Добре, днес не искат да заемат длъжност и ние променяме Закона. Справедливо или не, но ние ще променим Закона, да, така е, трябва да се направи. Но ако утре те не искат да направят нещо друго, ние какво ще променим в закона? Изобщо, това ли ще е пътят, по който ще вървим? Те не искат да правят нещо, ние променяме Закона, така че да угодим?
Господин Генерал, преди когато бяхте лейтенант имаше ли: не искам да бъда назначен за командир но рота или командир на батальон? Поставям въпроса, но не търся отговор в момента, а само поставям един въпрос, който отразява тенденция. Поставям въпрос, свързан с тенденция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други колеги?
Господин Нецов, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, господин Генерал, колеги! Аз искам да попитам господин Ластарджиев да каже точно: ако един водач на танк – ефрейтор или редник взима примерно 500 лв. сега или 700 лв., какво би му помогнало при промяната на Закона, дали ще взима 750 лв., дали 800 лв.? Това би ли го мотивирало и по какъв начин, разбирате ли? Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Нецов.
Господин Ластарджиев, заповядайте.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Зависи какъв е танкът – дали е нов, ремонтиран и от това зависи много. Аз искам едно уточнение да внеса. Не бива да говорим за възстановяване на някаква несправедливост или за нови социални придобивки. По-скоро връщаме модел на заплащане от професионална гледна точка, който във времето се е доказал като по-добър за нашите условия от другия, който е свързан само със званието. Идва от спецификата на армията, на въоръжените сили. В случая говорим за 10%-но увеличение общо, но тези длъжности, с тези отговорности ще взимат по-високо увеличение. За тях може да е 12, 13, за други длъжности може да е 6, 7. Средно ще бъде 10. Затова можем да го реализираме в рамките на един увеличен бюджет за личен състав
Дали е конкретния пример с танка, аз не мога да се ангажирам да отговоря. Догодина ще ме питате защо съм Ви излъгал една година по-рано, ако не се е случило. Според мен ще има положителен ефект. Генерал Боцев каза: за по-тежките, по-отговорните длъжности в момента липсват хора. Ако липсва в едно отделение важната длъжност, все едно го няма отделението и каква файда, че другите са на работа? Това е истината.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ластарджиев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Колега Нецов, според мен финансовият мотив не е толкова водещ, важен е другият, знаете. Питате как точно в танка? Ще Ви кажа: механик-водачът ще се стреми да стане командир, виждайки, че ще бъде подобрено възнаграждението. Защо не? Тук, това исках да кажа, господин Генерал, ползата от това е главно мотивационна, защото хората се мотивират да служат. Това е.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Други колеги?
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, аз ще кажа няколко неща, които ми направиха впечатление, защото преди това, както каза господин Велков, и ние го обсъждахме – даже Ластарджиев бяхме поканили. Аз като нов член на Комисията отскоро, изчетох всичко. Причините защо се изказвам и защо изобщо това ме притеснява? Всички сме съгласни, опозицията и тя е съгласна. Това веднага ме хвърля в съмнение – Вие сте съгласни, и Вие подкрепяте! Шегувам се.
Второ, за нашите условия е по-добрият вариант. Аз питах господин Ластарджиев и вчера, и онзи ден, когато беше при нас: къде е разликата в нашите условия? В Чехия така ли е, в Унгария, така ли е? Този модел е съществувал у нас 2010 т. и го връщаме – тук е прав господин Велков, доколкото си спомням и затова взех думата. Тук чух 2003 г. някой каза.
През 2010 г. е променено – не знам какво точно, господин Ластарджиев сигурно ще ми припомни. Тоест, имало е някакви мотиви, за да бъде премахнато това, за да има длъжности сега, което искаме да направим. Защото сега – аз си направих труда да ги сметна – сега в момента нивата със званието, плащаме за звание от войник до генерал – има 17 нива. Те не стигат – казахте аргументите. Това, което те предлагат, аз ги броих, 120 нива стават. Може да е по-добре. Аз не мога да преценя. Задавам въпрос и господин Ластарджиев питах. Не мога да се убедя – мотивите не ми харесаха между другото, не ме убеждават. „Нямало справедливост, щяло да има мотивация“. Къде ще намерят тази мотивация като тук съм изброил има девет други плащания – освен тези 17 нива, по чл. 212 има още допълнителни начини да бъде правено това заплащане.
Може и да е вярно това, което те предлагат. Аз ще се съглася, защото го предлагат нашите хора, плюс това – те са най-добрите специалисти в Министерството. Това е аргумент. Няма да се съглася, ако Вие го предлагате, но аз им вярвам. Те са администрация, проверили са освен това. Военните казват: да де, нещо не е наред, но не съм сигурен, че това ще доведе до повече хора примерно, които ще влязат в армията, ще ги мотивира.
Не е хубаво това, каза го Христов, не е хубаво, но дайте да направим една промяна в Закона, за да видим какъв ще е резултатът? Отнапред трябва да знаем, че резултатът ще бъде такъв и примерите са прости. Единият от аргументите ми тогава беше такъв и беше добре. Сравнявам условията какво примерно се е променило. Ако се е променило нещо, което ни е върнало в онова време, обстоятелствата, както каза Ластарджиев, да, 2003 г. е било по някакъв начин, сега става същото след толкова години, връщаме го това!
Армия имаме и ние, и в другите армии има сухопътни, военновъздушни и всякакви сили и там има военни със звания, те нещо такова ли правят? Тогава да вземем решение. Аз не видях в това, което е написано в мотивите. Затова се опитвам да го кажа, защото всички сме ангажирани, всички са професионалисти. Има нещо, което още ми липсва на мен, но завършвам с това, аз им се доварявам. Все пак той беше и директор на „Кадри“. Дано това ни помогне, за да не направим грешна стъпка сега, а след време да го отменим. Благодаря.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Радев.
За да запазим дисциплината и реда, мисля, че се обсъдиха всички гледни точки.
Заповядайте, господин Ластарджиев.
АНТОН ЛАСТАРДЖИЕВ: По Националния план, ако се спазят процентите и за догодина, ще има много и то сериозно увеличение на разходите за личен състав. Ако тази стъпка сега звучи малко непълно и не можем да намерим достатъчно мотиви, които да я запълним, с едно последващо увеличение ще разширим въобще социалния пакет.
Това, което каза господин Христов, е добре да махнем „съгласието при първоначалния“, обаче при липсата на социален пакет проблемите ще се задълбочат. Този човек директно ще го изхвърлим навън или болшинството от хората. Няма го цялостния социален пакет, свързан със семейство, жилища и така нататък и не можем да си го позволим в момента. Тази мярка тази година, допълнена към, дай боже, допълнителни мерки догодина, може би ще намери адекватно продължение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Ластарджиев.
Да се ориентираме към приключване. Мисля, че почти няма неизказал се.
Аз се съгласявам, че това е едно елементче от цялостния модел за кадрово развитие. Стъпката е правилна и смятам, че това е удачна стъпка.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 802-01-48, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. – обсъждане за първо гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се - няма.

По точка „Разни“ имам едно съобщение:
Планираме заседание на Комисията по отбрана на 6 ноември 2018 г., вторник, от 10,00 ч., в Министерство на отбраната, по така настояваното от много колеги искане за доклад на министъра на отбраната относно модернизационните проекти.Това беше поискано тук. Говорили сме с министъра на отбраната.
Тъй като заседанието в залата ще бъде от 13,00 ч., във вторник, за гледане на бюджета, това ще допълни картината какво става в Министерството на отбраната в сферата на модернизационните проекти. Ако смятате, че е удачно, добре, ако не – ще го отложим за по-далечно бъдеще.
РЕПЛИКА: Удачно е.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нека да изчакаме приключването на работата на комисията, защото беше удължено. Да изчакаме, за да има резултати.
РЕПЛИКА: Не може ли да докладва при нас?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не пред нас да докладва, а да приключи работа и тогава да го направим. Защото министърът ще докладва проектите за инвестиционен разход без резултати.
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Не, извинявайте.
Има време кога ще се намесваме по този процес – когато завърши процесът в изпълнителната власт. Сега искаме обща информация за това как се движи модернизацията. Ние няма да отидем на вариант да коригираме работата на работната група в изключително неподходящ момент. Извинявайте. Аз искам това да Ви предупредя: когато ще говорим за модернизация, ще говорим и за трите проекта, включително и за този, който сега достатъчно е актуален, но без да искаме информация, която може да се окаже чувствителна предвид предложенията на фирмите. Защото това е и фирмена тайна, и така нататък. Затова ще Ви помоля, ако приемем да отидем на 6 ноември 2018 г., в 10,00 ч. в Министерство на отбраната, да говорим по принцип как Министерство на отбраната движи въпросите.
Между другото, може би ще го предложим на закрито заседание, може да се отиде по-надълбоко, но все пак ще се съобразяваме с някои неща.
Ще има повече хора, ще бъде закрито заседанието. Така сме го говорили предварително, така сме го говорили и с министъра на отбраната.
РЕПЛИКА: Едно техническо предложение имам. Дали е възможно, някои от нашите колеги са ангажирани рано сутринта, иначе сме напълно съгласни, с половин час да отложим началото?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Разбрах. Има разнопосочни неща. Няма да го гласуваме. Комисията си има председател. Благодаря за консултацията. Въпросът ще го реша.

Още една точка: участвахме в Интерпарламентарната конференция във Виена. Много сериозна. Трябва да Ви кажа, че направих съпоставка с това, което беше преди. Обсъждаха се сериозни въпроси. Госпожа Могерини не можа да дойде. Спомняте си, че в България тя дойде. Обсъждаха се сериозни въпроси. Това, с което приключихме, беше едно протоколче в рамките на две страници, което беше подписано само от двамата съпредседатели на комисиите – на Австрия – председателят на Комисията по отбрана, председателят на Комисията по външните работи, и от Европейския парламент. Имаше само три подписа.
Допусна се един сериозен проблем, който по време на нашата сесия, на нашето Председателство избегнахме, става въпрос за Косово – за знамето. Четири делегации напуснаха Конференцията. Те и при нас щяха да напуснат, но мисля, че тогава добре се справихме. Документът, който подписахме беше съвместно подписан от 28 държави – доста по-обемен. Защо го казвам всичко това?
Можете да се запознаете – в Комисията по отбрана има достатъчно материали по темите, които се обсъждаха, но го казвам най-вече поради факта, че това, което свършихме през месец февруари тази година, беше добро и няма от какво да се срамуваме.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Кои държави?
ПРЕДС. КОНСТАНТИН ПОПОВ: Румънците не напуснаха, защото са следващите председатели. Напуснаха Испания, Кипър, сърбите и, разбира се, Косово. Това са четирите. Доста сериозно е, но очевидно тази тема с прекрояване на граници, с флагове и така нататък е сериозна и много чувствителна. Ще видим какво ще стане.
Това, което поставих като въпрос на румънския шеф на делегацията, е за продължаване на темата със Западните Балкани. Най-вероятно няма да бъде приоритет, но ще бъде включена. Там ще бъде: Черноморския регион, както знаете, Дунавската стратегия и така нататък, но темата за Западните Балкани имам уверението, че ще продължи да бъде тема дори по време на тяхното Председателство.
Друго нямам.
Вие някакви теми да предложите за обсъждане в точка „Разни“?
Ако няма, закривам заседанието.